Още веднъж за съветските (не)възпитаници
http://ivo.bg/2015/09/16/%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%b2%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d1%8a%d0%b6-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8/
Предлагам на читателите на ivo.bg един текст, чието подобие отдавна исках да напиша по повод любимата опорна точка на днешните душмани на такива, като мен: всички били еднакво виновни в миналото (и чрез миналото си ) под общ знаменател. Например – учили са при комунизма, учили са дори в СССР.
Точно с такъв “аргумент” ме нападна др. Кадиев в предаването “Лице в лице” по БТВ на 8 май тази година, в което направих грешката да участвам заедно с него. Самият той беше поискал да имаме “конструктивна дискусия”, което ми беше съобщено като на поканен да участва в дуела от “секундантите”, т.е. от организаторите на предполагаемо “конструктивната дискусия”. Озверял от моите доводи срещу неговото намерение да се подмазва на Путин на следващия ден, като инициира протест срещу президента Плевнелиев и решението му да постъпи като останалите европейски лидери, бойкотиращи шоуто на Путин на Червения площад, Кадиев се нахвърли върху мен с упреци за миналото ми и с агресивни призиви да изразя благодарност на ( покойния) Съветски съюз за образованието, което съм получил там.
Приемам портретът на на Кадиев и сравнителният анализ на “общото минало” с Кадиев и кадиевци, направен от Петър Стаматов ( мой задочен познат от кореспонденцията ми с него от няколко години насам) и за свой задочен отговор срещу Кадиев и подобните му, които очернят опонентите си чрез изтъкване на (формално) общото, което имат с тях.
|
||
| 16/09/2015
Кафене.нет |
||
|
Петър Стаматов, който също е следвал в Москва по времето на червения депутат, търси прилики и разлики. Ето поста на Кадиев и задочния дебат между двама различни възпитаници на руската столица. Georgi Kadiev: „Във Филаделфия съм, където помагам на дъщеря ни със започването на университета. Обичайни неща – нанасяне в общежитие, откриване на банкова сметка, телефон, студентска карта. Преди доста години, през 1988, аз бях в подобна ситуация в Москва. Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците. Нямаше телефони, разговорът с България го поръчваш в пощата днес, а говориш утре. Банкови сметки не трябваха- всичко се плащаше кеш, вкл. и стипендиите ни. Бяхме по трима в стая, тук по двама. Аз бях с източногерманци, тя- с американка. 2 тоалетни на етажа, тук са три. Банята ни беше в подземието, тук е на етажа. Бях на последния 5 етаж на стара „хрушчовка“, тук- на последния 17 етаж на нова, но леко клаустрофобична сграда. Всичко е толкова различно- и толкова еднакво. Вечният кръговрат на живота. Единственото, което не виждам тук, са тараканите в московското общежитие. Малки, кафеви, неизтребими хлебарки, които махахме от лицата си всяка нощ. Днес ще посветя деня на сравнение между Филаделфия и София. Това все пак е градът, където е подписана Декларацията за Независимост и Конституцията на САЩ. Много история, много туристи. Приходи от туризъм за 2014 – 10 млрд. долара. Довечера ще ви пиша.“ Постът на г-н Кадиев е харесан от почти 100 човека и разпространен от над 60. Това ме накара да потърся някои прилики и разлики в биографията ми с тази на другаря Кадиев (нали така се наричат близки хора). 1988 – и двамата пътуваме за Москва – Аз, за да ставам инженер, той – да учи МИО. Предполагам, че сме пътували в един влак дори, защото такава бе практиката и е вярна забележката от текста му по-горе: „Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците.“ А нас ни посрещна комсомолският секретар на факултета. – Не знам причината, поради която той е избрал Москва, но заради високата си оценка по математика (над 5.50) аз можех да избирам между СССР, Китай, ГДР и, ако не се лъжа, Унгария или Чехословакия. Избрах да бъда там, където се развиваше „Перестройката“ и още на следващата година започнах да посещавам нелегалните събрания на Валерия Новодворская и нейната забранена по това време партия ДС (Демсоюз, Демократический союз), която си бе поставила за цел сваляне на КПСС от власт. – По това време той вероятно е слушал внимателно лекциите на хора, свързани с КГБ, за да завърши само след 4 години, както е записал сам в биографията си: „Магистър Международни Отношения, специализация Виетнам, Лаос, Камбоджа“. Явно е бил много талантлив (или послушен) щом е станал магистър за 4 години (ние инженерите завършихме през 1994 г. след 5,5 години учене). През 1994 г. аз постъпих в АЕЦ „Козлодуй“ в Оперативно звено, да се готвя за оператор на 5 и 6- ти блок, но за жена ми, завършила „Автоматизация на ядреното производство“ заедно с мен, не се намери свободно място в цялата централа и адвокатите на енергийния гигант предпочетоха да водят дело, вместо да я назначат (вижте в края на текста колко лесно е могло тя да стане търговец на ток, като съпругата на Г. Кадиев, но явно образованието на съпругата ми е попречило). В края на краищата стигнахме до споразумение през 1995 г. и на жена ми й бяха изплатени едни пари за обезщетение, но пък аз напуснах централата. През това време г-н Кадиев е записал в автобиографията си, че е работил: 1992- 1995 Репортер, в. „24 Часа” Вече по Виденово време аз бях началник ИТ отдел с 14,000 лв. заплата (около 5 долара), а Г. Кадиев е записал в биографията си: 1996- 1998 Директор, Интернет Секюритис България. Заплатата ми ме накара да подам за Зелена карта и да потърся по-високо заплащане. Така през 1999 . и двамата с г-н Кадиев се оказваме в САЩ – аз в Чикаго като помощник шофьор и таксиметров шофьор, а той в Харвард – 1999-1999 Harvard Institute of International Development. След 2000 година и двамата се издигаме Г-н Кадиев става през 2005-2007 заместник-министър на финансите, а след това общински съветник, а аз – заместник главен инженер по производство на изкуствен сапфир в най-голямата фабрика в света по това време, като лично с двете си ръце и машините, управлявани от мен, произвеждам между 5-10% от оптическия сапфир в цял свят. Но не е едно и също да работиш на държавна работа в България и във водеща частна фирма в САЩ! А явно и съпругата ми не е пестелива, като съпругата на г-н Кадиев (да съм гледал като съм се женил, мой проблем е). Ето защо от началото на септември дъщеря ми бе приета да учи в държавния Калифорнийски университет, Бъркли, University of California, Berkeley, един от осемте университета от държавната Бръшляновата лига (Public Ivy), а дъщерята на Кадиев във Филаделфия (най-вероятно в частния Пенсилванският университет University of Pennsylvania – един осемте университета, които са членове на истинската и частна Айви лига (Ivy league). Да са живи и здрави децата, но като знам, че моята дъщеря учи за инженер, а неговата вероятно за търговия, то си мисля, че и в бъдеще преследването ще продължава. Така, както съпругата на Кадиев се оказа по-голям специалист от съпругата ми в АЕЦ „Козлодуй“. Ето какво не е трудно да се открие в интернет: През 2010 г. г-жа КАДИЕВА декларира 250 000 лева, спестени от заплата и дивиденти. Добри пари за една домакиня – спестява четвърт милион? Макар и без квалификация, тя се оказва солиден търговец на електрически ток от АЕЦ „Козлодуй” и други централи, произвеждащи електроенергия. Госпожа КАДИЕВА притежава еднолично фирмите „Енерджи съплай“ и „Енерджи съплай грийн“, както и 70% от „Либерна“ ООД. В третото дружество тя е в съдружие с Емил Костурков – заместник-шеф в „Лукойл“. След като станаха известни крупните й обороти в милиони от износ на електроенергия, СОНЯ КАДИЕВА беше питана от пресата защо не е декларирала всичко? И колко трогателно звучи отговорът й: Притеснявала се да не отвлекат децата й?!! Жената на КАДИЕВ печели по милион годишно, а е специалистка по туризъм и става енергетик само за месец, подпомогната от солиден „червен гръб”. Търговката на ток КАДИЕВА казва, че още първата година фирмата й продала 361 хил. мВтч и оборотът бил 35,5 млн. лв. Според специалистите, нормата на печалба в този сектор е от 3 до 5% – тоест между милион и два милиона лева тя прибира в джоба си. Соня КАДИЕВА купува ток от АЕЦ „Козлодуй“, „Марица-изток 2“, ТЕЦ „Русе”, от борсите в Румъния и Унгария, защото там енергията е по-евтина от българската. Доставя ток на голямата немска фирма Е.О.