Старчески тандем обра фирмена база в село Изгрев, община Суворово. Сигналът за крупната кражба подал в понеделник управителя на фирмата....

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК подкрепя правото да се ползва майчин език по време на предизборна кампания

Често в офисите има недоволни служители от температурата на работното място и е трудно колегите да се разберат: да работи ли климатикът,...

Прoдукти за 4 порции:
1 салата Айсберг
150г варен бекон
150г синьо сирене
1 глава лилав лук
1 голяма глава целина
щипка сол
1с.л. лимонов сок
2с.л. зехтин

Приготвяне:
Целината се бели, измива и реже на кубчета с къдрав нож. Те се прехвърлят в тенджера. Налива се вода два пръстa под нивото на целината. Съдът се похлупва. Целината се вари на тих огън, около час. Останалите зеленчуци се почистват и измиват. Листата Айсберг се накъсват на дребно. Лукът се реже на пръстенчета. Беконът и синьото сирене се надребняват. Сварената целина и останалите продукти се събират в обща купа. В купичка се смесват една супена лъжица прясно изцеден лимонов сок, зехтин и сол. Съставките се разбиват с бъркалка. Салата се полива с дресинга. Обърква се и се оставя на хладно да се овкуси. Поднася се в разлати чинии.

/Поглед.инфо/ Има поне пет причини действащият Изборен кодекс, приет от ГЕРБ и станал печално известен като "кодексът на Фидосова", да бъде абсолютно неприемлив от гледище на честните и демократични избори.

/Поглед.инфо/ В Карлово започва отбелязването на 141 години от гибелта на Васил Левски. Тази вечер на едноименния площад в родния град на Апостола ще се състои възпоменателна церемония. По-късно възпитаниците на Средното общообразователно училище „Васил Левски” ще представят в залата на читалището спектакъла „Свободата е семе...”.

/Поглед.инфо/ "Няма сценарий с отцепниците от ПГ на ГЕРБ", категорично заяви Янаки Стоилов от "Коалиция за България" в студиото на сутрешния блок на Нова телевизия.

КРПМС организира кръгла маса по темите за застрояването и стопанисването на плажната ивица Ще продължи ли инвазията на капанчетата и...

/Поглед.инфо/ „В момента съм абсолютно независим. Решението си е мое и никой не ме е натискал”, каза в „Здравей, България” по Нова телевизия Светлин Танчев.

/Поглед.инфо/ Нищо ново не се случва в НС. Нищо ново няма, когато един депутат не е доволен от партийното ръководство и каже: "Чакай, да си взема шапката и да си ходя".

/Поглед.инфо/ Реформите, имащи за цел подобряването на програмната схема в Би Ти Ви, взеха още една жертва - „Преди обед".

Това е една от онези идеи, за които не можеш да повярваш как още никой не се е сетил. Това точно си мисли Артър Кей, когато в края на 2012-та му хрумва, че утайката от кафе не се използва за нищо. А защо, след като от нея може да се прави био-гориво, пита се той и отговор не чака, ами основава Bio-bean. Компанията вече е събрала капитал от над 100,000 паунда и Кей и партньорът му Бенджамин Хариман изобщо не смятат да се ограничават в мащаба. Bio-bean ще използва отпадъците от най-големите фабрики за производство на кафе в и около Лондон; водят преговори и с няколко от известните вериги кафетерии. Станцията за преработка ще функционира след 6 до 8 месеца, с капацитет 30,000 тона годишно. Технологията им е тайна, ето как я описва Кай:

„Представете си, че пред вас има огромна купчина утайка от кафе. Изсушаваме я, после следва частта, за която ние държим патента, тя ни позволява да извлечем маслената маса от утайката. Става чрез биохимичен процес, с разтворител, който евапорира през това, което наричаме „хексанова екстракция“. Извличаме около 15-20% маслена маса, останалите 80-85% се превръщат в пелети от био-маса, които ще се изпозлват за горене в бойлери. Разтворителят е 99,9% рециклируем, тоест може да се използва отново и отново.”

Бойлерите с био-маса са все по-разпространени и в частни домове, и във фабрики, и в обществени сгради. За момента обаче, все още масово се използват дървени пелети, доставяни от Северна Америка. Тестовете на Bio-bean са показали, че кофеиновите пелети произвеждат 150% повече енергия от тях, заради по-високото си калорийно съдържание. Така че, бойлерите със сигурност ще са по-добре, ако преминат на тях.

Пазарът за био-горивото, което компанията ще прави, пък е самият градски транспорт на Лондон. Немалка част от автобусите вече се движат екологично, сега няма пречки и останалите да започнат. Тъй като изходният материал е на практика безплатен, според Кей биодизелът и пелетите им ще бъдат с 10% под сегашната пазарна цена на сравними продукти.

Според изчисленията на Bio-bean, дейността им би спестила 192,000 тона отпадъци на сметищата, 462 тона метан и 53,200 барела нефт – годишно.

