/Поглед.инфо/ Русия и Украйна се споразумяха, че нито една от страните няма да се обръща към Арбитражния съд в Стокхолм. Това изявление бе направено шефа на "Газпром" Алексей Милер. По думите му следващата тристранна среща Русия-Украйна-ЕС по газовия въпрос все още не е определена, но тя може да се проведе на 9 юни.

/Поглед.инфо/ Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун призова новия президент на Украйна Петро Порошенко да започне диалог с руския си колега Владимир Путин.

Димо Райков Една обикновена чистачка, работничка от най-ниското съсловие на гръцкото общество, днес е… евродепутат!? Внимание – земята как не се е срутила! И то българка. И то емигрантка. Костадинка е историк по образование, тръгнала преди години за съседната ни страна заради сина си. Имал тежко заболяване, у нас искали огромна сума, тя се принудила да търси спасение за детето си в Гърция… И ето – днес Костадинка е … евродепутат. Я ми кажете дали тази жена днес щеше да бъде такава, ако бе останала в България? Я си представете как емигрантка у нас, ...

...И не изтрая майчиното сърце! Не можеше повече мълчаливо да преглъща нещастията, оскърбленията, униженията, неимоверната нищета, връхлитащи като разбеснели се вълчи глутници върху семейството на злочестата карловка. И въз- ропта тя в душата си срещу своята жестока съдба, и прокле мига, в който беше се родила на белия свят. “Прости ме, Господи!” – изхлипа сподавено клетницата и почти в несвяст от глад, който раздрусваше тялото й в мъчителни, агонизиращи конвулсии, залюшната от мътния въртоп на непоносима безнадежност, със сетно усилие се прекатури през пармаклъка на кладенеца и тутакси изчезна в тъмната паст. На другия ден, след обед,трупът бе изваден от герана и погребан надве-натри, без църковни обреди, в дерето, рахитично хлътнало встрани от българските гробища, погълнали тленните останки на получилите попско опрощение миряни, преди хрисимо и овчедушно да сдадат Богу дух. Лобното място на Гина Кунчева не е запазено и днес никой не знае къде почиват костите на тази пресвята българка.

Вчера, 2 юни, пред централата на ООН активисти започнаха четенето на имената на 100 000 души, загинали в Сирия с надеждата, че това ще е началото на глобален протест. Десетина сирийци, родени в САЩ започнаха инициативата в Ню Йорк.  Имената на 100 000 жертви, убити по време на гражданската война, ще бъдат прочетени в продължение на 24 часа в градове в цяла Северна Америка, Европа и в Сирия. Демонстранти държаха транспарант пред ООН с текст: "Над 160 Повече [...]

ЗАЩО БЪЛГАРСКИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ НЕ ОТРАЗЯВАТ ГЕНОЦИДА, КОЙТО СЕ ИЗВЪРШВА В УКРАЙНА? Телевизия RT разпространи видеорепортаж с изключително...

Европейският съюз даде днес месец на българските власти да се определят дали България е лоялен член на тази ( доказано мечтана от мнозинството българи) организация.

Тава е смисълът на днешното писмо на Европейската комисия, според което София трябва да се определи дали да продължава да нарушава разпоредбите на организацията в заиграването си с Москва за „Южен поток” или да рискува България да бъде подложена на наказателна процедура от Брюксел.

Детайлите в спора около безспорния факт, че Кремъл се опитва да наложи своя проект срещу правилата на ЕС, оставям на осведомения читател, който може да намери тези подробности навсякъде в интернет.

Тук искам да акцентирам върху една единствена страна от пропагандния арсенал на войнолюбивите съветофили, които по стар болшевишки навик се крият избирателно ( дори) зад западния гръб, когато трябва да обосноват слугуването си на Москва .

Както много често се случва, доказателството е на първа линия. Само трябва да бъде откроено за желаещите да го забележат на общия заслепяващ фон от словесни илюминации.

Факт е, че Европейската комисия не заплашва днес Италия, Австрия или която и да е друга държава от схемата на крайните евентуални потребители на руското корупционно изкушение „Южен поток”.

Заплашена е България не само като очевиден руски диверсант в ЕС, но и като шлюз на въпросния „Южен поток”. Ако му бъде позволено да се отприщи в черноморското начало, замисълът на Путин да накаже Украйна чрез заобикаляне на нейната територия ще стане необратим.

Повтарям: всички пропагандни приказки за прикритие, според които България била само една от много европейски държави с еднаква роля по трасето на „Южен поток”, не струват нищо пред реалния факт на изключителното значение замисълът на Путин да бъде спрян на изходната му точка: на входа на България.

Открай време слушаме българските политици да се упражняват по въпроса за необходимостта България да се възползва от географското си положение на кръстопът между Азия и Европа.

Настъпи моментът на избора.

С приемането на България в ЕС изборът беше в ръцете на европейците от клуба на богатите. През 2007-ма можеха и да ни разочароват, като ни откажат членство и ние нямаше да можем да направим нищо, освен да си бършем сълзите. Не ни караха, натискаха или молеха- ние бяхме просителите.

Днес ни предупреждават, че от нас зависи дали искаме за себе си повече Азия или повече Европа.

България в момента е Босфора между Изтока и Запада. Решението кой бряг да предпочетем сами е именно цивилизационен избор.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Европейската комисия отправя шест препоръки към България за периода 2014-215 г. в областта на бюджета, пенсионната реформа, заетостта, образованието, бизнес средата и енергийния сектор.

Полицията е укрила доказателства за смъртта на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, която бе зверски убита в столичния квартал...

/Поглед.инфо/ Министър-председателят Пламен Орешарски обяви, че е готов с критериите, на които трябва да отговарят министрите, за да останат в кабинета.

Ще бъдат осигурени допълнителни екипи за спешна помощ в София, обяви Таня Андреева. Тя назначи временен шеф на спешния център и получи...

Хлебопроизводителите се гаврят с хората, като им слагат в любимия хляб пръчки, примеси със стар хляб. Намирала съм напоследък и мухъл,...

Купчини вонящи боклуци затрупват един от най-луксозните бургаски квартали – „Сарафово”. На места между тузарските къщи на морето...

Бензиностанциите допускат масови нарушения, като продават некачествено гориво, което може и да унищожи двигателя на колата ви. Това...

*

На 27 май 2014 г. втори състав на Европейският съд за правата на човека се произнесе по дело Mustafa Erdoğan and others v Turkey , касаещо академичната свободата и правото да се критикуват решения на съда. Решението обяснява връзките между „академична свобода“ и „свобода на изразяване“ и подчертава, че „академичната свобода“ са ползва с най-голяма защита дори когато става дума за споделяне на мнения пред широката аудитория. Макар че Съдът отново подчерта, че защитата на доброто име на съдиите е важно за функционирането на правовата държава, в това дело е защитено правото на мнение на професор по конституционно право, който счита, че конституционните съдии в Турция са некомпетентни и политически зависими.

Делото

Жалбата в Страсбург е подадена от турски професор по конституционно право и от редактора и издателя на списание, които се оплакват от осъждане за клевета и обида. Поводът е публикация на професора, в която той критикува решението на конституционния съд за закриване на политическата партия на Добродетелта.
Припомняме, че въпросната партия беше парламентарно представена в края на деветдесетте. Тъй като тя беше ислямистка, участието й в политиката беше възприемано като предизвикателство за светските устои на турската държава. Някои изказвания на нейни членове и отказът на заместник-председателката й да заседава в парламента без забрадка имаха силен обществен отзвук.

През 2001 г. по искане на прокуратурата Конституционният съд закри партията и ограничи правото на нейни членове да участват в политическия живот, намирайки противоречия с разпоредбите на конституцията, които защитават светската власт в страната.
Решението на Конституционния съд, което било очаквано с нетърпение от обществото в продължение на няколко години, предизвиква широко обсъждане. Професорът по конституционно право се включва в този дебат като пише статия, в която критикува решението като излага правни и политически аргументи за това, позовавайки се включително на практиката на Европейския съд. След публикацията всички конституционни съдии подават граждански иск срещу автора, редактора и издателя на списанието, твърдейки, че статията е засегнала честта и достойнството им като съдии.
Първоинстанционният съд в Анкара намира, че правото на добро име на конституционните съдии е било нарушени, посочвайки части в статията, в които авторът говори за натиск върху съда от страна на военните в Турция и поставя под въпрос професионалните качества и интелектуални възможности на съдиите. Ответниците са осъдени да платят обезщетение. Тази присъда е потвърдена от второинстанционния съд.

Решение

Европейският съд намира, че е налице вмешателство в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване и че то е основано на закона и преследва законосъобразна цел – защита на достойнството и правата на другите.
Въпросът, който съдиите изследват, е дали въпросното вмешателство е било „необходимо в демократичното общество“. Съдът изтъква, че свободата на изразяване е една от главните основи на демократичното общество и едно от основните условия за неговия прогрес и за личното развитие на всеки човек. Това право се прилага към идеи и информация, които са обидни, шокиращи или смущаващи. Съдът подчертава, че трябва да се прави разлика между фактически и оценъчни твърдения. Признавайки свободата на националните органи на преценка, европейските съдии изследват доколко първите са установили справедлив баланс между правото на свобода на изразяване и достойнство.

Съдът отбелязва, че критерият за баланс между двете права е установен в делото Axel Sringer AG v Germany. От значение са:

1.) допринася ли словото към дебат от обществен интерес?,

2.) колко познато е засегното лице и какъв е предметът на публикацията?,

3.) какво е било поведението на засегнатото лице?,

4.) какъв е бил методът за получаване на информацията и нейната проверка?,

5.) какви са съдържанието, формата и последиците от публикацията?,

6.) каква е тежестта на наложената санкция.
Съдът намира, че предметът на публикацията – функционирането на съдебната система – е от обществен интерес. Статията допринася за съществуващия обществен дебат. Засегнати са правата на съдии, чиято професионална компетентност и независимост са поставени под въпрос. Едновременно с това Съдът отбелязва, че авторът на публикацията е професор по право и като такъв е изразил академичната си свобода. Съдът посочва:
„. . . [A]кадемичната свобода на изследвания и обучение трябва да гарантира свободата на изразяване и на действие, свободата на разпространение на информация и свободата на провеждане на изследвания и разпространение на знания и истина без ограничения. . . .Затова практиката на Съда изисква всяко ограничение да бъде подложено на щателно и критично разглеждане. . . Тази свобода обаче не се ограничава само до академични или научни изследвания, а включва също и правото на академичните дейци на свобода да изразят свободно своите възгледи и мнения, дори когато те са спорни или непопулярни, в сферата на техните изследвания, професионални знания и компетенции. Това може да включва и разглеждането на функционирането на обществените институции на определена политическа система или критики срещу тях.” [aбз. 40]
Съдът приема, че възможностите за критиката срещу служебните действия на представителите на съдебната система са по-големи от тези на обикновените граждани. Едновременно с това, с оглед значението на съда в правовата държава, те трябва да бъдат защитени от атаки, които са неоснователни. Съдът отбелязва, че трябва да се направи разлика между критика и обида. Анализирайки използваните изрази, европейските съдии приемат, че те могат да бъдат възприети като обидни, но едновременно с това намира, че същите са оценъчни твърдения и се основават на факти – анализа на решението на Конституционния съд.
Съдът намира, че националните съдии не са направили разлика между фактически и оценъчни твърдения и не са оценили дали жалбоподателите са действали с оглед на своите задължения и отговорности и дали статията е публикувана добронамерено. Те не са изследвали въпросните изрази в контекста им – забраната на Партията на Добродетелността и разпаления дебат, който последвал от това – и по този начин са пропуснали да оценят правилно стиловите особености на речта. Съдът не намира, че е налице произволна лична атака над съдиите. С оглед това, европейските съдии заключават, че не са налице достатъчни основания за това, че вмешателството в свободата на изразяване е било необходимо в демократичното общество и приемат че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.
Съдиите Sajó, Vučinič и Kūris представят свои мотиви. Според тях, мнозинството не е изяснило концепцията и принципите на академичната свобода. Те отбелязват, че правото на академична свобода се отнася не само до дебати в научни издания, дебати в учебните институции и обучение. Тъй като това право е защитено от член 10 на Конвенцията, то обхваща както мненията, които академичните дейци разменят помежду си, така и тези, които те споделят пред широката публика.
Съдиите признават, че степента на защита на академичната свобода, особено по отношение на изразяването й пред широка публика, не може да бъде напълно обяснено чрез някое от известните основания за защита на свободата на изразяване. Значението, основанието и обхвата на академичната свобода като правна концепция не са установени, макар традиционно тя да се възприема като важен елемент на университетската автономия и автономията на учените.
Според тези съдии, гарантирането на академична свобода за споделяне на мнения пред широка публика не се обуславя само от нуждите на демократичното общество, но и заради развитието на познанието, знанието и науката. Тримата съдии посочват:

Няма “китайска стена” между науката и демократичното общество. Точно обратното, няма демократично общество без свободна наука и свободни учени. Тази взаимовръзка е особено силна в контекста на социалните науки и правото, където научният дискурс спомага за информирането на обществото за отнасящи се до него теми, включително тези, които се отнасят пряко до управлението и политиката. . . Принципно погледнато, приносът на социалните и правните изследвания към обществения дебат и мненията, които университетските дейци споделят пред широката публика на основата на своите изследвания, професионални познания и компетентност, изисква най-висока степен на защита от член 10.

Съдиите смятат, че защитата на свободата на изразяване зависи от това дали съществува “академичен елемент” в коментарите или изявленията, които засягат лични права. Тъй като до този момент Европейският съд не се е произнасял как да бъде определяно дали се касае за упражняване на академична свобода или свобода на изразяване, тримата съдии предлагат тест за оценка. Той включва следните елементи: а) дали изявлението е направено от университетски деятел?, b) дали изявленията се отнасят към изследванията на въпросното лице?, c) дали заключенията или мненията са основани на професионалните познания и компетентност на конкретното лице?. Ако са налице тези условия, спорното твърдение се ползва с най-голяма защита от страна на член 10. Къде и как е била направено твърдението има вторично допълнително значение и понякога това не е от решително значение.
Тримата съдии отдават значение на фактът, че изявленията са направени от професор по конституционно право в негов научен анализ на решение на конституционния съд. Професорът е изразил мнението си за личността на някои съдии на основата на своя професионален анализ. Според съдиите това е информирано мнение – не в смисъл, че е фактически правилно, а бе почива на изследване и факти. Националните съдилища са направили грешка като не са взели предвид тези особености при анализа на пропорционалността на вмешателството.

Коментар

Европейският съд доразвива концепцията за академичната свобода, приемайки, че тази свобода се отнася не само до обмяна на мнение между академични дейци, но и в случаите, когато последните споделят професионалното си мнение пред широката публика. Всички съдии са на мнение, че академичната свобода се ползва с най-висока защита от член 10. В мотивите на трима от съдиите предлага тест за разграничение между академична свобода и свобода на изразяване.
Макар Съдът да препраща към теста от делото Axel Sringer AG v Germany за баланс между правото на свобода на изразяване и правото на добро име, анализът на решението показва, че акцентът е върху характера на речта, а не върху частите на въпросния тест. Ако речта е израз на академична свобода, Съдът счита, че балансът между правото на свободата на изразяване и правото на добро име клони към първото. Ако е налице оценъчно твърдение, за Съда е от значение дали то почива на факти. В този смисъл е налице потвърждаване на теста от делото Лингенс срещу Австрия.
По отношение на академичната свобода заслужават да бъдат споменати препратките на Съда към Препоръка CM/Rec (2012)7 на Комитета на Министрите на Съвета на Европа, отнасяща се до отговорността на публичните органи по отношение на академичната свобода и университетската автономия и Препоръка R (2000) 8 на Комитета на Министри на Съвета на Европа за изследователската мисия на университетите и Препоръка 1762 (2006) на Парламентарната Асамблея на Европа за академичната свобода и университетска автономия.
За отбелязване е, че академичната свобода е гарантирана от член 13 от Хартата за Основни права на Европейския съюз, която за разлика от член 10 от Конвенцията изрично защитава свободата на изкуствата и на науките: “Изкуствата и научните изследвания са свободни. Академичната свобода се зачита.”

Изследване на понятието и значението на академичната свобода вижте също:
J. VRIELINK, P. LEMMENS, S. PARMENTIER and the LERU working group on Human Rights, Academic Freedom as a Fundamental Right

League of European Research Universities, Leuven, 2010.

Материалът е предоставен от автора за блога Медийно право.

Боев, Б. ЕСПЧ: за академичната свобода и правото да се критикуват решения на съда. (2 юни 2014). в: Медийно право:  https://nellyo.wordpress.com/2014/06/02/echr-15/

*

На 27 май 2014 г. втори състав на Европейският съд за правата на човека се произнесе по дело Mustafa Erdoğan and others v Turkey , касаещо академичната свободата и правото да се критикуват решения на съда. Решението обяснява връзките между „академична свобода“ и „свобода на изразяване“ и подчертава, че „академичната свобода“ са ползва с най-голяма защита дори когато става дума за споделяне на мнения пред широката аудитория. Макар че Съдът отново подчерта, че защитата на доброто име на съдиите е важно за функционирането на правовата държава, в това дело е защитено правото на мнение на професор по конституционно право, който счита, че конституционните съдии в Турция са некомпетентни и политически зависими.

Делото

Жалбата в Страсбург е подадена от турски професор по конституционно право и от редактора и издателя на списание, които се оплакват от осъждане за клевета и обида. Поводът е публикация на професора, в която той критикува решението на конституционния съд за закриване на политическата партия на Добродетелта.
Припомняме, че въпросната партия беше парламентарно представена в края на деветдесетте. Тъй като тя беше ислямистка, участието й в политиката беше възприемано като предизвикателство за светските устои на турската държава. Някои изказвания на нейни членове и отказът на заместник-председателката й да заседава в парламента без забрадка имаха силен обществен отзвук.

През 2001 г. по искане на прокуратурата Конституционният съд закри партията и ограничи правото на нейни членове да участват в политическия живот, намирайки противоречия с разпоредбите на конституцията, които защитават светската власт в страната.
Решението на Конституционния съд, което било очаквано с нетърпение от обществото в продължение на няколко години, предизвиква широко обсъждане. Професорът по конституционно право се включва в този дебат като пише статия, в която критикува решението като излага правни и политически аргументи за това, позовавайки се включително на практиката на Европейския съд. След публикацията всички конституционни съдии подават граждански иск срещу автора, редактора и издателя на списанието, твърдейки, че статията е засегнала честта и достойнството им като съдии.
Първоинстанционният съд в Анкара намира, че правото на добро име на конституционните съдии е било нарушени, посочвайки части в статията, в които авторът говори за натиск върху съда от страна на военните в Турция и поставя под въпрос професионалните качества и интелектуални възможности на съдиите. Ответниците са осъдени да платят обезщетение. Тази присъда е потвърдена от второинстанционния съд.

Решение

Европейският съд намира, че е налице вмешателство в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване и че то е основано на закона и преследва законосъобразна цел – защита на достойнството и правата на другите.
Въпросът, който съдиите изследват, е дали въпросното вмешателство е било „необходимо в демократичното общество“. Съдът изтъква, че свободата на изразяване е една от главните основи на демократичното общество и едно от основните условия за неговия прогрес и за личното развитие на всеки човек. Това право се прилага към идеи и информация, които са обидни, шокиращи или смущаващи. Съдът подчертава, че трябва да се прави разлика между фактически и оценъчни твърдения. Признавайки свободата на националните органи на преценка, европейските съдии изследват доколко първите са установили справедлив баланс между правото на свобода на изразяване и достойнство.

Съдът отбелязва, че критерият за баланс между двете права е установен в делото Axel Sringer AG v Germany. От значение са:

1.) допринася ли словото към дебат от обществен интерес?,

2.) колко познато е засегното лице и какъв е предметът на публикацията?,

3.) какво е било поведението на засегнатото лице?,

4.) какъв е бил методът за получаване на информацията и нейната проверка?,

5.) какви са съдържанието, формата и последиците от публикацията?,

6.) каква е тежестта на наложената санкция.
Съдът намира, че предметът на публикацията – функционирането на съдебната система – е от обществен интерес. Статията допринася за съществуващия обществен дебат. Засегнати са правата на съдии, чиято професионална компетентност и независимост са поставени под въпрос. Едновременно с това Съдът отбелязва, че авторът на публикацията е професор по право и като такъв е изразил академичната си свобода. Съдът посочва:
„. . . [A]кадемичната свобода на изследвания и обучение трябва да гарантира свободата на изразяване и на действие, свободата на разпространение на информация и свободата на провеждане на изследвания и разпространение на знания и истина без ограничения. . . .Затова практиката на Съда изисква всяко ограничение да бъде подложено на щателно и критично разглеждане. . . Тази свобода обаче не се ограничава само до академични или научни изследвания, а включва също и правото на академичните дейци на свобода да изразят свободно своите възгледи и мнения, дори когато те са спорни или непопулярни, в сферата на техните изследвания, професионални знания и компетенции. Това може да включва и разглеждането на функционирането на обществените институции на определена политическа система или критики срещу тях.” [aбз. 40]
Съдът приема, че възможностите за критиката срещу служебните действия на представителите на съдебната система са по-големи от тези на обикновените граждани. Едновременно с това, с оглед значението на съда в правовата държава, те трябва да бъдат защитени от атаки, които са неоснователни. Съдът отбелязва, че трябва да се направи разлика между критика и обида. Анализирайки използваните изрази, европейските съдии приемат, че те могат да бъдат възприети като обидни, но едновременно с това намира, че същите са оценъчни твърдения и се основават на факти – анализа на решението на Конституционния съд.
Съдът намира, че националните съдии не са направили разлика между фактически и оценъчни твърдения и не са оценили дали жалбоподателите са действали с оглед на своите задължения и отговорности и дали статията е публикувана добронамерено. Те не са изследвали въпросните изрази в контекста им – забраната на Партията на Добродетелността и разпаления дебат, който последвал от това – и по този начин са пропуснали да оценят правилно стиловите особености на речта. Съдът не намира, че е налице произволна лична атака над съдиите. С оглед това, европейските съдии заключават, че не са налице достатъчни основания за това, че вмешателството в свободата на изразяване е било необходимо в демократичното общество и приемат че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.
Съдиите Sajó, Vučinič и Kūris представят свои мотиви. Според тях, мнозинството не е изяснило концепцията и принципите на академичната свобода. Те отбелязват, че правото на академична свобода се отнася не само до дебати в научни издания, дебати в учебните институции и обучение. Тъй като това право е защитено от член 10 на Конвенцията, то обхваща както мненията, които академичните дейци разменят помежду си, така и тези, които те споделят пред широката публика.
Съдиите признават, че степента на защита на академичната свобода, особено по отношение на изразяването й пред широка публика, не може да бъде напълно обяснено чрез някое от известните основания за защита на свободата на изразяване. Значението, основанието и обхвата на академичната свобода като правна концепция не са установени, макар традиционно тя да се възприема като важен елемент на университетската автономия и автономията на учените.
Според тези съдии, гарантирането на академична свобода за споделяне на мнения пред широка публика не се обуславя само от нуждите на демократичното общество, но и заради развитието на познанието, знанието и науката. Тримата съдии посочват:

Няма “китайска стена” между науката и демократичното общество. Точно обратното, няма демократично общество без свободна наука и свободни учени. Тази взаимовръзка е особено силна в контекста на социалните науки и правото, където научният дискурс спомага за информирането на обществото за отнасящи се до него теми, включително тези, които се отнасят пряко до управлението и политиката. . . Принципно погледнато, приносът на социалните и правните изследвания към обществения дебат и мненията, които университетските дейци споделят пред широката публика на основата на своите изследвания, професионални познания и компетентност, изисква най-висока степен на защита от член 10.

Съдиите смятат, че защитата на свободата на изразяване зависи от това дали съществува “академичен елемент” в коментарите или изявленията, които засягат лични права. Тъй като до този момент Европейският съд не се е произнасял как да бъде определяно дали се касае за упражняване на академична свобода или свобода на изразяване, тримата съдии предлагат тест за оценка. Той включва следните елементи: а) дали изявлението е направено от университетски деятел?, b) дали изявленията се отнасят към изследванията на въпросното лице?, c) дали заключенията или мненията са основани на професионалните познания и компетентност на конкретното лице?. Ако са налице тези условия, спорното твърдение се ползва с най-голяма защита от страна на член 10. Къде и как е била направено твърдението има вторично допълнително значение и понякога това не е от решително значение.
Тримата съдии отдават значение на фактът, че изявленията са направени от професор по конституционно право в негов научен анализ на решение на конституционния съд. Професорът е изразил мнението си за личността на някои съдии на основата на своя професионален анализ. Според съдиите това е информирано мнение – не в смисъл, че е фактически правилно, а бе почива на изследване и факти. Националните съдилища са направили грешка като не са взели предвид тези особености при анализа на пропорционалността на вмешателството.

Коментар

Европейският съд доразвива концепцията за академичната свобода, приемайки, че тази свобода се отнася не само до обмяна на мнение между академични дейци, но и в случаите, когато последните споделят професионалното си мнение пред широката публика. Всички съдии са на мнение, че академичната свобода се ползва с най-висока защита от член 10. В мотивите на трима от съдиите предлага тест за разграничение между академична свобода и свобода на изразяване.
Макар Съдът да препраща към теста от делото Axel Sringer AG v Germany за баланс между правото на свобода на изразяване и правото на добро име, анализът на решението показва, че акцентът е върху характера на речта, а не върху частите на въпросния тест. Ако речта е израз на академична свобода, Съдът счита, че балансът между правото на свободата на изразяване и правото на добро име клони към първото. Ако е налице оценъчно твърдение, за Съда е от значение дали то почива на факти. В този смисъл е налице потвърждаване на теста от делото Лингенс срещу Австрия.
По отношение на академичната свобода заслужават да бъдат споменати препратките на Съда към Препоръка CM/Rec (2012)7 на Комитета на Министрите на Съвета на Европа, отнасяща се до отговорността на публичните органи по отношение на академичната свобода и университетската автономия и Препоръка R (2000) 8 на Комитета на Министри на Съвета на Европа за изследователската мисия на университетите и Препоръка 1762 (2006) на Парламентарната Асамблея на Европа за академичната свобода и университетска автономия.
За отбелязване е, че академичната свобода е гарантирана от член 13 от Хартата за Основни права на Европейския съюз, която за разлика от член 10 от Конвенцията изрично защитава свободата на изкуствата и на науките: “Изкуствата и научните изследвания са свободни. Академичната свобода се зачита.”

Изследване на понятието и значението на академичната свобода вижте също:
J. VRIELINK, P. LEMMENS, S. PARMENTIER and the LERU working group on Human Rights, Academic Freedom as a Fundamental Right

League of European Research Universities, Leuven, 2010.

Материалът е предоставен от автора за блога Медийно право.

Боев, Б. ЕСПЧ: за академичната свобода и правото да се критикуват решения на съда. (2 юни 2014). в: Медийно право:  http://nellyo.wordpress.com/2014/06/02/echr-15/

Много от говорещите за смъртта на фотографката ще останат изненадани от аутопсията. Само това ще кажа на този етап, защото се чуха какви...

Днес Европейската комисия публикува  препоръки към отделните държави от ЕС във връзка с икономическата политика, за да се укрепи започналото преди година възстановяване. Препоръките се основават на подробни анализи на положението във всяка от държавите от ЕС.

• Препоръки за 2014 г.

България:

• COM(2014) 403 final Препоръка на ЕК за Препоръка на Съвета oтносно Националната програма за реформи на България за 2014 г.u съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма за България за 2014 г

Електронното управление. Качеството и независимостта на съдебната система. Реформата в енергетиката. Реформата в образованието. Реформата на политиката за заетост. Реформата на здравеопазването.

Днес Европейската комисия публикува  препоръки към отделните държави от ЕС във връзка с икономическата политика, за да се укрепи започналото преди година възстановяване. Препоръките се основават на подробни анализи на положението във всяка от държавите от ЕС.

• Препоръки за 2014 г.

България:

• COM(2014) 403 final Препоръка на ЕК за Препоръка на Съвета oтносно Националната програма за реформи на България за 2014 г.u съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма за България за 2014 г

Електронното управление. Качеството и независимостта на съдебната система. Реформата в енергетиката. Реформата в образованието. Реформата на политиката за заетост. Реформата на здравеопазването.

Свободните руски граждани на Домбас освободиха магазинът на МЕТРО от стоките му. След като въстанаха срещу “киевската хунта”, веднъж освободили се от властта на бандеровците и почувствали се без окови, москалити си го подкараха така както си зная – грабежи, кражби и бандитизъм.

The post Свобода по руски или как руснаците в Домбас разграбиха магазин на МЕТРО appeared first on ExtremeCentrePoint.

Огромна тормози изключително голям поток от автомобили на варненската улица "Иван Вазов", сигнализира наш читател, пожелал анонимност....

Теренът на стадион „Спартак“ е заприличал на джунгла по време на лятната пауза на отбора. Тревата вече стига почти до коленете и няма кой...

Утре ще има променлива облачност, на места отново ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. Ще има краткотрайни валежи от дъжд,...

"В психодиспансера в Русе са държали майка ми вързана, обърната по очи, гола и със смъкнати гащи. Когато видях това, сестрата ми обясни, че...

Притеснение, че полицията ще пробва да подмени фактите за зверската катастрофа на  кръстовището на столичните булеварди "Сливница" и...

Смут е настанал в Нова тв заради новата двойка водещи на Би Ти Ви Антон Хекимян и Биляна Гавазова, които от днес поеха „Тази сутрин” от...

Майката на стрелеца от Лясковец е получила подкрепа от представители на Евангелската църква в Горна Оряховица. Това стана ясно от...

Просветното министерство ще върви към въвеждане само на един учебник по всеки предмет в основното образование. Това обяви днес в...

Броят на варненчетата със зрителни проблеми се увеличава през последните години. Това споделиха специалисти в областта по време на...

Това правителство и Парламент няма да паднат сами нито сега, нито по-късно през тази година - корпоративният контрол върху тях е прекалено силен, за да позволи разпадането на Парламента без нов договор, който да му гарантира интересите на задкулисието. Политиката вече не е нищо друго, освен бизнес проект. Проблемът на този корпоративен интерес е, че той паразитира върху държавния бюджет и способността да контролира финансови потоци от държавните дружества или чрез държавата. А те вече не са в състояние да генерират устойчиви постъпления. Нали не се заблуждаваме, че някой иска да укрепи държавните дружества в енергетика за алтруистичната цел да спечелят потребителите, а не за да продължават да ги източват?

"С ръка на сърце този път казвам истината", призна пред съда полицай Юри Юриев от II РПУ във Варна. Той се извини и се отрече от дадените от...

Гръцкият студент, който прегази 16-годишно момиче на спирка в Пловдив, е напуснал страната. Това съобщи пред Дарик говорителят на...

снимка: БулФото, архив На фона на проблемите в здравеопазването, премиерът отрече слуховете за оставка на здравния министър Таня...

Участъкът от 215 м от централната пешеходна зона, която в момента е покрита с нови павета, да бъде пренареден. Не може да се правят...

На 2 юни точно в Калофер сирената система отказа. Причината се оказа технически проблем, заяви кметът на подбалканския град Румен Стоянов....

Участъкът от 215 м от централната пешеходна зона, която в момента е покрита с нови павета, да бъде пренареден. Не може да се правят...

Тончо Токмакчиев реагира разгорещено на обвиненията от страна на Атанас Зафиров. В края на миналата седмица депутатът от БСП обвини...

Засилено полицейско присъствие има в търговски център „Парадайс” в София заради подаден сигнал за кражба. Това потвърдиха от...

Пиянските изцепки на туристите в Слънчев набират бясна скорост. Млади мъж и жена демонстрираха на дансинга на известна дискотека секс...

ЕНЕРГО-ПРО разпространи информационния бюлетин за планови прекъсвания на електрозахранването във Варна и областта. В него е...

По онова време, за което ще ви разкажа, Иларион все още не беше станал главен лекар на ветеринарната лечебница в Дупница, ами се разхождаше млад двадесет и три годишен левент, с мустачки и черни, все усмихнати очи. Колчем минеше по нашата улица, ми обаждаше що става по света - по морето, в големите градове. Беше висок, строен, тичането му се удаваше с лекота, а още по-добре му се удаваше да цери болни животни. Аз пък имах дъщеря - дълго я чаках, три момчета родих, едно след друго като зърна на броеница, добри синове излязоха, ама приказката ми беше за щерка ми Сия.

Британски съвет посреща в България Шекспировия театър „Глобус” в рамките на дългогодишно партньорство с МТФ „Варненско лято”. Това е...

Руското Министерство на енергетиката потвърди, че украинската компания "Нафтогаз" е превела 786,4 млн. долара по фактурите за газ за...

От утре започва протестът в памет на жестоко убития Николай Димитров от Враца, съобщава tribali.info. Близки и приятели на 16-годишното момче,...

През започналия месец юни трябва да се разбере ще се сбъдне ли поредният край на света. Според британския астрофизик Алберт Шервински в...

Полицай от Специализираното подразделение за опазване на обществения ред във Варна, отличен с 20 награди за залавяне на опасни...

The summer – so longed for, so unique Let’s make a postcard with the scent of sea and...

В отговор на руските действия спрямо Украйна военното ръководство на САЩ и НАТО поддържат поетия курс към милитаризация. Генералният...

Тази сутрин почина известната българска оперна певица София Иванова. Оперната прима е последната ученичка на големия български педагог,...