Наставникът на „Спартак 1918“ Георги Иванов-Геша очаква Бойко Борисов да играе срещу тях с екипа на „Витоша“ (Бистрица) в неделя. „Той...

Тренировката на „Спартак 1918“ бе изтеглена за днес предобед, за да могат футболистите, които искат, да гледат „Черно море“ срещу...

Пешеходец е блъснат преди минути на бул. "Цар Освободител" във Варна, съобщи наш читател. Засега не е ясно в какво състояние е пострадалия. Той е откаран с линейка. *снимката е илюстративна

Безценна, несравнима, мистична, божествено прекрасна е Земята на Орфей. Без значение от сезона, Родопите са неизчерпаем извор на вдъхновение, за тези които го търсят.

Да вземем например Каменната сватба. Две фигури от розов камък застинали триумфално във вечна целувка.

Гостите на сватбата също отбелязват този празник с пламенна целувка.

Съвсем романтична и крепка целувка.

Да продължим на запад и вместо да се успиваме да станем рано.

Съществува ли друго място където есенните утрини са толкова живописни?

Снимката в галерията

Запленяващи гледки зареждат с любов и като с телена четка изчистват натрупаните лоши помисли.

В земята на Орфей от депресия и стрес отървете се днес.

В Златоград комини пушат златен дим.

Улици греят в златно.

Спокойствието е запазена марка тук.

Какво друго му остава на човек освен да се предаде на очарованието и да си почине под стария орех.

Утрото продължава цяла вечност и от едно място за отмора попадаме на друго.

Слънчев лъч, изкачил се над върховете, огрява зелено Родопско езеро.

Снимката в галерията

Под парещите лъчи се препичат махали и селца.

В друга епоха сме, далеч от суетата на забързания свят.

И отново поемаме на изток, към светилищата на древните Траки.

Народ, който е дълбал ниши в скалите, за да поставя в тях урни с праха на знатни особи.

Наситени от положителни емоции се разделяме със земята на Орфей, обичана от слънцето.

Продукти за 4 порции:
500г спагети
3- 4 червени домата
200г бекон
1 шарена чушка
1 морков
1 пащърнак
½ глава лук
щипка сол
щипка червен пипер
1 дафинов лист
щипка сух розмарин
200г Паремезан/кашкавал
2с.л. зехтин

Приготвяне:
Спагетите се варят в подсолена вода. Следват се предписанията на опаковката. Готовата паста се отцежда от солената вода. Прехвърля се в купа. Обърква се с една супена лъжица зехтин. Зеленчуците се почистват и измиват. Чушката се реже на малки парченца. Кореноплодните и доматите се рендосват. В тиган се налива зехтин. Поръсва се щипка сол. Беконът се надребнява. Тиганът се поставя на включен котлон. Щом зехтинът загрее, се добавят зеленчуците, дафинов лист  и късчетата шарено месо. Продуктите се запържват за петнадесетина минути. Поръсва се сух розмарин. Тиганът се оттегля от загретия котлон. Спагетите се разпределя в 4 разлати чинии. Навиват се на купчинка. Поливат се с беконов сос. Поръсват се с настърган Пармезан.

Днес ще завършим екскурзията до остров Закинтос с Влади. Миналия път се разходихме по острова, а сега ще разузнаем нощния живот на острова.

Снимките са доста, така че не пречи днес отново да наминете насам, когато ще съм успял да кача всичките

Приятно четене:

Закинтос – Перлата на Йонийско море

част втора

Нощен живот в Лагана

Е, вече съм в Лагана…

Е, да тръгваме, а?
Разбирам, че плажа е само напред и тръгвам натам. Първо минавам покрай една бензиностанция, следва голф игрище, малко по-надолу има и картинг писта, следват магазини за сувенири, за дрехи, за чанти, кафенета и супермаркет, един, два хотела и от там нататък до плажа само барове, ресторанти, дискотеки и места за бързо хранене и сладолед – от двете страни на пътя, че и във вътрешните улици – хотели с басейни и музики около басейните.

Супер много оживен курорт с младежки компании, които определено знаят как да се забавляват. И аниматори. За всичко е помислено. Сърби, италианци, руснаци, негри, американци. Ранен следобед е, а ми е интересно какво ли се случва тук след залез слънце.

Стигам до плажа, оглеждам се на двете страни и поемам наляво. Шезлонгите са един до друг, едва ли не и в морето. Минавам между тях и виждам вече и първите барове на плажа. Харесвам си един по-голям и със сламен покрив. Тъкмо като за мен. Наоколо палми. Под сламеният покрив една голяма тонколона гърми световни хитове. Огледах менюто, избрах си пица и бира. Толкова – колкото да си похапна, да си почина и да се огледам наоколо.

След това се разходих почти до края на плажа. Някъде, преди началото на скалите е мястото, над което прелитат самолетите, които кацат на острова. Летището е някъде там – между Лагана и Каламаки. На всеки 15 – 20 минути там каца или излита самолет. Пистата се вижда сравнително добре от Закинтос, като се изкачите на върха на хълма Бохали, в посока на замъка и погледнете от терасата, където е църквата и малкото заведения напред и надясно ( точно срещу вас, от другата страна на залива на Закинтос се пада Аргаси, след него е Василикос, а от другата страна на склона е Каламаки и Лагана). На Каламаки има Аква парк и като се качи човек там на водната пързалка и самолета прелита на 20 – 30 метра над него…

И докато разгледах всичко това и Слънцето залезе. И след като реших, че тук ще е интересно да остана поне до полунощ и защото не ми се мъкнеше и раницата на гърба, реших да видя дали няма да мога да си намеря сам хотел, в който да мога да остана… В първият хотел, в който влизам, точно до двете дискотеки – хотел „Дива“ – Diva , си намирам стая за една вечер за 34 евро… Речено – сторено – оставам. Плащам си, отивам в стаята, мятам раницата на леглото, преобличам се, оглеждам какво има в стаята – ТВ, котлон, тиган и чаша… И излизам.

[gep_mashup_location_info]

Вече е миналo 21 ч, заведенията започват да се пълнят, дискотеките отварят и започват да святкат рекламите и лампичките. Целият курорт се превръща в една голяма дискотека.

