Твой завинаги

Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна порода, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, душке, и да знаеш, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, гълъбче, да ми трополиш на главата като керванджийска кобила. Изобщо обстановката тук е перфектна и хората са много добри, нищо че са рогонсци до един. А и да си кажа честно, от моите рога, пиленце, никой няма по-големи. Освен това е все тъмно и мрачно, тъкмо ракиено време, та си къркаме с колегите денонощно. Откъм данъци и сметки – Господ здраве да им дава, ама съвсем сме облекчени. Не знам каква им е системата, но вече два месеца откакто съм тука, една стотинка никой не ми е поискал. Това НОИ, ТЕЦ- МЕЦ, Здравна каса, Правна каса... даже и не са чували за тях. А пък е хем топло, хем сме здрави като чукове, само дето малко сме умрели. Питам вчера един Дявол: – Как бе, колега, се оправяте със сметките за тока и парното? Обаче тоя тарикат зъб не обели, душко, та по тази линия не мога да съм ти полезен.

Прочети цялата новина

Свързани новини: