справедлива добра красива коза
весело бесила есенен лист
калинка проплака 
малинка нервно извряка:
"самодивска сватба в сокака!!!"
с клюнове от смарагди
сто гарги пълни с ембарго 
свирят на гайди
гилгамеш е само пълнеж
вземи самолета над океана
светът не е за двама
а поне е за пет.

иво христов каза, че може да се чете и така:

а поне е за пет
светът не е за двама
вземи самолета над океана
гилгамеш е само пълнеж
свирят на гайди
сто гарги пълни с ембарго
с клюнове от смарагди
"самодивска сватба в сокака!!!"
малинка нервно извряка
калинка проплака
весело бесила есенен лист
справедлива добра красива коза

и съвсем може, даже знам кое е по-добро.
да си менте на самия себе си е откритие.

И този ноември ще е винено обещаващ, образователен, опознавателен и емоционален, защото за трета поредна година ще се състои форумът DiVino.Taste. Кратко напомняне за него – това е форум на българското вино, на който се събират винени производители от цялата страна, за да представят своите най-добри вина. Освен дегустации, форумът предлага майсторски класове и лекции свързани с виното.

За мен DiVino.Taste е вдъхновение, което се преобразява в един есенен десерт с вино през 2011 и един друг есенен десерт през 2012. Какво ще ми подскаже винената муза този път, предстои да разберем.

DiVino.Taste 2013 ще се проведе на 16 и 17 ноември в НДК. Ще се видим там.

DiVino.Taste 2013 е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

/Поглед.инфо/ Дискусия в студиото на БиТиВи с участието на Александър Симов и Николай Колев-Босия за боядисания паметник на Позитано-20 от Асен Генов и компания

/Поглед.инфо/ Сибирска зима чука на вратата на Европа. Според специалисти от няколко метеорологични служби зима 2013-2014 може да стане ако не най-студената за последното столетие, то една от най-нискотемпературните.

/Поглед.инфо/ Мъж от Панагюрище заредил 38 литра газ в бутилка, чийто капацитет е едва 30 литра, пише marica.bg. Според потърпевшия шофьор или става дума за системна кражба на гориво, или бутилката му е придобила възможността да се разтяга като балон.

/Поглед.инфо/ Министър-председателят Пламен Орешарски отрече проектът "Южен поток" да е причината за оттеглянето на Христо Бисеров от политиката. Такава теза изказа преди дни председателят на Народна партия "Свобода и достойнство" Корман Исмаилов.

Жена в костюм на Дядо Коледа ограби две банки в германската провинция Саар, предадоха ИТАР-ТАСС и ДПА, цитирани от bTV. Първото нападение е...

снимка: "Новинар" Поредно нападение над чернокож се случи в  София. 18-годишно момче от смесен брак е било бито от двама младежи, предава...

снимка: ftx studio, eva.bg Главната сестра на Благоевградската болница Маргарита Бербатова, майка на футболната ни звезда Димитър Бербатов, от...

снимка: Георги Колев Областният координатор на "Движение България на гражданите" в Бургас Павел Янев напуска паритята. Същото са решили...

Утре е последният ден от този век, в който датата е образувана от три последователни растящи нечетни числа, пише "Труд". Необичайната...

36-годишната Даниела от България, която взриви италианското общество през последните 48 часа с покъртителната си история, излъчена в...

В Бразилия жена отиде в траурния парк, за да посети семейна гробница, но бе изплашена почти до смърт. Докато тя се разхождала из алеите от...

Юлия Герогиева фото: Румен Сарандев На 10 ноември отбелязваме 569-годишнината от Битката при Варна, в която умира младият, едва 20-годишен,...

/Поглед.инфо/ От понеделник (11 ноември) в София започва поетапното пускане на отоплението във връзка с предстоящото понижение на температурите през следващата седмица, съобщиха от пресцентъра на компанията.

/Поглед.инфо/ Бойко Борисов изпадна в нелегалност и започва да заприличва на един от учителите си в политиката – Ахмед Доган.

"Sorry, but this page didn't load properly. Please try again.." Този надпис в профила си виждат стотици милиони потребители на facebook.com в момента. Вчера след 23,30 ч....

/Поглед.инфо/ Мократа поръчка за Николай Бареков е била за 500 000 лева. Ликвидирането му е трябвало да стане между понеделник и четвъртък през текущата седмица. Николай е бил следен от няколко групи в продължение на дни, детайлно е проучен маршрутът му, твърди в. "Уикенд".

"Приятели, днес в банковата ми сметка са постъпили нови 20 лева. Благодаря Ви. За лечението ми Швейцария, обаче са необходими минимум още 5000...

"Sorry, but this page didn't load properly. Please try again.." Този надпис в профила си виждат стотици милиони потребители на facebook.com в момента. Вчера след 23,30 ч....

/Поглед.инфо/ Млади социалистки започнаха акция за почистване на боядисания в розово паметник пред централата на БСП.

/Поглед.инфо/ Безкомпромисно и методично се притискат политици, журналисти, университетски преподаватели, анализатори и цели групи, които дръзват да излязат от коловоза на либералната политическа коректност

37-годишният Ибрам Ибрам, който участва във верижна катастрофа във варненския квартал „Васил Левски“ ще лежи 4 денонощия в ареста, след...

снимка: Ладислав Цветков Подписка в защита на академичната автономия и против окупацията на Софийския университет се провежда пред...

Виолета Гурнакова Цветя положиха пред паметника на капитан I ранг Димитър Добрев представители на Военноморските сили във Варна. Така...

Милен Радев

Богомил Гюзел е почти неоспорваният най-голям съвременен поет на Македония.

Има издадени в страната и в чужбина многобройни стихосбирки, проза и драми. Превежда Т. С. Елиът, Емили Дикинсън, Шекспир и Киплинг. От 1999 г. е директор на фестивала Стружки вечери на поезията.

Щастлив бях да се запозная и да прекарам няколко дни с него в Берлин през 2006 г. Богомил бе в града като гост на Литуратурния фестивал.

Животът на поета е белязан от ранно детство с жестока трагедия, която го прави съпричастен с изпитанията на македонците след 1944 г.

Син е на Димитър Гюзелов, когото покойният бай Коста Църнушанов нарече “бележит народен деец от Вардарска Македония, голям идеалист и патриот”.

Един от обвиняемите на Скопския студентски процес през 1927, Гюзелов е осъден на 20 г. тъмничен затвор. След амнистия докторът по философия е изпратен в изгнание в сръбската дълбока провинция като начален учител. Там, в Чачак, се ражда през 1939 г. синът му – бъдещият поет Богомил Гюзел.

Баща му се завръща със семейството в Македония след освобождението й през 1941 г. и става директор на радио Скопйе. Пламенен патриот, той посвещава всичките си сили за издигане културното и национално самосъзнание на живялото десетилетия под сръбски терор население на Вардарска Македония.

Въпреки възможността да се изтегли с българската армия след септември 1944 г., Димитър Гюзелов остава при своите съграждани и понася с голямо достойнство издевателствата на процеса на т.н. «Народен съд». Като единствен от осъдените на смърт обвиняеми, неговата присъда е «чрез обесване» – според Църнушанов именно заради смелото му поведение в съда.

От Богомил Гюзел научих, че баща му не е обесен, а е пребит с лопата в двора на затвора. Гробът му е неизвестен и до днес.

През 2003 г. Богомил Гюзел издава една забележителна стихосбирка, която получих с ценно посвещение. Заглавието й е “Опстанок”, т.е. “Оцеляване”.

В много от стихотворенията там поетът се връща в мъчителното минало на своето семейство и на съгражданите си. Лирически строфи се редуват с дълбоко изстрадана лична изповед за останалата с десетилетия отворена рана от изтръгнатия брутално от живота му баща.

Богомил Гюзел разказва с голяма интензивност и искреност как се е изграждала неговата творческа и национална идентичност.

Предлагам в превод две стихотворения Насреща, сестро, да! и Досиета.

Те вълнуват с винаги актуалната както за България така и за Македония тема за достъпа до архивите и научаването на цялата истина за миналото.

Същевременно, в тях има и повествователни нишки, които могат да ни помогнат да вникнем като българи по-добре в онези лични преживявания на мнозина в Македония – извън чисто политически наложените обстоятелства – които са допринесли за сегашното разделение на някога единната в културно-духовно отношение българска етническа общност.

Изповедта Насреща, сестро, да! просто потриса. Позволява ни да надникнем в душите на нашите сънародници в Македония след войната, да докоснем хладната сянка на ужаса и отчаянието, в които те са живели – както под властващата комунистическа лъжа, така и в пълна изоставеност от също поробената вече майка България…

Досиета

Докато дочакаме времето те да се отворят през 2000-та,
бившите другари, а сега „господа”, вече ги бяха преровили и
добре обработили – последният път, изглежда, през 1992-та
чрез една „неправителствена” комисия, в която влязоха и няколко
известни бивши доносници и информатори на УДБА и КОС -
през тези дни се ширеха, наистина ”непотвърдени”, слухове, че
в скопската леярна Железарница се горят с тонове картотеките
на белязаните, на онези, чието Nomen est omen, за да си спасят
лицето пък онези, на които съвсем им беше нацапан задникът…

Разбира се, подадохме и ние молба да си видим досиетата,
макар че не очаквахме кой знае каква полза, дори и да ни ги дадат…
На татко ми все още е дебело: започва (нарочно или случайно)
с извадки от разпита (на сръбски) след неговия арест
през май 1927-ма, като главен организатор на нелегалната ММТРО
(за което е осъден на Скопския студентски процес на 20 години тъмница,
но е амнистиран, заедно с другите осъдени студенти, под натиска
на вътрешната и международната общественост, след три и половина години).
Следва ”препис” от „Висшия военен съд на ЮА” (на сръбски, латиница)
до Военния съд на V-та Армейска област, с който се потвърждава
смъртната присъда, но изменена (по молба на майка ми?) за изпълнение
чрез разстрел вместо чрез обесване. Досието продължава
с пълните показания (на българо-македонски) на долуподписания (липсва подписът)
пред „Следствения отдел” на „Дирекцията за защита на народа”
за неговата дейност от завършването на гимназията в Щип 1921-ва,
и чак до „бягството на българската власт” есента на 1944. Изтъква
своето чувство на „македонски българин” и радостта, с която се посреща
германо-българската окупация на Македония като „освобождение”,
след десетгодишното прогонване от „родината” и забрана за връщане.

Но „възхищението” от присъединяването към „майка България” в хода на показанията
постепенно гасне от все по-честите недоразумения и разправии с властите,
с чиновниците-„пришълци”, които така и не се подменят с обещаните
„местни заслужили лица”, а с „такива, които служат на всяка власт”,
и с нови „престъпници”… В приложената обемиста лична кореспонденция
предимно с приятели и познати от Струмица и околността,
които са го молили за помощ при тяхното назначаване на работа и служба,
няма осезаеми доказателства и „материални деяния” за произнасяне
на най-тежката присъда. Напротив, към преписката е приложена
собственоръчна негова „жалба” до Министерството на вътрешните работи в София
против „ военните власти в Демир Капия за убийството на кмета
на същото село по най-зверски начин”, заедно с жена му, германка,
„в положение в седми месец”, извършено от български войници
на 5 юни 1944-та, което известният полковник Апостолов
искал да потули, като че били отвлечени от „шумкарите”-партизани,
преоблечени в български униформи. При това жалващият се
обвинява същия полковник и затова, че „миналата година
по негова заповед, посред бял ден, бяха убити с картечница
12 момчета от с. Ваташа, Кавадарско, за всеобщо възмущение
на населението, без да бъде до сега изправен пред съд”…

Пропуск на цензурата или на прочистващите досието,
оставили този документ, който е можело да се използва
и като „облекчаващо обстоятелство”, или е бил без значение,
предвид предварително произнесената присъда, може би още при ареста?

Досието на брат ми пък имаше само страница и половина,
с черно и плътно заличени имена на двамата доносници
(брат ми все пак им разпозна имената на тези негови „приятели”),
които съобщават, че той като гимназист на разходка в парка
им казал, като първо – че никога няма да заобича комунистите,
защото те са убили татко му (което му била казала и майка му);
и като второ – че няма доброволно да стане член на Младежката
организация, нито пък мисли да се запише за трудова бригада,
с току що прекарания плеврит, от който едва се отървал жив…
(Но все пак му се наложи да отиде на строителството на линията Шамац-Сараево!)
Нито дума за това, защо го арестуваха по-късно като седмокласник през август 49-та,
само защото най-добрият му приятел беше руснак (а руснакът не го и пипнаха,
тъй като си имаше все още руско гражданство), или поради това, че
четеше руските класици в оригинал от библиотеката
на Киселинов (който също беше арестуван, но и за друго)…
Нито дума и защо беше наказан, а не (о)съден, да троши камъни
за вилата на Лазо в Преспа цели три месеци, та чак
докато УДБА-шът следовател по-късно му признал, че таковата,
случайно не знаели, че бил още малолетен, та ще трябва
да го пуснат – иначе му била в кърпа вързана и присъда за Голи Оток…
Нищо, разбира се, няма и за крайната ликвидация, която му я тъкмили
по време на службата му във войската 1958-59-та в Птуй,
в далечното Прекумурйе, когато като понтонджия поставял мост
през някаква пълноводна река през оная люта зима, газейки с пълно снаряжение
във вода до гушата и трошейки сантиметри дебел лед, но го спасил и пощадил
заради получената треска – според по-сетнешния негов разказ -
същият онзи македонец-старшина, който трябвало да му нагласи ”нещастния случай”.

За сестра ми, вече с половината от презимето на мъжа си,
и за мен – светкавично, само три дни след нашата молба,
ни съобщиха, че „НЕ Е УСТАНОВЕНО
лично досие по политически и идеологически причини”,
с печат и подпис на актуалния председател на Комисията…
Така официално и за винаги ми избелиха миналото
тези, на които дори не им беше нужно да си задраскват с черно имената.

Но все пак, частично бе и по моя вина.
След падането на Ранкович 66-та, когато току що се върнах
от Сараево от моя войниклък в ЮНА (събитието
бе достойно отпразнувана на учение някъде из Босна
до късно след полунощ, след като чухме новината по ЮРТ),
същата ранна есен ми се обади по телефона един училищен приятел,
който работеше в полицията, да ми каже, че бих могъл да си видя
досието при него „е-хей, толкова дебело!”, ама предварително
трябвало да знам, че в него имало “доноси” от доста
мои колеги, които до сега може би съм ги смятал за приятели,
поне такова било неговото първо впечатление при беглото прелистване…

Признавам, бях поставен на тежко изкушение и тъй като
беше петък по обед, го попитах дали мога да му съобщя
в понеделник за моето решение, дали искам да си видя досието или не.
И наистина, целия уикенд само се питах и умувах, и даже
разговарях за това с жена си, невенчаната (понеже беше англичанка,
за сключването на нашия брак първо трябваше да търся ”връзки”),
но тъй като и двамата вярвахме в обявените неминуеми „реформи”,
все пак се реших и в понеделник се обадих на моя познат:
„Да, бих искал да си видя досието, ако трябва и при тебе…”
Последва дълга и многозначителна пауза: „Съжалявам, но току що
получихме заповед да затворим отново всички досиета!”
Не знам дали това беше някаква игра, или бе старата политика
на „топло-студено”, но тогава това завърши така, още преди да почне.

Както и така наречените „реформи”… За моята съпруга,
(макар и сключването на брака все пак да беше одобрено)
скоро ми се наложи да платя и солидна глоба, защото
не съм бил регистрирал нейния престой като на ”чужденка”,
а аз самият бях обявен за „анархо-либерал”
и след завръщането от Америка ме изхвърлиха от работното място…

Но както и да е, със или без ”досие”, всичко може да се научи,
без значение, дали някои имена са с черно заличени или някои
подробности са изтрити, като че ли не са се случвали…
Така и историята все още си почерняме и избелваме.

Дали сега съм по-честен и по-чист, след като съм избелен
и нещо като “правоверен”? Простено да им е за това,
но и аз все пак бих искал да си запазя правото на избор,
пък ако ще и да съм и ”еретик”. (Впрочем, тъкмо това означава
и гръцката дума хаиресис=избор, а “еретик” е “онзи, който избира”.)
Извън притесненията на съдбата, наложена ни отвън или отвътре
развила се като пружина, която с времето сама се разхлабва.
Ако аз съм готов да им простя на онези с “почернените” имена,
дано и те да могат на мен да ми простят това, което съм “заработил”,
и сигурно заслужил, щом съм могъл да го нося цял живот -
и поне докато съм все още жив, да хвърля поглед в това досие мъртво.

Така май завършва и тази ”одисея” с моето ”досие” -
от Падението в ада до някакъв „нов шанс” на Небето,
защото, изглежда, че само клетвите и молитвите са човешки,
а примиряването между ”правоверните” и ”еретиците” е от Бога.

Насреща, сестро, да!

На твоята втора изложба със скулптури-обекти през декември 1994-та,
на самия вход ме потресе открехнатият гроб от стоманена ламарина….

Гробът на Татко!
Ти овеществи онова, което досега не успявахме да намерим -
да откриеш гроба му,
който той, всъщност, така и не е получил,
за да изчезне (според джелатите) и от (с)помена.

Потискахме дълго наистина и ние спомена за него,
белким накрая изчезне завинаги -
моята първа, по гимназистки незавършена, проза
почваше със заглавието: „Как да се убие своят татко?”
(Разбира се, ако е нужно, и втори път, поне в мислите,
но освобождаващо, тоест – от моята собствена ръка…)
И слабо го споменавахме помежду си,
освен ако нещо не ни заболеше премного
от онова, което прочитахме в печата (периодично възобновявано)
за „предателя, осъден от ”Народния съд” на смърт 1945-та”.

И така до преди две-три години, когато ти дойде при мен силно развълнувана,
за да ми кажеш, че твой познат ти преразказал
(след като предварително те питал, дали си готова да чуеш това)
признанието, което той чул от някакъв очевидец (който все още бил жив),
че татко бил всъщност зверски убит с лопата
(с която чистел боклука по двора на ”Наказателното учреждение”)
от Б. Ч., известения УДБАш, малко или повече пийнал,
с думите: „Ей ти на тебе, ”философе”, по чутурата!”
и така татко умрял тогава в ужасни мъки
под ударите на лопатата а не, както е било после
предадено на Мама, когато тя веднъж се върна обезумяла
от „свиждане” с неизпразнената бохчица храна за него,
чула, че ”Мито”, заедно с другите осъдени на смърт, бил изведен
това ранно утро на разстрел някъде накъм Зайчев рид и бил веднага
закопан в общата (от тогава нарочно неидентифицирана) яма.

Още една провокация или истината? се питах аз в себе си
(търкайки гърба си до болка о стената на терасата в къщи)
докато ти, плачейки, ми преразказваше показанията
на този самонарекъл се очевидец, който бил присъствал на случката като стражар.
Той живеел в Гьорче Петров и бил, както казал, готов
да ни го повтори това и на нас – дали да го чуем и ние лично?
Това беше твоят въпрос. И, разбира се, дали сме готови?
Аз съм готов, казах. И дори да му предложа на този очевидец
да запишем свидетелството му на магнетофонна лента,
ако той се съгласи. Но какво бихме имали ние от това? си помислих после.
Другарят Б.Ч. е покойник и вече е влязъл в нашата история
като „активен борец” и за други, може би истински заслуги,
след като (заедно с другите „пишман борци”) изхвърлил  татко ни
от нея като „предател”, и ето – буквално със собствените си ръце и лопата
самоволно изпълнил смъртната присъда, макар и преждевременно.

Него, докато е бил жив, никой не го е давал на съд (нито му е минавало през ум)
за това, че той самият ”се осъдил” да й произнесе присъдата и да стане
джелатин на своята жертва, а тъкмо обратното, вероятно са го и похвалили,
за дето така самоинициативно изпълнил смъртната присъда
и то още по-подходящо, отколкото с кирка
(както гласеше още една версия според друг разказ на ”очевидец”).
Нейсе, решението дали да се изправим очи в очи с този очевидец
го отложихме от немайкъде за по-късно… От тогава си мисля:
ако очевидецът (очите да си извади!) толкова дълго е крил
показанията си като тайна на своя живот, от страх или от сметка,
защо ли тъкмо сега му е дошло наум да ни я изтъпанчи – за да сме му ние
пазители на тайната? За да се опитаме да започнем нов съдебен процес?!
Та убиецът е вече мъртвец, а убийството му е „злодеяние с изтекла давност”
(макар че, глобално и локално взето, злодеянията против човечеството
или човечността нямат давност, поне така се казва, нали?).
Дали сега да си отмъстим на неговия син, който е още жив,
както другарят Б.Ч. се опитваше цял живот да ни отмъщава?
(За какво ли пък той, ”душевадецът”, е имал да ни отмъщава на нас,
това е вече друга итория!) Но аз случайно знам,
че синът му се срамил от баща си, докато онзи бил все още жив
и, казват, отдавна не искал и да чуе за него.
Затова очевидецът, преди смъртта и на него да му склопи очите,
нека довери сам тайната си на някой друг, пък дори
и за ”историята”, ако собственото свидетелстване толкова го притиска.
Нали историята я правят очевидците (заедно с очевадците?),
а съвсем не ние – наследниците на техните онемели жертви…

Но тези преразказани показания на очевидеца (или очевадеца, все едно)
теб, сестро, изглежда те накараха да му открехнеш плочата
на татковия, до сега ненамерен, гроб.
И така, най-накрая, му пусна душата
(която беше допълнително притисната и от нас)
да си се смеси свободно с нашите
и от сега нататък да диша
заедно въздуха, който и ние дишаме.

Превод от македонски: Милен Радев

Вестник Про & Анти, 2006 г.

Утре ще преобладава слънчево време. Преди обед по Черноморието ще има ниска облачност или ще е мъгливо. Ще духа слаб, по Черноморието до...

