/Поглед.инфо/ С Бареков не съм разговарял от години, той критикува ДПС, защото е модерно

Безплатен паркинг за първите 30 минути във всички лечебни заведения във Варна.  Това проекторешение взеха членовете на ПК...

Клаксони, лимузини и весели викове от момчетата в костюми отекват из центъра на София, докато момичетата в пищни вечерни рокли се клатят...

Юлия Иванова   Голям детски концерт, рисунки на асфалт и снимки на полицейски мотори. Това са само част от инициативите, организирани...

/Поглед.инфо/ В 12 ч. днес в продължение на две минути сирените в цялата страна с прекъснат вой ще оповестят отдаването на почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

ФБР алармира за нова електронна атака. 500 хил. компютри в повече от 120 държави са заразени с вируса Black Shades. Той позволява на...

Ако живеете в близост до булевард, където любителите на високите скорости си устройват гонки, може би ви се е искало да постъпите като...

Според специалисти растението е градински коноп, който много прилича на индийския "Може да ви звучи невероятно или като шега, но е факт,...

/Поглед.инфо/ Защо БСП се сгромоляса на изборите? Не разбраха ли избирателите посланията на левицата? Длъжник ли е кабинетът на БСП и "плаче" ли за ремонт? Страхуват ли се на "Позитано" от предсрочни избори? И на дневен ред ли е оставката на ръководството на левицата? Интервю на Биляна Веселинова с медийния секретар на БСП Антон Кутев.

/Поглед.инфо/ Сценарият преди евровота Сергей искал да бъде премиер Идеята предизвикала искри и с Орешарски, и с ДПС

Три пъти на евроизбори допускаме една и съща грешка.Грешката е на ръководството на БСП.Не успяваме да покажем добре това, което правим. За...

Дирекция „Образование, младежки дейности и спорт“ в община Варна уведомява родителите, че резултатите от класирането за...

Американската банка JP Morgan е шампион по глоби. За по-малко от година тя трябвало да плати 14 милиарда долара глоба по две отделни дела,...

Бившият модел Симона Стоянова купи заведението, в което се помещава под наем първият "Старбъкс" у нас - срещу спортната палата в София....

/Поглед.инфо/ В столичната полиция валят жалби за тормоз над закъсали с вноските

Малката Мария остава в Гърция по решение на местен съд

Съдът обяви за нищожно уволнението на члена на ВСС Камен Ситнилски

/Поглед.инфо/ Една от най-оспорваните кадрови промени в кабинета е тази на здравния министър. Решението за Таня Андреева ще дойде в 12 без 5.

Летният сезон вече е в разгара си, а шопинг туровете набират скорост. Дамите, чиито минути свободно време минават в „оглед на модните online...

Децата са тези, които плащат за грешките и слабостите на родителите си. Най-тежко е, когато едно малко дете попадне в дом, пък било то дори...

Във връзка с постъпил сигнал от Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението” - Варна за открит радиоактивен...

Атанас Скатов на Еверест. Снимка: sliven-news.com   13-ият българин, изкачил Еверест, вече си е у дома. След близо месец и половина в Хималаите,...

/Поглед.инфо/ Рокади в соцръководството, червени настояват за смяна и на областни лидери.

4 години затвор за Цветанов по делото за шестте „НЕ!!!”, подсъдимият и адвокатите му с обвинения срещу съда

/Поглед.инфо/ "Пътувам във вторник за Брюксел - искам зам. председателско място в една от трите европейски партии, с които ще преговарям", обяви Николай Бареков.

Във връзка с постъпил сигнал от Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението” - Варна за открит радиоактивен...

Trud.bg Не пуснаха абитуриент да празнува бала си в дискотека, защото няма 18 години. На баща му пък, който искал да му бъде придружител в...

/Поглед.инфо/ Трябва да се закрие генераторът на хаос ДКЕВР и да се създаде независима комисия

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Честит ви Евразийски съюз, граждани!
На патерица, но все пак, надявам се, не съм закъснял прекалено с честитките и очаквам да бъда преброен сред най-верните привърженици на тази нова световна политическа геометрия. Или алгебра. Или абракадабра – все едно.
И очаквам също да ме наградят по съответния начин. За предпочитане – с един вагон от онези влакове с пари, за които Валентин Вацев твърди, че вече пътуват към България от Москва. И аз му вярвам, защото къде ще ходя, че няма да му вярвам.
Ако питате жена ми – и половин вагон ще ни стигне, затова не я питайте, тя не е силна в сметките, а и не знае истинската истина за размера на семейните дългове.
Вярно, някои хора бяха далеч по-бързи от мен в честитките. Те отвориха шампанското още онзи ден, когато документът за Евразийския съюз, новото единно постсъветско пространство, начело с Русия, бе подписан в Казахстан. Но пък нали други бързаци отвориха шампанското още на 1 януари 2012, когато съюзът по замисъл би трябвало да стартира?
Само че той не успя.
И на хората шампанското им се похаби.
Няма да ви отегчавам с подробности за това ново изчадие на великата руска политическа визия, граждани, само ще цитирам руския политолог Дмитрий Орлов. На кръгла маса по темата, организирана от путиновата партия „Единна Русия” през ноември 2011-та, той каза – Русия трябва да се обедини не само с бившите съветски републики, но и „с държави, лоялни към руските икономически интереси – Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела”.
Бързи три въпроса по този повод. Първо – къде в тази кохорта е Северна Корея? Да не би да се срамуваме малко от гнусотиите, които напоследък върши там любимият на Москва вожд, поредният другар Ким?
Второ – колко танка трябва да имат руснаците, за да нахлуят отново в Чехия и Унгария, да не говорим за Финландия, да ги изкарат доброволно от Европа и да ги присъединят доброволно към Евразия?
И трето – забелязвате ли, граждани, че в устата на този мисловен гангстер България дори словесно не е залепена до нормалните европейски страни, а се намира някъде в задните редици на прогреса. Те нас дори няма и с танкове да ни завладяват, защото добре знаят, че просто никога не са ни изпускали от лапите си.
А ако все пак показно решат да ни завладеят, то ще е със самосвали като другаря Станишев, Сергей Дмитриевич.
Какво ли не може да открие в думите един, дори бегъл, психоанализ на съдържателното руското подсъзнание…..
Така де, но да се върнем на темата. Заради гореописаните грешки с шампанското, които стават понякога, аз съм възприел принципа – по-кротко с приветствията. За тях винаги има време, особено като наблегнем повечко на красивото им съдържание.
А руснаците, трябва да им се признае, са хора, които разбират от съдържание. И го ценят неистово, защото знаят, че винаги идва момент, когато то свършва – тогава гледаш света само през дъното на бутилката и дори не ти се яде последната кисела краставичка. Да-а-а, те са специалисти – толкова бутилки водка са изпили, че няма как да не са забелязали тази необяснима, но категорична зависимост между съдържанието и неговия неизбежен край.
Обаче не само в битов смисъл разбират руснаците от съдържание, а и във всякакъв друг. Те например, като се захванат да ти докарват нова газова тръба до портите на къщата, със сигурност никога няма да ти я докарат празна, а, освен с газ, винаги ще ти я напълнят и с още нещо съдържателно – било политика, било специални части, било гражданска война или нещо друго, още по-хубаво.
А истината е, че напоследък те здраво са се захванали да ни докарат на нас тръбата на „Южен поток”. Онзи ден например самият Алексей Милер, изпълнителен директор на „Газпром”, нагло заяви в съвсем прав текст: „Европейската комисия не може да спре реализацията на проекта „Южен поток”. Отговорът ни е много прост – през декември 2015 година първият газ по морския газопровод през Черно море ще дойде в България, ще дойде в Европейския съюз”.
Няма не искам, няма недей – както се пее в прочутия хит. А български специалисти твърдят, че руснаците не разбирали от чалга…..
Трябва да си призная, че съм захласнат по тези думи на Милер, граждани. Вече три дни оттогава, а аз не мога нито дъх да си поема, нито нещо да хапна, нито сън ме хваща – много се притеснявам за човека по две направления, като махнем онова, свързано с неговото психическо здраве.
Първо – как този човек се осмелява да опровергава самия император Путин и външния му министър Лавров, които през последните месеци се скъсаха да тръбят, че Русия не иска нищо от Украйна и от света, защото Русия си е самодостатъчна. Според тях тя иска светът единствено да я остави на мира, да не я заплашва постоянно, да не я тормози с теми като човешки права, демокрация, прогрес.
А сега от думите на Милер излиза, че Русия не си е самодостатъчна, най-малкото – защото трябва да продава на някого газа си.
Иначе трябва да го втечнява и да го пие.
Не че не се е случвало, но не е препоръчително.
Второ, не мога да разбера как така някой – да оставим настрани факта, че това е самият Европейски съюз – ти казва „не искам” да ми продаваш нещо, а ти продължаваш да му го тикаш в ръцете и в същото време да му бъркаш в джоба, за да му вземеш парите. И след като му вземеш парите – съдиш го в международния съд, че доброволно не ти е купил стоката, а те е принудил насила да му я подариш, с което си нанесъл непоправими травми на крехката му руска душа.
`Ма не искаме вашата прословута тръба, бе, другарю Милер, Европейският съюз не иска „Южен поток”!
Съветът ми е – прекарайте си маркуча през Крим, после си го натъпчете обратно в собственото гърло и пуснете газа. А междувременно не забравяйте покрай тръбата за газ да прекарате до Крим и тръба за вода, защото Украйна, ако продължавате да я тормозите, скоро може да врътне кранчето на единствения водоизточник на вашия нов полуостров. И тогава няма да има с какво да си измиете дори изцапаните ръчички, да не говорим за други изцапани неща.
Задникозавър.
Тази дума ми идва на ум, когато си представя въпросния човек. Или когато гледам негова снимка. Защото аз правя това упражнение по няколко часа на ден, граждани, като редувам селфито на Милер със селфито на Путин, на Лавров, на Рогозин, на Исаков и други руски политически величия от нашето жалко българо-руско съвремие. Така тренирам здравината на нервната си система – мярка, която ми е горещо препоръчано от най-добрите лекари, за да не се побъркам от пълната оксиморонност на света, в който се оказа, че живея.
И въпреки това системата ми е разклатена.
А ако не бях тренирал?
Всъщност, сега, като чета написаното дотук, сещам се защо Милер е толкова бодряшки сигурен, че ще продаде на Европа онова, което тя не иска. Ами защото България го иска. Въпреки, че е част от Европа, тя го иска неистово.
България, начело със сегашното национал-социалистическо управленско мнозинство, начело със сегашното марионетно правителство, начело със сегашната ДАНС, която очевидно се занимава предимно с бъркане в носа, а не с въпросите на националната сигурност, иска руската тръба, напук на общата европейска политика. Напук на всяка икономическа, политическа и човешка логика. Напук на собствения си национален интерес.
Ето защо Сергей Дмитриевич не подава оставка от лидерския пост на БСП, граждани, въпреки катастрофалната загуба на евроизборите!
Докато ние се чудим защо и го наричаме властолюбец, неморален политик, наглец и как ли не, той, човекът, си стои начело на мнозинството, защото изпълнява мисия. И той, и руските му господари прекрасно знаят, че ако в момента сдаде партийната власт, целият проруски купол на властта в България ще се срути като къщичка от карти. А тогова руснаците няма да могат да натрият носа на европейците и да изпълнят заканата си, като изкарат газовата тръба на европейската българска територия. Веднага след което да дойдат тук и да я пазят със специалните си части, защото са уплашени от европейските заплахи за своята собственост.
Неслучайно по-горе споменах ДАНС. Тази агенция, щом дойде ново, поне малко по-нормално управление, трябва да бъде веднага разформирована, а на всички велики разузнавачи в нея – да бъде забранено повече да практикуват професията си или каквото и да било друго в български държавни институции. Тези пичове се оказват толкова слепи за националното предателство в руска полза, което се вихри под носа им, че ако от това се умираше, досега щяха да са измрели до крак.
Но всъщност какво се чудя, той Сергей Дмитриевич нали затова преди време измисли агенцията – да не му създава никой проблеми, когато върши черната си работа в руска полза. А всичко тогава смятаха, че го прави, за да има собствен полицейски ресурс срещу прекалено силния в МВР Румен Петков. Да, бе, и за това беше. Но повече заради възможността ако не да се прикрие – защото това е на практика невъзможно – то поне публично максимално да се премълчи българското слугуване на Русия.
Ало, рубладжиите, ` ма те май влаковете с парите наистина са тръгнали от Москва.
И явно са ни доста наближили – защото неистово мирише на вълча глутница наоколо. Освен ако не мирише на самосвали, пък аз да бъркам вонята на едното с тази на другото.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Българите масово купуват плазмени и LCDтелевизори преди началото на Световното първенство по футбол в Бразилия на 12 юни. От водеща...

