Не мога да си спомня - Разказвах ли ти? Виках ви в дългите нощи, подлудяващо. Ятото на есените птици и песента им. Отмалял в студените утрини, гледах небето. Не мога да си спомня - Разказвах ли ти? Ще те чакам с разцъфналите вишни. Да те прегърна и ако искаш, иди си.

Преди по-малко от час "погребаха" 16-годишния рапър Атанас Колев. Участникът в музикалния формат X Factor, който спечели сърцата на хиляди...

Годеницата на Пол Уокър Джасмин Пилчард Госнел е съсипана след трагедията. 23-годишната студентка се появи за пръв път след инцидента пред...

/Поглед.инфо/ Котел се стяга за кастинг, изрусяване и шоково отслабване. Турска филмова компания ще наеме 200 статисти за заснемането на любовната драма "Две сърца в едно". Това съобщи секретарят на читалището Мария Райчева, пише "Труд".

/Поглед.инфо/ "Цветан Цветанов достигна най-голямото си падение. Посрами България пред целия свят. Той ли е моралният съдник, след като прати въоръжени полицаи срещу децата ми", заяви на извънреден брифинг в парламента депутатът от Коалиция за България Борислав Гуцанов.

Заинтригуван, на следващия ден си купих още три „водещи” всекидневника (със сумарен тираж, най-вероятно, към 3000), а по-следващата сутрин напазарувах „бутикови” всекидневници, отново три на брой, със сумарен тираж, най-вероятно, към хиляда. Макар вътрешно подготвен, останах втрещен както от външния им вид (малко на брой страници, вързани надве-натри от полуграмотен стажант), така и от съдържанието. Наистина, между слугинажа, пропагандата и откровените глупости се провираше по някой „политически анализ” (кавичките не са случайни). Но и тези „сериозни” форми, оказва се, вече се пишат като жълтини, посветени на любимата тема „еди-кой се взе с еди-коя”. Никъде нямаше елементарното, уж научавано още в първи курс – „какво, кой, къде, кога, как, защо?” Имаше само обещания за бъдещи скандали и гледане на боб.

Най-важното: никъде не видях захапка. Вестникарският пейзаж е станал досущ като вечерните новини по телевизията в Туркменистан. Според тях, никъде в родината или в света няма тревожни неща. Международните новини се изчерпват с радостни репортажи от концерт в Корея или откриването на фестивал на наденички в Германия. Така е и в българските всекидневници днес.

„Захапка” видях единствено в един-два материала, препечатани от… социалните мрежи. Финтът тук е ясен: когато медийният господар страшно размърда вежди и запита с гръмовен глас „кво пишете вие, бе?”, отговорът на редактора ще е – „ама не сме ние, такованката, само дето препечатахме от фейса…”
За капак, оказа се, вече никой не проверява дори дати и събития. След като поне по БНР и БНТ тръбяха за 35-та годишнина от убийството на Георги Марков с „българския чадър”, най-невъзмутимо „историческият“ събрат на „легендата” писа в заглавие „41 години от…”, а в текста на дописката авторитетно ни информира, че Марков е набучкан през 1972 година (истината, разбира се, е – 1978-ма).

Добре де, разбирам да не четеш, слушаш или гледаш, защото се попикаваш от страх да не те разберат шефовете, че се занимаваш с такива подривни дейности. Ама бива ли поне в Гугъл да не провериш дати и имена?

Това, уважаеми, е краят. Дори цензурираните интервюта с чужди посланици не влизат в тази категория, макар да ни се струваха дъното само преди половин година. Затова към Коледа и днешният 7-хиляден тираж ще им се струва като безвъзвратно отминала златна епоха.

Цялата статия>>>>

5-годишно момиченце стопли сърцата на цяла Великобритания с чаровното си и невинно извинение заради счупена коледна дрънкулка в магазин...

Кметът на малко френско градче скандализира обществеността, като изрази съжаление, че при пожар в местен ромски катун пожарникарите са...

Какви ни ги е намислила световната организация, закрилница или убийца на всички нации?

Веселин Златков Бившият варненски кмет Кирил Йорданов се появи пред медиите, за да отрече да има каквато и да е вина за проблемите и...

„Данчо Ментата е уникален лъжец. Лъже заради некомпетентност и липса на всякакъв професионализъм”. Така финансистът Кольо Парамов  отговори пред Faktor.bg на телевизионните нападки на депутата от ДПС Йордан Цонев от тази сутрин. Според Цонев, заради участието на Парамов като главен ревизор в БНБ, фалирали банките по времето на Виденов. „Банките фалираха на 16 -18 май [...]

The post Ако Костов беше оставил Парамов в БНБ, червените барони при всички случаи щяха да бъдат принудени да върната част от тези пари, но тъй като държавата отказа да търси тези капитали, днеска Данчо Ментата е част от мнозинството на червената мафия appeared first on ExtremeCentrePoint.

Първият пълнометражен филм от популярната игра "Angry Birds" ще бъде готов през 2016 година. Това казва в интервю за БНР създателят на играта -...

снимка: Булфото, архив Земетресение с магнитуд 2,5 по скалата на Рихтер е регистрирано на територията на България, съобщиха от...

Хандбалистите на "Спартак" ще срещнат финландския "Кокс" на 1/8-финалите в "Чалъндж Къп", отреди жребият във Виена преди минути. Двата мача са...

10 Коледните пожелания на Елена Хамбарджиева: 1. Справедливи избори 2. Гражданско образование 3. Скъсване на връзките между олигархияата и политиката ( Мрал в политиката) 4. Пълнценно работеща правова държава 5. Лустрация в политиката и образованието 6. Законодателско предложение от гражданите 7. Граждански съвет към партии 8. Електронно гласуване 9. Относно Медиите: Свободни медии. Открито и прозрачно финансиране на ...

снимки: Булфото Кола на куриерска фирма „Европът“ пламна като факла пред хотел „Аида“ в центъра на Хасково, съобщава "Булфото". Малко...

На 22 декември Иван Христов и Андрей Арнаудов за последен път ще излязат като водещи на токшоуто “Сблъсък”, пише "24 часа". Това е първото...

Масовата употреба на хидрогенирано масло в храните накара Държавната агенция за храните и лекарствата в САЩ – FDA, да го обяви за вредно и...

снимка: Булфото, архив Депутатите приеха въвеждането на такса върху приходите на вятърните и слънчевите централи. С нея се въвежда 20%...

Неочаквано обаждане разбуни духовете в "Здравей, България". Малко след 6.30 часа на зрителския телефон се включи мъж, представящ се за брат...

Интернетът в България е най-евтиният в света по абсолютни стойности, сочат последните данни на анализаторите отspeedtest.net. За всеки...

Голям снежен човек за декорация. Изглежда прекрасно, но има няколко недостатъка в нашата конструкция – тъй като е...

снимка: Булфото, архив Три района във Варна остават без вода днес. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна дежурният диспечер на ВиК –...

След нелепата смърт на един от ключовите актьори в поредицата "Бързи и яростни" светът започна да дълбае защо, как, кога и дали Пол Уокър...

Големият комедиен актьор Любомир Нейков слиза от екран за неопределен период от време заради трагедията, която разтърси семейството му...

Метеорологичните служби в Северна Европа предупреждават за силна буря, която ще доведе до нарушаване на трафика на превозни средства,...

Да сте добър студент е хубаво, но още по-хубаво е да имате успешна реализация, беше посланието на премиера към отличените млади хора...

снимка: Булфото, архив „Трябва да засилим граматиката и може би малко да я опростим. Знаете колко трудни неща учат децата от първи до...

Издателска къща „Хермес” обяви за осми пореден път Националния литературен конкурс „Хермес” за първа книга в категории поезия и проза. В надпреварата могат да участват автори до 29-годишна възраст, които нямат издадена книга досега. Ръкописи се приемат до 21 февруари 2014 г., а аградените книги ще бъдат издадени до 25.05.2014 г. Материалите могат да бъдат изпратени на...

А те мълчат. Не само мълчат, но ме и слагат на пързалката. И сега вместо аз да им връча една разработка, която я имам у мен, която касае държавата за загуби от 300 до 500 млн., аз ще я дам на партньорските служби, ще я пратя във Вашингтон и от Вашингтон ДАНС ще получат информация по същия силов модел, по какъвто получиха за Христо Бисеров.

/Поглед.инфо/ Един възрастен мъж протестира пред парламента в момента. Той надува пластмасов тромбон.

/Поглед.инфо/ Охранителните камери в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново са засекли свръхестествено явление, разказа в ефира на Нова телевизия историк.

Продукти:
600- 700г стафиди
3с.л. пудра захар
1 ванилия
200г орехи
1 портокал
хартиени капсули

Приготвяне:
Ореховите ядки и стафидидте се смилат в чопър/блендер. Объркват се с пудра захар, ванилия и портокалов сок. Омесва се тесто. Сместа за бонбони трябва да е гъста. От плодното тесто се оформят топчета. Овалват се в кокосови стърготини или сусам. Редят се в хартиени капсули. Оставят се на хладно. Чудесни са на вид. Ароматни  и здравословни за консумация.

Продукт с палмово масло, пробутван за краве сирене, са заловили преди дни инспектори от Областната дирекция по безопасност на храните...

Катнис Евърдийн не е просто красавицата, която побеждава враговете си с лък и стрели, а се оказва истинско вдъхновение за висшата мода. Дизайнерът на костюмите в екранизацията на „Възпламеняване“ Триш Самървил създаде колекцията Capitol Couture от 16 модела за онлайн магазина за луксозно облекло Net-A-Porter, предаде Reuters. Колекцията от дрехи и аксесоари е плод на дизайните, които Самървил...

/Поглед.инфо/ "Тефтерчето на Златанов показа много нарушения, стигнахме до заключения, че комисията е нарушавала закона. Има големи забавяния на преписки. Има и други такива, по които веднага е излезнало решение. Излиза, че за 3 години само на 11 души са установени конфликт на интереси, а са похарчени милиони".

Покойният актьор Пол Уокър, който загина при автомобилна катастрофа, е бил не само изключителен професионалист, но и много щедър човек,...

Десетки бракониери бяха изловени край бургаското езеро Мандра, което представлява огромен язовир, и отведени в колона към ареста,...

Гавра със светините на българската история Васил Левски, Иван Вазов и братята Кирил и Методий предизвика мощна вълна от коментари в...

/Поглед.инфо/ "Митниците не работят ефективно, те бяха в услуга на контрабандата на ГЕРБ. Системата е много корумпирана от управлението на партията на Бойко Борисов, затова се опитваме да вземем мерки. Още мисля, че Агенция Митници не е заработила както трябва". Това каза пред ТВ7 Йордан Цонев, депутат от ДПС.

И без да чакам потвърждение от страна на администрацията на президента Плевнелиев, ще приема за вярна базисната информация в днешния донос на в. „Дума” за „тайно” посещение на държавния глава на среща на Европейската народна партия във Вилнюс. „Тайно”, но не и за бдителния „колумнист” на вестника Георги Готев (българско пресаташе в Брюксел в близкото минало), който явно с риск за живота си е проникнал на опасното за него сборище на десни европейски политици.

Приемам за вярна информацията, добита от храбрия Готев, защото онова, което той твърди за казаното от Плевнелиев…е вярно. И в частта за репресиите срещу протестращи в България, с каквито заплаши лично премерът Орешарски, и за собствеността на медиите у нас ( дали е точно 90 на сто руска е интересно да узнаем- очакваме подборности).
Ето какво довежда до знанието на публиката комунис…, пардон, колумнистът:

„Плевнелиев тайно на сбирка на ЕНП във Вилнюс
Говорил там, че след Украйна Русия ще подчини и страни от ЕС, че България е лесна жертва и че 90% от нашите медии са руски
Дума
5. Декември 2013, брой 283
По време на срещата на ЕС във Вилнюс по програма “Източно партньорство” в края на миналата седмица българският президент Росен Плевнелиев се появил дискретно на сбирка на ЕНП в хотела. Очевидец на появата на държавния ни глава на партийната среща е станал колумнистът на ДУМА в Брюксел Георги Готев.
По думите на участници в срещата Плевнелиев казал на европейските деснопартийни лидери, че след като подчини Украйна, Русия ще хвърли силите си да направи същото вътре в самия ЕС, като България е очевидна лесна жертва. Българският президент казал още, че 90 на сто от медиите в България са собственост на руски господари.
На срещата във Вилнюс премиерът на Украйна Виктор Янукович не подписа документа за асоциирането на страната му към Евросъюза. В последните дни лидери на ЕНП обещават на ГЕРБ да обяснят в ЕП, че България в момента загърбвала европейския път и че управляващите репресирали опозицията и протестиращите”.

„Дума” посвещава и отделен авторски коментар, озаглавен заклеймяващо „Партийният президент”.
В коментара се обяснява, че в България опозицията репресира управляващото мнозинство и че Русия била представяна като „черно чудовище” в …90 на сто от българските медии. За личните обиди към Плевнелиев ( „слуга”, „ирландска пастирка” и т.н.) в коментара няма да ви осведомявам, но ще напомня на гневните партийни пазители на безпартийността, че техният президент Първанов доста си пада(ше) по партийните и особено по русофилските сборища, включително бабувайки край язовир „Копринка” на кандидата на БСП за президент Ивайло Калфин.

Да не говорим, че Първанов се изхитри да използва поста и държавните средства да обикаля със скъпата си свита десетки населени места под разни предлози уж да открива параклиси, да участва в седенки и чествания, но всъщност да си гради личния политически проект АБВ, който омеси пред очите на всички, макар да му се спихна после и никой да не му потърси сметка за наглостта да мародерства държавата, която плати всички разходи за неговия егоистичен каприз.

Като телевизионен водещ през лятото на 2006-та година имах тежък сблъсък с Бойка Башлиева, прессекретар на президента Първанов именно по повод една партийна изява на нейния началник. В желанието си да отговори на възмущението на опозицията, че президентът е присъствал на партийно честване на годишнина на Димитър Благоев в Благоевград, Башлиева се опита да ми наложи като събеседник в студиото на „В десетката” проф.Петър-Емил Митев. Той щял да обясни защо Първанов е „невинен”. Отказах да приема това адвокатстване и настоях самият Първанов да уважи зрителите с обясненията си.
Моята упоритост завъртя машината на натиска. От Турция, където се намираше, прякото ми началство Люба Ризова почти час ме уговаряше по телефона да направя компромис, но аз заплаших, че по-скоро ще напусна телевизията, отколкото да си променя мнението. И наистина напуснах през октомври при следващия сблъсък със злопаметния „безпартиен” президент Първанов, който по този повод ехидно заяви в интервю за „24 часа”, че за него съм бил безобиден журналист, тъй като никога не съм го обидил с нищо ( а беше бесен по мой адрес също и заради критиките ми към него за раздаването на ордени на съмнителни типове, както и за коментарите ми около неговото лидерство на БСП по време на скандала с далаверите с иракския петрол, разкрити в доклад на ООН).

Заслужава си обаче да завърша с цитат от коментара на „Дума”, от който е видно що е това истински авторитет по критериите на туземния ни официоз, възхитен от следното като контрапункт на Плевнелиев:
„ В 90-те години кралят на Тайланд Рама тХ – господ здраве да му дава, след кървави мелета между полицията на властта и протестиращи привика лидерите на двете враждуващи групи, те коленичиха пред него и прекратиха пагубните си схватки. На това му се вика висш авторитет в държавата, авторитет пред всички хора!”

Тъгуват явно другарите и другарките по времето, когато и у нас беше така: скарат се два клана бивши партизани за подялбата на съветския кокал и когато прекалят с боричканията, генсекът на КПСС ги привиква строго, а те припълзяват, падат виновно на колене и се кълнат във вярност, поднасяйки му България като 16-та република. За да бъде унижението и подчинението чрез него пълно, генсекът-слънце обаче гнусливо отказва дарението, защото си го е взел насила и няма нужда да му подяряват нещо, което и без това му принадлежи. Ето това беше безпрекословен авторитет , за какъвто кралят на Тайланд само може да мечтае- почти като комунист от българския официоз, зажаднял за еднолична диктатура.

Share on Facebook

Пламен Асенов

04. 12. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=63

Великият италиански режисьор Микеланджело Антониони ме изправя пред напълно неразрешим проблем. Не, не онзи, от който мнозина настръхват, когато гледат негови филми – дали разбират нещо и има ли изобщо нещо за разбиране в тях. Този въпрос аз отдавна съм го забравил, защото вярвам на маестрото, че във филмите му няма никакъв смисъл, освен онзи, който зрителят влага. В момента големият ми проблем е как по радиото да представя темата за великата тишина, която ни съпровожда, тема, централна за цялото творчество на магьосника от Ферара. Мисля разни варианти. Например  – да не кажа нито дума, просто да ви пусна саундтрака на „Забриски пойнт”, филм, който критиката и част от публиката определят като досаден и неразбираем, а останалата част смята за култов. Музиката е на „Пинк Флойд”, така че забавлението ви е гарантирано, а на мен ми е гарантиран експеримент, максимално близък до оригинала. Или мога да навържа поредица диалози между герои от различни филми, като оставя между тях паузи с многозначително мълчание. Така пак никой няма да разбере нищо и всички би трябвало да останат доволни. Имам и крайната възможност – просто да ви пусна десет минути мълчание, а вие да свършите останалото, като си представите, че сте насред Червената пустиня и в мисълта си преживеете всичко, което ви се случва там. Това би било изключително близко не просто до майсторския маниер, а до майсторската мечта на Микеланджело Антониони. В едно интервю той казва, че иска да направи филм, в който да снима как героите стоят насред нищото, а зрителите си въобразяват филмовото действие, което се развива около тях. Мога да направя всичко това и още много, но няма, защото радиото не е кино и дългите мълчания или хипнотичните звуци на всекидневието са против природата му. Пък и не съм Антониони, сиреч – едва ли ще бъда разбран правилно от когото и да било. Пък и дори това, че от началото на предаването само говоря, без да ви разсея с музика от хипнозата на мисълта, вече е достатъчно експериментално.

Хърби Хенкок, „Фотоувеличение”

„Това звучи, сякаш някой пуска радиото или прави запис” – казва пианистът Хърби Хенкок за музиката си към филма „Фотоувеличение”, безспорният шедьовър на Антониони, който се нрави не само на критиката и на публиката, но и на великия швед Ингмар Бергман, според когото почти всички останали филми на италианския майстор са отегчителни. Трябва да си Бергман, за да го кажеш, без да се притесняваш какви ги дрънкаш. И трябва да си Господ, за да измислиш иронията Бергман и Антониони да умрат в един и същи ден – денят 30 юли от годината 2007-ма. От друга страна обаче, нищо чудно, че именно по такъв начин Господ ни даде знак за края на голямата епоха на режисьорското кино. Не му е за пръв път. Нали си спомняте, че около четири века по-рано, в деня 23 април 1616 година, той уби едновременно двама гении на словото – Шекспир и Сервантес, само за да ни покаже къде точно свършва Ренесансът.

Пинк Флойд, Забриски пойнт, саундтрак

Превод: „Фотоувеличение” разработва темите, които наистина ме интересуваха тогава – отношението между реалността и нейните проявления. Смятам, че това е моят най-дълбок филм, свързан с тази мания. Всъщност онова, което наистина ме интересува в правенето на кино, са експериментите с формата и съдържанието едновременно.

Това казва самият маестро Антониони за „Фотоувеличение”. В основата на филма стои „Лигите на дявола”, един странен и почти неразбираем разказ на големия аржентински писател Хулио Кортасар. Преди години опитах да намеря каквато и да е връзка между разказа и филма – първо прочетох разказа, после гледах филма, после пак прочетох разказа, но така и не открих нищо. Само че това няма значение. Няма значение, – както казва Микеланджело Антониони на актрисата Сара Майлс, когато тя го пита дали Дейвид Хемингс, актьорът, с когото изпълнява любовна сцена, във филма играе неин съпруг или неин любовник. Няма значение – цитирам ви маестрото. И няма значение дали лондонският фотограф Томас наистина е снимал в храстите мъж с пистолет, насочен срещу друг мъж, когото после, щом Томас се връща в парка, за да провери догадката си, намира мъртъв. Няма значение, защото всъщност важното е друго – дали онова, което мислим, че преживяваме, онова, което чувстваме, че преживяваме и онова, което преживяваме в действителност, са едно и също нещо. Не се опитвам да обясня идеята на Антониони за филма, а собствената си тъпа идея за неговия филм. И не знам как да го кажа по-ясно – лентата разказва повърхностна история за нещо, което може би не се случва, но цялата и повърхност се състои от дълбоките дълбочини на неща, които може би се случват. Всичко това някак е събрано дори само в заглавието – но този факт се разбира едва след като си гледал филма, не и преди това. Естествено, българският му превод като „Фотоувеличение” изобщо не дава представа за неговата смислова и изобразителна натовареност. Оригиналът е Blow up, което на английски означава експлодирам, избухвам. Думата обаче е с много широк обхват. Използва се за присвяткането на фотографската светкавица – един от пластовете във филма. Схваща се и като изстрел от оръжие – ето ви друг пласт. Използва се и в чисто сексуален план, blow up се казва на мъжкия оргазъм – това е още един съществен пласт от Ярбърдслентата. В края на краищата, blow up носи и връзка с онзи истински взрив на представата за реалност у зрителя, с която е изпълнена култовата финална сцена. Томас отива отново в парка, за да види не само, че трупът липсва, но и за да срещне група мимове, които играят тенис. Както подобава, те играят тържествено и професионално, но без топка, топката ние зрителите, само я чуваме да тупти като бавен пулс на някакво огромно сърце, застанало с ръце на кръста пред загадките на света отвън и света вътре в нас.

Yardbirds -1966 – Blow Up

Това са Yardbirds през 66-та, великата британска група с двете легенди на китарата – Джеф Бек и Джими Пейдж, и един техен запис на живо, използван в Blow up, при това – като илюстрация на истинския музикален blow up от епохата. Ето ви духът на времето – кой казва, че Антониони хвърчи в облаците. От друга страна – да, хвърчи, но само за да преследва там духът на човека и отношението му със света. Творбите на големия италиански майстор често са изградени по една причудлива, лично негова схема, която в Холивуд – разбираемо – не могат да понасят. Филмите уж започват с някаква история, но щом зрителят се събуди от хипнотичното вцепенение, в което изпада в процеса на гледане, разбира, че никаква история всъщност няма. Тогава си дава сметка, че или е имал нещо като религиозно преживяване, или е участвал в масов спиритически сеанс, от който в ръцете му остава силното усещане за докоснат смисъл, но не и реалният докоснат смисъл. Това остава и от характерният глас на знаменитата италианска певица Мина, с който започва „Затъмнението” – една от трите емблематични за ранното творчество на Антониони ленти, с които става световноизвестен.

Мина, Песен от филма „Затъмнението”

Другите два филма от този ранен период са „Приключението” и „Нощта”. Не, те не са ранни в смисъл, че Антониони ги снима млад, напротив, снима ги на около 50. Но той по принцип започва късно с игралното кино, така че нормално е шедьоврите да дойдат след десетина години. И са последвани от още поне два брилянта – „Фотоувеличение” и „Професия-репортер”. Както и от спорния, но незабравим „Забриски пойнт”.

Микеланджело Антониони е роден във Ферара, завършва икономика, но цял живот се занимава само с кино – отначало е критик, после помощник-режисьор, включително в „Нощни гости” на Марсел Карне, след това прави документални филми, като с „Хората от По” фактически открива италианския неореализъм две години преди италианският неореализъм да открие сам себе си. Първият си игрален филм режисьорът снима през 50-та, когато е на 38, а последният – „Отвъд облаците”, през 1995-та, когато е на 83. Не се впечатлявайте от тази вселенска игра на цифри, тя няма значение. Важното е, че след  голямото прекъсване заради инсулта, почти парализиран и ням, маестрото изобщо снима нещо. Да, прави го с помощта на Вим Вендерс, но резултатът е изумителен. Филмът съвсем мъничко излиза от неговите напълно безсюжетни схеми, за които вече стана дума. Така че, колкото и да е изненадващо, за финал и аз ще ви разкажа една истинска история от него. Представете си мъж, който среща жена в кафенето и между другото и разказва за една експедиция в Амазония, чиито индиански носачи започват все по често да спират за все по-дълги почивки, докато в един момент отказват изобщо да продължат. Не ги разколебават нито предложения за повече пари, нито заплахи. На въпроса „защо”, индианците отговарят – вие бързате прекалено много. Бързайте, но ние трябва да изчакаме душите си. Те изостанаха и не могат да ни настигнат, какво ще правим, ако ги загубим.

Ако съдя по цялото му творчество, една от идеите на маестро Антониони по темата какво да правим изобщо, е да правим любов. Не само любов вместо война, не само любов вместо пари, а любов като форма на живот и като непрекъсната изненада от живота, преди да текнат финалните надписи.

Музика от филма „Ерос”

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

/Поглед.инфо/ Аз и моите колеги от БАСТА сме говорили с немалко депутати от ГЕРБ, които са заявявали намеренията си да напуснат партията, каза Мирослав Найденов в ефира на "Нова телевизия".

/Поглед.инфо/ Виктор Николаев мистериозно не застана до Ани Цолова в сутрешния блок на Нова. Това отпуши серия от спекулации сред зрителите и в социалните мрежи.

снимка: Булфото, архив XV-то класик рали „Обиколка на Варна” ще се състои в събота – 7 декември, в крайморския град. То ще бъде открито в...