Изминалата седмица беше сравнително натоварена за мен. Сравнително, защото имайки предвид, че през повечето време си стоя вкъщи и се грижа за Даниел без да имам с какво да се похваля или разкажа (ако изключим бързия темп в момента, с който Даниел порасва и научава всеки ден нещо ново, прави нещо ново, включително и бели и буквално расте пред очите ми), то през изминалата седмица се случиха толкова много други неща накуп, че понеделникът ми беше ден за възвръщане към обичайните неща, с които минава денят ми, само че все още леко зашеметена от всички емоции.

Първо, моята кулинарна книга, дойде при мен разпечатана, за да нанеса последните си корекции след оформянето и дизайна, за да последва още една редакция от редактора ми, след това финални корекции от коректора и накрая да се одобри за печат. Чувството да чета собствените си текстове и рецепти ми се стори малко странно, но и вълнуващо. Отне ми време да мина през всичките 200 страници, за да проверявам като учителка текстовете и предадох разпечатките нататък по веригата. Сега всички сме в очакване.

Говорейки за кулинарни книги, няма начин да не спомена скорошното излизане на книгата посветена на хляба Домашен хляб, чиито автор е Ивелина Иванова. Поръчах си книгата веднага щом се пусна в продажба в онлайн магазина vintageclub.bg, но вече би трябвало да я има и в книжарниците.

Книгата ми допада изключително много поради много причини. Подобна книга за хляба на български език нямаше досега, затова смея да твърдя, че е уникална. Извън рецептите за хляб в нея, книгата започва с информация за произхода на хляба, за строежа на зърното, за разликата между различните видове пшеници – древни и съвременни, за работата на ензимите и защо те са важни за вкуса на хляба, за кваса и маята, за етапите на приготвяне на хляб и още информация, която знам, че със сигурност ще помогне на начинаещите, ще отговори на въпросите на любителите и ще опресни знанията на професионалистите.

След запознаването с повечето важни неща свързани с приготвянето на хляб, в книгата се описва как се приготвят различни видове квас и хмелна отвара за квас, която го прави един от най-полезните квасове. Следват разнообразни рецепти за приготвяне на хляб в домашни условия, като първият, който веднага исках да приготвя беше хлябът с червено вино. Така ни хареса, че за една седмица го приготвих два пъти, но следващите от книгата, които искам да опитам на първо място са сицилианският хляб с маслинена паста и сушени домати, питка със сирене по самоковски и вито гьозлеме с праз и сирене. А след Нова година със сигурност ще направя хляба с шампанско и то не само защото по принцип остава от него след новогодишната нощ, а защото звучи вкусно и празнично.

През седмицата ми се случи и да изляза навън и дори да вечерям навън. Бях в Grape Central, където с Ана пихме вино, опитах много вкусно петле и цели три десерта, от които най-много ми допадна шоколадовият тарт. Всъщност, „допадна“ не е точната дума, аз просто не можах да се отлепя от него докато не свърши. Хубаво ме нагостиха и весело си изкарахме. По-късно през седмицата ми се случи и аз да посрещам гости и предвид ограниченото време за готвене отново приготвих свинското бонфиле по тосканската рецепта, защото става наистина бързо, а докато се пече може да се приготви салата или друга лесна гарнитура според наличните продукти вкъщи.

Изминалите събота и неделя за някои минаха доста винено, за други (мен и курсистите ми) доста кроасанено. Още от петък стартира най-големият български форум за вино DiVino Taste (виж какво съм писала през годините за него), който продължи и в събота, и в неделя с дегустации на най-добрите български вина, майсторски класове и лекции. Като никоя друга година, сега не можах да посетя форума, защото въпросния уикенд водих курса за многолистно тесто и кроасани.

Бяха два невероятни дни изпълнени с аромати на парижки кроасани и виенски кифлички. Имах страхотни курсисти, на които благодаря от сърце, че се включиха и направиха много хубави многолистни теста. Все пак отбелязахме DiVino Taste по свой си начин като си отворихме българско вино, което да придружи обяда ни.

Преди този курс за многолистно тесто и кроасани минаха два курса за френски макарони, за които нищо не написах не от липса на време, а от липса на своевременна организация от моя страна. Курсовете бяха успешни, някои от участниците ми писаха, че са приготвили след това сполучливи макарони вкъщи, даже ми изпратиха снимки. А аз няма как да не бъда щастлива от това.

Следващият курс, който ще водя е за виенска кухня. Местата за него вече са изчерпани, но по-следващата неделя, на 30 ноември предстои курс за испанска кухня, на който все още има свободни места. Ако проявяваш интерес може да видиш какво ще приготвяме и да се запишеш.

Поради всички тези случки и подготовката за курсовете, напоследък може да съм пропуснала да отговоря на някой читател в коментар или да съм забавила отговора, за което се извинявам. Предстоят хубави, но и отговорни дни за мен, затова ми се струва, че ще се завърна с обичайното писане в блога направо с коледни рецепти. Имам предвид някои нови идеи, но винаги може да погледнеш в архива за още коледни рецепти.

Постът ми се получи като писмо до теб, затова остава да кажа само – до скоро!

Седмица в случки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Изминалата седмица беше сравнително натоварена за мен. Сравнително, защото имайки предвид, че през повечето време си стоя вкъщи и се грижа за Даниел без да имам с какво да се похваля или разкажа (ако изключим бързия темп в момента, с който Даниел порасва и научава всеки ден нещо ново, прави нещо ново, включително и бели и буквално расте пред очите ми), то през изминалата седмица се случиха толкова много други неща на куп, че понеделникът ми беше ден за възвръщане към обичайните неща, с които минава денят ми, само че все още леко зашеметена от всички емоции.

Първо, моята кулинарна книга, дойде при мен разпечатана, за да нанеса последните си корекции след оформянето и дизайна, за да последва още една редакция от редактора ми, след това финални корекции от коректора и накрая да се одобри за печат. Чувството да чета собствените си текстове и рецепти ми се стори малко странно, но и вълнуващо. Отне ми време да мина през всичките 200 страници, за да проверявам като учителка текстовете и предадох разпечатките нататък по веригата. Сега всички сме в очакване.

Говорейки за кулинарни книги, няма начин да не спомена скорошното излизане на книгата посветена на хляба Домашен хляб, чиито автор е Ивелина Иванова. Поръчах си книгата веднага щом се пусна в продажба в онлайн магазина vintageclub.bg, но вече би трябвало да я има и в книжарниците.

Книгата ми допада изключително много поради много причини. Подобна книга за хляба на български език нямаше досега, затова смея да твърдя, че е уникална. Извън рецептите за хляб в нея, книгата започва с информация за произхода на хляба, за строежа на зърното, за разликата между различните видове пшеници – древни и съвременни, за работата на ензимите и защо те са важни за вкуса на хляба, за кваса и маята, за етапите на приготвяне на хляб и още информация, която знам, че със сигурност ще помогне на начинаещите, ще отговори на въпросите на любителите и ще опресни знанията на професионалистите.

След запознаването с повечето важни неща свързани с приготвянето на хляб, в книгата се описва как се приготвят различни видове квас и хмелна отвара за квас, която го прави един от най-полезните квасове. Следват разнообразни рецепти за приготвяне на хляб в домашни условия, като първият, който веднага исках да приготвя беше хлябът с червено вино. Така ни хареса, че за една седмица го приготвих два пъти, но следващите от книгата, които искам да опитам на първо място са сицилианският хляб с маслинена паста и сушени домати, питка със сирене по самоковски и вито гьозлеме с праз и сирене. А след Нова година със сигурност ще направя хляба с шампанско и то не само защото по принцип остава от него след новогодишната нощ, а защото звучи вкусно и празнично.

През седмицата ми се случи и да изляза навън и дори да вечерям навън. Бях в Grape Central, където с Ана пихме вино, опитах много вкусно петле и цели три десерта, от които най-много ми допадна шоколадовият тарт. Всъщност, „допадна“ не е точната дума, аз просто не можах да се отлепя от него докато не свърши. Хубаво ме нагостиха и весело си изкарахме. По-късно през седмицата ми се случи и аз да посрещам гости и предвид ограниченото време за готвене отново приготвих свинското бонфиле по тосканската рецепта, защото става наистина бързо, а докато се пече може да се приготви салата или друга лесна гарнитура според наличните продукти вкъщи.

Изминалите събота и неделя за някои минаха доста винено, за други (мен и курсистите ми) доста кроасанено. Още от петък стартира най-големият български форум за вино DiVino Taste (виж какво съм писала през годините за него), който продължи и в събота, и в неделя с дегустации на най-добрите български вина, майсторски класове и лекции. Като никоя друга година, сега не можах да посетя форума, защото въпросния уикенд водих курса за многолистно тесто и кроасани.

Бяха два невероятни дни изпълнени с аромати на парижки кроасани и виенски кифлички. Имах страхотни курсисти, на които благодаря от сърце, че се включиха и направиха много хубави многолистни теста. Все пак отбелязахме DiVino Taste по свой си начин като си отворихме българско вино, което да придружи обяда ни.

Преди този курс за многолистно тесто и кроасани минаха два курса за френски макарони, за които нищо не написах не от липса на време, а от липса на своевременна организация от моя страна. Курсовете бяха успешни, някои от участниците ми писаха, че са приготвили след това сполучливи макарони вкъщи, даже ми изпратиха снимки. А аз няма как да не бъда щастлива от това.

Следващият курс, който ще водя е за виенска кухня. Местата за него вече са изчерпани, но по-следващата неделя, на 30 ноември предстои курс за испанска кухня, на който все още има свободни места. Ако проявяваш интерес може да видиш какво ще приготвяме и да се запишеш.

Поради всички тези случки и подготовката за курсовете, напоследък може да съм пропуснала да отговоря на някой читател в коментар или да съм забавила отговора, за което се извинявам. Предстоят хубави, но и отговорни дни за мен, затова ми се струва, че ще се завърна с обичайното писане в блога направо с коледни рецепти. Имам предвид някои нови идеи, но винаги може да погледнеш в архива за още коледни рецепти.

Постът ми се получи като писмо до теб, затова остава да кажа само – до скоро!

Седмица в случки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Изминалата седмица беше сравнително натоварена за мен. Сравнително, защото имайки предвид, че през повечето време си стоя вкъщи и се грижа за Даниел без да имам с какво да се похваля или разкажа (ако изключим бързия темп в момента, с който Даниел порасва и научава всеки ден нещо ново, прави нещо ново, включително и бели и буквално расте пред очите ми), то през изминалата седмица се случиха толкова много други неща на куп, че понеделникът ми беше ден за възвръщане към обичайните неща, с които минава денят ми, само че все още леко зашеметена от всички емоции.

Първо, моята кулинарна книга, дойде при мен разпечатана, за да нанеса последните си корекции след оформянето и дизайна, за да последва още една редакция от редактора ми, след това финални корекции от коректора и накрая да се одобри за печат. Чувството да чета собствените си текстове и рецепти ми се стори малко странно, но и вълнуващо. Отне ми време да мина през всичките 200 страници, за да проверявам като учителка текстовете и предадох разпечатките нататък по веригата. Сега всички сме в очакване.

Говорейки за кулинарни книги, няма начин да не спомена скорошното излизане на книгата посветена на хляба Домашен хляб, чиито автор е Ивелина Иванова. Поръчах си книгата веднага щом се пусна в продажба в онлайн магазина vintageclub.bg, но вече би трябвало да я има и в книжарниците.

Книгата ми допада изключително много поради много причини. Подобна книга за хляба на български език нямаше досега, затова смея да твърдя, че е уникална. Извън рецептите за хляб в нея, книгата започва с информация за произхода на хляба, за строежа на зърното, за разликата между различните видове пшеници – древни и съвременни, за работата на ензимите и защо те са важни за вкуса на хляба, за кваса и маята, за етапите на приготвяне на хляб и още информация, която знам, че със сигурност ще помогне на начинаещите, ще отговори на въпросите на любителите и ще опресни знанията на професионалистите.

След запознаването с повечето важни неща свързани с приготвянето на хляб, в книгата се описва как се приготвят различни видове квас и хмелна отвара за квас, която го прави един от най-полезните квасове. Следват разнообразни рецепти за приготвяне на хляб в домашни условия, като първият, който веднага исках да приготвя беше хлябът с червено вино. Така ни хареса, че за една седмица го приготвих два пъти, но следващите от книгата, които искам да опитам на първо място са сицилианският хляб с маслинена паста и сушени домати, питка със сирене по самоковски и вито гьозлеме с праз и сирене. А след Нова година със сигурност ще направя хляба с шампанско и то не само защото по принцип остава от него след новогодишната нощ, а защото звучи вкусно и празнично.

През седмицата ми се случи и да изляза навън и дори да вечерям навън. Бях в Grape Central, където с Ана пихме вино, опитах много вкусно петле и цели три десерта, от които най-много ми допадна шоколадовият тарт. Всъщност, „допадна“ не е точната дума, аз просто не можах да се отлепя от него докато не свърши. Хубаво ме нагостиха и весело си изкарахме. По-късно през седмицата ми се случи и аз да посрещам гости и предвид ограниченото време за готвене отново приготвих свинското бонфиле по тосканската рецепта, защото става наистина бързо, а докато се пече може да се приготви салата или друга лесна гарнитура според наличните продукти вкъщи.

Изминалите събота и неделя за някои минаха доста винено, за други (мен и курсистите ми) доста кроасанено. Още от петък стартира най-големият български форум за вино DiVino Taste (виж какво съм писала през годините за него), който продължи и в събота, и в неделя с дегустации на най-добрите български вина, майсторски класове и лекции. Като никоя друга година, сега не можах да посетя форума, защото въпросния уикенд водих курса за многолистно тесто и кроасани.

Бяха два невероятни дни изпълнени с аромати на парижки кроасани и виенски кифлички. Имах страхотни курсисти, на които благодаря от сърце, че се включиха и направиха много хубави многолистни теста. Все пак отбелязахме DiVino Taste по свой си начин като си отворихме българско вино, което да придружи обяда ни.

Преди този курс за многолистно тесто и кроасани минаха два курса за френски макарони, за които нищо не написах не от липса на време, а от липса на своевременна организация от моя страна. Курсовете бяха успешни, някои от участниците ми писаха, че са приготвили след това сполучливи макарони вкъщи, даже ми изпратиха снимки. А аз няма как да не бъда щастлива от това.

Следващият курс, който ще водя е за виенска кухня. Местата за него вече са изчерпани, но по-следващата неделя, на 30 ноември предстои курс за испанска кухня, на който все още има свободни места. Ако проявяваш интерес може да видиш какво ще приготвяме и да се запишеш.

Поради всички тези случки и подготовката за курсовете, напоследък може да съм пропуснала да отговоря на някой читател в коментар или да съм забавила отговора, за което се извинявам. Предстоят хубави, но и отговорни дни за мен, затова ми се струва, че ще се завърна с обичайното писане в блога направо с коледни рецепти. Имам предвид някои нови идеи, но винаги може да погледнеш в архива за още коледни рецепти.

Постът ми се получи като писмо до теб, затова остава да кажа само – до скоро!

Седмица в случки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Футболистите на елитния турски отбор Генчлербирлиги получиха необичайна забрана от ръководството на клуба. Президентът Илхан Кавчав...

Странен екшън с полукомичен, но и зловещ, предвид случващото се в последно време, отенък, се е разиграл тази нощ пред президентството,...

/Поглед.инфо/ Точно седмица след като бе избран повторно за министър-председател Бойко Борисов показа, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено, с единствената разлика, че този път се въздържа от добре познатите обвинения, с които за всяка негативна новина отговорността е на "другите".

 Сделките с недвижими имоти възвръщат лидерските си позиции сред преките чужди инвестиции в страната, сочат данните на БНБ към края на...

По време на изпълнението си се забавлявах, не съм мислила за победата. Това каза в „Шоуто на Слави” по bTV спечелилата второ място в...

Държавни ценни книжа на стойност 60 млн. лв. пласира МФ. В понеделник бе преотворена емисията 10,5-годишни ДЦК, пусната на 15 януари 2014 г. с...

Вероятно защото съм силно изкушена от този период – около Втората световна война, вероятно защото обичам Париж, вероятно не само защото взе Нобелова награда, Дора Брюдер на Патрик Модиано ме отведе за дълго в онези времена, улици, истории.

Книгата ме порази. Изживях историите, изчезналите случки, забравените, потъналите в прах, отминали, далечни и все пак реални, случили се, истински.

Безсмислието на войната в контраст с малките улички на Париж. Дати и детайли, в замяна на болка и липса. Защото е лесно да забравим.

“Аз не бях нищо, сливах се със здрача, с улиците.”

“Много време трябва, за да излезе на бял свят потъналото в забвение.”

“местата пазят поне лек отпечатък от хората, които са живели там”

Преводът ми харесва. За корицата ми се струва, че очаквах маааалко повече.
Силно препоръчвам.

Един от най-авторитетните американски вестници USA Today предрече много силна година за българската звезда Григор Димитров и останалите...

Хората, третирани като стока или животни, не са спомен от историята, а жив факт. Броят на хората, които са   подложени на принудителен труд,...

Мъж на 36 години се самоуби, като скочи от 11-ия етаж на жилищен блок в Благоевград. Трагедията се разигра в кв. "Запад" миналата нощ. Росен К....

Сняг ни очаква в края на седмицата. Това съобщават от НИМХ към БАН. Валежите ще започнат през нощта на четвъртък срещу петък. През уикенда...

С горчиви сълзи и... развод завърши сватба в Медина, Саудитска Арабия. Младоженецът поискал разтрогване на брака, след като видял лицето на...

Кубрат Пулев загуби битката за световната титла срещу Владимир Кличко. Мачът, който се игра в събота, прикова вниманието на целия свят....

България  издърпа черджето пред прага си под краката на сирийските бежанци. Страната прекрати гостоприемството си към търсещите убежище...

"Ситроен" и "Тойота Ярис" се удариха челно на кръстовището на бул."Яким Якимов" с бул. "Янко Комитов, до КАТ в Бургас около 19:30 часа днес,...

Близо 13 хиляди души с увреждания може да останат без личен асистент от януари. Причината – Оперативната програма “Развитие на човешките...

Интересен анализ за загубата на Кубрат Пулев от Владимир Кличко направи в предаването "Добро утро, България!" бившият образователен...

Кубрат Пулев ще може да участва в мач за титла след две години. Това мнение изрази треньорът на българина Ото Рамин, който се включи по...

Автомобил е отнесъл пешеходец на кръстовището на бул. "Пенчо Славейков" и "Витошка". Човекът е починал, съобщиха пред "Блиц" от МВР....

Криминалисти от Свиленград са задържали трима души заради обира и побоя над възрастно семейство в село Мало Градище, съобщиха от МВР....

снимки: БулФото Бившият пожарникар Петър Илиев убил майка си Надежда (79 г.) с 4 куршума. Той е стрелял общо 6 пъти – толкова гилзи са...

Днес забелязах, че много хора се измъчват от този въпрос, най-вече в социалните мрежи, и още повече онези, които продължават да се самозаблуждават, че Прокопиев-ите издания гравитират около т.нар. "дясно" крило на политическия ...

Делото за обявяване в несъстоятелност на Корпоративна търговска банка (КТБ) започва следващия понеделник, съобщи bTV. На 24 ноември пред...

Голяма част от детските площадки и съоръженията, монтирани на тях, не отговарят на действащите нормативни изисквания за безопасност....

Сняг ни очаква в края на седмицата. Това съобщават от НИМХ към БАН, цитирани от "Фокус". Във вторник времето в страната ще остане...

Инцидентът от октомври с племенника на президента не е първи. На 23 юли 2011 година той бе приет в реанимацията на МБАЛ-Благоевград, след като...

Утре ще има променлива облачност, сутринта на места видимостта ще е намалена. Ще духа слаб вятър от североизток, който следобед ще се...

Димитър Божилов Печална истина е, че българите се обединяват само около някое международно спортно събитие с наше участие. Тогава...

Крисия, Хасан и Ибрахим са фаворитите на журналистите, отразявали детската Евровизия 2014! Винченцо, който спечели конкурса, ще трябва да се...

27-годишният Янко Стоев е задържаният за нарязаните гуми на леки автомобили в бургаския ж.к. Меден рудник, съобщи "Флагман.Бг", позовавайки...

След аутопсията на мистериозно издъхналия в хотел "Луксор" в Благоевград студент в НСА от Бургас, каратистът Раид Шемери, съдебният лекар...

Неизвестен засега вирус, предизвикващ респираторни инфекции, циркулира в Силистренско, показва справка от Регионалната  здравна...

Министърът на културата Вежди Рашидов със свое решение от днес освободи като членове на Съвета на директорите на НДК Антоанета...

В СОУ "Св. Климент Охридски" вече имат основна версия за сигнала за бомба в школото, който бе подаден в късния следобед днес на тел. 112. Това...

Веселин Златков При минимален интерес от страна на гражданите и на обществените организации, администрацията на кмета Иван Портних...

В Черно море се надъхват да счупят каръка срещу Литекс. Според фактите през последните 18 месеца „оранжевите“ са единственият отбор от...

Учениците и учителите от централно варненско училище бяха евакуирани, алармира varnautre.bg, позовавайки се на читател.. Занятията в училище...

Въпреки че зимата чука на вратата и според метеоролозите първият сняг се очаква след 10 дни, страната не е подготвена за преспите. Една от...

Пощенски служител от Врачанско прие колет, изпратен до планетата Юпитер. Необичайната пратка била изпратена от жена от село Селановци, а...

Четири месеца след трагедията с малайзийския самолет, който се разби в близост до Донецк, в интернет се появи видео от първите минути след...

Варненският районeн съд осъди четирима младежи от село Каменар и оправда един по дело за кражба на техника и вещи от частен дом....

Заради човешка грешка два пътнически влака са били на косъм от сблъсък. Малко преди 18.00 ч. вчера влак, пътуващ от София за Варна е спрял на...

Евгения Иванова Ето как изглеждат сега палатките пред обшина Варна. Те бяха опънати в знак на протест по време на февруарските бунтове...

От снощи Кубрат Пулев отново е в България след поражението си от световния шампион в бокса при най-тежките Владимир Кличко. Украинецът...

Истински цирк разигра в съдебна зала подсъдим за побой в петричката Шекер махала, станал преди седмици и вдигнал на крак жандармерия и...

Директорът на Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в Берковица е подал оставка, съобщи "Фокус", цитирайки зам.-кмета на общината...

/Поглед.инфо/ Политически лилипути откриват паметник на Георги Марков или как се поругава паметта на един известен български писател

Понеже споделям мнението, че побоят над един мъж води до психическа травма като изнасилването за една жена, за себе си не признавам по принцип бокса за спорт. Но положението в момента е на ръба на изнасилването: човек и дълго да мълчи, пак се чувства въвлечен в разговора за боксовия мач между Кубрат Пулев и Владимир Кличко.

Премълчаването на нещо, което смяташ за нередно, да не кажа за достойно за презрение, явно няма да реши проблема с неговото реално съществуване. Защото се оказа, че да налагат и унижават един българин пред целия свят е голяма гордост за милиони българи. До там сме я докарали нашата „гордост”!

Много пъти съм писал, че не приемам за спорт стремежа да размажеш, да разпукаш ( както се изрази в един от тв репортажите един български запалянко), да усмъртиш от бой ако може едно човешко същество. Най-гот е ако може някой да пукне направо на ринга, майсторски да бъде убит и това ще е върховно „спортно” постижение. Иначе мозъчните сътресения, кървищата и фрактурите не стигат за пълно щастие на феновете.

Не приемам и гледната точка, че това бил древен спорт и че гърците, родоначалниците на западната цивилизация, както и англичаните като техни наследници в по-ново време, много обичали да се боксират. Те и други неща са обичали- например робството ( и едните и другите), но с израстването на същата тази цивилизация и те, и ние дори- всички отричаме човешкото унижение ( под формата на робство), нали!?

Сега го удряме на патриотизъм колко мъжествено носи на бой нашият сънародник. Пада цели три пъти, плези се на един крак, преди да си получи порцията мозъчно сътресение. Истински българин, умиляват се супер патриотите, за които всеки опонент по темата е предател, отрепка и т.н. Съответно ни убеждават, че да си втори в това състезание по нараняване не е грях, а си е направо сребърен медал със стойността на златото, защото Пулев все пак е оживял и обеща още на ринга да смачка ( пак?!) всеки, който му застане следващия път на пътя.

Не знам дали руснаците, които са гледали побоя, но мразят по национален и политически признак този хохол Кличко, са започнали да го уважават след като прегази българина, който му се заканваше да го прегази. Защото в Русия от векове властва максимата „бий, за да те уважават”. Самият Кличко обаче изтъкна липсата на уважение към него от страна на Пулев като причина да го набие за назидание.

Има ли неутрален арбитър в тази мелница на насилието, в която попадаме вкупом? Може би това са германските домакини? Ако е така, меродавният „Ди Велт” ( не е жълт вестник, а тъкмо напротив) , определи заканите на Пулев преди мача като „идиотски” и констатира, че перченето не е достатъчно за победа. Чак да ти стане едно драго, патриотично!

Също така не знам дали господ е българин, както в момент на екзалтация от друг спортен пик от нашето патриотично битие ни бе съобщено по телевизора. Но виждам, че невидимата ръка на съдбата си направи шега в един и същи ден да изпитаме паралелната емоцията от международно изригване на българския дух покрай съвпадението на детската Евровизия и въпросния боксов побой. А щом е паралелна, не можем да не направим сравнение.

И малката Крисия, която наистина достави голяма радост ( не само на българите) с песента си и с второто си място на конкурса, и Кубрат Пулев не спечелиха. Само че супер патриотите тук обявиха Пулев за победител, който обвини за загубата си късмета на Кличко, мафията му и т.н., докато малката Крисия прие с радост второто място и поздрави победителя за първото му място.

Ще кажете- ама това са различни неща. И аз така казвам, различни са. Едно е да обявиш предварително световния шампион за „момиченце” и да му откажеш уважение след като категорично те е победил, а съвсем друго е да си момиченце, което пя като световен шампион и се държа достойно спрямо победителя, макар с нищо да не му отстъпваше.

Р.S. Хохол е презрителна дума на руски за украинците, нещо като жид за евреите.

Share on Facebook

27-годишен рецидивист-наркоман е един от хората, надупчили гумите на над 150 автомобила в бургаския ж.к."Меден рудник",...

снимки: БулФото Радослав Димитров - хазяинът, който преди няколко дни закла 51-годишният благоевградчанин Юрий Бабов в столичния квартал...

Няма опасност за живота и здравето на хората, както и за пътя в района на свлечената земна маса до рибарското селище Траката, заяви Олег...

Пометеният от автобус, обслужващ линия № 31, пешеходец е 24-годишен варненец. Прегледът в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ установи,...

Погребалните агенции във Враца разкриват частни морги. Вече има 2 подобни помещения. В тях телата на мъртвите престояват до погребението,...

Двамата най-големи акционери в КТБ са подали молби по делото за несъстоятелност на банката, показва справка в деловодството на Софийския...

Реформаторите получиха власт, която не са и сънували, не могат да си позволят да правят циркове, какъвто бе тази сутрин в едно...

Министър-председателят на Руската Федерация Дмитрий Медведев поздрави премиера на Република България Бойко Борисов по повод избирането...

Кухнята на ресторант в Морската градина се запалила в неделя в ранния следобед, съобщават от пресцентъра на варненската полиция. Сигнал...

Треньорът на Черноморец (Бч) Георги Иванов-Геша остана изненадан от грубата игра на Доростол срещу тях. Въпреки секирите балчиклии...

Два от корабите, обслужващи "Южен поток" - Normand Carrier и Normand Corona акостираха на пристанище Варна, предаде кореспондентът на БГНЕС във Варна....

Пометеният от автобус, обслужващ линия № 31, пешеходец е 24-годишен варненец. Прегледът в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ установи,...

Основната версия: Строителят заспал с цигара в ръка 27-годишен мъж от Мадан, който е живеел на квартира в пловдивския квартал „Кючук...

Фото Румен Сарандев Все още не е ясно какво е състоянието на младежа, който около обяд бе блъснат от автобус до "Полиграфията" във Варна....

От днес филиал „Жирафче“ към ОДЗ №2“ Д-р Петър Берон“ започна да работи с деца. В градината в момента има 80 малчугани. Организирана е...

/Поглед.инфо/ Изданията на Иво Прокопиев започнаха да рекламират "Лафка".

/Поглед.инфо/ Депутатът от БСП Георги Кадиев искал пари за разцепването на левицата и създаването на нов политически проект. Това твърдят политици от средите на левицата.

/Поглед.инфо/ "Украйна в момента е най-опасното място в света", каза украинският президент Петро Порошенко в интервю за германския вестник "Билд".

Европейската комисия ще приеме мерки за ограничаване на силно заразния щам на птичи грип, открит в Холандия, съобщи говорител на...

Млад мъж е блъснат до "Полиграфията" във Варна. Млад човек е транспортиран до шокова зала на МБАЛ „Св. Анна“, след като беше ударен от...

Златният глас на България открива изложба в Париж   Новата любимка на България - Крисия, ще пее в Лувъра напролет. Тя ще извиси глас на...

Владимир Кличко е разкрит. Феновете по целия свят разбраха истинската му същност. Владимир победи Кубрат Пулев, но след срещата за всички...

Жената оставя 25-годишен син Съдията от Окръжен съд - Кюстендил Диана Данаилова издъхна внезапно. 49-годишната съдийка е починала снощи в...

/Поглед.инфо/ Ако сте под стрес или ако нещо ви боли, понякога само една прегръдка помага. Знаейки това, американка от щата Индиана започна бизнес с прегръдки.

/Поглед.инфо/ "Така или иначе това управление е заредено с една вътрешна доза нестабилност. Това е конструкция с напрежение - това е ясно от самото начало".

/Поглед.инфо/ Световният шампион в тежка категория Владимир Кличко призна, че е останал удивен от арогантността на Кубрат Пулев, проявена към нето. Украинецът се надява поражението с нокаут в събота в Хамбург да е послужило за урок на българина.

Още днес ще обявим частично бедствено положение само за територията, в която река Тополница се влива в Марица, каза на пресконференция...

Футболната легенда на Спартак и Варна Живко Господинов благодари на всички, които му помагат в битката с рака на белите дробове. От юли...

Нескопосен шофьор пипнаха само няколко минути, след като се опита да им избяга полицейски екип във Варна. Случката се разиграла в 5,15 часа...

/Поглед.инфо/ Два от корабите, Normand Carrier и Normand Corona обслужващи "Южен поток" акостираха на пристанище Варна.

/Поглед.инфо/ Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини може да стане посредник за политическото уреждане на конфликта в Източна Украйна.

Пет пожарни коли окупираха сградата на община Пловдив на площад „Стефан Стамболов”, след като от администарцията беше подаден сигнал за...

Човек е блъснат преди минути до "Полиграфията" във Варна. Очаквайте подробности от мястото!

След 60 дни, прекарани в пълна изолация, най-после дойде моментът VIP Brother да излъчи любима звезда. Йорданка Христова, Жени и Тачо, Wash MC, Елена...

/Поглед.инфо/ Лидерите в Реформаторския блок през август се разбраха да се съберат за конгрес, за да се избере лидер, но тази договорка също не била спазена. Това заяви пред бТВ Гроздан Караджов, депутат от гражданската квота на РБ.

Преди около два месеца АЕЦ "Козлодуй" отпразнува 40 годишен юбилей. През септември 1974-та година ментора на сегашния премиер (Бойко Борисов) Тодор Живков реже лентичката за откриването на блок № 1. По този повод изли...

Най-новата постановка на Държавна опера Варна „Андре Шение" от Умберто Джордано ще се играе за пръв път, след успешните премиери в Летния...

 "Почувствах как всичките ми пет кокалчета на ръката ми изпукаха. Бях сигурен, че Пулев няма да се изправи отново, но той показа голямо...

Всяко десето бебе се ражда недоносено. В Световния ден на недоносените деца, родители и лекари настояват за по-добра грижа след раждането,...

Двама варненски футболисти донесоха победата на Калиакра с 2:0 над Ботев (Нови Пазар) в мач от 14-ия кръг на Североиточната "В" група. Иван...

Един необикновен и незабравим концерт със свещените инструменти Гонг и тибетски купи, както и много други автентични инструменти, идващи...

Свлачището към Горни Воден окончателно откъсна участъка от пътя и буквално запрати тонове земна маса и парчета асфалт в ската под него,...

Навремето целта в живота на един мъж е била да построи къща и да я напълни с деца. Достойна цел, която твърде успешно е лекувала естественото човешко предразположение към екзистенциални кризи и въпроси от рода на “Какъв е смисълът от всичко това?” За добро или за зло, през годините тенденциите в лайфстайла на мъжката половина на човечеството сa се изместили и разпилели в най-ралични посоки, като процентно толкова малко мъже реално построяват къща в живота си, че е в рамките на статистическата грешка. Процесът е прекалено тромав, свързан с прекалени разходи, а в много от случаите хората се въздържат от това приключение, заради неговия сериозен екологичен отпечатък.

Признаваме си, че лично ние сме по-големи почитатели на пасивните къщи или на тези, постороени с традиционни материали, като глина и кирпич. А и новите зелени технологии от сорта на сламени бали ни карат да ръкопляскаме. В случая на WikiHouse обаче не можем да се въздържим да подкрепим въодушевено по няколко вного важни принципни съображения. На първо място създателите предоставят безплатно възможността на всеки желаещ да си построи лесно и бързо собствена къща по свой избор и дизайн. Всичко, което трябва да направим е да си изберем вариант, след което да го свалим и зададем на компютърно управляема фреза. Тя ще изработи всяка част от бъдещата ни къща. След това ще съберем група приятели, ще им донесем бира и мезе, и ще сглобим заедно къщата. Представете си тези безброй малки дървени части, които сглобяваме с детето си, докато накрая получим някакъв триизмерен дървен модел на динозавър. Нещо такова, само че по-мащабно, е и построяването на къщата. Всеки е свободен сам да избира материалите, от които да направи скелета и всичко останало.

Във видеото отдолу, Алистър Парвин, един от архитектите създали тази чудесна концепция, разказва много ясно защо и как се е стигнало до тук. Ние от наша страна виждаме един единствен проблем в цялата работа – с WikiHouse целта на живота на мъжа – да построи къща – се реализира за един ден. Всъщност може би не е проблем – така ще има повече време да я пълни с деца.

Можете да влезете, да разгледате различни дизайни и да подкрепите инициативата чрез дарение ето тук

Легендата на професионалния бокс и бивш шампион в тежка категория Майк Тайсън определи мача между Кубрат Пулев и Владимир Кличко като...

Два влака са се разминали на косъм от удар в неделя Има 9 рискови места - т.нар. развързани гари, където е възможно да станат някакви...

Продукти за 4 порции:
500г спагети
1ч.л. сол
1- 2с.л. краве масло
1ч.ч. настърган кашкавал

За миш- маш:
4 яйца
3- 4 домата
1- 2 чушки
1 глава лук
щипка сол
2с.л. олио
1с.л. сух магаданоз

Приготвяне:
Обичам макарони, обичам и миш- маш. Вместо да ям миш- маша с хляб, решавам да го съчетая със спагети. Зеленчуците почиствам и измивам. Чушките режа на колелца. Лукът скълцвам на дребно. Рендосвам си доматите. Спагетите сварявам в подсолена вода. Отцеждам готовата паста през гевгир. Прехвърлям в купа. Обърквам топлите спагети с една, две супени лъжици краве масло. След като се стопи мазнината, разпределям спагетите в четири чинии. В тиган наливам две супени лъжици олио. Поръсвам сол и поставям съда на включен котлон. Най- напред запържвам лука в горещото олио. След това добавям чушките и доматите. Запържвам продуктите за десетина минути. Накрая чуквам яйцата. Обърквам и оставям още десетина минути на котлона, след което оттеглям. Миш- маша разпределям върху спагетите. Порциите поръсвам с настърган кашкавал и сух магданоз. Сервирам храната топла. Кашкавалчето леко се разтопява. Усеща се аромат на магадноз.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Варна към края...

Първа загуба през новия сезон в мъжката баскетболна "А" група записа първенецът в нея Икономически университет-Варна. Тимът гостува на...

Часове преди финала във „ВИП брадър” част от съквартирантите станаха обект на разкрасяване. До тях бяха допуснати маникюрист, фризьор и...

Копия на Чудотворният  образ на Божията Майка „Всецарица” и Молдовската чудотворна икона на Св.великомъченик Георги от Света Гора...

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен, Пкиин, град Ако, националния парк Бейт Шеарим  в археологическия парк Ципори и планината Мерон и  град Цфат (Сафед). Днес сме в Кесария.

Приятно четене:

Кесария

част десета на

Галилея, Галилея

Само на десетина километра от моето градче, в посока към морето и в северната част на долината Шарон, в областта Дор, между Ручея на крокодилите и малката рекичка Хадера, се е гушнал един от най-обширните по площ национални паркове, археологическият резерват Кесария. Реших да дойда в това наситено с история кътче в средата на безкрайно дългото израелско лято и да се срещна, за кой ли път, с древностите в старата Ханаанска земя. За бодрия, любознателен и издръжлив турист няколко часа бродене под жежкото слънце си е изпитание, въпреки че морето се плиска наблизо и мами с прохладата си. Аз се задоволявам с приятния му непрекъснат полъх и усърдно, с карта в ръка, поемам по всичките седемнадесет пункта на обиколката.

За първи път финикийците през ІV век преди новата ера построили тук, в един от заливите, селце с неголямо пристанище. Имало високи подпочвени води и маларийни комари, но човешкото трудолюбие облагородило климата – садило евкалиптови гори, пресушавало блата и в последвалия елински период тук вече процъфтявала култура.

Съвременното човечество узнава историята на това красиво място с название „Кулата на Стратон” от папируса на Зенон, писан през 259 година преди новата ера, когато градът принадлежал на една от най-известните гръцки династии – Птоломеите от Александрия. След това, през 103-тата година преди новата ера, Александър Янай с кръв и меч присъединява цялата област Дор към Хасмонейското царство, а след още четиридесет години римският цезар Октавиан Август тотално завладява Юдея. След кратък период, през който градът бил във владенията на египетската царица Клеопатра, около тридесетата година преди новата ера Кулата на Стратон тържествено е подарена на цар Ирод – римския намесник. За двадесет години той го издига като голям и модерен за времето си град. Именува го Кесария, тоест императорски град, в чест на своя приятел и покровител – цезаря, император Август. Ето какво пише летописецът Йосиф Флавий в книгата си „Юдейската война”(1,5,21): „На брега на морето той избрал един изоставен град, наречен Кулата на Стратон, понеже от него се откривал прекрасен изглед и бил достоен да се прослави. Построил го отново от бял камък и украсил с великолепен царски дворец. Така показал величието на своя дух.”

Ирод бил един от най-значимите владетели и архитекти, строили някога по тези земи. Действително и досега от неговите реставрирани монументални строежи – градове, дворци, крепости, крепостни стени, водни и военни съоръжения – личат талантът и размахът на творческия му замисъл, доказали още преди две хиляди години, че на тези пустинни територии може да се построи цивилизация. Било необходимо само много воля, мащабно творческо въображение, архитектурен замисъл, невероятна организация, трудолюбие и, разбира се, царски пари.

Кесария била замислена като център на гръко-римската култура

Жилищните квартали били планирани много симетрично – като комплекс от правилно подредени, пресичащи се улици. Освен това се предвиждали храм, театър, хиподрум, дворец, баня, пристанище, крепост за гарнизона, крайбрежен булевард и хълм с култови сгради. Именно от Кесария Ирод диктувал модата в строителството по цялата си подопечна територия, а пристанището се считало за най-високото постижение на епохата. Градът бил завършен през 9-10 година от новата ера почти без никаква техника, според съвременните понятия, а и темповете на застрояването му били завидни даже и за днешното технологично време.

Населението било смесено – евреи и езичници – и това било ябълката на раздора. През 66-тата година спор за синагогата довел до еврейския погром, послужил след няколко години за начало на самата антиримска война. Но Кесария бил голям и значим град. Тук били разположени щабът на пълководеца Юлий Север, постоянната резиденция на римските прокуратори, както и базовият пункт на легионите. Въстанието против римляните било кърваво потушено, а Веспасиан провъзгласен за император. Очевидно именно тук били екзекутирани и ръководителите, начело с раби Акива. Точно тук и апостол Павел прекарва в затвора много дни преди изгнанието си в Рим.

Най-високия си статус Кесария постига с признаването и за град колония на Римската империя и столица на цялата провинция Юдея, особено след разрушаването на Ерусалим и Втория Храм. Това си високо положение градът запазва до края на римското владичество, а след това и през цялото византийско управление на Палестина. За това допринасят и специално построените от Ирод развлекателни монументи – днес паметници на културата, явяващи се болшинството от чаровните обекти на моята разходка. Знае се, че понастоящем Кесария е един от най-мащабно реставрираните в световен план градове от Римската епоха.

(((((((((())))))))))

И така – напред към античния театър!

Нека за миг да се превърнем от безлични зрители в артисти на сцената на живота. Казват, че у всекиго е стаен актьор, че всеки човек играе по-добре или по-зле своята роля в живота. В зависимост от това той е щастлив или нещастен; богат или беден; късметлия или неудачник. Но убедена съм, че на всекиго поне веднаж на ден му се случва да излезе от собствените си рамки и пред някого или някъде да изиграе друга – нова роля. За успелите да се отърсят от личното си дребнаво „аз” това е напредък, а за останалите – само разочарование и амбиция да пробват още веднъж, докато се издигнат в собствените си очи. По силата на тази логика и в търсене на различното „аз”, в много психотестове се среща въпросът: „Ако сте актьор и имате възможност за избор, каква роля бихте избрали?”.

Точно тази вечна дилема си зададох и аз, стъпвайки на огромната за времето си 50-метрова сцена на античния театър в Кесария. Този необикновен амфитеатър е един от най-древните от всички разкопани в Израел – с двуетажни ложи и четири хиляди места, с обширен „оркестър”- площадка пред сцената, където са поставяли трона и креслата на велможите от висшата каста. Зад сцената, на фона на морето, се намирала прекрасно оформена стена, опираща се на колони и служеща за своеобразна декорация и кулиси. Формата на театъра е правилен полуконус, с шест сектора и стръмни редове. Последните са толкова високо, че от най-горния ред, като от птичи поглед, се открива прекрасен изглед към морето, двореца на рифа и хиподрума. Удивително е, че този масивен каменен театър наистина бил неподвластен на времето и се ползвал столетия наред – до византийския период – ІV век. В руините му са открити статуя на богинята Артемида Ефеска и множество части от женски фигури – вероятно нимфи, украсяващи сцената; глинени лампи и разнообразен сценичен инвентар.

Днес добре запазената акустика отново привлича ценители и превръща Кесария в един от културните центрове на Израел. След щателна реставрация тази сцена отново е място за културни изяви. Открита е вторично през 1964 година, когато на общонационалния музикален фестивал Ерусалимският симфоничен оркестър бил дирижиран от Стравински. От началото на деветдесетте години на миналия век този театър станал и оперна сцена за гостуване на оперни състави от цял свят. Но всичко това било през тези години, когато на територията между театъра и запазилия се тук по-късен град на кръстоносците се водили активни археологически разкопки. Днес за широката публика са открити в съседство хиподрумът и римският град. Това вече позволява да се устройват по-мащабни културни изяви – не само в театъра, но на крайбрежния булевард и хиподрума. Затова и едно от големите събития в Кесария е ежегодният есенен фестивал на театралното изкуство. А в началото на новото столетие за пръв път тук, край морето, прозвучава и джаз. Експериментът бил удачен и сега е вече традиция – всяка година в края на май тук се събира световният джазов елит за фестивала на традиционния класически джаз от средата на ХХ век.

Развлеченията от не толкова високоинтелектуален характер също били неразделна част от живота на патрициите. Затова Ирод не жалил сили и пари и построил на морския бряг легендарният хиподрум. В продължение на векове – до самия край на римското владичество той бил твърде важно и посещавано място. Хиподрумът бил с форма на удължено U, като дължината на арената била над 460 метра, ширината около 90 метра, имал 12 реда за сядане – масивни, последователно подредени каменни блокове за 3000 зрители. Вероятно това е споменаваният от Йосиф Флавий в „Юдейската война” „ицтадион” (стадион). Тук зрелищата и емоциите често били сменяни с дива скръб и горчиви сълзи. Човешкият живот не струвал нищо, особено ако бил в разрез с променливите капризи на управниците. Римляните добре умеели да се забавляват и били на принципа: „Дай хляб и зрелища на народа, за да нямаш проблеми”. (Ко-бра! Ко-бра! Ко-бра! – бел.Ст.)

Днес в началото на пистата стои стилизирана фигура на колесница от ковано желязо, с устремени в бесен бяг коне. А тук, освен надбягвания с колесници и конни състезания, се редували най-различни спортни и развлекателни представления. Гладиатори изкусно въртели меча и демонстрирали бойно изкуство; силни мъже безстрашно мерили силите си в схватки с диви зверове; патриции се сражавали за ръката и сърцето на римска красавица; клоуни джуджета разсмивали скучаещото множество; дресура на животни удивлявала деца и възрастни. Но най-изявени били спортните състезания, които днес са в основата на олимпийските дисциплини: бягане, скачане, борба, вдигане на тежести, плуване, гимнастика…Този вид развлечения римляните възприели от предишната елинска епоха заедно с принципа: „Здрав дух в здраво тяло“

Тръгвам си със съжаление от театъра и се отправям към морето. Там привлича погледа издаден нос с романтична беседка на върха. Наоколо – градинки с цветя, кактуси, тревни площи и артистично разхвърлени капители, колони, части от мраморни облицовки с надписи и каменни фигури. От обяснителните плакети личи, че тук е бил луксозният царски дворец на Ирод, украсявал цяла Кесария. Сега от подводните скали едва личат основите му, а басейна, издигащ се над нивото на морето, явно е бил пълен с морска вода и добре е разхлаждал в жарки дни гостите на цезаря. В по-късни времена, когато времето, морето и завоевателите сриват до основи този дворец на рифа, остава само басейна, който впоследствие местните жители използвали за рибен пазар.

Картината на този прекрасен град не би била пълна, ако Ирод не беше построил и удобно пристанище, най-усъвършенстваното за своето време. Та нали тихият залив и вълшебният изглед са причината да бъде избрано точно това място за град столица. Ето как Йосиф Флавий лаконично описва строителството на пристанището в Кесария: „Ирод заповядал да бъдат спуснати в морето на дълбочина 20 лакти огромни блокове – скали…Царят успешно се справил с тази трудна и напрегната задача”. Било изградено голямо изкуствено пристанище, включващо външен залив с висок вълнолом и дължина 400 метра; вътрешен, частично изкопан залив и панорамна крайбрежна улица. По това време Кесария служила за транзитно пристанище, предимно за транспортиране на сол от Мъртво море и подправки от целия Арабски полуостров.

Въображението ми вижда елегантни римски галери, кръстосващи Средиземно море и акостиращи в царския град; мъжествени легионери; надменни патриции; забързани вестоносци; наблюдателни кофчежници и плебеи, които са в услуга на всички и във всичко. Виждам робите – с опънати мускули и гневни лица, работещи от сутрин до вечер. Всъщност точно те – пленници от завзетите подвластни територии или купени за дребни грошове от търговците на роби, са изнесли на плещите си целия строителен гений на Ирод. Да, много енергия и робски труд е хвърлен тук за увековечаването на една велика империя на върха на разцвета си!

Но постиженията на римското инженерно подводно изкуство, погребани 2000 години под дебели пластове вода и тиня, биха били неизвестни за туристите, посещаващи Кесария, ако още преди години тук не е бил открит подводен археологически музей. Били оградени около 40 000 квадратни метра морско дъно и поставени 34 обемни експоната, намерени по време на разкопките. Към музея има училище за подводно плуване, където може да се получат плавници, костюм и акваланг. Гмуркането в този защитен тих залив е релаксиращ спорт – ако искате да се отпуснете, то ще ви осигури най-близкото подобие на безтегловност, достъпно на Земята, и ще изисква по-малко енергия, отколкото излежаването върху шезлонг на плажа. В повечето популярни водолазни дестинации ще ви поискат сертификат, за да ви пуснат да се гмуркате, но тук той не е задължителен. При кей №1 се извършва спускане под водата. Гмурналите се туристи плуват покрай експонатите, ориентирайки се по бялото въже. Особено впечатление прави колекцията от древни котви. В края на екскурзията край табелка №34, на дълбочина 9 метра, е експониран на фундамент огромен фар (20х40м), показвал някога пътя на корабите. Най-хубавото нещо при гмуркането е, че е спорт на парадоксите. Тъй като между Кесария и Рим е имало оживена търговия, то щастливецът аквалангист не е изключено да намери даже римска монета или фрагмент от антична ваза.

Напускам подводния свят и романтичното пристанище, но продължавам по пътя на водата. През всички времена и епохи тя е била ценна, животворна, но рядко срещаща се в достъпен вид и затова много добре стопанисвана. Ирод решил кардинално проблема. От минералния извор Еин Шоми в диплите на планината Кармел до града било построено едно впечатляващо и днес съоръжение, наречено аквадукт. От извора водата изтичала в тунел , изкопан в хълмистата местност „Ха-Куркар ха-Тихон”, а след това в равнината вече продължавала по аквадукта.

Това древно съоръжение няма аналог в съвременността. Поради техническа невъзможност да се изработят достатъчно обемни тръби с голям диаметър за поемане на водата, Ирод издигнал на високо широк улей. За по-голяма устойчивост улеят канал стоял не на стена, а на множество колони, уплътнени дъгообразно с арки в горната си част. Височината му и днес е приблизително осем метра над морското ниво, а средният пад на водата – 0,2%

Но съобразителността на Ирод била безгранична. Той подсигурил града с още един аквадукт – резервен, да не би в момент на бедствие или война градът да остане без вода. Направил изкуствен резервоар, с който каптирал водите от Ручея на крокодилите и ги впримчил в по-малък аквадукт – в така наречения „долен аквадукт”. Дължината му е едва 5 километра, а височината – 5,5 метра над морското ниво в долната си част. Той и сега стабилно стои, протегнат успоредно на морския бряг край северния плаж, стъпил на множеството си крака колони.

Днес под сенчестите сводове на аркадата са се приютили множество чаровни ресторантчета, кафенета и магазинчета. Късно следобед плажът е все още пълен с търсещи прохлада семейства с малки деца, отсядащи да похапнат морски деликатеси. За съвременния израелец, живущ в централната част на страната, Кесария е любимо място за отдих след работния ден и за изпращане на слънцето, което бавно и величествено потъва в морето. Край аквадукта е уютно и за любителите на пикантна кухня, на тихи ъгълчета за дружески срещи и…още нещо. Израелците са поклонници на залязващото слънце и обичат да идват на този северен плаж. Тук човек успешно релаксира – край масивния, древен, статичен, вечен аквадукт, на фона на безспирно движещото се и играещо с вълните си също древно море. А това вече създава усещане за допир със спрялото време и с вечността – усещане, оттичащо умората и негативната енергия и зареждащо човека със свежест и желание да работи и да създава, като остави след себе си също толкова нетленни следи на земята.

Пак там, на северозапад от днешния център, има един все още малко изучен участък с крепостна стена, дълбок ров, пригоден за пълнене с морска вода, и квадратна кула до стената. Имало и врата, пазена от две кръгли кули, през които се влизало в Кесария. После древният пътешественик продължавал по добре павирана улица с дренажни канавки отстрани. Възможно е точно тук да е била тайнствената Кула на Стратон, дала име на селището, битувало тук преди основаването на Кесария.

Сега обширни територии наоколо още са в разкопки. Армия археолози, студенти и работници, под слънчеви тендери и с лопати и четки, се трудят упорито. Целият този огромен по мащаб археологически труд по изравянето из-под пясъците и възстановяването на истината за Кесария е с начало 1873 година. Инициатор е Британският фонд за изследване на Израел и неговите древности. Оттогава и до днес не стихва интересът към миналото величие на Кесария. На различни етапи се провеждат активни разкопки от американски и израелски експедиции. Животът върви напред и всеки ден носи нова и нова информация за този античен и загадъчен град.

((((((((((((((((())))))))))))))))

Но… римляните си отиват и…”панта рей” – всичко тече, всичко се променя, времето не спира своя бяг и историята продължава неизменния си ход.

В последвалите векове процъфтяващият град отново е на почит.

През византийската епоха

пристанището е реконструирано и отново много добре експлоатирано. Византийците – също умни и мащабни строители за своето време, са разбрали цената на оставеното им наследство. В Кесария се зародили обединенията на първите християни и от ІІІ век градът става център на новата религия. Тук живели и творили известни църковни деятели, сред които Ориганес, изследовател на Библията, и Евсевий, автор на „Ономастикона” – списъка с имена и географски названия, споменавани в Библията.

В края на VІ век византийците обградили Кесария с крепостна стена и тя станала един от големите и добре укрепени градове в страната. Била столица на провинцията Палестина Прима – център на християнската култура и изкуство с богати красиви домове и знатни жители. Градът отново разцъфнал и се разраснал, а двата аквадукта снабдявали жителите му с прясна вода. Кесария била последният град на византийска Палестина, паднал под натиска на арабските завоеватели през 640 година.

След това,

през арабския период,

всичко тук било изоставено и потънало в пясъците на пустинята. Защото в глобален план е ясно, че ако човек не поддържа отвоюваното от природата, после морето, ветровете, слънцето и дъждовете си го вземат обратно. Плиткият вътрешен залив бил вече пълен с наносен пясък, а тук, край морето, през вековете отново възникнало селище. Никой вече не знаел на какви древни основи и на плещите на какъв минал разцвет лежали къщичките на бедно рибарско село.

Едва в началото на ХІІ век всичко тук отново и за кой ли път се събужда за живот.

Кръстоносците

завладяват Кесария през 1101 година, укрепват я добре, като възстановяват стария вълнолом и пристанището, използвайки каменните грамади от развалините на предишните периоди. През почти 200-тата години кръстоносна държава тук кипи бурен живот, а и Ако, столицата, не е далеч. Кесария постепенно възвръща блясъка на миналото си величие. Тук е резиденцията на епископа и затова кръстоносците строят величествена катедрална църква. Градът става митрополия на най-голямата християнска община от трите области, на които е разделена Палестина. Прекрасната готическа обител бързо става известна сред богомолците и религиозните християни, понеже, според преданието, в нея се пазела безценна реликва – светият граал – чашата, от която е пил Христос по време на тайната вечеря и в която Йосиф Ариматрейски е събрал кръвта Му след разпятието.