Минавам нагоре, надолу и не мога да си избера къде да отида, толкова е голям избора. Спирам се на едно заведение с един дълъг дървен барплот от край до край, с изглед към главната улица. Зяпам тийнейджърите, които сноват нагоре – надолу с моторетки и АТВ – та. Вземам си една пица, седя на този барплот и си похапвам бавно. Точно през пътя са две дискотеки една до друга – „Rescue“ ( Спасение, спасявам – на български ) и „Zeros“. Аз знаех само за Rescue .Та седя и гледам какво се случва едновременно и пред двете дискотеки.

Пред Zeros спира един джип, с логото на дискотеката. От него слиза младеж със видимо гипсиран крак и с две патерици. Като го гледам от разстоянието на което бях – от другата страна на пътя – наистина изглежда, като пострадал младеж с гипсиран крак….Да, ама Не. И ето какво се разиграва там след броени минути – : – младежа ходи насам – натам пред заведението, накуцвайки с двете патерици. И по едно време патериците му се подхлъзват и той пада на земята… Аз се загледах натам. Мислех, че наистина е паднал… Веднага един от другите младежи отива да му помага да се изправи. И тъкмо го е изправил на половина и аха, да стъпи на краката си… и падат едновременно и двамата… И това се повтаря още два пъти… Това ме накара да се загледам по-добре. И виждам, че това е една бутафория. Гипсовото покритие на крака му отгоре до долу може да се маха и да се слага. А петната от кръв, които видимо са върху бинта и гипса са… изкуственни ( даже дали не бяха и предварително изрязани и залепени…). Много ефектен скеч.

След половин час това пак се повтаря… само че този път другият младеж го издебва, навежда се и му издърпва патериците изпод ръцете му. Оня пада, претърколява се и другият отива да го изправя… Е, как да не се забавлява човек, да ги гледа.

След още половин час, около входа на това заведение минава една малка група одърпани хлапета от малцинството. С тях имаше и две възрастни, пак одърпани жени. И от заведението единият от персонала изважда един наръч тениски с рекламно лого и ги дава на хлапетата. И като се започна едно грабене, едно дърпане, една глъчка… Грабят хлапетата по 2 – 3 тениски и ги обличат една върху друга… Много интересно.

По едно време около мен започна да се мотае един видимо пиян младеж. Жив труп, едвам се държи на краката си, гащите му разкопчани, колана му виси наполовина… Досажда на клиентите на бара и охраната го задърпа и го изкара на тротоара. И след малко гледам, идва линейката, овързаха го и го прибраха… А нямаше още полунощ.

Минавам на друг бар. Харесвам си един, на масите, на което имаше наргилета с по 5 накрайника. Искаше ми се да пуша, ама 5 евро за една доза ми се видя много. Останах само на бира. Виждам през пътя хора от нашата група, тръгнали на разходка и само ги питам, къде се събират за тръгване сутрин и пак си останах сам с бирата. И така от бар на бар, от бира на бира и стана време за същинската дискотека – отивам в Rescue.

Отвън по масите все още имаше места, сядам на една маса, вземам си един сок и се заглеждам по съседните маси. Младежите са много дружелюбни, усмихват ми се, някои от тях ми подават ръка за запознанство… Много приятна обстановка. Минава по едно време сервитьора с една табла, на която са наредени няколко шота… И една компания, която го чака. И един младеж надъхан ще ги изпива на екс… Едно по едно на екс едно след друго – так – так, следващото – так – так, следващото. На третото взе да се задъхва… Четвърто, пето, шесто, седмо… СЕДЕМ шота на екс.

А в един от хотелите наоколо, с басейн, имаше промоция от полунощ до 3 ч… Всякакъв алкохол по едно евро… Там ходят да се напиват след полунощ компаниите – търкалят се по шезлонгите, влачат се по земята.
Влизам в дискотеката. Входа е безплатен, вътре е прохладно. Едва след полунощ започва да се пълни от жадни за купон младежки компании. Световни хитове, приятна обстановка. Какво друго му трябва на човек за една запомняща се почивка.

И така – вече е 2 часа след полунощ и мисля, че толкова ми стига, прибирам се в хотела, наспивам се набързо, ставам, тръгвам, купувам си закуска и… българска кока кола – „сподели соса кола с“… и в уреченото време съм на мястото за тръгване.

За днес ни предстои

лов на костенурки

от 9 до 12 h на корабче в обикаляне на тази част на острова, където са костенурките Карета – карета – caretta caretta. Видяхме ги още на малкото пристанище на Лагана, откъдето тръгват корабчетата. Едни големи и като си покажат главата над водата и всички пасажери на корабчетата въздишат доволни и бързат да снимат. Ето кое привлича туристите тук – костенурките. Те не се виждат навсякъде, много са красиви и атрактивни.

Точно до пристанището има едно малко островче – Агиос Состис – agios sostis – до него има около 100 метров мост. И там се правят партита и купони всяка неделя. Корабчето ни беше с прозрачно дъно. Имахме 2 – 3 спирки по заливите за гмуркане. Минахме покрай островчето Маратониси – Marathonisi. И към 12 на обед се връщаме. И малко преди да акостираме и пак видяхме костенурките. Около нас имаше още две корабчета. Оградихме костенурката с корабчетата, за да могат всички да ги видим. И само гледам как двете корабчета са опасно наклонени на едната страна, защото всички туристи са стъпили на единият борд да гледат… Малко оставаше да се обърне корабчето…

Прибираме се по хотелите към Закинтос 13:30 ч… Твърде рано, за да се спи… ОООО, само какво си измислих. Оставям си багажа в хотела и хайде пак навън… Минах през супермаркета, вземах си една кока – кола и 150 грама маслини без костилки и отидох да си взема велосипед под наем… Избрах си мястото, питах зе цената – 7 евро за три часа… Готово. Поискаха ми лична карта, записаха ме в кой съм хотел и в коя стая, дадоха ми заключващо устройство, избраха ми един велосипед с кошничка отзад и ме пуснаха. Мятам кока–колата и маслините в кошничката (за да мога да си ги ям, без да се налага да си бъркам в раницата по време на път), яхвам велосипеда и ставам част от трафика. Беше 14:20 ч.

