Нов удар срещу свободата на словото и човешките права в Азербайджан

Името му е Михаил Янчев Андонов и за цялата 2012-та г., по време на първото правителство на Бойко Борисов, е "заработил" 492 701 (половин милион) лева, от ПЕТ държавни енергийни дружества и две частни, като само от участието му...

Land Art – Projects made by the students from the art schools in Tryavna and Troyan, part of...

След призив във "Фейсбук" хиляди исландци предлагат да приютят бежанец в дома си

Азербайджанска разследваща журналистка бе осъдена на 7,5 години затвор

Европейският съюз ще представи следващата седмица нов план за разпределяне на бежанците

Продукти за 4 порции:
За миш- маш:
1кг червени домати
1 глава червен лук
2 зелени чушки
4 яйца
1к.ч. олио
1ч.л. сол
½ връзка магданоз

За прясна салата:
6- 7 червени домата
2 краставички
1 морков
1 шарен патладжан
маслини
150г сирене
щипка сол
1с.л. зехтин
½ връзка магданоз

Приготвяне:
Предлагам на вашето внимание вкусен миш- маш от пресни зеленчуци и богата салата със сирене и маслини. Готвя си ястията едновременно, когато разполагам с повече зеленчуци. Обелвам измитите домати. Почиствам капаците им. Половината от тях рендосвам, а останалите режа на ладии. Прехвърлям в купа. Подготявм и останалите зеленчуци. Рендосвам морков за салата. Скълцвам лук на дребно. Режа чушки на парченца. Вземам дълбок тиган с по- широко дъно или тенджера. Наливам мазнина. Поръсвам сол и поставям съда на загрят котлон. Добавям лук и чушки да се позапържат. После наливам доматен сок. Оставям да къкри на кротък огън. След около четиридесет минути, добавям разбити яйца. Пробърквам и изключвам яденето. Поръсвам със ситно нарязана меродия. За салата изпичам един шарен патладжан. Харесвам ги поче, защото са крехки, белии приятни на вкус. Обелвам зеленчука. Изпичам на скара. Режа на дребно и прибавям в купата. Поръсвам сол. Поливам мазнина. Добавям маслини. Разбърквам салатата. Разпределям чинии. Порциите поръсвам с рендосано сирене и магданоз. Насладете се на вкуса и на двете рецепти. Могат да се консумират заедно и поотделно.

Спомняте ли си как миналото лято в България беше арестуван руски политически противник на режима на Путин на „основание” на т.н. червена бюлетина на Интерпол? България се оказа единствената държава от ЕС, в която въпросната бюлетина, издадена по руско прокурорско искане, беше взета насериозно като основание да бъде вкаран в ареста Николай Кобляков, който иначе живее от години в Париж и пътува много из цяла Европа. Никога никъде не е бил спиран по същия повод, по който тук беше арестуван. Той трябваше да премине през всичките етапи на арестите и съдебните дела докато накрая беше освободен и си замина за Франция, чийто гражданин е.

Историята се повтаря с гражданин на САЩ и Канада. Искането за неговото арестуване с „червена бюлетина” този път е по инициатива на постсъветската република Киргизстан, в която от години се вихри антиамериканска истерия.

Що за български рецидивизъм в услуга на диктаторите?

Хоменюк е запален турист и буквално обикаля Европа. Тъкмо като такъв се оказва на кораб във Видин, където изведнъж се оказва арестант по искане на Киргизстан.

България явно се е превърнала в любим капан за преследване и залавяне на измислени „престъпници” на режими, като този в Русия и в Киргизстан.

Авторът на тези редове се запозна със случая от близки на арестанта. Сред „интересните факти” е малката подробност, че при арестуването на американско-канадския гражданин съзнателно са подминати министерствата на правосъдието на и на външните работи в София. Операцията е била осъществена (почти) конспиративно под командването на прокуратурата така, че след това да няма връщане назад. Сега Хоменюк ще трябва да премине през същите изпитания, като руския дисидент Кобляков миналата година.

Дали американските власти ( както и канадските) са много щастливи от задействането на този капан срещу техния гражданин? „Вероятно” точно толкова, колкото бяха и френските миналата година…

Ето историята по дати и факти към 1 септември 2015 г.

Случаят “Лен Хоменюк”

Канадецът с американско гражданство Ленард

Хоменюк е задържан в България. Той е арестуван на 27 юли

2015 г. във Видин по време на семейна ваканция по р. Дунав.

Причината е издадена от Интерпол червена бюлетина по

искане на Киргизстан.

Хоменюк има над 35 години опит в минния сектор и е бивш

изпълнителен директор на една от водещите световни

златодобивни компании – канадската Centerra Gold. Той заема

поста между 2004 и 2008 година, като в този период ръководи

и проекта на компанията за добив на злато от най-голямата

мина в Киргизстан – Кумтор.

Искането за екстрадиция на Хоменюк от страна на киргизките власти пристига у нас на 20

август 2015 г. Според Киргизстанската прокуратура “проведеното под ръководството на Лен

Хоменюк корпоративно преструктуриране на минния проект “Кумтор” през 2004 г. е довело

до неблагоприятни условия за Република Киргизстан, а извършени по силата на това

преструктуриране плащания са незаконни”. Няма представени данни дали понастоящем

срещу Хоменюк се води разследване в Киргизстан. Нито дали срещу него са повдигнати

обвинения за конкретни действия. Единственото, което е описано е корпортивното

престуктуриране и се говори само за “съмнения”.

Фактическата обстановка по казуса

• Самият Хоменюк не е участвал в сделката по преструктурирането между Centerra Gold

и киргизката държавна компания Kyrgyzaltyn, която минава през няколко етапа. След

нея 70% от собствеността на проекта “Кумтор” стават притежание на Centerra Gold, а

останалите 30% остават за държавното дружество. Той става изпълнителен директор

на вече новосформираното дружество, като на практика ръководи самото

производство от този момент нататък.

• През последните 10 години въпросната сделка е била обект на многократно и

задълбочено разследване от следващите киргизстански правителства. Никога не са

доказвани нарушения.

• Киргизкото законодателство е категорично по отношение на 10-годишната абсолютна

преклузивна давност на всички течащи разследвания. Непосредствено преди искането

за издаване на червена бюлетина тази давност е изтекла по отношение

разследванията относно действията по въпросната сделка. Обвиненията срещу всички

лица, които са били някога разследвани, са свалени окончателно, което е потвърдено

от Киргизките съдилища.

• Срещу Хоменюк няма доказани обвинения във връзка със сделката за

преструктуриране през целия този 10-годишен период.

Още по

СЛУЧАЯ “ЛЕН ХОМЕНЮК”

и (не)възможната екстрадиция в Киргизстан

Ленард Хоменюк е роден през

1947 г. в семейство на

украински имигранти в Канада.

По професия е геоинженер и

геофизик. Има повече от 35

години опит в минния сектор,

където заема ръководни

длъжности във водещи

компании в бизнеса като

Centerra Gold, Kumtor Gold и

Cameco Corporation.

От 2004 до 2008 г. Хоменюк

работи като председател,

главен изпълнителен директор

и член на Съвета на

директорите на Centerra Gold.

В този период се осъществява и

инвестиционният проект на

компанията за корпоративно

преструктуриране на мината

Кумтор в Киргизстан. Най-

голямата му гордост по

отношение на този проект е, че

това е най-мащабната външна

инвестиция в държавата като

носи 7,4% от БВП на страната и

осигурява заетост на повече от

три хиляди души, подкрепяйки

цели общности в региона.

Леонард Хоменюк е член на

Обществото на

професионалните инженери в

Онтарио, Канадския институт за

минно дело и металургия и

Канадската асоциация на

изследователите и

предприемачите. Той е и

почетен професор в Минния

институт в Киргизстан.

След няколко изслушвания от съдилища във Видин и

София, 68-годишият геоинженер се намира под

домашен арест в столицата в очакване на ново заседание

за екстрадирането му по неясно формулираното

обвинение в „участие в корупция“.

На 27 август, по време на първото изслушване за

екстрадиция, Окръжен съд – Видин потвърждава, че не е

получил достатъчно документи в искането от страна на

киргизките власти. Съдът им дава срок до 10 септември

да предоставят част от исканите от защитата

доказателства, с които да подкрепят твърденията си за

наличие на корупция. Насрочено е ново заседание по

делото за 16 септември, а мярката за неотклонение е

променена на “домашен арест”, което позволява на Лен

да се премести в София, където е в момента.

Защо искането на Киргизстан трябва

да бъде отхвърлено?

Според Чл. 5 (1) от Закона за екстрадицията и

Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), за да бъде

предадено едно лице на друга страна, искането трябва да

съдържа описание на деяние, което да съставлява

престъпление по смисъла на закона на молещата

държава и българския закон – т.нар. двойна наказуемост.

В представената молба за екстрадиция от страна на

Киргизстан, както и в придружаващите я материали

обаче, такова описание не се съдържа. Описаните в

молбата за екстрадиция факти за Ленард Хоменюк са

ограничени до това, че той е бил президент на едно от

дружествата, което е подписало споразумението за

преструктурирането на проекта “Кумтор”. Тази

съвкупност от факти не би покрила признаците на

престъпен състав съгласно българския Наказателен

кодекс, което е основание за недопускане на

екстрадиция.

Освен това, България и Киргизстан не са подписвали

двустранен договор за екстрадиция. При тези

обстоятелства Министърът на правосъдието трябва да

определи дали има наличие на взаимност между

Киргизката Република и Република България. Съгласно

становището на Софийски апелативен съд от

заседанието по казуса от 6 август, без подобно

определение от страна на Министъра “екстрадицията по

същество не би могла да бъде реализирана”.

Киргизкото искане за екстрадиция се

позовава и на Конвенцията на ООН

срещу корупцията. Тя обаче не може да

бъде основа за екстрадиране на лица от

България, тъй като не е призната от

Република България като такава основа.

Признаването се осъществява чрез

нарочна декларация от съответната

държава (България) до генералния

секретар на ООН, съгласно чл. 44, ал. 6

от Конвенцията. Такава декларация не е

депозирана от Република България.

Съществува и още една опасност за

Хоменюк при евентуалното му

екстрадиране – неговото американско

гражданство. Според адвокатите му, то

създава обективен риск за утежняване на

неговото положение, произтичащ в

немалка степен от влошаващите се

дипломатически отношения между САЩ

и Киргизстан. Доказателство в тази

насока е фактът, че през юни 2015 г. с

постановление на Върховния съд на

Киргизстан наказателното преследване

срещу други лица, обвинени в

извършването на същото престъпление,

които обаче имат киргизстанско

гражданство, е прекратено поради

изтекла 10-годишна давност. В същото

време наказателното производство

срещу Лен Хоменюк продължава, като даже се иска чрез Интерпол неговото екстрадиране

от трети страни.

Какво ще се случи, ако България разреши екстрадирането на

Ленард Хоменюк?

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) има постоянна практика да не се извършват

екстрадиции за Киргизстан. Съдът многократно е издавал решения, че в бившата съветска

република задържаните лица не получават честен съдебен процес и редовно са подлагани на

мъчения и унизително отношение – има осем такива решения само през последните 18

месеца.

Екстрадицията на Ленард Хоменюк в Киргизстан би било равнозначно на нарушение на

българското законодателство за екстрадиция и сериозно нарушение пред ЕСПЧ, като по

този начин значително би увредило репутацията на България пред международните й

партньори САЩ, Канада и Европейския съюз.

Онлайн петиция срещу

екстрадицията на Лен в

Киргизстан

Арестът на Ленард Хоменюк предизвика

обществена реакция извън България

заради съмнения, че Киргизстан го

използва като заложник в икономическа

война с канадската компания Centerra

Gold.

В момента тече онлайн петиция срещу

екстрадицията на Лен в Киргизстан, която

са подписали над 1000 души.

Задържането на Хоменюк в България – казусът по дати

27.07.2015 – Докато е на круиз по р. Дунав със семейството си, Лен е арестуван от

българската гранична полиция заради червена бюлетина на Интерпол (международна

заповед за арест), поискана от Киргизстан. В червената бюлетина пише, че Лен е издирван

заради “участите в корупция”, без други факти за обвинението. Българските власти

отвеждат Лен в затвора във Видин.

29.07.2015 – Отказано е пускане под гаранция, защото се смята, че има риск Лен да напусне

страната, защото няма никаква връзка с България. Задържан е в затвора в София до

изслушването за екстрадиране.

06.08.2015 – Лен подава искане мярката за неотклонение да се промени на домашен арест.

07.08.2015 – Лен е освободен от затвора и е преместен под домашен арест в апартамент в

София.

20.08.2015 – Киргизстан предава искането за екстрадиране на България. Обикновено тези

документи са дълги и сложни, а в случая искането е само няколко страници.

24.08.2015 – Късно вечерта на 24 август, без предупреждение, Лен е отведен от апартамента в

София, къде е бил под домашен арест, и е откаран в затвора.

25.08.2015 – Рано сутринта Лен е транспортиран от София до Видин. Той отново е в затвора

във Видин.

27.08.2015, 10:00 ч – Окръжен съд – Видин потвърждава, че не е получил достатъчно

документи за искането за екстрадиция от киргизките власти и им дава срок до 10 септември

да предоставят нужните доказателства в подкрепа на техните твърдения. Изслушването за

екстрадиция се отлага за 16 септември, а Лен е освободен от затвора и сега е под домашен

арест в София.

10.09.2015 – Очаквана дата за получаване на доказателства по искането за екстрадиция от

киргизките власти.

16.09.2015 – Изслушване за екстрадиция.

Share on Facebook

Още през седмицата ни дойде брилянтната идея да не прекарваме уикенда изцяло в София, а да направим малка разходка някъде наоколо. Условията бяха прости: преходът да е лесен, а също и кратък, защото част от компанията трябваше да се върне за мача от 15:30. На тези две условия отговаря едно чудно място само на час от София – Искърското дефиле, по Вазовата екопътека.

Заредени с вода и някой и друг сандвич, тръгнахме от София – 7 човека и едно куче. След около час и малко паркирахме и поехме нагоре – но не преди един възрастен местен господин да ни попита “Има ли нещо арабско във вас? Ами тогава защо спирате като у сред пустиня?!” и да ни обясни как там спирали всяка събота по 40 коли, въпреки че място и за още две щеше да се намери трудно.

Пътят нагоре премина по сценария “офис плъхове катерят планина”. Като ходиш съвсем малко всеки друг ден, дори такава лека разходка ще ти се стори като стигането до втория базов лагер на Еверест. Това не прави гледката по пътя по-малко красива и природата по-малко интересна. Ще видите всичко, което може да ви предложи Искърското дефиле: прохладни закътани пътечки в гората, огромни дървета, древен мъх, ръбати чукари, отвесни скали, спиращи дъха гледки. А ако отидете напролет, може и да се полюбувате на водопада Скакля, който се пада удобно точно по средата на пътя нагоре. Като за нас (и предвидимо, в края на август), той бе маркиран само от една по-влажна следа на скалата.

Не оставяйте целта да ви отвлече от самия път до нея. За мен това става най-лесно с фотоапарат в ръка. Какво ти пречи да спреш и просто да погледаш? Нали няма достатъчно трафик, най-много да трябва да се разминеш с някого. А планината показва най-доброто у хората – разминавате се учтиво с “Добър ден” и усмивка. Защо ли не се разминаваме така всеки ден?

Стигането до центъра на Заселе се усеща победоносно. Време е за бира и кебапчета на шарена сянка в двора на селската кръчма. Да си призная, не ни е до Вазов – природата е неглиже, по маратонки и с пусната коса, а не епично-възнесена като от учебник по литература.

Приключваме с обяда и преминаваме към слизането. То е значително по-лесно и бързо, така че скоро сме близо до колите. Минаваме покрай чешмата за студена изворна вода, а до нея са насядали баби и един дядо, който ме уведомява шеговито, че снимането на козичките е забранено – “Високи са им таксите… Като на София Лорен!” Струва си:

Малко логистика: като тръгвате от София, слагате в GPS-а като крайна дестинация Гара Бов (различно от село Бов). Ще стигнете до една голяма зелено-бяла табела за екопътеката след Церово – подминете я. По-нататък ще видите втора табела – завийте по нея и намерете място за спиране на някое разширение по-нагоре. От тази позиция първо ще направите изкачването нагоре покрай водопада до с. Заселе – с най-тежката част от разходката зад гърба ви, ще можете със задоволство да пиете по една бира и после да ви остане само лесното спускане обратно. По пътя нагоре може да се объркате при минаването покрай водопада. Пътят слиза вляво, точно покрай скалата и минава долу близо до пада на водата (когато я има). Вдясно има стръмен участък, който не е за хора Ние си загубихме едни 20 минути в чудене накъде се ходи, не правете тази грешка и вие.

Постът За Искъра с (лю)Бов – по Вазовата екопътека е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Продължавме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, днес продължавам с датската столица и ще тръгнем към Осло. Приятно четене:

Екскурзия из Скандинавия

част втора

Ден четвърти – 01. 07

Копенхаген

За днес имаме да гледаме

Малката русалкa

Закараха ни до там, направихме си снимки, аз пък направо си взех тениска с малката русалка на нея.

Малката русалка

После ходихме до фонтанa Гефион.

Фонтанът „Гефион”

се намира в парк „Ланжелин“ в Копенхаген и представлява голямо разнообразие от фигури на животни. Фонтанът е дарен на града от фондацията „Карлсберг” по случай 50–годишнината от основаването на пивоварната в Копенхаген и първоначално е трябвало да бъде поставен на главния площад, но в действителност е изграден близо до Цитаделата. Много ми хареса.

Фонтанът Гефион

След това имахме повече време за

• Кралския дворец – гледахме смяната на караула;

• Кралската катедрала;

• дворецът Кристианборг;

• Борсата;

• двореца Розенборг – и тук имахме повече време.

Този дворец много ми хареса – едни огромни зали, по едни стъпала. През прозорците се разкрива прекрасна гледка към цветните градини.

След това ни оставят на

центъра на Копенхаген

Показаха ни едно заведение, където можем да хапнем за малко пари на шведска маса (защо ли българинът гледа да икономисва дори и на края на света…)

Изглед от стаята в хотела в Копенхаген.Като е гара да е гара… Все едно спя на гарата.

Казаха ни, че имаме три часа време до към 18 ч, вечерта, когато ще дойдат да ни вземат с автобуса от

парка Тиволи,

който се оказа съвсем наблизо до мястото, където похапнахме в много приятна атмосфера. Масички и столчета, където може дори и сам човек да се усамоти и да се храни на спокойствие. Вземам си една табла, по две чинии, пълня ги с най-различни изкушения. Бях много изненадан, когато си вземах три парчета от нещо, приличащо на поничка, което после се оказа някакъв рибен продукт – солен, мазен но без кости… Саламчета, няколко вида, най-много ми допадат, салати най различни, готвено, варено, картофки. Достатъчно. Похапвам си полека, без да бързам, ако искат да ме чакат. Плащаме накрая и

тръгваме. Накъде ли?

Ами, мислим да се возим с корабче по каналите. Но къде ли му е пристана. Търсим го. Питаме на няколко места, лутаме се през мостовете покрай каналите. Накрая намираме един дървен понтон. Но корабче не се вижда. Реших да се разходя наоколо набързо, е, да си призная тоалетна ми трябваше… Наоколо магазини и бизнес офиси. Вървях доста. Велосипеди навсякъде.

Влизам в едно кафене, искам да си взема кафе и между другото да си свърша работата. Отивам към тоалетната, там гледам едно приспособление, на което трябва да се вкара код…. Отивам да си взема кафето и да питам с какъв код трябва да вляза… Написват ми един код и с него се влиза…. Изумително – всеки не може да влезе, а е и желателно да се вземе нещо от бара… И пак голямо кафе и пак по 250, че и повече грама… А като се върнах на мостчето, където трябваше да дойде корабчето, от нашата групичка нямаше никой.

Яхтеното пристанище.Тук всеки си има или кола,или велосипед или яхта. Някои – и трите

Корабчето минало. Е, ще чакам следващото.

След малко идва един по-голям кораб (не като онези широките и ниските, които возят туристи) , по-скоро пътническо корабче, което превозва хора по канала… На площадката за спиране чакаха още двама пътника. Спира корабчето, спуска мостчето, никой не слиза от него, качват се двамата, а аз последен. Учудих се, че на никой не платиха. Никой не им поиска пари. Помислих си, че после ще мине човек, да му платим. Не мина. Корабчето спира малко по-нагоре от другата страна на канала. През това време аз разглеждам от двете страни на канала брега с бинокъл. Тук – от двете страни на канала е разположен

градският плаж

Препълнен с младежи, деца, почиващи и играещи.

Корабчето плава нагоре по канала и след около 50 минути се връща пак там, от където съм се качил. Но ако плавам докрай, може да мине някой и да ми вземе пари за плаването. Защо пък да не си пътувам гратис? Замислих се, да не би да ме откара на някой от близките острови, на които е разположен Копенхаген, та да не мога да се върна. После още по-нагоре, пак спря от същата страна на канала, от която се качих. Все още виждам в далечината моста, от който се качих.

Реших да сляза тук, да се върна покрай канала, през градският плаж, да си полегна малко в тревата, да пия по една биричка, да видя какво още мога да разгледам. Стигам до моста, от който тръгнах. От там тръгнах в обратна посока. Тук някъде се намира една църква (не запомних името) . По периферията на кулата има една стълба, която спираловидно се изкачва към върха и от там се разкрива прекрасна панорама над града. Виждам я. Отивам натам.

Минавам през един парк, там имаше патици. Затревени площи с почиващи, лежащи и четящи. После малко по една улица. Безкрайна върволица от велосипеди. Стигам до

църквата

Плащам си входа и тръгвам по стъпалата нагоре. Става все по-тясно. Излизам и на откритата част. Духа много. Изкачвам се до горе. Най-отгоре стълбата става толкова тясна, че вече не може да ми мине раницата… Връщам се на площадката за гледане. Там има няколко макро снимки в рамки. От тях може да се види какво се вижда от тази височина и от това място – означени и надписани – кое какво е.

Прекрасно се вижда къде е парка Тиволи… Следващото място, което ще посетя, преди да затвори. От високо най-добре се вижда – по кой мост да мина, накъде да завия.

Слизам на земята, че много духа и църквата вибрира… Отивам към

парка Тиволи

Вече усещам как едната маратонка ми се разпада – ходилото почти се е отлепило половината…

„Тиволи“ работи до към 23 ч,

имам достатъчно време. От тук през моста, по другият бряг, покрай другият градски плаж и стигам до булеварда Ханс Кристиан Андерсeн. Обикалям парка Тиволи докато му намеря входа. Вземам си билет, карта на парка и съм вътре. Още от сега знам, че няма да се кача на нищо. Но поне ще гледам, ще снимам и ще похапна нещо.

Да похапнем след всичко това

В парка виждам нашата малка групичка, която загубих преди корабчето. Дошли преди час и си почиват в тревата. Ама не могли да се качат на църквата, на която ходих аз, не са минали през градският плаж….

Ден пети – 02. 07

Пътят към Осло

Копенхаген – Хелзингьор – Хелзингборг – Гьотеборг – Осло

За днес имаме да гледаме –

Helsingor (Хелзингьор) и замъка на Хамлет в Кронборг. (Kronborg)

www.kronborg.dk

www.skandlines.dk

www.skymap.dk (Това може би е сайт за карти на различни държави, защото съм го срещал с различни разширения (например http://www. skymap. gr/apps/)

Имахме време да го видим само отвън. Казват ни, че вътре нямало нищо за гледане, но аз виждам, че има вход и влизат хора. Не вярвам да няма нищо интересно. Затова

смятам да повторя Скандинавските страни,

за да имам време да видя всичко интересно според мен. Общо взето организираните пътувания не обещават достатъчно време за всичко интересно, но поне показват на незапознатият кое къде се намира и може да се научи и как се стига до там (от Копенхаген например).

Замъка на Хамлет в Хелзингьор

Правим си снимки около замъка, питат ни кой иска да го види отвътре, никой не се обажда, а само заради мен да ме чака групата някак си не е оправдано, а и гоним ферибот. Вземам си няколко камъчета от брега на морето (замъкът е на брега на морето).

Около замъка имаше една групичка деца, извели ги на разходка. Едни много сладки, русички, ангелчета, с едни еднакви дрехи. Някои туристи от групата се опитаха да ги снимат, но… било забранено. Веднага екскурзовода ни реагира остро и каза НЕ, НЕ, НЕ…. В скандинавските страни било забранено да се снимат деца, без съгласието на родителите им… Викали полиция и глобявали нарушителите. Защото после се качвали снимки на деца в интернет, а това нарушавало техните нрави. Оттам

с ферибот на Scandlines до Helsingborg

Хелзингборг

Плаваме около 20 минути. Разглеждаме Хелзингборг, качваме се на замъка – крепост над пристанището (Kärnan). Стигам до върха на кулата там, плащам 50 шведски крони вход, разглеждам града от високо, купувам си няколко картички, разглеждаме магазините наоколо, но за кафе нямаше време…. И за още много неща нямаше време.

Хелзинборг

Продължаваме за

Гьотеборг

Преди влизането в града, като погледнахме наляво, виждаме много красив увеселителен парк, с влакчета на ужасите и още много неща. (За любопитните – ето за какво става дума) :

http://www.planetofhotels.com/shveciya/gyoteborg/park-attrakcionov-lizeberg?ucurr=EUR

Е, нямахме време да го видим отблизо. Пристигаме в Гьотеборг в ранният следобед.

Топло е, около 27 градуса, нечувани температури

за тези географски ширини. Минаваме през града, разглеждаме. По градските градинки и затревени площи, местната младеж и свободните хора са налягали по тревата и си правят следобеден плаж. На няколко места имаше интересни фонтани, излизащи направо между плочките по площада. И водата се излиза по площада. Младежи и деца се мокрят и се пръскат с вода. Забавляват се. Спираме, близо до един от каналите там. Слизаме.

Имаме около час свободно време. Дори не знам какво имаме да гледаме тук.

Всички се наредиха на опашка да ползват градските тоалетни…. Винаги съм се чудил на туристите като цяло. Където и да спрат, да слезят, първо тоалетни търсят… А тук вероятно са и платени… И бързат да запалят цигара… Та наредиха се всички пред тоалетните.. Което предполага, че докато не мине и последният, групата няма да тръгне. А последния си изяжда много повече от свободното време, отколкото първия. Но аз бързо се ориентирам…

Питам дали имаме да гледаме нещо конкретно , казват, че няма и след час да сме в автобуса…

Хващам по единият тротоар нагоре 20 минути,

покрай заведения, кафенета, магазини до където стигна. Пресичам, хващам на обратно по другият тротоар, покрай ресторанчета, кафенета и магазини, влизам в едно малко ресторантче, ползвам си тоалетна набързо и безплатно, заглеждам се в менюто, все едно, че ще пия нещо…. И тръгвам…

Стигам до автобуса, виждам, че има още около половин час… Оглеждам се наоколо къде мога да ям нещо. Влизам в един магазин и гледам

покрай витрината наредили на едни полици вкусна храна,

като на шведска маса. Цената е на килограм, каквото и да си сложа… Вземам си една тарелка, напълвам си разни неща, саламчета, маслинки, салати няколко вида, една питка и плащам. Излизам, сядам си на един ъгъл зад една спирка (или заведение, не разбрах). Похапвам си и гледам кога ще се събере групата да тръгваме. Даже ми остана и време за кафе. Влизам пак в това магазинче. Искам голямо кафе. И като ми дават една чаша… Ама все едно съм казал малка бира… И навсякъде е така… За голямо кафе ми дават чаша поне 250 – 300 грама и пълна догоре с кафе, плътно, а не разредено. И докато го изпия и то станало време да тръгваме.

Качвам се почти последен. Ами толкова е времето. Друго си е да пристигнеш преди обед, да има време за обед, после за градски плаж, после за кафе, накрая за бира , а и увеселителният парк да се посети. Продължаваме за

Осло.

Пристигаме вечерта.

Белите нощи

и луната, няколко дена след пълнолуние, задържат небето светло поне до към 23 ч, а

докато стане напълно тъмно и се появят звезди си минава полунощ

Това удължава времето за вечерни разходки.

Часът е 21:52, а е светло

Хотелът си ни е накрая на града, но

дали да не се опитаме да слезем до центъра?

Я, да видим. Чувам от другата страна на магистралата преминаването на влак или метро, което около хотела забавя ход… Дали пък няма спирка наоколо… Сега ще разберем.

В бялото пингвинче има сол, в другото пипер

Тръгваме, но ще гледаме да не се отдалечавам много от хотела. Виждам един мост, който минава от другата страна на магистралата. Минавам по него. От другата страна има релси, но какво ли минава по тях – трамвай, влак или метро.

Ретро возило в Осло

Оглеждам разписанието в двете посоки и схемата на маршрута. Записвам си името на спирката и разписанието. Виждам, че до центъра (там където се събират всичките шест линии) има около 5 – 6 спирки. Това ми е достатъчно. След една вечер сме пак тук и в същият хотел. Тогава ще е разходката до центъра.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

* Някой да каже още веднъж, че немците са лоши, зли, студени и каквото-беше-още-там… – бел.Ст.

Други разкази свързани с Копенхаген – на картата:

Копенхаген

Още пътеписи от близки места:

1. Пътят към Копенхаген (1 част на Екскурзия из Скандинавия)
2. Пътуване до Копенхаген(4)
3. Копенхаген – В Дания няма нищо гнило
4. Копенхаген (5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (1))
5. Пътуване до Копенхаген(3)
6. Пътуване до Копенхаген(1)
7. Пътуване до Копенхаген(2)
8. Европа преди Коледа (3): Копенхаген, Малмьо и Хамбург
9. До Дания и назад (3): Копенхаген
10. Втори ден в Копенхаген (До Дания и назад (4))
11. Към връх Кебнекайсе (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (1))
12. Из фиордите на Норвегия: Гейрангер, Ставангер и Осло за пълнота ;)