Един откровен разговор със Събина на тема жени и правото на всеки да е най-доброто си Аз

В продължение на темата за жените в женския месец си говорим със Събина и мисля, че е доста любпитно:

Защо, според теб, хората толкова се вглеждат в разликите между мъжете и жените?

Според мен причините основно са две. Първо, защото независимо да ли искаме да го признаем или не разлики има. Не само в пола, но и в начина по който двата пола мислим, действаме, възприемаме нещата и най-вече в начина по-който реагираме.

Втората причина са стереотипите, с които всички ние сме израснали. Ако не в семейството, то в обществото. Според тях жените и мъжете имат определени роли. Жената е майка, домакиня, работи в сянката на мъжа. У нас жените традиционно работят, от една страна защото има наследство от комунизма да докажем, че жената може да е багерист, танкист и всякакъв -ист. От друга жената у нас работи, защото няма как – един доход трудно стига.

Въпреки това имаме стереотипи за типовете професии, които жените могат да изпълняват – жената е медицинска сестра, мъжът е лекар, например.

Имаме и дори стереотипи за успелите жени в бизнеса. Те са жени, дъщери или любовници на някой. И за съжаление, това в повечето случаи и вярно, но не винаги – има и примери, които опровергават това. Проблемът обаче се задълбочава, когато този тип жени се промотират и останалите остават с впечатлението, че това са начините жена да успее и се примиряват. Жената в бизнеса може само да е сянка на мъжа.

Как можем да променим това?

Можем да променим начина, по който възпитаваме и дъщерите и синовете си. Това сработва трудно и е дългосрочна, съответно несигурна инвестиция, но няма друг начин. Трябва да започнем да възпитаваме децата на предприемачаство и да започнем да променяме начина по-който възприемат джендър ролите. Това е усилие на много нива – на училището, на родителите и на цялото общество. Вече виждаме чудесни примери в чужбина, които у нас за съжаление дори много жени отричат. Защо ни е да има Леми – куклата с размери на средностатистическа жена, нали куклата е мечта, тя трябва да кара момиченцата да се стремят към нещо по-добро. Съжалявам, но отричането и борбата със собственото ни тяло, болемията и ненужната козметична хирургия не са точно нещо по-добро.

В България проблемът с джендър ролите е сериозен и защото е силно залегнал в начина по който мислят дори жените, не само жените. Жените у нас масово не разпознават домашно насилие или сексуален тормоз. Счита за нещо нормално и дори тотално липсва емпатия към този вид разговори. Видяхме няколко примера през изминалите месеци.

Междувременно масовите медии непрекъснато промотират и показват като примери за подражание точно типа жени, за които говорихме по-горе – нечия любовница, нечия дъжещя. Едни и същи момичета се въртят от ръка на ръка на едни и същи синове и известни босове и това са момичетата, които виждаме всеки ден по телевизията, това са женските модели на подражание.

Тук аз виждам нашата роля – на Интернет и новите медии. Ако аз, ти, другите жени блогъри не говорим за това, не вадим на преден план точно другия тип примери, няма кой. Нещата се променят и с говорене, с показване на положителните примери. Трябва да създаваме “вълни”, които да достигат до все повече и повече хора и да ги карат да мислят.

Кое те ядосва най-много в цялата тази “битка”? Ти кога я усещаш най-вече?

Ядосва е силна дума, но нещото което ме изненадва е въпросът от страната на мъжете: Нас как ни интересува това? Как ме засяга този разговор като мъж? Ами засяга ви. Не живеем във вакуум разделени на мъже и жени. Всеки мъж има майка, сестра, гадже, дъщеря! Да кажем, че майките ви са живели в други времена; да кажем, че ви е по-удобно жените ви да работят по 10 часа, да се прибират, за да готвят, пишат домашни с децата, чистят къщата и прочие, ами дъщерите ви? Ако утре някой каже, че дъщеря ви, че не може да има частен бизнес, защото не е ничия любовница? Или че няма да бъде повишена, защото за същата позиция има мъж кандидат? Това е разговор важен за развитието на цялото общество, не само на индивиди.

Мъжете много обичат да казват, че в бизнеса няма мъже и жени, има резултати. Жената или се справя или не. Само че тези резултати са базирани на това, че бизнесът е мъжки спорт и често, за да ги покрие жената просто трябва да е мъж. Аз мисля, че е време да мислим и бизнесът като цяло през женска перспектива и да видим дали всъщност не можем да го направим по-отговорен, по-хуманен с помощта на женските качества. В края на деня бизнесите, които се концентират само върху печалба и растеж на всяка цена не носят стойност за обществото ни. Погледнато в дългосрочен план повече вредят от колкото допринасят. Мисля си, че тук жените могат да изиграят важна роля.

Кога аз я усещам. Не бих казала, че съм усещала задължително натиск защото съм жена. Винаги е било заради личните ми качества – заради това, че не съм склонна да си мълча, че винаги искам да променя нещо към по-добро, че се отдавам – понякога твърде много или че ужасно ми личи, когато нещо в работата ми ми е скучно и не виждам смисъл.

Но аз съм типа човек, който няма нужда една “битка” да е лична, за да я води. Дори напротив, понякога отстрани ми е по-лесно. Имам особена слабост към under dogs и на 31 години, колкото и да е наивно, все още искам нещата да са честни и добрите, умните и смелите да печелят накрая. Много искам животът и обществото да са справедливи и всеки да има право да е най-доброто си Аз, което автоматично прави темата за жените важна за мен.

Още по темата:
Как да окуражим жените-предприемачи
и Жената в България готви, пере, чисти …

за илюстрация – любима картина на Пикасо

Прочети цялата новина http://smiling.webreality.org/blog/?p=7448

Свързани новини: