Гражданин на Гвинея с подозрения за ебола е бил приет в болница в швейцарския град Лозана днес, предаде РИА Новости. „Симптомите на мъжа...

/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че Турция е изявила желание да участва в ръководената от САЩ коалиция срещу ислямските бунтовници след освобождаването на 49 турски заложници.

/Поглед.инфо/ Лидерът на Българската социалистическа партия (БСП) Михаил Миков, чиято партия изостава в социологическите изследвания две седмици преди изборите, заяви в интервю за Ройтерс, че решението за Корпоративна търговска банка (КТБ) може да бъде взето едва след като проблемите й бъдат ясно преценени.

Американска водеща от популярен тв канал в Аляска напусна демонстративно в ефир. Шарло Грийн изригна по време на работа:  "Ако не сте...

Три години след събитията в Катуница, хората в селото почетоха паметта на Ангел и Павел, загинали на този ден при размириците срещу...

САЩ и арабските им съюзници нанесоха въздушни удари по позициите на „Ислямска държава“ в Сирия. От Вашингтон се заканиха, че „това е...

С 8,5 години ще се увеличи от следващата година възрастта за пенсия на миньорите. Това ще стане, като се спре действието на параграф 4, ал. 3...

снимка: БулФото, архив Софийският апелативен съд (САС) отказа да отстрани Цветан Гунев от длъжност. Апелативните магистрати потвърдиха...

Тежка катастрофа стана на бул. България в Русе тази вечер, съобщиха "Русе нюз" и ТВН. Лек автомобил „Пежо“ с френска регистрация се...

Всякакви въздушни удари по позиции на джихадистката групировка „Ислямска държава” в Сирия трябва да се разрешават от Дамаск, в противен...

Музикален директор си преряза вените и се самоуби със скок от втория етаж на училището си в Москва. 58-годишният Андрей У. не могъл да...

"Да, мога да кажа, че победих анорексията", заяви една от популярните и красиви родни  актриси Силвия Лулчева пред таблоида "България днес"....

Боян Димитров, "Монитор" Отличнички стават дилъри срещу 50 лева за джобни пари. Това е новата мода в училище, за която алармираха...

Основателят на интернет компанията "Алибаба" (Alibaba) Джак Ма стана най-богатият човек в Китай, информира "Новинар". Ма, който е и...

снимка: AP Американският президент Барак Обама призова световната общност да предприеме незабавни мерки за борба с климатичните...

/Поглед.инфо/ Еврокомисията (ЕК) е готова да обсъди отстъпки за "Южен поток", но само в рамките на действащото енергийно законодателство. Това заяви днес Марлен Холцнер, говорителка на евромисаря по енергетика Гюнтер Йотингер.

Когато се случи нещо в Сърбия, ако някой човек е обвинен в нещо или има съмнения, че е виновен за нещо, журналистите намират отнякъде...

/Поглед.инфо/ Ще е добре да има коалиция между ГЕРБ и БСП. Това е възможно след изборите. Това каза членът на Националния съвет на БСП Бриго Аспарухов пред Би Ти Ви.

/Поглед.инфо/ 4 432 лв. ще струва ремонтът на апартамента на Петко Петков и майка му Стефанка от Лясковец, потрошен при щурма на СОБТ на 14 март, сочи съдебно-техническа експертиза.

250 млн. лв. ще струва на гражданите и бизнеса поскъпването на тока с близо 10% от 1 октомври. 200 млн. лв. от тях ще постъпят в касите на НЕК,...

Изграждането и модернизацията на три важни жп участъци са зачеркнати от служебния кабинет в новата оперативна програма „Транспорт“,...

/Поглед.инфо/ Софийският апелативен съд реши окончателно днес, че е нямало опит за убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски. Съответно задържането на тримата обвиняеми по скандалното дело е било неправомерно. Интервю на Ивайло Крачунов с Делян Пеевски

13 футболисти от чужбина повика националният селекционер на "А" отбора Любослав Пенев за европейските квалификации с Хърватия на 10...

Родителите на починал при катастрофа ученик искат ексхумация на трупа му и ново разследване на смъртта му. Прокуратурата прекрати преди...

Една от най-консумираните ядливи гъби в България – миша гъба, е токсична, алармираха от БАН. Китайски учени са изолирали цял комплекс от...

/Поглед.инфо/ Ако изборите бяха на 20 септември, ГЕРБ биха получили 36.5% от гласовете на категорично решилите да гласуват българи, БСП биха получили 20.2%, ДПС – 11.9%, а РБ – 7.3%.

/Поглед.инфо/ Три дена, след като старозагорският митрополит Галактион "ръкоположи" лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за премиер на страната, с което предизвика бурни отрицателни реакции в обществото и от политици поради намесата на църквата в държавните дела, от Светият синод отговориха на писмо на БГНЕС.

/Поглед.инфо/ Благословия за едни, проклятие за други - спряният износ на храни за Русия направи българските продукти непродаваеми. Страховете на българите, свързани с Русия, са обаче в съвсем друга посока, се казва в репортаж на АРД.

Охранител на варненското следствие е бил нападнат и бит от група цигани, съобщи "Блиц". Екшънът се е разиграл на стълбите на сградата около...

/Поглед.инфо/ Концерт на 26 септември 2014 г. / петък / от 19.00 ч. в залата на Столичната градска художествена галерия - ул.Ген.Гурко № 1 / вход от ул.Княз Ал.Батенберг/

/Поглед.инфо/ Председателят на НС на БСП Михаил Миков поздрави врачани по случай годишнината от началото на Септемврийското въстание през 1923г.

13 футболисти от чужбина повика националният селекционер на "А" отбора Любослав Пенев за европейските квалификации с Хърватия на 10...

Разследването за убийството на малката Алекс от Поморие е приключило. Заключението е, че извършителят е само един - съседката Атанаска...

/Поглед.инфо/ Интервю с Борислав Цеков, юрист и кандидат от гражданската квота на БСП лява България в 24 МИР-София

Коато Бил и Мелинда Гейтс канят през февруари избрани гости на вечерно парти в имението си в близост до Сиатъл, те отправят необичайна...

Черно море-Порт Варна надигра румънския Крайова със 102:93 в контролна среща във Варна. Тя се яви и официално представяне на „моряците“...

Японската строителна компания "Обаяши" оповести плановете си за изграждането до 2050 г. на функционален космически асансьор, съобщи ABC....

Краставиците и доматите са поскъпнали през последната седмица. Това сочи последният седмичен бюлетин на Държавната комисия по стоковите...

Футболният Черно море прави кастинг за попълване на следните възрастови групи: - родени след 01.01.2003 г. - родени след 01.01.2004 г. Кастингът...

Ново поскъпване ще има на цигарите внос. С 10 стотинки по-скъпо ще се продават марките „Кент“, „Лъки страйк", „Дънхил" и „Вог". Така...

Овен  Пoстарайте се да не командвате и да не преправяте онова, което са направили другите хора. Възможни са проблеми в бизнеса заради...

Кокосовите палми на плажа във Варна отново дадоха плод, видяха очевидци в морската ни столица, които са изпратили свои снимки до...

Видинско "Ауди" с номер с еднакви цифри запуши улица "Братя Миладинови" във Варна. Колата спря на пешеходна пътека на кръстовището с...

Поне 20 свидетели има на убийството в неделя край гробището в Тополи, научи Intrigi.bg. Това са хора, които са преминали с пет и повече...

24 часа фото: Дима Максимова   4 432 лв. ще струва ремонтът на апартамента на Петко Петков и майка му СТефанка от Лясковец, потрошен при...

След успеха със 7:1 във Варна треньорът на Левски Георги Иванов бе доволен, че след 20 години отново се победили с такъв резултат. Както е...

Бургаската окръжна прокуратура заведе досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 17 септември, в северозападната...

Международен турнир по пожароприложен спорт за купа „Одесос” ще се проведе във Варна утре. Надпреварата започва в 9 часа на стадион...

/Поглед.инфо/ Разстоянието от вкъщи до офиса е точно 2,1 километра. Гугъл твърди, че средното време за вземане на това разстояние е 6 минути с автомобил. За сметка на това тази сутрин успях да взема това разстояние за... 45 минути.

Фото Румен Сарандев Спартак 1918 изгуби от Левски с 1:7 в 1/16-финален мач от турнира за купата на България на стадион „Спартак“. С хеттрик...

През това време заваляло и животното се намокрило Украинският дресьор Генадий Грант беше подложен на унищожителни критики, след като...

Треньорът на Спартак 1918 Златко Янков прие философски поредното им поражение тази есен. Фара изрази съжаление, че всеки мач за тях започва...

Две дела за отказ от лечение заведе срещу здравното министерство 28-годишният асеновградчанин Николай Иванов. Той е предявил иск за общо 75...

Поради профилактика и неотложни ремонтни дейности на съоръженията за доставка на електроенергия, утре - 24 септември - сряда, без...

Фото Румен Сарандев Спартак 1918 изгуби от Левски с 1:7 1/16-финалния мач от турнира за купата на България на стадион „Спартак“. С хеттрик...

24 часа фото: Гергана Вутова Кристофър Фийлд изследва последиците от изменението на климата от молекулярен до глобален мащаб- През 1981...

Тялото, изхвърлено от морето в района на Царево, е на полякинята Йоана Станик. Това съобщиха от Окръжна прокуратура Бургас. В Окръжна...

Фото Румен Сарандев Спартак 1918 губи от Левски с 0:6 през второто полувреме на 1/16-финалния мач от турнира за купата на България на...

Спартак 1918 губи от Левски с 0:3 след първото полувреме на 1/16-финалния мач от турнира за купата на България на стадион „Спартак“. В...

снимки: Блиц Бурен вятър повали десетки дървета в Свиленград. Подадени са сигнали за паднали клони върху автомобили, щетите са сериозни....

Веселин Златков В района на Зеленчуковата борса отново има наводнение. Картината е позната от години, повтаря се при всеки дъжд....

flagman.bg Славчо Стоянов трябва да плати 1000 лева административна глоба, 200 лева на оклеветената Милена и 850 лева за адвокатски...

Спартак 1918 губи от Левски с 0:2 през първото полувреме на 1/16-финалния мач от турнира за купата на България на стадион „Спартак“. В...

Районният съд в Сандански постанови постоянна мярка "задържане под стража" на стрелеца от Катунци Никола Манчев. Магистратите приеха,...

Легендата на Реал Мадрид Уго Санчез остана недоволен от продажбата на аржентинският национал, но похвали своя сънародник Хавиер...

Политика ли е спортът? Или просто бизнес? А може би и двете. Едно е ясно, и то е, че в съвременна България спортът далеч не е само спорт, а зад...

Спартак 1918 губи от Левски с 0:1 през първото полувреме на 1/16-финалния мач от турнира за купата на България на стадион „Спартак“. В...

До полунощ и в източните райони валежите ще спрат, облачността навсякъде ще намалее. Вятърът ще отслабне. Минимални температури в...

Изт: noshiz.com

Началото на новия ми роман. Продължението се пише в момента:

— Мамо, татко, имаме новина!

Семейната трапеза онемя. Очакваха новината. Подозираха каква е тя, но не смееха да реагират, за да не развалят „изненадата“. Погледите бяха насочени към Фани. Майка й ритна масата от притеснение и събори една чаша. Главата на семейството — Петър Чобанов, изтри крайчеца на устата си с бяла кърпа, наля си допълнително ракия и сложи бучка лед. Зачака. Той също гледаше Фани. Това й подейства като сигнал да продължи:

— С Ади решихме да се женим! Това лято!

Богатото семейство на Петър и Фидосия Чобанови, мажоритарни собственици в „Балкантранс“ АД, най-голямата транспортна компания в Източна Европа — семейството, чиято дъщеря Адам чукаше от 9 години, щеше да му даде благословията си за женитба, а тази благословия му изглеждаше като чувал, пълен с пари. Само преди две седмици „новината“ щеше да звучи радостно и в неговите уши. Дори все още се заблуждаваше, че обича Фани. Но сега, сега вече трябваше да бъде артист и да се преструва.

— Надявам се, че нямате нищо против — каза Адам.

Фидосия Чобанова скочи от стола си и го прегърна:

— Знаете ли откога чакам този момент, деца! — целуваше ту него, ту дъщеря си. — Крайно време беше! Притеснихме се вече!

Адам харесваше бъдещата си тъща,  даже много. Всъщност, той харесваше цялото семейство. Или поне така смяташе до скоро. Може би тийнейджърската им любов с Фани, която се беше разгоряла на брега на морето преди 9 години, беше прераснала в навик с течение на времето — удобен и приятен навик. Фани се грижеше добре за него — като за любима кукла. Глезеше го като малко дете. А и семейството й го приемаше, въпреки че не беше богат. Те имаха достатъчно за всички. Единственото, което ги интересуваше, бе дъщеря им да бъде щастлива. И да попадне на „свестен човек“. С течение на времето Адам успя да си извоюва тази позиция — на „свястното момче“. Не го направи нарочно, за да се впише в буржоазните им разбирания. Той наистина си беше такъв. До скоро.

— Добре ли обмислихте всичко? — Петър Чобанов отпи от ракията. — Това ще промени много неща — той погледна въпросително Адам.

— Да, сигурни сме, татко! — отговори Фани от името на двамата. — Заедно сме вече 9 години, от три години живеем под един покрив. Обичаме се, това е най-важното! Всичките ни приятели са семейни и някои от тях вече имат деца. Май дойде и нашият ред да узаконим връзката си! — тя целуна Адам по челото, върху което беше избила студена пот.

— Нали, миличък?

— Да, скъпа — помилва я той по гърба.

Развълнувана и едва сдържаща сълзите си от радост, Фидосия повика прислугата, нареди им да отсервират вечерята и покани дъщеря си в зимната градина — да обсъдят „новината“. По женски. След малко изчезна и прислугата. Бизнесменът и бъдещият му зет останаха сами.

— Да отидем в салона — предложи Чобанов.

Въпреки че се познаваха отдавна, Адам така и не успя да скъси дистанцията с този човек. Наричаше го „господине“ или просто „Чобанов“. Основателят на „Балкантранс“ трудно допускаше хора до себе си, което беше нормално за един от най-богатите българи. Адам не можеше да се оплаче от лошо или хладно отношение. Дори напротив, винаги беше добре дошъл в дома на Чобанови, ползваше се с голямо доверие от семейството, радваше се на достъп до най-влиятелните кръгове в държавата заради тях. Но нямаше как да стане истински приятел с Чобанов. Бяха от различни поколения. Принадлежаха към различни светове. Поради тази причина Адам никога не говореше с него за пари. Сега усещаше, че моментът наближава. При така стеклите се обстоятелства разговорът бе станал просто неизбежен. Прислугата познаваше навиците на своя патрон и салонът за пушачи беше готов, когато влязоха. Камината гореше, на масичката пред нея ги очакваше кутия ръчно свити пури Oro del Cibao, поръчани от Доминикана. Правеха им компания две солидни кристални чаши и бутилка коняк „Хенеси“. Двамата мъже се настаниха в дълбоките зелени фотьойли, наляха си коняк и запалиха пури. Напрежението у Адам растеше. Чобанов наруши мълчанието:

— Предполагам, че познаваш дъщеря ми добре. От доста години сте заедно.

Адам кимна в знак на съгласие.

— Знаеш, че семейството ми разполага с известни възможности…

„С 330 милиона възможности“ — помисли си Адам и кимна отново, за да покаже, че слуша с интерес. Чобанов продължи:

— Дъщеря ми е родена в среда, където е лесно да приемеш всичко за даденост. На нея не й се налага да воюва за място под слънцето, както ми се наложи на мен. И, честно да ти кажа, май никога няма да й се наложи! Свикнала е друг да се грижи за нея. Да й осигурява всички удобства.

Адам мълчеше. Чобанов отпи от коняка:

— След като сключите граждански брак този „друг“ ще си ти.

Адам вдигна чашата, за да спечели време, докато се чудеше какво да отговори. Ароматната течност запали хранопровода му и причини експлозия от вкусове в устата:

— Аз мога да се грижа за дъщеря Ви! Отдавна живеем заедно и нищо не ни липсва. Всъщност, Фани не е чак толкова разглезена. Едва ли някога ще прояви интерес към работа или към кариера, но защо да го прави? Имаме си всичко. Изкарвам достатъчно, за да живеем комфортно… не без Вашата помощ, разбира се!

— Радвам се да го чуя! — Чобанов се усмихна. — Адаме, виж, аз съм бизнесмен, обичам точните цифри. Колко печелиш на месец от счетоводната къща? Чисто? Ако не е тайна…

— Нямам никакви тайни от вас, г-н Чобанов.

„Чуваш ли се какво говориш, глупако?“

— Вие до голяма степен помагате за успеха на моя бизнес… което ми напомня да Ви благодаря за връзката с Януш миналия месец. Оказа се един от най-добрите ни клиенти досега.

— Моля! Но да се върнем към въпроса ми. Ако обичаш!

— Между 9 и 12 хиляди лева на месец. Чисто.

— С толкова разполагате като домакинство, така ли?

— Приблизително, да.

— А знаеш ли, че само чашата, която държиш в ръце, струва повече?

— Предполагам — Адам се усмихна насила. — Но нищо не мога да направя по въпроса. Не съм имал същите възможности като…

— Възможностите се дават! — прекъсна го Чобанов. — Те никога не се „имат“.

— Не разбирам?

— На път съм да ти направя предложение. Да умножиш дохода си по десет. Това е близо милион годишно. И е само началото.

— Аз…

— Изслушай ме, преди да кажеш каквото и да било! Един от търговските директори напуска бизнеса тази година. Напуска го по болест. Докторите вече са разписали смъртната му присъда. Трябват му пари и спокойствие, за да се лекува. Не тая особени надежди за възстановяването му, но поне искам да му дам възможност да бъде с близките си възможно най-дълго. И да осигуря семейството му. С останалите акционери ще изкупим дяловете му на преференциална цена, отделно бордът ще отпусне пенсия по болест в размер на няколко милиона лева. Това е всичко, което можем да направим за него. Но някой трябва да заеме мястото му в управлението. Спешно. И е по-добре този някой да бъде вътрешен човек — човек, на когото мога да се доверя. Реших, че щом ще ставаме роднини, този човек можеш да си ти. Помисли добре, преди да ми отговориш. Не бързай! Това е важно решение. Както за теб, така и за мен. Но имай предвид, че такава възможност се дава само веднъж в живота!

Адам отпи от коняка, като се стараеше треперенето на ръката му да остане незабелязано. Чобанов продължи:

— Предполагам, че детайлите също те интересуват. А те са следните: Като начинаещ управител ще получаваш 950 000 лева годишно възнаграждение, с възможност за ревизиране след края на всяка година, в зависимост от резултатите на дружеството и от личния ти принос в тях. Отделно съм готов да ти предложа акции на стойност 18 милиона лева, с които да осигуриш семейството си, дъщеря ми и нейните деца, докато са живи, така че да не зависят повече от мен. Имаш време до понеделник, за да ми отговориш. Внимателно го обмисли!

Адам дръпна от гъстия, ароматен дим. Прекара го през ноздрите си. Въздухът около него се изпълни с пушек. Зави му се свят. Очите му се насълзиха.

— Поласкан съм от доверието и от щедростта Ви, Чобанов! Ще помисля и ще отговоря в понеделник, но имам един въпрос, ако ми позволите?

— Питай, синко! — Чобанов опита да се пошегува. Не му се получи. Никога не му се получаваше.

— Какво ще стане, ако откажа? — попита Адам.

Лицето на мъжа пред него остана непроменено. Чобанов внимателно постави чашата върху стъклената маса и каза:

— Адаме, изградих бизнеса си от нулата. Направих така, че най-близките хора, които работят за мен, също да станат богати. Това е тайната на моя успех. Да не бъдеш егоист! Единственото, което изисквам в замяна, е 100% лоялност към фирмата и пълна отдаденост на работата. Ако приемеш предложението ми, за няколко години ще те направя богат. Но ще лягаш и ще ставаш с проблемите на „Балкантранс“. Ако не приемеш, значи имаш по-добра алтернатива и сам ще трябва да издържаш семейството си. Искам да кажа: напълно сам! Каквото и да решиш ще получиш благословията ми, ако това те интересува. Обичам дъщеря си и виждам, че с теб тя е щастлива. „Да обичаш означава да подаряваш свобода, а не да поставяш окови“, нали така? Чувал съм те да го казваш много пъти.

— „Когато умният човек печели, той прави така, че да спечелят всички. Когато глупакът печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали!“ Чувал съм ви да го казвате много пъти — отвърна Адам и се усмихна.

Обмяната на любезности разведри двамата мъже. Вдигнаха наздравица и пиха за новото семейство. Малко след това прислугата влезе в салона. Съобщиха, че дамите ги очакват в гостната, където чаят е вече сервиран.

Две седмици по-рано…

Адам отвори очи, обзет от притеснение, че закъснява за работа. Погледна си часовника. Беше едва седем и половина. Отпусна глава върху възглавницата. Нямаше закъде да бърза. Откакто създаде собствен бизнес ходеше на работа когато пожелаеше. „Навикът си е навик — помисли Адам. — Сигурно ще минат години, преди отвикна от параноята, че закъснявам сутрин“. Допуши му се. Посегна към кутията жълт Camel върху нощното шкафче. Беше празна. Стана, облече си костюма, взе чантата със служебния лаптоп и излезе.

Никога не си миеше зъбите, преди да е пил кафе, а не можеше да пие кафе без цигара. Цигарите му бяха свършили. Реши да си купи цигари по пътя, а на сутрешното кафе да се порадва в офиса. Имаше четка за зъби и там. Офисът беше неговият втори дом. Обикновено тръгваше последен, понякога дори след полунощ. Стоеше до късно, но рядко пристигаше толкова рано. Не беше „сутрешен човек“. Вечер мозъкът му работеше по-добре. Спря на паркинга пред „Била“. Реши да купи нещо и за обяд. Пристигнеше ли веднъж, ангажиментите щяха да го погълнат чак до вечерта. Приключваха годината и това беше най-натовареният им период.

Разхождаше се безцелно из магазина. Все още мозъкът му плуваше в онова спокойно и отнесено сутрешно състояние, когато я видя. Беше Тя! Жената от неговите сънища! Жената, която винаги беше чакал, за която винаги беше мечтал. Неговата голяма, скрита тайна. Погребаното му съкровище! Сродната му душа! Онази, която му принадлежеше по право. Жената с голямо Ж.

„О, Боже! — разсъни се внезапно Адам — Значи всичко е вярно! Значи Тя наистина съществува! Изглежда по същия начин! Сънувал съм я толкова много пъти! А дали ще ме познае? Трябва да я заговоря! Трябва да го направя на всяка цена!“ — от сутрешната му летаргия вече нямаше и следа.Как да я заговори? Излизаше от 9 години с Фани, дори мислеха да се женят. Сигурността на връзката буквално го беше скопила. Не вярваше, че „ловният му инстинкт“ ще проработи отново. Беше се примирил с мисълта, че ще остарее с Фани. Сега обаче трябваше да действа! Нямаше да си го прости, ако изтървеше този момент!

Момичето мина покрай него, без да го погледне и се отправи към салатения бар. Адам тръгна след нея. Деляха ги няколко метра. Докато тя избираше салати, той прехвърляше в главата си реплики, с които да я заговори. Струваха му се еднакво тъпи! Ами ако я уплашеше? С недоспалата си физиономия, с лошия си дъх? С невчесаната коса? Ала най-тъпо беше да НЕ я заговори. Тъпо и недопустимо! Трябваше да опита. Трябваше да действа! Цял живот беше чакал този момент. Събра смелост и уверено закрачи към салатения бар.

Толкова се беше засилил, че когато тя се обърна, дочула стъпките му, едва не я блъсна с тялото си.

— Извинете, госпожице!

„Лошо начало! Никога не се започвай с извинения!“

— Познаваме ли се отнякъде? — попита го русокосата хубавица.

— Това беше моята реплика! — усмихна се Адам. Изведнъж му олекна.

— Ами кажи я, де! — подкани го непознатата с ентусиазъм.

Двамата избухнаха в смях. После настъпи тишина. Паниката отново започна да превзема Адам. „Хубаво се получи, но трябва да продължиш! Кажи нещо!“

— Изглеждате ми леко смутен! — изпревари го тя.

— Права сте. Това е защото се чувствам като герой в американски филм. Среща в магазина пред салатения бар.

Тя се огледа наоколо:

— Никога не съм виждала среща пред салатения бар! А гледам много американски филми.

— Аз също!

— Какво също? Не сте виждали среща пред салатения бар или гледате много американски филми?

— Второто.

— Американските филми са глупави! — заключи тя.

— Ето нещо, по което си приличаме. С тях. Искам да кажа, сигурно затова ги харесвам — усмихна се Адам. — Глупави са точно колкото мен.

Опитваше се да не отваря прекалено широко уста, за да не усети момичето, че не си е мил зъбите:

— И освен това са глупави, защото всичко там изглежда толкова нагласено. А това тук е истинско! Нали?

— Вярвате ли в любовта от пръв поглед? — попита тя.

— Вярвам само на очите си — отвърна той.

Адам така и не стъпи в офиса през онзи ден. Не вдигна телефона нито на колегите си, нито на Стефания, нито на по-важните клиенти, от които зависеше бизнесът му. Цял ден прекара в кафенето до „Била“ с жената от сънищата си, която срещна пред салатения бар. Казваше се Юлия. Още преди да научи името й обаче Адам имаше чувството, че много отдавна се познават. Тя — също.

Две седмици по-късно. След вечерята у Чобанови

Фани грееше от щастие. Доволна от перспективата най-после да види себе си в бяла рокля, тя дори не забеляза колко мрачен и потиснат беше Адам. Разпалено му обясняваше за приготовленията, които бяха обсъдили с майка й — кой свещеник щял да ги венчае, в кой манастир щели да настанят, с какви деликатеси щели да ги нагостят.

Адам не чу нито дума. Погълнат от собствените си мисли, той гледаше само напред. На въпроса „Защо мълчиш?“ отговори, че се чувства уморен, че напоследък има доста работа в офиса, че не обича да шофира нощем и, че прави всичко възможно двамата да се приберат невредими у дома. Но му доставя удоволствие да я слуша. И тя продължи…

Колкото и уморен да беше в действителност, Адам не успя да мигне. Въртя се цяла нощ в леглото и стана изнервен към пет. Излезе на терасата. Градът спеше. Преди тази гледка го успокояваше. Осветени в жълто от нощните лампи, кварталните улици и паркираните по тях автомобили създаваха усещане за уют. Сега му изглеждаха чужди. Отчайващо пусти и тъжни. Студеният въздух го превъзбуди. Кожата му настръхна и зъбите му започнаха да тракат. Прибра се на топло. Седна на канапето в кухнята. Стоеше сам в тъмното, без да включва лампата. Чуваше се единствено бученето на хладилника. Изми си лицето и легна върху дивана с очи, вперени в тавана. Небето зад прозореца започна да прелива от черно към тъмно синьо. Адам облече костюм, взе ключовете от колата и излезе.

Изт: blogreedgroup.wordpress.com

Дълго обикаля из сутрешните булеварди, заслушан в триенето на гумите върху асфалта. В тихото жужене на двигателя. Отказа се едва, когато слънцето обля високите жилищни сгради първо в оранжево, а после в бяло и сутрешният трафик започна да го притиска отвсякъде. Огледа се. Беше в картала на най-добрия си приятел. Погледна часовника върху таблото. Сигурно щеше да го завари у дома.

Вратата на панелния апартамент се отвори. Посрещна го рошавата глава на Николай. Адам носеше две кафета в пластмасови чаши и найлонова торбичка с баници от закусвалнята до блока.

— Я виж ти! Кой се е сетил да ми дойде на гости! Влизай, човече, влизай, избяга топлото!

— Дано да не бързаш. Искам да поговорим. Ако бързаш, ще те закарам. С колата съм.

Николай се усмихна и прозя едновременно:

— Копеле, аз да не съм бизнесмен като тебе, че непрекъснато да бързам за някъде. Ти май забрави, а? От няколко години съм на свободна практика. Ебаси, наистина не сме се виждали отдавна!

Адам го последва в мрачния коридор.

— Няма да обръщаш внимание на бардака, сори! Обикновено чистя само, когато идва жена, а това се случва веднъж на четири години, хахахаха!

Апартаментът наистина беше разхвърлян. Мърляв и вмирисан. Намираше се в една от онези високи панелни кооперации с олющени фасади, които стърчаха над града като сърдити великани.

Николай беше интелигентно момче с добро образование и остър ум. Можеше много повече от това! Притежаваше луксозен апартамент в центъра преди време. Имаше доходен бизнес и красива приятелка. После „избра свободата“. Никой не разбра мотивите му да зареже всичко, което бе постигнал и да заживее под наем в тази дупка на края на града, където се издържаше от писане на клюки за жълтата преса. Изглеждаше като криза на средната възраст, но Николай беше само на 31. Според собствените му думи, той цял живот бе преследвал мечтите на други хора: на приятелите, на семейството, на учителите от детството, на средата, в която беше израстнал. Разбрал, че не са негови едва, когато ги постигнал всичките. Тогава решил да живее вече за себе си.

Най-недоволна от всички, естествено, беше приятелката му. Свикнала с почивките в чужбина, с удобното жилище и с високите доходи на Николай, тя не прояви особена симпатия към идеите му и първа го напусна. Последваха я приятелите му, за които имиджът, новата кола, кариерата и лъскавата фасада бяха по-важни от споделеното детство. Остана само Адам. Дори с него се виждаха рядко. Николай отказваше предложенията му за финансова помощ с аргумента, че харчи 50 лева седмично за наем, а има четвърт милион в банката. „Откакто продадох апартамента на най-високите цени – точно преди кризата. Само Елена имаше нужда от този хангар, така или иначе. Но тя си отиде.“ Отделно получаваше хонорари. „Малко хора знаят, че в жълтата преса плащат най-добрите хонорари.“

Такъв беше Николай — странен и, дори, може би малко луд в очите на другите, но сам за себе си твърдеше, че е „единственият трезвен човек в натикания до козирката с илюзии свят“. При всички случаи Адам се нуждаеше точно от неговия съвет в момента.

Настаниха се в хола, където липсваше друго обзавеждане, освен малка библиотека, пълна с книги на духовна тематика, ниска масичка с поставен върху нея лаптоп, едно наргиле и няколко нахвърляни по земята водни матрака — наследство от предишния му луксозен начин на живот. Адам се отпусна върху меката повърхност с облекчение. Самотното шофиране и безсънната нощ го бяха изтощили. Николай сервира кафетата и баниците в меден поднос за чай, купен от Женския пазар. Постави го директно върху земята. Закусиха мълчаливо, след което Николай разпали наргилето и подаде мундщука на Адам.

— Опитвам се да ги откажа. От две седмици не съм си купувал цигари, откакто срещнах…

— Някога да съм слагал тютюн в това наргиле, мой? Знаеш ли как му викат арабите?

— Как?

— Викат му „шиша“, като на хашиша. Ваяли са ги от глина едно време, затова наргилетата имат кръгла форма. Тогава арабите още не са познавали тютюна. Спретнали са си перфектния бонг! — Николай дръпна от маркуча и наргилето закъркори.

Въгленчето почервеня. Водата в металния резервоар забълбука кротко. От устата му излезе гъст бял дим и помещението се изпълни с миризмата на изгорял коноп. Пресипналият глас на Николай продължи:

— Чак турците, когато дошли да ги завладяват, им показали, че в наргилето може да се слага и тютюн. — Знаеш ли, че Египет е бил 400 години под турско робство? — отново подаде маркуча на Адам.

Адам го пое с колебание.

— Откъде се снабдяваш? Нали нямаше вече никакви приятели!

— Аз пък не мога да разбера защо всички трябва да сте толкова загрижени! Останал съм без приятели, нямал съм гадже, живеел съм мизерно. Робите не могат да разберат свободния човек. Свободата ги плаши. Не знаят какво да правят с нея. Затова предпочитат да я отрекат, да се отнесат снизходително към свободния, да му се изсмеят в лицето и да я карат по старому, вместо да станат като него. Ама трябват топки за тая работа!

Адам му върна маркуча. Николай се напрегна:

— Ей, ти да не вземеш да ми се обидиш нещо сега! Аз говоря по принцип. Знам, че винаги си ме приемал такъв, какъвто съм.

— Не ти се сърдя, идиот смотан! Но няма да пуша, защото искам съзнанието ми да е чисто. Предстои да взема важно решение, което може би ще промени целия ми живот. Всъщност, точно затова съм тук. Дойдох да ти поискам съвет. А ти май току-що ми го даде, без дори да знаеш какво ще попитам.

— Хехе, така е, защото съм си отворил третото око — Николай дръпна от наргилето. — Не знаеш какво изпускаш, братле! Купих първокласен марокански хеш от един арабин на Женския и го смесих с Мара, за да гори по-лесно. Козът също е голям чук. Айде, сподели какво те води насам, че ми стана интересно… преди да съм си махнал главата тотално.

Адам му разказа всичко — как е предложил на Стефания, за срещата с родителите й, за офертата на Чобанов, за предстоящата сватба, за супермаркета, за салатения бар и за любовта, която беше го връхлетяла като товарен влак точно в най-неподходящия момент от живота му.

— Добре, бе, пич, аз не мога да те разбера тебе. Какво изобщо има да мислиш? Работиш работа, която ти е безразлична. Навремето искаше да ставаш писател, а стана счетоводител. Заради вашите. Сега живееш с жена, която също ти е безразлична, а баща й се опитва да те направи роб! Не ми се сърди, но по-прецакан едва ли някога си бил! Като игнорираме материалната страна на нещата, разбира се. Ако кинтите на баща й могат да те направят щастлив, тогава окей, прав ти път, избери насраните мангизи! Но не могат. Парите купуват само удобства. Щастието идва от другаде. И Съдбата е решила да ти го покаже точно в най-подходящия момент! Изпраща ти човека, когото цял живот си чакал. Тази жена, доколкото разбирам, не само изглежда като богиня, но и ти съдира кожата в леглото. Артистична натура е, със свободни разбирания. Нямам идея какво намира в човек като теб, но, честно да си призная, направо ти завиждам! Де да имах и аз такъв късмет! Художничка, която продава картини на богати пенсионери в Швейцария. Има собствено ателие, където можеш да се настаниш да живееш. Красива, талантлива и необвързана на всичкото отгоре! И освен това е влюбена в теб! А ти все още се чудиш?!

— Но…

— Никакво но!

— Значи ти би зарязал всичко и би заживял с нея, ако беше на моето място, така ли?

— Човече, аз вече съм зарязал всичко!

— По-сложно е, отколкото си мислиш.

— Виж, ще ти го обясня по най-простия начин, за да ме разбереш…

Николай дръпна от маркуча, издиша, закашля се и продължи с насълзени очи:

— Когато се наложи да избираме в този живот, ние го правим, ръководени от две чувства: действаме от позицията на страха или от позицията на любовта. Средно положение няма. Ако избереш да останеш при Фани и семейството й, ще го направиш, защото те е страх. Ако избереш да последваш сърцето си, ще го направиш от любов. Кой, според теб, е правилният избор?

Адам стана, наведе се над най-добрия си приятел, взе лицето му в шепи, целуна го по челото и излезе, без да каже нищо.

* * *

Следващите седмици бяха кошмарни. Заяви на Фани, че иска да поживеят разделени за известно време. Каза й, че трябва да обмисли приоритетите в живота си. Повтори го няколко пъти. Първоначално тя прие всичко за шега. После се разплака. След това му удари шамар. Започна да го заплашва. Накрая тръшна вратата и отиде при баща си.

Излъга всички, че го прави заради себе си, а не заради друга жена. Смяташе, че така ще приемат неизбежното по-лесно, но успя да ги вбеси. Гордите представители на рода Чобанови се обърнаха срещу него. Баща й го заплаши с разорение, а майка й му каза никога повече да не стъпва у тях.

— И забрави за влиятелните си приятели — допълни тя. — Вече можеш да разчиташ само на влиятелни врагове!

Фалитът не го плашеше особено. Дори сам работеше по въпроса. Всеки ден освобождаваше служители, опразваше помещения, продаваше техника и мебели, прехвърляше клиенти на конкуренцията, изплащаше обезщетения. Съвсем скоро се стопиха всичките му спестявания. Но само така можеше да избяга от зависимостта си към Чобанов.

Единственото, което го интересуваше се новото начало. И разкошното тяло на Юлия, разбира се — тяло, в което се губеше с наслада часове наред всяка нощ. Тяло, което го караше да гледа на унизителните дни, изпълнени с тревога и заплахи от високо, като на малоумна детска игра. Запази само колата. Премести се да живее в ателието на Юлия. Запази в тайна новия си адрес и за новия си
начин на живот.

Два месеца по-късно

Адам отвори очи по обяд, както обикновено. Омачканите чаршафи до него бях празни. Юлия ставаше рано. Измъкваше се още в шест и гледаше да не го буди. Взимаше душ и веднага излизаше навън, за да улови утрото с обектива. Цял ден обикаляше по улиците, наблюдаваше хората, гълъбите, фасадите на къщите, изследваше пулса на градския живот и търсеше нови сюжети. Снимаше всичко, което й направеше впечатление, после двамата разглеждаха снимките, обсъждаха ги, пиеха вино, правеха любов, лепяха колажи от натрупаните кадри и така се раждаше вдъхновението за ново платно. Или за серия от нови платна. Картините продаваха на богати европейци.Адам се възхищаваше от таланта й, но богатите рядко дават пари за талант. Интересуваше ги само авторът и неговата, за предпочитане драматична, съдба. Всички галерии, в които Юлия излагаше, получаваха драматични истории, написани от Адам. Въображението и перфектният му английски работеха за нея. Представяше я за раково болна или за нещастно разведена, с дете-инвалид, описваше по-мрачните й платна като резултат от неуспешен опит за самоубийство. Така картините се продаваха по-лесно.

Това нямаше нищо общо с истината, но за да оцеляват в бранша, повечето художници се принуждаваха да лъжат. Това в особено голяма степен важеше за жените с четка в ръка. Юлия не се срамуваше от тези детайли. Приемаше ги като част от занаята и си играеше ролята добре. По-важното за нея беше, че с парите и двамата можеха да живеят нормално, тъй като неговите спестявания отдавна бяха свършили.

Адам най-после се отдаде на истинския си талант — да съчинява истории. Само в литературата намираше спасение, след като разруши целия си досегашен живот. И в Юлия. Двамата бяха сигурни, че дебютният му роман ще пожъне небивал успех. Трябваше му време, за да го довърши, а Юлия нямаше нищо против да му го осигури. След това планираха дълго пътешествие из красотите на Стария континент — нещо като меден месец.

Докато си миеше зъбите, Адам размишляваше върху сюжета. Разполагаше с няколко часа преди Юлия да се прибере. Тя обикновено се връщаше към шест вечерта — уморена, но вдъхновена от заснетото и преживяното. Нямаше търпение да му покаже снимките, да ги обсъдят, да вечерят, после двамата прекарваха блажени часове върху голямото й кръгло легло, любеха се под душа, във ваната, на пода, върху масата за хранене, на кухненския плот. Бяха похотливи и ненаситни, като двойка тийнейджъри, не можеха да се наситят на допира на телата си. Към дванадесет излизаха да се поразходят. Еднакво харесваха спокойствието на нощта, когато колите по улиците оредяваха и пешеходните алеи опустяваха. Градът ги правеше свободни по това време. Имаше твърде малка вероятност да срещнат случайно някой от познатите на Фани. Полунощ беше тяхното пладне.

Уикендите бяха изцяло за творчеството на Юлия. Тя опъваше платната, пръскаше навсякъде инструментите и започваше да работи под звуците на силна музика. Рисуваше цял ден, понякога и в неделя до късния следобяд. Неделната вечер прекарваха заедно на пейка в парка или прегърнати в леглото. Обсъждаха новите си идеи, четяха поезия или просто мълчаха. Адам обичаше да масажира красивото й тяло с часове. Спазваха рутината нарочно, защото им помагаше да канализират енергията си и да бъдат продуктивни. Няма нищо по-деморализиращо от хаоса в абсолютната свобода на ежедневието, окупирано единствено от творчески проекти и плътска наслада. „Режимът“ им позволяваше успешно да напредват с работата. След като завършеше романа щяха да си отдъхнат.

Изт: homeschoolhappymess.com

„Монополи“ растеше. Историята ставаше все по-заплетена, героите оживяваха в главата му, започваха да водят свой собствен живот, ставаха реални, а мисълта му течеше гладко. Постоянно му идваха нови идеи как да направи сюжета още по-интересен. Пишеше между пет и десет страници на ден, в зависимост от вдъхновението. Това му отнемаше час-два. После идваше „моментът на пресищане“. Правеше кратка тренировка с уредите за фитнес, струпани в единия край на просторното ателие, взимаше душ, отваряше бира, наместваше се удобно в кожения стол пред монитора и започваше да редактира.

Колкото повече напредваше, толкова повече нови ситуации, персонажи и идеи навлизаха в сюжета му. Всяка нова идея водеше до друга, а принтираните страници върху бюрото се увеличаваха. Тревожеше го мисълта, че романът може да не бъде завършен скоро. Заплашваше да стане прекалено голям. Юлия го подкрепяше и стимулираше творческите му хрумвания. Непрекъснато му повтаряше да не поставя бариери пред себе си. „По-важното е всяка думичка да е на мястото си, всяка сричка да е излязла от теб, във всяка буквичка да виждаш себе си — казваше му тя. — Няма значение колко на брой са думичките.“

„Монополи“ разказваше за 4 деца, които играят на едноименната игра. Вдъхновяваха го спомените от детството, когато Адам и братовчедите му прекарваха дни наред в местене на фигури по картонения квадрат. Сами измисляха нови правила, с които непрекъснато обогатяваха играта: теглеха заеми, инвестираха, съюзяваха се един срещу друг и се разоряваха, правеха си „мръсни номера“, надпреварваха се да изкупуват терени, строяха хотели и казина, изплащаха наеми, забогатяваха и фалираха. Хипнотичният ефект от играта върху детското въображение беше невероятен.

Същото правеха и неговите четирима малки герои, с единствената разлика, че родителите им от време на време проявяваха интерес към тяхната игра. Постепенно възрастните започват да разбират, че съдбите на четиримата играчи удивително съвпадат със съдбите на четирима известни олигарси, които редовно запълват новинарските емисии.

Рорителите се притесняват, че децата им получават вдъхновение от света на големите така, както го отразява малкият екран. Забраняват им да гледат телевизия, но продължават да следят играта. А тя се точи месеци наред, от уикенд на уикенд, по време на традиционните семейни сбирки. За ужас и недоумение на възрастните, съдбата на играчите продължава да следва с изключителна точност живота на магнатите от реалния свят, макар децата отдавна вече да не гледат телевизия.

Родителите стигат до идеята, че го правят тайно. Така се ражда идеята за малък експеримент: заключват приемниците по тавански помещения, освобождават децата за една седмица от училище и ги поставят под „домашен арест“. Целта им е да видят какво ще се случи в играта, която хлапаците продължават с огромно настървение, тъй като вече си имат публика, а освен това не им се налага да ходят и на училище. Оказва се, че не реалните събития диктуват хода на играта, а точно обратното — играта по някакъв начин ги предхожда и влияе върху съдбата на хората от истинския свят. „Монополи“ ставаше все по-интересен…

* * *

Доволен от себе си, Адам затвори капака на лаптопа. Шумът в ключалката беше ясен сигнал, че работата му за деня е приключила. Неговата любима се прибираше! Всеки момент щеше да докосне устните й, да чуе гласа й, да погали косите й. Доизпи бирата на екс и се отпусна в удобния кожен стол. За първи път в живота се чувстваше щастлив. Цялостен. Завършен. Беше влюбен, свободен, изпълен с творческа енергия. Трябваше да изпрати някакъв подарък на Ники! Не, по-добре да му го връчи лично! Дължеше му толкова много! Домъчна му за най-добрия му приятел. Вдигна мобилния и го набра. Парфюмът на Юлия го заля откъм гърба и ръцете й се спуснаха по гърдите му. Горещите й устни започнаха да го целуват.

— Ало — съненият глас на Ники изпука в слушалката.

„Отново се е напушил“ — помисли си Адам.

Шест месеца по-късно

Алуминиевите масички пред будката за кафе и цигари до входа на Николай — това беше мястото, където двамата започнаха да се виждат редовно, след като подновиха отново контакт. Устройваше ги идеално. Адам не искаше да се мотае излишно из центъра — можеше да засече някой от обкръжението на Фани или, не дай Боже, самата Фани. А Ники рядко излизаше от апартамента в панелния небостъргач. Правеше го само, когато отиваше да си купи трева. Той продължаваше да се издържа с писане на клюки за жълтата преса, които съчиняваше сам. Откакто приятелите и жена му го изоставиха, социалните му контакти бяха сведени до минимум. Това, очевидно, не го притесняваше. Но срещите с Адам го ободряваха. „Още един човек избра личното си щастие пред илюзията за същото в главите на другите“. Имаше принос за това и се гордееше с постижението си. Съвсем чистосърдечно се радваше на щастието на Адам — на творческите му стремежи, на процъфтяващата му любов. На това, че изглеждаше като прероден. Адам, от своя страна, го разбираше и беше един от малкото хора, които не го упрекваха за изборите, които беше направил.

— Бира? Аз съм на ред тоя път.

Ники кимна с глава. Адам отиде до фризера и започна да опипва бутилките, за да избере най-студените от тях.

„Нещо не е наред. Задължително трябва да разбера какво не е наред!“ — Николай извади пакет Lexington и започна да свива цигара. Огледа се внимателно. Пусна няколко трохи хашиш в тютюна, облиза хартията, зави цигарата, поднесе огънчето и вдиша от ароматната смес с доволна физиономия. Две потни бутилки „Загорка“ издрънчаха върху алуминиевата масичката пред него. От гърлата им бликаше студена пара. Чукнаха се. Отпиха.

— Юлия е, нали? — попита Николай.

„Никога не приемай жената за даденост, още по-малко нейната любов!“ — напомни си той, но не го сподели със своя приятел. Изглеждаше му достатъчно притеснен и без това. След тежка въздишка Адам заговори:

— Преди няколко седмици изведнъж нещо в нея се промени. Казвал съм ти, че обича да излиза рано, да кръстосва улиците и да прави снимки из града. От ден на ден започна да става все по-затворена в себе си, все по-меланхолична. Сякаш нещо я тревожеше там, навън, докато аз стоях в ателието и пишех като луд. Връщаше се уморена и мълчалива — без снимки, в най-добрия случай с няколко фотографии, а не стотици, както преди. Спря да рисува през уикендите. Това беше тревожен сигнал за мен. Опитах се да разбера какво става, но тя отклоняваше въпросите ми с недомлъвки. Все по-рядко започнахме да правим секс…

Николай го прекъсна:

— Това е нормално. Случва се на всички двойки, не се притеснявай! Като се ожените, ще правите секс дори още по-рядко. В един момент гърнето пресъхва. Изяли сте всичкия мед. Говоря ти от личен опит — усмихна се той.

— Още не си чул най-лошото! — помръкна Адам. — От няколко дни сме разделени. Не зная дали изобщо някога ще се видим отново.

— Копеле! Защо не се обади по-рано? Защо мълчиш като гъз? Мамицата ти, сигурен съм, че ще измислим нещо! Не може една връзка като вашата да свърши просто ей така!

— Не е на Луната. Юлия замина за Индия. Каза ми да не се интересувам от нея, да не я търся. Писа ми, че никога няма да се видим отново. Не и в този живот!

Изт: noshiz.com

Началото на новия ми роман. Продължението се пише в момента:

— Мамо, татко, имаме новина!

Семейната трапеза онемя. Очакваха новината. Подозираха каква е тя, но не смееха да реагират, за да не развалят „изненадата“. Погледите бяха насочени към Фани. Майка й ритна масата от притеснение и събори една чаша. Главата на семейството — Петър Чобанов, изтри крайчеца на устата си с бяла кърпа, наля си допълнително ракия и сложи бучка лед. Зачака. Той също гледаше Фани. Това й подейства като сигнал да продължи:

— С Ади решихме да се женим! Това лято!

Богатото семейство на Петър и Фидосия Чобанови, мажоритарни собственици в „Балкантранс“ АД, най-голямата транспортна компания в Източна Европа — семейството, чиято дъщеря Адам чукаше от 9 години, щеше да му даде благословията си за женитба, а тази благословия му изглеждаше като чувал, пълен с пари. Само преди две седмици „новината“ щеше да звучи радостно и в неговите уши. Дори все още се заблуждаваше, че обича Фани. Но сега, сега вече трябваше да бъде артист и да се преструва.

— Надявам се, че нямате нищо против — каза Адам.

Фидосия Чобанова скочи от стола си и го прегърна:

— Знаете ли откога чакам този момент, деца! — целуваше ту него, ту дъщеря си. — Крайно време беше! Притеснихме се вече!

Адам харесваше бъдещата си свекърва, даже много. Всъщност, той харесваше цялото семейство. Или поне така смяташе до скоро. Може би тийнейджърската им любов с Фани, която се беше разгоряла на брега на морето преди 9 години, беше прераснала в навик с течение на времето — удобен и приятен навик. Фани се грижеше добре за него — като за любима кукла. Глезеше го като малко дете. А и семейството й го приемаше, въпреки че не беше богат. Те имаха достатъчно за всички. Единственото, което ги интересуваше, бе дъщеря им да бъде щастлива. И да попадне на „свестен човек“. С течение на времето Адам успя да си извоюва тази позиция — на „свястното момче“. Не го направи нарочно, за да се впише в буржоазните им разбирания. Той наистина си беше такъв. До скоро.

— Добре ли обмислихте всичко? — Петър Чобанов отпи от ракията. — Това ще промени много неща — той погледна въпросително Адам.

— Да, сигурни сме, татко! — отговори Фани от името на двамата. — Заедно сме вече 9 години, от три години живеем под един покрив. Обичаме се, това е най-важното! Всичките ни приятели са семейни и някои от тях вече имат деца. Май дойде и нашият ред да узаконим връзката си! — тя целуна Адам по челото, върху което беше избила студена пот.

— Нали, миличък?

— Да, скъпа — помилва я той по гърба.

Развълнувана и едва сдържаща сълзите си от радост, Фидосия повика прислугата, нареди им да отсервират вечерята и покани дъщеря си в зимната градина — да обсъдят „новината“. По женски. След малко изчезна и прислугата. Бизнесменът и бъдещият му зет останаха сами.

— Да отидем в салона — предложи Чобанов.

Въпреки че се познаваха отдавна, Адам така и не успя да скъси дистанцията с този човек. Наричаше го „господине“ или просто „Чобанов“. Основателят на „Балкантранс“ трудно допускаше хора до себе си, което беше нормално за един от най-богатите българи. Адам не можеше да се оплаче от лошо или хладно отношение. Дори напротив, винаги беше добре дошъл в дома на Чобанови, ползваше се с голямо доверие от семейството, радваше се на достъп до най-влиятелните кръгове в държавата заради тях. Но нямаше как да стане истински приятел с Чобанов. Бяха от различни поколения. Принадлежаха към различни светове. Поради тази причина Адам никога не говореше с него за пари. Сега усещаше, че моментът наближава. При така стеклите се обстоятелства разговорът бе станал просто неизбежен. Прислугата познаваше навиците на своя патрон и салонът за пушачи беше готов, когато влязоха. Камината гореше, на масичката пред нея ги очакваше кутия ръчно свити пури Oro del Cibao, поръчани от Доминикана. Правеха им компания две солидни кристални чаши и бутилка коняк „Хенеси“. Двамата мъже се настаниха в дълбоките зелени фотьойли, наляха си коняк и запалиха пури. Напрежението у Адам растеше. Чобанов наруши мълчанието:

— Предполагам, че познаваш дъщеря ми добре. От доста години сте заедно.

Адам кимна в знак на съгласие.

— Знаеш, че семейството ми разполага с известни възможности…

„С 330 милиона възможности“ — помисли си Адам и кимна отново, за да покаже, че слуша с интерес. Чобанов продължи:

— Дъщеря ми е родена в среда, където е лесно да приемеш всичко за даденост. На нея не й се налага да воюва за място под слънцето, както ми се наложи на мен. И, честно да ти кажа, май никога няма да й се наложи! Свикнала е друг да се грижи за нея. Да й осигурява всички удобства.

Адам мълчеше. Чобанов отпи от коняка:

— След като сключите граждански брак този „друг“ ще си ти.

Адам вдигна чашата, за да спечели време, докато се чудеше какво да отговори. Ароматната течност запали хранопровода му и причини експлозия от вкусове в устата:

— Аз мога да се грижа за дъщеря Ви! Отдавна живеем заедно и нищо не ни липсва. Всъщност, Фани не е чак толкова разглезена. Едва ли някога ще прояви интерес към работа или към кариера, но защо да го прави? Имаме си всичко. Изкарвам достатъчно, за да живеем комфортно… не без Вашата помощ, разбира се!

— Радвам се да го чуя! — Чобанов се усмихна. — Адаме, виж, аз съм бизнесмен, обичам точните цифри. Колко печелиш на месец от счетоводната къща? Чисто? Ако не е тайна…

— Нямам никакви тайни от вас, г-н Чобанов.

„Чуваш ли се какво говориш, глупако?“

— Вие до голяма степен помагате за успеха на моя бизнес… което ми напомня да Ви благодаря за връзката с Януш миналия месец. Оказа се един от най-добрите ни клиенти досега.

— Моля! Но да се върнем към въпроса ми. Ако обичаш!

— Между 9 и 12 хиляди лева на месец. Чисто.

— С толкова разполагате като домакинство, така ли?

— Приблизително, да.

— А знаеш ли, че само чашата, която държиш в ръце, струва повече?

— Предполагам — Адам се усмихна насила. — Но нищо не мога да направя по въпроса. Не съм имал същите възможности като…

— Възможностите се дават! — прекъсна го Чобанов. — Те никога не се „имат“.

— Не разбирам?

— На път съм да ти направя предложение. Да умножиш дохода си по десет. Това е близо милион годишно. И е само началото.

— Аз…

— Изслушай ме, преди да кажеш каквото и да било! Един от търговските директори напуска бизнеса тази година. Напуска го по болест. Докторите вече са разписали смъртната му присъда. Трябват му пари и спокойствие, за да се лекува. Не тая особени надежди за възстановяването му, но поне искам да му дам възможност да бъде с близките си възможно най-дълго. И да осигуря семейството му. С останалите акционери ще изкупим дяловете му на преференциална цена, отделно бордът ще отпусне пенсия по болест в размер на няколко милиона лева. Това е всичко, което можем да направим за него. Но някой трябва да заеме мястото му в управлението. Спешно. И е по-добре този някой да бъде вътрешен човек — човек, на когото мога да се доверя. Реших, че щом ще ставаме роднини, този човек можеш да си ти. Помисли добре, преди да ми отговориш. Не бързай! Това е важно решение. Както за теб, така и за мен. Но имай предвид, че такава възможност се дава само веднъж в живота!

Адам отпи от коняка, като се стараеше треперенето на ръката му да остане незабелязано. Чобанов продължи:

— Предполагам, че детайлите също те интересуват. А те са следните: Като начинаещ управител ще получаваш 950 000 лева годишно възнаграждение, с възможност за ревизиране след края на всяка година, в зависимост от резултатите на дружеството и от личния ти принос в тях. Отделно съм готов да ти предложа акции на стойност 18 милиона лева, с които да осигуриш семейството си, дъщеря ми и нейните деца, докато са живи, така че да не зависят повече от мен. Имаш време до понеделник, за да ми отговориш. Внимателно го обмисли!

Адам дръпна от гъстия, ароматен дим. Прекара го през ноздрите си. Въздухът около него се изпълни с пушек. Зави му се свят. Очите му се насълзиха.

— Поласкан съм от доверието и от щедростта Ви, Чобанов! Ще помисля и ще отговоря в понеделник, но имам един въпрос, ако ми позволите?

— Питай, синко! — Чобанов опита да се пошегува. Не му се получи. Никога не му се получаваше.

— Какво ще стане, ако откажа? — попита Адам.

Лицето на мъжа пред него остана непроменено. Чобанов внимателно постави чашата върху стъклената маса и каза:

— Адаме, изградих бизнеса си от нулата. Направих така, че най-близките хора, които работят за мен, също да станат богати. Това е тайната на моя успех. Да не бъдеш егоист! Единственото, което изисквам в замяна, е 100% лоялност към фирмата и пълна отдаденост на работата. Ако приемеш предложението ми, за няколко години ще те направя богат. Но ще лягаш и ще ставаш с проблемите на „Балкантранс“. Ако не приемеш, значи имаш по-добра алтернатива и сам ще трябва да издържаш семейството си. Искам да кажа: напълно сам! Каквото и да решиш ще получиш благословията ми, ако това те интересува. Обичам дъщеря си и виждам, че с теб тя е щастлива. „Да обичаш означава да подаряваш свобода, а не да поставяш окови“, нали така? Чувал съм те да го казваш много пъти.

— „Когато умният човек печели, той прави така, че да спечелят всички. Когато глупакът печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали!“ Чувал съм ви да го казвате много пъти — отвърна Адам и се усмихна.

Обмяната на любезности разведри двамата мъже. Вдигнаха наздравица и пиха за новото семейство. Малко след това прислугата влезе в салона. Съобщиха, че дамите ги очакват в гостната, където чаят е вече сервиран.

Две седмици по-рано…

Адам отвори очи, обзет от притеснение, че закъснява за работа. Погледна си часовника. Беше едва седем и половина. Отпусна глава върху възглавницата. Нямаше закъде да бърза. Откакто създаде собствен бизнес ходеше на работа когато пожелаеше. „Навикът си е навик — помисли Адам. — Сигурно ще минат години, преди отвикна от параноята, че закъснявам сутрин“. Допуши му се. Посегна към кутията жълт Camel върху нощното шкафче. Беше празна. Стана, облече си костюма, взе чантата със служебния лаптоп и излезе.

Никога не си миеше зъбите, преди да е пил кафе, а не можеше да пие кафе без цигара. Цигарите му бяха свършили. Реши да си купи цигари по пътя, а на сутрешното кафе да се порадва в офиса. Имаше четка за зъби и там. Офисът беше неговият втори дом. Обикновено тръгваше последен, понякога дори след полунощ. Стоеше до късно, но рядко пристигаше толкова рано. Не беше „сутрешен човек“. Вечер мозъкът му работеше по-добре. Спря на паркинга пред „Била“. Реши да купи нещо и за обяд. Пристигнеше ли веднъж, ангажиментите щяха да го погълнат чак до вечерта. Приключваха годината и това беше най-натовареният им период.

Разхождаше се безцелно из магазина. Все още мозъкът му плуваше в онова спокойно и отнесено сутрешно състояние, когато я видя. Беше Тя! Жената от неговите сънища! Жената, която винаги беше чакал, за която винаги беше мечтал. Неговата голяма, скрита тайна. Погребаното му съкровище! Сродната му душа! Онази, която му принадлежеше по право. Жената с голямо Ж.

„О, Боже! — разсъни се внезапно Адам — Значи всичко е вярно! Значи Тя наистина съществува! Изглежда по същия начин! Сънувал съм я толкова много пъти! А дали ще ме познае? Трябва да я заговоря! Трябва да го направя на всяка цена!“ — от сутрешната му летаргия вече нямаше и следа.Как да я заговори? Излизаше от 9 години с Фани, дори мислеха да се женят. Сигурността на връзката буквално го беше скопила. Не вярваше, че „ловният му инстинкт“ ще проработи отново. Беше се примирил с мисълта, че ще остарее с Фани. Сега обаче трябваше да действа! Нямаше да си го прости, ако изтървеше този момент!

Момичето мина покрай него, без да го погледне и се отправи към салатения бар. Адам тръгна след нея. Деляха ги няколко метра. Докато тя избираше салати, той прехвърляше в главата си реплики, с които да я заговори. Струваха му се еднакво тъпи! Ами ако я уплашеше? С недоспалата си физиономия, с лошия си дъх? С невчесаната коса? Ала най-тъпо беше да НЕ я заговори. Тъпо и недопустимо! Трябваше да опита. Трябваше да действа! Цял живот беше чакал този момент. Събра смелост и уверено закрачи към салатения бар.

Толкова се беше засилил, че когато тя се обърна, дочула стъпките му, едва не я блъсна с тялото си.

— Извинете, госпожице!

„Лошо начало! Никога не се започвай с извинения!“

— Познаваме ли се отнякъде? — попита го русокосата хубавица.

— Това беше моята реплика! — усмихна се Адам. Изведнъж му олекна.

— Ами кажи я, де! — подкани го непознатата с ентусиазъм.

Двамата избухнаха в смях. После настъпи тишина. Паниката отново започна да превзема Адам. „Хубаво се получи, но трябва да продължиш! Кажи нещо!“

— Изглеждате ми леко смутен! — изпревари го тя.

— Права сте. Това е защото се чувствам като герой в американски филм. Среща в магазина пред салатения бар.

Тя се огледа наоколо:

— Никога не съм виждала среща пред салатения бар! А гледам много американски филми.

— Аз също!

— Какво също? Не сте виждали среща пред салатения бар или гледате много американски филми?

— Второто.

— Американските филми са глупави! — заключи тя.

— Ето нещо, по което си приличаме. С тях. Искам да кажа, сигурно затова ги харесвам — усмихна се Адам. — Глупави са точно колкото мен.

Опитваше се да не отваря прекалено широко уста, за да не усети момичето, че не си е мил зъбите:

— И освен това са глупави, защото всичко там изглежда толкова нагласено. А това тук е истинско! Нали?

— Вярвате ли в любовта от пръв поглед? — попита тя.

— Вярвам само на очите си — отвърна той.

Адам така и не стъпи в офиса през онзи ден. Не вдигна телефона нито на колегите си, нито на Стефания, нито на по-важните клиенти, от които зависеше бизнесът му. Цял ден прекара в кафенето до „Била“ с жената от сънищата си, която срещна пред салатения бар. Казваше се Юлия. Още преди да научи името й обаче Адам имаше чувството, че много отдавна се познават. Тя — също.

Две седмици по-късно. След вечерята у Чобанови

Фани грееше от щастие. Доволна от перспективата най-после да види себе си в бяла рокля, тя дори не забеляза колко мрачен и потиснат беше Адам. Разпалено му обясняваше за приготовленията, които бяха обсъдили с майка й — кой свещеник щял да ги венчае, в кой манастир щели да настанят, с какви деликатеси щели да ги нагостят.

Адам не чу нито дума. Погълнат от собствените си мисли, той гледаше само напред. На въпроса „Защо мълчиш?“ отговори, че се чувства уморен, че напоследък има доста работа в офиса, че не обича да шофира нощем и, че прави всичко възможно двамата да се приберат невредими у дома. Но му доставя удоволствие да я слуша. И тя продължи…

Колкото и уморен да беше в действителност, Адам не успя да мигне. Въртя се цяла нощ в леглото и стана изнервен към пет. Излезе на терасата. Градът спеше. Преди тази гледка го успокояваше. Осветени в жълто от нощните лампи, кварталните улици и паркираните по тях автомобили създаваха усещане за уют. Сега му изглеждаха чужди. Отчайващо пусти и тъжни. Студеният въздух го превъзбуди. Кожата му настръхна и зъбите му започнаха да тракат. Прибра се на топло. Седна на канапето в кухнята. Стоеше сам в тъмното, без да включва лампата. Чуваше се единствено бученето на хладилника. Изми си лицето и легна върху дивана с очи, вперени в тавана. Небето зад прозореца започна да прелива от черно към тъмно синьо. Адам облече костюм, взе ключовете от колата и излезе.

Изт: blogreedgroup.wordpress.com

Дълго обикаля из сутрешните булеварди, заслушан в триенето на гумите върху асфалта. В тихото жужене на двигателя. Отказа се едва, когато слънцето обля високите жилищни сгради първо в оранжево, а после в бяло и сутрешният трафик започна да го притиска отвсякъде. Огледа се. Беше в картала на най-добрия си приятел. Погледна часовника върху таблото. Сигурно щеше да го завари у дома.

Вратата на панелния апартамент се отвори. Посрещна го рошавата глава на Николай. Адам носеше две кафета в пластмасови чаши и найлонова торбичка с баници от закусвалнята до блока.

— Я виж ти! Кой се е сетил да ми дойде на гости! Влизай, човече, влизай, избяга топлото!

— Дано да не бързаш. Искам да поговорим. Ако бързаш, ще те закарам. С колата съм.

Николай се усмихна и прозя едновременно:

— Копеле, аз да не съм бизнесмен като тебе, че непрекъснато да бързам за някъде. Ти май забрави, а? От няколко години съм на свободна практика. Ебаси, наистина не сме се виждали отдавна!

Адам го последва в мрачния коридор.

— Няма да обръщаш внимание на бардака, сори! Обикновено чистя само, когато идва жена, а това се случва веднъж на четири години, хахахаха!

Апартаментът наистина беше разхвърлян. Мърляв и вмирисан. Намираше се в една от онези високи панелни кооперации с олющени фасади, които стърчаха над града като сърдити великани.

Николай беше интелигентно момче с добро образование и остър ум. Можеше много повече от това! Притежаваше луксозен апартамент в центъра преди време. Имаше доходен бизнес и красива приятелка. После „избра свободата“. Никой не разбра мотивите му да зареже всичко, което бе постигнал и да заживее под наем в тази дупка на края на града, където се издържаше от писане на клюки за жълтата преса. Изглеждаше като криза на средната възраст, но Николай беше само на 31. Според собствените му думи, той цял живот бе преследвал мечтите на други хора: на приятелите, на семейството, на учителите от детството, на средата, в която беше израстнал. Разбрал, че не са негови едва, когато ги постигнал всичките. Тогава решил да живее вече за себе си.

Най-недоволна от всички, естествено, беше приятелката му. Свикнала с почивките в чужбина, с удобното жилище и с високите доходи на Николай, тя не прояви особена симпатия към идеите му и първа го напусна. Последваха я приятелите му, за които имиджът, новата кола, кариерата и лъскавата фасада бяха по-важни от споделеното детство. Остана само Адам. Дори с него се виждаха рядко. Николай отказваше предложенията му за финансова помощ с аргумента, че харчи 50 лева седмично за наем, а има четвърт милион в банката. „Откакто продадох апартамента на най-високите цени – точно преди кризата. Само Елена имаше нужда от този хангар, така или иначе. Но тя си отиде.“ Отделно получаваше хонорари. „Малко хора знаят, че в жълтата преса плащат най-добрите хонорари.“

Такъв беше Николай — странен и, дори, може би малко луд в очите на другите, но сам за себе си твърдеше, че е „единственият трезвен човек в натикания до козирката с илюзии свят“. При всички случаи Адам се нуждаеше точно от неговия съвет в момента.

Настаниха се в хола, където липсваше друго обзавеждане, освен малка библиотека, пълна с книги на духовна тематика, ниска масичка с поставен върху нея лаптоп, едно наргиле и няколко нахвърляни по земята водни матрака — наследство от предишния му луксозен начин на живот. Адам се отпусна върху меката повърхност с облекчение. Самотното шофиране и безсънната нощ го бяха изтощили. Николай сервира кафетата и баниците в меден поднос за чай, купен от Женския пазар. Постави го директно върху земята. Закусиха мълчаливо, след което Николай разпали наргилето и подаде мундщука на Адам.

— Опитвам се да ги откажа. От две седмици не съм си купувал цигари, откакто срещнах…

— Някога да съм слагал тютюн в това наргиле, мой? Знаеш ли как му викат арабите?

— Как?

— Викат му „шиша“, като на хашиша. Ваяли са ги от глина едно време, затова наргилетата имат кръгла форма. Тогава арабите още не са познавали тютюна. Спретнали са си перфектния бонг! — Николай дръпна от маркуча и наргилето закъркори.

Въгленчето почервеня. Водата в металния резервоар забълбука кротко. От устата му излезе гъст бял дим и помещението се изпълни с миризмата на изгорял коноп. Пресипналият глас на Николай продължи:

— Чак турците, когато дошли да ги завладяват, им показали, че в наргилето може да се слага и тютюн. — Знаеш ли, че Египет е бил 400 години под турско робство? — отново подаде маркуча на Адам.

Адам го пое с колебание.

— Откъде се снабдяваш? Нали нямаше вече никакви приятели!

— Аз пък не мога да разбера защо всички трябва да сте толкова загрижени! Останал съм без приятели, нямал съм гадже, живеел съм мизерно. Робите не могат да разберат свободния човек. Свободата ги плаши. Не знаят какво да правят с нея. Затова предпочитат да я отрекат, да се отнесат снизходително към свободния, да му се изсмеят в лицето и да я карат по старому, вместо да станат като него. Ама трябват топки за тая работа!

Адам му върна маркуча. Николай се напрегна:

— Ей, ти да не вземеш да ми се обидиш нещо сега! Аз говоря по принцип. Знам, че винаги си ме приемал такъв, какъвто съм.

— Не ти се сърдя, идиот смотан! Но няма да пуша, защото искам съзнанието ми да е чисто. Предстои да взема важно решение, което може би ще промени целия ми живот. Всъщност, точно затова съм тук. Дойдох да ти поискам съвет. А ти май току-що ми го даде, без дори да знаеш какво ще попитам.

— Хехе, така е, защото съм си отворил третото око — Николай дръпна от наргилето. — Не знаеш какво изпускаш, братле! Купих първокласен марокански хеш от един арабин на Женския и го смесих с Мара, за да гори по-лесно. Козът също е голям чук. Айде, сподели какво те води насам, че ми стана интересно… преди да съм си махнал главата тотално.

Адам му разказа всичко — как е предложил на Стефания, за срещата с родителите й, за офертата на Чобанов, за предстоящата сватба, за супермаркета, за салатения бар и за любовта, която беше го връхлетяла като товарен влак точно в най-неподходящия момент от живота му.

— Добре, бе, пич, аз не мога да те разбера тебе. Какво изобщо има да мислиш? Работиш работа, която ти е безразлична. Навремето искаше да ставаш писател, а стана счетоводител. Заради вашите. Сега живееш с жена, която също ти е безразлична, а баща й се опитва да те направи роб! Не ми се сърди, но по-прецакан едва ли някога си бил! Като игнорираме материалната страна на нещата, разбира се. Ако кинтите на баща й могат да те направят щастлив, тогава окей, прав ти път, избери насраните мангизи! Но не могат. Парите купуват само удобства. Щастието идва от другаде. И Съдбата е решила да ти го покаже точно в най-подходящия момент! Изпраща ти човека, когото цял живот си чакал. Тази жена, доколкото разбирам, не само изглежда като богиня, но и ти съдира кожата в леглото. Артистична натура е, със свободни разбирания. Нямам идея какво намира в човек като теб, но, честно да си призная, направо ти завиждам! Де да имах и аз такъв късмет! Художничка, която продава картини на богати пенсионери в Швейцария. Има собствено ателие, където можеш да се настаниш да живееш. Красива, талантлива и необвързана на всичкото отгоре! И освен това е влюбена в теб! А ти все още се чудиш?!

— Но…

— Никакво но!

— Значи ти би зарязал всичко и би заживял с нея, ако беше на моето място, така ли?

— Човече, аз вече съм зарязал всичко!

— По-сложно е, отколкото си мислиш.

— Виж, ще ти го обясня по най-простия начин, за да ме разбереш…

Николай дръпна от маркуча, издиша, закашля се и продължи с насълзени очи:

— Когато се наложи да избираме в този живот, ние го правим, ръководени от две чувства: действаме от позицията на страха или от позицията на любовта. Средно положение няма. Ако избереш да останеш при Фани и семейството й, ще го направиш, защото те е страх. Ако избереш да последваш сърцето си, ще го направиш от любов. Кой, според теб, е правилният избор?

Адам стана, наведе се над най-добрия си приятел, взе лицето му в шепи, целуна го по челото и излезе, без да каже нищо.

* * *

Следващите седмици бяха кошмарни. Заяви на Фани, че иска да поживеят разделени за известно време. Каза й, че трябва да обмисли приоритетите в живота си. Повтори го няколко пъти. Първоначално тя прие всичко за шега. После се разплака. След това му удари шамар. Започна да го заплашва. Накрая тръшна вратата и отиде при баща си.

Излъга всички, че го прави заради себе си, а не заради друга жена. Смяташе, че така ще приемат неизбежното по-лесно, но успя да ги вбеси. Гордите представители на рода Чобанови се обърнаха срещу него. Баща й го заплаши с разорение, а майка й му каза никога повече да не стъпва у тях.

— И забрави за влиятелните си приятели — допълни тя. — Вече можеш да разчиташ само на влиятелни врагове!

Фалитът не го плашеше особено. Дори сам работеше по въпроса. Всеки ден освобождаваше служители, опразваше помещения, продаваше техника и мебели, прехвърляше клиенти на конкуренцията, изплащаше обезщетения. Съвсем скоро се стопиха всичките му спестявания. Но само така можеше да избяга от зависимостта си към Чобанов.

Единственото, което го интересуваше се новото начало. И разкошното тяло на Юлия, разбира се — тяло, в което се губеше с наслада часове наред всяка нощ. Тяло, което го караше да гледа на унизителните дни, изпълнени с тревога и заплахи от високо, като на малоумна детска игра. Запази само колата. Премести се да живее в ателието на Юлия. Запази в тайна новия си адрес и за новия си
начин на живот.

Два месеца по-късно

Адам отвори очи по обяд, както обикновено. Омачканите чаршафи до него бях празни. Юлия ставаше рано. Измъкваше се още в шест и гледаше да не го буди. Взимаше душ и веднага излизаше навън, за да улови утрото с обектива. Цял ден обикаляше по улиците, наблюдаваше хората, гълъбите, фасадите на къщите, изследваше пулса на градския живот и търсеше нови сюжети. Снимаше всичко, което й направеше впечатление, после двамата разглеждаха снимките, обсъждаха ги, пиеха вино, правеха любов, лепяха колажи от натрупаните кадри и така се раждаше вдъхновението за ново платно. Или за серия от нови платна. Картините продаваха на богати европейци.Адам се възхищаваше от таланта й, но богатите рядко дават пари за талант. Интересуваше ги само авторът и неговата, за предпочитане драматична, съдба. Всички галерии, в които Юлия излагаше, получаваха драматични истории, написани от Адам. Въображението и перфектният му английски работеха за нея. Представяше я за раково болна или за нещастно разведена, с дете-инвалид, описваше по-мрачните й платна като резултат от неуспешен опит за самоубийство. Така картините се продаваха по-лесно.

Това нямаше нищо общо с истината, но за да оцеляват в бранша, повечето художници се принуждаваха да лъжат. Това в особено голяма степен важеше за жените с четка в ръка. Юлия не се срамуваше от тези детайли. Приемаше ги като част от занаята и си играеше ролята добре. По-важното за нея беше, че с парите и двамата можеха да живеят нормално, тъй като неговите спестявания отдавна бяха свършили.

Адам най-после се отдаде на истинския си талант — да съчинява истории. Само в литературата намираше спасение, след като разруши целия си досегашен живот. И в Юлия. Двамата бяха сигурни, че дебютният му роман ще пожъне небивал успех. Трябваше му време, за да го довърши, а Юлия нямаше нищо против да му го осигури. След това планираха дълго пътешествие из красотите на Стария континент — нещо като меден месец.

Докато си миеше зъбите, Адам размишляваше върху сюжета. Разполагаше с няколко часа преди Юлия да се прибере. Тя обикновено се връщаше към шест вечерта — уморена, но вдъхновена от заснетото и преживяното. Нямаше търпение да му покаже снимките, да ги обсъдят, да вечерят, после двамата прекарваха блажени часове върху голямото й кръгло легло, любеха се под душа, във ваната, на пода, върху масата за хранене, на кухненския плот. Бяха похотливи и ненаситни, като двойка тийнейджъри, не можеха да се наситят на допира на телата си. Към дванадесет излизаха да се поразходят. Еднакво харесваха спокойствието на нощта, когато колите по улиците оредяваха и пешеходните алеи опустяваха. Градът ги правеше свободни по това време. Имаше твърде малка вероятност да срещнат случайно някой от познатите на Фани. Полунощ беше тяхното пладне.

Уикендите бяха изцяло за творчеството на Юлия. Тя опъваше платната, пръскаше навсякъде инструментите и започваше да работи под звуците на силна музика. Рисуваше цял ден, понякога и в неделя до късния следобяд. Неделната вечер прекарваха заедно на пейка в парка или прегърнати в леглото. Обсъждаха новите си идеи, четяха поезия или просто мълчаха. Адам обичаше да масажира красивото й тяло с часове. Спазваха рутината нарочно, защото им помагаше да канализират енергията си и да бъдат продуктивни. Няма нищо по-деморализиращо от хаоса в абсолютната свобода на ежедневието, окупирано единствено от творчески проекти и плътска наслада. „Режимът“ им позволяваше успешно да напредват с работата. След като завършеше романа щяха да си отдъхнат.

Изт: homeschoolhappymess.com

„Монополи“ растеше. Историята ставаше все по-заплетена, героите оживяваха в главата му, започваха да водят свой собствен живот, ставаха реални, а мисълта му течеше гладко. Постоянно му идваха нови идеи как да направи сюжета още по-интересен. Пишеше между пет и десет страници на ден, в зависимост от вдъхновението. Това му отнемаше час-два. После идваше „моментът на пресищане“. Правеше кратка тренировка с уредите за фитнес, струпани в единия край на просторното ателие, взимаше душ, отваряше бира, наместваше се удобно в кожения стол пред монитора и започваше да редактира.

Колкото повече напредваше, толкова повече нови ситуации, персонажи и идеи навлизаха в сюжета му. Всяка нова идея водеше до друга, а принтираните страници върху бюрото се увеличаваха. Тревожеше го мисълта, че романът може да не бъде завършен скоро. Заплашваше да стане прекалено голям. Юлия го подкрепяше и стимулираше творческите му хрумвания. Непрекъснато му повтаряше да не поставя бариери пред себе си. „По-важното е всяка думичка да е на мястото си, всяка сричка да е излязла от теб, във всяка буквичка да виждаш себе си — казваше му тя. — Няма значение колко на брой са думичките.“

„Монополи“ разказваше за 4 деца, които играят на едноименната игра. Вдъхновяваха го спомените от детството, когато Адам и братовчедите му прекарваха дни наред в местене на фигури по картонения квадрат. Сами измисляха нови правила, с които непрекъснато обогатяваха играта: теглеха заеми, инвестираха, съюзяваха се един срещу друг и се разоряваха, правеха си „мръсни номера“, надпреварваха се да изкупуват терени, строяха хотели и казина, изплащаха наеми, забогатяваха и фалираха. Хипнотичният ефект от играта върху детското въображение беше невероятен.

Същото правеха и неговите четирима малки герои, с единствената разлика, че родителите им от време на време проявяваха интерес към тяхната игра. Постепенно възрастните започват да разбират, че съдбите на четиримата играчи удивително съвпадат със съдбите на четирима известни олигарси, които редовно запълват новинарските емисии.

Рорителите се притесняват, че децата им получават вдъхновение от света на големите така, както го отразява малкият екран. Забраняват им да гледат телевизия, но продължават да следят играта. А тя се точи месеци наред, от уикенд на уикенд, по време на традиционните семейни сбирки. За ужас и недоумение на възрастните, съдбата на играчите продължава да следва с изключителна точност живота на магнатите от реалния свят, макар децата отдавна вече да не гледат телевизия.

Родителите стигат до идеята, че го правят тайно. Така се ражда идеята за малък експеримент: заключват приемниците по тавански помещения, освобождават децата за една седмица от училище и ги поставят под „домашен арест“. Целта им е да видят какво ще се случи в играта, която хлапаците продължават с огромно настървение, тъй като вече си имат публика, а освен това не им се налага да ходят и на училище. Оказва се, че не реалните събития диктуват хода на играта, а точно обратното — играта по някакъв начин ги предхожда и влияе върху съдбата на хората от истинския свят. „Монополи“ ставаше все по-интересен…

* * *

Доволен от себе си, Адам затвори капака на лаптопа. Шумът в ключалката беше ясен сигнал, че работата му за деня е приключила. Неговата любима се прибираше! Всеки момент щеше да докосне устните й, да чуе гласа й, да погали косите й. Доизпи бирата на екс и се отпусна в удобния кожен стол. За първи път в живота се чувстваше щастлив. Цялостен. Завършен. Беше влюбен, свободен, изпълен с творческа енергия. Трябваше да изпрати някакъв подарък на Ники! Не, по-добре да му го връчи лично! Дължеше му толкова много! Домъчна му за най-добрия му приятел. Вдигна мобилния и го набра. Парфюмът на Юлия го заля откъм гърба и ръцете й се спуснаха по гърдите му. Горещите й устни започнаха да го целуват.

— Ало — съненият глас на Ники изпука в слушалката.

„Отново се е напушил“ — помисли си Адам.

Шест месеца по-късно

Алуминиевите масички пред будката за кафе и цигари до входа на Николай — това беше мястото, където двамата започнаха да се виждат редовно, след като подновиха отново контакт. Устройваше ги идеално. Адам не искаше да се мотае излишно из центъра — можеше да засече някой от обкръжението на Фани или, не дай Боже, самата Фани. А Ники рядко излизаше от апартамента в панелния небостъргач. Правеше го само, когато отиваше да си купи трева. Той продължаваше да се издържа с писане на клюки за жълтата преса, които съчиняваше сам. Откакто приятелите и жена му го изоставиха, социалните му контакти бяха сведени до минимум. Това, очевидно, не го притесняваше. Но срещите с Адам го ободряваха. „Още един човек избра личното си щастие пред илюзията за същото в главите на другите“. Имаше принос за това и се гордееше с постижението си. Съвсем чистосърдечно се радваше на щастието на Адам — на творческите му стремежи, на процъфтяващата му любов. На това, че изглеждаше като прероден. Адам, от своя страна, го разбираше и беше един от малкото хора, които не го упрекваха за изборите, които беше направил.

— Бира? Аз съм на ред тоя път.

Ники кимна с глава. Адам отиде до фризера и започна да опипва бутилките, за да избере най-студените от тях.

„Нещо не е наред. Задължително трябва да разбера какво не е наред!“ — Николай извади пакет Lexington и започна да свива цигара. Огледа се внимателно. Пусна няколко трохи хашиш в тютюна, облиза хартията, зави цигарата, поднесе огънчето и вдиша от ароматната смес с доволна физиономия. Две потни бутилки „Загорка“ издрънчаха върху алуминиевата масичката пред него. От гърлата им бликаше студена пара. Чукнаха се. Отпиха.

— Юлия е, нали? — попита Николай.

„Никога не приемай жената за даденост, още по-малко нейната любов!“ — напомни си той, но не го сподели със своя приятел. Изглеждаше му достатъчно притеснен и без това. След тежка въздишка Адам заговори:

— Преди няколко седмици изведнъж нещо в нея се промени. Казвал съм ти, че обича да излиза рано, да кръстосва улиците и да прави снимки из града. От ден на ден започна да става все по-затворена в себе си, все по-меланхолична. Сякаш нещо я тревожеше там, навън, докато аз стоях в ателието и пишех като луд. Връщаше се уморена и мълчалива — без снимки, в най-добрия случай с няколко фотографии, а не стотици, както преди. Спря да рисува през уикендите. Това беше тревожен сигнал за мен. Опитах се да разбера какво става, но тя отклоняваше въпросите ми с недомлъвки. Все по-рядко започнахме да правим секс…

Николай го прекъсна:

— Това е нормално. Случва се на всички двойки, не се притеснявай! Като се ожените, ще правите секс дори още по-рядко. В един момент гърнето пресъхва. Изяли сте всичкия мед. Говоря ти от личен опит — усмихна се той.

— Още не си чул най-лошото! — помръкна Адам. — От няколко дни сме разделени. Не зная дали изобщо някога ще се видим отново.

— Копеле! Защо не се обади по-рано? Защо мълчиш като гъз? Мамицата ти, сигурен съм, че ще измислим нещо! Не може една връзка като вашата да свърши просто ей така!

— Не е на Луната. Юлия замина за Индия. Каза ми да не се интересувам от нея, да не я търся. Писа ми, че никога няма да се видим отново. Не и в този живот

През 50-те години на шуменската баня имало надпис: “Къпете се редовно – поне веднъж месечно”. Може би затова за българите се говори, че са народ, който си пожелава честита баня и честито бръснене. В най-новата си история този народ има повод и за още една честитка: „Честито мислене!“. Повод дава официалният ден за размисъл преди избори.

Какво ли си е представял геният, измислил този ден? Може би как хората през целия предходен месец, когато е вървяла кампанията, с лист и молив в ръка са стенографирали посланията от рекламните клипове на партиите. Скицирали са дръзновените физиономии на кандидатите и с цветни боички са нанасяли багрите на знамената им върху записките си. И когато дойде съботата за размисъл, хората сядат, вадят записките и започват да размишляват. „Дай да видим сега – казват си хората, размишлявайки. – тази партия ще извади прокуратурата от съдебната система, обаче пък другата ще преразгледа публичния сектор и ще реформира данъчно-осигурителната система. Парите ли да следват ученика или ученикът следва парите. Откъде да мине тръбата на Южен поток – през Козлодуй или през Белене? Ще спасяваме ли банките с пари от бюджета или ще спасяваме бюджета с пари от банките?“. Ей в такива размисли ще мине предизборната събота на хората. Или така ще стане поне в представите на онзи, който иска да има ден за размисъл.

Какво друго си представя този човек? Може би циганска махала. Панелни блокове с избита дограма. Бунища под балконите. Коне в холовете на апартаментите. Слънцето пече, мухите бръмчат, но освен тяхното бръмчене не се чува нищо друго. Тишината е напрегната. Напрегната е, защото циганите са излезли пред блоковете, обронили са глави върху юмруците си като някои мислители на Роден и размишляват. Циганките не смеят да гъкнат. Даже циганетата не крещят, а само с помръдват устни. Идват брокери и предлагат да купуват гласове. „Да се махате оттук, Господ да ва убий! – кълнат циганките. – Не виждате ли, че размишляваме! Не знаете ли, че е ден за размисъл!“.

Да видим сега какво пречи на размишляването. Две неща: предизборната агитация и алкохолът. Затова и са забранени в този ден. Тоест, желаещите да се нальоскат в деня за размисъл, няма да могат да си купят алкохол от магазина, нито пък да се нацепят в кръчмата. Ще трябва да се нарежат по домовете със закупен предния ден алкохол. Не знам как това ще се отрази на качеството на размисъла им, но сигурно има хора, които знаят. Що се отнася до агитацията, то тук сякаш мога да намеря някакво обяснение за себе си. Представете си човек, който цял ден е размишлявал и е решил да гласува за партия ААА. Тръгва към секцията и, не щеш ли, отпред го пресреща активист и му изкрещява: ГЛАСУВАЙ ЗА БББ! Човекът се сепва, обърква се и в крайна сметка гласува за БББ, а не за ААА, както си е бил наумил предварително. Справедливо ли е това спрямо човека? Не е ли гавра с размисъла му?

Ето защо се питам добре ли е да има ден за размисъл, зле ли е или е все едно. Сложна работа. Ще трябва да размишлявам още.

Tweet

„Веднага започваме работа по стратегия за спешната помощ. Само с увеличение на заплатите , което разбира се трябва да се случва редовно, и...

Известни са съставите на Спартак 1918 и Левски за 1/16-финалния мач за купата на България, който започва в 16 часа на стадион „Спартак“. В...

Преди два дни (21/09/2014г.) обявеният, но все още не всъпил в длъжност нов-стар директор на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов бил дал интервю за БНР, а аз едва сега да му се "насладя" и да разбера програмните му на...

Наднормено запрашаване на въздуха е измерено вчера във Варна, съобщи на сайта си Изпълнителната агенция по околната среда. Фини...

Стартът на шестото издание на футболния турнир за купата „Комфорт 2014“ е отложен за утре заради проливния дъжд и лошото време. В сряда...

Шофьор на 52 години от Нова Зогора, карал камион МАН, загина при катастрофа във Велико Търново, съобщиха от пресцентъра на Областната...

Около 15 часа се очаква районният съд в Сандански да излезе с решение каква мярка за неотклонение да наложи на 39-годишния Никола Манчев,...

Георги Иванов-Геша е обезпокоен от ситуацията около бившия му съотборник Златко Янков в Спартак. Геша не визира само петте поредни...

В местността „Малкото море”, южно от морския фар на Шабла, ще се проведе фестивал на хвърчилата, който е посветен на световно застрашения...

/Поглед.инфо/ Представител на Протестна мрежа поведе Изборния борд. Както е известно, органът към Министерския съвет, наречен Граждански борд за свободни и прозрачни избори, се ръководи на ротационен принцип, като предния път председател бе бившият конституционен съдия Емилия Друмева.

/Поглед.инфо/ За да добиете представа за бедността и мизерията, както и за гнева срещу политиците в България преди изборите на 5 октомври, е нужно да погледнете само град Мизия. Това се казва в репортаж на агенция Франс прес от пострадалия от наводнения град.

На 19 септември около 14:20 ч. в кв. Галата на кръстовището за местност “Боровец» при полицейска проверка на водача на Шкода – Ф. Я., на 49 г., е...

Двама мъже бяха прегазени от влак при отделни инциденти в рамките на един час в Казанлъшко, пише trud.bg. 67-годишен мъж бе блъснат от...

Голам скандал предизвикаха две дами, след като си тръгнаха с количката за пазаруване от голям супермаркет в Пловдив, предаде Марица. ...

Изобщо няма да влизам в поименен задочен спор ( с изказалите се по темата в българските медии) по отношение на безспорния факт по повод Деня на независимостта: истината е , че днес българите са по свободни от всеки период, когато са били под пряката или косвена окупация на Русия и СССР. Но свободата не е сред ценностите, които адептите на руско-съветското робство ценят. С хора, заразени от робски манталитет, умеят да разговарят на техния език само надзирателите им.

Какво от това, че днес сме имали някаква си свобода да говорим и пътуваме свободно, казват робите. За тях е важно, че по време на съветското робство сме имали индустриализация- същата която изсмука населението от селата, запрати го в крайградските коптори за чест и слава на тоталитарната държава в борбата за повече бетон за бункери и метал за бодлива тел, докато комините и мините унищожиха уникални природни пространство по метода на т.н. „екстензивно развитие” – т.е. безогледна експлоатация на човешки и природни ресурси. А когато експлоатацията достигна точката на прекършване, другарите вандали просто смениха идеологическата дрешка с банкерски и мениджърски костюми, от които лъха на див капиталистически цинизъм.

(Почти) всички, дори и доста демократично мислещи българи, кълнат пустата емиграция ( на Запад) в годините на прехода, която лишава България от нейната млада смяна. Защо обаче българите търсят щастието си другаде, а не в проруския анклав тук или в самата Русия с нейните простори или пък не желаят да мият чинии точно в баровските ресторанти на Москва, най-скъпарския град на света?

И още един въпрос: стига да имаха свободата на пътуват и избират, колко българи щяха да останат в България, ако шлюзовете на охраняваната като огромен концлагер НРБ бяха отворени по времето, когато не само свободолюбивите, но и робските души мечтаеха за западен стандарт на живот?

Критиците на прозападната ориентация на България правят всичко (не)възможно да сложат знак на равенство между пълната загуба на българския суверенитет при руската окупация след 1878 г. и съветската пряка и непряка окупация за цели 45 години.

Ето обаче какво празнуват други народи, освободили се от съветско робство, докато ние получихме от петата си колона като национален празник втори пореден руски подарък- преди беше 9 септември във връзка с победилата съветска окупация, а след като той беше отменен поради изхабяването на съветската пропагандна плоча, от руската рулетка ни се „падна” 3 март , началото на руската окупация през 1878 г., която сърцатите българи успяват да отхвърлят с упоритостта на истински патриоти след дългогодишни упорити битки за независимост, довели до 22 март септември 1908 г. под формата на обявяването на Царство България.

Като казвам, че сме уникални в приемането на руското заробване на България, това не са празни приказки, а факт, виден от следното сравнение с други страни и народи, откъснали се от руската имперска зависимост и съответно избрали да обявят освобождението си от СССР и Русия за национални празници.

Армения — 28 май (Ден на независимостта — от СССР, 1991 г.)
Естония — 24 февруари (Ден на независимостта — от Болшевишка Русия, 1918 г., същият ден се празнува и като Ден на републиката)
Киргизстан — 31 август (Ден на независимостта — от СССР, 1991 г.)
Латвия — 18 ноември (Ден на независимостта — от Болшевишка Русия, 1918 г.)
Литва — 16 февруари (Ден на независимостта — от Русия, 1918 г.)
Молдова — 27 август (Ден на независимостта — от СССР, 1991 г.
Полша — 3 май (Ден на конституцията) и 11 ноември (Ден на независимостта от Австро-Унгария, Германия и Русия, 1918 г.)
Приднестровие (Русия) — 2 септември (Ден на независимостта — от СССР, обявена през 1990 г., не е международно призната държава)
Таджикистан — 9 септември (Ден на независимостта — от СССР, 1991 г.)
Татарстан — 30 август (Ден на суверенитета — от СССР, обявена независимост през 1990 г., непризната спрямо Руска федерация на референдум през 1992 г., има статут на автономия)
Туркменистан — 27 октомври (Ден на независимостта — от СССР, 1991 .
Украйна — 24 август (Ден на независимостта — от СССР, 1991 г.)
Унгария — 15 март (Ден на революцията, 1848 г.), 20 август (Ден на Свети Ищван I — първи крал и основател на държавата) и 23 октомври (Ден на републиката и революцията, 1956 г.)
Узбекистан — 1 септември (Ден на независимостта — от СССР, 1991 г.)
Финландия — 6 декември (Ден на независимостта — от Русия, 1917 г.)

Само в Булгаристан съветската пета колона успя да наложи доминиращо руска дата в историята ни като най-важното събитие за нас под претекст, че без него нямаше да я има България. Нима? Откога в историята условното наклонение в минало време е легитимен инструмент за строене на хипотези какво не би се случило, ако не се беше случило нещо друго?

Във всеки случай водачите на българското национално осъзнаване, като Раковски, отлично са си давали сметка какво се крие зад руската политика на „закрила” на православните славяни и гръмко са предупреждавали сънародниците си. Само че великите манипулатори от Великото народно събрание, вместо да послушат великите българи, ни дариха със спешно изкована конституция, с която изпреварихме всички останали еманципирани вече от СССР сълагерници от соцлагера. Оказахме се първите с нова конституция и първите с легитимирана чрез изборна победа на преименуваната компартия.

Плодовете на това съветско Генно модифицирано овластяване (ГМО) берем днес като държава, в която неформалната власт е в ръцете на борещи се да се харесат на Путин политически спекуланти.

Share on Facebook

Проходът на Републиката е временно затворен за движение на тежкотоварни камиони, за да бъде предотвратено натрупването им в района на...

Пътник от на Фолкваген транспортер без винетка опита да подкупи полицаи от автопатрулен екип на РУП Аксаково. На 21 септември около 09,40 ч....

Заради жена е избухнал скандалът в Бузовград, при който 62-годишният Ибрям Карахасан стреля из улиците на селото, съобщава topnovini.bg....

Силните изяви на Петър Денчев в шампионата на Узбекистан му донесоха нова положителна оценка. Българският страж на Навбахор застана...

Три възрастни жени загинаха при серия пътни инциденти само за последните 24 часа. Вечерта жена на 63 години е била ударена от кола във Варна,...

Стрелецът Никола Манчев бе изведен преди минути от следствения арест на РУП – Сандански. Очаква се в 13.30 часа да се гледа мярката за...

47 души са ранени край град Драчево в Македония, след като автобусът, с който пътували, се преобърнал, съобщиха македонски медии. 14 души са...

От администратора: Получен е сигнал за подготовка за купуване на гласове в село Бодрово, община Димитровград - за политическа формация участваща в изборите. Проверката на екипа ни, установи, че резултатът за тази партия от изборите за ЕП в село Бодрово (2014) е бил завишен в пъти, в сравнение с резултата за същата партия от парламентарните избори през 2013г. Подателят твърди, че на евроизборите тарифата за купен глас е била 30 лева.

Три тира са се блъснали в района на „Мировенско шосе” и „Околовръстен път”, съобщиха от СДВР.Сигналът за катастрофата е получен в 11.30...

Второто издание на платформата за млади автори МОТИВ започва през октомври, обявиха организаторите. Основната идея е да се даде...

Здравейте, в предизборния клип на ДПС има кадри, на които Лютви Местан целува деца. Един или два кадъра се включват в колажа, който се показва по време на предизборния клип. Не съм сигурен дали това е редно. Благодаря, Б.И.

В съседна Сърбия падна първият сняг. Снежната покривка в планината Копаоник в източната част на страната вече е няколко сантиметра....

Състезателите на Черно море-Порт Варна ще бъдат официално представени пред феновете непосредствено преди контролата тази вечер срещу...

Наш читател изпрати ексклузивни снимки от Аспарухов мост. Там е станала преди минути верижна катастрофа с 4 коли. Няма данни дали има...

Сняг заваля в планината тази сутрин. Около 11 часа на прохода Петрохан вече имаше около 3 см снежна покривка. Заснеженият участък е с...

Жители на гърменското село Ореше скочиха срещу опитите на ВиК да им бъдат монтирани водомери и най-сетне да почнат да плащат за...

/Поглед.инфо/ Скандалният Евгени Минчев призна в ефир, че е правил секс за пари. Това направи той в снощното издание на "ВИП Брадър" при мисия, в която съквартирантите трябваше да бъдат откровени по отношение на различни твърдения, изказвни в публичното пространство

/Поглед.инфо/ Проливният дъжд блокира центъра на София. Огромни километрични колони задръстиха бул. "Цариградско шосе".

Боян Георгиев, Varnasummer.com Сградите – паметници на културата са част от историята на всеки град. В цял свят институциите и гражданите...

www.socbg.com   Добре дошли в Албена! Йордан-Йовковата героиня Албена дава името си на комплекса, който след 1968 г. бързо се разраства...

Кой разцепи ВКС?

Противници на абортите призоваха правителството на Испания да не отстъпва от позициите си

Днес стачката на пилотите на авиокомпания „Ер Франс” продължава за девети пореден ден, предаде агенция Франс прес. Компанията ще...

62-годишен мъж почина в казанлъшката болница тази сутрин, след като бе прегазен от пътнически влак Карлово- Тулово, съобщи Дарик. Смъртта...

Екшън в Якоруда вдигна на крак полицията и Спешния център. 34-годишният Ю.Ю. нападна с остър предмет, най-вероятно нож, и окървави 24-годишна...

Интернет порталът Dir.bg се продава. Потенциалният нов собственик на "Дир.БГ" АД - сега притежавано на Владимир Жеглов - е "Лого-къмпани" ЕООД....

Циганско лято ще има. Това обявиха наши синоптици и уточниха, че след няколко дъждовни дни времето ще се подобрява. Ако чакате циганско...

/Поглед.инфо/ Парадоксално е, че медиите в България заобикалят една очевидна истина - в Украйна се води реална гражданска война, загинаха над 10 000 души, страната е съсипана и се връща едва ли не към феодализма.

/Поглед.инфо/ Минахме един много тежък преход, хората не очакваха това нещо. Както всяка революция, а нашата беше нежна - без терор, убийства и заточвания, всеки можеше да прави това, което иска, но е допустимо за обществото. Това каза първият демократично избран президент у нас Желю Желев (1990-1997) в ефира на Тв7.

/Поглед.инфо/ Грипът идва с четири щама през този сезон. Според специалистите от Световната здравна организация половината са тип А, а другите два - В. Най-популярен безспорно е свинският грип или А(H1N1), който е известен и като Калифорния.

47-годишен мъж е бил пребит на Аязмото в Стара Загора в първите часове на 22 септември, съобщиха от пресцентъра на полицията. Сигналът за...

Есента вече е факт, а зимата чука на вратата ни. Дали обаче сме готови да посрещнем снега и студа, без да се притесняваме, че пораженията от...

Не съм искал да убивам Васко, уплаших се и го ритнах. Това каза в съдебната зала Йордан, който бе задържан за убийството на 24-годишния Васил...

Играещият треньор на Суворово Венцислав Желев е бесен на ЗС на БФС (Варна) заради неуважена жалба. Както е известно, клубът настояваше...

Най-масовите лекарства, които се продават свободно в аптеките, са поскъпнали, показа проверка на в. „Преса“ в София, Пловдив, Варна и...

22-годишен студент, който се разхождал в природен резерват в щата Ню Джърси на час път до Ню Йорк, бил атакуван и убит от черна мечка,...

С човек по-малко Черноморец (Балчик) измъкна 1:1 от Светкавица в Търговище. Домакините поведоха с 1:0 след гол в 45-ата минута, а в 60-ата гостите...

За неосъзнаваната патриархалност на обществото в контекста на блажната боя

/Поглед.инфо/ Проблемът е, че никой не вярва на политиците. Ние се намираме в много голяма криза, защото аз не виждам желанието на политиците да разбият тази бариера.

/Поглед.инфо/ Въпреки твърденията на служебното правителство, че прави само минимални, належащи промени, реставрацията на кадрите на ГЕРБ вече обхваща десетки структури на администрацията и държавните фирми.

294 свободни места за деца, родени през 2010 и 2011 г., има в детските градини на Варна, съобщават от дирекция „Образование, младежки дейности и...

Дали ще има газова криза, или не е трудно да се предвиди, но има голяма вероятност, че може да стане това нещо. Това каза пред журналисти...

/Поглед.инфо/ Лобирал съм за Искров пред Бойко, в смисъл, че е младо момче, усмихнато, готино, лъчезарно, експерт... Приятелството ни е в минало време!

“Да направиш документален филм, това значи да откриваш, да бъдеш отворен, да се учиш и да следваш любопитството си”.
Спайк Джоунз

От самото създаване на Горичка досега, ние, агентите в-и-около нея, винаги сме търсили. Тенденции, каузи, проблеми и техните решения. И разбира се, преди всичко, лицата зад тях.

Винаги сме били напълно откровени с всички. И винаги сме били готови да чуем нечия история. Да изслушаме този, който я разказва. Понякога само това вече е достатъчно.

Целта ни е била да разберем това, което ни се говори, да попием от опита на тези, които вече са минали през нещо – тъжно или весело, мрачно или вдъхновяващо – и да го споделим с всички, които имат желание.

И винаги, винаги, винаги сме изгаряли от нуждата да откриваме – нови приятели с техните нови светове.

Точно затова направихме и Горичка Филм Фест 2014. Приятно гледане!

Подробна информация за всички филми, както и за дати, часове, цена на билетите, ще намерите на страницата на Горичка Филм Фест 2014.

В преследване на леда, фотограф: Джеймс Балог

Президентът на острова, фотограф: Кхиара Гоиа

Воден знак, фотограф: Едуард Бъртински

Продукти:
200г пилешки дробчета
1 тиквичка
2 картофа
1 морков
1 пащърнак
1 глава лук
1 шарена чушка
1 червен домат
1ч.л. сол
2с.л. фиде
1 жълтък
2- 3с.л. кисело мляко
½ връзка магданоз
1- 2с.л. олио

Приготвяне:
През есента приготвям богати супи. Използвам много зеленчуци и задължително застройвам супите. Предлагам чорба от пилешки дробчета в компания на зеленчуци и подправка. Накисвам пилешката карантия в купичка с вода. Зеленчуците измивам и почиствам. Тиквичките и картофите режа на малки кубченца. Кореноплодните срязвам на колелца. Главата лук скълцвам на ситно. Чушката надребнявам на малки парченца. В тенджера прехвърлям подготвените зеленчуци. Добавям дробчетите нарязани на дребно. Наливам литър вода. Похлупвам и варя на слаб огън, около 40 минути. Отхлупвам за да добавя доматен сок, фиде, сол и мазнина. Поставям капака и оставям супата да ври още половин час. Накрая поръсвам ситно нарязан магданоз. Оставям да охлади. Застройвам със жълтък и кисело мляко. Поднасям супата топла с препечени филийки или домашна питка.

Заради обявения жълт код за силен вятър Столична община напомня на гражданите да приберат недобре закрепените предмети от прозорците и...

Четиригодишно момиченце падна от тераса на втоиря етаж на къщата, в която живее семейството в Бобов дол. Малката Е.Ф. е транспортирана за...

Поредният традиционен турнир по футбол за купата на „Комфорт 2014“ стартира днес с четири мача на изкуствения терен на Общински спортен...

/Поглед.инфо/ Софийски градски съд ще заседава днес по третото дело срещу бившия вътрешен министър по времето на ГЕРБ Цветан Цветанов. По него той е подсъдим заедно с бивши директори на СДОТО за допустителство по служба.

/Поглед.инфо/ За предзимната подготовка на пътищата в страната трябват между 12 и 15 млн. лв. Това съобщи за „Монитор" шефът на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) инж. Лазар Лазаров.

/Поглед.инфо/ Най-масовите лекарства, които се продават свободно в аптеките, са поскъпнали, показа проверка на „Преса" в София, Пловдив, Варна и Кърджали.

Виолета Гурнакова „Всички сме свикнали с абсурдите в нашата държава. И дотолкова ни е обзела апатия, че отминаваме нередностите, които...

Фото Румен Сарандев Автобус от градския транспорт, обслужващ линията №32, и такси се сблъскаха тази сутрин край „Майчин дом”....

Цветан Василев пусна ново писмо до медиите, клиентите и служителите на КТБ. Банкерът, който е с мярка подписка в Белград, коментира...

/Поглед.инфо/ Пенсиите трябва да бъдат намалени догодина по швейцарското правило заради отрицателната инфлация през 2014 г., предупредиха експерти,цитирани от вестник "24 часа".

/Поглед.инфо/ ЕК не разполага "с данни за конкретна заплаха" от терористи срещу нея, заяви в понеделник говорителят на комисията Джонатан Тод, след като белгийски медии съобщиха, че местната полиция е открила "готови за употреба" взривове при една от операциите за пресичане на подготвяни терористични нападения в страната в последните месеци.

/Поглед.инфо/ Реже всичко и струва колкото керамиката, хвалят се учени

/Поглед.инфо/ "Ислямска държава" призова привържениците си да убиват граждани на страни от международната коалиция, сформирана да се бори с ислямистката групировка в Ирак и Сирия, предаде АФП.

„Твърдението, че тази зима ни очакват температури от -40 градуса, е доста абсурдно”, каза синоптикът Ивайло Славов на въпрос очаква ли ни...

/Поглед.инфо/ Порошенко готов с военен план Б, ако примирието в Украйна се провали

43-годишна жена, търговка на плодове и зеленчуци в Благоевград пострада сериозно тази сутрин, докато ровела из плодовете, за да ги подреди...