Полицията провежда нова акция срещу нелегални имигранти в центъра на София. По първоначална информация, до момента задържани са няколко десетки души без документи за самоличност. Операцията се провежда в района на “Женския пазар” и улица “Княз Борис I”, където преди няколко дни един сириец бе убит, съобщава БГНЕС.

До момента са установени 128 незаконно пребиваващи чужди граждани в района на ул. „Княз Борис I” при съвместна операция на МВР и ДАНС в столицата, коментира главният секретар на МВР гл. комисар Георги Костов пред “Фокус”.

Това е от рубриката „Добрата новина”. Очаквам още. Например.

1„ Няколко десетки ( може и без уточнение на бройката- нали става дума за виновни същества) корумпирани грабители с политически гръб бяха метнати по лице при акция на полицията”.

2„Няколко десетки шпиони на една държава, която води хибридна информационна война в съучастие със стотици местни предатели на България срещу България, бяха арестувани днес”.

3„Няколко десетки продавачи на гласове, познати на всички познавачи на престъпните им схеми от доказания факт на успешната им дейност за най-успешните партии на поредица от избори, бяха арестувани днес”.

4„Няколко десетки врагове на свободното слово, маскирани като медийни собственици, издатели, ( вечно) гладни редактор(к)и и други (нена)ситни търгуващи с (медийно) влияние, бяха арестувани днес”.

Има и още (много) , но да не претоварвам дори хипотетично с прекалени очаквания нашата и без това претоварена от работа (около Женския пазар) мъжествена полиция, на която Бойко сложи за началник жена, за да омекотява настървението й да прекалява в борбата с „истинската” престъпност.  Не случайно униформените намират отдушник в залавянето на все повече и повече цветнокожи, компенсирайки някои пропуски в нулевото арестуване на „бели якички”.

В очакване на подобни новини оставам с впечатлението, че българската полиция прави (само) това, което й позволяват управляващите мили(ци)онери и техните корупционери –например в борбата с нещастниците от чужбина с различен цвят на кожата, но не и в несъстоялата се война срещу онези щастливци, чиято кожа в нашата татковина е непробиваема за охранителите на закона.

Share on Facebook

Един бивш неонацист разказва

Индийската организация за космически изследване ISRO планира да изведе в космоса през последните дни от септеври , първата в историята си космическа обсерватория Astrosat, която ще изучава дълбините на космоса едновременно в пет диапозона .

Ежегодно на Марс се случват големи прахови бури ,които обхващат огромни територии и често продължават седмици . За създателите на земната изследователска технка , тези бури са сериозен проблем .

Почти всеки в България знае, че червеният депутат Георги Кадиев е съпруг на търговеца на електроенергия Соня Николова-Кадиева, което се оказва основно перо в семейният бюджет на богатата фамилия. Преди дни съпругът на електро-търговката ...

To make the apple more stable, stick a piece of cardboard at the bottom.   see also:

Мобилният измерителен пункт от космодрума 'Восточний' е приел телеметрическа информаиция от руския сегмент на МКС , намирайки се на отдалечена площадка на остров Сахалин и я е изпратил в центъра за анализ на информация РКС (Москва) през спътник ретранслатор.

Продукти за 4 порции:
400г свинско месо за готвене
1кг картофи
200г гъби
2 моркова
1 глава лук
1ч.л. сол
1к.ч. шампанско
2с.л. олио
1с.л. риган
100г Пармезан

Приготвяне:
Задушено свинско с картофи, което може да се сготви в тиган с капак или в гювеч. Нарязвам месото на малки парченца. Почиствам и измивам зеленчуците. Лука и картофите режа на ладии. Гъбите запазвам цели. Рендосвам морковите. Използвам дълбок тиган с по – широко дъно. Наливам мазнина и поставям съда на включен котлон. Запържвам за кратко месенцата. Добавям зеленчуците. Пробърквам продуктите. Наливам шампанско и чаена чаша топла вода. Разбърквам и похлупвам. Намалям степента на сила на котлона. След около половин час отхлупвам, за да поръся сол и риган. При необходимост доливам 1к.ч. топла вода. Похлупвам и оставям на изключения котлон. Поръсвам готовото ястие с пармезан и поднасям.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Кризата с бежанците в Европа може да се превърне в катастрофа, след като Германия възстанови граничния контрол с Австрия, а Австрия – с Унгария. Самата Унгария вече не допуска бежанци от Сърбия, но те не спират да идват и напрежението, което се трупа, заплашва да превърне Балканите в истински врящ котел. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, съвсем доскоро Германия твърдеше, че ще приеме всички бежанци, които искат да отидат там. Какво се обърка?

– Всъщност, Фили, Германия продължава да приема онези, които стигнат до нейната граница. Те обаче намаляват, след като унгарците спешно приеха рестриктивни мерки в законодателството си за бежанците. Унгария фактически затвори границата със Сърбия, където в момента е големият поток хора. Унгарците не само издигнаха дълга защитна ограда, но и не допускат, както досега, тълпи хора да влизат в страната без разрешение, проверка и регистрация, както е според международното законодателство. Те също казаха, че са арестували към 10 000 души, влезли незаконно в Унгария, а в сряда по границата се стигна до сблъсъци, след като тълпа незаконни имигранти, както се определят от Будапеща, атакува оградата и бе отблъсната от полицията. Но, така или иначе, в момента всъщност Унгария започна да спира големия наплив от бежанци към Германия през Австрия.

– За което обаче май вместо благодарности, получи критики…..

– Да, Унгария получи критики както от комисариата на ООН за бежанците, така и от европейски, включително германски политици. Те наричат позицията на страната лицемерна. Унгария е европейска демокрация, самите унгарци поне на два пъти през последните десетилетия масово бягаха от родината си – след въстанието от 56-та и в края на комунистическата епоха през 89-та, а сега не искат да помогнат на страдащите – общо взето, това е тезата. Аз смятам обаче, че точно това е лицемерие и отношението към Будапеща, която наистина има много трески за дялане при управлението на Виктор Орбан, в този случай все пак е несправедливо. Лесно е, когато не си заплашен реално, да си хуманист на гърба на другите. Поне на мен обаче не ми е известно какво прави комисариата за бежанците към ООН, за да подпомогне страните, най-ангажирани с бежанския проблем в момента. За сметка на това знам, че точно Германия, в нарушение на европейските споразумения от Дъблин, официално заяви на бежанците – идвайте, само стигнете до наша територия, ние ще приемем всички. С което всъщност подложи на натиск много държави по веригата от Близкия Изток до Северна Европа. А сега казва, че има нужда от глътка въздух и връща граничния си контрол.

– И пак се връщаме на въпроса – какво се обърка в Германия?

– Обърка се това, че дори Бавария, най-богатата немска провинция, която дни наред приемаше и настаняваше хора, изведнъж обяви, че няма вече капацитет. Тя призова другите немски провинции да поемат своя дял от отговорност, а само два дни по-късно централното правителство върна – засега временно – граничния контрол с Австрия, откъдето основни влизат бежанците. Изглежда властите все пак усетиха, че не може в страната ти да нахлуват тълпи хора, които не се регистрират и съответно – не подлежат на никакъв контрол, просто влизат, плъзват навсякъде и създават хаос. Смутена от шеметното развитие на ситуацията и заплахата да се наводни с бежанци от Унгария, които не могат бързо да влязат в Германия, Австрия също върна контрола на границата си. Какво да прави на този фон малка и относително бедна Унгария, освен да вземе мерки за самосъхранение, които всъщност са в полза и на големите и богати батковци. Сега ситуацията е такава, че откъм сръбска страна на границата с Унгария има тълпи бежанци, които растат всяка минута. Онзи ден те направиха демонстрация с плакати „Mama Merkel will help us”. Само че мама Меркел вече е доста по-предпазлива, явно разбира, че вълната не толкова ще я удави икономически, колкото ще я помете политически. При това ще помете не само нея, а и цяла Обединена Европа. В същото време обаче немски и други европейски политици продължават да търсят изкупителна жертва в лицето на Унгария. Е, точно това наричам аз лицемерие, Фили, не унгарската позиция, която е ясна реакция в посока на самосъхранение.

– Пламен, каза, че големи маси бежанци вече се трупат и на практика са блокирани на сръбско-унгарската граница. Какво ще стане с тези хора – а и със Сърбия, която дори не е член на ЕС и не може да разчита на пълна европейска солидарност.

– Няколко варианта има, Фили. Освен сблъсъци с унгарската полиция в опит за директен пробив по познатия маршрут – нещо, което вече се случи – като най-вероятна се сочи възможността бежанците да се преориентират, тоест, да изберат нов път през Хърватска, Словения и оттам – Австрия за Германия. Тук има два големи проблема. Първият е, че този път е много опасен, защото на хърватска територия все още има непочистени минни полета, останали от войната със Сърбия през 90-те и може да се стигне до жертви. Вторият възможен проблем е, че не се знае колко време още Австрия и Германия ще държат границите си отворени. Въвеждането на граничен контрол всъщност ми изглежда по-скоро като първа стъпка към пълното затваряне. Струва ми се, че е необходимо само бежанският поток да не стихне още седмица-две и смятам, че ще станем свидетели на такова развитие, което ще бъде катастрофално.

– Какви са шансовете бежанският поток да стихне бързо?

– Никакви, Фили. Първо, войната в Сирия не е свършила, обратно, нещата там се усложняват заради все по-откритата руска военна намеса на страната на режима на Башар Асад. Второ, дори тази война да свърши утре, това няма да спре бежанския поток, защото сирийците в него са малцинство, повечето хора всъщност прииждат от различни африкански и азиатски страни, в които няма войни и други катаклизми. Трето, все повече се налага впечатлението, че бежанците не са тръгнали към Европа спонтанно, а организирано. Прекалено дълго е да се обясни в момента, но индикациите за това с развитието на процеса стават все повече и все по-видими. И изобщо не е достатъчно да се каже, че организацията е плод на икономическите интереси на тъй наречените каналджии, които превеждат тълпите през границите. Зад или над техните прозират и други, много по-глобални интереси. Четвърто, в Истанбул, а вече и край Одрин, има струпани огромни тълпи от хора, които искат да преминат в Европа. Засега турските власти ги задържат, но не е ясно докога. Дали ще тръгнат пак по обиколния път през Гърция, Македония и Сърбия или този път ще опитат да щурмуват директно през България, също не се знае. А как ще реагират на това българските власти? Или – какво ще стане, ако десетки, дори стотици хиляди бежанци, се окажат притиснати отвсякъде и се завъртят в един омагьосан кръг из Балканите. Във всеки случай, Фили, ясно е, че ни предстоят интересни времена, но от онези, които бихме предпочели да не ни предстоят.

ПП: Ситуацията е толкова динамична, че в краткото време между подготовката на този текст и излъчването му по радио SBS, бежанците не само тръгнаха от Сърбия през Хърватия, но и Загреб дори успя вече да затвори границата си. Тоест, опасението ми за зима с хиляди бежанци, залутани някъде из Балканите, става все по-актуално.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Още има лято! Стоян ще ни разкаже за едно плаване около Северните Споради в Бяло, дето някои му викат Егейско, море
Приятно четене:

Ветрени мисли на яхта около Спорадите

о.Евия – о.Скопелос – о.Сканцура – о.Перистера – о.Алонисос – о.Скиатос

„Животът е като плаването. Можеш да използваш вятъра и да отидеш, където пожелаеш“ – Робърт Бролт

Израснал съм на българското Черноморие в годините на късния социализъм и ранния див капитализъм на 90-те години. Първо ходихме семейно на море за по две седмици с карти от работните места на родителите. Винаги се ходеше на едно и също място. Пътуваше се до морето с преспиване, спираше се във всеки голям град, за да се огледат магазините, ходеше се на стол за хранене в определени часове и т.н. Обаждането до София се правеше от пощата. След това дойде времето на квартирите и малките частни хотелчета. Открихме нови места и плажове по българското крайбрежие. Ходихме на кръчми, имаше нови хранителни магазини, обаждахме се по мобилни телефони. После визите паднаха. Започнахме да пътуваме и в чужбина. Открихме Турция и Гърция, разбрахме че има алтернатива на нашето море. Междувременно то се преобрази или по-скоро го преобразиха и вече имаше съвсем друг фасон.

Като малък, когато ме учеха да плувам или да карам сърф инструкциите бяха „Плувай до шамандурата най-много“ или „Карай сърф максимум до шамандурите за лодки“. Така неусетно се създаваше един страх от морето, който е масово разпространен. А морето е форма на природата, към която трябва да имаш респект, но и тя е толкова гостоприемна, колкото планините, поляните и т.н.

Преди време, имах един шеф – германец, който всяко лято плаваше две седмици на яхта в Хърватска, тогава той изключваше всякакви средства за комуникации и все едно отиваше в вдън земя. Дори не смеех да проверя в Гугъl колко ли струва едно такова приключение. И така докато един приятел музикант ми сподели, че е плавал предното лято и започна да цитира много приемливи цени. Още през март се свързахме с нашите капитани – Кънчо и Лю от http://moonsailing.com/ и се спряхме на маршрут около островната група на Спорадите в Гърция в началото на септември. За радост успяхме да съберем група и потвърдихме плаването. Започнахме да броим седмиците и да се подготвяме, да четем в Интернет, да гледаме снимки и т.н.

Най-накрая нашето пътуване наближи и потеглихме рано-рано от София към

Ахилио,

където ни очакваше лодката. Това е малко пристанище на около 40 км. на юг от Волос с много удобен пристан за яхти. Кънчо и Лю ни посрещнаха с усмивка на борда на

45 футовата яхта „Sail Away”

С изненадата открихме, че плавателният съд предлага всякакви удобства и е доста комфортен, макар че всяко пространство се използва изключително практично и максимално.

Отплавахме за кратко разстояние до

селцето Агиос Кириакос (Ag.Kiriakos),

което се оказа кокетно рибарско селце с типична пристанищна таверна и хубав плаж отстрани. Имаше и няколко семейни хотела.

Първата ни вечер на лодката премина прекрасно и бодри потеглихме на сутринта. Спряхме за кратък плаж в един залив на остров Евиа, където имахме възможност да се гмуркаме и да скачаме от яхтата.

Остров Евия

е втория по-големина гръцки остров и е свързан с материка с мост. Привечер акостирахме в

курортното селце Псаропули (Psaropouli),

с дълга крайбрежна ивица. През деня на яхтата времето минава неусетно – може да си говориш в приятелите или да се усамотиш някъде около носа на лодката, където да четеш книга или да гледаш морето. Тя се движи с около 5 мили в час или повече и обикновено дневните плавания траят между 3-6 часа. Кънчо и Лю с радост ти отговарят на въпросите за плаването и ти показват интересни места по пътя. Хапваш на лодката, а вечер си купуваш провизии от магазините на пристанището. Лодката разполага с бани и тоалетни подобни на тези в самолетите, а кухнята е напълно оборудване с печка и хладилник. Вечер можеш да хапнеш на таверна, да се разходиш из градчето или да играеш карта/табла с приятели на яхтата.

„Умелият мореплавател не се учи в гладко море“

Ето тази сентенция я видяхме на практика по време на

плаването ни от о-в Евия към о-в Скопелос

Духаше силен вятър и имаше около 1.5-2 м. вълни. В резултат на което половината от нас (включително и аз) започнахме да повръщаме. Разбира се, Лю беше подготвена и ни даде хапчета за морска болест, което ни помогна много. Съвсем скоро вече бяхме много по-добре. Дори опитните мореплаватели не са застраховани от морска болест. По време на плаването прочетох книгата на Дончо и Юлия Папазови за околосветското им плаване с тяхната дъщеря на яхтата „Тивия“. След повече от две години в Световния океан те страдат от тежка форма на морска болест в района на Босфора на път за дома.

Привечер пристигнахме на

о-в Скопелос

и по точно в едноименната му столица. Повечето гръцки острови имат за имена на столиците си името на самия остров. Посрещна ни голямо пристанище за яхти с много туристи от цял свят. Градът е разположен амфитеатрално над брега и няколко църкви закрилят корабите в пристанището. Планът ни беше следващата вечер да спим на безлюден остров и трябваше да си вземем провизии. Оказа се, че да намерим прясна риба не е лесна задача. Местните рибари си имат постоянни клиенти – ресторанти и магазини и не им остава риба за свободна продажба. Накрая си взехме месо за скарата и много зеленчуци.

Потеглихме от Скопелос към безлюдния

остров Сканцура (Skantzoura),

където щяхме да нощуваме на котва в безлюден залив. По пътя отново спряхме в няколко залива за плаж. Този ден морето беше далеч по-гостоприемно. Не мога да ви опиша удоволствието да направиш скара на открито и да прекараш нощта в морето под звездите.

На следващия ден отидохме до

о-в Перистера (Peristera),

където направихме кратка разходка до изоставен манастир с прекрасна гледка към островите от групата на Спорадите. Оттам акостирахме на

о-в Алонисос

или по-точно в

град Патитири (Patitiri)

Отново ни посреща много добре уредено пристанище за яхти и туристическо градче.

С градски автобус отидохме до

Хората (Горния град) – това е старото градче,

чиято кокетност трудно може да се опише с думи. Калдъръмени улички, бели къщи, цветя, спретнати магазини, вкусни таверни, изумителни гледки – всичко все едно е от картичка. Исторически, местните са строяли първите си селища на най-високата точка на островите за по-голяма защита от пирати и разбойници.

Следващият ден беше отреден на най-известното място на Скопелос –

заливът Кастри

или както всички го знаят

заливът на Мама Миа

от едноименния филм. Ние бяхме поредната яхта, която беше спряла в подножието на параклиса от филма. След кратка почивка там преминахме покрай арката на Лалария, която също е популярно място на острова. Именно там засякохме българска яхта, която беше тръгнала от Калиакра. Следващата ни спирка беше на

о-в Скиатос,

където отново нощувахме под открито небе и си направихме скара с помощта на дингито (малка надуваема лодка). Както Дончо Папазов е написал в книгата си: „Яхта без динги е все едно без мачта!“. Отново мечтаехме на фона на Луната и на Млечния път.

На сутринта се разходихме до

близката крепост

от Средновековието, която е пазила о-в Скиатос. Сърцатите ни капитани Кънчо и Лю винаги се опитват да открият нещо ново с всеки нов екипаж. Дори места които ги няма описани в лоцията – пътеводителя на мореплавателя. Именно този залив беше тяхното откритие с нас. Обядвахме в типична гръцка механа, на която храната се пренася с магаре и зехтина е от близката маслинова гора. Лежерно потеглихме към последната ни спирка от нашето пътуване –

Ахилио,

където отново трябваше да се завърнем към ежедневието. Но дори когато слязохме от лодката, отново плавахме в мислите си и дори в морящката си походка поне за още няколко часа.

„След 20 години ти ще си по-разочарован за нещата, които не си направил, отколкото за тези които си направил. Опъвай платната и отплавай от сигурното пристанище. Улови вятъра и изследвай, мечтай и откривай!“ – Марк Твен

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Спорадите: Скопелос и Алонисос (Загубени из гръцките острови (трета серия – 2 част)
2. Спорадите: остров Скопелос (Загубени из гръцките острови (трета серия -1 част):
3. Спорадите: Скиатос (Загубени из гръцките острови (трета серия – 3 част)
4. На плажа на Mamma mia – Острови Скиатос, Скопелос, Алонисос
5. До Чикаго и назад – с яхта (7): От Малага към о-в Ибиса и Сардиния
6. Яхта от Чикаго (През Атлантическия океан – До Чикаго и назад (1))
7. С лодка от Тасос до Алексадруполис (Залези над гръцките острови (5 – 4))
8. Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова
9. Керамоти – краят на плаването (Залези над гръцките острови (5 – 7))
10. Плажът Алики и Потос на о.Тасос (Залези над гръцките острови (5 – 6))
11. От Кими до Линария (о.Скирос) (Залези над гръцките острови (6 серия – 1 част)
12. Кифла из Бяло и Йонийско море (Дневник на плаването)

Бившият служител на Националната служба за охрана ( НСО), полковник от резерва, Николай Марков направи интересно съобщение. В телевизионно интервю той се зарече, че в момента поне половината от българските депутати ходят въоръжени.

Въоръжени с какво? С пистолети, многозарядни, подчерта той. Давайки си сметка за сериозността на своето твърдение той подчерта, че „поне половината”, т.е. 120 депутати се разхождат по този начин.

Още по-интересно стана, когато беше помолен да каже от кои парламентарни групи са въоръжените депутати. Той изгледа водещите риторично с въпроса „ не знаете ли” и поясни: в милиционерската партия ГЕРБ е пълно с бивши служители на МВР, които са наградени с пистолети при напускането.

В студиото на ТВ7 се възцари тишина. Нямаше повече въпроси.

Аз обаче имам един.

От кого искат да се опазят с оръжие бившите милиционери?

Питам, защото поведението на техния вожд Борисов е все по-„консенсусно”, а те следват всеки негов жест и мимика- дори призива му към толерантност към бежанците не ги издаде. Не трепна в тях нито едно мускулче на протестната реакция срещу подобна проява на европейска „толерастия” не реагира с учудване (както се видя от кадрите на партийния форум). Вождът им вече и със сатанизираното от него преди (изборите) ДПС се обича публично. Едва ли има някакъв политически смисъл в пистолетната страст на бившите милиционери.

И по друга причина не вярвам пистолетите да им трябват на депутатите срещу политическия враг. Та те си ходят заедно на почивка и цакат карти в „Евксиноград” да си починат от имитацията на битки в парламента!

Остава една възможност: оръжията им трябват срещу гневни граждани, които истински, а не бутафорно ( срещу заплата от няколко хиляди лева) ги ненавиждат. Мразят ги безплатно, както пишеше на един лозунг от времето на протестите през лятото на 2013 г. Тази омраза може да не е канализирана към конкретна парламентарна група, но е забележително коя се разпознава като толкова уязвима, че се въоръжава срещу народния гняв в най-буквалния смисъл!

Share on Facebook