Николай Добрев, покойният министър на вътрешните работи на БСП, на чиято съвест виси заповедта за кървавия побой на полицията над беззащитните демонстранти в нощта на 11 януари пред Народното събрание в София, е бил награден с наричане на улица в София на неговото име.

Оказва се, че появилата се преди дни “новина” за решението на Борисов ( без което посмъртно не би било възможно да бъде почетен посмъртно приятелят на неговия приятел Георги Първанов), е доста стара. Тя е свършен факт!

Т.н. разследване на анонимните побойници, които биха жестоко блъснати на земята жени и преследваха с наказателна цел по входовете на околните улици около Парламента в онази нощ  демонстранти срещу управлението на БСП, приключи без резултат. Нямало персонални доказателства ( защото униформените побойници бяха маскирани и никой не пожела да ги демаскира).

Демаскира се на практика Борисов, който угоди на своя дългогодишен сътрапезник Георги Първанов, осъществявайки неговата идея за улица на името на Николай Добрев.

Share on Facebook

          Този път реших нарочно да оставя други да се изкажат първи- миналият път моята реакция срещу расисткото изказване на здравния министър Петър Москов със заканата му да не праща линейки на цигани се оказа толкова бърза, че изпревари воя на линейката на ДПС от парламентарната трибуна с близо два дни.

          Но дори и да си замълча, за да не дразня онези, които по политически причини са готови да „простят” какво ли не, в мрежата вече пътува следният безпримерен пример за това, че Москов отново гази демократичността със своите примери:

„Ако вие се ударите с безкрайно скъпата си кола и това изисква един месец лечение в болница – 50-100 или 2000 лв. лечение върху вас, вие няма как да възстановите правата си с 500 лв. за последните три години. Ще бъдете така добър да възстановите всичко, което дължите от началото на здравноосигурителния модел, както го правят повечето от нас“, заяви министърът на здравеопазването Петър Москов.

Освен, че свежда проблемът на неосигурените до една отделна група граждани „нарушители”, което отново е погрешно обобщение както с циганите-побойници на лекари, министърът най-левичарски подстрекава и без това ширещата се омраза в България към хората с „безкрайно скъпи коли”.

Трудно е да се каже дали хората тук мразят повече циганите или българите с „безкрайно скъпи коли”. Но Москов направо гениално успява да обедини двете несъвместими по социален статут групи от челната класация на омразните съотечественици. Това вещае нов скок в личния му рейтинг чрез помпане на омразата по колективен признак.

В първия случай аргументът му беше расистки, а сега е марксистки.

Отгоре на всичко, ако въпросните „ с безкрайно скъпите коли” са му проблема, явно не е уцелил групата, върху която да въздейства. Щом са преценили, че могат да си купуват „безкрайно скъпи коли”, със сигурност също така са решили да си плащат и безкрайно скъпи медицински услуги извън окаяната държавна система на здравеопазването. Те едва ли ще се стреснат и ще започнат да плащат осигуровки заради министерската язвителност.

Но това е нищо в сравнение с ултиматума от 6 месеца, който правителството е решило да гласува днес по идея на министъра.

Половин година, толкова отпускат управляващите на длъжниците, за да си платят осигуровките само за три години със задна дата. ВСИЧКИ „престъпници”, които изпуснат срока на ултиматума, без оглед на това дали са неосигурявани от самите им работодатели, дали са в чужбина или просто са изнемогвали и са били в невъзможност да плащат, ще бъдат наказвани да заплатят сумата за 15 години назад!

Наказаните от групата извън онези „ с безкрайно скъпите коли” всъщност няма да платят с пари, това е ясно на всички. Ще платят с живота си чрез отказ от неговото лечение „ако не става дума за спешен случай”, а „само” за …За какъв случай? Ще се стигне ли изобщо до диагностициране, за да разбере медицинското лице колко сте болен ( ако не сте облян в кръв или на носилка) , след като най-напред ще се интересува от вашата платежоспособност?

Не казвам, че Москов не е за министър- става и още как. Пасва обаче на левичарско-десния кабинет на СИРИЗА в Гърция.

Дали пък всъщност комбинацията ГЕРБ-АБВ ( с количествен превес на десния гербаджийски популизъм над откровено проруското левичарство на АБВ в нашенския вариант), не е българския аналог на днешния гръцки ляво-десен екип в Атина, в който Москов се оказва звездата на дясното левичарство?

Р.S. Чак ми е неудобно да поставя един маловажен въпрос, за да не бъда заподозрян в личен гняв, но сред „престъпниците”, от които се очаква да си платят за 15 години назад вноските, спадат също и принудените да напуснат работата си по политически причини, изпаднали принудително в неплатежоспособност.

Питам, защото не ми е известно през въпросните последните 15 години някой изявен ляв коментатор да е сполетян от подобна нерадостна съдба, докато потърпевшите от метлата на русофилско-левичарската върхушка в медиите ( журналисти) с голяма доза вероятност са гласували за Москов и компания.

Share on Facebook

Противно на внушавана от русофилите моя русофобия, моя милост не изпитва някакви негативни чувства към цели народи, включително към руския ( което не мога да кажа по отношение на руския шовинизъм, средновековен консерватизъм и мракобесен антибългарски патернализъм, поддържан тук под формата на „патриотизъм” в изгода на московския империализъм).

Ето защо смятам новината от Брюксел за вероятност страните от ЕС да постигнат споразумение да бъдат разрешени индивидуални санкции на отделните страни срещу Русия за намерение в правилна посока, но не поради „русофобски” причини.

Европейският съюз възнамерява да разшири списъка със санкционирани лица заради тяхното участие в конфликта в Източна Украйна. Това съобщи френският министър по европейските въпроси Харлем Дези, предаде БГНЕС.

“Ние ще покажем единството на ЕС и ще направим всички необходими стъпки, включително и разширяване на индивидуалните санкции”, каза още той.

В момента външните министри на държавите членки на ЕС заседават, за да решат дали са необходими допълнителни мерки срещу Русия заради новата ескалация на напрежението в Източна Украйна.
Ако отделните страни от ЕС напуснат ограничението на колективната рамка за налагане на санкции за възпиране на руската агресивна политика от това ще спечелим ние.

Кои ние?

Ще спечелим всички ние в България и в Европа, които не искаме националните ни (у)правители ( да не кажа предатели) да крият двойните си игри с Путин зад трудния брюкселски консенсус.

Ще остане възможността за общи действия, но от освободената инициативата на отделните държава ще проличи разликата между искреността и лицемерието в отстояването на принципни позиции, като защитата на свободата и демокрацията във всяка отделно взета страна.

Така че, стискам палци да бъде подложена европейска динена кора под краката на склонните към хлъзгаво измъкване от отговорност държави от съюза, сред които, уви, е и България.

Не по-малко важно е, че по този начин ще бъде нанесен тежък удар по руската политика да си набелязва лакоми слабаци в ЕС и чрез тяхната купена колаборация да трови съпротивителните сили на Европа, за която консенсусът е едновременно демократично благо, но и проклятие, когато трябва бързо и решително да се противопостави на ръмжащата руска мечка. Иначе казано, акциите на подкупните правителства на руската корупционна борса ще се сринат, защото вече няма да могат да шантажират общите решения и по този начин ще се намали драстично възможността на Путин да влияе върху решенията на Брюксел чрез своя неофициална „блокираща квота” в ЕС.

Ако намерението бъде осъществено, това ще хвърли в покруса путинофилстващите европейски политици, които просто ще престанат да толкова бъдат важни в това свое (съмнително) качество.

Това за тях е лоша новина, но е добра за изясняване на картината кой кой е и колко (не) струва в Европейския съюз!

Share on Facebook

Комитетът срещу изтезанията публикува съкрушителен доклад относно третирането на лицата в местата за задържане в България

Да бъда жена е истинско удоволствие и за женствеността мога да говоря с часове.
Благодаря на Гори, която ме покани в блог-щафета с темата „3 неща, които ме карат да се чувствам женствена“. Идеята за щафетата идва по повод уършопът „Свещенните Загадки на Женствеността“, който стартира този месец. Коучинг е психологът Оана Стояновичи, а повече за събитието можете на научите тук.

Ако трябва да кажа откога се чувствам женствена, няма да излъжа, ако отговоря „от както се помня“. Детските спомени ми са осеяни с момичешки трепети, игри на майки с деца и закачлив смях. Кокетност, която с течение на времето израстна и се превърна в удовлетворение към самата мен. Любов към личността ми, тялото, мислите, действията, колкото и променливи да бяха те през цялото време. Женствеността си растеше с мен и ме караше да се чувствам нежна и силна, и мила, даваща живот, хармония и радост. Имаше моменти, в които тя понасяше силни удари и заспиваше, но с много любов я будех и съживявах. Тя отново разперваше криле и типично по женски започваше да жонглира с пъстротата си. Показа ми какво е чувството да бъда красива – съблазнителка, богиня за любимия мъж, след това и майка, закрилница,  утешителка, трудолюбива жена,  домакиня… Тя ми даваше и продължава да ми дава толкова много. Затова си я пазя и си и гледам. Затова се грижа за нея и я ценя. Тя е била, е, и винаги ще бъде част от мен, от жената Биляна!

Разбира се, най-добрият пример за женственост е майка ми. Тя ме научи, че с любов и отдаденост всичко можа да постигна. Само с поведение, дори без думи, ми показваше как трябва една жена да се държи в различни ситуации. Но най-вече – да бъде жена преди всичко останало. Тук не говоря за лигавщини, говоря за отдаденост, за нежност, за добрина, вместо подлост, за напътствие, вместо апатия…
Благодаря ти, мамо!