Кей вече е обявен за един от Лидерите на Лондон – инициативата на града, целяща да подкрепи зеленото предприемачество. Стискаме му палци да успее да осъществи идеята си, защото наистина е грандиозно добра. И после едно разширяване на бизнеса в посока насам би било чудесно:) Доста кафе пият българите, ще има енергия и отопление от утайката за милиони.

—

Bio-bean

Блокове 64 и 65 в кв."Възраждане" остават без вода от 10 до 15 часа днес. Това съобщават от ВиК-Варна. На сухо днес ще бъдат и м.Прибой до 14 часа, и с.Тополи до 14 часа.

Колегата блогър Ангел Грънчаров, който организира в мрежата подписка за моето завръщане на екран в БТВ, е публикувал в своя сайт позицията ми, както му я споделих в електронна преписка между нас. Не съм целял това, но след като така е преценил ( при изричното ми становище, че нямам какво да крия), инициаторът на подписката на практика е свършил деликатната работа вместо мен.
От една страна нямах намерение да занимавам аудиторията с този въпрос, който не е повдиган никога от мен, но пък щеше да бъде странно изобщо да не реагирам на факта, че стотици хора изразяват подкрепа за моята персона, а аз „нямам отношение”.
Използвам случая да благодаря за личната съпричастност на всеки, независимо от вероятността това усилие да няма практическа стойност и дори независимо от опасността подписката бъде употребено в обратната посока от онези, които не биха пропуснали да се възползват от някаква моя слабост ( например под формата на злорадство заради малък брой подписи)!
Както става ясно от писмото ми, във всичките три случая в живота ми, когато съм бил обект на „гласуване” ( в подписа да бъда назначен за директор на БТА през 1990-та, три години по-късно да не бъда уволняван от БТА , а наскоро и за „Човек на годината” на Българския хелзински комитет), съм имал щастието да получа подкрепа, с каквато малцина политици могат да се похвалят ( да, знам, че става дума за различни величини, но „величието” на „бройката” не ме интересува).
Така че „бройката” в сегашната подписка за мен не е от значение- една телевизия с аудитория от стотици хиляди зрители винаги може да обяви за пренебрежимо малка претенцията на няколко стотин или дори на няколко хиляди души.
Предпочитам все пак да оставя темата на този етап затворена в рамките на онова, което господин Грънчаров е преценил да публикува:

