Съветската армия – защитник на нашето отечество?! Kafene.net 24/02/2015 Kакво почитат депутатите от БСП Снимката e от сайта на БСП – bsp.bg Любен Обретенов Многострадалното ни Отечество се сдоби с неочакван защитник – Съветската армия. Поне така излиза ако се вярва на обясненията на депутати от БСП. На сайта на партията има информация, че вчера, 23 февруари, стотици социалисти и граждани са се събрали пред паметника на Съветската армия, за да отбележат Деня на защитника на отечеството. Преди 1989 г. тази дата се отбелязваше като ден на Съветската армия. И тъй като от съобщението не става ясно защитниците на кое точно отечество са били почетени от БСП Клуб Z попита депутата Георги Свиленски, който е присъствал на събитието. Свиленски призна, че преди 1989 г. този ден се е отбелязвал като ден на Съветската армия. Той не знаеше обаче как точно 23 февруари се е преформатирал в Ден на защитника на отчеството, но бе убеден, че под “отечество” се има предвид България. Соцдепутатът не можа да обясни по каква логика защитниците на България се почитат пред паметника на Съветската армия. “Празниците не ги определям аз, питайте някой историк”, каза Свиленски. Ето обаче какво може да се прочете на сайта rusofilil.bg по темата: Според официалната версия, датата е приета в Съветския съюз през 20-те години, за да се отбележи 23 февруари 1918 година, когато войските на Червената армия нанасят поражение на германските войски край Псков и Нарва. Но по-късно, след изучаване на документите от онова време, историците отхвърлят тази версия: според архивните данни, вечерта на 23 февруари немците са се намирали на 55 км от Псков и на 170 км от Нарва, и никакви боеве не са водени през този ден както според немските, така и според руски архивни документи. Въпреки това, в годините на Великата отечествена война 23 февруари вече е широко отбелязван, точно като ден на първата победа на Червената армия над немците. Оттогава и до ден днешен датата на празника остава неизменна – затова пък няколко пъти се променя названието му. До 1949 година в Съветския съюз се празнува като Ден на Червената армия, от 1949 до 1993 г. празникът официално се нарича Ден на Съветската армия и Военно-морски флот. Тогава отново е преименуван в Ден на руската армия, а преди две години в Ден на защитника на Отечеството. Независимо от това, че първоначално празникът няма никаква връзка с Международния ден на жената, с течение на времето 23 февруари в съзнанието на руснаците се превръща в „празник на всички мъже“ в противовес на 8 март, който традиционно се отбелязва широко в Русия. Изводът е ясен. Депутатите от БСП са винаги готови да поднасят цветя пред паметника на Съветската армия, дори без да са наясно по какъв точно повод го правят. А настояванията на Волен Сидеров България да напусне НАТО вече звучат някак логично, след като именно могъщата Съветска армия е защитник на нашето отечество. Ако оставим настрана ироничните коментари обаче има и един сериозен въпрос. А именно – доколко е редно български депутати да почитат защитници на нечие друго отечество. Темата за това нормално ли е най-големият паметник в София да почита чужда армия се дискутира отдавна, но отново придобива актуално звучене покрай вчерашните чествания.

Share on Facebook

ЕСПЧ осъди България по две сериозни дела за безнаказано расово и религиозно мотивирано насилие

Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите […]

The post Филмът “Съветската история” на български отговаря на въпроса защо Русия нападна Украйна през 2014 година. The Soviet Story (2008) appeared first on ExtremeCentrePoint.

Изт: smallfuel.com

Първо, граматически неправилно е, тоест – неграмотно. Надяваме се, че рекламната ни АУДИТОРИЯ се състои от повече от един човек, нали така? Ето защо, грамотно би било да се обръщаме към нея във второ лице, множествено число, а именно – „вие“.

Второ, вече не е хип, нито е куул, нито е тренди, не е новаторско, стана демоде. Превърна се в болезнено и банално клише. Да назидаваш аудиторията си в първо лице, единствено число, с онзи повелителен тон, който се стреми уж да я подтикне към някакви действия (изяж, изплюй, сдъвчи, изтрий, изпрати, купи) беше модерно само във времената (и между страниците) на списание „Егоист“, тоест – остана си някъде в деветдесетте. На миналия век. Да не казвам столетие и хилядолетие…

Трето, издава липса на уважение. Дори да приемем, че маркетологът се стреми да „скъси дистанцията“ с потенциалния клиент, който в презентацията изглежда като един-единствен човек, с определени потребителски навици и характерни черти, ние не го познаваме този човек, не си пием ракийката заедно и не сме първи приятели, за да му говорим на „ти“. И да му заповядваме. Уважителното обръщение към непознат, дори в единствено число, пак е „Вие“. Пише се с главна буква. Липсата на уважение към хора, от които ни зависи бизнесът, е голям проблем.

Четвърто, така изключваме основните купувачи или, хайде да се изразя професионално, пренебрегваме тези, които взимат основните решения за покупка, а те, в повечето случаи, са жени, дори когато рекламираме мъжки часовници, вратовръзки и бира – да не говорим за детските стоки, за козметиката, за хранителните продукти и за ежедневните стоки от бита. Жените стават все по-самостоятелни финансово, взимат собствени решения за покупка и изискват повече уважение, като купувачи, а уважението изключва обръщението към непознати дами на „ти“. Обърнете внимание на повечето реклами в интернет и в масмедиите – те не само, че говорят на аудиторията си на „ти“, но и се обръщат към нея в мъжки род: „Гладен ли си? Недоволен ли си?“ Ами, ако Тя е добре нахранена и доволна? Какво правим тогава?

Пето, издава ранни признаци на шизофрения. Защо, когато ни влязат в магазина, винаги и задължително се обръщаме към клиентите си на „Вие“, а когато ги облъчваме с рекламни съобщения по масмедиите и в интернет им говорим на „ти“?

Шесто, стадно е, а нали уж се сремяхме към отличителност? Отличително е да се държиш по начин, различен от стадото. Неграмотното, профанско обръщение на „ти“ беше отличително, когато всички знаеха що-годе граматиката и все още се изразяваха правилно. Сега, в годините на KLETA MAJKA BALGARIQ, отличителното е да си грамотен.

Седмо, дразнещо е! Лично мен, като потребител, направо ме вбесява! Особено много ми лази по нервите заповедният тон. Всъщност, не знам кое повече ме дразни – фактът, че непознати хора, които ми искат пари, се обръщат към мен на „ти“ или фактът, че ми заповядват какво трябва да направя, за да ги получат.

Осмо, забравете за клишето, че „няма лоша реклама“. Всъщност, 90% от рекламното съдържание е долнопробен пийс ъф шит. Точно това е причината винаги, когато имат възможност, потребителите да го избягват. Слагат си ад-блокери на браузърите. Или просто сменят канала. А ние си плащаме, за да им досаждаме… После включваме рекламата в цената на стоките и услугите, които се надяваме да купят от нас. Третираме клиентите си като стадо и се чудим защо нещата на българския рекламен пазар били толкова зле. Може би първо трябва да започнем от себе си. И от най-важното, което, парадоксално, в случая е най-евтиното, а именно – съдържанието. Ако демотивираният криейтив екип иска да е навсякъде другаде, но не и в офиса, защото получава афганистански заплати, понеже, нали, сега е криза, пък и е удобно да се възползваш от конюнктурата и да се надяваш, че срещу жълти стотинки ще получиш качествено рекламно съдържание от някакви отчаяни, но талантливи хора, хехе, то дори милиарди да излееш в медия байинг, рекламата ти пак ще излежда (и ще звучи) като хюдж, смокин’ пайл ъф шит.

И девето, за малко щях да забравя: тьи може да знаеш английски, но за българската тьи аудитория това съвсем не е задължително! Използваето на чуждици в текста е напълно умишлено…

Тихомир Димитров

На този въпрос най-лесно ще си отговорите, като се запознаете с повече от красноречивата инфографика, подготвена и публикувана в рускоезичното издание Газета.RU, озаглавена "Експанзия на продукцията и технологиите на Росатом в чужби...