Мисля си, че когато една жена е разгърнала женския си потенциал, тя се чувства по-добре, лицето й сияе, прави светът по-добър, децата й (ако има такива) усещат това благоразположение на духа и са по-спокойни, чувстват се обичани, мъжът до нея (ако има такъв) се чувства по-мъжествен… Наричам го сила, не слабост. Да, женствеността е сила. Ето защо я ценя!

Ето ги и моите 3 неща, които ме карат да се чувствам женствена:

1) Радостта, когато правя близките ми щастливи.

В Коринтяни, апостол Павел казва, че човешкото сърце е устроено по такъв начин, че колкото повече дава, толкова повече получава.
От малка съм много грижовна. Просто обичам да правя близките ми щастливи. Обожавам да споделям времето си с любимите ми същества. За мен те са на първо място в списъка на важните неща. И няма нищо лошо заедно с това да искам да се развивам, работя и творя. Без да се доказвам на никого за нищо.

2) Грижата за външния вид.

Казано накратко – да се поглезя, да си обърна внимание, да отделя време за себе си, дори само 5 минутки на ден, но да са си моите минутки. Душ, оправяне на косата, крем, парфюм, красиви обувки и шал, приятна дреха, подчертан поглед…. хиляди са начините да се почувства една жена по-красива с външния си вид, но най-важното е да се харесва такава, каквато е.
И още нещо важно – да не го прави, заради някой друг, а заради себе си!

3) Светът може да бъде по-хубав.

Жената има магическата способност да утешава, да се грижи, за милва. За мен, нежността, която една жена може да даде е огромно богатство. Когато аз се чувствам добре, съм по-здрава, по-енергична, по-сияйна. И тук идва вълшебната дума „отдаване“. Предавам тази положителна енергия на близките ми, зареждам ги, те се чувстват добре и кръгът се завърта…

Лукашенко допусна излизане на Беларус от Евразийския съюз заради търговските войни с Русия

Беларус може да излезе от Евразийския икономически съюз.Това ще бъде крайна мярка в случай на продължаване на търговските войни с Русия, предупреди Александър Лукашенко.

Заради подозрения в реекспорт на забранени европейски продукти Москва ограничи доставките от Беларус.

По информация на Ройтерс, президентът на Беларус заявява, че по негово мнение, в рамките на Евразийския съюз не трябва да се водят търговски войни.

„Ако споразуменията не се спазват, Беларус не изключва напускане на съюза”, подчерта Лукашенко.

Белоруският президент подчерта и своето неотдавнашно заявление, че у беларусите има повече основания за претенции за руски земи, отколкото у Русия за белоруски. По неговите думи, трябва да си идиот, за да претендираш за земи на толкова мощна държава като Русия.

„Това е нереално.Трябва да се успокоим и да приемем, че това беше шега и нищо повече. Но ако след мен някои превърти (и предяви претенции към Русия- бел. прев.), аз мисля, че белоруският народ няма да допусне това”.

РБК

По темата:

В края на 2014г., Беларус премина на разплащане в долари в двустранната търговия с Русия.

Основание за това беше рязката девалвация на руската рубла.От март 2014г. рублата поевтиня два пъти.

Друг аргумент беше разплащането за нефт и газ, което въпреки правилата на съюза, Беларус е задължена да извършва в долари.

Както се вижда, новороденото евразийско отроче на Путин повече плаче, отколкото папка. Не наддава, а линее. Ще видим дали ще порасне при този отрицателен икономически растеж на Матушката, обратно пропорционален на териториалната й лакомия.

Путин здраве да му дава на Евразийското бебе! Дано оцелее, за да им мир и в Сибир ( който пък , рано или късно, ще бъде китаизиран по причини, които всеки може сам да забележи на географската, демографската и икономическата карта на Азия).

Беларус е най-близкият естествен съюзник на Русия и пак се дърпа.

Антируски бунтове, предизвикани от убийство на арменско семейство от руски войник, избухнаха в Армения, която иначе вижда в Русия свой закрилник в историческия си конфликт с Азербайджан.

Какво да очакваме в даден момент тогава от Казахстан с неговото голямо, изкуствено и целенасочено създадено по съветско време руско етническо заселване, на което казахите не се радват особено? Наскоро Путин им припомни с имперска надменност, че държавата им е създадена от Съветския съюз.

Ако в България имаше сили и медии, готови да отговорят на Русия със същото, с което там се гаврят по наш адрес във връзка с българската относителна европейска бедност, то български телевизионни екипи би трябвало да се разходят из евразийския съюз и да наснимат белезите на евразийските несгоди в рамките на пропаганда, показваща ефекта от руския колониализъм. След което подобни филмчета биха могли да бъдат показвани на народите, които Путин се опитва да подмами на своя страна- като гръцкия например ( така, като руските телевизии бълват гадости за българската европейска мизерия под формата на предупреждение за новите кандидати за ЕС, като Украйна, Грузия и Молдова).

В „страховитата” България обаче, посочена от Путин като враг, няма такива „вражески сили”. Моля, руското посолство да му съобщи тази информация, която явно му убягва.

Share on Facebook

В спора около адекватността на самата идея за „Южен поток” многократно беше изтъквано от експерти, че съществуващите мощности за пренос на руски газ към в Европа не само са достатъчни, но са натоварени едва наполовина- при тенденция за намаляващо потребление. Но българските пеликани, накацали по въображаемото трасе на големите пари, свързани с прокарването на въпросния ненужен поток, яростно тракаха с клюнове в отрицание на тази истина.

Днес истината вече се признава от самата Москва, която взима мери да ограничи загубите от собствената си агресивна енергийна политика, с която буквално принуди европейските си клиенти да търсят всякакви алтернативи само и само да намалят ефекта от дългогодишния руски шантаж. „Да ги е яд”, вероятно би трябвало да кажа по този повод, ако трябва да перифразирам злобния изблик на руския шеф на комисията по външна политика в Думата Алексей Пушков, изригнал по този начин срещу България, посочена лично от Путин като виновник за спирането на „Южен поток”..

Ето, че и разширяването на „Северен поток” спира. Да очакваме ли Путин отново да си избере „виновник”? Този път няма как да е България. Макар че, кой знае, може да се окаже, че България е обгазила с недостатъчното си подчинение на плановете на газовата индустрия на Русия, давайки лош пример на придържане към общоевропейската политика, която Путин се опитва да „наказва” по всякакви начини.

Дневник:

“Газпром” е спрял проекта за разширяването на газопровода “Северен поток”, предаде “Ройтерс”. Това е второ отлагане на плановете на компанията за разширяване на европейската й мрежа за последните два месеца.

Наличният капацитет на “Северен поток”, който минава по дъното на Балтийско море и обслужва Германия, е достатъчен за момента и няма непосредствена необходимост от разширяване, аргументират се от компанията.

Председателят на “Газпром” Виктор Зубков заяви, че слабият пазар на газ принуждава фирмата да отложи проекта.

“Когато цената се понижава … е трудно да се реализират тези проекти, а понякога дори не е възможно”, заяви той на конференция във Виена.

Цените на суровия петрол, към които се индексират много от дългосрочните сделки за газ, паднаха с повече от 50% от юни 2014 г., докато цените при краткосрочните сделки на газ във Великобритания, един от най-активните пазари в Европа, паднаха с 25% от ноември 2014 г.

Източници от “Газпром” са заявили пред “Ройтерс”, че решението е свързано и с “усложнената” политическа ситуация.

Фирмата обяви миналата година, че може да разшири “Северен поток” с допълнителна тръба към Великобритания.

Но “не ни беше даден достъп до (немския тръбопровод) Opal. Защо да изграждаме още две разклонения?”, е казал служител на компанията, цитиран от “Ройтерс.

“Северен поток” има две тръби с годишен капацитет от 55 милиарда кубически метра газ, около 10% от нуждите на природен газ на Европейския съюз. Новите разширения трябваше да удвоят това количество.

В началото на декември Русия се отказа от проекта “Южен поток”, който щеше да доставя газ до Южна Европа без да преминава през Украйна, позовавайки се на възражения от Европейския съюз, и предложи подводен газопровод за Турция.

“Северен поток” в момента е натоварен на около половин капацитет, защото “Газпром” придоби само ограничен достъп до Opal, който свързва “Северен поток” в Германия с мрежата на Чехия.

ЕС многократно забавя решението дали да предостави на “Газпром” по-голям достъп до Opal. Това ще даде на компанията достъп да мрежата на Централна Европа, заобикаляйки Украйна като разпределителна точка. Решението се очаква до края на януари.

“Газпром” притежава 51% от “Северен поток”, Wintershall Holding и E.ON Ruhrgas държат 15.5% всяка, а Gasunie и френската GDF Suez – 9% всяка.

“Газпром” обяви миналата седмица, че ще изгражда терминал за втечнен природен газ (LNG) завод край руското пристанище Уст-Луга на Балтийско море и ще превозва LNG към Европа, Индия и Южна Америка.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
1с.л. разтворимо какао
1ч.ч. прясно мляко
1 ½ ч.ч. вода
100г млечен шоколад
½  ч.ч. уиски
щипка сол

Приготвяне:
Горещия шоколад е напитка, която с удоволствие консумирам през зимата. Приготвям си я в домашни условия. В метална касерола наливам прясно мляко и вода. Добавям разтворимото какао и начупен шоколад. Поставям съда на загрят котлон. Бъркам с дървена шпатула, докато се разтопи шоколада. Получавам еднородна смес. Оттеглям тенджерата. Поръсвам щипка сол и похлупвам. Оставям за десет минути да се охлади. През това време разпределям уискито в чаши. Допълвам с топъл шоколад. Напитката е приятна на вкус. Шотландската нотка в коктейла загрява организма. Струва си да опитате!

Съдебният съвет прочете само похвали в доклада на ЕК

"Фрийдъм хаус": Свободата в България не се подобрява вече седма година

Съдиите Вера Чочкова и Теодора Точкова отново са номинирани за главен съдебен инспектор

Правозащитникът Йонко Грозев е избран за съдия в Страсбург

Сдружението „Приятели на Русия” обжалва решението на Столичната община за демонтиране на паметника „1300 години България” в …Стара Загора.

Приятели на Русия? Какво общо има това с 1300 години България? И то в Стара Загора, при положение, че паметникът е в София?

По ясно доказателство за истинската движеща сила зад съзнателно подклаждания реваншизъм на съветския колониализъм в България досега не бяхме получавали.

Елементите на този реваншизъм, като предаността към СССР, Русия, натрапения от нея комунизъм и 1300 години България, са разбъркани концептуално в една обща манджа в казана на русфилството, изразител на войнстващия неокомунизъм. „Логиката” му е следната: дължим комунизма на СССР, а СССР днес е Русия, поради което от Стара Загора настояваме да не се мести един от знаците на съветския приятелски комунизъм от центъра на София.

Другаде бият обаче старозагорските „приятелите на Русия”.

Истината беше призната на една дискусия за съдбата на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, наричан от съветизираната пропаганда у нас Паметник на съветската армия ( макар такъв термин „съветска армия” да не е съществувал през 1944 г., наричала се е официално Червена армия): „ако трябва, ще се стреляме” заради този паметник, заяви най-отговорно председателят на Национално движение „Русофили” в БСП Николай Малинов.

И както се вижда- „стрелят”. Атаката на една от многобройните бухалки на петата колона е задействана в Стара Загора. Тя е предупредителен изстрел в рамките на тази хибридна руска война в и срещу България. Вижда се на какъв абсурд са готови по отношение на обречения паметник пред НДК „приятелите на Русия”, за да направят заявка за истински бойни действия в случай, че страхливите ни управляващи предприемат каквато и да било стъпка срещу гранитната устойчивост на главната по важност за Русия на Путин символика в България, каквато е носещата колона на Петата колона тук- МОЧА в София.

Клишето „днес в София, утре и в други градове” в случая е обърнато обратното: „днес в други градове, утре и в София”.

В София по същото време се съдебна разправа срещу неколцина българи, арестувани по заръка на руското посолство на 8 срещу 9-ти септември миналата година по обвинение за поругаване на МОЧА чрез изписване на…истината върху основата на постамента: „окупатори”. При това окупационният характер на съветското „присъствие” в България в продължение на три години не е плод на публицистична хипербола, а е юридически факт, отменен едва от Парижкия мирен договор, ратифициран на 15 септември 1947 г.

Така стои днес и тук въпросът за истината и лъжата: който пише истината е подсъдим, а защитниците на лъжата я отбраняват съдебно със самочувствието на „приятели на Русия”.

Share on Facebook

Омбудсманът говори пред БНТ. За съдебната система. Естествено, че има гнили ябълки в съдебната система – на възловите места, казва Омбудсманът на удивения Димитър Цонев. Естествено, че ги знам кои са. Естествено, че всеки ги знае. Идете във всеки окръжен град, всеки знае кой ще свърши работа, това е търговска дейност. Естествено, че няма да ги кажа, това значи да не изляза от съда до края на живота си.

В потвърждение –  медиите, които говорят за олигарси, търговия с влияние и гнили ябълки, се радват на интереса на най-разнообразни институции – и, важно е да се отбележи –  между тях не е медийният регулатор.

1. Малко  журналисти информираха за  КТБ, акумулирането на публичен ресурс и финансирането на КТБ-медии  още когато  информацията за  КТБ  се свеждаше до изречението  “Клиентите са ни скъпи.” Санкционираха Икономедия още тогава. КЗК.

За какво? Ето какво казва за нарушението Монитор, годината е 2010 : “В публикация в седмичника Капитал от април 2010 г. дори се посочваше, че НБМГ не е независим издател, а се контролира от трети лица, като например председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. След щателна проверка обаче от КЗК установиха публично известния факт. А именно – че „Нова българска медийна група” е едноличен собственик на капитала на „Телеграф” , „Монитор” и „Политика”. При това в нито една от фирмите не присъстват нито името на Цветан Василев, нито на КТБ.”  Сега е общоизвестно, че НБМГ е закупена с кредит от КТБ.

2. Заради публикации за гнилите ябълки в банковата система издателите на Бивол общуваха с  БНБ.

Посланикът на САЩ се изказа за необходимостта от прозрачност в банковия сектор – и  БНБ веднага излезе със съобщение, че прозрачност има.  КТБ беше тема-табу. Дойче веле,  Ню Йорк Таймс, Економист получиха писма с предупреждения, че ще бъдат съдени.   Дойче веле прекрати отношенията си с Еми Барух и Иван Бедров с обяснението “не заради КТБ”. Така и не се разбра защо.

3. Медии извършвали пазарни манипулации. Изводът е на  КФН.

Било вярно това, което   се потвърждавало от публичните регистри. От друга страна,  да се посочели източниците на информация за проверка. Върховенството на закона изисквало налагането на санкции.

4. И новини от тази седмица.  Проверка в Капитал. БНБ – прокуратура – МВР.

През 2014  БНБ дава пресконференция, на която   представя резултатите от одит на КТБ, но управителят на централната банка Иван Искров оповестява само едно   число – “липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета  в размер на 3.5 млрд. лв.” Одитите не са публично достъпни. “Митът “Отворете здравата КТБ” е публикация, в която се изнасят заключения  на независимите одитори. Половин година по- късно става ясно, че  БНБ  (Нели Кордовска, ръководител на  управление “Банков надзор”)  препраща сигнал до прокуратурата за престъпления по две разпоредби на НК –  за издаване на информация от длъжностно лице и за  разгласяване на банкова тайна. Прокуратурата разпорежда проверки кои лица са имали достъп до информацията,  кое   от изнесеното е предвидена от закона тайна и “справка от съответните лица от Капитал.”

Не е за първи път. И не, не  по всеки сигнал е задължително да се разпитват журналисти:  защото в някои случаи – ако отсъствието на престъпление може да се установи елементарно –  това е обикновен тормоз.

А дали отговорността за  разгласяването на сведения трябва да се носи от журналистиката, е въпрос от  времето на вътрешния министър Петканов.   Преди това: какво ведомствата  обявяват за тайна и защо? Ако се засекретява информация, която уличава институциите в нарушения или в престъпно бездействие,  не е ли задължение на медиите е да посочат този факт?

Все още е януари, от време на време превалява сняг, даже от време на време се задържа, а на мен това ми е напълно достатъчно да продължавам да искам пълна тенджера с топла супа.  Говорим си с Вальо и му казвам, че ще подготвя публикация за френска лучена супа, а той ми отвръща, че толкова много пъти сме я яли, с което иска да каже „Ти имаш публикация за френска лучена супа!“. Завършвам разговора: „Не, нямам публикация за френска лучена супа; да, много пъти сме яли френска лучена супа, но точно тази не сме яли.“

По миналата седмица на курса за испанска кухня, който водих, Ана подхвана тема за тази супа (аха, на курс за испанска кухня нищо не ни пречи да си говорим за френска лучена супа) и обсъдихме колко е лесна за приготвяне, с минимално количество съставки, колко вкусна става и колко много е подходяща за този сезон. Това ми дойде като предложение за вечеря, която да приготвя когато се прибера у дома след урока и дори няма да има нужда да минавам през магазин или пазар. Лук винаги се намира в килера, имам малко замразен пилешки бульон, така че супата ще стане бързо и ще я гарнирам с препечени филийки с каквото сирене ми е останало в хладилника.

След курса потеглям към дома с идеята за бърза и вкусна супа и така се бях замислила в детайлите ѝ, че изведнъж си казах: „Чакай малко! Това е френска рецепта. Не е възможно да е толкова просто. Трябва да има някаква уловка.“ След тази мисъл зарязах правенето на супата за този ден и започнах да чета. Минах през всички рецепти за френска лучена супа в книгите от кулинарната ми библиотека. Направих справка в няколко статии по темата и дори се зачетох в препоръките на Джулия Чайлд, които не знам дали заради превода или може би разликата в годините на издаване на трудовете ѝ, информацията за едно и също нещо се разминава. Много ми се искаше да прочета нещо по въпроса и от Richard Olney, но в неговата книга, която имам не присъства френска лучена супа. Все пак попаднах да един коментар за него, в който пише, че той не одобрява говеждия бульон в супата. При всички положения се оказва, че френската лучена супа не е толкова просто и бързо нещо. Нека разгледаме нейните съставки и времето за готвене.

Бульонът

Преди да започнем да готвим каквото и да е би било добре да имаме хубав бульон под ръка. Специално за френската лучена супа никъде не открих строго написано какъв точно бульон се иска за нея, но всички препоръчват той да бъде говежди (изключение изглежда е Richard Olney, но не мога да бъда сигурна, защото прочетох коментар, а не текст от самия автор). Иначе може да се използва зеленчуков (така супата ще се запази вегетарианска) или пилешки. Не я бях опитвала с говежди бульон, затова си го приготвих от кокали с малко месо по тях, зеленчуци като морков, праз и селъри нарязани на едри парчета и букет гарни състоящ се от магданоз, мащерка и дафинов лист. Бульонът е семпъл, без запичане на кокалите и затова му казват бял, а аз му казвам семпъл.

Лукът

Най-важната съставка, нали? Все пак супата е лучена. Но най-важното за най-важната съставка е начинът и времето за нейното готвене. Лукът трябва да се готви бавно на слаб към умерен котлон докато се карамелизира и придобие цвят на орех. Точно така прочетох – „цвят на орех“. Това е може би най-занимателната стъпка, защото постоянно трябва да се навъртам около котлона за да разбърквам често лука. Обикновено го готвя около 30 минути, но този път реших да бъда по-строга и да докарам онзи орехов цвят, който се иска, затова готвих много бавно цял един час с често разбъркване, което става още по-често към края.