След близо 10-дневно издирване откриха тялото на изчезналия адвокат от Банско Здравко Гоцевски. Тази сутрин малко след 7.30 часа трупът на...

Днес завършваме разказа на Атанас за Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , третия – на плажен волейбол и вдигане на щанги, през четвъртия гледахме спортно ходене и волейбол, петия ден присъствахме на дамския маратон, тенис и лека атлетика , през шестия и седмия гледахме кану-каяк, волейбол и футбол.  Днес ще гледаме волейбол и борба със Станка Златева

Приятно четене:

Девет олимпийски дни в Лондон 2012

По-бързо, по-силно, по-високо

Ден осми

Волейбол и борба

Как отупахме германците на волейбол

След нощното пътуване от Манчестър, си взех душ в хостела и спах почти до обед. За този ден нямах билет за нищо, но реших по-късно да се развъртя около волейболната зала, за да пробвам да намеря пропуск за четвъртфинала на нашите национали срещу Германия. Първо обаче се отбих до едно магазинче за сувенири да купя по нещо за приятелите в България, че все пак ми беше предпоследен ден и отпътуването беше близо. Взех няколко подаръка и платих в кеш, но продавачът-индиец ми върна едната банкнота от 20 паунда. Каза, че е стара емисия, която вече не е в обръщение и, в която и да е банка, щели да ми я сменят с по-нова. Явно в България, при обмяната, ми бяха пробутали старата банкнота.

Както и да е, заключих подаръците в шкафчето ми в хостела, и поех с метрото към Ърлс Корт. За трети път минах по познатата улица с белите къщи на път към залата. Вече беше пълно с фенове, тъй като първият четвъртфинал за деня (Аржентина – Бразилия) беше скоро. Видях групичка бразилци на тротоара да размахват билети и се приближих, любопитен да видя с какво разполагат. Оказа се, че черноборсаджийството върви с пълна сила. Една жена тъкмо се опитваше да пласира билет за вечерната сесия на някакъв поляк, но той се колебаеше. Реших да го изпреваря и направо казах на бразилката: „На мен ми трябва билет за вечерната сесия. Колко искаш за него?“. Отговорът беше „Осемдесет паунда. Номиналът на пропуска беше 55 паунда и бразилката започна нещо да ми се обяснява с разваления си английски, че имало голямо търсене и т.н., но аз я прекъснах с едно „ОК, устройва ме“. Обърнахме се с гръб към улицата, за да не ни види случайно някой полицай и й отброих четири двайсетачки. Вярно, бях платил малко повече от необходимото, но щях да викам за нашите довечера в залата, а не пред някой екран! Успях да пробутам и двайсетачката от старата емисия. Нека бразилците да се занимават да я сменят с по-нова

Щастлив, че съм намерил билет, се отправих към

Кенсингтънските градини (Kensington Gardens),

където руснаците бяха направили два мини парка, за да промотират зимната Олимпиада в Сочи през 2014-та. Черноморският курорт се беше преборил със Залцбург и южнокорейския град Пьончан за домакинство на зимните Игри, а Владимир Путин обещаваше да се вложат милиарди в Сочи. Е, наистина се вложиха, но руснаците май леко прекалиха. При предварително заложени 12 милиарда долара, разходите по домакинството достигнаха 50 милиарда и бяха изсечени сума ти гори за събитие с продължителност от две седмици. Въпреки огромните разходи, Олимпиадата беше съпроводена с редица организационни гафове (недовършени хотели, двойни тоалетни) и стана известна като „Игрите на Путин“, заради жаждата за величие на руския президент.

Руснаци изпълняват „частушка“ в Russia Park

В „Russia Park” се наслушах на руска реч и даже погледах „частушки“ (руски народни песни), изпълнени на живо. В другия тематичен парк – „Sochi Park”, бяха представени Краснодарският край, както и спортните арени и инфраструктурата, строящи се за Олимпиадата. В интерес на истината беше забавно направен, с интерактивна информация, а имах възможност да вляза и в истински боб (шейна за бобслей).

Kensington Gardens, Лондон W2 2UH, Великобритания

Тук научих и един интересен факт. Веднага след края на Игрите, около Олимпийския парк ще бъде изградена писта за Формула 1 и тази година (през октомври), Сочи ще бъде домакин на първото състезание за Голямата награда на Русия.

Руски момичета представят Краснодарския край и Сочи в Sochi Park

„Игрите на Путин“ в Сочи се оказаха най-скъпите в историята

Убих няколко часа из Kensington Gardens, но времето на мача ни с Германия наближаваше и тръгнах към

Ърлс Корт

Всъщност, билетът, който бях взел на черно от бразилците, важеше за две срещи. Преди нашия двубой щях да гледам Русия срещу Полша. В коридорите на волейболната зала имаше табло, на което вече бяха нанесени резултатите от първите два четвъртфинала. В южноамерканския сблъсък, бразилците бяха победили без проблеми Аржентина с 3:0, но, поне за мое огромно учудване, със същия резултат, Италия беше отстранила Щатите. Същата Италия, която разгромихме два дни по-рано и, която едва премина предварителната група, завършвайки на четвърто място. Американците пък бяха първенци в групата си и доста класен отбор. Леко изтръпнах, като се сетих, че и ние завършихме първи в групата си и щяхме да играем с германците, които бяха четвърти в другата. В главата ми нахлуха спомени от зала „Арена Армеец“, където няколко месеца по-рано загубихме безславно олимпийска квалификация с Германия, а суперзвездата им Гроцер направо ни съсипа от асове. След мача атмосферата пред залата беше тягостна, Радостин Стойчев беше освободен от поста старши-треньор, а Матей Казийски се отказа от националния отбор.

Първо беше мачът между Полша и Русия. Полските фенове бяха мнозинство, което не беше изненадващо, имайки предвид, че волейболът е национален спорт в страната. Бурната подкрепа от трибуните обаче не помогна особено на „дружина полска“ и руснаците набързо опукаха съперника си с 3:0 гейма. Това не беше много добре за нашия национален отбор, тъй като, при победа срещу Германия, на полуфинал щяхме да играем с Русия, срещу която нямахме много успехи в исторически план.

Момент от мача между Русия и Полша

Руснаците ликуват след бързата победа над Полша

След като по-голямата част от полските и руските фенове напуснаха залата, публиката намаля поне наполовина. Аз бях сред част от българската агитка, като нашите хора се опитаха да заемат места по-близо до терена след освобождаването на седалките от руснаци и поляци. Опитът им обаче беше пресечен от стюард с тюрбан на главата, огромна брада и вид на сикх, който ги накара да се върнат на оригиналните си места. Сред хората около мен имаше и няколко атрактивни фена, един от които носеше автентичен български калпак и изкуствен засукан мустак. Липсваха му само овце, които да подкара на паша Другите говореха за него, че е „председателя“. Предполагам, че беше председател на някой фен клуб на националите. В официалната ложа, този път, освен Стефка Костадинова, се появиха още президентът Плевнелиев и олимпийската ни шампионка в тройния скок Тереза Маринова, която беше гост-коментатор на БНТ за Олимпиадата.

Феновете разпънаха транспарант „Вие сте нашата гордост“ в чест на волейболистите

Част от колоритната българска агитка в Ърлс Корт

Загрявка и мачът започна. Нашите бързо взеха преднина от няколко точки, която не изпуснаха до края на първия гейм. Родните фенове, в това число и моя милост, яко деряха гърла. Зад нас имаше група германци, които се опитваха да викат нещо „Дойчланд-мойчланд“, но нямаха никакъв шанс срещу мощното „Българи, юнаци!“. Във втория гейм размазахме немците още по-лошо и от първия. Нашите момчета просто ми напълниха душата. Правеха точка след точка, а германците просто не знаеха къде се намират.

На лидера им Гроцер, от когото имах най-големи притеснения, че може да ни препъне, този път, топовният му сервис просто не работеше – или пращаше топката в аут, или в мрежата. Имах сериозни опасения и от друго – че нашите „лъвчета“ може да се отпуснат след първите два гейма, както често са правили, повеждайки с 2:0. Нищо подобно! В третата част, мачкането продължи още по-жестоко, германците зад нас съвсем утихнаха, а англичаните в залата започнаха да пеят заедно с нас „Българи, юнаци!“. Беше страхотен кеф! Вярно,че немците не са супер сила във волейбола, но да пребиеш германски отбор като куче (3:0 гейма – 25:20, 25:16 и 25:14!) не е лесно, в който и да е колективен спорт. А и какво по-добро отмъщение за загубата на олимпийската квалификация в София три месеца по-рано?

Цветан Соколов пробива успешно германския блок

След мача радостта беше огромна. В ложата президентът Плевнелиев размахваше родния трибагреник, на терена легендата Любо Ганев, ухилен до уши, поздравяваше момчетата за страхотната победа, а Георги Братоев и Цецо Соколов скочиха при нас на трибуните, за да получат целувки от приятелките си. Единствено сикхът с тюрбана не беше щастлив и застана между играчите и феновете, да не би някой да им направи нещо. „Българи, юнаци!“ ехтеше в коридорите на залата, пред залата и по пътя към метрото.

Докато чаках мотрисата, някаква леличка, която чистеше метростанцията, се приближи и ме попита „Бихме ли?“. На чист български! Оказа се един от многото сънародници, работещи на Острова. Разговорихме се. Каза, че не е никак лесно в Англия, трябвало да се вадят сума ти документи преди да почнеш работа, а ходела на две места, за да издържа син-студент в България. Личеше си, че й е приятно на женицата да поговори с някой на роден език, но след малко трябваше да ми пожелае „Приятна вечер“, защото мина супервайзорът й. Остави ме да слушам американските тийнейджърки на съседната пейка. Бяха толкова шумни, че нямаше как да не разбера, че на едното момиче баща й бил треньор в женския национален отбор по футбол. И друг път ми е правило впечатление, че американските туристи много обичат да говорят на висок глас. Да не би случайно някой да пропусне да отрази присъствието им.

Легендата Любо Ганев приема поздравления след победата над Германия

Президентът Плевнелиев размахва българското знаме, заобиколен от Тереза Маринова и Стефка Костадинова в официалната ложа на Ърлс Корт

Цветан Соколов със заслужена целувка след победата (вляво е човекът с тюрбана)

В хостелчето влязох в Интернет, за да разбера от приятели чрез Фейсбук, че чак и по телевизията ме дали с българското знаме на трибуните. Бях на върха на щастието, но два дни по-късно дойде отрезвяването. Загуба с 1:3 от Русия (бъдещият олимпийски шампион) на полуфинал, а след това, със същия резултат, и от Италия в мача за бронзовите медали. Така ми се иска, националите ни да се отърсят от този синдром на „вечно четвъртите“ и да вземат да спечелят поне един полуфинал – без значение дали е Световна лига, Олимпиада, Световно или Европейско първенство. Яд ме е, защото отборът ни има потенциал за нещо повече, но може би нещата опират и до психика.

Ден девети

Златото… се оказа сребро!

Девети, последен ден в Лондон. Имах билет само за финалите в женската борба, но те бяха вечерта, а преди това мислех да си пробвам късмета да намеря билет за художествена гимнастика, тъй като днес щяха да играят българските момичета. В хостела се запознах с двойка млади парижани – момче и момиче. Оказаха се и фенове на Пари Сен Жермен, а аз съм за Олимпик Марсилия и като падна един спор за това кой отбор е по-велик… Велико беше Разказах им, че днес ще се бори най-голямата ни надежда за златен медал на Игрите – Станка Златева. Естествено, не я бяха чували (все пак, колко хора се интересуват от женска борба?), но обещаха да стискат палци и те.

Художествената гимнастика

се играеше в зала точно до стадион „Уембли“ и идеята ми беше да отида до там, за да видя дали случайно няма „вторични“ билети, както за баскетбола седмица по-рано. „Уембли“ си е доста далече от центъра на Лондон, но аз си го знаех, защото две години по-рано бях ходил да гледам как англичаните ни „порят като риби“ с 4:0 в европейска квалификация.

За около час стигнах с метрото при стадиона и директно отидох до залата по художествена гимнастика. Надеждата се оказа напразна. В Ticket office-a ми казаха, че тук системата с “вторичните билети“ не важи, явно беше в сила само за Олимпийския парк. Бяха много мили и, едва ли не, ми се ивиняваха, че нямат пропуски. Нещо доста типично за обслужващата сфера в Англия. Дори и да не могат да помогнат, хората обикновено показват емпатия към клиента с разочарована физиономия и добавят „Наистина много съжалявам“. А у нас, все още, на някои места, ако не могат да ти помогнат ти показват да се пръждосваш на момента с кратко и троснато „Не“. А даже може и да ти се скарат. Как може, разбираш ли, да питаш дали имат еди-какво си? Специално в обслужващата сфера, мисля, че има доста какво да научим от англичаните.

Пред арката на „Уембли“

Минах и през „Уембли“.

Там пък продаваха билети за женския футболен финал между Щатите и Япония, който щеше да е по-късно вечерта. Тогава обаче щеше да се бори наша Станка, така че нямах интерес към това. Качих се отново на метрото за ново дълго пътешествие до Гринуич. Минах покрай Норт Гринуич Арена, където легендарният Йордан Йовчев беше записал участие на шеста поредна Олимпиада в състезанията по спортна гимнастика. Исках да стигна до, вече добре познатия ми, изложбен център Excel с въжената линия, която тръгваше от Гринуич и минаваше над Темза. Линията, носеща името Emirates Cable Car, превозва до 2 500 човека на час между Гринуич и Кралските докове (Royal Docks). Опашката за качване беше огромна, но чинно си се наредих и, час по-късно, вече бях в кабинката, пъплеща плавно над реката. Гледката не беше никак лоша. Единственият недостатък беше, че пътуването свърши много бързо. Буквално за няколко минути вече бях от другата страна на Темза. Пред въжената линия използвах случая да се снимам за спомен с две „бобита“. За разлика от полицая в Манчестър, който нямаше грам чувство за хумор, тези бяха приятелски настроени и единият дори ми отстъпи шапката си за снимката. А за прякора „бобита“, ако някой се чуди откъде точно идва… Ами, от името на Сър Робърт Пийл (Робърт галено на английски е Боби), който слага началото на Лондонската полиция през 1829 година.

Въжената линия над Темза

Норт Гринуич Арена – последното поле за изява на Йордан Йовчев като активен състезател

Снимка за спомен с „бобитата“

За трети и последен път бях в Excel

Билетът ми беше само за

финала в категорията на Станка Златева

и по пътя започнах да си мисля „Ами, ако случайно не се е класирала за финала…“. Вярно, че е най-силната, но, знае ли човек, спорт е, всичко се случва. Видях павилион, в който могат да се проверяват статистики, резултати и т.н. Отбих се да питам какво е положението в категория 72 кг – жени. Станка беше на полуфинал, но още нямаха резултата от него, въпреки, че мачът сто процента беше свършил.

Пред залата по борба имаше интересни табла със снимки, разказващи за историята на борбата. Не беше пропусната една от най-известните „приказки за Пепеляшка“ не само в борбата, но и въобще в световния спорт. На една от снимките в схватка бяха руската легенда Александър Карелин и американският аутсайдер Рулон Гарднър.

Преди Олимпиадата Сидни`2000, Карелин, наричан „Руската мечка“ и „Александър Велики“, не беше губил мач на международната сцена от 13 години, а от шест години не беше допускал съперниците му дори да отбележат точка срещу него. На финала в Сидни срещу него се изправи Гарднър, на когото, като малък, в училище се подигравали, че е глупав и дебел. Американецът поднесе огромната сензация, побеждавайки с 1:0, благодарение на това, че задържа ръцете си заключени по време на клинч. Така, легендата Карелин (трикратен олимпийски и деветкратен световен шампион), трябваше да признае поражението. Огромното желание на Гарднър да оцелее, да победи, излюстрират най-добре две случки след олимпийската му слава. През 2002 година се загубва със снегомобила си в ледената пустош на родния си щат Уайоминг и пропада в река Солт Ривър. Успява да изплува и да се подслони между две дървета. Намерен е на другия ден полужив и вкочанен. Изгубва единия от пръстите на краката си, но успява да оцелее, при положение, че през нощта темепратурата е паднала до минус 30 градуса! По Целзий! Вторият случай е от 2007 година, когато малкият самолет, в който пътува пада в езеро в щата Юта и потъва. Рулон обаче някак си успява да се измъкне от машината и да плува един час в студените води (7 градуса по Целзий), за да се добере до брега. Отново прекарва нощта без подслон, но успява да оцелее. Историята на Рулон Гарднър е разказана по-подробно и доста по-добре от Иво Иванов. Ако искате да я прочетете, ето линк: http://www.sportal.bg/news.php?news=336848.

Снимка от финала на Олимпиадата в Сидни между Александър Карелин и Рулон Гарднър

Бях се уговорил да се видим пред залата с една бивша колежка – журналист, която беше в Лондон, за да отразява Олимпиадата. Трябваше да стигна до журналистическите места, но стюардът, който пазеше пътя към тях, естествено, не ме пусна и останах да изчакам на място. От колежката, най-после разбрах, че Станка се е класирала за финала. Докато се редяхме пред щанда за храна, се оплака, че не е яла нормално от дни, тъй като от сутрин до вечер е по зали, стадиона и спортни арени. Поговорихме си и за организацията и ми каза, че, според нея, стюардите са много тъпи. Сложили ги да пазят по една плочка и те, като коце с капаци, правят само това, но не проявяват никаква гъвкавост и инициативност. Като ми го каза, се сетих за проблемите, които имах с плажния волейбол, както и за стюарда с тюрбана на мача с Германия предишния ден… След като хапнахме, се разделихме. Колежката пое към журналистическите банки, а аз към другата част на залата – при редовите фенове.

На трибуните се оказах сред море от японски фенове, но имаше и българи наоколо. Беше и забавно, нееднократно публиката правеше мексикански вълни. Преди финала при 72-килограмовите, трябваше да се изиграят няколко други мача. За златото в категория 55 кг, японката Йошида се изправи срещу състезателка от Канада. Доколкото знам, дали заради нашия сумист Котоошу, дали заради киселото мляко, но в Япония ни уважават, и реших, че ще съм на страната на азиатката. Тя пък взе, че спечели, и от радост, тръшна треньора си на тепиха, след което го понесе на рамене. В двубоя за третото място в категория 72 кг, една срещу друга се изправиха кошмарът на Станка Златева – китайката Ван, и Манюрова от Казахстан. Ван беше тази, от която Станка загуби на финала в Пекин четири години по-рано и остана със сребро. Сега очевидно китайката не беше във форма и остана четвърта.

Японката Йошида е понесла треньора си на раменете след спечелената олимпийска титла

Китайката Ван (влязо), от която Станка загуби в Пекин, този път остана четвърта

Дойде време и за финала

На отсрещната трибуна отново видях президентът Плевнелиев и Стефка Костадинова. Българските фенове в залата се оживиха, а Станка изглеждаше концентрирана, когато мина покрай мен на влизане в залата. Между другото, на електронното табло я изписваха с фамилията й – Христова, въпреки, че у нас е известна с бащиното си име – Златева. Като Гунди, който всъщност е Георги Рангелов, но става известен със средното си име – Аспарухов. Съперничката на нашето момиче – Воробьова, беше отстранила на полуфинала китайката Ван, но не знаех дали да се радвам, защото рускинята беше победила с туш, което беше показателно за силата й. Все пак беше доста по-млада от Станка и се надявах опитът да надделее.

Станка Златева в битка за златото в категория 72 кг

Треньорът на Станка – Симеон Щерев, й дава указания по време не една от почивките

Признавам си, не разбирам много от борба и точкуването ми е мътна Индия, но се зарадвах истински, когато съдията присъди точка на Станка в първата част и нашето момиче спечели частта с 1:0. Във втория рунд състезателките повече се дебнеха и не се случваше нищо интересно до 50 секунди преди края на частта. Тогава Воробьова преметна здраво Станка, но си казах: „Има и трети рунд, нищо не е решено“. Воробьова обаче не спираше да подскача от радост и, едно момче-българин, което стоеше до мен, ми подсказа, че това всъщност е туш за рускинята. Не можех да повярвам и изпсувах стабилно на български. Воробьова се прегръщаше с треньорския си щаб, а Златева стоеше като ударена от влак. След малко мина покрай нас под ръка с треньора си Симеон Щерев. Няколко български фена се опитаха да я окуражат: „Станке, обичаме те!“, „Ти си номер едно!“, но не им обърна никакво внимание, а гледаше като в несвяст. Очевидно загубата беше голям шок за нея. И аз бях като попарен. Така се надявах да ни донесе злато…, а то сребро. Вместо „Горда Стара планина“, на награждаването слушахме „Россия – свещенная наша держава“.

Всъщност второ място от Олимпиада е чудесно постижение, но, когато знаеш, че потенциалът е за злато, изглежда като провал. Явно така мислеше и Станка, която свали сребърния медал от врата си веднага след церемонията по награждаването, но беше помолена да го сложи за снимките след това.

Станка Златева напуска тепиха победана, под ръка със Симеон Щерев

Разочаровани родни фенове след поражението на Станка

Станка дава интервю за БНТ след финала

„Россия – свещенная наша держава“, вместо „Горда Стара планина“, на награждаването

Станка свали сребърния си медал след церемонията по награждаването

Цялото пътуване обратно към хостела ми беше като насън. Движех се с тълпата, но постоянно си мислях за загубения финал. За капак, в метрото, някакъв руснак си отвори на таблета спортен сайт, за да чете за победата на Воробьова. Идваше ми да му шибна таблета в главата! Всъщност, за Русия, тази победа едва ли значи кой знае какво – злато в женската борба, един от многото медали, които щеше да спечели страната на Олимпиадата. Но за малка България, щеше да е повод за поне малко гордост и радост… Между другото, останахме без златен медал от Олимпийски игри за пръв път от 60 години! Доста показателно за това в каква посока върви спортът ни.

В хостела отворих родните спортни сайтове, за да прочета за самокритиката на Станка след финала. Била казала: „Не ставам за нищо“ и „Това е голям позор“. Въпреки, че малко прекалява с посипването на пепел върху главата си, бих казал „Браво!“. Защото показва мислене на победител, за когото второто място не означава нищо. Докато доста други родни треньори и състезатели биха казали: „Ами, второ място, доволни сме…“. Дано Станка да има късмет в Рио през 2016-та, за да се пребори за олимпийската си мечта. Няма да е никак лесно (ще е на 33), но заслужава поне още един шанс!

Разказах на французите в моята стая за загубата и се заех с опаковане на куфара, след което легнах да поспя. В полунощ станах, за да хвана среднощното метро за Ърлс Корт. Прекачих се на маршрутка за летище Гетуик, а там, рано сутринта, лесно разпознах хората за моя полет до България. Как ли? Ами, анцуг до анцуг, мила моя майно ле…

Въпреки разочароващия финал, Олимпиадата ще си остане сред нещата, за които се сещам с положителна нагласа. За кратък период от време, имах шанса да гледам някои от най-големите имена в световния спорт, срещнах много усмихнати и позитивни хора от цял свят, цареше дух на приятелска атмосфера… Определено създадох едни от най-ярките спомени в живота си! Неслучайно му казват – „The greatest show on earth!”/”Най-великото шоу на земята!“

Край

Автор: Атанас Стратиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Още пътеписи от близки места:

1. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (6): От Лондон до „Олд Трафорд“
2. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (4): Мач на „лъвовете“ и спортно ходене пред Бъкингамския
3. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (3): На косъм от BG медал в щангите
4. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (1): Тенис и бокс
5. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (5): Най-бързото бягане в историята
6. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (2): Уилям, Кейт, Джокович и мач на „Дрийм Тийм“
7. Германия(3): Из градовете Щутгарт и Саарбрюкен
8. Приказният Метлах (Германия)
9. Германия(2): Из градовете Дюселдорф и Бон
10. Лондон – пролетни впечатления (1)
11. Към Европа с влака (5): Лондон
12. Лондон с Пепеляшка (1)

Помните ли как, когато бяхме деца, бързахме да пораснем? Особено когато искаме нещо, а родителите ни казваха, че още сме малки. Тогава се...

Откри се розовото колело, за чиято кражба „Петел” писа в началото на изминалата седмица. Велосипедът е бил оставен в заложна къща, в...

Тихомир Тончeв;  24 часа   Плодове и зеленчуци от целия свят присъстват на българската трапеза. Средногодишно над 80% от продукцията е...

Поради профилактика на съоръженията за доставка на електроенергия, днес - 2 юни - понеделник без електрозахранване ще са няколко улици над...

И ние празнувахме Денят на детето. Един слънчев, топъл, изпълнен с много смях, глъч, песни  и  игри ден. В България този ден става популярен след 1949 година, но той се празнува в много страни по света, като Япония, Унгария, Русия, и т.н.  И ние тук в Чикаго организирани от Български Образователен Център „Нов Живот“  се събрахме на пикник  в Busse Woods.  Ние, защо ли?  Защото, всеки един от нас продължава да  носи детето в себе си независимо от календарната си възраст. Детето в нас е онази част от личността ни, която винаги ...

Днес е 2 юни - на този ден почитаме Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. В 12 часа в продължение на две минути...

Днес е 2 юни - на този ден почитаме Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. В 12 часа в продължение на две минути...

Овен Семейният живот на Овните днес няма да претърпи промени. , но и с новости няма да ги поглези. Е, отлично! Както е известно, липсата на...

Приготви ли вече своето дулсе де лече? Ако да и е останало нещо от него, веднага ти давам опция за какво да го оползотвориш. Разбира се, има толкова много десерти и варианти, в които сладкото от мляко да се използва, но исках да го опитам и в алфахорес (Alfajores), които представляват две маслени бисквити слепени с дулсе де лече. Рецепти и вариации на тези сладки никак не липсват. Все пак са известни и се приготвят в няколко страни от Латинска Америка. Тези тук са традиционни за Арженстина, Чили и Уругвай, като не е изключено да има известни различия в съответните страни, в регионите на съответните страни и в семейните рецепти. Приемливо е. И се радвам, че не ми се налага да търся автентичната рецепта, защото знам какво точно искам. Този вариант ми го предлага и аз не се поколебах да се възползвам.

Докато за пълнежа между бисквитите нямах съмнение, че ще използвам дулсе де лечето, което приготвих с аромат на ванилия и канела, за самите бисквити изникнаха няколко опции, с различия в тестото. Няма да се впускам в подробности какви различия, за да не те отегча, обаче онова нещо, което ми се искаше е те да бъдат не само маслени бисквити, а да бъдат хрупкави, с отличаващи се ронливи слоеве маслени бисквити. И онова, което може да даде този ефект е наличието на царевично нишесте в тестото. То прави изпеченото тесто пръхкаво и деликатно, топящо се в устата след първата хапка и звука „хруп“. Ако опиташ самостоятелно една такава бисквита ще усетиш и че тя се рони като пясък. Но спокойно, не е нужно да ядеш маслени бисквити над мивката, за да не ръсиш трохи из цялата къща. Вариантите са два. Или си взимаш салфетка/чинийка, която да си подложиш под брадата, или ги слепваш с безумно вкусното сладко от мляко със звучното и вече наложено у нас име дулсе де лече. Сега вече всичко е наред. Нужно е само да изчакаш един ден, за да се обединят всички аромати, бисквитите да се напоят безвъзвратно с ванилия, канела, сладост и карамелени отенъци. После остава да им се насладиш. С каквото ти харесва. Може и с чаша студена вода. На мен най-много ми харесва да ги ям с Вальо.

Приготвих алфахорес в две форми, като едната е с накъдрени краища на бисквитите, а другата с прави. Направих тези различия, защото си бях наумила, че половината ще ги поръся с пудра захар, а другата половина ще овалям в кокосови стърготини. Следващият път имам намерение да потопя слепените с дулсе де лече бисквити в шоколад и мисля, че ще стане невероятно лакомство. Също така смятам, че никой няма да противоречи на малко повече сладко между бисквитите, но за да се случи това сладкото трябва да бъде наистина гъсто и стегнато. Следващият път ще се постарая да има повече сладко между тях.

Много ме примамват и испанските алфахорес, където в тестото присъстват мед, канела, смлени бадеми или лешници и дори портокалова кора. Звучат обещаващо за коледни сладки и бих ги приготвила през по-студените месеци, в които тези аромати са си направо задължителни. Попаднах и на друг вариант в Нож и виличка, за който не е необходимо разточване на тестото, а то се оформя с лъжица на купчинки в тавата. В предложението на списание „Меню“ също се включва царевично нишесте и самата рецепта не се различава особено от настоящата, но в нея е описано и приготвянето на дулсе де лече с консерва подсладено кондензирано мляко (ако има фенове на този метод или пък ако точно сега не разполагаш с натурално прясно мляко, за да си го приготвиш от основни продукти). Стана ясно, че версиите на тези сладки са много и може да започнеш с тази лесна за изпълнение рецепта, както направих и аз.

Алфахорес

Адаптирано от bylelush.blogspot.co.uk

Посочените дози са за 20-23 броя слепени сладки.

Продукти:

• 130 г царевично нишесте
• 130 г брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/4 чаена лъжица сол
• 115 г меко масло
• 70 г захар
• 2 жълтъка от големи яйца
• 1 супена лъжица бренди
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 200-250 г дулсе де лече
• пудра захар за поръсване и/или кокосови стърготини за овалване

Фурната се нагрява на 180°C.

Смесват се маслото и захарта и се разбиват с миксер на пухкав крем. Добавят се жълтъците, брендито и ваниловият екстракт и се разбиват докато сместа се хомогенезира.

Отделно се смесват царевичното нишесте, брашното, бакпулверът, содата и солта. Пресяват се през цедка или сито. Добавят се по малко към маслено-жълтъчната смес като се разбъркват на ниска скорост с миксера. Оформя се меко тесто и му се придава форма на диск. Увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник за минимум 1 час.

Охладеното тесто се разточва на дебелина 4-5 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 5 см. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разтояние един от друг. Бисквитите се слагат в предварително нагрятата фурна и се пекат 10 минути. Повърхността им не трябва да потъмнява. След като се извадят от фурната се оставят да се охладят в тавата за десетина минути и тогава се подреждат върху решетка докато се охладят напълно.

Изстиналите бисквити се слепват две по две с дулсе де лече. Могат да се поръсят с пудра захар или страните им да се овалят в кокосови стърготини.

Съхраняват се в добре затворена кутия на стайна температура за около 1 седмица или в хладилник до 2 седмици.

Алфахорес е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана