Малко хора знаят колко съществено се различава котката от кучето. Макар и двамата да са домашни любимци. Разликата е в одомашняването - чуждият термин е доместификация, процес на направлявана от човека еволюция, при който се създава нов вид, напълно и единствено приспособен към живот с човека, при условия, създавани от човека. Кучето, кравата, конят, овцата, магарето, биволът са напълно доместифицирани животни - те не биха могли да оживеят в природата без човешка грижа. И генетически те се отличават от дивите си роднини, поради което и не могат да създават с тях потомство. С кучето е малко по-различно - то може да създава потомство с вълка, но друг път ще пиша за това. Като цяло обаче повечето кучешки породи не биха оцеляли, ако нямат човешка грижа.

С котката обаче не е така както с другите домашни животни. Защото тя не е напълно домашна. Учените казват, че тя не е напълно доместифицирана, т.е. одомашнена. Тя е запазила много от характеристиките си на диво животно - и това всеки, който гледа котка, ще го потвърди: котката трудно, ако не изобщо не се привързва към човека, а само към мястото. А привързването към стопанина е основна черта на домашните животни. Котката трудно, ако изобщо е възможно, се поддава на обучение, изпълнението на елементарни команди е практически невъзможно. И то не защото не й достига интелект, а просто защото си е останала от хилядолетия насам съжителство с човека полудива.

Защо всъщност човекът е взел котката като домашно (макар и дивичко) животно? Учените смятат, че процесът на съжителство на котката с човека е започнал преди около 10 000 години в зоната на Близкия Изток, известна като Плодородния полумесец, когато човеците започват първата си историческа революция - неолитната революция. Тя с две думи се състои в това, че дотогава препитаващите се с лов и събирателство хора откриват земеделието и усядат на постоянно място, за да си отглеждат земеделската продукция. Това води до ред други технологични открития като например грънчарството - за да си правят съдове, в които да съхраняват хранителните припаси. И тогава някъде се присламчва дивата котка. Водена от апетита си, тя е привлечена от мишките и плъховете - които пък се появяват при хората с изобретяването на земеделието - мишките и плъховете плюскат хранителните запаси. И котката започва да се примъква към човешките домове, за да яде мишки и плъхове, а хората оценяват това й свойство и започват да я хранят, изобщо да се отнасят добронамерено към нея. Но взаимодействието на котката и човека е ограничено само в тази сфера - яденето на вредителите, и затова няма мотивация у човека да я одомашни напълно. Един от признаците, че котката не е одомашнена напълно, е това, че домашните котки напълно свободно се чифтосват с дивите котки и потомството им не е стерилно, т.е. могат да се размножават.

А ако ви е станало интересно за котката, която си е останала до ден днешен полудива, сигурно ще ви хареса великолепната приказка на Киплинг "Котката, която ходи и броди където си ще". От която великолепна приказка също става ясно, че котката си остава диво същество. Та ето я приказката:

Котката, която си ходеше където си ще

Сега слушай, чувай и внимавай, о, мое Безценно съкровище, защото това беше, стана и се случи в онова далечно време, когато питомните животни бяха още диви. И Кучето беше диво, и Конят беше див, и Кравата беше дива, и Овцата беше дива, и Свинята беше дива — всички бяха съвсем диви и си ходеха и бродеха из Дълбоките диви дебри, където им очи видеха. Но най-диво от всички диви животни беше Котката. Тя ходеше-бродеше, където си ще, и където да идеше, й беше добре.
 
Разбира се, Човекът също беше див. Той беше ужасно див и навярно не би почнал да се опитомява, ако не беше срещнал Жената. Тя именно му каза, че този див негов начин на живот не й харесва, и веднага се запретна на работа: намери една удобна и суха пещера, в която се спеше много по-приятно, отколкото върху купчина мокра шума; посипа пода й с чист пясък; накладе чудесен огън от дърва в дъното й; закачи на отвора й една изсушена кожа от див кон с опашката надолу и каза:
 
— От днес нататък сме Мъж и Жена и имаме свой дом и домакинство. Изтривай си краката, когато влизаш, мили!

Тази първа вечер, о, мое Безценно съкровище, те ядоха дива овца, печена на горещи камъни и подправена с див чесън и див пипер; после дива патица, пълнена с див ориз и с див кимион, и с див магданоз; след това джолан от див вол; и накрая диви череши и диви портокали. Като се нахрани, Мъжът си легна край огъня и веднага заспа, но Жената остана будна. Тя си разпусна косите, взе една голяма плоска кост — това беше овнешка плешка, — вгледа се в чудните знаци по нея, хвърли съчки в огъня и запя. Това беше Първата песен-магия на света.
 
А далече сред Дълбоките диви дебри всички диви животни се скупчиха на едно място, откъдето се виждаше светлинката на огъня, и почнаха да се чудят какво ли ще е това.
 
И Дивият кон тропна с дивото си копито и каза:
— О, мои приятели и мои неприятели, не ще е за добро тази голяма светлина, която Мъжът и Жената са направили в Голямата пещера!
 
Но Дивото куче вдигна дивата си муцуна, подуши миризмата на печено овнешко и каза:
 
— Аз пък мисля, че ще е за добро. Ще ида, ще видя и след туй ще ви кажа. 
Хайде, Котано, тръгвай с мен!
 
— Мяу! — каза Котката. — Аз съм Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре! Няма да дойда с теб.
 
— Тогава отсега нататък не съм ти приятел! — каза Дивото куче и се затича към Пещерата. Но когато то се отдалечи, Котката си каза: „Където да ида, ми е все добре. Защо пък да не ида да видя и да си дойда, когато си ща?" — И тя тръгна след Дивото куче леко, меко и безшумно и се скри съвсем до Пещерата, на едно място, откъдето можеше да чува всичко.
А щом стигна до входа на Пещерата, Дивото куче повдигна с муцуна изсушената конска кожа и шумно подуши приятната миризма на печено овнешко. Жената го чу, засмя се и каза:
 
— Ей го първото! Диво, дошло от Дивите дебри, какво искаш?
 
Дивото куче каза:
 
— О, Неприятелко моя и Жено на неприятеля ми, какво мирише тъй приятно сред Дивите дебри?
 
Тогава Жената взе от земята един печен овнешки кокал, хвърли го на Дивото куче и каза:
 
— Диво, дошло от Дивите дебри, вкуси и опитай!
 
Дивото куче схруска кокала и той беше по-вкусен от всичко, което беше вкусвало дотогава. И то каза:
 
— О, Неприятелко моя и Жено на неприятеля ми, дай ми още малко!
 
А Жената каза:
 
— Диво, дошло от Дивите дебри, помагай на моя Мъж, когато излиза на лов през деня, и пази Пещерата ни нощем, и аз ще ти давам печени кокали колкото искаш.
 
— Хм! — каза си Котката, която ги подслушваше. — Тази Жена е много хитра, но аз съм по-хитра от нея!
 