Първо си бях наумил да се кача горе до замъка. Първият ден като обикалях, видях къде е отклонението и колко е разстоянието ( 3 км в баир по обиколният път).Тръгнах натам по крайбрежният булевард, покрай паркираните отдясно коли и на фона на бибитканията зад мен, на няколко пъти щях да подбера страничните огледала на колите… Стигам до края на селището и хващам нагоре по баира. Слизам от колелото, защото баира ще ме изпоти. Оказа се, че незнам как и от коя страна да водя колелото, според правилата на движението. Е, ще нарушаваме правилата. И гледам да вървя по сянката. И след всеки завой се местя откъм страната с повече сянка. Стигам до отклонението и тръгвам наляво и нагоре. И след 100 – ина метра пак има отклонения, само че не пише в коя посока е замъка… И така на няколко пъти се налагаше да питам накъде.

Стигнах до върха на хълма при замъка и срещам моите нови приятели от групата – вече се качили дотам и слизат на обратно с АТВ – то. То стана 15 ч, и замъка вече бил затворил за днес. Не ме пуснаха и не можах да влезя вътре. Но за сметка на това пък видях града от високо, пристанището и целия залив наоколо – чак до Василикос. (Прекрасна идея е да се качите там рано сутрин, за да видите изгрева и късно вечер, за да видите нощният град, осветен от високо).Там, точно на ръба на скалата има една малка църква, таверна и няколко заведения, където може да седнете, да пиете по нещо, да хапнете и да гледате града отвисоко. Сядам и аз, пия на бързо една бира, хапвам си тайно от маслините и се наслаждавам на панорамата. Бързам да тръгвам на долу, пък да видим докъде ще стигна.

На връщане минавам по друг път и след 2 км, съм отново в центъра на Закинтос. Отивам до пристанището, за да разгледам табелите и да видя кое на къде е и колко километра са до там. Избирам си посока наляво – Аргаси — 6 км, и Василикос −16 км. И решавам – отивам до края на полуострова в далечината – Василикос. Излизам от пристанището, завивам наляво, минавам първото кръстовище и виждам табела, на която пише – Аргаси – 3 км… А не бях минал повече от 100 – 200 метра… И хващам по пътя. Минах през Аргаси и след това започва баира. На отиване баира беше по-голям и по-дълъг. Следва по-малко спускане. Пак баир, пак спускане и така около два часа в едната посока. След първият баир седнах на едно заведение да си почина, купих си минерална вода, защото маслините бяха много солени и хайде пак на път. Та чак до Василикос.

Спирам от време на време да разгледам плажа и морето. На края във Василикос спрях на самият плаж, седнах на един сламен бар, разположих се удобно, изпих едно фрапе, изядох едни сладолед, изпуших една цигара, погледнах си часовника, за да знам колко да бързам. Беше почти 18 ч. И тръгнах на обратно. Следва баир, после много приятно спускане, по пътя – таверни и заведения, една вятърна мелница и среден трафик на движение. По едно време покрай мен минаха пак моите приятели с АТВ – то… Много яко е усещането, да ти бибитне някой вече познат… Малко преди да стигна до Закинтос, спрях, за да огледам велосипеда – да видя нещо да не се е разпаднало, всичко беше наред. Прибирам се успешно, предавам велосипеда, казвам на човека, че съм ходил чак до Василикос, при което той повтори учудено – ВАСИЛИКООООС?!?!?…И се хвана за главата…

Оказа се обаче, че съм просрочил времето с два часа, ползвал съм велосипеда цели пет часа и трябваше да доплатя още три евро… И те станаха 10,но си заслужаваха определено, защото иначе кога щях да обиколя толкова много пеша в тази жега. Прибирам се в хотела, а човека, с когото бяхме в една стая го нямаше. След малко се прибира и разказва как ходил до Каламаки, че там имало аквапарк и че самолетите прелитали буквално на 20 – 30 метра над него, защото там някъде било летището.

Преобличам се и излизам да вечерям. Избирам си една таверна точно на крайбрежният булевард ( от пристанището надясно, по крайбрежният булевард, от лявата страна, минава се полицията и точно първата таверна след една голяма банка – CPB bank. Столовете и масите са разположени точно пред банката…).Избирам си от менюто нещо, което изобщо не го знаех какво е – гледам, че е в групата на Платата – Plates и си го представям като нещо голямо, вкусно и на прилична цена – 9 евро. Името му беше много дълго и трудно за прочитане. Избрах си го, заедно с една бира Алфа.

След малко ми идва едно голямо плато, с храна, достатъчна ми за два дена… И бира. Поисках си малко хляб, дадоха ми 3 филии и за тях не ми искаха пари… били като бонус… Заразглеждах храната. В средата на чинията нещо правоъгълно, дебело, покрито с два вида смлени вкусотии (от долу лютеница с подправки, а отгоре с бял сос с нещо си в него). Отстрани гарнитура – пържени картофи, марули,3 – 4 резена домати и някаква арабска питка, нарязана на 4, която стана супер корава и студена докато стигнах до нея. Излапах доматите, марулата и картофите. Почти се бях наял, а порцията изглеждаше почти непокътната…

Изядох си и хляба, след него и двата соса, с които беше покрито това, в средата на чинията и отдолу се показаха… четири дълги и плътни кебапчета, големи колкото хавайска пура ( по една педя)…Изядох едното, изпих бирата и вече ще гръмна, ако продължавам… И срам – несрам, повиках сервитьорката, поисках да си платя, посочих останалите три кебапчета и казах, че ги искам за вкъщи… (То спити – на гръцки).Ха, смешно ли ви е? Платих 11 евро, взех си алуминиевата кутия с кебапчетата и се понесох към хотела. Сложих ги в хладилника и на другият ден си ги дояждах на ферибота та чак и след Килини. Нагласих си телефона да ми звънне в 23 ч и си легнах… Да – да. Така беше…

Изкарах един бърз сън, станах, облякох се и се понесох на последната нощна обиколка на Закинтос. Минах по оживената улица ( тази която е на трета линия, успоредна на главната).Тя беше повече от оживена. Заведения, ресторанти, туристи. Избрах си една сладкарница и реших да излапам една торта, посочих най-сочната от витрината и продавачката ме пита – Фриганя…? ОООО, разбира се… Това ли било то фриганята… ама само как попаднах от раз на нея… сервираха ми я с чаша вода… Да си оближеш пръстите. И с този прекрасен вкус на Фриганя завърши моето приключение на Закинтос. Сбогом Закинтос, сбогом мое щастливо лято. Сбогом моя поредна осъществена мечта…
Минах набързо през площада, насладих се на вечерната атмосфера покрай ресторантите и баровете, на музиката, която се носеше от всички страни и се прибрах в хотела. Беше минало полунощ. Следва ставане, закуска на шведска маса и отпътуване за пристанището, ферибот в 10:15 ч, пристигане в Килини, Отпътуване за древна Олимпия, свободно време в градчето в подножието и

отпътуване за Каминиа

( съвсем близо до Патра, за последната нощувка). Дневен преход от около 160 км.,И така до древна Олимпия са около 60 км..

Някъде към 13:50 бяхме там, входа за археологическият обект е 6 евро, но той затваря в 15 ч… С местен екскурзовод ( най-досадното и изгубено в превода време)…Местният водач, една префърцунета възрастна жена с една много атрактивна рокля – воал в сини цветове с един бял колан, с една бяла шапка с периферия и с един бял чадър – тип аристократичен бастун, да не слънчаса… Рея… Малко преди обекта, я вземаме от магистралата, влиза в автобуса, хваща микрофона и почва да шляпа на английски – хелло, май найм Реа… дъра – бъра… И водача на нашата група я спира и почват да си говорят само двамата…

Та интересното ми беше, когато видях как тази жена носи един албум със снимки на всички обекти от Древна Олимпия. И към всяка снимка има прозрачно фолио, на което по някакъв начин е показано как е изглеждало преди и сега. Спираме пред някоя арка и тя показва снимката – как изглежда сега, после добавя страничката с фолиото и вече се вижда, как е изглеждало това на времето – 4 век примерно. Камъни, арки, колони, бани, Олимпийски стадион (как са мерили навремето разстоянията).Стадиона бил дълъг 192 метра, което била мярката един стадии. Някой си древен грък навремето скачал 100 пъти изминал това разстояние и то станало мярка еталон… такива едни легенди… Мразя легендите. И понеже ги мразя и ги пропускам покрай ушите си, ще ви разкажа само една, която ми беше интересна и се заслушах – ама накрая. Сега сме в Древна Олимпия. Има там някакви дървета и добре че са те, иначе жегата е непоносима.

Гледам много да не се отдалечавам от групата, защото времето ни е ограничено. Опитвам се да се кача на някой висок камък, за да снимам и в този момент започва да ми свири един от пазачите на обекта – – – не може така да се качвам по хилядолетните камъни и каменни блокове, а на мен ми е интересно да усетя как са се чувствали древните гърци и философи, стояли по тези камъни и вперили погледи в чукарите насреща… Зевс, Хера, Артемида, Посейдон и там цялата свита от богове и богини. Спортовете, състезанията, които навремето са се провеждали там и т. н…

Става 15 ч, обекта затваря, дават ни 40 минути време да се разходим из градчето до обекта, слизам надолу, разглеждам сувенирите, джунджурииките по сергиите, имаше и триизмерни картички, ресторантчета, много приятно градче ( има и ЖП гара, значи може да се дойде до тук и с влак, ама незнам от къде).Дори и името на градчето не запомних – толкова ме беше напекло. Качваме се в автобуса, още 100 км и сме в Каминиа – Kaminia. Та сега легендата, за която споменах.;Зевс и Хера. Хера била законната съпруга на Зевс. Но Зевс си имал и други тайни любовници. Бил се влюбил в една нимфа – ЙО. Обаче се притеснявал да не би Хера да разбере и да го накаже. Срещал се тайно с Йо и се забавлявали. Обаче Хера разбрала и го нахокала. Хера тръгнала да търси тази нимфа Йо, за да я накаже. Обаче дотогава Зевс превърнал Йо в крава и я пуснал да се спасява. Тя избягала. Но Хера продължавала да я търси. Но не знаела, че Йо е вече крава….И така се появило името Йоница. Оттам юница – (дето сега по селата някои викат така на кравите)…Такива работи…

Селцето Каминиа е на брега на морето,

хотела, в който сме е Посейдон ( да не се бърка със съседният хотел, който е Посейдон палас).Настаняваме се и аз тръгвам на разузнаване – по главният път през селото – има 2 – 3 автобусни спирки, където спира автобус, който отива в Патра. По натам има една църква, няколко таверни. много красиви вили – с градини, зелени морави, палми, кучета… През две къщи има пресечки за към морето – 50 – 100 метра и излиза на морето. От двете страни на тези пресечки също има много красиви вили. Но няма плаж. Ей – така – двора на вилата излиза на морето – по едни камъни и си в морето. Даже на няколко места хората си прекарали от къщите водопровод до морето с монтиран на него душ… излизат си от вилата, влизат си в морето, после излизат, мият се на душа и сядат на шезлонга в двора на къщата си – много яко наистина… И в далечината се вижда моста на Патра.

Прибирам се в хотела, излизам на терасата и си поръчвам вечеря. Какво ли ще ядем тази вечер – определено пак ще е нещо непознато и трудно за представяне… Терасата на хотела е наддадена на метър над морето. Седя на кожено канапе, облегнат на кожени възглавнички, на масата запалена свещ, закътана в стъклен похлупак, гледам моста на Патра насреща, пуша цигара и тръскам в морето… И си чакам вечерята.

В средата на терасата е разположен басейна на хотела. Той обаче се ползва само от 10 до 18 ч. Сутрин се почиства, а вечер гостите на хотела са излезли на терасата на вечеря и басейна не може да се ползва, а ние пристигаме след 18 ч, и си тръгваме на сутринта преди 8 ч…..Та избрал съм си Саганаки.. В стаята на хотела имаше една папка с менюто на ресторанта, разгледах го преди да излезя. Какво ли е това… незнам, ама съм го чувал… И бира.

Идва ми бирата и една чиния – почти празна. В средата едно парче, голямо колкото кутия от Витамин С… И до него парче лимон. Толкова. За 4,50 евро… Само саганакито… Отначало си помислих, че е препечена филийка, но като го опитах – приличаше на панирано сирене… Определено минава в категорията – Може и без него… На ти сега саганаки – (една година по същият начин се бях натресъл на Тзатзики в Солун… което се оказа не по-различно от салата Снежанка – така аз се запознавам с националната кухня, като попадам на неща, характерни за страната която посещавам).

Та си викам да бях си похапнал за тези пари в едно от малките ресторантчета в селото… И аз вземам половината лимон, пускам си го в чашата, заливам го с бирата, отивам на бара на хотела, вземам си една сламка и така – бира в чаша с лимон и сламка. Много яко. За днес толкова.

Нощувка, закуска на шведска маса. Един от групата отишъл на рецепцията и си взел каталог – жълти страници на Гърция – Greek Yellow Pages Online – с карти на цяла Гърция, разделени на 13 части ( по области) – доста подробни карти, щом като и това малко село Каминиа го има там. Голям каталог – 400 страници, с телефони на всички автогари, пристанища, летища, интернет адреси…: www.xo.gr. Оле, искам и аз – отидох и аз и си поисках между другото – Първо си поисках това, което се виждаше, а после попитах и за каталога… Жената ми го извади от един шкаф и ми го даде – безплатно.

И така – последен ден на прибиране в България. Следват около 800 км път с почивки през три часа на същите места, на които почивахме на идване. Минаваме отново по моста на Патра, виждаме и селищата, пръснати от двете страни на Коринтският залив, хващаме по чукарите нагоре и всеки се унася в сладка дрямка. Следват тунелите, виадуктите и привечер сме в България.
Е, това е всичко. И понеже видеоклиповете, които са около час време още не са ми готови, линковете към тях ще пусна в някои от коментарите по-долу.

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Закинтос – на картата:

о.Закинтос

Общо 31 члена на управителни органи на Централна кооперативна банка и придобитите от нея фалирали Банка за земеделски кредит, Българска търговска и индустриална банка, Кредитна банка, Капиталбанк, Кристалбанк, Добруджанска банка и Международна банка за търговия и развитие са били сътрудници или щатни служители на Държавна сигурност, показва справка на Комисията по досиета. Сред по-популярните имена от времето на прехода са Борислав Дионисиев, Радослав Ненов, Янко Янев, Георги Попов, Дончо Кючюков, Любомир Филипов, Красимир Стойчев, Атанас Тилев и др. За част от тях комисията вече обяви, че разполага с документи за принадлежност към ДС, но други се явяват за първи път.

Милен Радев

От ранни зори Правителството на измамата и некадърността е впрегнало вътрешния си министър (!) да коментира една смехотворна акция. Наклепването с боя на скулптурна група, която в контекста, в който е поставена отдавна си заслужава намазване с говна, защото и така смърди непоносимо.

Въпросната пластика от години трябваше да бъде забранена и преместена, защото изобразява нагледно престъпна атака срещу българския народ.

Всеки знае, че вдясно от стрелящата и хвърляща бомби банда се намират жертвите от църквата “Св. Крал”, Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Райко Алексиев, Владо Куртев, Александър Станишев, арх. Севов, генерал Михов… Георги Марков, Георги Заркин… Десетки и стотици хиляди безименни днес, но най-скъпи за близките им и за тази нещастна страна честни хора, избити от въоръжената група вляво.

Припомниха ми, че скулптурната група пред централата на БКП/БСП е от Далчев.

Така да е! Смятам, че Далчев майсторски, точно и силно е изобразил престъпната същност на тези мародери. Изобличаващо! А те не са се и усетили…

Въпросът е в какъв контекст се излага групата.

БСП си я държат с гордост.

А тя би стояла много добре на един бъдещ монумент в памет на страдаща майка България – изправена или свила се вдясно, срещу стрелящата група…

Впрочем ако има някаква полза от тази “акция” тя е да ни обърне внимание върху това каква зловеща скулптурна група се кипри през XXI век пред входа в Централата на “модерната лява”!

Гангстерската банда от пластиката атакува, стреля и мята гранати не по някакви “германо-фашистки окупатори” (както се оправдават за паметника на съветската армия).

Не!

Тя убива и унищожава българския народ.
Цвета му.
Неговия така липсващ ни днес елит!

А шефът на партия с такива кумири и паметници днес води европейските социалисти. Срам за ПЕС!

/Поглед.инфо/ Депутатката от "Атака" Магдалена Ташева върза тенекия на Ани Цолова и Виктор Николаев, стана ясно тази сутрин.

/Поглед.инфо/ По 700 долара взимали на всички бежанци, които са настанени в София, стана ясно от репортаж на "Нова телевизия".

И аз съм българче! Макар че в Мадрид родих се и живея, а баба, щом ме гушне, плаче, защото виждаме се с нея веднъж в годината, през август, със внуците на шест етажа - от Солун, Рим, Мадрид, Чикаго, от Сидни има в блока даже...

Арестуваха Асен, Марта, Цветелина, Живко, Давид и Никола, младежи , които ( с изключение на Асен Генов) познавам от подкрепата им за демонтирането на съветския окупационен символ от центъра на София.

Младежите са дръзнали да оцветят агресивния монументален фетиш на уж забранения със закон комунизъм пред централата на БСП на ул. „Позитано” 20 в София и това е задействало полицейската репресия срещу тях. Замъкнати са в 3-то районно управление на МВР, където са задържани за 24 часа, докато решат какво обвинение да им бъде предявено.

Обвинението би трябвало да е друго: ноемврийското ехо от Октомврийската революция отново кънти днес в България. Преди на днешния ден ни караха да маршируваме в чест на националния празник на нашите колонизатори, а днес “само” да се страхуваме.

На 7 ноември ( какво съвпадение!) в Москва се намира кметът на София Йорданка Фандъкова- изключително представителна за лицемерието на гербаджийския “антикомунизъм”, с който успяха не само да подмамят пред урните хиляди българи, но и да да подлъжат и податливите на тази мимикрия европейци от Европейската народна партия.

И за да не ви се види спекулативна връзката, ето с какви изявления Фандъкова се умилква в Москва:

„Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви днес в Москва, че осъжда вандалските атаки срещу паметниците на съветски войници в България, но призова те да не бъде смятани за проява на враждебност, предаде ИТАР-ТАСС.
“За съжаление е невъзможно да бъде победен вандализмът. Той се среща практически във всички страни, включително в България”, каза тя по време на посещението си в руската столица.

Фандъкова добави, че паметникът на Съветската армия в София и други подобни монументи са собственост на държавата, която предприема мерки за тяхна защита. По думите й това става с видеонаблюдение и полицейски патрули”.

Фандъкова и повтори, че българската държава опазва съветските паметници, 400 на брой, и се грижи за за тях”.(Dir.bg)

Протестиращите срещу протестите на противниците на властта имат всички основания да занесат букет на Фандъкова на летището, за да й благодарят, че на правилното място, в правилния ден е заела правилната позиция в угода на петата колона, гостувайки в столицата на колониалната ни метрополия.

Фандъкова просто върви по стъпките на Софиянски, който след топли прегръдки с руския мафиот Лужков, трети по ранг в руската управленска йерархия като кмет на Москва, въведе практиката да се бърше и охранява постоянно любимият на любителите на съветската окупация символ в София.

Да припомня, че в продължение на поне три години преди това въпросният монумент беше изцяло покрит с графити, изразяващи отношението на свободните за кратко българи към съветската колониална епоха. Тогава комунизмът беше леко смутен от разпадането на СССР и забраната на КПСС, което отслаби хватката на Москва около българската свобода.

Едва след намесата на руския посланик Авдеев, поискал в едно априлско утро на 1993-та ултимативно спирането на процедурата по демонтирането, наредено с легитимно решение на столичната община по времето на кмета Янчулев, кабинетът “Беров”, а след това и кметът Софиянски, обслужиха интереса на петата колона тук. Най-напред бяха изпратени войници да бършат засъхналата от няколко години боя, а след това бяха монтирани прожектори като край оградата на концлагер. Едновременно с това, близо две години ( ако не и повече) цяла нощ символът на съветската насилствена колонизация беше охраняван от обикалящи по алеите на градината полицейски автомобили.

Днес маметникът ( както незнаен автор го окачестви в надпис върху постамента му) е ограден в основата си с телени мрежи, на които липсват само картечниците, за да заприлича още повече на Берлинската стена.

Причината? Ами оградите претендират да ни пазят от „падащи предмети”. Всъщност правят достъпът по позлатените букви с позорната благодарност от името на „българския народ” за окупацията практически почти недостъпни за патриотични акции, които у нас раболепно, като за пред Кремъл, представителите на неговата пета колона тук наричат „вандализъм”.

Ето че вече властта рапортува с постигнат успех в поклоните пред петата колона- отчита се с арести на младежи, сред които има има и протестиращи студенти от СУ.

Как ли ще отговори студентската окупация на тази ескалация?

Лозунгът „Свобода или СССР”, който имах честта да предам като щафета на студентите след разговор с тях в 65-та аудитория на Софийския университет, получи днес отговор на зададения в него въпрос за алтернативата на свободата: осъмнахме с доказателство за надмощието на реваншизма, който брани комунистическото минало и арестува български младежи, дръзнали да му се противопоставят.

Share on Facebook

Проф. Дичев в студиото на bTV на 4-ти ноември 2013. Снимка: http://btvnews.bg/

Името на нашата медия – сайтът за разследваща журналистика Биволъ бе споменато в изключително негативен и унизителен контект, както в личностен, така и в професионален аспект от един от гостите в предаването "Тази сутрин" по bTV от 4-ти ноември 2013 г. – Ивайло Дичев. По повод поканата към журналистите Асен Йорданов и Атанас Чобанов от Биволъ да изнесат лекция пред протестиращите студенти в Ректората на СУ, Дичев заяви:

".. Ами вчера бяха поканени едни хора от сайта Биволъ.. Сега, това ли са разследващите журналисти в България, най-известните, нали? Вие сте от тая гилдия, знаете, че имаме много по- мхъъъъ... известни и сериозни журналисти. К'во значи това? Ами, че те /студентите б.а./ не познават българската журналистика, може би не гледат телевизия, може би не четат вестници, не знам. Иска ми се малко да се обърнат към българската действителност, защото иначе ще се случи това, което се случи с нашите протести от юни.."

Оставяме настрана саркастичното мнение на Дичев спрямо протестиращите студенти, които според него са "паднали, едва ли не от Марс", не гледат телевизия и не четат вестници, щом са си позволили непростимия грях да поканят "едни хора" от Биволъ. Оставяме настрана и опита на културолога да омаловажи масовите протести от месец юни, като внушава, че те едва ли не са били обречени, безплодни, неуместни и ако студентите не следват неговата мисловна форма, то и тях ги чака същото, т.е. маргинализиране и затихване.

С тези свои разсъждения, Дичев се демаскира, като провокатор, имащ за цел внушаване на демотивация, съмнения и фрустрации. Не случайно той се цели именно в тази част на българското общество, която дава категорична заявка, че ситуацията в страната е изпаднала в необратима политическа и институционална криза, а кредитът на доверие в публичното представителство на властта е вече отрицателен. Проследяването на изявите на това лице назад във времето, само би могло да затвърди един подобен анализ и да го постави в графата на манипулаторите, прикрити и утвърждавани като авторитетни ментори на масовите процеси.

Не можем да останем безучастни към тенденциозността на Ивайло Дичев спрямо Биволъ. Журналисти от медията бяха поканени да изнесат лекция по преценка на протестиращите студенти. Какъв е бил техният мотив, ние не можем да кажем, но можем да предположим. Тези млади българи принадлежат на поколението, което се изправя срещу цялото порочно статукво на т.нар. "преход" в България, тоталното разграбване и обсебване на националния ресурс в ръцете на една клика свързана с бившата номенклатура на БКП и нейния репресивна структура – Държавна сигурност, сливането на властта и организираната престъпност, непоносимата корупционна среда във всички сфери на властта и обществения живот, тъмното задкулисие, което определя политиката, тоталното обсебване на медийното пространство от олигархията и превръщането на медиите в пропагандни рупори, или трибуни за издаване на извънсъдебни присъди, в стил модерно "дадзибао".

Можем обаче да предполагаме какъв е бил мотивът на Ивайло Дичев да се опита да ни дискредитира и маргинализира. На срещата с протестиращите студенти бе определена тема на лекцията и тя бе: "За Мафията Отрито - мафия и медии"

На срещата отиде Атанас Чобанов, тъй като Асен Йорданов, за съжаление, бе възпрепятстван, заради сериозни лични причини. В хода на дискусията бе зададен въпрос, доколко може да се вярва на социологическите агенции и конкретно на "Галъп интернешънъл" България. Тази тема е подробно разработена в журналистическо разследване на Биволъ със заглавие: "Галъп" или "Кънчо", или "Как българският "Галъп" се оказа менте". Истината за измамата с авторитетната социологическа марка не бе спестена на аудиторията. Разбираем е негативизмът на културолога Дичев, заради пряката му близка обвързаност с Kънчо Стойчев в общото съдружие в Сдружение "Кръг Европейски диалог".

След като бяха окончателно осъдени във ВАС и марката им GALLUP беше заличена, Кънчовците не се отказаха и през април т.г. регистрираха ново менте със същото име. Фирмата "Галъп интернешънъл", чиито акционери са Андрей Райчев и Кънчо Стойчев и Клуб европейски диалог на Ивайло и Кънчо са в един и същ офис: ул. Дж. Баучер 23. Не е тайна, че "Кънчовците", освен узурпатори на известната търговска марка "Галъп" са и мултимилионери, с мащабни бизнес интереси в туризма, навързани чрез фирми и сдружения с видни олигарси. Вижте само кой членува в Сдружение Националнен борд по туризъм освен Стойчев: Гергови - Красимир и Георги, Марио и Мартин Захариеви, Младен Мутрафчийски, тимаджията Марин Митев и.... Бранимир Ботев - зам. министъра по туризма на Орешарски. Ето в какви води плават тези акули, около които Дичев се навърта като пилотна риба.

Какви са другите мотиви за опита да бъдат публично заклеймени Биволъ и хората, които работят в нея, като посредствени, не ни интересува особено. Може би, те не са за подценяване, защото реакцията на Ивайло Дичев бе стряскаща с бързината си. Под достойнството ни е да се самоизтъкваме и да се обясняваме пространно кои сме, какво вършим, какъв е бил професионалният ни път и какви са признанията за работата ни в страната и по света.

Съветът към студентите да се запознаят с българската действителност е нерезонен, защото тези ранобудни млади хора имат изключително реална представа за обречеността в която е изпаднала държавата ни. Тяхната реакция на радикален протест е всъщност инстинкта за самосъхранение на болното ни общество. Те са имунната система на колективния организъм на нацията срещу заразата на неокомунистическата мафиотска инфекция, докарала България до летална фаза на безпереспективност и безпътица. Понижавайки Биволъ, всъщност Дичев понижава протестиращите студенти, уж заявявайки, че ги подкрепя. Обичаен похват, описан в учебниците за инфилтриране, обсебване и подмяна на масови прояви. "Не вървой, Дичев!" Няма да проработи този път смазаната ДС-арска машина за манипулации!

Тъй като културологът дава щедро менторски присъди, кой е запознат с действителността, кой е сериозен журналист, кой трябва да бъде канен в зала 272 и кой не, как да протестират студентите и т.н., Биволъ ще си позволи един скромен съвет към самия него. Запознайте се, г-н Дичев, с последното изследване финансирано от фондация "Фридрих Науман". Вие участвате в международни научни конференции заедно с неин представител, би трябвало да са Ви интересни финансираните от нея изследвания и доклади. Особено интересни и актуални са тези за "Темите Табу в българските медии". Този проблем задава разделителната линия между цензура и свобода на словото, между диктатура и демокрация, между мафиотизация и достойно общество. Ние не сме спестявали истината за бенефициентите на въпросната фондация, когато тя е била неудобна. Едва ли Биволъ е любима медия за тях, но в тяхното изследване също не е спестена истината за нас. А тя е, че от 10 теми ТАБУ за он-лайн мадиите в България /а и още повече за печатните/ поне 4 челни теми са именно на нашата медия. Биволъ е споменат рекорден брой пъти /20/ в този доклад, много повече от всички останали медии. Пускаме линк към целия доклад по проекта на фондацията "Фридрих Науман" и "Институт за модерна политика", за да не изпадаме в неловката ситуация да преразказваме за себе си това, което другите са изследвали и писали за нас.

Затова бихме попитали в прав текст Ивайло Дичев: Защо не сте запознат с българската действителност и медийна среда? Защо не четете дори анализите на уважаваните от вас институти, с които самият вие работите? Това ли е компетентността на вашите медийни изяви и с какъв критерий съдите за това, кой е сериозен и кой несериозен журналист и медия?

Атанас Чобанов бе дълго и силно аплодиран от аудиторията в Ректората. Това може да се прочете, за съжаление, единствено в европейската, а не в българската преса. Стряскащият процент на темите ТАБУ в публикациите на Биволъ и тяхното тотално отсъствие от редакционната политика на големия процент от "сериозни" медии в България, е може би отговорът на риторичния въпрос на Ивайло Дичев: "Защо несъгласните с престъпното управляващо статукво и протестиращи студенти решиха да поканят "някакви хора от сайта Биволъ"? Ами именно защото искат да се запознаят с истинската, а не напудрена и изкривена картина за действителността ни. Защото са решили да създадат наново България по свой чист модел, да живеят в родината си и да й дадат шанс за живот с енергията, силата, интелекта и поколенията си. И защото са твърдо решили да скършат с рогата на своето недоволство всички прегради и табута на олигархичната пропаганда. И не на последно място, защото именно в нашия девиз: "С рогата напред" те са разпознали своя път към сбъдването на мечтите си. А не в махането с опашка около мастити олигарси.

На 3.11.2013 г. Атанас Чобанов от Биволъ направи презентация пред Ранобудните студенти в зала 272 в окупирания Софийски Университет. Темата беше "Мафията и медиите в България" и това е първата дискусия от серията "За Мафията - открито". Видеозапис: Politikat.net

Част I

Част II

/Поглед.инфо/ Кипърската офшорка, управлявана от подставеното лице на президента Росен Плевнелиев в островната държава - Георгиос Киру, е пазарувала на кило жилища по морето.

/Поглед.инфо/ От началото на следващата седмица в Пловдив ще има нов арменски поп.

В задържания за нападението на 20-годишната Виктория алжирец Салахедин Бин Аладин е намерена вещ, която е предмет на още един грабеж. Това...

„Това не е оплакване, а призив към непримиримост с безхаберието и своеволието на институциите, които храним! Варна! Всяка нощ през около...

Едва ли има човешко същество, което поне веднъж да не си е пожелавало смъртта просто да не съществува. Ей така, всички да си живеем хиляди години (представете си купищата подаръци, които ще получите за този период!), да не ни е страх постоянно за близки, приятели, роднини, съседи и пр. Тогава ще можем да се наслаждаваме...

/Поглед.инфо/ "Обедини се, българино! Съединението прави силата! Не разбивай институциите си, не позволявай да няма нов закон за избори, не позволявай да няма бюджет, защото всичко се срива. Ако това правителството трябва да си ходи, ще изчакаш до другия май, защото иначе държавата се срива".

50-годишен мъж е с опасност за живота след катастрофа. Инцидентът е станал на пътя Белослав – Разделна, съобщиха от „Пътна полиция“. Мъжът...

Медиите в Калифорния бяха залети от съобщения за горящ обект, наподобяващ метеорит, прелетял в небето през нощта на 7 ноември. Той е бил...

Камионът е на различна локация всеки ден, след залез слънце.

Британският мега-човек се е локализирал в Ню Йорк за един месец и за това време смята да се занимае достойно с града. Всеки ден през този месец, той представя едно ново произведение. На петия ден донесе тази мобилна градина, сътворена във вехт камион за доставки. Идеята е камионът да се появява на различни места, „доставя успокоение“, всеки ден след залез. Инсталацията беше обявена на сайта на Банкси с аудио, според което този дизелово задвижван пейзаж си има водопад, дигитално ремастериран залез и пеперудки, вързани за вентилатор, които помръдват леко из пространството. В аудио бележката на сайта му, Банкси припомня фермерите, описани от Стайнбек, които по времето на Голямата Депресия отглеждат тайни малки градини по края на притежавана от корпорациите, засята със зърно земя, които по този начин се опитват да „откраднат малко от благата на почвата“.

Ето някои от други произведения, които Банкси представи в Ню Йорк:

—

Повече в Instagram, на Banksy и #banksyny

/Поглед.инфо/ През последните два дни земята под Софийското поле е неспокойна. Днес (6 ноември) и вчера районът около столицата е бил ударен от 4 земетресения. Това покaзва справка на ПИК в сайта на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките.

/Поглед.инфо/ Пълната данъчна ревизия срещу Цветан Цветанов, разпоредена от главния прокурор Сотир Цацаров, е показала, че има извършени нарушения от бившия вътрешен министър, съобщава „24 часа”, без да цитира източник на информацията.

Алжирецът Салахедин Бин Аладин е нападнал и момче минути след като обра магазин в центъра на София и намушка 9 пъти с нож 20-годишната...

/Поглед.инфо/ „Многопартийната система в страната е силно конфронтирана. Управляващи и опозиция, взаимно се отричат и се стремят да се дискредитират.

Много е вероятно към строителите на метрото в Москва скоро да се присъединят и български специалисти, пише вестник „Росийская Газета”,...

/Поглед.инфо/ Облицовъчни плочи от моста на бул. "Цариградско шосе" при Четвърти километър в София се откъртиха вчера и за малко не паднаха върху минаващ отдолу автомобил. За да избегне инцидента, шофьорът се удари в оградата, поставена около зелената зона на кръговото, информира "24 часа".

/Поглед.инфо/ Блогърът Асен Генов е арестуван. Това съобщава самият той на профила си в социалната мрежа "Фейсбук". "Задържаха ни в трето рпу", пише дословно на неговата страница.

/Поглед.инфо/ Блогърът Асен Генов е арестуван. Това съобщава самият той на профила си в социалната мрежа "Фейсбук". "Задържаха ни в трето рпу", пише дословно на неговата страница.

Жителите на Телиш продължават да протестират срещу решението за настаняването на бежанци в тяхното село. В пряко включване по БНТ хората...

/Поглед.инфо/ Нелегалните имигранти ще бъдат екстрадирани, обяви вчера в парламента премиерът Пламен Орешарски. Ще бъде ускорена и процедурата по издаване на временни документи, за да бъдат изведени по-бързо от страната тези чужденци, които нямат основание да получат статут на бежанец. По-бързо ще изградим и предпазните съоръжения по границата.

Великият Трифон Иванов изгря на корицата на френското списание "So Foot". Туньо е в центъра на материал за отбора на България, който през 1993...

Поради профилактика и неотложни ремонтни дейности на съоръженията за доставка на електроенергия, днес - 7 ноември - четвъртък, без...

180-те жители на свиленградското село Мезек са категорични, че повече няма да приемат в домовете си бежанци. Както се разбра, в селото се е...

Бизнесмен решава да подари фирмата си на общината, за да останат на работа служителите му. При това не защото е на загуба, напротив. Просто...

Недко Петров На този ден преди 40 години ЦСКА постига една от най-великите победи в българския футбол. На 7 ноември 1973-а армейците...

От ВиК-Варна припомнят, че във връзка с реконструкцията на ул. "Брегалница" и ремонт на магистрални водопроводи, днес - 7 ноември (четвъртък)...

снимка: Любен Баков, Marica.bg Три жени и бебе в кошче оцеляха по чудо, след като автомобилът им излетя от пътя, преобърна се и се заби почти...

Овен Денят е особен и ако установите засилен интерес към вас, може се почувствате по-раздразнителни. Ще се предпазите от негативи, ако...

Финансов омбудсман да разрешава споровете между банките и потребители. Създаването на подобна длъжност обмислят управляващите в...

През деня облачността ще се разкъса и намалее до слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад. Минимални температури 9-14,...