Подправките

Сол и черен пипер на първо, а според някои източници и на последно място. Хм. За къде сме с френска рецепта без букет гарни? Оказва се, че подправките са пожелателни, като в различни коментари по темата срещнах доста по-интересни предложения от магданоз, мащерка и дафинов лист. Хората овкусяват по собствен вкус и това е добре, защото в крайна сметка те приготвят тази супа за себе си, така че тя трябва да им бъде вкусна. Ето какво срещнах като добавка – звездовиден анасон, лют пипер, индийско орехче. По този повод аз си мисля, че и щипка карамфил ще бъде добро попадение. Няма да го добавям в настоящата рецепта и ще заложа само на букет гарни, чиито аромати идват от предварително приготвения говежди бульон.

Алкохолът

Също пожелателен, но за моята супа е задължителен. Алкохолът даже е два вида – сухо бяло вино и бренди. Някои предпочитат червено вино и дори споделят, че самото приготвяне на супата е много добър повод да си отворим бутилка вино. Разбирам ги напълно, готвенето ѝ все пак продължава дълго, трябва да се подкрепяме с малки глътки през това време. Бренди не бях ползвала досега във френските си лучени супи, но гарантирам, че с портвайн също става много вкусна.

Препечените филийки и сиренето

Най-добрата гарнитура, която може да съществува за супа като тази. Хлябът разбира се е бяла багета. Сиренето казват, че трябва да бъде швейцарско с приоритет към грюер, но Джулия Чайлд предлага дори пармезан – самостоятелно или в комбинация с грюер. Ако питаш мен сигурно само първия път съм приготвяла супата с грюер (ужасно скъпо е!) и след това съм препичала филийките с каквото жълто сирене ми се намира в хладилника, даже и с кашкавал. С пармезан обаче не съм опитвала. И все още не съм.

Ситно нарязан шалот за гарниране

Това е нещо ново за мен, но срещнах това предложение в няколко източника и самата Джулия Чайлд също дава предложение за гарниране на супата със суров лук. Мога да си представя комбинацията му със супата, със сигурност ще даде свежест и съвсем лека пикантност на сладкия ѝ фон, а освен това ще я допълни с хрупкава текстура. Не опитах този път. Може би следващият.

Времето

То изглежда така: 10+15+60+40+10+10. Това е равно на 2 часа и 25 минути от взимането на лука от килера до първата хапка от супата. Е как да не си отвориш бутилка вино през това време! Нека поясня сега.

10 Слагам си 10 минути за подготовка. Макар, че първоначалната подготовка е обелване и нарязване на малко повече от килограм лук, което реално може да се свърши за много по-малко време, аз си слагам бонус минути, защото не се знае през това време колко реда сълзи и сополи ще изкарам, последвани от серия кихавици. Ако караш ски и имаш скиорски очила, слагай си ги! Друго, май не помага.

15 Следват 15 минути за задушаване на лука под капак на много слаб огън. Тази стъпка я правя за първи път в лучената си супа и определено има голяма полза от нея, защото лукът омеква, отделят се малко сокове от него и последващото карамелизиране става равномерно без загорели крайчета накрая.

60 Следващият един час е времето, в което най-много имам нужда да си отворя бутилка вино. Докато търпеливо чакам големия обем на лука да спадне наполовина, да стане сладък и почти топящ се, и да придобие цвят на орех, като междувременно го разбърквам често и следя за силата на котлона, си създавам удоволствие от опитването на някое ново за мен вино и внимавам да оставя от него поне 100 мл за супата.

40 Идва ред към търпеливо карамелизирания лук да се добави брашно, вино и бульон. Оставя се да къкри поне 40 минути, като всички източници казват, че колкото повече, толкова по-добре. Ако имаш време, пробвай. Аз вече започнах да изгладнявам от толкова изпито вино.

10 Сега сигурно си мислиш, че супата е готова. Не, не е. Последната стъпка е разливането ѝ в купички и запичане във фурната с филия от багета обилно поръсена с настъргано сирене. За тази стъпка прочетох какво ли не. От печене 20-30 минути на 180ºC последвано от няколко минути с включен грил на фурната, до само няколко минути на грил за да се запече сиренето. Първото вече ми се струва прекалено, второто изглежда логично, но аз се спрях някъде по средата като запекох на 180ºC с включен вентилатор за 10 минути. Напълно достатъчно супата да заври отново и сиренето върху нея да се запече.

Ако се чудиш как ще ядеш този хляб в паницата с лъжица, нека да разкажа – използвай вчерашен бял хляб, който вече е станал твърде твърд и го запечи на грил или в тостер. След като той вече е в супата и е врял с нея в последните ѝ минути ще бъде удобен да се разчупи на парчета с лъжицата. И така наистина е по-вкусно, отколкото да се сервира самостоятелно.