Започва се монолитно строителство на укрепен град в града – предимно от ордена на рицарите хоспиталиери. По време на френския крал Людовик ІХ и втория кръстоносен поход тук се строи военен гарнизон крепост, заобиколен с дълбок, сух ров, над който били прехвърлени два подвижни моста. Самият град на кръстоносците също бил обграден с масивни каменни стени и широк ров. Десет кули с височина 10 – 17 метра се извисявали над стената. Сега много добре е реставриран мостът, водещ към главната западна врата. Там кулата на пазачите е типичен образец на ранната готика – със сводест, висок таван, съставен от четири части, и тесни прозорци – бойници, разширяващи се навътре.

Гледката от крепостта е внушителна! Стените в основата си са трапецовидни и е невъзможно човек долу да се измъкне безнаказано. Тази необикновена смесица от епохи и времена придава допълнителен чар на Кесария и дава шанс на любознателните туристи да се връщат отново и отново и със затаен дъх и пълни очи да преоткриват древността.

След надменните кръстоносци, които в името на христовата вяра подложили на огън и меч цяла еврейска и мюсюлманска Палестина,

дошли мамелюците

Те с не по-малък фанатизъм през 1265 година завзели и разрушили стилния готически град, опасявайки се от евентуално завръщане на кръстоносците. След тях почти шест века никой не дръзнал да живее в Кесария, а за крупното строителство в Ако и Яфо оттук бил пренесен висококачествен строителен материал – дялани камъни, мраморни плочи и колони. Неспирното лениво време, жежкото слънце, бягащият вятър и вечно живото море засипали със забрава чудесния град повторно.

Едва в края на разбунения ХІХ век тук се заселили мюсюлмани – бежанци от Босна, а след тях и араби.

Преди по-малко от век семейство Ротшилд изкупува земите около Кесария, дарява ги на новообразуваната държава Израел и създава поминък на хората.

Вървя по най-древната улица на римска Кесария и неизменно попадам в самия център. Близо до пристанището и хиподрума е площадката на храмовете. Никъде следите от всички епохи не са толкова много, както тук. Вероятно мястото е наистина свято, но такава последователна и неотклонна борба за квадратни метри под слънцето и такова тотално разрушаване на духовни светилища, строени, унищожавани и наслагвани едно върху друго, не се срещат често по земята.

Какви исторически събития, властолюбиви домогвания и съдби, политически идеи, движение на парите и на човешкия ресурс са създали в самия център на Кесария такива различни по форма и дух места за поклонение, никой не знае. Ще се опитам да се ориентирам и прехвърля песъчинка по песъчинка хилядолетната история на това място.

В началото били римляните. Те се отличавали от останалите древни народи с абсолютната си трезвост и минимален мистицизъм. И въпреки това, Ирод Велики не можел да не построи в императорския град Кесария блестящ и богат форум, но не в чест на Бога, а на своя покровител Октавиан Август. Две десетилетия преди началото на нашата ера, на върха на крайбрежния хълм той издигнал, на високи основи, площадка (подиум). Местоположението било много добре избрано, а изпълнението – перфектно. Нежнорозовият флорентински мрамор на високите колони завършвал с богата украса от резбовани капители и фризове. Тук, на площада, се събирали гражданите, за да чуят речите и видят своя вожд. Залезът на слънцето процеждал лъчите си през колонадата, рисувал ореол около главата му и това допълнително го издигало в очите на поданиците до божествен и недосегаем.

Но… всеки възход си има и своя пад. В следващия, византийския период, точно на същия подиум, върху знатните руини е построена внушителна ортогонална (осмоъгълна) църква, възвеличаваща новата християнска религия. После, след разцвета – отново упадък и разрушения. Идва арабският период и в чест на пророка Мохамед е издигната висока джамия. След няколкостотин години земетресение я срива до земята и дава шанс на кръстоносците да построят на същото място монументална, катедрална католическа обител. След век и половина, обаче, мамелюците я унищожават до основи и от великолепната готика остават само бледи рисунки на пергамент. За това са се погрижили група богомолци, дошли от Европа за поклонение на Божи Гроб.

Днес храмовият площад е за кой ли път празен и значително по-висок от времето на Ирод. Върху красиви плакети подробни обяснения на няколко езика и стрелки напътстват към едва забележимите очертания на различните светилища. От всички тях римският форум бил най-монументален и покривал най-голяма площ.

Много стилен е магазинният комплекс в подножието на площадката на храмовете. Тук се продават не само стойностни изделия на изкуството, но и сувенири с най-високо качество. Освен това по старинни технологии, ръчна изработка и бутиково изпълнение работят бижутери, стъклари, гравьори, ковачи. А неизменните кафенета и ресторанти демонстрират всички варианти на разнообразната европейско – азиатска кухня.

Но посещението в Кесария не би било достатъчно екзотично, ако не се види и най-съвременната туристическа атракция, наречена „Кула на времето”. Това е забавно и познавателно, компютърно и художествено, триизмерно мултиплицитане на всички обекти. И защо не – живеем в ХХІ век – времето на най-високите познати технологии и възможности за максимално онагледяване на всичко открито до днес. Добър колектив от археолози, архитекти и програмисти – компютърни аниматори са съгласували усилията си, за да се получи това шоу. В залата са монтирани екрани с пулт за управление на прожекцията. Там са закодирани основните обекти в Кесария. Достатъчен е лек допир до надписа и започва увлекателна лекция. С триизмерни графики се проследяват етапите на строеж на всеки един от бившите монументи. Редят се епохи и времена, владетели маркират своето време с невиждани постройки. На площадката на храмовете камерата подробно „строи” всеки от тях, позволява ни да го огледаме от всички страни, а после го разрушава. Скачаме от епоха на епоха и сме като на жив урок по древна история. И всичко това е на върха на вълнолома, високо над морето, в сградата на последния оцелял фар, а сега – на елегантен магазин за сувенири.

Вярна на търговското правило, че всички интересни и зрелищни обекти завършват на изхода с магазин, аз отнасям за спомен нежна „антична” вазичка от „потъмняло от времето” матирано стъкло.

Още дълго бродих из препълнените с история кътчета на Кесария. Снимах удивително запазилата се цветна мозайка в синагогата с остатъци от мраморна решетка и подробен списък на селищата в Галилея, където трябвало да служат коените след разрушаването на Втория Храм. Бях на „площадката на статуите”, където в цял ръст са се извисявали две статуи – едната от бял мрамор, другата от червен гранит. Според някои изследователи статуите са били на император Адриан и на самия цар Ирод. Внушителна е и колонадата на византийската баня, която е с басейн-парилка и изящна каменна резба с растителни и животински елементи. Разположена е зад хиподрума на кардото, но е построена след края на неговото функциониране.

Днес Кесария е елитарно вилно селище с разкошни домове. Има модерно оборудван спортен център с плувен басейн и СПА. Известна е сред любителите на най-аристократичния спорт – голфа, благодарение на изискания голф клуб.

Съзерцавам зелените поляни с кадифена трева, сенчестите, цъфтящи алеи в огромния парк и усещам тиха радост и завладяващо спокойствие. Трудно ми е да повярвам, че много пъти през вековете тук е имало само сипещ се горещ пясък.

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Още пътеписи от близки места:

1. Галилея, Галилея (7): Археологичен парк Ципори (Израел)
2. Галилея, Галилея (9): Цфат (Сафед, Израел)
3. Галилея, Галилея (1): Рош ха никра (Израел)
4. Галилея, Галилея (6): Бейт Шеарим (Израел)
5. Галилея, Галилея (5): Ако (Израел)
6. Галилея, Галилея (8): Мерон (Израел)
7. Галилея, Галилея (Въведение и част втора: Монфор)
8. Галилея, Галилея (3): Индустриален парк Тефен
9. Галилея, Галилея (4): Пкиин
10. В Юдея, край соленото море (Израел) (6): Масада
11. Израел и Божи гроб по Нова година (ден 1): Израел и сигурността
12. В Юдея, край соленото море (Израел) (3): В Ейн Геди на плаж

Не спира да ме удивлява колко облагодетелствана с природни дадености е България. Да вземем за пример Шуменското плато. То е като свят, съществуващ извън потока на нашето време. Парче земя с обиколка 40 километра, издигащо се на 300 метра височина. Вековни гори опасват този остров, съхранил история от древни времена.

Така идеализирано запечатах образа на Платото. Може би защото пристигнах в ранни зори, докато мракът избледняваше, а мъглата ставаше все по-гъста.

Първата ми, от няколко цели, бе да посетя резерват Букака. Както личи от името, това е стара букова гора.

Прави ми впечатление, колко по-различна е тя от буковите гори в Стара Планина и Странджа. Тук дървета не са така колосални, с по-тънки стълбове са и растат по-нагъсто.

След като се запознах с чудния резерват, следващата цел са скалните църкви, намиращи се в южната част на платото. Без навигация, човек лесно може да се обърка. Така, например, табела Търновтабия гласи, че това е най-високото място в Дунавската равнина (502 м), което е укрепено, т.е. има останки от крепост там. Мнимата маркировка, вместо по утъпкана пътека, води през трънливи къпинаци. В най-високата точка не видях нито укрепление, нито нещо което да подсказва за географската и историческа важност на мястото.

Извън резервата сечта е в разгара си. Туристическият път е изцяло заличен от дълбоки кални коловози, преминаващи през иначе красивата есенна гора.

Серия от табели насочват вниманието на пътника да напусне коловозите и да поеме през гората надолу. Скоро се открива гледка към скалният феномен Окото.

От тук се разкрива живописен, просторен пейзаж към Осмарската долина, изпъстрена от най-цветния сезон есента. А досега свързвах село Осмар само с прочутия пелин...

Извън пътеката процепът в скалата започва да се губи.

За моя огромна изненада се оказва, че под нея е издълбана църква, която функционира и в момента.

Църквите тук са няколко, но има и ниши, които по-скоро са се ползвали като килии.

Ето още една. До тях, разбира се, е можело да се стигне само с въже или стълба.

Златна есен, гарнирана със звуков фон от жужене на дърворезачки.

Последната цел е Шуменската крепост. Какъв късмет да я посетя, докато кипи усилен ремонт и навсякъде са нахвърляни строителни отпадъци.

Не бих могъл да пропусна огромният бетонен къс, който се издига над Шумен. И той, като всички останали паметници от комунистическото минало, изглежда безумно и не на място.

Гербът на Пловдив ще бъде тъпкан ежедневно от стотици коли и пешеходци. Шахтите на новоасфалтирания бул. „Македония” ще са с метални...

Изчакал майка си да заспи, свалил чехлите и сложил край на живота си 36-годишен мъж от Благоевград се самоуби със скок от 11-ия етаж на...

Младежкият национален отбор на България загуби от ФК Созопол с 1:2 във втората си контрола, която се игра в Сливен на стадион "Хаджи...

Мария Димитрова, "Стандарт" Кубрат Пулев беше нокаутиран - това е вече факт от среднощните часове на съботния ден. Когато Кобрата,...

novavarna.net В ранната сутрин на събота особен проблем за придошлите в големия град Варна се оказват полицейските постове и „КАЗАНИТЕ“....

Той призна, че му трябват пари, за да изкара зимата, каза още Екимова Ива Екимова скочи на Маги Желязкова по повод Влади Въргала, като...

Повечето от нас са свидетели на една от най-големите емоции в българския футбол. 17 ноември 1993 година. България победи Франция на „Парк де...

"Флагман" Акцията e за отмъщение срещу шофьорите на неправилно паркираните автомобили Наказателен отряд наряза показно и четирите гуми...

Хандбалистите на Спартак записаха осма поредна победа в "А" група, след като надиграха НСА с 34:24 (18:13) в София. Така варненци продължават да...

"Ако някой може да ми каже какво е лицето на националния отбор на България, да заповяда. Не виждам какъв е стилът на България. Треньорският...

Двамата полицаи сакнционирани заради дисциплинарни нарушения Двама полицаи са наказани във връзка с ареста на племенника на...

Мъжът е с опасност за живота 27-годишен мъж е с опасност за живота, след като беше наръган с нож от приятелката си, съобщава БНР....

Зимата наближава и мнозина мислят за отоплението на дома си. Ето един номер, който наистина работи.  С няколко саксии, тухли и свещи...

 Атанаска Георгиева може да получи доживотна присъда. Атанска Георгиева е удушила сама 8-годишната Алекс от Поморие и не е имала...

Полицията е на крак, има наръган мъж в „Редута”, съобщава Блиц. Очаквайте подробности в Petel.bg

Кола се е насмела в мантинелата, а друга се е ударила в нея Катастрофа между две коли е блокирала магистрала „Тракия”, съобщи Блиц,...

В ранната сутрин на събота особен проблем за придошлите в големия град Варна се оказват полицейските постове и „КАЗАНИТЕ“. След...

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Много се чудех защо бе поканен Путин в Бризбейн, Австралия, за Г-20, срещата на лидерите на двадесетте най-развити страни в света.
Както всички знаят, Русия не е развита страна, напротив – тя е силно изостанала и като икономика, и като технология, да не говорим за нивото на нейното обществено развитие.
Да, руската държава като цяло е богата – заради мащаба си и природните изкопаеми. Но, първо, да си богат не значи да си развит. И второ – в конкретния случай не руската държава е богата, а мафията, която е неин собственик, макар прикрита под шапката на скромен управител.
Та смятах, че Путин трябва да бъде отсвирен от срещата в Бризбейн, както по-рано го отсвири Великолепната седморка от наистина най-развитите страни, която, след руския аншлус на Крим през март, веднага се върна от измисления формат Г-8 към естествения Г-7.
Оказа се обаче, че и този път в Австралия са поканили Императора, но с идеята да го смъмрят строго.
Канада, Австралия, САЩ, Великобритания, ЕС – който не се видя с Путин, той не го смъмри да не прави така с Украйна и е крайно време да спре да прави така с Украйна, защото ако продължи да прави така, ще продължи да прави така.
Този подход вече сме го виждали през 1938 година в Мюнхен, когато Чембърлейн и Даладие се върнаха в къщи усмихнати, защото са усмирили Хитлер със споразумението за Чехословакия. А после усмивките им бързо замръзнаха, защото според Хитлер това споразумение му казваше директно – Чехословакия е твоя, вземи си я. И той си я взе. За да спази споразумението, де, не за друго, все пак – нали отговорност носи пред цялата международна общност да го спази…..
Лошата новина сега е, че Путин не само не беше смъмрен достатъчно строго, но и че на него изобщо не му пука от каквото и да било мъмрене. Напротив, той, точно като Хитлер, очевидно намира демократичния свят, с неговите морални принципи и дълги процедури, за твърде лигав и неефективен. Затова смята, че може да прави каквото си иска и да остане ненаказан.
Още по-лошата новина е, че ако на Путин-Императора наистина не му пука от вялите критики в Бризбейн, то Путин-човекът, с неговата крехка, лесно ранима руска душа, се почувства твърде обиден от това, което видя – че не всички световни лидери го харесват достатъчно, че не всички искат да се гушкат с него и да слушат откровените глупости и лъжи, които дрънка.
Затова и той си тръгна по-рано от срещата намусен. Представям си как е фучал в самолета на връщане…..Но такава рана не зараства лесно и Путин със сигурност се готви да си отмъсти.
Например може наистина да реализира в Русия съвършената идиотщина, официално предложена вече от някаква малоумна депутатка в Думата – да се осеменят с генетичен мат`рял на самия Путин колкото може повече красиви руские блядки, а децата, които ще се народят, да се отгледат и обучат в специални Суворовски школи, за да служат като лична гвардия на Императора.
Е, прехвалената лична гвардия на Саддам не го спаси преди години, но пък тази може да се окаже по-добре обучена и въоръжена.
Така и не ми стана ясно обаче колко години още смята да живее и да управлява Путин, та малките руски еничарчета да имат време тепърва да се заплодят, да се родят, да израснат щастливи в пионерския лагер Артек, Крим, или в някакъв друг руски лагер, и чак после да му служат. Като правя проста сметка, оттук до изхвръкването на първите пиленца от инкубатора има около 20 години време, така че Путин ще бъде над 80.
Ако, разбира се, дотогава не го гръмне собственото му КГБ или някой чеченски палавник.
Но пък има и друга, още по-опасна опция, която май е истинския инструмент за отмъщението на Путин – някое от тези еничарчета, което особено прилича на малкия Вова, да бъде обучено за негов пряк заместник на руския императорски престол, когато той гушне букета. Така, благодарение на модерните технологии, които Русия не притежава, но винаги може да открадне, а дори и да получи почти безплатно, в столетията занапред образът и нравът на Путин, Владимир Владимирович, могат да се мултиплицират безкрай.
Какво по-добро отмъщение спрямо гнилия Запад от това да бъде принуден завинаги да се наслаждава на дребно-мафиотската му мутра?
Друг интересен начин за отмъщение на Путин спрямо останалите 19 страни от срещата в Бризбейн заради обидата, която му нанесоха те със забележките си за Украйна, е, от една страна, отдавна обещаното спиране на Интернет в Русия, създаването на новата, „правилна” Уикипедия, задълбочаването на хакерските атаки – всичко това с цел руската истина да се представи и наложи като истината за Русия.
От друга страна пък вероятно ще се увеличи броя на руските порно-сайтове, които да сеят повече разврат в и без това развратния Запад, както и на сайтовете за запознанства, чрез които КГБ продава на скапаните западняци евтини руские блядки, натоварени с мисия да им отровят живота, а оттам и цивилизацията изобщо.
Както казахме, Русия не е развита страна и на руснаците всъщност нормалните за модерната епоха средства за комуникация не им трябват, напротив, само им пречат, защото чрез тях останалият свят ги изпреварва още повече.
Третият начин за отмъщение на Путин, разбира се, е сериозното повишаване на руската бойна мощ и възстановяване на руските военни провокации по целия свят.
Не, нямам предвид само факта, че Ислямска държава вече официално покани Русия за съюзник, защото имат общ интерес – да победят гнилия Запад и най-вече омразните на цялото прогресивно човечество САЩ. Това не е новина, а просто пореден кръг от руската информационна заблуда спрямо целия свят, един вид – виждате ли, те ни викат, ама ние им отказваме, защото, въпреки всичко, което си мислите за нас, ние воюваме срещу тероризма, а не го създаваме.
Воюват – дръжки!
Истината, както писах неотдавна, е че цялата работа е съвършено обратна – Ислямска държава, а и много от останалите терористични организации по света през последните поне 50-60 години, са продукт на КГБ или най-малкото – използват се интензивно от КГБ за реализация на руските имперски цели, независимо дали тези организации си дават сметка за това или не.
Така че когато някой си Путин или путински слуга започне да ми обяснява колко Русия е миролюбива и само иска светът да я остави на мира, това винаги ме кара първо да се разплача от мъка за горките неразбрани хорица в Кремъл, а после да попитам: Някой все пак ще види ли колко е голямо корабчето, което плува в окото ми? И дали всъщност то случайно не е руска подводница, която – непоканена от никого – нагло си плува край Стокхолм, в шведски териториални води.
Най-интересно ми беше обаче съобщението за руските стратегически бомбардировачи, вече няколко пъти засечени на косъм от въздушното пространство на Португалия. Както и последвалото нагло руско изявление, че „Русия ще засили още повече своите патрулни мисии”.
Нерде Ямбол, нерде Стамбол?
Тоест, къде е Москва, къде – Лисабон? За военен патрул с чак такъв гигантски обхват досега не бях чувал. Единственото, което мога да си представя като повод за руско „патрулиране” край Португалия, е свързано с пиянството. Кремъл се опасява страната да не изнесе под носа им цялото налично количество „Порто” и „Мадейра” за вражески натовски държави, а за руснаците да не остане.
Не виждам друго обяснение.
`Щото пък категорично се знае, че в Португалия руско малцинство все още няма създадено, няма руски газопровод или руска ядрена централа, значи няма и какви преки руски интереси да се защитават по този агресивен начин. Освен пиячката.
Така де, както някои се сещат, това е само началото.
Ако Западът бързо не се вземе в ръце и не предприеме по-решителни стъпки за усмиряване на Кремъл, чувството на безнаказаност у Русия ще събуди още повече апетити в тамошната мафия и, освен тази в Украйна, тя ще стигне до нови войни. Няма да ни се размине само с обикновени провокации.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Много се чудех защо бе поканен Путин в Бризбейн, Австралия, за Г-20, срещата на лидерите на двадесетте най-развити страни в света.
Както всички знаят, Русия не е развита страна, напротив – тя е силно изостанала и като икономика, и като технология, да не говорим за нивото на нейното обществено развитие.
Да, руската държава като цяло е богата – заради мащаба си и природните изкопаеми. Но, първо, да си богат не значи да си развит. И второ – в конкретния случай не руската държава е богата, а мафията, която е неин собственик, макар прикрита под шапката на скромен управител.
Та смятах, че Путин трябва да бъде отсвирен от срещата в Бризбейн, както по-рано го отсвири Великолепната седморка от наистина най-развитите страни, която, след руския аншлус на Крим през март, веднага се върна от измисления формат Г-8 към естествения Г-7.
Оказа се обаче, че и този път в Австралия са поканили Императора, но с идеята да го смъмрят строго.
Канада, Австралия, САЩ, Великобритания, ЕС – който не се видя с Путин, той не го смъмри да не прави така с Украйна и е крайно време да спре да прави така с Украйна, защото ако продължи да прави така, ще продължи да прави така.
Този подход вече сме го виждали през 1938 година в Мюнхен, когато Чембърлейн и Даладие се върнаха в къщи усмихнати, защото са усмирили Хитлер със споразумението за Чехословакия. А после усмивките им бързо замръзнаха, защото според Хитлер това споразумение му казваше директно – Чехословакия е твоя, вземи си я. И той си я взе. За да спази споразумението, де, не за друго, все пак – нали отговорност носи пред цялата международна общност да го спази…..
Лошата новина сега е, че Путин не само не беше смъмрен достатъчно строго, но и че на него изобщо не му пука от каквото и да било мъмрене. Напротив, той, точно като Хитлер, очевидно намира демократичния свят, с неговите морални принципи и дълги процедури, за твърде лигав и неефективен. Затова смята, че може да прави каквото си иска и да остане ненаказан.
Още по-лошата новина е, че ако на Путин-Императора наистина не му пука от вялите критики в Бризбейн, то Путин-човекът, с неговата крехка, лесно ранима руска душа, се почувства твърде обиден от това, което видя – че не всички световни лидери го харесват достатъчно, че не всички искат да се гушкат с него и да слушат откровените глупости и лъжи, които дрънка.
Затова и той си тръгна по-рано от срещата намусен. Представям си как е фучал в самолета на връщане…..Но такава рана не зараства лесно и Путин със сигурност се готви да си отмъсти.
Например може наистина да реализира в Русия съвършената идиотщина, официално предложена вече от някаква малоумна депутатка в Думата – да се осеменят с генетичен мат`рял на самия Путин колкото може повече красиви руские блядки, а децата, които ще се народят, да се отгледат и обучат в специални Суворовски школи, за да служат като лична гвардия на Императора.
Е, прехвалената лична гвардия на Саддам не го спаси преди години, но пък тази може да се окаже по-добре обучена и въоръжена.
Така и не ми стана ясно обаче колко години още смята да живее и да управлява Путин, та малките руски еничарчета да имат време тепърва да се заплодят, да се родят, да израснат щастливи в пионерския лагер Артек, Крим, или в някакъв друг руски лагер, и чак после да му служат. Като правя проста сметка, оттук до изхвръкването на първите пиленца от инкубатора има около 20 години време, така че Путин ще бъде над 80.
Ако, разбира се, дотогава не го гръмне собственото му КГБ или някой чеченски палавник.
Но пък има и друга, още по-опасна опция, която май е истинския инструмент за отмъщението на Путин – някое от тези еничарчета, което особено прилича на малкия Вова, да бъде обучено за негов пряк заместник на руския императорски престол, когато той гушне букета. Така, благодарение на модерните технологии, които Русия не притежава, но винаги може да открадне, а дори и да получи почти безплатно, в столетията занапред образът и нравът на Путин, Владимир Владимирович, могат да се мултиплицират безкрай.
Какво по-добро отмъщение спрямо гнилия Запад от това да бъде принуден завинаги да се наслаждава на дребно-мафиотската му мутра?
Друг интересен начин за отмъщение на Путин спрямо останалите 19 страни от срещата в Бризбейн заради обидата, която му нанесоха те със забележките си за Украйна, е, от една страна, отдавна обещаното спиране на Интернет в Русия, създаването на новата, „правилна” Уикипедия, задълбочаването на хакерските атаки – всичко това с цел руската истина да се представи и наложи като истината за Русия.
От друга страна пък вероятно ще се увеличи броя на руските порно-сайтове, които да сеят повече разврат в и без това развратния Запад, както и на сайтовете за запознанства, чрез които КГБ продава на скапаните западняци евтини руские блядки, натоварени с мисия да им отровят живота, а оттам и цивилизацията изобщо.
Както казахме, Русия не е развита страна и на руснаците всъщност нормалните за модерната епоха средства за комуникация не им трябват, напротив, само им пречат, защото чрез тях останалият свят ги изпреварва още повече.
Третият начин за отмъщение на Путин, разбира се, е сериозното повишаване на руската бойна мощ и възстановяване на руските военни провокации по целия свят.
Не, нямам предвид само факта, че Ислямска държава вече официално покани Русия за съюзник, защото имат общ интерес – да победят гнилия Запад и най-вече омразните на цялото прогресивно човечество САЩ. Това не е новина, а просто пореден кръг от руската информационна заблуда спрямо целия свят, един вид – виждате ли, те ни викат, ама ние им отказваме, защото, въпреки всичко, което си мислите за нас, ние воюваме срещу тероризма, а не го създаваме.
Воюват – дръжки!
Истината, както писах неотдавна, е че цялата работа е съвършено обратна – Ислямска държава, а и много от останалите терористични организации по света през последните поне 50-60 години, са продукт на КГБ или най-малкото – използват се интензивно от КГБ за реализация на руските имперски цели, независимо дали тези организации си дават сметка за това или не.
Така че когато някой си Путин или путински слуга започне да ми обяснява колко Русия е миролюбива и само иска светът да я остави на мира, това винаги ме кара първо да се разплача от мъка за горките неразбрани хорица в Кремъл, а после да попитам: Някой все пак ще види ли колко е голямо корабчето, което плува в окото ми? И дали всъщност то случайно не е руска подводница, която – непоканена от никого – нагло си плува край Стокхолм, в шведски териториални води.
Най-интересно ми беше обаче съобщението за руските стратегически бомбардировачи, вече няколко пъти засечени на косъм от въздушното пространство на Португалия. Както и последвалото нагло руско изявление, че „Русия ще засили още повече своите патрулни мисии”.
Нерде Ямбол, нерде Стамбол?
Тоест, къде е Москва, къде – Лисабон? За военен патрул с чак такъв гигантски обхват досега не бях чувал. Единственото, което мога да си представя като повод за руско „патрулиране” край Португалия, е свързано с пиянството. Кремъл се опасява страната да не изнесе под носа им цялото налично количество „Порто” и „Мадейра” за вражески натовски държави, а за руснаците да не остане.
Не виждам друго обяснение.
`Щото пък категорично се знае, че в Португалия руско малцинство все още няма създадено, няма руски газопровод или руска ядрена централа, значи няма и какви преки руски интереси да се защитават по този агресивен начин. Освен пиячката.
Така де, както някои се сещат, това е само началото.
Ако Западът бързо не се вземе в ръце и не предприеме по-решителни стъпки за усмиряване на Кремъл, чувството на безнаказаност у Русия ще събуди още повече апетити в тамошната мафия и, освен тази в Украйна, тя ще стигне до нови войни. Няма да ни се размине само с обикновени провокации.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

/Поглед.инфо/ Опозицията да получи ключови позиции в Народното събрание, е решило ръководството на ГЕРБ, съобщава "24 часа".

/Поглед.инфо/ Прехваленият бум за добив на шистов газ в Полша по същество се превръща в скъп и безперспективен проект, пише "Файненшъл таймс". Осъзнавайки това, чуждестранните нефтогазови компании се оказват от добива, като обясняват това с бюрократични препятствия и неприятелски инвестиционен климат.

/Поглед.инфо/ Главният редактор на списание «Национална отбрана» Игор Коротченко разказва пред електронното издание АиФ.ru за това как пред очите на световната общност Западът превръща плановите боеви учения на Русия във първостепенна военна заплаха.

Снимка: bTV Двама депутати от Реформаторския блок - Димитър Делчев и Гроздан Караджов, отказаха да седнат един до друг в телевизионен блок....

Световният шампион по бокс Владимир Кличко заяви, че досега не се е бил с по-голям простак от Кубрат Пулев, пише "Стандарт". "Такъв простак...

По повод Международния ден без тютюнопушене – 20 ноември от днес във Варна започва тематична кампания. В дните от 17 до 21 ноември ще се...

Лекарите още се борят за живота на простреляния син Любен, прокуратурата поиска психоекспертиза на пожарникаря Психиатрична...

Страхотни ексцесии се разиграха в прекия национален ефир на bTV. В сутрешния блок днес кандидати за имами в пазарджишкото село Света Петка...

Варненец осъди прокуратурата да му плати 29 хил. лв. обезщетение заради незаконно обвинение. Решението на Окръжния съд във Варна е влязло в...

Най-лошото, което видях, е невъзможността на колегите да седнат един до друг и да си говорят. Това заяви вицепремиерът по европейските...

/Поглед.инфо/ Владимир Путин изрази увереност, че Украйна има бъдеще само като Федерация. Руският президент даде обширно интервю за германската телевизия А Ер Де. Путин призна, че по въпросите за осигуряване на сигурността “подходите на лидерите на Русия и Германия не винаги съвпадат”. Според него разширяването на НАТО и приближаването му към границите на Русия е изменило геополитическото пространство, съобщава агенция ТАСС.

/Поглед.инфо/ Наказание от 15 до 20 г. лишаване от свобода или доживотен затвор, застрашават шивачка от карловското село Васил Левски. Тя роди в дере и захвърли бебето си в реката. Пенка Тодорова ще отговаря пред съда за умишлено убийство на невръстната си рожба, пише "24 часа".

/Поглед.инфо/ Плевнелиев да подава оставка веднага - да вземе пример от Петър Младенов. И той си отиде заради една лъжа. Нуждаем ли се от президент, на когото викат "Росен Тапета"? Комунисти, живковисти - хора като Младенов май имаха повече морал от днешните борци за демокрация

  You need: a piece of cardboard paper for base wooden stick colored ribbons – mostly green and...

/Поглед.инфо/ В събота вечер децата таланти и Кобрата накараха България да се гордее

/Поглед.инфо/ Взимаме синдикиран заем от банки зад граница в размер до 3 млрд. лв.

1744 варненски семейства са останали без детски надбавки през последната учебна година заради натрупани неизвинени отсъствия от децата...

Таксиджията налетял, но бил набит Снимка: "Флагман.бг" Див екшън се е разиграл снощи в бургаския ж. к. Братя Миладинови. Таксиметров...

/Поглед.инфо/ Около въпроса за увеличаване на пенсионната възраст в следващите години, или реформата, започната от Симеон Дянков ще бъде отново замразена, продължават да се трупат неизвестни.

/Поглед.инфо/ Какво може да очаква Македония от завръщането на Бойко Борисов на премиерския пост в България. Това пише в началото на челната си статия македонския "Утрински вестник".

Спестява по-малко Българинът по-често е посягал към спестяванията си или е прибягвал до кредити или заеми от близки през лятото в...

/Поглед.инфо/ В борбата за поста президент на Румъния на преминалия в неделя втори тур на изборите 55-годишният етнически германец Клаус Йоханис има явно предимство пред своя съперник. Това се вижда от публикуваните в ранните часове на понеделник данни на румънската централна избирателна комисия.

Паспортизацията гълта 700 хил. лева. от бюджета, пише на първа страница вестник Народно дело. Средствата са предвидени в програмата за...

От сряда започва постепенно понижение на температурите, съобщи Фокус, позовавайки се на информация от Националния институт по...

Проф. Нели Сивкова е извадила 15-милиметровият тумор от окото на най-възрастния пациент. СНИМКА: 24 часа онлайн Серия от случаи на рак на...

  Един човек е пострадал при пътен инцидент през изминалото денонощие във Варна. Раненият е водач, който е самокатастрофирал. Той е с...

На този ден... 284 г. — Диоклециан е обявен за римски император от войниците си. 1558 г. — След смъртта на кралица Мария Тюдор на английския...