Недко Петров, фото: Румен Сарандев Помните ли баба Тошка? Нейната история, разказана в най-четения сайт във Варна Petel.bg и в. „Народно...

Градина расте в затворена от 1972 г. насам бутилка. Пример е за това, че човечеството само вреди на световната екосистемата и ако не се промени отношението му към природата ще го постигнат само нещастия 80-годишният Дейвид Латимър (David Latimer) е засадил градина в гигантска стъклена бутилка преди почти 54 години. Той е махал тапата само веднъж. Въпреки това “градинката” продължава да функционира перфектно като затворена екосистема. Латимър засадил растенията на Великден през 1960 година. Той поставил малко компост и четвърт литър вода в бутилка от 10 галона и поставил кълнове. След ...

След всички направени инвестиции в последните 10 години Банско вече е еднозначно курорт №1 и Зимна столица на Балканите, №1 у нас, което го...

Бившият управител на “Напоителни системи” в Пазарджик Ангел Даскалов влезе в затвора заради секс скандал. Гардове на главна дирекция...

снимки: БулФото, архив "Всички сме наясно с доста лоши практики с частните съдебни изпълнители, затова ще има и законови промени в тази...

Звездата на баскетболния Черно море-Порт Варна Милян Пупович вярва, че могат да играят финал за титлата. Милян обаче съжалява, че не...

socbg.com Българската армия е една от многото структури на държавата, които претърпяха сериозни трансформации и реформи след падането на...

Районният съд наложи ефективно наказаниe на 32-годишен мъж за опит за кражба лалета пред сградата на Община Варна, съобщиха от...

"Флагман.бг" „Ако до два часа изчезналото момиченце не бъде пуснато, нещата могат да станат много лоши. Дава ми се до 24 часа разстояние на...

Интервю на Красина Кръстева, "Труд" - Знак за какво е проваленото заседание на парламента вчера сутринта, г-н Стоилов? "Атака" не се явиха,...

Поп звездата Риана се съблече в провокативна сесия за френско списание. 26-годишната красавица от Барбадос беше заснета да позира чисто...

Прокуратурата иска отказ за регистрация на Националистическа партия на България

снимки: "България Днес" Дори първата дама Юлияна Плевнелиева не успя да се спаси от служителите на Центъра за градска мобилност, които...

снимка: БулФото, архив Варненската организация на ДПС също е издигнала Делян Пеевски за евродепутат. Предложението за кандидатурата му...

Юношите Мартин Костадинов и Кристиян Пешков ще попаднат в групата на Черно море за мача с Лудогорец на „Тича“ от 15,45 часа в неделя....

Лидерът на БСП Станишев понякога казва истината, която обича предимно да премълчава, когато не му изнася.

Днес например му е ден за говорене на истината- избирателно. Пред парламентарни репортери той тържествуващо издаде публичната тайна за двойните игри на ГЕРБ, каквито самият той непрекъснато играе ( което не прави лицемерието на Борисов приемливо).

Спомнете си,че ден след консултативния съвет по националната сигурност при президента Плевнелиев, където с участите на социалистите беше осъден фарсовия референдум в Киев, БСП направи парламентарен поклон към българските русофили с остра декларация в стил „долу ръцете от Русия”. Малко по-късно самият Станишев добави още мед ( като за руската мечка) в тази каца катран, заявявайки в Пловдив, че БСП щяла да се бори срещу поругаването на съветските паметници в България.

„Всички гледате какво говори той тук, в България. Казва, че БСП е твърде строга към Русия, че той е против икономически санкции и против санкции срещу Русия изобщо”, допълни той. Станишев каза, че фактите са други и обясни, че вчера Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е отнела до края на тази година право на гласуване на депутатите от руския парламент. „Само, че това е мекият вариант на декларация, която е била обсъждана. Депутатите от ГЕРБ в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа са внесли предложение, което не е било прието, и се предлага Русия да бъде извадена от състава на ПАСЕ”, обяви лидерът на БСП.

Той поясни, че вносителите от делегацията на парламентарната група на ГЕРБ са Милена Дамянова, Джема Грозданова, Данаил Кирилов. „Това е характерно за г-н Борисов – вечното лицемерие и двойните игри. На българите казват едно, а там неговите депутати правят друго. Те внасят възможно най-крайната резолюция и предложение за изваждане на руската делегация от състава на ПАСЕ. Нека обяснят кого лъжат точно. Ясно е, че лъжат българите”, категоричен бе той.

„Парламентарната асамблея на Съвета на Европа не беше склонна на резки и радикални движения. ГЕРБ се озоваха в ястребите и позицията на Борисов в София наистина буди недоумение. Очевидно, че тази позиция на представителите на ГЕРБ не е самоволна. Тя е взета на ниво партийни въпроси”, допълни по темата Валери Жаблянов, народен представител от Коалиция за България. /БЛИЦ

Като критик на ГЕРБ за идентичната й позиция с тази на БСП по въпроса за санкциите срещу Русия нямам съмнение, че поне в частта за шикалкавенето на Борисов за пред българските русофили Станишев е ревниво прав. Той дори е ядосан, че опонентът му не желае да му опонира, а го дублира в състезанието кой от двамата да се хареса повече на онези избиратели, за които и война да ни обяви Русия, пак ще сме против това Москва да бъде притеснявана от наша страна ( вече е случвало през 1944-та!).

И като му е ядосан на Борисов, Станишев реши да го замери със своите камъни- да го изобличи, разчитайки да няма рикошет.

Припомням двуличието на БСП по време на грузинската криза през 2008-ма година, разкрития за което публикувах три години по-късно с позоваване на изтекли секретни документи.

България била сред ястребите срещу Русия, но тайно!

By Иво Инджев ⋅ февруари 19, 2011 ⋅

At the August 11 NATO Political Committee meeting on the fighting in Georgia, Allies unanimously deplored the Aug 8-11 developments but differed on how these events should affect NATO’s relations with Russia.

Latvia, echoed by Estonia, Lithuania, and Poland highlighted their Presidents’ joint statement on the crisis and invited Allies to support that declaration. Each of these Allies expressed that Russian violence should “not serve the aggressor’s purpose” and that NATO should respond by suspending all NRC activity with the exception of any discussion aimed at bringing an end to the conflict. Bulgaria liked the idea immediately.

The Balts, the Czech Republic, Bulgaria, and the UK also wanted a strong statement. Germany countered, hoping for harmony between EU, OSCE and NATO messages and cautioning that any statement by the NAC should “help in defusing tensions.”

Poland called for a very strong NAC statement, and expressed concern that NATO and EU statements on the crisis must be consistent and reinforce each other in order to strongly communicate the level of international condemnation of Russia’s actions. The Balts, the Czech Republic, Bulgaria, and the UK also wanted a strong statement.

Интересни разкрития за истинската позиция на България спрямо конфликта в Грузия, скривана от нас, изтекоха от секретни документи, публикувани в сайта Уикилийкс. От тях става ясно, че далеч от гнева на Москва и на фона на официалното си мълчание и доста сервилно отношение към Путин ( защото, за разлика от много други държави България не си позволи нито една собствена изява с отделна позиция и това беше приятно за Кремъл)България всъщност е била сред …ястребите по отношение на мерките, обмисляни като реакция на НАТО спрямо Русия.

Вижда се, че на първото заседание на Политическия съвет на НАТО по повод кризата България “веднага” харесала идеята на балтийските страни и Полша за остър подход
спрямо Русия и че също както Великобритания, Чехия и балтийските държави е настоявала за “силна декларация” в това отношение.

Не знам за вас, но като автор, който посвети на раболепното мълчание на София серия от статии и проследи тази удобна за Москва линия на поведение поне за година след избухването на войната на 8 август 2008 г., мога да направя само едно заключение: този маниер на прикритост и нагаждане на позицията според аудиторията не само говори за липса на принципност, устойчивост на възгледите и самоуважение. Той е същият лицемерен аршин, който червените използват в най-широк диапазон: с европейските социалдемократи са първи социалдемократи; с руските болшевики са първи болшевики; с българските –също. А от националните трибуни пред собствения си народ говорят онова, което за момента им е изгодно (веднъж искат да сме им благодарни за подписите под договора за присъединяване към НАТО, а друг път предпочитат да припомнят, че са се борили до последно това да не стане – нещо, което е особено характерно за др. Георги Първанов).

Впрочем, нека припомня една своя статия, писана само 2 дни след състоялата се, цитирана по-горе среща на представителите на НАТО през август 2008 г.

Официална София забеляза неофициалните руски бомбардировки
Иво Инджев ⋅ август 13, 2008 ⋅

Първанов свика тайните служби, но Станишев прави публичните изявления. Така се разиграва пред очите ни вносният горещ кавказки картоф, който властите си подхвърлят. По средата са „водещите медии”, които чакат разрешение да забележат, че отвъд морската ни граница се е случило нещо, което от гледна точка на националната ни сигурност заслужава доста повече телевизионни „извънредни емисии” и крещящи заглавия от всички войни, отразявани тук на ръба на истерията през последните двайсетина години.
Главнокомандващият ни склони да обърне внимание на войната, която Русия не обяви ( упорито отричайки дори да я нарича война), но стовари срещу Грузия. Какъвто и да е „казус бели” (поводът за война), работата е дебела. Толкова, че дори и управленското дебелоочие у нас не можа да го подмине в живковски стил „ да се снишим, докато премине бурята” , т.е. „перестройката” на Горбачов.

И какво предизвика необичайното раздвижване във върховете на приспаната ни държава? Ето какво казва проговорилият на петия ден от ескалацията министър-председател на евроатлантическа България Сергей Станишев? „Днес Русия заявява, че подкрепя териториалната цялост на Грузия…”. Това изречение за подкрепата на грузинската териториална цялост , беше ключовата формула на иначе често разединения, но единен по този въпрос Запад от самото начало на войната. Само че в София почакаха Русия да благоволи да се съгласи с нея, след посещението на френския президент Саркози в Москва, за да прегърнат с облекчение позволената им вече и „много смело” артикулирана от Станишев в интервю за БТА основополагаща формулировка за „териториалната цялост на Грузия”.
А сега, другарите със слаби сърца, да не четат следващия абзац. Защото в него, макар и закодирано, с надежда да не бъде линчуван на някое предизборно събрание, др. Станишев им забива нож в най-болното пропагандно място, в задните…мисли. Понеже вече подкрепя „териториалната цялост на Грузия”, явно се чувства длъжен да се произнесе и по въпроса за териториалните спорове в наши дни- разбирай на първо място по спора за Косово, по който с мъка на сърцето тукашните власти подкрепиха западното становище. „ Няма еднакъв случай по отношение на замразените конфликти, от които модел да се пренесе механично върху други ситуации”, заявява премиерът в същото интервю. Сглобил е мисъл като за тройка в шести клас, но поне става достатъчно ясно следното: „ Какво да се прави, признали сме Косово, но няма как да признаем правото на Русия да бомбардира Грузия заради Южна Осетия, колкото и да ни се иска да сравним кавказките сепаратисти с косоварите”.

И всичко това Станишев признава след бойкотираното от него съвещание при президента Първанов, посветено на тази тема, в сепаратистко спрямо форума при президента интервю.
Сред ексцентричните акценти от казаното е чудната идея България да предложи на ЕС Бургас да стане пристанище за координиране на помощите за Грузия. Боооже! Представяте ли си как ще се зарадват в Брюксел, че страната, която от ЕК току-що заклеймиха за криминално отклоняване на европейски фондове, си предлага опита на вълк- охранител на европейските овце!

Първанов продължава да мълчи, след като се изложи с първите си няколко думи за „войната в Грузия” ( така импровизирано и без да иска призна грузинската версия за руската инвазия, вместо да говори за Южна Осетия), а Станишев излезе от отпускарската нирвана на властта и…със самия си сепаратистки подход към обявяване на актуалната държавна позиция, далеч от пряко дискредитирания като човек на Кремъл президент, на практика ни потвърди: да, двамата партийни другари, колкото и да отричат, играят ролята на доброто и лошото, на проруското и на прозападното ченге.

Театърът на бойните действия обаче е толкова близо до нашата черга, че театрото на двамината никак не е смешно.

Share on Facebook

Похитителите на 7-годишното момиченце са поискали откуп от родителите му, по непотвърдена информация, идваща от близки до семейството,...

"Сега появата на господин Делян Пеевски в Европейския парламент, след като знаем, че включително последния доклад на Комисията, без да му споменава името, много на широко се занимаваше с него, означава две неща. Най-малкото аз очаквам ДПС да има много тежки проблеми със семейството на либералите. Не си представям как ще седне господин Пеевски в семейството на европейските либерали. И на второ място, това мисля, че е подигравка към българите." Това каза водачът на листата за евроизборите на Национална гражданска инициатива АБВ Ивайло Калфин в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия.

Футболният отбор на Спартак 1918 и спортно-техническият щаб направиха дарение в дом „Майка и дете“ в кв. „Виница“ днес. Спартаклии...

Екстремните климатични промени ще стават все повече в България. В най-близкото бъдеще до 20 години, ще бъдем подложени по-често на...

Спекулациите за отвличането на самолета продължават. Според американски блогър и специалист по теория на конспирациите малайзийският...

68-годишен дядо издъхна от вълнение при секс с проститутка на годините на внучката му, съобщава „Всеки ден". В сряда Радослав А. от с....

Малчуганите от Детройт също изпратиха писма на учениците в Търговище. Кореспонденцията започна след като през януари Българският културен център (БКЦ) в Детройт изпрати на училището за деца с увреден слух парично дарение от 1 100 лева. С финансовите средства бяха закупени лекарства за децата. Това е втора кампания за събиране на средства, организирана от БКЦ в Детройт с цел подпомагане на деца в България.

Работим по случая с изчезналото дете в Поморие, съобщи пред журналисти министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев. "Нека да не...

Реал (Мадрид) излиза срещу Байерн в един от 1/2-финалите в Шампионската лига, отреди преди минути жребият в Нион. Първият мач е на 22 април в...

Сериозно натравяне на маса пчели е отчетено във Варненски регион. Това съобщи зам. -председателят на областното пчеларско дружество...

12-класникът Томислав Господинов от СОУ „Неофит Рилски“ в Харманли е един от победителите в конкурс за есе, организиран от „Публичната...

Левият външен халф на Черно море Димо Атанасов е убеден, че имат реални шансове да победят Лудогорец. „В последните мачове показахме...

Юлия Георгиева Три денонощия арест ще търпи 32-годишен варненец, откраднал общински лалета, съобщават от пресцентъра на варненската...

Хотел на Ferrari ще отвори врати през 2016 г. Това ще е първият хотел в света на световноизвестната марка за коли и ще е разположен в Барселона,...

Почина жената, която беше жестоко нахапана от кучета в русенското село Червена вода, съобщи Нова телевизия. 86-годишната пенсионерка бе...

Софийска градска прокуратура счита, че идеологията и дейността на „Националистическа партия на България" противоречат на Конституцията

Треньорът на Черно море Георги Иванов е оптимист за неделното домакинство с Лудогорец от 15,45 часа на „Тича“. „Във всеки мач, който...

Москва предупреди руснаците да не идват в България. Министерството на външните работи на Руската федерация препоръча на гражданите си да...

Снимка: Диана Саватева Гривна на изчезналата Александра от Поморие е открита в училищния двор, съобщи bTV. В издирването на детето се...

Номерата на кандидатите, чрез които ще се отбелязват преференциите, ще бъдат оградени в кръг, вместо в квадрат. Това стана с приемане на...

Полицията претърсва багажниците на изхода от Бургас, предаде btv. Служителите на реда издирват малката дъщеря на поморийския бизнесмен...

Със спонтанно "селфи" на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, президента Росен Плевнелиев и бившия министър на външните...

Днес Анжело ще ни води до Велико Търново на кратък уикенд. Дали му е харесало? Ще видим – приятно четене:

Един уикенд в Търново

ден първи

За празника на Велико Търново решихме да направим обиколка из района, да насочим вниманието на младото поколение към забележителностите на България и да си спомним места, които сме посещавали преди много години. Допълнителен стимул да изберем точно тези дати бяха безплатният вход за музеите и шоуто „Звук и светлина“.

Ден първи, събота, 22.03.2014

Паркирахме на края на ул. „Хаджи Димитър“, на кръстовището, където тя преминава в

Ул. „Гурко“ (А)

GPS: 43.08356, 25.63902

Улица „Гурко“ пази традициите на Велико Търново

Една от главните улици на стария град, която пази оригиналния дух на Търново. Носи името на руския генерал, освободил Велико Търново и посрещнат от населението на тази улица. Къщите са налепени като лястовичи гнезда над реката, като основите на едни се допират до покривите на други. Слава Богу, запазена е старата архитектура и не видяхме нито една сграда в стил „Ранен мутро-барок“. Всяка педя свободна земя между къщите е с цветя и лозници. Улицата е с разрешено паркиране, но толкова тясна, че решихме да не рискуваме и оставихме колата по-далеч. Освен това след 14 ч. улицата бе затворена и се превърна в главна „галерия“, откъдето да се наблюдава вечерното шоу.

Отправихме се към предварително резервираната квартира,

Самостоятелни стаи „Роос“ (B)

адрес: ул. „Гурко“ 70, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.08279, 25.63995

моб.: +359 888 397830

e-mail: a_roko@abv.bg

цена: 50 лв. (за тройна стая)

Предлага се и безплатно паркиране, което е на улицата, но както споменах по-горе, добре е да се паркира извън ул. „Гурко“. Има какво да се желае от хигиената, но предвид цената и местоположението, квартирата е поносима.

След като се регистрирахме и платихме, бяхме свободни да обикаляме забележителностите на старата столица. Първата ни спирка бе

Сарафкината къща (C)

адрес: ул. „Гурко“ 88, BG-5000 Велико Търново

Работно време:

9:00 – 18:00 (април-октомври)

9:00 – 17:30 (ноември-март)

профилактика: сряда от 9.00 – 12.00 часа

почивни дни: неделя и понеделник

Построена е през 1861 г. Предназначена е била за жилище и работно място на Димо Сарафина. По-известна с името на съпругата му Анастасия като къщата на Атастасия Сарафката или Сарафкината къща. През 1965 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. От 1981 г. Сарафкината къща е музеен обект, където се представят етнографски изложби.

Теренът, върху който е изградена, е предопределил архитектурното й решение. Южната част, обърната към река Янтра, е пететажна, а северната – откъм улица „Гурко” – двуетажна. Входът откъм улица „Гурко” е с двукрила дървена врата. Той въвежда във входно антре. От източната му страна започва стълбище което води към долните три етажа. Там се намират обслужващите помещения, складовете и зимниците. На юг първият етаж завършва с голяма отворена тераса, надвесена над реката.

Продължаваме към

Регионален исторически музей Велико Търново (D)

адрес: ул. „Никола Пиколо“ № 6 , BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.08154, 25.64424

тел.: +359 62 623772

тел.: +359 62 682510

тел.: +359 62 636954

факс: +359 62 682511

web: http://www.museumvt.com

email: rimvt@abv.bg

На 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище „Надежда“ да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Основаното през 1879 г. Археологическо дружество е изразител на тези настроения и има своето важно място в събирането на старини през последните десетилетия на 19 век.

Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея, наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на църквата „Св. 40 мъченици”. Времето между двете световни войни е свързано с дейността на Т. Николов. Тогава се взема решение за построяването на специална сграда за „библиотека, музей и художествена галерия”. Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г. И днес в нея се помещава Археологическият музей. Пак по това време за музеи са обявени родната къща на П. Р. Славейков и Хаджиилиевата къща в с. Арбанаси. През 1954 музеят се премества от читалище „Надежда“ в специално построената сграда. Откриват се експозициите „Кооперативна печатница „Работник“ и „Арбанашки бит“ в Констанцалиевата къща в Арбанаси. Започналите интензивни археологически проучвания на хълма Царевец, археологическия резерват „Никополис ад Иструм” и на военния лагер Нове край Свищов допълват основните музейни експозиции. Археологическият музей е открит през 1966 г., Музеят на Възраждането и етнографията – 1970 г., Музеят за история на капитализма и работническото революционно движение – 1971 г., Музей на градския бит „Сарафкина къща“ – 1981 г. Експониран е най-големият туристически обект – АМР „Царевец”, църквите в кв. „Асенов“ и пр. Във връзка с честването на 800-годишнината от въстанието на Асеневци през 1985 г. е подновен Археологическият музей и изграден Музей „Възраждане и Учредително събрание”. През 70-те години в основни линии се изгражда музейната мрежа в тогавашния окръг. Музеите в центровете на селищни системи Горна Оряховица, Лясковец, Павликени, Килифарево, Сухиндол и Златарица, са филиали на Великотърновския музей. Заедно с музейните сбирки те достигат бройката 63, а резерватите са 7.

Въпреки, че официалният адрес на музея е на ул. „Никола Пиколо“, основните сгради са около пл. „Съединение“.

В Археологическия музей интересно е изложеното златно съкровище от с. Хотница, връстник или може би по-старо от откритото във Варненския некропол. Много добре е направена възстановката на погребалната камера на гетски династ от V в. пр. н. е.

В музей „Възраждане и Учредително събрание“ има много интересни експонати, но прекалено приглушеното осветление не позволява те да бъдат разгледани както трябва. А надписите със златисти букви на кафяв фон са истинско предизвикателство дори за ястребово зрение. На първия етаж много интересна технология за визуализация на археологически артефакти експонира Институт по оптически материали и технологии при БАН. Разработената от Юри Денисюк отражателна тримерна холография позволява „да пипнем“ археологическите находки.

Експозицията на музей „Затвора“ влиза в дисонанс с хуманното турско „присъствие“, често политкоректно представяно като „английско гости“, продължило 5 века…

Направи ни впечатление, че макар и любезни, служителите на музеите не могат или не искат да излязат извън наизустената беседа. На всеки допълнителен въпрос отговаряха в стил „ние сме само дежурни, трябва да попитате специалист, но те не са на работа днес…“.

Оттук продължаваме към

Катедрален храм „Рождество Богородично“ (E)

Рождество Богородично

Патриаршеската катедрала „Рождество Богородично“ е издигната върху старата църква „Рождество Богородично“, построена от Уста Кольо Фичето в периода 1842 г. – 1844 г. По време на земетресението на 1 април 1913 г. църквата е съборена до основи. Фасадата и е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 08 септември 1888 г., подписан от Митрополит Климент, кметът П. Славков, от видни търновски първенци и свещеници.

Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г., а 10 г. по-късно сградата е завършена и осветена. Изографисвана е през 1954 г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Ат. Велев. Дърворезбата на иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. От стенописите интерес представляват тези с исторически сцени – покръстване на българския народ, Св. св. Кирил и Методий и техните ученици Св. Климент, Св. Наум и Св. Сава, Св. Горазд и Св. Ангеларий, както и сцените, свързани с историята на Велико Търново – изпращането на Св. Патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски.

В притвора на църквата са погребани митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), митрополит Софроний и митрополит Антим.

Срещу църквата се намира сградата на Великотърновска митрополия  и епархийското училище.

Слизаме по стълбички към

Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов“ (F)

Работно време:

9:00 – 18:00 (април-октомври)

10:30 – 17:30 (ноември-март)

профилактика: понеделник 9:00 – 12:00

Влизането на посетители се преустановява 30 мин. преди края на работното време.

адрес: ул. „Никола Пиколо“ 6, BG-5000 Велико Търново ‎

GPS: 43.08149, 25.64505

След масираната реклама за нещо уникално, неповторимо, най-голямо и най-модерно бяхме доста разочаровани. Вероятно за посетители, за които това е първия досег с подобен вид изложби, сбирката ще представлява интерес. Фигурите (общо петнайстина) бяха добре изработени, но костюмът създава усещането за отбиване на номер. Или както се казваше в един стар виц: „Евтиното си е евтино…“

Продължаваме към

Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ (G)

Работно време:

8:00 – 18:00 (април-октомври)

9:00 – 17:00 (ноември-март)

Влизането на посетители се преустановява 1 час преди края на работното време.

GPS: 43.08306, 25.6524

Царевец: градеж, бетон и арматура

Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр. Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.

През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовият комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и от юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Усещането е, че реставрацията на Царевец през годините е била кампанийна – да се отбележи годишнина, да се усвоят едни пари, да се пререже лента… Получило се е нещо доста еклектично – комбинация от каменен градеж, станал на юфка бетон и стърчащи ръждиви арматури. За разлика от църквите в подножието, отделните обекти не са добре обозначени, няма достатъчно материали, от които да се получи цялостна представа за комплекса. За последен път съм се качвал на Царевец преди 40 години, но сравнението не показва някакво значително подобрение. На входа на крепостта и горе, в църквата, има (най-после!) автомати за сувенирни монети. Но и тук търновчани „убиха змея с прашка“ – докато „стиснатите“ габровци предлагат монетите на Етъра и Дома на хумора по 2 лв., широкоскроените „боляри“ ги търгуват по 4 лв. Вярно е, че в Западна Европа колекторските монети (медали, жетони) са по 2 €, но остава едно лошо чувство…

Легенда

Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис, когато нахлули варварите, и обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия, свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището, можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигало до друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…

Имаме късмет – „задната“ северна врата на резервата е отворена и по тревясала пътека (път?) слизаме към

Църкви „Св. Петър и Павел“ и „Св. Иван Рилски“ (H)

Работно време:

9.00 – 17.30 (април-октомври)

По заявка (ноември-март)

профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

адрес: ул. „Митрополска“, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.087721, 25.650949

моб.: +359 885 144622

тел.: +359 62 636954

Храмът „Св. Петър и Павел“ 

се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221–1237 г.), съпруга на цар Ивана Асен II. След завладяването на столичния Търновград от османските турци през 1393 г. манастирът изпълнява функцията на патриаршеска резиденция. След понижаването на самостойната българска патриаршия в ранг на митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия (в периода 1416 – 1439 г.), комплексът около храма става митрополитска резиденция, а църквата „Св. св. Петър и Павел“ – митрополитска катедра.

В архитектурно отношение храмът е представител на групата, считана за преходна, между т. нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполна църква. От запад и юг тя е обхваната от галерия, завършваща в източния си край със скевофилакий. Първоначално галерията е била с отворена аркада. В края на XVI в. междуарковите пространства са зазидани.

След падането на Търнов под османска власт тук служи 2 г. патриарх Евтимий, тук е преместена Патриаршията и библиотеката й.

По отношение на зографията са установени три етапа на изпълнение. Първото стенописване е извършено в началото на XIII в. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. Гурий, св. Симон и св. Авиф.

Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено през 40-те години на XV в. По това време, той вече изпълнява функцията на митрополитска катедра. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената „Христос в гроба”, в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния.

От първия регистър върху южната стена е запазена композицията „Дейсис”, изображения на теолози и отшелници – Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете, отделящи наоса от притвора, са представени изображенията на най-почитания български светец св. Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и св. Павел, Христос Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род – Древо Йесеево и медалионни изображения на светците Борис и Глеб. На западната стена над образите на св. Йосиф Песнопевец и св. Козма Творец е разположена сцената „Успение на Св. Богородица”. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681 г.

Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVI в. Върху северната й стена могат да бъдат видени части от стенописен календар (Менелог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.

Църквата „Св. Иван Рилски“

 е част от манастирския комплекс при храма „Св. св. Петър и Павел”. На долния й етаж има крипта. В нея, съгласно монашеската традиция, са били съхранявани костите на починалите обитатели на манастира. Същинската църква се намира на втория етаж. Фасадите й са били украсени с разноцветни керамопластични елементи.

Разкритите при археологическите проучвания останки от стенописната украса показват, че тя е дело на най-добрите зографи от търновския художествен кръг.

Църквата играе важна роля в историята на Второто българско царство и по време на драматичните събития, разиграли се в Търново след превземането му от османските турци през 1393 г.

През 1194/1195 г. българският цар Асен І (1186 – 1196) пренася мощите на най-почитания български светец св. Иван Рилски от Средец (София) в столицата Търновград. Те са положени в специално изградена за целта църква в крепостта Трапезица. Около нея впоследствие е формиран манастир. След завладяването на Търново от османските турци, по инициатива на патриарх Евтимий, мощите на светеца са пренесени в новата патриаршеска резиденция при храма „Св. св. Петър и Павел”. Съхраняват се в църквата „Св. Иван Рилски”. На големите църковни празници се изнасят и с тържествена процесия се поставят в катедралния храм. През 1469 г. рилските монаси получават разрешение да отнесат мощите на своя патрон в Рилския манастир, където са намират и днес.

В момента от църквата са останали само основите.

През Владишкия мост отиваме към

Църквата „Св. Димитър Солунски“ (I)

Работно време:

9.00 – 17.30 (април-октомври)

Не работи (ноември-март)

профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

адрес: ул. „Цар Иван Шишман“, BG-5000 Велико Търново ‎

GPS: 43.08794, 25.64833

Църквата „Св. Димитър“ е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г.

Въз основа на плановоконструктивните си особености черквата се отнася към т. нар. група църкви със „стегнат кръст”. Куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. От южната и северната страна са пристроени галерии.

Фасадите на храма са украсени с характерните за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши. Техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и розети, покрити с глазура. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло. Паметникът е изпълнен със т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата.

В олтарната част на храма са запазени останки от два стенописни слоя. По-ранният като датировка, се отнася към столичния период на Търновград. Локализиран е в олтарната част на храма. От първия регистър в олтарната конха са запазени изображенията на шестима църковни отци – автори на литургични текстове, участващи в сцената „Поклонение на жертвата“ (Мелисмос). Със сигурност е идентифициран образът на св. Кирил Александрийски. Във втория регистър е изобразена процесия на ангели-дякони с рипиди в ръце, които са част от сцената „Божествена литургия”.

Вторият живописен пласт датира от края на XVI – началото на XVII в. Към него принадлежи сцената „Пиета“ изписана в протезисната ниша и бюст на епископ над нея.

При археологическите проучвания в пространството около църквата са разкрити части от манастира около нея, останки от друг християнски храм и голям некропол.

По документи църквата трябвало да бъде затворена, вероятно за реставрация, до 20.03.2014 г. На 22 и 23.03.2014 г. тя не беше отворена, без някакви допълнителни обяснения. Същото важеше и за следващата църква,

Църква „Св. Георги“

Работно време:

9.00 – 17.30 (април-октомври)

Не работи (ноември-март)

профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

адрес: кв. „Асенов”, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.086187, 25.647891

Църквата „Св. Георги“ е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 м. По план черквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в началото на XVII в. Информация за това се съдържа в ктиторски надпис разположен над входната врата към притвора. Той гласи: „Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по времето на архиепископа Гавраил през годината 7124 (1616 г.) Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май”. Важно е да се отбележи, че храмът от 1616 г. издигнат върху основите на църква, която най-вероятно е функционирала през столичния период на Търновград.

Иконографската програма в наоса е опростена и лесна за възприятие. В центъра на олтарната конха е разположено изображението „Св. Богородица Ширшая небес”, над него „Слизането на св. Дух при апостолите”, а под него – „Евхаристия”. В олтарната част са изображенията на св. Кирил Александрийски, св. архидякон Стефан, св. Йоан Дамаскин, св. Василий Велики и др. В протезисната ниша е изписана сцената „Христос в гроба”.

В първия регистър на северната и южната стени на наоса са изписани светци-войни: св. Димитър, св. Георги, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат и др. На западната стена са изображенията на жени-светици, сред които се откроява това на св. Параскева. Вторият и третият регистър на северната стена е изпълнен от фризове с медалиони в които са изписани многобройни християнски светци. Западната стена на наоса е заета от многофигурната композиция „Успение Богородично”. Тя е флангирана от изображенията на три епизода от цикъла “Страсната седмица“ – „Тайната вечеря”, „Носенето на кръста“ и „Изкачване на кръста”.

В притвора на храма има запазени останки от два живописни слоя. От първия са оцелели „Сътворението на света“ и фигурите на пророк Илия и старозаветния праведник Енох. При второто изписване е илюстрирана темата „Страшния съд”. Консервацията и реставрацията на храма е осъществена в периода 1968 – 1971 г. по проект на арх. Боян Кузупов.

Оттук имахме възможност да се качим на Трапезица, но решихме да го отложим за друг път – първият за сезона голям преход по търновските баири ни дойде малко в повече, а и се опасявахме, че няма да сколасаме за шоуто…

Хълмът Трапезица

GPS: 43.085368, 25.645929

Трапезица е вторият по значение укрепен хълм на старата българска столица Търново. За произхода на името му има две версии – от думата трапеза, или от думата трапец, поради формата на трапец, която има укреплението.

Поради факта, че крепостта е част от старата столица Търново, тук са построени много и красиво украсени църкви и сгради. На този хълм зад дебели крепостни стени се намирали главните църковни сгради на столицата, както и резиденцията на патриарха.

В началото на XX век при археологически разкопки са намерени основите на поне 17 църкви, всяка от тях богато украсена и тясно свързана с българската история. В една от тях за няколко века са се приютявали мощите на Св. Иван Рилски, преди да бъдат преместени в Рилския манастир.

Откритията сочат, че на Трапезица са живеели богати и знатни хора, обитавали великолепни къщи със забележителна архитектура. Крепостта била свързана с тази на хълма Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. Естествената укрепеност на Трапезица била главната защита на хълма – от три страни той е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта, като главен бил южният. Част от южната порта е запазена и до днес.

Легенда

Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…

Следваща спирка е

Църквата „Успение Богородично“ (K)

GPS: 43.08582, 25.64962

Намира се на мястото на средновековния манастир „Успение Богородично“. В манастирската църква цар Калоян положил мощите на Света Филотея Търновска, живяла през ІХ век. Нетленните мощи на тази православна лечителка и духовна наставница днес се намират в румънския град Куртия де Арджеш.

През ХІV век цар Иван Александър изпратил първата си жена Теодора в този манастир, където тя – против волята си – станала монахиня. Същата орис сполетяла и втората царска съпруга – еврейката Сара-Теодора, която прекарала остатъка от живота си в Светата обител (Спомняте ли си Апостол Карамитев и Коста Цонев в “Сватбите на Йоан -Асен”?).

Днешната църква е открита на 19 декември 1923 г. Изграждането й става по инициатива на ктитора Христо Енев и с доброволен труд и средства на местното население. В последните години поддържането на храма става благодарение на свещеника Иван Пенков и много дарители, чиито имена са изписани на мраморна плоча при входа на храма.

Влизайки в храма, богомолците се натъкват първо на две стари икони на по 200 години – Свети Георги Победоносец и Свети Мина.

В църквата са пренесени и запазени старинни икони като „Св. Петка“ (1854 г.) и „Св. Богородица“ с гръцки надпис, цялата обкована със сребро. Тази икона е обявена за чудотворна. По време на турското владичество, според писанието, с молитвите и застъпничеството на Пресвета Богородица чрез тази икона били излекувани децата на турския бей. За благодарност иконата била обкована със сребърна риза.

Тук се съхраняват много стара утвар – сребърни кандила от 1796 г. и 1818 г., петохлебие от 1828 г., кутия за сухо причастие от 1836 г. Иконостасът е дело на резбаря Илия Косев.

От южната и северна страна на стените до иконостаса могат да се видят два забележителни триптиха. Първият се състои от икони, изобразяващи Иисус Христос, седнал на царски трон, Пресвета Богородица държи на ръце малкия Иисус и икона, на която е изобразен благославящия Иисус Христос. На втория трептих са иконите на Св. Иван Рилски, Св. Николай Чудотворец, Св. арх. Гавриил.

Съвсем наблизо е

Църква „Св. 40 Мъченици“ (L)

Работно време:

9.00 – 17.30 (април-октомври)

По заявка (ноември-март)

профилактика: понеделник 9:00 – 12:00

адрес: кв. „Асенов“, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.08462, 25.65005

моб.: +359 885 144622

web: st40martyrs.org

Църквата „Св. 40 мъченици“ е построена и зографисана по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”. Знаменитата търновска църква е център на редица важни събития. В нея се намират едни от най-емблематичните паметници на българската историческа памет – колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІ с известните надписи върху тях. Използвана е една колона и от времето на хан Крум (803–814). При археологически проучвания, проведени в манастирския комплекс, са разкрити гробовете на редица видни личности от Средновековието. Най-голям интерес сред тях буди този на българския цар Калоян, починал при обсадата на Солун през 1207 г. След смъртта му българските войски пренасят тържествено тялото на владетеля в столицата, където той е погребан с държавни почести. В църквата се намират и гробовете на един от най-великите български царе Иван Асен ІІ и неговата съпруга Ана-Мария. В храма са се пазели мощите на св. Иларион Мъгленски. Тук е и гробът на св. Сава Сръбски. Делото на неговия живот е учредяването на самостоятелната Сръбска архиепископия (1219 г.). Впоследствие мощите му са пренесени в Сърбия, но гробът му и сега продължава да е обект на поклонничество. Църквата „Св. 40 мъченици“ е свързана с редица събития от най-новата история на България, най-важното сред които е обявяването на нейната независимост на 22 септември 1908 г.

Гробът на Калоян беше обсипан с цветя. Сред тези на ВИП персоните се открояваха венецът на Н. пр. посланникът на Ирак и букетчето на някой си Цв. Цв., депутатин.

Продължаваме към

Самоводската чаршия (M)

адрес: ул. „Георги С. Раковски“, улица „Въстаническа“, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.08429, 25.63966

Улично изкуство

Улично изкуство

Самоводската чаршия се създава през 60-те - 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град.

Днес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIX в. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев.

Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети. По този начин се показват архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XX в.

Тъй като имаше още време до началото на светлинното шоу, решихме да хапнем някъде. Оказа се, че след 17 ч. НИТО ЕДНО заведение не приема индивидуални посетители – оправданието навсякъде беше, че подготвят ресторанта за групова вечеря.

От 17 ч. гостите на града заемаха позиция към паметника „Асеневци“

Отправихме се към улица „Гурко“, която вече беше затворена от полицията и започваща да се пълни с гости, обърнати към

Паметника „Асеневци“

GPS: 43.0816, 25.6334

Паметникът „Асеневци“ е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той насочен в небето. Паметникът е с внушителни размери, разположен на изключително живописно място в града – край река Янтра, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна – за да се почувства силата на тези български царе, и от друга – да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам.

Слава Богу, в същата сграда, в която нощувахме, има и квартален магазин, откъдето осигурихме вечерята. Кренвирши, кашкавал, ма

Иван Георгиев и Лиляна Боянова са най-вероятната нова двойка водещи на централните новини на Би Ти Ви, информира "Труд". Очаква се...

Гълъбин Боевски прекарва по цял ден във фитнеса на националния стадион. Това разкриха негови близки. Олимпийският шампион успял да...

flagman.bg Продължава претърсването на хотел „Лагун“, дойдоха още 10 цивилни полицаи и експерти 9-годишното момиченце се намира под земята,...

23-годишен психично болен мъж от димитровградското село Горски извор изпрати колет в гръцкото посолство в столицата. Пратката съдържала...

Проливен дъжд с гръмотевици. Това сочи метереологичната прогноза за тази събота във Варна, пише yep.bg. За този ден е насрочено и...

Пиян благоевградчанин беше наказан да изкара 2 денонощия в полицейския арест заради агресивна свалка на сервитьорка. 33-годишният Николай...

Нова мода сред младежите създава допълнителни грижи на полицията в големите американски градове, предаде novini.bg.. Органите на реда...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана/ След като президентът Росен Плевнелиев се застъпи за „повече НАТО” в България, а председателят на Европейската комисия Жозе Барозу предупреди София да не пречи на по-тежки европейски санкции срещу Русия, на изненадващо посещение в страната дойде и генералният секретар на НАТО Андрес Фог Расмусен. Накъде сочи тази поредица от събития – слушаме Пламен Асенов.

На фона на растящите заплахи от Русия за мира в региона, призивът на президента Росен Плевнелиев за „повече НАТО” в България изглежда правилен и съобразен с реалностите. Конкретни стъпки в тази посока вече предприеха ред други източно европейски страни, които се чувстват пряко заплашени от агресивното поведение на Москва.
Тук, в България обаче, центристкият президент е в изолация от лявото управление и призивът му не бе приет добре. Последва недоволно мърморене на депутатите от ляво, а Михаил Миков, председател на Парламента от БСП излезе и обобщи нагласите сред мнозинството, като каза – „не смятам, че повече военни сили на НАТО трябва да присъстват в България”. Подкрепи го и военният министър Ангел Найденов с думите – „не виждаме необходимост в този момент да искаме допълнително разполагане на личен състав и техника на нашите партньори от НАТО”. Капак на цялата работа сложи Михо Михов, бивш началник на Генералния щаб на армията и съветник на левия президент Георги Първанов. По повод зачестилите руски провокации с разузнавателни полети по черноморската ни граница, той заяви най-патриотично – „ами защо Русия да не ни разузнава, та ние сме външна граница на НАТО?”.
Имам предвид, че го заяви най-патриотично от гледна точка на Русия и руските интереси, разбира се. Подобни, а и много по-драстични, примери за вече откритата антиевропейска и проруска ориентация на управляващите в София идват през последните седмици откъм висши представители на тройната етно-национал-социалистическа коалиция БСП, ДПС и Атака. Точно те вероятно дадоха повод на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу преди дни да заяви директно, не по европейски дипломатично, две неща. Първо, той каза – „има хора в България, които са агенти на Русия”. Барозу уточни, че тези хора не са от ЕНП, тоест от европейската десница, с което ясно фокусира вниманието към управляващите отляво. За първи път от времето на промените, тоест, от 25 години насам, чувам толкова еднозначно и категорично изказване от толкова високопоставен европейски представител по отношение на българската левица. Вече няколко дни опитвам да си представя каква ли точно информация имат европейските специални служби, за да си позволи председателят на Европейската комисия да каже това. И не само да го каже, но руските агенти в България да не реагират остро и да го похулят до бога, както биха сторили в други случаи. Чудя се също дали тази информация е добита в сътрудничество и дали изобщо е достояние и на българските спецслужби или те проспиват онова, което става под носа им. Третото, което се чудя, е защо българската общественост не получи поне част от тази информация, за да започнат да се изясняват най-важните неща за развитието на страната и да се разруши изградената в българския обществен организъм отровна система от натрупани лъжи и манипулации с руско-български адрес.
София да не пречи на европейското единство при налагането на нови, по-тежки санкции срещу Русия, каза също Жозе Барозу. Това открито предупреждение от една страна се отнася до развитието на ситуацията с конкретен проект. В случая Барозу, чиито пост, преведено, е шеф на изпълнителната власт или нещо като министър-председател на Европейския съюз, има предвид възможността Европа да спре завинаги руския газов проект „Южен поток” като част от евентуалния нов пакет санкции срещу Кремъл. „България трябва да бъде много предпазлива например при реализирането на газовите връзки с Русия за сметка на други връзки, които могат да осигурят диверсификация на българската енергетика” – заяви Барозу. Казаното обаче е не само заради факта, че страната е сто процента енергийно зависима от Русия и неистово се нуждае от нови доставчици. Подтекстът е свързан с един опит за измама на ЕС, който управляващите в София опитаха да реализират, при това чрез закон.
Тъй като цялата дейност, свързана с „Южен поток”, подлежи на контрол и санкция от Европейската комисия, управляващите тук решиха да променят Закона за енергетиката, като представят морската част от проекта на българска територия за интерконекторна връзка. Направиха го, защото по този начин „Южен поток” излиза от европейската юрисдикция и остава въпрос на двустранни отношения с Русия. Направиха го, въпреки абсурда на това да правиш интерконектор, нещо, изцяло насочено към диверсификация на доставките, за да се свържеш със същия доставчик, с който и без това си свързан тотално. Направиха го, въпреки че ЕК предварително видя измамата и изпрати писмо, с което поиска обяснения и даде да се разбере, че няма да си затвори очите пред тази откровена и нагла лъжа.
От друга страна обаче, за предупреждението си спрямо официална София Жозе Барозу има предвид и откровените заявки през последните седмици на управляващите тук, че България няма да подкрепи нови, по-тежки европейски санкции срещу Русия. Такива изявления направи не само маргиналната вече партия Атака, но и БСП, включително председателят Сергей Станишев, който е шеф и на ПЕС. На фона на предстоящите европейски избори, подобно поведение е много тревожно заради възможността да се внесе разкол в европейското единство спрямо Русия, каквато е руската цел всъщност.
По всичко личи обаче, че, освен европейското единство за санкциите срещу Русия, позицията на официална София по време на сегашната тежка руско-украинска криза, заплашва и нещо по-важно – отбранителната способност на Европа. НАТО не може да няма притеснения, че точно при най-горещия си сблъсък с Русия от Студената война насам, алиансът е принуден да работи с едно изцяло проруско управление в България, сред което дори има откровени руски агенти. Тези притеснения са поне в две посоки. Първата е, че важна оперативна военна информация на алианса може да изтече към Москва, втората – че в най-неподходящия момент България може да възпрепятства ефективността на отбранителната система на НАТО. Може например да откаже пристанище за американския ескадрен миноносец „Доналд Кук”, който вече влиза за по-дълго в Черно море. Или да откаже разполагането на допълнителни самолети, радарни системи за противоракетната отбрана, изобщо – ред бели. Затова никак не е случайно, че генералният секретар на НАТО Андрес Фог Расмусен вчера изненадващо започна двудневно посещение тук, в опит поне да тушира откровените проруски действия на официална София. Като се имат предвид обаче силните обвързаности на управляващата в България левица, нейните десетилетни сериозни зависимости от Москва, изгледите за успех дори на Расмусен в това отношение не изглеждат особено големи.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

/Поглед.инфо/ Международната агенция "Мудис" понижи суверенния кредитен рейтинг на Турция от "стабилна" перспектива - на "негативна", заради политическата несигурност в страната.

/Поглед.инфо/ Русия не възнамерява да иска от Украйна 35,4 млрд. долара, за които президентът Владимир Путин споменава в писмото си до европейските лидери.

25-годишна благоевградчанка изпадна в шок след мръснишко посегателство. В неделя вечерта в квартал "Запад" неизвестен я издърпал...