Обичаме в България днес да сме част от Европа, ЕС, европейския успех, стандарт и принцип на солидарното разпределяне на парите ( траншовете), които са основен източник на самочувствие и самореклама на днешното управление. А дали сме европейци, солидарни с европейците, което не искат да са насилвани брутално да стават евроазиатци?

В Европа, жертва на сговора между Хитлер и Сталин през 1939 година, помнят 23 август.

Сталин и пратеникът на Хитлер са били толкова самоуверени като другари по оръжие, че са позирали нахилени.

Литовският външен министър: Днешният Молотов търси своя Рибентроп

Литовският външен министър Линас Линкявичус в навечерието на 23 август – една от най-трагичните дати в историята на балтийските държави и Полша, каза, че тази дата е горчив спомен за всички хора за това, до къде водят прекомерните амбиции на лидерите на някои държави.

В своя Twitter Линкявичус пише: “Утре е ден на черните ленти – напомняне, че днес Молотов все още търси своя Рибентроп. Време е да се събудим. ”

NR Baltija напомня, че на 23 август 1939г., външните министри на Съветския съюз и Германия – Молотов и Рибентроп – подписват Договор за ненападение, известен като пакта Рибентроп – Молотов. Пактът е допълнен с таен протокол за определяне на границите на сферите на влияние в Източна Европа, по който Литва, Латвия, Естония, Полша и Финландия са признати за сфера на интереси на СССР и Германия. Резултатът от тайния протокол е включването на независимите балтийски държави – Естония, Латвия и Литва в Съветския съюз.

Западът оценява действията на СССР като окупация, последвана от анексия. Съветът на Европа в своите резолюции описва процеса на включване на балтийските държави в Съветския съюз като окупация, насилствена инкорпорация и анексия.

През 1983г. Европейският парламент осъжда процеса като окупация, а след 2007г, използва в това отношение понятия като “окупация” и “незаконна инкорпорация”.

По-рано руското ръководство признаваше тази сделка между СССР и нацистка Германия като най-голямата грешка, донесла скръб и страдания на народите на балтийските държави и Полша. Така през 2009г., по време на церемония в Гданск, Полша, Владимир Путин заяви: “Опитите да се умиротворят нацистите, сключвайки с тях различни споразумения и пактове, са морално неприемливи, а практически, от политическа гледна точка – безсмислени, вредни и опасни. Разбира се, ние трябва да признаем, тези грешки. Страната ни е извършила това. Държавната Дума на Руската федерация осъди пакта Рибентроп-Молотов”.

След като самата Русия стана агресор в Грузия и Украйна, официалната позиция на Кремъл за тайния протокол към пакта Рибентроп – Молотов се промени на 180 градуса. Руският министър на културата Мединский нарече пакта колосален успех на сталинската дипломация от гледна точка на интересите на Съветския съюз. Изявлението му предизвика негативна реакция в Полша и балтийските страни, както и сред адекватно мислещите хора в Русия.

Малко по-късно, през май 2015г., след среща между Путин и Ангела Меркел, президентът на Русия казва, че поддържа становището на Мединский, че пактът Молотов-Рибентроп е бил необходим за осигуряване на сигурността на СССР. Той изразява идеята, че Полша, по-специално, сама е виновна, защото анексира част от територията на Чехия (региона Тешин) и после плаща за това. Германският канцлер не се съгласява с Путин. Тя подчертава, че пактът Молотов-Рибентроп е трудно да бъде разбран, особено като се има предвид тайния протокол.

“Подписването е било противозаконно”, казва тогава Меркел.

22.08.2015г.

http://nr2.com.ua/

Превод от руски за ivo.bg – Васил Костадинов

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
За пури:
300г листи за баница
200г сирене
1к.ч. олио
1с.л. чубрица

За тиквички:
2 средни тиквички
1к.ч. олио
1ч.л. сол

За чесновка:
400г кисело мляко
щипка сол
½ пресен копър

Приготвяне:
Идея за комбинирано предястие, лека вечеря, а защо не и късна закуска. Първо ще си изпека хрупкавите пури. За целта разделям листите по двойки. Намазвам всяка с олио. Натрошавам сиренето. Обърквам с чубрица. Навивам рулата. Редя в тава. Глазирам повърхността им с мазнина. Пека на умерена фурна четиридесет минути. Почиствам и измивам тиквичките. Режа на филийки. Овкусявам със сол и намазвам с олио. Запичам на скара или оребрен тиган. Печените тиквички редя в купа и похлупвам. Нарязвам копър на ситно. Счуквам чесън  със сол на крем. Обърквам копъра и белия крем с кисело мляко. Сиреновите пури реже на парчета. Поднасям в плато. Отделно сервирам печени тиквички поляти с млечна чесновка. Да ви е апетитно!

Милен Радев

76 години изминаха от деня в който двама от съучастниците в най-големите престъпления в историята на човечеството подписаха в Москва т.н. „Пакт Молотов – Рибентроп“.

76 години съответстват горе-долу на продължителността на един среден човешки живот. Някогашните деца, родени заедно със зловещия договор на двете социалистически диктатури, теглят днес сметка на своите животи – пълноценни, успешни, щастливи или не съвсем, измъчени, отрудени, изтъкани от радости и скърби. Противоречиви, както почти всичко на Земята.

За разлика от тях равносметката на Московския договор е категорично еднозначна: документите, изготвени и подписани на 23 август 1939 под зоркото око на Сталин, и официални, и секретни заедно с известната карта за подялбата на Източна Европа с извития като дяволска опашка подпис на диктатора са материализация на абсолютното зло.

Този договор доведе незабавно до поробването изцяло на Полша, Литва, Латвия, Естония, на части от Финландия и Румъния (на България тази съдба й бе спестена само благодарение на провала на т.н. „Соболева акция“).

След съвместни военни паради и близко сътрудничество на службите им за безопасност и терор, към края на 1940 г. двете социалистически диктатури вече се бяха настанили в Източна Европа. В т.н. от Тимъти Снайдър „Кървави земи“ започна изтребването и депортирането на милионни маси от тези народи – по класов, по народен, по религиозен и по расов признак.

Неповторимо свидетелство за земния ад, който се възцарява след прилагането на Пакта са романите на Юзеф Мацкевич, талантлив литератор и мислител, пряк очевидец на геноцида първо на съветските, след това на нацистките окупатори в родния му граничен край между Литва, Белорусия Украйна и Полша.

Умишлено отстранили „буферната зона“ между СССР и Третия райх двата диктатора можеха да се готвят непосредствено за съответното настъпление – единият на Изток, другият на Запад. Така само две години по-късно същият пакт на Сталин и Хитлер донесе на света най-страшната до сега война в историята.

Затова съвсем справедливо на 2 април 2009 г., Европейският парламент гласува внесена от 409 депутата резолюция с която призова страните членки на ЕС да въведат Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма на 23 август – деня на подписването на Пакта.

Формулировката „сталинизъм“ за комунистическия режим, отнесъл след 1917 г. десетки милиона живота е прискърбен пример за принудителния компромис с левите и социалистически сили в Парламента, без който резолюцията не би получила голямата подкрепа (533 на 44), достойна за паметта на невинните жертви.

Непосредствено след това и ОССЕ прие т.н. Вилнюска декларация, с която 23 август бе обявен за Международен ден в памет на жертвите на тоталитаризма.

Председателят на Европарламента Пьотеринг изрично благодари тогава на правителствата на Литва, Латвия и Естония за техния принос в разясняването на Западна Европа характера на съветския тоталитаризъм (на тогавашното българско правителство, разбира се нямаше как да се благодари за „разясняването характера на българския тоталитаризъм“ и за десетките хиляди избити от комунистите български граждани).

С известна гордост и признателност може да си припомним, че България стана една от малкото държави, последвали и на практика Резолюцията: на 19 ноември 2009, вече новият български парламент с дясно мнозинство официално обяви (по предложение на тогавашната Синя коалиция и лично на депутата Лъчезар Тошев) 23 август за Ден в памет на жертвите на престъпления, извършени от комунистическите и други тоталитарни режими. Първото почитане на този ден стана на 23 август 2010 г. пред Параклиса до НДК.

За съжаление, както вече бе споменато, само малко и то по-малките държави сред членките на ЕС последваха до сега Резолюцията от 2009 година. Същото се отнася и за страните членки на ОССЕ и преди всичко за най-големия член на организацията – Русия, която е правоприемник и де факто наследник на едната от двете тоталитарни държави, стоящи в корените на злото, породено от Пакта на Сталин и Хитлер – СССР.

Под днешната власт на Владимир Путин, в условията на нова, антизападна агресивност в Москва и реставрация на политическите, културни и научни традиции от времето на Съветския съюз не може и да се мисли за изпълняване на Резолюцията там и почитане на официално ниво на принципите, заложени в Деня на паметта за жертвите. Нещо повече, руските власти преследват организации като „Мемориал“ и закриват паметни обекти по местата на комунистическия Гулаг.

С още по-голямо съжаление трябва да се признае, че и другата държава, наследничка на участник в Пакта, победения във войната Трети Райх – Германия също така не е въвела на държавно ниво 23 август като Мемориален ден за жертвите на двата тоталитаризма на XX век. Нещо повече, тази дата е почти изцяло игнорирана в големите германски медии и остава напълно неизвестна сред обществеността.

Само ХДС провежда обикновено чрез близката до нея фондация „Конрад Аденауер“ публични прояви с неголям обществен резонанс. В големите мемориални комплекси от рода на Бухенвалд или Заксенхаузен, както и в академичните среди цари все още поголовна съпротива срещу всяка форма на едновременно споменаване, а камо ли съпоставяне на комунизма и национал-социализма.

В условията на управляваща т.н. „голяма коалиция“ между консервативните партии и социалдемократите е нереалистично да се мисли за обща позиция по осъждането и на двата социалистически режими, поделили си преди 76 години Европа.

От година на година обаче темата придобива все по-пареща актуалност: когато от 2014 г. насам част от „Кървавите земи“ са отново обект на агресия от страна на Москва или се намират под непосредствена, всекидневна заплаха от провокации и инвазия влиянието и авторитетът на Германия в Източна Европа зависи и от засвидетелстваната на държавно ниво почит към всички жертви, дадени от тези страни през годините след 23 август 1939.

През 2009 г. президентът на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг се обоснова с класически труд на Хана Арендт за тоталитаризма и с нейния извод, че „двата тоталитарни режима, съветският и национал-социалистическият са сравними и ужасни“.

За да не се стигне до там към тези два режима някой ден да трябва да присъединяваме и трети, много по-късен, но също смъртоносен за Източна Европа, е нужна будна гражданска съвест, смелост и историческа памет на днешните политически актьори.

Не винаги и далеч не навсякъде ги виждаме.

Ако има нещо, за което българските телевизии следят с наистина огромно внимание, това е старателното отбягване на каквато и да било нерегламентирана реклама, за която не са взели пари. Никой, абсолютно никой не може да се промъкне през това сито с лого на някаква фирма. Това е строго забранено от началството и подчинените спазват забраната под страх от тежко наказание. С едно показателно за влиянието му в българските медии изключение: Бойко Борисов. Той може! Може да нахлупи “шапка видимка” с рекламно лого, заради която друг би бил “цензуриран”, но точно за него това не важи.

Дреболия? Да, но е твърде показателна кой седи недосегаем на върха на медийната пирамида в България.

По същата логика Борисов може да си позволи безнаказания пороя глупости, които ръси публично. Той буквално обезсмисля коментарите по този повод – коментаторите, дори и да ги има, не могат да му насмогнат. Това е някаква карикатура на изпитания в развитите демокрации трик журналистите да бъдат заливани с информация, в която да се удавят при опита да извадят рационалното- на принципа: „искате инфо, ето ви я в несметни количества и се оправяйте, само да не се жалвате от липса на информация”!

Като казвам „буквално”, това е ключовата дума към решението на проблема с прочита на онова, което Борисов се опитва да каже, но не му се получава буквално. Ето няколко примера от вчера ( а може и от онзи ден).

Искайки ( вероятно) да покаже съпричастност към драмата на бежанците, той изрече няколко неща, които буквално са с обратен знак на доброто му (може би) намерение. На първо място им съобщи ( на бежанците), че трябва да си стоят там, откъдето идват ( интересно, дъщеря му, която живее в САЩ, дали се вписва в тази „философия”?). Това е препоръка за мнозина от тях да приемат смъртната присъда на войните спокойно, за да му ( ни) е добре на него ( на нас). Вярвам обаче, че Борисов не ни е чак толкова лош, той просто така си говори. Не бива да го възприемаме буквално, ако искаме да разберем поне малко.

Също така Борисов обяви, че трябва да се отнасяме „хуманитарно” към бежанците, искайки да каже „хуманно”. Но това е буквално дреболия от пейзажа на неговата малограмотност и склонност да говори „едно към Борисов”. Сроковете, епохите, милиардите и милионите буквално нямат значение за него.

През юли тази година премиерът обяви „стотици милиони загуби” за България от ембаргото на Русия срещу българския износ, а само месец по-късно министър от неговия кабинет уточни, че към момента става дума за точно 82 милиона. Но Борисов така си калкулираше и милиардите по отношение на АЕЦ „Белене”- днес са милиард, вчера са били няколко милиарда ( че и за „десетки милиарди” май се произнасяше) и т.н.

Ако възприемем буквално твърдението му от вчера, че преди няколко години някой е рязал глави на българи, поради което те са бягали към Бесарабия, за да се спасят ( както днешните бежанци, които бягат насам), би могло това да се възприеме като някакво негово самопризнание от периода, когато е бил командирован да въдворява ред в „смесените райони” по време на „възродителния процес” при управлението на любимия му Живков. Но това- в случай, че става дума за „няколко десетилетия”.

Ако ли пък буквално приемем твърдението му за преди „няколко години”, излиза, че това ще да е ставало, докато е „колел и бесил” в страната като шеф на полицията, какъвто беше до преди „няколко години”. Справедливостта обаче изисква да признаем, че няма такова нещо точно в този период. Поради което се досещаме, че той е имал предвид няколко века, а не няколко години.

Не искам да се връщам към многобройните примери, които съм увековечил и в „Премиер на РъБъ”, останали обаче другаде в българската публичност без коментар- като уникалното му „откритие”, че България е обявила война на СССР ( макар да е обратното). Или че Кипър може да ни служи като предупреждение срещу евентуално разделение на държава от НАТО ( каквато Кипър никога не е бил и тъкмо поради двукратно отхвърлените покани за членство съюза стана жертва на гръцко-турското противопоставяне) .

И при цялото това невежество той е овластен да преценява качествата на онези, които назначава да му работят и за които можете да прочетете и чуете убийствени упреци по отношение на тяхната компетентност от всякакви критици. Само Борисов е охраняван срещу подобни критики от критикуващите неговите подчинени. Той или се приема за даденост, с която сме се примирили, или атаките са поръчани от кръгове, свързани с него ( какъвто е случаят с приятеля му Георги Първанов и министрите, които той напада с „приятелски огън” в рамките на общото управление с тях).

Искам обаче да имам(е) премиер, който да заслужава дължимото му уважение, а не да ни кара да си превеждаме думите му и да се опитваме да разгадаем смисъла им. Това Борсов просто не го може. Защото толкова си може. Няма никакъв хитроумен план за плещенето, с което да се принизява нарочно до простолюдието, на което се подмазва. Получава му се от сърце и по единствено възможния за него начин. С което печели сърцата на своите многобройни подобия.

Дори и менторът му Симеон Сакскобугготски, когото царедворците оправдаваха за мъглявите му словесни криволици с дългото пребиваване в чужбина, можеше по-лесно да бъде разбран за мълчанието му, което той предпочиташе като форма на самоотбрана срещу досадните българи, желаещи да получат някакво обяснение от него.

За съжаление с Борисов се получава като в приказка за лъжливото пожарникарче: вярват му на приказките само онези, които или са на неговото ниво ( като Божидар Димитров, упрекващ журналистите в „интелектуална недостатъчност”) или имат причина да не казват, че е гол като цар ( сред които са западните съюзници, принудени да работят с такъв мат’рял на местна почва), успял да измами достатъчно много поданици, готови да ръкопляскат на голотиите му.

Share on Facebook

Нощес, малко преди полунощ енерГЕПИйният "експерт" Стефан Гамизов е публикувал на своята Фейсбук стена фотография със собственият си образ, от борда на самолет, за да се похвали, като 4 годишно дете, че много обичал да лети. На...