/Поглед.инфо/ Примерен вариант на бюлетината, с която ще гласуваме на 25 май 2014 година за Европейски парламент.

/Поглед.инфо/ "Заклевам се да бъда проклет, ако продам „България без цензура“ на Ахмед Доган". Това каза лидерът на партията и водач на евролистата на коалиция ББЦ, ВМРО, ЗНС и Гергьовден пред препълнената зала на Драматичния театър във Видин по време на срещата, част от предизборната кампания на под наслов „Българите заслужаваме повече“.

/Поглед.инфо/ Според обработените до момента декларации най-много "милионери" има в София – 66, следва Варна с 15 граждани с доходи от над един милион лева и Бургас с 11. Това съобщиха от пресцентъра на Национална агенция по приходите (НАП).

/Поглед.инфо/ ДАНС ще отнеме допуска до класифицирана информация на шефа на кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски - Мария Дивизиева, съобщиха за "Дневник" от агенцията.

/Поглед.инфо/ "Критиките на опозицията срещу мен бяха заради това, че за първи път Сметната палата ще бъде оглавена от лице, което не е партиен член. Освен това се възстановява колегиалното начало при вземането на решения." Това заяви в предаването "Още от деня" по БНТ новият председател на палатата Лидия Руменова.

Както е тръгнало, скоро ще се прочуем с президент дисидент.

Дисидентът е самотник в противопоставянето срещу статуквото на тоталитаризма.

България не е единствената държава ( в Европа) , в която има разминаване, противопоставяне и дори противоборство между президент и парламент; между президент и правителство. Но все повече нашата проруска губерния се очертава като страна, в която се води уникална политическа война по всички фронтове срещу държавния глава и главнокомандващ без реално политическо противодействие.

Поради което българският президент търси на запад подкрепа за декларираната прозападна ориентация на страната ни.

В рамките на един ден на президента Плевнелиев му беше отнета властта да назначава най-висшия полицай в републиката, какъвто е главният секретар на МВР. Също така му спретнаха парламентарно разследване по инициатива на едни парламентарно представени фашизоиди, подстрекавани от БСП и подкрепени от ДПС.

Парламентарното большинство не просто им угоди да разпитват президента защо се бил срещал с чужди бизнесмени, но и за да бъде унижението пълно повери ролята на главния инквизитор на една жена със съмнителна репутация ( по стандартите на класическата демокрация).

И защо е всичко това?

Ето с какво Плевнелиев вбесява руската пета колона.

„С президента на Германия споделяме общи притеснения от по-непрозрачната и агресивна политика на Русия. Това заяви българският държавен глава Росен Плевнелиев след разговора си с президента на федералната република Йоахим Гаук двореца “Белвю” в Берлин. Плевнелиев е на двудневно работно посещение в Германия и основна тема на разговора му с Гаук е била кризата в Украйна. “Споделяме общото виждане, че в Европа трябва да се върнем към основните фундаменти на външната политика, такава каквато я познаваме след Втората световна война, а именно – всеки се придържа към правилата, всеки уважава върховенството на закона”, каза президентът пред журналисти. “Не може граници в Европа едностранно със сила да се преначертават. Това, което се случи в крим е неприемливо не е нормално и ние сме длъжни много ясно да посочим своята позиция. Обясних за Консултативния съвет по национална сигурност в България, който взе своето категорично решение, както и моята позиция като държавен глава”, допълни Плевнелиев.

Българският държавен глава каза още, че с германския му колега Йоахим Гаук споделят виждането, че дестабилизация в Украйна може да доведе и дестабилизация в по-широк план. “Нека не забравяме, че политиката, която днес се пропагандира от Кремъл е политика от стотици години назад в миналото. От времена когато се говори за великите сили които се разбират за това, какво ще се случи в периферията”, заяви Плевнелиев. “Това ни отвежда назад в миналото и е много опасно. За справка – това което се случи на балканите 19 и 20ти век”, допълни той.

Според Плевнелиев всяка страна, включително Русия и ЕС, трябва да работят, за да се даде шанс на украинския народ да изгради своето бъдеще с честни и почтени избори и да реши дали държавата ще поеме път към федерализация или централизация например.

“Решението не е дестабилизация, изолация и игра на периферия и велики сили, решението е в подкрепата и засилването на трите двигателя на европейската интеграция, а именно, демокрация, пазарна икономика и интеграция”, подчерта президентът”.(Дневник)

Share on Facebook

И не псувайте властите – сини, червени, зелени, жълти и т.н., дето се изредиха и се изреждат. Псувайте себе си! Ако търсехме сметка на политиците при всеки гаф или далавера, както е в белите държави, ТОВА нямаше да го има! „Това” ви бърка в джоба чрез бюджета и ги краде за отбрани хора (т.нар. политически елит) почти 2 МИЛИАРДА ВСЯКА ГОДИНА! А ето я и конфиденциалната таблица, което според Закона за статистиката се явява, както са посочили, "индивидуални данни" - т.е. за най-тесен властови кръг лица, без чието изрично и писмено дадено съгласие нищо от това не може да се огласи. И пак според законовите текстове тази таблица, понеже е определена като "индивидуални данни", не може да се прилага в никакви, каквито и да е случаи като веществено доказателство пред прокуратурата и съда!!! Не е доказателство, макар че го има. Разбрахте защо, нали!

Египетски археолози откриха гробници на над 3000 години на двама висши военни от фараонската армия в некропола в Сакара, на 20 км южно от...

Самотните майки в Джебел са започнали да се събират и нощуват заедно, разказа Мерджан Реджеб, приятелка на убитата с детето Джейлян и...

Документалната книга "Стефан Циганчев", написана от Павлина Циганчева - съпруга на големия български бас и едно от емблематичните имена...

Синът на покойни ъндъргаунд бос Иво Карамански, който също се казва Иво, се оказа музикален талант. 16-годишното момче вече пробива в...

Лукойл Академик победи Черно море Порт Варна с 93-74 в първия мач от полуфиналната серия в ТЕСИ НБЛ. Отборите се срещнаха в...

46-годишният Иван Георгиев, който е работил като международен шофьор и жената, с която живеел на семейни начала - 43-годишната Екатерина...

В Санаторно-оздравителен комплекс „Камчия” тържествено ще отбележат Деня на победата – 9-ти май. В момента в комплекса почиват около 130...

Сирийските бунтовници взривиха хотел в сирийския град Алепо. Според агенция Франс прес при атентата са били убити поне 14 войници от...

В петък и събота ще бъде облачно, на много места с валежи. Относително по-големи количества се очакват в Югоизточна България и по Южното...

Украинска актриса направи шокиращо признание пред медиите – че е имала интимен акт с безплътно същество. Наташа Блазик е убедена, че е...

Полагането на асфалтовата настилка по бул. „Трети март“ започна в началото на седмицата. Преди да бъде излята черната смес, булевардът...

Един от най-големите ни СПА курорти остава без прочутата си лековита вода. Туристите в Девин нямат възможност да се възползват от благата...

Събирачи на дългове са довели до пълно отчаяние 59-годишния Динко от с. Гаврилово и на Великден той окачил въжето на врата си и се обесил. За...

Пенсионерът Момир Боич от Босна си сглоби абсолютно сам дървена кола. 71-годишният мъж е прекарал последните две години в препроектиране...

Варненски специалисти ще обучават служители на Пътна полиция как да различават дрогирани шофьори на пътя. По света постоянно се...

Дарителската кампания в подкрепа на семейството на командос Емил Шарков, загинал при изпълнение на служебните задължения на 14 март 2014 г.,...

Международният шофьор Иван Дуцов е бил зад волана на беемвето, което се размаза в дърво на пътя Пловдив – Пазарджик в сряда вечерта. Три...

/Поглед.инфо/ 08.05.2014 г, 19:00 часа пред представителството на Европейската комисия в София - ул. Раковски 124

/Поглед.инфо/ 08.05.2014 г, 19:00 часа пред представителството на Европейската комисия в София - ул. Раковски 124

*снимката е илюстративна Каръшка кражба приключи с ефективна присъда. На година затвор се споразумя 20-годишен младеж и районния съд за...

Съветът на "Донецката народна република" отказва да отложи референдума, насрочен за 11 май, съобщи Интерфакс, позовавайки се на изявление...

Пенсионерът Момир Боич от Босна си сглоби абсолютно сам дървена кола. 71-годишният мъж е прекарал последните две години в препроектиране...

Изт: alphadesigner.com (Mapping Stereotypes, by Yanko Tsvetkov)

Пред-разсъдъците са паразитни налгаси към групи от хора, обединени от някакъв признак: религия, етнос, национален произход, цвят на кожата, сексуална ориентация и др. Влага се и малко по-широк смисъл в това понятие, а именно – преди разсъдъка.

Пред-разсъдъците са несъвместими с разсъдъка, т.е със самостоятелното мислене и с информирания избор. Те са нагласи, плод на стадния инстинкт, където вярваш в това, което ти внушат, че е правилно, а не в онова, което от личен опит си разбрал и знаеш, че е правилно. „Питай патило, а не старило” е контрапункт на предразсъдците. Но и тук се ограничавам. Не може нещо да е еднакво вярно за двама души едновременно. Пример: за собственика на Застава глобата от 200 лв е равносилна на фалит, а за баткото от Кайена това са дребните за обяда.

Пред-разсъдъците са колективни нагласи, които обединяват хората по един кофти начин – обезличавайки ги. Обезличава се и самият обект на пред-разсъдъците, но най-лошата им черта е, че изключват всякакъв разсъдък.

България е страната на пред-разсъдъците. Един от тях е схващането, че сме най-умната нация на света….и по нищо не ни личи. Най-вече по това, че пред-разсъдъците  у нас са насочени към самите нас. Автостереотипите са на мода! Стандартното стадо поне мрази стандартно – предразсъдъците му обхващат чуждото, външното, непознатото. Успешно наваксваме и в тази посока, но не съм видял друго стадо по света, което да има толкова силни предразсъдъци към самото себе си. Ето няколко примера:

Хубава работа, ама българска!

Обратното на „Измислил го немецът!”. Всичко, правено от българи, за българите не струва. Ние сме двулично стадо. Под лозунга „изберете българското” мърморим „хубава работа, ама българска”, под табелата „пушенето забранено” се събираме на по лафче за цигара. Обичаме родното като го мразим и омразата много често я бъркаме с любов. Има един добър начин да се ориентираш в тази нездрава, шизоидна среда: гледай официалните изявления, виж общоприетите „истини” и твърдения, но разбирай и прави точно обратното! Примерно, два пъти „Да” е равносилно на „Не”. В най-категоричния му вариант! Кимането с глава, което навсякъде другаде издава съгласие, тук означава отказ. Тц. Кажат ли ти да избереш българското, купувай си вносно! Насочат ли те наляво, задължително завий на дясно. Най-големите патриоти живеят в чужбина, а най-големите критици на всичко „българско и родно” са си тук, в България. Включително и авторът на тази статия…

България vs Чужбина

В главата на българина съществуват само две държави: България и Чужбина. Хората от втората „държава” много често намират затруднения в откриването на първата върху картата, но хората от първата държава нямат никакъв проблем с идентифицирането на втората. Тя се простира върху цялото земно кълбо, навсякъде другаде извън политическите граници на Република България. Там, извън нейните граници, животът е хубав. Заплатите са високи. Хората там живеят нормално. Правят нещата като хората. Там е чисто и подредено. Всичко тамошно е „стока”. За разлика от всичко, което се случва или прави у нас. Ние често сочим за пример как се правят нещата в Чужбина. Този пред-разсъдък е роден от десетилетията, в които беше забранено да се пътува. Когато „вносно” означаваше „лукс”. Когато бананите бяха разкош. Тогава беше невъзможно да се видят бидон вилите в Бангладеш и Хаити, мизерията на гетата в Ню Йорк, просяците по улиците на Париж, скитниците в Лондон, бедността като начин на живот в Централна и Южна Америка, престъпността като единствено средство за препитание сред малолетните в бразилските гета, примитивните землянки в Западна Африка, трите долара месечна заплата в големите й градове, ниската продължителност на живота и превратът като единствена форма на политика, липсата на електричество, лекарства и канализация в големи райони от света, земетресенията в Япония, религиозните екзекуции в Арабия, гладът в Северна Корея, плъховете по улиците на Делхи – повече и по-големи, отколкото помиярите у нас. Всички тези неща ние нямаше как да видим с очите си, но дори да ги знаехме (от разказите на други хора, от книги, филми и пътеписи, пробили някак Желязната завеса), предпочитахме да си затваряме очите за тях, да величаем красивата си природа и да мислим как всичко отвъд „наште планини зелени” е трижди по-хубаво и как там, в необятната Чужбина, човекът задължително живее…като човек. Толкова мощен пред-разсъдък и такъв силен автостереотип, че дори те отдалечава от човешката раса!

Да не се изложим пред чужденците

Традиционното българско гостоприемство е свързано със стремежа да не се изложим пред чужденците. Трябва да лъснем в най-добрата светлина пред гражданите на онази голяма Чужбина, но трябва и много да внимаваме, защото само ние си знаем какво представляваме, каква „стока” сме и т.н.. Много трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците! Такъв комплекс за малоценност не съм виждал никъде другаде по света.

Да заемем полагащото ни се място в Европа!

Дори след като ни приеха в ЕС, продължаваме да се съмняваме дали заемаме „полагащото ни се място” в Европа. Все едно, че ни трябва специално разрешение да обитаваме югоизточната част на един континент. Все едно, че не сме една от първите нации, развяла байряка си върху същия този континент и осъзнала се като нация преди всички онези нации, от които сега чакаме по някое евро за пътища, помощи, временна заетост и земеделие. Не, ние трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците и да заемем „полагащото ни се място” в Европа! Всички трябва да се стремим към нещо, което сме постигнали още преди близо хилядолетие и половина! Kleta Мaika Balgariq! Вече не на tri moreta, но все така на кръстопът…

Кога ще ги стигнем…

Освен стремежа си към утвърждаване на традиционната георграфска ширина, освен завистта си към всичко „вносно” и „чуждо”, българите имат и една изконна амбиция – да настигат някого. За целта си избират най-напредналите в икономическо отношение държави по света, например САЩ. „Кога ще ги стигнем американците” е припев, над който и плачем, и се смеем, но това е нормално, тъй като у нас сълзите винаги са смесица между радост и мъка, но в повечето случаи горчат.

Кога ще се оправим?

Настигайки я, гледайки да не се изложи пред нея и стремейки се към Чужбината, българинът има една-единствена голяма мечта – най-после „да се оправи”. Да заживее и той „като хората”. Или по-точно – да го оправят. Като хората. Оправянето, естествено, винаги е външен фактор, то зависи от външни обстоятелства и никога не е плод на собствените усилия. А как иначе, при положение, че не сме сигурни, дори, дали наистина живеем на един и същ континент с „европейците”? Затова периодично си внасяме по някой европейски Цар, който да ни оправи. Внасяме си и български юпита, които са се оправили във Великата Чужбина, за да ни оправят. Надяваме се ту руснаците, ту американците, ту европейците да дойдат да ни оправят. Никой филолог не е в състояние да даде дори най-общо определение за значението на българското „оправям се”. Още по-загадъчно е то в множествено число – „оправяме се”, а най-загадъчно и двусмислено е в страдателен залог: „оправен”, „оправени”.

Доброто старо време vs светлото бъдеще

Има гениална формула за нещастие. Тя се състои в следното: никога да не живееш в настоящето, винаги да тъгуваш по „доброто старо време” и непрекъснато да се стремиш към „светлото бъдеще”. Тази формула българите сме я усвоили до съвършенство. Няколко десетилетия строяхме социализЪма и живяхме с идеала за светлото бъдеще под формата на действащ комунизъм, когато най-после всички битови, икономически, политически, социални и световни проблеми щяха да са оправени. Тези десетилетия за мнозина сега влизат в графата на „доброто старо време”, което оплакват, защото тогава „имаше работа за всички”, „не се крадеше толкова много” и прочие глупости. Резултатът е един живот, прекаран в нещастие. Заради липсата на светлина върху простичкия факт, че щастието е възможно единствено и само в настоящия момент. И, че то зависи единствено от нас. Всичко друго е илюзия. Но ние сме свят на измамени фокусници, влюбени в илюзията, която ги мами.

Вместо обобщение

Накратко, пред-разсъдъците и автостереотипите, описани по-горе, са „бъговете” в „операционната система” на един древен народ, населяващ още по-древен кръстопът в югоизточната част на европйеския континент. Бидейки задължително вносна, операционната система, която той непрекъснато си инсталира и често подменя, винаги носи дефектите на своите създатели – както на некадърните руски „програмисти” и „социални инженери” от „доброто старо време”, така и системните грешки на американските либерални капиталисти, заложени в „светлото бъдеще” на потребителското общество, което обещава само циклични кризи, безразсъдна експлоатация на природните ресурси и задълбочаваща се пропаст между единия процент и всички останали.

Нито едно от тези неща не ни принадлежи. Нито едно от тях няма автогенен, автономен, ендемичен характер, т.е не е типично за местността, за народопсихологията и за сложното устройство на българската душевност. Последната е доказала, че не й дреме много за раждането и упадъка на различни империи. Каквото и да се случи, тя винаги ще си направи секуро – ще си го премести от единия крачол в другия, продължавайки да следва принципа: „Яжте, пийте и добра дума думайте”. И ще продължава да си носи гиздавата риза, намирайки повод за празник във всеки ден от календара.

Няма нищо лошо в тези два принципа. Мъдростта е в дребничките радости от живота. Остава само да се научим да им се наслаждаваме тук и сега. Всичко останало ни е предоставено по наследство – наследство, от което са лишени по-младите нации, отраснали по трудния начин в степи и пустини – амбициозни нации, които не могат да са ни добри учители, защото „ситият на гладния не вярва”, защото техните правила са ненужни, дори безумно неприложими тук, където единственото, което трябва да направим е да се наведем, за да пием от чистата вода, в която газим…от хилядолетия.

Тихомир Димитров

Изт: alphadesigner.com (Mapping Stereotypes, by Yanko Tsvetkov)

Пред-разсъдъците са паразитни налгаси към групи от хора, обединени от някакъв признак: религия, етнос, национален произход, цвят на кожата, сексуална ориентация и др. Влага се и малко по-широк смисъл в това понятие, а именно – преди разсъдъка.

Пред-разсъдъците са несъвместими с разсъдъка, т.е със самостоятелното мислене и с информирания избор. Те са нагласи, плод на стадния инстинкт, където вярваш в това, което ти внушат, че е правилно, а не в онова, което от личен опит си разбрал и знаеш, че е правилно. „Питай патило, а не старило” е контрапункт на предразсъдците. Но и тук се ограничавам. Не може нещо да е еднакво вярно за двама души едновременно. Пример: за собственика на Застава глобата от 200 лв е равносилна на фалит, а за баткото от Кайена това са дребните за обяда.

Пред-разсъдъците са колективни нагласи, които обединяват хората по един кофти начин – обезличавайки ги. Обезличава се и самият обект на пред-разсъдъците, но най-лошата им черта е, че изключват всякакъв разсъдък.

България е страната на пред-разсъдъците. Един от тях е схващането, че сме най-умната нация на света….и по нищо не ни личи. Най-вече по това, че пред-разсъдъците  у нас са насочени към самите нас. Автостереотипите са на мода! Стандартното стадо поне мрази стандартно – предразсъдъците му обхващат чуждото, външното, непознатото. Успешно наваксваме и в тази посока, но не съм видял друго стадо по света, което да има толкова силни предразсъдъци към самото себе си. Ето няколко примера:

Хубава работа, ама българска!

Обратното на „Измислил го немецът!”. Всичко, правено от българи, за българите не струва. Ние сме двулично стадо. Под лозунга „изберете българското” мърморим „хубава работа, ама българска”, под табелата „пушенето забранено” се събираме на по лафче за цигара. Обичаме родното като го мразим и омразата много често я бъркаме с любов. Има един добър начин да се ориентираш в тази нездрава, шизоидна среда: гледай официалните изявления, виж общоприетите „истини” и твърдения, но разбирай и прави точно обратното! Примерно, два пъти „Да” е равносилно на „Не”. В най-категоричния му вариант! Кимането с глава, което навсякъде другаде издава съгласие, тук означава отказ. Тц. Кажат ли ти да избереш българското, купувай си вносно! Насочат ли те наляво, задължително завий на дясно. Най-големите патриоти живеят в чужбина, а най-големите критици на всичко „българско и родно” са си тук, в България. Включително и авторът на тази статия…

България vs Чужбина

В главата на българина съществуват само две държави: България и Чужбина. Хората от втората „държава” много често намират затруднения в откриването на първата върху картата, но хората от първата държава нямат никакъв проблем с идентифицирането на втората. Тя се простира върху цялото земно кълбо, навсякъде другаде извън политическите граници на Република България. Там, извън нейните граници, животът е хубав. Заплатите са високи. Хората там живеят нормално. Правят нещата като хората. Там е чисто и подредено. Всичко тамошно е „стока”. За разлика от всичко, което се случва или прави у нас. Ние често сочим за пример как се правят нещата в Чужбина. Този пред-разсъдък е роден от десетилетията, в които беше забранено да се пътува. Когато „вносно” означаваше „лукс”. Когато бананите бяха разкош. Тогава беше невъзможно да се видят бидон вилите в Бангладеш и Хаити, мизерията на гетата в Ню Йорк, просяците по улиците на Париж, скитниците в Лондон, бедността като начин на живот в Централна и Южна Америка, престъпността като единствено средство за препитание сред малолетните в бразилските гета, примитивните землянки в Западна Африка, трите долара месечна заплата в големите й градове, ниската продължителност на живота и превратът като единствена форма на политика, липсата на електричество, лекарства и канализация в големи райони от света, земетресенията в Япония, религиозните екзекуции в Арабия, гладът в Северна Корея, плъховете по улиците на Делхи – повече и по-големи, отколкото помиярите у нас. Всички тези неща ние нямаше как да видим с очите си, но дори да ги знаехме (от разказите на други хора, от книги, филми и пътеписи, пробили някак Желязната завеса), предпочитахме да си затваряме очите за тях, да величаем красивата си природа и да мислим как всичко отвъд „наште планини зелени” е трижди по-хубаво и как там, в необятната Чужбина, човекът задължително живее…като човек. Толкова мощен пред-разсъдък и такъв силен автостереотип, че дори те отдалечава от човешката раса!

Да не се изложим пред чужденците

Традиционното българско гостоприемство е свързано със стремежа да не се изложим пред чужденците. Трябва да лъснем в най-добрата светлина пред гражданите на онази голяма Чужбина, но трябва и много да внимаваме, защото само ние си знаем какво представляваме, каква „стока” сме и т.н.. Много трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците! Такъв комплекс за малоценност не съм виждал никъде другаде по света.

Да заемем полагащото ни се място в Европа!

Дори след като ни приеха в ЕС, продължаваме да се съмняваме дали заемаме „полагащото ни се място” в Европа. Все едно, че ни трябва специално разрешение да обитаваме югоизточната част на един континент. Все едно, че не сме една от първите нации, развяла байряка си върху същия този континент и осъзнала се като нация преди всички онези нации, от които сега чакаме по някое евро за пътища, помощи, временна заетост и земеделие. Не, ние трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците и да заемем „полагащото ни се място” в Европа! Всички трябва да се стремим към нещо, което сме постигнали още преди близо хилядолетие и половина! Kleta Мaika Balgariq! Вече не на tri moreta, но все така на кръстопът…

Кога ще ги стигнем…

Освен стремежа си към утвърждаване на традиционната георграфска ширина, освен завистта си към всичко „вносно” и „чуждо”, българите имат и една изконна амбиция – да настигат някого. За целта си избират най-напредналите в икономическо отношение държави по света, например САЩ. „Кога ще ги стигнем американците” е припев, над който и плачем, и се смеем, но това е нормално, тъй като у нас сълзите винаги са смесица между радост и мъка, но в повечето случаи горчат.

Кога ще се оправим?

Настигайки я, гледайки да не се изложи пред нея и стремейки се към Чужбината, българинът има една-единствена голяма мечта – най-после „да се оправи”. Да заживее и той „като хората”. Или по-точно – да го оправят. Като хората. Оправянето, естествено, винаги е външен фактор, то зависи от външни обстоятелства и никога не е плод на собствените усилия. А как иначе, при положение, че не сме сигурни, дори, дали наистина живеем на един и същ континент с „европейците”? Затова периодично си внасяме по някой европейски Цар, който да ни оправи. Внасяме си и български юпита, които са се оправили във Великата Чужбина, за да ни оправят. Надяваме се ту руснаците, ту американците, ту европейците да дойдат да ни оправят. Никой филолог не е в състояние да даде дори най-общо определение за значението на българското „оправям се”. Още по-загадъчно е то в множествено число – „оправяме се”, а най-загадъчно и двусмислено е в страдателен залог: „оправен”, „оправени”.

Доброто старо време vs светлото бъдеще

Има гениална формула за нещастие. Тя се състои в следното: никога да не живееш в настоящето, винаги да тъгуваш по „доброто старо време” и непрекъснато да се стремиш към „светлото бъдеще”. Тази формула българите сме я усвоили до съвършенство. Няколко десетилетия строяхме социализЪма и живяхме с идеала за светлото бъдеще под формата на действащ комунизъм, когато най-после всички битови, икономически, политически, социални и световни проблеми щяха да са оправени. Тези десетилетия за мнозина сега влизат в графата на „доброто старо време”, което оплакват, защото тогава „имаше работа за всички”, „не се крадеше толкова много” и прочие глупости. Резултатът е един живот, прекаран в нещастие. Заради липсата на светлина върху простичкия факт, че щастието е възможно единствено и само в настоящия момент. И, че то зависи единствено от нас. Всичко друго е илюзия. Но ние сме свят на измамени фокусници, влюбени в илюзията, която ги мами.

Вместо обобщение

Накратко, пред-разсъдъците и автостереотипите, описани по-горе, са „бъговете” в „операционната система” на един древен народ, населяващ още по-древен кръстопът в югоизточната част на европйеския континент. Бидейки задължително вносна, операционната система, която той непрекъснато си инсталира и често подменя, винаги носи дефектите на своите създатели – както на некадърните руски „програмисти” и „социални инженери” от „доброто старо време”, така и системните грешки на американските либерални капиталисти, заложени в „светлото бъдеще” на потребителското общество, което обещава само циклични кризи, безразсъдна експлоатация на природните ресурси и задълбочаваща се пропаст между единия процент и всички останали.

Нито едно от тези неща не ни принадлежи. Нито едно от тях няма автогенен, автономен, ендемичен характер, т.е не е типично за местността, за народопсихологията и за сложното устройство на българската душевност. Последната е доказала, че не й дреме много за раждането и упадъка на различни империи. Каквото и да се случи, тя винаги ще си направи секуро – ще си го премести от единия крачол в другия, продължавайки да следва принципа: „Яжте, пийте и добра дума думайте”. И ще продължава да си носи гиздавата риза, намирайки повод за празник във всеки ден от календара.

Няма нищо лошо в тези два принципа. Мъдростта е в дребничките радости от живота. Остава само да се научим да им се наслаждаваме тук и сега. Всичко останало ни е предоставено по наследство – наследство, от което са лишени по-младите нации, отраснали по трудния начин в степи и пустини – амбициозни нации, които не могат да са ни добри учители, защото „ситият на гладния не вярва”, защото техните правила са ненужни, дори безумно неприложими тук, където единственото, което трябва да направим е да се наведем, за да пием от чистата вода, в която газим…от хилядолетия.

Тихомир Димитров

Българските домакинства отделят средно по 6 лева годишно за театър, кино и концерти. Това показват данните от изследването на...

46-годишният пазарджиклия, който загина вчера на пътя Пловдив-Пазарджик, блъскайки се в дърво, е убил и жената, с която живее от доста време...

*снимката е илюстративна Каръшка кражба приключи с ефективна присъда. На година затвор се споразумя 20-годишен младеж и районния съд за...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
http://www.faktor.bg/20435-de-profundis-za-kakvo-glasuvame-balgariya-v-evropa-ili-rusiya-v-balgariya.html

Напоследък все повече забелязвам, че на политиците все по-малко им се разбира какво говорят.
Не, че аз не ги разбирам – разбирам ги, защото внимавам. И защото съм им свикнал на глупостите от десетилетия. Пък и знам свинските им очички накъде гледат, докато езикът им се мотае из устата и брътви. Но те са достигнали вече такова ниво на съвършенство, че, щом се чуят отстрани, не само не се разбират сами, а и остават възхитени от факта, че са толкова словесно непроницаеми за когото и да било.
Така си е, за разлика от нормалния европейски свят, в който политиците говорят ясно и открито обсъждат всеки проблем, в България, както във всяка източна сатрапия, добрият политик, чрез умело практикуване на витиевати фрази, никога не казва нищо, за да може после да прави каквото си ще, а не каквото е казал.
Тук се смята, че да говориш нормално е неприлично. Първо, защото трябва да демонстрираш, че ти самият не си толкова прост, та да говориш просто, като можеш сложно. Второ, не трябва да обиждаш хората, че са тъпи, като им обясняваш – те и без това си знаят какво иска вождът да им каже. Трето, онези, които не знаят какво вождът иска да им каже, изобщо не заслужават да го научат. Или заслужават да го научат по трудния начин.
Освен този общ, тотално сбъркан подход, езикът на българските политици има много специфики, определяни главно от три неща – идеята, партията, господаря.
Онзи ден например лидерът на БСП Сергей Станишев излезе с ясна и категорична идея по най-актуалната българска и европейска предизборна тема – руската агресия в Украйна. Направи го по празниците, сигурно за да чуят по-малко хора какви ги дрънка. „Деескалацията на украинската криза е задължително условие за намиране на трайно и мирно решение” – рече той. Преведено на човешки, това означава – „намаляването на напрежението е главно условие за намаляване на напрежението”.
Кратко и ясно. И категорично, нали?
После Станишев добави и позицията на партията си, като каза, че виждането на БСП по въпроса за Украйна ни на йота не е мръднало отпреди два месеца. Ама аз поне доколкото си спомням, преди два месеца позицията на БСП беше, че партията ще има позиция след два месеца, когато нещата се поизяснят.
Третият принос в изказването на Станишев е към московския му господар. „България е против икономическите санкции срещу Русия” – изтъпани се в цял ръст тоз` титан на социализъма пред амбразурата с европейската картечница, която стреля срещу Русия. Е, вярно, засега стреля с халосни, но добре знае другарят Станишев, че това бързо може да се промени и той лично трябва навреме да отработи поне част от дълга си към другаря Путин, защото може да стане късно и другарят Путин да се обърне за по-искрена и ефективна помощ към другаря Първанов.
Да отиде при конкуренцията, моля ви се!
Доколкото това, освен за него лично, би било пагубно за просперитета и европейското бъдеще на България, другарят Станишев не може да го допусне, така че напоследък той се разчеква от политически еквилибристики – някак трябва хем да спечели европейските избори, хем да изкара България от Европа и да я вкара в Евразия; хем трябва да остане начело на БСП, като се противопостави на Брюксел, хем да си бъде начело на ПЕС, като се направи, че се противопоставя на Кремъл; хем трябва да не го бият братушките заради лигавите му европейски наклонности, хем да не го бият европейците като откровен руски троянски кон.
Виж, пред другаря Волен Сидеров подобни дилеми не стоят. При него нещата са съвършено прости и ясни – нищо, че той също не иска на никого да ги обясни просто и ясно. След като, без да му пука за елементарното приличие, чест и достойнство, той направи гафа да открие кампанията си за евроизборите насред територия, враждебна на Европа и нейните ценности, естествено, че не спря до тук, а продължи да нахалства.
Започна да раздава акъл как трябва да се реши кризата в Украйна.
На Европа и на Америка започна да дава акъл.
А въпросният акъл едно към едно повтаря програмата минимум на Кремъл за решаване на украинската криза, която самият Кремъл предизвика, подклажда и задълбочава. Идеята на путинския волнонаемник Сидеров е следната: „Да се изолира правителството в Киев, да сдаде то властта, в Украйна да се направят свободни парламентарни избори, не президентски, и демократично да се избере ново правителство”.
Това твърди, че иска Волен.
И познайте от три пъти колко истини изказва той чрез това простичко изречение. Ами познахте – нито една. „Да се изолира правителството в Киев и да сдаде то властта” звучи меко и диалогично, но всъщност означава, че трябва да стане със сила. Тоест, преди европейските избори, водачът на европейската листа на Атака и евентуален евродепутат Сидеров, призовава чрез държавен преврат да бъдат свалени европейски ориентираните политици в Киев, които се опитват да се противопоставят на смазващата руска агресия срещу цивилизования свят.
„Провеждането на свободни парламентарни избори” след такъв преврат е наистина изцяло по вкуса на нашенското българско фюрерче, облицовано с рубли – съвсем свободни ще бъдат те. Съвсем мирни. И без грам руска намеса ще успеят новите евразийски депутати да посочат отговорно национално правителство, което, както Янукович и присъдружните му бандити, ще продължи да управлява съдбините на Украйна в полза на Кремъл.
Това казва Волен – не го ли чувате? Дано го чуете поне на 25 май, когато влезете в тъмната стаичка и се зачудите дали ще гласувате за България в Европа или за Русия в България.
За неразбираемия език на третия член от бандитската коалиция, която ни управлява – ДПС, направо не ми се говори. Ако възможността Делян Пеевски да се превърне в евродепутат и да представлява страната ми в Брюксел се състоеше от една дума, не знам колко мръсна щеше да е тя. Нямам чак толкова неприлична дума в речника си, съжалявам – иначе щях да я използвам.
Добре все пак, че той е само обикновен молец или по-малък дори от онези политически еднодневки, които днес ги има, утре ги няма. В такива случаи винаги се сещам, че не само аз лично, но ние с вас, хора, преживяхме Леонид Брежнев, Тодор Живков, Жан Виденов и кой ли не още политически тутманик да ни управлява. Тях вече ги няма, а ние още сме тук. Та сега няма да преглътнем един Пеевски ли?
Не само ще го преглътнем, ами ще го забравим още в скръбния момент, в който се сетим за него.
Какво обаче иска да ни каже ДПС, разбирай, Ахмед Доган, с тази кандидатура за Европейския парламент – това е наистина големият въпрос.
Подозирам, че ще да е нещо за наближаващия по един или друг начин край на голямата политическа измама в България, наречена ДПС. Какво друго да си помисли човек, след като точно думата Пеевски е последната дума, произнесена от устата на ченгеджийско-мутренския ръководен екип на Движението.
Е, политиката е кръговрат, един си отива, друг идва. Доган си замина или поне от благоприличие се скри зад мръсното политическо перде, но в същия момент пред него, без дори капчица благоприличие, изпълзя някаква форма на негов заместник, претендентът за нов политически балансьор на България, последният изтъкнат вожд на българската работническа класа и целия друг десен електорат в тази страна. Както и всички останали.
Някои му викат Дудука, други не искат и името му да произнесат. Така или иначе обаче, лицето Николай Бареков все по-самоотвержено и отговорно пред другарите, които са го назначили, се превръща в постоянно присъствие от българския политически пейзаж. И все по-страстно се държи като типичен български политически динозавър – говори едно, мисли друго, прави трето.
Нищо общо, разбира се, с европейския маниер, с европейската изтънченост, с европейското търпение и диалогичност, с европейската мисъл. Тук мисълта е само за личните ползи; политическото търпение свършва, още преди да е започнало, а диалогът продължава, колкото аз да си кажа приказката; светата изтънченост не е характерна за нашите земи, защото веднага ще бъде изнасилена от светия мъжествен български дух; за европейския маниер пък дори не искаме и да чуем – защото руските ни братя ще започнат и нас да презират и да ни наричат педерасти.
За съжаление обаче, тъй наречената десница не прави изключение от правилото, че желанието и способността да се говорят невнятни приказки или направо пълни глупости, е предпочитан политически подход в тази страна. Това става ясно от дрънканиците и на ГЕРБ, и на Реформаторския блок, как те самите и всеки един от тях, но адски поотделно, представляват самото дясно. Най-автентичното. Най-силното. Едно такова…..направо като плюне и ще убие змея. Само да се докопа до голяма подкрепа на изборите, разбира се.
Ако ме обвинявате, че с тези думи не давам алтернатива, грешите. Не аз съм виновен, а политическата пасмина в България, аз само се опитвам да формулирам просто и ясно лошите вести, които всички знаем. Ако пък поискате, щом знам да дрънкам много, да кажа и за кого ще гласувам, ще отговоря, че не знам. Все още се надявам някоя партия или политик да заявят ясно и категорично, че България трябва максимално да се влее в Европейския съюз, включително чрез максимално отдалечаване от Русия. Ако никой не го каже до вечерта на 24 май, на 25 ще помисля сериозно.
Все пак със сигурност ще гласувам, няма да се откажа – защото антиевропейският поход на проруските комунисти в българската политика трябва да бъде спрян.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

С венци и цветя беше окичен паметникът на съветските воини на Централните варненски гробища в навечерието на 9 май, Деня на победата срещу...

снимка: БулФото, архив Световният шампион по бокс в тежка категория Владимир Кличко трябва да срещне българина Кубрат Пулев при...

46-годишният Николай Николов-Шатката е бил убит часове след бягството от Софийския затвор, твърдят хора от ъндърграунда. Пандизчията е бил...

Международният олимпийски комитет предостави на NBCUniversal (NBCU) телезивионните правата за САЩ за игрите до 2032 г, пише "Стандарт". Компанията...

Опитах се да пренебрегна темата за онези 300 наградени от Путин руски журналисти, отличени  толкова очаквано банално в рамките на една фалшива демокрация заради това, че си били свършили работата обективно по отразяването на „събитията” в Крим- с други думи са похвалени за това, че по стандартите на Кремъл не са излъгали. Което е все едно да наградиш милиционери, че съвестно са пердашили гражданите, които са си позволили да не са съгласни с властта.

Обаче ще рискувам пак- тъкмо бях „повъзкръснал” като коментатор в медии, които с години ме водеха за леко умрял и май пак ще си изпрося некролога с моите обобщения…

А обобщението ми е следното: бедни ми, ми бедни Володя- дишаш пушилката ти на българските другари в манипулирането, задирянето, калибрирането и сортирането на българските журналисти на принципа „всекиму според заслуженото”.

У нас подкупването на журналисти на подиума на славата с грамоти и почести е въведено като норма отдавна. В корупционната схема участват всякакви състезатели- местна власт, министерства и отделни бизнесмени, но най-вече в челните редици са самите работодатели с техните съюзи, журита и наградни фондове.

Не казвам, че всеки от получаващите подкупи журналисти е непременно слаб професионалист. По-скоро е обратното: подкупващите се целят в журналисти с качества. Бездарниците не струват пукната пара.

Поради добре отработената схема обаче практически няма случай някой да е отказал да вземе публичния подкуп- някак си не е прието, не е любезно и дори би изглеждало леко налудничаво – „всички взимат, само аз ли да се дърпам”. Това е впрочем моралната база на ширещата се корупция в държавата изобщо.

Да вземем например т.н. ресорни награди на отделните министерства. Те буквално си отглеждат приближени репортери, на които „снасят” информация – понякога с цел контролирано изтичане на желани от самия източник данни, които няма как да бъдат оповестени официално, понякога направо  пробутват готови манипулации с надежда да не бъдат разкрити, но винаги с един и същ подтекст: „само на теб казваме”. Благодарният журналист блясва с познанията си, прочува се и накрая веригата се затваря с една годишна награда за най-добър ресорен репортер от името на министерството. Останалите гледат, събират слюнки и се нахъсват за състезанието.

За абсурди, като годишните награди на медийните работодатели, отпускащи по някоя допълнителна пачка за добре проявилите се (по техните критерии) журналисти, изобщо да не говорим- писал съм за срамотните сценки, на които съм бил свидетел като еднократен участник в журито на „Черноризец храбър”. При това журито в онзи случай поне не беше хонорувано (доколкото знам). Докато в други случаи отделни бизнесмени плащат на именити лица, за да ги използват като „безпристрастни” оценители на журналистическото майсторство в рамките на бутафорни церемонии по награждаване сред луксозна курортна обстановка.

Тази „крушка” си има опашка в годините на комунизма. Нека се отдалеча от личната оценка и да дам думата на покойния писател Георги Марков с цитат от есето му „Компромисът”- един от неговите „задочни репортажи”, заради които плати с живота си в емиграция.

„Мисля, че българската комунистическата идеология дължи голям паметник на онзи зъл гений, който измисли премахването на официалната цензура в България. Това е една от най-ярките демонстрации на черна далновидност, с която българските идеолози превъзхождат колегите си от СССР и другите комунистически страни. За какво ти трябва да цензурираш официално литературата, когато можеш да накараш всеки писател или журналист да се цензурира далеч по-строго, отколкото и най-строгият външен цензор би постигнал. Отгоре на всичко автоцензурата работи на три или четири сита. Писателят се самоцензурира, редакторът се самоцензурира, съответно рекламата и критиката се самоцензурират. Ако едно от ситата пропусне нещо, няма начин другите да не го задържат. Магията става още по-смайваща, като се знае, че никое от ситата на автоцензурата не действа по инструкции, нито следва правилници, нито пък някъде е написано какво може и какво не може. Всичко това е оставено на свободно тълкуване от всяко отделно сито. Свободата в случая е правото да отгатнеш какво се иска от тебе, какво ти е позволено да кажеш и какво не. След като имаш свободата сам да осакатиш собственото си произведение, да измениш основния замисъл или да го напълниш с необходимата партийна бутафория. Моторът, който стои зад тази свобода, принадлежи на страха. Страха, че може да сбъркаш , че едно- или двегодишен труд може да отиде на вятъра, че с един замах можеш да сринеш цялото си положение, без да постигнеш какъвто и да е ефект. Страха, че можеш да се разделиш с щедрото заплащане, на което междувременно си свикнал.

Много пъти в разговор с колеги сме стигали до заключението, че можем само да завиждаме на страните, в които има официални цензори. Официалният цензор опростява цялата картина, като прави нещата ясни. Най-напред той е външно лице, той е противник, враг, с когото писателят трябва да се пребори, а винаги е по-лесно да се бориш с друг човек, отколкото със себе си. След това официалният цензор се занимава само с крайния, завършения авторски продукт. При него произведението пристига в цялостна форма, докато автоцензорът е онзи, който не реже готовото произведение, а го осакатява още от самото начало, още при раждането му, още с развитието на всеки образ, и твърде често авторът така обърква понятията, че не знае кой вътре в него е творецът, кой е цензорът…

Разбира се, всички ние имахме своите най-обосновани оправдания. Колко често човек можеше да чуе: „Абе изчуках това за малко пари, та да мога да седна да пиша моето…” Но за съжаление „моето” никога не се появяваше на бял свят. Друго популярно оправдание беше: „ Виж какво, едно за тях, едно за мен, така сме се разбрали”. Бедата беше, че май нямаше разлика това „за тях” и това „ за мене”.

Всичко беше такава каша от искреност и неискреност, от хитрост и наивност, от лъжи и самоизмами, че когато някой полугласно се самоотричаше от това, което бе написал, човек не знаеше да вярва или да не вярва, толкова повече че сам би използвал същите грехове”.

( Георги Марков, „Задочни репортажи за България”, изд. Гутенберг, 2005 г. , София, стр. 270,271,272,275,276)

Share on Facebook

Делото за убийството на ямболската адвокатка ще стигне и до Страсбург

ARD: В България изчезва свободата на медиите

Никога в България не съм харесвал хорото. Не го разбирах. Тук само го усетих истински. Не да го водиш, да го играеш е истинското удоволствие. Без да знаеш и без да си учил. Виждал съм как чужденци се хващат на българско хоро. И да знаят стъпките, можеш веднага да кажеш, че не са българи. Обичам този момент в хорото, когато то става едно цяло. Едно голямо припкащо и тропащо, толкова Българско Хоро, в което няма аз и ти, той и тя. Няма тази или онази група, и кой какво казал за другия и онзи как го погледнал и какво му отвърнал. Изчезват разликите в образованието, доходите, социалното положение. Сега разбирам защо на чорбаджийските щерки майките им забранявали да се хващат на хората. Да си подчертавали положението. В България се стремях да съм различен. Тук искам да съм част от нещо. Па макар и един от хората, останали в самолета...

46-годишният Николай Николов-Шатката е бил убит часове след бягството от Софийския затвор, твърдят хора от ъндърграунда. Пандизчията е бил...

/Поглед.инфо/ По случай Деня на Европа Европейското движение, Съюзът на европейските федералисти и Европейското младежко движение организират публична дискусия на тема „Изборите за ЕП: възможност за гражданите да определят посоката, по която ЕС да поеме”, която ще се проведе в зала „Галерия” на Националния студентски дом на пл. „Народно събрание” 10 от 10.00 до 12.00 часа на 9 май (петък) 2014 г.

В района на Стоматологията е разпръсната отрова за гълъби. От няколко дни гълъбите в района губят равновесие, докато летят, и падат, след...

Руският президент Владимир Путин нареди провеждането на тренировка за нанасяне на ответен масиран ракетен ядрен удар, съобщи РИА...

От 10 до 18 май т.г. в Националния дворец на културата в София ще се проведе второто издание на търговското изложение „ДОВЕРЕТЕ СЕ НА БЪЛГАРСКОТО”. Организатор на изложението е Българската търговско-промишлена палата. Над 60 фирми - производители, търговци, предприемачи, сред които водещи български компании, ще представят продукцията си. На щандове ще се предлагат храни, напитки, козметични продукти, облекло, обувки, чанти, детски артикули, стоки за бита и други.

/Поглед.инфо/ Декларация на Атанас Мерджанов от Коалиция за България по повод приемането Закона за МВР

/Поглед.инфо/ Декларация на Атанас Мерджанов от Коалиция за България по повод приемането Закона за МВР