Единствено България и Гърция ще останат без промяна в сегашните си граници на Балканите, прогнозира Геостратегическия съюз в Русия....

Отчетниците на ЕНЕРГО-ПРО продължиха да отчитат електромерите и през почивните дни. Тежката зимна обстановка и непроходимите пътища...

Моника Марон *, в-к Ди Велт, Берлин

Когато наскоро прочетох във вестника, че вътрешният министър de Maizière иска да преобрази изцяло т.н. Ислямска конференция (форум, свикван от Бундес-правителството, на който се канят представители на мюсюлманите и се обсъждат уж актуални проблеми – бел.прев.), която в момента освен че е изтощителна, не носи и особени резултати, в мен замъждука пламъчето на надеждата.

Най-после, помислих си аз, най-после се намери министър, който си задава същите въпроси, които отдавна си задават толкова много хора, сред които и аз: Защо трябва да има само Ислямска конференция, защо няма например и Хиндуистка или Православна конференция, защо няма също така Полска, Виетнамска, Африканска конференция?

Е, казах си, най-после ще има конференция за всички имигранти, в която виетнамските и полските имигранти ще имат възможност да обяснят на турските си съседи защо техните деца успяват да се справят чудесно с изискванията в училищата и защо досега не са им били нужни собствени конференции и други такива неща.

Но само няколко часа по-късно се оказа, че представителите на различни турско-мюсюлмански асоциации са разбрали много по-добре от мен какво искал да каже вътрешният министър. Плахата ми надежда се превърна в отчаяна безпомощност

Пак списък с искания

Дори и въпросното лишено от конкретика, общо изявление на министъра окуражи най-гласовитите сред мюсюлманските водачи до там, че да предоставят списък с исканията си, какъвто явно си имат винаги подръка за всеки струващ им се изгоден случай: мюсюлмански държавен празник, ходжа в Бундесвера и в затворите (особено в тези последните!), мюсюлмански болници, мюсюлмански гробища, пълна автономност на техните асоциации сдружения в консултативните училищни съвети за ислямска религиозна педагогика… Върхът бе искането на говорителя на турския съюз Ditib, отправено към политиците „да се изказват с уважение“, за да се подобри „общественото възприятие“ на исляма в Германия.

Представям си как аз се обръщам към германските литературни критици с искането да се изказват с уважение за книгите ми, за да се подобри общественото им възприятие… „Ами пишете по-добри книги“, биха ми казали критиците, а по-вероятно биха ме обявили просто за луда.

Ditib е консервативен ислямски съюз, филиал на турската религиозна служба Diyanet в Анкара,  подчинена директно на правителството на Ердоган. Ditib се опитва явно да наложи в Германия това, което междувременно среща съпротива дори в самата Турция.

В Германия живеят 15 млн. имигранти, сред които 4.5 млн. мюсюлмани, от тях 3 млн. са турци. Не е известно колко от мюсюлманите се чувстват в действителност представени от въпросните асоциации.

Защо е нужен мюсюлмански празник за всички граждани?

Но дори и всички мюсюлмани да бяха представени от асоциациите, то делът им пак възлиза само на 5% от населението на Германия. Това би означавало, че 95% от хората в Германия ще трябва да се съобразяват с някакъв празник, с който не ги свързва по никакъв начин нито традицията, нито вярата им.

Дори само тази претенция ми изглежда абсурдна. В Германия цари пълна религиозна свобода. Всеки вярващ има право да си вземе отпуск на своя религиозен празник.

Отдавна се питам, как им се удава на мюсюлманските асоциации да разтърсват редовно страната дори и с най-абсурните си искания. Правят го така, че човек може да остане с впечатлението, че вече наистина живеем в полу-ислямска държава, чиято светска конституция постепенно се погребва под религиозните искания и претенции на мюсюлманите.

Ако нещата се развиваха по хатъра на мюсюлманските функционери, картината на обществения живот в Германия щеше да се променя в името на пет процента от населението дотогава, докато не отговаря изцяло на ислямските искания: забрадени учителки, молитвени стаи в училищата, буркини (от бурка и бикини – бански костюм, покриващ цялото тяло, освен лицето, дланите и стъпалата – бел. на прев.) в обществените плувни басейни. Силно се надявам, че поне половината от германските мюсюлмани отхвърлят всичко това като мен.

Политиците и умиротворителният им тон

Най-малко от всичко разбирам, защо германските политици говорят с толкова умиротворителен тон с мюсюлманските представители, като че ли току-що са завършили курс по де-ескалация на криминалната полиция в берлинския мигрантски район Нойкьолн. Та нали те са представителите, избрани от всички германци и са призовани да защитават светските принципи на държавата – ясно и недвусмислено!

Ако религиозните искания на мюсюлманите се сблъскват с принципа за равнопоставеността в Конституцията, значи ще трябва тогава да се ограничат привилегиите на християнските църкви, както бе предложил германо-египетският автор Х.А.Самад. Само така ще се предотврати достъпът на исляма до нашия обществен живот.

Илюзия е да се смята, че проблемите на исляма и проблемите на другите с исляма могат да се решават изолирано, само в германски контекст. Вярващите мюсюлмани гледат на себе си като на членове от една ислямска световна общност, наречена Umma, чиито световни конфликти и сражения вече проникват и в германските класни стаи.

Турски, ирански, палестински

Но ето, че вместо да поставят ясни граници на религиозните претенции на една ограничена група от населението, политиците от всички партии демонстрират толерантност, като гледат да назначават на всеки свободен пост в областта на интеграционната политика някой мъж, а  най-често жена, от турски, ирански или палестински произход. И задължително: мюсюлмани!

А защо да не е виетнамка или поляк, руснак или българка, чиято религиозна принадлежност със сигурност няма да е нужно да се изтъква? Да не би интеграционната политика да е преди всичко политика за мюсюлмани, особено за турските мюсюлмани и не трябва ли тя да включва и останалите 10 млн. имигранти?

Aydan Özoguz, новата министърка на интеграцията от декември 2013 насам, малко след встъпването й в длъжност се оплака, че германците не познавали достатъчно исляма и ислямската конференция. Скоро след това тя поиска да се отмени категорично досегашната норма в Закона за гражданството, която изисква децата на мигрантите с навършване на пълнолетие да изберат или само германското или само гражданството на страната, от която са дошли родителите им.

Трябва да опазим конституцията

Глаголът „интегрирам“ има 2 форми – възвратна и невъзвратна – можеш да се интегрираш или да интегрираш нещо/някого.

Една министърка на интеграция би трябвало да реализира и двете значения на думата в политиката на своето министерство. В противен случай съществува опасност от клиентелизъм и занемаряване интересите на цялата страна.

Интеграционната задача на германското общество и на политиците като част от него се състои в това да се улесни напредъка, да се отворят вратите на училищата и университетите, да се гарантират свободата на вероизповеданията и на словото за всички хора, пристигащи при нас от различни култури и държави.
Интеграционната задача на имигрантите пък е да приемат тези предложения и да уважават конституцията, което значи и светската държава; т.е. да се интегрират такива каквито са – като мюсюлмани, атеисти, ортодоксални християни, евреи, католици, протестанти, всеки със своите схващания и манталитет.

* Моника Марон е една от най-известните писателки на Германия. Дядо й е конвертирал към християнството евреин, депортиран в Полша и загинал в лагерите на смъртта на национал-социалистите. Израснала в Източен Берлин Моника Марон започва като журналистка, а от средата на 70-те години пише литературни текстове. От 1976 до 1978 г. тя е конспиративен агент на ЩАЗИ. През следващите години Марон се отдалечава все повече от официалната културна политика. Романът й „Летлива пепел“ е едно от първите критични произведения за екологичната катастрофа в някогашната ГДР. Забранен от цензурата, той е отпечатан през 1981 г. на Запад и се превръща в литературна и политическа сензация.

През 1986 г. Моника Марон емигрира в Западна Германия. Живее в Берлин, носителка е на най-високите немски литературни награди. Автор с оригинална и отличаваща се собствена позиция. Тя е категорично критична към бившата ГДР, безпощадно анализира както комунистическия терор в миналото така и трудно изгладимите следи, които тоталитарната система е оставила в душите и умовете на източногерманците.

Превод от немски: Блага Янкулова и Милен Радев

Изглежда малко странно, но след това едва ли вече ще твърдите, че само хората могат да бъдат майстори в изкусните движения. Представяме ви...

Българският нападател Димитър Бербатов даде първата си пресконференция като футболист на Монако. 33-годишният футболист тази сутрин...

Постоянните денонощни положителни температури през януари са довели до развитие на посеви и овощки във Варненско. Това каза за Радио...

43-годишният Васил Тосев от Пловдив твърди, че никога досега не се е разболявал от грип, съобщава marica.bg. Той следва свои здравословни...

Водещият на предаването "Нека говорят" по Би Ти Ви спаси живота на млада жена и момченце, които преди около 30 минути бяха пометени на...

Варна отпуска от общинския си бюджет 100 хиляди лева за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. Това заяви заместник-кметът д-р...

Делото „Килърите” продължава с повторен разпит на свидетели, предаде репортер на Радио „Фокус” – Варна. Повторно беше разпитана...

Яростни полемики, навярно между хора свързани с Видин, предизвика новосъздадената страница във Фейсбук, наречена "Селските пръчки във...

Бивш шофьор от ДАП-Къстендил се самоуби с пушка самоделка. 45-годишният мъж сложил край на живота си в къщата на родителите си след седем...

„В БСП съм чувал откровени мнения на възхищения от Иван Костов, и то в парламентарната група ” Николай Камов в предаването „Всяка неделя” Костов отново показа истинското си лице в подкрепа на БСП, ДПС и олигарсите. В доклад на оглавяваната от него поредна клиентелистка псевдонаучна организация, Риск мениджмънт Лаб, озаглавен: ПРЕДВАРИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ [...]

The post Иван Костов е срещу референдума предложен от Президента Плевнелиев. Драгалевският след като защити Певски, сега дава рамо на БСП и ДПС. Доклад: ПРЕДВАРИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВЪВЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ appeared first on ExtremeCentrePoint.

Подпалиха къщата на Евелин Банев-Брендо! Луксозната лятна резиденция на наркобоса на брега на морето в курорта Свети Влас лумна в пламъци...

72-годишен мъж е осъден от 68-годишната си законна съпруга след 45 години брак, че я изнасилил анално. Човекът е осъден по Закона за домашното...

Четири млади жени са посегнали на живота си като са изпили голямо количество различни медикаменти. Дамите са на възраст между 16 и 28...

Младо момиче отмъкна  портмоне при посещение в магазин Alexa Vali във Варна. Във фейсбук страницата на Moda Alexa Vali e публикувано следното...

34-годишен девненец е прибран в ареста в понеделник след като баба му подала жалба в полицията, че я е изнасилил, съобщават от пресцентъра...

ТРАГЕДИЯТА НА МИШО ХАДЖИЙСКИ, ДАРОВИТИЯТ ПИСАТЕЛ ОТ ТАВРИЯ, УКРАЙНА   Д-р Иван Орешков,  Вulgariamakedonia.net . В книгата “Българите в Таврия” авторът Владимир Калоянов многократно споменава поета и писателя, българина от Таврия Мишо Хаджийски. Авторът е почерпил много сведения от книгите, които Мишо е успял да издаде. Не знаем каква част от творчеството на младия писател не е публикувана, тъй като превратните събития ,които преживява през последните 4 години на краткия си живот, изключват да осъществи замислените трудове. Мишо Пантелеев Хаджийски е роден на 27 ноември 1916 г. в с. Инзово /Таврия, Украйна/. Баща му загива ...

Прокуратурата повдигна обвинение на бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ)...

Тук ще поставим видеозаписи от заседания на Временната комисия на НС на Р. България за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс. Състояли се в началото на февруари 2014 г. в сградата на Парламента на пл. “Народно събрание” 2 в зала “Изток”. Обсъждане и приемане за второ гласуване на проект на Изборен кодекс № 354-01-96, внесен от Мая Манолова и група народни представители – 4 февруари 2014 (част 1) Очаквайте част 2. БСП, ДПС и АТАКА очаквано са против електронното гласуване предложено от ГЕРБ (на снимката депутатите защитават предложението си).

