Нека си припомним отново прекрасния превод на Aruni. Да не забравяме колко много ни струваше да извоюваме политическата си независимост от Русия и колко много от това дължим на НАТО и ЕС. Да се помолим и за украинските ни братя, които нямаха нашия шанс … Руснакът иска ли война? не питай тази тишина, в която [...]
The post “Руснакът иска ли война?” – от Литва питай до Китай съсед дали един поне ще отговори твърдо:”Не!” appeared first on ExtremeCentrePoint.
/Поглед.инфо/ Българският патриарх Неофит припадна в олтара на църквата "Св. Ирина" в Истанбул по време на светата литургия, с която се закриваше заседанието при Вселенския патриарх Вартоломей, пише „24 часа”.
/Поглед.инфо/ Аз вярвам на финансиста Пламен Орешарски, а не на духовния говорител Волен Сидеров. Това каза бившият шеф на КНСБ и председател на Българската лейбъристка партия проф. Кръстьо Петков. Той участва в политическото токшоу по БНТ „Референдум”.
/Поглед.инфо/ Американският генерал Филип Брийдлав, главен командващ на силите на НАТО в Европа, обсъди разширяването на партньорството с новоназначения началник на генералния щаб на Украйна Михаил Куцин, предаде РИА Новости, съобщава "Фокус".
/Поглед.инфо/ "Путин казва на света: Украйна е моя. Как да се отговори на това?" Този въпрос отправи кореспондентката на в. "Фигаро" във Вашингтон Лора Мандевил към прочутия американски политолог Збигнев Бжежински.
/Поглед.инфо/ Евродепутатът Ивайло Калфин, който ще бъде водач на листата на АБВ се разграничи от кмета на Перник Росица Янакиева, предаде zaPernik.com.
/Поглед.инфо/ Бившият премиер и председател на ГЕРБ Бойко Борисов ще бъде призован като свидетел по делото за скандалната имотна измама, добила известност като "Златното пате", пише „Труд”.
СВЕТЪТ Ограбиха душата ми… Какво пък? Това на всеки може да се случи. Светът върви на лошо. И е опак. Светът е с дух на подивяло куче. Ръка да му дадеш – ще я разкъса. Със пръчка да го гониш – ще те лае. Светът от тъмни страсти е нахъсан. Светът добро не иска и [...]
The post Светът от Ясен Ведрин, забравената поезия appeared first on ExtremeCentrePoint.
Феновете на една от най-крайните фракции на Спартак - BRIGADE HOOLS, започнаха организация за неделното гостуване от 16-ия кръг на "Б" група в...
/Поглед.инфо/ Пълна глупост е да изпратиш сигнал в прокуратурата, че три лица съставляват организирана престъпна група, след като това нито е вярно, нито може да бъде показано, камо ли доказано.
/Поглед.инфо/ Депутатите отхвърлиха предложение за удължаване на работното време до приемане на промени в Закона за обществените поръчки, предаде Агенция „Фокус”.
Министерството на икономиката и енергетиката открива гореща линия, на която бизнес организациите могат да поставят въпроси и да търсят...
/Поглед.инфо/ Позицията на българското правителство по украинската криза е добра. Тя може да не се харесва на много хора, защото не е крайна, но тя отчита реалностите. Никой не може да заема позицията на ястреб, когато е зависим от другата страна.
/Поглед.инфо/ Предлагам България да даде своя бодряшки принос в санкциите срещу Русия.
Българските авиокомпании може да бъдат засегнати от кризата в Украйна, ако бъдат въведени ограничения при пътуванията за руските...
Бизнесът започва да укрепва и сам да разкрива нови работни места без помощта на субсидираната заетост. Тази нова положителна тенденция...
Българският патриарх Неофит припадна в олтара на църквата "Св. Ирина" в Истанбул по време на светата литургия, с която се закриваше...
Търговете за цялостното строителство на магистрала „Струма" от Благоевград до Сандански ще бъдат обявени тази година или най-късно в...
Европейската комисия възстанови на България сумата от 957 млн. лева, платени от Държавен фонд "Земеделие" на 30 януари 2014 г. по Схемата за...
Европейският парламент "се смили" над едни от най-вкусните сортове домати, отглеждани у нас – розовите. Депутатите отхвърлиха днес...
Овен Денят е зареден със силна енергия, която, ако не бъде овладяна добре, може да ескалира. Без да изпреварвате събитията, следвайте...
На предсрочните парламентарни избори за народни представители в Народната скубщина на Р. Сърбия, които ще се проведат на 16.03.2014 г., българското национално малцинство не издигна своя кандидатура и отново няма да бъдат представено със свои демократично и свободно избрани народни представители. Основната причина, поради която Демократичния съюз на българите не можа да се появи на предстоящите парламентарни избори, са несъгласуваните и дискриминационни разпоредби от Закона за политическите партии и Закона за избиране на народни представители.
Снимка, направена сутринта от дистрибутора на "Домлян" в ЦДГ "Слънце" предостави на БЛИЦ собственикът на мандрата Христо Велинов. На нея...
Надзорният съвет на „Южен поток транспорт“ БВ одобри днес подписването на договор за изграждане на морския газопровод „Южен поток“,...
Българският банкер Цветан Василев започва да прилича на Путин в противопоставянето на целия свят. Вече опитва да се кара и на британското списание “Икономист”, надявайки се да постигне почти частичен ефект, какъвто имаше временно с “Дойче веле”, нападайки български автори на медията.
В колекцията от опити да въздейства на български и световни медии Василев притури оплакване от “Икономист” на “Икономист”, в което се изявява като адвокат на новия политик Николай Бареков.
Не знам как да да го формулирам по-меко, че да не се получи оплакване от Василев в Гугъл срещу мен, но ще рискувам: това вече е диагноза за уникално маниакално обсебване от чувство за банкерско величие и непогрешимост.
OFFnews:
В днешното си писмо, подписано лично от него, Василев настоява за право на отговор, заявявайки, че публикацията за Бареков тенденциозно и манипулативно го свързва с новия политик. „Текстът съдържа неверни твърдения, целящи да накарат широката аудитория да повярва, че новият политически играч в България е свързан с и подкрепян от организирана престъпна група, включваща моята личност, както и че въпросният политик произлиза от медийна империя, финансирана от Корпоративна търговска банка“, заявява мажоритарният собственик на КТБ.
„Корпоративна търговска банка и аз нямаме никакви икономически връзки с Николай Бареков, който развива политическия си проект независимо. Доколкото ми е известно, той публично е декларирал всичките източници на финансиране на политическата си инициатива, в това число всичките си банкови сметки. Никоя от тях не е свързана с Корпоративна търговска банка или с мен“, пише още банкерът.
Той отново заявява, че не финансира медии и посочва, че това е лесно проверимо през Търговския регистър на република България.
4 дни по-рано – в петък (7 март) до ръководството на „Икономист“ във връзка със същата публикация писмо е изпратила и собственикът на „Нова българска медийна група“ г-жа Ирена Кръстева. Това е поредното писмо на майката на депутата Делян Пеевски до престижното издание. Предното беше по повод статия за антиправителствените протести в България, избухнали миналото лято с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.
В новото си писмо до „Икономист“ Ирена Кръстева пък посочва, че нито тя, нито синът й притежават телевизионни канали. ТВ7 (чийто изпълнителен директор беше Николай Бареков доскоро) никога не е била част от Нова българска медийна група, пише тя. „Съответно, г-н Бареков никога не е бил служител на „Нова българска медийна група“.
Кръстева отново изтъква, че твърдението, че НБМГ се финансира от КТБ не отговаря на истината. „Тази банка няма интерес (пряк или косвен) в капитала и/или управлението на медийния холдинг и това не е единствената банка, с която моята медийна група работи“. Тя заявява, че медийната й група е независима от банки или институции в политиката си: „холдингът съблюдава основните принципи на издателската дейност, защитава независимостта на журналистическото мнение и свободата на словото“.
Бареков бе изпълнителен директор на ТВ7, а до март 2009 г. управител на дружеството собственик бе Ирена Кръстева. По-късно собствеността на телевизията бе прехвърлена от фирмата „Краун медиа“ ЕАД на едноименна кипърска офшорка и в момента е с неясни собственици.
Същевременно КТБ е кредитор на медиите от групата на Кръстева. Според разследване на сайта „Бивол“, през 2008 г. Цветан Василев – чрез фирмите си „Бромак“, „Кен трейд“ и „ТЦ – ИМЕ“ дори е притежавал 50% от издателската група. По-късно акциите на фирмите са прехвърлени на офшорна компания, управлявана от Венета Николова, която е в ръководството на търновския в. „Борба“ (една от медиите в групата НБМГ).
През 2012 г., когато телевизия News7 (в чието ръководство също беше Бареков) подписа споразумение със CNN за обмен на новинарско съдържание, Цветан Василев бе анонсиран като инициатор на договора. „Безкрайно съм щастлив, че една идея, която възникна в мен преди повече от година, вече е реалност“, каза банкерът на церемонията по подписването, на която бе заедно с Бареков.
Пловдивчанинът Бареков се изявява и като дясна ръка на Цветан Василев във футбола, откакто банкерът купи футболния „Ботев“ (Пловдив). Двамата, заедно с Делян Пеевски, имат и многобройни снимки заедно на официални коктейли
Стара Загора е на второ място, а морската столица Варна е избутана чак на трета позиция! Бургас вероятно ще спечели за трети път в...
Александър Дечев Фото Румен Сарандев Бурното море направи крайбрежната алея на Варна изключително трудно проходима. Участъкът,...
Европа трябва да запази достойнството си , а не на Русия, която няма какво да пази. Лицето и отдавна го няма – има само лицето на Путин . Някои хора казват, че в момента е невъзможно да има твърде много натиск върху Русия, трябвало да им дадем възможност да спасят репутацията си. Аз ясно казах, [...]
The post Президентът на Литва Даля Грибаускайте: “Русия вече няма собствено лице, нейно стана лицето на Путин” appeared first on ExtremeCentrePoint.
/Поглед.инфо/ Родните производители и потребители могат да си отдъхнат - проектът за нов европейски регламент, планиращ да забрани някои от най-любимите български сортове зеленчуци, начело с розовия домат, и предизвикал бурни реакции у нас, бе отхвърлен от Европейския парламент.
/Поглед.инфо/ Народното събрание прие на първо четене Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Скандалният затворник Господин Димитров - Закса посегна пореден път на живота си. След като го върнаха в Бургас, в неделя (9 март) Закса пак...
/Поглед.инфо/ Управляващата коалиция БСП и ДПС има убедителна преднина пред останалите си съперници. Това заяви политологът Юлий Павлов.
/Поглед.инфоНе бива България и още няколко по-малки страни да плащат цената по това тежко противопоставяне между Русия и Украйна, между запада и изтока.
Фото Румен Сарандев Оградите около легендарната Дупка днес бяха махнати. Това са първите снимки от новата гледка, която се откри в...
dnevnik.bg Полският премиер Доналд Туск заяви, че Европейският съюз ще наложи на Русия санкции от понеделник, 17 март, заради военната й...
снимки: Булфото В Националния археологически институт бе представена макетната реконструкция на старата българска столица Велики...
11.03.2014
Илиян Василев
На пресконференцията с медиите, издържана в добрите традиции на президента Путин и премиера Медведев, господин Орешарски изрази становище, че България ще бъде сред страните в ЕС, които ще пострадат най-много при провокиран от санкции срив в търговско-икономическите отношения между Русия и ЕС. Няма съмнение, че ще пострадаме, вероятно значително, но внушенията, че ще сме сред най-тежко пострадалите и че последствията са еднозначни и неминуеми, са далеч от реалността.
Имаме изключително дебалансираната структурата на двустарнните търговско-икономически отношения – с устойчиво нарастващ външнотърговски дефицит, който в момента се задържа на нива над 6 милиарда долара. Това е видно както от българската, така и от руската външнотърговска статистика.
Тъй като ползите са силно в полза на Русия и отсъстват високотехнологични стоки руски внос, който да е част от верига на стойността в индустрията на България, то е логично да предположим, че щетите от търговски санкции на ЕС няма да бъдат значителни за нас.
Може да се окаже дори, че санкциите могат да провокират дълго отлагани политики на диверсифициране на традиционни монополни зависимости, наследени от Съветския съюз, които спъват развитието ни.
Оценката за потенциални щети, разбира се, зависи и от обхвата и характера на санкциите, както и от котата на оценка на последствия. През призмата на компаниите и политическите кръгове, свързани с руската енергетиката – ядрената, вноса на природен газ и проекти като “Южен поток” – със сигурност санкциите ще доведат до преки щети, поне в краткосрочен план.
Подобен “геостратегически” данък върху собствената ни недалновидност не е новост -
България трябваше да затвори преждевременно блокове I до IV в АЕЦ “Козлодуй” – като нетната щета се оценява над 9 милиарда евро – именно поради направен погрешен от стратегическа гледна точка избор на руска ядрена технология. Именно тя стана разменна монета в геостратегическа конкуренция извън наш контрол.
Що се отнася до възможни загуби за български компании от спирането на АЕЦ “Белене” (тук санкциите дори нямат пряко отношения) или “Южен поток” – оценката за нетния ефект също не е еднозначна. Компанията “Риск инженеринг”, основен привърженик на АЕЦ “Белене”, е ангажирана в проекта за нови блокове VII и VIII на АЕЦ “Козлодуй”. Що се отнася до “Южен поток” – основните печеливши от разпределението на близо 4 милиарда евро от проектния бюджет остават компании извън България. У нас дори в оптимистичния сценарий, могат да останат ползи за българските компании, които са сравними или незначително превишават размера на участието ни в дяловия капитал от 650 милиона евро.
Дори и ако не се реализира “Южен поток”, в което съм убеден, българските компании могат да реализират значително по-големи като обеми и добавена стойност проекти, свързани с диверсификацията на енергийната зависимост от Русия, с пренасочване на средствата от енергийния внос към развитието на икономиката ни, от изграждането на интерконекторни връзки, от участие в проекти за алтернативни доставки, от местен добив на природен газ и нефт. Тук мултипликаторът на диверсфикацията се измерва в пъти над ползите от вноса на енергоресурси от Русия.
Руско-българските отношения си остават еднопосочна улица на финансови потоци
Българският бизнес няма значими или сравними със своите западни партньори позиции на руския пазар, та да има какво да губи “в повече”. Българския износ за Русия е на едно от последните места сред страните от ЕС, като годишните обеми се движат между 350 – 550 милиона евро. За последните десет години, въпреки политическите фанфари и енергийни шлемове, българският износ е нараснал скромно, при това от изключително ниска база. В същото време руският внос у нас нарасна от малко под 2 милиарда долара до над 7 милиарда долара (данните са в долари по руската статистика), то българския износ за Русия нарасна от около 200 на малко над 500 милиона евро, което доказва тезата за липса на симетрични зависимости и съизмерими ползи.
Смущения в износа за Русия, провокирани от европейски санкции, не могат да поставят българската икономика на изпитание, защото делът на Русия в общия ни износ е пренебрежително малък – под 3%.
Ефектът върху туризма – рискът от негативни последици не е безспорен
Нека сега отделим място и на спрягания като сигурен негативен ефект върху туристическия поток и свързания инвестиционен поток от Русия към България. И тук картината далеч не е безспорна, нито необратимо и безусловно отрицателна за България.
Най-слабата утеха са възможностите за заместващи или алтернативните туристически потоци от други дестинации за компенсиране на загуби от руски туристи. Последствията от санкции на ЕС могат да се окажат в различна от указаната от премиера посока. Защо?
Първо, евентуални санкции няма да таргетират, нито ограничат правата на обикновените руски граждани да пътува зад граница. Като правило санкциите са прецизни и насочени към конкретни хора с влияние, отговорни за формиране и провеждане на агресивната политика на Русия – тъй наречените политически и икономически олигарси. Не трябва да остава никакво място за съмнение – подобни хора не идват нито често, нито основно в България. Те не си държат парите в наши банки, нито разполагат с портфейли от финансови инвестиции и активи у нас, сравними с тези които държат в “стара Европа”.
Второ, пряко следствие от конфронтационния курс на Кремъл е масовото бягство на капитали от Русия – при това не само на големите компании, но и инвестиции от спестявания на руската средна класа. Българските банки са стабилни, личните инвестиции в недвижимост или пренасянето на бизнес в България изглеждат логична опция за средния руснак при срива на доверие към Гърция и Кипър. Няма много други страни, в които руските граждани да могат да се чувства удобно и да не им налага да правят компромиси с бизнес интересите. Това не е новост за нас – още от времената на недоволните от руския царизъм и на белогвардейците сме давали пристан за емигранти и “дългосрочни” туристи.
За мащабите на тези процеси е достатъчно да споменем официални данни от руската статистика – само през януари т.г. – преди последното изостряне на отношенията около Крим – повече от 20 милиарда долара са напуснали панически Русия. Това предполага, че заедно с новото изостряне на кризата в отношенията между Русия и ЕС, изтичането на финансов ресурс от Русия ще продължи с нарастващи темпове, като се очаква да надмине 100 милиарда долара в края на годината..
Трето, няма никакви изгледи напрежението около Украйна да се разреди до летния туристически сезон, което повишава несигурността на почивките по руското и украинското черноморско крайбрежие. Това поставя курортите ни отново в ситуация на потенциална изгода и по никакъв начин не обвързва евентуални санкции със загуба на туристически поток.
Четвърто, поради очаквания спад на жизненото равнище и обезценяването на рублата, в Русия ще се засили търсене на “инвестиционни” туристически дестинации в относително нескъпи пазари като България – достъпни “острови на сигурност”. Това е логична хипотеза и възможност, от която можем да се възползваме в режим на санкции.
Пето, България се придържа към мейнстрийма в общоевропейската политика към Русия, поради което е малко вероятно да бъде таргетирана със селективни ответни санкции. Произволните или “политически” санкции срещу българския износ към Русия изобщо не са новост за нас – като се започне от наказателните митнически тарифи след започването на преговорите за присъединяване с ЕС и свърши с постоянните и многобройните намеси на шефа на Роспотребнадзор и главен санитарен лекар на Русия Генадий Онищенко, водещи до “временни” забрани или административни пречки по границата при внос на произведени в България храни или стоки. Тази “тояга” в момента се размахва срещу Украйна и други неудобни страни, което е причината редица български компании на свой горчив опит да избягват руския пазар като изключително несигурен, непредсказуем и с неуправляем политически риск.
“Щетите” върху вноса на руски енергосуровини
Това също, предполагам, “тежи” в оценката на премиера, че България ще бъде силно засегната от европейски санкции.
Първо, санкциите не могат да засегнат, поне в непосредствена перспектива, вноса на суров нефт от Русия, защото ЕС и глобалните пазари нямат интерес от ограничаване на руския износ на суров петрол – т.е. руският петрол едва ли ще бъде включен в ранни санкции. Руското правителство се крепи върху приходите от този износ и би било самоубийствено да си наложи самоограничения в рамките на ответни санкции.
Второ, пазарът на суров нефт е глобален. Количествата, които България внася – около 5 милиона тона годишно – не са такива, че да не могат да бъдат заместени, дори в абстрактния и невъзможен на този етап сценарий за санкции срещу износа през Новоросийск. Преди това да се случи, кризата в Украйна ще бъде разрешена.
Що се отнася до зависимостта ни от износа на природен газ и щетите, които можем да инкасираме от санкции срещу Русия и най-вече от спиране на доставките през Украйна, то и тук еднозначния прочит на последствията като задължително негативни е най-малко спорен и прибързан.
Първо, отговорността за тази устойчива уязвимост е на българските правителства, тук санкциите не са причина. През последните пет години не беше направено нищо за реална диверсификация – нито като източници, още по-малко като трасета. Тези потенциални “щети” трябва да бъдат отнесени към сметката на конкретни български политици, институции и компании.
Второ, България има възможност, дори в къс хоризонт – до следващия отоплителен сезон – да реализира поредица от мерки – нискобюджетни и относително лесни за реализация, които могат да затворят темата за зависимостта и последствията от спиране на вноса на руски природен газ. Въпрос е на желание, ресурси и посветеност. И тук, както при петрола, но в по-слаба степен, съществува асиметрична зависимост, поради която е малко вероятно Кремъл да бъде активната страна при евентуално спиране на газовите доставки за Европа, без да се изключва силова игра срещу Украйна. Киев няма интерес от спиране на приходите от транзита.
Трето, основните причини за “пленяването” на българския газов пазар от “Газпром” и за отсъствието на диверсификация и конкуренция на българския газов пазар, се крият в системната и устойчива зависимост на влиятелни български кръгове и компании. Тази зависимост представлява непосредствена заплаха за националната сигурност и за възможността ни да участваме в санкции и да реализираме права и отговорности в рамките на членството си в ЕС и НАТО. Тези среди правят всичко възможно да препятстват конкуренция на българския енергиен пазар – от алтернативен внос през алтернативна инфраструктура и от алтернативни доставчици, в това число и от местен добив на природен газ и нефт.
Ефективно управление на рисковете и превръщането им в ползи
Кризата в Украйна и разширяването на периметъра на санкции на ЕС срещу Русия, освен умерен риск, дава и значителен шанс за терапия на кървящи “язви” в системата на българската икономическа, финансова, търговска и като цяло национална сигурност. Това, което не бяхме в състояние да реализираме при нормален ход на събитията, можем да направим в екстремната ситуация на криза и санкции.
Ето защо, вместо да си внушава и самостресира от собствените си възприятия за потенциалните рискове и щети от украинската криза, като се тревожи, че ще пострадаме най-много, българското правителство трябва да анализира и реализира възможностите за печалба от ситуацията чрез ефективно управление на рисковете и превръщането им в ползи. Кризите винаги са били време на изключителни възможности.
Снимка: "Флагман" Извадих сама безжизненото телце на сина ми след катастрофата, въпреки състоянието ми. До последно не знаех кой точно ме...
Нападателят на Черно море Валентин Йосков вкара гола за юношеския национален отбор на България до 17 години (родени 1998 г) при загубата с 1:2...
konkurent.bg Окръжният съд във Враца е върнал обвинителния акт за смъртта на 16-годишния Николай Димитров за отстраняване на допуснато...
Снимка: "Флагман" Извадих сама безжизненото телце на сина ми след катастрофата, въпреки състоянието ми. До последно не знаех кой точно ме...
„Великденски добавки ще има за всички възрастни, без значение дали са на минимална пенсия или не", съобщи пред Нова телевизия социалният...
Снимка: Тризнаците Тодор, Калина и Владимир точно преди една година Снимките на чаровните 3-годишни хлапета Калина, Тодор и Владимир...
фото: Румен Сарандев Две огнища на боклуци в района над кв. „Възраждане“ вдигнаха на крак варненските пожарникари. Те се отзоваха на...
На 14 март, президентът на Българската асоциация на барманите ще направи официален опит да подобри отнетия му през 2013 година световен...
This is such an easy spring time craft. You will need: a paper plate, brown thread, watercolour...
Варненската пожарна беше вдигната на крак заради сигнал за пламъци и пушек, идващи от къща в района над кв. „Възраждане“. Според...
2004 - 2018 Gramophon.com