А Дивото куче пропълзя в Пещерата, сложи глава в скута на Жената и каза:
 
— О, Приятелко моя и Жено на приятеля ми, ще помагам на твоя Мъж, когато излиза на лов през деня, и ще пазя Пещерата ви през нощта.
 
— Фу! — каза си Котката. — Това Куче е ужасно глупаво!
 
И тя се върна в Дълбоките диви дебри, за да си маха дивата опашка и да си ходи и броди, където зелените й очи видеха. Но не каза никому ни дума. А на сутринта, когато се събуди, Мъжът каза:
— Какво дири тук Дивото куче?
 
И Жената каза:
 
— То вече не се казва „Диво куче", а „Първи приятел", защото ще ни бъде приятел, дорде свят светува. Вземи го със себе си, като тръгнеш на лов!
На следната вечер Жената донесе от лъката няколко зелени наръча сочна трева и когато ги сложи да се сушат край огъня, от тях замириса на прясно сено; и тя взе ре¬мъци от конска кожа, седна на входа на Пещерата и първо изплете един оглавник, а после се вгледа в плоската овнешка плешка и зап,я. И това беше втората Песен-магия на света.
Далече сред Дълбоките диви дебри Дивите животни се питаха какво ли се беше случило с Дивото куче. И накрая Дивият кон тропна с копито и каза:
 
— Ще ида, ще видя и след туй ще ви кажа защо Дивото куче не се е върнало. Хайде. Котано, тръгвай с мен!
 
— Няу! — каза Котката. — Аз съм Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е добре. Няма да дойда с теб.
 
Но когато Дивият кон се запъти към Пещерата, тя тръгна след него леко, меко и безшумно и пак се сгуши на онова местенце, откъдето се чуваше всичко.
 
А когато чу Дивия кон да тропа и да се препъва в дългата си грива, 

Жената се засмя:
 
— Ей го и втория! Диво, дошло от Дивите дебри, какво искаш? И Дивият кон каза:
 
— О, Неприятелко моя и Жено на неприятеля ми, къде е Дивото куче? Жената се засмя, вдигна от земята плоската плешка, вгледа се в нея и каза:
 
— О, Диво, дошло от Дивите дебри, ти не си дошло заради Дивото куче, а заради сухото сенце.
 
И Дивият кон — като тропаше и застъпваше гривата си — каза:
 
— Истина е. Дай ми да си хрупна от него А Жената каза:
 
— Диво, дошло от Дивите дебри, наведи си дивата глава и носи отсега нататък това, което ще ти сложа; и тогава ще имаш сухо сено три пъти на ден!
 
— Хм! — каза си Котката, която ги подслушваше. — Тази Жена е много хитра, но аз съм по-хитра от нея!
  
Дивият кон наведе дивата си глава и Жената му нахлузи оглавника от ремъци и Дивият кон дъхна в краката й и каза:
 
— О, Господарко моя и Жено на господаря ми, ще ви служа честно заради това чудесно сенце.
 
— Фу! — каза си Котката. — Този Кон е ужасно глупав!
 
И тя се върна в Дълбоките ливи дебри, за да си маха дивата опашка и да си ходи и броди, където зелените й очи видеха. Но не каза никому ни дума. А когато Мъжът и Кучето се върнаха от лов, Мъжът каза:
 
— Какво дири тук Дивият кон?
 
И Жената каза:
 
— Той вече не се казва „Див кон", а „Верен слуга", защото ще ни пренася от място на място, дорде свят светува. Качи се на гърба му, като тръгнеш на лов!
 
На другия ден — като си държеше вирната дивата глава, за да не й се закачват дивите рога о клоните на дивите дървета — пое към Пещерата Дивата крава; и Котката тръгна след нея и се скри както предишните пъти; и всичко се случи, както с Кучето и с Коня; и Котката си каза същите думи и когато чу как Дивата крава обеща да дава на Жената своето мляко в замяна на чудесното сенце, тя пак се върна в Дълбоките диви дебри, за да си маха дивата опашка и да си ходи и броди, където зелените й очи видеха. И пак не каза никому ни дума. И когато Мъжът и Кучето се върнаха от лов и запитаха за Кравата същото, както преди, Жената каза:
 
— Тя вече не се казва „Дива крава", а „Добра хранителка", защото ще ни дава топло бяло мляко, дорде свят светува; и аз ще се грижа за нея, докато ти и Първият приятел, и Верният слуга ходите на лов.
 
На другия ден Котката почака, повъртя се да види дали някое друго Диво животно няма да тръгне към Пещерата, но всички си стояха в Дълбоките диви дебри; и тя се попита защо пък да не й се доще да походи и поброди сама около Пещерата. Като стигна до нея, видя, че Жената доеше Кравата, съзря огъня в дъното на Пещерата и подуши мириса на топлото бяло мляко.
 
И тогава тя каза:
 
— О, Неприятелко моя и Жено на неприятеля ми, къде отиде Кравата?
 
А пък Кравата беше там. И Жената се засмя и каза:
 
— 0, Диво, дошло от Дивите дебри, поемай си обратно към тях! Вече съм си заплела косите и скрила магическата плешка. Не ни трябват други приятели и слуги.
 
А Котката каза:
 
— Аз не съм приятел и не съм слуга. Аз съм Котката, която ходи и броди, където си ще; а сега ми се ще да вляза във вашата Пещера.
 
А Жената каза:
 
— Тогава защо не дойде с Първия приятел още на първата нощ? Като чу това, Котката се ядоса и каза:
 
— Сигурно Дивото куче ти е надрънкало глупости за мен! А Жената й каза през смях:
 
— Разбрах, че си Котката, която ходи и броди, където си ще. и където да иде й е много добре. Сама казваш, че не си нито приятел, нито слуга. Тогава нека ти е добре другаде!
 
Тогава Котката се престори на обидена и каза:

— Нима няма да ме пускаш никога да влизам в Пещерата ви; или да се погрея на огъня; или да си близна от топлото бяло млечице? Вярно е, че аз съм само една бедна Котка, но ти си такава умница, такава хубавица, нима е възможно да бъдеш тъй жестока към мен?
 
Като чу тези думи, Жената каза:
 
— Знаех, че съм умна, но никой не ми е казвал, че съм хубава. За награда да сключим договор: ако и аз кажа една добра дума за теб, ще можеш да влизаш в Пещерата, когато си щеш.
 
— А ако кажеш две думи? — каза Котката.
 
— Това едва ли ще се случи — каза Жената. — Но ако кажа две добри думи за теб, ще можеш и да се грееш на огъня.
 
— А ако кажеш три? — каза Котката.
 
— Това няма да го бъде никога — каза Жената. — Но ако кажа три добри думи за теб, ще имаш и три пъти на ден топло бяло млекце, дорде свят светува.
 
И тогава Котката изви гръб и каза:
 
— Нека помнят Завесата на входа на Пещерата и Огъня в дъното й, и Гърнето с мляко край него, какво е казала моята Неприятелка и Жената на неприятеля ми!
 
И тя се върна в Дълбоките диви дебри, за да си маха дивата опашка и да си ходи и броди, където зелените й очи видеха.
 
Вечерта, когато Мъжът и Конят, и Кучето се върнаха от лов, Жената не им каза за договора, който беше сключила с Котката, защото я беше страх, че те няма да го одобрят. А Котката отиде далече-далече в Дълбоките диви дебри и се кри там, додето Жената съвсем забрави за нея. Само малкият Прилеп, който висеше с главата надолу от тавана на Пещерата, знаеше къде се крие тя и всяка нощ прелиташе до нея и й носеше новини от Пещерата.
 
Една нощ той каза:
 
— В Пещерата се появи Детенце. То е новичко, мъничко, розовичко и дебеличко и Жената много го обича.
 
— А какво обича Детенцето? — каза Котката.
 
— То обича нещата, които са пухкави и гъделичкат — каза Прилепът. — Обича да заспива с нещо топличко в ръце. И обича, когато си играят с него.
 
— Тогава моят час е дошъл — каза Котката.
 
И на следната нощ тя напусна Дълбоките диви дебри, скри се близо до Пещерата и зачака да се съмне. На сутринта Мъжът, Кучето и Конят отидоха на лов и Жената остана сама с Детенцето. Тя имаше да готви, а то плачеше и й пречеше на работата. Тя го изнесе навън и му даде шепа камъчета да си играе, но то продължи да плаче.
 
Тогава Котката протегна лапка и с меките й възглавнички погали Детенцето по бузата. И Детенцето загука. Котката се потърка о дебеличките му коленца и по-гъделичка брадичката му с опашката си. И Детенцето се засмя с глас. И Жената го чу от Пещерата и се усмихна.

Тогава малкият Прилеп, който беше увиснал с главата надолу при входа на Пещерата, каза:
 
— О, хазайко моя и Жено на моя хазаин, и Майко на сина на хазаина ми, едно Диво е дошло от Дивите Дебри и да знаеш как чудесно играе с Детенцето ти.

— Благословено да е това Диво, което и да е! — каза Жената, като изправяше уморения си гръб. — Защото имах работа тази сутрин и то ми направи услуга.
 
И в същия миг и секунда, о, мое Безценно съкровище, Завесата от изсушена конска кожа, която закриваше входа на Пещерата, се свлече на земята — фшшшшшт! — за-щото помнеше за договора между Жената и Котката; и когато Жената отиде да я за¬качи — гледай чудо! — Котката вече се разхождаше преспокойно из Пещерата,
 
— Здравей! — каза тя. — Ти каза една добра дума за мен и аз мога да влизам в Пещерата, когато си искам. Но знай, о, Неприятелко моя и Жено на неприятеля ми и Майко на моето неприятелче, че аз си оставам Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре!
 
Жената се ядоса, но стисна устни и седна на чекръка да преде. Но Детенцето пак заплака, защото Котката го беше изоставила; и Жената не знаеше как да го усмири — то се дърпаше и риташе, и цяло посиня от плач.
 
— О, Неприятелко моя и Жено на неприятеля ми и Майко на моето неприятелче — каза Котката, — откъсни от конеца, който предеш, завържи с него глиненото пръстенче от вретеното си, пов^ачи го малко по пода, и аз ще ти покажа една Магия, от която Детенцето ти ще се засмее така силно, както сега плаче!
 
— Ще го сторя — каза Жената, — защото ми дойде до гуша да го слушам. Но няма да ти благодаря, да си знаеш!
 
Тя измъкна от вретеното пръстенчето му, върза го с конец и го повлече по пода на Пещерата; и Котката скочи подире му и започна да си играе с него, като го буташе насам-натам с лапи,и го затискаше, и се премяташе презглава, и си го прехвърляше над гърба, и го търкаляше между задните си крака, и го закачаше с нокти, и се преструваше, че го е изпуснала, и отново скачаше отгоре му; и накрая Детенцето се раз¬смя така силно, както преди беше плакало, и полази след Котката и лудя с нея из Пещерата, докато се умори и легна да спи, без да я изпуска от ръцете си.

— А сега — каза Котката — ще изпея на Детенцето ти една приспивна песен, каквато още не е чувало.
 
И тя замърка ту тихо — ту силно, ту силно — ту тихо, докато Детенцето заспа. Жената се усмихна, като ги гледаше, прегърнати край огъня, и каза:
 
— Добре го направи. Хитруша си, Котано!
 
И в същата минута и секунда, о, мое Безценно съкровище, димът на Огъня се спусна на гъсти кълба от тавана на Пещерата — буххх! — защото помнеше за договора между Жената и Котката — и когато се разсея — гледай чудо! — Котката се беше разположила преспокойно до огъня.
 
— Здравей! — каза тя. — Ти каза втора добра дума за мен и аз отсега мога да се грея на огъня, дорде свят светува. Но знай, о, Неприятелко моя и Жено на неприятеля ми, и Майко на моето неприятелче, че аз си оставам Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре.
 
Жената много се ядоса и разпусна косите си, хвърли съчки в огъня, взе плоската плешка и започна да прави една Магия, за да се предпази да не каже трета добра дума за Котката. Но тази Магия беше Мълчалива магия и вътре стана тъй тихо, че едно мишле излезе от дупката си и пресече Пещерата.
 
— О, Неприятелко моя и Жено на неприятеля ми и Майко на моето неприятелче — каза Котката, — дали това мишле спада към твоята Магия?
 
— Ай! Ой! Не, не! — извика Жената и изпусна плешката, скочи върху пънчето и прибра нагоре косите си, за да не полази мишлето по тях.
 
— Щом не спада към Магията ти — каза Котката, — нали няма да ми навреди, ако го изям?
 
Няма! Няма! — каза Жената, като сплиташе косите си. — Изяш го веднага и ще ти бъда завинаги благодарна!
 
Котката скочи и сграбчи мишлето; и Жената каза:
 
— Много ти благодаря! Дори и Първия приятел не лови тъй майсторски мишки.
 
Наистина много те бива, Котано!
 
И в същата минута и секунда, о, мое Безценно съкровище — ффффт! — гърнето с млякото край огъня се разпука през средата -- защото помнеше за договора между Жената и Котката — и когато Жената скочи от пънчето на земята — гледай чудо! — Котката вече лочеше преспокойно топло бяло млекце от едно от счупените парчета.
 
— Здравей! — каза тя. — Ти каза третата добра дума за мен и аз отсега ще мога да лоча топло бяло млекце по три пъти на ден, дорде свят светува. Но знай, о, Неприятелко моя и Жено на неприятеля ми, и Майко на морето неприятелче, че аз си оставам Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре.
 
Тогава Жената се засмя, сложи пред Котката паничка с топло бяло мляко и каза:
 
— О, Котко, ти си наистина много хитра, но помни, че Мъжът и Кучето не са сключвали договор с теб и не зная какво ще направят, като се върнат.

— Няма значение — каза Котката. — Аз да си имам местенце в Пещерата до огъня и млекце три пъти на ден, пък Мъжът и Кучето да правят каквото си щат!
 
И вечерта, когато Мъжът и Кучето се върнаха в Пещерата, Жената им разправи за договора си с Котката, а докато тя разправяше, Котката си седеше край огъня и се усмихваше. Тогава Мъжът каза:
 
-- Да, но тя не е сключвала договор с мен и с всичките истински Мъже след мен!
 
И той събу двете си обувки от волска кожа, сложи до тях каменната си брадвичка и станаха три неща (до тях сложи една цепеница и едно друго малко секирче), така че станаха пет неща, и като ги нареди и петте в редица, каза:
 
— А сега ще сключваме нашия Мъжки договор. Ако ти, Котко, не ловиш мишки, когато си в Пещерата ни, всеки ден, дорде свят светува, аз, щом те видя, ще хвърлям по теб тези пет неща. И тъй ще правят всички истински Мъже след мен!
 
И като чу това, Жената си каза:
 
— Тази Котка е хитра, но моят Мъж е по-хитър от нея!
 
А Котката преброи наредените неща (бяха пет и доста ръбести) и каза:
 
— Добре, ще ловя мишки, когато съм в Пещерата. Но все пак ще си остана Котката, която ходи и броди където си ще, и където да иде, й е много добре!
 
— Освен там, където съм аз! — каза ядосано Мъжът. — Да не беше казала това последното, щях да оставя тези пет неща на мира, но сега знай, Котано, че щом те зърна, ще хвърлям по теб обувките си и каменната си брадвичка (значи три неща на брой). И тъй ще правят всички истински Мъже след мен.
 
Тогава Кучето каза:

— Чакай малко! Ти не си сключвала договор с мен и с всички истински Кучета cлед мен!
 
И то показа зъбите си и продължи:
 
— Ако ти, Котано, не занимаваш Детенцето, когато си в Пещерата ни, всеки ден, дорде свят светува, аз ще те гоня, докато те стигна, а щом те стигна, ще те хапя. И тъй ще правят всички истински Кучета след мен!
 
 И като чу това, Жената си каза:
 
— Тази Котка е хитра, но Кучето е по-хитро от нея!
 
А Котката преброи зъбите на Кучето (бяха много и доста остри) и каза:
 
— Добре, ще занимавам Детенцето, когато съм в Пещерата, стига то да не ми дърпа прекалено силно опашката. Но все пак ще си остана Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре!
 
— Освен там, където съм аз! — каза ядосано Кучето. — Да не беше казала това последното, нямаше да използувам зъбите си, но сега знай, Котано, че щом те зърна, ще те карам да се катериш по дърветата. И тъй ще правят всички истински Кучета след мен!
 
И тогава Мъжът — без да губи време — хвърли двете си обувки и каменната си брадвичка по Котката и Котката хукна навън от Пещерата, и Кучето я погна и я накара да се изкатери на най-високото дърво.

И от този ден, о, мое Безценно съкровище, от всички Мъже поне трима — ако са истински мъже, — щом зърнат Котката, хвърлят по нея каквото им е подръка; и всички Кучета я гонят, дордето я накарат да драска но стъблата на дърветата. Но и Котката си знае правата по договора. Тя лови мишки и занимава дечицата, когато си е в къщи, стига да не й дърпат прекалено силно опашката; но щом свърши работата си или открадне някой миг и особено когато се стъмни и Луната изгрее, тя си остава пак старата дива Котка, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре. И тогава тя се измъква тихо-тихо от къщи и поема към Дълбоките диви дебри или пък към Високите сиви покриви, като маха своята дива опашка и скита, дето зелените й очи видят.
 
* * *
 
Писа край огъня мърка добра,
но само на вид е такава;
тя прави цял цирк със една макара,
но щом й омръзне, престава.
А Бинки ме лиже със радостен лай,
ушите си дълги разклатил;
той за мене готов е да играе без край
и затуй ми е Първи Приятел!
Писа във Робинзон играе Петкан, но съгласна е само, додето поставя й лапките под водния кран (за да прави следи край морето); после фуфка и драска, и аз неведнъж от нейните нокти съм патил. А Бинки под крана търпи като мъж и затуй ми е Първи Приятел!
Писа се търка и гали във знак,
че ужким ме много обича,
но вечер, щом легна, и ето я пак
навънка по стълбите тича;
и ходи по гости във нощния хлад,
дето никой не я е изпратил.
А Бинки си хърка под моя креват
и затуй ми е Първи Приятел!

Beautiful mandalas made of leaves colored prints. You need some dry leaves (different in form) and tempera/acrylic paints....

Един българин, който живее доста далеч от България и следи авторските ми изяви, ми направи днес незаслужения комплимент, че съм единственият български журналист, който…Да не продължавам с цитата. Беше оценка в повече от положителен смисъл.

 

Че не съм единствен ( например като съпротивителна единица срещу примирението със статуквото без това да е мотивирано от идеологически пристрастия, а заради несъвместимост с мирогледа на Властника), е факт, който справедливо трябва да се отбележи. С примери. Ето два от същия този днешен ден с две журналистически реакции, под които бих се подписал ( с молба коментаторите в ivo.bg да не се занимават с личността на въпросните автори и ако имат възражения, да ги изразят относно съдържанието, а не спрямо личностната опаковка на текстовете им):

Медии бухалки и медии близалки. Кой ги притежава

 

 

 

 

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Слънчевата енергия е сериозно подценяван ресурс. До Земята за един час достига повече енергия от Слънцето, отколкото човечеството използва за цяла година, но тя осигурява  едва 0,39% от използваната в САЩ през миналата година. Визио...

приложен файл

Продукти за 4 порции:
300г пилешки сърца
2 домата
2 червени чушки
1 морков
1 глава лук
1ч.л. сол
1к.ч. бира
1ч.л. мед
1к.ч. олио
1с.л. тарос
4 дафинови листа

За картофено пюре:
1кг картофи
1ч.л. сол
1с.л. краве масло
щипка индийско орехче

Приготвяне:
Накисвам пилешките сърца в съд с вода. Останалите зеленчуци почиствам и измивам. Рендосвам морков и домат. Пиперките режа на ленти, а главата лук- на полумесеци. Разпределям пилешката карантия в гювечетата. Добавям доматен сок, чушки, морков и лук. Поръсвам сол и тарос. Наливам мазнина, бира и малко топла водичка. Похлупвам керамичните съдове. Пека на умерена фурна, петдесет минути. През това време сварявам картофите. Отцеждам от водата. Смачквам на пюре. Добавям краве масло и индийско орехче. Обърквам. В разлати чинии поднасям задушени, пилешки сърца, гарнирани с картофено пюре. Ястието е много вкусно и засищащо. Опитайте!

Продължавме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, която разгледахме подробно, а днес продължаваме с Осло и Берген в Норвегия. Приятно четене:

Екскурзия из Скандинавия

част трета

Ден шести – 03. 07 –

Осло – Берген

За днес имаме около 500 км, преход и да гледаме

• – Зьогне фиорд;
• – Преминаваме през платото Хемседал;
• – слизаме в долината на Зьогнефиорд.
• – От Флам преминаваме с корабче до Гудванген. На това корабче пия кафе за 25 NOK докато си гедам фирдите. ;
• – Спим в Берген.

https://www.visitflam.com/

Тръгваме рано, раздават ни сух пакет храна за из път – сандвич, бутилка минерална вода и една зелена ябълка. И около обед вече бяхме в планината – по едни завои, по едни чукари, покрай едни реки, наоколо дървени къщички със затревени покриви. Пасящи овце, дори и лами видяхме.

Минаваме през ФЛА,

малко селище с крайпътен малък търговски център, спираме. Една огромна мечка – паметник ни посреща, наоколо имаше и тролчета.

Продължаваме към върха на фиорда и слизаме от другата страна.

Следобед сме в

Берген

Спираме до яхтеното пристанище. Имахме малко свободно време. Разходихме се по улицата с дървените къщички от едната страна и яхтеното пристанище от другата. Улицата е BRYGGEN. Заобикаляме

Vågen – залив в центъра на Берген.

и по Torget отиваме на

Strandkaien, където е туристическия център

Много ми харесаха дървените къщички, едни такива разноцветни. Някои от тях имат малки вътрешни дворчета и по едни дървени стъпала, които водят към горния етаж има кокетни ресторантчета и бирарии. По тази улица също има бирарии и малки ресторантчета, които в този следобеден час бяха препълнени, въпреки, че времето беше мрачно и скоро щеше да завали. И тук нямахме време да се смесим с местните младежи и туристи, насядали по кафенетата и бирариите. Имах само време да си взема от едно заведение храна за в хотела.

Намерих едно малко заведение за бърза храна и цените бяха много прилични. Но храната се приготвя на място. И като се започна едно пържене, едно бъркане… Почти не остана време за ядене. Пакетираха ми храната гореща…

Време е да ни откарат до хотела. Той също беше далеч от центъра по едни баирчета нагоре и някъде по средата на склона. Наоколо нямаше нищо – нито магазинчета, нито кафенета, нито бирарии. Някакъв краен квартал. Все още е светло, но мрачно, мъгливо и студено.

Тази вечер няма къде да излизам. Похапнах си в хотела пакетираната храна на масичките в ресторанта до рецепцията. Взех си нещо газирано и си заформих много приятна вечеря. Време е за сън.

Ден седми – 04. 07

За днес имаме да гледаме –

Берген – рибния пазар (Torget Fish Market) и яхтеното пристанище

От Туристическия информационен център (Tourist Information) – Strandkaien 3 , който се намира точно над рибния пазар си вземахме рекламни неща – карти на Берген (www.visitBergen.com), туристически реклами и брошури. Там те са подредени много добре – човек лесно се ориентира къде какво има и какво му трябва. И всичко е на няколко езика. Малко по надолу от същата страна след рибния пазар виждаме модерни и луксозни хотели. Улицата е Strandkaien. Продължавайки по нея, малко по-нататък, на края е аквариума – Bergen Aquarium (www.akvariet.no).

И други сгради с интересна архитектура.

Всичко това е на брега на Vagen

Минахме пак по улицата с дървените къщи. Съвсем близо до туристическия център има едно езеро – Lille Lungegårdsvannet , на Kaigaten. До него е общината – Radhus. Нямахме време да видим нито общината, нито аквариума.

Остава ни още около половин час свободно време. Къде ли да отида още. Един човек от групата, който е тръгнал в друга посока, докато ние сме се мотали около рибния пазар и пристанището ми каза, че ходил нагоре по едни стъпала, които отвеждали към хълма над града . (Някъде там, само че по-нагоре отвеждала и една зъбчата железница). И не било далече. Мога да се кача натам. Показа ми от къде тръгват стъпалата. Тръгнах натам. Стъпалата водят зигзагообразно нагоре. Изкачвах се, докато свършиха. Нагоре имаше едни зелени площи и парк. Но дори оттам се виждаше прекрасно Берген.

Толкова за Берген.

Връщаме се в Осло

по път с много тунели. Преминаваме през най-дългият – 24 км.

Тази вечер сме в Осло. Хотелът ни е същият – Hotel Quality 33.

www.quality-hotel-33.oslonorwayhotel.com/en/

(през booking: http://www.booking.com/hotel/no/quality-33.html)

Малко полезни неща за Норвегия:

www.fjordnorway.com

www.nordfjord.no

www.fjordkysten.no

www.sognefjord.no

www.sunnfjord.no

www.visitflam.com

www.fjordtours.com

Предлагат се и автомобилни турове по норвежките фиорди. Например един от тях може да продължи от 12 до 18 дена и обхожда 1619 км. Различните турове обхождат различните части и посоки в цяла Норвегия.

– Кулинарен тур – 6 дена и 614 км;

Друг тур от 4 до 7 дена и 910 км;

Или за 5 до 8 дена – 555 км;

От 7 до 10 дена и 730 км;

За повече информация –

www.fjordnorway.com/tour-suggestions

Може и тур с кораб – www.fjordline.com

Или с автобус – www.tidereiser.com

Осло

Предният ден, когато бяхме за първи път тук успях да се ориентирам в коя посока е центъра и с какво се стига до там. Винаги ми е било интересно да се разхождам в голям непознат град по вечерно време, а

белите нощи удължават времето за вечерни разходки

И след като разбрах, че ще сме в същият хотел, реших, че мога да си позволя да се разходя. И след като разбирам в коя стая ще сме, оставям багажа, вземам си лична карта, малко пари и тръгвам. Съвсем близо до хотела минава метро, което на близката до хотела спирка е над земята.

Малко след хотела има един мост, който минава над магистралата и отвежда до спирката. Отивам там. Ретро-возилото, което беше там предната вечер още си е там. Записвам си спирката от която се качвам, тя е Rislokka , а посоката, която следвам е Osteras. Виждам кога са последните влакчета на обратно, запомням кой номер е метрото и чакам да дойде. Горе –долу знам на коя спирка искам да сляза. Имам навигация на таблета, но рискувам някой да ми го открадне, защото все още не знам къде ще попадна след като изляза от метрото, така, че се налага да запомня някои неща… Идва влакчето, качвам се. Не знам как се таксува, как и от къде се купуват билети, нито колко струват.

Кондуктор – няма, машинки – няма, проверка – няма.

Пътувам гратис пет – шест спирки. Слизам. Метрото заминава. Отивам от другата страна. Поглеждам и там как е разписанието на обратно. Ако искате

да видите Осло по вечерно време през лятото

по начин и в атмосфера, които никога не сте си представяли, слезте на метро станция Stortinget, излезте от метрото и без да се оглеждате тръгнете през площада и завийте надясно. Но запомнете от къде излизате и през къде минавате. И не носете нищо излишно или ценно.

Тръгвам да излизам. Още там започнаха да ми подвикват разни съмнителни лица. От тези амбулантни търговци на куп ненужни неща. Излизам. Поглеждам дискретно във всички посоки, за да видя къде съм, от къде излизам, за да мога да се ориентирам на връщане. И след всяка следваща крачка

започвам да замръзвам от страх

Но не се отказвам. Къде ли съм попаднал – няма как да разбера. От всички страни започнаха да ми подвикват много съмнителни младежи, да привличат вниманието ми. Огледах се отново във всички посоки. Отвсякъде съмнителни и непознати – и негри имаше. Някои бяха добре облечени, но други по-запуснати. Едни други – иракчани ли са, сирийци ли бяха, турци ли не щеш, араби ли, едни такива моми със едни бурки ли се казва, наметала ли – не знам. Едни такива със сплъстени коси, с расти, с едни изцапани дрехи… Ауууу – изглежда е

някакъв емигрантски или крими квартал

Вече вървя смело напред, все едно, че всичко ми е познато и че знам къде отивам. Обиколих няколко сгради наоколо, но там става все по-страшно. Ами ако ме нападнат, ограбят, знам ли. Виждам един отворен вход – хотел ли беше, блок ли, общежитие ли – не разбрах, но влязох. Завих зад първата стена и си прибрах лични документи и банкови карти и малкото пари – в чорапите – да не дрънкат и да не са на лесно достъпно място по джобовете…

В това време чух как вратата, през която влязох щракна и се затвори… Ако след мен идваше някой…. Тръгвам да излизам, вратата – заключена. Огледах я, видях едно копче, натиснах го и излязох. Разходих се, похапнах един фалафел с много картофки и месо, наблизо имаше и сауна. Та и там ходих.

Още е малко светло, но е време да се прибирам. Тръгвам към метрото. Срещу мен върви една група младежи със съмнително поведение. Единият младеж се засили към мен, замахна с крак и… ми се усмихна… Аууууу. Бързо в метрото.

Тъкмо слизам и влакчето – там. Погледнах само кой е номер, защото на тази метро станция се събират шест линии, които минават по едни и същи релси. Качвам се, посоката на обратно е към Vesti, отново гратис, броя спирките, слизам на моята и вече ми е по-спокойно. Прибирам се около полунощ в хотела, който е на края на града, но все още не ми се спи.

Часът е 00:40 ч, след полунощ, светло е дотолкова, че още не се виждат звезди. На рецепцията има интернет, два компютъра за свободно ползване и кафе машина с безплатно кафе или чай. Разполагам се пред единият компютър, пия две големи кафета. Тишина и спокойствие. Време е за сън.

Ден осми

Закуска. Днес

ще разглеждаме Осло.

• – Кралския дворец;
• – главната улица Карл Йохангате.

Karl Johans Gate – е главната улица на Осло

и най-известната търговска улица в Норвегия, където можете да видите и да се запознаете с много актьори, музиканти, художници и търговци. Разглеждаме и Кметството.

Ако града и през деня е такъв, какъвто го видях през нощта, по-добре да не слизам от автобуса. Предупреждават ни да не обръщаме внимание на непознати, колкото и любезни да са те, дори и да говорят на български. Този път нищо не нося – само телефон за да направя някоя снимка.

Първо отиваме в парка ВИГЕЛАНД . Много голям и красив парк с много интересни статуи и един голям фонтан по средата. В този ранен час в парка бяхме само ние.

Вигеланд, Nobels gate 32, 0268 Oslo, Норвегия

„Вигеланд“, (Vigeland ) е красив скулптурен парк в Осло, Норвегия с пълно име

Скулптурен парк „Вигеланд“ (Vigelandsanlegget)

Негов автор е Густав Вигеланд. На една огромна площ за разположени безкрайно много скулптори на голи тела – мъжки, женски и детски, преплетени в невероятни конфигурации. Разгледахме парка и статуите и обратно в автобуса.

Следва

панорамната обиколка на Осло

Минаваме и покрай едно кръгово кръстовище, оформено като фонтан ( кръгъл, не много дълбок фонтан, пълен с вода). Колите го заобикалят, като на кръгово движение, а само трамвая минава през него – релсите са монтирани във водата, а струите на фонтана бликат на височина една – две педи – между релсите.

Отиваме пред

общината, кметството

Разглеждаме го. Фонтана тук е много красив. Влизаме вътре. Тук всеки може да влезе. Минах и през заседателната зала, разходих се по коридорите, разгледах стенописите и картините. Пред входа има магазин за сувенири и картички. После отиваме до

музея Фрам и Кон-Тики (Музеят „Кон-Тики“ – Kon-Tiki Museet)

Намират се от другата страна на пристанището, където акостират фериботите от Копенхаген. И двата музея са един до друг. И двата са много интересни.

Музеят на Кон-Тики

показва плавателното средство на Тур Хейердал. Музея е посветен на живота и делото на норвежкия биолог, антрополог и мореплавател.

В музея „Фрам“

главният експонат е корабът „Фрам“ („Напред“) на Фритьоф Нансен. Идеално място за убиване на време, когато например навън вали дъжд. Но тук времето беше много приятно. Дъжда ни преследва само два – три дена през цялото пътуване и някои неща разгледахме набързо. Но за това – после.

След това имах време за сладолед и обратно в автобуса. Оставят ни отново пред общината, имаме около час и половина свободно време, отивам да снимам фонтана, през който минава трамвая. Преди да си тръгнем от Норвегия, с последните си монети си купувам три бутилки по 0,500 кока-кола, различни видове, да си имам за из път.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Норвегия – на картата:

Норвегия

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Във вторник ЕС одобри нови квоти за бежанците, а в сряда отпусна милиарди евро за справяне с проблема. В България ще дойдат 852 души, след като страната вече се съгласи за други 450. Консенсус за квотите няма и това задълбочава разделителните линии в евросъюза, но пък единство вече има по необходимостта от затягане на външните граници и засилено сътрудничество със съседните на сирийския конфликт страни. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, вече няколко месеца на политическо ниво ЕС разпределя бежанци, но в реалността кризата с тях се задълбочава. Освен нови квоти, има ли нещо друго ново като резултат от двете срещи през тази седмица?

– Няколко нови момента има, Фили. Да, ти си права – квотите изглеждат имагинерни по няколко причини.
Първо, в момента се разпределя бройка от 120 000 бежанци, а по-рано бяха 40 000. Но само по море през тази година в Европа са доплували 480 хиляди души и всеки ден влизат още 6 000. А какво да кажем за онези, дошли по суша от Турция? Тоест, има сериозно разминаване в бройките, на които никой не може да хване края.
Второ, както сочи проучване на Евростат, само 21 процента от хората, наричани бежанци, са от Сирия, останалите са от други страни, включително такива без конфликти и са просто икономически мигранти. Само за илюстрация – цели 13 на сто от тях са албанци от Косово и дори от самата Албания, която е в НАТО и води преговори за влизане в ЕС.
Трето, често наблюдаваното, а и съзнателно натрапвано от редица медии и политически кръгове сълзливо отношение към горките жени и деца, принудени да търсят спасение от войната, е доста пресилено. Според проучването, 80 на сто от мъжете по границите са без жените и децата си.
Четвърто, трябва да се положат доста усили, за да накараш някой от тези хора да зареже Италия, където е пристигнал и да дойде в България, само защото тук е разпределен. Така че, Фили, политиката на квотите е наистина малко особена. Тя може и да сработи обаче, когато се изсипят милиардите евро, одобрени от премиерите на европейските страни на втората среща през тази седмица.

– Добре, Пламен, има нови моменти, но вероятно те не са свързани само с парите?

– Да, нови моменти има, Фили, но и не всички те са с положителен знак. Според мен едно от най-лошите неща, които се случиха на срещата на вътрешните министри във вторник беше, че решението за новите квоти не се постигна с консенсус, както обикновено се прави в ЕС по най-важните въпроси, а бе подложено на гласуване и се взе с мнозинство.

– Защо се направи това изключение?

– Защото беше предварително ясно, че няма шанс за консенсус. Просто страните от тъй наречената Вишеградска четворка – Полша, Чехия, Унгария и Словакия, казаха категорично, че не искат бежанци, включително заради неадекватните механизми, по които се взимат решенията по въпроса, както и заради нежеланието или неспособността на ЕС да изработи и приложи цялостна политика за изход от кризата.
Преди самото гласуване все пак Полша смекчи позицията си и подкрепи квотите, като каза, че е получила обещание за изпълнение на трите нейни условия – да се разделят истинските бежанци от икономическите мигранти, Европа да подкрепи финансово и организационно изграждането и издръжката на бежански лагери в съседни на Сирия държави, както и да вземе мерки за укрепване на външните граници на Евросъюза.
Тези обещания, Фили, вече наистина приличат на реални положителни стъпки в правилната посока и те намериха съгласие още на другия ден, когато се проведе европейската среща на върха. Там се реши спешно да се създадат „горещи точки”, тоест, центрове за прием и регистрация на мигранти и бежанци по външните граници на Евросъюза, както и да се отпуснат няколко милиарда евро за справяне с проблема. От тях 1 милиард ще се дадат на Турция, с около 700 милиона ще бъде подкрепена малката и слаба Македония, която буквално изнемогва, също толкова средства ще се хвърлят за засилване на охраната на външните европейски граници, а над милиард ще отидат и за подкрепа на сирийските бежанци, настанени в други близкоизточни страни като Ливан и Йордания.

– Каква е българската позиция по темата? Бежанците продължават да заобикалят България и тя не преживя онова, което преживяха например Унгария и Хърватия…..

– България също има резерви към квотите, Фили, но не възразява силно, а и в момента наистина не е заляна от онова човешко море, което се изсипа през Гърция, Македония и Сърбия. Напоследък, заедно с Букурещ, София сякаш се опитва хем да се пазари с Брюксел, като размени съгласието си по въпроса за бежанците срещу включване в европейското Шенгенско пространство, хем това да не изглежда съвсем като пазарлък. В същото време след европейската среща на върха канцлерът Ангела Меркел каза, че е възможно България, която е външна граница на ЕС, независимо, че не е в Шенген, да поиска на нейна територия също да се изгради „гореща точка” с европейски пари и с европейски екипи.

– Пламен, има ли и други положителни моменти от последните европейски срещи?

– Първо, Фили, ще кажа, че Европа май започва да си научава уроците и да гледа към реалностите с отворени очи. На европейската среща на върха в сряда председателят на Европейския съвет Доналд Туск например каза нещо много важно: „Очаква се милиони мигранти да искат да попаднат в Европа, не можем повече да мислим за отворени врати и прозорци, трябва да си заздравим външните граници”.
Разбира се, по-добре щеше да бъде, ако Туск беше казал това преди два-три месеца, но тогава пък май нямаше да има кой да го чуе. Нагласите във водещите европейски държави като Германия доскоро бяха все още свързани точно с хаотичното отваряне на врати и прозорци. Както и да е, все още нещата изглеждат поправими, ако Европа наистина приложи цялата енергия и ум, на които е способна.
Друг обнадеждаващ сигнал, поне за мен, Фили, беше срещата, която се проведе онзи ден, между британския премиер Дейвид Камерън и френския президент Франсоа Оланд. Двамата обсъдиха нещо много важно, към което сякаш Европа досега не иска и да погледне, колкото и често да го напомнят анализатори – възможността решение за европейския проблем с бежанците от Сирия да се намери, като се потуши самият конфликт в Сирия, тоест, възможността за по-активно европейско военно участие в конфликта.
Освен всичко друго, демонстрацията на такава европейска решителност ще бъде добър отговор на агресивното поведение на Русия и ще отправи към нея ясно предупреждение. Може би то ще промени представата за слабостта на Европа, която сега властва в Кремъл. А може дори да стимулира и сегашната кекава в международните дела американска администрация към по-решителни съюзнически действия, вместо към заявки за възможно сътрудничество с Русия при потушаване на сирийския конфликт и справянето с Ислямска държава.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

The Everything Store е точно това, което пише на корицата – поравно история за Amazon и Джеф Безос. В нея се говори за компанията зад човека, човека зад компанията, а по малко и за хората под човека зад компанията. Обичам книги, които се занимават със зората на онлайн бизнеса и компании, които са го разбрали отрано (като Zappos, например), затова и добавих The Everything Store към списъка за четене отдавна.

При издаването си заглавието получи доста широк отзвук, макар и не толкова широк колкото след онази статия в New York Times. И двете говорят за едно и също: трудния шеф Безос, изтощителния Amazon. За мен книгата се справя по-добре с говоренето, защото показва много повече парчета от корпоративния пъзел, а дава и доста нужен контекст.

Книгата

The Everything Store е задълбочен поглед над Amazon, плод на години изследвания, събиране на факти, интервюта с повече от 300 служители на позиции от всякакви нива. Brad Stone, един доста сериозен журналист, се е въздържал от модерния таблоиден подход и е показал различни аспекти от живота на Безос и компанията му. В живота нещата никога не са черно-бели, затова и книгата не е такава. Редом с епизоди, в които Безос се държи просто отвратително следват моменти на завидна мениджърска сила.

С The Everything Store ще минете през целия живот на Amazon – от създаването на компанията с екип от четирима до появата на Fire. Любопитно е да се наблюдава израстването, преминаването през различни етапи, от фирма-новак на пазара, когото всички заобикалят до огромен играч, способен да инвестира много в разбиване на конкурентите си. Ще научите много любопитни елементи от оперативната работа на компанията – например, че се стараят да поставят максимално разнородни продукти на рафтовете едни до други, не само за да уплътняват максимално пространството, но най-вече за да не се бъркат склададжиите, които събират стока за поръчки.

Преплитането на личната с корпоративната история не звучи евтино – нещо, от което се притеснявах в началото – и се ползва премерено, като едната страна обяснява събития от другата. Наличието на толкова лични впечатления от настоящи и бивши служители съживява разказа и дава онзи детайл, който е необходим, за да си оформиш пълната картинка.

Изводите

Да, Безос е ненормален мениджър, тираничен на моменти, взискателен, поставящ клиентското обслужване на пиедестал, но и фокусирал смъртоносния си мерник върху конкурентите. Той е микромениджър до болест, с много малък запас от търпение. Вика по служителите си, тормози ги до крайност, не разбира концепцията “нужда от свободно време”.

Но няма какво да се лъжем, много успешни мениджъри са точно такива. И колкото и труден характер да е, Безос е и адски успешен бизнесмен. Да създадеш онлайн книжарница през 1994 година си изисква определена доза лудост. Да започнеш да продаваш серия продуктови категории, без екипът ти продуктови мениджъри да има опит в продажбата на стоки онлайн (никой тогава няма); да повярваш и на практика да създадеш съвсем нов начин за потребяване на съдържание с Kindle; да се обърнеш, след 20 години пълен фокус върху крайни клиенти, към нуждите на бизнеса и да се впуснеш в cloud-бурята с пионерите… И, все пак, да си отговорен за създаването на една от по-неуспешните марки смарт устройства с Fire. Силата на Безос е в това, че вижда потенциала за напълно нови решения, създаване на нови пазари и потребителски групи – слабостта му е в това, че не може да остави специалистите да творят своите чудеса и се опитва да води, вместо да управлява, процеса по разработка.

И за финал, любимият ми цитат на Безос, който споделя по повод поредна атака от най-големите конкуренти в книжния бизнес Barnes & Noble:

Look, you should wake up worried, terrified every morning. But don’t be worried about our competitors because they’re never going to send us any money anyway. Let’s be worried about our customers and stay heads-down focused.

И точно това Безос прави правилно – фокусира се върху потребителите до такава степен, че най-лошото нещо във фирмата е на пощата ти да пристигне мейл с forward на коментар от клиент и една-единствена питанка от Шефа. Amazon губи пътя си в редките моменти, когато не знае как да спечели благоволението на клиентите си.

Постът The Everything Store – историята на Джеф Безос и Amazon е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

The Everything Store е точно това, което пише на корицата – поравно история за Amazon и Джеф Безос. В нея се говори за компанията зад човека, човека зад компанията, а по малко и за хората под човека зад компанията. Обичам книги, които се занимават със зората на онлайн бизнеса и компании, които са го разбрали отрано (като Zappos, например), затова и добавих The Everything Store към списъка за четене отдавна.

При издаването си заглавието получи доста широк отзвук, макар и не толкова широк колкото след онази статия в New York Times. И двете говорят за едно и също: трудния шеф Безос, изтощителния Amazon. За мен книгата се справя по-добре с говоренето, защото показва много повече парчета от корпоративния пъзел, а дава и доста нужен контекст.

Книгата

The Everything Store е задълбочен поглед над Amazon, плод на години изследвания, събиране на факти, интервюта с повече от 300 служители на позиции от всякакви нива. Brad Stone, един доста сериозен журналист, се е въздържал от модерния таблоиден подход и е показал различни аспекти от живота на Безос и компанията му. В живота нещата никога не са черно-бели, затова и книгата не е такава. Редом с епизоди, в които Безос се държи просто отвратително следват моменти на завидна мениджърска сила.

С The Everything Store ще минете през целия живот на Amazon – от създаването на компанията с екип от четирима до появата на Fire. Любопитно е да се наблюдава израстването, преминаването през различни етапи, от фирма-новак на пазара, когото всички заобикалят до огромен играч, способен да инвестира много в разбиване на конкурентите си. Ще научите много любопитни елементи от оперативната работа на компанията – например, че се стараят да поставят максимално разнородни продукти на рафтовете едни до други, не само за да уплътняват максимално пространството, но най-вече за да не се бъркат склададжиите, които събират стока за поръчки.

Плеплитането на личната с корпоративната история не звучи евтино – нещо, от което се притеснявах в началото – и се ползва премерено, като едната страна обяснява събития от другата. Наличието на толкова лични впечатления от настоящи и бивши служители съживява разказа и дава онзи детайл, който е необходим, за да си оформиш пълната картинка.

Изводите

Да, Безос е ненормален мениджър, тираничен на моменти, взискателен, поставящ клиентското обслужване на пиедестал, но и фокусирал смъртоносния си мерник върху конкурентите. Той е микромениджър до болест, с много малък запас от търпение. Вика по служителите си, тормози ги до крайност, не разбира концепцията “нужда от свободно време”.

Но няма какво да се лъжем, много успешни мениджъри са точно такива. И колкото и труден характер да е, Безос е и адски успешен бизнесмен. Да създадеш онлайн книжарница през 1994 година си изисква определена доза лудост. Да започнеш да продаваш серия продуктови категории, без екипът ти продуктови мениджъри да има опит в продажбата на стоки онлайн (никой тогава няма); да повярваш и на практика да създадеш съвсем нов начин за потребяване на съдържание с Kindle; да се обърнеш, след 20 години пълен фокус върху крайни клиенти, към нуждите на бизнеса и да се впуснеш в cloud-бурята с пионерите… И, все пак, да си отговорен за създаването на една от по-неуспешните марки смарт устройства с Fire. Силата на Безос е в това, че вижда потенциала за напълно нови решения, създаване на нови пазари и потребителски групи – слабостта му е в това, че не може да остави специалистите да творят своите чудеса и се опитва да води, вместо да управлява, процеса по разработка.

И за финал, любимият ми цитат на Безос, който споделя по повод поредна атака от най-големите конкуренти в книжния бизнес Barnes & Noble:

Look, you should wake up worried, terrified every morning. But don’t be worried about our competitors because they’re never going to send us any money anyway. Let’s be worried about our customers and stay heads-down focused.

И точно това Безос прави правилно – фокусира се върху потребителите до такава степен, че най-лошото нещо във фирмата е на пощата ти да пристигне мейл с forward на коментар от клиент и една-единствена питанка от Шефа. Amazon губи пътя си в редките моменти, когато не знае как да спечели благоволението на клиентите си.

Постът The Everything Store – историята на Джеф Безос и Amazon е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.