Отговорност

02/24/15 08:25
(http://eneya.wordpress.com/)

Забелязвам, че много хора приемат всичко, което прочетат за чиста монета и го вместват по някакъв начин в света и в нещата, в които вярват. Под всяка статия на сайтове от типа на НЕ!Новините, има поне 30 коментара, които съвсем на сериозно коментират темата, приемайки написаното за чиста монета. Което, логично, води до популярността на измами от типа на „нигерийски принц иска да прехвърли във вашата сметка няколко милиона долара, честна дума, само ни дайте банковите си детайли“ и хората си ги дават, че и после са възмутени как можело такова нещо, такива измами, такова чудо.

Преди години сигурно щях да съм възмутена, че толкова много хора злоупотребяват с човешката глупост, тесногръдие, наивност, страх (все още има аспекти, в които реагирам остро, например по отношение на здраве), докато днес ми е по-скоро забавно. Забавно ми е, защото всеки носи отговорност за себе си и собственото си поведение. Всеки може да провери информацията, която му/й/им е дадена (изключвам отново здравето… по обясними причини), може да се усъмни или да потърси допълнително мнение. А дори и да не може… критичността е важна.

Всеки е длъжен пред себе си и пред околните си за поведението си и за отношението си. Разбира се, има измамници, които злоупотребяват с хората по начини, по които хората не могат да се предпазят… но моят проблем не е с тях. Моят проблем са кръглите идиоти, които вярват на всяка глупост написана в интернет (казана по телевизията/прочетена във вестника), стига по някакъв начин да затвърждава вярата за света им такъв, какъвто те си го представят: „Някой задължително държи да ги прецака лично, всяка алтруистична дейност е съмнителна по дефиниция, всеки опит за промяна е лош, Европа е гадна и всички са педераси и искат и наште задници, България на три планети, едно време по комунизма колко беше хубаво, ехеее, ние сме супер велики, ама всички ни мразят и ни завиждат, жените вкъщи до печката, кво домашно насилие, като ти прасна един, Путин е страхотен управник, няма смисъл да се гласува, защото нищо няма да се промени, тия ли ще ми забраняват на мен да не пуша и да не си хвърлям боклука по улиците, това домашните любимци са само докато са малки и сладки, хайде после шут на улицата, кому е нужно да се плащат данъци, това лекарите са всички маскари и аз няма да се ваксинирам, премного благодаря, ви найте ли кво има във ваксините, а?????!111, днес никой не чете книги, щото няма нищо важно там, Луков марш е прекрасна идея“ и прочие такива простотии.

Проблемът е, че е ужасно лесно да се назлобим. Тия са прости, ония са превзети, тия интересничат, ония са необразования, тия са предатели, онези са кретени… и с това само задълбаваме проблема… от телевизията ни заливат глупости, медиите целокупно с някакви жалки опити за изключения, са купени и продадени, здравната реформа е без пулс и в клинична смърт, образователната ни система има проблеми с таблицата за умножение до две, висшето ни е полу-несъществуващо, а пенсионната ни система е полумъртва и бере душа. И нещата стават… все по-зле.

И тук вече идва личната отговорност. Тези проблеми… тъпата, гадна, грозна истина е, че ние си ги причинихме. Ние и нашите родители и техните родители преди това… един неприятен омагьосан кръг, където колкото по-зле стават нещата, толкова повече се оскотяват нещата…
Обаче това ХИЧ не е цялата картина.

Защото докато изброените горе да е вярно… също така е вярно, че стотици хора се записват доброволци и правят всичко възможно, за да помогнат на околните там, където държавата се е предала и отказала. „Човек на годината“ е факт и всяка година има страхотни и невероятни хора, стотици хора протегнаха ръка при наводненията в Сърбия (дори само през моя личен линк към PayPal имаше над 500 клика в първите два дни, когато пуснах статията и след това доста време си имаше сериозен трафик), ДФ Пловдив 112 още ходят и разчистват срутените камъни, въпреки че да влачиш тонове камънаци нито е най-забавния, нито най-интересния начин да си прекараш свободното време, без заплащане и просто защото знаеш, че така е редно. Ужасно много млади хора се завръщат и правят всичко по силите си да променят за добро. На „Млад предприемач“, което наскоро гледах, на първо място бе млада жена, която ще прави проекти за експерименти и уроци, за да заинтересуват подрастващите към физика и химия, в самия конкурс участваха десетки хора, с идеи и желания за надграждане и реализация. Ако за малко изключим абсурдните музикални канали и на Криско поредната чутовна глупост, може да попаднем и на такива страхотни музиканти и групи, които правят невероятна музика и си заслужават да им се отдели времето. На много хора им е втръснала и на шапката ужасно досадните „поредния-дребен-мошеник-и-неговите-драми“ сериалите обаче тук-там вече има и опити за правене на нови неща, на други неща… защото в момента тук има такъв глад за промяна… че всеки може да сбъдне и да сътвори нещо ново.

И ето къде е личната отговорност… не да се тръгне с назлобване и нахейтване, а да се поеме личната отговорност и да се потърси другото, защото него го има… и освен, че го има, може и да се създаде. В едната ситуация имаме кибиченето в локвичката на самосъжалението, в другата я има промяната. За съжаление тази промяна няма да дойде лесно, нито сама или пък вдигането на ръце и мизерното живеене ден за ден, от днес за утре, приемайки всяка гадост, глупост и чакайки крайния ден… затварянето на очите пред проблемите, които ги има, бедността, мизерията, корупцията, омразата, насилието, абдикиралите институции, о, да… правят нещата чудовищно трудни. Обаче докато всеки не се опита някак и с нещо да променим нещата, няма как да стане. Не всеки може да хване частен бизнес и да го развива или да променя света, обаче може да започне с личния пример, с личното си пространство… или просто да си отсява информацията. Да не вярва първосигнално, да стане критичен… да търси някакъв опит за разрешаване или поне за разбиране.