Долни другари зад трагедията в Горни Лом

http://ivo.bg/2014/10/03/%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b4-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b3%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b8-%d0%bb/

Не ви ли се струва странно, че смъртоносната драма в Горни Лом, толкова удобна за левичарско логаритмуване по темата за гадния капитализъм, напълно отсъства от предизборното спекулиране на изпечените политически спекуланти от левия спектър?

И ако също така изпечените лицемери от АБВ на Георги Първанов се опитаха да маркират нещо като позиция чрез нещо като декларация на възмущението, то от страна на „Позитано” дори този труд не си правят като имитация на усилие да защитят хората на труда ( поне на думи и поне посмъртно).

Причината е в това, че омертата свързва посмъртно навързаните като съветски черва, червивите от гадно спечелени мангизи другари и другарки. Само др. Михаил Миков си призна под сурдинка досега, че и той е придружавал др. Георги Първанов на обекта на смъртта в Горни Лом.

И толкоз- какво тук значи някаква си колективност в изпитването на партийната вина?!

Ето как навързаните в причинно-следствената връзка съветски черва са описани от сайта Бивол.

Великият майстор и неговите братя от ВзривоОпасната „Велика“ Ложа

03/10/2014

Масонската масовка отново на светло след трагичния инцидент в Горни ЛомМладен Дочев

bivol.bg

Взривът, който опустоши завод „Миджур” в Горни Лом и опечали десетки семейства, е на път да осветли една непублична фигура – тази на бизнесмена Валери Митков. До преди година и половина името на доцента от Минно-геоложкия университет в София е напълно непознато на широката публика.

През април 2013 година обаче доцент Митков е избран да замени Володя Лозанов заемайки най-висшата изборна длъжност „Велик майстор“ на „Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на България“. Велика, но никъде непризната, както вече писа Биволъ.

От автобиографията на възпитаника на Московския институт по стомани и сплави доц. д-р Валери Митков и на УНСС, поствана на електронната страница на МГУ „Св. Иван Рилски“ на адрес http://www.mgu.bg/cv/CV_MGU_BG_VEMitkov.pdf, става ясно, че доцент д-р Митков е ръководител на Висшата школа за подготовка за персонал за взривни работи. Колкото и иронично да звучи, той е международно признат специалист по безопасното боравене с опасните материали, като в това си качество неведнъж е изнасял лекции посветени на същата тематика на научни конференции в България, Русия, Словакия и Унгария.

При избора на Митков за негови заместници „братята зидари“ избират известния варненски бизнесмен Красен Кралев. Сред „почетните“ членове на Братството е и Румен Ралчев, полковник от резерва на УБО и бивш началник на охраната на Тодор Живков през 80-те.

Сред братята на „Великия майстор“ доцент Митков присъстват и други добре познати публични лица. Сред тях са настоящият министър на труда и социалната политика Йордан Христосков – един от двамата министри посетили мястото на трагедията, Марио Тагарински – бивш министър на държавната администрация в кабинета „Костов“, Иван Нейков – социален министър в същото правителство, десният политик Илко Семерджиев, покойният аферист Борислав Манджуков, застрелян пред Мол „България“ в София.

Фигурират и бивши областни и вице-областни управители, бивши кметове и стотици други обществено значими фигури (виж списъка в края на публикацията).

Според документи, които вече Биволъ е публикувал, в едно от подразделенията на същата ложа, наименувано от братята под названието “L036 Слънцето на Тракия Хасково“, членуват и Делян Добрев, екс- енергиен министър в кабинета „Борисов“. Добре известния финансист Емил Хърсев пък изпълнява длъжността „Велик секретар“.

Доколкото е известно доцент Митков е в членувал БСП, като се е причислявал към фракцията гравитираща около настоящия лидер на АБВ Георги Първанов.

Освен политическите си и масонски контакти на високо ниво Валери Митков има и интересни бизнес-партньорства. Справка в Държавен вестник показва, че на 5 август 2003 г. Софийският окръжен съд го освобождава от длъжността член на съвета на директорите на „Мина Чукурово“ АД, собственост на енергийния олигарх Христо Ковачки. И до момента „Видекс“ АД има миноритарен дял в мината.

В „Лопушна Енержи АД“ доцентът от МГУ е член на съвета на директорите, а стопанисваната от дружеството електрическа централа в с. Георги Дамяново, Монтанско, го свързва с известния пловдивски предприемач Стефан Папалезов и с неговата съпруга Аглая Василева-Папалезова – бивш модел и водеща в телевизия ББТ. Папалезов е бивш директор на завод „Ален Мак“, а понастоящем е акционер в „Макс Телеком ООД“, „Марина Яхтинг“, както и в инвестиционния фонд „Блек Сий Инвестмънт“.

Сред акционерите в „Лопушна Енержи“ е и „Хелиос Пауър“ АД с изпълнителен директор Иво Георгиев. Името на последния стана известно още около аферата с фалирането в периода 1996-1997 г. на „банката на Комсомола“ – Елитбанк, чийто съсобственик е заедно с Максим Димов.

Георгиев пък е бивш секретар на ДКМС, като през 1990 г. заедно с Росен Карадимов участва в заседанията на Кръглата маса. Сред съучредителите на банката е и лидерът на варненските социалисти Борислав Гуцанов. Последният бе задържана през 2010 г. и обвинен във финансови злоупотреби, но успя да осъди държавата в Страсбург и дори да стане депутат през 2013 г.

Друг акционер в „Хелиос“ е дружеството „ Грамекс“, представлявано от Петър Модев и Гаро Мамасян. През 90-те години Мамасян е директор във финансовата институция и сред разследваните при обявяването й в несъстоятелност заедно с изпълнителния директор Иво Георгиев.

Кръгът „Елитбанк“ във ВЕЦ-Георги Дамянов окончателно се затваря и с присъствието на другия акционер в „Хелиос“ – фирмата „Грийнтех Инжинеринг Солюшънс“, представлявана от Сашо Димитров и Румен Нанов. Последният пък е съдружник с Иво Георгиев и Максим Димов в МАКСКОМ ФБК ООД.

Справка в търговския регистър показва, че в „Нитроинжинеринг“ ООД съдружници на Великия майстор Валери Митков са руските граждани Николай Смагин, Владимир Мозговой и Александр Чернишов. Проверка на електронната страница на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България на адрес http://umispublic.government.bg/srchProjectInfo.aspx?id=12579 показва, че през 2009 година същото дружество е финансирано с грант в размер 231 965 лева по проект с наименование „Разработване и изследване на нов екологичен експлозив за граждански цели“ към Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“.

Валери Митков е в управата и на Първа частна ловна дружина, където участва заедно с охранителния бос Николай Климентов от Батак, собственик на охранителната фирма „НПК“, и с „брата“ масон Володя Лозанов.

Интересно какво е отношението на мрежата от „братски“ връзки на „Великия майстор“ Валери Митков към резултата от разследването на взрива, още повече че вече стана ясно, че през годините са налице стотици предписания, проверки и актовете наложени на фабриката от страна на ДАНС, КОС на МВР, Главна дирекция „Инспектиране на труда“. Така или иначе, въпреки това една от най-големите трагедии за последните години не можа да бъде предотвратена.

Любопитно ще е да се проследи и какво ще бъде поведението и на главният прокурор Сотир Цацаров при назначената от самия него проверка на прокуратурата. Той, както е известно е също брат-масон, само че членува в друга ложа – „Слънце Ориент на Тракия“.

В нея присъстват и Младен Михалев-Маджо, пловдивския олигарх и виден социалист Георги Гергов, съпругът на Меглена Кунева Андрей Пръмов, бившия съдебен министър и настоящ висш магистрат Антон Станков, омбудсмана Константин Пенчев.

Сред масоните от тази ложа могат да бъдат изброени също доста висши магистрати, бивши заместник-министри, премиерски съветници от близкото минало, хора от академичните и артистични среди.

Собственикът на взривения завод подарил на Първанов скъпа ловна пушка

Faktor.bg

2014-10-03

Хората от с. Горно Дамяново се жалват, че Митков им заграбил винарсаката кооперация и ВЕЦ

Собственикът на взривения завод „Миджур” проф. Валери Митков подарил на бившия президент и настоящ лидер на АБВ специална ловна карабина за няколко хил. долара. Скъпият дар бил направен при откриването на Лопушанска изба, чийто собственик е Митков. Първанов лично присъствал на събитието, разказват пред Faktor.bg от село Горно Дамяново. Някои от тях водят от дълго време битка с Валери Митков защото смятат, че неправомерно е придобил местния ВЕЦ както и винарската кооперация.

Успяхме да си ги възстановим от скандално известната банкерка на кръга „Орион” Веска Меджедиева, която по-късно избяга и се укрива в ЮАР, но после ни ги прилапа Митков, гневят се хората. Някои от тях писали жалби до бившия районен прокурор на Монтана Петров, но той покрил случая. Според хората от района Митков се ползвал с протекциите не само на бившия държавен глава Първанов, но и на лидери от БСП. Чест гост му бил и бившия зам. вътрешен министър и тъст на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров – Камен Пенков. Самият Михаил Миков призна след взрива, че е ходил в злополучния завод на посещение, придружавайки Първанов. Показателно обаче в случая е, че от АБВ демонстрират подозрително мълчание за трагичния инцидент и връзките на босът им със собственика на предприятието. Мълчат и от БСП, които в случая биха имали изгода да ударят конкурента си Първанов, но явно и двете формации са зависими от отношенията си с Митков.

Милен Радев

Един френд от Фейсбук, Мартин Гладнишки, ми отправи призив да представя седем причини защо трябва да се гласува в неделя.

Откликвам на молбата му. Без друго исках, след всичките си повече или по-малко сериозни писаници на актуалната тема, която вълнува всяко тупащо все още с български ритъм сърце, да направя и аз едно финално заявление.

Бих могъл да представя даже не седем, но цели девет причини…

Не мисля обаче, че мога или трябва да давам акъл на някого, ще кажа просто защо аз самият смятам да гласувам и да гласувам не изобщо, а съвсем конкретно. Да гласувам така, че според мен Родината ми да има полза от моя глас.

Правото на политически избор е нещо, към което сме се стремели от десетилетия. Правото на политически избор бе мечта, чието сбъдване дедите ни не дочакаха и си отидоха в гроба с петимно отворени очи.

Да имаш правото на политически избор и да го пренебрегнеш доброволно е като да се откажеш да полетиш към неизвестността, ако Господ внезапно реши да ти дари крила. То означава сам да участваш в моралното си покваряване.

След 25-годишно лутане и безкрайна редица от разочарования е време да се преценява реалистично. Не според идеологически схеми и естетически приумици, не с очи вперени в идеално сините небеса, но с поглед вторачен в нозете ни, които са се впили в последно усилие в ронещия се ръб на оврага.

Една погрешна стъпка и българската каруца заедно с българо-циганско-турското население на някогашната Земя на розите ще се понесе неудържимо към евразийската кочина на московеца.

Какво ни чака там, откъдето измъкване за десетилетия вече няма да има, е добре известно: произвол, корупция, мръсотия, власт на лъжата и насилието, гавра със свободата и достойнството, робство на духовете и телата.

След година и половина въргаляне в локвата при правителството на некадърността и измамата, на България й е нужно стабилно и компетентно управление, водено от партийна сила и от лидери, за които няма съмнение, че са предани на западния цивилизационен избор.

Не от идеални и безгрешни политически и физически субекти, но от такива, които са доказали на практика своята решимост да върнат България пак на европейския (ЕС) и атлантическия (НАТО) коловоз. Да я изкарат от задъненото тресавище, в което я натикаха за година и половина БСП и нейните производни партийноиди.

Водено от личности, които освен, че милеят за България, но слушат гласа и следват съветите на лидери от западния свят, вместо да си тъпчат джобовете с подкупите на източния деспот.

Управление, което отново ще строи, вместо да краде, да наводнява, да взривява и оставя на произвола.

Ето затова смятам да гласувам в неделя и да дам гласа си за единствената по мое мнение партия, която може да изпълни тези с основание влагани в нея надежди. Която не само носи европейския избор в името си, но и работи за неговото сбъдване.

А на все още колебаещите се дали все пак не е по-добре да отидат за гъби в утрешния ден искам да помогна с кратък откъс от уникалния филм на Сидни Лъмет за делото на д-р Мартин Лутър Кинг (писал съм повече за този филм тук).

В клипа, който съм изрязал, е уловен момент от усилията на негрите в градчето Селма, Алабама да бъдат допуснати в сградата на Съда за да се регистрират като избиратели за да могат да упражнят гражданското си право на политически избор.

..

Освен д-р Кинг в откъса ще видите харизматичния пастор К.Т. Вивиан с една виртуозна спонтанна пледоария в полза на конституционното право и задължение на гражданина да гласува. Ще видите и осрамилия се за винаги шериф Джим Кларк, който се разправя с гражданите по мутренски (мутрата си е мутра – и в Америка, и в България).

Излишно е да напомням, че невъобразимото тогава е вече реалност днес – пълни граждански права на негрите в САЩ

Знаете, че всеки път като наближат избори, от тук ви призоваваме да се гласува. И тоя път ще е същото. Или не съвсем същото.

Всеки, който смята, че нещо в средата или в живота в България може да се подобри, трябва да гласува. Тези, които не вярват – ами не знам. Ще ви цитирам един от най–любимите си филми:

„Get busy living or get busy dying“ (Или се заемай с живеене, или се заемай с умиране). На български мога да го допълня с една от предизвикващите най–много спорове народни поговорки – „Залудо работи, залудо не стой“.

Цялата аргументация, която ви изсипах преди европейските избори, продължава да си важи – аз бях един от хората, които месеци наред, повече от година, излизаха на улицата с желанието да съборим правителството на Пламен Орешарски. Извоювахме си право на предсрочни избори и сега е настанало време за последната стъпка – да изберем парламента, който ще избере следващото редовно правителство след това на Орешарски.

Разбира се, вярвам, че протестите имат ефект, а в горния случай, с престъпното правителство на БСП–ДПС (с безценната помощ на Атака), протестите имаха решителен ефект за смяна на посоката на властта.

Разбира се, винаги консенсусът за това, което искаме, е по–слаб отколкото за това, което не искаме, и това е естествено и присъщо на всички човешки дейности, които се правят заедно.

Ако сега ни затворят всички заедно в една миризлива столова и ни сипят по един гаден буламач, без да съм надарен с пророчески способности, лесно ми е да предвидя, че на огромното мнозинство това в чиниите няма да му се яде. Обаче ако пуснем учтиви келнери между масите с разнообразни менюта, много е вероятно, че всеки ще си поръча различно.

Вярвам, че на България ѝ трябват спешни промени. Спешни промени, които включват оздравяване на обществения климат, възраждане на любовта към труда, образованието и науката, очовечаване на градовете, запазване на природата и решителни реформи, които да изпълнят със съдържание живота ни.

Както наблюдавахме вече, страната и обществото могат да се променят с протести. Но този инструмент действа бавно, мъчително и в голяма степен неточно, като голям чук. А необходимите ни промени приличат повече на хирургически операции, отколкото на изчукване на ламарини.

Затова, призовавам всеки, които цени времето и живота си, да се интересува от политика и да гласува. Вече е възможно и гласуването с преференции, което означава, че тези, които харесвате най–много, няма да са зачукани само някъде назад, на неизбирами места, а с помощта на бюлетината можете реално да им дадете шанс.

Също така смятам, че мястото на България е в Европа, и че другите две геополитически опции, които ни се предлагат – Русия или ислямизма, меко казано, не са подходящи за нашата страна.

Ще дам доверието си на тази политическа сила, която няма никакви колебания по същия въпрос.

Аз ще гласувам за Реформаторския блок с №7 на бюлетината. За преференцията все още мисля. Приемам идеи, регистриран съм в 23–ти МИР в София.

Защо? Седем причини (част от тях са убеждения, които споделям с голяма част от активистите на РБ).

1. Познавам лично огромен брой от кандидатите. Не просто съм се ръкувал с тях някога си, а сме говорили надълго и нашироко, спорили сме, ходили сме на море заедно. Познавам семействата им, децата им, родителите им, братята и сестрите им. С повечето от тях търкахме паветата, ден след ден, на най–дългите протести в българската история.

2. Вече споменах, че РБ е безкомпромисно проевропейска политическа сила, която ще направи всичко, за да защити европейската ориентация на страната и ще запази демократичния характер на общественото устройство

3. Унищожаването на българските плажове, гори и планини е ужасно престъпление, което усеща всеки, на който му се налага да напусне България, за да се наслади пълноценно на природата. Но това не са единични проблеми, които са ни паднали на главата поради престъпните действия на отделни лица, а логичен резултат от беззаконието, което цари в България под формата на шуробаджанащина, корупция, политическо връзкарство и т.н. Ако решим тези проблеми, ще си решим и проблемите с природата. Основна, ключова цел на РБ е реформата в българското правосъдие.

4. Хората в РБ, които познавам, действително имат политически убеждения и са готови да ги защитават. Въпреки че понякога имам различия с тях (и в момента няма да обсъждам какви точно), предпочитам да ме управляват честни хора, които имат истински принципи, и с които да споря, ако се налага, а не лица с мъртъв текст в партийните програми, които са готови да се продадат на първия срещнат.

5. За да се живее в България по–добре, по–смислено, по–културно и по–богато имаме нужда от по–добър бизнес климат, тоест от честна конкуренция, работещ съд, работещи институции и добра инфраструктура.

6. Свобода на словото – България непрекъснато пропада в класациите по свобода на словото. Необходима ни е политическа сила, която разбира важността на свободата на словото и ще се бори за него не само когато е в опозиция.

7. България има остра нужда от енергийна и всякаква независимост на България. и от приключване с популизма в енергетиката.

Един от любимите ми кандидати (за жалост не е в моя район) - Иво Божков

Разбира се, честни, принципни и проевропейски ориентирани хора има на много други места. Продължилите година и половина протести срещу правителството на Пламен Орешарски ме събраха с много такива хора. Така че ако въпреки изтъкнатите причини не ви се гласува за Реформаторския блок, можете да изберете:

– „Зелените“, №23 в бюлетината. Вашият глас ще им помогне да се приближат още една стъпка към голямата политика, като вземат субсидия за добро представяне. Зелените бяха от най-искрените и най-упоритите протестиращи, не само против Орешарски и престъпната коалиция, която го подкрепяше, но и за запазване на плажовете, планините (Странджа, Пирин...), градската среда и т.н.
– „Десните“, №17 в бюлетината. Така и не разбрах причините им да се отделят от РБ, но уважавам решението им и познавам достатъчно смислени хора и там.

Голяма част от хората, с които се запознах на протестите подкрепят ГЕРБ (№9) и лидера им Бойко Борисов. Има и хора от „Политическа промяна сега“ (№ 8), „Глас народен“ (№19, Светльо Витков) , „Движение 21“ (№1, Татяна Дончева) „Движение за независима България“ (№10, Алекс Алексиев). Едва ли бих гласувал за тях, но ако искате ги поразгледайте, ако първите три възможности не ви хващат окото.

Едно малко гласуване спестява година и половина протести на улицата!

Прочети цялата новина

виж от архив

Да се гласува и да се гласува разумно!

http://feedproxy.google.com/~r/komitata/~3/7Eb972zwNus/blog-post_3.html

Знаете, че всеки път като наближат избори, от тук ви призоваваме да се гласува. И тоя път ще е същото. Или не съвсем същото.

Всеки, който смята, че нещо в средата или в живота в България може да се подобри, трябва да гласува. Тези, които не вярват – ами не знам. Ще ви цитирам един от най–любимите си филми:

„Get busy living or get busy dying“ (Или се заемай с живеене, или се заемай с умиране). На български мога да го допълня с една от предизвикващите най–много спорове народни поговорки – „Залудо работи, залудо не стой“.

Цялата аргументация, която ви изсипах преди европейските избори, продължава да си важи – аз бях един от хората, които месеци наред, повече от година, излизаха на улицата с желанието да съборим правителството на Пламен Орешарски. Извоювахме си право на предсрочни избори и сега е настанало време за последната стъпка – да изберем парламента, който ще избере следващото редовно правителство след това на Орешарски.

Разбира се, вярвам, че протестите имат ефект, а в горния случай, с престъпното правителство на БСП–ДПС (с безценната помощ на Атака), протестите имаха решителен ефект за смяна на посоката на властта.

Разбира се, винаги консенсусът за това, което искаме, е по–слаб отколкото за това, което не искаме, и това е естествено и присъщо на всички човешки дейности, които се правят заедно.

Ако сега ни затворят всички заедно в една миризлива столова и ни сипят по един гаден буламач, без да съм надарен с пророчески способности, лесно ми е да предвидя, че на огромното мнозинство това в чиниите няма да му се яде. Обаче ако пуснем учтиви келнери между масите с разнообразни менюта, много е вероятно, че всеки ще си поръча различно.

Вярвам, че на България ѝ трябват спешни промени. Спешни промени, които включват оздравяване на обществения климат, възраждане на любовта към труда, образованието и науката, очовечаване на градовете, запазване на природата и решителни реформи, които да изпълнят със съдържание живота ни.

Както наблюдавахме вече, страната и обществото могат да се променят с протести. Но този инструмент действа бавно, мъчително и в голяма степен неточно, като голям чук. А необходимите ни промени приличат повече на хирургически операции, отколкото на изчукване на ламарини.

Затова, призовавам всеки, които цени времето и живота си, да се интересува от политика и да гласува. Вече е възможно и гласуването с преференции, което означава, че тези, които харесвате най–много, няма да са зачукани само някъде назад, на неизбирами места, а с помощта на бюлетината можете реално да им дадете шанс.

Също така смятам, че мястото на България е в Европа, и че другите две геополитически опции, които ни се предлагат – Русия или ислямизма, меко казано, не са подходящи за нашата страна.

Ще дам доверието си на тази политическа сила, която няма никакви колебания по същия въпрос.

Аз ще гласувам за Реформаторския блок с №7 на бюлетината. За преференцията все още мисля. Приемам идеи, регистриран съм в 23–ти МИР в София.

Защо? Седем причини (част от тях са убеждения, които споделям с голяма част от активистите на РБ).

1. Познавам лично огромен брой от кандидатите. Не просто съм се ръкувал с тях някога си, а сме говорили надълго и нашироко, спорили сме, ходили сме на море заедно. Познавам семействата им, децата им, родителите им, братята и сестрите им. С повечето от тях търкахме паветата, ден след ден, на най–дългите протести в българската история.

2. Вече споменах, че РБ е безкомпромисно проевропейска политическа сила, която ще направи всичко, за да защити европейската ориентация на страната и ще запази демократичния характер на общественото устройство

3. Унищожаването на българските плажове, гори и планини е ужасно престъпление, което усеща всеки, на който му се налага да напусне България, за да се наслади пълноценно на природата. Но това не са единични проблеми, които са ни паднали на главата поради престъпните действия на отделни лица, а логичен резултат от беззаконието, което цари в България под формата на шуробаджанащина, корупция, политическо връзкарство и т.н. Ако решим тези проблеми, ще си решим и проблемите с природата. Основна, ключова цел на РБ е реформата в българското правосъдие.

4. Хората в РБ, които познавам, действително имат политически убеждения и са готови да ги защитават. Въпреки че понякога имам различия с тях (и в момента няма да обсъждам какви точно), предпочитам да ме управляват честни хора, които имат истински принципи, и с които да споря, ако се налага, а не лица с мъртъв текст в партийните програми, които са готови да се продадат на първия срещнат.

5. За да се живее в България по–добре, по–смислено, по–културно и по–богато имаме нужда от по–добър бизнес климат, тоест от честна конкуренция, работещ съд, работещи институции и добра инфраструктура.

6. Свобода на словото – България непрекъснато пропада в класациите по свобода на словото. Необходима ни е политическа сила, която разбира важността на свободата на словото и ще се бори за него не само когато е в опозиция.

7. България има остра нужда от енергийна и всякаква независимост на България. и от приключване с популизма в енергетиката.

Преди повече от три години:

Четирима ранени при взрив в завода за експлозиви край Горни Лом

Медиапул

2011.04.02.

Никола Лалов

Четирима души пострадаха при експлозия в завода за боеприпаси ”Миджур” в монтанското село Горни Лом в сряда привечер. Хората, които работят в завода, са били изведени на безопасно място, но четирима мъже са пострадали от ударната вълна.

Двама от пострадалите са освободени след преглед в болницата. Мъж на 62 години е със счупена бедрена кост и колянна става. Най-тежко е пострадал мъж на 44 години, който е с разкъсна рана на главата и със засегнати очи. Той е откаран в болница ”Царица Йоанна”.

Точните причини за инцидента, станал в цех за производство на амонит, тепърва ще се изясняват. Ще се изчака да изминат 24 часа от последните взривове, за да могат експертите да влязат в завода.

Два цеха от завода за взривни вещества “Миджур” са напълно унищожени. На територията на фабриката има разпръснати взривни изделия и предстои теренът да бъде почистен от сапьори.

Сигналът за пожара е бил подаден около 18:30 часа в сряда. Заводът е частен и в него основно се унищожават боеприпаси. От Министерството на отбраната казаха, че там не са унищожавани боеприпаси на българската армия. Според предварителните данни в складовите помещения на предприятието са се съхранявали около 10 тона амонит, говори се, че имало противопехотни мини и други боеприпаси.

Най-вероятната причина за първия взрив снощи е запалване на ремъчна предавка на пълнител от машина в завода, съобщи Искра Маринова – директор на Областната инспекция по труда във Видин.

Две лаборатории измерват през 15 минути вредните емисии във въздуха. Засега няма установени замърсявания.

По заповед на вицепремиера Цветан Цветанов е създаден кризисен щаб. Има готовност за евакуация на населението на село Горни Лом. В самото село, което е на 4 километра от завода, от взривовете има счупени стъкла в отделни постройки. Няколко семейства още вечерта са напуснали домовете си и са пренощували при близки в съседни села.

Сформира се група от експерти за оценка на риска и за изясняване на обстоятелствата след взривовете, съобщиха от областната администрация във Видин. Решението е взето на заседание на Кризисния щаб, който заседава в кметството на с. Горни Лом. Групата от експерти ще включва служители на противопожарната служба, на “Контрол на общоопасните средства” и на ДОТИ.

Завод “Миджур” е собственост на съдружник на Христо Ковачки

Завод “Миджур” е част от бившото военно предприятие “Пима” – Монтана, което бе обявено в ликвидация през 2000 г. и обособени части от него бяха обявени за продажба. Заводът за взривни вещества в с. Горни Лом бе продадено на фирма “Миджур 99″, мажоритарен собственик в което е инж. Валери Митков, който е съдружник на Христо Ковачки в мини “Чукурово”.

Говори се, че инж. Митков има приятелски отношения и с президента Георги Първанов. През 2004 г. Първанов прерязва лентата на нов цех за сглобяване на система за взривяване. Според публикации президентът харесвал и виното от винарна “Лопушката”, в която мажоритарен собственик отново е Митков.

Освен производството на експлозиви за минната промишленост, завод “Миджур” има и капацитета за унищожаване на боеприпаси и през 2008 г. обявява, че е спечелил поръчка за унищожаване на гръцки боеприпаси с отпаднала необходимост.

В предприятието работят 150 души, като 90 процента от тях са от с. Горни Лом. Останалите са от Монтана и Чипровци.

Инцидентът в сряда не е първият в “Миджур”. През 2007 г. взрив в цех уби млад мъж и рани жена.

А на 3 юли 2008 година около 1400 тона боеприпаси, складирани в поделението край софийското село Челопечене се взривиха. Експлозиите не взеха жертви, но предизвикаха паника сред столичани, тъй като обясненията на институциите какво се случва закъсняха.

Инцидентът принуди правителството спешно да отпусне 30 млн. лева за утилизация (унищожаване) на излишните боеприпаси. Четири фирми (две, от които в консорциум) взеха общо 28 млн. лева за утилизацията на 14 945 тона боеприпаси, излишни за Българската армия.

В хода на процедурата по избор на изпълнителите кандидатстващите чужди компании отпаднаха, тъй като предложиха утилизацията да се извършва на работни площадки извън територията на страната. МО прие, че това противоречи на нормативни актове, според които боеприпаси, собственост на Българската армия, не могат да бъдат изнасяни зад граница. Унищожаването на останалите излишни боеприпаси обаче спря поради липса на средства.”

Това е информация от 2011 г., която не е нито анонимна, нито безадресна. В нея се казва, че за действащия по онова време президент Георги Първанов се говори като за близък със собственика на бомбардираната отвътре фабрика на смъртта, погубила три години по-късно в мирно време с противопехотни мини цял взвод български жени ( и двама мъже). И не само се говори: вижда се от факта, че Първанов е освещавал дейността на предприятието с личното си внимание към него.

И още нещо се вижда от тази подгизнала с прясната кръв на поробените работници в „Миджур”- отново изплува името на съдружника на Бареков в „България без цензура” Христо Ковачки. Но както и в случая с неизплатените заплати на миньорите от неговите мини- златна мина за пропагандата на Бареков, така и с гръмналите противопехотни мини, вината се приписва на някой, който ги ковал с чук, но Ковачки не се споменава.

И как реагират Първанов и Бареков?

Партията на Първанов АБВ публикува днес декларация, в която с възмущение се задават въпроси за виновниците за трагедията. В документа не се споменава каквото и да било за връзката на Първанов с „Миджур”- дори и като намек за опровержение от рода на „злонамерени хора разпространяват клевети” или нещо подобно, познато на автора на тези редове от 8 октомври 2006 г., когато от името на президента Първанов беше обвинен със специална декларация, че от екрана на БТВ е разпространил слух за имотното му състояние.

Бареков пък мълниеносно е сътворил предизборен клип с траурно съдържание, в който, разбира се, не можем да очакваме от един толкова нов и чисторък политик да се цапа с размисли за съпричастността на неговия коалиционен партньор към предисторията на трагедията в Горни Лом.

Да, ние всички скърбим, но не само за буквално изпарените при чудовищния взрив 15 закрепостени срещу жълти стотинки сънародници. Скърбим за погребаната истина, за заровените живи пориви тя да бъде разровена още по горещите следи, каквито има, но биват тъпкани с години от височайшите ботуши на властта.

Не питам за чадъра на Първанов, а за чадъра над Първанов. Какво го прави толкова самоуверено недосегаем толкова време?

При това въпросът ми е адресиран само към фактори от противоположния на Първанов политически спектър- останалите не се и крият, те са му явни съратници и съзаклятници ( като Бойко Борисов).

Защо президентът Петър Стоянов така и не пое инициативата, след като няма и кой да го попита за потвърждение, да разобличи Първанов, че е преобърнал БСП в полза на НАТО заради едни пари? Това се е случило в неговия кабинет на държавен глава. Там Първанов е нахокан като лидер на БСП от германския депутат Гернот Ерлер за позицията му в подкрепа на Милошевич и след заплаха за спиране на субсидията от Германия българският соцлидер сменя курса, но никога това не достига до съзнанието на избирателите на БСП, оставени в неведение за мотивите БСП изведнъж да приеме приемането в НАТО.

Ако червените другари и другарки знаеха истината, историята на България щеше да протече иначе. Щеше да бъде подкопан потенциалът на Първанов като дългогодишен партиен авторитет сред най-голямата българска партия и съотношението на силите в българската политика- преди на върха й да бъде изтикан Бойко Борисов, щеше да се формира по друг начин.

Защо Росен Плевнелиев, когото авторът на този текст цени иначе заради проатлантическата му позиция, не изпълни обещанието си да проветри институцията, която оглави през януари 2012 г. след 10 години безконтролно царуване на Първанов? Дали топлата на връзка на Първанов с Борисов не е причината за това?

Защо тази сутрин вътрешният министър Йордан Бакалов повиши тон на водещия в Нова телевизия, който се опита да го попита дали знае нещо за „приятелствата” на собственика на фабриката на смъртта в Горни Лом Валери Митков? Защо Бакалов рязко прекъсна темата и свъсено заяви, че това било като „една жена каза” ( макар името на Първанов дори да не беше споменато?

„Една жена ли е” бившият шеф на контраразузнаването и настоящ кандидат за депутат Атанас Атанасов, който ден по-рано каза пред друга телевизия, че демонстративната близост на Първанов с Валери Митков е равносилна на чадър за проверяващите и контролиращите органи по отношение на опасната фабрика „Миджур”?

Камбаната на „Медиапул” от 2 февруари 2011 г. при предишния тежък инцидент в цех на предприятието довел до взрив, поразително напомнящ като прелюдия към последвалия ужас и смъртта на 15 души, също ли е „една жена каза”?

За нечии скромни солови блогърски и писателски усилия да разобличат одържавената на най-високо ниво мафия в България дори не питам- то е ясно, че попадат в графата на запушените усти в царството на организираната българска престъпна мълчаливост.

А мълчанието, няма как да не напомня, е злото.

Още какви експлозии и колко смърт трябва да понесе България, за да се събуди и да стане ясна тази очевидност, от която да произтекат някакви последици за виновните?

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/29664-de-profundis-kolkoto-i-da-ste-lud-tova-nyama-da-vi-pomogne-ako-rabotite-pri-nas.html

Всички вече са пощурели окончателно и безвъзвратно.
Не, нямам предвид само историята от най-новата пловдивска хроника за 39-годишната поетеса, която съди колега-поет, заради публично изразено съмнение в нейната девственост. Винаги съм казвал, че литературните кръжоци са вредни, защото събират заедно хора, на които чавка им е изпила акъла. Та тия двамата се записват в кръжеца и от дума на дума, стигат до поетичното – абе, моме, като те гледам така, съмнявам се дали си мома, ама нейсе…..От което тя се засяга на чест, търчи в съдебната медицина, подлага се на преглед и получава официален документ, че хименът и е здрав и опънат като надута свинска фуска. Да, знам, преди години Баба Дена Инсталацията само с помощта на малко кръв от носа и обикновен рибешки мехур, монтиран на подходящото място, що моминска чест възстанови из цяла България…..Но тогава беше лесно да метнеш някой льохман – кръвта по чаршафа си е кръв, а миризмата на риба лесно се обяснява с лошите условия за спазване на лична хигиена по времето на социализма. Сегашните съдебни медици обаче надали можеш да излъжеш лесно.
И така, взела документа в ръка, новодоказаната поетична девица завежда дело в съда. Вече са минали две заседания, насрочено е трето, съдът настоява за нови и нови доказателства. Очевидно го прави само за кодош – всички знаят, че дори на българския съд му е ясно в тази история кой е крив, кой е прав и как ще свърши всичко.
Не толкова ясно е обаче как ще свърши всичко на предстоящите в неделя избори, макар че и в това отношение повсеместната лудост е водещ принцип. Онзи ден седнах да гледам и аз като целия български народ клиповете на партиите, а после ходих да ми леят куршум срещу политическия уплах, който ме обхвана.
Потресе ме първо как, за разлика от пловдивската поетеса, която защитава гордостта си да има здрав химен, другарката Татяна Дончева се бори за обратното. „Татяна Дончева е единственият истински мъж в българската политика” – гласи нейният лозунг. Няма грешка – така гласи.
Ами ако някой поиска от нея да го докаже в съда?
Представяте ли си първо самата Дончева какви затруднения ще изпита да си зашие или залепи издайническото доказателство, а после пък и да си монтира на подходящото място нещо, което в подходящата ситуация, например точно пред почитаемия съд, да се въздига и спуска не с батерия или с въженце през джоба, а чрез мозъчен импулс, пратен вследствие на атака с феромони. Второ, още по-трудно ще бъде за нея другото – да докара пред почитаемия съд всички политици, които сега се пишат мъже, и по метода на простото сваляне на гащите, да докаже за всеки от тях, че не притежават съответните мъжки атрибути.
Дончева обаче поне прави всичко с известна доза автоирония.
Ами какво да кажем за Волен Сидеров, който наистина се е взел на сериозно и през цялата си кампания ни убеждава: „С нами Бог!” Така де, с Тями, Атака. А очевидно и с още по-Тями, кремълските господари, в чиято полза таварищите от Атака се величаят за български националисти. Според тяхната програма за български национализъм, ние трябва тутакси да зарежем ЕС и НАТО, да загърбим онази цивилизация, която роди демокрацията, Пикасо и Интернет, да забравим свободното пътуване по света и медицината, която спасява животи, за да се върнем в лоното на поредния кремълски Иван Грозни и така да се утвърдим като най-големия Иванушка Дурачок на света.
И всичката тази идиотщина според Тями трябва да се развие с помощта на Бог?
Горкият Бог! Ама недейте така по човешки да си присвоявате висшата сила и да приписвате на нея вашата собствена лудост, бе, господа-таварищи! Той ако целият Бог наистина се окаже с Вами, то Нами кой ще ни пази от Вами? И от Тями също?
Не знам кой ще ни пази от руснаците, но като гледам проучванията какво показват за Атака – май поне капчица здрав разум у българите е останал. Съмненията ми обаче пак избуяват, щом се докосна до резултатите на Никито Бареков, резултати, плод очевидно на неговия чар и старозаветното му комунистическо обещание държавата да се грижи за народа. Нали се сещате – народът изцяло да си гледа кефа, а държавата изцяло да се грижи. Очевидно с парите, които растат в подземията на държавната хазна.
Много обичам този вид грижи.
Докато стана на 30, тогавашната соцдържава наистина ги полагаше за мен целодневно, всекичасно и неуморно. Грижеше се наоколо винаги да има човек, който да слуша и да записва всичко, което говоря, с цел да се запази то за поколенията; грижеше се да ми подслушва телефона, за да може веднага, щом се развали, да ми го поправят, за да могат да го подслушват; години наред се грижеше в дома ми да няма ток, но за сметка на това в магазините пък да няма кибрит и свещи, за да не запаля дома си, а оттам и държавата…..
Боже, какви още грижи си спомням, че полагаше държавата за скромната ми персона.
Но Никито е млад, откъде знае такива неща, та ги препоръчва? Майната му откъде ги знае, важното е, че онези зад него държат много пари и аз с удоволствие им предлагам да му се продам. Скромен човек съм, не ща даже цял милион – и половин ще ми стигне. Срещу това пък ще подготвя за следващата предизборна кампания на Никито малка книжка с избрани негови любими цитати от Тодор Живков. Тя ще го прочуе не само в България, но и по света, младежи и младежки ще скандират името му на митинги във водещите столици…..С други думи, работата ще стане като с червената книжка на другаря Мао, само че тази на другаря Бареков ще бъде жълта. Няма значение, де, важното е кукловодите да са доволни.
Като споменах книжка, та се сетих и за типовете от тъй наречения Патриотичен фронт, които още пазят до сърцето си служебните книжки с изобразени на тях щит и меч. Така и не научих техния предизборен лозунг, защото не дочаках клип им – ходих да драйфам от всичко видяно и чуто до тук. Но чета напоследък коментатори да развиват тезата, че Патриотичният фронт може да се брои сред партиите, които евентуално да се включат в бъдещото дясно-центристко управление, защото били не крайни националисти като Атака, а умерени.
Момчета, общото на тия типове с десницата са само буквите ДС в миналото и настоящето им. Общото им с истинския национализъм е само простотията. А в техния случай национализмът изглежда умерен, защото по нареждане отгоре те се опитват да балансират – подскачат като гумени патета срещу турци, цигани и заплахата от Турция, но за заплахата от Русия зъб не обелват, мълчат, сякаш устните са им заровени в земята. Най-много да споменат, че истинската заплаха за България не е от Русия, а от американците. Защо не от индонезийците или от конгоанците, така и никога не успях да разбера, въпреки че съм питал. Та това им е на тях балансът.
Искам да кажа, че истинската разлика между Атака и Патриотичният фронт е точно като разликата между БСП и АБВ – твърди се че съществува, но никой никога не имал удоволствието да я види и да ни я опише с нормални политически думи.
А за тия последните две партии к`во да кажа. И двете еднакво не прикриват желанието си да ни направят още повече руска провинция, отколкото сме сега, като АБВ дрънка за президентска република, а БСП – за достоен живот в справедлива държава. Че коя държава е по-справедлива и предлага по-достоен живот от Московската империя? Я такой другой страной не знаю – ако ме разбирате какво искам да кажа на лошия си руски. А от друга страна пък – Русия е държава, която се превръща в президентска всеки път, щом Путин стане президент и в премиерска – щом му изтекат двата мандата. Смятам, че Първанов и шайката му точно това готвят и у нас, но не смеят открито да си го кажат.
И това ако не е истинска политическа щуротия, аз не знам тогава какво е.
Дотолкова не знам, че ситуацията ми се вижда като объркването с онова интервю на Бойко Борисов пред „Ройтерс”, в което ту се оказва, че има приказка за „широка коалиция” между ГЕРБ и БСП, ту се оказва, че няма. В един момент се разбра, че няма думи точно за коалиция, но съмненията за някаква заигравка останаха. Защото аз и досега не знам какво имаше предвид Борисов, когато по-късно каза, че ако БСП победят на тези избори, той е готов да подкрепи усилията им в името на националния интерес. Или нещо такова беше. Първо – как БСП ще победи, освен с нова голяма измама или ако не им се отстъпи победата на тепсия заради крамолите вдясно. Второ – защо с ДПС не може да се работи за националния интерес, а с БСП може. Трето – не разбра ли Борисов вече, че който се е заиграл дори минимално с комунистите, не е прокопсал. Ако лично все още не го е разбрал, да пита социалдемократите и онези земеделци, които влязоха в ОФ на 9-те септември, а на 10-те тръгнаха за лагерите и гробовете.
Как ще подкрепяш комунисти, бе, човек – вместо на краката им да бъде вързано по едно празно газено тенеке, което думка здраво по жълтите павета, докато бягат към Сибир, подгонени от всенародно дюдюкане.
Бог да прости колегата Илия Зайков, преди години ми цитира едни думи на баща си, които запомних за цял живот: „Сине – казал му един ден – ти да си видял комунист да мине покрай чужда градина и да не се присегне да си откъсне?”
То не само с комунистите, но и с руснаците е същата работа. Онзи ден слушам едно интервю на руския външен министър Сергей Лавров. Той обяснява как Русия всъщност е европейска държава, как неведнъж през вековете е предпазила Европа от самата нея – от самата Европа, де, да не помислихте, че се е изтървал нещо. Той говори, аз слушам и все повече разбирам, че същите тези думи, ама досущ същите, вече съм ги чел – два дни по-рано, в едно интервю на Хенри Кисинджър, прочут американски политолог и дипломат.
В един текст възразих остро на това интервю на Кисинджър. Смятах обаче, че той просто нещо греши в твърдението си, че Путин не е Хитлер и че Русия е полезна за европейската сигурност. Но като слушам как неуважаемият Лавров използва неговите аргументи за свои, разбирам, че уважаемият Кисинджър изобщо не е сгрешил. Той е в ситуацията на онзи бай Иван от харманлийските села, за когото бабичката се тюхкала пред комшийките – абе как става това, мъж ми вечер ляга трезвен, сутрин се събужда пиян. Знаем как – бай Иван качил буре с вино на тавана, прокарал маркуч през дупката за инсталацията и го маскирал зад разместения контакт до леглото. Ляга си трезвен, а щом бабичката заспи, вади маркуча и цуца сладко до зори.
Дали така или по друг начин е настъпило политическото пиянство и сред Кисинджър, трудно ми е да кажа. Но тъй като още ми изглежда малко вероятно той да се е продал на руснаците и затова да дрънка глупостите, които Лавров със запетайките да използва като аргументи на руската политика срещу американците, то значи остава единствената друга опция – че Кисинджър съвсем е пошурял, окончателно и безвъзвратно.
Както, впрочем, са пощурели и всички останали напоследък.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продукти за 4 порции:
500г пилешки гърди
1ч.ч. течна сметана
100г брашно
2с.л. олио
½ ч.л. сол
2- 3 листа суха Салвия
500г паста “Спирали”
3 червени домата
1с.л. краве масло
1ч.ч. стърготини кашкавал
1ч.л. сол

Приготвяне:
Пилешките гърди нарязвам на хапки. Овалвам в брашно. В тиган с по- широко дъно наливам течна сметана и олио. Поръсвам сол. Поставям съдът на включен котлон. Щом загрее течността, добавям пилешките хапки. Намалям степента на сила на котлона. Пробърквам с дървена шпатула. Добавям ¾ чаена чаша топла вода. Похлупвам съда и оставям да се задушават/пържат около 30 минути. Накрая поръсвам със суха, стрита Салвия. Оставям пилешкото похлупено, за да поеме напълно аромата на подправката и да се запази топло. За да приготвя макаронената салата използвам паста “Спирали”. Сварявам тестеното изделие в подсолена вода. Следвам указанията на опаковката. Горещите макароните обърквам с краве масло. Доматите измивам и почиствам. Режа на малки кубченца. Добавям към спиралите. Обърквам салатата и оставям в хладилник. В средата на по- големи чинии сипвам от пилешкото, а по края гарнирам със салата. Порциите поръсвам с кашкавалени стърготини.

In no time you can turn the fallen chestnut shells in the park into small and cute hedgehogs....

Анжело ще ни води из българското Черноморие – от Бяла ще слезем на Юг. Приятно четене:

От Бяла до Равда през Обзор, Иракли, Емине и Несебър

част първа на

Черноморието

Решихме и ние, като „нормалните“ хора, да вземем карта за почивка. На нашенското Черноморие. Дотук добре! Но десет дни на едно място не се издържа, не и при условие, че повече от три дни не сме се задържали. Където и да е! Беше изготвен, представен, актуализиран и приет на трето четене с особено мнение строен план: сутрин от 9 до 12 – плаж, а след обед – обиколки из Бургаска област – от северния ѝ край надолу чак до турската граница. Маршрутите бяха разработени така, че да могат, с малки изключения, да бъдат покрити за половин ден. Обаче… жена ми получи обаждане от типа „докато си почиваш, булка, да опощиш лещата…“, заседна пред компютъра и добре обоснованият план отиде по дяволите. Все пак успяхме да посетим част от желаните дестинации.

Бяла – Обзор – Иракли – Емине

Бяла,

която де факто е във Варненска област, не беше в първоначалните ни планове. Посетихме я, след като в края на Обзор видяхме кафява табела „Късноантична крепост“.

Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място през 1979 г. с групата „Космос“ и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО. Най-ранното свидетелство за приставане на кораби в залива засега са два каменни щока – останки от каменно-дървени котви.

Селището се е намирало в близост до римската пътна станция Темплум Йовис. Районът попада в териториите на разпространение на тетрадрахми, сечени в Томи и Одесос, както и на римски монети.

За първи път името на селището се споменава в един турски регистър от 1731 г. като Ак-дере. От събитията преди 1878 г. славата на Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. Жителите на града му издигат паметник през 1986 г., който в момента се намира в центъра.

През 1821 г. в Гърция избухва въстание против Османската империя. То обхванало всички села и градове покрай Черноморието, които били населени с гърци. В това въстание взели участие и жители на Бяла.

По спомени на местни жители към края на ХІХ в. селището се е разделяло на две махали, които са се назовавали по името на църквите разположени в тях – гръцка или „Св. Успение Богородично“ и „Св. Параскева“. От 1925 до към 1928 г. от Бяла са се изселили около двеста семейства в Катерини, Корино, Китрос, Аспрос. В техните къщи се настаняват бежанци – македонци, а по-късно – тракийци и добруджанци.

Късноантичната крепост (IV – VII в.) на носа „Св. Атанас“

е частично разкрита, част от разкопките са укрепени. На другия ден се навършваха 30 години от обяваването на Бяла за град (5.ІХ.1984 г.), така че кипеше ентусиазиран и …леко хаотичен труд около разкопките. Както се казваше в един стар виц: „да имахме още един ден и пет лева, всичко щяхме да направим както трябва“. За жалост, наблюденията ни показват, че всички дейности, извършвани „по повод“, остават на някакъв етап на недовършеност след празника – парите привършили, хората уморени, мероприятието отчетено…

Макетът на крепостта се довършва

Над обособените части на крепостта има издигнати покривни конструкции, поставени са достатъчно на брои и информационни двуезични табла. Добра идея са паната, даващи обща идея за живота в крепостта. За съжаление, архитектите Добрев, Добрев и Симеонов, които не са пропуснали да заявят авторските си права, са „фотошопнали“ монаси в бели, сиви и кафяви раса, дами с венециански прически и т. н., характерни за период с около 10 века по-късно и с 3000 км по на запад. Да не говорим за изображенията на иконите…

Покривна конструкция защитава разкопките, но паната не са съвсем достоверни

За празника се очакваше да има и

историческа възстановка

Свързахме се с Калина Атанасова, за да публикува информация за събитието на сайта си, но не знаем как е протекло събитието. Дано повече хора са го посетили, защото ако се чакаше само на рекламата на Общината, щеше да остане на ниво махленско събиране.

Красива патрицианка ще участва във възстановката

Ако не ви се дават 5 лв за вход, можете да пиете по едно кафе в „цъфналия“ върху разкопките хотел-ресторант и по пътечката от терасата да влезете директно в крепостта.

Върху руините е построен хотел

Късноантична крепост на нос „Св. Атанас“

адрес: BG-9101 Бяла

GPS: 42° 51’ 18.23”, 27° 54’ 04.58”

раб. време: 10 – 20 ч.

цена: 5/2 лв

Обзор

Обзор е едно от най-древните селища по българското Черноморие с история датираща от преди повече от 3000 години. Първи тук се установяват траките, които наричат града си Навлохос (Навлох, Наулохас, Тетранаулохас, Татранаулохас). След тях (около I-во хилядолетие пр. Хр.) се заселват гърците, които го преименуват на Хелиополис (от гр. – „Град на Слънцето“).

През I в. пр. Хр. по земите на днешен Обзор се настаняват римляните. Те кръщават града си Теополис (Град на боговете) и построяват храм на върховния си бог Юпитер, чиито останки и днес красят центъра на курорта. Заради този храм римският град бил известен още с името Темплум Йовис. Според много археолози обаче, храм на Юпитер в Обзор не е възможно да бъде открит, останките от огромна сграда, намерени в центъра на курортния град, са част от ранно християнска базилика. Изследванията сочат, че градът е бил в разцвет по време на късната античност. А тогава вече не са се строяли храмове на Юпитер, според учените. Недалеч от града, за да защитават морските търговски пътища между Константинопол и Дунав, римляните построяват и крепост.

По-късно тук се е намирала лятна резиденция на византийските императори.

Обзор, България

През Средновековието, привлечени именно от мощното укрепление, едни след други тук се заселват византийците, савойците, добруджанският деспот Добротица (който преименува крепостта на Козяк) и османците, които окончателно превземат властта в средата на XV в. Те кръщават селището Гьозикен (Обзор на турски) – име, което носи до 1936 г., когато приема българското си съответствие, известно до днес.

През 1890 г. в Обзор е открито първото училище – в сградата на бившия конак. През 1922 г. от начално то се разраства в гимназия. Три години по-късно е основана първата селска вечерна прогимназия. През 1930 г. започва строежа и на официална училищна сграда, която посреща първите си ученици през есента на 1933 г. под името „Св. Св. Кирил и Методий“. По това време Обзор започва да се развива и в сферата на туризма. Разраства се строителството, оформят се комплекси, заведения и тревни площи, а близките природни красоти се използват като допълнително предимство за привличане на посетители. На 09 септември 1984 г. Обзор получава статута на град.

Обзор е курортът с най-дълга плажна ивица по българското Черноморие

Близо 10 км фин златист пясък плавно следва извивките на живописен залив и свързва двата скални носа в краищата му, давайки възможност за установяване на всевъзможни плажни атракции и почивни бази. В северния си край заливът се „заключва“ от нос Свети Атанас, а в южния – от нос Емине, където се издига един от шестте фара по родното Черноморие. Всъщност претенции за „собствеността“ на този плаж има и намиращия се на 7 км северно гр. Бяла.

Православният храм „Св. Йоан Предтеча“

е построен през 1904 и изцяло реставриран през 2004 година. Намерен е шестораменен патриаршески кръст, т. нар. древноегипетски символ на живота Анх (с експертиза от Британския музей), който е най-старият открит християнски символ в цяла Европа и тухла със стилизирано изображение на риба (до средата на ІV в. рибата е символ на християнството) (GPS: 42° 49′ 11″, 27° 52′ 52″). Всяка година на 24 юни – Еньовден, храмът се превръща в основна сцена на действие в чест на рождението на неговия патрон и празника на града.

В центъра се намира площадът с

Часовниковата кула и фонтана,

които са любимо място за вечерни сбирки на местните и на туристите. 12-метровата кула е построена във възрожденски стил от 3 сегмента, като на най-горния са разположени 4 часовника с кръгли циферблати. Емблематичната за града конструкция е завършена от покрив с медна ламарина.