Проверката, разпоредена от Христо Динев, констатира: Няма виновни в следствието за изчезналите тефтери на Златанов

Владимира Янева е подала оставка като шеф на СГС

Екозащитници били заплашвани заради позициите им за ски зона Банско

Продукти:
200г зелен боб
¼ч.ч. ориз
5 средни картофа
2 моркова
¼ глава целина
1 глава лук
3ч.ч. доматен сок
1ч.л. сол
1ч.л. захар
1ч.л. червен пипер
1с.л. девесил
1с.л. олио

Приготвяне:
Яхнийката със зелен фасул е приятна за хапване. Богата е на сос и аромат. Освен зеления боб, добавям ориз и картофи за повече плътност. Почиствам и премивам зеленчуците. Картофите, морковите и целината надребнявам с къдраво ножче. Лукът скълцвам на ситно. Фасулените шушулки срязвам на две. Премивам ориза. Прехвърлям зеленчуците в дълбока тенджера. Добавям чаена чаша вода и доматен сок. Похлупвам и поставям съда на включен котлон. Щом заври яденето, отхлупвам за да поръся сол и захар. Похлупвам и оставям да ври на слаб огън. След около час, махам капака за да поръся червен пипер, девесил и да полея мазнина. Похлупвам и оставям да къкри на изключен котлон. Гозбата става вкусна, ароматна и е подходяща за начало на Постите.

Забелязвам, че много хора приемат всичко, което прочетат за чиста монета и го вместват по някакъв начин в света и в нещата, в които вярват. Под всяка статия на сайтове от типа на НЕ!Новините, има поне 30 коментара, които съвсем на сериозно коментират темата, приемайки написаното за чиста монета. Което, логично, води до популярността на измами от типа на „нигерийски принц иска да прехвърли във вашата сметка няколко милиона долара, честна дума, само ни дайте банковите си детайли“ и хората си ги дават, че и после са възмутени как можело такова нещо, такива измами, такова чудо.

Преди години сигурно щях да съм възмутена, че толкова много хора злоупотребяват с човешката глупост, тесногръдие, наивност, страх (все още има аспекти, в които реагирам остро, например по отношение на здраве), докато днес ми е по-скоро забавно. Забавно ми е, защото всеки носи отговорност за себе си и собственото си поведение. Всеки може да провери информацията, която му/й/им е дадена (изключвам отново здравето… по обясними причини), може да се усъмни или да потърси допълнително мнение. А дори и да не може… критичността е важна.

Всеки е длъжен пред себе си и пред околните си за поведението си и за отношението си. Разбира се, има измамници, които злоупотребяват с хората по начини, по които хората не могат да се предпазят… но моят проблем не е с тях. Моят проблем са кръглите идиоти, които вярват на всяка глупост написана в интернет (казана по телевизията/прочетена във вестника), стига по някакъв начин да затвърждава вярата за света им такъв, какъвто те си го представят: „Някой задължително държи да ги прецака лично, всяка алтруистична дейност е съмнителна по дефиниция, всеки опит за промяна е лош, Европа е гадна и всички са педераси и искат и наште задници, България на три планети, едно време по комунизма колко беше хубаво, ехеее, ние сме супер велики, ама всички ни мразят и ни завиждат, жените вкъщи до печката, кво домашно насилие, като ти прасна един, Путин е страхотен управник, няма смисъл да се гласува, защото  нищо няма да се промени, тия ли ще ми забраняват на мен да не пуша и да не си хвърлям боклука по улиците, това домашните любимци са само докато са малки и сладки, хайде после шут на улицата, кому е нужно да се плащат данъци, това лекарите са всички маскари и аз няма да се ваксинирам, премного благодаря, ви найте ли кво има във ваксините, а?????!111, днес никой не чете книги, щото няма нищо важно там, Луков марш е прекрасна идея“ и прочие такива простотии.

Проблемът е, че е ужасно лесно да се назлобим. Тия са прости, ония са превзети, тия интересничат, ония са необразования, тия са предатели, онези са кретени… и с това само задълбаваме проблема… от телевизията ни заливат глупости, медиите целокупно с някакви жалки опити за изключения, са купени и продадени, здравната реформа е без пулс и в клинична смърт, образователната ни система има проблеми с таблицата за умножение до две, висшето ни е полу-несъществуващо, а пенсионната ни система е полумъртва и бере душа. И нещата стават… все по-зле.

И тук вече идва личната отговорност. Тези проблеми… тъпата, гадна, грозна истина е, че ние си ги причинихме. Ние и нашите родители и техните родители преди това… един неприятен омагьосан кръг, където колкото по-зле стават нещата, толкова повече се оскотяват нещата…
Обаче това ХИЧ не е цялата картина.

Защото докато изброените горе да е вярно… също така е вярно, че стотици хора се записват доброволци и правят всичко възможно, за да помогнат на околните там, където държавата се е предала и отказала. „Човек на годината“ е факт и всяка година има страхотни и невероятни хора, стотици хора протегнаха ръка при наводненията в Сърбия (дори само през моя личен линк към PayPal имаше над 500 клика в първите два дни, когато пуснах статията и след това доста време си имаше сериозен трафик), ДФ Пловдив 112 още ходят и разчистват срутените камъни, въпреки че да влачиш тонове камънаци нито е най-забавния, нито най-интересния начин да си прекараш свободното време, без заплащане и просто защото знаеш, че така е редно. Ужасно много млади хора се завръщат и правят всичко по силите си да променят за добро. На „Млад предприемач“, което наскоро гледах, на първо място бе млада жена, която ще прави проекти за експерименти и уроци, за да заинтересуват подрастващите към физика и химия, в самия конкурс участваха десетки хора, с идеи и желания за надграждане и реализация. Ако за малко изключим абсурдните музикални канали и на Криско поредната чутовна глупост, може да попаднем и на такива страхотни музиканти и групи, които правят невероятна музика и си заслужават да им се отдели времето. На много хора им е втръснала и на шапката ужасно досадните „поредния-дребен-мошеник-и-неговите-драми“ сериалите обаче тук-там вече има и опити за правене на нови неща, на други неща… защото в момента тук има такъв глад за промяна… че всеки може да сбъдне и да сътвори нещо ново.

И ето къде е личната отговорност… не да се тръгне с назлобване и нахейтване, а да се поеме личната отговорност и да се потърси другото, защото него го има… и освен, че го има, може и да се създаде. В едната ситуация имаме кибиченето в локвичката на самосъжалението, в другата я има промяната. За съжаление тази промяна няма да дойде лесно, нито сама или пък вдигането на ръце и мизерното живеене ден за ден, от днес за утре, приемайки всяка гадост, глупост и чакайки крайния ден… затварянето на очите пред проблемите, които ги има, бедността, мизерията, корупцията, омразата, насилието, абдикиралите институции, о, да… правят нещата чудовищно трудни. Обаче докато всеки не се опита някак и с нещо да променим нещата, няма как да стане. Не всеки може да хване частен бизнес и да го развива или да променя света, обаче може да започне с личния пример, с личното си пространство… или просто да си отсява информацията. Да не вярва първосигнално, да стане критичен… да търси някакъв опит за разрешаване или поне за разбиране.

Когато слушах Сидеров да се хвали миналата седмица в едно телевизионно студио като класик на българската журналистика, смътно се съгласих, че имаше нещо такова…Имаше някакъв негов афоризъм в заглавие на в. „Демокрация”, писана в периода, преди от антикомунист да стане върл националист, антисемит, фашизоид, русофил и …борец срещу украинския „фашизъм и антисемитизъм”.

И ето че се сетих: „ Няма по-добър фашизъм от комунистическия”, беше казал този „класик” на българската журналистика, който извървя пълната окръжност от антикомунист до …герой от собствената си статия, в която определя комуниста като най-добрия фашист.

Share on Facebook

Поредна западна медия обръща за пореден път внимание върху нещото, което нарекох в книгата си „Течна дружба 2” в отделна глава „Руският шистов блицкриг срещу България”.

Докато водят шумна кампания срещу Русия заради Украйна, САЩ също така оспорват доминиращото положение на Кремъл на друг фронт – енергетиката в Източна Европа, коментира Voice of America, цитиран от агенция Фокус.

България, която е член на НАТО, разчита на Русия за доставката на 85% от необходимия й природен газ, както и за 100% от ядрените й мощности. Така, страната се оказва на фронтовата линия на този сблъсък.

“За Русия енергетиката винаги е била средство за разширяване на геополитическите й приоритети и за защита на финансовите интереси на определени хора”, заяви бившият министър на енергетиката на България Трайчо Трайков.

“Икономическите печалби са на последно място. Достатъчно на брой хора в България дължат услуги на Русия, така че тази политика е успешна”, посочи той.

Наскоро САЩ обещаха да изпратят енергиен пратеник в София, а освен това полагат усилия да помогнат на американска компания да построи в България ядрена електроцентрала. Вашингтон се опитва и да подпомогне и финансирането на нови газопроводи и газови терминали в региона.

