По време на редовното пленарно заседание бе гласуван съставът на 12 от постоянните комисии на парламента. Бяха сформирани Комисия по...

Жители на най-големия жилищен комплекс в Бургас - „Меден рудник“, тънат в мрак на една от най-оживените улици. Кръстовището, което е на...

/Поглед.инфо/ Десет риска стоят пред изпълнението на бюджета за 2015 г. Това става ясно от актуализирания вариант на средносрочната бюджетна прогноза до 2017 г.

/Поглед.инфо/ Макар да звучи като научна фантастика, хапче, предотвратяващо процеса на стареене, скоро може да стане реалност, съобщава в. "Дейли мейл".

Полицаят Дарън Уилсън, който застреля 18-годишния невъоръжен чернокож младеж Майкъл Браун, е бил принуден да се укрие, поради...

24 часа. Холивудски и арт дейци, водени от чернокожи режисьори и продуценти, призоваха хората да бойкотират Черния петък на пазаруването...

В днешния паметен ден Анка Хекимова-Колакова, потомка на бежанци от Егейска Македония, предостави на Националния военноисторически...

Чешка медицинска сестра може да лежи доживот, след като е била обвинена в убийството на шестима пациенти на болницата в град Румбурк,...

Дрон  засне от птичи поглед величието на Перперикон. "В края на лятото и малко преди приключването на разкопките през октомври аз поръчах...

Заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов за пореден път заяви, че е готов да подаде оставка, ако той е „най-големият проблем“,...

/Поглед.инфо/ Изложение на Михаи Миков на среща с Дискусионен клуб "Възраждане"

Заради стабилни приходи от арабски спонсор в “Реал” (Мадрид) решиха да махнат християнски символ върху емблемата си, пише 24 часа. На...

Категоричен отказ американската армия да разположи танкове и друга бронирана техника у нас изрази началникът на отбраната вицеадмирал...

Бразилската футболна легенда Пеле, който се лекува от инфекция на пикочните пътища, е в добро състояние и се очаква да напусне болницата в...

Служители на Варненския археологически музей и на Регионален исторически музей се обявиха против решението той да бъде сцена за  един ...

Преходът бардо е книга за смъртта. Но не страшната, трагичната, каквато я третираме в нашата културна среда, а смъртта като отделяне, сбогуване, намиране на покой, светлина и път.

Смъртта като мир.

Темата е тежка, но текстът освобождава и помага.

Издирваната от полицията 22-годишна Моника Петрова от Белене е открита жива и здрава в Плевен. Момичето е дало обяснения в полицията, след...

Смразяващо над 6-минутно видео с детски бой в класна стая се разпространява в мрежата.  Потресаващата сцена на боя е училище "Св. св. Кирил...

Централната варненска улица „Козлодуй”, по която минават автобусите от и за ЖП гарата, е една от най-опасните за пешеходците в града. По...

Унищожаваме повече гори, отколкото създаваме. Това стана ясно от резултати от международния проект "Корине земно покритие 2012 г.", в който...

/Поглед.инфо/ До вторник няма да чуете нашето "не" за подкрепата за кабинета

/Поглед.инфо/ Парламентарният опит в изминалите 25 години показа, че често председателите на комисиите в Народното събрание могат да изиграят ключова роля в политиката на всеки министър. Заради това на тези постове се избират бъдещи или бивши министри в съответните ресори.

/Поглед.инфо/ Нелеп политически виц. Така определи адвокат Михаил Екимджиев новината, че Цветан Цветанов става член на Комисията за контрол над службите и използването на специални разузнавателни средства.

/Поглед.инфо/ Съветът на ЕС все още не може да вземе решение за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, но Европейската комисия напълно подкрепя включването на двете държави в зоната за безвизово пътуване, се казва в последния доклад на ЕК за състоянието на Шенген.

/Поглед.инфо/ Нелеп политически виц, граничещ с подигравка. С тези думи експертите посрещнаха решението бившият вътрешен министър Цветан Цветанов да стане член на парламентарната комисия за контрол над службите и използването на специални разузнавателни средства.

Патриотичният фронт остана лоялен към правителство, въпреки разногласията по кадровите назначения. Причината е една – нови избори в...

Емблематични шедьоври събра в самостоятелната си коледна изложба световноизвестният български художник Петър Мичев (Педро)....

*снимката е илюстративна Дребни крадци са плъзнали във варненския ж.к. "Младост", сигнализира на редакционната ни поща info@petel.bg наша...

/Поглед.инфо/ На 26 и 27 ноември по време на пленарната сесия в Страсбург се проведе заседание на Съвместния комитет за парламентарно сътрудничество ЕС-Република Македония.

Най-мащабният документален филм за българската морска столица „Варна – Prima Europaea” тази седмица ще зарадва зрителите от Западното...

У нас около 200 нови случая на ХИВ-позитивни се регистрират всяка година. Има опасност техният брой драстично да нарасне. Причината -...

Министрите на външните и вътрешните работи подготвят законодателно предложение, чрез което да стане възможно осъждането на български...

Ако САЩ поискат да разположат танкове, бронирани машини и сухопътни войски в България заради конфликта Русия - Украйна, то страната ни ще...

Нормално се осъществява движението на територията на област Габрово. Това каза за дежурният в Областно пътно управление-Габрово,...

Търговец на плът от Варна е омайвал с любов и чар момичета от града, а след това ги изпращал да проституират в чужбина, съобщава...

Столичната полиция задържа 35 афганистанци без документи в хостел в кв. "Красна поляна". Повечето от тях са докарани нелегално в столицата....

Равенството на Ливърпул с Лудогорец (2:2) снощи вбеси феновете на "мърсисайдци", които, редом със слабите игри на отбора във Висшата лига,...

Търговец на плът от Варна е омайвал с любов и чар момичета от града, а след това ги изпращал да проституират в чужбина, съобщава...

Хората, които разполагат със средства, се страхуват да ги вложат в каквото и да е и ги държат във финансовите институции. Банките у нас са...

Снимки: Румен Сарандев Поредната страхотна инициатива послучай 25-та годишнина на строителната компания „Комфорт“ ООД се състоя във...

В петък облачност ще е променлива, по-често значителна. На отделни места видимостта ще е намалена. Ще духа слаб до умерен вятър от...

снимки: Иван Илчев, maritime.bg Куриозен пътен инцидент се разигра преди минути на Крайезерния път във Варна. Бус, пренасящ дрехи втора...

От 1 декември в канцелариите на стадион "Тича" привържениците на Черно море ще могат да си закупят абонаментни карти за домакинските...

Игра за големи късметлии подготвят в Би Ти Ви. Тя ще се нарича “Бинго за милиони”, съобщава “Труд”. Участниците ще минават през различни...

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов ще бъде член на комисията за контрол над службите и използването на...

Снимки: Румен Сарандев Поредната страхотна инициатива послучай 25-та годишнина на строителната компания „Комфорт“ ООД се състоя във...

Съветът на ЕС все още не може да вземе решение за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, но Европейската...

Категоричният отказ на България да приеме на своя територия американски танкове ( правилно или не е- това е въпрос на друг коментар) ме поощри да помогна с този текст на всички омерзени от „проамериканската” ни политика сънародници да се освободят от американските си кошмари.

Не бойте се, мили русофили, няма опасност България днес да заприлича на слугинята на Москва, в каквато я бяхте превърнали!

Любимата опорна точка на пропагандата на съветофилската пета колона тук е да оприличава съюза ни със Запада в наши дни на колониалната ни зависимост от Съюза на съветските социалистически републики. Било едно и също тогава и сега, хитруват другарките и другарите, които в безсилието си да разкрасят съветското иго избират метода на омърсяващия знак на равенство между съветското робство и участието в западни съюзи днес.

Тъкмо по време на най-мразеното от петата колона българско правителство премиерът Иван Костов се позова на националния интерес и се противопостави на идеята, лансирана от САЩ, България да изгради на своя територия лагери за бежанци от конфликтите в Македония.

Тук за пръв път ще си позволя да издам една неудобна за Вашингтон и София тайна, която от лоялност към своите източници не съм споделял досега ( да ми е простено 15 години по-късно): този отказ доведе до откровен скандал между Иван Костов и заместник – държавния секретар на САЩ Строуб Талбот. Той беше втори по ранг в американската дипломация, но и сред първостепенните фактори по влияние във Вашингтон в периода 1994-2001 г. във формирането на американската политика спрямо Русия ( и нейната постсъветска периферия България!).

Американците обаче оцениха плюсовете в отношенията си с България тогава и въпреки скандала беше осъществено историческото посещение на президента Бил Клинтън в България месеци по-късно.

Хайде сега си представете дали беше мислимо нещо подобно в българско – съветските отношения, окървавени например от процеса срещу изтезавания и убит комунистическия вожд №2 в България Трайчо Костов, набеден от Москва за недостатъчно ревностен почитател на Кремъл!

Ето, че днес България изрича институционално: „ по-добре танковете да не дойдат” и това не е някакъв разрив, а е поредното доказателство за огромната промяна в статута ни на независима държава- статут, който няма нищо общо с пълната липса на национален суверенитет в условията на съветския колониализъм.

„Ако от американска страна поискат от нас да разположат на наша територия танкове и други бронирани превозни средства, на този етап отговорът ни е “не”. Това заяви пред БГНЕС началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов”.

Това се случва ден след като се оказа, че София ( отново – основателно или не, е друга тема) се пазари публично и по друг въпрос от голяма важност за отношенията със САЩ:

„България няма да подкрепи подготвяното Трансатлантическо търговско споразумение (The Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP), ако не бъде премахнат визовият режим за пътуване на българите до САЩ. Това обясни министърът на икономиката Божидар Лукарски по повод на подготвяното споразумение за търговия между ЕС и САЩ.

TTIP бе един от основните въпроси, който бе залегнал в работата на Съвета по външна търговия. Официалното становище на България не се различава много от това на другите страни членки, с разликата, че ние искаме като основен въпрос в преговорите да залегне и визовият режим за българите за САЩ, поясни Лукарски. (Dnes.bg)

Не е необходимо да бъркам в калта антиамериканските истерии на Сидеров и подобията му, за да подкрепя тезата, че с антиамериканската пяна на устата си тъкмо те най-добре илюстрират абсурда на широко застъпената пропагандна теза, според която и днес сме си имали „голям брат”, пред когото сме се били прекланяли както едно време пред СССР.

Преди да илюстрирам с доказателства свободата тук да се ругае от сърце днешния „голям брат” , нека припомня, че България, която и без това по русофилска линия тихомълком си е измрънкала статута на възможно най-кротък натовски съюзник ( за да не дразни с видимо американско присъствие ръмжащата руска мечка), отказа участие в американския радарен щит.

ТВ7:

27.05.2011

Ръководството на НАТО отрече твърденията, че България ще приеме радар от противоракетната отбрана, който да следи за иранска ракета, изстреляна по Европа или САЩ. Това стана ясно на започналата днес край Варна пролетна сесия на Парламентарната асамблея на Алианса.

Досега само неофициално се говореше, че НАТО иска от София да разположи радар на българска територия. Публикации в днешната преса обаче твърдят, че това вече е договорено и този радар ще разположен на връх Ботев най-късно до 2013 година”.

А ето и един от най-колоритните примери за разюздан партиен антиамериканизъм на нашия посткомунизъм с почти човешко, изкривено от ярост лице. Цитатът е Дарик радио, което на 16 май 2011 г. преразказва изява на доскорошния вътрешен министър Румен Петков, доказан съратник на Бойко Борисов ( вече и с участието на АБВ във властта в момента) :

Във връзка с факта, че му отказват виза за САЩ, Румен Петков накрещя следните обиди по адрес на посланика на САЩ в София Джеймс Уорлик:

“Той е лъжец. Той знае, че е лъжец. Излъга, че срещу мен се води разследване”, каза Петков, след което отново призова американския дипломат “да излезе и да заяви, дали е употребявал наркотици”. Той смята, че САЩ ще го приберат под благовиден предлог. “Уорлик е абсурден. Той се меси във вътрешните работи по абсурден начин”, категоричен е Петков. “Имам основание да смятам, че той е употребявал наркотици”, заяви Петков, добавяйки, че има сведения, че Уорлик е убеждавал български граждани в полезността да се разреши меката дрога в страната. “Но ние не сме Калифорния“, възкликна бившият вътрешен министър, цитиран от БГНЕС.

Според Петков една от причините за оттеглянето на Уорлик ще станат неговите чести посещения на скъпи нощни заведения с дами. Депутатът от БСП зададе въпроса откъде Уорлик разполага с такива средства за честите си посещения и също така напомни, че в дипломацията има определен праг на търпимост”.

С такива приятели ( на техния приятел Бойко) американците нямат нужда от врагове у нас. Но могат да бъдат сигурни, че подозренията, спекулациите, слуховете, намеците и сравненията за подобие на българска зависимост от САЩ, поне малко сравнима с подчинението на НРБ спрямо СССР, са напълно безпочвени.

Share on Facebook

Пламен Асенов
05. 11. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100481488/velikite-evropeici-maikal-faradei

Когато през 1850 година сър Уйлям Гладстон, финансов министър на нейно величество британската империя, пита каква е практическата стойност на електричеството, ученият Майкъл Фарадей му отговаря така, че да бъде разбран – един ден, сър, електричеството ще се облага с данък. Самият Фарадей, въпреки великите си открития в областта на електро-магнетизма и електро-химията, не получи нито стотинка от данъка. За сметка на това обаче Айнщайн гледа портрета му, докато измисля прочутата си формула за енергията. И този портрет всъщност е само един от многото жестове на признание в научния свят, че модерната физика е стъпила върху раменете на Майкъл Фарадей.

Хенри Бишъп, Ето, нежна чучулига

През 1854 година, в една от прочутите си лекции, на които и кралското семейство води децата си, великият учен Майкъл Фарадей казва: „Колкото и високо да стои човекът над другите създания, у него е заложен стремежът към една по-благородна висота. Безбройните му мисли за отвъдния живот са съпроводени от страхове, надежди и очаквания. Сигурен съм, че истината за този живот не се постига дори с изключителна човешка мъдрост. Тя се открива не чрез разум, а благодарение на простата вяра в даденото ни свидетелство.” Невероятно ли ви се струва? Да, това е същият силно религиозен човек Майкъл Фарадей, който пет години по-рано пише в личните си записки: „Всичко това е сън. Все пак ще го подложа на няколко експеримента. Нищо не е твърде прекрасно, за да е истина, ако не съответства на законите на природата”. В подобни случаи човек се пита – как е възможно някой така да съчетае силното религиозно чувство с неистовата отдаденост на науката и пак да остане нормален. Но докато се ровех в живота на Фарадей, разбрах, че в него има един предмет, който може би сплотява тези уж толкова противоречиви полета на човешката мисъл – свещта. Фарадей е член на малката Сандеманианска църква. Тя е основана в Шотландия през 1724 година и е опит за връщане към принципите на вярата и живота на общността, характерни за най-ранното християнство. Сандеманианците получават причастие всяка неделя, когато общността се събира и това е празник за всички. Този ритуал е вместен между две други служби – за поучение и за молитва. Фарадей от дете ходи на сбирките, на които свещта неизменно присъства, а по-късно дори е избран за презвитер. В същото време, в книгата си „Химическата история на свещта”, той пише следното: „Няма друга отворена врата, през която можеш да влезеш в изучаването на естествената философия, освен чрез разглеждане на физическите явления на свещта”.

Хенри Бишъп, Любовта има очи

Между страстната вяра в бога и страстното научно недоверие Фарадей не вижда противоречие. Смята се, че това е проява на типично английското явление „природно богословие”. Обобщено, то звучи така – „От природата – към Бога на природата”. Знаменитият философ Франсис Бейкън доста по-рано пише, че съществуват две книги – тази на Писанията и тази на Природата. Самият Фарадей пък казва, че „книгата на Природата е написана с божия пръст”. На пръв поглед парадоксално, той твърди също: „Няма никаква философия в моята религия” – израз, с който всъщност се опитва да подскаже доколко неговата религия и неговата философия са едно и също нещо. А Пиърс Уйлямс, един от биографите на Фарадей, заявява недвусмислено: “най-дълбоките му интуиции относно физическия свят произтичат от неговата религиозна вяра във факта, че природата има Божествен произход”.

