Рекордни, животозастрашаващи студове обхванаха голяма част от Съединените щати - от Средния запад през Юга до североизточните части. Очаква се т. нар. полярен вихър - нахлуващ гъст студен въздух - да понижи рязко температурите в повече от половината от страната днес и утре. Предупреждения за студено време бяха отправени от Монтана до Алабама. Прогнозите са страховити: минус 31 градуса по Целзий във Фарго, Северна Дакота, -35 градуса в Интернешънъл Фолс, Минесота, и -26 градуса в Индианаполис и Чикаго. Заради ледения вятър температурите може да се усещат като -50 - -60 градуса, включително -51 градуса в Североизточна Монтана. Дори в щати в дълбокия юг като Джорджия и Алабама прогнозите са за температури до -17 градуса.

Виолета Гурнакова От 15 до 75 годишни смелчаци скочиха днес в морските води, за да извадят Богоявленския кръст. Варването гласи, че който...

Службата за авиационна безопасност на Великобритания разследва съобщението на пилота на пътническия самолет "Еърбъс" А-320 за възникнала...

Дванайсет страни вече са се отказали от участие в песенния конкурс "Евровизия 2014". Сред тях е и България, съобщава украинският...

Игнат Дамянов напуснал „Спартак 1918“, тъй като не издържал повече психически на обстановката в клуба. „Нервите ми не издържаха след това,...

България със сигурност ще бъде в една група с най-силния волейболен отбор през последните 2 години – Русия – на Световното първенство,...

Това е календар за разпечатване и оцветяване за момичета с 6 илюстрации от новата ни книга “КРОКОТАК  ЗА...

53-годишен мъж от Търговище е загинал при пожар, съобщиха от Областната дирекция на МВР. Огънят е пламнал на 5 януари 2014 г. около 16,30 ч във...

В "Спартак 1918" обмислят козметичен ремонт на съблекалните на клубния стадион. "Искаме тези момчета, от които чакаме добри резултати да...

Полузащитникът на Черно море Георги Илиев е подписал договор с китайския Шъдзяджуан за две години. Жоро е ударил парафа, след като е...

Втори живот живее от няколко дни 38-годишният търновец Тихомир Иванов. След 9 дни в кома с куршум в мозъка той вече ходи из болничната стая,...

/Поглед.инфо/ През 2014 година Азия я очакват големи промени. САЩ безусловно губят лидерството в региона, АТР и Юго-Източна Азия се превръщат в мащабен център на световната делова активност, а Русия запазва ролята на самостоятелен играч в региона. Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2014_01_06/Bdeshheto-na-Azija-burno-no-kato-cjalo-blagoprijatno-4697/

/Поглед.инфо/ Волен Сидеров ще оглави протеста срещу областния управител на Варна Иван Великов, съобщава varnautre.bg.

/Поглед.инфо/ Времето е студено и мъгливо, коледните празници отдавна свършиха, а много от нас похарчиха твърде много за подаръци и пътувания. Време е да се завърнем към обикновените делнични дни, работа-работа-работа, постоянна умора и напрежение.

/Поглед.инфо/ Времето е студено и мъгливо, коледните празници отдавна свършиха, а много от нас похарчиха твърде много за подаръци и пътувания. Време е да се завърнем към обикновените делнични дни, работа-работа-работа, постоянна умора и напрежение.

От осем дни насам Михаел Шумахер е поставен в изкуствена кома и се бори за живота си. Рекордьорът със седем титли във Формула 1 продължава...

Снимки: Булфото Четирима души са пострадали при тежка катастрофа край град Мартен, Русенско. При инцидента станал тази сутрин, около 8.15...

20-ото издание на най-зрелищния зимен фестивал в света привлече туристи в китайския град Харбин. Посетителите имат шанса да разгледат...

/Поглед.инфо/ Сергей Станишев за първи път атакува открито Николай Бареков, като го нарече популист.

Делото за смъртта на аксаковския бизнесмен Борислав Енев, който бе убит на 7 ноември 2012 г. ще се разгледа в последните два дни на януари,...

Уволнени работници от корабостроителницата в Бургас блокираха портала на завода, настоявaйки за среща с новото ръководство.  От ранни...

Германският канцлер Ангела Меркел е пострадала по време на ски бягане, съобщи нейният говорител Щефан Зайберт, цитиран от АФП....

Календар за оцветяване в 12 страници за 2014. И тъй като е предназначен за малки деца, мама ще...

Виолета Гурнакова, снимки Румен Сарандев Александър Николов извади кръста от морските води във Варна на Богоявление. Младежът е на 21...

SMS с искан откуп за 300 хил. лева са пратили на телефона на бащата наубитата Хюлия Маджарова нейните похитители часове след смъртта й,...

Виолета Гурнакова Александър Николов извади кръста от морските води във Варна на Богоявление. Младежът е на 21 години и е третокурсник в...

Тежка катастрофа в Русенско прати четирима души в болница. Инцидентът станал край града Мартен рано тази сутрин. Колата Volkswagen се движила...

Убитата заради искан откуп от 300 хил. лв. Хюлия Маджар от варненското село Белоградец ще бъде погребана днес след обяд по мюсюлмански...

Това необикновено градче – парк на глинените скулптури, се е появило в град Тангшан, в китайската провинция Хебей. Паркът е уникален с...

Съдът в Страсбург ще гледа приоритeтно делото за нападението пред софийската джамия

Андрей Велчев, София Екатерина Дунева е родена е на 01.05.1984 г. Висока е 1,72 см, мерките й са 90-63-90. Носителка е на титлата "Мисис България Свят...

Холандският мениджър на Фулъм Рене Мюленстийн успя да разсмее журналистите на Острова, след като допусна сериозен гаф относно клубната...

Над 700 души взеха участие в състезание по плуване в ледени води в Китай. Температурата от минус 27 градуса по Целзий не изплаши...

Виолета Гурнакова Александър Николов извади кръста от морските води във Варна на Богоявление. Младежът е на 21 години и е третокурсник в...

За много години, скъпи читателки и читатели! С пожелание с по-добра от предишната, откриваме 2014  на нашия сайт с една „странна“ държава – Нагорни Карабах. Там ще ни води Валентин. Приятно четене:

През Нагорни Карабах с Опел

дипломатически непризната република, „родена“ след жесток етнически сблъсък

Обикаляйки Кавказкия регион, преди да достигна Иран, отделих близо 2 дни на Нагорни Карабах. Това е дипломатически непризната република, разположена в Кавказ между Армения и Азербайджан. Теренът е преобладаващо планински с малко равнини.

Републиката днес е с арменско население от 150 хил. човека. Територията й е 5 хил. квадратни километра, т. е. 6 пъти по-малка от Армения.

Моето впечатление е, че жизненото равнище е по-ниско отколкото в Армения. Цените на основните стоки са съпоставими с тези в Армения или са малко по-високи. Музеите и забележителностите са безплатни.

Нагорни Карабах разполага с всички държавни институции и функционира като независима демократична държава. Икономиката е тясно обвързана с арменската. Използваната валута е арменски драм.

Пътувайки, усещането е почти като в Армения. Хората не се различават по характер и са също така дружелюбни и гостоприемни. Определено са с голямо самочувствие и са горди с това, че във войната с Азербайджан са успели да победят по-многобройните и по-добре въоръжени азери.

Състоянието на пътищата е доста по-лошо, отколкото в Армения

Има две нови и добри трасета Изток-Запад и Север-Юг, изградени със средствата на целия арменски народ. Малка част от останалите пътища е в поносимо състояние. Има разбити пътища, такива без настилка и обикновени черни пътища.

Към основните градове и към някои от главните туристически обекти има ясни указателни табели, например античния град Тигранакерт. За други забележителности няма никакви указателни знаци, поради което се налага да се спира и да се разпитват хората как се стига до съответното място, например пещерата Азок.

В централните части на основните градове има свободен достъп до безжичен интернет.

Не забелязах никакви следи от престъпност, и в това отношение навсякъде е спокойно. Впечатленията ми от Кавказкия регион са, че там престъпността е много по-ниска отколкото у нас и Западна Европа. Също така спокойно и безопасно пътувах малко по-късно в Иран. Действителността е по-различна от представите, които медиите са създали у нас. По отношение на вандализъм и кражби съм имал сериозни проблеми в Централна и Западна Европа, за разлика от по-бедните страни. В Ирландия хулигани са ми чупили стъклото на колата с бутилка от вино, в центъра на Прага са ми чупили стъклото за да откраднат GPS-а, в Словения са обирали колата, в Норвегия се бяха изповръщали върху капака на двигателя и така нататък.

Отношението на полицаите е аналогично като в Армения: обясняват любезно при запитване, а на дадени места следят за превишаване на скоростта с радари.

Лошо впечатление ми направи поведението на правителствените кортежи. Черни автомобили с висока проходимост, които се движат бързо по тесните планински пътища. Всички коли трябва да спират и да им правят място. Първия ден бях изненадан, когато от завой срещу мен изскочи такъв кортеж, а пилотния джип се насочи срещу автомобила ми и ме принуди да изляза на банкета до канавката. Втория ден пак срещнах такъв нагъл правителствен кортеж, но вече си знаех какво да правя. Веднага отбих в дясно и спрях.

Името на републиката представлява непонятно съчетание от три чуждоезични думи: Нагорни е руската дума Планински; Кара е турската дума Черен; Бах е персийската дума Градина. В превод „Планинска черна градина“ звучи напълно безсмислено. Арменците използват краткото наименование Република Арцах.

Етнически конфликт и война между арменци и азери

Танк, поставен като мемориален паметник на арменските воини, воювали и загивали за независимостта на Нагорни Карабах. Намира се между столицата Степанакерт и град Шуши.

Нагорни Карабах е територия, която в продължение на няколко века преди и след Христа е в състава на Кавказка Албания, държава съвсем различна от днешна Албания. След персийските нашествия около 3-ти и 4-ти век от н.е. много арменци се заселват на тази земя, поради което я считат за исторически арменска територия. Значително е културно-историческото и религиозно влияние на Армения върху Кавказка Албания. През последните няколко века там постоянно се заселват азери, които са мюсюлмани. Процесът започва когато Армения и Азербайджан са под персийско владичество. Град Шуша става местна столица и културен център на Мюсюлмански Карабах.

През 1805 година Руската империя завладява региона, много мюсюлмани се преселват в Иран, а пък арменци от Иран се заселват в Карабах. Сблъсъци на етническа основа има два пъти в началото на миналия век.

През 1921 година областта е включена в състава на Азербайджан, чието население е с тюркски произход. Тогава това е приятелски политически жест към Турция, където под ръководството на Кемал Ататюрк се извършват революционни промени. През съветския период много азери се заселват в Нагорни Карабах и в края на 80-те години на миналия век азерското население превишава значително арменското.

През 1988 година, още в състава на СССР, започват първите конфликти и сблъсъци между арменци и азери. Дадени са и първите човешки жертви. Напрежението ескалира и въоръжените сблъсъци нарастват. Започва изселване на азери от арменските територии и на арменци от Баку и от други азербайджански територии.

Истинската война между арменци и азери

избухва през 1991 година, след разпадането на СССР. В началота на 1992 година Нагорни Карабах обявява своята независимост като република със столица Степанакерт. Войната продължава до 1994 година. Азербайджанските паравоенни сили  превъзхождат 3-4 пъти арменските военни формирования в жива сила и бойна техника. На страната на азерите се сражават турски офицери, афганистански муджахидини, чеченски доброволци (включително добре познатия Шамил Басаев) и наемници от някои бивши съветски републики. На страната на арменците от Нагорни Карабах се сражават доброволци от арменската армия, доброволци от Русия и други бивши републики на СССР.

До пролетта на 1993 година превеса във военните действия е на страната на Азербайджан, след което арменските военни части предприемат настъпателна офанзива и в поредица от решаващи сражения завземат градове и територии. През януари 1994 година азерските въоръжени сили отново са в настъпление, но през пролетта с контранастъпателни операции арменците изтласкват азерите обратно.

Загубите на двете страни

в крайната фаза на войната са съществени. През май 1994 година се подписва протокол за примирие и бойните действия са прекратени. Общите загуби на двете страни са над 30 хиляди убити. Жертвите от страна на арменците са 6 хиляди, а от страна на азерите около 25 хиляди.

Мемориално гробище в Сисиан

↑ Мемориално гробище в Сисиан на арменски бойци, загинали във войната за независим Арцах ↓

В крайна сметка, в конфликта

победител става арменската страна

Въпреки численото преимущество на азерите в бойна техника и жива сила азерската армия губи войната. Именно този факт е причина за изключителната гордост на арменците от Нагорни Карабах.

След началото на конфликта (1988г.) до края на войната (1994г.)

всички азери от Нагорни Карабах са принудени да се изселят

в Азербайджан. Това са няколкостотин хиляди човека, които са напуснали родните си села и градове. Сега техните домове са полуразрушени. Рушат се и паметниците на тяхната култура: джамии, бани, обществени сгради, чешми. Трагична картина.

Почти напълно разрушени азерски къщи

Рушаща се джамия

Рушаща се мюсюлманска обществена сграда

Когато гледах порутените жилищни блокове в градовете и останките от къщи в селата, където са живели азерите, от чисто човешка гледна точка, моите симпатии бяха на страната на тези изстрадали хора.

Арменците харесват изказването на азерския политик Елмар Хюсейнов: „Ние загубихме войната за това, защото воювахме не за своя земя. Нашите бежанци не желаят да се връщат за това, защото това не е тяхна земя.“.

Сещам се за разговора ми с един грузинец в Тбилиси. Той ме попита в България има ли мюсюлмани. Отговорих му, че една осма от населението у нас е мюсюлманско, останало от времето на турското робство. Обясних, че спокойно живеят с християните и че у нас няма сериозни религиозни конфликти. На обратния ми въпрос дали има мюсюлмани в Грузия, той ме погледна учудено и каза: „Какво? У нас в Грузия мюсюлмани?“, след което направи еднозначен жест с ръка на прерязване на гърлото и произнесе „Хък“. Само си помислих, че тия „диви“ кавказци нямат никаква религиозна търпимост.

За влизане в Нагорни Карабах се изисква виза

Още при изваждането на арменска виза в консулския отдел на арменското посолство в София, един интелигентен и любезен младеж ми обясни какви документи са необходими и как става издаването на виза за република Нагорни Карабах. Следвайки неговите указания, в Ереван отидох в дипломатическото представителство на Нагорни Карабах, попълних заявление по образец, дадох една снимка и си платих таксата от 12 лева. Въпреки че срокът е 3 дни, получих визата веднага. Двете момичета, които ме обслужиха, бяха много красиви. Не пропуснах да им го кажа, за което те любезно ми благодариха.

Визата за република Нагорни Карабах, поставена в паспорта ми

Следва кратък разказ за някои от посетените места, в хронологичен ред

Влизане в Нагорни Карабах

Пътят от арменския град Горис към карабахската столица Степанакерт е изцяло планински, но е добре поддържан. На контролно-пропускателния пункт карабахския граничен офицер провери визата, записа ме в един дневник и ми пожела приятно прекарване в Арцах.

↑ През планините на Нагорни Карабах ↓

↑ През планините на Нагорни Карабах

Град Шуши

Малкият град (4 хил. жители) Шуши се намира високо в планината, където е било средновековното арменско селише Шушикент. Някога е бил политически и културен център на Карабахското ханство и един от най-големите градове в Южен Кавказ. Азерите са се изселили преди две десетилетия и е останало само арменското население.

Черквата Исус Христос Спасител

Централната джамия в Шуши (Шуша на азерски)

Крепостта от времето на Карабахското ханство (18-ти ÷ 19-ти век)

↑ Крепостта от времето на Карабахското ханство (18-ти ÷ 19-ти век)

Столицата Степанакерт

Столицата на Нагорни Карабах (република Арцах) има 55 хил жители. Азерите са изселени от града през 1988÷1991 година.

До 1923 година градът носи азерското име Ханкенди, след което е преименован на името на революционера Степан Шаумян, разстрелян през 1918 година. В града има няколко малки промишлени предприятия, а единственото в републиката летище е на 10 км. северно. Тук са държавния университет на Арцах, театър, музеи, спортен комплекс със стадион, парк, държавни и правителствени учреждения, търговски центрове, хотели.

Националното събрание (Парламента)

Министерския съвет

Степанакерт, Нагорни Карабах

  Фото-разходка из Степанакерт

Степанакерт

Градския парк със свободен интернет

Мемориал на загиналите през войната 1941÷1945

Аскеран

Град Аскеран е административен център на Аскерански район, а населението му е близо 20 хиляди жители. Основната забележителност в града е построената през 18-ти век от Панах хан

крепост Майраберд

Крепостта Майраберд в град Аскеран

Крепостта Майраберд

Тигранакерт

Тигранакерт е построен от арменския цар Тигран II, наричан Велики, през 1-ви век преди новата ера. Тогава са изградени 4 големи града с това име и един от тях се намира в Нагорни Карабах.

Археологическите разкопки на древния град Тигранакерт

Археологическите разкопки на древния град Тигранакерт

Входът към хълма с останките на древния Тигранакерт. До Опела е Артьом, който ме разведе наоколо.

Крепостта

е построена през 18-ти век от Шах Буларт и сега е реставрирана. Вътре са експонатите на историко-археологическия музей. Посещението на музея, крепостта и археологическите останки е безплатно.

Крепостта от 18-ти век с историко-археологическия музей в нея

В Тигранакерт се запознах с Артьом, 60-годишен на пръв поглед невзрачен мъж. Оказа се, че той е бивш артилерийски офицер от съветската армия, служил в Хабаровск. След разпадането на СССР се връща и се сражава в Нагорни Карабах от първия до последния ден на войната. Командвал е различни военни подразделения.

С Артьом се изкачихме на една височина, доминираща над околностите. Разказа ми

интересен епизод от войната,

който и сега ми звучи по-скоро като военен фолклор. Тази височина е била заета от азерски военни части с численост 570 човека, включително три батареи оръдия, една батарея реактивни установки за залпов огън Град, няколко танка и друга техника. При фронталните атаки на арменците азерите ги обстрелвали от височината и жертвите били много.  Тогава, през една безлунна нощ трима арменци, въоръжени с по една лека картечница тръгват от три различни страни към азерските позиции. Първо пускат по 2-3 реда с трасиращи куршуми над височината. После на висок глас започват да издават команди за атака на руски език: „Первая рота слева, в атаку, вперёд!“ и т. н. Следват отново редове от трасиращи куршуми над главите на сънените азери. Чувайки командите за атака на руски, азерите решават, че ги атакува редовна руска войска и панически побягват от височината, изоставяйки цялата военна техника.

Попитах Артьом тези трима арменци оцелели ли са през войната. Той ми обясни, че и тримата са живи, отличени с най-високите военни награди на Нагорни Карабах и Армения. Сега заемали високи военни и държавни постове.

Гордият Артьом на същата височина, която някога с военна хитрост е била превзета от тримата арменски герои

Приех с известно недоверие разказа на Артьом. Останахме до късно вечерта с него, с един младеж и двама по-възрастни арменци. Извадих на масата български консерви, а те домашно приготвено кьополу, домашно сирене, домати от градината и домашно вино. Всичко беше много вкусно. Обясниха ми, че ядат и пият само домашно приготвено и не купуват изкуствени неща от магазините.

Като бивши артилеристи, с Артьом си припомнихме един артилерийски марш от времето на Великата отечествена война. „Артилеристы, Сталин дал приказ: „Из тысяч грозных батарей, за слёзы наших матерей, за нашу Родину, Огонь, огонь!“ (Артилеристи, Сталин ни заповяда: Заради сълзите на нашите майки, за нашата Родина, от хилядите страшни батареи, Огън, огън! ).

Пренощувах в Тигранакерт, а на зазоряване се сбогувах с Артьом.

Продължих на север по маршрута си.

Мартакерт

Мартакерт е административен център на Мартакертски район, а населението на града е 5 хил. жители. Старото му азерско име е Агдара. По време на войната тук се водят жестоки боеве и разрушенията са значителни.

Мартакерт

Мартакерт

Ориентирайки се по картата, смятах да продължа покрай язовира Сарсанг и да разгледам два средновековни манастира. Пътят беше означен като първокласен и планирах бързо да мина разстоянието от 60-70 км. до манастира Ганзасар.

Да, ама не.

След Мартакерт пътят се оказа без настилка и покрит с обли речни камъни с диаметър 5-8 сантиметра. За половин час успях да измина само 5 километра. Няколко пъти ударих автомобила отдолу по неравностите. Арменците ме надминаваха с техните УАЗ-ки и Ниви. Минаваше по някоя Лада, Волга и Голф. Изглежда не се притесняваха много, че си трошат автомобилите по този път. Прецених, че ме чакат още 10 хиляди километра и е по-добре да запазя здрав автомобила. Завих обратно и след още половин час стъпих на асфалт, където дупките вече не ми правеха впечатление.

Върнах се до Степанакерт и продължих на юг към пещерата Азок, най-известната в региона. Поради липсата на каквито и да било означения съм я подминал, а като разбрах това реших да прескоча до град Хадрут.

Хадрут

Градът е административен център на Хадрутски район. Поради планинския терен районът е слабо населен и в него живеят едва 12 хиляди човека. 350 души от региона са загинали през войната, а 30% от сградите са разрушени по време на бойните действия.

Хадрут

Хадрут

Пещерата Азок

От Хадрут се върнах обратно и след три спирания за да питам открих разклона за пещерата Азок.

По този черен път се стига подножието на хълма, където е пещерата Азок. После следва изкачване по стръмна пътека за да се стигне до входа на пещерата.

В пещерата са открити следи от човешки живот от преди 10 хиляди години. Намерени са инструменти и съдове, ползвани от древните хора. Това говори за богатата история на региона.

Напразно се бях надявал, че може да има някакъв екскурзовод. Само една табелка при входа показваше, че това е пещерата Азок.

Входът на пещерата Азок

   Десетина метра навътре имаше преградна решетка, която лесно се прескачаше. Следваха тъмни тунели, в които не посмях да вляза.

Из галериите на пещерата Азок

С тази пещера завърших разглеждането на Нагорни Карабах.

Върнах се в Армения за да обиколя най-южната й част, преди да премина в Иран.

Август 2012 година

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Кавказ – на картата:

Кавказ

Още пътеписи от близки места:

1. Из Армения с Опел (4): Каньона на река Воротан, манастира Татев, Горис, Капан, Каджаран и Мегхри
2. Из Армения с Опел (3): От Гарни до Зорац Карер
3. Из Армения с Опел (1): Дебед, Алаверди, Санаин, Одзун, Ванадзор, Гюмри
4. През Грузия с Опел (2): Мцхета – Военно-грузински път – Тбилиси
5. Из Армения с Опел (2): Крепостта Амберд, планината Арагац, езерото Кари лич и столицата Ереван
6. През Иран с Опел (3): От Джолфа през Тебриз до Ардебил
7. През Иран с Опел (6): Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз
8. През Иран с Опел (1): Историческо въведение
9. През Грузия с Опел (1): Сарпи – Батуми – Кобулети – Поти – Сванети – Кутаиси – Боржоми – Гори
10. През Иран с Опел (5): Техеран
11. През Иран с Опел (8): Мейбод, пустините, Чак-Чак и Харанак
12. През Иран с Опел (13): Чока Занбил и Суса

/Поглед.инфо/ Няма да бъде включена в листата на ГЕРБ, това е абсурд. Това коментира Надежда Нейнски по Тв7 по повод тиражираната информация, че ще стане част от партията на Бойко Борисов.

Мъж е починал след задушаване и пожар в бус в Тетевен, съобщиха от областната дирекция на полицията в Ловеч.Инцидентът е станал в нощта...

Най-добрият български тенисист Григор Димитров отпадна още във втори кръг на АТР турнира в Бризбън и не успя да защити спечелените точки...

Тютюнопроизводители от цялата страна се събраха на международния път за Турция и Гърция Е 80 край Харманли в знак на протест към...

Едно малко резюме на голямо интервю на Сашо Диков, излъчено на 4 януари по Нова телевизия, ми дава някои отговори на основни въпроси по също така голямата тема за ориентацията на България по линия на т.н. дружба с Русия и нейните движещи сили.

Интервюираният Ованес Мелик-Пешаев, представен като „бащата на руския рок” заради ролята му на продуцент на една известна в СССР рок група, демонстрира за желаещите да се запознаят с ценностната система на този „бащица” представителен списък на основни параметри на отрицанието на демокрацията от страна на мимикриращия днес болшевизъм.

Кой точно е Мелик-Пешаев съм споменал в книгата си „Течна дружба”.
Той е собственик на частната фирма „Жокер медия” i решаващата дума за културния обмен между България и Русия. Казано по-простичко, който иска да се изявява на руска сцена, както и обратно- от Русия на българска, трябва да си има работа с Пешаев. Незаобиколим фактор е. Известен е под сурдинка като неофициален министър на културните връзки между нашите два братски народа. И трябва да има някаква много специална причина да се появи в целия си мракобесен руски блясък пред широката българската публика, за която е напълно неизвестен.

Да напомня, че след грандиозен скандал през 90-те години на миналия век при принудителното му извеждане с повикани за целта специални полицейски части от помещения на българското посолство в Москва, ползвани от негови фирми, но поискани обратно от посолството, на територията на дипломатическата ни мисия избухва „мистериозен пожар”.

Вместо това да създаде някои неудобства на мастития руски бизнесмен, той се оказва не просто добре дошъл да прави бизнес в България, но практически да се превърнe в инструмент на руската стратегия за влияние в България.

Самият Пешаев не изпитва неудобство и от това, че дължи пари на българската държава за неплатени години наред наеми, казват български дипломати.

Но как да изпитва такива нетипични чувства, когато е монтиран тук от доста могъщи служби, за да оформя културната среда по образ и подобие на онези, които са го изпратили. Сега, както изглежда, е активиран заедно с цялата руска мрежа за влияние, на която й предстои битка за вкарване във вените на Брюксел на български евродепутати, удобни на Москва.

И вие се чудите, че стават „чудеса” ( извън Коледа)!- като „проекта Бареков” и промотирането на промосковски коментатори по телевизионните канали в България?

Чудесата, обещам ви, уви, тепърва ще ги гледаме в изгладнелите за свежи подкупи български медии. Никой не разполага с повече възможности да раздава такива порции от „ръката на Москва”, която гони стратегическата си цел да размъти брюкселската вода колкото се може повече чрез копитата на своя троянски кон.

В годината на дървения кон, според китайския календар, когато се сменя управленският екип на върха на „проклетата” Европейска комисия, дръзнала да прави обструкции на „Газпром” по линия на антимонополното енергийно законодателство, всяко българско копито в зъбите на европейците е от полза за онези, които дърпат конците в Кремъл.

Важен елемент от тази политика е господарят на културния обмен между Русия и България. Не само поради неговата важност, но и заради представителността на възгледите му за това каква пропаст дели неговия свят от онзи, към който ние формално принадлежим като „западна” ( спрямо Русия) демокрация, е полезно да знаем какво мрази и люби живеещият и работещ у нас баща на руския рок.

Пешаев мрази самата демокрация и е достатъчно откровен да го формулира именно така, без заобикалки. Като илюстрация за причините да я мрази избира да говори срещу толерантността на западната демокрация, изразена в търпимостта към хомосексуалистите. Мрази липсата на сигурност ( в сравнение с времето на комунизма) и обобщава, че при комунизма животът бил по-хубав от сега. Съответно мрази Горбачов и Елцин, отбелязвайки, че Горбачов бил слабо образован, за разлика от Путин

Очевидно образованието в школите на КГБ се цени високо от хора, като Пешаев.

За сметка на това обича не само Путин, но и стария си приятел Йосиф Кобзон, който бил набеден злонамерено за връзки с подземния свят.

Пешаев харесва реда. Пример за ред вижда в Китай. Обича не просто реда, а твърдата ръка, с която трябва да се управлява.

Мисля, че така скицирана, ценностната система на Пешаев става ясна, за да обясни що за тон за песен държи исото на културните ни връзки с Русия и що за рокендрол върви по линия на културния обмен между България и Русия.

Всичко това щеше да е просто един частен случай, който едва ли щеше да е занимателен за голяма аудитория, ако не беше „малкото обстоятелство”, че любимият аргумент на българските русофили в атака и контраатака ( ако изобщо им се налага да се защитават от някого и нещо у нас), е не друго, а „величието на руската култура”- сякаш някой някога е дръзвал да го оспори.

Величие като Пешаев обаче- а той наистина е „голяма работа” по линия на културния обмен, внася яснота за качеството на културния внос, определяно тъкмо от вкуса към съветското, диктаторското, нетолерантното- т.е. към обратното на културата на рокендрола, за която е характерно бунтарството на свободолюбивите.

Ако тази идейна агресия все пак заразява „само” културните ни връзки, опитайте си да си представите какво се случва в потайния свят на фаталната българска зависимост от многомилиардните контракти в енергетиката, командвана от руския имперски интерес.

Жалко е само, че няма достатъчно откровен говорител на тези потайности, за да стане ясно на повечко нашенци в каква схема на зависимости е впримчена България по наследство от времето, когато са положени релсите на ориентираната на Изток българска икономика, по които и до днес приоритетно се движат съветските тесногръди теснолинейки, представителни за широките руски пръсти във финансирането на руското влияние в България.

Share on Facebook

3 дни след, като беше открита мъртва 24-годишната студентска от ВСУ Хюлия Маджар, от полицията излязоха с официално съобщение, от което...

Тримесечно момченце е в кома и с опасност за живота след падане от люлка в Сливен. Това съобщиха от ОД на МВР-Сливен, пише Блиц. В 14,40 часа...

Изселеният прокурор

Нагласеният мач, наречен избор на съдебен инспектор

Нов случай на групово изнасилване и убийство разпали обществено недоволство в Индия

Бангладеш е залят от вълна на насилие преди утрешните парламентарни избори

Намерената мъртва на пътя за Девня Хюлия е дъщеря на един от най-богатите предприемачи във варненския регион - Назми Маджаров. Той е...

5-годишният Валентин Анастасов от Калофер за втори път улови кръста в ледените води на река Тунджа на Йордановден. Малчуганът си пожела...