/Поглед.инфо/ "Президентът Росен Плевнелиев продължава да развива строителна дейност и в момента, въпреки че това му е забранено от закона. При мен дойдоха граждани и ми съобщиха, че той е заграбил една горяма инвестиция. Той незабавно трябва да си подаде оставката". Това заяви преди минути пред ПИК Николай Бареков.

Запознайте се с доста конспиративния начин ( доколкото това не е разгласено медийно), по който Столичната община се готви след дълго мълчание и затъмнение да решава въпроса с главния символ на съветската окупация на България.

Малко публичност на информацията все пак няма да навреди, нали ( ivo.bg)

Общината организира обществена дискусия за Княжеската градина

04.11.2013

sofia-da.eu

Обществена дискусия за изготвяне на задание за провеждане на конкурс „Идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина“

КАКВО?
Асоциация за развитие на София по препоръка на Столична община организира обществена дискусия за изработване на ЗАДАНИЕ за провеждане на конкурс „Идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина”. Работна задача на дискусията е да се обсъди изготвеното от НАГ, Столична община ЗАДАНИЕ за провеждане на международен конкурс за проекти, предлагащи доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина в София. Дискусията е отворена за всички, които имат конкретни предложения по ЗАДАНИЕТО за провеждане на конкурса с цел то да даде възможност на максимално широк кръг от професионалисти да участват в конкурса. Работният вариант на ЗАДАНИЕТО може да бъде прочетен на: http://sofia-da.eu/bg/initiatives/43-initiatives/319-obshtestvena-diskusiya-qknyazheska-gradinaq

ЗАЩО?
Дискусията е следствие от решенията, постигнати с консенсус, на серия от дискусии, проведени през 2011г. за бъдещето на Княжеската градина и паметника на Съветската армия. Последната от дискусиите бе проведена на 29 юни 2011г. от Български хелзинкски комитет, Сдружение София-Поетики, Сдружение Трансформатори. С участието на граждани, съсловни организации, архитекти, анализатори, журналисти, неправителствени организации и общински съветници от различни политически партии в Столичен общински съвет бе взето решение да се изготви работен вариант на ЗАДАНИЕ за провеждане на международен конкурс, което ЗАДАНИЕ да бъде представено на обществена дискусия преди официално да бъде обявен конкурса.

КАК?
С цел постигане на резултати по конкретната работна задача и избягване на опити за даване на политически и исторически оценки дискусията ще бъде проведена при спазване на строг регламент.
Дискусията ще започне с въвеждащ панел, който ще резюмира и представи основните мнения от предишни дискусии по темата с фокус върху дискусията от 29 юни 2011г. Част от въвеждащия панел ще бъде и представяне на работния вариант на ЗАДАНИЕТО, с което препоръчваме участниците в дискусията да се запознаят предварително на посочения по-горе линк.
След въвеждащият панел дискусията ще бъде отворена за изказване на мнения от всички желаещи участници, като ще бъде структурирана съгласно съдържанието на ЗАДАНИЕТО:
1. Обект и цел на конкурса;
2. Вид на конкурса, процедури и участници;
3. Разходи, награди и възнаграждения;
4. Подготовка и организация на конкурса;
5. Провеждане на конкурса;
6. Прекратяване на конкурса;
7. Критерии и методика за оценяване на конкурсните проекти;
8. Използвани материали;
9. Приложения към конкурсната програма.

Всички желаещи да направят предложения и корекции по ЗАДАНИЕТО трябва да заявят предварително изказване и да се запишат в списък на изказващите се, който ще бъде предоставен от организаторите по време на регистрацията на участниците и след това по време на самата дискусия.
Всеки участник в дискусията разполага с максимум 3 минути за представяне на своето предложение.
За желаещите да споделят мнение, които нямат възможност да участват в дискусията се предоставят две възможности за електронно участие:
• По време на самата дискусия чрез публикуване на предложения в създадена фейсбук група;
• На електронен адрес office@sofia-da.eu до 23 ноември 2013г. . Моля, всички които използват тази възможност да отбележат в subject/предмет на изпратеното електронно писмо Zadanie-KG.
Екипът на Асоциация за развитие на София ще направи необходимата организация да информира периодично участниците в дискусията за постъпилите по електронен път предложения, както преди самата дискусия, така и по време на нейното провеждане.

Писмени предложения ще бъдат приемани до 23 ноември 2013г. на адреса на Асоциация за развитие на София: София 1463, бул. „Патриарх Евтимий” 92. или на факс + 359 (2) 952 66 64.
Всички предложения, постъпили преди провеждане на дискусията и се отнасят конкретно по ЗАДАНИЕТО ще бъдат публикувани на интернет страницата, на която е публикувано ЗАДАНИЕТО.

По време на дискусията ще бъде организиран аудио и видео запис, който ще бъде публикуван в интернет след приключване на дискусията.

КЪДЕ И КОГА?
Дата: 18.11.2013г. (понеделник)
Място: Общински културен институт „Красно село”, София, зала 1
Час: 17:00ч. (регистрация от 16:30ч)
Планираме дискусията да стартира в 17:00ч. и да продължи до 20:00ч. на 18 ноември 2013г.

За допълнителни въпроси, относно провеждане на дискусията: Галина Цветкова – g.tsvetkova@sofia-da.eu; + 359 (2) 952 03 46; + 359 (2) 953 02 46; мобилен: 0879 651 346.

Share on Facebook

Българските граждани, пребиваващи в друга държава членка на ЕС, живеят основно в Испания (38%), Германия (15%), Гърция (12%), Италия (10%) и Обединеното кралство (7%). Според данни на Евростат броят на българите, които пребивават в друга държава – членка на ЕС, нараства постоянно от 2009 г. насам. Според предоставените данни, най-голям е броят на българските граждани в Испания. Само за периода 2011-2012 г. той се увеличава с около 10 хиляди души. На второ място по брой български граждани е Федерална република Германия, където за периода 2009-2012 г. увеличението е почти двойно (43%). Значителен е броят и на българските граждани в Италия - 55 378 през 2012 г., като броят им е нараснал с 14 498 спрямо 2009 г. Следват Белгия и Нидерландия съответно с 20 7791 и 16 760 лица през 2012 г.

520 преподаватели са се включили в подписката към декларацията в подкрепа на протестиращите студенти. В декларацията от 28 октомври се казва: “Ние, подписалите тази декларация преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и други висши училища в страната, заявяваме подкрепата си за протестиращите студенти. Подкрепяме техните справедливи искания за възстановяване на демокрацията, върховенството на закона и конституционния ред в страната. За 24 години ние самите не успяхме да гарантираме най-базовите демократични ценности – затова дължим подкрепа на тези студенти, които имат смелостта да се борят за тях.

На 12 ноември 2013 г., от 9.30 ч., в гр. София, в залата на ФНСС – бул. “Христо Ботев” №71, ет. 2, ще се състои Научно-практическа конференция на тема: “Кооперативизмът – безалтернативен път към единение, социализация и устойчиво развитие на обществото и ноосферата”, със съорганизатори Организация на обединените българи (ООБ), Международна академия по българознание, иновации и култура, Български кооперативен съюз за социален прогрес, Съюз на военноинвалидните кооперации в България, военнопатриотични и родолюбиви съюзи и организации.

Какво може да се случи в една история за малко момиченце и страшно двуглаво чудовище според вас? Да станат приятели, колкото и странно да ви се струва това. Момиченцето е малката Божана, която вече познавате, а чудовището е Тъмп, който се ражда от тъмнината, живее в нея и при първия лъч светлина изчезва, за да се...

Спомняте ли си последните думи на Бойко Борисов в пленарната зала на Народното събрание, когато той напусна след оставката си от поста премиер на 21-ви февруари?

Да ви ги припомня: „Аз Вас не искам да Ви слушам” (главната буква в обръщението е моя „редакция”, защото в репликата на Борисов нямаше нищо уважително- бел. авт.)!

Вбесеният Борисов подхвърли това към Христо Бисеров, който отговори на твърдението му, че е бил „поръчан” от Ахмед Доган с репликата от трибуната, че трябва да се отвори папката „Лале” от едно полицейско разследване, в която пишело как Борисов е взел пари от подземен бос, убит след това.

Ето че вчера, след повече от три месеца протести, взривени от наложената от ДПС кандидатура на депутата Делян Пеевски за шеф на ДАНС, исканията за оставка постигнаха неочакван резултат: оставка, но не на Орешарски, който отказва да отговори на въпроса кой му е наложил Пеевски ( когото той се опита да представи като „експерт”, заслужаващ да оглави ДАНС), наистина беше подадена, но от Христо Бисеров.

Вярвам на всички изненадани, които чистосърдечно (според мен) си признаха, че били „ошашавени”. Така се изрази Йордан Цонев, а пък Камен Костадинов- третият от „светата троица” най-високопоставени дейци на ДПС с български имена, е автентично смаян.

И как няма: Доган размаха ятаган над „гяурите” в ръководството не за друго, а за да покаже, че не ги бръсне ( с ятаган не истина не се получава бръсненето) и те трябва да продължават да прекланят главица, очаквайки всеки момент нещо да им се случи.

Така се управлява мафията! Дон Доган трябва да пуска кръв и да държи в страх най-близките си изпълнители на сухи поръчки ( за сухото става дума, за сухото!).

Другарят Сталин е прилагал тази тактика в особено големи мащаби и му е било важно никой да не разбира защо някой от най-близкото му обкръжение изведнъж се оказва враг, за да трепери и да се подчинява автоматично, очаквайки да му се случи същото.

Разбира се, смаяни са всички- от Валерия Велева, която не иска да си признае, че не са я повикали този път за интервю ( и „предполага”, че Бисеров е извършил някакъв тежък политически гаф), до сайтовете, които пък „разболяха” не особено хуманно Бисеров с хипотезата, че се оттегля от постовете си в Народното събрание и в ръководството на ДПС по здравословни причини.

Моята хипотеза, защото всички боравим с хипотези в случая и при липсата на достоверна информация от първо лице това е легитимен метод за анализ, е съвсем друга: Бисеров нито е болен ( Аллах здраве да му дава), нито е сгафил нещо- щеше да се чуе и да се види и най-малкото рязко движение на този лоялен на Доган пришълец, издигнат почти на върха на ДПС лично от него само за няколко години.

Бисеров вероятно „просто” е спазарен.

Може би е дошло време Доган и Борисов да обърнат палачинката и да отворят нова страница от тяхната баница, а Бисеров да е включен в ценоразписа по искане на отмъстителния Борисов.

От страна на ГЕРБ пък на олтара на жертвоприношението вече беше положен Цветан Цветанов, подложен на прокурорска трапанация на черепа, от която няма как да се отърве без увреждания на имиджа и при най-щастлива развръзка.

Зъб за зъб, Христо за Цецо, за да има рокада на шахматната дъска при равностойна жертва на фигури.

Няма как Борисов да поиска главата на Местан или на самия Доган, докато вбесилият го на 21-ви февруари Бисеров е достатъчно едър жертвен агнец и същевременно- лесен за отстрелване, защото зад него не стои турски етнически вот и никой няма да пролее електорална сълза в регионите.

За завоя на Борисов стана ясно още щом се опълчи срещу вълната от недоволство, която иначе така задушаващо подкрепя, в частта за Пеевски.

Насред протестите Борисов се опита да оневини Пеевски с рефрена, че той не е толкова виновен, колкото Станишев. Съответните медии от империята на Пеевски моментално приглушиха атаките си срещу Борисов и сега се борят предимно за охулване на президента Плевнелиев сред подозрително съглашателското мълчание на неговия уж ментор ББ, който няма да има нищо против едни предсрочни президентски избори с подкрепата на ДПС ( без тази подкрепа, открита и или пасивна, никой още не е ставал президент през изминалия четвърт век).

Прогнозирам пълно мълчание на самия Бисеров. Възможно е идеята да е била той „само” да бъде понижен в йерархията, да се е обидил и действително да е напуснал постовете си по лично желание. Възможно е също дори да бил уговарян само да направи крачка назад.

Мълчанието му ще покаже, че е спазарен в рамките на сделка от която той също е получил нещичко.

Сделката е лична между Доган и Борисов, поради което смайването на непосветените везири е напълно автентично.

В авторитарните партии е така: двамата еднолични партийни лидери се договарят пряко без никакви демократични глезотии в процедурата по договарянето и без значение колко инфаркти ще предизвикат с това в обкръжението си.

Впрочем, ще бъде интересно да се проследи отражението на ситуацията върху проекта „България без цензура”. На него вече му спряха кранчето, що се отнася до пътуванията из страната на Бареков и антуража му с джипове, сателитни чинии и всякакъв обслужващ персонал, пазен от малка армия мислители, готови без да му мислят много да претрепат някой враг, подвикващ нещо нецензурно срещу пътуващия директор на луксозния цирк.

Ако е вярно, че Борисов и Доган са се спазарили, продължаващите обещания на новоназначения политик Бареков да срине, да помете, да унищожи Борисов биха означавали само едно: че Корпоративна търговска банка също се е разделила с Доган. Защото така са наредили от империята, закупила тази пролет чрез своята Външнотърговска банка солидните 10 процента от акциите на този трезор, съхраняващ парите на най-големите български държавни предприятия.

Как точно началниците възнамеряват да разделят елементите на петата си колона, за да владеят България, не смея да предположа, за не се изложа- което не знам, не знам. Но съм сигурен, че няма така лесно да се откажат от инвестицията и намерението си да стрижат дивиденти от нея.

Share on Facebook

"I do not read Bivol; it is not worth it." This is how the leader of the Party of European Socialists (PES) and of the Bulgarian Socialist (Communist) Party, (BSP – BKP), Sergey Stanishev answered a journalist’s question, asking him to comment on his own wife’s use of European Parliament’s money and if he saw any conflict of interest in it. Such a response does not surprise us. It has become a cliché for arrogant politicians when Bivol’s publications reveal uncomfortable truths about them. Former Prime Minister and leader of GERB, Boyko Borisov, at the zenith of his infinite power in May 2011, offered a similarly clumsy and arrogant response. Bivol published then for the first time the report of the U.S. Embassy about his dark criminal past associated with fuel smuggling, money laundering and drug trafficking. The information, verified by the CIA, was signed by Ambassador John Beyrle. Although the veracity of the report was not denied by the American side, Borisov shamelessly pretended he was immune from the journalistic discovery and believed that propaganda in mainstream media will polish his image for Bulgarian and international public opinion. This was, actually, the beginning of his end.

The now-ruling neo-feudal is someone else, but the situation is the same. Mainstream media are still the same, i.e. the old loudspeakers of GERB propaganda currently serve with the same “oral” fervor Stanishev’s new Three-Way Coalition, following the instructions of the tandem Vassilev - Peevski. Lower class, as a hereditary aristocrat of spirit would say. The lack of creativity in Borisov’s and Stanishev’s reactions reveals not only their mental symbiosis and common political genetics, but their cynical impotence to be real and authentic leaders who operate on national rather than personal context. Well, the one does not read "tabloids," and for the other to even pay attention to us is beneath his dignity. From Stanishev’s and Borisov’s “lip-sync” Bivol’s horns can only spike. What's worse is that the disgraceful simplicity of such attempts of those in power to neglect the obvious, but uncomfortable, journalistic expression seems demeaning to our homegrown political theater. The example is tasteless, cynical and non-European to the scale of being a totalitarian syndrome. Time, as an eternal and fair judge, however, inevitably cures, though painfully, similar symptoms of political amnesia, coupled with the manic syndrome of eternity and infallibility.

We cannot overlook the fact that the “ready-made” gaffe of the leader of PES absolutely reveals irreconcilable conflict of interest - and not just anywhere, but in his own family. As householder, Sergey considers Bivol worthless, while the guardian of the family hearth has a totally opposite opinion and attitude towards our humble media. Although being the subject of our journalistic investigation and directly affected by our work, Monica did not hesitate to express her imperatively positive attitude towards Bivol. In a phone conversation with our editor, despite her strong commitment to her children, Ms. Stanisheva, completely consciously and deliberately, was quite clear about her great respect for the site, for our work, for our perseverance and courage to stand up to the moral, professional and human principles of journalism:

Atanas Tchobanov, Bivol editor: ... If you want I'll send you ... or you can send a short text message (SMS) with your email...

M.Y.: Yes, I will send you ... I ... I respect your opinion, because you wrote about some people at the time when no one said anything, so...

A.T.: Well, the times have changed, but our principles remain the same, so...

M.Y.: Well, this is the most important. I think this is the most precious thing; whatever the times… Yeah, whatever…

A.T.: Thank you.

M.Y.: We agreed; I will send you my number now.

A.T.: I am expecting it, thanks, good day.

M.Y.: You too have a nice day.

And we thank her for the credit of trust, if it is genuine. Having PR background is something else though! But as the old song says: “Maybe, but maybe not…" We still don’t know why Monica Yosifova failed to fulfill her promise, which she reiterated many times, to provide answers to the questions we had for her? Why she did not even sent an email address, as she also promised, to exchange correspondence? We cannot be sure, but we can only guess that there was a strong clash caused by conflict of interest between Monica and Sergey in the family nucleus; between the masculine and the feminine; between the one who reads and respects Bivol and the other who despises this noble animal; between the realism of the experienced wife and the blindness of the “Sun Politician”; between common sense and hot feelings... But let’s not overdo opposites as we might get all the way to comrade Dzerzhinsky. Did the masculine prevail in this titanic clash of values? We can only speculate because Monica never called. It is understandable if she has chosen Sergei to some cattle. We only hope Bivol had not caused a serious family conflict in this bitter conflict of interest saga! However, gradually and slowly, the soft and the feminine always wins at the end - so said Lao Tzu while he was riding his white buffalo to the land of free speech.

/Поглед.инфо/ Заместник-главният прокурор и директор на Националната следствена служба Бойко Найденов е подал оставка. Тя е депозирана тази сутрин пред Висшия съдебен съвет.

/Поглед.инфо/ Заловен е нападателят на 20-годишната Виктория Христова. Това обяви на пресконференция министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев

На 3.11.2013 г. Атанас Чобанов от Биволъ направи презентация пред Ранобудните студенти в зала 272 в окупирания Софийски Университет. Темата беше "Мафията и медиите в България" и това е първата дискусия от серията "За Мафията - открито". Видеозапис: Politikat.net

Част I

Част II

Тази година престижната литературна награда “Гонкур” бе присъдена на Пиер Леметр, съобщава онлайн изданието на в. “Сега”. Отличието му се връчва за романа “Au revoir la-haut” (“До среща на върха”), който разказва историята на няколко френски войници, участвали в Първата световна война. 62-годишният Леметр е автор на детективски романи, за които е отличен с над...

Вече няколко пъти виждам във Фейсбук някакъв подобен статус, като интересните фрази ще удебеля:

Списък с 18 вредни за здравето хранителни продукта, които присъстват и на нашия пазар, бе разпространен от световната екоорганизация “Грийнпийс”. Повечето от тези продукти съдържат в себе си генно-модифицирани организми, които както вече се знае, увреждат човешкото ДНК и водят до много от най-страшните болести на века – рак, инфаркт, инсулт, Алцхаймер, диабет, съобщава zdrave.ws.
ГМО е попаднало в тях чрез добавки за оцветяване, овкусяване или опресняване. Някои от храните се произвеждат в България, но повечето се внасят от страни от ЕС, като им се поставят умишлено български етикети. В списъка са включени десертчетата Сникърс, Марс и Туикс, заради ГМО фъстъците, овкусителите и оцветителите. Там са и всички продукти на Нестле – шоколади, детски храни и напитки Нескуик. Всички продукти на “Кока-кола” и „Пепси-кола” също са в черния списък заради използването на глюкоза вместо захар. Тук са и чайовете Липтън, кетчупите, майонезите и сосовете на Хайнц, храните на Макдоналдс и напитката 7-Up.
Сред отровните храни са още супите Campbell, ориз и кетчуп Uncle Bens, шоколадът и какаото на Cadbury, десертите Ferrero, шоколадите, чипсът, кафето и детските храни на Kraft Foods и Unilever.

Естествено, хората разпространяват и не мислят, затова реших, че е добре да проверя и да драсна няколко реда… Какво се оказа?

Списъкът всъщност е брошура, с доста повече от 18 храни. Брошурата можете да изтеглите от тук.

Както се сещате, на Грийнпийс им дреме за присъствието на нашия пазар… Хората са почнали яка кампания да се борят срещу Монсанто в САЩ (което одобрявам) и така целеустремени са натопили всички големи производители, за да изпъкнат малките (което твърдо не одобрявам).

Сега – някои уточнения: продуктите са разделени в три списъка: зелен, жълт и червен.

• В зеления списък са компании, които са заявили, че ползват само органични храни.
• В жълтия – такива, които имат генетично модифицирани съставки в храните и търсят да ги заменят с други.
• В червения - такива, компании, които са потвърдили, че имат, такива, които не са потвърдили, че нямат ГМ съставки, както и такива, които не са отговорили… (демек, всички останали).

Не се посочва кой продукт защо е попаднал в червения списък. Ако дадена компания не е отговорила – бам! в червения списък; ако е отговорила с “да” – пак бам! в червения списък! ако каже “не сме правили подробни проучвания, щото купуваме десетки тонове” – пак бам! в червения списък…

В този така получил се грийнпийсомодифициран ошав от имена на компании виждаме практически всички големи марки, а в зеления списък – всички малки. Идеята ми звучи малко като онова налудничаво предложение на последното ни правителство да се затворят всички големи вериги през уикендите, за да се насърчи малкия бизнес…

Пак да кажа, че става въпрос за САЩ (щото се забравя) и в ЕС и особено в България знаете, че са длъжни да напишат на опаковката дали има ГМО съставки. Но преводачите не спират дотук. Няколко примера: за “кетчупите, майонезите и сосовете на Хайнц” – оказва се, че всъщност в червения списък е само бобът им. МакДоналдс (не, че са им супер полезни продуктите) не присъстват в нито един от трите списъка, но явно “преводачът” е решил, че е уместно да ги включи. Сосовете Uncle Ben’s са в списъка, но оризът – не е! А ако мислите, докато слагате статуси, ще се сетите, че глюкозата е основният транспортен механизъм на енергия в тялото (вливат я директно в кръвта в болниците), защото захарта се разпада почти веднага при попадането си в храносмилателната система на глюкоза и фруктоза… сигурно са имали предвид аспартама, но това е друга тема, както казахме, Грийнпийс не са писали кой продукт защо е в даден списък, така че тук го отдаваме на изблика на творчество на “преводача”.

Един абзац и за ГМО продуктите – все още има съмнения, че причиняват някои болести, но никой не е доказал категорично тяхната вреда. Не е доказана и полза (освен икономическа, разбира се), но ГМО не винаги е лошо нещо – например има ГМО тополи, които растат изключително бързо и така дават материал за хартия и спасяват много други не-ГМО дървета от изсичане… Естествено, когато не знаем какви са последствията, най-добре е да не ги ядем, но има разлика между нещо, за което има леки съмнения, че някоя от съставките му може да има нещо общо с ГМО и отрова…

Да обобщя – в крайна сметка, списъкът не е с “отровни храни”, а с (изкашлям се)… храни на големи фирми, някои от които не са казали какво има, ама можело евентуално и да съдържат ГМ съставки, за които не сме сигурни точно какво причиняват, но те фирмите, видите ли са в САЩ, но може и в ЕС да е същото, нищо, че изискванията, доставчиците и начинът на пакетиране и приготвяне са съвсем различни на двата континента… ама по-добре яжте от зеления списък…

Алоооооооо, като ходите в мола на обяд съм сигурен, че си купувате сандвичи само от Arrowhead Mills и Echo Organics с голяма Soyaworld Rice Choice и Unibroue La Fin du Monde с тройка кебапчета от щастливи свине… нали?

Сериозно – яжте си спокойно и като можете си купувайте краставици и домати от баба Пена на пазара, защото, вервайте ми, са най-екологични – нищо, че не съм от Грийнпийс.

Благодаря за  вниманието, сега ще мога да пращам линк към това, което мисля на приятелите ми, които споделят това във Фейсбук от месеци.

„Добър ден, изгубени”. С тези думи ви посреща най-новият блог за съвременна българска литература „Изгубени в Прехода”. Създателката му Десислава Желева е на 24 години, завършила е „Журналистика” в СУ „Св. Климент Охридски”, където в момента следва магистратура „Литература, кино и визуална култура”, и работи в голяма столична книжарница. „Една книга има толкова значения и смисли, колкото...

Осмите литературни дни под наслов”Ямбол чете” започнаха днес в Ямбол, съобщи БТА, цитирайки организаторите от Община Ямбол. До края на седмицата в народното читалище „Съгласие-1862” ще бъдат представени произведения на седем автори, като началният час на всички срещи е 18.00. Сред тях са романите “Руският съсед” на Михаил Вешим, “Любовта на 45-годишния мъж” на Калин Терзийски,...

Публикуваме по-долу Сигнал на инж. Петър Пенчев от АСС "Анна Политковская" за това как с пари на Европейския съюз се трови населението на гр. Монтана с опасните за човешкото здраве тежки метали. Сигналът е изпратен до президента, председателя на парламента, министър-председателя, министрите на икономиката и на околната среда и водите, и до главния прокурор преди няколко дни. Заради този сигнал до различни институции и заради участието си в предаване* на еко теливизия vtv.bg, в което става дума за това как вместо пясък във 'водния цикъл' на гр. Монтана се влага отровен хвост от хвостохранилището край Чипровци, при схема за присвояване на обществени средства, г-н Пенчев вече е бил заплашван със смърт.

Ако разгледате по-подробно рубриката “Как четеш?”, ще установите, че голяма част от хората посочват като любима напитка по време на четене чая. Напитка, достатъчно силна, но и ненатрапчива, за да не отклонява вниманието от интригуваща книга. Сингапурският дизайнер Флора Чан (floramakesthings.com) обаче стига малко по-далеч във връзката между книгите и чая и създава една чаровна...

Детско студио „Телевизионери“ - Чикаго стана лауреат в категорията "Подготовка на журналистически кадри" на международния конкурс „Сребърно перо - 2013“, организиран в Украйна.

Продължаваме с пътуването на Петя из близките Западни Балкани. Започнахме със Скопие и Хераклея край Битоля, продължихме с Охрид и Албания, а днес ще влезем в Черна гора.

Приятно четене:

Езера, ветрове и приятели

част трета

Черна гора

Срещаме няколко магарета, спокойно пасящи до пътя. Харесват ни. Приближават се, а едното облизва фаровете на нашия мотор. Жест на приятелство и привързаност. Все пак изпълняват подобни роли – някой ахмак ги товари и използва я за работа, я за развлечение. Нашият ТДМ изобщо не се дърпа. Стои мирен, докато магарето с топъл и грапав език мие очите му…

Спускаме се надолу – от едната ни страна е отсечен и много стръмен склон, който в подножието полегато и леко вълнообразно се разлива до водите на

Шкодренско езеро

Край бреговете му се вижда светлозелена ивица, образувана от едрите месести листа на водните лилии. Далечните отсрещни брегове изглеждат сурови, каменисти и оскъдни на растителност. В ниското се гушат малки селца с червенеещи покривчета, а хълмовете са прорязани от пътищата, водещи до тях.

Постепенно слизаме все по-надолу. Наближавайки езерото се открива най-красивата му част – в периферията са разположени куполовидни върхове, изникващи от самата водна повърхност. Езерото прониква в сърцето на планината, заобикаля гъвкаво, спокойно и наситеносиньо, създава едновременно противоречие и хармония с околния релеф.

Миниатюрно островче с малка бяла постройчица смело се разполага в средата на езерото. Образуват се живописни, обли заливи, щедро обрасли с водна лилия. Наближаваме населено място. Възрастна жена ни предлага „ладно вино” от хладилна чанта. Изкушението е огромно. После влизаме във  Вирпазар, където „точеното” ни очаква. Разменяме шеги със сервитьора (хората там са много комуникативни), а Бобан Левио мигач пита за сводни „собе”(стаи). Търсим място за спане, но цените са високи, а условията – обикновени.

Продължаваме към Подгорица

Преминаваме през дълъг мост, прекрачил между два диви полуобрасли бряга.

Летим по прекрасния път  до железопътна линия и останки от древна крепост.  От двете ни страни езерната повърхност почива тиха и необятна.

По пътя пропускаме четирикилометров тунел, приближаваме столицата на Монтенегро, а все още не е ясно къде ще нощуваме. Точно преди града се отбиваме  по страничен черен път и попадаме в бодливо поле. По показателните остатъци от човешка дейност разбираме, че това е мястото за забранена любов. Констатираното става повод за множество шеги. Нямаме избор и разпъваме палатките на закътана бодлива полянка.

Вечеряме, а от моя телефон в ушите ни драще дрезгавият звук на „Сребрни криле”, съвсем в унисон с вечерта и мястото. Щурците свирят безгрижната си песен, бодлите са в изобилие, но умората е определяща. Оказва се най-сладката нощ от пътуването.

ден четвърт

Подгорица; Будва;  Котор – Которски залив.

Не чувствам. Не чувствам с дълбочината, която искам. Видяното някак се плъзга до мен, докосва ме почти неуловимо, ефирно и отминава. Всичко се изнизва като на кинолента. Липсват ми разтърсващото усещане, изригващата емоция, поглъщащото преживяване на видяното. Аз съм там и гледам, но съм по-скоро наблюдател, отколкото участник. Това ме разочарова и плаши. Притъпената ми чувствителност,  неспособността да се трогна до дълбините на душата си – това не съм аз. Не съм аз.

Прости ми, Бобане! И продължавам да се търся по протежение на проходите, в цветята край пътя, в наклона на всеки завой, в късчето синьо, разкъсало сивобелите облаци, небе… и да не се откривам…

Подгорица…

За този град спомените ми са някак семпли. Дребномащабен, без характерност – така го помня. Сега нещата се променят. Толкова ми е топло – вътре в мен, така ведро и уютно, сякаш съм у дома. Ники си прави кратка шегичка – след което настроението осезаемо се повишава. Влизаме в кръгово кръстовище и правим 3-4 обиколки, без да излизаме. Липсват ни развят байрак и викове и ще сме като на манифестация. Ники е сериозен, но вътрешно си умира от удоволствие, радвайки се на озадачените водачи на другите два мотора. Те, въпреки абсурдността на ситуацията, ни следват неотклонно. След като спираме, Ники избухва, а те първоначално не реагират. После, схванали шегата, също се смеят, искрено и дълбоко, като група веселяци, сътворили поредната шега. Следва „Пекара” – място с топли, уханни, току – що изпечени закуски „со сирене, со месо…или со благо” и чаша йогурт (айрян), разбира се.

После късо и силно на вкус кафе. Подгорица ни среща с уютното си очарование. Водени от носталгия посещаваме една от най-уникалните църкви, които съм виждала – храма  „Въскресение Христово”.

Писах за него  и преди, но все още съм шокирана от красотата й. Строителството видимо е напреднало.

Подът, изграден във вид на мозайка от по-едри парчета разноцветен мрамор е впечатляващ. Наподобява древните подови мозайки, които видяхме в Херакли – същите животински и флорални мотиви, двуглавият орел – естествено. Символ на непокорството и дивата мощ на тая малка, но вироглава страна. Изографисана  (все още не напълно) в модерен стил и ярки цветове, църквата не изглежда кичозна. По-скоро те кара да се смириш и да стихнеш.

Фасадата е основна част от очарованието – грубо дялани каменни късове в основата, които елегантно и постепенно се изглаждат в горната част. Доста стилно и изискано,  с една неповторима белота, носеща символа на божественото.

После минаваме по мост с  интересна съвременна конструкция, подобен на новопостроения Дунав мост. С онези въздебели, бели „въжета”, които го крепят в пространството, разположени ветрилоподобно, силни и непоклатими.

Поемаме към крайбрежието. Очаква ни Будва и синевата на Которския залив. За да преминем през дългия  4 189 м тунел, се връщаме към Бар.

Будва – перлата на крайбрежието,

спретнат и оживен курорт с традиционната средиземноморска архитектура. Естествено  и част от историята на страната, владение на Римската империя, Венеция, Австро-Унгария…

Следите от тези велики култури ги има, особено в стария град с неговите порти, кули и крепостни стени. Посещаваме Етно музей, в който визуално и мислено преминаваме през епохите. Вещите говорят, описват, разказват. От стъклените витрини надничат изящни керамични, после стъклени съдове, накити, оръжия… Всяка вещ – принадлежала на някой, погълнала емоции и докосване на хора, отдавна обитаващи други измерения. Това се оказва най-добрия начин да надникнеш в миналото и да усетиш излъчването на мястото, на което се намираш.

После вървим по крепостните стени и се радваме на гледката. Отсреща, във водите на залива, се е гушнал един живописен необитаем остров с фантастични пясъчни плажове и „тъчащи” до него моторни лодки. Това е

остров „Св. Никола” –

все още съхраняващ останки от древна  култура – църквата „Св. Никола”. Съгласно легендата, в околните на нея хълмове, намират покой  почнали по време на епидемия от чума участници в един от кръстоносните походи.

Същевременно оставаш шокиран от яхтеното пристанище – богати безгрижници населяват помпозни яхти на велики цени и хапват деликатеси в открито море.  Изпращаме един такъв плуващ лукс и после Веско, понастоящем зовящ се Бобан Левио мигач, се опитва с ключовете на своя мотор да отключи  небрежно паркираното до тротоара Мазерати.

Оттам – газ към

Котор,

град с лиричното прозвище „Невестата на Адриатика”, а  някога наричан „най-южният фиорд”. Знаейки това, около нас витае една романтика, но… Горещо е. Това предизвиква още по-горещото  желание да си подарим един следобеден плаж. Усещането, когато заливът започва да се разкрива пред очите ни, може да се опише само като възторг. Явно загубената ми някъде по безкрайните пътища чувствителност започва постепенно да се възвръща.