По-рано тази година държавният секретар на САЩ Джон Кери посети България, за да разговаря с властите по икономически въпроси. Кери посочи, че е било отделено много време за обсъждане на енергийната сигурност, подчертавайки, че България трябва да намери нови източници.

Ходът на Вашингтон бе направен на фона на подновените обвинения, че Русия е успяла да блокира търсенето на шистов газ в България чрез държавната си компания “Газпром” и с помощта на сенчеста, но добре финансирана кампания, за да защити доминиращата си роля в енергийната сфера в региона.

“Заедно със силния спад на цените на горивата, хидравличното разбиване е най-голямата заплаха за руското финансово и политическо влияние в Европа и за бъдещето на руските данъчни постъпления”, казва Кийт Смит – бивш посланик на САЩ в Литва.

Той и още няколко бивши американски и европейски представители и енергийни експерти казват, че заедно с чуждестранни консултанти в Брюксел руски длъжностни лица са подкрепяли финансово протестите срещу хидравличното разбиване в няколко европейски страни.”

Логичният въпрос е, след като американски дипломати, западни медии, бивш български министър на икономиката и енергетиката, и дори един нищо и никакъв български блогър пишат и говорят за шистовия блицкриг ( а нарекох тази война така заради нейната скоротечност в рамките на 6 месеца между юли 2011 и януари 2012 г., довела до мораториума на Борисов върху проучванията за природния газ), то защо българската държава мълчи. КОЙ олицетворява българската държава повече от премиера Бойко Борисов, овластен дотолкова, че можеше в края на август да изисква без никакво институционално основание от служебния премиер Близнашки да цензурира споменаването на руските хибридни войни в България в документ на Министерството на отбраната?

Вместо да потърси сметка на службите, които са „проспали” шистовия блицкриг в полза на чужда държава, той ги защитава. Не дава оставка да падне от главата им в лицето на шефовете на съответните служби. Това звучи съучастнически особено от страна на човека, на когото „шистовите революционери” приложиха същата хватка с бунтовете (под)платени поне частично от същите чужди среди, заинтересовани от дестабилизирането на България.

Имам обаче едно предложение към българските журналисти, които имат достъп до високо поставените ни управници. Ясно е, че шефовете на тайните служби се крият удобно срещу неприятни въпроси зад маската на секретността и държавната тайна. В държавата, която пропадна вече на 106 място в световната класация по свобода на словото, далеч зад някои африкански демокрации, не можем да очакваме медиен пробив в крепостите на мълчанието в тайните служби. Но има много просто решение на въпроса, стига да има и „любопитни” репортери и водещи на радио-телевизионни предавания.

Колеги, питайте, ако обичате, днешния вицепремиер Ивайло Калфин, поради что се срами да си признае под чия диктовка нахлу в предизборната си кампания за президент, издигнат от БСП през лятото на 2011 г., с нечуваната до онзи момент от невежата по темата публика теза, че най-важното нещо за България е да се бори срещу американците, които искат да ни дупчат родината, за да я отровят в търсене на печалби от шистов газ? Кой му спусна тази задача, изговорена от него като приоритет по онова време? И това ли е същият КОЙ, който за тези заслуги направи Калфин високо поставен ортак на същата тази власт днес, чиито премиер Борисов солидарно атакуваше през 2011 заедно с „шистовите революционери”, един от които се похвали в интервю за Ал. Симов във вестник „Дума”, че след успешната „шистова революция” ще приложат революционната си схема и за свалянето на Борисов?

С какво друго Калфин е толкова неустоим за иначе отмъстителния Борисов, че трябваше да стане негов заместник в правителството днес, ако не с протекцията на по-висша инстанция?

В предишния си мандат, когато Борисов се репчеше на всички и за всичко, на няколко пъти сме го чували да се шегува властнически ( а дали пък не си и вярваше?), че над него е само Началника, т.е. Господ. Днес е сменил тактиката, оставяйки други да говорят, каквото им е наредено от негово име, поради което ни кара да тънем в догадки кой всъщност му е Началника, ако не същият, способен да командва дистанционно Петата си колона в България.

Share on Facebook

За втори път , леката РН 'Съюз-2.1в', ще бъде изстреляна през лятото на 2015, това е заявил пред журналисти командващия на руските ВВКО ген-майор Алкександър Головко.