Хенри Бишъп, Дом, сладък дом

Майкъл Фарадей е роден през 1791 година в едно от сегашните предградия на Лондон. За разлика от повечето други герои на поредицата ни за великите европейци, семейството му е много бедно. Баща му е ковач, но тази професия в края на 18 и началото на индустриалния 19 век запада. Фамилията често не свързва двата края и получава помощи – по един самун хляб седмично на човек. Полуограмотен, на 12 Майкъл напуска училище – първо работи като разносвач на вестници и книги, а две години по-късно става чирак при един книговезец. Желанието му за знания обаче е неистово и той, освен че всяка неделя е в църквата, чете колкото може повече и каквото му падне. Така един ден, докато подвързва скъсан том на Енциклопедия Британика, прочита статия за електричеството, в която има описани опити. Това е любов от пръв поглед. Майкъл се връща в къщи, повтаря опитите и започва да търси повече информация за магическия феномен. Междувременно намира начин и посещава лекциите на прочутия химик сър Хъмфри Дейви, записва ги, отпечатва ги, подвързва ги и му изпраща книга от 300 страници. Отначало Дейви, макар да е трогнат, не обръща внимание на младия ентусиаст, но се намесва съдбата – той уволнява един асистент, сеща се за Фарадей и го назначава в лабораторията. После при един опит губи голяма част от зрението си и издига старателния помощник до личен секретар, а през 1813 го прави асистент в Кралския институт. Там през 1825-та Фарадей получава собствена лаборатория, а институтът е място, където той прекарва цели 54 години от живота си. Той на практика живее в Кралския институт, дори съвсем буквално, там прави великите си научни открития, там изживява и житейските драми, от които, по волята на несправедливата Вселена, не е лишен.

Хенри Бишъп, Дълбоко в сърцето ми

Като асистент на Хъмфри Дейви, Майкъл Фарадей обикаля две години из физическите и химическите лаборатории на Континента, среща се с водещи за времето си учени, а когато се връща на Острова, започва неговият най-плодотворен житейски и научен период. За шестте следващи години, до 1821, той прави редица експерименти и някои важни открития, на този етап предимно в химията, като публикува цели 40 научни статии. Фарадей изнамира начин за втечняване на газове, открива различни химически съединения, включително бензола и хлорираните въглеводороди, полага основите на електро-химията, като въвежда два закона за електролизата. Навлиза и в сферата на електро-магнетизма, където са най-големите му успехи. Като се базира на едно по-ранно откритие – че стрелката на компаса се отклонява, ако наблизо има електрически проводник, Фарадей решава да обърне малко нещата. Според него ако магнитът е неподвижен, ще се движи самият проводник, стига по него да тече ток. Така той изобретява първия електромотор. Успехът на идеята е страхотен, но практическата полза от нея е малка, тъй като е изпреварила времето си – тогава електрически ток може да се произвежда само с твърде примитивни батерии. Така или иначе, в бележника на Фарадей се появява дебело подчертана задача – „Да се превърне магнетизмът в електричество”. Следват десет години на експерименти, след което, само за десет дни, успехът идва – открит е и е описан законът за електро-магнитната индукция. Това става, когато ученият прокарва магнит през халка от жица и установява, че когато магнитът се движи, през жицата тече ток. Откритието не само подпомага теоретичното разбиране на електро-магнетизма като явление, но и довежда до изобретяването на първото динамо, чрез което може да се произвежда ток продължително време. По-нататък Майкъл Фарадей открива връзка между светлината и магнетизма и прави още редица приноси, като не на последно място – той въвежда в обръщение редица популярни физически термини като анод, катод, йон, електрод. Не забогатява изобщо от откритията си, напротив, става все по-беден. Възпитан от своята църква в безсребреничество, той не патентова нито едно от откритията си и загърбва различни други възможности за доходи – включително отхвърля рицарското звание и отказва да стане председател на Британското кралско научно дружество, за да може да се концентрира в идеите и опитите си.

Хенри Бишъп, С простотата на венерините гълъби

1821 година за Майкъл Фарадей се оказва една от най-активните и плодотворни не само в научната, но и в житейската сфера. В църквата той се запознава с красивата Сара Бернар и започва да я ухажва с характерната си упоритост, онази, която проявява и в научните изследвания. Скоро двамата се женят и живеят щастливо, въпреки че общият сандеманиански бог не им изпраща деца. През 1840 Фарадей се усеща много изморен и отслабнал – до степен, че не може да работи. Лекарите го съветват да си почине и той наистина зарязва лабораторията за цели пет години. После се връща, но, както скоро става ясно, това не е обикновена умора, а изключително тежка склероза, която силно нарушава паметта му и прави все по-мъчителна цялата му работа и живот. Безмилостно съборен от природата, която изучава неистово, Фарадей се отказва от всичките си активности и през 67-ма доживява края в креслото си. Погребан е без църковна служба, в пълна тишина, както изисква сандеманианската вяра. Вместо епитафия, един негов приятел го нарича „Справедлив и верен рицар на Бога”.

Звъннете отново, красиви камбани

Георги Божилов може да излезе титуляр за Черно море в събота при завръщането си на терена след 2 месеца. Той ще замести наказания Марк...

Славчо Пенчев Бинев (по-известен като Слави Бинев) да стане председател на парламентарната Комисия по културата и медиите. Това реши...

Екип на Би Ти Ви отиде в дома на жената, която танцува кючек върху маса в дома си, а дете пъхаше пари и лед в бельото й. Разстроената...

Следващите осем месеца от живота си 41-годишна наркозависима жена ще прекара в затвор при първоначален строг режим за четири опита за...

Жена от Плевен се хвърли от скала в парк Кайлъка и загина, съобщава "24 часа". Хора, които се разхождали из алеите, видели тялото да лежи под...

Играещият треньор на спортен клуб по тенис на маса Комфорт Таня Карамфилова стана майка. Тя роди момиченце, което двамата с таткото...

Визитата на регионалния министър Лиляна Павлова във Варна стана повод за подновяване на задочния дебат между нея и лидерът на БСП –...

Детският футболен клуб Делфините навърши 5 години. В момента петима треньори обучават 1500 деца между 4 и 10 годишна възраст – около 1100 са от...

Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, който заседава в Париж на своята Девета...

Веселин Златков Европа е одобрила отпускането на едва 6 % от средствата, които страната ни е поискала за справяне с последствията от...

/Поглед.инфо/ Осем милиарда. Не, това не е резервът, оставен от кабинета "Орешарски", който прочие завари под 4 млрд. резерв и за една година го удвои. Това е новият дълг, който кабинетът "Борисов" предвижда да вземе догодина. Какво ще играем на дребно с 1 милиард. Само дето за тоя един милиард ясно бяха посочени причините, а и държавата беше в много тежко състояние с рекордна безработица от близо 450 000 души и 100 000 фалита на фирми.

/Поглед.инфо/ Лъсват скандални факти от биографията на президента.

Привиден ли е консенсусът за съдебна реформа?

Турски съдия гей се бори за правото да ръководи мачове

Призив към държавните институции за подкрепа на отговорната и етична журналистика

Бургазлийка се натъкна на гнусна находка в хляба, който си купи днес от магазин в ж.к. "Лазур", предаде Флагман. Нищо неподозиращата жена...

Европейският парламент отхвърли днес с 461 гласа “против”, 101 “за” и 88 въздържали се вота на недоверие срещу Европейската комисия,...

/Поглед.инфо/ Интервю със скандалната независима депутатка Ана Баракова. Ана Баракова е първият независим депутат в 43-тото Народно събрание. Тя се отцепи от партията на Николай Бареков, още преди да се е заклела в парламента. Родена е на 11 юни 1980 г. в Пловдив. Завършила е химия и биология и е била преподавател в училище в „Столипиново”.

/Поглед.инфо/ Ген. Атанасов поискал оставката на шефа на ДАНС на закритото заседание на парламента! Писанчев: Няма да подам!

/Поглед.инфо/ "Вирус" ебола вече пети ден тресе Центъра за спешна медицинска помощ в Благоевград.

Сняг вали в Югозападна България. Къщите в Благоевградско осъмнаха с бели покриви. Макар и крехка, снежната покривка зарадва жителите на...

Значителна сума беше събрана по време на десетото юбилейно издание на „Най-доброто от модата във Варна“ 2014. Прозрачна кутия обиколи за...

Юнашкия салон вече официално е върнат на Варна. Символичният ключ бе връчен днес от министъра на спорта Красен Крален на кмета на града...

От няколко дни бившият шеф на ВИС-2 в Дупница Злати Златев-Златистия е преместен във Варненския затвор, съобщи Struma.bg. Той излежава...

/Поглед.инфо/ За повече дисциплина в партията на всички нива призова председателят на БСП Михаил Миков в Стара Загора.

На 25 ноември 2014 се проведе Съвет на ЕС Образование, младеж, култура, спорт.

Обсъждани са важни въпроси, включително Работен план за култура и приноса на културата за постигане на целите на Европа 2020.

Съветът е приел и Заключения за аудиовизуалната политика на ЕС в цифровото време. По отношение на оценката на действащото законодателство  в областта Съветът поставя на дневен ред следните въпроси:

a) категоризацията линейни – нелинейни услуги;
б) принцип държава по произход;
в) конкуренция в медийния сектор;
г) подкрепа за европейски произведения;
д) оценка на правилата за рекламата;
е)  високо ниво на защита на децата.

Мъж загина при тежък пътен инцидент в района на 136-ти км на АМ “Тракия”. Сигналът е получен на телефон 112 тази нощ, около 3 часа. Съобщено...

Facebook изпрати известие на всички свои потребители, че от 1 януари 2015 г. влизат в сила новите правила. Става дума за условия на използване,...

Банда разбива коли, в района на ЦДГ 8 “Христо Ботев”, научи „Петел” от наши читатели. Днес за втори пореден ден близо до детското...

Асоциацията на европейските журналисти – България проведе среща, в продължение на която на вниманието на МС и НС се предлага да обсъдят мерки в подкрепа на отговорната и етична журналистика.

Текстът на призива, заедно с имената на подкрепилите го журналисти, експерти, организации – от сайта на АЕЖ – България:

*

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност, правозащитниците и гражданското общество сме все по-силно разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности в немалка част от медиите в България.

Утвърждаването на ролята на медиите на „обществен страж в демократичното общество” и възстановяването на доверието в медиите като достоверни източници на общественозначима информация и идеи изисква не само активизиране на усилията на журналистите.

Необходима е също така и ясна и безкомпромисна политика на държавата за разграничаване от практики на стимулиране и поддържане на медии, които отявлено нарушават етичните стандарти, законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни практики, като създаде ясни и съобразени с етичните изисквания на журналистиката правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основолагащ принцип в случая траябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

Във връзка с изложеното се обединихме около следните предложения:

1. Да бъде въведено задължително изискване за участие в обществени поръчки да бъдат допускани, като изпълнители или подизпълнители, единствено медии, подписали националния Етичен кодекс на българските медии, приет през 2004 г.

Допустимо е и е разпространена практика да съществуват и други допълнителни браншови кодекси или кодекси на индивидуални медии, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели. За целите на законността, ясните правила и единното третиране на всички медии в България, предлагаме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърденият национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и на който е придадена юридическа стойност и сила на държавна принуда в изпълнението му с изрична разпоредба в Закона за радио и телевизия.

2. Да бъде въведена забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

Предлагаме тези правила да се отнасят до всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства, както и до търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала над 50% и общинските предприятия.

*

През октомври – ноември 2014 има и други инициативи, които показват известно активизиране на хората в сектора и търсене на решения. Беше учредена Мрежа за свободно слово.

Освен срещата, организирана от АЕЖ през ноември,  подобна дискусия се състоя и в Червената къща като част от форума Време за действие.

Не всички участници гледат оптимистично на възможностите секторът да се оттласне от ниската точка, до която е достигнал. Освен недоверието към правни мерки,  зад които се очаква да стоят идеи за цензура, като блокиращ фактор се очертава  натрупаното недоверие вътре в колегията.

Два цитата от водещи журналисти, за да е ясно за какво става дума:

• Няма никакъв начин да приемем решения, в които участват хора, които сме гледали каква журналистика правят през годините.
• Няма никакъв начин да приемем решения отгоре, взети без наше участие, решенията трябва да се изготвят отдолу, с участието на сектора.

Очевидно очертава се  търсене на начин.

Никой не иска да става шеф на Върховния касационен съд, стана ясно на днешното заседание на Висшия съдебен съвет. След като на 20 ноември...

/Поглед.инфо/ Разговор на Клара Маринова с Калоян Паргов - член на ИБ на БСП, председател на ГС на БСП-София в ефира на „Радио К2”

Агенцията по заетостта набира 350 кандидатки за бране на ягоди в Испания, съобщиха от агенцията, цитирани от Днес бг. Условията към...

Пет пожара с преки материални щети са потушили варненските огнеборци само за ден. В сряда сутринта на паркинг на лечебно заведение на бул....

Прокуратурата в Благоевград иска постоянен арест за рецидивист, извършил за месец повече от десет престъпления. 36-годишният Стефан...

Пореден сигнал за некоректно паркиране получихме в „Петел”. Случаят е буквало от последните минути, в района на църквата „Св. Петка”....

Седмичната тема на сайта за православие "Смисълът на живота" днес е за феномена Ванга. Трактовката е изцяло на авторите на сайта.  Ванга...

От началото на 2000-та година, семейство живее в дом, който на пръв поглед изглежда напълно нормален и обикновен. Един ден децата си...

В момента няма директна терористична заплаха за страната. Това заяви председателят на ДАНС Владимир Писанчев пред журналисти в...

Шофьор блъсна момченце на кръстовище и след това избяга от местопроизшествието. Инцидентът станал в около 13,20 часа в сряда на...

Продукти:
500г кори за баница
300г сирене
7 яйца
70г краве масло
2- 3с.л олио
½ ч.ч. лимонада

Приготвяне;
Баницата става пухкава и с леко сладникав вкус. Който харесва комбинация на сладко и солено, това е неговата баница. Намаслявам с олио тавата отвътре. Разтопявам маслото. Яйцата разбивам в купа. Добавям натрошено сирене. Обърквам плънката. На дъното на тавата слагам лист и го накапвам с краве масло. Следва още един лист. Намазвам с две, три супени лъжици от плънката. Останалите кори оформям на хармоники, които навивам на охлюви. Разпределям върху яйчения слой. Поливам с разтопено краве масло.  Към купата с продукти добавям лимонадата. Разпределям така, че да се напоят листите за баница. Пека на умерена фурна, около петдесет минути. Топлата баница покривам с памучни кърпи. След половин час режа и поднасям.

/Поглед.инфо/ В последните месеци нееднократно на страниците на различни всекидневници убедено изразявах позицията, че съществуват целенасочени и дирижирани действия за намеса в дейността на българската прокуратура. Тези действия създават опасен прецедент и са абсолютно недопустими.

Пожарникари от Елена спасиха мерцедес с шофьора в него, застрашително надвиснал над дере. Инцидентът станал вчера сутринта по пътя...

"След пет дни заминавам за Абу Даби и няма кой да ми гледа кучето. Трябва да го приспите." Две-годишният пекинез бил жизнен и пълен с...

/Поглед.инфо/ 5,5 години затвор получи българин, който беше осъден в Ларнака за обир на банка.

/Поглед.инфо/ Патриотичният фронт (ПФ) нито е патриотичен, нито е фронт, коментира политологът Антон Тодоров в сутрешния блок на ТВ7.

/Поглед.инфо/ Младежи със солидни тапии от чужбина не могат да си намерят работа във Враца, признават от бюрото по труда.

Домоуправител иска да я затвори, като посади фиданки. По думите му улицата е незаконно построена и според устройствения план там трябва...

Един от най-известните полски актьори, който нашумя през 1967 година с култовия сериал „Залог, по-голям от живота” Станислав Микулски е...

Продължаваме пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделен пътепис през четвърти ден влязохме в Москва, а днес слизаме от мотора и тръгваме пеша да разгледаме центъра на града. Приятно четене

Москва: Музей на авиацията

част четвърта от

Из Русия с мотор

Ден 6,

Ден 6, Втори ден в Москва – 19 Юни 2014 г., температура между 8 и 15 градуса, слаб но постоянен вятър.

За този ден бяхме решили да посетим музея на ВВС в гр. Монино на около 38 км. югоизточно от Москва. Събрахме се с Фози по стандартния план в близост до метрото и се качихме на станция ВДНХ до станция Комсомольская. На площада до станцията има три гари – Ярославский вокзал, Ленинградский вокзал и Казанский вокзал. За Монино ни интересуваше

Ярославский вокзал

Крайна гара електричките се забиваха в буфери и няма накъде да ходят. Купихме си билети сравнително бързо, и подобно на метрото само, че с турникети подаваш билетчето и се отваря да влезеш на гарата, след което си търсиш перона и електричката. Бързо се ориентирахме и се качихме в последния момент преди да затвори вратите. Електричките са им сини, наподобяват на нашите, но са по-нови и сравнително чисти отвътре. Междурелсовото разстояние е по-голямо от нашето и съответно самите вагони вътре са по-широки.

Електричката ходеше до крайна гара Монино, та нямаше да е проблем да уцелим къде да слезем. Мина кондуктор с общинска полиция да провери билетите, отваря с трясък вратата и заявява карти и билети за проверка. Вилиан ни беше разказал как пътуват гратис и се гонят из електричката :).

Гарите са им заградени с високи огради, които продължават доста след гарата (подобно на Турция – бел.Ст.) Въпреки това ги гледахме как прескачат оградата, прецапват през релсите и се товарят гратис. На самата гара има турникети и на влизане и на излизане, които се отварят с билетчето или картата, затова като слязат от електричката, за да напуснат гарата гратисчиите пак прескачат оградата. Бе каубойска работа. Преваля дъждец по едно време докато се возехме, но в последствие спря.

Ето ни в електричката.

За около час и 15 мин. пристигнахме на гара

Монино

Разстоянието не е голямо, но влакът спира на много места по пътя. Влаковете от Москва до Монино и обратно са горе-долу през 30 минути. Има няколко интервала през деня, когато са на час.

Качихме се по надлеза, за да преминем към градчето.Слезохме долу и се озовахме на някаква главна улица успоредно на гарата, от другата страна много гъсти дървета и блокове. Доста закътано изглеждаше. Тръгнахме на някъде, но доста объркващо не може да разбереш къде си :). Пуснах GPS-а отново и се насочихме към входа според GPS-а на военната база където предполагахме, че е музея.

Горе-долу така изглеждаха вътрешните улички навсякъде из градчето.

Решихме, че е време да намерим банка и да сменим малко евра в рубли. Цъкнах на GPS-а гледам на 200 м. Банка и хайде натам. Стигаме до средата на някаква улица, GPS-а вика тука е банката, да ама на около само дървета и блокове, банка няма. Питаме един човек на улицата де е банката, вика „Ей там зад блока“. Хъм, тръгваме ние по някакви калнии пътеки, зад някакви магазинчета, на които гледам гърба, бе все едно отиваш в някакво квартално магазинче да си купиш семки през калната пътека в гората и нещеш ли някаква малка будка по-малка от наш трафопост примерно и там вътре банката лудница :). Влязохме и какво да видим – опашка от бесни страшни пенсии. Наредихме се и зачакахме. Две касови гишета, едното отпред заградено с алуминева дограма с термо панели и врата, това пред гишето във коридорчето, другото нормално гише разплащателно. Бая чакане падна, пък руснаците нали са разговорлив народ и постоянно нещо ти обясняват някакви дето чакат до теб. В крайна сметка нещо с курса долар рубла имало и бързали да си обърнат парите от влоговете ма не разбрах от рубли в евро ли или долари, и системата понеже им е подобна на нашата па теглят парите, па закриват сметки, отварят нови и внасят обратно, луда работа. И тези пенсии точно като нашите не виждат, не чуват, крещят по 10 пъти едно и също на гишето, отиде около час висене. Оказа се, че за смяна на валута може само на заграденото гише и там висяхме да се освободи точно то. В крайна сметка сменихме парите. Потеглихме пак по GPS-a към въпросния вход доста навътре, 15 мин. поне ходене. Гледам заключено хаха, някакво войниче седи в една будка пред входа на поделението. Чукнах на стъклото „Музей есть?“ хаха, казва не е тука музея и сочи надолу. Тръгнахме пак покрай оградата на поделението дето ни посочи и стигнахме блокове някакви, питаме майка с количка на къде е музея. Обяснява натам насам завиваш, ама то едни катакомби с едни полуразрушени постройки и гора направо се губиш. В крайна сметка след още 20 мин. пеша сигурно стигнахме до входа на музея.

На 38 км югоизточно от Москва, в зелените хвойнови гори до град Монино, се намира първият музей на ВВС в Русия. В него може да се видят различни самолети, вертолети, авиационно въоръжение и средства за спасение, отнасящи се за цялата история на руската авиация – от 1909 г. до наши дни. Освен това в залите са експонирани модели на летателни апарати, уникални фотоматериали и редки документи, които са над 37 хиляди.
Подробно за всеки експонат информация има тук – http://ram-monino.hit.bg/main311.htm

Вляво хангар с експонати.

Купихме си билети и влязохме в основния парк с авиационна техника. Ще ви покажа накратко какво има там, а подробно за всеки експонат може да научите на горепосочения сайт.

Най- големият хеликоптер в света, в рекордите на Гинес. Лично на мен тази машина ми стана любима в целия музей.

Ето ви информационната табела за него.

Ето още от експозицията.

Ей на това казвам колесник.

Само в средата са колесниците. От страни има подпорни на крилата да не се сюркат.

Гондола за височинно издигане с балон.

Това чудо не вярвам да може да се издигне („Дископлан“).

Страховита бойна машина с егати руля за управление, все едно караш автобус.

Москвич.

Леле мале, „Победа“ на ски.

Мини МИ.

Героите.

Руския вариант на не безизвестния хеликоптер „Чинук“.

Още …

Фар.

АН-24, като дете редовно си ходех на село с такава машина, за мене билета беше 6 лв., а за майка ми 12 лв. Имахме още гражданска авиация в България с кратки вътрешни полети.

Ето и тежката артилерия.

ИЛ-62.

Руския „Конкорд“ или ТУ-144.

Изгъзицата ЕПОС – опит за орбитален самолет.

И още …

Приключихме с парка, и влязохме в хамбара до главния вход.

9 Май, ДЕНЬ ПОБЕДЪЙ.

В крайна сметка, след като по прочетохме указателните табели на отделните машини се оказа, че по-голяма част от тях са летели само по веднъж – два пъти. По време на студената война са проектирали и произвеждали на корем машини. Пробват не им харесва, ами нищо ще си проектираме друга :).

Всички експонати са заснети, който желае може подробно да разгледа снимките тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Monino_i_aviomuzei/

Освен това имам богата колекция от 3D снимки от същия музей, от които има доста сполучливи. Те се намират тук:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Russia_14_06_2014/

Как можете да ги видите може да научите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/3D/

Приключихме с музея и се отправихме посока гарата. Беше станало ранния следобед и почнахме да се озъртаме за хапване. Питахме тук, питахме там няма нищо, но ни упътиха до едно кафе пак между дърветата, където имало супички :). Намерихме го криво-ляво и наистина имаше ядене на много прилични пари, горе-долу два пъти по-ниски от Москва, а също така и страхотно бърз „горски“ интернет (в Москва беше доста по-бавен). Починахме, хапнахме доволно и се отправихме към гарата. Гледаме електричката чака и след 4 мин. тръгва, пък си бяха доста точни. Набързо купихме билети и беж по стълбите нагоре през надлеза, после беж надолу. Викам си „Изпуснахме я“. Човекът явно ни видя, че търчим и ще си счупим краката по стълбите и ни изчака. В момента, в който стъпихме вътре затвори вратите :). Следващата беше на около час време от тази и не искахме да губим ценни часове в чакане, а да продължим с обиколката на Москва. След около час и 15 мин. бяхме отново на Ярославский вокзал. Слязохме от електричката и направо изпаднахме в шок – всякакви хора, които слязоха от същото влакче, в което бяхме ние, почнаха да скачат от перона долу на релсите, включително и млади момичета елегантно облечени с роклички и дърпащи куфари на колелца. Гонеха електричката на отсрещния перон, но ако се налага да заобиколиш смятай си я изпуснал 3 мин. поне ходене в едната посока :). Перона съответно от другата страна е доста висок и всичките хора като паяци налазиха електричката която всеки момент се готвеше да потегли и почнаха да се катерят по буферите, за да ги използват като стъпало и по-лесно да излезнат на перона. Машиниста си стоеше най-спокойно вътре и ги гледаше как го полазват хаха като мравки. Мислех да ги снимам на клипче, но ми стана неудобно, явно е нещо нормално за тях. Излязохме от гарата и се натоварихме на метро от станция Комсомольская до станция Римская. Целта беше отново Музей за ретро автомобили, но този път друг държавен.
Музеят се намира на ул. Рогожский вал и разполага с богата колекция ретро автомобили. Доста от тях са си руско производство. Могат да се видят модели на Москвич, които никога не сме срещали на улицата, както и руски спортен модел.
Основната част от колите са в движение.
http://auto-retro-museum.ru/
Този музей ни се стори по-интересен от предишния. В предишния експонатите наистина бяха като току-що излезли от завода, докато в този си бяха овехтели, но много интересни.

Руснаците много си падат по стари американски автомобили, също така и по дълги лимузини от всякакъв вид.

Мотоциклет Москва.

Къде е шофьора :).

И още …

Електромобил.

И …

Ситроен.

Форд модел Т.

Имаха огромна колекция от макети, много интересни.

И стари авто радиа и други джунджурии.

Малко ЗАЗ-ки.

Пикап ЗАЗ.

Хайде на ски.

Волга.

Огромно количество Москвичи, до момента не знаех какво означава тази дума но най- накрая научих – Московчанин.

5 000 000-ния екземпляр.

2 000 000-ния и 3 000 000-ния екземпляр.

Електромобил Москвич.

Пълна гама Москвичи има, ето и 4х4 даже.

Също така и миниван.

Дует 2.

Този белият е с вдигащи се врати нагоре като на Ламборджини и проекция на уредите от таблото върху предното стъкло подобно на модерните сега БМВ-та, само дето москвича е модел ’90 година.

Успяхме да видим и Руския спортен автомобил „Маруся“.

Също така двигател АЗЛК V8.

И Турбо дизел АЗЛК.

Най-интересен ми се стори брониран ЗИЛ, с прагове и дръжки покрай тавана за охраната, която се вози от външната страна на автомобила.

Всички снимки от Музей за ретро автомобили на ул. Рогожский вал можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_retro_avtomobili_na_Rogojki_val/

Кратко видео от музея можете да видите качено в Youtube:

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+ можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

Има и две 3D снимки от музея тук.

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Russia_14_06_2014/

Отправихме се към метрото, което хванахме от станция Римская до станция ВДНХ. Там ни предстоеше музея на Космонавтиката, който си бяхме оставили за тази вечер, тъй като работеше до късно него ден. Входът отново не беше евтин и за фотоапарат пак се плащаше отделно, та реших да спестя поредните 8 лв. за снимане, което май беше грешка, но каквото такова. Доста интересен музей. Въпреки забраната щракнах няколко снимки. Има пълна история на Съветската космонавтика от началото до края. Малък киносалон прожектира филм, който показва как се е зародила и развивала руската програма за изпращане на спътник и в последствие на човек в космоса, филмът беше доста интересен. Вътре има отсег от станцията МИР в реални размери, вътре е напълно оборудван и може да видите в какво живеят там горе космонавтите, с какво се хранят и как се къпят и ходят до тоалетна. Изключително интересно, но ще ви го оставя за момента когато отидете и го видите със собствените си очи :). Ето и малкото снимки, които заснех тайно.

Двойник на кучето Лайка.

И още…

Беше вече станало около 21:00 ч. и тази вечер решихме да се мятаме по-рано в креватите, че да имаме сили за следващия ден.

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

Още пътеписи от близки места:

1. Влизането в Москва (част трета на „Из Русия с мотор“)
2. Москва и Кремъл (част четвърта на „Из Русия с мотор“)
3. Из Русия с мотор (Увод): Подготовка и как да си извадим руска виза
4. Украйна на мотор, 2013 (5): Из Одеса: Музей на восъчните фигури Баба Ути и … руска баня
5. В Русия съм! В Русия съм!…
6. Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(14): Отново в Русия
7. Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(6): От Коктебел до Урюпинск в Русия
8. 71 факта за Русия: Русия през погледа на един българин
9. Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(10): През Русия към Монголия
10. От Дебрецен, през Словакия до Полша (част втора на „Из Русия с мотор“)
11. Пътеписите на един театрал: Москва
12. От София до Унгария (част първа на „Из Русия с мотор“)

/Поглед.инфо/ Сливенската митрополия има 1 431 326 лева в КТБ. Това става ясно от публикуван списък на топвложителите на КТБ, който обикаля социалната мрежа Фейсбук.

/Поглед.инфо/ В пристан за бивши министри започва да се превръща постът на съветник в новото правителство. Вече 4-ма членове на изпълнителната власт при първия кабинет “Борисов” получиха новата, често пъти смятана за по-добра позиция, пише "24 часа".

/Поглед.инфо/ Търговец на плът от Варна е омайвал с любов и чар момичета от града, а след това ги изпращал да проституират в чужбина, научи неофициално „Монитор”.

/Поглед.инфо/ Европейският парламент (ЕП) днес ще гласува вот на недоверие на новата Европейска комисия (ЕК).

10 лева на ден - толкова струва едно умно 14-годишно момиче да продължи образованието си. Мария Стоянова от асеновградското село Леново няма...

52 кораба са ремонтирани в МТГ Делфин през тази годината Светлин Стоянов, изпълнителен директор на “МТГ – Делфин” АД, снимка: Димитър...

Общо 40 улици, които бяха разрушени от наводнението през юни в „Аспарухово“, вече са ремонтирани. Повечето от пътните артерии в района...

/Поглед.инфо/ Молекули на ДНК по различни части на капсулата, която бе изстреляна с ракета в космоса през март 2011 г. в рамките на европейската мисия Texus, оцеляха след връщането на капсулата в земната атмосфера при въздействието на изключително висока температура, сочи изследване.

/Поглед.инфо/ Ако за това колко качествено ще е едно управление и колко ефективна ще бъде една опозиция, би могло да се съди по първите им стъпки, то сегашният политически ни елит очевидно усилено се стреми да заеме последната позиция в класацията.

/Поглед.инфо/ "Гугъл" работи за правителството на САЩ, в частност - за Държавния департамент, пише в новата си книга Джулиан Асандж.

На редакционната поща получихме сигнал от читател, за доста неприятна изненада в пакетчето му с ядки. Според писмото те са купени вчера от...

20 семейства остават без дом след пожара, който в нощта на понеделник срещу вторник пламна в триетажен жилищен блок в град Стамболийски....

Светлана Василева; Труд Минка Дорер е сираче, изкарало първите 6 години от живота си в сиропиталищата в Благоевград и с. Петрово, а след...

Станалата известна с танца си в оскъдно облекло и поведението на дете на 7 години, което пъха банкноти в сутиена й Гергана даде интервю...

Вирусът ебола и смъртността, която причинява той, вцепениха цяла България миналия петък. Оказа се, че 60-годишният пациент със съмнение за...

На редакционната поща получихме сигнал от читател, за доста неприятна изненада в пакетчето му с ядки. Според писмото те са купени вчера от...

24 часа С д-р Желю Желев разговаря Пенчо Ковачев - Като човек, който познава нравите на политическия живот у нас... - Правилно! (Смее се.)...

В Самара , немския професор Хорст Льобе представил вариант на полет до Марс с използване на руска космическа техника. Предложената мисия е по евтина и надеждна , от американската. И може да се реализира към 2036г.

Снимка: в. "Монитор" 40% от играчките, които се предлагат в магазините, съдържат потенциално опасни химикали, включително олово, кадмий и...

Русия за сега няма технически възможности за освояването на Луната от хора. Това е казал в интервю за 'Росииская газета' вице президента на ОРКК Виталий Лопота.

Русия може да създаде собствена космическа станция , но в момента няма необходимост от това , тъй като МКС не е натоварена напълно с научн изследвания , е заявил за РИА Новости академик на Руската академиа за космонавтики - Игор Маринин

В ранките на проведените предтартови изпитания на РН 'Протон-М' с К 'Астра-2Ж' на стартовия комплекс на космодрума Байконур са открити проблеми в комплекса командни прибори на ускорителя 'Бриз-М'

Още три отбора си осигуриха места на осминафиналите в Шампионската лига по футбол, като това са Атлетико Мадрид, Байер Леверкузен и...

Тази рецепта ми беше като упражнение за коледната вечеря, на която очаквам да се съберат повече хора от семейството. Не беше нещо необичайно или трудно, но нали знаеш, трябва да си винаги подготвен. По-интересната част за мен беше обезкостяването и разфасоването на цял свински бут. Нещо, което не бях правила от много години насам, а от времето когато съм го правила нямам почти никакъв спомен, освен честата нужда от лейкопласт, след поредния добре наточен нож от баща ми.

„Ще колим свиня следващата седмица, искаш ли да се включиш?“ ме пита Ани и аз без колебание отговорих, че искам единия бут. Цял, с кокалите. В момента, в който го казвам изобщо не знам дали и как ще се справя с бута. Хрумва ми обаче, че част от него ще бъде заделен за коледната вечеря. Опитвам се да си припомня как се обезкостява и разфасова цял бут, но от далечните спомени не изниква нищо съществено, макар че типичните по-онова време дни около всяка Коледа преминаваха в уроци по анатомия на свинята. Това беше и времето, когато тези неща ги учих на теория във Ветеринарно-медицинския техникум в Ловеч (сега Професионална гимназия по ветеринарна медицина), а когато дойдеше моментът да се заколи прасето на село имах възможността и за практически занятия.

Понеже никога не съм практикувала ветеринарна медицина, не знам какво ми е останало освен спомена, че трябваше здраво да уча наименованията на всички кости и мускули на латински (не че сега мога да ги назова), но ако имаше предмет по разфасоване можеше и да запомня нещо, а ако знаех, че години по-късно ще водя кулинарен блог и ще се занимавам изключително с храна, вероятно щях да внимавам и да се интересувам повече и то не само по анатомия и физиология на селскостопанските животни.

Наложи се да си припомня всичко отначало, затова седмица преди да ми донесат бута изгледах много клипове как се обезкостява и разфасова свински бут (да живее YouTube!). Научих теорията, а на практика се справих много по-бързо, отколкото очаквах и даже мисля, че ми се получи много добре. От един 6 килограмов бут без кожата и подкожната мазнина извадих едно голямо парче месо, около 2.500 кг, което оставям за коледната вечеря и още две по-малки по-около 1,200 кг, едното от които използвам за настоящата рецепта. Разбира се оставам и с два кокала – тазовата и бедрената кости, с които смятам да направя бульон за коледния грейви сос.

Изгледаните клипове в YouTube бяха предимно с участието на мъже касапи, които разбира се се справят отлично, но аз избрах да ти покажа видеото на жена касапин, която много добре обяснява последователността при обезкостяването и разфасоването, но и дава предложения от собствен опит за подходящи начини за готвене на различните части. Въпреки че направих снимки по време на отделянето на тазовата кост и после бедрената кост, по-добра навигация си остава видеото.

От разфасованите части взех едно парче месо, което тежи 1.200 кг и с него приготвих настоящата рецепта. Използвах пресни билки, мед, меласа от нар, горчица, черен пипер и морска сол, за да го овкуся. Тези аромати заедно със соковете отделили се по време на печенето направиха соса много вкусен. За него използвах също много лук, който се пече заедно с месото и марсала, която още повече обогати вкуса на соса. Това е само предложение, тъй като с подправките може да се импровизира по собствен вкус, а по-важното е начинът на печене, който използвах и който може да се приложи за различен грамаж месо.

А той е следният – месото се слага в загрята на 220ºC фурна и се пече 20 минути. (Ако парчето месо е с кожата или е оставена по-дебела част от сланината под кожата, печенето може да започне и на по-високи градуси – 240ºC – 250ºC).

След това печенето продължава на 180ºC по 25 минути за всеки 500 грама месо. Понеже са възможни отклонения за различните фурни, то използването на термометър дава най-добри показатели. Още по-добре е да се използва сонда, която стои забодена в месото по време на печенето. Аз използвам ето тази. Термометърът трябва да бъде забоден в най-дебелата част на месото, а ако се използва сонда, краят ѝ трябва да достига средата на парчето месо. Измерената вътрешна температура на свинското месото задължително трябва да надвиши 60ºC за да се регистрира готовност, за разлика от телешкото, където за полу-сурово и средно изпечено е желателно температурата на месото да не надвишава 60ºC.

Независимо от месото и температурата, която искаш да достигне то, тук има една уловка, която трябва да знаеш. Когато месото се извади от фурната, вътрешната му температура продължава да се вдига, като може да се покачи с още 3ºC-4ºC. Това е особено осезателно, когато искаш месото да бъде алангле. Тези четири градуса могат да променят всичко. Затова имай едно наум, че е желателно месото да се извади от фурната, когато температурата му е с 3ºC по-малко от желаната.

Ето пример – месото от тази рецепта исках да достигне 65ºC. Извадих го от фурната, когато термометърът показа 62ºC. Оставих месото в тавата и го покрих с алуминиево фолио докато достигна 65ºC. Докато месото си почива, от него в тавата се отделят сокове, които правят соса още по-вкусен.

За соса по-подробно ще говоря в самата рецепта. Иска ми се да спомена за гарнитурата към месото, която засега няма да описвам в рецепта, но си заслужава едно прочитане в smittenkitchen.com – вариант с картофи и вариант с батати. Рецептата с тънко нарязаните картофи, които стават меки отдолу и хрупкави отгоре не е сложна, но за нея също се изисква фурна и по-продължително печене. Имайки предвид, че месото, което ще пека за Коледа е по-голямо и ще отнеме повече време, по-подходящо ми се струва да направя гарнитура, която се приготвя на котлона. Все още не знам дали ще бъде картофена, даже изобщо не знам каква ще бъде, така че тепърва ще пробвам варианти.

Следващата рецепта е подходяща за съботно-неделна вечеря или празник, като вече стана ясно, че месото може да се подправи по собствен вкус. Сосът след това се приготвя бързо, защото го сгъстявам с малко царевично нишесте и краве масло в края. По-дългите процедури с редуциране, а може пък и сгъстяване с ру (никога нищо не се знае, когато къщата се напълни с гладни хора) ще приложа за празничната вечеря. Обещавам да направя следколедна публикация. Обаче, ако идеята за така приготвено свинско месо от бут ти харесва, може и ти да се упражниш преди Коледа.

Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра

За тези, които веднага скачат на рецептата и пропускат текста преди нея – важни моменти от обезкостяването и разфасоването на свински бут, и печенето на свинско месо от бут споменавам в текста над рецептата.

Посочените дози са достатъчни за 6 порции.

За месото:

• 1,200 кг свинско месо от бут
• 1 супена лъжица нарязан пресен розмарин
• 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
• 1 скилидка чесън, накълцана на ситно
• 1 супена лъжица течен билков мед
• 1 чаена лъжица меласа от нар
• 1 чаена лъжица дижонска горчица
• 2 чаени лъжици смляна морска сол (ако се използва трапезна сол, количеството се намаля на 1 чаена лъжица)
• 1/4 чаена лъжица прясно смлян черен пипер
• 5 глави лук, нарязани на по-дебели полумесеци

Месото се изважда от хладилника 20-30 минути предварително за да се затопли до стайна температура. Фурната се нагрява на 220ºC. Подготвя се тава, чието дъно се намазва с малко олио.

Лукът се нарязва на по-дебели полумесеци и се поставя в средата на тавата, на един ред.

В купа се смесват розмаринът, мащерката, чесънът, медът, меласата от нар, горчицата, солта и пиперът. Разбъркват се хубаво.

Месото се връзва с памучен конец или канап за да му се придаде стегната форма, която да се запази по време на печенето. Важно е да се върже така, че нарязването на месото след изпичането да става напреки на мускулните влакна. Натърква се от всички страни със смесените подправки. Поставя се в тавата върху лукa. Слага се в предварително нагрятата фурна и се пече 20 минути. След това фурната се намаля на 180ºC и печенето продължава още един час или докато вътрешната температура на месото достигне 62ºC.

Тавата се изважда от фурната, месото се покрива с алуминиево фолио и се оставя така за 8-10 минути. След това месото се премества в затоплена чиния, отново покрито с алуминиево фолио и се държи на топло място докато се приготви соса.

За лучения сос с мадейра:

• всичко, което е останало в тавата от печенето – лукът и отделилите се сокове
• 100 мл мадейра
• 200 мл вряла вода
• 1 чаена лъжица царевично нишесте, разтворено в малко студена вода
• 50 г студено масло

След като месото се извади от тавата, тя се поставя върху два котлона (ако това не е възможно, всичко от тавата се прехвърля в касерола) и се загрява на силен огън докато соковете заврат. Добавя се марсалата и дъното на тавата се остъргва с дървена шпатула. Всичко се разбърква и се оставя да поври 2-3 минути. Добавя се водата и също се оставя да заври. Изсипва се царевичното нишесте, разбърква се хубаво и се вари 3-4 минути. Котлоните се изключват и към соса се добавя маслото. Разбърква се докато се разтопи. Тавата се отстранява от котлоните. На този етап сосът може да се прецеди, а лукът да се сервира отделно. Или всичко се изсипва в кухненски робот и се смила. Сместа се минава през цедка, като останалата пулпа от лука в цедката се изхвърля. Ако е необходимо, сосът се затопля преди сервиране.

Месото се нарязва на тънки парчета, като разрезите се правят напреки на мускулните влакна. Сервира се със соса и подходяща гарнитура.

Останалото месо се съхранява в хладилник. Вкусно е и на следващия ден, студено за сандвичи или нарязано на дребно в салата.

Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Тази рецепта ми беше като упражнение за коледната вечеря, на която очаквам да се съберат повече хора от семейството. Не беше нещо необичайно или трудно, но нали знаеш, трябва да си винаги подготвен. По-интересната част за мен беше обезкостяването и разфасоването на цял свински бут. Нещо, което не бях правила от много години насам, а от времето когато съм го правила нямам почти никакъв спомен, освен честата нужда от лейкопласт, след поредния добре наточен нож от баща ми.

„Ще колим свиня следващата седмица, искаш ли да се включиш?“ ме пита Ани и аз без колебание отговорих, че искам единия бут. Цял, с кокалите. В момента, в който го казвам изобщо не знам дали и как ще се справя с бута. Хрумва ми обаче, че част от него ще бъде заделен за коледната вечеря. Опитвам се да си припомня как се обезкостява и разфасова цял бут, но от далечните спомени не изниква нищо съществено, макар че типичните по-онова време дни около всяка Коледа преминаваха в уроци по анатомия на свинята. Това беше и времето, когато тези неща ги учих на теория във Ветеринарно-медицинския техникум в Ловеч (сега Професионална гимназия по ветеринарна медицина), а когато дойдеше моментът да се заколи прасето на село имах възможността и за практически занятия.

Понеже никога не съм практикувала ветеринарна медицина, не знам какво ми е останало освен спомена, че трябваше здраво да уча наименованията на всички кости и мускули на латински (не че сега мога да ги назова), но ако имаше предмет по разфасоване можеше и да запомня нещо, а ако знаех, че години по-късно ще водя кулинарен блог и ще се занимавам изключително с храна, вероятно щях да внимавам и да се интересувам повече и то не само по анатомия и физиология на селскостопанските животни.

Наложи се да си припомня всичко отначало, затова седмица преди да ми донесат бута изгледах много клипове как се обезкостява и разфасова свински бут (да живее YouTube!). Научих теорията, а на практика се справих много по-бързо, отколкото очаквах и даже мисля, че ми се получи много добре. От един 6 килограмов бут без кожата и подкожната мазнина извадих едно голямо парче месо, около 2.500 кг, което оставям за коледната вечеря и още две по-малки по-около 1,200 кг, едното от които използвам за настоящата рецепта. Разбира се оставам и с два кокала – тазовата и бедрената кости, с които смятам да направя бульон за коледния грейви сос.

Изгледаните клипове в YouTube бяха предимно с участието на мъже касапи, които разбира се се справят отлично, но аз избрах да ти покажа видеото на жена касапин, която много добре обяснява последователността при обезкостяването и разфасоването, но и дава предложения от собствен опит за подходящи начини за готвене на различните части. Въпреки че направих снимки по време на отделянето на тазовата кост и после бедрената кост, по-добра навигация си остава видеото.

От разфасованите части взех едно парче месо, което тежи 1.200 кг и с него приготвих настоящата рецепта. Използвах пресни билки, мед, меласа от нар, горчица, черен пипер и морска сол, за да го овкуся. Тези аромати заедно със соковете отделили се по време на печенето направиха соса много вкусен. За него използвах също много лук, който се пече заедно с месото и марсала, която още повече обогати вкуса на соса. Това е само предложение, тъй като с подправките може да се импровизира по собствен вкус, а по-важното е начинът на печене, който използвах и който може да се приложи за различен грамаж месо.

А той е следният – месото се слага в загрята на 220ºC фурна и се пече 20 минути. (Ако парчето месо е с кожата или е оставена по-дебела част от сланината под кожата, печенето може да започне и на по-високи градуси – 240ºC – 250ºC).

След това печенето продължава на 180ºC по 25 минути за всеки 500 грама месо. Понеже са възможни отклонения за различните фурни, то използването на термометър дава най-добри показатели. Още по-добре е да се използва сонда, която стои забодена в месото по време на печенето. Аз използвам ето тази. Термометърът трябва да бъде забоден в най-дебелата част на месото, а ако се използва сонда, краят ѝ трябва да достига средата на парчето месо. Измерената вътрешна температура на свинското месото задължително трябва да надвиши 60ºC за да се регистрира готовност, за разлика от телешкото, където за полу-сурово и средно изпечено е желателно температурата на месото да не надвишава 60ºC.

Независимо от месото и температурата, която искаш да достигне то, тук има една уловка, която трябва да знаеш. Когато месото се извади от фурната, вътрешната му температура продължава да се вдига, като може да се покачи с още 3ºC-4ºC. Това е особено осезателно, когато искаш месото да бъде алангле. Тези четири градуса могат да променят всичко. Затова имай едно наум, че е желателно месото да се извади от фурната, когато температурата му е с 3ºC по-малко от желаната.

Ето пример – месото от тази рецепта исках да достигне 65ºC. Извадих го от фурната, когато термометърът показа 62ºC. Оставих месото в тавата и го покрих с алуминиево фолио докато достигна 65ºC. Докато месото си почива, от него в тавата се отделят сокове, които правят соса още по-вкусен.

За соса по-подробно ще говоря в самата рецепта. Иска ми се да спомена за гарнитурата към месото, която засега няма да описвам в рецепта, но си заслужава едно прочитане в smittenkitchen.com – вариант с картофи и вариант с батати. Рецептата с тънко нарязаните картофи, които стават меки отдолу и хрупкави отгоре не е сложна, но за нея също се изисква фурна и по-продължително печене. Имайки предвид, че месото, което ще пека за Коледа е по-голямо и ще отнеме повече време, по-подходящо ми се струва да направя гарнитура, която се приготвя на котлона. Все още не знам дали ще бъде картофена, даже изобщо не знам каква ще бъде, така че тепърва ще пробвам варианти.

Следващата рецепта е подходяща за съботно-неделна вечеря или празник, като вече стана ясно, че месото може да се подправи по собствен вкус. Сосът след това се приготвя бързо, защото го сгъстявам с малко царевично нишесте и краве масло в края. По-дългите процедури с редуциране, а може пък и сгъстяване с ру (никога нищо не се знае, когато къщата се напълни с гладни хора) ще приложа за празничната вечеря. Обещавам да направя следколедна публикация. Обаче, ако идеята за така приготвено свинско месо от бут ти харесва, може и ти да се упражниш преди Коледа.

Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра

За тези, които веднага скачат на рецептата и пропускат текста преди нея – важни моменти от обезкостяването и разфасоването на свински бут, и печенето на свинско месо от бут споменавам в текста над рецептата.

Посочените дози са достатъчни за 6 порции.

За месото:

• 1,200 кг свинско месо от бут
• 1 супена лъжица нарязан пресен розмарин
• 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
• 1 скилидка чесън, накълцана на ситно
• 1 супена лъжица течен билков мед
• 1 чаена лъжица меласа от нар
• 1 чаена лъжица дижонска горчица
• 2 чаени лъжици смляна морска сол (ако се използва трапезна сол, количеството се намаля на 1 чаена лъжица)
• 1/4 чаена лъжица прясно смлян черен пипер
• 5 глави лук, нарязани на по-дебели полумесеци

Месото се изважда от хладилника 20-30 минути предварително за да се затопли до стайна температура. Фурната се нагрява на 220ºC. Подготвя се тава, чието дъно се намазва с малко олио.

Лукът се нарязва на по-дебели полумесеци и се поставя в средата на тавата, на един ред.

В купа се смесват розмаринът, мащерката, чесънът, медът, меласата от нар, горчицата, солта и пиперът. Разбъркват се хубаво.

Месото се връзва с памучен конец или канап за да му се придаде стегната форма, която да се запази по време на печенето. Важно е да се върже така, че нарязването на месото след изпичането да става напреки на мускулните влакна. Натърква се от всички страни със смесените подправки. Поставя се в тавата върху лукът. Слага се в предварително нагрятата фурна и се пече 20 минути. След това фурната се намаля на 180ºC и печенето продължава още един час или докато вътрешната температура на месото достигне 62ºC.

Тавата се изважда от фурната, месото се покрива с алуминиево фолио и се оставя така за 8-10 минути. След това месото се премества в затоплена чиния, отново покрито с алуминиево фолио и се държи на топло място докато се приготви соса.

За лучения сос с мадейра:

• всичко, което е останало в тавата от печенето – лукът и отделилите се сокове
• 100 мл мадейра
• 200 мл вряла вода
• 1 чаена лъжица царевично нишесте, разтворено в малко студена вода
• 50 г студено масло

След като месото се извади от тавата, тя се поставя върху два котлона (ако това не е възможно, всичко от тавата се прехвърля в касерола) и се загрява на силен огън докато соковете заврат. Добавя се марсалата и дъното на тавата се остъргва с дървена шпатула. Всичко се разбърква и се оставя да поври 2-3 минути. Добавя се водата и също се оставя да заври. Изсипва се царевичното нишесте, разбърква се хубаво и се вари 3-4 минути. Котлоните се изключват и към соса се добавя маслото. Разбърква се докато се разтопи. Тавата се отстранява от котлоните. На този етап сосът може да се прецеди, а лукът да се сервира отделно. Или всичко се изсипва в кухненски робот и се смила. Сместа се минава през цедка, като останалата пулпа от лука в цедката се изхвърля. Ако е необходимо, сосът се затопля преди сервиране.

Месото се нарязва на тънки парчета, като разрезите се правят напреки на мускулните влакна. Сервира се със соса и подходяща гарнитура.

Останалото месо се съхранява в хладилник. Вкусно е и на следващия ден, студено за сандвичи или нарязано на дребно в салата.

Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

/Поглед.инфо/ „Абсолютна грешка би било Радан Кънев да тръгне да воюва с призрака на Костов и да прави опити да се еманципира от него. Авторитетът на Радан ще дойде постепенно с политическите победи, които той постига. Факт е, че до момента той успя да се справи с най-трудната задача – да върне партията си не само в парламента, но и в управлението.“