снимка: Елена Хаджипопова Съдът остави в ареста нападателя на Виктория Христова - Салахедин бин Аладин, а помагачът му Александър...

Кметът на Ботевград Георги Георгиев е счупил фотоапарат на репортера на новинарския сайт botevgrad.com. Това се е случило снощи към 18.40 часа в...

Хиляди банкомати в цялата страна спряха да работят, след като системата за обслужване на разплащанията с банкови карти БОРИКА блокира....

Изникват някои въпроси: Защо Турция може да изгражда стени и да обсипва границата си с мини, Гърция по същия начин да затвори границата си, за да възпре вълната от бежанци, а България не? Защо България трябва да приема бежанци от Сирия, които не идват директно от Сирия, където е войната, а от Турция? Защо държави като Франция блокират приемането ни в Шенген, което ЕС пое ангажимент да изпълни много отдавна, с аргументите, че границите ни не са подсигурени, а когато вземем мерки, които реално не подсигуряват само нашата собствена граница, а и външната такава на целия съюз ни размахват пръст?

снимка: Даниел Йорданов; bgdnes.bg *снимката е илюстративна Пиян шофьор бутна с колата си дете на една годинка, което пресичало с баба си на...

Длъжностно лице в община Варна е злоупотребило със служебното си положение. Това се твърди в сигнал до общината, разкриха от  Областния...

Българката Даниела е жестоко малтретирана в италиански дом, където работила като домашна помощница. Чрез скрита камера милиони италиански зрители на ТВ предаването Le Iene стават свидетели на насилието и униженията на нашенката. Даниела е като много други домашни прислужници или гледачки на възрастни хора, пише "24 часа". Бита до посиняване, наричана „мръсна свиня, аз ти давам заплата, а ти не чистиш и не готвиш както трябва". Това са само част от обидите, които е понасяла всекидневно от италианската си господарка. Вероятно работодателката е заможна жена, по професия психолог, пише изданието за българите в чужбина "Български новини".

Невръстната моделка Мила Тодорова потъна вдън земя и от седмица няма следа от нея.  14-годишната девойка излязла в събота по обед от дома...

Съд в северната част на Китай разпореди жена да плати  $120,000 на бившия си съпруг, защото се е омъжила за него, без да му каже, че си е правила...

Кариерата на Христо Бисеров тръгна от Зелената партия, която беше част от СДС. Той беше близък на Филип Димитров, Филип му имаше пълно доверие. Тогава стана главен секретар на СДС и остана на този пост и при Иван Костов. Това разказа по bТВ Едвин Сугарев. Според него после Бисеров отишъл при Доган, защото на него му трябвали такива хора. Бисеров вървял в комплект с Йордан Цонев. Доган имаше нужди от хора, които да му въртял далаверите и обръчите от фирми. По време на тройната коалиция чрез тях вървяха заменките в земеделското министерство. Бисеров беше нещо като конселиери на Доган, но явно е започнал да настъпва в негова територия. Опасна е твърде много за Христо Бисеров тази ситуация, защото от Сив кардинал той се превърна просто в един индивид. Според Сугарев Сергей Станишев е не по-малък бандит от Бисеров. Като пример той посочи мафиотския строеж на „Белене”, фалирането на „Кремиковци”, дори и личната афера „Хохегер”.

Фейсбук отново падна. В четвъртък, 07.11., след 23,30 ч. влизането в социалната мрежа беше невъзможно, пише Akademika.bg Проблемът възникна само три...

снимка: mediapool.bg Десетки протестиращи животновъди от цялата страна блокираха пътя за Турция при село Капитан Андреево като между тях и...

Правителството предвижда в следващия бюджет да бъде осигурена субсидия за студентите във Висшето военноморско училище „Никола...

Фейсбук отново падна. В четвъртък, 07.11., след 23,30 ч. влизането в социалната мрежа беше невъзможно, пише Akademika.bg Проблемът възникна само три...

В стремежа си за сензации "Господари на ефира" погнаха по улиците главния прокурор на България Сотир Цацаров, за да му връчат папка с...

Мократа поръчка за Николай Бареков е била за 500 000 лева. Ликвидирането му е трябвало да стане между понеделник и четвъртък през текущата...

Вратарят на „Черно море“ Емил Михайлов бе вдигнат на крака след нелепата контузия срещу ЦСКА. Той обаче не знае дали се е сблъскал със...

снимка: viaranews.com Майка поиска 10 000 лева обезщетение от ексфутболиста от Благоевград Иван Бонев, който е подсъдим за блудство с нейната...

Футболистите на „Спартак 1918“ тръгват за София утре в 8 часа, като по пътя във Велико Търново ще вземат Джихат Кямил и Беадир Беадиров, а в...

снимка: архив Пешеходец е бил блъснат преди минути от автомобил на уживената ул. "Д-р Пискюлиев" във Варна, научи Petel.bg. Човекът е откаран в болница. *снимката е илюстративна

Кучето Мила с отрязани лапички ще си има семейство, но то ще бъде избрано след седмица, когато приключи лечението му. За осиновяването ще...

Народни представители проведоха официална среща в парламента с Нейно превъзходителство посланика на Кралство Норвегия, по покана на...

Астроложката Алена вещае лоша година за България. Звездите сочат, че 2014 година няма да е никак положителна за страната ни, каза тя в "Тази...

Милен Радев

На днешния ден преди 75 години започва едноседмичният погром в Германия, получил “народното” название “Кристална нощ” (поради повсеместно трошените витрини, стъкла и имущество на евреи в Райха).

Това е първият голям погром в Западна Европа от векове. От времето на средновековното варварство, възраждащо се в Германия с бързи крачки през 1938 г.

Поводът за отпускане юздите на “народния гняв” е атентатът на полския младеж Хершел Гриншпан в Париж на 7 ноември 1938. Той прострелва съветника в германското посолство Ернст фом Рат, дипломатът почива в болницата два дни по-късно.

Още същата нощ започват епизодични нападения на буйни младежи в униформи на СА, но повечето цивилни (само че кой знае защо с типичните за СА високи обувки, тип днешни “кубинки”) над провинциални синагоги, подгонване на евреи по улицата, нанасяне на побои.

През следващите два дни Хитлер дискретно, от позицията на “държавник”, се въздържа от коментари, но оставя на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобелс да нагнетява в масовото съзнание версията за “еврейския заговор” и за “платените от световното еврейство провокатори”, които искали да съсипят Германия (нужно ли е на просветени читатели като тукашните да напомням определени паралели с днешния ден в една друга страна?)…

Върхът на организирания отгоре, но и спонтанно възприет погром е 9 ноември, когато в целия Райх горят синагоги, разбити са и са унищожени еврейски учреждения магазини, частни къщи и дори училища.

Особено на 10 ноември многолюдни тълпи от арийски съседи плъзват из потрошените обекти и награбват кристал, кожуси, ценни и всекидневни вещи. Еврейските сънародници (които според вече господстващата доктрина са по своите качества близко животинския свят и не могат да бъдат считани за хора) са унижавани, над тях се издевателства, няколкостотин са убити или стават жертва на неописуеми гаври.

Около 30 000 евреи (главно заможни лица, както наставлява заместник шефът на Гестапо Мюлер) се подгонват в колони и са депортирани в лагери като Дахау, който се препълва и предоставя на натиканите там, до скоро блестящи членове на обществото, наистина нечовешки условия.

След седмица властите свирят отбой “за да не се поощряват най-ниските страсти на тълпата”, спират “оправдания народен гняв” и обявяват, че от тук нататък държавата ще се погрижи за това, “еврейският световен заговор” да бъде разбит и, че “борбата с еврейството ще се води вече със средствата на Закона и реда”…

Генералната репетиция за физическото унищожаване на еврейския народ е преминала успешно.

Участници и зяпачи са доказали своята готовност да се заемат с по-амбициозни и отговорни задачи.

Полигоните скоро ще им бъдат предоставени: Вилно, Хелмно, Понари, Ковно, Бабий Яр, Собибор, Треблинка и Аушвиц… са все още само никому непознати имена.

Скоро те ще се превърнат в проклятия.

* * *

Като и друг път на подобна дата предлагам една виртуална разходка, познавателно-поклонническа екскурзия из два квартала на Берлин, свързани с днешната тема.

Мисля, че описаното и документираното, не само че илюстрира хрониката на преследването на еврейското население в Германия далеч преди фаталните решения за пълното му изтребване, но и за кой ли път разобличава измислиците на злостните антисемити (от които и в българските интелектуални и за жалост и антикомунистически среди се срещат твърде много!) като именно това, което са: жалки опити на фанатични юдофоби да пренапишат историята…

Всички следващи снимки се отварят в пълен размер след последователно двукратно кликване върху тях.

Започваме с благопристойния, разположен далеч в югозападната част на стария Вест-Берлин район Щеглиц. В началото на най-оживената търговска улица Шлосщрасе от 1995 г. се издига 9 м дълга и 3,50 м висока стена от огледално полиран метал. На това място е била изгорената през 1938 г. местна синагога.

В рефлектиращата повърхност са гравирани 1 723 еврейски имена на жители на район Щеглиц, депортирани от 1941 до 1945 г. Взетите дата по дата от оригиналните депортационни листи безкрайни списъци с пълните имена, с рождена дата и с точен адрес на старци, на деца, на хора в разцвета на силите си създават у човек, застанал пред стената и вникващ в съдържанието й сюрреалното впечатление за току що случващи се събития, за колони от живи хора, преминаващи пред него.

Това усещане се засилва от гениалната идея с огледалната повърхност, в която се отразяват сгради, минувачи, автомобили и която просто премахва границата между реалността и зловещата история…

По-нататък пътят ни води към така наречения Баварски квартал, идилична махала – ако мога да ползвам това балканско понятие – посред буржоазния район Шьонеберг. Кварталът е строен в началото на XX век от еврейския индустриалец Саломон Хаберланд за заможни берлински семейства и в него са живели лекари, юристи, предприемачи, артисти с блестящи имена (тук например е преминало детството на големия литератор Марсел Райх-Раницики). След 1933 много от обитателите на Баварския квартал постепенно напускат Германия, но въпреки това над 6 000 от общо 16 000 жители са депортирани след 1941 г. и не се завръщат от лагерите на смъртта на Изток.

Баварският квартал е един от най-силно пострадалите от съюзническите бомбардировки. 75 % от жилищните сгради тук стават жертва преди всичко на запалителните бомби. През 60-те години на мястото на великолепните някогашни 6 и 7-етажни кооперации са построени ниски, масови блокчета за задоволяване насъщните нужди на възстановяващия се Берлин. Днес в квартала живеят хора средна ръка, много пенсионери, по-заможни чужденци…

Квартал потънал в зеленина и…

… и изобилна идилия

През 1993 г. двама художници спечелват обществен конкурс и реализират по улиците на Баварския квартал уникален артистично-мемориален проект: На стълбовете на градското осветление са прикрепени табла с кратки текстове, които говорят сами за себе си.

“Забранява се на арийски и неарийски деца да играят заедно” – 1938

С посочване датата на съответното административно решение, цитатите разлистват пред заинтригувания посетител как се е нагнетявал най-обикновеният всекидневен ужас за еврейските обитатели на германската столица – преди и след фаталните решения на Ванзейската конференция.

Веднага, а и след реализирането на мемориалния проект табелите са обект на противоречиви реакции. Периодически някои от тях стават жертва на вандализъм, немалко са междувременно унищожени. Все пак днес установихме със задоволство, че тези, които все още са по местата си са стегнати и освежени.

“Забранява се упражняването на професията на еврейски актриси и актьори” – 5.3.1934

“Евреи нямат право да влизат в берлински бани и плувни басейни” – 3.12.1938

“На евреи се забранява посещението на кина, театри и концерти” – 12.11.1938

“Еврейски деца нямат повече право да посещават държавни училища” – 15.11.1938 / “Забрана за всички училища” – 20.6.1942

“Евреи нямат право да стъпват в определени райони на град Берлин” – 3.12.1938

“Еврейски лекари нямат право да практикуват професията си” – 25.7.1938

“Евреите са длъжни да носят името “Израел”, а еврейките името “Сара” като допълнително собствено име” – 17.8.1938

Идва 1941/1942 година…

“На евреи не се отпуска повече сапун и сапун за бръснене” – 26.6.1941

“Евреите трябва да сдадат своите електрически и оптически уреди, велосипеди, пишещи машини и грамофонни плочи” – 12.6.1942

“Пощите прекъсват телефонните постове на евреи” – 29.7.1940 г. / “Забрана за употреба на улични телефонни автомати” – 21.12.1941

“На евреи не се отпускат повече цигари и пури” – 11.6.1942

“На евреи не се дават вече купони за облекло” – януари 1940 / “Принудително сдаване на кожуси и вълнени дрехи” – януари 1942

“Евреи нямат повече право да купуват вестници и списания” – 17.2.1942

“Принудително маркиране на апартаментите на еврейски семейства с жълта звезда” – 26.3.1942

“Забранява се на евреи да държат домашни животни” – 15.5.1942

И малко преди финала:

“Забранява се на евреи да напускат страната” – 23.10.1941

При дългата си разходка из потъналия в райско спокойствие живописен квартал не срещнахме и един единствен човек, който да повдигне поглед или по някакъв начин да регистрира наличието на тези трагични и важни до днес документални свидетелства.

Това едва ли би трябвало да учудва като се има предвид, че този нестандартен паметник почти не се споменава в големите берлински пътеводители, нито е регистриран в списъка на мемориалните обекти на Документационния център в бомбастичния и свръх-оразмерен Паметник на Холокоста край Бранденбургската порта…

Напускаме райското кътче в Баварския квартал с естествено витализираното чувство, че безразличието на околния свят, бездействието и готовността му да се спогодява с диктаторите и тираните правят възможни и наглед най-абсурдните и нечовешки престъпления.

P.S. В заключение две моментни снимки, които да ги бях режисирал, нямаше да мога да ги докарам така…

– - -

“Хайл…(бронер) щрасе днес!”

Преди 21 години Доган обясни кинжала си в гърба на коалиционния партньор СДС, който доведе на власт свързаната с Русия групировка “Мултигруп”, като “депесарски шут”. Клоунадата с елементи на жертвоприношение продължава…

Имам основания да смятам, че докато ни подхвърлят упорито версии за западна намеса в уличаването на Христо Бисеров, когото слуховете в медиите вече локализират в Италия, всъщност целта на маневрата е да се прикрие ръката на Москва. Бисеров може и да не се намира физически там, но долавям с антените на анализа как ни се надсмиват по неговия казус в духа на онзи скеч, в който обсебеният параноик непрекъснато се опитва да заблуди въображаемите шпиони, като повтаря високо „ в Русия съм, в Русия съм”!

В цялата воня се откроява силно мирисът на газ, а той не идва от САЩ. Донесе го без предварително предупреждение шефът на Газпром Алексей Милер,началникът на най-важния монопол в българската икономика. Изпуснатият газ от Москва предизвика в София истински потрес ( за да не кажа нещо друго, което мирише не точно на газ).

Боричканията за тлъстия руски кокал рязко радикализираха освирепелите кандидати на негласния кастинг за подизпълнители на „Южен поток”.

И като заваляха едни оставки и уволнения…

Забелязвате ли как публичното пространство, празно откъм доказателства, се изпълни с „осведомени източници”?

Ето най-новата порция от днес:

Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов е бил освободен от поста си, съобщи bTV, позовавайки се на отлично осведомен източник.

Друг подобен източник беше осведомил кореспондента на „Труд” в Брюксел Веселин Желев за таен план на ГЕРБ и ДПС да свалят кабинета „Орешарски” и да направят правителство в рамките на този парламент. Уж нищо и никакъв слух в един личен блог, който се позоваваше ( коректно, каква рядкост!) и на анализа на моя милост за вероятност отстраняването на Бисеров да е цената за такова сближаване, а засегнатите страни цял ден се бориха да го опровергават с ентусиазъм, който е твърде подозрителен за политици, доказали дебелокожието си.

И днес, когато вече Бисеров не е просто в оставка, а в неизвестност като беглец, когото не преследват (защото полицията не го издирва), не се отричам от хипотезата си за тайно заиграване между ГЕРБ и ДПС. Нищо, че такова заиграване беше отречено с толкова преиграване от двете централи.

Тази хипотеза не се базира на слухове и осведомени източници, а на логични изводи от предходни събития, като сензационното ( дори и за гъвкавия Борисов) рязко омекване на ГЕРБ спрямо Пеевски и последвалото реванширане на медийния император по линия на медиите му.

Нещо повече, проявената от бившия вътрешен министър Цветанов осведоменост със задна дата за подозренията към Бисеров, както и твърденията от днес на винаги близката до властта журналистка Валерия Велева за давност от една година на тайна разработка на ДАНС по следите на Бисеров, говорят за спотаена позиция на бившите управляващи, които на практика и досега са пазели гърба на ДПС.

Какво ги е накарало да му забият ножа ( ако те са тези, които са решили да задействат замразеното по тяхно време разследване)?

Трябва да има много, много сериозна причина, за да похарчат този толкова дълбоко пазен в тайна силен коз. Ако се сетите за по-едър мотив от задаващите се поръчки за няколко милиарда евро, обадете ми се- не съм Русия.

Битката за усвояването на невижданите през последния четвърт век пари, струпани накуп в рамките на един проект, се превърна във война. В нея няма милост- има Милер, както вече писах.

От тази газова трънка изскочи не заек, а цял глиган, за когото научаваме вече, че имал огромни интереси в енергетиката.

Някой го е изпържил и той трябва да има доста солиден тиган, за да побере в него цял глиган, разоравал с години задния двор на българската икономика с обръчи от фирми.

Рецептата на така приготвеното ястие, което е прекалено голяма хапка за дребни хищници от балкански тип, определено е мечешка- включително като съмнителна услуга за политиците, които се лутат около тигана в почуда дали и как ще се окажат гарнитура на същата трапеза.

Смисълът в интригата е : разделяй порциите и владей!

Политическите субекти, които ни разиграват в момента, се делят на три основни категории: руски, като „Атака”, проруски, като БСП и ДПС и и зависими от руската пета колона, като ГЕРБ.

Чисто руски проект е фашизоидната „Атака”, създадена от руските специални служби в началото на века. Те най-напред временно се провалят, когато двама руски шпиони под дипломатическо прикритие са засечени от контраразузнаването да митарстват из България с цел създаването на проруска партия и биват принудени да напуснат България през март 2001 г. За което, както ми каза 10 години по-късно в интервю за книгата„Течна дружба” премиерът от онова време Иван Костов, руските служби мобилизират за отмъщение срещу него целия си ресурс на територията на България.

БСП и ДПС попадат в категорията на проруските и това е видно най-малкото от факта, че никога по никакъв повод не заемат позиция, която да подразни Кремъл.

БСП заслужава обаче малка историческа реплика в това отношение. Защото е наследница на партия, която при своето създаване и съзряване е била откровено русофобска, но след съветската шлифовка днес тя е проруска. От всички препратки към миналото на партията, сред които са известните остри обобщения на Димитър Благоев за руската политика срещу България ( с пълно отричане на руска освободителна мисия спрямо българите през 19-ти век), най-интересно днес звучи мнението на един от любимите стари вождове на партията Георги Кирков:

“Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи – създаването на независима държава Украйна, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави”.

БСП обаче, заедно с ДПС, „Атака” и ГЕРБ направиха точно обратното на онова, което съветва Кирков преди век: участват в руската игра срещу Украйна. Те се полакомиха за каптирането на местните ручейчета от „Южен поток”, чиято основна стратегическа цел, прокламирана открито от Кремъл, е да заобиколи Украйна, да я накаже и ако може- да я постави на колене в предверието на ЕС, за където тя се е запътила въпреки всички опити на Русия да я препъне.”Южен поток” а антиукраинска тояга, накичена с моркови като за продажни българи.

За да видите тази стърчаща като нефтена сонда част от картината не е необходимо да имате „осведомени източници” в ДАНС или в друг миманс. Достатъчно е да сте осведомени лично от многобройните публикации по темата, достъпни в интернет.

Разпространителите на слухове обаче се надяват да грабнат вниманието на неосведомените и за пореден път да го употребят за свои цели.

Не че е невъзможно ЦРУ, САЩ, западните „партньорски служби” да имат нещо общо с проследяването на Бисеров, но начинът, по който разиграха пасианса с осигуряването на коридор за бягство за разобличения от западните служби (?) бос навежда на друга мисъл. Тя няма как да бъде проверена с доказателства, споделени публично от мълчаливите по закон Божи служби- в чужбина те като правило наистина са тайни, а не явни инструменти в ръцете на кукловоди, като у нас. На което интригантите разчитат тук, за да прокарат своите версии.

Порциите, включително с отровните заблуди, ги раздават в България онези, които жонглират със собствените си политически създания и сами решават кога да изпуснат на манежа някое от тях, за да отвлекат вниманието на прехласнатата публика от ставащото зад кулисите, където режисьорите на шоуто се подсмихват : „в Русия съм, в Русия съм”.

Share on Facebook

Тази публикация съдържа писмо на г-жа Мария Цанкова, член на Комисията по българско гражданство и българи в чужбина към Президентството на Р. България, до представители на българските общности зад граница. Както и въпроси за готвена дискусия на тема "Национален съвет на българите, живеещи извън България". От писмото на г-жа Цанкова се вижда, че вероятно на 21 или 22 декември т.г. в София, в сградата на парламента, ще бъде организиран дебат, за който от президентството се надяват, че в него ще успеят да участват възможно повече представители на българските общности зад граница.

Страхотен екшън се е разиграл по време на живия репортаж за последното издание на телевизионното предаване „Съдебен спор“, пише "meganews.bg"....

От 1 януари 2014 година жените ще се пенсионират на 60 години и 8 месеца, а мъжете – на 63 години и 8 месеца. Това става възможно, след като...

Милен Радев

На днешния ден преди 75 години започва едноседмичният погром в Германия, получил “народното” название “Кристална нощ” (поради повсеместно трошените витрини, стъкла и имущество на евреи в Райха).

