/Поглед.инфо/ Дъщерята на Вартан - Дарина, пее на български досущ като майка си

/Поглед.инфо/ Киряк Цонев, делегат на Първия и Втория световен конгрес на гагаузите Кризата в Украйна може да се прехвърли и в бившата съветска република

/Поглед.инфо/ Следващите избори не са просто поредните избори. За първи път хората ще решават какъв тип Европа желаят и кой да бъде следващият председател на Европейската комисия.

/Поглед.инфо/ Ще работим за това да върнем държавата на хората. Това каза на откриването на предизборната кампания на БСП в НДК лидерът на партията Сергей Станишев.

Българската репортерка Ирина Цонева е била нападната от жена в Донецк, която я нарекла "окупатор" и "терорист". Войнствената донецка жена...

Актьорът Деян Донков поиска сръбско гражданство. "Безобразията в тази държава достигнаха такива размери, че аз започвам сериозно да се...

400 безработни ще отстраняват щетите в наводнените села в общините Ружинци и Чупрене. Наемането им започна от вчера, каза областният на...

И днешното издирване на красавицата Валентина Георгиева от Бургас не даде резултат. Приятели и близки на младата жена организираха...

След почти две години пауза, май пак се завръщам към писането.
Не малко неща се промениха, не малко неща тепърва ще се изменят. Повечето от тези промени са скришни, повече за мен/в мен самата, но имаше и не малко изменения, които се случват с течение на времето, опит и други такива.

„Кутията за всичко“ започна като задача в училище, после продължи като място, където да публикувам художествена литература, след това стана виртуалната аналогия на коркова дъска, където да закачам мисли, идеи и други неща, които имах нужда да разгледам и обмисля, после се измени на социална платформа, чрез която се опитвах да коментирам важни (за мен) социални теми. Честно казано, не знам какво ще е сега. :)

За сега, накратко:

След почти две години пауза, май пак се завръщам към писането.
Не малко неща се промениха, не малк неща тепърва ще се изменят. Повечето от тези промени са скришни, повече за мен/в мен самата, но имаше и не малкото изменения, които се случват с течение на времето, опит и други такива.

„Кутията за всичко“ започна като задача в училище, после продължи като място, където да публикувам художествена литература, след това стана виртуалната аналогия на коркова дъска, където да закачам мисли, идеи и други неща, които имах нужда да разгледам и обмисля, после се измени на социална платформа, чрез която се опитвах да коментирам важни (за мен) социални теми. Честно казано, не знам какво ще е сега. :)

За сега, накратко:

Класиралият се за полуфиналите на турнира в Букурещ Григор Димитров обяви, че е впечатлен от подкрепата, която му оказаха българските...

Obekti.bg Британските медии разказват истинската трогателна история на 19-годишния тийнейджър Стивън Сютън от Бърнтууд, Стафордшир. На...

Александър Дечев, Букурещ Най-добрият български тенисист Григор Димитров се класира за полуфиналите на турнира в Букурещ, който е от...

Александър Дечев, Букурещ Григор Димитров раздаде над 100 автографа след спечеления двубой със Сергей Стаховски в Букурещ. Българинът...

снимка: БулФото Временно ще се прекрати спасителната акция по издирването на изчезналото семейството. Тя няма да продължи през нощта,...

Милен Радев

На 27 април, неделя в Рим ще бъдат причислени към лика на светците покойните папи Йоан ХХIII и Йоан Павел II.

За това събитие вече пишат, че е едно от най-важните в живота на Католическата църква за последните сто години.

За нас в България този мистически и светски празник има особено значение и заслужава да бъде внимателно проследен.

Йоан ХХIII е понякога наричан “български папа”, тъй като той прекара като апостолически нунций Анджело Джузепе Ронкали (и титулярен архиепископ на Месемврия) много години в София и остана през целия си живот свързан с България.

На Йоан Павел II дължим, както и цяла Източна Европа, до голяма степен падането на комунистическа система, изобличаването на комунистическото зло само по себе си. Да не забравяме разбира се и една друга, трагична връзка на България с покойния Карол Войтила. Все пак атентатът на КГБ/КДС през 1981 г. на площада Св. Петър не мина без българско участие…

Какво благословение, че по един чудотворен начин точно в сегашните съдбоносни дни България придобива двама силни небесни застъпника, към които може и трябва да се обръщаме с молитва, любов, надежда и гореща вяра.

..

Солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова и Пламен Димитров спечелиха в сериозна конкуренция с певци от цял свят 2 награди за...

Тази сутрин близо до полуразрушен от стихията мост на река Джамалска край хасковското село Винево е открит лек автомобил „Опел", който е...

Бившият треньор на Барселона Тито Виланова почина, съобщават испанските медии.    Наставникът на каталунците страдаше от рак на...

снимка: БулФото, архив 6 години след началото на разследването делото срещу главния акционер на ЦСКА Александър Томов отново е на първа...

Малко като човек отвътре и малко като човек отвън - така преживява загубата на семейство Данаилови извънбрачният син на големия...

/Поглед.инфо/ На 24 април всяка година арменците по цял свят отбелязват една от най-тъжните годишнини от историята на своя народ. Така е и в Кърджали – някога малкото източно-родопско градче е дало подслон и препитание на бежанците от масовото изтребление в Турция.

Утре ще има променлива облачност, почти без валежи. Ще продължи да духа слаб, по Черноморието умерен североизточен вятър. Максимални...

"В себе си смятам, че нямам вина за смъртта на Мария!", заяви в предаването "Дневен ред" по ТВ7 Ирен Кривошиева. "Да знам, че хората очакват...

"Очертава се дефицит на спасители, има притеснения и за средните туристически специалисти на нашите курорти”. Това заяви...

Кадри от руски документален филм, заснет през 1968 г. в българското село Огородное в т.нар. Буджак (Южна Бесарабия, Украйна). В този филм могат да се видят и чуят запазени български обичаи от стари времена, автентични изпълнения на народни песни и танци, както и съхраненият роден език от наследниците на българи, преселили се по тези места преди два века.

/Поглед.инфо/ Ако някой български емигрант след дълго отсъствие кацне от Хонолулу, примерно, в София едва ли ще разбере, че започва кампания за евроизборите у нас.

снимки: БулФото Тази сутрин близо до полуразрушен от стихията мост на река Джамалска край село Винево е открит лек автомобил „Опел...

В началото на май се очаква валежите да спрат и температурите да се повишат. В първите дни на следващия месец метеоролозите очакват да има...

/Поглед.инфо/ Най-могъщата електронна медия в България - Агенция ПИК даде безпристрастно думата на генерал Веселин Пенгезов и Делян Пеевски след сензационните думи на първия вчера.

Полицай от Сунгурларе и бременната му съпруга са тежкоранени при катастрофа край Петолъчката, където се сблъскаха БМВ и микробус...

"В себе си смятам, че нямам вина за смъртта на Мария!", заяви в предаването "Дневен ред" по ТВ7 Ирен Кривошиева. "Да знам, че хората очакват...

Полицай от Сунгурларе и бременната му съпруга са тежкоранени при катастрофа край Петолъчката, където се сблъскаха БМВ и микробус...

/Поглед.инфо/ Четирима души са изчезнали при силния порой, изсипал се снощи над с. Винево, община Минерални бани, Хасковско, съобщи кметът Фикрет Иса.

/Поглед.инфо/ В Москва водачът на листата на АТАКА за евроизборите Волен Сидеров беше награден с руския орден „Звезда Отечества”

За 3 г. след развода майката на Пламена Петрова (7 г.), която бе убита от баща си навръх Великден в Русе, не се е виждала с нея и по-малката й...

Шарън Стоун е била приета по спешност в болница, съобщава сайтът Daily Mail, цитиран от "Хай Клуб" Според изданието, 56-годишната актриса се...

Служители на отдел “Икономическа полиция” Варна установиха компютри с нелегален софтуер в компютърна зала в морската столица, съобщиха...

Истински екшън се разигра преди минути в центъра на Бургас. Полицаи изведоха насила от апартамента й психично болна жена на видима...

/Поглед.инфо/ Бившият директор на "Напоителни системи" Георги Харизанов е бил зверски пребит снощи в София, съобщи БНР.

Безотговорен руснак дава на 3-годишното си дете да пуши цигара. Това се вижда на скандално видео, което за часове взриви социалните мрежи,...

Информацията, че седемкратният шампион във "Формула 1" Михаел Шумахер е излязъл от комата, се оказа невярна. Новината се появи в много...

Очаквано Стенли Окоро остана извън 18-те на Черно море за неделното гостуване на ЦСКА в София. От клуба обаче уточниха, че нигериецът е аут...

За дефицит на готвачи по морето през настъпващия сезон, алармираха от Бюрото по труда във Варна на заседанието на Обществения съвет по...

ВИС-2 размразява структурите си в страната. Това става ясно от съобщение във Фейсбук страницата на името на Васил Илиев, с което се почита...

Левият бек на Черно море Михаил Венков е оптимист, че ще се представят силно срещу ЦСКА в неделя. „Никой от топ 7 не ни е надиграл до този...

Синът на обвинителя от Софийската градска прокуратура Венцислав Андреев - Бисер, е виновен за адската катастрофа на бул. "България" през...

снимка: архив На 27 април (неделя) ще се проведе традиционното „Рали Спринт Варна 2014“. В състезанието, което е кръг от републиканския...

28-годишна циганка от бургаския кв. „Долно Езерово” продаде собствената си дъщеря за 2 лева, за да се отърве от лихвари. Салие имала борч...

Шумахер се будил за кратко, след което отново заспал. Това съобщи мендижърката на великия пилот от Формула 1 Сабина Кем. Малко по-рано днес...

Световното първенство по футбол започва на 12 юни в Бразилия, но преди това – през май, тръпката от предстоящите мачове на най-големия...

Нормално е състоянието на язовирите на територията на Басейнова дирекция за Черноморски район. Осемте комплексни язовира „Цонево”,...

Александър Дечев, Букурещ Сериозен интерес от българска страна има на корта в Букурещ, където след около час и половина се очаква да...

Община Шумен купи два летателни балона, които смята да ползва като туристическа атракция. Кметството ще изпрати неин служител на курс за...

За един месец до Великден при проверки на Българската агенция за безопасност храните (БАБХ) по търговски обекти в Бургас и София са...

Бившият директор на "Напоителни системи" Георги Харизанов, който съвсем наскоро излезе от ареста, е бил пребит пред дома си снощи в София,...

Михаел Шумахер е излязъл от комата, съобщава немската телевизия RTL. Новината бе потвърдена от мениджъра на седемкратния шампион от...

снимка: Първолета Цветкова, "Стандарт" Заклеймяваният заради близостта си до града язовир „Огоста" спасява Монтана от наводнение,...

Веселин Златков Грамадата пред община Варна, символ на недоволството на варненци от февруари 2013-а и неформален паметен знак на...

/Поглед.инфо/ Оптимист за възможността да запазим евросредствата се оказа председателят на Държавен фонд "Земеделие" Мирослав Николов, който гостува в студиото на TV7 заедно със своята заместничка Виолета Александрова.

/Поглед.инфо/ Изненадан съм, че авторитетна неправителствена организация може да публикува неверни твърдения и да изсипе толкова откровени лъжи и клевети срещу България, това заяви пред "Фокус" вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев по повод доклада на международната правозащитна организация „Хюмън райтс уоч“, в който се посочва за редица случаи на насилие върху имигранти на границата с Турция.

U.S. News & World Report named Stevenson as the fifth-best high school in Illinois and 150th overall in the country in its annual rankings released April 22. SHS is the highest-rated open-enrollment high school in Illinois, behind four Chicago selective-enrollment schools: Northside, Walter Payton, Jones and Whitney Young. Top 10 Illinois High Schools 1. Northside College Prep – Chicago 2. Walter Payton Prep – Chicago 3. Jones College Prep – Chicago 4. Whitney Young Magnet – Chicago 5. Stevenson- Lincolnshire 6. Deerfield 7. Hinsdale Central 8. Lane Tech 9. Hersey – Arlington Heights 10. Highland Park Illinois has many schools ranked in 2014 among the U.S. News ...

Юлия Георгиева От собствената си ръка умират повече варненци, отколкото в катастрофи. Най-често на живота си посягат мъже, като...

/Поглед.инфо/ От 23 април 2014 година Българската агенция по безопасност на храните стартира пролетния етап на ваксинацията по въздух срещу бяс при дивите хищници.

на снимката: заплашваният Атанас Янев снимка: Нова ТВ Появи се пореден сигнал срещу фирма за събиране на дългове. Този път случаят е от...

снимка: Haskovo.info Четиримата кърджалийци, които изчезнаха в нощта на водния ад, са били във Винево по тъжен повод – наскоро се самоубил...

Според Георги Иванов при пределна мотивация на футболистите на Черно море няма да е изненада, ако вземат една или три точки на “Армията”...

Разкаченият на 23 април от МКС космически товарен кораб отново се скачи към станцията с помоща на модернизираната система за сближаване и скачване 'Курс-НА'.

Джебчийките във Варна вече се подвизават по друго трасе и с нови кадри, съобщи Novavarna.net. Новият маршрут е от хотел Черно море до фонтаните...

The never ending rain these days will make us use train to sail on the streets So, the...

agrozona.bg 37 години е работил микробиологът проф. Христо Чомаков върху уникалната храна Уникален продукт срещу рака, сърдечносъдовите...

Първият кръг от националния рали шампионат - рали „Варна 2014“, започва утре с рекордните 50 участници. Церемонията по откриването е...

Учител педофил дрогирал и изнасилил повече от 60 момчета в английско частно училище в продължение на десетилетия, съобщава "Дейли мейл",...

Варна може да е домакин на спортни състезания по линията на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). За това намекна министърът...

C единствения си официален тъмносин костюм, който слагала само когато ходи на премиерите на своя Стефан и на концерти, и с тънка верижка с...

Министерството на младежта и спорта търси по-модерни и надеждни форми за публично-частно партньорство за изграждането на новия...

В рамките на ученията си в Западна Русия руската армия е разположила по източната граница на Украйна артилерия, ракетни установки...

Интерпол се включи в издирването на 48-годишната Стоянка Дудекова от Карлово, която изчезна безследно в края на месец март. Стоянка...

Полицията откри труп на жена в близост до село Винево, предаде БНР. Тази сутрин е открит лекия автомобил на семейството, което вчера е...

Украинският премиер Арсений Яценюк обвини днес Русия, че иска да започне „трета световна война”, като подкрепя сепаратистите в...

Варна може да е домакин на спортни състезания по линията на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). За това намекна министърът...

Верижна катастрофа с 4 коли е станала преди минути на улица "Струга" на кръстовището с бул. "Сливница", съобщи наш читател. Задръстването е сериозно. Той призова шофьорите да избягват района. снимка: Екатерина Монева  

Езиковеди от Института за български език към Българската академия на науките са създали електронна карта на диалектите на българския език. Картата показва границите на основните диалектни области по цялата българска езикова територия, която далеч надхвърля държавните граници на страната.

Има неща, които дадена зодия не може да преглътне. Има и такива, на които не може да устои. И те стават основна причина за раздяла. Вижте...

Пак ще можем да пътуваме с пътнически влак до Атина. Това ще стане възможно, тъй като Гърция има намерение да възстановява пътническите...

Булфото Неправоспособен тийнейджер предизвика зрелищна катастрофа, в която участваха шест автомобила.  Произшествието стана на...

Процедурата по прехвърляне на собствеността на Юнашкия салон в общинска е пред финализиране. Това обяви министърът на младежта и спорта...

Четирима души са изчезнали при силния порой, изсипал се снощи над с. Винево, община Минерални бани, Хасковско, съобщи кметът Фикрет Иса....

Влекачът на параходство БМФ "Дубе" се е включил в операцията по измъкването на кораба Independent Adventure, който заседна тази сутрин близо...

/Поглед.инфо/ САЩ трябва да накара подкрепяното от тях днешно украинско ръководство незабавно да прекрати военната операция в Югоизточна Украйна и да гарантира оттеглянето на украинските въоръжени сили и силови структури.

По повод и във връзка с 28 годишнината от трагичната авария в АЕЦ "Чернобил" съм поканен да участвам в предаването "Събуди се", по НОВА ТВ, утре 26-ти април 2014 г. Очакваното начало на включването е около 8...

Бившият директор на "Напоителни системи" Георги Харизанов е бил пребит снощи в София, съобщи БНР. Инцидентът е станал около 22.00 часа в...

Процедурата по прехвърляне на собствеността на Юнашкия салон в общинска е пред финализиране. Това обяви министърът на младежта и спорта...

Трактористът от Чоба Тодор Г. се обеси на сливата в двора, като остави предсмъртно писмо, съобщава "Марица". То завършва с думите: За всичко...

Фото Румен Сарандев Наши влекачи успяха да спасят контейнеровоза Independent Adventure, който заседна тази сутрин на плажа край Аспарухово....

Милиционери убили 16-годишен ученик на Великден в Крим, защото ги заговорил на украински. Това е мнението на майката на Марк Иванюк, който...

/Поглед.инфо/ „Политиците ще кажат това, което искат да чуят хората". Това заяви в сутрешния блок на ТВ7 социологът Андрей Райчев.

Русофилска България не можа да преглътне един рядко доказал се като антикомунист български патриот и същевременно космополит ( да , възможна е тази комбинация!) да „прави агитация” като кандидат за евродепутат. Препънаха Алекс Алексиев с тоягата на бюрокрацията, защото не отговарял на правилото за уседналост, което е свързано с някакъв определен бой дни усядане на българска земя.

