2013 – БЕЗКРАЙНА НАГЛОСТ ИЛИ НАГЛОСТ БЕЗ КРАЙ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Има години, изпълнени с повече и по-значими политически събития от други. Каква беше за България 2013-та, с какво ще я запомним и с какво ще я цитираме след време – в традиционния ни обзор за най-важните развития от изтичащата година днес сме с Пламен Асенов.

- Пламен, ако трябва да определиш само с една дума характера на изтичащата година, коя ще бъде тя?

- Някои казват „оставка” или „протести”, но аз мисля, че думата „наглост” най-много ще отива на българската 2013-та, Фили. Да кажем така – беше година, пълна с наглост. Освен ако не предпочиташ да я заменим с „арогантност”. Може също и думата „простотия” да използваме, пак ще бъдем не само прави, а и достатъчно изчерпателни. Истината обаче е, че това са думи от тънкия ми речник, просто не искам да отварям дебелия, който е пълен с доста по-резки, а, разбира се – и доста по-нецензурни слова.

- Нещо си ядосан на тази година, защо така?

- О, не, в личен план за мен 2013-та беше добра, не казвам нищо лошо. Но в обществен план мисля, че, заедно с 2001-ва, това беше една от най-лошите години, които се случиха на България за целия посттоталитарен преход, тоест, от 89-та насам.

- Защо смяташ така?

- Всичко започна с две събития, които поставиха основата. Сами по себе си те частично се вписват в думата „наглост”, но имат отношение към развитието и в пълен блясък по-късно. Имам предвид референдума за АЕЦ „Белене”, предизвикан от социалистите и подкрепен от някои националистически формации, както и предсрочното падане на кабинета Борисов. Двете събития не просто следват във времето, Фили, в дълбочина те са свързани със здрава политическа нишка, която може да се опише така – след дълги колебания, правителството на ГЕРБ най-после застана открито срещу руския енергиен проект „Белене”, затова бе свалено от власт предсрочно. Формален повод за падането му бяха избухналите „спонтанни” протести срещу високите цени на тока. Те бързо се разгорещиха и след първите сблъсъци на полиция и демонстранти премиерът Борисов каза, че не иска да бие гражданите, които управлява, затова подава оставка.

- Пламен, както и да оценяваме иначе Борисов като политик, това не беше ли достойна постъпка?

- В известен смисъл – да, Фили, особено на фона на сегашния министър-председател Орешарски, който нагло и безцеремонно стои на власт, въпреки че повече от шест месеца в страната продължават сериозни, а не нагласени, граждански протести с искане за оставката му. Но да се върнем към началото. Борисов подаде оставка всъщност по неизвестни причини. Има две основни съмнения – че е бил директно заплашен или че си е правил сметката да спечели безпрекословно предсрочните избори и да се върне на власт, но вече с много по-голяма и ясно демонстрирана обществена подкрепа зад гърба. Ако е бил вторият вариант, той не се реализира, защото станахме свидетели на най-мръсната, най-наглата, най-безогледната и най-недемократична предизборна кампания от началото на прехода досега. Повярвай ми, Фили, следил съм отблизо всички, помня ги добре, но тази кампания със сигурност е едно от „постиженията”, с които 2013-та ще остане в най-новата ни история. Медийната истерия беше невероятна, пряко и открито в полза на проруската БСП в кампанията се намесиха институции като прокуратурата и ДАНС, имаше лъжи, заплахи, компромати, всичко това създаде атмосфера на страх и отвращение у избирателите. А до голяма степен доведе и до сегашната особена ситуация в Парламента, която отначало изглеждаше като политически патова.

- Да, защото се оказа, че, въпреки истерията, социалистите не взеха мнозинство в Народното събрание нито сами, нито дори заедно с ДПС, така че се видяха принудени да управляват с помощта на ксенофобската и расистка партия Атака…..

- И така от една страна да се превърнат в заложник на Атака, от друга – да се чудят как да се легитимират пред Европейския съюз, който еднозначно осъжда сътрудничеството им с националистите. Скрити под маската на експертен кабинет обаче, те намериха начин да се закрепят на власт през тези първи шест месеца, въпреки всичките нагли и дори направо безумни стъпки, които предприеха. Не първата поред, но първата, която предизвика избухването на широко обществено недоволство, което продължава да се развива и досега, беше предложението да се назначи за шеф на ДАНС Делян Пеевски, обвързан с олигархията политик, съмнителен медиен магнат, човек с твърде лоша репутация и напълно некомпетентен за поста. Това предложение бе отчетено от управляващите като грешка, но не заради лошата идея сама по себе си, а, както те казаха – защото не са преценили силата на обществената реакция. Последваха и още лоши решения – връщане на агентите на бившата ДС на дипломатическа служба, процес, който бе ограничен от кабинета Борисов, идеята да се закрие изобщо комисията по досиетата, теглене на извънреден заем, за да се покрият излишни социални разходи, стопиране на пенсионната реформа…..не могат дори само да се изброят всички. Ще спомена и последното изключително безумно решение на правителството – да се разреши на агентите от ДАНС да ползват фалшиви документи, с които да имат право да основават фалшиви фондации и други неправителствени организации, а държавните органи и общините да имат задължението да им съдействат за тези фалшификати.

- Пламен, доколко всичко това може да се оцени като стъпки за връщане на общественото развитие назад, към някаква неокомунистическа форма на управление?

- Аз не мисля, че сегашните управляващи са способни да измислят форми и системи, Фили, те просто са крайни опортюнисти, грубо прагматични хора. Единственото нещо, което твърдо и неизменно носят в себе си, е беззаветната преданост към Москва. Затова може да се каже, че в момента базисната им цел е налагане в България на механизми на развитие, подобни на онези в путинова Русия. Доказателствата за това са в последните развития на въпросите около изграждането на АЕЦ „Белене” и „Южен поток”, както и във все по-безцеремонното отношение на управляващите към всичко, което идва от Брюксел. Имам усещането, Фили, а и все повече наблюдатели се страхуват от подобно нещо, че в даден момент, когато на руснаците се окаже изгодно, нашите социалисти дори са готови да извадят България от Европейския съюз. Това би било истински връх на наглостта, чиито корени обаче ще могат да се намерят от утрешните изследователи именно в отминаващата днес 2013 година.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: