Над 100 дилъри, които продавали дрога в района на училищата в София, бяха заловени при мащабна акция на СДВР и прокуратурата. Както...

Столичен бизнесмен олекна със 180 хиляди лева, докато спи. За крупната кражба съобщи БНР. Нападението е станало в баровския квартал...

Скандал избухна в Германия, след като се оказа, че Адолф Хитлер стои до Исус Христос в стенопис в баварска черква, съобщи в. “Дейли мейл”....

Действащата в Ирак и Сирия групировка “Ислямска държава” оглавява класацията на най-богатите терористични организации. Според...

Британката, известна с прякора „Бялата вдовица“ и издирвана във връзка с редица терористични дейности, е ликвидирана в Украйна....

Винаги ще ми липсваш, защо го направи? Много те обичам. Това промълви със сълзи на очи над затворения бял ковчег Даниела, сестра на...

Около 500 мексикански студенти и преподаватели протестиращи за изчезналите 43 студента в края на септември, опожариха частично парламента...

Кризата накара много от притежателите на скъпи къщи в Софийска област да ги обявят за продажба, научи „Монитор”. Обявите в сайтовете за...

Човечеството отдавна успешно е съумяло да прецака условията за живот на Земята. Няма време – трябва да бъде открито ново място, което да ни приюти.

Разбира се – имаме героят, подходящ за това – Купър. Смелчага, приключенец, но и баща, който обещава на дъщеря си да се върне. Имаме изумителни преходи в пространството и времето, действието се развива на няколко планети от различни галактики. Но в крайна сметка движещата сила отвъд волята е любовта, а след нея и мечтите.

Вероятно тех-гиковете ще се подразнят от достата “измислени” моменти. Но за лаици като мен филмът бе истински пленяващ.

Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Мъдрецът, в края си приел съдбата
не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината.

Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил крехките си дни в ширта,
вие срещу смъртта на светлината.

Безумецът, възседнал синевата,
разбрал, че сам е внесъл тук скръбта,
не си отива кротко в тъмнината.

Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на радостта,
вие срещу смъртта на светлината.

И ти, мой татко, сам на висотата,
ругай, ридай с плача на яростта!
Не си отивай кротко в тъмнината!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Дилън Томас

Накратко – гледайте го. На кино. Сега.

Сваляне на висящите по фасадите на сградите кабели започва от януари Столичната община, съобщава „24 часа”. По закон кабелните оператори...

Четирима горски служители са били нападнати и пребити от бракониери в района на Държавно горско стопанство Самоков, съобщава БНР. В...

Всяка година в България се раждат около 500 деца със сърдечни малформации. Ако не са диагностицирани и лекувани навреме, вродените...

Сваляне на висящите по фасадите на сградите кабели започва от януари Столичната община, съобщава „24 часа”. По закон кабелните оператори...

/Поглед.инфо/ Главният прокурор Сотир Цацаров остро атакува министъра на правосъдието Христо Иванов заради твърдението му, че последните скандали, свързани с изчезналите тефтери на Филип Златанов и системата за разпределението на съдебни дела, са "тежки медицински показатели за системата".

/Поглед.инфо/ В поздравлението си до новоизбрания български премиер германската канцлерка Ангела Меркел излезе извън обичайните си любезности и посочва двете теми, по които ще бъде оценявано управлението на Бойко Борисов.

"Бърза помощ" отказа да отиде на адреса на 82-годишна бургазлийка, която е неподвижна тази вечер, заради съмнения за счупени крайници с...

Родителите на детето чудо Крисия, която ще ни представи на детската „Евровизия” в Малта, са получили акт за 10 000 лв. Това се случило след...

/Поглед.инфо/ Дискусията "Новият световен сблъсък" събра в аулата на Ректората интелигенцията на алтернативата на новия световен ред, както и много студенти, преподаватели и журналисти и хора изповядващи традиционните ценности на солидарността и на Европейския съюз такъв какъвто е замислен в зората си като проект на европейската средна класа.

/Поглед.инфо/ Писмо, изпратено от Сергей Станишев до Президента на ЕП Мартин Шулц, по повод искането за сваляне на имунитета му като член на ЕП.

/Поглед.инфо/ Това заяви председателят на ПЕС на срещата си с премиера на Швеция Стефан Лофвен.

Камелия Воче и Ели Гигова напуснаха риалитито „ВИП брадър” на полуфинала на шоуто. Те събраха най-малко зрителски вот и бяха...

В Мали е регистриран втори случай на ебола, довел до смъртта на медик късно вчера, предаде Би Би Си. Медикът бил в контакт с гражданин на...

Всеки пети българин живее под прага на бедността. Това означава, че над милион и половина българи са на ръба на оцеляването. Изчисленията...

Кошмарно пътуване се очертава да имат пътници, избрали услугите на БДЖ по линията Варна - София. Наш читател ни сигнализира, че влакът от...

Маргарита Михнева доказа твърденията си, че Соня Колтуклиева е взимала пари от Корпоративна търговска банка. Журналистката извади...

Уош МС, Албена Вулева и Влади Въргала са първите трима финалисти във "ВИП Брадър". Това стана ясно в началото на днешното живо предаване на...

Преходът е неуспешен и дори провален – това заяви в НС Янаки Стоилов в декларация, посветена на 25 години на българския преход....

Природният газ няма да поскъпва, категорични са от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Според...

Тялото на изчезналия на 1 ноември в местността Евксиноград край Варна брокер на акции Мартин Стойнов е открито в неделя. То било на брега...

Улицата на властта в морската столица се превръща в пълна разруха, предаде кореспондентът на БГНЕС във Варна. Само на метри от Областната...

Вътрешни раздори в Патриотичния фронт, обвинения в заплахи за саморазправа между депутати и подписани оставки в джоба. Заради една...

Деян Дънешки от днес отново е директор на "Български пощи", съобщи ПИК. Дънешки бе директор и по времето на ГЕРБ, но подаде оставка, след...

Космическият апарат "Фийли" кацна на кометата "67Р/Чурюмов-Герасименко" в 18.03 часа българско време. Така бе отворена нова страница в...

31-годишната Светлана Александрова отказа да признае, че е удушила умишлено новородената си дъщеря. "Не съм й направила нищо. Не исках да я...

Дългогодишната традиция откриването на оперния сезон в Ла Скала да бъде предавано на живо на киноекран с HD качество ще бъде спазена и...

„Не пускайте обяви за подаряване на котенца. Стават храна за домашни питони.“ Това сигнализира наш читател, който от години се грижи за...

Работник загина при трудова злополука в завода за производство на стъкло „Тракия Глас" ЕАД - Търговище, клон на турския холдинг...

/Поглед.инфо/ Никога не е имало такъв митинг. Никога не е имало такъв човек сред нас - Росен Плевнелиев. Горкият, иска да се изкара за герой

/Поглед.инфо/ Приемам 10-и ноември не като конкретна, а като символична дата и начало на прехода в България. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по повод на разказаната от него лична история затова къде е бил на 10 ноември 1989 г.

News7 показа къщата на обрания бизнесмен в столичния квартал "Витоша". От сейфа са взети между 170 и 180 хил. лева. Полицията не разкрива...

Фото Румен Сарандев Интересна арт инсталация украси варненския плаж. Минувачите правеха различни предположения каква е идеята на композицията. Споделете вашето мнение в коментарите!  

30-годишният Тодор Бързашки се поля с бензин и се запали в семейната къща в град Койнаре пред брементната си жена. Със 70% изгаряния по...

снимка: Дарик, архив Кандидат-работодатели могат да участват в Програмата за обучение и заетост „Клио“, включена в Националния план за...

Първите случаи на грип за този есенен сезон вече са доказани. Първите положителни проби са на пациенти от софицйки болници - петима...

/Поглед.инфо/ Отворено писмо от Борислав Цеков до Росен Плевнелиев

Нови сортове твърда пшеница са на път да направят българските макарони много по-качествени и вкусни от досегашните, пише "Новинар"....

В лекоатлетическата зала „Добротица” започна кръг от държавното лично-отборно първенство по бокс за мъже – първи кръг за 2015 година. В...

Дефлация от половин процент отчита от началото на годината националната статистика, но месечната инфлация за октомври спрямо септември...

Утре ще бъде облачно. Започналите от нощта валежи в южните райони през деня ще достигнат Североизточна България и Северното Черноморие....

Камп за футболисти за националния тим, родени през 2000 г., се проведе на НСБ “Спортпалас”. По време на мача футболната легенда Павел Панов...

Двама полицаи от Пазарджик бяха ранени при меле в ромската махала в село Братаница, съобщава "Монитор". Единият бил ударен със стъклена...

Строителство в градинката пред бл. 14 на ул. „Студентска“ няма да има. Това стана ясно след гласуване по казуса на заседанието на...

Когато дойде есента и природата се изпъстри, не ме свърта на едно място. Хващам раницата, зареждам резервоара догоре и потеглям... нанякъде. Това "нанякъде", когато не е планирано, най-често се оказва в Родопите.

Оказва се, че има такива Родопски пътища, по които все още не съм преминавал. Един такъв е във високия дял Чернатица. В началото се редуват обзорни гледки, после пътят навлиза в букови гори, които преминават в иглолистни. Над хиляда метра н.в. снегът, който е паднал по-рано, още не се е разтопил. След летовище Студенец, на 1600 метра, пътят свърши. От тук нататък всичко беше само гора, сняг и кал.

Имах глупостта да тръгна към най-близкото село - Ситово. Какви ли не преживявания съм имал с моя не джип, а дзвер по пресечени и други терени. Сега ми предстоеше нещо съвсем ново - десет километрово спускане през планински черен път, покрит със сняг, кал и локви, под които стърчат огромни коловози. Къде занасях към стръмни урви, къде нагазвах в преспа или калище... изтръпвам като си спомня. Оставаха два километра до селото, когато се озовах в изключително тясно дере, по което течеше река от разтопен сняг. Не мога да се върна назад, заради стръмния и хлъзгав терен, нито да продължа напред. Пътят беше блокиран от поредица паднали борове.

Разполагах с не голяма брадва, даже бих казал малка. За късмет, бора се сече доста по-лесно от други дървета. Трябваше да прережа четири дебели ствола на няколко места, за да мога да ги отстраня от пътя. След като избутах и последния бор продължих спускането до следващото непреодолимо препятствие - още по-голямо паднало дърво.

Това беше широколистно дърво, нещо като огромен храст с множество клони, което може да бъде изместено само с багер. След като бях толкова безразсъден да поема по този път, нормално бе да се озова в капан. Тук местността вече беше по-равна, а отстрани на пътя, макар и отрупана от снега имаше нещо като нива. Шансът да затъна там и да оставя колата да презимува беше голям, но друг изход нямаше. Преодолях и това препятствия, влязох отново в пътя и след минути достигнах селото.

След цялата тази драма трябваше да се върна в начална позиция. Слънцето залязваше, когато минавах над Тъмрашкото ждрело.

Денят си замина, а най-близко беше Асеновград.

Крепостта, макар и със странни зелени цветове, свети в тъмната вечер.

Дали благодарение на себе си или на бога, вместо да нощувам на онзи кошмарен път, стоях тук на хълма и съзерцавах любимата си планина.

Гузен от грешката, продължих с осъществяването на сбъркания план. По нормални пътища се добрах до забутаното селце Буката.

Минах край крепостта до село Кошница. По-рано, през лятото, се бях качил до нея. Под хълма има пещера-тунел. Минава се през него, за да се стигне до върха, където е самата крепост.

В Смилян слънцето започваше да напича приятно.

Котарак оглежда владенията си.

Следва село Чокманаво, където от дълги времена старата църква е част от пейзажа.

Ето го и китното селце Полковник Серафимово, удостоено с името на знаменития полковник.

На връх Средногорец се издига паметника Родопската Шипка, по случай събитията в този край по време на Първата Балканска Война.

Край Рудозем планината е по-ниска и разлата. Пейзаж характерен за Източните Родопи.

Правя дежурна спирка в Широка Лъка.

Пътят не свършва тук, той-продължава все напред. Понякога ще се връща по познати места или пък ще поема през непристъпни клисури, които малцина се осмеляват да преминат.

Фондът за гарантиране на влоговете публикува списък на видовете депозити, предлагани от Корпоративна търговска банка (КТБ), които са...

снимка: БулФото Приемам 10-и ноември не като конкретна, а като символична дата и начало на прехода в България, заяви държавният глава...

Двама от най-големите таланти от Черно море - Валентин Йосков и Валери Христов, се включиха в тренировките на представителния тим. Вчера...

Четирима български военни медици, които са част от мисията на ЕС в западноафриканската държава Мали, се намират в непосредствен досег със...

Проверка на Държавната финансова инспекция в 13 болници в страната е установила нарушения при обществените поръчки. Директорите на...

Екстремист-ветеран признава, че е прекарвал бойци на "Ислямска държава" (ИД) за Европа през България в интервю за BuzzFeed News. Казва още, че е...

Веселин Златков Варненският общински съвет прие да освободи от поста досегашният председател на борда на общинската фирма „Пазари“...

Отборът на Черноморец (Балчик) разби Суворово с 5:0 в отложен мач от Североизточна „В“ група в Албена. За успеха се разписаха Васил Тачев –...

Вече се появиха и снимки от дисидентските подвизи на Росен Плевнелиев. Из Фейсбук плъзна фото, на което ясно личи как Росен е участвал...

Юлия Георгиева Със син спирт опита да се самоубие 58-годишен мъж. Случаят е изключително тежък, тъй като мъжът миксирал 700 мл твърд...

Представители на ръководството на Национален фенклуб Черно море бяха приети от Марин Митев, представител на корпорацията – мажоритарен...

10 ноември е щастлив ден и за поп Кръстьо. На тази дата, но през 1973 г., в Ловеч е изровена една торба злато, която според местния историк Иван...

Юлия Иванова Ученик, черпил се сериозно в плажно заведение, е бил приет в клиниката по токсикология на Военноморска болница с остра...

Малката Рижа пак вдигна на крак бургаския жк Меден рудник, като около 10 часа тази сутрин псува и размахва среден пръст пред фитнес....

Интересно клипче на снимки от стара Варна беше публикувано в Youtube. Внушаващото видео показва как е изглеждала Варна през различните...

Проблемът на този кабинет е в разнобойността. Онова, което се е говорило в предизборната кампания, няма никакво значение. Те ще стигнат до...

Жителите на бл. 14 на ул. „Студентска“ получиха от общината двойна гаранция, че зелените площи и площадките за игра зад голямата жилищна...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/32141-de-profundis-25-godini-komunisti-i-chengeta-ni-uchat-na-moral-i-akal-kak-istinska-za-tyah-e-demokratziyata.html

Вчера, преди 25 години, беше 10-ти ноември. Днес е 11-ти, може би даже 12-ти, а утре, след още 25 лета, ще бъде 13-ти. И какво от това?
Сещам се само за едно – де да можеха дните ни да са дълги като години, а не годините ни къси като дни. Само че подобни глезотии не са ни отредени от Гадната Вселена.
Така или иначе, за разлика от безразличното или полугузно мълчание всеки друг път около 10 ноември, сега огромни простотии се завихриха на тази светла дата – кръгъл четвърт век от старта на Голямата Измама. Вярно, голяма си беше и продължава да бъде, видно от последните правителствени развития. Е, не че някой специално ни измами нас, българите, колкото ние сами – защото възхода на страни като Полша и Чехия показва, че можехме и да не се мамим.
Но не можахме.
За празника тази година се раздадоха награди на някои истински дисиденти и активни борци против тирана. На други не се раздадоха. По всички зависими и независими от другаря Делян Пеевски медии се чуха бодрите гласове и грейнаха сияйните мутри на поне половината ченгета, доносници и други скромни, но значими функционери на комунистическия преход. Това показва едно – колко истинска демокрация е станала само за четвърт век България. Защото, вместо да са в затвора или да доизживяват дните си на общественото дъно под натиска на някаква си съвест, тези тути-кванти продължават не просто материално да благоденстват, а да ни учат на морал, да ни дават акъл, да ни управляват в наш собствен интерес и изобщо – да ни правят тъй наречения преход ако не по-приятен, то поне по-интересен.
Или да ни правят на маймуни, както ви харесва.
А всичко това пък звучи още по-прекрасно на фона на съдържателното четиво, което ни предложиха любимите ни социолози. Оказа се, че 55 на сто от българските граждани оценяват положително Тодор Живков, а 46 на сто от пълнолетните, което предполага – и грамотни такива, си признават, че са слабо запознати с периода на социализма. Като отчетем нормалната социологическа грешка, тук нещо или не ми се връзва, или ми се връзва прекалено добре.
Ако приемем, че слабо запознатите със социализма граждани умно и принципно не са дали мнение за нещо, което слабо познават, защото слабо го познават, то значи всички ние, останалите, които сме силно запознати с комунистическата НРБ, одобряваме нея и тъпия диктатор Живков. Е, няма как да стане, познавам огромно количество недоволни от режима хора, затова остава вариантът, че онези от нас, които нищо не знаят и не разбират, пак са се произнесли неподготвени.
Да, знам, такава е традицията по нашите земи, където да разбираш от нещо не е условие да се занимаваш с него, а обратно – противопоказно е. Затова и тук си имаме уникални професии като „футболен фен”, „назначен милионер”, „обикновен патриот”, „бивше ченге” или „искрен русофил”. Такива платени служби, с изключение може би само на искрения русофил, наистина няма никъде другаде по света.
Добре, де, вие какво смятате, че на този фон ще ви се размине разказа как аз прекарах 10 ноември 1989 ли? Много се лъжете, ще ви разкажа. И по-точно, ще ви кажа защо бих искал онзи 10 ноември да се беше позабавил с месец-два. Не повече. И не заради носталгия по свидния на всички ви социализъм. Просто бих имал лична изгода от това. Може и обществена полза някаква да би имало, но все пак – предимно лична изгода.
Тогава бях уволнен от всякакви вестници в Кърджали, където живеех и /не/работех. С жена ми и трите деца, включително бебе на шест месеца, карахме със 100 лева майчинство на месец. От август предната година моят принос към семейните финанси беше твърде скромен, общо сто лева – 50 от един приятел, който ме уреди за ден да разтоварвам тютюн на Сточна гара в Пловдив и 50 от хасковския вестник „Шипка”, където друг приятел успя да пробие ченгеджийската забрана и ми пусна превод на „Римски елегии” на Йосиф Бродски. Явно тъпата цензура не знаеше кой е Бродски, та всичко бе минало с номера – нали е руски поет, защо не…..
Самият ден 10 ноември ми беше пълен със съдържание. Първо, бях се залостил и цял ден, както казваше Иван Динков, вадих душата на едно стихотворение. После пуснах „Свободна Европа” и радиото забръмча нещо за сваляне на Живков, което не чух добре. После извиках жената да слушаме с 4 уши, но не повярвах. После дойде Мария Даракчиева и каза, че е истина, защото го била чула съвсем ясно. После дълго се черпихме с гадно соц-бренди „Слънчев бряг” и замезвахме със старо сирене.
Но онази история, която всъщност искам да разкажа, включва един малко по-общ поглед към периода, който условно можем да определим като „10 ноември”, тоест, последните месеци от агонията на комунистическия режим.
През лятото на 89-та най-неочаквано за ченгетата, в Кърджали се появи кола с френска регистрация, спря пред олющената ни панелка и изсипа тумба хора, които ми гостуваха три дни. Представям си треската сред Ангел Митрев и Сергей Мишовски, смелите ченгета от тогавашния Отдел за борба с тероризма, които се грижеха да ме закрилят от самия мен. С колата пристигна Жоро – мой братовчед, легално женен за французойка и щастливо изчезнал от блатото няколко години по-рано, плюс неговата потърпевша, двете им едва проходили близначки, както и достолепната му френска тъща. Как тази компания бе получила необходимите тогава разрешения, за да стигне до Кърджали, така и не разбрах. Най-вероятно чрез погледа на тъщата. Но факт е, че си изкарахме чудесно, включително като брояхме колцина ни следят, щом излезем на разходка. Та Жоро взе ръкописа на книгата „Стихотворения” и го отнесе в Париж, в емигрантското списание „Бъдеще”. Контакта ми даде Пламен Даракчиев. А пратих ръкописа там, защото в България двете издателства, към които се обърнах – пловдивското и варненското, надлежно ми бяха отказали. Споменавал съм го и друг път, но заради онези 46 процента несведущи за нрава на социализма ще повторя – писмото с отказа от пловдивското издателство беше истински бисер и гласеше горе-долу следното: „Много са ви хубави стиховете, но обадете се пак, когато започнете да пишете по друг начин.”
Няма майтап. Не знам дали ви се е случвала подобна идиотщина, но ето, на мен ми се случи.
И така, стигаме до същината на историята, а именно – защо бих искал 10 ноември да се състои например на 10 декември. Ами защото планът на списание „Бъдеще” беше книгата ми да излезе през октомври, но заради липса на хартия работата се отложи с месец-два и така, под натиска на Гадната Вселена, аз за пак се оказах прецакан. Вместо всички „вражески радиостанции” да гръмнат с моето име и моите стихове, а оттам да ги научи целият български народ; вместо полицията да ме арестува и да ме изхвърли от България, както правеха с някои късметлии; вместо да преживея остатъка от живота си в нормална, а не в ненормална страна, както всъщност стана; вместо поне сега да бяха ме наградили като смел дисидент – вместо това, когато книгата излезе, 10 ноември бе вече дошъл и никой не се интересуваше от поезия, а само от политика.
А сега, за да не останете и вие прецакани от толкова говорене за поезия, но без самата поезия, ще ви пусна едно стихотворение от онази моя първа книга, за която по-късно написах: „излезе в Париж, но от това Айфеловата кула не порасна чувствително, както смятах, че би било редно”.

МОИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЪНИЩА – 1987 г.
Дълга е ръката на зимната нощ, която към нас приближава.
Сякаш ръка на палач, понатрупал с годините опит.
И няма ъгъл на тази земя, от който без страх да прогледнем,
че сме всяка от жертвите, а не един от тълпата.

Ненаписаните любовни стихотворения зъзнат
по вратите на клозетите, посещавани в детството.
Марширува: ямб-два – революционната поезия
от революционните времена.

Пиши най-добре за трудовия си героизъм – да мълчиш
всеки ден по кьошетата и да си бършеш сополите яростно.
Все някога ще издигнат паметник и на такива мълчаливци,
но паметниците тогава ще имат друго значение.

Защото всичко е страх и сърцата са голи в гърдите ни,
защото затворените очи са зазидани отвътре прозорци,
защото езиците ръждясват от честата неупотреба
и думите забравят чуждите и своите значения,

осмелявам се да припомня някои подробности:
Ешафод е работното място на оня самотник, палача.
Щом е нощ, макар зимна, все някога свършва.
До пролетта винаги има една ръка разстояние.

Така че вие продължавайте да си харесвате социализма, Живков, червените ескадрони и Трудови войски колкото си искате. А аз ще продължа да не ги харесвам.
И ще продължа да знам защо.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/32141-de-profundis-25-godini-komunisti-i-chengeta-ni-uchat-na-moral-i-akal-kak-istinska-za-tyah-e-demokratziyata.html

Вчера, преди 25 години, беше 10-ти ноември. Днес е 11-ти, може би даже 12-ти, а утре, след още 25 лета, ще бъде 13-ти. И какво от това?
Сещам се само за едно – де да можеха дните ни да са дълги като години, а не годините ни къси като дни. Само че подобни глезотии не са ни отредени от Гадната Вселена.
Така или иначе, за разлика от безразличното или полугузно мълчание всеки друг път около 10 ноември, сега огромни простотии се завихриха на тази светла дата – кръгъл четвърт век от старта на Голямата Измама. Вярно, голяма си беше и продължава да бъде, видно от последните правителствени развития. Е, не че някой специално ни измами нас, българите, колкото ние сами – защото възхода на страни като Полша и Чехия показва, че можехме и да не се мамим.
Но не можахме.
За празника тази година се раздадоха награди на някои истински дисиденти и активни борци против тирана. На други не се раздадоха. По всички зависими и независими от другаря Делян Пеевски медии се чуха бодрите гласове и грейнаха сияйните мутри на поне половината ченгета, доносници и други скромни, но значими функционери на комунистическия преход. Това показва едно – колко истинска демокрация е станала само за четвърт век България. Защото, вместо да са в затвора или да доизживяват дните си на общественото дъно под натиска на някаква си съвест, тези тути-кванти продължават не просто материално да благоденстват, а да ни учат на морал, да ни дават акъл, да ни управляват в наш собствен интерес и изобщо – да ни правят тъй наречения преход ако не по-приятен, то поне по-интересен.
Или да ни правят на маймуни, както ви харесва.
А всичко това пък звучи още по-прекрасно на фона на съдържателното четиво, което ни предложиха любимите ни социолози. Оказа се, че 55 на сто от българските граждани оценяват положително Тодор Живков, а 46 на сто от пълнолетните, което предполага – и грамотни такива, си признават, че са слабо запознати с периода на социализма. Като отчетем нормалната социологическа грешка, тук нещо или не ми се връзва, или ми се връзва прекалено добре.
Ако приемем, че слабо запознатите със социализма граждани умно и принципно не са дали мнение за нещо, което слабо познават, защото слабо го познават, то значи всички ние, останалите, които сме силно запознати с комунистическата НРБ, одобряваме нея и тъпия диктатор Живков. Е, няма как да стане, познавам огромно количество недоволни от режима хора, затова остава вариантът, че онези от нас, които нищо не знаят и не разбират, пак са се произнесли неподготвени.
Да, знам, такава е традицията по нашите земи, където да разбираш от нещо не е условие да се занимаваш с него, а обратно – противопоказно е. Затова и тук си имаме уникални професии като „футболен фен”, „назначен милионер”, „обикновен патриот”, „бивше ченге” или „искрен русофил”. Такива платени служби, с изключение може би само на искрения русофил, наистина няма никъде другаде по света.
Добре, де, вие какво смятате, че на този фон ще ви се размине разказа как аз прекарах 10 ноември 1989 ли? Много се лъжете, ще ви разкажа. И по-точно, ще ви кажа защо бих искал онзи 10 ноември да се беше позабавил с месец-два. Не повече. И не заради носталгия по свидния на всички ви социализъм. Просто бих имал лична изгода от това. Може и обществена полза някаква да би имало, но все пак – предимно лична изгода.
Тогава бях уволнен от всякакви вестници в Кърджали, където живеех и /не/работех. С жена ми и трите деца, включително бебе на шест месеца, карахме със 100 лева майчинство на месец. От август предната година моят принос към семейните финанси беше твърде скромен, общо сто лева – 50 от един приятел, който ме уреди за ден да разтоварвам тютюн на Сточна гара в Пловдив и 50 от хасковския вестник „Шипка”, където друг приятел успя да пробие ченгеджийската забрана и ми пусна превод на „Римски елегии” на Йосиф Бродски. Явно тъпата цензура не знаеше кой е Бродски, та всичко бе минало с номера – нали е руски поет, защо не…..
Самият ден 10 ноември ми беше пълен със съдържание. Първо, бях се залостил и цял ден, както казваше Иван Динков, вадих душата на едно стихотворение. После пуснах „Свободна Европа” и радиото забръмча нещо за сваляне на Живков, което не чух добре. После извиках жената да слушаме с 4 уши, но не повярвах. После дойде Мария Даракчиева и каза, че е истина, защото го била чула съвсем ясно. После дълго се черпихме с гадно соц-бренди „Слънчев бряг” и замезвахме със старо сирене.
Но онази история, която всъщност искам да разкажа, включва един малко по-общ поглед към периода, който условно можем да определим като „10 ноември”, тоест, последните месеци от агонията на комунистическия режим.
През лятото на 89-та най-неочаквано за ченгетата, в Кърджали се появи кола с френска регистрация, спря пред олющената ни панелка и изсипа тумба хора, които ми гостуваха три дни. Представям си треската сред Ангел Митрев и Сергей Мишовски, смелите ченгета от тогавашния Отдел за борба с тероризма, които се грижеха да ме закрилят от самия мен. С колата пристигна Жоро – мой братовчед, легално женен за французойка и щастливо изчезнал от блатото няколко години по-рано, плюс неговата потърпевша, двете им едва проходили близначки, както и достолепната му френска тъща. Как тази компания бе получила необходимите тогава разрешения, за да стигне до Кърджали, така и не разбрах. Най-вероятно чрез погледа на тъщата. Но факт е, че си изкарахме чудесно, включително като брояхме колцина ни следят, щом излезем на разходка. Та Жоро взе ръкописа на книгата „Стихотворения” и го отнесе в Париж, в емигрантското списание „Бъдеще”. Контакта ми даде Пламен Даракчиев. А пратих ръкописа там, защото в България двете издателства, към които се обърнах – пловдивското и варненското, надлежно ми бяха отказали. Споменавал съм го и друг път, но заради онези 46 процента несведущи за нрава на социализма ще повторя – писмото с отказа от пловдивското издателство беше истински бисер и гласеше горе-долу следното: „Много са ви хубави стиховете, но обадете се пак, когато започнете да пишете по друг начин.”
Няма майтап. Не знам дали ви се е случвала подобна идиотщина, но ето, на мен ми се случи.
И така, стигаме до същината на историята, а именно – защо бих искал 10 ноември да се състои например на 10 декември. Ами защото планът на списание „Бъдеще” беше книгата ми да излезе през октомври, но заради липса на хартия работата се отложи с месец-два и така, под натиска на Гадната Вселена, аз за пак се оказах прецакан. Вместо всички „вражески радиостанции” да гръмнат с моето име и моите стихове, а оттам да ги научи целият български народ; вместо полицията да ме арестува и да ме изхвърли от България, както правеха с някои късметлии; вместо да преживея остатъка от живота си в нормална, а не в ненормална страна, както всъщност стана; вместо поне сега да бяха ме наградили като смел дисидент – вместо това, когато книгата излезе, 10 ноември бе вече дошъл и никой не се интересуваше от поезия, а само от политика.
А сега, за да не останете и вие прецакани от толкова говорене за поезия, но без самата поезия, ще ви пусна едно стихотворение от онази моя първа книга, за която по-късно написах: „излезе в Париж, но от това Айфеловата кула не порасна чувствително, както смятах, че би било редно”.

МОИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЪНИЩА – 1987 г.
Дълга е ръката на зимната нощ, която към нас приближава.
Сякаш ръка на палач, понатрупал с годините опит.
И няма ъгъл на тази земя, от който без страх да прогледнем,
че сме всяка от жертвите, а не един от тълпата.

Ненаписаните любовни стихотворения зъзнат
по вратите на клозетите, посещавани в детството.
Марширува: ямб-два – революционната поезия
от революционните времена.

Пиши най-добре за трудовия си героизъм – да мълчиш
всеки ден по кьошетата и да си бършеш сополите яростно.
Все някога ще издигнат паметник и на такива мълчаливци,
но паметниците тогава ще имат друго значение.

Защото всичко е страх и сърцата са голи в гърдите ни,
защото затворените очи са зазидани отвътре прозорци,
защото езиците ръждясват от честата неупотреба
и думите забравят чуждите и своите значения,

осмелявам се да припомня някои подробности:
Ешафод е работното място на оня самотник, палача.
Щом е нощ, макар зимна, все някога свършва.
До пролетта винаги има една ръка разстояние.

Така че вие продължавайте да си харесвате социализма, Живков, червените ескадрони и Трудови войски колкото си искате. А аз ще продължа да не ги харесвам.
И ще продължа да знам защо.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

снимка: БулФото Значки с надпис "Справедливост за Галя" и лика на Галина Нигохосян-Николова носеха днес нейни роднини и познати в...

Вярващ мирянин е залепил икона на Богородица на чешмата с влюбените дракони до басейн "Приморски" във Варна. Когато чешмата беше открита...

снимка: БулФото "Софийска градска прокуратура поема случая с изчезналото тефтерче на Филип Златанов", заяви градския прокурор Христо...

1.Bell – You need a piece of yellow cardboard paper cut in the shape of a circle, a...

Държавата в никакъв случай не трябва да поема нов дълг заради кризата с Корпоративна търговска банка. Това заяви пред БНР американският...

Шофьорите, които оставят колите си в градинки, паркове, между дърветата, на детски площадки, алеи и в зони, които са само за пешеходци на...

Може да прозвучи като ирония, защото сме свикнали да се самобичуваме твърде основателно за ролята на европейски оставачи, но днес унгарският президент Янош Адер направи невъзможното да се почувстваме повече европейци от унгарците, по чийто напредък в отдалечаването от комунизма основателно въздишаме.

В свое изказване на конференция в София, посветена на 25-те години от падането на комунизма, гостуващият тук унгарски президент Янош Адер припомни борбата на унгарците за свобода и вметна, че през онази драматична 1956 година Западът не се е намесил на страната на този позив за свобода и демокрация.

Това ми даде повод да задам въпрос, свързан с факта, че нито унгарците, нито българите получават помощ от запад в надеждата си да отхвърлят комунизма с въоръжена борба. Горянското движение в България, точно както и унгарското въстание от 1956 г. в Будапеща, е разчитало напразно на западната помощ.

Трябвал ли обаче днес ние да постъпим по същия егоистичен начин с украинците, като участваме в затягането руската примка около врата им чрез „Южен поток”, попитах аз. Посочих и очевидния факт, че е абсурдно пожарът на зависимостта от руския газ да бъде гасен с още по-голяма зависимост от вноса от на тази руска суровина. При това е знайно от всички, че идеята за примката „Южен поток” около украинския врат възниква в Кремъл именно след украинската оранжева революция през 2004 г.

Пръв на въпроса ми, отправен в една от залите на хотел „Шератън” и към българския домакин на събитието, отговори Росен Плевнелиев. Казано в резюме, той изтъкна необходимостта от европейска солидарност с Украйна срещу руската агресия (словосъчетанието „руска агресия” по рано беше употребено все пак по рано от унгарския гост). Плевнелиев подчерта, че никога няма да се съгласи с анексирането на Крим от Русия и припомни посещението си в Баку, където договори 1 милиард кубически метра газ именно като реална алтернатива на руския.

На упрека дали няма да е егоистично (подобно на западното поведение в миналото спрямо българската и унгарската съпротива срещу съветската колонизация) да се опитваме да печелим от участието си в плана на Путин срещу Украйна ( заради „националния ни интерес” , както се изрази по-рано унгарският гост), Янош Адер намери за възможно да добави само : „ И аз мисля като президента Плевнелиев”. Лаконичността си той оправда с „липсата на време”.

Отговорът на смутения унгарец прозвуча като неволен европейски комплимент за България в лицето на нейния президент.

Ние, които имаме унизителния навик да се крием зад гърба на чужди авторитети, да се снишаваме и да се присламчваме към чужди позиции, за да не дразним руската мечка, този път се оказахме параван за една държава, като Унгария. Справка за сравнение: „ И аз мисля като Жозеф Доул”, реагира на практика Борисов при посещението на европейския политик в навечерието на съставянето на сегашното правителство.

Това е може би първият случай, когато не ние се крием зад нечий европейски гръб, въобразявайки си, че можем да заблудим света за нашата проруска позиция, а обратното- президент на изпреварваща България в развитието си по много показатели европейска държава зае отбранителна позиция в българския тил, отказвайки да коментира смущаващия факт на заиграването на управляващите в Унгария с Путин.

Share on Facebook

На пръв поглед изглежда, че мястото на този списък не му е на страниците на блога "Ядрена престъпност"? Но това е така само на пръв поглед. На практика връзката е повече от дебела, но за това ще ви разкажа един друг път. Сега п...

Фалшива обявa за работа от несъщесвтуваща фирма тече в най-известния сайт за кариерни предложения, сигнализира за това наш читател....

От Спартак 1918 са отклонили поканата на елитния Локомотив за контролен мач в Пловдив. Това разкри за „Народно дело“ Иван Маринов. „Да,...

Съпругата на председателя на Българския Червен кръст (БЧК) д-р Христо Григоров е била нападната и насилствено извадена от собствената й...

Отборът на Спартак (Варна) ще участва в турнир по футбол за момичета до 14 години – родени след 1 януари 2001 г. Проявата започва в събота от 10...

Полицията издирва 43-годишния Владимир Тодоров Митев от София. По данни на близките му той е в неизвестност от 23 октомври. Независимо от...

12 000 литра гориво в нелегална бензиностанция разкриха и задържаха митническите служители в покрайнините на Варна, предаде...

Ръководителите на Ислямската държава са решили да въведат собствена валута - динар. Те искат и да започнат да секат монети от чисто злато...

Наша читателка изпрати сигнал за некоректно спиране в района до Спортната зала. От думите и става ясно, че от 2 седмици шофьор спира на...

Вълна от коментари породи инцидентът от вчера, когато лек автомобил блъсна жена на пешеходна пътека на ул. „Пирин” във Варна....

Естрадната легенда Борис Гуджунов е приет по спешност в болница, пише "Галерия". Певецът не пожелал да каже каква е причината да потърси...

Миналият петък (7-ми ноември) второто правителство под ръководството на Бойко Борисов положи клетва. Броени часове след това Гамизов публикува на Фейсбук страницана си защитна пледоария в одкрепа на новоназначената министърка на енергети...

/Поглед.инфо/ България се нуждае от следпреходна политика, за да бъдат решени натрупаните през последните повече от две десетилетия проблеми.

/Поглед.инфо/ "Не сме подлагали Велизар Енчев на другарски съд, защото е гласувал срещу избирането на Бойко Борисов за министър-председател. Нормално е в група от 19 народни представители, някои да имат и различно мнение. Енчев не е бил порицаван за неговото решение".

/Поглед.инфо/ Новият вътрешен министър трябва да върне скандалното тефтерче на Златанов. Това ще е знак за промяната и силата на новото правителство, заяви в сутрешния блок по TV7 бившият лидер на СДС Мартин Димитров.

Жена от Пазарджик осъди фирма за бързи кредити да върне над 5 хил. лева лихви, съобщава "Марица". Мария Иванова прибегнала до услугите на...

В разгара на Сръбско-българската война на 12 ноември 1885 г. (24 ноември по нов стил) започва отбраната на Видин. Същия ден българските части...

/Поглед.инфо/ Натискът за назначения и корупция е огромен. Търсят те хора, които са участвали в престъпни схеми и са се облагодетелствали от властта.

/Поглед.инфо/ Въпреки очакваната оставка, Георги Гергов остава начело на градския съвет на БСП в Пловдив- това е резултатът след проведения снощи пленум.

Веселин Златков Варненският общински съвет подкрепи искането на кмета Иван Портних част от терена на Пристанище Варна-Изток да бъде...

Политиката на ГЕРБ да фаворизира Южна България за сметка на Северна дава резултат. Повечето области в страната се възстановяват от...

Около 11:00 часа вчера, на пешеходна пътека на кръстовището между ул. «Пирин» и ул. «Македония» бе блъсната жена, както "Петел" писа минути...

Продукти за 4 порции:
400г спанак
400г тиква
1ч.ч. орехи
2с.л. краве масло
200г синьо сирене

Приготвяне:
Спанакът е вид листен зеленчук, с който стават чудесни супи,печени ястия, баници и салати. Среща се в пресен или замаразен вид. Аз предпочитам пресния спанак. Избирам тъмнозелени и дребни листа. Ценно качество на спанака е, че се комбинира чудесно както с плодове, така и със зеленчуци. Използвам възможността да съчетая зеленията с печена тиква, ядки и синьо сирене. За салатата използвам малки, спаначени листенца. Измивам ги поотделно. Отрязвам дръжките им. Прехвърлям спанака в купа.  Парчето тиква обелвам и режа на малки кубченца. Подреждам ги в тавичка. Намазвам плодните парченца с разтопено краве масло. Наливам малко водичка. Пека на умерена фурна, четиридесет минути. Ореховите ядки смилам в робот. Смесвам спаначените листа, печената тиква и кубчета синьо сирене. Покривам купата и оставям на хладно. Разпределям салатките в разлати чинии. Поръсвам порциите със смлени орехи.

Братът на Кубрат Пулев - Тервел, разкри, че са му предлагали пари, за да стане депутат. Боксьорът обаче отказал да влезе в политиката без да...

Гръцкият студент по фармация Христос Боскос и пловдивчанинът Васил Калев са предадени на съд за нарушаване на правилата за движение по...

/Поглед.инфо/ Изчезването на тефтерчетата на Златанов е много пошла инсценировка. Това коментира ген. Атанас Атанасов по Би Ти Ви.

Дни преди големия боксов сблъсък по Нова - готов ли е Кобрата за мача на живота си?   Играта на котка и мишка, която световният шампион...

Историята, която можете да гледате във видеото, разказва за силата да даваме. Сила, която притежава едно момиче само на 11 години. То...

В Черно море са наясно, че след силните игри и добри резултати очакванията към тях стават по-големи, но това не ги притеснява, заяви за...

/Поглед.инфо/ Ние сме партия на бедните и онеправданите и не може да се хващаме с партията на българските мутри – нямаме право. Моля партийното ръководство на Патриотичния фронт да не се поставя в подчинение на Борисов.

/Поглед.инфо/ Повечето области в страната се възстановяват от кризата бавно, но все пак осезателно - това личи особено на пазара на труда в последните месеци. Пропастта между Северна и Южна България обаче се задълбочава, пише "Сега".

/Поглед.инфо/ "Нека споделя надеждите си, че тефтерчето не е откраднато от ДПС", каза през усмивка лидерът на ДПС Лютви Местан в ефира на Нова телевизия във връзка с изчезналия тефтер на Филип Златанов.

„Този случай е важен, защото стана ясно как една реформа, за която настояваха дълго време от Брюксел – да се направи комисия за...

Кметът на община Бургас Димитър Николов стана "Кмет на годината". За втора поредна година отличават най-успешните градоначалници на...

4258 молби за целева помощ за отопление са подадени във Варна и Аксаково през настоящата година. Това съобщи пред Дарик директорът на...

/Поглед.инфо/ ГЕРБ смята да предприеме сериозни промени в изборното законодателство, с които да въведе задължително гласуване от догодина и да се "тества" още на местния вот.

Когато завършвах книгата „Течна дружба” през 2011 г. направих опит да се свържа с Робърт Конкуест, но се отказах, разбирайки за пределната му възраст. Надявах се да го разговоря по телефона за България и отношенията с СССР- от статията по-надолу ще разберете защо .Така и не успях, въпреки, че имах необходимите възможности за контакт. Не исках да безпокоя любезната му съпруга, чрез която, както ми казаха, той осъществява подобни връзки с „любопитни”, като мен.

Смея да добавя към представянето му в уважавания портал „Култура”, откъдето пък „Дневник” препечатва откъса, скромното ми мнение, че Конкуест не е просто известен, а вероятно е най-добрия анализатор на комунизма в неговата цялост сред западните специалисти по темата. Отгоре на всичко има личен опит от първите дни на съветската окупация на България. И е жалко, че тъкмо в България това не само не се знае от масовия културен човек, но и практически Конкуест е непознат в превод на български език..

Днес се радвам, че мога да компенсирам това мое разочарование със статията му, поместена в сайта на в. „Дневник”.

Съветските митове (I)

 “Дневник” препечатва от портала “Култура” първата част от “Съветските митове” на  Робърт Конкуест –  един от най-известните съветолози в годините на Студената война, критик на комунистическите режими и техните привърженици на Запад.

ГОЛЯМАТА ГРЕШКА: СЪВЕТСКИТЕ МИТОВЕ И ЗАПАДНИТЕ ЗАБЛУДИ

1.
Лековерието към съветския феномен, проявено от западните интелектуални и близки до интелектуалните среди през 30-те години, а в известна степен и след Втората световна война, е казус, който заслужава специалното внимание на изследователите на мисловните отклонения.

Отдавна, а в известен смисъл и до днес, фактологичните доказателства и разумните аргументи се сблъскват в стената на предварително създадените концепции не само по отношение на Съветския съюз и неговите производни държави, но и по отношение на цяла поредица свързани въпроси.

Заблудите на наивниците от Великобритания, Америка и други страни, повярвали в съветските митове, са описани в задълбоченото изследване на Пол Холандър, както и в други книги (макар и материалът да е толкова богат, че за него да може да бъде съставена малка енциклопедия). Затова намерението ми тук е само да покажа как и защо се стигна до това отклонение, да опиша различните му проявления и да задам един важен въпрос – дали този феномен или друг, подобен на него, е възможно да се повтори отново и така да постави под въпрос нашето бъдеще?

Вече разгледахме атмосферата на неуместен романтизъм и неуместен рационализъм, които – заедно или поотделно – създадоха основата за този подход към съветския феномен.

По отношение на рационализма Джордж Оруел дава пример с ранното мнение на Бърнард Шоу за руската революция. Воден от своя “безчувствен рационализъм”, Шоу вижда в Ленин и неговите последователи единствено разумни хора с добре обмислена програма, което става причина да обвини Чърчил във фалшивото им демонизиране, тъй като те не били нищо по-различно от делови и рационални човешки същества. Оруел коментира това мнение с думите, че независимо дали човек ги приема като ангели или демони, единственото сигурно нещо е, че те не са били разумни същества.

По-романтичната, но не по-малко разрушителна мотивация за тези самозаблуди често е плод на добри намерения, което е пословично грешен подход. Носителите на тази самозаблуда приемат социализма като средство за постигане на по-добро и по-хуманно общество. Но те не обръщат внимание, че социализмът не е синоним на хуманност, а конкретен социален и политически механизъм за създаването на това общество.

Така удобната дума “социализъм” се превърна в огромен мисловен капан. За три или четири последователни поколения тя означаваше политическа и икономическа система, свободна от вина. За тях обществото, а не отделната личност, трябваше да ръководи (и ръководеше) съветската икономика. И по-точно, тъй като обществото не може да прави това, ръководството трябваше да бъде поверено на държавата. Във всеки случай резултатът трябваше да бъде краят на “капитализма”. Ленин, Сталин и техните последователи настояваха, че са носители на “социализма”. Защото те произхождаха отчасти от старото социалистическото движение. До средата на 30-те години капитализмът и частната собственост наистина бяха разрушени в Съветския съюз. А какъв друг можеше да бъде този нов некапиталистически ред, ако не социализъм? Това схващане се наложи в съзнанието на мнозина на Запад през следващите тридесет или четиридесет години.

Този етически аргумент, ако може да бъде наречен така, имаше следната логика:

1. В капитализма съществува голяма несправедливост;

2. Социализмът ще сложи край на тази несправедливост;

3. Следователно всичко, което насърчава социализма, трябва да бъде подкрепяно;

4. Включително и всяка несправедливост.

Идеята за социализма се настани трайно в съзнанието на много хора от предишните поколения. Дори те да не приемаха неговата марксистка версия, дори да не се основаваха на ясна идеологическа теория, в своите по-малко догматични версии тази идея си остана повлияна от марксизма, наложен в цялостната интелектуална атмосфера. По-конкретно тази идея се основаваше на мнението, че социализмът е не само по-добър и справедлив социален ред, но е също по-модерен, по-напредничав и представлява по-висок исторически етап. Привържениците на съветското общество на Запад бяха хора, убедени в нехуманността на техния собствен икономически и социална ред и повярвали във възможността по-доброто общество да бъде изградено чрез държавната мощ. Те виждаха в съветската система едновременно антикапиталистическа и общоприемлива формула за социална реорганизация. Навсякъде Съветският съюз и комунистите като цяло бяха приемани като част от “левицата”. Така възникна разделителната линия между тези, които подкрепяха “системата” – консерватори, социалдемократи (“реформисти”) и други подобни, и привържениците на нейното събаряне. (Когато Хитлер, от друга радикална гледна точка, протяга ръце към властта, той разделя своите опоненти на привърженици на das System и на външни врагове – по-конкретно комунистите). Хората, загрижени за хуманността, започнаха да възприемат “социализма” като нейно олицетворение, а по-късно, когато първоначалната цел вече беше изчезнала, започнаха да приемат цялата структура като нещо необходимо. (…)

Така се създадоха предпоставките за един трудно обясним мисловен скок от критиката на недостатъците на капитализма към приемането на Съветския съюз за модел за подражание. Линкълн Стефънс беше един от най-непримиримите критици на политическата и финансовата корупция в Съединените щати. Как стана възможно той да отиде в Русия през 20-те години и да каже: “Видях бъдещето и то съществува” по отношение на един терористичен режим, който в този миг едва оцеляваше? Демократичните медии, разбира се, са призвани да критикуват собственото си правителство, да изобличават грешките и провалите на собствената си страна. Но когато това стане причина за пренос на лоялност към една далеч по-лоша и напълно враждебна култура, или поне за нейната почти безкритична защита, включително за възприемане на стандартите на тази култура, това вече се превръща в тежко бедствие.

Робърт Конкуест

[Портал "Култура"]
През 30-те години атмосферата в тези кръгове беше доминирана от отричането на сбърканата и изтощена, според тях, западна политическа и икономическа система (“капитализма”), която по това време бавно се възстановяваше след кризата.

Съществува мнението, че една мислеща личност не дължи лоялност на своята страна или култура, защото е чиста случайност, че личността се е родила в тази култура. Напротив, тя трябва да може да се издигне над тези предразсъдъци, да използва силата на независимото си съждение и преценка, за да открие най-достойната кауза или страна в света, на която да посвети своята лоялност.

Днес вече е известно, че този чисто абстрактен мотив, това изтръгване от корените, се случва много рядко. Както отбелязва Албер Камю по отношение на френските съветофили, те не толкова харесваха руснаците, колкото “чистосърдечно презираха част от французите”. Като цяло хората не могат да се изтръгнат от корените си, макар и да си мислят, че са го направили.

Много от тези хора, които пренесоха своята вярност към Съветския съюз, могат да бъдат описани като предатели на своите страни и на демократичната култура. Но тяхната най-сериозна грешка беше още по-дълбока. Въпреки че се приемаха за носители на независима мисъл, способни на свободни избори, те пренебрегваха собствените си критерии. Те не приеха многобройните доказателства, които през 30-те години вече бяха достъпни, за реалността на комунистическите режими. От тази гледна точка те се превърнаха в предатели на човешкия разум.

2.
Вярно е, че западните общества са имали и продължават да имат множество недостатъци. Но фетишизирането на комунистическия ред пропуска, както казва Лешек Колаковски, че комунистическите общества притежаваха повечето от нашите собствени недостатъци, но в по-остра форма, а твърденията (например) за по-добро здравеопазване бяха измислица. И преди всичко, че в по-широка перспектива недостатъците в западното обществено тяло, колкото и да са тежки, са само видими и неприятни белези по кожата, а не рак, поразил жизнените органи, каквито те бяха в съветското общество.

Съществуват и други причини или по-скоро извинения. Комунистите бяха, или се представяха, за най-непримирите опоненти на нацизма и за най-твърдите поддръжници на демокрацията по време на Испанската гражданска война, което предизвика симпатиите (макар и естествено не пълното им приемане) на либералите, социалистите и умерените хора из целия Запад. Комунистите разполагаха с подкрепата на мрежа от международни контакти, между които и много западни журналисти, докато привържениците на Франко имаха ограничена публика, както и анархистите, левоцентристите от Работническата партия за марксистко обединение и тази част от мадридското правителство, която беше настроена подозрително към комунистите и беше подложена на натиск от тях (местните комунистически лидери, макар и често против волята си, бяха принудени да следват указанията на своите съветски “съветници”). Така че потискането на некомунистическата левица в Барселона през 1937 г. беше прието в Америка и Европа почти изцяло от комунистическа гледна точка. А видимата подкрепа на Съветите за демокрацията и свободата в Испания напълно отклони вниманието от пълното потъпкване на всичко, наподобяващо демокрация или свобода в самия Съветски съюз.

Другият фактор, който не може да бъде пренебрегнат, е модата. Макар да е с неясна концепция, тя съответства на цялостната атмосфера, осмяна по-късно като “радикален шик”. Адептите на тези идеи бяха възприемани като по-съвременни, в крак с модата, за разлика от простолюдието – част от тази мода беше радикалното отхвърляне на “буржоазията” и на всичките й прояви.

Така съветофилията се превърна в екстравагантен пример за радикалните догми, които се разпространяваха през 30-те години в страните със свобода на словото и печата. Необходимо е да се напомни, че по същото време психоанализата се наложи като единствено и неоспоримо обяснение на човешкото поведение. Всъщност, макар марксисткият и фройдисткият възглед да са логично несъвместими, по това време много образовани хора успяваха да вярват и в двете или поне в отделни техни концепции. И двете притежаваха характеристиките на мисловна система или претендираха за система, която задоволяваше жаждата за сигурност – и двете твърдяха, че са научни и задълбочен. И двете доктрини настояваха, поотделно или заедно, че несъгласието с тях се дължи на предразсъдъци, вкоренени в съзнанието на техните опоненти, от сили, които могат да бъдат обяснени от избраните.

Разбира се, фройдизмът не може да бъде винен за комунизма, а и в Съветския съюз фройдизмът беше отхвърлен като буржоазно отклонение. И въпреки това, колкото и да е иронично, комбинацията между фройдистки и марксистки убеждения лесно може да се проследи в прокомунистическата и антизападна литература, включително и в някои от стиховете на Одън. Тя представя западната буржоазия или управляващата класа като цяло не толкова като достойна за презрение, а като застаряваща, декадентска, изчерпана и осъдена, а (наред с всичко останало) и като импотентна. В известна степен този възглед продължи да съществува и след Втората световна война. Един ляво ориентиран журналист, мой познат, подпийнал по време на прием, се обърнал към един херцог, някъде от Севера, с думите: “Каква е ползата от теб?”. И най-много се ядосал на твърдението, изказано от един общ познат: “Казват, че е добър в леглото”.

3.
Друга причина за тези самозаблуди беше обикновеното тесногръдие. Хората просто не можеха да повярват в ужасите на сталинизма. Много по-лесно беше тези разкази да бъдат приписани на реакционната мисъл – дори и когато стотици свидетели на тези ужаси започнаха да пристигат на Запад. Както по-късно отбеляза носителят на Нобелова награда, поетът Йосиф Бродски, мнозина на Запад не можеха да проумеят обхвата на съветския терор и репресии и предпочитаха да насочат моралното си възмущение към по-малко ужасните “мустакати полковници”. Тесногръдието повлия и западната академична общност, която продължи да създава изследвания, които в най-лошия случай приемаха Съветския съюз за разумна политическа система, не много по-различна от нашата. А тази експертиза оправдаваше мнението на просъветските среди у нас, които търсеха не реални събития и реални хора, а още по-малко реални реформи или мирен прогрес. Те искаха да сведат реалността до психодрама. За тях целият свят беше сцена, по-скоро амфитеатър, в който те самите изпълняват ролята на императора и неговата свита, а всички останали бяхме обикновени гладиатори или християни.

Тази мисъл ме кара да си спомня за просталинистките духовници, които се срещаха тогава, а и по-късно – като Хюлет Джонсън, настоятелят на църквата в Кентърбъри, който по някакъв начин успя да помири вярата си с лениновия възглед, че “всяка религиозна идея, всяка идея за Бог, дори всеки намек за идеята за Бог, е немислима клевета… зараза от най-отвратителен вид. Милиони грехове, лоши дела, физическо насилие… са далеч по-малко опасни”. Авторът на тази книга имаше възможността да види “червения настоятел”, докато той се шляеше из Балканите след Втората световна война. Той създаваше впечатление за огромна суета, с която искаше да каже: “Вижте ме, свободен съм от буржоазните предразсъдъци”.

Този свещеник не беше изключение. Отношението на голяма част от представителите на западните църкви към Съветите заслужава обстойно изследване – като например дейността на Световния съвет на църквите, който непрекъснато осъждаше нарушаването на човешките права по целия свят, с изключение на тези в комунистическите държави, въпреки всички опити на разумните делегати. По въпроса за Съветският съюз тези конференции приемаха линията, прокарвана от наложените от режима представители на тези църкви (почти всички, от които след това бяха идентифицирани със съответните псевдоними като агенти на КГБ).

Суетата беше особено видима в случаите като този на Бърнард Шоу (описан по-късно като “най-лекомисления епизод в историята”), когато в апогея на сталинския глад той се завърна от Съветския съюз и оповести, че населението е добре нахранено. Както и в този с приеманата за по-сериозна личност на Х. Дж. Уелс – друг член на фабианското движение, който беше враждебно настроен към комунизма и определяше Сталин като диктатор. Когато през 1934 г. Сталин му даде аудиенция, Уелс беше спечелен – предоверяването на собствената му преценка за хората го накара да каже за Сталин, че никога не беше виждал “по-прям, честен и достоен човек”, приписвайки тези качества на “неговото забележително влияние в тази страна, в която никой не се страхува от него и всички му вярват”. Уелс е забележителен пример за предоверяването на собствената интуиция, която го накара, подобно на мнозина други, да постави своята немалка публична тежест в услуга на Сталин. Това стана възможно благодарение на ласкателството към големите западни интелектуалци, на които им беше устройвано бляскаво посрещане, а към тях се отнасяха като към ВИП персони (което един ветеран комунист веднъж описа пред мен като “банкетна политика”). Така или иначе всяка измама изисква измамник и лековерник. Много от тези лековерници успяха да не забележат това, което виждаха, или по някакъв начин да превърнат неприятните гледки в нещо приемливо. Малкълм Мъгъридж разказва за квакерите, които аплодират парадите, за феминистките, въодушевени от гледката на жени, прегънати под тежестта на въглищата, за архитекти, изпаднали в екстаз от току-що построени, но вече рушащи се сгради. Много от посетителите на Съветския съюз са пристигали там с вече вградени в сетивата си потьомкински села. Думата мисловна нагласа е твърде силна, по-скоро става дума за мозъци като желе, готови да приемат формата, наложена от техния господар.

Както отбелязва Джордж Оруел: “Огромни събития като глада в Украйна от 1933 г., довели до смъртта на милиони хора, останаха напълно незабелязани от английските русофили”. И беше прав, че това беше огромно и непростимо интелектуално и морално престъпление.

4.
Сталин е бил последовател на Макиавели. Той се възползва от принципа, описан от някои изтънчени наблюдатели на човешкото поведение и предаден в английската литература от Хенри Филдинг в “Джонатан Уайлд”, чийто главен герой следва принципа, че “добродетелите са като скъпоценните камъни – лесно се фалшифицират, радват своя притежател, а малцина са тези, които могат да различат фалшивите от истинските”. В английската литература могат да се открият и други предупреждения срещу впечатлението, което Сталин създава пред Уелс и другите. “Някой може да ти се усмихва и пак да е злодей”. Много хора не проумяха нито една от тези мъдри мисли.

Заблудата и самозаблудата са съставните части на това опасно изкривяване на реалността и първото не можеше да се случи без второто. Тази заблуда понякога е била много груба – интересен е примерът с френския политик Едуард Ерио, два пъти министър-председател на своята страна, посетил Украйна през 1933 г. и след това отрекъл там да има какъвто и да било глад. Приготовленията за посещението на Ерио бяха описани от един посетител на Киев. В деня преди неговото пристигане хората били принудени да работят от 2 часа през нощта, за да почистят улиците и да украсят домовете си. Центровете за разпределение на храна били затворени. Опашките били забранени. Бездомните деца, просяците и гладуващите хора изчезнали. Местен жител добавя, че витрините на магазините били отрупани с храна, но полицията разпръсквала и дори арестувала гражданите, които се приближавали твърде много (а купуването на храна било забранено). Улиците били измити, в хотела на Ерио били донесени нови мебели, а служителите там получили нови униформи. Същото се случило и в Харков, където бил заведен да посети детски център. Разгледал музея на Шевченко и завод за трактори, участвал в срещи и банкети с украинските партийни лидери. А неговият (и на останалите) опит от провинцията бил ограничен до “образцови” колективи – като “Червена звезда” в околностите на Харков, където всички “селяни” били подбрани членове на комунистическата партия и на комсомола, добре нахранени и с хубави домове, където добитъкът бил добре нахранен, а навсякъде се виждали трактори.

Сталин и цялото му обкръжение познавали човешката слабост, от която големите западни личности се смятали за освободени – “Какво страхотно падане, о, братя…!”

5.
Сблъсъкът между съветската реалност и западните представи стана особено остър през 1933 г. Както видяхме, официалната съветска версия беше, че глад няма. От президента Калинин надолу всички твърдяха, че съобщенията за него са измислици на емигрантски, фашистки или буржоазни кръгове, които така се стремят да отвлекат вниманието на собствените си работници от тежкия им живот. Но съветската версия беше подкрепена от цяла поредица западни кореспонденти и наблюдатели на СССР. Най-влиятелен сред тях беше кореспондентът на “Ню Йорк Таймс” Уолтър Дюранти (който вероятно е бил изнудван от тайната полиция на хомосексуална основа).

В частни разговори с Юджин Лайънс и други Дюранти оценява жертвите от глада на 7 милиона души. Доказателство за противоречието между това, което той е знаел и това, което е съобщавал, се съдържа в телеграма от 30 септември 1933 г. от британския шарже д’афер в Москва: “Според г-н Дюранти населението в Северен Кавказ и по Долна Волга през последната година е намаляло с три милиона, а населението на Украйна с четири до пет милиона. Украйна е напълно обезкръвена. Според оценката на г-н Дюранти е напълно възможно през последната година до 10 милиона души да са загинали като пряко или косвено следствие от недостига на храна в Съветския съюз”.

Но американската публика научава не това, а заключението, че “всички съобщения за глад” са “преувеличение или вредна пропаганда”. А влиянието на неговите фалшиви кореспонденции е огромно и трайно.

Дюранти беше удостоен с наградата Пулицър за своите “безпристрастни и задълбочени кореспонденции за събитията в Русия”. Наградата му беше присъдена с мотива, че кореспонденциите му се отличавали със “задълбоченост, безпристрастност, категорични заключения и изключителна яснота,” което ги нареждало сред “най-добрите примери за кореспонденции от чужда страна”. Сп. “Нейшън” включи “Ню Йорк таймс” и Уолтър Дюранти в годишния си “списък на славата”, като ги описва като “най-вдъхновяващите, безпристрастни и четивни новини от една голяма световна държава, публикувани в някои от вестниците по света”.

На прием в хотел “Уолдорф Астория”, организиран по повод установяването на дипломатическите отношения между СССР и САЩ, бил прочетен списък с имена, всяко от които било аплодирано учтиво от присъстващите, докато споменаването на името на Уолтър Дюранти – както отбелязва Александър Уолкът в “Ню Йоркър” –  “предизвика взрив от продължителни аплаузи… Човек оставаше с впечатлението, че в този миг Америка е признала не Русия, а Уолтър Дюранти”.

По същото време редица кореспонденти като Малкълм Мъгъридж предават реалните събития от първа ръка. Така западният свят се изправи пред два фактически напълно противоположни разказа за глада (както и за другите сталински жестокости). Защо интелектуалната класа в голямата си част предпочете да повярва на фалшивите? Това трудно намира разумно обяснение. Приемането на информация по въпрос, по който съществуват ярки противоречия, без това да предизвика изследване, е акт, който не може да бъде обяснен рационално.

За хора, които твърдят, че използват разума си, може да се каже, че е дълг, морален дълг, да изследват по-внимателно наличните данни.

6.
В дългосрочна перспектива академичните среди могат да имат дори още по-трайно влияние от хора като Уолтър Дюранти за разпространението на фалшиви истини, дори и само заради твърдението им, че притежават експертно познание и са безпристрастни търсачи на истината. Още повече, че те са приемани насериозно от политиците, медиите и обществото, а през целия съветски период всеки зле информиран човек на Запад, който се занимаваше с политика или беше редактор на издание, поддържаше поне по един т. нар. експерт, който подкрепяше неговите собствени предварително създадени мнения.

През 30-те години, точно когато съветската система се намираше в най-тежкия си период, за пръв път западните академици с най-високи позиции придадоха достоверност и прикриха истината за огромна група фалшификации.

Най-големите звезди, разбира се, бяха Сидни и Беатрис Уеб, доайените на западната социална наука, ръководителите на фабианското общество, основателите на Лондонското училище за икономика. Мотивацията на семейство Уеб е сравнително ясна и тя може да бъде разделена на две основни части, които под различна форма могат да бъдат проследени в цялото лишено от логика описание на Съветите на Запад. На първо място за тях, а и за останалите, “социализмът” беше обществото на бъдещето, в което правителството от името на народа ще изгради планова икономика с благотворни резултати. Те смятаха, че в СССР са видели социализма и, разбира се, това беше вярно. И това ги накара, както често се случва с академичните самозаблуди, да извинят някои от недемократичните реалности и да отрекат останалите. В резултат трудът им по жанр се доближаваше до литературата – това беше утопична фантазия, с която никога досега не беше описвана реална държава.

Втората мотивация на семейство Уеб продължи да съществува съвсем доскоро в някои академични кръгове – те приеха за истина фактите и цифрите, публикувани от самите комунисти. Мислеха, че избирателната система, профсъюзите и кооперативите съществуват реално, докато всъщност те съществуваха само на хартия.

Книгата на Уеб, възприета от сериозни западни учени като последна инстанция, е с обем от почти 1200 страници, написана е въз основа на продължителни проучвания, всички от които напълно излишни. Тя беше озаглавена “Съветският комунизъм. Новата цивилизация?”, но въпросителният знак триумфално отпадна във второто издание – то излезе през 1937 г., точно когато режимът беше в най-тежката си фаза на мрачен и всеобхватен терор.

Те обясняваха изселването на милиони семейства на “кулаци” с това, че “съветското правителство трудно би могло да действа по друг начин”, като добавиха възхищението си от това “колко силна трябва да е била вярата и решителността на тези хора, които в интерес на това, което смятат за обществено благо, са способни на такива решения”. Представят масовия глад като недостиг на храна на определени места – причина за който, така или иначе, бил “саботажът” от страна на селяните. За показните процеси в Москва те твърдяха, че самопризнанията на обвиняемите се дължали на “тяхното нормално и разумно поведение, както биха се държали и англичаните, ако тяхната сложна юридическа система не ги караше да следват рутината, която е полезна за обвиняемите, само когато съществува някакво съмнение във фактите”, че западните наблюдатели на процесите били убедени, че самопризнанията са доказателство за съществуването на реални заговори и че това е впечатлението, което оставя четенето на протоколите от процесите. В своята “безпристрастна и философска интерпретация” те стигат толкова далеч да твърдят, че и в Англия, и във Франция от векове имало заговори, че руските революционери по природа били заговорници и че Ленин предсказал още през 1922 г., че занапред ще има продължителен период на съмнения, несигурност, подозрения и предателства – “прогноза, чиято вярност московските процеси от 1937 г. доказали напълно”. Твърдят, че след революциите “по спорни въпроси е подходящо свободата да бъде ограничена”, като правят сравнението, че след Английската революция от 1688 г. католиците били лишени от избирателни права. Някой би могъл да възрази, че това все пак не е същото като масовото избиване.

За стотиците разстреляни заради убийството на Киров те твърдят, че тези хора “без съмнение били виновни за нелегално внасяне на бомби”, въпреки че единственото доказателство за това е официалното съобщение (наскоро всички тези хора бяха реабилитирани).

Книгата на Уеб съдържа подзаглавия като: “Възникване на комунистическото съзнание”, “Призванието на лидерството”, “Етичният прогрес в СССР”, “Увеличаване на благосъстоянието”, “Успехът на колективното земеделие”. Те говорят за “чувството за свобода и равенство” сред съветската нация.

Друг британски учен, влиятелният професор Харолд Ласки, споделя същото мнение за процесите, като особено възхвалява зловещия сталински прокурор Андрей Вишински, който правил това, което “щеше да прави и идеалният министър на правосъдието, ако имаше такъв човек във Великобритания”.

Забележително е, че както семейство Уеб, така и Ласки, имаха слаби познания по история и подхождаха към фактите от гледна точка на аналитичната социална и политическа наука. По-късно ще посочим и други примери за подобен подход, който води до продължителни и изтощителни, но по същество напълно безполезни, изследвания.

Друг водещ британски учен от този период не може да бъде извинен за такова арогантно невежество. Сър Бърнард Пеърс, един от водещите британски познавачи на Русия, отначало е противник на Съветите, но променя мнението си след като пристига в Москва през 1935 г., когато изведнъж усеща, че болшевиките “са Русия”. Той също възприема съветската версия за съдебните процеси, като прави собствен принос към тази нелепица – “множеството дословни цитати при всички случаи бяха впечатляващи”. И причината отново е невъзможността му да допусне, че официалните документи могат да бъдат пълна лъжа – ще видим, че това мнение продължава да съществува и през 90-те години.

Семейство Уеб не бяха марксисти, но те бяха ветерани на фабианската идея, която проникваше и променяше общественото мнение. Те бяха въодушевени от идеята за държавен контрол над икономиката и за социалистическо-интелектуален контрол над държавата – така че когато привържениците на Беатрис Уеб установиха контрол над Градския съвет в Лондон, лейбъристите в него бяха поставени под много по-строга дисциплина от колегите им в Камарата на общините. Тя, подобно и на друг социалист-фабиан Х. Дж. Уелс, по-рано също се беше изказвала положително за евгениката, макар и да не стигна толкова далеч, колкото Уелс, който изказа мнението, че неевропейските раси нямат бъдеще. Този позитивистки и авторитарен подход виждаше в СССР много неща, достойни за възхищение.

Какво може да се каже в заключение? Ясно е, че хора като семейство Уеб се възхищаваха на способността на Съветите да налагат идеите си. За тях, както и за много други, важи забележката на Оруел, че те винаги говорят как ще живеят хората под социализма – под тях, които ще бъдат отгоре. Те бяха по-слабо загрижени за хуманността на изповядвания от тях социализъм (въпреки че го видяха в СССР), отколкото за модерността, ефективността и другите характеристики на едно бъдещо общество. По отношение на “модерността” Русия наистина си беше (макар и това да не се дължеше на нейния нов господар) една изостанала държава. Но тя се опитваше – чрез плакатите, възхваляващи предимствата на трактора пред коня, чрез акронимите от ерата на телеграфа – да представи този прогрес за истински.

Дори съществувала специална операция, чиято цел била да представи живота в съветските затвори като нещо привлекателно – например затворът-образец в Болшево и крилото в затвора в Ленинград. Те предизвикваха ентусиазираните коментари на хора от Запада като Ленка фон Кьобер, написала книгата “Съветска Русия се бори с престъпността”. Семейство Уеб, Д. Н. Прит, Харолд Ласки и други известни британци приветстваха идеята за подобно прогресивно отношение към един стар социален проблем. Тези операции са били високо оценени по високите етажи на Кремъл. В публикувани наскоро документи от времето на късния сталинизъм се вижда как Политбюро, в пълен състав, изслушва доклад за “посещението на английската делегация от обществото на квакерите в индустриалната трудова колония под администрацията на Министерство на вътрешните работи в Московска област на 27 юли 1951 г.”. Един от тези прогресисти, Йежи Гликсман, изказал се позитивно за Болшево, по-късно се оказва в значително по-показателен за съветската практика лагер, който описва в своя книга след това.

В интелектуално отношение е отрезвяващо да разгледаме как някои от най-уважаваните имена в областта на философията, литературната критика, науката, изпадат във фундаментално опростенческа политическа схоластика, а твърде често и в мисловната идиотия на чистата съветофилия. Дори само това е достатъчно, за да бъде дискредитирано всяко твърдение, че концепциите, налагани в която и да било епоха от определени кръгове от интелигенцията, трябва да бъдат приемани сериозно, а не като симптоми, които изискват лечение.

7.
Всичко това доведе до пристрастяването на мнозина, в една или друга степен, към марксизма (не мисля, че “пристрастяване” е прекалено силна дума – би било добре някой да обмисли възможността да създаде терапевтична асоциация “Анонимни марксисти”). По тази причина мнозина започнаха твърдо да вярват на поредицата фалшификации за маркистките държави и особено за Съветския съюз.

Но нека първо отбележим, че е възможно да имаш радикални социалистически възгледи, без да бъдеш заблуден за съветския режим, или дори ако временно си бил заблуден, скоро да се освободиш от тези заблуди. Сред левицата анархистите никога не са виждали смисъл в марксистко-ленинската диктатура. Вярно е и обратното – че има хора с десни убеждения, които успешно са били заблудени от тези фалшификации – пример за това е американският посланик в Москва милионера Джоузеф Дейвис.

Но повечето от тези, които разпространяваха сталинисткия мит на Запад бяха – независимо дали комунисти или не – част от аморфната прогресивна интелигенция. Комунистическите партии на Запад не бяха единствените носители на радикалните социалистически идеи. Те обаче бяха най-добре организираните, както и най-добре финансираните. Най-добре финансирани благодарение на масираната съветска помощ. Най-добре организирани, защото възприеха ленинския квазимилитаристичен принцип на “демократичния централизъм”.

Но на Запад имаше хора, в една или друга степен привърженици на сталинисткия режим, които отидоха далеч отвъд членството в Комунистическата партия. Те произхождаха предимно от образованите класи – което само по себе си е доказателство за невъзможността на образованието да предпази своите възпитаници от абсурдни грешки. Що се отнася до учените, “политическата наука” не взима в достатъчна степен под внимание другите възможни причини за политическите заблуди – суетата, лековерието, изтънчеността във всичките им възможни комбинации и разновидности.

Но цялостната интелектуална атмосфера беше просмукана в по-голяма или по-малка степен от екстравагантни и погрешни концепции дори извън средите на тези, които вярно подкрепяха сталинската линия и виждаха фалшивия, а не реалния образ на Съветския съюз.

Трябва да отбележим колко рядко в миналото се е срещало това, което сега на Запад се смята за нормално човешко поведение. Хората на Запад често изключваха самата възможност за масовия сталински терор в Русия. Те не можеха да си представят, че една истинска държава може да стигне толкова далеч.

Превод от английски: Момчил Методиев

Робърт Конкуест (роден на 15 юли 1917 г.) е един от най-известните съветолози в годините на Студената война, критик на комунистическите режими и техните привърженици на Запад. Завършва образованието си в Колежа Уинчестър, Университета в Гренобъл и Колежа Магдалин в Оксфорд, където защитава докторат по история на Съветския съюз и става член на Комунистическата партия на Великобритания. В началото на Втората световна война постъпва в армията и след като през 1943 г. изучава български език, през 1944 г. е изпратен в София като офицер за свръзка с българската армия. След това започва работа в британския Форин офис, откъдето отново е изпратен на работа в британското посолство в София. Свидетел на налагането на комунистическата власт, Конкуест напълно губи м Прочети цялата новина виж от архив Дирижираният хаос в Близкия изток http://svetoven.pogled.info/iztok/news/59814/Dirizhiraniyat-haos-v-Blizkiya-iztok /Поглед.инфо/ Интересно е, че звездата Daash - или "идил", започна бързо да нараства като джихадистка военна организация с непрекъснат напредък в Сирия и Ирак. Въпреки сформирането на така наречената международна коалиция срещу тероризма, в тези държави отново има въздушни удари. Прочети цялата новина виж от архив Държавата не бива да тегли заем заради КТБ http://bulgarski.pogled.info/news/59813/Darzhavata-ne-biva-da-tegli-zaem-zaradi-KTB /Поглед.инфо/ редседателят на Българската стопанска камара Божидар Данев коментира пред "Стандарт" предложената актуализация на бюджета от кабинета "Борисов 2". Той отговори и на въпросите как държавата да участва в решаването на проблема с КТБ и кои са най-спешните реформи, с които трябва да започне новото правителство. Прочети цялата новина виж от архив БНР: Задигнаха 170 000 лева от дома на знаков бизнесмен в столицата http://petel.bg/BNR--Zadignaha-170-000-leva-ot-doma-na-znakov-biznesmen-v-stolitsata-__90146 Между 170 и 180 хиляди лева са откраднати от къща на знаков бизнесмен в столичния квартал "Витоша", съобщи БНР. Парите са били в сейф, а... Прочети цялата новина виж от архив Хиляди във Варна без вода до 17:00 часа (ето кои са засегнатите райони) http://petel.bg/Hilyadi-vav-Varna-bez-voda-do-17-00-chasa--eto-koi-sa-zasegnatite-rayoni-__90147 Част от центъра остава на сухо днес, предупреждават от ВиК-Варна. До 15 часа без вода ще е районът между бул."Цар Освободител" , бул."Княз... Прочети цялата новина виж от архив Im Westen nichts Neues (Ипр, Белгия) http://patepis.com/?p=51746 С днешния пътепис ще отбележим годишнината от края на Първата световна война – войната, чиито резултати белязаха кърваво целия XX век, свършва на 11 ноември 1918 г. Наш водач из фламандския град Ипр ще бъде Анжело. Приятно четене: Ипр, Белгия: Im Westen nichts Neues На Западния фронт нищо ново1 Поради успеха си някои продукти стават нарицателни за цяла категория стоки и услуги – „ксероксираме“, независимо от марката на копирната машина и караме „джип“, без да има значение кой е производителят на високопроходимия автомобил. Но за съжаление нещата не винаги са толкова пасторални. Едно от най-нехуманните, ако изобщо има хуманни, оръжия, използвани от човек срещу човека, е ипритът (горчичен газ), получил името си от белгийския град Ипр (Ипър, Ип, Ypres, Ieper), който се намира в Западна Фландрия. Като фламандски град, правилно би било да се използва само официалното име Ieper, но по исторически причини (до края на Първата световна война се е използвал само френски език в официалните документи, включително в картите) се е наложило и френското Ypres. По време на войната на английскоговорящите войници било трудно да произнесат името на града, затова са използвали прякора Wipers, издавали са и вестник Wipers Times (wiper – (англ.) автомобилна чистачка, бърсалка, контактна четка). Древното селище тук е било обект на римски нападения още 100 г. преди Христа.     Споменат за първи път през VIII век, Ипр бил един от най-богатите градове на Фландрия, а това значи – и на средновековна Европа. Имал е население от 40 хиляди жители (~1200 г.). През XII—XIV в. се конкурирал с Брюж и Гент като главен център на текстилната промишленост (производство главно на лен и сукно) във Фландрия, като търговците са стигали чак до Новгород в Русия. През 1241 г. пожар унищожил по-голямата част от града, който все пак успява да се възстанови, но не успява да стигне до предишното си величие. През 1304 г. е построена 125-метрова търговска сграда – Lakenhal – борса за търговия с текстил и прилежащи складове. Кулата на сградата е служила като наблюдателен пост, затвор, съкровищница, оръжейна и е съхранявала и градския архив. Текстилната палата и „Св. Мартин“ (©Klaas A. Bakker)     Дългата английска обсада през Стогодишната война (1383 г.) прекратила благополучието на града. В края на XVI в., по времето на епископ Янсен (Cornelius Otto Jansenius), в Ипр са живели само пет хиляди души. Янсен основава янсенизма – течение в църквата, по-късно осъдено като ерес. Според книгата му „Augustinus, sive doctrina S-ti Augustini de humanae naturae sanitatae, aegritudine, medicina etc.“ човекът е грешен по природа вследствие първородния грях; неговото спасение зависи единствено от Божията воля, а не от собствените му желания и постъпки. Разбира се, такава постановка също способствала „инвеститорите да се отдръпнат“ – както бихме се изразили днес. Допълнителен срив на икономиката има по време на войните на Краля-слънце, чиито войски многократно обсаждат града. От това време са запазените рампади, проектирани от Вобан, който, както помним, е укрепил и Буйон. Вследствие битки и политически договорки, градът е испански, английски, френски, пак испански, австрийски, пак френски… През 1782 г. австрийският император Йозеф II заповядва да бъдат разрушени крепостните стени, които никога повече не са изцяло възстановени. Градът губи военното си значение до Първата световна война, когато стратегическото му разположение го определя като място на три от най-кръвопролитните битки на тази война. Немците използват за първи път сълзотворен газ на 3.01.1915 г., а хлорен – на 22.04.1915 г. С типичен немски хумор операцията е наречена „Дезинфекция“. През есента на 1917 г. прилагат за първи път изключително смъртоносен газ. Първоначалното му име е LOST, от фамилиите на Wilhelm Lommel и Wilhelm Steinkopf, изобретили промишленото му производство за кайзеровата армия през 1916 г., но става световно известен с името „Иприт“. Съюзниците дават огромни жертви в тези три битки – до 20 000 души от т. нар. „доброволци на Дизраели“ дневно. Те, и главно офицерите, изобщо не са били подготвени за окопна война. Един немски генерал пише в дневника си за английските войници: „Те бяха лъвове, водени от овце…“. Пристигали на бойното поле с богато украсените си с пера шапки, лъскави парадни шлемове, червени и сини униформи, еполети, златни украси и саби, подхождащи за Наполеоновите войни, но не за дълга окопна война. До септември 1915 г. войниците са били без каски. Френските байонети не били сменяни от Френската революция от 1789 година. Британците през първата година дори играели поло зад фронтовата линия и си устройвали пикници с черешово бренди от Пикардия, докато чакали заповедите за атака. Много скоро обаче пикникът свършил. По време на атаките не било рядкост войник да се удави заради тежкото си снаряжение в изровените от бомбите кални ями, пълни с подпочвени води. 1/3 умират от болести, особено от холера. Британци и французи водели цели батальони от колониите си от Индия, Ямайка, Алжир, Сенегал, Канада, Австралия… Англичаните довели дори голяма група китайци. Отначало се видели в чудо с тях. Когато падал снаряд, вместо да се крият, те започвали силно да се смеят и да ръкопляскат. Китайските части се оказали съставени от работници от фабриките, които нямали никакъв военен опит. Германия била много по-напред в това отношение. Наскоро по National Geographic имаше предаване за изгубена тайна подземна крепост, построена от немски минни инженери, осигуряваща укритие за над 10 000 войници. В резултат – от 13 000 немски войници, отбраняващи една от позициите от непрекъснатия английски обстрел с тежки оръдия и гаубици, загиват едва стотина. При Ипр загиват около 250 000 войници на Антантата. Всеки пети остава непогребан. В тяхна чест през 1927 г. е построена Триумфална арка, т. нар. „Порта Менен“ (Menen, Menin), на която са издълбани имената на 54 896 английски войници (без тези от Нова Зеландия и Нюфаундленд), загинали преди 16.08.1917 г. и ненамерили своя гроб. Всяка вечер, точно в 20 ч., тръбачи от местната пожарна команда свирят „Последна стража“ (Last Post). Арката Менен (©http://memory-somme.com) 54 896 имена са изписани на стените на арката (©wikipedia)       Около града има повече от 140 военни гробища и мемориали. Всъщност, ако тръгнете на запад към Булон-сюр-мер и Каен, имате чувството, че пътувате през едно безкрайно гробище. На много места има табели, обозначаващи къде е преминавала фронтовата линия на конкретна дата. 100 м. по-нататък – нова табела с дата 3 месеца по-късно. Част от гробищата и мемориалите са от битките при Дюнкерк, „Денят D“ и други легендарни битки от Втората световна война. Казват, че земята е толкова напоена с кръв, че по нивите и старите окопи растат само червени макове. Канадският военен лекар Джон МакКрей (John McCrae), загинал на 44 г., написва поемата „В полетата на Фландрия“ (In Flanders Fields): „В полетата на Фландрия макове цъфтят. Между кръстовете, подредени в ред означили вечните ни домове; а в небето горе чучулиги сладко пеят чувайки се слабо сред гърмежите отдолу…“. „В полетата на Фландрия“ (In Flanders Fields)   Поемата е публикувана в английското списание „Пънч“ (Punch) на 8.12.1915 г. и има широк отзвук. Американката г-жа Мойна Майкъл, пише: „Ние ще помним червените макове в полетата, където растат, те са символ на доблест. Сякаш небесата плачат за кръвта на Героите, които ще живеят вечно.“ По-късно тя споделя идеята си на 11 ноември да се носят червени макове в чест на загиналите във войната. Парите от продадените през този ден цветя отивали за благотворителност. Французойката г-жа Гуерин, живяла известно време в Америка, започва да прави изкуствени макове, които продавала в полза на сираците и вдовиците. През 1921 г. сътрудници на Френско-Американската лига продават макове в помощ на осиротелите по време на войната във Франция и Белгия. Впоследствие тази традиция се разпространява и в други страни – във Великобритания, Канада, Нова Зеландия и е жива до днес. 11 ноември става известен като Ден на маковете (Poppy Day), на ветераните (Veterans’ Day) или на Примирието (Armistice Day, Remembrance Day). На тази дата през 1918 г. е сключен договорът между съюзническите сили и Германия в Compiègne, Франция. Честванията започват в „единайсетия час на единайсетия ден на единайсетия месец“ (the „eleventh hour of the eleventh day of the eleventh month„). В Белгия 11 ноември е официален празник (bank holiday). На този ден Н. В. Кралят лично поднася цветя на Паметника на незнайния воин (Colonne du Congrès) в Брюксел в присъствието на ветерани и висши военни от НАТО и ЕС (Commémoration de l’Armistice ceremony). Протоколът обикновено изисква на тази церемония военнослужещите да бъдат с отличия, но без оръжие (през 2013 г. Н. В. Филип Белгийски беше със сабя). Вечният огън в Брюксел (©Ема Жунич)     Въпреки, че на тази дата е сключено примирие, технически това означава само спиране на огъня на Западния фронт. Войната продължава в някои части на Отоманската империя и официално завършва след сключването на Договора от Лозана и изтеглянето на съюзническите войски от Константинопол (Истанбул) на 23 август 1923 г. По повод посещението на папа Йоан Павел II на 17 май 1985 г., Ипр получава титлата и важната мисия на „Ипр – град на мира“. На всеки три години Ипр връчва международна Награда за мир на лица или организации, които са се отличили се в областта на мира. Секретариатът на световната организация „Кметове за мир“, и по-специално на градовете-мъченици, също е със седалище в Ипр. Войната продължава да взима жертви – на 19.03.2014 г. при строителни работи се взривява склад със стари муниции. Сред загиналите е и 43-годишният строителен работник Йордан Недялков… „Във всяка война победителка е смъртта“…2   Забележителности Старият град Ипр е почти напълно унищожен по време на Първата световна война. В новата история това е първият случай на пълно унищожение при военни действия и последстващо възстановяване на европейски град. Текстилната палата (Halles aux draps, Lakenhal) Дългата 133 м сграда е строена между 1200 и 1304 г., а след това възстановена през 1967 г. от местен пясъчник след разрушаването ѝ през Първата световна война. Високата 70 м кула, завършена през 1230 г., помещава карийон (carillon – (фр.) механичен музикален инструмент) с 49 камбани с общо тегло 11 892 кг. На всеки 15 мин карийонът свири «Het Iepers Tuindaglied», балада, описваща обсадата на Ипр през 1383 г. Lakenhal адрес: B-8900 Ieper, Grote-Markt 34 GPS: 50.851, 2.884509 Музей „В полетата на Фландрия“ (In Flanders Fields Museum) Отвореният през 1998 г. музей, намиращ се в Палатата на текстила, е посветен на историята на Първата световна война. Изцяло обновената експозиция (от 11 юни 2012 г.) с помощта на аудиовизуални средства представя войната през очите на обикновените хора – повече от 3000 свидетелства на войници, медицински сестри, бежанци и деца от повече от 50 националности. In Flanders Fields Museum адрес: B-8900 Ieper, Grote Markt 34 GPS: 50.850931, 2.886107 тел.: +32 57 239 220 web: http://www.inflandersfields.be email: flandersfields@ieper.be цена: 9/4 € работно време: 10 – 18 ч. (1 апр.-15 ноем. ); 10 – 17 ч. (през останалата част от годината), без пон., 1 ян., 25 дек. и 5-19 ян.; на 28 окт. (денят на първата битка при Ипр) затваря в 15 ч. Къщата на тамплиерите (Tempeliershuis, Het Steen, Tempelierssteen, Hooghuis) Забележителен пример на средновековната (13 в.) градска архитектура, единствената запазена досега. Tempeliershuis адрес: B-8900 Ieper, Rijselsestraat GPS: 50.848913, 2.887467 тел.: +32 57 20 30 42 Портата Менин (The Menin Gate, Menenpoort) Намираща се на изхода към гр. Менин арка, на която са издълбани имената на 54 986 английски войници, не намерили своя гроб. Всяка вечер, точно в 20 ч., тръбачи от местната пожарна команда свирят „Последна стража“ (Last Post). Menenpoort адрес: B-8900 Ieper, Menensestraat GPS: 50.852034, 2.891196 Катедрала „Св. Мартин“ (Cathédrale St-Martin) Катедралата, разрушена през войната, е възстановена в оргиналния й стил (13 – 15 в.). Забележителни са сцените от Страстите Христови (16 в.) в полиптихния олтар на параклиса на Светото причастие (Holy Sacrament chapel) и алабастровите статуи от 17 в., обграждащи баптистерия. В тази катедрала е и гробът на Янсен. Вероятно е чисто съвпадение, че Примирието е подписано точно на деня на св. Мартин (Martinmas). Cathédrale St-Martin адрес: B-8900 Ieper, A. Vandenpeereboompl GPS: 50.851671, 2.884026 Мемориална църква „Св. Георги“ (St-George’s Mémorial Church) Тази англиканска църква, построена през 1929 г., по-късно е посветена на британските войници, загинали в двете световни войни. Обзавеждането ѝ е осигурено благодарение на щедри дарители от Великобритания и от Британската общност. St-George’s Mémorial Church адрес: B-8900 Ieper, Elverdingsestraat GPS: 50.852293, 2.883031 работно време: 9:30-20:00 (апр-сеп); 9:30-16:00 (окт-мар) Belle Godshuis Museum Музеят, разположен в стария параклис на благотворителна църковна организация, има богата сбирка от мебели, сребърна и златна утвар, църковни одежди и гоблени. Тук се намира една от най-старите картини в Белгия – „Пресветата Дева“ (1420 г.), изящна композиция на златен фон. Belle Godshuis Museum адрес: B-8900 Ieper, Rijselsestraat GPS: 50.84802, 2.88792 тел.: +32 57 22 85 82 факс: +32 57 23 92 75 web: http://www.iepereducatief.be/nl/pagina/528/museum-godshuis-belle.html email: toerisme@ieper.be цена: 2.50/0.50 € раб. време: 10:00-12:30, 14:00-18:00 (апр-окт); затв. нов-мар, пон Музей на образованието (Onderwijsmuseum) Музеят се намира в старата църква „Св. Николай“ и показва историята на образованието във Фландрия от Средновековието до днешни времена. Изложени са книги, тетрадки, дидактични материали и пособия, оригинални фотографии. В реконструираните класни стаи от 1700 и 1930 г. можем да видим как се е променял образователният процес през вековете. Onderwijsmuseum адрес: B-8900 Ieper, G. de Stuersstraat 6a GPS: 50.850150, 2.881369 тел.: +32 57 23 92 20 факс: +32 57 23 92 75 web: www.toerisme-ieper.be email: toerisme@ieper.be цена: 2.50/0.50 € работно време: 10:00-12:30, 14:00-17:00 (апр-окт до 18:00), без пон Градски музей (Stedelijk Museum) Градският музей се намира в бившия приют (armenhuis, almshouse) „Св. Йоан“. Сградата, построена през 1555 г., е една от малкото сгради в Ипр, които не са били напълно унищожени през Първата световна война. Музеят показва вековната история на града чрез стари картини, графики, карти и оригинални снимки. Тук е изложена колекцията от произведения на изкуствата на град Ипр. Перла в короната са творбите на местната художничка Луиз De Хем (Louise De Hem) (1866-1922). Stedelijk Museum адрес: B-8900 Ieper, Ieperleestraat 31 GPS: 50.845427, 2.889142 тел.: +32 57 23 92 20 факс: +32 57 23 92 75 web: www.toerisme-ieper.be email: toerisme@ieper.be цена: 2.50/0.50 € работно време: 10:00-12:30, 14:00-17:00 (апр.-окт. до 18:00), без пон. Военно гробище Tyne Cot (Tyne Cot Military Cemetery) Това британско гробище е най-голямото в региона. 11 856 бели надгробни паметници сред цветни лехи обграждат високия „Кръст на саможертвата“ (Cross of Sacrifice). Върху полукръгла стена, ограждаща гробището, са изписани имената на почти 35 000 войници, които са загинали след 16 август 1917 г. От гробището се открива великолепна гледка към района. Tyne Cot Military Cemetery адрес: B-8900 Ieper, N332 GPS: 50.883714, 3.005245 Bellewaerde Park Увеселителен парк, съчетаващ атракциите на Дисниленд и зоологическа градина на открито. Предлага разходка сред антилопи, щрауси, елени, лами и зебри, или със специално сафари-влакче – между лъвове и тигри. Bellewaerde Park адрес: B-8900 Ieper, Zillebeke 497 GPS: 50.845705, 2.950336 тел.: +32 57 46 86 86 web: http://www.bellewaerdepark.be email: info@bellewaerdepark.be цена: 50 € (год. абонамент); деца, по-ниски от 1 м – безплатно; паркинг 16 € (год. абонамент) работно време: 10-17 (трябва да се провери на сайта или по телефона) Фестивал на котките (Kattenstoet) Фестивалът води началото си от Средновековието. Хората често разглеждат котките (особено черните) като символи/спътници на дяволи и вещици. Масовите убийства на котки са доста чести. Съществува версията, че изтреблението на котки е допринесло за разпространението на Черната смърт – чумата, чиито връх е между 1347 и 1351 г. Тя е причинена от бактерията Yersinia Pestis (Plague), която обикновено се разпространява от гризачи. Има логика – с повече котки гризачите са далеч по-малко. Съществува и друго, по холандски прагматично, обяснение – Ипр е център на търговията с вълна и лен, които се съхраняват в Палатата на текстила. Котките са необходими за запазване на продукцията от гризачи. След продажбата котките стават излишни… В последния ден на годишния панаир, който се нарича и Котешка сряда, живи котки се хвърлят от кулата на Палатата. Тази традиция се поддържа жива в продължение на векове, като последното „забавление“ е през 1817 г.3. Традицията е върната към живот през 1930 г. За щастие, вече не се използват истински котки, а кукли. Това продължава до Втората световна война. На 17.03.1946 г. на централния площад (Grote Markt) се организира малък парад, завършващ с осъждането на котката. Първият голям Kattenstoet се провежда през 1955 г. Участват над 1 500 души (8 000 през 2000 г.). Ипр започва да носи и името „Град на котките“ именно заради големия парад, а не заради жестоката традиция. Нова промяна има през 1958 г. – дотогава фестивалът се провежда на втората неделя от Великия пост, а след това – на втората неделя от май. През следващите десетилетия фестивалът привлича много важни посетители, включително кралски особи. През 1985 г. фестивалът не се провежда поради посещението на папа Йоан Павел II. Между 1959 г. и 1989 г. фестивалът има Котешка кралица (Cat Queen) и нейните придворни дами. След 1991 г. Kattenstoet вече не е ежегоден, а на всеки три години. Следващият, 44-ти в новата му история, фестивал ще се проведе на 10 май 2015 г. Празникът започва с голям парад, който включва котки във всички форми и размери. Повечето от тях са изработени от папие-маше. Най-впечатляващи котки в парада са огромен Крал на котките (Cieper) и съпругата му (Minneke Poes), които, според местните, са се оженили през 1971 г. Фестивалите са тематични, например „Преклонение пред котките в историята“ или „Котки от целия свят“. Много от участниците в парада носят средновековни костюми или са маскирани като котки. Режисьор от 1997 г. досега е Барт Кафмайер (Bart Cafmeyer). Minneke Poes е един от главните персонажи на фестивала (©wikipedia)     След това се „изритват“ плюшени котки от кулата, които зрителите на площада събират. Kattenstoet завършва с фойерверки. Kattenstoet адрес: B-8900 Ieper, Grote-Markt 34 GPS: 50.851, 2.884509   В малките улички около централния площад има много бижутерски работилници. Ако избраният пръстен е прекалено широк за нежните пръстчета на любимата, докато разгледате забележителностите на града, ювелирите ще го стеснят, като с фламандска честност ще ви върнат отнетото парченце метал, колкото и малко да е то. Ипр не е толкова известен като старите диамантени центрове Антверпен и Амстердам, но тук „първите приятели на жените“ са значително по-евтини. Казват, че диамантите излъчвали студена светлина. Вèрвайте ми, няма нищо по-топло от дама по диамантени обеци! Е, може и капка парфюм…    Край   1Ерих Мария Ремарк: На Западния фронт нищо ново 2Из цикъла „Песни и танци на смъртта“ по текстове на Арсений Аркадьевич Голенищев-Кутузов и музика на Модест Мусоргски: … Всё стихло – и в ночном тумане Стенанья к небу поднялись. Тогда, озарена луною, На боевом своём коне, Костей сверкая белизною, Явилась смерть! И в тишине, Внимая вопли и молитвы, Довольства гордого полна, Как полководец, место битвы Кругом объехала она; На холм поднявшись, оглянулась, Остановилась … улыбнулась … И над равниной боевой Пронёсся голос роковой: „Кончена битва – я всех победила! Все предо мной вы склонились, бойцы. Жизнь вас поссорила – я помирила. Дружно вставайте на смотр, мертвецы! Маршем торжественным мимо пройдите, - Войско своё я хочу сосчитать. В землю потом свои кости сложите, Сладко от жизни в земле отдыхать. Годы незримо пройдут за годами, В людях исчезнет и память о вас - Я не забуду, и вечно над вами Пир буду править в полуночный час!“ 3И тези хора си позволяват да ни укоряват за „тричането“?! Май наистина когато една проститутка престане да практикува, става пазителка на морала! Автор: Анжело Ангелов Снимки: източниците са предоставени от автора, източниците са указани на самите снимки Други разкази свързани с Белгия – на картата: Белгия Още пътеписи от близки места: Господ го желае! (Буйон, Белгия) До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/ Из немските „Западни покрайнини“ – Мембах в Белгия Бирена разходка из Белгия (3): Бирите в Антверпен и Ротердам (Холандия) Като в приказките: Гент в Белгия Бирена разходка из Белгия (2): Бирите в Брюж и Гент Разходка до не толкова далечния Изток /Японската градина в Хаселт, Белгия/ Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия Бирена разходка из Белгия (1): Бирите в Брюксел Белгия – едно сравнение с Холандия Ода за бирата (Белгия) Белгия и белгийците Прочети цялата новина виж от архив Джихадисти си поръчват джипове у нас http://bulgarski.pogled.info/news/59812/Dzhihadisti-si-porachvat-dzhipove-u-nas /Поглед.инфо/ Крадат по 8 коли на ден. От 3358 отмъкнати коли униформените намират едва 327. Според последните данни на МВР към 5 октомври за деветте месеца на тази година са откраднати 2598 автомобилаКопирано от standartnews.com Прочети цялата новина виж от архив Предлагат Македония да се преименува като "Горна Република Македония" http://svetoven.pogled.info/evropa/news/59811/Predlagat-Makedoniya-da-se-preimenuva-kato-Gorna-Republika-Makedoniya /Поглед.инфо/ Международният посредник на ООН в спора за името на Република Македония между властите в Скопие и Атина Матю Нимиц днес започва нов кръг от преговори в Ню Йорк. Прочети цялата новина виж от архив Лукарски "забрави" за експертите, политици станаха заместник-министри http://bulgarski.pogled.info/news/59810/Lukarski-zabravi-za-ekspertite-polititsi-stanaha-zamestnik-ministri /Поглед.инфо/ Съмненията около качествата и компетентността на председателя на СДС Божидар Лукарски да заема поста на министър на икономиката управляващите се опитаха да тушират с аргумента, че за заместник-министри ще бъдат назначени експерти. Прочети цялата новина виж от архив На международна конференция в СОК "Камчия": Руският език е веднага след английския сред изучаваните у нас http://petel.bg/Na-mezhdunarodna-konferentsiya-v-SOK-Kamchiya---Ruskiyat-ezik-e-vednaga-sled-angliyskiya-sred-izuchavanite-u-nas--__90144 Зам.-министърът на образованието и науката на Руската федерация Вениамин Каганов посети Учебно-възпитателния център на СОК "Камчия" и се... Прочети цялата новина виж от архив 3 години не влиза в съда дело за смъртта на 19-годишната Деяна, която почина след раждането на сина си http://petel.bg/3-godini-ne-vliza-v-sada-delo-za-smartta-na-19-godishnata-Deyana--koyato-pochina-sled-razhdaneto-na-sina-si-__90145 3 години бавят делото за Деяна - едно 19-годишно момиче, което почина дни след раждането на сина си - след поредица лекарски грешки и... Прочети цялата новина виж от архив Експертът Стефан Бенчев бил изнесъл законно тефтерите на Златанов http://bulgarski.pogled.info/news/59809/Ekspertat-Stefan-Benchev-bil-iznesal-zakonno-tefterite-na-Zlatanov /Поглед.инфо/ Експертът Стефан Бенчев не е извършил нарушение, пренасяйки в личния си автомобил тефтерите на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, които са основно доказателство по делото срещу него. Прочети цялата новина виж от архив Реформаторския блок се приши като копче за балтон, за да е във властта http://bulgarski.pogled.info/news/59808/Reformatorskiya-blok-se-prishi-kato-kopche-za-balton-za-da-e-vav-vlastta /Поглед.инфо/ Като своеобразен тюрлюгювеч определиха правителството социологът Иво Христов и ПР експертът Арман Бабикян. Прочети цялата новина виж от архив Ренета Инджова на опашка за социални помощи http://bulgarski.pogled.info/news/59807/Reneta-Indzhova-na-opashka-za-sotsialni-pomoshti /Поглед.инфо/ Не само част от бившите депутати разчитат на държавна издръжка от бюрото по труда след края на мандата си. Прочети цялата новина виж от архив Филм на ужасите в Малорад! Мост се продъни, аха да глътне минувачите! http://petel.bg/Film-na-uzhasite-v-Malorad--Most-se-prodani--aha-da-glatne-minuvachite-__90143 Две огромни дупки зейнаха върху мост след наводненията във врачанското село Малорад. Местните се вдигнаха на бунт, тъй като всеки ден им... Прочети цялата новина виж от архив Милка Итова от ВСС: Хванахме кандидат за съдия да преписва с GSM http://petel.bg/Milka-Itova-ot-VSS--Hvanahme-kandidat-za-sadiya-da-prepisva-s-GSM__90140 Блага Георгиева; 24 часа   - Г-жо Итова, защо се забави повторният избор на председател на Върховния касационен съд. Обвиняват ви в... Прочети цялата новина виж от архив Виж официалния клип на кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица http://petel.bg/Vizh-ofitsialniya-klip-na-kandidaturata-na-Varna-za-Evropeyska-mladezhka-stolitsa-__90141 Форум на тема „Активната младеж през социалните иновации“ ще се проведе днес - 12-ти ноември в Брюксел. Проявата е организирана от екипа... Прочети цялата новина виж от архив Ген. Атанасов: Кражбата на тефтерчетата е пошла инсценировка http://petel.bg/Gen--Atanasov--Krazhbata-na-tefterchetata-e-poshla-instsenirovka__90142 Като пошла инсценировка определи кражбата на двете тефтерчета на Филип Златанов депутатът от Реформаторския блок ген. Атанас Атанасов.... Прочети цялата новина виж от архив Астрономи са открили в облака на Орт обекти с признаци на комета http://www.spacenewsbg.com/news/12/November/2014/3929 Международна група астрономи е открила в областа на Орт два необичайни обекта , имащи признаци на комета Прочети цялата новина виж от архив Адреси .бг до 6 месеца http://petel.bg/Adresi--bg-do-6-mesetsa__90138 Адресите в интернет на кирилица може да станат реалност до шест месеца. На 31 октомври в Министерството на транспорта е било обсъдено... Прочети цялата новина виж от архив Един от последно изведените в космоса Galileo се подготвя за маневри http://www.spacenewsbg.com/news/12/November/2014/3928 По информация от прес-службата на ЕКА , един от навигационните спътници на системата Galileo , който бе изведен в космоса през август тази година на не планова орбита , през този месец ще предприеме ред маневри с цел увеличаване на перигея на своята орбита. Прочети цялата новина виж от архив Русия планира да съкрати процента на закупуваните спътникови снимки до 10% http://www.spacenewsbg.com/news/12/November/2014/3927 Часта на закупуваните от Русия данни от дистанционо изследване на Земята от не руски източници , към 2015 ще бъде намалено до 10% , по информация от ТАСС. Прочети цялата новина виж от архив Синът на великия Георги Калоянчев: Сатирата забрави баща ми http://petel.bg/Sinat-na-velikiya-Georgi-Kaloyanchev--Satirata-zabravi-bashha-mi__90137 Великият Георги Калоянчев е забравен. За царя на смеха вече никой не се сеща. Това стана ясно от изповед на сина му Ивайло Калоянчев в... Прочети цялата новина виж от архив Китай планира да изведе в космоса около 120 спътника http://www.spacenewsbg.com/news/12/November/2014/3926 Китай , в най-близко време планира да изведе в космоса около 120 спътника , включително спътници за дистанционо изследване, спътники за връзка и спътници за навигационната система. Това е съобщил заместника на ген директора на Китайското обеденинение за космически технологии Ян Баохуа. Прочети цялата новина виж от архив Започна операцията по кацането на кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko http://www.spacenewsbg.com/news/12/November/2014/3925 ЕКА успя да активира системите на модула Philae, който днес трябва да кацне на кометата Чурюмов-Герасименко Прочети цялата новина виж от архив Страници: 1 Бързи връзки Варна София Пловдив Бургас Велико Търново Търсене Архив RSS Абонамент Абонирай се за новини Абонирай се за спорт Абонирай се за клюки Абонирай се за блогове "Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.     Ново: Публикуване Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com. Новини Спорт Блогосфера За контакти Търсене 2004 - 2018 Gramophon.com