С бюрокрацията не може да се спори. Тя си има тояги за онези, които не са уседнали в усоите й. Не и за своите. Те са уседнали здраво и нямат намерение да стават.

След свършения факт обаче искам да кажа нещо на онези, които го обвиниха, че играе някаква игра, за да цепи гласовете на десните. И стигнаха дотам да го подозират като …продукт на КГБ, защото нямало начин да избяга от България по времето на комунизма, без това да е работа на ДС. Имаше такива коментари…

Сега доволни ли са тези коментатори? Няма да им цепи гласовете човекът, който не цепи басма на Путин и неговите адепти в България. Поне веднъж някой в нещастието си ( ако наречем така неуспехът му да каже нещо в рамките на предизборната кампания) да натрие носовете на претендиращите да са по-антикомунисти дори от онези, които с целия си дълъг житейски път са се доказали толкова ярко на това поприще, че би трябвало с биографията си поне да запушат устите на „праведниците” в дясното пространство у нас. Щяха ли да го препънат ако беше вярна безумната диря на КГБ в този сюжет?

А още по-лошото е, че отговорът на въпроса ми е най-вероятно „да”. Доволни са. Както са доволни от прогонването на единствения оцелял от братоубийствата в дясното пространство действащ политик от времето на прозападното правителство Надежда Нейнски, която нито веднъж по никакъв повод не е отстъпила от онази прозападна позиция на българското управление ( 1997-2001 г.), благодарение на която се приютихме в НАТО на завет от сибирската вихрушка. А можеше и Надежда да се изкуши от офертите на Сакскобугготски, който разби дясното и на Борисов, който го профанизира.

Излиза, че от отстраняването на Алекс и маргинализирането на Надежда печелят всички- и доволните левичари и удовлетворените (кой знае защо) десни сектанти. Недоволно са само онези, които разбират, че малцината изявени, доказани и калени в битката за прозападната ориентация на България противници на петата колона в България са политически капитал, който няма с какво да бъде заменен.

А после се чудим, че нямало за кого да гласуваме и се налагало да подкрепим Бойко, защото го приемали за десен в Европа и останалото било разпиляване на гласове. Става дума за същия Бойко, който три години и половина управлява с дясната си ръка Симеон Дянков. Същият цъфна в Москва и се подиграва на Запада,че нищо не може да направи на Путин с някакви си санкции.

А помните ли каква антимериканска омраза генерираше „малката пица”, както го наричаха презрително заради ехидния му пример с постната пица, която обещаваше на българските граждани в период на затягане на коланите? Този сатанизиран от русофилите финансист беше хорово призоваван да си ходи обратно в Америка, която била истинската му родина. Сега русофилите доволно мълчат- както за отстраняването на Алекс Алексиев.

Дянков: Санкции срещу Москва? Най-много за руския балет

„Мащабни икономически санкции срещу Русия са невъзможни, защото тя заема твърде важно място на световната икономическа арена, заяви Симеон Дянков.

Бившият финансов министър, който сега е ректор на Руската икономическа школа, даде интервю по темата за руската телевизия „Россия 24“.

Според него е възможно изказванията за икономически санкции срещу Москва да имат политическо значение за ефекта върху настроенията на населението на САЩ и Европа. Мащабни икономически санкции спрямо такава крупна икономика като Русия обаче просто са невъзможни, дори политиците да искат да ги наложат, подчерта Дянков.

„Някой може да си спомни миналото и примера с Куба, но Куба е един много малък остров, който изнася банани, а банани могат да се купят от Салвадор или Коста Рика. И при нея налагането на санкции беше възможно. А сега, ако бъдат наложени санкции, откъде западните страни ще си купуват стоките, които сега купуват от Русия?“, попита риторично ексминистърът от кабинета “Борисов”.

„Поради това една такава страна може да наложи културни санкции, заявявайки например, че повече няма да кани руския балет на своите сцени“, пошегува се Дянков. (Dir.bg)

Медиапул припомня:

„След като напусна българската политика Дянков стана ректор на висшето Руско икономическо училище (РЭШ) и бе предложен за член на Надзорния съвет на втората по големина руска банка Внешторгбанк (ВТБ).

Проруската позиция на Дянков не е изненада и може да се обясни с поста му на ректор на престижното за Русия висше икономическо училище, което както всяка структура в Русия не може да съществува без протекцията на централната власт. Не толкова отдавна обаче като вицепремиер на страна членка на ЕС Дянков имаше значително по-резки и остри позиции към Русия. Преди по-малко от две години (през септември 2012 г.) той обяви в София, че “ще напляскаме руснаците”, “ще ги разбием в съдилищата” по повод на АЕЦ “Белене”, че неведнъж са губили арбитражни дело в Европа и т.н. Поводът бяха руските реакции на колебливите и променливи позиции на правителството на Бойко Борисов по отношение на проекта за втората атомна централа.”

Share on Facebook

Днес ви представям втората част от поредицата Азиатските дракони на Иван. Първата беше Хонконг, а сега – приятно четене:

Виетнам

част втора от поредицата

Азиатските дракони

Още в България имахме интересна случка във връзка с

ваденето на визите ни за Виетнам

Първо се обаждахме в консулството им в България, където един господин на много развален българо – английски ни обясни, че не може да си изкараме виза, без да ни дава много подробности или поне ние не го разбрахме. След няколко дни пробвахме пак да звъним и то извън работно време. По някаква случайност ни вдигна една жена. Обясни ни, че преди няколко месеца са сменили процедурата и в момента няма начин да се изкара виза от България. Най – лесно изкарват виза туристическите агенции – но ние няма да се възползваме от такава. Тя помисли малко и накрая се сети, че може да се свържем с една виетнамка, която е учила в България и сега работи в туристическа агенция в родината си. Идеята беше тя да ни изпрати покани, с които да влезем в страната. Продиктува ни мейла й, със сложно обяснение на всяка буква, който беше километричен и просто по случайност го уцелихме. Изпратихме запитване на английски с обяснения на цялата ситуация и получихме отговор на чист български език. Момичето обясняваше процедурата, трябваше да и изпратим сканирани паспорти и да се срещнем с братовчед й г-н „Едикой си“, подвизаващ се на Илиенци в София, за да му заплатим услугата. Доста се забавлявахме с цялата ситуация, но си получихме поканите с потвърждение, че на влизане в страната ще получим виза.

Пристигахме

по живо и здраво и ни беше интересно дали наистина системата ще проработи.

Наредихме се на опашката за визи

и още тук се сблъскахме с отношението на виетнамците, за което бяхме чели по – рано. Изключително не дружелюбни, без желание да говорят на английски език. Гледаха лошо и само ни посочваха в каква посока да се движим. На опашката за имиграционни, отново ни препращаха от едно гише към друго, само с поглед и злобно измрънкване. На едното гише жената просто си гледаше телефона и само махна пренебрежително с ръка, за да ни отпрати. Навън ни посрещнаха местните викачи на такси и ни нападнаха буквално като скакалци.

Беше стандартна азиатска ситуация с викач, настаняващ, шофьор и сложна комуникация между тях. Накрая, след умопомрачителната лудница, на която присъствахме при така нареченото улично движение, се пробваха да ни оставят в друг хотел и дори се опитаха да ни изнудят за още пари с оправданието, че викача  нещо се е объркал. Поне в истинския ни хотел, ни посрещнаха доста любезно, да не говорим, че си беше направо лъскав за мизерната сума, особено в сравнение с този в Хонконг. Направихме програмата за следващите дни и вечерта излезнахме да се разходим в квартала и да вечеряме, въпреки проливния дъжд, който се изливаше. От хотела ни изпратиха с по няколко чадъра или направо дъждобрани и потеглихме. Доста трудно ни беше да пресечем няколко улици, предвид движението и хилядите скутери, които минаваха на няма и педя разстояние от нас. В Ханой живеят 7млн жители, като същия е и броя на скутерите. Очевидно, най-удобен и изгоден начин за предвижване. Ситуацията ни напомняше за престоя ни в Джакарта преди години, където персонала от паркинга на хотела вдигаше светеща пръчка, за да спре движението, само за да успеем да пресечем. Без неговата намеса, пресичането си беше чисто самоубийство.

В резултат на разрастващата се градска индустриализация и миграцията на населението,  околната среда в Ханой, а най-вероятно и в останалите големи градове е силно влошена. Градът вечно изглеждаше като захлупен с гъста мараня и мръсотия.

Избрахме си на пръв поглед прилично ресторант, но впоследствие стана ясно, че за Виетнам, това си е относително понятие. Сервитьорите ни сервираха с дълги черни нокти, но явно това си беше в реда на нещата за местните мъже. За допълнение в тоалетната се разхождаше огромна хлебарка с размерите на хамстер. Наложи се да ни обясняват как точно се яде едното от ястията, което ни сервираха. Хватката беше в смесването на нудълите с чорбата, заедно с рибата и зеленчуците. Явно, опитите ни да го ядем по отделно предизвикваше смях в персонала.

Въпреки недостатъците му, на фона на ресторанта разположен на тротоара от среща с ниските пластмасови маси и столчета, заобиколен с легени, пълни с храна или такива за миене на съдовете, направо бяхме късметлии с попадението. Не случайно, повторихме избора си.

Основната цел на посещението ни във Виетнам, беше

залива Халонг

Името Халонг произхожда от китайско-виетнамски и означава „низходящ дракон“.
Според местна легенда, след като виетнамците започнали да се развиват, били нападнати от китайски нашественици. За да помогнат в защитата на страната си, боговете изпратили семейство дракони за закрилници. Драконите започнали да плюят бижута и нефрит, които се превърнали в острови и надупчили залива, за да формират огромна стена срещу нашествениците. В резултат на внезапно появилите се в морето скални планини, корабите нашественици започнали да се разбиват в тях, или едни в други. Следспечелването на битката, драконите останали да живеят на Земята, именно в този залив.
В тази легенда се корени и причината, дракона да е толкова важен за виетнамците. От там идва и важността на сина в семейството, оприличен на сина дракон. Задължение на сина е да се грижи за семейния олтар. Затова всяко семейство продължава да прави деца, докато има син. Общото население на Виетнам в момента е  87 млн. жители, като им е разрешено да имат само по 2 деца. За всяко следващо се заплаща по 5 000 американски долара, което за техните стандарти си е доста крупна сума.

Заливът се състои от над 3000 варовикови монолитни острови, гарнирани с гъста характерна за джунгларастителност, издигайки се зрелищно от Китайско море. Някои от островите са кухи, с огромни пещери. В залива има само два големи острова, които имат постоянни жители, както и туристически съоръжения, включително хотели и плажове.

Друга характерна черта за залива е изобилието от езера във вътрешността на варовиковите острови. Ведин от тях, например, има цели шест затворени езера.

Виетнам се превръща в основна туристическа дестинация, през 90-те години на миналия век, след като за доста дълъг период от време, икономиката на страната е била затворена за външния свят.

През 1994г. залива Халонг е включен в списъка за световно културно наследство на Юнеско.

За да стигнем до залива, трябваше да пътуваме доста време по най-разнообразни пътища. Някои претендираха за магистрали, а други бяха надупчени най-вероятно още от войната.

Трафика

беше меко казано натоварен. Изумявахме се от лудницата, неспирните бибиткания и непрестанните изпреварвания. Чудихме се, как ли изобщо не видяхме нито една катастрофа при тези условия. Мотористите изобщо не ги признаваха за участници в движението, а те от своя страна, очевидно изобщо не се притесняваха. Криволичеха наоколо зигзагообразно, натоварени по 5 човека на един мотор или носейки какво ли не и най- вече каквото изобщо главата не може да ти роди, че може да се пренася на мотор. От бидони и десетки навързани големи бутилки вода, до врати, прозорци, климатици, клетки с по 5-6 прасета, птици, яйца и тем подобни. Най-нормална гледка беше семейството с цялата си челяд да се качи на мотора. Понеже пак валеше се наслаждавахме и на допълнителни гледки – караха мотора с увити в найлони крака или имаха специално покривало за човека и целия мотор, като само фара отпред имаше специална дупка.

Официален национален език на Виетнам е виетнамски,

който се говори от по-голямата част от населението. В началото на своята история, виетнамците използвали китайски йероглифи. През 13-ти век, теразработват свой собствен набор от знаци. Романизираната виетнамска азбука е разработена през 17-ти век от католически мисионери. Грамотността сред виетнамските маси добива популярност по време нафренския колониален период. За Изумителната пещера, която предстоеше да посетим същия ден, ни разказа, че е открита още през 1901г. от двама французи, но явно минава доста време преди правителството да реши да развива туризъм.

Разказа, че тук кола притежават само най-богатите хора, тъй като данъците са много високи. За сметка на това малкото коли, които видяхме бяха супер скъпи и лъскави и все модели, които не бяхме виждали на живо. Определено се открояваха на фона на потресаващата мизерия наоколо.

По пътя спирахме в голям комплекс, където се продаваха сувенири, изработени от хора с недъзи. Всички бяха ветерани от войната с Америка. Предлагаха картини, дрехи, гоблени, и картички, но най-вече ни впечатлиха 2 огромни буркана с препарирани кобри и поставен скорпион в устата на едната.

След дълго лъкатушене пристигнахме на пристанището, отправна точка за залива. Тълпата беше голяма, както от местни, така и от туристи. Явно и останалите не се притесняваха от  дъждовния сезон, също като нас. Всички туристи се обслужваха от 300 корабчета, което си беше доста мащабна цифра. Не случайно, при маневрите с корабите, често се засичаха един друг и направо се блъскаха. Интересно докога ли корабите щяха да издържат на подобна експлоатация?! Местните не се притесняваха от сблъсъците, а напротив явно доста ги забавляваха. Пристигнахме в пещерата, като минахме през острови с най-различни форми – от слон, до биещ се петел и целуващи се скали. Изкачихме доста стъпала, за да стигнем до входа й. Повечето сталактити вътре бяха осветени в различни светлини. Различаваха се ясно – мъжки член, разположен като на пиедестал, както и щастливия Буда, човешко лице, тигър и костенурка. Гледката от високо, разбира се беше вълшебна. В далечината се виждаше разположеното на плаваща платформа рибарско село, но разстоянието ни спестяваше мизерията наоколо.

След като спряхме до него впоследствие и го обиколихме с каяци, успяхме да го разгледаме в детайли. Бараките бяха залепени една до друга, повечето имаха и тераси, заедно с плетени мебели по тях. Присъстваше и декорация от саксии на фона на проснатото наоколо пране. Повечето от рибарите лежаха по хамаци на терасите в компанията на кучета и котки. Изглежда няколко къщи ползваха една тоалетна, която разбира се, се източваше директно във водата. Наоколо плуваха всякакви останки и боклуци, включително купища торбички. Водата изобще не ни блазнеше за плуване в този й вид.  Някои от къщите, определено бяха по спретнати, а една дори се кичеше и със сателитна чиния. По терасите имаше големи бидони, най-вероятно за събиране на дъждовна вода. Интересно, защо правителството поддържаше такава политика спрямо световното си наследство? Залива носеше доста приходи, които очевидно ще намаляват, в резултат на това му състояние.

Според гайда ни, замърсяването е начин на живот на рибарите и няма как да ги накарат да променят мисленето си. Няма къде другаде да живеят, а правителството очевидно не намира за нужно да ги премести. Имаха дори и магазин, така че можеха да живеят и без достъп до сушата. Само, където децата очевидно нямаха къде да ходят на училище и това автоматично им отнемаше шанса да живеят живот, по-различен от този на родителите им.

Следобеда спряхме на остров с нещо като кула на върха. Стълбите бяха мокри и хлъзгави, но катеренето си заслужаваше. Цвета на водата в залива по-принцип е смарагдов и цялата гледка с покритите сякаш с кадифе островчета, напомняше на националния парк в Тайланд. Заедно с така характерния външен вид на виетнамските корабчета, гледката представляваше истинско вълшебство, буквално излезнало като от приказка.

Вечерта на кораба прекарахме в лов на калмари. От цялата група само Иво успя да хване един. Програмата се допълваше от кареоке на виетнамски – част от туристите бяха местни.

Отбихме се във

ферма за перли

на сутринта, разположена също на плаваща платформа. Показаха ни, как с щипка отварят мидите и поставят нещо вътре, което за в бъдеще да се развие в перла. Само при 30 % от мидите, то ще се развие, а при останалите ще умре. От тези 30%, само 10% ще бъдат качествени перли.

Докато обикаляхме така из залива се чудихме на бетоновите лодки наоколо, дали изобщо успяват да ги подкарат или ги ползват само като кей? Други малки лодки ни приближаваха с идеята да ни продадат напитки или снаксове.  Усещането да си милионер, дори за кратко беше доста приятно – обмения курс на виетнамската валута спрямо долар се равняваше на 200 000, така че не ни трябваха много долари за да попълним милиона.

В целия залив имаше 4 подобни

плаващи села

В някой от тях по къщите имаше табелки с адрес и номер, може би получаваха кореспонденция. Както и да изглеждаха селата, характеризираха се със същата мизерия и плаващи отпадъци. Водата направо бълбукаше от боклуци и всякакви гадости. Очевидно правителството смята, че селата са особен тип колорит и по-скоро представляват интерес за туристите, отколкото разочарование.

Храната на кораба беше типично местна кухня – обикновено започвахме със странна желирана супа и след това с най-разнообразни морски деликатеси – от бутчета приготвени от кайма от калмари върху лимонена трева, до скариди, раци и всякакви риби.

Прехвърлиха ни на по-малка лодка с друг екипаж, с която стигнахме до острова на маймуните. Имаше много симпатично плажче, но така и никой от групата не пожела да поплува. Колкото и да ни убеждаваха местните, че тук е по-чисто, на нас не ни изглеждаше така. За сметка на това събрахме доста малки миди, които ни приготвиха на вкусна супа по-късно.

