Ако видя хубав мъж се влюбвам в него и трябва да го имам. Така обясни изнасилванията си Асен Чавдаров - Чупи, който последните 20 години е...

 Поради реконструкция на ул. "Брегалница" и ремонта на магистрални водопроводи беше спряно водоподаването в следните райони на град...

Баровците в Рим, Милано, Болоня, Флоренция и други големи италиански градове напоследък са пощурели по малолетни жрици на любовта. До този...

Плажовете трябва да бъдат отдавани само на концесия. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава...

Предлаганите от частните съдебни изпълнители имоти продължават да се повишават. Към днешна дата те са вече 4 823 спрямо 4 354 преди месец,...

/Поглед.инфо/ "Реакцията на Бойко Борисов да отрече, че е той на снимката с Карамански и Киро Японеца, е на уплашен и глупав човек. Той бе разпознат и от журналиста Григор Лилов. Това не е първата му срамна снимка, той беше на кадри заедно с Румен Николов-Пашата и други основатели на СИК". Това заяви пред ПИК Николай Бареков.

/Поглед.инфо/ Срещата на държавниците при президента Росен Плевнелиев започна само с президента Петър Стоянов.

Софийският градски съд отмени мярката за неотклонение "задържане под стража" на румънския шофьор Мариан Вилку и я замени с по-лека -...

Старши-треньорът на младежкия национален отбор Михаил Мадански ще разчита на група от 23-ма футболисти за европейските квалификации...

Италианската полиция е иззела активи за 300 млн. евро, между които 18 имота и 235 хектара земя от бизнесмен, който декларирал пред данъчните...

Ако сме лоши и долнопробни хора, то и ще живеем лошо и долнопробно. Това материалистите-позитивисти, ако искат, могат да нарекат природен закон. Обществото е вече толкова опорочено, че не може да намери решение за себе си само с политически средства. И най-гениалното законодателство не струва нищо, ако не се спазва. И най-ефективните институции са безпомощни, когато решенията се взимат в сивата паралелна действителност. Договорите не струват и хартията, на която са написани, ако е мъртва добрата воля за тяхното изпълнение. Аз мисля, че на помощ на политиката спешно трябва да бъде извикана философията, но понеже почти никой друг не мисли така или поне не смята, че това повикване е толкова спешно, колкото ми се струва на мен, нека видим какво все още може да се направи в областта на политиката.

През последните години съм участвал в написването на няколко политически програми, което пък ме е принудило да прочета много повече. С тревога при всички от тях откривам един общ знаменател, независимо дали програмите се водят леви или десни: желанието да се привлекат колкото може повече избиратели с техните гласове. Така е, това е най-важното. За да направиш нещо чрез властта, първо трябва да я получиш или да получиш поне част от нея. А в несъвършените условия на демокрацията това става чрез свободни (къде честни, къде опорочени, къде направо подменени) избори.

Обаче, когато тръгнеш на лов за душите и сърцата на избирателите, неизбежно ти се налага да продадеш собствената си душа.

В стремежа си да се харесаш, започваш да мислиш единствено как да кажеш точно това, което хората искат да чуят. А хората искат да чуят, че животът им веднага ще стане по-богат, по-сигурен и по-безметежен – още утре, още днес, веднага! Ако с плах и умен глас се опиташ да им обясниш, че това дори теоретически е невъзможно, те махват с ръка и ти обръщат гръб. А политик, който допусне избирател да му обърне гръб, не е никакъв политик поне по съвременните стандарти. Затова в нашето общество всяка политика, дори и най-добронамерената, започва с лъжа. Именно затова съм ставал свидетел на това как претендиращи за десни политици, членове на претендиращи за консервативни партии, проповядват войнстващ атеизъм и вулгарен социализъм (даже не и десен популизъм в съвременното схващане на този вид лицемерие).

Понеже не обичам да лъжа, пък и надали скоро ще имам избиратели, които да ме е страх, че ще ми обърнат гръб, мога да си позволя да поразсъждавам как би трябвало да изглежда една политика в краткосрочен и средносрочен план, така че да даде някакви видими положителни резултати. Ще се опитам да начертая една утопия за властта, като си давам сметка, че това е именно утопия – нали си спомняте Платон, който е разбирал, че неговата Държава е неосъществима, защото античният мат’рял също е имал проблеми с чипа.

І. КАПИТАЛИЗАЦИЯ НА ИКОНОМИКАТА

Съдбоносният проблем на българската икономика от Освобождението през 1878 до днес е, че винаги е изпитвала остър недостиг на капитали и всеки неин временен подем е бил свързан с финансови инжекции отвън под една или друга форма. Кои са пътищата за капитализация на българската икономика?

1. Спестявания на гражданите и кредитиране на бизнеса чрез банките. Нашето общество, за съжаление, е толкова бедно, че над 90% от хората харчат над 90% от припечеленото за бързо потребление. Банките се държат малоумно и печелят не от кредитите, които дават на бизнеса, а от таксите, които дерат от всички – стигнали са дотам, че искат да им плащаш, задето им даваш парите си да оперират с тях. Спестяванията и кредитите са ненадежден източник за капитализиране на икономиката.

2. Приватизация. Тя беше свежа струя в икономиката, но вече почти не остана какво да се продава, пък и на хоризонта не се задава платежоспособно търсене. И приватизацията не е надежден източник за капитализиране на икономиката.

3. Преки чуждестранни инвестиции. При това състояние на престъпността, корупцията и административния произвол те стават твърде проблематични. Към това трябва да се прибави и ниския кредитен рейтинг на страната. Той е нисък, защото икономиката не е капитализирана, а тя не е капитализирана, защото кредитният рейтинг е нисък – § 22. Е, има някакви китайски пари, които се мъчат да проникнат през руски и турски фирми, но те не променят особено пейзажа. Тоест, и преките чуждестранни инвестиции не са надежден източник за капитализиране на икономиката.

4. Европейски фондове. Те изглеждат обещаващо. Но не са достатъчни, за да задвижат мотора на икономиката. Те могат само да помогнат на някои сектори да се поочовечат. Пък и практиката на тяхното разпределение никак не е ефективна. Затова и те, макар и симпатични, не са онзи източник на капитализиране, който търсим. Или поне не изцяло. Остава един възможен източник:

5. Държавен дълг. Всеки либертарианец ще подскочи като чуе това. Ще размаха пред лицето ни печалната съдба на Гърция, Франция и Съединените щати (макар че съдбата на последните засега не е толкова печална, но и това предстои). Ние обаче знаем, че началото на всеки подем в българската икономика е било поставяно чрез външен заем. Пък и заемът не е толкова лошо нещо. Той е лошо, когато се управлява както сме си свикнали – тоест да го раздаваме на пенсионерите и социално слабите, за да гласуват за нас. Те обаче прекарват всичко получено през потребление и в крайна сметка вкараните в икономиката външни пари не произвеждат принадена стойност и не завъртат следващ икономически цикъл. Завъртат само водата в тоалетната.

Аз съм ЗА теглене на външни заеми, но единствено при условие, че тези заеми ще се инвестират в производство на конвертируема продукция с голяма принадена стойност и при строги мерки, включително и контрол отвън.

Обаче за да стане това възможно, обществото сериозно трябва да се преструктурира. Един от най-важните въпроси е дали нашето общество е способно на това. И колкото важен е този въпрос, толкова е прост неговият отговор – ако обществото ни може да се преструктурира, ще го направи и ще живее добре. Ако не може, няма да се преструктурира и няма да живее добре. Никъде не е казано, че е задължително да сме щастливи. Щастието е привилегия, а не право. Една от първите стъпки е смяната на хората, което става по два начина: чрез отстраняване на непригодните и чрез създаване на годни. Следователно една от най-важните мерки е

ІІ. ВТОРА ЛУСТРАЦИЯ

Първата лустрация така или иначе не успя да се състои. Трябваше да се приемат два важни закона, за да върнем нещата малко от малко в състоянието им от преди т.нар. социализъм – за реституцията и за лустрацията. Първият се прие и трябва да сме вечно благодарни на онези, които чрез него успяха що-годе да нормализират средната класа. Вторият обаче не успя да се приеме и държавното богатство остана в ръцете на „експропираторите на експроприаторите“ (тоест на онези, които в живителната сянка на съветската армия отнеха за себе си частната собственост на „лошите капиталисти“). Ето защо и до ден днешен властта в България се доминира от ченгета, службаши, шпиони, потомци на партизани и ятаци и от партията, отговорна за атентата в „Св. Неделя“, за народния съд и за годините на цветущ социализъм.

Ясно е, че вече е късно да се проведе онази лустрация, която трябваше да бъде проведена в началото на 90-те. Може обаче да се проведе втора лустрация. Нейният принцип би могъл да бъде, например:

Всички членове на парламенти, правителства и началници на държавни и изпълнителни агенции в управления, които са били принудени да се оттеглят преди изтичането на мандатите им чрез подаване на оставки под натиск на гражданското общество или поради неефективност и подозрения в престъпления, нямат право да заемат аналогични позиции в следващи управления.

Нямате представа колко благотворно би се отразило това на обществения живот. Не искаме нищо повече от тези хора. Не им искаме парите, не им искаме имотите, не им искаме и бизнеса – ако са кадърни, нека си го въртят, нека печелят и нека си плащат данъци. Ако не са кадърни, нека фалират и се разорят по най-естествен начин. Вярно, хората с парите ще се опитат да купят за себе си новите политици, които ще дойдат на мястото на старите. Така е. Ако новите политици им се продадат, да са живи и здрави – пак повтарям, че никъде не пише, че на всяка цена трябва да се оправим, по-вероятно е да се окажем неспособни да се оправим. Но поне можем да опитаме и важна част от този отчаян опит е

ІІІ. Политика за създаване на нови кадри

Тази задача изисква повече време и колкото по-скоро се пристъпи към нейното изпълнение, толкова по-добре. Политиката за създаване на нови кадри засяга от една страна началното и средното образование и, от друга, висшето образование и професионалните специализации и квалификации.

1. Средно образование. То трябва да бъде задължително. Всеки е длъжен да придобие средно образование по стандартите на обществото и ако не го направи, ще е в положение да не е изпълнил основно свое задължение, от което следва, че не може да ползва основни свои права, като това да гласува, например. На няколко дисциплини трябва да се обърне особено внимание и да бъдат приоритетна държавна политика:

Вероучение. История и философски фундамент на световните религии с акцент върху религиите, изповядвани в България. Същевременно – кристална яснота по факта, че България е православна държава и всеки трябва да се съобразява с това, независимо от свободата, която му се дава да изповядва каквато религия пожелае. Официалната църква в България е Светата Православна църква и на когото това не му харесва е свободен да се премести да живее в страна, където официална е друга църква, която повече му допада.

Обща история. История на света и цивилизациите, в чийто контекст е възможно да се разбере и осмисли националната история. В никакъв случай изучаване на национална история извън контекста на общата история на цивилизациите.

История на литературата и културата. Сравнителна история на световната литература и култура и на националната литература и култура. Особено внимание върху връзките между литературата и философията.

Политика. Основни познания върху държавно устройство, власти и институции. Не може да участва пълноценно в обществения живот човек, който и елементарна представа си няма от това как е устроено обществото.

2. Висше образование. Тук държавата трябва категорично да се намеси с приоритетно финансиране на обучение и специализация в чужбина. За съжаление, у нас вече почти няма кадри, които да създават кадри. Ще трябва да повторим практиката на прадядовците си, които пращаха дядовците ни да учат във Франция, Англия и Германия, за да могат да поемат и развиват фабриките им. Много важно е държавата да създаде такава система за подбор на стипендианти, която да не допусне туристи, от които нищо няма да излезе, а да осъществи възможностите на кадърни деца, които после задължително да се върнат тук и да създават ценности. Задължителното завръщане ще е част от договора за финансиране на образованието им. Възможно ли е тази система да се опорочи и парите да се вземат от мошеници? Възможно е, но както казах и по-горе, никъде не пише, че непременно ще се оправим.

3. Обществени медии. Слагам ги тук, макар че заслужават отделно разглеждане, защото са важен фактор при формирането на хората като адекватни и отговорни личности. Националната телевизия и националното радио трябва да се финансират единствено чрез бюджета от такси, които заплащат всички граждани заедно с данъците си. Не трябва да имат право на никакви други приходи от реклама, промоционни форми и външни продукции. Програмата и съдържанието им трябва да бъдат регламентирани, особено в пропорциите на достъпа, който получават до ефира им участниците в политическия живот. Предизборните участия трябва да бъдат еднакви и безплатни за всички участници в процеса. Програмата да е богата на образователни и възпитателни програми.

Разбира се, държавата няма да може, а и не трябва, да финансира безразборно всякакъв вид образование и специализации. Затова трябва да се очертаят няколко

ІV. Стратегически приоритети

Мисля, че стратегическите приоритети не бива да бъдат повече от 4-5, защото иначе няма да са нито стратегически, нито приоритети. Ето как ги виждам аз, като може и да не съм прав:

1. Създаване на висококвалифицирани финансисти и експерти по работа с еврофондовете. Грешката на Италия беше, че обучи в чужбина специалисти по екология, докато успехът на Испания беше, че обучи специалисти по работа с еврофондовете. Сега и за двете страни това няма кой знае какво значение, но за нас все още има. Необходимостта от такъв вид кадри се налага от изложения по-горе проблем с хроничната декапитализация на българския капитализъм.

2. Производство и износ на селскостопанска продукция. Храната е една от стоките, които винаги ще се търсят. България има много земя. Българите на глава от населението са доста оземлени. Проблемът е, че нашето земеделие е далеч от стандартите, които биха могли да го направят конкурентно на световните пазари. Целта трябва да бъде производство на продукция по модерни технологии и с висока принадена стойност. И, разбира се, нейният износ на световните пазари, защото износът е важен инструмент за капитализирането на икономиката.

3. Химическа промишленост. Както впрочем и всичко останало, което повишава качеството и принадената стойност на селскостопанската продукция в т. ч. и научно-развойна дейност.

4. Независими енергийни източници. Все едно какви, стига да са наши. Свърши ли уранът? Какво се лигавим и плашим от шистовия газ? Проучен ли е добре черноморския шелф? Въпрос на елементарна регулация е разработването на тази източници да не е вредно. Но ако не ги разработим, остава да се сърдим само на себе си, че автомобилът ни не върви, след като сме отказали да му сипем бензин.

5. Туризъм. И не само черноморския туризъм, където бреговата линия е около 350 километра, а сезонът трае малко повече от два месеца. Ние сме в древната люлка на цивилизацията и нашата територия е сред най-богатите по археология, може би само след Италия, Турция и Гърция. Нужно е да се препозиционираме и да престанем да бъдем дестинация на европейски безработни и социално слаби, примамени от социалната справедливост на евтиния алкохол. Недостатъчно развити са културният туризъм, селският туризъм, балнеологичният туризъм (България е твърде добре поставени по брой и капацитет на минералните си извори) и спортния (ски, голф, лов и т.н.) туризъм. Доколкото туризмът е бизнес, при който потребителите му идват от чужбина и харчат тук спечелените там пари, туризмът е вид износ и като такъв попада в категорията на стратегическите капитализатори на българския капитализъм.

Освен преките капитализатори на икономиката има и други два особено важни сектора, защото макар икономиката да е най-важна, макар че всички политики се провеждат през бюджет и финанси, икономиката и финансите не са единствени. Първият и може би по-малко важният от двата неикономически сектора е

V. Социалната политика

Това е една от сферите на обществения живот, които най-лесно се поддават на извращаване. Фактът, че е налице възможност да получаваш, без да даваш, изкушава мнозина да се възползват от тази възможност. Състраданието и солидарността са присъщи на човещината („човещина“ – общоприет начин да се назовава за краткост и удобство естествения нравствен закон) и върху тях се гради величието на християнската цивилизация. Но те имат смисъл, когато са действени, когато са активни, а не пасивни. Казано е: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния“, което от политическа гледна точка е истински дясно, както истински ляво би било да кажеш: „Ако нямаш риза, иди да си вземеш от ближния“. Социалната политика трябва да е насочена единствено към преодоляване на временни проблеми, но не и да превръща здрави и работоспособни хора в професионални просяци. Всеки от нас трябва да мисли как да даде, а не как да вземе. Социални помощи да се дават само при доказана необходимост и срещу конкретни ангажименти, например обществено полезен труд. И нека синдикатите, поне на първо време, да проявят повече разбиране и смирение. Не казвам, че всичко това е постижимо, но също така не казвам, че е задължително да станем здраво и нормално общество. Ако не предприемаме нищо, по закона за ентропията по-вероятно е да не станем.

И накрая остава по-важният от последните два сектора и той е

VІ. Външна политика

В края на Юстиниановото управление само със 150-хилядна армия Византия е успявала не само да поддържа авторитета си на световна сила, но и да владее територия почти като старата Римска империя. Това било възможно, защото ромеите изобретили една хуманитарна дисциплина с огромно значение и днес – дипломацията. Но било възможно и по една още по-важна причина – самоуважението. Колкото и да се наслаждаваме на мотологично-историческия факт, че Хан Крум е пил вино от „Никифоровата кратуна“, трябва да признаем, че ромеите са били хора, които са осъзнавали своята мисия в света, вярвали са в нея и са успявали да поставят интересите на държавата и обществото над частните интереси. Вярно, за това много са им помагали Църквата и институцията на Василевса, но и днес не е невъзможно да защитят престижа и интересите си дори и такива незаинтересовани от собствената си съдба народи като нашия.

Ние се намираме между три цивилизации: Западната, Ислямската и Православната. Били сме част и от трите. Това ни дава уникалната възможност да балансираме между тях в защита на националния си интерес. Защото националният интерес е доктрина, от която пряко произтича нашето самочувствие и самоуважение. И изобщо малко национализъм никак не е вреден. За съжаление обаче, усетили, че национализмът ще става все по-актуален, по него в момента са се полепили всякакви кресльовци, които биха се полепили и по всичко друго, без да го гледат какво е, стига то да ги изстреля на софрата с баницата. Пък и за последния половин век национализмът израсна и идеологически вече не е това, което беше в средата на миналия век. Сега умните хора не очакват от национализма да ги убеди колко по-велики са българите от сърбите, гърците или румънците. Сега национализмът има бъдеще в контекста на цивилизационализма, ако позволите изковаването на този термин за нуждите на изложението. Днешният свят е твърде глобализиран и революцията в комуникациите подтиква мисълта към по-големи обобщения. Каузата на отделната нация продължава да е актуална и никога няма да спре да бъде, но водеща все повече ще става каузата на цивилизацията. И това другите цивилизации са го разбрали сякаш по-добре от нас. Човек е толкова по-голям, колкото по-големи са идеалите му. Затова, наред с каузата за личното оцеляване и личното благополучие, наред с каузата на политическата власт в държавата, наред с каузата за националния идеал и за авторитета на нацията пред другите нации, трябва да прегърнем и каузата за запазване на доминиращата роля на нашата цивилизация в света. А нашата цивилизация е християнската цивилизация и в нея аз включвам както Запада, така и православния Изток. Технически ние, българите, можем и трябва да бъдем част цивилизационализма и това само ще ни помогне и на вътрешните дела, и на самочувствието, и на жизнения стандарт.

Помня как в детството ми конгресите на комунистите винаги си имаха някакъв лозунг – „Ефективност и качество“, „Българската нация – нация техническа“ и т.н. Ако трябва да обобщя казаното по-горе в лозунг, то той ще бъде: „Капитализация, лустрация, цивилизационализъм!“. Защото влакът ще върви, ако има въглища, ако машинистът го кара компетентно и добросъвестно и ако се знае накъде е тръгнал.

Това е. Накрая пак ще завърша, както завършвам през последните години, макар че има хора, които ме критикуват. Техните аргументи са същите като аргументите на онези, които критикуват протестите, казвайки: „Добре, ще свалите правителството, но знаете ли какво ще дойде после?!“. Това е или глупав, или зловредно манипулативен аргумент. Ако хванеш жена си да кръшка, напъждаш я, преди да си решил за кого ще се ожениш след това. Затова и никога не е прибързано да кажеш: „Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!“

За OFFNews

Tweet

Ако сме лоши и долнопробни хора, то и ще живеем лошо и долнопробно. Това материалистите-позитивисти, ако искат, могат да нарекат природен закон. Обществото е вече толкова опорочено, че не може да намери решение за себе си само с политически средства. И най-гениалното законодателство не струва нищо, ако не се спазва. И най-ефективните институции са безпомощни, когато решенията се взимат в сивата паралелна действителност. Договорите не струват и хартията, на която са написани, ако е мъртва добрата воля за тяхното изпълнение. Аз мисля, че на помощ на политиката спешно трябва да бъде извикана философията, но понеже почти никой друг не мисли така или поне не смята, че това повикване е толкова спешно, колкото ми се струва на мен, нека видим какво все още може да се направи в областта на политиката.

Tweet

Най-големият фитнес отвори врати в морската столица днес точно в 11,11 ч. Супер модерният тренировъчен център се намира на третия етаж на...

„Мистерията Еньовден“ ще зарадва варненци на 10 декември тази година Спектакълът „Мистерията Еноьвден“, очакван от всички софиянци...

Управляват ни властници, чиито идеологически генезис паразитира върху претенцията да защитават партийно хората на наемния труд, по чиито гърбове обаче редовно се катерят по стълбите на управлението на държавата до луксозните си кабинети с прозорци, бронирани срещу викове на протестиращи граждани.

Нормално е навсякъде по света властта да се защитава срещу недоволните от нея и ако е демократична, да преценява прага на поносимост срещу гражданския натиск, след който да решава дали да предаде преждевременно неудобната отговорност за управлението другиму.

Не е нормално обаче спекулантите на нивата на „отрудените”” да не си правят труда да проявят минимум чуваемост за масови протести, с каквито България се прочу тази година до степен, че отдавна оглави световните класации по продължителност ( както отбелязва британският в. „Индипендънт”).

Още по-отблъскващо е, че лицемерите, облечени във власт в името на трудовия човек, ползват в това противопоставяне армия от наемници да им върши чер(ве)ната работа.

Премиерът Орешарски се превърна в метафора на бягството през задния вход, а от вчера и Станишев тръгна по стъпките му, криейки се от демонстранти в Москва ( един парк-хотел срещу руското посолство) на път за интервю, в което е събеседник по желание.

Станишев и Доган се гнусят от контакт с опониращите граждани. Оставят черно-кафявите дела на товарищ Сидеров, крещящата свалена маска на тази власт, който обобщи, че тъкмо комунизмът бил направил България „бяла държава” ( самият израз, употребяван често в България, е израз или на неосъзната политическа некоректност, или на осъзнат расизъм).

Доган не само не влиза в битка, но дори не излиза от сараите си, откъдето продължава да командва връзките и зависимостите в икономиката и политиката, изградени от него през годините на личното му участие в управлението на страната в почти всяко едно правителство.

Наемниците на властта са пуснати по всички канали ( не само телевизионни) да я бранят от името на царствено отсъстващите, които демонстрират презрение към воплите на опониращите.

Този номер не е нов.Георги Първанов го преподаде, отказвайки да дискутира в едно студио ( водено тогава от моя милост) заедно с други претенденти за президентската власт.

„Царят” не благоволи да глаголи пред български журналисти в преки интервюта, макар да снизходи да ни управлява ( пак в компанията на Доган и Станишев).

Отказът от диалог с „нисшите” се е превърнал в запазена марка на монархо-социализма, който ни играят от десетилетие и половина. Подтекстът на тази надменност е посланието, че те могат да си правят каквото искат, изобразявайки учудване, че провокациите им взривяват търпението на хората, които не искат да се примирят с пролетарско-селския аристократизъм на тази недосегаема каста.

Междувременно са си прокопали канали за заливане на опонентите с нечистотии, оплаквайки се лукаво от израза „червени боклуци”, който всъщност ги радва, защото ги сплотява с хорицата, позволяващи по инерция да ги употребяват по нанадолнището за тор при големия зор на баира на властолюбието си.

Вкопчиха се в този вехт вик на отчаянието като в онази карта с черепите през 1990-та година. Тя напълно автентично показваше истината за географията на създадените при комунизма концлагери, но беше употребена за срещу „сините фашисти”, които искали мъст.

Тази измислица на безогледно експлоатираното историческо огледало се счупи като всички лъжи на комунизма, но послужи за прегрупирането и рециклиране на червените отпадъци. Не били боклуци, но се преродиха в червени…пардон, борчески бригади, силови групировки, застрахователни дружини, банкови трезори, грабителски пирамиди и други инструменти на българския посткомунизъм.

Срещу студентите обаче не могат да разиграят фалцетните обвинения в реваншизъм и затова пробват да ги дискредитират с нечистотиите на своето мислене, обработени за целта от тяхната пропаганда и поднесени в опаковки с предупредителни надписи :„соросоиди”, „протестери” и други вредни за консумация съставки на омразния им опонент, описван като вреден мат’рял .

Обвиняват младежите в безделие, в безцелие, в безвремие и безумие, което се изразявало в това, че протестирали в университетите ( а може би щеше да е по-добре да е пред супермаркетите?).

Копирайки моделите на руската политика, нашите управляващи насъскват пряко или чрез отказ от намеса в радикализираното противопоставяне на насърчаваните от вакуума бръснати глави и полирани мозъци не само срещу чужденците ( от митичния евреин Сорос, до реалния мургав имигрант на улицата), но никога срещу истинските чужди монополи.

Това превръща в невидими за широката публика джуджета руските гиганти Газпром, Лукойл, Росатом- енергийните вампири в източването на българските ресурси. Нищо, че именно те диктуват условията на икономиката ни по начин, наследен като неизлечим спин, предаден чрез системно изнасилване на България от съветския колониализъм.

Наемниците в тази пропагандна битка се държат като наемодатели спрямо непослушните български наематели, допуснати по милост да живеят тук при условие, че не се оплакват от чуждите руски монополисти, диктуващи цените на наема.

Монополистите си имат правителство, което си има подставени наемници да се борят за правото им да управляват толкова дълго и така, както им диктуват диктуващите цените в България.

В България съветската окупация продължава да бъде наричана „освобождение”, а търговското неравенство с Русия в съотношение едно към десет- „равноправна търговия”, чието продължение задълбава с евентуалното прокопаване на руския „Южен поток”.

Срещу огромен заем, натоварващ и внуците ни, и с поток от обещания за някакви ползи след 15 години, проектът се предвижда да дълбае от край до край по дължина същата тази свещена българска земя, срещу чието дупчене в дълбочина за търсене (с проучвателна цел дори) на природен газ, конкурентен на руския внос, така ефективно изригнаха мобилизираните за целта патетични защитници на земния ни рай.

Срещу цялата тази картинка на фалш, откровени лъжи и манипулации са се изправили шепа студенти, които обаче вчера увлякоха след себе си хиляди ( отново!) протестиращи в София.

Шепата, свита в юмрук, какъвто протестиращите показаха и на разлепени в столицата плакати, е предизвикан отговор на истинските подстрекатели: онези, които са се вживели в ролята на наемодатели на България и която управляват чрез наемници.

Share on Facebook

Преди време ви бях предложил постоанно видео наблюдение над авариралата АЕЦ, организирано от компанията оператор ТЕПКО, но което нищо не даваше като информация. (АЕЦ „Фукушима” в реално време? Моля! „Гледайте”. ) ...

Райко Кръвта е физическият убиец на боса на ВИС 2 Георги Илиев. Това казва в първото издание на предаването "Жега" на ТВ7 главният секретар...

/Поглед.инфо/ Земетресение е станало днес в 9:11 часа, недалеч от Варна. Епицентърът му е между Шумен и Варна.

Забрана за "антибългарски организации" поиска новоучредена националистическа партия

Международна компания планира да разкрие 200 нови работни места във Варна   Водеща световна компания проучва възможността да отвори...

Представители на „Ранобудните студенти" заявиха, че са "решили да предприемат по-крайни действия, след като 150 дни не се чува призивът им за оставка на правителството и ще пускат само хора, които са привърженици на каузата им". До момента администрацията осигуряваше минимално функциониране на институцията, докато трае студентският протест. До решението се стигна, след като неделният многохиляден протест "Поход на справедливостта" не доведе до оставката на премиера Пламен Орешарски. „След като видяхме, че имаме подкрепата на много хора, решихме, че трябва да предприеме по-крайни действия, след като 150 дни не се чува призивът ни за оставка на това правителство", каза за Нова телевизия Йордан, който е един от окупаторите.

Северна Корея е екзекутирала публично в началото на месеца близо 80 души, мнозина от които обвинени, че са гледали предавания на...

Готови ли сте за зимата? Шапки, шалове, ръкавици…. Снимките ни изпрати Оксана Данаилова. Шапките са прекрасни, а и...

Двама задържани за жестокия побой на столичната ул. "Пиротска"

Липсата на последователност спъвала съдебната реформа, смята правосъдният министър

Продължаваме с пътуването на Петя из близките Западни Балкани. Започнахме със Скопие и Хераклея край Битоля, продължихме с Охрид и Албания. В третата част влязохме в Черна гора, а днес от Котор ще заминем към Острог и Пивското езеро, за да спрем в планината Дурмитор.

Приятно четене:

Езера, ветрове и приятели

част четвърта

През Острог и Пивско езеро към Дурмитор

Известната катедрала „Свети Трифон” затварят под носа ни. Намираме „Стълба на срама” (Позорен стълб – бел.Ст.) и изчакваме чинно да се разотиде тълпата туристи. После Ники застава с отпуснати рамене и приведена глава, явно срамувайки се от нещо, а Бобан му издърпва назидателно ухото (мисля си: „Откога ли чака този момент?”).

Публика, естествено, не липсва, смях – също. Старият град е изпъстрен с малки площадчета, носещи странни имена, на които деца рисуват, играят театър, слушат музика… На прозорец дреме незагасваща свещ – съдя по разтопеният под нея восък, във формата на восъчна купа с внушителен размер… А в нас е тихо и спокойно.

Напускаме крепостта през основната Морска порта. На връщане спираме в крайбрежна кръчма, пием „ладно точено”, хапваме си рибка. Хармонично вибрираме на едни честоти, слънцето закачливо ни побутва и се дави в кехлибарената хладност на бирата.

Точно в негов стил, Бобан Левио мигач пъргаво скача, а после с шапка в ръка и възторжени викове маха на преминаваш кораб с препълнена и оживена палуба. Хората  отговарят на този весело луд човек, пърхащ неуморно на кея… Не знаят, че за тази вечер сме изминали над 1500 км, натрупали сме купища различни преживявания, оставили сме от себе си на различни места… А слънцето и надеждата са ни водили точно насам, към тая вечер и към тоя кей, за да помахаме на напълно непознати и да споделим мига си с тях.

Ден пети

Манастирът „Острог” – Пивско езеро – Дурмитор

Страхувам се – дали ще ми стигнат думите? Дали ще предам на четящите целия колорит на видяното? Дали ще трепне в тях желанието да погледнат със собствените си очи това, което ние видяхме през този ден?

Отново тесен, с много завои проход, доколкото разбирам – пряк път за Цетине, старата столица на Черна гора. Гледката към Залива е грандиозна. Осъзнаваме, че повечето популярни фотографии са правени оттук.

Цели автобуси (чудя се как се провират по този тесен и с обратни завои път) спират на местата с добра видимост, за да снимат. Заливът постепенно се смалява, но ни дава възможност да добием представа за цялостната му живописност и красота.. Водите на Адриатика хищно и необратимо са завладели част от сушата, образувайки фантастични форми и отдалечавайки се от морето. Огромен  круизен кораб лениво си почива в периферията на тази изумруденосиня панделка. Заливът небрежно докосва  околния релеф – каменист и постен. Природата определено е вложила присъщото си въображение, примесено с известна доза абсурдност, създавайки това свое чудо. Пътят ни издига нагоре и все по-нагоре, а ние се обръщаме назад, възхищавайки се е и сбогувайки се едновременно.

После – каменни къщички без стрехи на невъзможни места. Странно пръснати по склонове и в зелени долинки, с паркирана до тях кола, не престават да  учудват – как се живее така? Забелязвам, че е електрифицирано, за вода – не мога да преценя.

Спираме на едно такова местенце.  За миг се сливаме с местната атмосфера, тъй като в кръчмата-кафене си бъбрят редовните посетители. Собственикът ни приготвя турско кафе (на джезве), пием го на беседка, от която се открива фантастичен изглед.  Снимам Веско с незнайно откъде докопана голяма буква В.  Ники намира измежду интересните сувенири шише „Никшичко” с извито като спирала тънко гърло… Разменяме реплики за следващите ни цели с присъстващите. Пред тази кръчма в нищото дремят чинно наредени каси с празни бутилки бира. Питие, радващо се на особена почит тук.

Решаваме да се отклоним към интересен православен манастир с уникална архитектура и местонахождение – вграден в планината, различен и странен. Намира се на  8 км от пътя между Подгорица и Никшич и се нарича

Острог

Пътят до него, вкопан в планинския склон, пълзи зигзагообразно и постепенно нагоре. На места асфалтът напълно изчезва и след безброй обратни завои ни посреща манастирската порта.

Стигаме до горния манастир. Построен е в скална ниша, на 900 м надморска височина. Странното му местоположение се определя от буквалното  срастване със скалата. Същевременно искрящобелите му стени го правят забележим от доста голямо разстояние. Чудиш се кой и как е съумял да го построи – „гледайки го, започва да ти се струва, че строителството на такъв храм, не може да е дело на човешка ръка, а е резултат от божието провидение”. За голяма част от поклонниците това е място, свързано със чистотата и силата на духа, с дълбочината на вярата.

Оставяме моторите на паркинг. Двама по двама, под палещите слънчеви лъчи, пристъпваме в пределите на едно наистина свято място. Вклиняваме се във върволица руски туристки и търпеливо чакаме реда си, за да се докоснем до чудотворните мощи на Свети Василий Острожки. Пускат ни в тясната като килия стаичка на пещерната църква. Целуваме кръста, който свещеник държи. Спираме за миг… кратък миг на омиротворение и тишина, а после се разхождаме сред тесните коридори. Тук се съхранява и частица от Христовия кръст (дочувам от екскурзоводка), както и неизбухнал снаряд – спомен от Втората световна война. Още едно доказателства за безплътната святост на мястото, за  едва доловимата мистичност на божественото присъствие, което почти физически се усеща тук. Витае друга енергия, нещо от катакомбите на Киевско – Печорската лавра, което чувстваш, но не можеш да обясниш.

После от пъстър магазин си купувам няколко малки дървени кръстчета, нанизани на обикновен конец и поставени в пластмасови кутийки. А главите на жените (включително и моята) са покрити с разноцветни шалове.

Постепенно пътят ни отвежда към т. нар.

Пивско езеро

Виждала съм го на снимка, но реалната му красота надхвърля всичко. Диво, високопланинско, с неповторим цвят и усещане за лазурност, мащабно и криволичещо, („заклещено”беше писал някой)  между отвесни брегове.

Научавам за него от един пътепис. Там намирам и описание на добър високопланински асфалтов път през планината  Дурмитор. Тръгва от Плужене, което е на брега на езерото, към Жабляк и Трса. Точно оттам мислим да минем. Прекосяваме езерото по мост между двата му бряга и започваме изкачване. Пътят отново е тесен и преминава през планината, промушвайки се през грубо прокопани тунели. Понякога в тях има насочващи табели.

Гледката към езерото е внушителна. Вижда се сивата асфалтова снага на пътя, който обикаля езерото, а после преминава в правия бял мост над него.

Пътуваме към

Дурмитор

Първоначално пред очите ни се разливат вълнообразни зелени хълмове, сред които са се стаили островърхи постройки.

Много елегантно планината започва да наднича между тях, изцяло скалиста, същевременно с по- изоблени форми, скупчено камениста и сива. Скалата е образувала зигзагообразни линии, които се издигат нагоре, а после се изсипват лавинообразно надолу. Асоциирам ги с петолиние, майсторски очертано от  природната четка.

Пътят ни води точно към един от върховете, който предполагаме, че е Боботов кук.  Впоследствие съвсем не сме сигурни. Върхът е като катедрален купол, на вертикални по-светли и по-тъмни ивици, сред които има още нестопени петна сивкав сняг.

Очаквайте продължението

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:

Западни Балкани - Общо

България ще получи около 90 млн. евро за овладяване на бежанската криза, заяви вицепремиерът Зинаида Златанова в ефира на ТВ7, като уточни,...

flagman.bg Не участвам в България, не мога даже да вляза в затвораБойко Борисов е журналист, Ахмед Доган е от Котел, Георги Първанов пуска...

Свикнали сме да виждаме шофьори, които окупират места на инвалиди. За пръв път обаче виждаме някой да си позволи да заеме 2 места...

/Поглед.инфо/ Демократичната система в страната не функционира 24 години след прехода. 15 000 души излязоха по улиците вчера, защото искат промяна. Статуквото не е поносимо. Това каза в сутрешния блок на Нова телевизия политологът Огнян Минчев.

Труп на лисица е бил забелязан вчера около 14.00 ч. на околовръстното шосе, във варненския квартал Възраждане. Животното е било блъснато от...

снимка: ТВ7 Малко дете с шал на "Миньор" се отървало на косъм от ултрасите на ЦСКА, които млатили наред. В суматохата юношата на "Левски",...

Как е построен домът директно се отразява на нашето здраве 

Хората в АСЕМ (Асоциация за строителство с естествени материали) се грижат за взаимоотношенията между застроената и естествената среда. Те са неформална група с общи интереси в области като архитектура, енергоефективност, екология, нисковъглеродно строителство, биология на сградите, слънчева архитектура, изграждане на устойчиви взаимовръзки и общности. Може и да е неформална, но провежданите от АСЕМ инициативи са си съвсем формални в най-добрия смисъл и само за 2012 година включваха:

• демонстрационно изграждане на модел на стена, използвайки старата българска техника “Плет” по време на “Зелени дни” пред Народния театър,
• техниката за забъркване и изработване на кирпичени тухли по време на Узана поляна фест,
• проектиране, водене на семинар и кръжок по изграждането на сепарираща компостна тоалетна по време на еко камп Езерец,
• семинар-обучение за изграждането на биодинамична къща, която ще послужи за обучение и анализ на различни строителни техники с естествени материали (сламени бали, дърво и глина) в рамките на проекта с името “Принос към развитието на нисковъглеродно строителство в България чрез разработване и позициониране на иновативни продукти и системи от естествени строителни материали и обучение по устойчиво строителство в УАСГ”

Като част от последния, така сложно звучащ проект, е и новият обучителен курс в УАСГ, който силно ни радва. Той ще даде възможност на строителите на съвременна България да се фокусират върху изграждането на сгради с минимално влияние върху околната среда. Участниците ще научат всичко за естествените строителни материали, с теоретични и практични насоки за използването им в контекста на устойчивото строителство. Силно се надяваме този курс да бъде само един от предстоящи много, които ще започнат да изграждат култура на уважение към баланса сграда-околна среда в младите архитекти.

—

Повече на АСЕМ

Засега изобретението е тествано само в лабораторни условия.

Всеки сърфист знае колко енергия имат океанските вълни. Енергия, която бихме могли да използваме. Начин как да се доберем до нея хрумва на кайт сърфиста Сам Етерингтън, съвсем логично – докато сърфира. Той изобретява малките тубуси, които можеш да видиш във видеото по-долу. Във всеки от тях има хидравлично бутало, което се движи нагоре и надолу във водата, създавайки напрежение. Енергията се използва за задвижване на хидравличен мотор и генератор и се отвежда до брега.

„Множеството други изобретения, създадени с подобна цел, работят в една посока, съвсем линейни са. А основният принцип на моя дизайн е, че не отменя нито една сила. Колкото повече енергия се абсорбира от всяка посока, толкова повече има за усвояване. Освен това и структурата е подобрена, така че може да устоява на вълните за дълго време“, казва Етерингтън.

Повечето от другите дизайни са силно нефлексибилни, направени са за вода, която тече предвидимо, в една или друга посока. Тубусите на Етерингтън са свързани помежду си със свободно отпусната нишка, което ги прави подходящи да следват бързо променящото се движение на вълните.

—

Повече на сайта на James Dyson Award, която проектът спечели.

Победителят в седмото поредно издание на годишната награда за превод „Кръстан Дянков“ ще стане ясен тази вечер. Церемонията започва в 19:00 ч., в Червена зала на Центъра за култура и дебат „Червената къща“. Трима са финалистите, обявени в края на миналата седмица от организаторите Фондация „Елизабет Костова“ – Весела Еленкова („Хилядите на есени на Якоб де...

Раждане посред отломки във Филипините, които бяха връхлетени през уикенда от най-мощната буря за тази година тайфуна Хайян, бе посрещнато...

/Поглед.инфо/ Софийският университет вече е под тотална окупация. Вериги и катинари заключиха двора на ВУЗ-а, а журналисти, администрация и преподаватели вече не се допускат, съобщава bTV.

/Поглед.инфо/ Софийският университет вече е под тотална окупация. Вериги и катинари заключиха двора на ВУЗ-а, а журналисти, администрация и преподаватели вече не се допускат, съобщава bTV.

The case "Bisserov" was the biggest corruption scandal of the transition period or at least this is an opinion I read among all comments in the past week, which weaved a web around the mysterious withdrawal and even more mysterious accusations against the now-former second in command in the predominantly ethnic Turkish party Movement for Rights and Freedoms, DPS.