Писмата, които си обменихме с г-н Иво Инджев по повод петиция на граждани до bTV с искане за възстановяване на неговото предаване
февруари 17, 2014
Предлагайки съвършено самостоятелно идеята да се напише нещо като петиция от граждани до ръководството на bTV с искане за връщане на предаването „В десетката с Иво Инджев“, аз много добре съзнавах, че поставям самия г-н Инджев в твърде сложна ситуация; понеже съм импулсивен човек, скоро написах самия текст на въпросното обръщение, предложих го за обсъждане в блога на г-н Инджев, а пък като видях, че работата по този начин ще се протака прекалено и ще загуби ефекта си, без да губя и минутка публикувах текста на обръщението до ръководството на bTV под формата на петиция на съответното място. Скоро след като почнаха да се подписват хората под петицията, без да изчакам да се съберат повече подписи, аз изпратих по имейла текста на петицията до главния мениджър на bTV, а също така и направих видео, в което прочетох текста – тъй като му хрумна, че нищо не пречи да изпратя това видео в рубриката „Аз, репортерът“, с оглед да се получи известна гласност (Току-що разбрах обаче, че моето видео, тъй да се рече, е било цензурирано, т.е. е било хвърлено в коша, явно са го възприели като „безинтересен боклук“.)
Чувствах се обаче през цялото време доста неудобно пред г-н Инджев тъй като предприех всичките тия неща, които несъмнено го касаят, един вид на своя глава, без дори поне да го попитам дали не възразява да намесвам името му в такава една история; но аз се водех от някакви си свои идеални, ценностни подбуди и предположих, че г-н Инджев ще ме разбере и ще ми прости „самоуправството“; ала неудобството, некомфортността си оставаше. Днес обаче получих имейл от г-н Инджев, в който той ми представя своето отношение към твърде особената ситуация, в която аз, на своя глава, го вкарах с въпросната петиция, която за мен е нещо като „акция“, да я наречем така, на граждани, на представители на гражданското общество. Ето какво ми пише г-н Инджев, текста на писмото му е много интересен – тъй като показва ония черти на характера и морала на големия наш журналист, които го отличават от други и то доста шумни „герои на нашето време“, които напоследък дори заявиха гръмогласно някакви политически претенции, бидейки вдъхновени от „славния пример“ на недоразумението Волен Сидеров; след писмото на г-н Инджев можете да прочете и моя отговор до него:
Здравейте, господин Грънчаров,
Благодаря Ви за подкрепата и инициативата да организирате подписката.
Дължа Ви обяснение защо до момента не реагирам с позиция, макар да съм сигурен, че и сам се досещате за деликатната ситуация, в която се намирам.
От една страна е извън съмнение, че споделям общата част от Вашата аргументация, но в същото време няма как да се присъединя към комплиментарната й страна. И без това ме дебнат да се изявя като „нарцис“, поради което тактиката ми е да не помагам на желаещите да получат „доказателства“ за самовлюбеност от моя страна.
Честно да Ви кажа, водещата причина да не реагирам на този етап е желанието ми да мога честно да кажа (при всяко едно развитие на ситуацията), че става дума изцяло за гражданска инициатива, а не за някакъв опит за манипулиране от моя страна – като за изпросена подкрепа, например.
За мен е важно да мога да гледам в очите хората и да твърдя това. Не е достатъчно за самоуважението да можеш да твърдиш за себе си нещо, което не може да бъде оборено (защото няма доказателство за обратното). Както при изневярата: има хора, за които няма проблем, щом не могат да ги хванат, но за други е водещо да ЗНАЯТ, че не лъжат, когато казват на любимия човек, че не му изневеряват.
Извън емоционалната аргументация има и прагматична страна на въпроса. Ако действително тая някакви надежди за нравствен реванш, за мен все пак по-силната позиция е да бъда поканен, а не да се моля на въпросната телевизия. Евентуално „рязко движение“ от моя страна може лесно да бъде употребено злонамерено тъкмо срещу този нравствен реванш и да ми бъде вменен меркантилизъм.
Ако реваншът беше определящ за моето поведение, през 1997-ма нямаше да откажа на премиера Иван Костов да се върна „на бял кон“ като директор на БТА.
Никога не съм споделял публично причината за онзи отказ – някои подозират неоснователно, че съм бил сърдит на Иван Костов за разрива ни от лятото на 1995-та, когато напуснах в. „Демокрация“ след негов упрек за едно платено съобщение на Мултигруп във вестника (след което, впрочем, на първа страница, но вече без да съм главен редактор, се появи и стоя месеци наред реклама на… Мултигруп – ден след ден, месеци наред!). Истината е, че бяха станал директор на БТА по изричното и безалтернативно настояване на колегите ми от БТА, които чрез подписка (близо 500 от около 600 души в агенцията) ме бяха посочили като тяхната кандидатура за директорския пост през 1990-та. И смея да твърдя, че те направиха този избор не защото съм бил по-умен или по-подготвен да управлявам от други, а защото ме познаваха отблизо по-добре и от роднините ми като алтернатива на рухналия комунизъм. И до днес тези спечелени, но непредизвикани от мен избори, прототип на инициираната от Вас подписка, си остават моята най-голяма гордост от гледна точка на обществената подкрепа.
Съответно през 1997-ма не пожелах да се завръщам на терена на личната си победа от 1990-та с парашута на политическа намеса отгоре, макар и оказана от съмишленици, управляващи държавата. Или, ако си позволя игра на думи, не се възползвах от офертата на Костов и това ми костваше още 5 години битка за оцеляване без постоянна работа тъкмо по времето, когато и без да имат предложения от най-могъщия човек в държавата, мнозина се натискаха за постове като „заслужили борци“ против комунизма. Познавам типове, които намразиха лично Костов (без някога да са се доближавали до него) защото не бил уредил дето им на работа, пък те толкова много дали от себе си за СДС в кварталната партийна дейност по време на избори…
Подписката, която организирате сега, напомня на ситуацията от 1990-та в моя живот, когато трябваше да решавам дали мога да понеса тежестта на очакванията. Минал съм по този път и трябва да съм оглупял повече от обичайното, за да гледам с лека ръка на предизвикателството.
Както и да Ви прозвучи, решението не е лесно, защото доста подводни камъни дебнат потъналата ми в БТВ гемия, от която изплува моя блог – едно от нещата, от което не бих се отказал с лека ръка – само за да съм на екран.
Би било трудно съвместимо да запазя острата си позиция в блога с неизбежното компромисно поведение на екрана, без каквото няма да бъда „ощастливен“ от никое политическо величие като събеседник (т.е. сам ще дам на телевизионното началство повод бързо и този път завинаги да ме разкара като негоден, дискредитиран водещ, бойкотиран от важните клечки в държавата).
Иначе казано, има конфликт между твърдото ми намерение да не отстъпвам от заявените си в блога позиции и възможността да ги отстоявам пред голямата телевизионна аудитория.
Ще спра дотук, макар да има(м) и още всевъзможни разсъждения по темата, която е доста комплексна, за да откровенича публично (поне на този етап) по нея. Ето защо реших да Ви запозная с с моята аргументация извън публичността.
От друга страна, от много години изповядвам принципа никога да не говоря и пиша неща по обществено-политически въпроси, които не бих казал и публично пред ВСЯКАКВА аудитория. Лаская се от мисълта, че си позволявам лукса да не се нагаждам спрямо онова, което различната аудитория иска да чуе.
В този смисъл, нямам какво да крия. Ако прецените за нужно (без да Ви подтиквам към това), чувствайте се свободен да ме цитирате където и когато прецените.
Поздрави,
Иво Инджев

Здравейте, уважаеми господин Инджев,
Благодаря Ви за писмото, в което разкривате своята позиция по подписката! Бъдете спокоен, напълно Ви разбирам, а пък самия факт, че за Вас лично подобни моменти, имащи чист нравствен смисъл, имат значение, са онова нещо, заради което аз лично много Ви ценя, уважавам и подкрепям (с каквото мога) – при това без да се познаваме лично, без никога да сме разговаряли на живо. То именно ми показва, че не съм сбъркал в преценката си – понеже се оказва в нашенските родни условия, че подобен род личности с развито нравствено чувство са същинска рядкост, особено пък сред т.н. „публични личности“, където, ако съдим особено пък от случващото се напоследък, деморализацията сякаш е повсеместна. На това именно основание смятам, че редки личности като Вас заслужават подкрепа, независимо от това, че постоянно биват обругавани от мерзавците, включително и от „звездите“, които задават тон в последните години в нашенските медии, пък и в нашенската политика. Преживял съм в некраткия си вече живот подобни ситуации, макар и в съвсем друг мащаб, затова много добре си представям как се чувствате – и затова Ви подкрепих съвсем безкористно, единствено на основата на чисти идеални или ценностни подбуди.
Идеята за тази подписка ми хрумна съвсем неочаквано когато четях Ваш анализ на пошлите едва ли не „любовни“ изпълнения между личности, които са пълна антитеза на личностния тип, който Вие лично представлявате. За мен това е нещо като нравствен тест на ръководството на бТВ: интересува ме дали тия хора могат да осъзнаят що е това дълг спрямо човек, към когото са постъпили крайно безчовечно, уволнили са го само и само за да угодят на едно временно, но затова пък така арогантно политическо величие като Гоце Първанов. Зная, че тия хора, дето ръководят въпросната медия, нямат възможността да вземат самостоятелни решения, но все пак ми е интересно как ще реагират – за да запазят все пак някакви следи от достойнството си. Пък и направих подписката с оглед в тежката ситуация, в която страната ни се намира, ний, гражданите, все пак да даваме постоянно знаци, че няма да се примирим с мерзавщината, с арогантността на „героите на деня“ и пр. Смятам, че това е важно – затова и си го позволих. Да видим все пак какво ще стане, за мен това е интересно. И нищо да не стане, и да няма ефект подписката, самият факт, че ние, подписалите този документ, сме имали дързостта да кажем открито и право в очите какво мислим за стореното в тия години на морално падение на това, което у нас минава за „журналистика“, все пак е нещо, което сме били длъжни да направим – за да ни е чиста съвестта.
Благодаря Ви за разрешението да Ви цитирам, ще се възползвам от него непременно и то много скоро. Мисля, че никой от нас двамата няма повод да се срамува за това, което е написал в тези две писма, пък и изобщо.
Желая Ви здраве и добро!
С поздрав: Ангел Грънчаров

Share on Facebook

Продължаваме с третия ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , а днес ще идем на плажен волейбол и вдигане на щанги

Приятно четене:

Девет олимпийски дни в Лондон 2012

По-бързо, по-силно, по-високо

Ден трети

Плажен волейбол, Хайд парк и щанги

Не помня дали въобще бях нагласил аларма за събуждане или просто не я чух, но се успах. Станах около осем, а трябваше по-рано, тъй като имах билет за

сутрешната сесия по плажен волейбол,

започваща в девет часа. Направо облещих очите като видях цифрите на телефона, скоропостижно се облякох и се изстрелях навън. Нямаше време за закуска! Чакаше ме около 15 минути ходене до метро станцията Fulham Broadway и девет спирки пътуване до станция Embankment. В девет вече следвах стрелките към Horse Guards Parade – арената на плажния волейбол, намираща се недалеч от Бъкингамския дворец. Мястото е известно с годишните церемонии по случай рождения ден на британския монарх. Указателните знаци ме вкараха в някакъв парк, но по едно време изчезнаха. Нямах представа накъде да поема, имаше няколко алеи, а знаци и стрелки липсваха. Гледам някакъв човечец във военна униформа мина напряко, заобикаляйки едно от загражденията. Последвах го и никой не ме спря. Помислих си: „Чудесно“, но след малко щях да съжалявам.

На пропускателния пункт набързо ми сканираха билета и забързах напред, за да хвана първият мач за деня. Озовах се обаче пред нов пункт. Няма проблеми, давам си пак билета за сканиране, но машинката изпищя и момчето на КПП-то ми каза: „Съжалявам, сър, не можете да влезете отново“. Нещо не го разбирам за какво говори. „Да вляза отново ли? Ама аз сега влизам“, казвам учудено. Според момчето, системата показва, че вече съм излязъл от зоната, а повторно влизане не е разрешено. Опитвам се да му обясня, че съм се объркал и просто съм последвал някакъв човек. Все едно говоря на стена. Любезно, но категорично: „Съжалявам, сър, не можете да влезете отново“. Според мен си мислеше, че съм взел нечий чужд билет и се опитвам да вляза с него. Затова му показах пропуска, който е поименен, и личната си карта, за да види, че имената съвпадат. Най-после, леко колебание в погледа му, последвано от: „Добре, сър. Моля, последвайте ме“. Това и направих, а доброволецът ме заведе до будка, в която дадохме билета на човека вътре. Той го сканира и потвърди, че съм излязъл от зоната преди броени минути, но пропускът никога не е бил сканиран на влизане. Тогава ми светна какво е станало. Следвайки човека във военната униформа, съм влязъл неправомерно в зоната. КПП-то, на което съм дал билета си, е било за излизане и, ходейки по алеите, съм стигнал до другото място, което е било за влизане и именно там ме спряха. Това потвърди и човекът в будката, а момчето-доброволец каза, че всичко е наред и мога да продължа.

Забавянето се оказа достатъчно, за да изпусна първият двубой за деня – женски мач между две германски двойки, които вече даваха интервюта, когато влязох на стадиона. Арената побираше 15 000 души, но големият капацитет не беше изненадващ. Въпреки факта, че това е един от най-младите олимпийски спортове (въведен в програмата през 96-та в Атланта), бийч волеят бързо придоби популярност, благодарение на атрактивността си.

Стадионът беше кажи-речи пълен, не липсваха колоритни фенове, а на почивките имаше музика и мажоретки за забавление на публиката. Интересен факт: по официални данни, за направата на игрището, са били използвани 3 000 тона пясък! Изгледах част от втория мач – мъжки двубой между поляци и швейцарци, след което поех пеша към Хайд Парк.

Другият ми билет за деня беше за един от „най-българските“ спортове – вдигане на тежести, но състезанието щеше да се състои вечерта. Щях да убия времето в

Хайд Парк,

който беше едно от местата с видео стени за гледане на Олимпиадата. Влизането във фен-зоната беше безплатно, но имаше ограничение за броя на зрителите, които може да поеме. В това отношение нямах проблем, защото беше сутрин, работен ден (петък) и нямаше много желаещи. Тук видео стените бяха цели пет и всяка излъчваше различни видове спорт. Пространството обаче ме изненада. Очаквах зелена поляна, а вместо това, всичко беше покрито с дървени стърготини. Иначе имаше сковани пейки, но те не достигаха и много хора предвидливо си бяха донесли одеяла за постилане върху земята.

Налазих едно камионче за храна и, въоръжен с огромен хот-дог, се паркирах пред стената, на която излъчваха лека атлетика, в очакване на квалификациите на 400 метра с препятствия за жени. Щеше да бяга Ваня Стамболова, но така и не видях участието й, защото британците излъчиха само няколко от сериите, а нейната пропуснаха. Вместо това, от Би Би Си наблягаха на напъните на седмобойките в сектора за висок скок. Нормално, там беше тяхната звезда Джесика Енис, чийто лик грееше от стотици билбордове в Лондон. Два дни по-късно, Енис щеше да оправдае британските надежди, спечелвайки златния медал в дисциплината си.

По-късно разбрах, че не съм изуснал много, тъй като Ваня бързо-бързо отпаднала, препъвайки се на първото препятствие. Понякогата Олимпиадата е жестоко нещо. Четири години се готвиш като луд и на самото състезание нещо се обърква и разбива всичките ти надежди. Сетих се за Лоло Джоунс, която беше сполетяна от същата участ в Пекин през 2008-ма. Американката беше абсолютна фаворитка за златото на 100 метра хърдели и водеше във финала, преди да закачи последните две препятствия, което беше достатъчно да финишира седма и да я остави без какъвто и да е медал. Ето видео от изплъзването на една олимпийска мечта в Пекин:

Забелязахте ли победителката Дон Харпър, увила се с американския флаг? Въпреки победата-подарък от съдбата, дори не отиде да утеши Джоунс, която й е първо – съотборничка, и второ – сънародничка. Явно, за някои спортисти, съперничеството на пистата е прекалено голямо и не могат да го превъзмогнат, дори при победа.

Историята на Лоло ми стана интересна след една статия на нашия сънародник Иво Иванов, който от години живее зад Океана. Статията (казва се „Лоло и цифрите“, ето линк към нея: http://ivo.ucoz.com/index/0-16) описва тежкото детство на Джоунс, животът й без собствен дом, постоянната смяна на училища, трудностите на майка й да отгледа сама пет деца и напускането на семейството на едва 15-годишна възраст. С интерес проследих участието на Лоло в Лондон, като тайно й стисках палци, защото историята й ме трогна. Класира се за финала, но отново остана в подножието на почетната стълбичка, завършвайки четвърта. Този път бягането й беше чисто, без закачени препятствия, но просто съперничките й вече бяха по-бързи. Така е, на Олимпиада понякога имаш само една възможност да блеснеш истински и трябва да я грабнеш, ако не искаш да съжаляваш до края на живота си. Лоло Джоунс обаче не се отказа от преследване на олимпийската си мечта. След разочарованието в Лондон просто се преквалифицира и сега е в Сочи, като част от американския национален отбор по… бобслей. Кой знае, може пък на зимна Олимпиада да има повече късмет, отколкото на лятна.

Excel House, 1 Hornminster Glen, Hornchurch, Голям Лондон RM11 3XL, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Избутах няколко часа на поляната със стърготините в Хайд Парк, но в късния следобед беше време да се отправя отново към изложбения център Excel за състезанието по

вдигане на тежести

Носили ни толкова медали и успехи в миналото, щангите почти бяха убити като спорт у нас след поредица от допинг-скандали. На Олимпиадата в Сидни`2000 целият български отбор беше изваден от Игрите, а трима щангисти трябваше да върнат спечелените вече отличия, заради открит в пробите им фуроземид (забранен диуретик). Единствен „сух“ се измъкна Гълъбин Боевски, който запази златото си, защото не приемал същите медикаменти като съотборниците си и пробата му беше чиста. В Пекин`2008 абсолютно всички 11 национали бяха спрени от участие, заради открит в пробите им метадианон (анаболен стероид). Така, четири години по-късно, имахме спечелени само две квоти за Лондон – една при мъжете и една при жените. Щях да гледам мъжкото ни участие в категория 85 кг в лицето на Иван Марков. Бургазлията беше един от единадесетте, дали положителна проба преди Игрите в Пекин, но се върна в националния отбор и се пребори за участие в Лондон.

Бях сред първите, които влязоха в залата за вдигане на тежести, а билетът ми беше за място леко встрани от сцената, но все пак – на петия ред. Като ще се ходи веднъж на Олимпиада, поне да виждам екшъна отблизо. Докато чаках щангистите да излязат, някакъв човечец ме потупа по рамото. Оказа се новозеландец (вече не си спомням името му), много сърдечен, женен за нашенка и пожела да се фотографира с родния флаг с надпис „Team BG”. На драго сърце го снимах, после се разговорихме и обеща днес да стиска палци за нашето момче.

Не бях гледал вдигане на тежести на живо, но мога да кажа, че страшно се изкефих. Имаше драма, обрати, изненади, тактика, въобще всичко, което се иска, за да ти е интересно.

Няколко думи за самия спорт. Състои се от две дисциплини или, по-скоро, движения. Първото – изхвърляне, е по-трудното, тъй като при него щангата трябва да се вдигне рязко над главата и да се изправиш с нея. Второто е изтласкване, при което щангата се слага на гърди, изправяш се и тогава я вдигаш над глава. Всеки състезател има право на три опита за всяко движение и трябва да има поне по един успешен и в двете, за да участва в крайното класиране. Силата тук съвсем не е всичко, както някои си мислят. Изисква се изключително добра координация и позиция на тялото. Затова някои щангисти тренират пред огледало, за да постигнат максимална симетричност на тялото и съответно – ефективност на движенията.

Преди началото, състезателите излязоха, за да бъдат представени. Освен Иван Марков, единственият, за когото бях чувал, беше Андрей Рибаков от Беларус – олимпийски и световен рекордьор в категорията. Той обаче ме изуми с три поредни неуспешни опита и ранно отпадане от състезанието. Новозеландският ми съсед по седалка ми подсказа, че беларусинът вероятно има травма. В изхвърлянето изпъкна китаец на име Лу Йонг, който вдигаше щангата с такава лекота, че се зачудих какъв ли нов допинг са измислили азиатците. Съвсем не съм единственият, на когото възходът на Китай в спортове, в които никога не са имали традиции, се струва съмнителен. Например, във вдигането на тежести при дамите (то пък едни дами) грабнаха три златни медала, но жените им сигурно имаха повече мъжки хормони от някои нацепени бургаски батки. При мъжете, китайците взеха две титли и бях готов да се закълна, че Лу Йонг ще е новият олимпийски шампион в категория 85 кг.

По-важно обаче беше

представянето на Иван Марков

Нашето момче постигна 172 кг от трети опит и успя да се нареди четвърти след изхвърлянето. Това, особено след отпадането на Рибаков, ми вдъхна сериозни надежди, че може да се пребори за неочакван медал. Гледах да давам кураж, като, при всяко от излизанията на Марков, виках „Давай, Иване!“ и развявах националния флаг. Същото правеха и други българи от още няколко места в залата.

Нещата се наредиха още по-добре в изтласкването, в което Марков започна с успешен опит на 203 кг и вратата към почетната стълбичка се отвори широко. При втория опит щангата вече беше с тежест 209 кг. Ето, Иван я слага на гърди, изправя се, вдига я над раменете си, изправя стойката и я задържа, след което я пуска на земята. Скачам от радост и викам: „Браво, Иване!“. Нещо обаче не е наред. Вместо аплодисменти, чух групова въздишка на разочарование. Едно дълго: „Ооооооо…!“. Тогава разбрах, че Иван изпуснал щангата малко преди да прозвучи пискливият сигнал за успешен опит. Може би половин секунда не му беше стигнала, но „почти“ и „за малко“ не се броят. Притихвам на седалката и псувам наум. Малко по-късно, Марков излезе за последен опит. На видеостената показаха треньорите Иван Иванов (олимпийски шампион от Барселона`92) и Кристиана Колева, които го изпратиха с потупване по гърба и надежда в очите. „Айде, Иване, трябва да я вдигнеш!“, викам аз, когато излезе на сцената. Този път обаче дори не беше близо и изпусна щангата още в процеса на изтласкването й. Така отлетя възможността за първи медал на България в Лондон. А шансът наистина беше реален, защото Лу Йонг, когото набедих за допингиран, записа три поредни „нули“ в изтласкването и отпадна от надпреварата. Простите сметки показваха, че при успешен опит на 209 кг, Марков щеше да изпревари с един килограм завършилия на трето място иранец Ростами и да грабне бронза.

Следваше церемонията по награждаването, която започна с култовата мелодия на Вангелис от филма „Огнени колесници“. Имах клипче от церемонията, но съм го затрил някъде, затова поствам видео само с мелодията:

За протокола – шампион стана полякът Желински,

втори – руснакът Аухадов, а бронзът беше за вече споменатия Ростами. Поляците и иранците в залата ликуваха, единствено бай руснак си траеше. Явно за братушките сребърният медал се равняваше на поражение и не беше повод за радост. А аз на бронз за наш Иван щях да се радвам като на злато. Изслушах полския химн, след което пожелах всичко най-хубаво на новозеландския си съсед по седалка и си тръгнах. Ако Марков нямаше никакъв шанс за медал, едва ли щях да бъда разочарован, но, когато беше толкова близо (половин секунда да беше задържал още щангата), как да не го е яд човек? Вярно, че състоянието на родните щанги е плачевно, има го безпаричието и тежките условия за подготовка, но пак се връщам на това, че, когато животът ти поднася възможност, не трябва да я изпускаш. Защото точно половин секунда е разликата между това да казваш „Участвал съм на Олимпиада“ и „Имам медал от Олимпийски игри“. Хубавото е, че Иван Марков е млад човек (беше на 24 в Лондон), вече спечели медал от Световно първенство и ще има нов олимпийски шанс в Рио през 2016-та. Успех, Иване!

Прибрах се в хостела унил. В общото помещение, което беше нещо средно между бар, ресторант и стая за игри, имаше компютър с безплатен Интернет. Реших да проверя в сайта на Олимпиадата за

някакви свободни билети

през идните дни. Търсех най-вече такива, свръзани с българското участие. За Йордан Йовчев нямаше, за гимнастичките ни нямаше и… хоп – изненада! Имаше за девети август, за финала в женската борба – категория до 72 кг. Категорията на Станка Златева! Бързо кликнах на билета, за да помисля. Системата го пазеше минута и половина, след което, ако не го платиш, пропускът отново ставаше свободен. Първоначалният план беше да съм в Лондон шест дни, т.е., ако исках да гледам женската борба, трябваше да остана с три дни повече от необходимото. Отпуската, която си бях взел, беше достатъчна, а Станка беше най-голямата ни надежда за златен медал за Игрите, така че малко ми трябваше да реша – оставам! Веднага купих нов самолетен билет за София, за 10-ти рано сутринта, а със спането реших, че ще импровизирам в движение. Важното е, че за тази и следващата вечер имах резервация. Намерих и още един интересен билет, за седми август – футболен полуфинал на стадион „Олд Трафорд“ в Манчестър! По схемата на турнира, имаше голяма вероятност да играят домакините срещу Бразилия, което щеше да е страхотен мач. Купих и този билет и си легнах с мечтата на девети да слушам българския химн в залата по борба, а нашият флаг да е най-високо на пилона.

Очаквайте продължението

Автор: Атанас Стратиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (1): Тенис и бокс
2. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (2): Уилям, Кейт, Джокович и мач на „Дрийм Тийм“
3. Лондон, бейби!
4. Десет дни в Лондон и Англия
5. Оооооооооообичам Лондон!
6. Лондон – пролетни впечатления (1)
7. Седем дни в Лондон (2)
8. Лондон с Пепеляшка (1)
9. Към Европа с влака (5): Лондон
10. Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)
11. Лондон – пролетни впечатления (2)
12. Ето как попаднах в Лондон (1)

/Поглед.инфо/ Пратих SMS на Борисов, че напускам ГЕРБ, той ми пожела успех Аз съм експерт, а не партиен послушник. Настоявам да има изискване за ценз, образование и възраст за депутатите, казва Красимир Стефанов.

Дванайсетокласничка от Враца изобрети иновационно устройство, което издава електронни касови бележки и фактури. Идеята, която има и...

/Поглед.инфо/ Раденовски на бял кон в “Пирогов” Бившият шеф и проф. Веселин Борисов влизат в управата на спешния институт

/Поглед.инфо/ Точно както ресторантите в Европарламента ще работят и депутатските бюфети в нашето Народно събрание. И избраниците получиха бърза писта за кафе и закуски рано сутрин, когато се регистрират за кворума.

Юлия Георгиева фото: Румен Сарандев Развален годеж може да остави цяло семейство на улицата. Това е историята на семейство Оводовски....

/Поглед.инфо/ Ген. Луков не може да е икона, защото е бил човекът на Гьоринг, казва акад. Георги Марков.

/Поглед.инфо/ Люспите в ГЕРБ продължават. След първата вълна напуснали преди конгреса на партията се задава и втора. Крак вчера поведе бившият шеф на данъчните Красимир Стефанов, който обяви, че става независим депутат.Копирано от standartnews.com

/Поглед.инфо/ Вариант на декларация, която да търси сваляне на напрежението, ескалирало в петък след изказването на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов, ще предложи днес парламентарният шеф Михаил Миков на депутатите.

Бащата и синът, които пострадаха при падане в Банско вчера, тръгнали на преход през Джамджиев ръб без екипировка и без мобилни телефони,...

/Поглед.инфо/ Президентът Росен Плевнелиев ще се срещне днес от 10,30 ч. с ръководството на Движението за права и свободи.

Петокласникът Кристиян Стефанов се е отдал на работа по създаване на сай "Учебно помагало - Помня лесно". Сайтът е в помощ на учениците,...

/Поглед.инфо/ Паметник на Васил Левски ще открие днес в сръбския Димитровград премиерът Пламен Орешарски. Градът се намира в Западните покрайнини и е населен предимно с етнически българи.

/Поглед.инфо/ Скандал стана в предаването на Милен Цветков по Нова телевизия. Георги Коритаров се ядоса на водещия, че го прекъсва и се опитва да насочи разговора във водената от него посока.

/Поглед.инфо/ Скандал стана в предаването на Милен Цветков по Нова телевизия. Георги Коритаров се ядоса на водещия, че го прекъсва и се опитва да насочи разговора във водената от него посока.

Че китайските мартеници стават все повече от година на година, не е тайна. Особено когато изобразяват приказни герои вместо народните...

/Поглед.инфо/ Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой опита да успокои страховете на Европейския парламент, като обеща са се консултира с него преди да предложи кандидат за председател на Европейската комисия.

В Карлово започва отбелязването на 141 години от гибелта на Васил Левски.  Тази вечер на едноименния площад в родния град на Апостола  ще...

/Поглед.инфо/ България и Турция договориха увеличаването на броя разрешителни. Пробивът беше постигнат след няколкочасови трудни преговори на българския министър на транспорта Данаил Папазов с неговия турски колега в Анкара.

/Поглед.инфо/ Вчера беше важен ден за ГЕРБ, тъй като трябваше да се види насоката, в която ще тръгнат. Всъщност решенията, които взеха, са доста показателни - те са крайно консервативни. Всъщност ръководството на ГЕРБ, имам предвид най-вече двамата лидери, развиха посока, която разчита на това, което е ГЕРБ до сега.

Bмомента на правителствено ниво се обмисля кандидатурата на Сочи и за лятна олимпиада. Това трябва да стане в близките няколко години....

На этой неделе в Чикаго пройдут гастроли Гамбургского балета. Всемирно известная труппа представляет балет “Третья симфония Густава Малера” в постановке художественного руководителя Джона Ноймайера. История балета в Гамбурге начинается с открытия в 1678 году оперного театра. Первыми спектаклями были балеты на музыку Ж.-Б.Люли и Г.Телемана. В 1738 году городская опера закрылась, но в город приезжали гастролирующие артисты, и наряду с операми и драматическими спектаклями обязательным “блюдом” были балеты. Так, в 1769 году вся городская знать посчитала своим долгом посетить балет “Дон Жуан” на музыку К.В.Глюка. В Гамбурге выступали лучшие балерины своего ...

Видео-обръщение на координаторите на инициативата за събиране на подписи във Великобритания за свикването на национален референдум през май 2014 г.

/Поглед.инфо/ Слухове, че соцдепутатът Кирил Добрев напускал БСП, го принудиха да направи специално изявление.