Новият ни гид нямаше нищо общо със стария, доста неприятен, с явно пренебрежение към нас. Стигнахме до

най-големия остров Кат Ба

и от пристанището тръгнахме с колелета към едно село във вътрешността. Спирахме по пътя и разбира се никой от местните не ни изчака. Съвсем скоро се озовахме в ситуация, че не знаем на къде да поемем. Полутахме се около оризовите полета, където местните не гледаха на нас дружелюбно, но в крайна сметка успяхме да намерим групата. Оставихме колелетата и тръгнахме на разходка към една пещера горе на хълма. Отново гида си духна напред, все едно беше сам, а не е като да сме се влачили нещо. Пътеката в джунглата беше тясна и хлъзгава и минаваше през 4 потока. На места нагазвахме във водата, а другаде минавахме по напречни дървета, заобиколени от паяци и рачета. Пещерата е използвана за болница и бомбо убежище по време на войната с Америка.

Целия остров Кат Ба е бил бомбандиран по това време. Вътре беше пълно с прилепи и преминаването през нея не беше никак приятно. Поехме към друго пристанище на острова, където трябваше да нощуваме. Излезнахме да се поразходим в града и ни направиха впечатление светещите в морето ресторанти със същите цветни неонови светлини, като в Хонконг. Зачудихме се как ли се стига до тях, когато под имената им съзряхме телефонни номера. Дали трябваше да им се обадиш, за да дойдат да те вземат от брега и после да те върнат по същия начин? На площада имаше страхотна блъсканица и трафик, само че този път детски. Явно добро начало за местните да се учат да шофират и да стават добри шофьори. И тук преобладаваха моторите, както в реалния живот, само бибитките им липсваха. Беше ни трудно да намерим кошче за боклук наоколо, явно не ги ползват често. На една сергия видяхме отново от огромните буркани пълни със змии, морски кончета, звезди и тем подобни с добавка някаква течност. Имаше и кранчета пригодени към бурканите, очевидно някакъв вид питие, на което местните се наслаждаваха. В аквариумите на ресторантите по крайбрежната улица, плуваха всякакви риби и змиорки, но най-странни ни се сториха едни раци, които наподобяват конска подкова. Бяха с огромни размери. Интересно как ли се ядяха точно?

Сутринта започна отново със смяна на лодките. По пътя спирахме, за да прехвърлим местни на друга лодка, очевидно ни ползваха като вид градски транспорт. Изненадахме се, когато минахме през един плаж, който беше може би единствения изчистен и добре изглеждащ в целия парк.

По пътя на

обратно към Ханой

се наслаждавахме на поредните колоритни гледки – продажбата на хляб насред магистралата, ресторантите в малките градчета с изпечени кучета на грил и поредните екстравагантни мотористи, натоварени с безумен багаж. Да не говорим за бамбуковата дървесина, която ясно че се използва за всичко тук, но не очаквахме, че служи и за тръбопровод. Дори видяхме две катастрофи, наистина щеше да е странно при тези обстоятелства да няма катастрофа. В Ханой, гледката не беше по различна – масово проснати дрехи навсякъде, включително и на закачалки по електрическите стълбове. След като хвърлихме багажа в хотела, излезнахме да се поразходим навън. В местните улични ресторанти, очевидно много хора бяха заети в чистенето на аспержи и спанак. Задръстваха пътя по тротоарите с огромни легени, пълни със зелените растения.

Този път ние бяхме в ролята на мотоциклетистите по магистралата. На местата, където изобщо имаше светофари, не можеше да се разчита на тях. Местните си минаваха с бясна скорост дори и на червено. Интересна гледка бяха кръстовищата, на които се разминаваха десетки превозни средства буквално на сантиметри един от друг, а клаксоните бяха основен вид комуникация между тях. Освен с интересните си гледки, Ханой не може да те очарова с нещо специално. В заведението ни отказаха поръчките на няколко пъти, понеже нямали нужните продукти. Накрая май имаха само спагети, но поне не останахме гладни.

За следващия ден бяхме планували разходка

с лодка по реката Бой

Отново няколко часово пътуване, за да стигнем до отправната точка. Вече не бяхме залепени така по прозорците на автобуса, защото си мислехме, че повече няма какво толкова да ни изненада, но определено грешахме. Безумни ситуации колкото искаш, но определено ни грабна тази, в която две жени се возят нормално на мотор, но тази отзад подава ръце на други две момичета, за да ги дърпа с колелата им. Или огромен хладилник завързан за мотора, а шофьора някак си успява да криволичи между лудия трафик. Да не говорим за картинката, при която задно стоящия на мотора дърпа цяло ремарке, което обикновено се прикача на кола. Определено, не може да им се отрече изобретателността и оригиналността.

По тротоарите имаше разположени цели фризьорски салони, а в страни от тях няколко човека се чистиха взаимно от въшки. Интересно дали е вид бизнес или просто помагаха на приятел? Доста от мотористите все още носеха маски по лицата, явно традиция останала след бума на птичия грип в Азия. Дивяхме се и на безумното строителство на новите пътища, успоредни на развалините по които пътувахме. Нали половината ни група беше от инженери, та те коментираха, че начина по който ги строят, едва ли ще им помогне да издържат и времето на старите съоръжения.

Стигнахме до

старата столица Хоа Лу

Разцветът й е бил през 11 век. Известна е с храмовете на династията Дин и Ле.

Историята на Виетнам е една от най-дългите и непрекъснати история в света, с археологически находки, показващи човешки селища около половин милион години назад и културна история от над 20,000 години. Древен Виетнам е дом на най-ранните цивилизации и общества в света, които са практикували селско стопанство. Първата наистина влиятелна част от историята на Виетнам, настъпила, когато принц Дин основава династията Дин и се провъзгласил за първия император . Той въвел строги наказателни мерки, за да се предотврати хаоса, разпрострял се в страната, преди неговото управление.  След поредна заплаха от страна на китайците, командира на армията Ле, завзел трона и създал династията Ле.

Храмовете създадени по време на тяхното владение, привличат туристи от цял свят и има защо. До тях се стига по много красив мост. До където погледа ти стига виждаш разкошните зелени хълмове, оризищата около тях и местните, които ги обработват с типичните им виетнамски шапки.  А храмовете сякаш са сгушени в полите на хълмовете, забулени в мъгла. Нападнаха ни всякакви местни  баби да ни продават плодове или дъждобрани. Определено щеше да вали. Бяха доста симпатични, но досадни и май не обичаха да ги снимат много. Храмовете бяха украсени с арки с дракони и всякакви статуи на воини. Наподобяваха малко тези, които бяхме видели преди това на островите около Хонконг. От там се отправихме към друго село. Реката, въпреки тъмния и мътен цвят се използваше за всякакви нужди от пране на дрехи до миене на зеленчуци.  Идеята на разходката с лодка по нея, беше да се мине под 3 пещери, които минаваха точно над реката.

На самото пристанище цареше голям хаос. Организаторите се разхождаха наоколо  с тефтери и високоговорители, а малките лодки се блъскаха една в друга. Бяха двуместни, а повечето от управляващите им бяха жени. Обикновено се опъваха назад в лодката и въртяха греблата с крака. На някои, синхрона им се получаваше, но на други не чак толкова.  Нашата лодка се движеше почти до тази на момчетата, така че имахме възможност да коментираме и да се смеем заедно по пътя. На места реката се разширяваше и придобиваше форма на езеро, но на места се стесняваше и минаваше под мостчета, където едвам се разминаваха две лодки. А трафика си беше натоварен и в двете посоки.  Реката се виеше буквално като змия, а отстрани я обграждаха същите хълмове като тези в Халонг. Неслучайно наричаха мястото Халонг на сушата.

На един от хълмовете беше кацнал поредния храм с дракон отгоре. Интересно, как ли точно се стигаше до там? Пещерите следваха една след друга и там вече ставаше най-забавно. Блъсканицата в тъмното беше неописуема, а на места се налагаше направо да полегнем в лодката, за да не се ударим в скалите. Срещахме и местни лодки излезнали на риболов.  След разходката двамата с Иво се качихме на едно двойно колело и навлезнахме навътре в селото, за да разгледаме. Доста трудно се управляваше това чудо. Най-ни впечатли местния пазар. В безумната влага и горещина, сергиите бяха отрупани с месо (според нас вече разлагащо се), което продавачите предпазваха от мухите чрез най-обикновена палка, а в легени наоколо продаваха всякакви буболечки, рачета, паяци, червеи и дори змиорки. Чудехме се как точно ги приготвят, но не държахме да ядем от тази продукция.

По пътя на обратно срещнахме странна процесия с много тълпи хора, наредени по тротоара, а пред тях един монах минава и се спира на всяка стъпка, прикляка и се моли. Води се, че лекува хората и явно е доста известен. Разказаха ни, че след като е умряло семейството му, тръгнал да обикаля Виетнам пеша, вече 7 години.

В Ханой, на доста кръстовища видяхме и полицаи качени на трибуни, явно се опитват някак си да регулират трафика – неуспешно начинание.

Следващия ден, беше първия, в който видяхме Ханой облян в слънчева светлина. Всъщност, така не изглеждаше чак толкова зле. Жалко, че момчетата си тръгнаха рано и не успяха да го видят. Докато се разхождахме, надникнахме в няколко магазина, където стана ясно, че освен да правят бизнес, местните и живеят. На места бяха опънали рогозки и просто се излежаваха насред покъщнината си. В други, си имаше направо легло с вентилатор отгоре. Цели семейства седяха на пода и обядваха.

Трябваше да потегляме към последния континент от маршута ни. Очакваха ни последните трепети, във връзка с посещението на нови места. Предстояха ни два часа полет до Хонконг и от там, след трансфера още 13 часа до Йоханесбург.

Африка ни очароваше, но и същевременно малко ни плашеше. Нямахме търпение да се сблъскаме с изненадите, които ни беше подготвила…

Автор: Иван Иванов

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Виетнам – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Азиатските дракони (1): Хонконг
2. Виетнам: Ханой и Сайгон
3. Виетнам: Ханой и заливът Халонг
4. Удивителният залив Халонг (Ха Лонг), Виетнам
5. Виетнам
6. Виетнам (2): За валутата, култа към личността и свободата
7. Съвети за пътуване до Виетнам
8. Виетнам (4): На море във Виетнам или как да хапнем немчета
9. Виетнам: През Сайгон до Хой Ан, Хое и Китайският плаж
10. Спомените на една пътешественичка (2): От Сайгон във Виетнам до Анкор Ват в Камбоджа
11. Нова година във Виетнам
12. Спомените на една пътешественичка (1): През Москва към Ханой, Халонг и Дананг

/Поглед.инфо/ Не очаквайте от Сергей Станишев да върти кебапчета, каза Нидал Алгафари.

Няколко десетки близки на пътници от изчезналия през март малайзийски самолет протестираха през нощта пред посолството на Малайзия в...

Приятели на изчезналата медицинска сестра от Бургас Валентина Иванова  тръгнаха тази сутрин по плажовете на юг от Бургас да я търсят....

Гаро Одабашян На "Севастопол" силният вятър издуха рекламно пано, което продължава да се движи на различни посоки.

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
½ ч.л. сол
½ ч.л. kимион
2 яйца
150г сирене
2- 3 сухара
500мл прясно мляко
1с.л. краве масло
1с.л. олио

Приготвяне:
Рецептата ми е вариянт на печен пататник. Сухарите се счукват в хаванче. Картофите се белят, измиват и рендосват на едро. Керамична тавичка се маже отвътре с краве масло. В нея се разпределят картофените стърготини. Подправят се със сол и кимион. Отгоре им се полива олио на тънка струйка и две- три супени лъжици вода. Пекат се на умерено загрята фурна, около половин час. Яйцата се разбиват с млякото и  натрошено сирене. Картофените стърготини се застройват с млечната поливка. Отгоре се поръсват сухарени трохи. Ястието се пече още петнадесет минути. Пататникът се оставя да изстине. Реже се на парчета с желаната форма. Запеканката се приготвя сравнително бързо. Сухарените трохи придават хрупкавост на заливката. За да се получи по- дебел слой на картофеното ястие, използвайте тавичка с приблизителни размери 30*20*10см.

/Поглед.инфо/ Русия не е поела и "най-малката инициатива" за да приложи сключеното споразумение преди седмица в Женева, за да намали напрежението в Украйна.

Валерия Новодворская, Грани.ру

Съвсем нов текст на една от най-интересните и независими авторки на рускоезичната публицистика. Както обикновено той се помества тук защото не е без значение и за българския читател.

Непознаващите достатъчно името на Валерия Новодворская може тук да прочетат няколко думи за нея.

М.Р.

През 1925 година Игор Северянин пише: „Да се завърне в своя дом Русия търси път“. Някои от емигрантите, които са допуснати обратно в СССР, приемат своето завръщане като трофеи на сталинската пропаганда за възвръщане на Русия към човешките устои и към нормите на Руската империя.

Но тъй добри ли бяха тези стари норми?

Разбира се, спор няма – Империята на злото е черна дупка, антисвят и нека от него да не остане камък върху камък. Току що пред очите ни кремълската антиматерия се съедини с кримската колорадска * антиматерия и се погаври с Украина, а количеството на дълбоко народната колорадска антиматерия в Русия, изразяваща своя колорадски възторг по повод анексията на Крим, скочи я на 80, я над 90 %. Така че много му се иска на човек да се върне където ще да е.

Но има ли къде? Спомнете си 1991 година. Как се мятахме насам, натам, как се опитвахме да си пробием път назад през ужасите на съветската история, как търсехме поне някаква опорна точка, някаква що годе устойчива бабуна в нашето блато. С цялата сериозност търсехме пътеки към остатъците от династията на Романови, опитвайки се да възстановим даже монархията, докато Кентският граф Михаил не заяви съвсем рязко, че никой от царското семейство няма да се хване на тази работа със „златен парашут“ под формата на Ипатиевското мазе. Съгласихме се и на „Патриотичната песен“ на Глинка за химн, макар че винаги ни е прилошавало от „Иван Сусанин“ и от „Боже, царя храни!“ Изровихме и трикольора, като се постарахме да забравим, че през 1905 година под този трикольор крачеха погромаджиите и се опитвахме да помним само, че това е  руският флаг на Петър I.

Но ето че сега, след кримската трагедия, като си поосвежи човек в паметта някои особености на „тюрмата на народите“, започва да разбира, че връщането към старите устои на Руската империя също не е работа. Руската империя здраво държеше в ноктите си своите „придобивки“: Кавказ, Балтийските страни, Украина, Средна Азия, Полша, Беларус и Финландия. Нямаше тогава нито НАТО, нито ПАСЕ, нито ОБСЕ, нито ООН. И нямаше кой да ни прави забележки. При това не само государят-император, но и културното руско общество проявяваше възмутително равнодушие към правото на завладените народи на своя национална независимост.

В края на съветската епоха му стана срамно на Анатолий Приставкин и той внесе своя принос за изкупление на нашата вина пред чеченския народ („Нощ нощува облаче златисто“). По същата тема привнесоха своето покаяние кинематографистите: Сергей Бодров с „Кавказки пленник“ и Абдрашитов и Миндадзе с „Времето на танцьора“. Владимир Маканин добави своя роман „Асан“. За полската тема талантите вече не стигнаха. Не можем да си присвояваме като наше покаяние онова, което пишеха белорусите Васил Биков и Владимир Короткевич. Леонид Бородин извърши героическа постъпка като показа в един от разказите си, ако не героизма на ОУН и УПА, то поне мерзостта на злодеянията на НКВД в Украина, които сега се наричат вече „освобождение“.

В Руската империя обаче покаянието не е на мода. Най-смелият, честен и достоен декабрист Михаил Лунин служи в началото на 20-те години на XIX век в Полша под командването на великия княз Константина и не вижда в това нищо осъдително.

Пушкин пише по повод потушаването на въстанието от 1830-1831 г. ужасно стихотворение, заради което Литва прибра в литературния музей неговия паметник от булеварда във Вилнюс. И нямаше какво да им възразим. „Защо шумите вий, народни зли витии? Защо с анатема заплашвате Русия?“, пита поетът. По същия начин се обръщат към Запада днес путинските пропагандисти. Нататък започват заплахите. Все едно, че слушам Дмитрий Рогозин или съименника му Кисельов. „Вий страшни само сте на думи – но я да пробвате на дело! Нима старий богатир, почиващ на дивана, да няма сила веч измайловския щик свой пак да завърти? Нима на руский цар словата да са станали безсилни днес? Нима отвикнали сме ний с Европа да поспорим? Нима руснакът днес отучил се е от победи? Нима сме твърде малко ний на брой? Нима няма да се надигне от Перм, чак до Таврида, от финските ледени скали до пламенна Колхида, от развълнувания Кремъл, чак до стените на неподвижния Китай, бляскайки със четината си челична, цялата земя русийска?“

С какво се отличават 1831 година и великият руски поет от годината 2014-та и жалките писарушки, които поднесоха лакейското си писмо до Путин по повод аншлуса на Крим?

Същият е и Тютчев. Двамата велики поета като да са се наговорили. „Жалката Варшава  със съдбоносен удар ний сразихме, тъй с кървава цена купихме на Русия целостта и нейния покой!“ А оправданията му звучат съвсем съвременно: „С примера на спасителната буря, ще съхраним целостта на държавата, под знамето руско ще съберем поколенията на родните славяни“.

А кой въобще й е давал такова право на Москва?

Слушайте речите на Путин и словото на Тютчев: „Туй висше съзнание все водеше нашия доблестен народ – да изпълни небесните предначертания тоз дълг той смело сам поема“.

Всички ние ще горим в ада за такава смелост!

Същата картина и през 1863 година. Руското либерално общество и даже дворцовият свят четат до премала Херценовото списание „Колокол“. Тиражът му е минимум 2,5 хиляди екземпляра. Но ето, че Херцен подкрепя полското въстание – и тиражът пада на 500 екземпляра. Либералите застават на страната на имперщината! Полша е подкрепена само от студентите-нихилисти. И това става първата им претенция към Александър Освободител.

И с Кавказ работата не  е по-добра. Много от декабристите отработват там височайшата прошка и офицерския си чин: Кривцов, Голицин, Лихарьов, Назимов, Одоевски. Ще ги разберем – разжалваните не могат да избират, но те дори не роптаят, не се възмущават от отношението на властите към кавказките планинци, не оставят никакви стихове или проза в тяхна защита. Никой освен Лев Толстой в „Хаджи Мурат“ не се усъмнява в правата Русия върху Кавказ. Но дори и той в „Кавказкият пленник“ все още е на страната на завоевателите: Служиха в Кавказ Жилин и Костилин… Нормално.

Нотка на състрадание се прокрадва при Лермонтов: „Велик, богат аул Джемат е, той никому не плаща дан; стената му – блестящ кинжал, джамия му е бойното поле. Свободните му синове са в боен огън закалени; делата техни славят из Кавказ народи близки и далечни, и никога куршумът им не ще пропусне руското сърце!“ Ако всички черкези и чеченци, погълнали Лермонтовите стихове не „бягаха в страха си от бойното поле, където кръв черкезка се пролива“, а се биеха до последно, разбирайки, че руският цар е „враг“, то щяхме да видим Кавказ като ушите си.

Александър Освободител не попречи през 1861 година да бъде обесен безспорният герой на Чечения Байсангур Беноевски, през 1864 година той потуши полското въстание и ето че реформите му забуксуваха, ето че жандармите скараха царя с младото поколение и ето че либерализмът и нихилизмът си заобщуваха с помощта на бесилки и бомби.

А образованото офицерство в лицето на лермонтовския Печорин не беше с нищо по-добро от пак лермонтовския герой Грушницки. Нито Максим Максимович, нито Печорин не се съмняват в своето право да служат на Кавказ, да крадат непълнолетната Бела, да я съблазняват, след това да умуват, какво да я правят (не върви да се жениш за дивачка) и ако нещастницата не е убита от своите, освен да се дави, нищо друго не й остава. Ето такива са героите на лермонтовското време, съвсем не излишни хора: всичките са все такива.

Всъщност Русия затова и загина, защото и на ръба на гроба бялата армия не желае да се раздели от имперската идея: Колчак отхвърля помощта на Манерхайм (цената би била независимостта на Финландия), Юденич не го пропускат до Петербург (цената би била независимостта на Естония).

Ще ни се наложи да се връщаме назад чак до Новгород преди завоюването му от Москва в 1478 година, в онзи Новгород, който никога никого не присъединява със сила. Нашата  история става злокачествена от XV век насам, когато на мястото на Златната орда възниква Московската орда.

Ако не успеем да променим своя генетичен код – свършено е с нас.

По-добре е да се живее като генно-модифицирана страна, отколкото да не съществуваш въобще.

Питайте покойната Вавилонска империя.

* “колорадски бръмбари” са наричани днешните патриотично истеризирани русияни заради цветовете на “георгиевските лентички”, с които се кичат – бел.прев.

© Превод: Милен Радев

/Поглед.инфо/ Предизборната кампания за европейските избори започва официално от полунощ на 25 април – точно един месец преди деня на вота, насрочен на 25 май.

/Поглед.инфо/ Взаимни обвинения отправиха един към друг Москва и Вашингтон по повод събитията в Украйна.

Веселин Златков, фото Румен Сарандев Централният подлез на Варна трудно може да се нарече комфортно място, въпреки всички ремонти и...

Гаро Одабашян Невероятна гледка могат да видят варненци тази сутрин. Защо ни е да мием улиците със специална скъпоструваща техника, се...

„Медии и бежанци: отговорно отразяване“ – ВКБООН и АЕЖ организират дискусия с редактори на 29 април

Новата уеб камера в Аспарухово показа къде е заседнал кораба, за който "Петел" съобщи. От камерата стана ясно, че  машината вече е изкарана от затруднението си и продължава в посока към открито море. Очаквайте снимки от инцидента!    

Радко Паунов; 24 часа "Вдигаме се на гражданска война като в Украйна. Повече не се търпи. Сега с какво ще се храним", викаха един през друг...

/Поглед.инфо/ Близки до големия актьор Стефан Данаилов призовават всички, които искат да се простят с покойната му съпруга, да го направят по начин, който няма да навреди на Ламбо.

/Поглед.инфо/ Близки до големия актьор Стефан Данаилов призовават всички, които искат да се простят с покойната му съпруга, да го направят по начин, който няма да навреди на Ламбо.

Кораб за превоз на контейнери заседна в канала край Варна. Плавателният съд е заорал в пясъка край плажа на квартал „Аспарухово", съобщи...

Започна събарянето на незаконните търговски постройки в ромския квартал „Столипиново” в Пловдив, предаде Нова...

Командосът загина при стрелбата в Лясковец на 14 март Посмъртно наградиха с почетен знак на МВР Първа степен убития в Лясковец командос...

Поради авария без вода остава местност Малко Ю. Аварията се очаква да бъде отстранена в ранния следобед, а водоподаването възстановено до 14 часа, уточниха от водоснабдителното дружество във Варна.

Годишно между 4000 и 5000 програмисти и софтуерни специалисти нe достигат на родния трудов пазар. Заради разрастването на сектора...

Инициативата "Книги за смет" - върнете килограм пластмаса и вземете книга, ще се състои на 11 май от 10 часа пред ЦУМ, София. Една от...

/Поглед.инфо/ Спешна помощ ще има в 76% от общините в България. По този начин ще се реши основният проблем с достъпа до този тип медицинско обслужване. Копирано от standartnews.com

Кораб за превоз на контейнери заседна в канала край Варна. Плавателният съд е заорал в пясъка край плажа на квартал „Аспарухово", съобщи...

/Поглед.инфо/ Интервю на Биляна Веселинова с Мартин Шулц За пръв път заедно с изборите за Европейски парламент гражданите на ЕС ще могат да участват косвено и в избора на президент на ЕК. Досегашният председател на ЕП Мартин Шулц е единната кандидатура на ПЕС за върха на ЕК. Как ще се върне доверието на европейците? Защо се засилва евроскептицизма в ЕС? И ще успее ли ПЕС да надделее в титаничния сблъсък с ЕНП? Тези и още въпроси постави Стандарт пред Шулц.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Европейската народна партия обърна негативната тенденция на спад и вече води пред Партията на европейските социалисти – сочат проучвания месец преди изборите за Европейски парламент. Дали тази тенденция е валидна и за България – разговаряме с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

- Пламен, съобщава се за сериозна промяна в избирателните нагласи само месец преди евровота. На какво се дължи обръщането на политическата палачинка от ляво на дясно?

- Ако погледнем само цифрите, а не видим тенденцията, Фили, може да не се съгласим, че промяната в нагласите е „сериозна”. Сега, при 766 депутати, дясната ЕНП има 274 места, а лявата ПЕС – 195. До скоро се смяташе, че в Европа има лява вълна, с цялата условност на този израз, и амбициите на социалистите да управляват континента не изглеждаха съвсем безпочвени. Очакванията бяха в новия, вече 751-местен Европейски парламент, те да имат 217, а десницата – около 200 мандата. Само за два месеца, от февруари насам обаче, последва нова промяна на електоралните нагласи и десницата отново излезе напред. Според последните проучвания се очаква Европейска народна партия да получи най-много места – 222, а Партия на европейските социалисти – 209. Ето защо казвам, Фили, че разликата в цифрите може и да не изглежда толкова голяма, но трендът се обърна много бързо и ако нещата продължат да се развиват с подобни темпове, това може да се окаже истинска катастрофа за амбициите на левицата.

- А може ли да се очаква темповете на промяна наистина да останат толкова бързи?

- Според мен – да, Фили, защото причината за обръщането продължава да е налице – тя е кризата в Украйна, поведението на Русия и все по-сериозните страхове, които все повече европейци изпитват заради руската заплаха. Нещо повече, въздействието на този фактор продължава да се засилва след ескалацията на събитията в Източна Украйна през последните дни и все по-откритите руски заплахи за военна намеса. Така че има всички основания да се смята, че ПЕС, чиито председател е лидерът на БСП Сергей Станишев, отново ще претърпи загуба в европейски мащаб.

- Това валидно ли е и за България?

- Ако се погледне статистиката, Фили, БСП начело със Сергей Станишев е изгубила всички избори, в които е участвала. Не се подлъгвайте по факта, че левицата има вече два мандата през новия век. Това управление би било невъзможно без политическата патерица на социалистите – ДПС, както и без бастуните – НДСВ през миналия мандат и Атака през този. От тази гледна точка загубата на БСП и на изборите за Европейски парламент изглежда много вероятна. Нещо повече, в България социолозите отчитат, също както в Европа, тенденция за намаляване на подкрепата към левицата. Тук тя е пак толкова бърза, но не толкова забележима. Буквално до преди месец БСП беше изравнена с основния си конкурент – ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов. И двете партии имаха около 20 на сто подкрепа, а разликите в полза на едната или другата бяха напълно в рамките на статистическата грешка – от половин процент до процент и половина. Според последното известно проучване на агенция „Екзакта рисърч груп” обаче, проведено в периода 4-10 април, ГЕРБ вече води на БСП с 3.6 на сто. Този резултат също не е особено категоричен от гледна точка на възможността за грешка, но все пак показва двойна от досегашната преднина.

- Пламен, като се има предвид също появата на АБВ на бившия президент Георги Първанов, това не са ли достатъчно фактори, които сочат, че БСП може да се провали на евроизборите?

- Така сочи политическата логика, Фили, но, както знаеш, тя в България е едно особено животно, което не винаги изглежда като животните в нормалния свят. Ситуацията около евровота и сега е пълна с парадокси. Например аз отдавна чакам някой да ми обясни как АБВ на Първанов още с появата си на политическата сцена получи между 6 и 8 процента, без в същия онзи момент процентите на БСП да не намалеят и на йота. Защото такава масирана подкрепа Първанов няма откъде другаде да откъсне. Виждаме, че процентите за БСП намаляват чак сега и то поради втория парадокс, който имам предвид – в Европа хората се оттеглят от левицата заради страховете си от Русия, а в България привърженици на БСП я изоставят, защото смятат, че тя не подкрепя достатъчно Русия против Европа. Неслучайно вече повече от месец в пропагандната кампания срещу бившата си партия БСП Първанов удря като китайска капка точно на това място.

- Пламен, но къде отиват тогава тези хора – вероятно не при ГЕРБ, тя е член на Европейската народна партия. А все пак тенденцията, която се отчита, е увеличаване преднината именно на ГЕРБ пред БСП.

- Това са просто различни процеси, Фили, които не бива да се смесват. От една страна, разочарованите от сегашното ръководство на БСП твърдоглави комунисти, освен в АБВ, отиват в многобройните националистически и комунистически формации. Те са разгърнати като ветрило. От общо 24-те партии и коалиции, които се регистрираха сега за изборите, няма повече от 4, за които може да се каже, макар и с редица уговорки, че се намират в демократичния политически спектър. От останалите 20 три са откровено комунистически и поне три са буквално фашизирани формации, другите 14 се нареждат на същата плоскост, но с различни нюанси. Както казах обаче, отчетената най-после тенденция за отлив от БСП, не бива да се бърка с тенденцията за прилив към ГЕРБ. Говорим всъщност за две тенденции, които се проявяват едновременно, но с различни участници и по различни причини. Към подкрепа за ГЕРБ в момента се ориентират хора, които не са смятали да гласуват, но сега все пак ще го направят поради същия страх като на нормалните европейци – този от руската агресия срещу демокрацията. В добавка сред тях има и страх от ясната заплаха сегашното социалистическо управление да откъсне България от Европейския и да я захвърли в евразийския съюз на Путин. Тези хора искат да гласуват против откровено русофилската политика на БСП, но като няма истинска дясна формация в страната, предпочитат все пак да подкрепят най-голямата опозиционна партия ГЕРБ, още повече, че тя е член и на Европейската народна партия. Така че, Фили, БСП и ГЕРБ в момента само изглеждат като политически скачени съдове, реално те не са такива – и затова резултатът от евроизборите в България далеч не е толкова предвидим, колкото резултатът от евроизборите в Европа като цяло.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

/Поглед.инфо/ Шулц на крака до Станишев, посреща ги духов оркестър

  Красивата Валя от Бургас е получила тайнствено обаждане в нощта, в която изчезна. То е било от "трети човек". Това стана ясно от пряко...

/Поглед.инфо/ Земетресение разлюля Перник и София тази сутрин.

В новостроящата се църква Свети Прокопи Варненски тази сутрин тържествено бяха посрещнати икони на Света Богородица и Св. Геореги...

Левият бек на Черно море Михаил Венков е оптимист, че ще се представят силно срещу ЦСКА внеделя....

Очакваните фадроми влязоха в пловдивския квартал "Столипиново" тази сутрин. Общината предприе действия по събаряне на незаконни...

Отборът на Ливърпул е абсолютен фаворит в домакинския си мач с Челси утре. Подопечните на Брендън Роджърс се намират в страхотна форма и...

Интернет първоначално е бил проект на ЦРУ. Това каза руският президент Владимир Путин по време на медиен форум в Санкт Петербург и обеща...

Готина идея – да покажеш на хората колко много боклук има в океана, като ги накараш да го носят. Не океана, боклука. Точно това вероятно си е мислил Фарел Уилямс, когато е решил да започне производството на нова линия дизайнерски дрехи, направени от пластмаса, намерена в океаните и моретата. Уилямс става творчески директор на Bionic Yarn и в сътрудничесво с G-star Raw започва да произвежда въпросните дрехи, в частност, дънки. Изходният материал са пластмасови бутилки, изхвърлени от вълните. Фарел казва, че в момента разработват система за събиране на боклука и директно вътре във водата.

Основно производно на инициативата е платформата Parley for the oceans, чиято мисия е да популяризира проблема със замърсяването на океаните и моретата посредством вплитането на лайфстайл и екология. С други думи, като прави дизайнерски предмети с кауза – Parley хората вярват, че това е един от най-ефективните начини да ангажират общественото внимание. И в света бидейки какъвто е, вероятно са ама много прави. Ясна формулировка дава самият Фарел, отговаряйки на въпроса „Какви са целите ви?“:

„Искам да намеря практични начини да направя ангажимента с опазването на Земята достъпен.“, казва той.

В крайна сметка, ако не можем да се надяваме на лични действия, то поне нека има повече хора, които подкрепят каузата за опазване на природата с потребителския си избор. Те ще купуват дънките, компанията ще събира пластмасата и ще ги прави.

Но дано купуващите спрат и да изхвърлят. Според последните проучвания само в Северния атлантически океан вече има над 40 милиона паунда пластмаса. Доклад от 2012 г. сочи, че между 57 000 и 135 000 кита стават жертва на зловещо оплитане в пластмасови отломки. Наред с всички други опасни последствия от замърсяването, морските животинки и рибите бъркат малките парчета пластмаса с храна и ги поглъщат. А вече е доказано, че погълнатата пластмаса уврежда вътрешните органи на рибите, с което започва да се повдига и въпросът за безопасността на морската храна, която ядем ние, човеците.

„Пластмасовите“ дънки ще бъдат намираеми в магазините на G-Star от август.

—

The Vortex Project

pik.bg "Валя от Бургас е отвлечена, за да стане проститутка в чужбина. Жива и здрава е! Виждам я в къща, където се снимат порнофилми", това...

Варненци не са разглезени и се радват и на малките неща като една павирана, асфалтирана или дори измита улица и това е късмет за всеки кмет...

Земетресение със сила 2,7 по Рихтер е имало тази сутрин близо до София, съобщи Националният сеизмологичен институт към БАН. Трусът е...

 Николай Грудев; 24 часа Малките банкоматчета. Така на шега приемните майки в хасковското с. Динево наричат питомците си. От 4 г. ромската...

След като Ули Джон Рот се оказа възпрепятстван за участие в тазгодишното издание, на сцената на "Каварна рок фест" ще се качи друг...

Как славно ввечеру, вдали всея Руси, Барышникова зреть. Талант его не стерся!..  Иосиф Бродский Скоро в Чикаго мы увидим Михаила Барышникова! Эта новость, я уверен, обрадует всех любителей театрального искусства. Легендарный танцовщик выступит в главной роли в драматическом спектакле “Человек в футляре” (“Man in a Case”) по рассказам А.Чехова. Это – новая постановка базирующегося в Нью-Йорке Big Dance Theater. Авторы инсценировки и постановщики спектакля (они же – основатели театра) – хореографы Пол Лазар и Анн Би Парсон. В 1964 году в Ленинграде гастролировал Рижский театр оперы и балета. Вместе с другими учениками Рижского ...

/Поглед.инфо/ Преди великденските празници мой приятел от СДС с горчивина ми зададе въпрос, на който той си имаше ясен отговор. Защо Реформаторският блок не покани за водач на листата Алекс Алексиев? Изявен демократ, антикомунист, емигрант, живял дълги години в Щатите, десен по убеждение, син на изтъкнатия български поет, художник и издател Райко Алексиев, убит през 1944 година.

/Поглед.инфо/ Група смелчаци от Саудитска Арабия дружно подръпват дявола за опашката в любопитно видео