/Поглед.инфо/ Страната ни ще получи около 1,8 милиарда евро европейски средства до края на 2014 г. Това заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Тя взе участие в семинар против корупцията и измамите във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове.

/Поглед.инфо/ Две десни партии ще подкрепят кандидатската листа на ГЕРБ за изборите за Европейски парламент, стана ясно днес. Така за първи път формацията на Бойко Борисов влиза в официален политически съюз от своето създаване.

/Поглед.инфо/ Стивън Коен от Принстън твърди, че той е истински американски патриот, а не неговите критици.

          Ако Русия е „ бензиностанция, маскирана като държава” ( по израза на американския сенатор Джон Маккейн), то нека проследим у нас миризмата на нейните пари ( ударението върху „а” или „и” можете да сложите сами- и в двата случая ще сте прави).

          Московските потайности в зареждането с „бензин” на петата й колона у нас са видими от крайния резултат: управлява ни тройна проруска коалиция, подсигурена с парламентарна проруска опозиция, зад която „дебне” уж алтернативната, но също толкова проруска „България без цензура”.

          Макар и старателно забулени, най-вече чрез пълната незаинтересованост на разследващите органи и медии, следите на парите обаче миришат.

          Колкото и да е нищожно за масовата публика влиянието на официоза на управляващата партия БСП в. „Дума”, все пак е показателно как е обгрижван от Кремъл чрез схема за финансиране, която ни дава представа как действат руските държавни подкупи за пазаруване на влияние в България ( и по света, където обаче поне това се върши открито за пред публиката, за да знае тя, че става дума за платена от Москва реклама, маскирана като „средство за информация”).

          Можем само да си представим какво се случва с потока от руски подкупи в наистина приоритетните за Кремъл области в българската енергетика, външната и вътрешната политика, заразени от руски агенти, за чието съществуване в България тази седмица за първи път пое инициативата да предупреди толкова отговорен политик, като председателя на Европейската комисия Жозе Барозу.

          Ето как работи московската схема за инжектиране на необявени пред публиката субсидии в българския соцофициоз „Дума”.

Това става чрез проекта Russia Beyond The Headlines RBTH ( Русия отвъд заглавията). Изписвам го на английски, защото той съществува под тази форма- предназначен е за пропаганда в чужбина.

Проектът е изцяло държавен и е спонсориран от руския вариант на българския „Държавен вестник”, чиито еквавилент в Русия е „Российская газета”. Финансира се от държавния бюджет, от „собствени приходи, спонсори и реклами”.

Официално обявената цел на проекта е да събира и публикува теми за руската политика, обществен живот, култура, бизнес, наука и др., които „обикновено не се отразяват от чуждите медии за техните местни аудитории”, както се отбелязва в сайта на RBTH.

Един поглед във въпросния сайт е достатъчен, за да стане ясно, че краткото описание на всичко това  се побира в една дума : пропаганда.

Партньори на RBTH са вестници с международна репутация, като Ню Йорк Таймс, Вашингтон пост, Дейли телеграф, Зюддойче цайтунг, Ел Паис ( общо 22 влиятелни вестника,списвани на 16 езика- размахът на начинанието е направо като финансирането на комунистическите органи по света от времето на СССР). Изданията  нямат нищо против да вземат щедро предлаганите им руски пари, но при едно условие: че оповестяват пропагандата като платена реклама. Това по-скоро я прави смешна, отколкото достоверна информация, в очите на западния читател.

От българска страна партньор обаче е…в. „Дума” Вижте как е вмъкнат сред големите издания със световна слава този местен партиен официоз:

Duma is one of the ten most influential Bulgarian newspapers currently shaping public opinion. The paper focuses on culture, education, and social policy, while devoting special attention to international politics.

Circulation – 15 000. Readership – 62 000.

Оказва се, че „Дума” не само бил сред „най-влиятелните български вестници в момента”, но и „оформял общественото мнение”. Как ли горчиво се кискат в самата маргинална редакция на тази великодушна руска лъжа, нареждаща вестничето до световните колоси по нареждане на Кремъл!

Освен това „Дума” посвещавал специално внимание на външната политика- как да не го превърнеш в партньор на кремълската пропаганда, за която този всекидневник свенливо не осведомява читателите си, а я таксува на страниците си като собствен продукт.

Подчертавам, че проектът RBTH поддържа собствени редакции с платени за целта щатни служители и поема всичките разходи по изготвянето на рекламните листовки, претендиращи да за журналистически продукт. В България са оповестени двама души, но те не се „издават” , когато се подписват под материалите, които подписват в „Дума”.

Веднъж месечно RBTH отпечатва брошурките си с рекламата на руската политика в партньорските си вестници, плащайки десетки хиляди на брой за тази обозначена реклама.

Българският партньор „Дума” обаче си прави оглушки и с нищо не дава да се разбере, че е партньор по това луксозно сътрудничество и сервира на читателите си големи порции пропаганда под редовната рубрика РУСКИ ДНЕВНИК, където българските шарани могат да се насладят на обилната кремълска пропагандна стръв.

Колко точно прибира „Дума” , чиито издател е членът на ВС на БСП и лидер на социалистическото движение Русофили Николай Малинов (който наскоро поздрави „всички православни славяни” за т.н. победа на Русия в Крим от екрана на БНТ), това си знаят само съзаклятниците.

Не се иска обаче голямо въображение, за да си представим какво се случва по аналогия в разни канцеларии, от които зависи придвижването на други, несравнимо по-големи като финансиране и геополитическа важност руски корупционни проекти, като „Южен поток”. Заради него продажният български парламент се реши да финтира европейското законодателство в явен сговор с Москва, с което предизвика репликата на Барозу, че в България има руски агенти.

Share on Facebook

Два от най-великите клубове в света - Барселона и Манчестър Юнайтед, отпаднаха тази вече от Шампионската лига по футбол. Испанският тим...

/Поглед.инфо/ Плагиатството е по-универсално явление, отколкото смятате. Чистите, светлите и принципните крадат яко.

И за да не бъда голословен, ще дам един убийствен за мен пример с еврокандидата Меглена Кунева. Наскоро тя заяви от името на Реформаторския блок, че те ще връщат българските умове от чужбина! И тук въпросът е: От коя чужбина? Европейският съюз чужбина ли е? Ако седем години след влизането ни в ЕС нашите политици говорят за него като за чужбина, то ние влизали ли сме въобще там или е било само някакъв сън? Не беше ли опцията да премахнем границите между нас и Европа една от основните цели на демокрацията? И след като сме я постигнали, защо ще го отчитаме като грешка и ще връщаме от „чужбина?“ тези, които са избрали да се възползват от това постижение? Защо вие искате да отидете там, откъдето искате да върнете умните? Защото сте тъпи или защото правите останалите на прости?

И за да не бъда голословен, ще дам един убийствен за мен пример с еврокандидата Меглена Кунева. Наскоро тя заяви от името на Реформаторския блок, че те ще връщат българските умове от чужбина! И тук въпросът е: От коя чужбина? Европейският съюз чужбина ли е? Ако седем години след влизането ни в ЕС нашите политици говорят за него като за чужбина, то ние влизали ли сме въобще там или е било само някакъв сън? Не беше ли опцията да премахнем границите между нас и Европа една от основните цели на демокрацията? И след като сме я постигнали, защо ще го отчитаме като грешка и ще връщаме от „чужбина?“ тези, които са избрали да се възползват от това постижение? Защо вие искате да отидете там, откъдето искате да върнете умните? Защото сте тъпи или защото правите останалите на прости?

/Поглед.инфо/ Потресен съм от медийните интерпретации по повод изказването ми след заседанието на комисията. Категорично заявявам, че никъде по никакъв начин не съм казвал, че господин Орлин Алексиев няма връзка със случая със задържания кокаин.

/Поглед.инфо/ Коалиция за България започва инициативи в посока уреждане на поредицата взаимоотношения, които касаят Закона за частните съдебни изпълнители, Гражданско-процесуалния кодекс предвид цялото изпълнително производство, заяви народният представител Жельо Бойчев в парламента.

/Поглед.инфо/ Политологът Димитър Димитров заяви в предаването "Нещо повече" по БНР, че на изборите за Европейски парламент се придава изключително важен смисъл от гледна точка на националната политика: "Очевидно е, че партиите ще впрегнат всички ресурси."

благодарна съм на протеста. искрено съм благодарна за това, че 300 дена по-късно протестът продължава. днес бяхме много. и ако някой каже - 1000-1500 души не са много - лъже се. на ден 1 бяхме поне 15 000, в следващите дни на юни бяхме над 50 000, днес на ден ...

/Поглед.инфо/ Двамата водещи кандидати за поста президент на Европейската комисия, лявоцентристат Мартин Шулц от Партията на европейските социалисти, който е и президент на Европейския парламент и дясноцентристат Жан-Клод Юнкер от Европейската народна партия, излизат на първия от заплануваните няколко дебата, съобщава European voice.

/Поглед.инфо/ Ако ероивзборите бяха тази неделя БСП щеше да спечели 18%, ГЕРБ-17%, ДПС-4,8%, по 3,2% за "Атака" и "България без цензура" 3,1%-АБВ. Това показва изследване на агенция АФИС за политическите нагласи на българите 50 дни преди евроизборите.

/Поглед.инфо/ Общият дълг на Украйна към Русия е 16,6 милиарда долара, обяви руският министър-председател Дмитрий Медведев по време на среща с руския президент Владимир Путин.

/Поглед.инфо/ "Русия продължава да подкрепя икономиката на Украйна, субсидира я със стотици милиони долари, но ситуацията не може да продължава вечно", предупреди руският президент Владимир Путин по време на среща с членове на правителството за критичното положение в Украйна.

Тереза Коцева от Кнежа остана без двете си деца - социалните ги отнеха и я лишиха от родителски права заради 400 лв. за ток в общинското...

След три години на съдебни дела управителката на украинска фабрика за шоколад в руския град Липецк Таисия Воронина си мисли, че нищо не...

Делото срещу висши мениджъри на YouTube – Италия е завършило в тяхна полза.

Законодателят и първоинстанционният съд бяха на мнение, че се носи отговорност за видео, нарушаващо личната неприкосновеност на дете. Бяха издадени три присъди за лишаване от свобода за 6 месеца , условно.

Второинстанционният и Върховният съд са приложили Директивата за електронната търговия, в частта отговорност за хостинг.

Няма задължение за предварителен мониторинг: неотговорност на компанията и физическите лица, натоварени с управлението й.

Решението.

И в Испания в хода на делото Telecinco v YouTube се прилага Директивата за електронната търговия.

Не се признава твърдението на Telecinco, че YouTube носи редакционна отговорност като доставчик на медийна услуга. Съдът в Мадид се позовава още на решенията  Sabam, C-360/10 и  Scarlet C-70/10  на Съда на ЕС, като приема, че отговорност за YouTube би била и против Хартата, и против посочената директива.

Веселин Златков; Нови Уренгой, Русия Северният Полярен кръг е като Екватора – въображаема линия, граница, въведена от хората като...

Хлебари в Бургаски регион обявиха бойкот на големите вериги по Великден. Причината са неизгодните условия, предлагани от търговците на...

maritime.bg Огромен интерес към доброволчеството за провеждане на най-известната регата в света„Тол Шипс”, която стартира във Варна на 30...

От 16 май земеделските производители ще получат ваучери за отстъпка за гориво. Намалението, което могат да ползват е 0,31 лв. за литър газьол,...

/Поглед.инфо/ След няколкодневни масовки с плакати в центъра на Кюстендил, красиви блондинки и брюнетки най-накрая стигнаха до консенсус. Заедно ще посрещат бъдещия евродепутат Александър Симов и колежката му Катя Колева.

Палавата Ралица Кръстева, която за пет месеца избяга от къщи четири пъти, отново е намерена и върната на родителите й и то точно на...

С наближаването на Великден все по-повече много домакинствата вече са започнали с подготовката и трескаво обикалят търговските обекти,...

Статията, която можете да прочетете като възхвала на САЩ, не съм я писал аз, заклеймявания като “американофил” журналист Иво Инджев. Просто никога не съм писал никакво подобно хвалебствие към чужда държава.

Авторът й е същият, който в днешно време се задъхва да ругае Америка американците,”русофобите”, “десните интелектуални говеда”, “фашистките п.тки”, “фашистките свине” ( пожелали да бъде премахнат съветския паметник от центъра на София).

Авторът на похвалното слово, изтъкващ 20 причини, заради които обича Америка, е днешният член на движение Русофили в БСП, журналист в червения официоз “Дума”, любимец на българските телевизии като гост-коментатор по всякакви въпроси откакто на власт е днешното проруско правителство и логично- кандидат на БСП за евродепутат.

Същият само преди 8 годсини е обяснявал, че в Русия не уважават човешкия живот и затова не му е любима…Останалото ще прочетете сами.

Запознайте се с обръщача на американската палачинка, който е претърпял такава метаморфоза, че това може да бъде обяснено  само с онова, което той вменява като мотивация на оплюваните от него  опоненти в днешно време: пари ( сиреч подкупи)!

20 причини да обичаш Америка

1. Това е страната дала на света гражданското общество. Това е велико. САЩ може да не са велики с Буш, но са велика с Декларацията за правата на човека. Невероятен документ написан в мрачни времена. Прочетете го. Тогава ще разберете, че статуя на свобадата трява да има точно в САЩ!
2. Холивуд. Каквото й да ви разправят, това е вълшебно място. То е формирало и формира повечето от модерните хора. Холувуд е задл моделите за любов, тъга, бунт, отчаяние, дори секс. В това няма нищо лошо. Нека да се наслаждаваме!
3. Памела Андерсън. Коментар е излишен. Тук ценноста се усеща на пръв поглед.
4. Великата американска литература. За всички, които смятат, че американците нямат култура. Вие сте в заблуда. Американската литература е с няколко класи над българската. Те са родили автори като Джек Лондон, Стайнбек, Драйзър, Мелвил, Вонегът, Стивън Кинг, Пол Остър, Чък Паланюк, Джек Керуак, Буковски, Мейлър…
5. Усещането за успех. Това усещане може и да е измамно. Важното е, че държавата САЩ дава на всеки свой гражданин усещането, че ако бачка и е късметлия няма начин да не успее. Аз по-добро средство за сплотяване на нация не познавам.
6. Радикализмът. Тук ще ви цитирам мисъл на един френски философ Режис Дебре. Той казва: “Америка е единственото място, където можеш да говориш срещу имперската политика на САЩ, без да те вземат за изкукал комунист”. Нима не е прав?
7. Небостъргачите. Култура, която е родила феноменът небостъргачи е култура загледана в небето. Култура, която не признава граници, защото разбира колко дребно понятие са те в небесния смисъл на търсенето. Небостъргачите са символ на необуздан стремеж да задминеш себе си, а това е прекрасно.
8. Свободата на религиите. Ако искаш си атеист, ако искаш са в църквата на джедаите, ако искаш вярваш във Вишну и никой не те закача. Още една степен на велика свобода.
9. Американската журналистика. Тя е велика.
10. Просто това, че САЩ са САЩ и, че светът има нужда от тях. Те не винаги са перфектни, не винаги мъдри, но винаги са полезни.
11. Гостоприемството. Това са най-милите хора в целия свят. Напоследък е трудно да влезеш в държавата им, но иначе са перфектни и мили хора. българското гостприемство вече е мит. Американското не е.
12. Американската вътрешна политика. Ние в България почти нямаме представа какво представлява тяхната вътрешна политика- тя е основана на борбата на икономически идеи. Всеки проклет процент в програмата на кандидат-президент на САЩ се изразява в някаква полза за определени групи от населението. Това е една утопична политика в която гласоподаветелите гласуват за себе си, за собствения си просперитет и наказват жестоко всеки, който не изпълни техните желания. Ох , защо нямаме щастието и в България да е така…
13. Американските библиотеки – магични места, които работят нон-стоп. Ако видите такава библиотека ще се убедите, че американците четат много. те се вълнуват за своя свят. Може за не са информирани за външните политики и държави перфектно, но познават своята държава. А това е най-важното. И са уверени в държавата си, а това е още по-важно, защото тази държава никога не ги предава. Вместо да плюем по това, нека да си пожелаем и един ден България да е същата.
14. Светът има щастието САЩ да са най-силната държава сега. Вярно е, правят грешки – те не са божества, а хора, мама му стара. Но представете си свят в който да кажем най-силната държава е Северна Корея, не ми се мисли направо. Или пък Русия. Не че Русия е държава, която заслужава презрение, там просто никога не са зачитали достатъчно правото на всеки да има собствен живот. Или пък свят в който талибаните бяха взели надмощие. Кошмарно! САЩ стават симпатични в сравнение с техните алтернативи.
15. Отново и отново – СВОБОДАТА. Каквото и да си говорим САЩ винаги ще са символ на свободата – тази свобода, която предоставя живота ти в твои ръце и само от теб зависи какво ще правиш с него. Има и безпогрешен начин да се ориентираме в тази свобода – всиччки техни инстутиции, вестници, медии са ориентирани към съдбата на отделния човек. Именно той е ценност. Тук ние си говорим за институции, държавност, българщина, а никой не мисли за обикновените хора – те изчезват зад подобни бетонни клишета.
16. Блясъка и лукса. САЩ били консуматорска нация. Че какво лошо има? Защо да не живеят добре. Техният живот кара мнозина други по света да се надяват, че и те ще живеят така. Това е надежда. Можем да им завиждаме, че живеят добре, но това не е причина да злобеем срещу тях. Най-малко американците са виновни за това, че ние живеем зле.
17. Американската култура! И до днес щом чуя, че видите ли проклетите янки нямали никаква култура ми идва да се смея дълго на глас. Всъщност американската култура е мощна и интересна. Вероятно не допада на всеки, но говорим за нещо субективно. Аз не виждам нищо лошо в техните филми, ако не са те светът щеше да е ебати скучното място. Не върви да гледаме само Бергман, нали? А и те си имат силно кино, такова каквото ние отдавна вече не правим. А нима е само киното – от САЩ тръгнаха блуса и рока, джаза и техното…
18. Вежливостта. Представяните ни за тъпанари американци всъщност са едни от най-вежливите хора на света. Цитирам думи на обикновен българин срещнати във форум за чужду страни – “Така и не видях случай някой от тях да се блъсне в друг човек и гороломно да изреве “Абе, кретен, що са буташ бе!”. О, не, точно обратното – тези тъпи янки всъщност постоянно се извиняват един на друг, не си позволяват грубости и всички са усмихнати. Когато се запознаваш с някой той проявава толкова искрен интерес към житието ти, че веднага ти става симпатичен” Очевидно сред американците има добри хора.
19. Пак Памела Андерсън. Сега ще ви обясня защо. Тя е красива жена. каквото й да си говорим парчето е секси. Но нека да оставим това настрани. Памела Андерсън е доказателство, че в Щатите едно обикновено девойче с канадски произход може да достигне зведният блясък. Тя не блести с интелект, но и никога не е заявявала претенции да има професорски познания. Андерсън е жена, която използва това, което й е дала природата за успее и с това тя се превръща в символза възможностите които имаш в САЩ. затова й се възхищавам.
20. И сега да подходя чисто географски. Щатите са невероятно красива страна – всеки щат е своеобразен по своему – от белият пясък на Флорида през слънцето на Калифорния до снежните простори на Аляска.

Аз казах “Хау”!

Александър Симов

Share on Facebook

Park Place Energy ще прави проучване на блока "1-11 Вранино" до Добрич, в който се предполага, че има 7 млрд. куб.м метан от въглищни пластове....

Естествено, от статията не научаваме нищо съществено за загадъчната и предизвестена смърт на опърничавия русофилски владика, който – по политически причини – едва не оглави клира. Оставаме само с впечатления за чутовната му мъжественост, сравнима само с тази на руския му побратим Разпутин. Пред която, като картечни амбразури са разтворени всички физиологични отверстия на окръжаващите го, без разлика на пол и възраст. Към тези пикантерии е прибавен и малко трилър за корупция и далавери, естествено придружен с геройска намеса от страна на автора за съхранение личността на охраняваната особа.

Овен Денят притежава силна енергетика, свързан е с енергията на Кундалини и нейното активиране. Разгърнете силите и уменията си, за да...

С решение Pentikäinen v. Finland от 4 февруари 2014 г., Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване.

Журналист отразява протести, които прерастват в насилие . Полицията издава заповед всички да напуснат зоната. Група демонстранти остават в района, включително фоторепортерът г-н Pentikäinen. Той има опознавателни знаци като работещ в медия и обяснява на полицията, че отразява събитието. Въпреки това го арестуват на общо основание за неподчинение на заповедта на полицията.

Пред ЕСПЧ г-н Pentikäinen твърди, че има нарушение на правата му по ЕКПЧ, тъй като той е бил възпрепятстван да върши работата си като журналист. Съдът намира, че: има намеса, намесата е била предвидена от закона, има легитимни цели (защита на обществената безопасност и предотвратяване на безредици и престъпления), необходима е в едно демократично общество. Журналистът не е бил възпрепятстван да снима, оборудване или снимки не са били конфискувани.

Съдът приема обаче, че фактът, че жалбоподателят е  журналист, не му дава по-голямо право да остане в зоната , отколкото на другите хора.

Особено мнение на двама съдии (George Nicolaou,Vincent A. De Gaetano): дава му право. Налице са ограничения на свободата на изразяване чрез неговия арест, задържане, съдебно преследване и осъждане за престъпление, докато той изпълнява задълженията си в обществен интерес .

Калоян Илиев - Кокимото трябваше да открие изложбата си "Еротична нотка в колелата на християнската машина" тази вечер от 18 часа в...

Варненски таксиметров шофьор се обърна до редакцията на „Петел” с молба, да му помогнем да намери очевидци на ПТП с негово участие. Ето...

Полицай, въоръжен с два пистолета, нож и бронежилетка, беше арестуван от колегите му на метри от столично училище, съобщи БНТ. Деца...

Наглите крадци, разбили апартамента на бившия шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров го обърнали наопаки и изнесоли метална каса с 45 000 лв....

Пламен Асенов
09. 04. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=80

Той не е дебел, но е едричък. И предпочита, ако е възможно, животът да цъфти около него също на по-едрички порции – с пълнокръвни жени, с отрупани софри, дълги разговори с европейски владетели и с много рисуване, защото то е в основата на всичко останало. „Моята страст идва от небесата, не от земните разсъждения” – така разбира нещата великият фламандски художник Петер Паул Рубенс и така ги нарежда. А кой ще укори гения за начина, по който се реализира? Пък и защо да го укорява?

Музика от фламандски ренесанс

За какво се сещате, ако чуете някой да споменава „трите грации”? Едва ли точно за сияйната Аглая, благоразумната Ефросина и цветущата Талия, прекрасните девойки, които, според древните гърци, радват и утешават боговете на Олимп, тъкат сватбената рокля на Хармония, изобщо – троицата, чието съществуване е жива прослава на красотата, грацията и вечната младост. В такава ситуация аз лично веднага се сещам за Мишел Пфайфър, Анджелина Джоли и Майла Кунис. Разбира се, колкото хора, толкова и идеали, но съм сигурен, че Рубенс, макар иначе деликатен човек, би направил кисела гримаса, ако му пробутаме коя да е от нашите съвременни версии за трите грации – твърде кльощави ще дойдат всички те за бароково пищния му вкус. Вижте неговата „Венера пред огледалото”, вижте „Андромеда” или „Вирсавия при фонтана”. Разбира се, вижте и най-известните му шедьоври на женската плът – „Трите грации”, „Съдът на Парис”, „Похищението на дъщерите на Левкип”. Както в цялото творчество на Рубенс, което поставя основите на барока в изобразителното изкуство, и тук виждаме едри тела, изобразени в стремително движение, дори когато са само седнали, много често цялата емоционална атмосфера на картините е напрегната, изтъкана от резки контрасти между светлина и сянка, наситена е с богати, топли цветове. В прочутите картини с прочутите рубенсови жени сюжетите са от античната митология и с откровената си, пищна голота, телата в тях носят силен еротичен заряд, без обаче да прескачат отвъд естетиката. Тези фигури със сигурност въплъщават идеала и на самия художник, и на неговото време – както за женските форми, така и за магическия женски дух. Но тяхната пищност е свързана не само с прослава на този идеал, тя носи и чисто занаятчийския, ако щете, интерес – просто телата с повече разкошна плът, с техните гънки, издутини и извивки, са му по-интересни за рисуване. Поне така твърдят негови критици и биографи. А как обясняват те, ще попита някой, противоречието между това, че Рубенс е, от една страна силно религиозен човек, от друга – най-големият религиозен художник на своето време, а от трета – творец, който не просто рисува, а буквално прославя плътското и земното, тоест, според църковните разбирания на времето – грешното и дяволското начало. Всъщност противоречието е привидно, плод на незнание или предразсъдъци, които имаме, за онова време. Рубенс живее в особено динамична епоха – времето на късния, зрял Ренесанс и прехода към Просвещението. Тогава е твърде разпространено разбирането, което и самият художник споделя, че човешкото тяло изобщо е точно толкова велико божие творение, колкото и тялото на даден светец. Ако с думи не бях достатъчно ясен, то с музика ще се опитам да илюстрирам характера и динамиката на онази епоха, за да усетите как духа вятърът на промяната в нея.

Музика, фламандския ренесанс

Ето сред какво се ражда Петер Паул Рубенс. А ето и сред какво умира художникът.

Музика, нидерлански барок

Петер Паул Рубенс е рядък по мащаб гений, който има всички качества, необходими както за велики дела в изкуството, така и за успех в обществото. Описват го като човек с мощен интелект, кипяща енергия, добро здраве, приятна външност, удивително чувство за хармония и бистър ум, подходящ и за творческа, и за делова работа. Роден е през 1577 година в Зиген, Германия. Фламандското му семейство се оказва там поради сложна каша, забъркана от професионалните ангажименти, религиозните убеждения и любовните трепети на баща му – адвокатът от Антверпен Ян Рубенс. Ян е калвинист, но бяга с жена си в Кьолн заради гонения срещу протестантите в Нидерландия. В Кьолн става юридически съветник на Анна Саксонска, съпругата на принц Вилхелм Орански, мести се с нея в Зиген, а междувременно двамата се залюбват. Обаче очевидно Ян не зарязва и съпружеските задължения към жена си Мария – бебето Петер се ражда 6 години по-късно, малко след като баща му е затворен заради дългата афера с Анна Саксонска. След смъртта на бащата, семейството се връща в Антверпен, а там пък Петер се връща към католицизма, получава класическо за времето си образование и на 14 започва да чиракува при художници. Основна част от обучението му е копиране на стари майстори – маниер на учене, който Рубенс практикува до края на живота си. Все пак, първият етап от доживотното му учене свършва през 1598-ма – на 21 той е приет за майстор в антверпенската Гилдия на Свети Лука. Две години по-късно заминава за Италия. Там попива цялата прелест и новаторско майсторство на художници като Тициан, Веронезе, Тинторето, Караваджо, разбира се – Микеланджело, Рафаело и Леонардо също. В Рим получава първата си сериозна поръчка, която му носи престиж – три мащабни работи за църквата Санта Кроче ин Джерузалеме. През 1603 година херцогът на Мантуа го праща на дипломатическа мисия в Испания, пътуване, по време на което Рубенс реализира печалба три в едно – навлиза в тънкостите на дипломацията, с която после се занимава през голяма част от живота си, гледа и копира картини на Рафаело, Тициан и други от колекциите на испанския двор и изгражда безценни контакти с владетелите, под чиято корона е родната му Фландрия. След връщането си в Италия, Рубенс получава и най-голямата си поръчка – олтара на църквата Санта Мария ин Валичела в Рим. Изобщо, по всичко личи, че точно на Апенините той намира себе си и се превръща в онзи голям художник, когото познаваме. Рубенс дотолкова е запленен от тамошната култура и живот, че в писмата се подписва Пиетро Паоло, а след смъртта на майка си отива в Антверпен, както смята, съвсем за малко, с идеята скоро да се върне отново в Италия, идея, която обаче никога не реализира.

Джироламо Фрескобалди, Песни

В Антверпен Рубенс е назначен за придворен художник от ерцхерцог Алберт и жена му, Изабела. За да предотвратят връщането му в Италия, дават му годишна пенсия от 500 ливри и „допълнителни права, почести и облекчения заради неговия разум и огромен опит в изобразителното изкуство, както и в други изкуства”. Има се предвид майсторството му като дизайнер на килими, илюстратор на книги и украса на златни и сребърни съдове. Той може да отвори ателие в Антверпен, „да обучава в изкуството си когото пожелае, без да е обект на ограниченията на гилдията” и без ограничения да приема поръчки от други клиенти. Освен това, херцозите Алберт и Изабела си му заплащат отделно всяка своя поръчка. Интересно е да се разбере как художникът е успял да влезе под кожата им до такава степен, но при всички случаи е вярно онова, което пише един негов племенник – херцог Алберт държи Рубенс „окован със златни окови”. Животът в тези окови е лек и приятен, мнозина лесно биха се провалили от леност, лакомия или някой друг, уж несмъртен, но пагубен за човека грях. Рубенс не го допуска. Той е подреден и организиран човек. Не само управлява огромна работилница, където много ученици се обучават и изпълняват поръчки, но и сам рисува постоянно. Известно е, че има твърди и здравословни както за духа, така и за тялото навици – става в 4 сутринта, работи до 17 следобед, а после отива да язди. Докато рисува, му се чете класическа литература. Намира също време за колекциите си от скъпоценни камъни, антични скулптори и други чудеса. Славата на Рубенс расте и той получава голяма поръчка за картини от Мария Медичи, кралицата-майка във Франция. Междувременно ерцхерцог Алберт умира, а жена му, Изабела, го натоварва с поредица дипломатически мисии, първата от които е точно във Франция. През следващите десетина години Рубенс се отдава на дипломатическата игра с не по-малка страст и не по-малък успех от играта на изкуство. Всъщност, съчетанието на двете често му отваря врати и сърца, които биха били затворени за всеки друг. Такъв е контактът на Рубенс с английския крал Чарлз І, при когото той е изпратен с мисия за примирие от испанския крал Филип ІV. Рубенс се сближава с Чарлс, водят дълги разговори не само за войната и мира, но и за изкуството, художникът му рисува за подарък известната си картина „Алегория на мира и войната”, а накрая и испанският, и английският крал поотделно, му дават рицарско звание.

Музика, Карло Фарина

Последното десетилетие от живота си Рубенс води не много по-кротък, но все пак – малко по-уседнал живот. Жена му е умряла по-рано от чума и през 1630 той се жени за 16-годишната Хелена Фурман, най-красивата Елена по неговите барокови критерии – тя е чувствения модел, увековечен като Венера и други преливащи от плът и жизненост богини в повечето му късни платна. Той и купува замък, тя му дава пет деца. Последното от тях се ражда цели осем месеца, след като знаменитият художник Пиетро Паоло Рубенс се е преселил в онзи красив и пищен свят, който цял живот рисува.

Музика, фламандски барок

/Поглед.инфо/ Александър Симов: Клипът на РъБъ все пак имаше позитивен ефект, накара Ники Комедвенска да съчини нещо автентично, оригинално и великоооо:

43-годишен варненски полицай сложи край на живота си. Мъжът бил открит от свой близък роднина в 1,20 ч., обесен на дърво в двора на вилата на...

/Поглед.инфо/ Трябва наистина да нямаш никакъв мозък, за да протестираш срещу това, че някаква партия евентуално щяла да сложи в листата си някакъв човек.

Улични търговци на мляко и млечни изделия ни пробутват оводнена стока, алармира Георги Балабанов от Пазарджик, който е един от измамените...

Прокуратурата внесе делото за хулиганство срещу Волен Сидеров в съда

Русия спря сигнала на радио "Гласът на Америка"

Съдът на ЕС постави следенето в интернет извън закона

В Украйна е приет закон за "лустрация на съдиите"

фото: Румен Сарандев Благополучно приключи екшънът край басейн „Приморски” във Варна, за който първи „Петел” съобщи. По-думите на...

С решение Pentikäinen v. Finland от 4 февруари 2014 г., Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване.

Журналист отразява протести, които прерастват в  насилие . Полицията издава заповед всички да напуснат зоната. Група демонстранти остават в района, включително фоторепортерът  г-н Pentikäinen. Той има опознавателни знаци като работещ в медия и обяснява на полицията, че отразява събитието. Въпреки това го арестуват на общо основание  за неподчинение на заповедта на полицията. Пред ЕСПЧ  г-н Pentikäinen твърди, че има нарушение на правата му по ЕКПЧ, тъй като той е бил възпрепятстван да върши работата си като журналист. Съдът намира, че: има намеса,  намесата е била предвидена от закона,   има легитимни цели (защита на обществената безопасност и предотвратяване на безредици и престъпления), необходима е  в едно демократично общество. Журналистът не е бил възпрепятстван да снима, оборудване или снимки не са били конфискувани.

Съдът приема обаче, че фактът, че жалбоподателят е бил журналист, не му дава по-голямо право да остане в зоната , отколкото на другите хора.  НОсобено мнение на двама съдии (George Nicolaou,Vincent A. De Gaetano): дава му право.  Налице са ограничения на свободата на   изразяване чрез неговия арест, задържане , съдебно преследване и осъждане за престъпление,  докато той изпълнява задълженията  си в   обществен  интерес .

Днес под Аспарухвия мост юношите старша възраст на Черно море победиха с 3:1 Чавдар (Етрополе) в двубой от Елитната дивизия до 19 години....

Прокуратурата смачкала жалбите срещу полицая със "скъсаната" униформа

Япония освободи затворник, осъден на смърт преди 45 г.