Руски окупатор се гаври с жертвите на съветско-руските окупации

03/06/15 10:51
(http://ivo.bg/)

Руски окупатор се гаври с жертвите на съветско-руските окупации

Клуб Z публикува текста на видеоклип със съветска шовинистична пропаганда, в която анонимен, но представителен за днешната руска шовиинистична истерия автор, се гаври с жертвите на руско-съветския окупационен нагон, изнасилвал десетки народи през вековете.

Текстът, който събирал големи симпатии в Русия, си заслужава репликата в ivo.bg-най-напред с конкретни отговори на конкретни лъжи, а накрая и от българска гледна точка.

Ето какво съдържа най-новият „шедьовър” на пропагандата, прославяща руския агресивен шовинизъм:

“Здравейте! Аз съм руски окупатор. Това е моята професия. Така се стекоха нещата исторически.”

“Аз окупирах Сибир. Сега там добиват петрол, газ, алуминий и още сума ти полезни неща. Сега там има градове, в които се извисяват многоетажни къщи, има детски градини, топла вода и болници. Сега там не може да бъде продадена жена за връзка кожи от самур, както е било преди руснаците.

Отговор на гордостта от днешната сибирска мизерия, ivo.bg: Ако разработването на Сибир беше довело до стандарт на живот, поне малко близък до западния, българите щяха да емигрират след колабирането на социалистическия „рай” в съветска България в Сибир, а не в Канада.

Аз окупирах Прибалтика. И застроих със заводи и електроцентрали нейните села. Прибалтика произвеждаше висококачествени радиотехника и автомобили, славеше се със своите парфюми и балсами. Помолиха ме да си тръгна оттам. Сега там добиват само шпроти, а част от населението чисти тоалетните чинии в Европа.

Отговор на лъжата за балтийската бедност от ivo.bg: В интервю за агенция Блумбърг, цитирано от сайта Клуб Z днес, естонският президент Томас Хендрик Илвес опровергава : … бариера на Естония срещу руската агресия е относителното икономическо благополучие на страната. За последните 20 години брутният вътрешен продукт на глава от населението нарасна шест пъти, примерно до 18 000 долара. (В Украйна БВП нарасна само три пъти до 3000 долара.) Затова Илвес е убеден – и моите ( на интервюиращия руски журналист- бел. авт.) разговори с рускоезични граждани в Талин го потвърждават – че руснаците няма да станат пета колона на Путин, ако той се опитва да предизвика бунт, както направи в Източна Украйна. Като цитира неотдавнашното подигравателно изказване на Путин, че украинската армия губи срещу “довчерашни миньори и трактористи”, Илвес каза: “Миньорите в Донбас печелеха по 150 евро месечно. Миньорите в Естония, в региона, където по-голямата част от населението са руснаци, печелят от 1800 до 2000 евро месечно и такива пари те никога няма да спечелят, ако тези територии станат част от Майка Русия.”

Аз окупирах Централна Азия. В голите степи построих заводи, канали, космодруми, болници и стадиони. Там строяха космически ракети и самолети, развиваха промишлеността, отглеждаха пшеница и памук за цялата страна. Помолиха ме да си тръгна оттам. Сега там развиват американски кредити и отглеждат коноп, а част от населението замина да работи по строежите на бившите окупатори.

Отговор на наглостта за азиатския просперитет в рамките на СССР: Ако има нарицателно за невероятен икономически просперитет, постигнат за рекордно кратко време в наши дни, това е скокът в бъдещето, осъществен от т.н. „азиатски тигри”. Става дума Южна Корея, Тайван, Сингапур и др. -за Япония, а напоследък и за Китай, възприел пазарната икономика като противовес на стария съветски модел на „плановото стопанство”, да не говорим. Тези тигри обаче не се въдеха в СССР, а постигнаха изумителното си развитие противно на всичко онова, което беше комунизма : благодарение на свободното предприемачество, свързано със свободния свят. На техния фон построеното от СССР в Азия е жалка картинка. Бягството от нея на милиони русифицирани азиатци в петролното шейхство на крал Путин е последица именно от „съветския просперитет” в съветските азиатски колонии. А защо няма европейци, включително от осмиваната днес в Русия бедна България, желаещи да работят и да се заселят в Русия, това е въпрос, на който окупаторът няма как да отговори.

Аз окупирах Украйна. Заедно с украинците строях самолетни двигатели, кораби, танкове и автомобили ( като „Запорожец”, колата – шампион по подигравки сред нещастните потребители от съветския лагер- бел. ivo.bg). Помолиха ме да си тръгна оттам. Сега там разрушават всичко, което е останало от окупатора. При това там не строят нищо ново освен безкрайни майдани и диктатура.

Отговор на цинизма по отношение на Украйна: И в други окупирани земи съветският окупатор е оставил кървави следи, но точно на Украйна да се натяква, че не цени руското наследство, при 6 до 9 милиона съзнателно унищожени с глад от руските болшевики украинци по време на гладомора 1932-33 г., е цинична наглост, която надхвърля по мащаби дори територията огромната Русия.

Да, аз съм окупатор. И ми омръзна да се извинявам за това. Аз съм окупатор по унаследено право. Аз съм агресор и кръвожаден изрод. Бойте се!

Аз съм този, който изтърпя зверствата на полските нашественици по време на Смутата. (Така се нарича периодът на шведско-полската интервенция в Русия през 1609-1618 г. – б.р.) Но как завърши тяхната интервенция?

Аз съм този, който подпали Москва, за да не я предаде на Наполеон. Но как свърши Наполеон?

Аз съм този, който беше в окопите край Волоколамск и му беше ясно, че нацистите няма да бъдат спрени. Къде са сега тези нацисти? Къде е проклетият им Хитлер?

При мен у дома идваха всички, които не ги мързеше. Турци, англичани, поляци, немци, фрацузи… Земята стигна за всички – по 2,5 метра на човек. (Става дума за площ от 2,5 квадратни метра, стигаща за погребението на един човек – б.р.).

Разберете, не ми трябва лицемерната ви свобода. Не ми трябва гнилата ви демокрация. Чуждо ми е всичко, което наричате “западни ценности”. Аз имам други интереси. Учтиво ви предупреждавам за последен път – не се навирайте. (Тук е повече от явна асоциацията с “учтивите хора”, както бяха наречени руските войници без опознавателни знаци, нахлули в Крим още преди референдума за отцепване от Украйна – б.р.).

Аз строя мира. Аз обичам мира. Но мога да воювам по-добре от всички.

С уважение,

Руският окупатор”

На арогантната руска пропаганда може да бъде отговорено и с пример от България- не само от 19-ти век, когато Русия налага на българите „Окупационен фонд”, с които българите да си платят за окупацията ( защото Русия не е имала ни най-малко намерение да освобождава от себе си завзетите от Турция български земи). Сумата, поискана от руските окупатори ( репарации, наложени на победен народ) се равнява на 53 тона злато. Тя обаче така и не е била изплатена докрай поради болшевишката революция, която отменя всички международни договори на руската монархия. Докато за съветската окупация българите си плащат до стотинка, както читателят може да види от откъс от книгата ми „Течна дружба 3”, по-долу.

«Съветска окупация на България датира от 8.09.1944 до 15.12.1947г. Пропагандата обаче ражда мита за освобождаване и спасяване на България от СССР …чрез окупацията й.

Подробностите са описани в книгата “Третата нацационална катастрофа” на Веселин Ангелов ( 2005г.)

Сталин установява диктатура на Петата колона, крепена от Червената армия. Тя подписва на 28.10.1944г. Съглашение за примирие, според което България се задължава да плати на СССР, както следва:

– по чл. 3 -33 милиона златни швейцарски франка на новата ни “освободителка”;

– по чл. 9 -още 52 милиона златни франка;

– по чл. 15 и член 16 -1 милиард швейцарски франка;

– плюс изгребаните до шушка златни запаси от БНБ;

– плюс ограбеното неизчислимо количество народно богатство, защото сме били победена страна във войната, макар че не е имало нито един български войник на фронта срещу СССР и макар че България е дала над 30 000 убити млади български мъже и над 50 000 ранени и осакатени в т.нар. Отечествена война – грешна формулировка на най-ненужната война, която е водила България в своята история.

Изцяло по настояване на СССР победителите не признават България за съвоюваща. Родината на фашизма Италия, (която воюва с всички, включително и със СССР) е обявена на Парижката мирна конференция през 1947 г. за съвоюваща, но не и България. Така се отрича приносът на българската армия, макар и подчинена на 3-ти украински фронт. СССР черпи свои имперски изгоди от статута на България на победена, окупирана държава. Затова го поддържа. Затова и взема много трофеи от Българска територия. Изнася ги с влакове. Краде тонове български архиви, и ги третира и до днес като трофейни документи. Последователна е политиката на СССР и Русия да лишава българските историци от достъп до откраднатите от България в условията на окупация документи. Така се дава простор на фалшификация и манипулация на българската история от русофилите.

ЦЕНАТА НАСЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ

Тя е 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 млрд. лв. разходи на България при участието й във войната срещу Германия; 30 млрд. разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв.; разходи за обезщетения, пенсии и еднократни помощи – 10,9 млрд. лв.

Целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля 3 пъти приходната му част от 43 млрд. лв. Като най-разорително за българското стопанство е изпълнението на финансово-икономическите задължения, произтичащи от чл. 15 на Съглашението. То задължава българското правителство да предоставя парични средства, огромни количества храни, стоки, въоръжение, извършването на ремонти и използването на материали за тях и услуги за Съветското главно командване.До края на октомври 1945 г. те възлизат на над 26,1 млрд. лв.

Според последния подробен доклад на БНБ от май 1947 г. само по този член от Съглашението разходите на страната възлизат на огромната сума от 35, 9 млрд. лв. Заедно с разходите по останалите точки от договора сумата нараства на 38,9 млрд. лв.

Финансовата криза, която е обхванала България, продължава и след приключването на войната. През 1946 г. държавния бюджет не се изпълнява. Приходите достигат до 39 млрд. лв., а разходите са 65 млрд. лв. Заради огромните разходи, свързани с войната и изпълнение на Съглашението за примирие, рязко намаляват и капиталните вложения в производствения сектор, което предизвиква дълбока икономическа криза.

От 46,8 млрд. лв. През 1944 г., реалният национален доход през 1945 г. достига едва до 26 млрд. лв. Кризата в българското стопанство и международната изолация се отразяват тежко и на външнотърговските операции. През 1945 г. страната реализира една 1/3 от обема на българската външна търговия. В сравнение с 1939 г. вносът достига 20 %, а износът – 40%.

Съюзната контролна комисия, с преобладаващо съветско участие, създадена за изпълнение на Съглашението по примирието, не прави никакви отстъпки и облекчения по отношение на разходите на страната за издръжка на съветските войски.

За да избегне очертаващия се срив на държавните финанси, предизвикани от огромните разходи, правителството прибягва до драстични мерки, които нито едно управление дотогава в България не е провеждало. Предприема се ход за ограничаване на банковото обращение. Операцията се извършва от 1 до 16.03. 1947 г.В резултат на нея в банките насилствено са събрани голяма част от паричните наличности на населението, извадени са от употреба старите съкровищни бонове, които преди това поради значителния си обем са използвани като платежно средство и силно е ограничена банкнотната маса в обращение.

За мащабите на извършеното ликвидиране на паричните ресурси говорят данните на БНБ. Преди обмяната в обращение е имало 39 млрд. лв. В банкноти и 31 млрд. в съкровищни бонове. От общо 70 млрд. лв. От населението, държавните и частните предприятия са иззети 69 млрд. лв. След обмяната цялото парично обращение е сведено до 21 млрд. лв.

Тежестите на обмяната остават за сметка основно на обикновените граждани, като само от тях принудително са събрани 49,5 млрд. лв. Създаването на условия за стабилизиране на финансите е платено с цената на жестоко ограбване на спестяванията на населението и рязкото свиване на покупателната му способност.

Политическата и социалната цена, която българският народ плаща по време на съветската окупация – убийствата без съд и присъди след 9.09. 1944 г., т. нар. Народен съд, с който е ликвидиран елитът на нацията, създаването на лагерната система по съветски образец, изселванията на няколко хиляди семейства, скалъпени съдебни процеси са елементи от националната катастрофа, причинена на България от съветските колонизатори.

Разходи за издръжка на чужди армии в България (1941-1947)

Германската армия на българска територия, без да окупира България, от 1.03.1941- 6.09.1944г. , за 3 години и 6 месеца – 3 656 8520 000 лева;
Съветска армия – истинска окупация на България:

а/ от 8.09.1944 до юли 1945 – 24 732 507 596 лв.;

б/ от 8.09.1944 до декември 1947г. 3 години и 4 месеца – 82 000 000 000 лв.”.