Новите детайлни снимки на Плутон , направени от космическата сонда New Horizons са удивили учените със сложноста и разнообразието на релефа. по информация от сайта на НАСА.

Компанията SpaceX представи видео на вътрешната част на пилотираният кораб Dragon V2, който , както се очаква , през 2017 ще започне доставка на астронавти до МКС.

“Влизането на Швеция в НАТО ще бъде последвано от ответни действия от страна на Русия”, обяви прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от ТАСС.

„Нееднократно сме заявявали, че изборът на стратегията за национална сигурност и отбрана е суверенно решение на всяка държава. Но ние, както и преди, разглеждаме политиката на неучастие на Швеция във военни блокове като важен фактор за стабилността на Северна Европа”, отбеляза Захарова, цитирана от “Фокус”. По думите й, присъединяването на Швеция към НАТО “ще има военно-политически и външнополитически последствия, които ще изискват необходимите ответни мерки от страна на Русия”. По-рано бе съобщено, че Швеция ще измени законодателството си за сближаване с Алианса.(КРОСС)

Във връзка с тази новина напомням, че освен Швейцария ( по красота), България в никое отношение не е и Швеция на Балканите- освен по приблизително еднаквия брой на населението.

Ако задълбаем в историята, както обикновено правим по други поводи, можем обаче да открием нещо общо между някогашните викинги и българи: варягите, както руснаците наричат викингите, са създатели на Рус, покорявайки с огън и меч по пътя си при военните походи към Византия, а после и обединявайки по свой образ и подобие племената, образували бъдещата Русия.

САМОТО НАЗВАНИЕ РУС Е СКАНДИНАВСКО, признават ( с половин уста) съвременните руснаци.

Българите пък са духовни родители на християнска Русия.

Срещу наследниците и на едните, и срещу другите Кремъл роптае днес. Защо? Ами защото си позволяват да се отдалечават от своето някогашно творение Русия, превърнало се в неблагодарник спрямо своите създатели.

Съобщавам факта на тази неблагодарност специално за прислугата на руския шовинизъм в България, която обича да говори от името на Кремъл и вменява на българите задължението да бъдат благодарни на Русия до пълно безгръбначие.

Руската прислуга тук размахва обвинението, че ЕС, НАТО, САЩ, „световното еврейство” и т.н. диктуват българския стремеж за откъсване от прегръдката на руската мечка. Това обаче няма как да се твърди за Швеция, чиято независимост и неутралитет са нарицателно в политическия речник на света от много десетилетия, а миролюбието й- от две столетия и повече.

Русия и нейните протежета трябва да си зададат въпроса защо и по какви причини Швеция е готова да изостави уникалната си традиция на неутрална държава и защо се чувства застрашена. Дали „случайно” това не е свързано с руската агресия в Украйна? Мечешкото ръмжене само ще кали още повече стоманата на шведската решителност да се отбранява от сприхавия си съсед.

Неблагодарната Русия ( ако използвам това обобщение по примера на онези в Русия, които отново обвиняват България в недостатъчна сервилност във връзка с войната й с Турция за достъп до проливите преди близо век и половина) има много, много малък запас от исторически аргументи с днешна принадена стойност. За Швеция те са нулеви. А за България са раздути като черен дроб на руски пияница, който отказва да признае, че бере душа от цироза, обвинявайки за своята подпухналост въображаемото ужилване на вероломна балканска пчеличка, която има нахалството да подяжда меда, произведен за нея от руската мечка.

Не съм привърженик на комплексарското мобилизиране на вампири, подливане на „жива вода” и други форми на прибягване до „аргументи” от исторически характер за решаване на съвременни проблеми. Това са похватите на влюбените в Кремъл- на неговите атакисти и подобните им вентрилокисти, които си отварят устата, докато чрез корема им декламира Путин. Но ако говорим за равнопоставеност в отношенията с Москва, на всяка обида от руска страна относно българската „неблагодарност” би трябвало от най-високо ниво в днешна България да припомнят на кого Русия дължи духовното си начало, изопачено след това през вековете до уникален пример за сливане на всичко най-лошо от обществено политическата практика на Европа и Азия: съчетание от европейския тоталитаризъм и азиатския „татаризъм”.

Впрочем в днешен Татарстан, измислената от Ленин държава за заличаване следите на Волжките българи, хората с все още живо българско самосъзнание в поробената от Русия, разгромена от Иван Грозни ( цар на българите, както се именувал гордо след превземането на процъфтяващата спрямо примитивната Москва българска столица Казан през 1552 г.) бивша българска държава наричат „татаристи” русифицираните насилствено асимилираните потомци на някогашните горди българи от Велика България край Волга.

Малко вероятно е от лапите на руската мечка да бъдат върнати към свободата на самоопределение смачканите милиони волжки българи, но да помним за този факт и да го припомняме на Кремъл в съответния контекст, зададен от руската агресивност, е не просто право, а задължение на българските властници.

Вярно е, че Швеция не се нуждае от подобни отчаяни аргументи за самозащита пред агресивния руски тон, защото е истински велика в сравнение с Русия чрез своя пример за успех на малка 8 милиона държава с един от най-високите стандарти на живот в света, образец за подражание на десетки въздишащи по (по свободата и) този факт народи. Но какво да се прави: Швеция не е била „освобождавана” от Русия нито веднъж и резултат там е налице…

Комплексираните от (само)внушението за своята незначителност българи се кланят обаче да „двойната освободителка” ( че и на „тройната” дори- нали Москва ни освободи също от Тодор Живков, което българските джуджета от сборищата в чест на руския великан , на които мирише на Живковизъм, „забравят” удобно). Съответно резултатът тук е наопаки на този в Швеция.

Тъжната историческа равносметка е такава: 15 процента от просяците в днешна Швеция са имигранти от България ( по обявена преди два дни официална статистика), а България е най-нехаресваната от бежанците страна в Европа.

Неосвобождаваната от Русия Швеция е световен модел за подражание, а непрекъснато „освобождаваната” и навиквана от Русия България е номер едно по непривлекателност на континента.

Share on Facebook

ООН осъди "експулсирането" на роми

Конкурс за най-добро име за новият руски пилотиран транспортен кораб за полети до МКС и Луната е предизвикал огромен интерес от момента на неговото обявяване - само за 14 дни на сайта на РКК Енергия са заявени над 3500 варианта за име на кораба.

За да не се срамуваме след време: бежанците

На 11 септември 2015 в 5:08 от космодрума Куру бе релизиран успешен старт на РН 'Съюз-СТ-Б' с ускорител 'Фрегат-МТ' и два европейски телекомуникационни апарата GALILEO FOC М3.

Появи се промяна в правилата на т.нар. "свободен пазар" на електроенергия, на който "честни" частници купуват "най-евтиния" ток от АЕЦ "Козлодуй", пълнят гушки и джобове, а после се разплащат ...

Финландия е готова да посрещне своя дял от бежанците

Портал ще увеличава информираността за гражданските права

Конкурс за студенти на тема "ЕС и бежанската криза – възможните отговори"

ООН осъди "експулсирането" на роми от Гърмен и Варна

Picturesque autumn leaves, covered in transparent adhesive tape (different colors). They are perfect for your autumn decoration See...

Бежанците в капана на европейската криза на солидарност

Продукти за 4 порции:
1 охладено пиле около 1.5кг
800г домати
2 глави лук
200г печурки
1 морков
1 картоф
1 шарена чушка
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. мед
1к.ч. червено вино
2 зърна бахар
листенца тарос
1к.ч. олио

Приготвяне:
Сега е времето на гозбите с вкусни, червени домати. Харесвам тази лучена яхния с гъби и пилешко. Става вкусна, ароматна и има сосче за залъчета хлебец. Месото ми е охладено пиле. Режа предварително на порции. Рендосвам доматите. Луковите глави режа на полумесеци, а моркова и пиперката– на колелца. Картофа запазвам цял. Кипвам порциите месо, за около двадесет минути. Изваждам добре отцедени от бульона. Прецеждам пилешката течност. Наливам в дълбока тенджера. Добавям месните мръвки, моркова, чушката, картофа и лучените парченца. Поръсвам сол и бахар. Похлупвам. Варя на кротък огън, четиридесет минути. Отхлупвам за да добавя вино, доматен сок, мед и червен пипер. Пускам и нарязаните гъби. Пробърквам. Изваждам картофа. Смачквам на пюре. Връщам обратно в тенджерата. Похлупвам и оставям манджата да ври още четиридесет минути. Накрая изключвам и поръсвам с тарос.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-ясно става, че проблемът с бежанците, които заливат Европа, е по-тежък, отколкото се смяташе. За него няма бързи и лесни решения, обратно, той носи само тревоги и противоречия. Ще успее ли ЕС да излезе от тази поредна криза или ще потъне още по-дълбоко в нея – за втора седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, на официално ниво Европейският съюз сякаш няма голям набор от идеи за справяне с бежанската вълна, обсъжда само въпроса за квоти, с които всяка европейска държава да поеме своя солидарен дял от отговорност. Достатъчна ли е тази мярка?

– За съжаление, Фили, тенденцията за безсилие на евросъюза и липсата на адекватни идеи за справяне с бежанския проблем все повече се потвърждава. Доста време вече се обсъждат прословутите квоти, според които всяка европейска страна трябва да приеме определен брой бежанци, но никой не казва какво ще стане, ако бежанският поток не затихне веднага, а продължи. Тези квоти докога могат да се актуализират. А какво правим със страни като Унгария и Словакия, които, по една или друга причина, не искат бежанци изобщо, макар че сега все още приемат. България също клони към тази позиция, но не смее да я заяви открито. Това, което постигна премиерът Борисов на предпоследния европейски съвет, когато се разпределяха 40 000 бежанци, беше намаляване на квотата за България от 788 на 450 души. Онзи ден обаче бяха разпределени още 120 000, от които тук трябва да дойдат 1 600. Ами ако утре дойдат още например 300 000? Това всъщност не е хипотетичен въпрос, а реалност, която чука на вратата. Държави като Дания например започнаха да въвеждат свои сепаративни законодателни мерки за справяне с проблема. Датчаните казаха – мигрантите трябва да знаят датски език, а също да са наясно, че съкращаваме помощите за тях с 50 процента. Добрият пример, който Европа дава напоследък, е Исландия. Там стартира кампания, в която самите граждани настояват правителството да приеме повече бежанци, отколкото е квотата му, а 10 000 души писаха във Фейсбук, че отварят домовете си за бежанци.

– Това не е ли наистина добър пример за хуманност и гражданска активност?

– Прекрасен е, Фили, само че нека видим за какво точно става дума. Първо, квотата на Исландия е да приеме 50 бежанци. Ако те се увеличат до сто, героизмът ще е двоен, но ефектът – пак практически нулев. Да, квотата на Исландия е малка, защото и страната е малка, с население само около 300 000 души. БВП на Исландия обаче за 2012 година е близо 14 милиарда долара, тоест, номинално на човек от населението – близо 42 000, тоест, поне 7-8 пъти по-голям от този на българина. През 2013 година Исландия е на 13 място в света според Индекса за човешко развитие на ООН, място, което тя дели с Хонконг. Вторият факт, който непременно трябва да се отбележи е, че исландците май не си дават сметка за какво точно говорим при тази бежанска вълна. Медиите цитират исландката Ловиса Арнадотир, която казва, че с мъжа си предоставят на бежанци една свободна стая, която имат в жилището си. ”Мислех си за тази стая – тя може наистина да промени живота на някой. Ако някой оцелее, като остане при нас за известно време, не виждам защо да не помогнем.” Много романтично, но ключовата фраза тук, Фили, е – „за известно време”. Тази мила исландка не знае, не вижда или не разбира, че тези бежанци не идват, за да се спасят някъде из Европа, а когато нещата в собствените им страни се оправят, да се върнат обратно. Не, те идват, за да останат.

– Пламен, защо си толкова сигурен в това? Може утре, ако Ислямска държава бъде победена от международни сили, сирийците например да се върнат в Сирия.

– А кога либийците ще се върнат в Либия и малийците в Мали? Кога пакистанците и афганистанците ще закрачат отново назад към Хиндукуш? Никога. Съдя за това по различни признаци – например по факта, че тези хора имат претенции. Ще го кажа така – не само Словакия не иска бежанци, но и бежанците не искат Словакия. Те не искат дори да отидат в Италия и Испания, страни, които за българите например, са много добри като възможност за нормален живот. Не, бежанците, нищо, че се изсипват от най-отчаяните държави в света, искат да живеят непременно в Германия и Швеция, двете най-социални и богати европейски страни. Не по-малко. Това показва, че в огромната си част те идват тук не с идеята да работят и да се интегрират, а да получават помощи. Така че вероятно истинските бежанци в случая са малцинство, по-голямата част от хората, които идват на вълни, са просто икономически мигранти, а ние не им поставяме съответните правила. Още по-лошо става обаче, ако случайно ги поставим. Например онзи ден, Фили, бежанците в Унгария организираха един протест, след като се оказа, че, за да спази приетите европейски процедури, властите ги бавят и не ги пускат веднага към обетования Мюнхен. В знак на протест те организирано и демонстративно изхвърлиха на боклука сандвичите, с които унгарците ги нахраниха междувременно. Съгласи се, Фили – това не е поведение на страдащи и измъчени хора, това е проява на наглост, която звучи застрашително. Та ето част от нещата, за които исландците очевидно не си дават сметка.

– Добре, но ти цитира редови гражданин, който не е длъжен да бъде наясно с нещата. Какво казва исландското правителство?

– Веднага цитирам Йегло Хардардотир, исландския министър на благосъстоянието: ”Искаме хората да се приобщят към исландското общество.” Много добро пожелание. Но горчивият опит показва, че в масовия случай става обратно. Първо, Европа не е интегрирала своите роми. Второ – турците, които са от 50 години в Германия доколко са интегрирани? Още по-тежка е ситуацията във Франция с хората от бившите колонии. В Лондон напрежението също расте. Да не говорим, че със самото си идване в Европа някои бежанци генерират престъпност. Остави настрани заплахата от промъкване на заклети ислямисти или дори неизбежната престъпност на гетото. Но онзи ден колегата Веселин Желев от Брюксел например разказа за срещите си в един бежански лагер там, по-специално – за пътя на младо момче от Афганистан до Белгия. Вуйчото плаща за него определена сума пари и оттам нататък момчето няма проблем на нито една граница. А то минава през Иран, Турция, България, Сърбия, Унгария, Австрия, Италия и Франция. За да няма проблеми, явно навсякъде са раздадени подкупи, няма друг шанс за спокойно минаване. Така че, Фили, ето как дори невинното желание да се спасиш от злото, понякога само се превръща в зло.

– Добре, Пламен, но какъв е изходът, Европа може ли да откаже да приема страдащи хора?

– Разбира се, че Европа не може да загърби своя хуманизъм и отговорностите си, Фили. Но тъй като в същото време трябва да опази и себе си, изходът е във въвеждането на ясни правила, които да се спазват. Така от пасивно разпределяне на квоти, евросъюзът ще премине към активно управление и контрол на процесите. Но засега точно това европейските политици не правят, нещо повече, в момента впечатлението е дори, че за подобно нещо те май не искат и да чуят. Не знам и не разбирам защо.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Планината… не е Борисовата градина. Хубаво е да знаеш какво правиш, да си добре екипиран и винаги да имаш три наум, че нещо може да стане и че не можеш да разчиташ всичко да се стече по най-добрия начин, подготви се, че всичко може да се обърка и пак… нещо ще те изненада.
Защото планината не е Борисовата градина, трябва много да се внимава с кой, кога и къде отиваш и да си подготвен, че може да има неподготвени и надценили себе си хора. Последното не е от лошо, а просто от липса на опит… или понякога точно поради твърде много липса на негативни ситуации, хората забравят, че късметът играе и забравят колко опасно и страшно може да е.
Май има няколко основни правила, които си изчистих и изясних, така че… мисля да ги разпиша, току виж биха били полезни.

1. Координацията. Независимо дали сте официално дружество, група ентусиасти или някаква друга смеска, правило първо е координацията. Къде ще ходите, кои, кога, по кой път, кои са хижите, за колко време, кого ще уведомите, какви са условията, в колко се тръгва, от къде се тръгва, кой поема ангажимент да прави резервации (ако е по хижи) и пр. Целта на упражнението е да няма глупави изненади. Да, звучи нелепо да се прави за двудневна разходка до… Костенец например, но въпросът е в изграждането на навика… дали ще ходите до Костенец или Ком-Емине, единствената разлика е мащаба. Хубаво е всички да са запознати с маршрута или поне да са огледали картите, за да могат да знаят къде отиват. Хубаво е да е ясно каква е целта. Дали е спокойна, небрежна разходка, където средната скорост е бавна и хората се шляят. Дали е бърз даунхил, в който средната скорост е много висока, а дистанциите кракти (свръхлек туризъм). С две думи, всички трябва да знаят какво се случва, за да могат да дадат адекватна информация. Ако им дойде нанагорно, също така да си кажат. Чудеса от храброст не е нужно да се правят.

2. Инструктаж. Преди тръгване е хубаво да се проверят за всеки случай нещата. Ако групата е шарена и сформирана спонтанно, задължително е да се сподели с водачите, били те официални или не, кой има опит, кой няма, кой е ходил преди, за да се знае какво ще се случва. Задължително се споменават медицински състояния и проблеми. Уговарят се знаци и начини за комуникация, може да не се наложи, но е хубаво да се знае. Колкото по-голяма е групата, толкова повече хора трябва да се имат наум и да бъдат наглеждани, защото има корелация между количество хора и случващи се непредвидени неща, по много обясними причини. Описание на почивките и на целите също е хубаво да се обяснят, защото е хубаво да могат хората да се подготвят практически чисто психически какво ги очаква. Не разчитате някой друг да ви свърши работата и си проверявате всичко. Не разчитате, че вашите хора са си свършили работата и ги проверявате. Да, звучи сложно… свършете го както трябва или си стойте вкъщи, в планината шега не може и не бива.

3. Екипировка. Преди да се качим в планината, е задължително да имаме адекватния инвентар. Да, може с дънки, без светлина, с маратонки и без връхна дреха. В 9 от 10 случая сигурно нищо няма да ви се случи. На 10тия после едни мили хора доброволци ходят и ви търсят по деретата, чудят се как да се оправят с нелепата ви хипотермия и ПСС ви споменава до 9то коляно. Задължително планинска застраховка, за едните 150 лева годишно е просто нелепо да се правим на интересни и да се смотаваме. Основната екипировка е препоръчително да е събрана, проверена и подготвена, ако не знаете какво ви трябва или да вземете, консултирайте се с водачите или с други опитни индивиди… питайте, защото е за предпочитане да се чувстваш като олигофрен, че си задал тъп въпрос, пред това някой, кякъде да се чуди как да ти спасява крайника (реален случай, който ми дойде на главата преди години, за късмет, благополучно приключи всичко). Обувки, термо, флийс, панталони, светлина, вода, храна, водо и ветроустойчиво яке, шал, чорапи. Това е АБСОЛЮТНИЯ минимум тръгнете ли на преход, а не просто на разходка. И задължително уведомявате някого къде отивате и за колко време, ако ви няма, все някой трябва да вдигне тревога. Все пак, имайте наум КОГО товарите с тази задача и да не е някоя истерия, който ще се обади на първата минута, в която ви няма и да вдигне панаири. Личното задължение на туриста е да направи сам/а тези неща… задължението на водача, бил официален и с тапия или не, е да си провери хората дали са ги свършили тези неща, защото крайния ефект е, че може да се окажете някъде, с паникьосващи се хора, които изпадат в опасни ситуации, за вас и околните, защото могат да застрашат не само себе си, но и цялата група.

4. Застраховки. Това го казвам за втори път, но просто не мога да обясня колко точно е важно да имате застраховка. Ако нямате и дойдат ПСС ще ви стане много ама много тъжно.

5. Аптечка. Пропорционалността на аптечката нараства с големината на групата и продължителността на прехода. Списък с препоръчителни неща в аптечката ви има не един и два онлайн, вече зависи от отделния човек какво смята за нужно да вземе. Хубаво е водачите или поне някой в групата да знае как се оказва първа помощ и как да реагира.

6. Разделяния на групата НЕ се случват и НЕ бива да се случват самосиндикално и без предупреждаване, просто… не. Освен ако не е изскочила някаква много сериозна ситуация, това, че едните се влачат, не е основание да отпердашите напред или да ви писне и да тръгнете да се прибирате, без да сте уведомили останалите. Ако няма как да се движат всички с еднаква скорост, разделянето Е опция, просто трябва да се организира и потвърди и се продължава, като разбира се всяка група трябва да бъде водена от някой, който знае къде отива и какво прави.

7. Почивки. Скоростта на групата е определяна от най-бавните. Затова се уточнява от самото начало кой, колко опит има и как могат да се движат по терена, за да няма дразнене, нервиране и тормоз. На по-бавните хора им е тъпо и се тормозят да поддържат темпо, което им идва прекалено, с което се изтощават, на бързите пък им лази по нервите да се влачат и крайния ефект е, че групата си разваля преживяването. Правят се почивки когато е нужно, но за кратко, вече колко да са дълги си е до конкретна преценка на водача/водачите, но 10тина минутки е стандарта, с който аз съм свикнала, че е оптимален, за да не се разкиснат уморените.

8. Терен. Съобразяваш терена с групата (тук идва предварителното уточнение за опита) и екипировката им. Ако нещата не вървят, трябва да се измисли алтернатива… да, някой може и да успее да изкрета с адски много зор… ала може и да закъса. Което ще наложи или разкъсване на групата или връщане или излишно бавене. Много лесен за избягване проблем… ако всички са били коректни от самото начало. Ако.

И… май е това, за което аз се сещам.
Приятен път и ойларипи.

Днес Анжело ще ни води до два от манастирите в района на Асеновград. Приятно четене:

Араповски и Мулдавски манастири

Решихме да посетим авиоизложението „Построено от българи“ на летището в Крумово, което е в чест на стогодишнината от създаването и полета на първия български самолет „Йорданов – 1“.

Тъй като по програма демонстрациите трябваше да започнат от обяд, решихме да запълним времето с посещение на

манастирите около Асеновград

Най-известните са Араповски, Горноводенски, Кукленски и Мулдавски манастири. Започнахме с

Араповския манастир „Св.Неделя“,

който е основан в средата на 19 в. и е единственият, построен по време на турското робство (по-скоро единствения „основан“ – например това което виждаме от Рилския манастир е строено първата половина на XIX век, но като манастир е основано много преди това – бел.Ст.) Носи името си от с. Арапово (сега Златовръх). Съществуват няколко легенди за създаването му. Според едната ясакчията (полицейски началник) Али ага, който заедно с йеромонах Софроний е подпомогнал градежа на обителта, е сънувал, че до манастира има чудодейна вода, изцеряваща болести и най-вече слепота. Според друга легенда, мястото е открито от гъркиня, която сънувала, че трябва да изкопае вода, с която да излекува сляпото си дете. Арап бей, на чиято земя се намирало бъдещето Аязмо, става свидетел на лековитата сила на водата и в знак на благодарност дарява имението и разрешението си за градеж на манастир.

Араповски манастир

Строителството на манастирския комплекс

започва през 1856 г. от майстори от с. Югово, начело със Стоян (Стою) Узунов (Гудевски), като се повтаря плана на Горноводенския манастир.

Главната църква

е завършена през 1859 г. и представлява трикорабна, триконхална сграда с купол и притвор. Храмът е посветен на света великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия). Олтарният иконостас в храма и четирите малки иконостаси при колоните са творение на майстора Стоян Узунов. Стенописите в църквата са от 1864 г. и са дело на зографите Георги Данчов-Зографина и Алексий Атанасов. Освен традиционните евангелски сюжети, тук намираме сцени с житията на патрона на манастира св.Неделя, на родоначалника на монашеството св.Йоан Кръстител и на особено почитаната в този район св.Параскева. Представени са още сцени от живота на българския светец Иван Рилски и на славянските просветители св.св.Кирил и Методий. Тук за първи път се разчупва канонът при представянето на житието на св.св.Кирил и Методий и те са изобразени като проповедници и покръстители на българския народ.

Манастирските сгради в Араповския манастир

са били строени на два етапа. Първоначално към 1856 – 1859 г. бил издигнат един П-образен корпус, обграждащ църквата от изток, запад и север. Днес от него е оцеляла само западната двуетажна страна с монашески килии. По-късно в югозападния ъгъл на двора било пристроено второ П-образно крило със самостоятелен вход, служещо за гостоприемница. То е било възстановено през 1935 г., след сериозни повреди от земетресението от 1928 г. Няколко други допълнителни пристроявания и надстройки са превърнали двете крила в живописно раздвижен ансамбъл.

През 1859 г. в манастира са основани новобългарско училище с около стотина ученици. Манастирът е бил арена на борба с гръцките фанариоти, а игумена Гервасий Левкийски основава тук и таен комитет. През 1868 г. в манастира е открито и училище за свещеници.

По време на Априлското въстание в Араповския манастир е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. През Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.), обителта е опожарена от отстъпващите турски войски, но впоследствие наново възстановена.

Извън манастирския комплекс, недалеч от северната порта, се намира

аязмото

Около него през 1870 г. е построен параклис, който също е изографисан от Георги Данчов. В момента параклисът е много занемарен, пълен е с гнездящи лястовици.

Покръстването на княз Борис-Михаил е изобразено в параклиса

Най-оригиналната постройка в Араповския манастир е

кулата-донжон,

която е издигната по инициатива на Ангел войвода – един от най-известните хайдути от този край. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. В момента кулата действа като музей, който се отваря след настояване пред намусения монах, който живее в манастира.

До манастира, който се намира между селата Златовръх и Козаново, се стига по обозначен черен път. Около аязмото има места за барбекю.

Араповски манастир „Св.Неделя“

адрес: BG-4264 Златовръх

GPS: 42.01444, 24.99417 (42°00’52.0″N 024°59’39.0″E)

тел.: +359 88 679 6577

цена: 1/0.50 лв (за кулата)

Тъй като времето напредваше, решихме да оставим за друг път Кукленския и Горноводенския манастири, тъй като се намират по-близо до обичайните ни маршрути и бихме могли да ги посетим без големи отклонения. Затова се отправихме към

Мулдавския манастир,

намиращ се между с. Мулдава и Асеновград. В предание се посочва, че манастирът бил основан по време на Втората българска държава, а през турското робство на три пъти е разрушаван, а след това възстановяван, като последно е възобновен през 1836 г. от игумен Антим. Както повечето манастири от този район и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името „Св.Параскева“ са открити в Станимашкото синурнаме (финансов регистър) от 1519 – 1538 година.

През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888 г. В Мулдавския манастир е запазено скривалището на Васил Левски под бившата игуменарна. През 1883 г. манастирът е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е погребан в двора на манастира.

Манастирският комплекс се състои от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му страни просторен двор, застлан с калдъръм. В средата на двора се издига съборната църква с висока камбанария. Построена е през 1836 г. и представлява голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с вътрешен и открит притвор. Църквата е изписана през 1840 г. от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му Петър и Георги. В галерията до входа, се намират фигурите на светците Кирил и Методий, а вътре на Климент Охридски, Наум Преславски, Евтимий Търновски и Теодосий Търновски. Източната стена на предверието е заета изцяло от пространната композиция „Страшният съд“. На северната и южната стени са намерили място други назидателни теми – „Сътворението на света“, „Апокалипсиса“ и „Деянията на апостолите“. Особен интерес представлява откритата аркада, поставена върху седем зидани колони, образуващи четири отделни свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията, която е издигната през 1894 г. от майсторите Георги Кръстев и Киро Тодоров от Асеновград. През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната ѝ стена с предверието и аркадата. Запазили са се само отделни сцени от стенописите в предверието, напр. части от Апокалипсиса. Всички стенописи на аркадата са в по-тъмни тонове и се отличават по стил и изпълнение от стенописите в предверието. От възпоменателния надпис отвън на аркадата се вижда, че те са рисувани през 1836 г., но не е посочено името на художника. Интерес представлява ктиторският портрет на дарителя Петко х.Неделчев и синът му Неделчо от Чирпан. Те са представени в цял ръст с дълги народни носии. Съборената църква е изградена наново през 1951 г.

Дарители заплащат изографисването

Аязмото „Св.св.Козма и Дамян“

е построено през 1888 г. и се намира на 20 м. извън манастирския комплекс. Към момента е занемарено.

Когато посетихме манастира, в църквата течеше служба. Единствената монахиня държеше исото, а

отчето беше по къси гащи и шарена риза…

Подписахме се на петиция за възстановяване на пътя към манастира…

Преди няколко години манастирът (или поне южната му част) изгаря. Смешката е в това, че по време на „Култа към личността“ и най-върлия комунизъм държавата намира средства и възстановява „опиума на народа“, докато сега, когато всички управляващи, независимо от политическата им принадлежност, палят свещи големи като корабни мачти, пари няма!

Няма средства за възстановяване на изгорялото крило

До манастира (C) се стига поне по два начина. Ние минахме по черен път (A) през ореховата градина на около 3 км от Асеновград и оставихме колата в края на вилната зона, като след това през гората стигнахме до манастира. Табелите в началото на пътеката са скрити в храсталаците, но на места има найлонови ленти, оставени от байкърите, които карат по тези места.

Другият вариант е да се продължи по асфалта и на около 4-я км с остър десен завой (B) се отправяте към манастира. По свидетелски данни скоро асфалтът свършва и колата ви трябва да е на поне 15 години, за да (сте я прежалили и да) издрапа догоре.

Табелите са скрити в храстите

Табелите са скрити в храстите

Мулдавски манастир „Св.Петка“

адрес: BG-4249 Мулдава

GPS: 41.97888, 24.91328 (41°58’44.0″N 024°54’47.8″E)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от ©Ема Жунич:

Златовръх (2015-08-08 Араповски манастир)

Мулдава (2015-08-08 Мулдавски манастир)

Други разкази свързани с Пловдив – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Поклонение на Атон (Света Гора): Атонските манастири
2. Църкви и манастири из Македония
3. Прилеп (5): Mанастир Трескавец – сбогуване
4. Ладах – чортени, кукери и манастири (Джаму и Кашмир, Индия)
5. Кремиковски манастир – следновогодишна разходка
6. Най-старият манастир в Европа (с.Златна ливада, Чирпанско)
7. Прилеп (4): И още от манастира Трескавец