10 Последните 10 минути давам за изчакване. Нали не си мислиш, че веднага може да опиташ супа току-що излязла от фурната с балбукащо сирене отгоре ѝ. Не че не може да го направиш, но трябва да стане много предпазливо с подухване в лъжица и посръбване от супата. Не, не, по-добре не го прави, не искам да се изгориш. Изчакай няколко минутки и пийни малко вино, ако все още е останало нещо в бутилката. После се наслаждавай. С всичките си сетива.

Френска лучена супа

Използвани източници

Книги

• French Cooking: Classic Recipes and Techniques
• French. (The Australian Women’s Weekly Compact)
• Кулинарната мъдрост на Джулия Чайлд

Сайтове и блогове

• thekitchn.com
• theguardian.com
• nytimes.com
• epicurious.com
• seriouseats.com
• smittenkitchen.com

От всичко изчетено, пък и опитвано досега мисля, че няма и не може да има строги изисквания за рецепта като тази. Изводът е, че може да приготвиш супата така, както би ти харесало и за времето, което може да отделиш. И все пак, това е един от най-вкусните варианти, които съм опитвала някога. Единствената уловка тук е времето. Бих приготвяла супата по този начин толкова пъти, колкото мога да си позволя.

За 6 порции.

Продукти:

• 1,200 кг жълт лук
• 3 супени лъжици масло
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 чаена лъжица сол
• прясно смлян черен пипер
• 1/2 чаена лъжица захар
• 3 супени лъжици брашно
• 100 мл сухо бяло вино
• 2 л говежди бульон (рецептата по-долу)
• 50 мл бренди
• 6 филии от бяла багета, препечени
• 150 г настърган грюер

Лукът се почиства от люспите и се нарязва на полумесеци с еднаква дебелина. Ако главите са по-големи, полумесеците се срязват на две.

Избира се достатъчно голям и широк съд, в който да се приготви супата. Загрява се на силен котлон и в него се добавят маслото и зехтинът. Изсипва се лукът и се разбърква за да се покрие с мазнината. Котлонът се намаля до много слаб и съдът се похлупва с капак. Лукът се задушава 15 минути. Не е необходимо да се разбърква.

Когато лукът се задуши, капакът на съда се отстранява и лукът се поръсва със солта, прясно смлян черен пипер и захарта. Силата на котлона се усилва до умерен и лукът се готви около 1 час като се разбърква често. Ако започне да загаря или да полепва по дъното на съда, силата на котлона се намаля. Към края на готвенето разбъркването зачестява. Накрая лукът трябва да е намалил обема си малко повече от наполовина, да е омекнал и да е придобил тъмен кехлибарен цвят.

Към края на готвенето на лука бульонът се завира и се поддържа горещ. Към лукът се добавя брашното и се разбърква около минута. Добавя се виното последвано от бульона. Разбърква се внимателно и се оставя на силен котлон да заври. Когато заври котлонът се намаля до умерен така че супата да къкри и се готви 40 минути до 1 час без капак или с открехнат капак върху съда. През това време бульонът ще се сгъсти от брашното и ще се редуцира леко. Към края на варенето се добавя брендито. Супата се опитва за сол и ако има нужда се добавя, но нека се има предвид, че сиренето също ще даде соленост.

Фурната се нагрява на 180ºC с включен вентилатор. Супата се разлива в огнеупорни купички. Във всяка купчика върху супата се слага по една (може и по две, ако са по-малки) препечени филии от багета. Цялата повърхност на купичките се поръсва с настърган грюер. Така освен върху хляба, сирене ще попадне и в супата. Купичките със супа се слагат в тава покрита с хартия за печене и се запичат за 8-10 минути докато сиренето се разтопи и придобие цвят.

Горещите купички се поставят в чинии и се сервират с тях.

Семпъл говежди бульон

За около 2 литра

Продукти:

• 700 г говежди кокали
• 1 морков
• 1 стрък праз, само бялата част
• 1 стрък селъри
• 1/2 връзка магданоз с дръжките
• 1-2 стръка прясна мащерка
• 2 дафинови листа

Зеленчуците се нарязват на едри парчета и заедно с кокалите и подправките се слагат в тенджера. Заливат се със студена вода, около 3 литра. Тенджерата се слага на силен котлон и се оставя водата да заври. Когато заври котлонът се намаля и бульонът се вари около 3 часа.

Когато е готов от него се изваждат кокалите и зеленчуците с решетъчна лъжица и се прецежда през тензух. Охлажда се на стайна температура и след това в хладилник. Когато бульонът е добре охладен мазнината му ще стегне на повърхността. Обира се с решетъчна лъжица и ако има нужда течността отново се минава през тензух.

Бульонът може да се съхранява до 3 дни в хладилник или 3 месеца замразен.

Френска лучена супа е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана