Освен за „Интерфакс” и за радиостацията на „Комерсант” вицепремиерът Ивайло Калфин е успял да даде в рамките на краткото си посещение в Москва на 3 март и още едно интервю.

Дали българският премиер знае, че заместникът му Калфин въздиша в Москва по енергийните проекти, с чиято кончина той,  Бойко Борисов,  се хвали в случаите, когато иска да (по)каже, че бил опонирал на Кремъл?

Ето още информация по темата за двойната игра на тандема Борисов – Първанов\ Калфин , която се вижда от интервюто, преведено за ivo.bg от Васил Костадинов.

Вице-премиерът на България Ивайло Калфин за закриването на „Южен поток”: „Това е загуба за отношенията ни”

Калфин разказа пред „Московский комсомолец” за ефекта от санкциите и за позицията на София за „Турски поток”

Закриването на проекта “Южен поток” беше загуба за отношенията между Русия и България. Това в интервю за „MK” ​​заяви вицепремиерът на балканската страна Ивайло Калфин в Москва. Заместник-премиерът на българското правителство обясни също и позицията на София за „Турски поток” и разказа дали Европа може да намери алтернатива на руския газ.

- Променили се нещо в руско-българското сътрудничество в енергийния сектор след закриването на проекта „Южен поток”?

– Разбира се, промени се, защото “Южен поток” не е само “Южен поток”. Преди няколко години работихме заедно по създаването на няколко големи проекта, които имаха не само двустранно, но регионално и европейско значение. „Южен поток” беше такъв проект. Имаше и АЕЦ „Белене” и т.н. Сега политически ние нямаме голям проект, който да отговаря на тези условия – да имат регионално и европейско значение за нас, за да го развиваме … Така че аз мисля -прекратяването на “Южен поток” е загуба за отношенията ни.

- Европейските санкции срещу Русия отразиха ли се някак на нашето сътрудничество? Подкрепя ли България тези мерки?

– България често в Европейския съюз изразява свое становище преди да се вземат решения. След това, когато се вземе решение, то в общо. Има държави и лидери, които говорят по различен начин. Ако те изразят мнението си при дискусията за санкциите, тогава ефект ще има. Вие знаете, че в ЕС има консенсусни решения. Както знаете, санкциите срещу Русия са свързани с процесите в източната част на Украйна. За икономическите последици – те са много ясни за нас – това е негативен ефект върху нашата икономика. Надявам се, че всички политически условия ще бъдат изпълнени възможно най-скоро, така че да не говорим повече за санкции.

- Ако се върнем към “Южен поток”, водят ли се все още в България спорове за неговото закриване? Как българите реагираха на закриването на проекта?

– Мисля, че в България по повод „Южен поток” има декларативен консенсус. Има много хора с различни мнения, но като цяло – в България не съществува политическа сила, която е против „Южен поток”. Така че мнението ни е еднозначно.

- В нашата преса много често се тиражира информацията, че за замразяване на проекта от България повлия ЕС. Имало ли е наистина някакъв натиск от Европа?

– Не бих казал. Вярно е, че в рамките на няколко месеца беше намалено темпото на работа там … Освен този период от няколко месеца, когато предишното правителство спря всички процедури, никакви други действия, насочени към спирането на “Южен поток”, не е имало. Проблемът бе в това, че България и другите страни от ЕС поискаха от Европейската комисия да контактува с “Газпром” и Русия, за да се съгласуват всички условия и изисквания на европейското законодателство. Искаше ми се да видя по-голяма активност на бившата Европейската комисия, водена от г-н Барозу. Комисията, навярно, не беше достатъчно активна. Когато предоставихме на Европейската комисия преговорите с “Газпром”, тогава най-вероятно, загубихме тази подкрепа, която имаше проекта.

- Според някои оценки, България е зависима от руския газ около 85%. Планира ли вашата страна да намали зависимостта си от Русия в това отношение, и ако да, как?

– Нека да видим какво ще се случи. Ние имаме доставки от Русия през Украйна в момента. България е транзитна страна. Ако има друго решение от Русия – „Турски поток” или нещо друго – ще видим при какви условия ще стане. Потреблението в България не е толкова голямо. Три и половина най-много – четири милиарда кубически метра годишно (в друго интервю за КомерсантFM – 3-4 милиона). Но за нас беше важен и транзита на руски газ. За българската икономика може да осигурят различни варианти. Контактуваме с всички свои съседи. Сега ЕС прави тръбопроводна мрежа, в Гърция има възможност да се доставя газ. Така че технически е възможно. И още – ние правим сметки, каква ще бъде цената за това. В Черно море също се провеждат допълнителни работи по разработването на нови находища. Така че проблемът не е само в българското потребление … Предполагам, че ще се намерят други източници. За мен големият проблем са доставките на руски газ за Европа. Мисля, че ние трябва да мислим в такъв мащаб …

- Вие казахте за „Турски поток”, че България е готова да разгледа условията на проекта. Според предварителните оценки, колко това е в интерес на вашата страна?

– Разбира се, за нас е по-добре, ако руски газ се доставя директно до европейските страни. Знаете, че ЕС създава енергиен съюз … Когато газът се доставя посредством друга държава, могат да възникнат проблеми. Вторият проблем – не знам как ще се развият споразуменията между Русия и Турция. Преди това имаше много преговори с Турция за „Набуко”, а също и за други проекти. Турция винаги е настоявала, че тя не е транзитна държава, а държава, която купува и продава газ. Ако има допълнителен процент посредници, които доставят руски газ за Европа, мисля, че това е много по-лошо за икономическите условия за доставка. Така че засега все още нищо не е известно. Когато разберем как ще бъде доставян този газ, ще разберем какви допълнителни условия ще постави този посредник, ще бъдат ли те приемливи, а след това ще можем да определим отношението си към него.

- Българския министър-председател Бойко Борисов заяви, че страната ви има желание да размрази проекта „Набуко”. Каква е причината за това и дали в тази идея има перспектива?

– “Набуко”, както знаете, беше голям проект за снабдяване с кавказки, каспийски и арабски газ за Европа. След това проектът се раздели на две части: „Набуко-изток” и „Набуко-Запад”. Сега „Набуко-Изток” вече е „Танап” (TANAP) – проект, който минава през Турция, и продължава като Трансадриатически газопровод (Trans Adriatic Pipeline) през Гърция и Италия, т.е. минава през южната част на Европа. А това, което беше замислено като „Набуко-Запад” – от Турция през България до Австрия – този проект беше готов, проектиран, съгласуван. Всичко беше готово за изграждането на този проект … Мисля, че ако се промени маршрута за доставките на руски газ за Европа, този проект е най-добрият вариант. На практика всички предварителни процедури са приключили. Но това, което ние трябва да обсъдим – това е начина, по който руски газ ще влиза в европейската система. Мисля, че е възможно. Това е идея, която трябва да се разгледа.

- Споменахте създаването от ЕС на единен енергиен пазар. Има ли перспектива тази идея и могат ли да възникнат някои трудности по пътя?

– Това не е нова идея. Тя възникна преди няколко години. Тогава доставките и двустранните споразумения на руската страна с някои държави от ЕС попречиха на това. Имаше различни цени. Тогава Германия нямаше ентусиазъм да изълнява такива общи споразумения. Сега ситуацията се промени. Може би сега ще има възможност. Аз вече казах, че ние работим – и това се финансира от Европейския съюз – относно създаването на българска газова мрежа със своите съседи: Гърция, Сърбия, Румъния … Затова ще е технически възможно да се доставя газ по различни направления до Европа. Вторият етап – създаването на свободен пазар. Вие знаете, че пазара на газ има свои особености … Все пак, аз мисля, че ще останат двустранните дългосрочни договори за доставки за Европа. Кой ще бъде, ще има ли стандартизирани условия или не, това зависи от споразуменията между доставчика и получателя. Но това е въпрос на бъдеще.

- Според вас, може ли Европа да намери заместник на руския газ?

– Сега Русия доставя 40% от потреблението на газ в Европа. Четох различни анализи, които показват, че нуждите се увеличават, ако всичко върви добре, доставките на руски газ ще се увеличат. Така че, най-доброто е да се намерят добри пътища за руските газови доставки. Това е и в руски интерес. Европейският пазар е много отворен, там може да се продава на добра цена. Замяната на руския газ е дългосрочна стратегия. Аз не съм сигурен, че ние трябва да развиваме тази стратегия, така че руски газ да няма в Европа. В бъдеще, ние трябва да се споразумеем за взаимно изгодни условия, да установим начини и средства, за да дългосрочни доставки на газ. Това ще бъде най-доброто. В момента не виждам друга алтернатива.
Игор Суботин

Mk.ru

10.03.2015

Share on Facebook

Периодът, в който ги прилагах (близо шест месеца) се отпечата в съзнанието ми като ярка, многоцветна дъга – период на бурно развитие и растеж, на непринудена радост от живота. С удоволствие бих го повторил, затова ги припомням на себе си (и на вас) с някои съкращения. Оставил съм само най-важното. Работещото. Благородно завиждам на тези, които ще ги опитат за първи път:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Всеки понеделник и четвъртък

Мантра: „Мълча повече, отколкото говоря“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява преки пътища към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: „…и така получавам сила”.

Приложение: „Мълча повече, отколкото говоря“ е ясното и категорично намерение, с което се събуждате от сън всеки понеделник и четвъртък. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е необходимо, наложително или неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка дума ви глобяват с по един лев. Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си го предстаяте и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда в описанието! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  „проглеждане“ и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате и непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Всеки вторник и петък

Мантра: „Не приемам нищо за даденост“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), вместо да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик, като го замества с нов – фокусирането върху нещата, които реално притежаваме, но сме свикнали с тях и ги приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за действителното им съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен да ги връщам по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдреци за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, с които сте свикнали и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите обстоятелства. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за „неприятностите”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спират да ви изненадват. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Всяка сряда и събота

Мантра: „Днес постигам с лекота“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното осъществяване. Развива търпението. Дарява свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които ви създават трудности в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри решения, които ще ви хрумват буквално от нищото.

Развива интуицията.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определени начини, по които трябва да станат нещата. Според вас. Това ви прави по-гъвкави. Онова, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Онова, което искате, ще го получите и то – с лекота. Просто може да не е по начина, по който си го представяте. Въпрос на навик. Ще свикнете с времето.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, нека първата ви мисъл да е „Днес постигам с лекота”. Напомняйте си я непрекъснато, превърнете повторението й в основната „задача” за деня. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви ще се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в най-любимите ви дни от седмицата. Ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера ви, влияят върху условията от заобикалящата среда и непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте. Резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която ви дава мълчанието, само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Приятни приключения!

Тихомир Димитров

Международна група астрономи за първи път за последните пет години са открили в различни участъци на нощното небе девет неизвестни досега малки галактики , въртящи се около Млечния път, се казва в статия , публукувана в списание Nature Communications.

Съдът в Страсбург осъди Турция за отказ на достъп до промяна на телесния пол

Европейският съд за правата на човека: Неефективното разследване в България е системен проблем

България е една от последните по усещане за независимост на съдебната система в ЕС

Стартира поредица от семинари за правознание и защита на ЛГБТ общността

Върховният административен съд блокира дейността на комисията по досиетата

Преди по-малко от три седмица родния парламент(е) роди още едно изродче и го нарече "ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ". Казано по-просто този изрод трябва да ни избави от ...

Приходът от осребряването на прехода за неговите водачи днес е безспорна величина в решаването на уродливото уравнение с много неизвестни, с който този преход започна. По нова време едни другарки и другари обичаха да се шегуват по отношение на задаващата се приватизация, че на старите собственици щели да им връщат горите, но заедно с партизаните.

Днешните партизанстващи около персоната на непреходната ценност Симеон Сакскобургготски могат да бъдат доволни, че са му услужили с претворяване на вица в дела. Но на тях това не им стига. Човекът си върна горите и сега партизанстващите около него пак искат върнат своя патрон в политиката.

Инициаторите на подписката този път не се крият. Сред тях този път има откровени руски орденоносци, водещи фигури в „безпартийното” българско русофилство ( а всъщност лидери на най-важната партия, русофилската). Скрили са само Бриго Аспарухов, най-напористият сред тях, който предишният път едвам сдържаше егото си да се похвали с приноса си за довеждането на Сакскобургготски от Москва ( защото преди да се завърне в България и да оглави монархо – социалистическото си правителство бившият ни монарх е преминал едногодишен инструктаж в Русия).

След московския инструктаж Симеон постигна невероятния „симбиоз” между приетата на вяра харизма на остатъчното българско уважение към някогашната монархия в съчетания със структурите и мрежите на БСП и ДПС. И „симбиозът” явно е толкова взаимно проникващ и траен, че на русофилския си митинг през януари БСП модифицира завета на Борис ІІІ да не се върви срещу Русия, като „свенливо” замени в него фразата „винаги с Германия” с доста близката по смисъл „винаги с ЕС”.

Главната опорна точка, в основата на опитите пак да ни цакат с монархическата карта, гласи, че Симеон има добро име в чужбина. Което за Москва е напълно вярно, особено след като той прокламира , че е правилно Русия да си вземе Крим.

Що се отнася до авторитета му на Запад, не е лошо да си припомним онзи епизод, когато през 2003 г., в навечерието на приемането на страната ни в НАНО ( приписвано сега от обкръжението му като негова заслуга), премиерът Сакскобургготски се беше заинатил да се отплати на руската Пета колона като сложи шапка на сектора на сигурността с ушанката „Бриго Аспарухов”. Ето обаче какво се случи в отговор от страна на Запада тогава.

На 15 октомври 2003 г., часове след като най-после самият Бриго Аспарухов оповести, че се отказва да става съветник по сигурността на премиера Сакскобургготски ( макар до последния миг да се репчеше, че няма да отстъпи и ще заеме предлагания му от Царя пост), световните агенции бяха безмилостни в обяснението на казуса.

 
„Под натиск от страна на западните съюзници на България, бившият офицер от тайната полиция на комунистите Бриго Аспарухов се отказа от назначение в политическия кабинет на премиера, съобщи ДПА от София. Планираното назначение на Аспарухов предизвика скандал в България и загриженост у някои страни от НАТО, пише още ДПА. Агенцията припомня слуховете, че генералът е играл съмнителна роля при падането от власт на първото българско демократично избрано правителство.
АФП отбелязва, че назначаването на Бриго Аспарухов бе отложено заради многобройните критики от страна на партньори от НАТО и парламентарната опозиция. Агенцията цитира и думите на говорителя на НАТО Робърт Пшел в началото на октомври, че “назначаването на Аспарухов категорично е въпрос от голям интерес за всички държави – членки на алианса”.

„Интересна подробност” е, че караницата около новоназначения за шеф на разузнаването по онова време от президента Желев Бриго Аспарухов стана първата причина за разрива между СДС и президента Желев в самото начало на управлението на Филип Димитров, който през януари 1992 г. настоя разузнаването да премине на подчинение на Министерския съвет, но срещна категоричния отказ на Желев.

През 2003 г., 11 години по-късно, същият Бриго Аспарухов не криеше амбицията си от позицията на най-приближен до Царя „силовак” да скрои нов закон за разузнаването, с който то да премине на подчинение към…Министерския съвет т.е. към него на практика ( ако му мине номера). Поради което дори президентът Първанов, посветен и верен иначе на проруските интриги, се възпротиви на маневрата на царско-генералската маневра.

Ето за такъв царски гамбит става дума днес, когато разчитат на късата ни памет, за да ни изиграят отново номера, диктуван от дългата ръка на Кремъл.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
500г фусили
3 картофа
2 моркова
2 тиквички
½ ч.ч. доматен сок
1ч.л. сол
1с.л. копър
3с.л. олио

За заливка:
3 яйца
250г сирене
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Печивото напомня на Лазаня. Истината е, че харесвам паста и я включвам често в домашното меню. Надявам се да харесате днешното блюдо. Вместо кори за Лазаня, ползвам фусили. Сварявам пастата в подсолена вода. Разпределям в намазана тавичка. Почиствам зеленчуците и ги измивам. Рендосвам всички на едро. Нанасям зеленчуковия микс върху сварените спирали. Обърквам доматен сос със сол и копър. Поливам полуготовото ядене с подправен доматен сок и мазнина. Добавям една чаена чаша от водата, където са се варили макароните. Пека на умерена фурна, четиридесет минути. Разбивам яйцата. Добавям натрошено сирене. Заливам запеканката. Връщам в горещата фурна още петнадесет минути. Оставям мусаката да изстине. Режа на парчета и поднасям.

Пропагандата и пропагандистите на Путин в България не трябва непременно да бъдат поставяни под един знаменател- има и „меки” варианти, което обаче ги прави доста по-твърди „орехи” за разчупване от масовия потребител на техните интерпретации.

Такъв е случаят от тази сутрин с монолога на известния русофил, журналиста Иво Христов по ТВ7. Френският възпитаник, които вдъхва респект с излъчването си на учен човек, потвърди за сетен път, че да си образован и гладък в изказа още не е означава, че си прав в онова, което се опитваш да опаковаш като истина за масова консумация по отношение на любимата Русия и нейната агресия, представяна като самозащита ( сякаш Украйна е завзела руски полуостров и украински войници се бият на руска територия).

Както е известно, всяка пропаганда се преглъща по-лесно от лековерния потребител ако се подслади с някоя горчива констатация по адрес на онова, което се опитваш да пробуташ като сладникава възхвала на путинската правда. Точно това направи колегата Христов с щедрото признание, че Русия не е демократична страна и скоро няма да бъде, защото цивилизационно не е дорасла за това, а мужиците са получили паспорти чак след смъртта на Сталин.

И да, завземането на Крим е „байпас” на международното право, но…какво да се прави ( бития си е бит…).

Подобни кощунствени признания няма да чуете от примитивните путинофили, като Шаренкова или Божидар Димитров, които аплодират без задръжки анексирането на Крим и ако ги питате, ще ви кажат, че в Русия демокрацията цъфти и че руският сняг е най-плодородната почва за нея.През януари Шаренкова беше наградена лично от премиера на Русия Медведев за заслуги към този вид пропаганда в България.

При такава „русофобия” в признанията на Христов, всички останали лъжи в полза на Путин минават като руска каша през гладно гърло в последвалия поток от превратно представената картина на преврата в Киев, обяснен в монолога на журналиста като „действие първо” на украинската криза. Нима? Нима наистина революцията в Киев беше „действие първо”?

Да се върнем към фактите, за да ги запомним и да не позволяваме да ни манипулират. А фактите говорят, че превратът срещу решението на Украйна да подпише в края на ноември 2013 г. във Вилнюс споразумение за асоцииране към Европейския Съюз го извърши лично Путин. На 21 ноември, седмица преди подписването, с което се беше ангажирал също така лично пред украинския народ, украинският държавен глава смая света със съобщението, че по телефона му обадил Путин и му направил предложение, поради което той се отказва от обещанието да сложи подписа си във Вилнюс, за което, впрочем, никой в Брюксел не го е молил или „натискал”- Украйна, както всички останали присъединяващите се бивши сателити на Москва желаеше това.

Предложението на Путин, както се разбра също, беше шантаж в размер от 15 милиарда подкуп в последния миг преди договорената процедура по подписването, за да не започва процес на присъединяване на Украйна към развитата част от Европа. На Путин му трябва зависима, енергийно обвързана Украйна, точно както и България, която обаче се промъкна в НАТО и ЕС в последния момент преди Кремъл да ни препъне с Петата си колона.

Таза нагла намеса на Путин беше същинският преврат. Тя изкара украинците ( и не само в Киев) на мирен протест, окървавен от униформените побойници на властта. Това беше повратната точка, действие първо, пушката на стената ( като по Чехов), която на финала даде изстрелите на Майдана. А до изстрелите се стигна не заради бухалките на протестиращите като първопричина ( както се опита да внушава Христов), а заради употребата на брутална сила срещу демонстрантите на Майдана от специалните части Беркут.

Самозащитата на украинците изненада дори и кагебистите в Кремъл с техните кризисни планове ( като този за Крим, който е бил изготвен години по- рано). А опитите да се обясни руската агресия с ”езикови аргументи”, каквито направи и Иво Христов, демонстрират безсилието на търсачите на телето под украинския вол. Защото то бива, бива, ама вол за мезе бива ли?

Всъщност този пропаганден подход не е откритие на съвременните адепти на хибридните информационни войни на Русия. Ленин, заимствайки от предшестващи идеолози, биваше редовно цитиран по времето на комунизма да съветва, че един от методите да се  печелят победи  е чрез “крачка назад, две напред”. Заветите му, види се, се прилагат и днес у нас.

Share on Facebook

Предната тема се казваше „Защитаваме Путин“, и аз наистина искам да го защитя, именно в контекста на глобалните световни процеси. За нас единственото по-лошо от конфликт между Запада и Русия, е сътрудничеството между двата лагера. Последния път когато западните и руските лидери се срещнаха и в приятелска атмосфера уредиха спорните си въпроси и разделиха сферите […]

The post Ако Путин успее, трябва да му издигнем паметник или защо Русия на Немцов би била много по-опасна за България appeared first on ExtremeCentrePoint.

Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция ”Фокус” по повод 74-годишнина от включването на България във Втората световна война. Фокус: Проф. Павлов, на 1 март тази година се навършват 74 години от включването на България на страната на Тристранния пакт. С този акт България се […]

The post Нужни са ни политици като проф. Богдан Филов appeared first on ExtremeCentrePoint.