Лабораторията за медиен мониторинг към фондация “Медийна демокрация” представя годишния доклад за 2012 г., в партньорство с Медийната програма Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”. ИЗТЕГЛИ ДОКЛАДА С ъ д ъ р ж а н и е Годината, в която информацията полудя: протести, избори, медии Орлин Спасов ВРАЖДЕБНА РЕЧ Георги Лозанов Чия е враждебната реч? МЕДИЕН ДИСКУРС Тодор ...

/Поглед.инфо/ България разчита на успешно изпълнение на проекта за газопровод "Южен поток", заяви президентът Росен Плевнелиев в интервю за ИТАР-ТАСС, цитирано от БТА.

Категорично може да се каже, че българският хляб не съдържа генно модифицирано жито. Това заяви Камен Николов от Българската агенция за...

След като предпочетоха земетресенията пред политиката през 2012 г., през 2013 г. „България Днес” и „Всеки ден” защитаваха партии, граждански позиции, стари навици и собствената си идеологична легитимност. Две години след дебюта си на българския медиен пазар шансът да спрат да бъдат приемани като маргинални издания е значителен и още ...

За любителите на политически лица в лайфстайл медиите 2013 година се оказа не особено благодатна. Политиците като че ли избягваха тези похвати при конструирането на публичния си образ: не отделяха време за заснемане на фотосесии, за гостуване в светски предавания, за споделяне на любопитни подробности от личния си живот. В ...

Още през януари 2013 г. радиото показа, че все още може да играе на сцената на медиите равноправно, самостоятелно и непредвидимо. Светът, гледан от телевизионния екран или живян на улицата, няма нищо общо със света, който радиото прави с материали от реалността. Ще излъжа читателското очакване и този текст да ...

Обществените ефервесценции от последната година придобиха плътност и значително по-ясна форма от собствената си реалност в медиите. И това не е само, защото медийният език по дефиниция опростява, а защото въпросните събития функционираха като естествено и необходимо продължение на по-сложните процеси в публичността въобще и особено в медийното поле. Терминът ...

След 2012 г., която можеше да се нарече година на медийните войни, в известен смисъл и като нейно нерадостно продължение медийната 2013 г. може да се нарече година на враждебната реч. Това бе обществено осъзнато и предизвика широк публичен дебат едва в края ѝ с навлизането в страната на вълната ...

Media Index - анализ на съдържанието на печатни и електронни медии - 2013

Основни трендове В началото на 2013 г. американската неправителствена организация „Freedom House” за пореден път определи българските медии като „частично свободни”. „Репортери без граници” на свой ред алармира за продължаващ срив на България в глобалната класация за свободата на пресата: страната изпадна на 87 място и се нареди до държави ...

/Поглед.инфо/ В кроасаните се съдържат около 5 грама трансмазнини. Това води до съществено натрупване, а те остават в организма и не се разграждат, а това може да доведе до здравословни проблеми. Това каза в студиото на Нова телевизия проф. Донка Байкова.

Веселин Златков Варненският кмет Иван Портних призна за пореден път тежкото финансово състояние, в което е града. „Не мога една дупка...

Политическата реклама в идеалния случай има за цел да представи приоритетите на дадена партия и да убеди избирателите да гласуват за нея. Като се има предвид парадоксът, че електоратът не гласува за политически платформи и дори рядко ги чете [1], използването на рекламни послания от страна на партиите изглежда задължително. От ...

Изминалата 2013 г. безспорно бе много динамична и интересна в политически аспект. В рамките на 365 дни се смениха три кабинета и се проведоха парламентарни избори, които бяха предшествани от кратка, но наситена с много събития предизборна кампания. Тя продължи по-малко от 2 месеца, през които основните политически лидери се ...

Неизбежно ще запомним 2013 като година на събуждането. Гражданското общество у нас се пробуди от дългогодишния си сън с шумна прозявка, която отекна като протестен крясък срещу наглостта на политическата класа. Младото поколение даде заявка не просто да не спи, а да бъде ранобудно за доброто на България. Масовото ...

Навремето имаше един американски филм „Линия на смъртта”, в който група студенти по медицина си направиха необичаен експеримент – да проверят дали има живот и след смъртта, като за кратко изпаднат в клинична смърт. С връщането си към живота обаче, те вече не бяха същите, защото в паралелния свят видяха ...

През 2013 г. продължи еволюцията на българския интернет. Стана ясно, че социалните мрежи вече все по-гъвкаво, видимо и ефективно разчупват границите между виртуалната агора и площадната политика. Бурните събития през годината, намерели израз в няколо вълни на граждански протест, организирани и/или поддържани посредством интернет, изкушават да бъдат определени като „спонтанни”, ...

„Катарзис” и „задкулисие” безспорно ще бъдат запомнени като две от знаковите думи за 2013 г. Година, в която черният (и псевдо-събитийният) PR, политическият инженеринг, опорните точки, а с тях и пропагандата и дезинформацията, една дългосрочно планирана стратегия, белязаха неизличимо медийния дискурс. Катарзисът (по Аристотел) е пречистване чрез преживяване на силни ...

/Поглед.инфо/ Известният боксьор и брат на лидера на опозиционната украинска партия „Удар” Владимир Кличко заяви, че Украйна се намира на ръба на гражданска война, и ситуацията в страната може да доведе до диктатура, предаде Газета ру, позовавайки се на западни медии.

Крадец задигна рекордната сума от 22 700 лева и 2150 евро от автомобил в Лом, съобщават от полицията в Монтана. Средствата са били оборота на...

Грузинският "Сабуртало" ще бъде следващият съперник на "Черно море" от зимния подготвителен лагер в Турция. Спарингът между "моряците" и...

Сравнителният анализ показва, че по някои аспекти на корупцията България е настигната и надмината от други държави в ЕС. Така например според специално проучване на Евробарометър от 2013 г. 76% от европейците смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната държава. България надвишава този показател, защото 84% от нейните граждани имат усещане за ширеща се корупция. Но още по-лоши резултати има в Гърция (99%), Италия (97%), Литва, Испания и Чехия (95%), Хърватия (94%), Румъния (93%), Словения (91%), Португалия и Словакия (90%). Най-слабо усещане за корупция има в северните държави - Дания (75%), Финландия (64%) и Швеция (54%). Българите обаче са "лидери" по друг показател. Докато 26% от европейците мислят, че в страната им има достатъчно успешни съдебни процеси, които възпират хората от корупционни практики, само 9% от запитаните българи определят съдебните производства за корупция като достатъчни. Бизнес средите също класират България най-високо в ЕС, защото 58% от запитаните казват, че "корупцията им е попречила да спечелят публичен търг или договор за обществена поръчка през последните три години",

Спортисти и журналисти, пристигнали за зимните олимпийски игри в Сочи, се натъкнаха на поредица от странни забрани в тоалетните на...

Опорният халф Георги Димитров се завърна в „Спартак 1918”. През изминалата есен 21-годишният футболист игра за „Калиакра” (Каварна), но...

Бившият депутат от ДПС Митхат Табаков от три дни е в затвора във Варна, където излежава 5-годишната присъда, която му даде съдът. Това стана...

Пропагандната война на властта и нейните медийни протежета срещу гражданската опозиция наскоро припламна с нова сила с пренасяне на руския огън у нас- почти като олимпийския. По почина на Путин неправителствени организации бяха подгонени да се чувстват виновни, че са получавали финансова подкрепа от чужда фондация- американска, на всичко отгоре!

Няма да говоря от името на „виновните”, подредени в списък със съответните суми, които са получили по разни проекти от „Америка за България”. А и това не е първият път, когато воюващите срещу гражданския сектор защитници на властта се опитват да превърнат в новина рутинния факт, че западните фондации са прозрачни в своите разходи.

Позовавайки се на френска журналистка, членът на Националното ръководство на БСП Велислава Дърева вече се изяви в заклеймяването на гадните западняци, които подкрепят финансово неправителствения сектор в бивши комунистически държави. По този повод попитах ( и отговор не чакам от правещи се на умрели червени лисици) дали някога ще научим какви суми инвестира у нас Путин в безбройните русофилски организации и „мероприятия”, като сборището на десетки хиляди ( по преценка на организаторите) поклонници на СССР и Русия край язовир „Копринка”, организирано всяка година ( с безплатния му транспорт за извозваните пилигрими и другите платени салтанати).

Твърдя, че само за целите на пропагандата в полза на АЕЦ „Белене”, при това еднократно в края на 2010-та и началото на 2011-та, в България са били раздадени под масата ( от добре известна пиар агенция) цели 20 милиона евро- огромна сума за изпосталялата ни медийна трапеза, на която има блъсканица от гладни за подкупи журналисти с протегната шепа.

С разследването на подобни легализирани от ядреното лоби шмекерии от мащаб, достоен за широката руска душа и за необятните простори на руските корупционни практики, в България няма сила, която да се заеме.

Периодичните нападки с камъните на западаната прозрачност срещу западното финансиране наистина не са новина най-малкото поради това, че не са тайна, каквато ревниво крият в пазвата разните форуми, дружества, движения и прочее инструменти за налагане на руското влияние в България.

Не съм адвокат на „Америка за България”, където съм кандидатствал неуспешно с два проекта. Първият път бях любезно отказан, а при следващия опит заместник-шефът на фондацията Ленко Ленков твърде нелюбезно ме излъга най-буквално с обещание за среща, която така и не назначи.

Не мога да премълча обаче опита името ми да бъде въвлечено по доста гаден начин сред потенциалните „престъпници”, каквито в очите на обичайните завистници в България изглеждат всички, които получават някакви пари над минималната заплата.

Знам , че реакцията ми ще прозвучи като на лично засегнат , но всъщност искам да покажа механизма на оплюването чрез намеци, които се пускат в публичното пространство, след което те обикновено се надграждат, обрастват с хиперболи, заживяват свой живот и започват да се търкалят като цитати от един „авторитет” в устата на подобните му.

По тази схема в интернет се въргаля моя „биография”, в която можете да прочетете за моя милост тонове полуистини и откровени лъжи в диапазона от твърденията, че съм бил „полковник от ДС”, през еврейския ми произход ( който нямаше да е обиден за мен), до съжителството ми с „агент на ЩАЗИ” и дори дори за моя роля като спойка между ДС и ЩАЗИ ( което обичат да твърдят по мой адрес -както ги наричах навремето- от офицерския клуб в БТА, който никога няма да ми прости, че го разжалвах с един подпис, закривайки като директор на агенцията 26 кореспондентски пункта в чужбина).

И ето какво са ми спретнали този път с надежда да отлежи и да се притури към грижливо създавания ми злодейски образ от едни другари, чиито гадости се консумират в персоналното ми оплюване после от най-големите антикомунисти, борещи се освен тях в България да няма други противници на комунизма, освен тях. Чудна комбинка между другарите и въпросните крайнобесни, нали!

В сайта BPost (първо на 31.01.2014 , а после и в други медии), в списъка с финансираните от „Америка за България” , е пришито и следното изречение:

„Фондация на първата съпруга на Иво Инджев – Регина – „Работилница за граждански инициативи“, е ощастливена със 178 000 лв. Не е известно как са били похарчени парите”.

Тези две изречения могат да кандидатстват за рекорд по манипулативност и да получат съответната награда от Москва в категорията „ за особени заслуги в пропагандата”.

Моята първа ( и предпоследна, за да не оставям отворен и въпроса за броя на съпругите ми) няма такава фондация. Името й фигурира като съосновател в онова вече доста далечно време, когато преди няколко петилетки живееше в България. Самата тя научи в Германия за въпросния транш от моя милост във връзка с твърдението за „нейната фондация”. Събитието с подкрепения проект се е състояло наскоро без предпоследната ми съпруга изобщо да има понятие за него.

Важното за манипулаторите обаче е било да споменат мен, като „повишат” за целта бившата ми съпруга в собственик на фондация и да посеят съмнението за обогатяване, свързано с моята фамилия ( която отдавна се опитват да разгонят с уволнения и друг вид тормоз).

Оставям настрана факта, че за разлика от пълната мъгла с финансирането на руските дружества, форуми, движения и прочее структури на корумпираната пета колона у нас, прозрачността в подкрепяните от западни източници неправителствени организации по дефиниция цари финансова дисциплина. Едно от изискванията й като правило е не само отчетността, но и ангажимента получателите на съответните траншове да НЕ харчат парите за себе си, а за дейността, за която са кандидатствали със съответния одобрен проект.

Изключения може да има, но това е правилото.

Доколкото ми е известно, по тази причина работещите в подобни неправителствени организации получават далеч по-скромни възнаграждения от някои пропагандатори на злобата срещу тях.

А че злобата срещу точно определена част от неправителствения сектор е дирижирана от проруската ни държава си личи не само от руския маниер, по който ( дори на терминологично ниво, но и като похват за притискане) се размахва държавния пръст с пропагандния мръсен нокът.

Видна е тази избирателна злъч също и от пълното отсъствие на каквато и да било критична нотка към бурната дейност на русофилските организации, за които думи като „отчетност” и „прозрачност” са неприложими понятия, да не говорим пък за финансов одит от страна на онези, които погнаха например правозащитниците от „Хелзинския комитет”.

Когато видя поне зачатъци на принципна равнопоставеност в загрижеността на държавата за финансирането по руска, както по западна линия в неправителствения сектор, тогава ще повярвам, че с влизането в евроатлантическите структури сме излезли от съветските схеми за таен контрол над България. Понеже виждам доказателство за обратното, продължавам да твърдя, че официална София мами съюзниците си за своята прозападна ориентация, служейки като диверсант на Кремъл с такова себеотрицание, че не може да се въздържи да повтаря издайнически на българска територия хватките на Путин в борбата със западното влияние.

Share on Facebook

Току що получено от автора. С възхищение пред безмилостната и блестяща диагноза и с благодарност за предоставянето му се публикува този гневно-хладнокръвен разрез на едно общество през срамно време – М.Р.

Любомир Канов

Разхождахме се из поредната листопадна есен на нашето емигранствуване заедно с кучето Сокър покрай езерото в един парк на Лонг Айлънд, недалече от Ню Йорк. Над нас в пронизително синьото небе се открояваше ярко предсмъртната оранжева траектория на едно отпаднало от дървото дъбово листо, когато реещата ми подир него мисъл изведнъж беше прорязана от внезапно нахлул отнякъде неканен български неологизъм: „Изопочавра!”.

Незнайно откъде се втурна и ме стресна тази несъществуваща дотогава в речниците дума, но тя сякаш слепи в едно безчет мои минали и сегашни наблюдения и мисли през всичките тези години изтекли в чужбина, които дотогава бяха останали неми, неназовани и несводими до едно единствено понятие. В тази странна дума внезапно се споиха и добиха смисъл пластовете на глагола изопачавам и позабравеното понятие пачавра: онзи парцал, с който се избърсва калта в коридора или мазния парцал с която се „мият” залоени тенджери; отнякъде към този конгломерат се долепи и думата гавра, а някъде във втория план даже затрепери желеобразната консистенция на думата пача. Спрях се озадачен, а и Сокър също показа признаци на недоумение. Образите и наблюденията за които сега говоря несъмнено връхлетяха от България и бяха твърде далечни от тихата нюйоркска есен. Но и не съвсем толкова далечни.

Нека не се лъжем, емиграцията днес, не е емиграцията от времето на Сталин или Живков, когато тя значеше безвъзвратно скъсване с родния край, без надежда да се върнеш някога при своите и предполагаше окончателна загуба на връзка с България. Тогава нашето прозвище в архивите на ДС беше зловещото „невъзвращенец”, подобен на Андрей Платоновия „невъзвращенец към съдбата си” и подразбираше все по-редки затихващи писъмца „от чужбина” със старателно премахване на детайлите на пишещите и от двете страни на оградата от бодлива тел, за да се избегне всевиждащото око на „органите” и техните „оперативни мероприятия”. Сега извън България вече са милиони и комуникационните технологии са надминали отдавна фантастичното. Днес ние знаем мигновено какво става по улиците на София, гледаме директно телевизионните предавания и общуваме с приятелите си по интернет. В този свят ние знаем всичко, ние сме осведомени, стига да го пожелаем или поне това, което е публично показано. И именно наблюдавайки от чужбина, дори посредством тази обявявана за невинаги достоверна медийна публичност, но с достъпа ни до ежедневните политически процеси, аз си обяснявам тази самопоканила се дума, тази дума нашественик: Изопачавра. За да обозначим това което виждаме по медиите и четем в мрежата, възниква нуждата от понятиен апарат, от нови думи за наблюдаваните явления, защото иначе те стават неописуеми и понякога неназовани. Оказа се, че тази самообразувала се дума, почти магически, съдържа в себе си цяла грамада от явления, впрочем далече не само български, които иначе могат да се дефинират само с много дълги обяснения.

Ето какво, впрочем, какво ми разкри и обозначи тази новодума в един неподозирано широк диапазон на обществените феномени и защо аз смятам, че тя заслужава да се въведе в широка употреба. Първо, поради безпощадната си яснота и краткост. Ето и нейните, според мен, основни приложения:

ИЗОПАЧАВРАТА е основен метод на така нареченото Ляво за водене на публичен дискурс и главен похват на политическата им борба.

Обяснявам: В случая говоря общо за Лявото, не само за българското, но и за социалистите от всякаква разновидност, за криптомарксистите, чегеварите и за левите либерали по света, за прогресистите от всякакви левичарски групи, особено нагло обаче използван от комунистите и техните производни в родната ни окаяна България. Изопачаврата е преди всичко най-използваният способ на лявото за саботиране на всеки смислен разговор по каквато и да било значима обществена и дори лична тема, диверсионната тактика на превръщането на всички междучовешки опити за комуникация и размяна на мисли или идеи в разкаляна локва, в кочина, в нецивилизовано оборище. Така разумът и логиката стават нежелани емигранти и биват прогонени надолу в тинята или навън и биват скоропостижно удавени в тинята, която се преструва на дискусия. Това е тяхно политическо оръжие.

При този метод правилата за обезмислянето на публичния или обществен диалог са следните: едновременното говорене с опонента, прекъсването, „надговарянето” му, заглушаването на „противника” по аналогия с някогашното заглушаване на „вражеските” радиостанции като ББС или безмозъчно повтаряне на едно и също изречение, докато изтече медийното време. Но най-важното си остава прекъсването на опонента, нахалното отнемане на възможността му да си довърши изречението. Задачата е стриктно да започнеш да говориш 3 секунди след като той е започнал и абсолютно буквално да рецитираш „опорните точки”. И понеже в медийното „пространство” не е прието да забиеш публично шамар на подобен „опонент”, примерно на Шамара, за да получиш поне временно шанса да бъдеш изслушан до края, то на онези които са се надявали на истински разговор не им остава нищо друго освен да въздъхнат и да изчакат края на това публично зрелище, което се е превърнало в Изопачавра или да изключат телевизора.

Изопачаврата обикновено е медийният победител, защото точно това е възнамерявано: безмислена словесна врява и надмощие на лявото демагогско над търсенето на някакъв смисъл. Защото за необразованият или глупавият (и често ляв), възможността да проумее нещо от разговора е загубена, а за мислещият възможността да проследи битката на стойностни идеи е осуетена. В такива случаи, изопачаврата може да се схване граматически и като глагол : изпопачаврене, да изопачавря нещо. Примери може да се открият лесно, не липсват и тук, отвъд Океана, ако човек следи пренията в тукашния Конгрес и по-специално определени демократи, членове на Демократическата Партия, която е социалистическата тук в САЩ, краснословни демагози като Чарли Рангел, Чък Шумър, Ал Шарптън и пр., но нивото в така нареченото Народно Събрание в България се измерва с изключителни придънни стойности на политическа изопачавра, несъвместими с живота на публична институция от този род.

Наистина, изопачавреното политическо говорене в България, както впрочем и в постсъветските Русия и Украйна, са достигнали онова, което в жаргона на лагерния свят се нарича „безпредел”. След подобна изопачавра на политическата реч, поради невъзможността да се организира каквото и да било подобие на цивилно общество следват ОМОН, бронежилетките и танковете…Но нека да се опитам да определя с мирни средства самородното понятие изопачавра преди да са връхлетели в нашият дискурс тежко въоръжените орки от съответните милиции.

Ще започна с политически проявени личности от българската политическа менажерия (по аналогия с „криминално проявени”), за да илюстрирам с конкретни примери какво имам предвид:

Бързоговорещи изопачаври:

Тук класифицирам отделни публични говорители и фигури като публична извадка,без претенции за изчерпателност, чийто типични прийоми на създаване на безмислие се съчетават със способността им да говорят много бързо. Те са усъвършенствували светкавичното нахвърляне на лъжливи тези и твърдения, преминавайки от едно към друго с толкова голяма бързина, че никой няма време да възрази или да опровергае лъжата им, защото те междувременно са отпердашили и оставили далеч назад разискваната тема или пък са я заменили с няколко други също толкова лъжливи твърдения. Тези от „бързата” разновидност разчитат на неуловимостта поради ограниченото време и на узурпирането на телевизионното или медийно пространство без възможност за опровергаване. Разбира се, разчита се и на остатъчният ефект на сгурията от лъжи оставени да димят след края на предаването без възражение. Ако не друго, най-малкото което остава като следа от присъствието на бързореките изопачаври, е усмърдяването на публичния диалог, чувството за поругаване на човешкия разговор и на езика като средство за общуване. Един лесен признак на тази разновидност по която могат да бъдат разпознати е тяхната изумителна способност да говорят без да си поемат дъх и да произвеждат думи както при вдишване така и при издишване. Тези виртуози е невъзможно да бъдат надговорени от нормално дишащи хора.

Според моите наблюдения от дистанция в българския парламент и извън него, един от шампионите в този жанр е Антон Кутев, макар и да допускам, че има по-добри от него. Неговият дядо, композиторът Филип Кутев вероятно би определил говоренето на внука си като „стакато”, преминаващо постепенно в „кресчендо”, „пицикато” и накрая в неравноделна БКП ръченица. Много бърз и ловък пропагандатор, чийто подочни торбички даже не трепват, когато изказва публични лъжи. Тук може би е времето да вметнем, че в изопачаврата като човешко качество присъства по необходимост и една масивна доза наглост, а също, че в някакъв старославянски смисъл там някъде се е скутил глаголът „врать”, да лъжеш. Кутев произвежда отлична изопачавра с високо качество, надявам се, че престъпната му партия ще зачете специалните му заслуги.

От другата страна на медийния публичен площад, вече маскиран като журналист, се появява друг вариант на бързореките изопачаври, Александър Симов, сравнително млад, объл човек, явно от последните фиданки на столетницата, с неудържим напор към бързоговорене, граничещо с логорея. Невъзможно е да бъде надговорен този, така да се каже, журналист, всъщност пропагандист от левицата. Умението му се заключава в това, че нито една тема в негово присъствие не може да бъде разисквана до края и по същество. Той също използва умело кресчендото като аргумент, което в негово изпълнение има лек нюанс на квичене, в случай, че не е успял своевременно да обезмисли и неутрализира разговора.
От професорската квота може би си струва да бъде споменат особено безмисленият и доказано зловреден в миналото като част от катастрофата Виденов парламентарист и иконономически експерт Румен Гечев. Заслугите му като финансов корифей и министър при Виденовата катастрофа са забравени от благодушният български народец, но неговото присъствие като разрошена бързоговореща изопачавра, няма как да бъде пренебрегната. При него, таланта изглежда се корени в способността му без умора да възпроизвежда публично „опорните точки” и то пак с тази безподобна публична апнея, при която говориш, притичвайки от една лъжа в друга, без да си поемаш въздух и произвеждаш говор, дори когато би трябвало да си в безсъзнание поради липса на кислород.

Интересно какво ли ще научат студентите от такава публична карикатура, продукт на рабфаковската академична общност от Институт по Пазарно стопанство, където друг корифей на Партията и агент на ДС с името Стати Статев приканва своите студенти да се пръждосват от България? Институт по Позорно Стопанство?

Но има и едно друго дъно на бързоговорящите изопачаври и там вече се е настанил Шамара: татуираният шампион, поетът на вулгарният рап, пресипналият говорител на Опорните точки от Позитано, геронтофила вдъхновител на червените старици и на пенсионираните герои на социалистическия труд от бившата милиция и комитетите на партията, напразно опитващ се едновременно да имитира телодвиженията на негроид от Бронкс и реториката на антифашист борец за Малката правда срещу диктатора Борисов. И всичкото това в прегракнал речитатив с източнобългарски мякащ диалект. Бързорапеща изпопачавра, без съмнение парично захранвана оттам откъдето се захранва и разнообразната политическа зоология от Бареков до Сидеров. Безплатен рап няма както знаем, а парите за политически рап изглежда са привършили и е дошло време за политически кючек със солово изпълнение на дудук. Всъщност, ако се замисли човек, Бареков обозначаван ту като „Дудука”, ту като „Капута” от безпристрастното народно наблюдение, е напълно у дома си в групата на бързоговорящите изопачаври, докато Сидеров често отлита в посоката на различна публична патология, където по-скоро се налага да се снеме наркологичен и психиатричен статус на говоренето и действията му.

В дамската група на изопачавроговорящите изгря ярко, но след това помръкна, може би поради изчерпаване на съответните фондове за нейната активност, брадавично надарената Нина Гергова. Тя говореше толкова бързо, че мисълта й ставаше напълно неуловима за нормалното човешко ухо. Но и кой ли здравомислещ би рискувал да проследи меандрите на този гигант на комунистическото хлевоустие облечен в рокля, както и да следва нейните „аргументи” наподобяващи повече шума от изсипване на кофа помия в коритото на квичащи свине, отколкото осмислена човешка реч?

Всъщност, за удобство може би следва да разделим явлението на женски представители като гореспоменатата Нина Гергова и ги наречем изопачаври от мъжките представители, които да носят по-мъжественото прозвище изопачавър. Към женските представителки греещи на левия политически небосклон, които представляват диалектическото единство между индивид и неговото проявление, заслужаващи да се нарекат изопачавра, без съмнение се нареждат Мая Манолова и Корнелия Нинова. Те сами по себе си индивидуално представляват политическата изопачавра като представители на своята престъпна партия, но освен това произвеждат продуктът изопачавра под формата на парламентарни безмислици и опорни точки с  неимоверна по мащабите си безочливост. Макар и в различни гласови регистри, (при Корнелия се долавят гръдни баритонови и пушачески компоненти, вероятно останали от далаверите с Булгартабак, докато при Мая преобладава режещият като банциг опашкарски дискант на кюстендилска скандалджийка), и при двете еднакво ярко просиява партийното вдъхновение публично да изопачават истината. При Корнелия това желание изглежда е толкова дръзко, толкова опияняващо, че тя сякаш изпитва видима еротична възбуда от това, че може да прави публично нещо срамно и че не, няма да я хванат, тя ще лъже дръзко с пламнало лице, с все по-басов глас и все по-упорито ще нарича бялото черно, но ще й се размине отново и отново, защото тя и нейната партия винаги са минавали метър. Каканиженето, птицевидното кудкудякане на Мая Манолова няма ясно изразен еротичен характер, но там еротиката е заместена от арогантност, разбира се също подплатена от чувството на безнаказаност, което за четвърт век разгул на беззаконието на комунистите в Прехода след предишните 45 години разгул на престъпленията им е станало нейна и на съпартийците й втора природа. Нейното публично говорене в най-общ смисъл може да се оприличи като сродно с интонациите на заловена в кражба ромска крадла, която веднага преминава в нападение, дори ако е хваната на местопрестъплението. Не е известно как и откъде е възприела тези маниери от „махалата”, но за постигане на една от важните цели на изопачавренето, а именно да надвикаш опонента си, тази техника й служи много добре.

Бавноговорещи изопачаври:

Тука, с леко колебание ще сложа Дърева, защото без особено преувеличение, тя може да да се класира и като изопачавър и като изопачавра, точно както Цола Драгойчева или Дража Вълчева можеха да бъдат титулувани и с „ другаря” и с „другарката”. Другарят Цола нямаше да звучи неблагозвучно за партийното ухо някога и изопачавър не драска ухото приложено към Дърева днес. Но не това е важното в нейния случай. За разлика от бързаците, при другарят Дърев има съвсем различен метод да се изговарят публично лъжи, а именно бавно и назидателно да се заплитат дълги морализаторски изречения, в които лявата фразеология нахлузва дрипите на класовото възмущение, сякаш върхушката на нейната столетна партия не са били винаги в миналото и сега криминални престъпници и експроприатори на чужда собственост чрез държавно или мафиотско насилие. Вела Пеев(ск)а с полумъжка партизанска прическа, громяща капитализма на „красивите” и „образованите”, в полза на свинаря мултимилионер Гергов, Манджуков, Гущеров и сие, ето на това наподобява тази бавнословна медийна сирена Дърева. Като нея са и комунистическите професорки Искра Баева и Мария Пиргова, с една малка разлика: докато Дърева поне изговоря лъжите си с поглед, който сякаш е в съзвучие с казаното от нея, което означава, че изопачаврата се е превърнала в искрена част от нейният мисловен процес, при тези двете професорки издайническите и шарещи погледи показват, че те изобщо не вярват на собствените си твърдения и лъжат просто хабитуално, по навик и по принцип, защото са откърмени в комунистически лъжи и техният истински дом е била винаги партийната изопачавра. А в техните среди тя винаги се е считала за истина.

Към бавните изопачаври бих отделил специално място за експерта по български синтаксис и по висок наратив, а понастоящем председател на турската партия в българския парламент Лютви Местан. При него изопачавренето почти е достигнало върховете на античен хекзаметър. Лъжите при него не се просто произнасят, те се дестилират дума по дума сякаш публичното изказване на една лъжа граматически правилно ще я направи истина автоматично ( например ако някой си спомня безупречната дикция с която в деня за размисъл твърдеше, че се извършва държавен преврат). Неговото би могло да се нарече даже наративничене (като производно от неговото определение за изказа на водородния колос Доган като висок наратив), като в случая тази дума е параним на изопачавра и е синекдоха за цялата му парламентарна дейност.

Не е възможно да се вместят всички публично представени варианти в една малка статия, но ми се струва важно да спомена един смесен тип, поради тяхното почти непрекъснато присъствие в телевизионните емисии и поради уникалната им позиция на публични манипулатори под прикритието на социологически агенции за проучване на общественото мнение. Всъщност в тази социологическа ниша са се навряли доста изопачители на истината от червения спектър, но характерното при един от тези представители е именно това:

Бавнобързащ Изопачавър:

Става дума, разбира се, за Андрей Райчев, социолог и притежател на социологична агенция за изопачаване на общественото мнение и голф имения. Интересното при него е съчетанието на бързото говорене с бавния смисъл. Може би даже глаголът говорене в случая е уместно да се замени с ломотене, защото е много трудно да се следят купчините и залповете от бързо и неясно произнесени думи, опаковани в яростни и безмислени жестикулации с ръце, които сякаш компресират, мачкат и разтягат политическото пространство, за да го оформят в желаната посока и да завършат накрая в някакво опулване, което трябва да им придаде липсващият интелектуален смъсъл. Ломотенето обаче не е безцелно. То е малко или повече замаскирано усилие да се изрече поредната лъжа маскирана като обективна истина и енергичните жестикулации нямат никаква друга цел освен да омагьосат и да прикрият поредният пропагаден фокус, с който политическият илюзионист и голф милионер се опитва да обърка наивната си публика. В същата ниша комфортно би могъл да се настани и известният Червен Кольо, както и Кънчо Стойчев, тоже социолог, чийто червени бузи точно съответствуват на цвета на пропагадните им предпочитания, представени като „представителна извадка” от истината. Не е съвсем ясно защо и двамата, както впрочем и Райчев, трябва да завършват лъжливите си тези със своеобразно многозначително опулване, сякаш за да си придадат статистическа достоверност. При Червен Кольо има един своебразен маниер да се говори с крайно приблизителни обобщения и умишлено изопачаване на казаното или на фактите, което се замества с народняшки омаловажавания от рада на ” Е хайде сега, да оставим!..Е,и?.. Е, хайде нека да… Е, да де….то това..” и други подобни, съчетано с гримасиране и междуметия, понякога съпроводени от неискрени малки смехове, нека да ги наречем „смехчета”, подобни на песвдодобродушните смехчета на агент „Димитър” Кеворкян в едър план по телевизора, когато подпъхва в разговора някоя провокациийка, без да даде възможност да й се отговори достойно и да бъде опровергана. Подсмихване и, беж, към друг въпрос. Но този персонаж, Димитър, е изцяло друга бира, както се казва напоследък.
Все пак този обзор не може да завърши без да се спомене и една разновидност, която бих определил като :

Банални, равнодушни и бездушни изопачавъри:

Към тези разновидности на първо място бих поставил Първанов, Станишев, Орешарски и Йовчев. Разбира се и мнозина други, всеки със своя принос, всеки повлякъл торбата със своята лъжа и своята маска, която нарича лице.

Всеки по своему, с бездарието си на комунист или с таланта си на провокатор, на агент или на обикновен подлец. А тук не можем дори да говорим за онези, скритите, без публичен образ. Но поне тези, видимите, които виждаме всеки ден, могат да бъдат някакси обозначени в рамките на моята несъвършена класификация. Какво е общото между тези споменатите? Преди всичко, способността им не само да изопачават истината, но да унищожават с измисления си език самият смисъл на говоренето. Те са научили и усвоили завинаги „партийният” език, мъртвешката изопачавра, която е гробарския идеологически език на бюрократа, на апаратчика, на комунистическия чиновник. Този език не може да произвежда смисъл, но може да убива смисъл. Всъщност, тези които го практикуват са дори отвъд лъжата и истината, защото макар и всичко което казват да е по същество един безкраен фалш, по-зловещото е, че те не казват НИЩО. Те обитават политическото нищо. Там няма нито една мисъл за която един нормален ум да се захване и поне да каже: ”Но това не може да бъде!” Равномерно, равнодушно и неуморно те живеят в това комунистическо гето, в това нескончаемо АОНСУ, в тази словесна морга, произвеждайки безмислие с което хранят своя и на себеподобните си посредствен разум, като в някакъв прокълнат свят на замръзнала в безвремието изопачавра. А с тях някъде встрани, в същата група, но и скрит зад тях, в сянката, се подхилва бездушния изопачавър – Митьо Гестапото, който даже няма нужда да си служи с дървения им език. След като от началник на престъпната политическа полиция е успял безнаказано да се превърне в успешен капиталист, сега той може да каже на целокупния български народ заедно с червените партийци и с типичното за куките безсрамие: „Сега аз съм милионер, а вие, много моля, да го духате!..”

Както би казал Радичков, „Гестапене му е майката..”

За да завърша казуса си за въвеждане на една нова, все още несъществуваща и неполучила, така да се каже, гражданственост дума, предлагам за разглеждане следните постулати при употребата й:

Изопачавра може да се употребява като съществително, което обозначава медийно, политическо или обществено явление, но може и да бъде отделен човек. Крайната преувеличена форма, в която може да се превърне необузданата навреме редова изопачавра се нарича „изопачавретина”.

Изопачавра може да се употреби и като глагол (например изопачаврене).

Изопачавра може да се използва и като историческо определение и описание за живота на цяла един народ като нашият през последните 70 години по следния начин: Социалистическо – Комунистическа – Посткомунистическа изопачавра, състояща се в последователно „построяване” и след това „разрушаване” на социализма и построяване в крайна сметка на личен феодализъм и то от едни същи хора, при пасивното съучастие на останалите.

И накрая, неизбежно в изопачавра се превръща всеки, който живее в нея без да се съпротивлява..

Сокър преди малко донесе топката за игра и я постави под стола ми подканящо, с надеждата да спра да си играя с клавиатурата на компютъра вместо с него и с много по-вълнуващата топка. И аз спрях, без да знам дали казах всичко онова което исках. А навънка заваля сняг, за да погребе онова есенно листо.

Д-р Любомир Канов

Ню Йорк