Това е първият голям погром в Западна Европа от векове. От времето на средновековното варварство, възраждащо се в Германия с бързи крачки през 1938 г.

Поводът за отпускане юздите на “народния гняв” е атентатът на полския младеж Хершел Гриншпан в Париж на 7 ноември 1938. Той прострелва съветника в германското посолство Ернст фом Рат, дипломатът почива в болницата два дни по-късно.

Още същата нощ започват епизодични нападения на буйни младежи в униформи на СА, но повечето цивилни (само че кой знае защо с типичните за СА високи обувки, тип днешни “кубинки”) над провинциални синагоги, подгонване на евреи по улицата, нанасяне на побои.

През следващите два дни Хитлер дискретно, от позицията на “държавник”, се въздържа от коментари, но оставя на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобел да нагнетява в масовото съзнание версията за “еврейския заговор” и за “платените от световното еврейство провокатори”, които искали да съсипят Германия (нужно ли е на просветени читатели като тукашните да напомням определени паралели с днешния ден в една друга страна?)…

Върхът на организирания отгоре, но и спонтанно възприет погром е 9 ноември, когато в целия Райх горят синагоги, разбити са и са унищожени еврейски учреждения магазини, частни къщи и дори училища.

Особено на 10 ноември многолюдни тълпи от арийски съседи плъзват из потрошените обекти и награбват кристал, кожуси, ценни и всекидневни вещи. Еврейските сънародници (които според вече господстващата доктрина са по своите качества близко животинския свят и не могат да бъдат считани за хора) са унижавани, над тях се издевателства, няколкостотин са убити или стават жертва на неописуеми гаври.

Около 30 000 евреи (главно заможни лица, както наставлява заместник шефът на Гестапо Мюлер) се подгонват в колони и са депортирани в лагери като Дахау, който се препълва и предоставя на натиканите там, до скоро блестящи членове на обществото, наистина нечовешки условия.

След седмица властите свирят отбой “за да не се поощряват най-ниските страсти на тълпата”, спират “оправдания народен гняв” и обявяват, че от тук нататък държавата ще се погрижи за това, “еврейският световен заговор” да бъде разбит и, че “борбата с еврейството ще се води вече със средствата на Закона и реда”…

Генералната репетиция за физическото унищожаване на еврейския народ е преминала успешно.
Участници и зяпачи са доказали своята готовност да се заемат с по-амбициозни и отговорни задачи. Полигоните скоро ще им бъдат предоставени:

Вилно, Хелмно, Понари, Ковно, Бабий Яр, Собибор, Треблинка и Аушвиц са все още само никому непознати имена. Скоро те ще се превърнат в проклятия.

* * *

Като и друг път на подобна дата предлагам една виртуална разходка, познавателно-поклонническа екскурзия из два квартала на Берлин, свързани с днешната тема.

Мисля, че описаното и документираното, не само че илюстрира хрониката на преследването на еврейското население в Германия далеч преди фаталните решения за пълното му изтребване, но и за кой ли път разобличава измислиците на злостните антисемити (от които и в българските интелектуални и за жалост и антикомунистически среди се срещат твърде много!) като именно това, което са: жалки опити на фанатични юдофоби да пренапишат историята…

Всички следващи снимки се отварят в пълен размер след последователно двукратно кликване върху тях.

Започваме с благопристойния, разположен далеч в югозападната част на стария Вест-Берлин район Щеглиц. В началото на най-оживената търговска улица Шлосщрасе от 1995 г. се издига 9 м дълга и 3,50 м висока стена от огледално полиран метал. На това място е била изгорената през 1938 г. местна синагога.

В рефлектиращата повърхност са гравирани 1 723 еврейски имена на жители на район Щеглиц, депортирани от 1941 до 1945 г. Взетите дата по дата от оригиналните депортационни листи безкрайни списъци с пълните имена, с рождена дата и с точен адрес на старци, на деца, на хора в разцвета на силите си създават у човек, застанал пред стената и вникващ в съдържанието й нереалното впечатление за току що случващи се събития, за колони от живи хора, преминаващи пред него.

Това усещане се засилва от гениалната идея с огледалната повърхност, в която се отразяват сгради, минувачи, автомобили и която просто премахва границата между реалността и зловещата история…

По-нататък пътят ни води към така наречения Баварски квартал, идилична махала – ако мога да ползвам това балканско понятие – посред буржоазния район Шьонеберг. Кварталът е строен в началото на XX век от еврейския индустриалец Саломон Хаберланд за заможни берлински семейства и в него са живели лекари, юристи, предприемачи, артисти с блестящи имена (тук например е преминало детството на големия литератор Марсел Райх-Раницики). След 1933 много от обитателите на Баварския квартал постепенно напускат Германия, но въпреки това над 6 000 от общо 16 000 жители са депортирани след 1941 г. и не се завръщат от лагерите на смъртта на Изток.

Баварският квартал е един от най-силно пострадалите от съюзническите бомбардировки. 75 % от жилищните сгради тук стават жертва преди всичко на запалителните бомби. През 60-те години на мястото на великолепните някогашни 6 и 7-етажни кооперации са построени ниски, масови блокчета за задоволяване насъщните нужди на възстановяващия се Берлин. Днес в квартала живеят хора средна ръка, много пенсионери, по-заможни чужденци…

Квартал потънал в зеленина и…

… и изобилна идилия

През 1993 г. двама художници спечелват обществен конкурс и реализират по улиците на Баварския квартал уникален артистично-мемориален проект: На стълбовете на градското осветление са прикрепени табла с кратки текстове, които говорят сами за себе си.

“Забранява се на арийски и неарийски деца да играят заедно” – 1938

С посочване датата на съответното административно решение, цитатите разлистват пред заинтригувания посетител как се е нагнетявал най-обикновеният всекидневен ужас за еврейските обитатели на германската столица – преди и след фаталните решения на Ванзейската конференция.

Веднага, а и след реализирането на мемориалния проект табелите са обект на противоречиви реакции. Периодически някои от тях стават жертва на вандализъм, немалко са междувременно унищожени. Все пак днес установихме със задоволство, че тези, които все още са по местата си са стегнати и освежени.

“Забранява се упражняването на професията на еврейски актриси и актьори” – 5.3.1934

“Евреи нямат право да влизат в берлински бани и плувни басейни” – 3.12.1938

“На евреи се забранява посещението на кина, театри и концерти” – 12.11.1938

“Еврейски деца нямат повече право да посещават държавни училища” – 15.11.1938 / “Забрана за всички училища” – 20.6.1942

“Евреи нямат право да стъпват в определени райони на град Берлин” – 3.12.1938

“Еврейски лекари нямат право да практикуват професията си” – 25.7.1938

“Евреите са длъжни да носят името “Израел”, а еврейките името “Сара” като допълнително собствено име” – 17.8.1938

Идва 1941/1942 година…

“На евреи не се отпуска повече сапун и сапун за бръснене” – 26.6.1941

“Евреите трябва да сдадат своите електрически и оптически уреди, велосипеди, пишещи машини и грамофонни плочи” – 12.6.1942

“Пощите прекъсват телефонните постове на евреи” – 29.7.1940 г. / “Забрана за употреба на улични телефонни автомати” – 21.12.1941

“На евреи не се отпускат повече цигари и пури” – 11.6.1942

“На евреи не се дават вече купони за облекло” – януари 1940 / “Принудително сдаване на кожуси и вълнени дрехи” – януари 1942

“Евреи нямат повече право да купуват вестници и списания” – 17.2.1942

“Принудително маркиране на апартаментите на еврейски семейства с жълта звезда” – 26.3.1942

“Забранява се на евреи да държат домашни животни” – 15.5.1942

И малко преди финала:

“Забранява се на евреи да напускат страната” – 23.10.1941

При дългата си разходка из потъналия в райско спокойствие живописен квартал не срещнахме и един единствен човек, който да повдигне поглед или по някакъв начин да регистрира наличието на тези трагични и важни до днес документални свидетелства.

Това едва ли би трябвало да учудва като се има предвид, че този нестандартен паметник почти не се споменава в големите берлински пътеводители, нито е регистриран в списъка на мемориалните обекти на Документационния център в бомбастичния и свръх-оразмерен Паметник на Холокоста край Бранденбургската порта…

Напускаме райското кътче в Баварския квартал с естествено витализираното чувство, че безразличието на околния свят, бездействието и готовността му да се спогодява с диктаторите и тираните правят възможни и наглед най-абсурдните и нечовешки престъпления.

P.S. В заключение две моментни снимки, които да ги бях режисирал, нямаше да мога да ги докарам така…

– - -

“Хайл…(бронер) щрасе днес!”

Милен Радев

На днешния ден преди 75 години започва едноседмичният погром в Германия, получил “народното” название “Кристална нощ” (поради повсеместно трошените витрини, стъкла и имущество на евреи в Райха).

Това е първият голям погром в Западна Европа от векове. От времето на средновековното варварство, възраждащо се в Германия с бързи крачки през 1938 г.

Поводът за отпускане юздите на “народния гняв” е атентатът на полския младеж Хершел Гриншпан в Париж на 7 ноември 1938. Той прострелва съветника в германското посолство Ернст фом Рат, дипломатът почива в болницата два дни по-късно.

Още същата нощ започват епизодични нападения на буйни младежи в униформи на СА, но повечето цивилни (само че кой знае защо с типичните за СА високи обувки, тип днешни “кубинки”) над провинциални синагоги, подгонване на евреи по улицата, нанасяне на побои.

През следващите два дни Хитлер дискретно, от позицията на “държавник”, се въздържа от коментари, но оставя на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобел да нагнетява в масовото съзнание версията за “еврейския заговор” и за “платените от световното еврейство провокатори”, които искали да съсипят Германия (нужно ли е на просветени читатели като тукашните да напомням определени паралели с днешния ден в една друга страна?)…

Върхът на организирания отгоре, но и спонтанно възприет погром е 9 ноември, когато в целия Райх горят синагоги, разбити са и са унищожени еврейски учреждения магазини, частни къщи и дори училища.

Особено на 10 ноември многолюдни тълпи от арийски съседи плъзват из потрошените обекти и награбват кристал, кожуси, ценни и всекидневни вещи. Еврейските сънародници (които според вече господстващата доктрина са по своите качества близко животинския свят и не могат да бъдат считани за хора) са унижавани, над тях се издевателства, няколкостотин са убити или стават жертва на неописуеми гаври.

Около 30 000 евреи (главно заможни лица, както наставлява заместник шефът на Гестапо Мюлер) се подгонват в колони и са депортирани в лагери като Дахау, който се препълва и предоставя на натиканите там, до скоро блестящи членове на обществото, наистина нечовешки условия.

След седмица властите свирят отбой “за да не се поощряват най-ниските страсти на тълпата”, спират “оправдания народен гняв” и обявяват, че от тук нататък държавата ще се погрижи за това, “еврейският световен заговор” да бъде разбит и, че “борбата с еврейството ще се води вече със средствата на Закона и реда”…

Генералната репетиция за физическото унищожаване на еврейския народ е преминала успешно.
Участници и зяпачи са доказали своята готовност да се заемат с по-амбициозни и отговорни задачи. Полигоните скоро ще им бъдат предоставени:

Вилно, Хелмно, Понари, Ковно, Бабий Яр, Собибор, Треблинка и Аушвиц са все още само никому непознати имена. Скоро те ще се превърнат в проклятия.

* * *

Като и друг път на подобна дата предлагам една виртуална разходка, познавателно-поклонническа екскурзия из два квартала на Берлин, свързани с днешната тема.

Мисля, че описаното и документираното, не само че илюстрира хрониката на преследването на еврейското население в Германия далеч преди фаталните решения за пълното му изтребване, но и за кой ли път разобличава измислиците на злостните антисемити (от които и в българските интелектуални и за жалост и антикомунистически среди се срещат твърде много!) като именно това, което са: жалки опити на фанатични юдофоби да пренапишат историята…

Всички следващи снимки се отварят в пълен размер след последователно двукратно кликване върху тях.

Започваме с благопристойния, разположен далеч в югозападната част на стария Вест-Берлин район Щеглиц. В началото на най-оживената търговска улица Шлосщрасе от 1995 г. се издига 9 м дълга и 3,50 м висока стена от огледално полиран метал. На това място е била изгорената през 1938 г. местна синагога.

В рефлектиращата повърхност са гравирани 1 723 еврейски имена на жители на район Щеглиц, депортирани от 1941 до 1945 г. Взетите дата по дата от оригиналните депортационни листи безкрайни списъци с пълните имена, с рождена дата и с точен адрес на старци, на деца, на хора в разцвета на силите си създават у човек, застанал пред стената и вникващ в съдържанието й нереалното впечатление за току що случващи се събития, за колони от живи хора, преминаващи пред него.

Това усещане се засилва от гениалната идея с огледалната повърхност, в която се отразяват сгради, минувачи, автомобили и която просто премахва границата между реалността и зловещата история…

По-нататък пътят ни води към така наречения Баварски квартал, идилична махала – ако мога да ползвам това балканско понятие – посред буржоазния район Шьонеберг. Кварталът е строен в началото на XX век от еврейския индустриалец Саломон Хаберланд за заможни берлински семейства и в него са живели лекари, юристи, предприемачи, артисти с блестящи имена (тук например е преминало детството на големия литератор Марсел Райх-Раницики). След 1933 много от обитателите на Баварския квартал постепенно напускат Германия, но въпреки това над 6 000 от общо 16 000 жители са депортирани след 1941 г. и не се завръщат от лагерите на смъртта на Изток.

Баварският квартал е един от най-силно пострадалите от съюзническите бомбардировки. 75 % от жилищните сгради тук стават жертва преди всичко на запалителните бомби. През 60-те години на мястото на великолепните някогашни 6 и 7-етажни кооперации са построени ниски, масови блокчета за задоволяване насъщните нужди на възстановяващия се Берлин. Днес в квартала живеят хора средна ръка, много пенсионери, по-заможни чужденци…

Квартал потънал в зеленина и…

… и изобилна идилия

През 1993 г. двама художници спечелват обществен конкурс и реализират по улиците на Баварския квартал уникален артистично-мемориален проект: На стълбовете на градското осветление са прикрепени табла с кратки текстове, които говорят сами за себе си.

“Забранява се на арийски и неарийски деца да играят заедно” – 1938

С посочване датата на съответното административно решение, цитатите разлистват пред заинтригувания посетител как се е нагнетявал най-обикновеният всекидневен ужас за еврейските обитатели на германската столица – преди и след фаталните решения на Ванзейската конференция.

Веднага, а и след реализирането на мемориалния проект табелите са обект на противоречиви реакции. Периодически някои от тях стават жертва на вандализъм, немалко са междувременно унищожени. Все пак днес установихме със задоволство, че тези, които все още са по местата си са стегнати и освежени.

“Забранява се упражняването на професията на еврейски актриси и актьори” – 5.3.1934

“Евреи нямат право да влизат в берлински бани и плувни басейни” – 3.12.1938

“На евреи се забранява посещението на кина, театри и концерти” – 12.11.1938

“Еврейски деца нямат повече право да посещават държавни училища” – 15.11.1938 / “Забрана за всички училища” – 20.6.1942

“Евреи нямат право да стъпват в определени райони на град Берлин” – 3.12.1938

“Еврейски лекари нямат право да практикуват професията си” – 25.7.1938

“Евреите са длъжни да носят името “Израел”, а еврейките името “Сара” като допълнително собствено име” – 17.8.1938

Идва 1941/1942 година…

“На евреи не се отпуска повече сапун и сапун за бръснене” – 26.6.1941

“Евреите трябва да сдадат своите електрически и оптически уреди, велосипеди, пишещи машини и грамофонни плочи” – 12.6.1942

“Пощите прекъсват телефонните постове на евреи” – 29.7.1940 г. / “Забрана за употреба на улични телефонни автомати” – 21.12.1941

“На евреи не се отпускат повече цигари и пури” – 11.6.1942

“На евреи не се дават вече купони за облекло” – януари 1940 / “Принудително сдаване на кожуси и вълнени дрехи” – януари 1942

“Евреи нямат повече право да купуват вестници и списания” – 17.2.1942

“Принудително маркиране на апартаментите на еврейски семейства с жълта звезда” – 26.3.1942

“Забранява се на евреи да държат домашни животни” – 15.5.1942

И малко преди финала:

“Забранява се на евреи да напускат страната” – 23.10.1941

При дългата си разходка из потъналия в райско спокойствие живописен квартал не срещнахме и един единствен човек, който да повдигне поглед или по някакъв начин да регистрира наличието на тези трагични и важни до днес документални свидетелства.

Това едва ли би трябвало да учудва като се има предвид, че този нестандартен паметник почти не се споменава в големите берлински пътеводители, нито е регистриран в списъка на мемориалните обекти на Документационния център в бомбастичния и свръх-оразмерен Паметник на Холокоста край Бранденбургската порта…

Напускаме райското кътче в Баварския квартал с естествено витализираното чувство, че безразличието на околния свят, бездействието и готовността му да се спогодява с диктаторите и тираните правят възможни и наглед най-абсурдните и нечовешки престъпления.

P.S. В заключение две моментни снимки, които да ги бях режисирал, нямаше да мога да ги докарам така…

– - -

“Хайл…(бронер) щрасе днес!”

Милен Радев

На днешния ден преди 75 години започва едноседмичният погром в Германия, получил “народното” название “Кристална нощ” (поради повсеместно трошените витрини, стъкла и имущество на евреи в Райха).

Това е първият голям погром в Западна Европа от векове. От времето на средновековното варварство, възраждащо се в Германия с бързи крачки през 1938 г.

Поводът за отпускане юздите на “народния гняв” е атентатът на полския младеж Хершел Гриншпан в Париж на 7 ноември 1938. Той прострелва съветника в германското посолство Ернст фом Рат, дипломатът почива в болницата два дни по-късно.

Още същата нощ започват епизодични нападения на буйни младежи в униформи на СА, но повечето цивилни (само че кой знае защо с типичните за СА високи обувки, тип днешни “кубинки”) над провинциални синагоги, подгонване на евреи по улицата, нанасяне на побои.

През следващите два дни Хитлер дискретно, от позицията на “държавник”, се въздържа от коментари, но оставя на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобел да нагнетява в масовото съзнание версията за “еврейския заговор” и за “платените от световното еврейство провокатори”, които искали да съсипят Германия (нужно ли е на просветени читатели като тукашните да напомням определени паралели с днешния ден в една друга страна?)…

Върхът на организирания отгоре, но и спонтанно възприет погром е 9 ноември, когато в целия Райх горят синагоги, разбити са и са унищожени еврейски учреждения магазини, частни къщи и дори училища.

Особено на 10 ноември многолюдни тълпи от арийски съседи плъзват из потрошените обекти и награбват кристал, кожуси, ценни и всекидневни вещи. Еврейските сънародници (които според вече господстващата доктрина са по своите качества близко животинския свят и не могат да бъдат считани за хора) са унижавани, над тях се издевателства, няколкостотин са убити или стават жертва на неописуеми гаври.

Около 30 000 евреи (главно заможни лица, както наставлява заместник шефът на Гестапо Мюлер) се подгонват в колони и са депортирани в лагери като Дахау, който се препълва и предоставя на натиканите там, до скоро блестящи членове на обществото, наистина нечовешки условия.

След седмица властите свирят отбой “за да не се поощряват най-ниските страсти на тълпата”, спират “оправдания народен гняв” и обявяват, че от тук нататък държавата ще се погрижи за това, “еврейският световен заговор” да бъде разбит и, че “борбата с еврейството ще се води вече със средствата на Закона и реда”…

Генералната репетиция за физическото унищожаване на еврейския народ е преминала успешно.
Участници и зяпачи са доказали своята готовност да се заемат с по-амбициозни и отговорни задачи. Полигоните скоро ще им бъдат предоставени:

Вилно, Хелмно, Понари, Ковно, Бабий Яр, Собибор, Треблинка и Аушвиц са все още само никому непознати имена. Скоро те ще се превърнат в проклятия.

* * *

Като и друг път на подобна дата предлагам една виртуална разходка, познавателно-поклонническа екскурзия из два квартала на Берлин, свързани с днешната тема.

Мисля, че описаното и документираното, не само че илюстрира хрониката на преследването на еврейското население в Германия далеч преди фаталните решения за пълното му изтребване, но и за кой ли път разобличава измислиците на злостните антисемити (от които и в българските интелектуални и за жалост и антикомунистически среди се срещат твърде много!) като именно това, което са: жалки опити на фанатични юдофоби да пренапишат историята…

Всички следващи снимки се отварят в пълен размер след последователно двукратно кликване върху тях.

Започваме с благопристойния, разположен далеч в югозападната част на стария Вест-Берлин район Щеглиц. В началото на най-оживената търговска улица Шлосщрасе от 1995 г. се издига 9 м дълга и 3,50 м висока стена от огледално полиран метал. На това място е била изгорената през 1938 г. местна синагога.

В рефлектиращата повърхност са гравирани 1 723 еврейски имена на жители на район Щеглиц, депортирани от 1941 до 1945 г. Взетите дата по дата от оригиналните депортационни листи безкрайни списъци с пълните имена, с рождена дата и с точен адрес на старци, на деца, на хора в разцвета на силите си създават у човек, застанал пред стената и вникващ в съдържанието й нереалното впечатление за току що случващи се събития, за колони от живи хора, преминаващи пред него.

Това усещане се засилва от гениалната идея с огледалната повърхност, в която се отразяват сгради, минувачи, автомобили и която просто премахва границата между реалността и зловещата история…

По-нататък пътят ни води към така наречения Баварски квартал, идилична махала – ако мога да ползвам това балканско понятие – посред буржоазния район Шьонеберг. Кварталът е строен в началото на XX век от еврейския индустриалец Саломон Хаберланд за заможни берлински семейства и в него са живели лекари, юристи, предприемачи, артисти с блестящи имена (тук например е преминало детството на големия литератор Марсел Райх-Раницики). След 1933 много от обитателите на Баварския квартал постепенно напускат Германия, но въпреки това над 6 000 от общо 16 000 жители са депортирани след 1941 г. и не се завръщат от лагерите на смъртта на Изток.

Баварският квартал е един от най-силно пострадалите от съюзническите бомбардировки. 75 % от жилищните сгради тук стават жертва преди всичко на запалителните бомби. През 60-те години на мястото на великолепните някогашни 6 и 7-етажни кооперации са построени ниски, масови блокчета за задоволяване насъщните нужди на възстановяващия се Берлин. Днес в квартала живеят хора средна ръка, много пенсионери, по-заможни чужденци…

Квартал потънал в зеленина и…

… и изобилна идилия

През 1993 г. двама художници спечелват обществен конкурс и реализират по улиците на Баварския квартал уникален артистично-мемориален проект: На стълбовете на градското осветление са прикрепени табла с кратки текстове, които говорят сами за себе си.

“Забранява се на арийски и неарийски деца да играят заедно” – 1938

С посочване датата на съответното административно решение, цитатите разлистват пред заинтригувания посетител как се е нагнетявал най-обикновеният всекидневен ужас за еврейските обитатели на германската столица – преди и след фаталните решения на Ванзейската конференция.

Веднага, а и след реализирането на мемориалния проект табелите са обект на противоречиви реакции. Периодически някои от тях стават жертва на вандализъм, немалко са междувременно унищожени. Все пак днес установихме със задоволство, че тези, които все още са по местата си са стегнати и освежени.

“Забранява се упражняването на професията на еврейски актриси и актьори” – 5.3.1934

“Евреи нямат право да влизат в берлински бани и плувни басейни” – 3.12.1938

“На евреи се забранява посещението на кина, театри и концерти” – 12.11.1938

“Еврейски деца нямат повече право да посещават държавни училища” – 15.11.1938 / “Забрана за всички училища” – 20.6.1942

“Евреи нямат право да стъпват в определени райони на град Берлин” – 3.12.1938

“Еврейски лекари нямат право да практикуват професията си” – 25.7.1938

“Евреите са длъжни да носят името “Израел”, а еврейките името “Сара” като допълнително собствено име” – 17.8.1938

Идва 1941/1942 година…

“На евреи не се отпуска повече сапун и сапун за бръснене” – 26.6.1941

“Евреите трябва да сдадат своите електрически и оптически уреди, велосипеди, пишещи машини и грамофонни плочи” – 12.6.1942

“Пощите прекъсват телефонните постове на евреи” – 29.7.1940 г. / “Забрана за употреба на улични телефонни автомати” – 21.12.1941

“На евреи не се отпускат повече цигари и пури” – 11.6.1942

“На евреи не се дават вече купони за облекло” – януари 1940 / “Принудително сдаване на кожуси и вълнени дрехи” – януари 1942

“Евреи нямат повече право да купуват вестници и списания” – 17.2.1942

“Принудително маркиране на апартаментите на еврейски семейства с жълта звезда” – 26.3.1942

“Забранява се на евреи да държат домашни животни” – 15.5.1942

И малко преди финала:

“Забранява се на евреи да напускат страната” – 23.10.1941

При дългата си разходка из потъналия в райско спокойствие живописен квартал не срещнахме и един единствен човек, който да повдигне поглед или по някакъв начин да регистрира наличието на тези трагични и важни до днес документални свидетелства.

Това едва ли би трябвало да учудва като се има предвид, че този нестандартен паметник почти не се споменава в големите берлински пътеводители, нито е регистриран в списъка на мемориалните обекти на Документационния център в бомбастичния и свръх-оразмерен Паметник на Холокоста край Бранденбургската порта…

Напускаме райското кътче в Баварския квартал с естествено витализираното чувство, че безразличието на околния свят, бездействието и готовността му да се спогодява с диктаторите и тираните правят възможни и наглед най-абсурдните и нечовешки престъпления.

P.S. В заключение две моментни снимки, които да ги бях режисирал, нямаше да мога да ги докарам така…

– - -

“Хайл…(бронер) щрасе днес!”

Веселин Златков Преместването на опасното вещество трихлоретан, което се съхранява в девненския завод „Полимери“ ще приключи в срок...

Няколко предприемчиви адвокати са превърнали "съдействието" за извеждане от бежански лагер в печеливш бизнес. Той обаче не е започнал с отварянето на лагера в Харманли, а няколко месеца преди това. За него знаят както в Държавната агенция да бежанците (ДАБ), така и в МВР. Това става ясно от писма между Българския хелзински комитет (БХК) до председателите на софийската и хасковските адвокатски колегии, които "Сега" получи, след като разказа за схемата в Харманли. Кореспонденциите са изпратени и до председателя на Висшия адвокатски съвет, до Петър Китанов - шеф на столичната адвокатура, и до Роланд Вейл, представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН. Още на 17 септември БХК алармира, че през последните месеци в центровете на МВР в Любимец и в Бусманци, както и центъра на ДАБ в кв. "Овча купел", е засечена разширяваща се практика адвокати да регистрират на фиктивни адреси задържани нелегални имигранти.

Безработните младежи с ниски доходи и образование да разполагат с кредитни карти, с които да могат да платят курс за обучение, да си купят...

Българката Даниела е жестоко малтретирана в италиански дом, където работила като домашна помощница. Чрез скрита камера милиони...

Асен Генов: Не е важно кой боядисва скулптури, а кой дърпа конците на обществено политическия и икономическия ни живот. Светослав Атаджанов: "Героично" по нашенски, като в поговорката "На умряло куче нож вади".

21-годишен студент по право наръгал с нож негов връстник от страх и самозащита. Това отсъди Бургаският апелативен съд, пише "Флагман"....

Борбата с ядрената мафия изисква тя да бъде добре познавана, във всеки един аспект от нейното съществуване и най-вече в т.нар. от самата нея "мирно използване" на атома. Ето защо днес ви предлагам една доста богата на данни кар...

Изненадващо Българският енергиен холдинг реши да освободи изпълнителния директор на „Булгаргаз" Димитър Гогов, съобщи bTV, позовавайки...

В районите, в които водоснабдяването бе нарушено поради реконструкцията на ул. „Брегалница” в периода от 8 ч. до 24 ч. вчера водата от...

Варненският дрифт пилот Красимир Стефанов се класира за финалите на финалите на Red Bull Car Park Drift в Дубай. Той спечели квота за състезанието в...

Kанал за трафик и разпространение на хероин от Турция за България е разбит вчера при специализирана операция на територията на Пловдив и...

56-годишна жена от Варна се оплака в полицията, че колата й е била разбита и обрана. Тя е оставила автомобила си "Лексус" отключен. Обирът е...

    Защо пускаме толкова рано тази идея ли? За да имате време, да съберете достатъчно празни ролки,...

Прессъобщение на Агенцията на ЕС за основните права: Борбата срещу антисемитизма: нужни са повече целеви мерки

Малко след като стана ясно, че вероятно звездата от сериала “Имало едно време” Джейми Дорнан ще замени отказалия се Чарли Хънам в ролята на Крисчън Грей в екранизацията на “50 нюанса сиво”, феновете не спират да фантазират как точно би изглеждал Дорнан с екранната си половинка Дакота Джонсън. Резултатът е първият фен-трейлър на лентата, който вече...

Недко Петров Четирима мъже, които се представили като алжирци са открити случайно късно снощи в района над граничното със Сърбия с....

36-годишният садист Даниел Димитров, който преби до смърт с юмруци 69-годишния Иван Господинов, остава в ареста. Късно снощи в Бургаския...

Четирима мъже, които се представили като алжирци са открити случайно късно снощи в района над граничното със Сърбия с. Дълги дел. Групата,...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Бежанците от сирийския конфликт в България са вече почти десет хиляди. Държавата явно не се справя с проблема, случиха се и първите инциденти. На този фон избуяват страхове, които се използват от расистки и ксенофобски партии. Темата коментираме с Пламен Асенов.

- Пламен, миналата събота в София 20-годишната Виктория беше наръгана с нож от човек от арабски произход и това сякаш отключи много стаени в българското общество призраци. Защо точно тази капка преля чашата?

- Първо да кажа, Фили, че момичето е живо и ще оздравее. Второ – нападателят, който е нелегален емигрант от Алжир, беше заловен в Гърция след съвместна операция с гръцката полиция. Трето – във връзка с нападението тук наистина се развихриха отвратителни ксенофобски страсти, раздухани и използвани от различни политически сили и профашистки групировки. Четвърто – междувременно, в софийския квартал „Военна рампа”, където има лагер със сирийски бежанци, от група скинари бе нападнат и пребит 17-годишен младеж. Неговите нападатели още не са заловени от полицията. Пето – все пак обаче в страната се намериха хора и групи, които се противопоставиха на нецивилизованата политика на омразата. Шесто – под техен натиск прокуратурата този път се намеси и започна предварителни производства срещу някои от лидерите на фашизираните партии и организации, които заплашиха открито със саморазправа. Седмо – голямата част от българските медии отразиха всичко това изключително непрофесионално. Те може би не нарушиха пряко закона, както смята общественият Съвет за електронни медии, но според мен нарушиха всичките елементарни правила на журналистиката, Фили.

- Това са наистина твърде много събития за една седмица, Пламен, но кажи повече за политиците и организациите, които се опитаха да раздухват омразата.

- Първа сред тях е партия Атака, която управлява заедно с БСП и ДПС. Отначало Волен Сидеров организира митинг в Свиленград с искане да бъде затворена българската граница за бежанците, после имаше протест и в София. Необезпокоявани от никого, от Атака издигнаха лозунги като „България на българите”, „Чужденците – вън” и други подобни. Ругатните, заплахите и всички останали елементи от този цирк слушателите могат да си представят сами. И могат също добре да си представят как те самите биха се чувствали, ако някой ги беше посрещнал по подобен начин при пристигането им в далечна Австралия. Доколкото разбирам, засега обаче срещу хората от Атака няма мерки от прокуратурата. Може би все пак ги пази някакъв политически чадър, какъвто не би трябвало да има. Втората кохорта смелчаци, застанали с омраза срещу мирните и уплашени хора от бежанските лагери, са тъй наречените „войводи” от ВМРО. Особено се прояви заместник-председателят им Ангел Джамбазки. На митинг той призова София да се изчисти от нелегални емигранти и заяви, че ако държавата не се справи с проблема, „други хора” ще въведат ред. Сега очакваме, Фили, да разберем  кои са тези други хора. Надявам се Джамбазки да ги каже пред прокуратурата, която образува срещу него досъдебно производство „за подбуждане към престъпление, към дискриминация, насилие и омраза, основани на расова и етническа принадлежност”. Третата вълна смелчаци са яките момчета с черни фланелки и ниски чела, които напоследък обграждат с любов новия български политик и бивш журналист Николай Бареков. Наричам го „новия политик” не само защото е наистина е отскоро в този бизнес, но и по аналогия с един прочут сатиричен сериал на ВВС. А яките момчета пък са от някаква федерация по бойни спортове, с която той е близък. Между тях се оказа и Бисер Миланов, наричан още Петното, човек, известен с криминално и затворническо минало. Напоследък обаче той, в качеството си на достоен гражданин, участник в уличната агитка, която подкрепя правителството, бе гост на премиера Орешарски и вътрешния министър Йовчев. Та този г-н Петното, Фили, заедно с още четирима негови колеги от агитката на Бареков, сега също са подведени от прокуратурата под отговорност за разпространяване на омраза и призиви към насилие.

Трябва непременно да се каже обаче, че тези хора и групи експлоатират естествени страхове, които съществуват и се нагнетяват от месеци у масата българи, страхове, плод главно на видимата неспособност на държавата ни да се справи с неизбежните проблеми, породени от присъствието на бежанците. Нещо повече, както говорихме и миналата седмица с теб, Фили, държавата дори сякаш съзнателно преекспонира тази си неспособност. Прави го, вероятно за да получи повече подкрепа от Европейския съюз, но очевидно пък не си дава сметка за отрицателните ефекти от това поведение.

- Пламен, а как се стигна до тази реакция от страна на прокуратурата, досега тя, общо взето, гледаше да стои настрани от подобни теми, които са истински горещ картоф?

- Всъщност, Фили, магистратите се задействаха под граждански натиск. Доста хора напоследък излязоха с остра позиция срещу проявите на ксенофобия и омраза, а от „Хелзинкския комитет” пряко сезираха прокуратурата. Само за обща илюстрация на реакциите, Фили, ще цитирам кратък текст от официалната позиция на омбудсмана на републиката, който казва: „Изразявам своята дълбока тревога от зачестилите изблици на насилие, мотивирани от расова, етническа и религиозна омраза. Категорично се противопоставям на всякакви идеологии, политики и език, подбуждащи към расова ненавист, насилие и дискриминация, както и на всяко действие, което може да засили страха и напрежението сред различните расови, етнически, национални, религиозни или социални групи и да направи невъзможни цивилизования диалог и разбирателство между тях”. Тревога от нагнетяване на напрежението изрази също президентът, който обяви, че свиква Консултативен съвет по национална сигурност по темата с бежанците. Това, което обаче поне аз не видях и не чух през последната седмица, Фили, беше реакция от страна на управляващите БСП и ДПС. Като цяло те замълчаха по повод надигналата се ксенофобска вълна и не осъдиха официално призивите към насилие. Смята се, че това тяхно поведение се определя от страха да не загубят властта изобщо, ако раздразнят колегите си от партия Атака, като ги критикуват за фашизоидната им позиция. По този повод, Фили, и тъй като в края на седмицата се навършват 24 години от промяната на 10 ноември, се сетих за бившия комунистически диктатор Тодор Живков, който навремето съветваше партийните си другари да се „снишават”, за да ги отмине перестройката, започната от Горбачов в Съветския съюз. Та и сегашните наследници на другарите комунисти правят същото – снишават си, дано фашизоидните тенденции в България някак от самосебе си да отминат. Само че в историята, също както и в човешкия живот, онова, което има да се случи, се случва, то никога не отминава, само защото някой жираф си заравя главата в пясъка.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Фитнесът отдавна вече не е само мода, а неизменна част от дневния график на все повече българи. Днес на всяка крачка има зали, оборудвани с...

/Поглед.инфо/ Днес не бих искал да влизам в общия хор на анализите и коментарите относно разследването срещу Христо Бисеров.

/Поглед.инфо/ Аз предупредих, че скоро ще има развитие по случая с Христо Бисеров. Аз днес не бих искал да влизам в общия хор на анализ и коментари на разследването за средствата и транзакциите. Трябва да се каже какви са последствията за държавността, за политиката след тези събития. Това каза бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай по Нова телевизия.

След като броят на бягащите от войната сирийци достигна 2 милиона Европа бе залята от търсещи убежище имигранти. Стотици хиляди сирийци...

Продукти за 4 порции:
600г обезкостена свинска плешка
1 малка зелка
½ ч.ч. ориз
1 морков
1 червен домат
½ глава лук
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1с.л. магданоз
1- 2с.л. зехтин
2с.л. олио

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Мръвките се запичат за 2- 3 минути, на тефлонов тиган. Зелката се почиства. Реже се на ситно. Останалите зеленчуци се почистват и измиват. Морковът, доматът и лукът се рендосват. Зелето се обърква заедно с тях. Добавя се сол и червен пипер. В гювеч се разпределя половината зеле. Отгоре се редят запечени меса. Върху тях се сипва останалата част зеле. Поръсва се магданоз. Поливат се две супени лъжици олио и една чаена чаша вода. Гювечът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна, около час и половина. Оризът се премива. Прехвърля се в тенджера. Налива се чаена чаша вода. Поръсва се сол. Съдът се похлупва. Оризът се вари на кротък огън, около четиридесет минути. Накрая се отхлупва, за да се добави зехтин. Оризът се оставя да се задуши под капак и на изключен котлон. Вземат се четири разлати чинии. По дъното им се разпределя ориз. Върху зърнената подложка се сипва от зелето с месо.

фото: Румен Сарандев Студът през идващата зима ще е със средните за сезона темпереатури, както беше и миналата зима, обясниха за ПИК от...

/Поглед.инфо/ Почти цялата приватизация при Костов минаваше през Христо Бисеров. Това каза бившият член на СДС Едвин Сугарев в сутрешния блок на Би Ти Ви. Навремето Бисеров станал главен секретар на синята партия по настояване на Филип Димитров. Той настоял и пред новия председател Иван Костов да го остави на висшия партиен пост.

Кметът на Торонто Роб Форд се забърка в нов скандал, след като само преди дни се наложи публично да признае, че е употребявал крек (кокаин)....

“Тук почива Александър Баденфийлд, който напусна грешната земя на дванайсет години. Той бе последният Баденфийлд. Слава Богу!” Обикновено ми се четат десетки неща наведнъж и приключа ли с един роман, ставам разногледа, докато реша какво точно да го наследи. Е, оказа се, че съм си умирала за детска книга за смъртта, която да ме разплаче… от...

/Поглед.инфо/ ЦРУ закова Христо Бисеров. Това съобщиха за "Стандарт" източници от МВР, след като стана ясно, че сигналът за финансовите престъпления на бившия вече депутат от ДПС е постъпил в ДАНС от чужда спецслужба.

/Поглед.инфо/ Скоби закопчават 350 - 400 автомобила на ден в синя и зелена зона в София. За сравнение през миналата година, преди разделянето на зоните през септември на две – синя и зелена, скоби са слагани на 450 – 530 коли.

Поради възникнали аварии без вода ще останат абонатите в следните райони: - част от кв.Трошево от 10 до 15 часа - кв.Аспарухово в района между ул."Кичево" и ул."Злетово" от 10 до 13 часа.

/Поглед.инфо/ Близо 340 хиляди от младите хора в страната на възраст между 15 и 29 години нито учат, нито работят.

Продължаваме с катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, днес ще стигнем хижа Рай. 

Приятно четене:

Към връх Ботев за един ден

част втора

Зор голям

Продължавайки още малко по пътеката стигнахме до уникална маса с пейки в непосредствена близост до уникална гледка от високо. Като се замисля няма ресторант който да ти даде такова усещане и такава гледка  и решихме да седнем да закусим по един сандвич.

След като приседнахме и похапнахме продължихме през гората на резерват Джендема и стигнахме до едно мостче, където имаше и една чешма с меча глава.

По на горе по пътеката имаше много интересен поток, водата на едно място се спускаше под ъгъл по камъните, а на друго като двуглава змия разделена. Вирчето беше кристално като стъкло чисто.

На скоро бяхме срещнали закачлив син надпис „Превключи на първа предавка“ и имаше защо – склонът беше доста продължителен и доста стръмен.

След като се изкачихме най- горе се откри прекрасна

гледка към Райското Пръскало

и към съседните хълмове.

Вече бяхме на открито и по спомен от Google Maps хижата беше някъде на близо и наистина беше така, след няколко минути стигнахме и до

хижа Рай

Не се мотахме много около 10 мин и потеглихме на горе по пътя, все още бяхме по синия маршрут.

Това ни чакаше.

Не след дълго стигнахме разклона на синия и зеления маршрут и хванахме по зеления посока в. Ботев. От там ни се разкри страхотна гледка към

Райското Пръскало

Закатерихме се на горе стремглаво но пътеката почна да става все по камениста и тегава за вървене, за сметка на това гледките и миризмата на билки бяха все по хубави.

Хижата беше останала някъде в ниското.

Зор голям

Скалите които трябваше да преодолеем

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани със – на картата:

Стара планина

Тотомилионерът Иван Добрев осъди "Енерго-Про" в Русе за неправилно начислени 8767,01 лв. по сметките за ток в шест търговски обекта. Районният...

/Поглед.инфо/ Днес е Архангеловден. Това е християнски празник, който се чества всяка година на 8 ноември в чест на „съборното единство на ангелските чинове“.

/Поглед.инфо/ „Християните трябва да бъдат избити”, „жените и децата им да останат за нас”, „поклон пред тези, които режат глави и залагат бомби”, "държавата ще стане халифат, а всички хора ще станат мюсюлмани, както доброволно, така и с меч".

/Поглед.инфо/ Много българи и румънци, които пристигат в Германия, мечтаят за по-добър живот. В замяна обаче те получават матрак, върху който да спят, и нископлатена работа, коментира германското издание Sudwest Presse („Зюдвест пресе”).

Не се интересувам какво се случва с този човек. Научих от ваши колеги, че са го пуснали срещу 1000 лева. Това е поредното безумие в България....

Мощен тайфун връхлетя Филипините, съобщиха световните агенции.  Скоростта на ветровете достига 275 километра в час. Американският...

/Поглед.инфо/ Жесток сняг затрупва София и страната на 22 ноември, съобщиха от Института по метеорология към БАН. На места преспите ще бъдат рекордни за родните условия, ще има десетки затворени пътища и блокирани населени места.

/Поглед.инфо/ Избухването на епидемия от полиомиелит в Сирия представлява заплаха за общественото здраве в Европа, пише авторитетният британски вeстник The Independent („Индипендънт”).

Общинските съвети ще определят отстъпката за старите коли с мощност до 74 киловата, които разполагат с катализатор, но не отговарят на...

Архангеловден е днес. На 8 ноември православната църква празнува съборното единство на ангелите - безплътните сили или духове, служители...

Цената на винетките няма да се вдига от 1 януари, съобщи вчера регионалният министър Десислава Терзиева. Това се отнася за всички...

Общината свърши парите. С остатъка от бюджета за инфраструктура ще оправи „Брегалница“, и толкова. Няма пари за ремонти на училища, няма...

Овен Днес много от вас ще насочат активността си към социалната и обществената сфера, подбудите за което могат и да останат скрити за...

На 7 ноември 2013 в 13:27 , успешно е реализирано скачване на ТПК 'Съюз ТМА-11М' с МКС към модула МИМ1 ('Рассвет') на руския сегмент.