Заливът меко и постепенно се откроява пред нас. Подава ни, стъпка след стъпка, малки хапчици очарование. Накрая спираме занемели. В далечината се очертават сурови, нагънати подобно на смачкана хартия, склонове с бедна растителност. Явно природната красота в повечето случаи се изгражда чрез контрастите, в случая между равната синя заливна повърхност и сухите, напечени, сивкави склонове. А в дъното – малките каменни постройки, островърхите кули на камбанариите, шупналите бухлати облаци на цъфналото леандро и зелените чадъри на палмите…

Пътят се вие по самото крайбрежие, а тук-там са направени миниатюрни плажчета от бетон, от които по няколко стъпала слизаш в изумрудените води на Адриатика. Решили сме, както споменах, да си подарим този следобед. Малко време, в което да не бързаме. За отбелязване е, че пътуването е добре балансирано и върви по план. Точно както го замислихме. Засега и…  чукам на дърво!

Табела „Къмпинг” ни отбива от пътя. Всъщност, шефът на отдел „Връзки с обществеността” в нашата малка и сплотена общност – Бобан Левио мигач (който безбариерно се спогажда с местните),  скоро се връща триумфиращ. Само след минути сме настанени в затревен двор, отделен от околния свят с естествена завеса от богато разлистена асма. Има си всичко необходимо – душ под небето, със слънчева вода, мивки, тоалетни, мека зелена тревица и естествено, само през пътя – миниатюрен плаж. Както и  (без подценяване!)  близък магазин със студена бира. Пълна хармония, от която се възползваме тутакси. Възторжени и гасящи старателно следобедната жега с „Никшичко”, се плацикаме във водите на залива, ощастливяваме сетивата си с ароматите и гледката, хилим се за щяло и нещяло… Просто един миг, в който си себе си, не страдаш от неосъществени желания, а просто се радваш, че си там, точно с тези хора и точно в този момент…

По време на предното пътуване по липса на време пропуснахме гр. Котор. Привечер го посещаваме. Търсим Стария град. Въпреки съмнението ми, че сме на точното място – влизаме. Градът се е лепнал за планинския склон, точно в подножието на старата няколкокилометрова крепостна стена, стръмно и странно пропълзяла нагоре. Разбрахме, че може да се обиколи пеша, но късния час и изкачването ни отказват.

Влизаме в Стария град, където се провежда някакъв детски Арт – фестивал. Вече    познатите тесни каменни улички, площади и катедрални храмове… Пъстро множество от групи туристи, екскурзоводи, вдигнали чадъри, на които е вързано нещо цветно…

Очаквайте продължението

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:

Западни Балкани - Общо

Продукти за 4 порции:
1 ненарязан хляб
3 червени домата
60г свинска мас/краве масло
щипка ронена чубрица
200г кашкавал

Приготвяне:
Доматите се почистват и режат на кръгове. Отрязват се краещниците на хляба. След това той се реже надлъжно на филии. Мажат се с масло или свинска мас. Поръсват се с чубрица. Покриват се с кръгове домати. Поръсват се с кашакавалени стърготини. Редят се в тава. Пекат се на горно печене, докато се разтопи кашкавал и хване златиста коричка.

Дълго време не се и досещах да измета листата пред къщата – толкова живописни и красиви са. Сякаш...

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Онзи ден, покрай коментарите за изборите в Чехия, бившият ни посланик в Прага Здравко Попов вика, че се наблюдава процес на българизация на политическия живот в родината на Хашек и светлото пиво.

Той има предвид настъпилото напоследък и там роене на партии, бум на популизъм,  съответната фрагментация на законодателното тяло и съпътстващите всичко това компромати, скандали и други срамотии. Изобщо – има предвид нещата, присъщи на нас, българите, които обаче за чехите досега бяха като квантовата физика – всички знаят, че някъде там тя съществува, но никой нормален човек никога не я вижда. А ако я види – заобикаля издалеч. Или пие още една бира, за да му изчезне веднага от пред очите.

Много ми хареса това с българизацията, граждани. Самият факт, че някой се е сетил да използва този словесен образ, сочи, че процесът вече е започнал. С други думи, запален е първия светилник. Или е угасен. Или както там беше в историята със светилниците от Апокалипсиса на Свети Йоан, великият Богослов. Само че в този случай светилниците не са седем, а цели 27. Но какво пък, ще се потрудим.

Важното е, че, както твърдят други наблюдатели, ние тук постепенно, но неотклонно, се циганизираме – докато виж, с Европата ще постъпим благородно, нея само ще я българизираме.

Нали се сещате, говоря за реализация на онзи процес, от който ние, българите, вместо да се срамуваме, често сами сочим като повод за национална гордост – византийската империя ни владя към два века, но поради незабележимите дела на наша скромност – изцяло рухна; османската също опита как сме на вкус и от 90 години е в небитието, съсипана от самото ни присъствие, не от нещо друго; после съветската комунистическа империя ни докопа – и ето, развилняхме се ние да я обичаме и да искаме да ни направи 16-та република, така че тя от ужас бързо се разпадна само до Кремъл, плюс някакви си жалки околности.

Та сега идва ред на Европейския съюз.

Е, тук работата е малко по-различна, защото ЕС не е империя и не ни владее, а обратно, ние самите се натискахме да влезем там. И не ни дърпа тя към разтваряне и изчезване в духовния мрак на източните сатрапии, а ни предлага уникалната възможност да станем част от ядрото на демократичната, нормална и напредничава човешка цивилизация.

Но това са подробности, а ние явно не подбираме – щом нещо е по-голямо от България и има център, който не се намира насред собствената ни простотия, ще го рушнем като стой та гледай.

И този път започваме с Чехия.

- Те там отдавна са започнали, а ние още се мотаем! – със завист в гласа викат обаче любимите ми пияндета в Пловдив. Завиждат, `щото се знае, че чехите, нищо, че са цял час назад и се събуждат по средноевропейското време, винаги започват поне един час напред. Доколкото подкарват светлото пиво още със самото обуване на чехлите сутрин. Или най-късно – с миенето на зъбите.

Но като гледам – и ние не изоставаме много, де. Едната група майни вече е седнала в кръчмата, `дето се точи „Старопрамен”, а другата – отсреща, там дават „Старобърно”. /Ако обичат, съответните пивоварни да се бръкнат за рекламата!!!/. А аз като истинско буридановото магаре се чудя към кой отбор да се присъединя.

Добре ги познавам – едните са оптимисти, които винаги губят, другите са песимисти, които винаги печелят. Намерих и аз с кого да се събера….. 

- Все още има една голяма разлика между Чехия и България обаче – викат тия отдясно, надъхани с оптимизъм от кехлибарения „Старопрамен”, в желанието си да ме привлекат към своята бирена партия: – Там най-много места в камарата спечелиха социал-демократите, но, въпреки че не могат сами да съставят правителство, не искат и да чуят за възможността да го направят с комунистите. Готови са да го направят с кого ли не, дори с десните консервативни християн-демократи, но не и с комунистите, тях те се гнусят дори с дилафа да докоснат, както викаше дядо Вазов относно вестниците преди стотина години.

Вярно е, казвам си, това изобщо не е като в България, където дори си нямаме истински социал-демократи, та като общество сме принудили комунистите да играят тази роля, която иначе те мразят от дън душа. Но къде ще ходят, горките, играят, нали винаги казват, че всичко са готови да направят в името на народа. Те заради неговото виме се сдушиха даже с черносотниците волЕнтаристи, та едни социал-демократи ли няма да ти изиграят…..

- Сега като се провалят чешките социал-фашисти обаче, следващия път ще поумнеят и ще кацнат на дядовия – иронично опонират пък майните отляво, онези, дето надигат халбите с изкусително потъналото в мека пяна песимистично „Старобърно”.

Извинете за всъщност многопластово неприличния израз, но те така си говорят, аз само цитирам. Преведено – искат да кажат, че като видят чешките социал-демократи, че са загубили властта само заради някакви си прости антикомунистически предразсъдъци, ще си направят и те по-сложните сметки колко биха могли да спечелят, а не са, затова при следващ случай ще спрат да се гнусят, ще вземат да се конущисват по-отблизо и без особен срам с тъмночервената комунистическа мъгла.
Съмнявам се, граждани, дали наистина ще се случи така, защото тогава Ян Палах сигурно ще стане от гроба и пак ще се запали като факла насред Прага. Или поне Давид Черни ще боядиса двореца Храдчани розов като фламинго.

Но от друга страна – ако наистина със самото си присъствие в ЕС ние вече сме пуснали отровните си пипала и сме започнали да разлагаме Европата, може и така да стане – първо в Чехия, после и във всички 27 поробени от демокрацията държави…..

Не знам, не знам, пък и направо не ми се мисли, граждани!

То аз че не знам много неща е ясно, но това няма особено значение за общия ход на Вселената. По интересното за мен беше да науча обаче, че и президентът ни не знае много неща, които би трябвало да знае. Или които поне би трябвало да му покажат при поискване.

Например онзи ден той сам заяви, че не знае нищо, освен онова, което пишат медиите, относно параметрите на договора за строеж на „Южен поток”. Дори не знае дали такъв договор съществува изобщо – нищо, че строителството на руския газопровод в европейска България вече най-официално започна под носа ни.
Ами ние защо сме ви избрали, бе, пане президенте, както се пее в една чешка песничка, посветена на Хавел. Като не знаете нещо – искайте и ще ви се даде, тази инструкция е записана още в Новия завет. Ако не ви се даде, кажете по телевизора на гражданите – не ми се дава, искам подкрепата ви. И тогава те ще излязат на улицата, за да защитят свещеното право да ви се даде.

Не, че реално ще стане така в България, де, защото тук е България. Но иначе няма как да стане.

Ама те, гражданите, не искат да играят политическа игра чрез протестите си, само морална – викат някои напоследък. Викат го мнозина. Викат го дори студентите, които цели университети окупираха с чисто политическите, съвсем правилни и твърде навременни искания за разпускане на Парламента, оставка на правителството и нови избори. Не знам защо се срамуват да нарекат това „политическа позиция” и правят разлика между „политическа” и „гражданска”, разлика, каквато не съществува.

Да, гнусната комунистическа пропаганда, която вече сигурно владее около 95 на сто от българските медии, точно това внушава – че разлика има. Но ние, разумните хора, защо се вслушваме в нея, вместо да я побутнем с дилафа накъмто камината и ако не я изгорим напълно, то поне да я натикаме сред останалите боклуци на подсъзнанието си и да вземем най-после да се вслушаме в съзнанието.

Абе, хора, ако непрекъснато отказваме да играем политическата игра, значи скоро ще трябва да играем онази другата – на хаоса, който води към диктатура. Някой да е чувал за морална диктатура? Или да може да си представи до какви гадости ще доведе тя, ако се пръкне отнякъде и ни се стовари върху главите?

Освен всичко друго, да се играе здрава политическа игра срещу комунистите и да се натикват непрекъснато в ъгъла, е и морална позиция, доколкото те самите са хора без морал. Някой казват – дори по-лошото всъщност е, че са хора без никакви способности да управляват, които обаче постоянно се натискат да го правят.

Ами това ако не е пореден аргумент за липсата на морал сред тях, тогава не знам кое може да бъде.

Всичко казано дотук, граждани, само прилича на игра на думи, но не е. Категоричните доказателства за истинността му се намират пред очите ни, в хода на целия български преход през последните 24 години. Не, по-скоро – на всички развития през последните 70. Е, така, де, ако трябва да сме съвсем точни – през последните най-малко 90. Това са поне три заразени и изцяло съсипани поколения, а още няколко покрай тях – частично.

Дано Европа има по-силен имунитет срещу процеса на българизация, който може би наистина започва там от светата кир на някой си бай Ганьо, бухнал се трупешката  насред чешката политическа баня.

Все пак съм убеден, че няма как да започне от чешкото пиво, колкото и мръсници да си мият мръсните ръце в него. Прекалено светло е то за това.  

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com