Министерството на външните работи на Обединени арабски емирства (ОАЕ) обяви, че премахва туристическите визи за 13 държави-членки на...

По повод Националния празник на Р. България 3-ти март, Културно-информационния център „Босилеград”, отдел "Култура и международни дейности" при Столична община - София, и историкът д-р Ангел Джонев от Кюстендил изнесоха тържествена програма, в приятната атмосфера в салона на КИЦ. Пред около 40 босилеградчани квартет „Софийски солисти” изпълни избрани творби от Моцарт, Чайковски и от известния български композитор Марин Големинов. Между две изпълнения Анета Иванова, преподавателка по български език и литература, изпълни лирическия увод от Вазовата ода „Опълченците на Шипка”.

Изпълнителният директор на Черно море Марин Маринов коментира бъдещето на Георги Иванов-Гонзо. Както вече стана ясно, в последните 24 часа...

Части на руската армия на полуостров Крим са нахлули в две военни ракетни бази - едната в Евпатория, а другата - в Севастопол. И двете бази...

Задържаха 35-годишната Виолета Петрова, която направи опит за избяга от благоевградския хотел "Езерец", съобщава struma.com. При настаняването...

Част от феновете на Спартак (Варна) излязоха с отворено писмо до футболната общественост, с което потвърдиха информацията на petel.bg от...

Българската официална политика изпадна във внезапен пристъп на българофилство по отношение на правата на българите в Украйна, когато там се появи проблем в съзвучие с този на говорещите руски език.

Проглеждането иначе е похвално, ако не звучеше пред скоби в рамките на световната криза с руското нашествие като скрита форма на подкрепа за главния пропаганден контракоз на Кремъл, послужил за основание за пряката военна намеса на Русия, сметнала за нужно да отвръща с войска в защита на езиковите права на руснаците.

Днес, на 5 март, в деня, когато светът се отървава от Сталин през 1953-та година, е подходящо да направим връзка между актуалните събития, свързани с руска свръхчувствителност по националния въпрос и завещанието на Сталин в същия този Крим, където Путин, въздишащ по съветския диктатор, се държи войнствено от позицията на защитник на накърнени национални права.

Ето за какво става дума през 1944-та в Крим.

ГЛАСОВЕ:

“Животът отново се спука по шевовете” – кримски българи за насилствената депортация през 1944 година

На 24 юни 1944 година, дни след освобождаването на Кримския полуостров от немска окупация, за 60 часа са депортирани и кримските българи, гърци и арменци.

Вътрешните депортации в съветската страна засягат повече от 6 милиона души в периода от 1920, когато са изселени 45 000 терски казаци, до 1953 г. Върховите моменти са два – при разкулачването и колективизацията през
1930-31 г. и по време на Втората световна война.

Депортирани са етнически групи и цели “наказани народи”, социални групи като кулаците (над 2 милиона души) и дворяните, конфесионални като Свидетелите на Йехова и Истинно-православната катакомбна църква, политически неблагонадеждни “бивши хора” и близки на “врагове на народа”.

Първият депортиран етнос са корейците от Далечния изток през 1937. Депортациите по етнически признак – превантивни и наказателни – засягат над 40 националности.

Българите се заселили в Крим на три вълни – в края на ХVІІІ век, след войната от 1829 и след Кримската война.

На територията на Кримския полуостров българи има още по времето на хан Кубрат, които след разпадането на Стара Велика България попадат в пределите на различни държави.

В по-ново време обаче компактни маси българи започват да се заселват в началото на XIX в. Те произхождат от странджанските селища Граматиково и Малко Търново.

При официалното преброяване от 1897 г. числеността на кримските българи възлиза на 7528 души

Гражданската война в Русия от 1918-1922 г. се отразява отрицателно на българската диаспора на полуостров Крим. В периода 1921-1922 г. много българи умират от глад, а в края на 1929 г. и в началото на 1930 г. е извършена принудителна колективизация; разкулачването изпраща най-добрите български стопани в Сибир.

В годините на Втората световна война българите, живеещи на територията на СССР, са изпращави в трудовите батальони.

Сталинският режим извършва още едно изселване на компактно живеещи българи там до 1944 г.

Те били обвинени за врагове, за сътрудници на окупационния немски режим.

От 1989 г. започва държавна програма за завръщането им (както и на други изселени народи, сред които кримски татари, гърци и арменци) в Крим. За съжаление тя не успява да бъде реализирана цялата и малко от българите се връщат в Крим. Цели български села престават да съществуват.

Преди насилствените изселвания според официалната статистика българите са били около 12 500. Те са разпръснати по много райони на Съветския съюз и не ги оставят да се заселят компактно – едни отиват в Урал, други в Башкирия, трети в Северен Казахстан или из целия Сибир.

През 1944 година, девет дни след депортацията на кримските татари, обвинени в предателство и сътрудничество с немците, Берия предлага на Сталин да бъдат изцяло изселени и останалите кримски “народи-предатели” – българи, гърци и арменци:

До Й.В. Сталин
29 май 1944

След изселването на кримските татари продължава работата в Крим по разкриването и арестуването от органите на НКВД на антисъветски елементи. На територията на Крим са отчетени живеещи към момента 12 075 българи, 14 300 гърци, 9 919 арменци.

Българското население живее предимно в населените места между Симферопол и Феодосия, а също в района на Джанкой. Съществуват 10 села, всяко от тях с население от 80 до 100 жители българи.

През периода на немската окупация значителна част от българското население активно е участвала в провежданите от немците мероприятия за производство на хляб и хранителни продукти за германската армия, съдействала е на германските военни власти при разкриването и задържането на военнослужещи от Червената армия и съветски партизани, получавала е охранителни удостоверения от германското военно командване.

Немците организирали полицейски отряди, съставени от българи, а също провеждали вербуване сред българското население за изпращане на работа в Германия.

НКВД смята за целесъобразно да се проведе изселване от територията на Крим на всички българи, гърци, арменци.

На 2 юни 1944 г. Сталин подписва постановление № 5984 на Държавния комитет за отбрана за “допълнително изселване от територията на Крим на 37 000 души, сътрудници на немците, от българите, гърците и арменците”:

“…Да се възложи на НКВД (др. Берия) допълнително към изселването на кримските татари по постановление на ДКО № 5859 от 11 май 1944 г. да изсели от територията на Кримска АССР 37 000 немски съучастници от българите, гърците и арменците. Изселването да се проведе от 1 юли до 5 юли т.г.

Изселените от Крим българи, гърци и арменци да бъдат изпратени за разселване в селското стопанство, в помощни стопанства и към промишлени предприятия в следните области и републики: Гуревска област на Казахска ССР – 7000 души, Свердловска област – 10 000 души, Молотовска област – 10 000 души, Кемеровска област – 6000 души, Башкирска АССР – 4000 души. Да се задължи Народният комисариат на транспорта и съобщенията (др. Каганович) да организира превоза на спецпреселниците със специално сформирани ешелони…

За два дни в края на юни били изселени 12 422 българи, 15 040 гърци и 9919 арменци.

В операцията участвали 23 000 военни от войските на НКВД и около 9000 души от оперативния състав на органите на НКВД-НКГБ.

На 5 юли 1944 Берия докладвал, че изселването на кримските народи е успешно завършено.

Държавен комитет за отбрана
До другаря Сталин Й. В.

На 4 юли 1944 г. НКВД на СССР докладва, че изселването от Крим на спецпреселниците – татари, българи, гърци, арменци, е завършено. Общо бяха изселени 225 009 души, в това число татари 183 155 души, българи 12 422, гърци – 15 040, арменци – 9621, немци – 1119, а също чужди поданици – 3652.

Всички татари пристигнаха и бяха разселени в областите на Узбекска ССР – 151 604 души. В областите на РСФСР съгласно постановление на ДКО от 21 май 1944 г. – 31 551 души.

Българите, гърците, арменците и немците, в количество 38 802 души, са на път към Башкирска АССР, Марийска АССР, Кемеровска, Молотовска, Свердловска, Кировска области и Гуревска област на Казахска ССР.

Всички пристигнали спецзаселници са настанени при удовлетворителни жилищни условия. Значителна част от разселените трудоспособни спецзаселници татари се включиха в работата в селското стопанство – в колхози и совхози, на сечища, в предприятия и в строителството. При провеждането на операцията по изселването по места и по време на път произшествия нямаше”.

Зад докладите за успешната акция е скрито едномесечно мъчително пътуване в препълнени товарни вагони, висока смъртност, бързи погребения край железопътната линия по време на кратките почивки.

Депортираните били настанявани в неприспособени за обитаване бараки, в конюшни, обори или землянки, в полуразрушени сгради, дори под открито небе. Жилищните помещения били пренаселени, без домакински принадлежности, мебели и постели. Храната – нискокалорична и еднообразна, с недостиг на белтъчини и мазнини.

Хранителни продукти се отпускали само на трудоспособните преселници; децата, старците и многодетните майки нямали право на дажбите на общественото хранене.

Местните хора помагали колкото можели при собственото си тежко положение, но често колхозните ръководства отнемали от продоволствията на депортираните.

Медицинско обслужване на практика липсвало, а заразите и недохранването взимали много жертви.

През първото си лято в Средна Азия депортираните трудно се аклиматизирали, боледували от тежки форми на малария и от дизентерия. Епидемиите на тиф сред преселниците продължили до 1946 г.

Доклади от това време описват бедственото положение на депортираните: множество сираци, хора, облечени в дрипи, на прага на изтощението, деца, които не могат да се движат от глад…

До 1 юли 1948, за четири години, са загинали 44 887 души, 19,6% от всички изселени от Крим.

Спецпреселниците нямали право да напускат мястото на принудителното си заселване без разрешение на местния комендант на НКВД, това се третирало като бягство и за него се носела криминална отговорност. Заставени на най-тежък и неквалифициран труд, техните заработки били с една трета по-ниски от тези на местното население поради физическата им слабост и изтощението. Детски труд се използвал и в най-тежките дейности.

Още с пристигането на “спецпреселниците” съветското ръководство издава постановление “За обучаване на децата на спецпреселниците на руски език”.

А в Крим на няколко пъти – през 1944, 1945, 1948 и 1952 – преименували селища, планини, реки и дори гари, за да заменят татарските, немските или гръцките им имена със “съветски”: Мичуринское, Будьоновка, Октябърское, Советское, Первомайское, Пролетарск…

В резултат на войната, окупацията и депортацията населението на Крим намаляло от 1 126 426 души според преброяването от 1939 до 379 000 по данни на Кримския обком от октомври 1944.

В края на лятото на 1944 г. Държавният комитет за отбрана наредил в Крим да бъдат заселени “добросъвестни и трудолюбиви колхозници” от различни краища на РСФСР

с цел “належащото обработване на плодородните земи, градини и лозя”. Пристигналите през есента около 65 000 преселници от Украйна и Русия не останали задълго. Лозарството, отглеждането на тютюн и овощарството не им били познати и положението им станало критично. След три години си били заминали повече от половината “планово-доброволни” преселници.

В следвоенните години шпиономанията предизвикала нова вълна на прочистване на полуострова. “Животът отново се къса по шевовете” – пише един от подлежащите на изселване.

На 13 септември 1948 г. Сталин приел във вилата си в Ялта секретаря на Ялтинския градски комитет на партията Булаев, обърнал му внимание върху завръщането в Крим на избягали от местата на принудително заселване татари и наредил те “да не бъдат допускани в Крим в никакъв случай, тъй като са база на чуждото разузнаване”.

В началото на октомври сътрудници на вътрешното министерство извършили проверки и взели на отчет “предизвикващите съмнение лица от националностите, изселени от Крим през 1944 година”.

През тревожния октомври 1948 чекистите “прихванали” писма, цитирани след това в секретни съобщения на началника на кримското управление на Държавна сигурност Кондаков до министъра на държавната сигурност Абакумов.

Получател: Макулина, Е. М., Москва
Подател: Симферопол, обратен адрес не е посочен
17 октомври 1948

Мили Геночка! Връчиха на мама нареждане за изселване от Крим, но ме видяха, попитаха ме коя съм и също ме записаха. Сега чакам всеки момент заповед. Колко молих родителите си сами да заминем, а сега дочакахме изселване. Какво да правя? Паспортът ми е в мен, мога да замина, но къде? А не ми се иска да замина, може и да се размине. Макар че изпратиха в Москва моята анкета и тези на други репатрианти, надеждата да ме оставят е малка, още повече, че съм от българско семейство.

Много страдам, защото това е петно за цял живот и ще трябва да живея където ми наредят. Поне да бях вече осъдена и да знаех, че всичко е свършено, а то пета година продължава тази игра на нерви.

Получател: Янова, Людмила Гавриловна, Молотовска област, гр. Соликамск
Подател: Янова, М. В., Крим, Белогорски район, село Богатое
12 октомври 1948

Здравейте, скъпи мои! В Крим е много тревожно. Изселват всички, които имат смесени бракове. Аз не се показвам, ще чакам да приключи. Коля разбира се няма да го закачат, той има руски паспорт. Дават три дни да си продадеш нещата. От нашето село вече заминават Халджиеви, Гра, леля Зоя, а леля Лида изселват като жена на французин, други чакат реда си за изселване.”
Получател: Каравушкин, Степан, Орловска област, Болховски район…

Подател: Крим, гр. Симферопол, обратен адрес не е посочен
10 октомври 1948

Здравейте, татко и мамо! От Крим започнаха да изселват българи, татари, немци и други, които са се завърнали нелегално или легално от изселването. Крим ще го заселват само с руснаци и украинци. Жалко, че не можем да напуснем Русия заради напрегнатата международна обстановка.

Получател: Котова, Нина Владимировна
Подател: гр. Симферопол, обратен адрес не е посочен

Скъпа Ниночка! Започват нови скитания и мъки. През цялото време плача, но сълзите не помагат. В Крим отново се готви нещо. Нямам повече сили. В Ялта беше на почивка Й. В. Сталин, след което започна изселване на смесените бракове. Нали в Крим разрешиха да се завърнат гърците, арменците и др. националности, а сега отново ги изселват, след което, изглежда, ще изселват репатрираните и репресираните. Както виждате, аз попадам в това число.

Децата нямат нито палта, нито обувки – къде да вървя с тях през зимата. Обзема ме ужас. Още не е известно къде ще ни изпратят, но не е тайна, че предстои, отдавна се говори за това като за обикновено нещо. Гледам на смъртта като на избавление, тогава поне децата ще останат в приют тук в Крим.

Получател: Бобровская, Надежда Никифоровна, Москва
Подател: Ялта (не е отбелязан обратен адрес)
8 октомври 1948

Скъпа приятелко! В Ялта се очакват много промени. Вече на някои им предложиха да напуснат Ялта, ние също сме си стегнали куфарите в очакване на нареждане да заминем. Изпитвам страх, нищо не съобразявам и нищо не мога да подхвана. С една дума в Крим се повтаря 1944 година. Животът отново се къса по шевовете.

По данни на министерството на държавната сигурност към януари 1953 спецпреселниците – кримски българи, са 12 464 души – 3689 мъже, 4962 жени, 3542 деца.

Разселването им по места е следното: Казахстан – 1868 души, Узбекистан – 53, Таджикистан – 154, Башкирия – 768, Тулска област – 4, Кировска област – 486, Марийска АССР – 196, Московска област – 33, Киргизия – 1, Кемеровска област – 2365, Молотовска област – 3625, Свердловска област – 2847, други – 65.

От ноември 1948 българите, както и повечето от другите депортирани народи и етнически групи получили статут на “выселенцы” – заселени за вечни времена в новите места. Смъртта на “бащата на народите” е краят на сталинската “вечност”, но завръщането продължава до днес.

През лятото на 1954 били премахнати някои от ограниченията на “спецзаселниците”. Те вече можели да се придвижват в пределите на съответните републики или области и трябвало да се отчитат в комендатурите само веднъж годишно, а не на всеки три дни.

През 1955 и 1956 били освободени “спецзаселниците” комунисти и членовете на семействата им, участниците във войната, наградените с ордени и медали, а също рускините и украинките, чиито съпрузи били от изселените националности и които по-късно овдовели или се развели, самотните инвалиди, близките на загинали във войната, преподавателите.

На 27 март 1956 президиумът на Върховния съвет на СССР възстановил гражданските права на кримските българи, арменци и гърци.

Но освобождаването от принудителното заселване не означавало разрешение да се завърнат в Крим. Отнетата при депортацията собственост също не се възстановявала. Ограниченията за местожителство на кримските немци, гърци и българи били премахнати на 3 ноември 1972 г.

В действителност кримските народи започнаха да се завръщат легално в Крим едва след 1990. Борбата на кримските татари за завръщане продължила през всичките 50 години на депортацията и през 60-те станала важна част от съветското правозащитно движение.

До днес в Крим са се завърнали 260 000 татари – депортирани и техни потомци.

Българите, живеещи в Крим, според достъпните в интернет сведения, са около 2500 души.

Българската диаспора в средноазиатските републики, в това число депортираните от Крим българи, не е устояла на асимилационните процеси през последните 60 години поради своята малобройност, разпокъсаност, множеството смесени бракове и липса на национални училища и на практика е загубила националната си самобитност.

Повечето от българите в градовете вече не владеят български, езикът се използва от по-възрастните българи в селата.

Въпреки това в някои от тези републики, както и в Крим, са създадени български културно-просветни дружества и дружества на депортираните българи.

Share on Facebook

Ръкописно писмо от началник на отделение за горите към МЗДИ инж. Д.Й.Загоров до Директора на Държавната печатница, придружаващо приложените за отпечатване в Държавен вестник указ по одобряване Правилника за народния парк “Витоша”.

Я, чудесно – имаме си вече място в българския интернет, посветено на официалната документация, свързана със застрашените територии. В един доволно прегледен вид Асоциацията на парковете в България представя историята на опазването на природата в татковината или поне опитите за това. За да бъдем съвсем точни, цитат:

“Документите в онлайн архива на защитените територии са предоставени публично в интернет с цел овластяване за аргументирана работа в защита на биоразнообразието на различни заинтересовани групи – както НПО и публични администрации, работещи за опазване на защитените територии, така и местни общности, бизнеси и неформални групи, политици, медии, активни граждани и разследващи журналисти, борещи се за прозрачност и превенция на корупцията в конкретни случаи на противоречиви инвестиционни намерения по отношение на природните ресурси.”

Намираемото на сайта е от документи, дарени на АПБ от партньорски организации и лични архиви от цялата страна, най-ранните са от 20-те години на ХХ век.

Като всеки проект, и този си има планирани разнообразни активности, за да разберат повечко хора за него. Първата такава е изложбата в подлеза на Софийския университет, която можеш да разгледаш до 19 март. Случайни и не минувачи ще видят някои от най-интересните документи от архивите на Съюза за защита на родната природа в България (1928-1954) и на Министерството на земеделието и държавните имоти и приемственото Министерство на земеделието и горите (1930-1948), както и на други институции и общественици от миналия век.

Основната идея е така улесненият публичен достъп да постави в перспектива проблемите по опазването на българската природа в контекста на преди и сега. Дали това ще има практическа стойност, предстои да видим.

—

Еко архив

Външен експерт: Системата за разпределение на делата не е надеждна

Във връзка с употребата на понятието "шопски език" от сръбски официални представители и опитите да се внуши, че шопският диалект е някакъв отделен език, груба български учени са изпратили Отворено писмо до президента, премиера, председателя на Народното събрание и външния министър на Р. България, както и до председателя на БАН. В Отвореното писмо се казва, че: "г-н Ивица Дачич – министър-председател на Република Сърбия, поне два пъти използва понятието „шопски език“ - например, когато „се пошегувал“, че с г-н Орешарски се разбирали на „шопски език“, или в цитата: „В моя край (Южна Сърбия) никой не знае кой е майчиният му език - български, сръбски или шопски". Грубата български учени, подписали се под писмото, и инициирали подписка по същия въпрос, предлагат във връзка с тези изявления българското Външно министерство да изпрати протестна нота до Р. Сърбия.

Президентът на баскетболния Черно море-Порт Варна Симеон Варчев пусна отворено писмо, в което се изказа доста остро за съдийството в...

Наставникът на Спартак 1918 Атанас Атанасов обяви, че единствено от играта на отбора зависи дали всички фенове, които не идват на стадиона...

След бързи оперативно-издирвателни мероприятия, в рамките на 48 часа, служители на ОДМВР – Варна установиха и задържаха общо 5 лица, които...

Двама варненци са направили опит за самоубийство, след като са се нагълтали с медикаменти, съобщи Днес, цитирайки доц. д-р Петко Маринов от...

Противно на очакванията, че предвид свития бюджет и липсата на цели Черно море ще пусна Гонзо да се завърне на „Герена“, стана точно...

Украинската криза дава признаци за завой към преговори. За миг можем да откъснем поглед от нея и да цопнем обратно в локвата на нашите (ло)кални вълнения.
В цялата суматоха на калните политически битки на бързи обороти се върти позлатената корпоративна машина за слепване на електорални отломки в едно ново свлачище, от което се очаква – ако не да помете, то да дублира останалите популистки алтернативи за влияние върху властта.
В Гърция си имат шовинистична „Златна зора”, която обаче помръкна след решителни мерки на властите срещу екстремистката групировка.
Ние си имаме златния пръст на подобието на „Златна зора”, който също се изтърка от прекалена употреба в крепенето на властта и в момента му позволяват отново да се завре обратно в опозиционната ниша, за да придобие обичайния си привлекателен кафяв блясък за онези с блясъка в очите, които искат да виждат и чуват своя вожд Сидеров само и единствено в качеството на великан на псевдореволюционния обструкционизъм.
Ето защо са го инструктирали вече да не се крие като откровено острие на съветофилството в България, трансформирано за удобство на Путин в нещо като русофилска патриотична патерица на путинизма, а да действа отрито на фронта на кремълската пропаганда.

Така за първи път тази година видяхме венец от името на “Атака” на паметника на съветските поробители в центъра на София. Снимката на венеца, който беше изхвърлен на боклука още същия ден от родолюбиви българи,може да бъде видяна само в ivo.bg в репортаж от мястото на събитието от 21 февруари ( медиите нямаха време да забележат интересното събитие преди венецът да изчезне).

“Атака” обаче не спря с демонстрацията на путинофилия. Демонстрира я от трибуната на Народното събрание с искане България да застане на страната на Путин в един спор, в който същият изпадна в тежка международна изолация.

Руските началници не искат обаче да останат само с един пръст в антибългарския юмрук, макар и този пръст да е позлатен.
Ето защо бе създаден и дублиращият проект „Златен телец” с екзотичния заблуждаващ етикет на опаковката „България без цензура”. Още по времето на комунизма другарите разбираха силата на конкуренцията под формата на „благородно социалистическо състезание” по техните правила!

Вторичните руски белези на „България без цензура” си проличаха междувременно през украинската криза от факта, че вездесъщият Бареков, който се чуди за какво и с кого да се закачи, за да се шуми около него, запази раболепно мълчание по кризата в Украйна. Представя се за голям борец срещу статуквото, но се лепна за него тъкмо по темата от най-голямо значение, а тя е: за и против руската намеса в Украйна, която предизвиква много аналогии със ситуацията в България и от отношението към ставащото само на 600 километра от нас си личи най-ясно кой къде се позиционира в българската традиция на вековно слагачество на “големия брат”.

И как няма да мълчи угоднически Бареков: нали за тази цел го подпряха с двама яростни путинофили за заместници- от едната му страна е „бъдещият вътрешен министър” Росен Петров, а от другата- бившият лидер на младежкото движение „Русофили” на подчинение на БСП Ангел Славчев.

Много пъти съм изтъквал, че за моя милост, освен вниманието на българските ми читатели, най-значимата оценка е отношението на световните медии, където имам честта да бъда най-често цитирания български публицист ( вчера се „видях” преразказан и в една гръцка медия именно по темата за българските подобия на гръцките шовинисти).

Ето, че вече си имам компания: журналистът Бареков сбъдна детската си мечта да се прочуе- макар и не като автор или авторитет, превръщайки се за първи път в тема на престижно списание, като „Икономист”.

Ето предупреждението на британската медия за новата опасност в България:

“Икономист”: Противоречиво ново лице може да определи кой ще управлява България
05.03.2014
Медиапул

През последните 15 години българските изборни кампании винаги изненадваха с нови лица, пише в блога си списание “Икономист”, коментирайки предизборната ситуация в България. Като пример за такова “нови” лице изданието посочва и партията “България без цензура” и нейния лидер Николай Бареков.
В публикацията, озаглавена “Противоречиво ново лице може да определи кой ще управлява”, британското издание отбелязва, че преди всички важни избори централното място на политическата сцена в България се заема от нов играч, обгърнат от аура на противоречия и популизъм.
Изданието припомня възхода на партията на Симеон Сакс-Кобургготски през 2001, превръщането на “Атака” в четвърта политическа сила през 2005 г. и спечелването от ГЕРБ на европейските избори през 2007 г. и на парламентарния вот две години по-късно.
Изборите през май в България номинално са за членове на Европейския парламент, но предвид бурната първа година на управляващата коалиция, която стана мишена на мащабни антиправителствени протести, предизборната кампания изглежда като подготовка за предсрочни парламентарни избори, коментира “Икономист”. Изданието отбелязва, че наблюдатели очакват те се проведат до края на годината.
Новият играч на политическата сцена е бившият телевизионен водещ Николай Бареков, се посочва в материала. “Подчертавайки популистката платформа на своята партия, която в момента е на четвърто място по обществена подкрепа, Бареков се зарече, че “всички политици, които са нарушили закона, ще лежат в затвора”", посочва “Икономист”.
Една силна антикорупционна платформа може да привлече мнозина в България, която е втората най-корумпирана държава в Европейския съюз, отбелязва изданието. В публикацията се припомня сигналът на активистката група “Протестна мрежа” до главния прокурор Сотир Цацаров за предполагаеми връзки на Бареков с организирана престъпна група, включваща депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев.
“Има огромно несъответствие между благосъстоянието на Бареков и неговите декларации, че сам финансира партията”, казва Николай Стайков, член на Протестна мрежа и един от авторите на сигнала, цитиран от “Икономист”. “Той има и връзки с Пеевски и Василев, основно чрез медиите”.
Отношения на Бареков с Пеевски и Василев произтичат от предишната работа на Бареков в ТВ7, канал, който е част от медийната империя на Пеевски. Медиите на Пеевски пък се твърди, че са финансирани от Корпоративна търговска банка на Василев, посочва британското списание.
“Независимо дали прокуратурата ще намери доказателства за нарушение, което Бареков яростно отрича, неговата партия вече се установи като сила, с която трябва да се съобразяват”, коментира “Икономист”. Списанието отбелязва, че освен 6-те процента подкрепа в социологическите проучвания, прави впечатление, че без да се е явявала на избори, партията на Николай Бареков вече контролира трима депутати в настоящия парламент.
“Това може да превърне партията в ключова за това кой ще управлява, тъй като правителствената коалиция между социалистите и ДПС в момента има 119 депутати – с двама по-малко, отколкото е необходимо за мнозинство”, отбелязва “Икономист”.

Share on Facebook

Бисер Петното отива на съд и за подбуждане към расова омраза

Парламентът отхвърли ветото на президента върху Изборния кодекс

Грозният лик на ''Велика България''

Кризата в Украйна е тежка и възможностите за реагиране на България са в посоката на няколко неща, като едно от тях е създаването на...

 Флагман.бг, снимка: Иван Колев Близо час Ланчията е зарязана без надзор Бургазлийка заряза лекия си автомобил Ланчия насред кръстовище...

Необходими Продукти броколи - 300 г авокадо - 1 бр. меко лешниково мляко магданоз - ½ връзка мащерка - няколко стръкчета прясна или...

„Кабинетът „Орешарски” е този, който трябва да внесе програма за цялата реиндустриализация и възстановяването на икономиката на...

ПРОЕКТЪТ СЕ РЕАЛИЗИРА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” 2007-2013 г., СХЕМА BG161PO003-2.1.07...

От Черно море няма да спират Георги Иванов-Гонзо, ако личното му желание е да вземе властта в Левски още днес или в близките дни. Тази...

За пореден път състезателите по информатика от МГ “Д-р Петър Берон” - гр. Варна се представиха отлично и се върнаха от Национални Зимни...

35-годишна измамница, която отсяда, спи в хотелите и бяга, без да си плати, разкриха служителите в луксозен благоевградски хотел. За случая...

Снимки: 3

Неизвестни нашариха статуите от т.нар. Братска могила в столичния парк Борисова градина тази нощ. Част от тоталитарните скулптури са оцветени в цветовете на Полша и Украйна, а в очи се набива надписът “Катин, 5 III `40″.На днешния ден точно преди 64 години (5 март 1940 година) са избити близо 22 000(официално признати от Русия) пленени полски войници, офицери и интелектуалци в селцето Катин. Тази ужасяваща сеч остава в историята като Катинското клане или клането в Катинската гора.

Престъплението е извършено от служители на съветското НКВД. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г.

При разстрелите загива цветът на полската нация – 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.

През 1943 година СССР използва войната с Германия и прехвърля върху Берлин отговорността, обявявайки на всеослушание пред света, че клането е дело на Вермахта. Едва през 1990 година Горбачов публично призна, че всичко това е дело на Москва, а не на Берлин. /БЛИЦ

Share on Facebook

"Новината" била съоъбщена от кардиологичния център в Ростов Новина за смъртта на сваления украински президент Виктор Янукович бе...

Тълкуватели не пропуснаха да намесят Нострадамус в конфликта в Украйна. Кръвопролития и сблъсъци на Кримския полуостров е предсказал...

Афганистан произвежда годишно 150 милиарда единични дози хероин, което е 25 пъти повече от населението на света, съобщи днес ръководителят...

Възпитаникът на математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна Христо Стайков е пробил в САЩ с едно от изобретенията си -  Ipod...

"Mars Society" е най-голямата неправителствена организация в света, посветена на изследването и заселването на хора на Марс. Тя стои зад първата...

Черно море-Порт Варна взе светкавични мерки да подсили състава след тежката травма, която Александър Йевджич получи в турнира за Купата...

Милена разказа за своя приятелка, която е станала майка, след като е бутнала подкуп на социалните служители, от които зависи...

Защитникът на Спартак 1918 Роналд Донев се размина с втора операция на менискуса. След преглед в София на Роналд е предписана пълна 24-дневна...

Бившият треньор на Спартак 1918 Георги Иванов-Геша няма да дойде в неделя на стадиона, за да гледа домакинския мач на тима срещу Разлог....

9-годишна ученичка от София постигна уникален резултат на XVIII Московска олимпиада по математика за малки ученици, съобщи д-р Ирина Шопова,...

"В началото на 2014 година ръководството на атомната централа осъществи традиционната си годишна среща с журналисти, на която представи резултатите от изминалата година и очерта плановете за предстоящите месеци." Това научаваме...

Путин праща новобранци без телефони и документи в Крим за "пушечно месо", пишат във Фейсбук За последните няколко часа украинските...

Близо 1,5 тона замръзено кучешко месо край Русе, беше конфискувано от инспекторите от Държавната инспекция за безопасност по храните на...

Болести, за които сме забравили от години, се завръщат у нас. За това предупреди началникът на детското отделение в Инфекциозна болница в...

/Поглед.инфо/ Няма особен риск от повторение на газовата криза през 2009 г. Това заяви в сутрешния блок на БНТ бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.

Детски вокален ансамбъл „Сребърни звънчета“ - Варна, получи покана от Международната академия на изкуствата „Европа“, да участва в...

Поради възникнали аварии без вода ще останат абонатите в част от високата зона на кв.Виница. Водоподаването в района ще бъде възстановено...

Продукти за 4 порции:
1 ½ ч.ч. пшеничен грис
4с.л. захар
½ ч.л. сол
2с.л. олио
1к.ч. сушени плодове
1ч.л. канела

Приготвяне:
В тенджера се наливат четири, чаени чаши вода. Поръсва се половин, чаена лъжичка сол и четири, супени лъжици захар. Добавя се мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Малко преди да кипне водата, съдът се оттегля. Добавя се пшеничният грис. Бърка се непрекъснато, за да не се сбие. Тенджерата се връща на котлона. Бърка се само в една посока, докато сгъсти. Съдът се оттегля от котлона. Сушенките се режат на дребно. Плодовете се разпределят по дъното на четири купички. Отгоре се сипва от горещия грис. Закуската се оставя да изстине. Плодовете набъбват от топлината на пшеничната каша. По желание порциите се поръсват с  канела. Закуската е подходяща за времето на строг пост и дава сила. Сушенките обогатяват вкуса и подпомагат храносмилането.

Агенцията на ЕС за основните права: Насилието срещу жените е ежедневно и повсеместно

Абитуриентите, които ще държат матури, трябва да подадат заявления за допускане до изпит между 10 и 21 март. Тези, които забравят, ще...

Детски вокален ансамбъл „Сребърни звънчета“ - Варна, получи покана от Международната академия на изкуствата „Европа“, да участва в...