В град Обзор може да видите още

Крайморския парк

или както го наричат местните „Паркът с палмите“. Площта от около 20 дка се простира от двете страни на една от главните улици на града и е устроена на 2 етапа. Първо е оформена половината откъм морския бряг, където ви очакват стотина студоустойчиви палми и десетки пъстри цветя, пръснати покрай алеите и освежавани от автоматична оросителна система, детска площадка и дървени мостчета над разположено в средата езеро. Малко по-късно паркът се разраства от другата страна на улицата и към съоръженията са добавени още няколко детски къта, два великолепни фонтана, лятно кино и лятна сцена, на която почти винаги се случва нещо (Международен фестивал на църковната музика „Пасхалия“ (през месец май), Международен фестивал „Северна Венеция Обзор“, Международен фестивал „Обзор на звездите“ и Международен фестивал „Българска асамблея“ (през месец юни), Нептунови празници през юли, Международен детски фестивал за песни и танци „Обзор пее и танцува” през август и много други). В него се намират колони и останки от статуи от предполагаемия храм на Юпитер и други древни фрагменти.

Наблизо, на крайбрежната улица, се намира и

градският музей

със странното работно време 18 – 22 ч. (вход 4/2 лв).

Средновековна крепост „Козяк“ се намира на около 3 километра от град Обзор на запад, в местността „Калето“. Развалините на крепостта са на източния от двата ръта, които се спущат от връх „Янку тепе“ към долината на р. Двойница. Според братята Шкорпил, крепостта се е състояла от две части. Предната, като по-достъпна, е била здраво съградена с план на неправилен шестоъгълник. В северния ъгъл личат останките на кула. „Козяк“ несъмнено се е използвал като пристан (въпреки, че не е отбелязан в средновековните морски карти), защото през ХVІ в. е съществувал „Закон за пристанището на Гьозке“, в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби. Крепостта пострадала тежко от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход срещу българското Черноморие през есента на 1366 г. При неизвестни обстоятелства по-късно Козяк отново била включена в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман. Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в., когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.

Посещението на тази крепост беше първоначалната и основна цел на пътуването ни. След като не я намерихме, като истински (български) инженери прочетохме упътването, т. е. отидохме до Информационния център. Любезно девойче ни обясни, че нямаме никакъв шанс да стигнем до крепостта, защото Общината току-що е взела решение да се изгради еко-пътека, която да води от т. нар. Първомайска поляна (стига се по последната улица на града вляво, посока Бяла) до „Козяк“. В противен случай трябва да си търсим добре информиран местен водач. За другия сезон всичко трябвало да е готово. А дано!

Крепост „Козяк“

адрес: BG-8250 Обзор

GPS: 42° 49′ 28″, 27°51’30″

Защитена местност „Иракли“

от 1994 г. е резерват за запазване на редките и застрашените растителни видове и птици. Плажът на Иракли (наречен така от преселници гърци, в памет на местността, от която идват – Ераклеа в днешна Гърция) е един от малкото останали девствени плажове, който беше нашумял напоследък с проблемите около решенията за застрояване на района. Плажната ивица е дълга около 3 км и достига до нос Емине. Иракли е разделен от река Вая, вливаща се в морето, оформяйки широк лиман, разделяща условно плажовете на плаж „Иракли“ („натюр“) и плаж „Вая“ (облагороден). Тъй като е далеч от големите курорти, а и няма никаква инфраструктура, Иракли се посещава предимно от млади хора, които пренебрегват липсата на условия за сметка на общуването с дивата природа.

Плажът „Вая“

Иракли

адрес: BG-8239 с. Баня

GPS: 42° 45′ 03″, 27° 53′ 19″

Емине (Емона)

Нос „Св. Никола“ е едно от местата, които задължително трябва да бъдат посетени. Това е точката, където Стара планина опира морето. След него следва и централният старопланински нос, наречен „Емине“, където се счита, че свършва Балканът.

Нос „Емине“ („Емона“) е висок цели 60 метра и е вдаден навътре в морето. На носа могат да се видят останки от църква и средновековната крепост „Емона“, известна и като „Аемон“, а местността около нея се нарича „Палеокастро“ (Старата крепост). Всъщност за нея се разбира при строежа на фара на нос „Емине“. През 1278 г. е била завладяна от византийците, през 1366 г. от савойците. През 1367 г. жителите на „Аемон“ се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта вече е във владение на деспот Добротица. През 1388-1389 г. е завладяна за първи път от турците, а окончателно – през март 1453 г.

Носът е най-източната част на Стара планина и разделя условно българското черноморие на северно и южно. Нос Емине е крайната точка от международния туристически маршрут Е-3, свързващ Атлантическия океан и Черно море. Българската част от машрута Е-3 е по-популярнa като Ком – Емине. На нос Емине се намира Емонския фар. Той е един от шестте фара на българското черноморско крайбрежие. Кулата му се издига 9,4 метра. Фарът съществува от 1880 година и се вижда от 30 мили в морето, но днес, във времето на спътниковата навигация, ролята му за корабоплаването е почти символична.

Легенда

Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си и невероятно красива дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж, в страшна буря, тя спасила давещ се моряк-корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от отчаяние, хвърлила се в морската бездна и вълните станали пурпурночервени. И днес, когато слънцето изгрее, морските води около носа се обагрят в червено и напомнят за излъганата любов на девойката.

Тук свършва Балканът

Село Емона е разположено в северозападната част на нос Емине. Според Омировата Илиада тракийския цар Рез, участник в Троянската война и убит от Одисей и Диомед, е бил роден тук.

Селцето е изключително мъничко и в него живеят двадесетина души. Видът на къщите говори, че това са по-скоро виладжии, а не постоянни жители.

Пътят от Иракли е около 6 км и в изключително лошо състояние. Явно държавата си „отмъщава“ на еколозите и е допуснала той да се върне към вида, предполагащ най-много волски впрягове и/или катъри. Пред входа на някакво военно поделение (по табела) той се отклонява вдясно към селото, а направо – на около 2 км – е носът.

Несебър – Равда

Несебър

е толкова известен и посещаван, че няма какво да се добави. Освен, може би, че и в края на сезона лудницата и кичът не отстъпват позициите си в това райско някога място.

Положителни емоции – за n-ти път посещение на еко-кафене „При Mайкъл“, където можете да се радвате на прохладата на водни стени сред щъкащи водни костенурки, както и две сувенирни монети – с църквата „Христос Пантократор“ и „Несебърска панорама“.

Еко-бар „При Майкъл“

адрес: ул. „Хан Аспарух“ № 7а, BG-8231 Несебър

GPS: 42.6597, 27.73776

тел.: +359 554 455 31

моб.: +359 888 705 874

web: http://www.bar.bg/ekobarnessebar

email: ekobar@mail.ru

раб. време: 12 -23 ч.

Равда

Малкото село Равда е разположено между град Несебър и град Ахелой и вече трудно може да се определи като самостоятелно селище, а по скоро е част от „мегаполиса“ Равда – Несебър – Слънчев бряг – Св. Влас. След 1924 година в Равда се заселват бежанци от Егейска Македония. По времето на социализма бе известно главно с ученическите лагери, пионерски и средношколски, изградени в него. Сега голямата атракция е аквапарк, предлагащ забавление на децата и, в по-малка степен, на родителите им.
А, и някога учехме, че старото му име било Месембрия, а сега на много места пише Месамбрия…

Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Бяла (2014-09-03 Антична крепост)

Обзор (2014-09-03)

Иракли (2014-09-03)

Емона (2014-09-03)

Несебър (2014-08-30 & 09-05)

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

Още пътеписи от близки места:

Към нос Емине

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(2): Плаване по Черно море

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(1): Заминаване

През лятото до Велико Търново, Калиакра, Балчик и Двореца, Варна и Кабакум, Несебър и Слънчев бряг

Лондон – София – Русе – Бургас – Несебър

Из Родопите: Бачково – Бяла Черква, с. Косово – Персенк – Чудни Мостове – Забърдо

Прочети цялата новина

виж от архив