Н., която пък го продава на потребителите в България. Доставя ток също на акумулаторни заводи, на металургични комбинати и др. Парите от малко поточе стават цяла река! Начинът, по който за броени дни фирмата на КАДИЕВИ получава лиценз за срок от 10 години, за който редовите енергетици чакат с години наред, говори, че имат сериозна протекция. На закрито заседание за издаване на лицензи, върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е оказан много силен натиск. В специалното разследване на журналистката Павлина Живкова, публикувано в сайта Razuznavane.com, е записано, че „представената прогнозна финансова информация показва намерение от страна на дружеството за стабилно управление на активите, пасивите и паричните потоци, с гаранции за достатъчен оборотен капитал за обслужване.“ „Според ДКЕВР няма никакви пречки за издаване на лицензия за търговия с ток на „Енерджи съплай““. Каква подозрително бърза реакция на ДКЕВР за уреждане на КАДИЕВИ с лиценз за печелившия енергиен бизнес. На адреса на фирмата „Енерджи съплай“ е регистрирана и фирмата „ Кадиев глобал“ ЕООД, която става гарант на фирмата„Енерджи съплай“на съпругата му, защото без такава гаранция тя не може да получи лиценз. КАДИЕВ декларира пред Сметната палата около 2000 лева доход извън възнаграждението си на общински съветник от 450 лв., но се ангажира пред ДКЕВР да покрива финансовите задължения на „Енерджи съплай“ по договорите му за електрическа енергия, които са за милиони. Как да не се извикаш: „Тези хора ме преследват дори в Америка…“ Петър Стаматов |
Share on Facebook
Пътят към срама е постлан с гербери
http://ivo.bg/2015/09/16/%d0%bf%d1%8a%d1%82%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82%d0%bb%d0%b0%d0%bd-%d1%81-%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b8/
Един гражданин на София и България е обобщил в свой коментар за ivo.bg усещането на истинската българска опозиция за същината на проблемите на столицата ( и България), замитани под килим от гербери, цъфтящи от самодоволство, окъпани в чувството за неизбежна поредна изборна победа ( над българите с критично отношение към русифицираната ни насила страна).
Ето текста на МАМ , изпратен на 16.09.2015 в 16:37
В Деня на София най-много се срамувам!
В Деня на София, вместо да се гордея със своя град, столицата на България, аз се срамувам !
Срамувам се, че най- големият ни християнски храм, строен с всенародни дарения и ентусиазъм, вместо да носи избраното от българския народ име “Кирил и Методий” (както е написано във вестниците от онова време) е кръстен на някакъв див руски пълководец със съмнителен религиозен морал, който никога не е стъпвал в България!
Срамувам се, че още нямаме паметник на основателя на българската държава хан Аспарух, на цар Симеон Велики, на цар Калоян и цар Иван-Асен -II, но монументът на един чужд монарх, покатерен на кон, високомерно гледа към най- висшата институция на държавността ни – Народното събрание!
Срамувам се, че най-големите улици и булеварди в центъра на София, вместо да носят имената на прославени с храбростта и саможертвата си български герои, са именувани на чужди “дипломати” като граф Игнатиев, работил неуморно срещу независимостта на България и пратил на бесилото Апостола на свободата ни, софийски булеварди, носещи имената на чужди военноначалници и чиновници за “специални” поръчения като Аксаков, който е написал черно на бяло в докладите си, че българите не трябвало да имат НИЩО СВОЕ, нито своя история, нито своя култура и език, те просто трябвало да бъдат русифицирани…
Срамувам се, че градът ни е жигосан с безброй паметници и мемориални плочи на руски политици, военноначалници, доктори, поети, художници, циркаджии и какви ли още не, а вече 100 години след войните на Балканите няма една улица или скромна паметна плоча за ПОВЕЧЕТО от българските ни герои през войните, за славните ни генерали, безумно смелите летци и военни кореспонденти…
Срамувам се, че най- високият паметник, който психопатски размахва шмайзера си в самото сърце на столицата ни, фанатично пазен от полиция, камери и доброволни отряди, прилежно обгрижван от Столична община, държавни институции и десетки еничарски “неправителствени” организации, всъщност е паметникът на най- наглата лъжа в българската история!
Срамувам се, че допускаме измъчени от мизерията възрастни жени пред Светия синод да целуват охранените ръце с ролексите на кагебистите в расо ( докато те се качват на мерцедесите си) и да им даряват последните си стотинки “за Бог да прости”, срамувам се, защото се целува ръката на свят човек, а не на алчен и похотлив скот!
Срамувам се от чалга-историците в БАН, Софийския университет и НИМ, които изнасилват историята ни с поръчкови “научни” съобщения, лекции и учебници.
Срам ме е от доверчивите чужденци, любопитни да научат (от извора) нещо повече за българската история, умело причаквани от т.н. “доброволни” екскурзоводи, които по време на безплатните турове ги заливат с дезинформация за “огромния руски принос” в хилядолетната история на България и културното ни наследство!
Срам ме е от жалките човечета – рубладжии, които важно, важно се разхождат из коридорите на Народното ни събрание и чието верую се въплъщава в пиянското съждение на един техен вече бивш колега: “Ние сме с Русия, а останалите да си е.ат майката! “. Срам ме е, че повече от четвърт век малодушно не успяваме да вкараме народни представители, които са “с България” в този Български парламент !
Срамувам се от малобройните, опърпани тълпи, които с блясък в очите, развяват по столичните площади чуждите знамена на грабителите си и безнаказано хулят достойния Български президент.
Срамувам се от безотговорните ни журналисти и слугинските ни медии, които вместо да бъдат съвестта на обществото и камбаната, която бие тревога за надвисналата опасност, престъпно мълчат за истинските причини, тласнали българите към демографската пропаст.
Срамувам се, че повече от 1300 години дедите ни са успели да съхранят земята, потомството и идентичността си, а днес моето поколение провали и обезсмисли усилията и жертвата на милиони свети българи зад във времето.
Можем ли да понесем тази вина? Трябва ли и в София някой да се самозапали пред “Шмайзера” или на жълтите павета пред “Коня”, пред новия паметник на “Графа” в Докторската градина или под някоя табела на ул. “Аксаков”, за да рухне проклетата лъжа ?
Срамувам се от сегашните и миналите ни “градоначалници”, които не намериха в себе си кураж и патриотизъм, за да сринат веднъж завинаги тази фалшива софийска реалност, в която сме принудени да живеем, лъжата, която ден след ден трови децата ни и убива възрожденския дух на българина.
И никакви разцъфнали градинки, фонтанчета, детски площадки и преасфалтирани улички не могат да спрат този срам и гняв, който извира от сърцето ми!
Share on Facebook
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Комисията за защита от дискриминация: Албена Вулева и „Евроком” разпалват омраза срещу бежанците и ромите
http://www.bghelsinki.org/novini/press/single/press-vuleva-20150916/
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Комисията за защита от дискриминация: Албена Вулева и „Евроком” разпалват омраза срещу бежанците и ромите
Големият театър на унгарската граница
http://www.bghelsinki.org/novini/world/single/golemiyat-teatr-na-ungarskata-granica/
Големият театър на унгарската граница
Наш министър има тайна мина и завод за уран
http://gikotev.blog.bg/drugi/2015/09/16/nash-ministyr-ima-taina-mina-i-zavod-za-uran.1392102
Това става ясно от Бюлетин на Министерството на енергетиката, за състоянието и развитието на сектора, публикуван в края на миналата (2014) година, буквално 10-на дни след заемането на министерската позиция от Теменужка Петкова. Ето и точ...
"Потоп" или промяна за Европа?
http://radankanev.blogspot.com/2015/09/blog-post.html
We must, indeed, all hang together or, most assuredly, we shall all hang separately
От „Аз съм Шарли“ до „Аз съм лицемер“
http://reduta.bg/v2/article/%D0%BE%D1%82-%E2%80%9E%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B8%E2%80%9C-%D0%B4%D0%BE-%E2%80%9E%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%E2%80%9C
Френското сатирично издание „Шарли ебдо“ отново провокира, този път с карикатури, които изобразяват удавения тригодишен бежанец Айлян. Либералната общност изпадна в потрес, появиха се и призиви вестникът да бъде обвинен в подбуждане на престъпления от омраза. Карикатурите обаче съвсем не се гаврят с драмата на бежанците, а осмиват тъкмо самоетикетиралите се като либерали и тяхното лицемерие.
Гъбена супа с топчета
http://www.babapena.com/?p=8606
Продукти:
200г свинско месо за готвене
200г гъби
1 глава лук
3 картофа
1 морков
½ пащърнак
1 червен домат
½ червена чушка
1ч.л. сол
1с.л. мазнина
1с.л. брашно
1с.л. девесил
Приготяне:
Решавам да сготвя гъбена чорба. Имам останали кубчета месо. Смятам да ги смеля и да направя гъбена супичка с топчета. Първо почиствам и измивам зеленчуците. Рендосвам моркова и домата. Картофите запазвам цели. Пащърнака и пиперката режа много на дребно. Скълцвам луковата глава. Прехвърлям подготвените зеленчуци в тенджера. Наливам литър вода. Похлупвам и поставям съда на включен котлон. Смилам месото. Оформям на топчета. Овалвам в брашно. Гъбите режа надлъжно на три или четири. След около четиридесет минути, отхлупвам тенджерата, за да добавя топчетата и печурките. Изваждам картофите. Смачквам на пюре и връщам обратно в съда. По този начин супата става по- гъста. Поръсвам сол. Добавям супена лъжица мазнина. Похлупвам и оставям супата да ври на кротък огън. След половин час изключвам и поръсвам лющян.
Изоставаме с браковете, но не и с онези по сметка
http://ivo.bg/2015/09/16/%d0%b8%d0%b7%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d1%81-%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b5-%d0%b8-%d1%81-%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%b7%d0%b8/
Нямат край успехите ни. Този път са ни изчислили като европейците, които най-малко се женят. Май ще се окажат прави онези, които викат срещу присъединяването ни към ЕС. Хубаво си живеехме в неведение извън класациите, а сега взеха да ни сравняват и се оказваме все на дъното.
Близо 26 на сто от българите над 20 години предпочитат да живеят самотни, а около 54 процента от сънародниците ни живеят в брачно съжителство. Вдовците или вдовиците са около 12 на сто от пълнолетните българи, а в развод живеят около 7 на сто от сънародниците ни. Това сочат данни от анализ на Евростат за начина на живот, по който са избирали да живеят жителите на ЕС-28 в периода 2011-2013 г.
Номер едно сме в Европа по безбрачие в тази класация.
При бай Тошо ( да се изразя народно, направо герберски), как беше?
Никак. Нямаше статистика, нямаше проблем. Така беше. Например нямаше престъпност. Никаква. И да е имало нещичко (някой друг концлагер в Белене за турците например), не е било като за новините, които днес само с гадости ( нашенски все пак, не е като да си ги внасяме) ни занимават. Затова се живееше спокойно (извън Белене и другите острови от подобен характер).
Човек като не знае, че се задава лавина, не му пука. После и 10 ноември да връхлети, поне си е поживял спокойно преди, нали така. На море е ходил със самолет и редовно- всеки път, когато от ОФ-то са му позволявали ( за друго класации може да не е имало, но за почивните станции имаше- за журналистите например имаше ред кой и кога има право да ползва почивната база, освен ако не е с връзки или е важно началство).
Сега пък браковете ни били най-малко.
Двама поредни премиери се изредиха през това хилядолетие без брак ( върху нас ), но единият се ожени накрая. Това е личен пример с 50 на сто успеваемост сред премиерите ни напоследък. Да не е малко!
И друго да ви кажа за браковете ( като опитен рецидивист с цели два като личен принос за статистиката): при бай Тошо може и да е имало повече бракове, но пък абортите ставаха с разрешение на ОФ-то. Не вярвате ли? Бабини деветини? Питайте бабите си, ако не сте от тяхното поколение.
С други думи народната власт се бореше със зъби, нокти, с тезиси за раждаемостта и с пет лева ергенски данък срещу небракуваните българи, че да им дойде акъла все някога. Ефектът от това може да е катастрофален днес за демографската картина, но поне кипеше борба.
Така беше при народната власт. А при международната днес, когато сме част от ЕС, вече никой не се бори, а само дърдори.
И по дърдорене ще да сме на първо място в ЕС, ама няма кой да изчисли успехите ни по дърдорене на сравнителна основа с останалите европейци. Защо съм сигурен ли? Много просто: защото дърдоренето е обратно пропорционално на мълчанието на медиите по адрес на онези, които раздават порциите право пропорционално на преяждането им с власт. Брак по сметка.
Лъжат, пустите европейци, че нещо ни куцат браковете!
Share on FacebookЛоголюция: БСП 2
http://feedproxy.google.com/~r/TheMobileBlog/~3/lAVT1hRoixQ/bsp-logo-2015.html
Sunflowers
http://krokotak.com/2015/09/sunflowers-kid-craft/
See the awesome sunflowers, made by the children from “The kid’s House”, Varna. You need: template green pipe-cleaners...
Bulgarian Alphabet Song + arrangement and print
http://krokotak.com/2015/09/bulgarian-alphabet-song-arrangement-and-print/
It’s so easy to learn the alphabet through signing and drawing, isn’t it? That’s why we present again...
Търсене
Архив
RSS Абонамент
"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.
Ново: Публикуване
- Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com.
2004 - 2018 Gramophon.com