I cannot agree. I know those pro and those against, everyone, will rush to defend their thesis with fervor. In this text, however, I would like to focus on some facts (and speculations) linked to this case, not only in terms of current controlled information, but also in terms of the figure Hristo Bisserov.

The Facts around the Talk

So far we, in the media, know the following – last Sunday, the Deputy Speaker of the Parliament and the Deputy Chairman of DPS Hristo Bisserov resigned from all his parliamentary posts (the Legal Commission and the leadership of the National Assembly), and from his party position. According to a press release of the party, it happened because of "strictly personal reasons."

A day later, (on Monday), the Chairman of DPS, Lyutvi Mestan, staged a bizarre press conference, where he tried to convince media that, see, he knew nothing, although it did not speak well for a party boss. The mantra about the strictly personal reasons was repeated for the third time, and while he explained how he was totally uninformed, Mestan used the word "sincerity" more than 4 times. Meanwhile, hours earlier, the site Afera (Affair) released information that Bisserov was ill and nearly close to death. The information, of course as “always” in Affair, came from "brilliant sources."

The information blackout persisted Tuesday and Wednesday. Mestan, on his part, continued with the tantrums, highlighting how uninformed he was. However, he continued from Brussels, where he held the most important meetings in the world. While he was in Brussels, otherwise proven journalist, Vesselin Zhelev, released some strange information, where he argued that his insider sources knew about an upcoming coalition between DPS and the formerly-ruling Citizens for European Development of Bulgaria, GERB, and about the appointment of a new government to be led by current Interior Minister, Tsvetlin Yovchev, in the frame of the existing Parliament. Mestan staged another tantrum and again denied everything.

On Thursday, Chief Prosecutor Sotir Tsatsarov suddenly gave a television interview. The only news emanating from it was that during the day some classified information against Hristo Bisserov will be released – obviously this is some investigation. Now let’s open a big bracket – as you know and there is no need to explain - such interviews are requested by the Prosecutor himself i.e. there is no way he just fell from the sky in the TV studio where he accidentally dropped a "detail" in the height of a scandal buried under information blackout.

We are closing the bracket and moving on. Less than an hour later, but note - before the official announcement of the prosecution that the former Deputy Chairman of DPS is the subject of pre-trial proceedings for money laundering, Tsvetan Tsvetanov popped in the Parliament with his own version - there were some bank transfers from one country to another.

Immediately after this, the prosecution issued a press release. In general, it was as specific as the statement of former Interior Minister Tsvetanov - the case involved bank transfers from one European country to another and then to the Seychelles. It also emerged that one bank account belonged to Hristo Bisserov the other – to his stepson Ivaylo Glavinkov.

In a split second, Lyutvi Mestan gave a statement to media. Tantrum again - the reasons were personal, "everything of the sort" was personal and not a political act that will harm DPS and, suddenly, a new thesis emerged - why Tsvetan Tsvetanov divulged classified information before the announcement of the prosecution.

New bracket – for a message to have the characteristics of classified information, it must contain information in the first place. Tsvetanov’s announcement suggested that he knew information and facts, but ultimately he did not announce them. Nevertheless, Mestan developed the thesis that this was Tsvetanov’s “dirty cop” deed. How could he have information and why he knew before the prosecution knew? Who has told him what? Did Tsvetanov make use of the contacts he acquired while he was Minister?

Immediately after that, Tsvetanov, instead of acting as prominent opposition leader and tell Mestan to get lost (formally, of course) and return the ball "Bisserov" back to the scandal associated with loud accusations of "money laundering," began to reply to Mestan, not about something else, but about the classified information, which, there is no doubt, he had not divulged.

So, the Chairman of DPS and the Deputy Chairman of GERB imperceptibly threw the digging around the case "Bisserov" in a completely different field - namely, was there a leak of information from the secret services i.e. - to put it bluntly, together they shifted the focus.

Now, a bracket again - a senior figure of a ruling formation accused of corruption offenses is a great gift for each opposition party. The question remains why the "grand" opposition leader Tsvetanov failed to use this case politically and instead willingly started an exchange of remarks with a leader of a ruling party.

The Head of State Agency for National Security, DANS, suddenly intervened in this cacophony as well - again on the subject of classified information. Was there a leak from the services to Bisserov that made him aware of what was cooking against him and to decide to resign?

The ball was again taken up by Mestan: "If I know that I have secret accounts somewhere, and a regulation for their publicity was about to be introduced, I would have probably taken certain steps in this direction," he said again in connection with Bisserov’s resignation for personal reasons.

Former Prime Minister and GERB leader, Boyko Borisov, also popped in the big picture. As you know, he is not a reluctant and silent politician. Rather than focusing on the theme "money laundering," which is the accusation, he asked if someone from DANS has given information to the honorary Chairman of DPS, Ahmed Dogan, who then retired Mestan’s Deputy.

In this situation, the Bulgarian Socialist Party, BSP, stood silent, silent for a full week.

Specifics

And while we, in the media, speculated who has received, leaked and used what, and of course, all while recognizing Mestan’s “sincerity” that, you see, he did not know a thing, some data on Hristo Bisserov’s money laundering snuck here and there.

According to unofficial information, it became clear that the former Deputy Chairman of DPS had transferred 400 000 US dollars from his account in Switzerland to an account in the name of his stepson Ivaylo Glavinkov in Macedonia. From there, the money traveled to Seychelles.

Again, according to unofficial information, there was another tranche of around 50 000 US dollars, which followed the same path.

Furthermore, media published claims that such transfers were made back and forth in the years between 2000 and 2003 and between 2006 and 2008. However, by the end of 2012, according to unofficial information, such signals were not filed with the prosecution.

So...pre-trial proceedings were launched against Bisserov for these transfers.

Of course, in this situation and with these data, we suffered chest pains and began a mass tantrum on the topic of corruption.

While our media coyote howl fanned disgust and verdicts of the type last instance, the public radio leaked mysterious information that Hristo Bisserov has left the country. The speculations even located him in South Africa, from where he cannot be extradited to Bulgaria. And howls again and again about these 400 000 US dollars.

Let’s Think a Little, Huh?

The Deputy Chairman of DPS had an account in Switzerland and Glavinkov (his stepson) in Macedonia. This is not illegal, right? There is a legal requirement that accounts be declared before the Bulgarian Central Bank, BNB, but if this is not done, individuals are subject only to administrative penalty.

Money has been moved from these accounts; this is not illegal either.

From the Macedonian bank, money was allocated to deposits, cash was withdrawn and bank transfers to a third country were made - normal banking activities with money, not prohibited by law.

And now, we come to the most interesting point - the origin of the funds is not established by the prosecution, but pre-trial proceedings are launched for "money laundering."

To prove such a thing, one must prove that Hristo Bisserov had laundered this money from somewhere. This is not the same as laundering 20 levs left in the pocket of your jeans. I.e., first there must be a crime and then, the talkative in TV studios, Tsatsarov must prove the offense and that Bisserov was aware of the crime or participated in it. Otherwise, this money laundering is the same as laundering 20 levs one has forgotten in their pocket.

Who?

To me this story stinks. Again, I am not saying that Hristo Bisserov is innocent. This will be determined by the Court.

I say the following - so far I do not see any "unraveling" of the case. The information that comes out is not a special product of journalistic effort to expose and dig up the situation, but rather a controlled leak of information that serves certain theses.

One thesis - DPS learned about "corrupt" Bisserov or rather Bisserov started stealing from Ahmed Dogan more than he was allowed, so the latter removed him, but since Bisserov knows a lot about his party, he was given the option to retreat and he fled to South Africa.

Assuming this is true - why not just kick the "criminal" and not take advantage of all the levers they have to cover their tracks (why does the party need this scandal)? I doubt somewhat that the people who nominated Delyan Peevski for Head of the National Security Agency would be scant to use their influence, just because it would be illegal.

Why the public lynching of Bisserov? Who is this lynching serving?

When we talk about the so-called ex “Gray Cardinal” of the right-wing Union of Democratic Forces, UDF, who years ago defected to Dogan’s camp, we should not forget that he was the biggest enemy of GERB in DPS. We should not forget about the Parliamentary committee investigating links of Boyko Borisov with Sreten Jocic and Bisserov’s bombastic phrase delivered from the stand in the plenary hall of the previous Parliament: "Boyko took the money."

We must also not forget that the relationship Bisserov - Delyan Peevski has never been brilliant.

We must not forget either that the relationship between Peevski and Boyko Borisov is brilliant. Just look at the nonaggression pact between them – the GERB leader saw only “incompetence" as an obstacle for Peevski to head DANS and the media of Peevski’s mother don’t publish even one bad word against Borisov, although they are the basis of pro-government propaganda.

We must not forget that Delyan Peevski and the unknown citizen "Who," who not only suggested, but forced Oresharski to nominate Peevski for DANS Head, later appointed their own boss to lead the same agency - Pisanchev. And Pisanchev is now actively participating in the effort to divert attention to classified information.

Are You Assembling the Puzzle?

Bisserov prevented someone from doing something. And a brief overview of events brings our attention back to the fact that he probably stopped the citizen “Who?”

Who was prevented by Bisserov from doing something?

Who?

That is the question. Again, that is the question. We are asking this question for half a year now, walking tirelessly on the streets.

Who is the “Who” whom Bisserov prevented from doing something?

Who is the metaphor of Delyan Peevski? Who is Peevski after all? Because he is not his own person.

Was Bisserov preventing a coalition between GERB and DPS?

Is the "Who" in a good relationship with Boyko Borisov?

What are of relations of the "Who" with BSP, who are so speechless? And is this “Who” preparing a new three-party coalition, but without "Ataka" this time?

Is the "Who" preparing a new government with the same criminal features as the current one and as the one before? And who will be in this government? Will Boyko Borisov manage to trade his thesis that all leaders "need to sit down together and reach an agreement"?

Is Peevski again the mediator in this bargaining? The metaphor Peevski, I mean.

"Who" kicked Bisserov out and "Who" is diverting attention to the issue of classified information?

"Who" cooked the charges against Bisserov so that he is investigated by Roman Vassilev’s unit? (Bracket again - Roman Vassilev is known as one of the prosecutors-friends with Delyan Peevski. This is the same prosecutor, who during GERB’s term was a passionate supporter of Tsvetan Tsvetanov and illegally approved use of special surveillance devices on behalf of the Minister. Coincidence or not, Hristo Bisserov was again the first one to speak about this.)

Who did Bisserov prevent from doing something?

Why the police hits in the energy sector? After Bogomil Manchev, "the thrashing" of Bisserov is on the same topic.

As for the "biggest corruption scandal" in recent history, as the case was presented – this is for the Court to decide. I am not Tsvetan Tsvetanov to issue out-of-court verdicts.

And as for the rest - this week to the question "Who," we have to add another one, directed towards the so-called "Power."

I have given you a model that I personally intend to follow:

"Who suggested Peevski for Head of the National Security Agency? And did Hristo Bisserov prevent this "Who?" from doing something?

We are watching a complicated story that was given to us almost as an advertisement; this is not the most important and not the core.

So far, we know with certainty that the political system "spat" Bisserov out, citing old facts and without insisting that the money was result of a crime. As we know that the question of our time is Who (stands behind)?, then we cannot believe that this "spit" has pure motives.

P.S. There is one other question, which will soon be answered. Who will replace Bisserov as Deputy Chairman of DPS? And is this going to be Kamen Kostadinov, who, like Roman Vassilev, is known to be close to Delyan Peevski? And perhaps to the "Who?"

The text is from the blog of Bulgarian journalist, Polina Paunova, System of Errors, and is published with the consent of the author.

/Поглед.инфо/ Нов случай на междуетническа саморазправа в София. Този път жертвата е тийнейджър от Мали.18-годишният А.К. е бил жестоко пребит, съобщава ТВ7, след като МВР потвърди за инцидента.

Заради случай на жестокост прокуратурата ще провери интернатите за проблемни деца

УНИЦЕФ представи "Изгубено бъдеще? Изследване на феномените на необхващане на децата в училище"

/Поглед.инфо/ "Не се случва за първи път задържан в чужбина българин да се върне в страната ни, без да знаем, както стана с Гълъбин Боевски. Нямаме договор за правна помощ с Бразилия".

Няколко района във Варна ще останат без вода в понеделник, съобщават от ВиК. Част от квартал „Левски” ще има режим до 19 часа. В района...

Продукти за 4 порции:
800г картофи
200г майонеза
200г луканка
1 глава червен лук
½ ч.л. сол
1 клонка селъри

Приготвяне:
Картофи и лукът се белят и измиват. Луковата глава се реже на пръстенчета. Картофите се варят в подсолена вода, четиридесет минути. Взема се пластмасова купа. В нея се режат сварените картофи на кубчета. Добавят се пръстенчетата лук. Луканката се реже с остър нож, много на тънко. Майонезата и луканката се прибавят към купата с продукти. Салатата се обърква. Овкусява се по желание със сол. Клонката селъри се реже на колелца. Те се поръсват в купата със салата. Продуктите се объркват. Съдът се слага в хладилник. Салатата се поднася в купички или разлати чинии. Салатата е засищаща. Може да се консумира с водка, ракия, бира, вино.

/Поглед.инфо/ Не приемаме бежанците, защото 45 години бяхме учени, че всички трябва да сме еднакви. Затова приемаме толкова трудно различията. Така политологът Евгений Дайнов коментира в ефира на Нова телевизия зачестилите случаи на нападения над чужденци.

/Поглед.инфо/ Границите ни с Турция са реално затворени за нелегални имигранти, съобщава в. "Преса". Информацията бе потвърдена и от МВР.

10-ти ноември бе ГОЛЯМ ден. не, не говоря за 1989-та. говоря за 2013-та. и да, не го даваха по телевизията, по никоя телевизия. ако не беше там, с нас, на площада, не можеш да добиеш и бегла представа за мащаба на случващото се. ден 150 от протестите. ден 18 от окупацията ...

Група фенове на ЦСКА са пребили момче пред очите на приятелката му в София снощи, съобщиха очевидци за petel.bg. Инцидентът е станал до...