An activist carrying black balloons representing CO2 emission in Bali. http://www.smh.com.au

Не бихме искали да плашим никого, а само да съобщим, че до онези два градуса повишаване на световната температура, след които връщането към нормалното ще е много, много трудно, всъщност имаме… хм, един градус. Ако планетата се затопли с още малко за всички екосистеми ще започнат промени, които учените наричат „необратими”. Ние науката няма да я оспорваме, оставяме това на смелчаците, които са убедени, че утрешният ден им е гарантиран. Просто знаем, че сред основните причини за състоянието, до което сме докарали света, е постоянното ни желание за произвеждане на неща с цел икономически растеж, просперитет, достигане на нови финансови висоти и други подобни мероприятия, които не са особено смислени, особено когато се случват на гърба на Земята.

Оказва се обаче, че можело и да растем икономически, и да не режем клона, на който седим / живеем. Според последните данни на Международната енергийна агенция (IEA) сме постигнали непостижимото: през 2014-а икономическият растеж е продължавал, докато нивата на вредните емисии са останали непроменени от предходната година. Такова нещо не се е случвало от 40 години. По тази причина светът смяташе, че не може да има растяща икономика без замърсяване и двете си вървяха дълги години ръка за ръка, като скачени съдове.

За достигането до този невероятно ключов момент в борбата с климатичните изменения голяма роля е изиграла промяната в енергийната консумация в Китай и в останалите индустриални държави. Благодарение на това онези 32,3 милиарда тона въглероден диоксид, намиращи се в атмосферата ни през 2013 г., не са качили нито килце.

Въпреки всичко, тези 32,3 милиарда тона CO2 все още представляват огромна заплаха за единствения дом, с който разполагаме, така че се надяваме скоро тенденциите за задържане на нивото им да се превърнат в такива, които бележат спад. Виждаме, че се прави необходимото в тази посока и очакваме резултати и от срещата на върха в Париж в края на годината, която трябва да даде нов тласък на опитите за намаляване на вредните емисии.

Ако искаш да научиш още за климатичните измения и за това, което светът прави или съответно не прави по въпроса, заповядай на Дебати Горичка – Климат на 8 октомври.

––-

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София. www.ngogrants.bg

An activist carrying black balloons representing CO2 emission in Bali. http://www.smh.com.au

Не бихме искали да плашим никого, а само да съобщим, че до онези два градуса повишаване на световната температура, след които връщането към нормалното ще е много, много трудно, всъщност имаме… хм, един градус. Ако планетата се затопли с още малко за всички екосистеми ще започнат промени, които учените наричат „необратими”. Ние науката няма да я оспорваме, оставяме това на смелчаците, които са убедени, че утрешният ден им е гарантиран. Просто знаем, че сред основните причини за състоянието, до което сме докарали света, е постоянното ни желание за произвеждане на неща с цел икономически растеж, просперитет, достигане на нови финансови висоти и други подобни мероприятия, които не са особено смислени, особено когато се случват на гърба на Земята.

Оказва се обаче, че можело и да растем икономически, и да не режем клона, на който седим / живеем. Според последните данни на Международната енергийна агенция (IEA) сме постигнали непостижимото: през 2014-а икономическият растеж е продължавал, докато нивата на вредните емисии са останали непроменени от предходната година. Такова нещо не се е случвало от 40 години. По тази причина светът смяташе, че не може да има растяща икономика без замърсяване и двете си вървяха дълги години ръка за ръка, като скачени съдове.

За достигането до този невероятно ключов момент в борбата с климатичните изменения голяма роля е изиграла промяната в енергийната консумация в Китай и в останалите индустриални държави. Благодарение на това онези 32,3 милиарда тона въглероден диоксид, намиращи се в атмосферата ни през 2013 г., не са качили нито килце.

Въпреки всичко, тези 32,3 милиарда тона CO2 все още представляват огромна заплаха за единствения дом, с който разполагаме, така че се надяваме скоро тенденциите за задържане на нивото им да се превърнат в такива, които бележат спад. Виждаме, че се прави необходимото в тази посока и очакваме резултати и от срещата на върха в Париж в края на годината, която трябва да даде нов тласък на опитите за намаляване на вредните емисии.

Ако искаш да научиш още за климатичните измения и за това, което светът прави или съответно не прави по въпроса, заповядай на Дебати Горичка – Климат на 8 октомври.

––-

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София. www.ngogrants.bg

Сега ще видите два документа, които показват механизъмът по който семейство Кадиеви (на кандидат-кмета на София от партията на агент Гоце) трансформират грабежа, който ни прилагат от години, чрез търговията с електроенергия, в "загу...

Емилия Данчева е една от много любопитните личности, с които ме свърза ДЕОС – освен естествената й красота, допълнена с голяма доза чар и щедра усмивка, Еми ме респектира с широкия си поглед върху развитието на ромските въпроси у нас и експертността й по темите за човешките права. Активист, борец, непримирим дух, оптимист – радвам се, че е в листата на ДЕОС за общински съветници за предстоящите избори!
Еми, какво те доведе в ДЕОС?
Не мога да се примиря с факта, че страната, в която живея аз, семейството ми, моито приятели, е поела един курс на масово самоубийство. Този стремеж на правителствата да угодничат на всеки външен фактор, загърбвайки интереса на собствения си народ, който е по-разделен от всякога, рано или късно ще доведе до пагубни последици. Крайна съм в това си виждане, но такива са моите наблюдения. Като човек с гражданско мислене съм на мнение, че трябва да се вземат спешни мерки този процес да бъде спрян. ДЕОС е моята спешна мярка. ДЕОС тръгва от малкото към голямото, което според мен е правилната политика.
Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
На мнение съм, че протестите само ускориха формирането на ДЕОС и слава Богу. Формации като ДЕОС неминуемо се случват, защото идейните хора и хората с визия за добро бъдеще намират начин да се обединят под форма, чрез която да реализират идеи и да формират политики. Фактът, че ДЕОС се случи от протестите, говори, че място за отстъпление няма и е време хората с истински гражданско мислене да заемат позиция в политическото пространство.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
ДЕОС стои в очите ми като общност. Аз съм поразена, в добрия смисъл на думата, от тяхната организираност, компетентност и дисциплина по отношение на нещо, което може и е наложително да се свърши. Хората в ДЕОС са един неизчерпаем извор на идеи. Те са водени от кауза. Тяхната кауза е България и хората в нея. В този смисъл тази общност няма как да не расте, привличайки хора като тях.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България, която да е страна, черпеща и развиваща се от потенциала на всеки гражданин, живеещ в нея. България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си. България, която обединява обществото, а не го разделя. Когато видя заедност. Когато видя тази България аз ще съм истински спокойна за бъдещето на моето дете.

Какво казваш на скептиците?
На мнение съм, че скептицизмът в малки дози е полезен до толкова, доколкото да провериш и да се увериш, за да повярваш на нещо или някой. За мен има два вида скептици. Едните са тези, които проявяват „здравословна” доза скептицизъм, а другите, за съжаление към които спадат по-голяма част от нашето общество са докарани до там, че техния скептицизъм преминава в патология. Кой от вас не е чувал изречението „Туй няма как да стане!” Обикновено отговарям: „Пак ще си говорим.”

Еми е на 4-то място в листата на ДЕОС за общинси съветници. Можете да гласувате на 25-ти октомври 2015-та за нея в София с 35/4

Добре известен руснак, чието име е замесено в обвинения за извършени военни престъпления в Източна Украйна, е забелязан да се сражава в Сирия. Снимка от Сирия показва Арсений Павлов, по-известен с псевдонима си "Моторола". На кадъра се вижда как Моторола държи автомат, а на униформата му има нашивка на сирийските проправителствени милиции с надпис "Сирия на Асад", придружен с образа на сирийския президент Башар ал Асад. Това не е първото Повече [...]

Продукти:
1ч.ч. пълномаслено прясно мляко
2ч.ч. олио
1ч.л. сол
1с.л. лимонена киселина

Приготвяне:
Млечната майонеза е приятна на вкус и се счита за по- лека от яйчената. Основни продукти са прясно мляко и олио. Съотношението е две части олио, една част мляко. Наливам млякото в дълбока купа или сух, чист буркан. Поръсвам сол. Прикрепям пасатора към дъното на съда. Включвам уреда и поразбивам. Олиото и лимоновия сок прибавям на части. Увеличавам плавно оборотите на пасатора и изтеглям нагоре. Сосчето се сгъстява. Готовата майонеза съхранявам в хладилник. Подходяща е да си я мазнеш на филия или да бъде съставка за ордьоври.

Подуене блус бенд

Ден след ден


Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе, братко
Ще се скатаем от вятъра студен
Ще оцелеем сладко, сладко
Ден след ден

Дървото клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятъра студен
И оцеляват сладко, сладко
Ден след ден
Ден след ден

И така животът продължава
Вечния си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден.

Увеличават се децата, които бягат от военни конфликти сами

Защо повечето са млади мъже?

Ден след публичното твърдение на Путин, че Русия няма да участва в сухопътна операция в Сирия, руските информационни агенции разпространиха новина с обратен знак. Информираха ни, че той се е консултирал с горната камара на т.н. парламент ( в който практически няма опозиция) и „сенаторите” ( колко достолепно, направо „американско”!) ЕДИНОДУШНО, само след половин час, решили да изпратят на помощ руски войски по искане на сирийския президент Башар Асад.

За преминаване на русата пропаганда от режим на отричане на руското участие в превземането на Крим през пролетта на 2014 г. към еуфорията на самодоволна гордост от успеха на вероломството срещу Украйна беше нужен около месец. В сегашния случай между отрицанието на руското намерение за военна намеса в Сирия и потвърждението й стигна ден, ден и половина.

Какво означава това?

Че падането на Асад е въпрос на часове ( или дни) и само половин час е нужен на Москва, за да натисне спусъка на (очевидно отдавна планираната ) спешна пожарна операция по спасяването му?

Че самият Путин отчаяно се нуждае от нова военна авантюра в чужбина за поддържане на спадащата шовинистична вълна в Русия след окупацията на Крим?

Че Путин копира Сталин по отношение на Финландия от 1939 г., нареждайки нападение в подкрепа на марионетното болшевишко правителство в защита от „фашизма” на останалите финландци ( и то в ситуация, когато същият Сталин току що се бе побратимил с Хитлер и разкъсал Полша заедно с него)?

Че Путин взима пример от Брежнев и неговите „сенатори”, пардон       , другари от политбюро, които на 27 декември 1979 г. решиха да изпратят „интернационална помощ” в Афганистан на в отговор на молбата на афганистанските другари ( някой помни ли днес Хафизула Амин и Бабрак Кармал, платили с живота си съветската „интернационална помощ”, както и милионите афганистански безименни мъже, жени и деца, жертви на съветското оръжие в резултат на онази авантюра)?

Че Путин имитира по същата схема по отношение на Унгария през 1956 –та, Куба от 1962 г.( Ангола, Мозамбик и т.н.), както и спрямо Чехословакия през 1968 г.?

Че Путин едно говори в Ню Йорк ( „няма да участваме в сухопътна операция”, както заяви в интервю на американска земя), а няма и два дни по-късно прави обратното?

Че Путин съзнателно е заблуждавал досега света и народа си?

Че Путин, говорейки загрижено за сирийския народ, всъщност помага на неговия душманин да оцелее, виждайки в падането на Асад аналог на собственото си сваляне от власт от народа по либийски сценарий ( казват , че най-големият кошмар на Путин е било линчуването на Кадафи, до което се стигна след като лично той, Путин, проявил слабостта да не блокира в Съвета за сигурност на ООН решението за военните акции на Запада срещу либийския режим)?

Че Путин повтаря обичая на някои руски царе да преследват имперските си цели чрез „освободителни” войни с лицемерни аргументи, с тази разлика, че в случая дори не става дума за „славяни и православни”, поради което руското пушечно месо вече показва признаци на нежелание да се бие за „братята араби”?

Че разликата между военните операции на западните сили ( срещу режимите на Милошевич и неговия геноцид в Косово; срещу Саддам Хюсейн или Кадафи ) бяха в подкрепа на потиснатите, невъоръжени народи, мачкани с десетилетия от техните въоръжените да зъби кървави диктатори, докато Путин застава на страната на въоръжения от смия него до зъби сирийски диктатор, за когото френския външен министър Лоран Фабиюс заяви преди 3 дни в Ню Йорк, че е отговорен за 80 на сто от жертвите сред цивилното население във войната в Сирия?

Отговорите на тези въпроси предстоят и те ще бъдат сведени до едно голямо „да”( с малки изключения, например за броените часове на Асад), когато самите руснаци кажат на Путин своето „не”, отговаряйки от сърце ( и от страх) на въпроса от онази съветска пропагандна песен в духа на съветското “миролюбие” следвоенна песен ” Искат ли руснаците война”.

Р.S. Очаквам миролюбивите другари и другарки у нас да организират протестен митинг срещу ескалацията на войната в Сирия и външната намеса там.

Вождът Брежнев се прегръщаше с комунистическия превратаджия в Афганистан от 27 април 1978 г. Бабрак Кармал, а 20 месеца по-късно първата работа на съветските спецчасти в Кабул беше да го застрелят като куче.

Share on Facebook

В условията на влошен социален климат трябва да се засили борбата срещу омразата и нетърпимостта

Винаги съм обичала да приготвям храна за любимите ми хора, но отскоро се запалих малко по-професионално. И като човек, който обича да се развива и усъвършенства, попивам кулинарни идеи от къде ли не – курс за приготвяне на суши (за което ще има отделен пост), курс за италианска кухня (отново ще ви зарадвам с уникални рецепти), както и ТВ предавания, книги, абонамент за кулинарни списания, идеи от приятели – въобще от всякъде.

Днес ще ви покажа интересни начини за съхранение на продукти в хладилника у дома.
И така, ето как да съхраняваме по-добре:

1. Пресни билки и подправки.
Кой не обича дъхавият аромат на пресни билки! Сякаш си в гората, на вилата или някъде далеч…

Всяко ястие с тях е стократно по-вкусно! Но как да ги запазим така, че да ги използваме по-дълго време, без да почернеят или мухлясат от влагата в хладилника?
Решението е лесно: Поставяте ги в кутии, като между подправките слагате хартия или кърпа! Не се притеснявайте да сложите няколко пресни подправки заедно в една кутия.

2. Песто или сос.
Дали ще бъде песто или друг сос с подобна консистенция, най-доброто съхранение е да го „запечатате“ със зехтин. Зехтинът не допуска кислородът да навлезе в пестото и така то издържа много по-дълго с отлично качество и вкус.

А когато искате да използвате пестото, просто отсипете зехтина на повърхността в друг съд, вземете колкото количество песто ви е необходимо и отново върнете зехтина на повърхността.

3. Пресни яйца
Съхранявате ли пресните яйца на врата в хладилника? А миете ли ги преди да ги прехвърлите в отделенията за яйца на вратата?

Както знаете, суровите яйца носят по-голям риск от хранителни отравяния. Това особено се отнася за яйцата от патици и гъски, които съдържат повече мазнини и често са носители на салмонелна инфекция. Затова е изключително важно да ги познаваме като продукт и да внимаваме много с тях!

Запомнете! ВИНАГИ ги измивайте, преди да ги използвате и/или съхранявате. А след като ги измиете добре ги подсушете с кърпа и си ги сложете в кутия (може и обикновена кутия с капак) в хладилника. Така те са годни за консумация до 30 дни. Не повече! За да не забравяте колко време престояват в хладилника – маркер напишете датата на поставянето им на всяко едно яйце. Ако ви е по-лесно, напишете датата на крайния срок.

Давам ви и три съвета:
1) Когато приготвяте ястие с две и повече яйца, счуквайте всяко едно поотделно в различна купичка от основната с яйцата. В случай, че се окаже, че някое от тях е негодно или развалено – няма да се налага да изхвърляте всички.
2) Когато искате да отделите белтъци от жълтъци и ви е трудно това да се случва само с помощта на черупките, използвайте празна и чиста обърната пластмасова бутилка над жълтъка. По този начин ще се образува вакум, който ще изтегли само жълтъка в бутилката.
3) За да се обелят по-лесно сварените яйца, във водата, в която са се варили, долейте малко оцет. Другият начин е все още горещи, яйцата да се залеят със студена вода.

4. Месни, млечни и маслени продукти.

Много уважавам пликчетата за вакумиране! Има ги навсякъде. Ако искате и вие да запазите по-дълго качеството на кашкавала, топеното сирене, моцарелата, пармезана, сиренето ементал и др., снабдете се с пликчета. Най-добре е да са с вакум, но когато нямам, аз лично използвам и обикновени. Важното е да избегнем проникването на кислород в продукта. По този начин може да замразяваме продуктите във фризер, за да запазят вкусовите си качества.

А вие как съхранявате вашите продукти? Ще ми е интересно и любопитно да науча и вашите идеи и практики за съхранение на продукти!

Не хвърляйте корите от филетираните (обелени) домати. Направете си чипс!

Обелениите домати за салата или пюре са уникален продукт. А какво правите с техните люспи? Хвърляте ги? Недейте!
Ако обичате чипс, можете да си направите здравословен доматен такъв в домашни условия много лесно и бързо!

Нужно е само да сложите обелките с тавичка с хартия, да поръсите леко зехтин и сол на вкус и да оставите на около 160 градуса за около 40 мин. в печката на програма с вентилатор да изсъхнат и да се запекат с коричка!

Добавете за приятна компания към чипса сос с извара, розмарин, малко куркума, лимонов сок, черен пипер и сол, и ще си оближете пръстите!

Приятен апетит!

 You need: dry fall leaves white and blue paper glue markers  see more:

Пътят на нашите смели плевенчани към нос Северен (Нордкап) в Норвегия след Словакия и Чехия, ще премине през Германия и Швеция. Приятно четене:

Дрезден, Берлин и Гьотеборг

част втора на

Плевенчани отвъд Полярния кръг

Тръгнахме от Прага и след стотина километра минахме границата с Германия:

Явно

Голф 3 с българска регистрация е съмнителна гледка

и бяхме спрени за проверка от немски полицейски граничен патрул. Погледнаха ни документите и продължихме пътя си. Като транзитна спирка си бяхме набелязали

Дрезден

Определено мога да кажа, че този град беше сред най-хубавите, които посетихме. Бях чувал, че е красив, но честно казано надмина очакванията ми. Хареса ми също така и това, че не гъмжеше от туристи. Между другото много от наличните туристи бяха рускоговорящи.

Очевидно градът е запазил своята популярност като туристическа дестинация за руснаци и след обединението със Западна Германия. Направи ми впечатление и че по-възрастните музейни уредници говореха руски език.

Както знаете Дрезден е един от градовете, най-тежко разрушени през Втората световна война – над 90% от града е сринат със земята. Тези времена отдавна са минало и

сега Дрезден е град с великолепен исторически център.

Първата забележителност, която посетихме беше

Frauenkirche, или катедралата на „Св. Богородица“

Разкошен храм както отвън, така и отвътре. Пред него се намира

паметник на немския просветител Мартин Лутер –

човекът, който за първи път превежда Библията на немски език:

Поглед към

Дрезденската академия за изящни изкуства:

…и градинката до нея:

Из уличките в историческия център:

Това е известната

„процесия на принцовете“ или на немски „Fürstenzug“

Нарисувана през 19-ти век, оригиналната картина бива заменена в началото на 20-ти век, като новата е изградена от майсенски порцелан, за да е устойчива на климатични влияния.
На нея са изобразени различни саксонски крале, графове и благородници, живяли между 12-и и 19-и век:

Поглед в посока кралския дворец:

Кралският дворец,

който векове наред е бил резиденцията на краля на Саксония и прилежащата към него катедрала:

Вдясно е градската опера, а вляво

дворецът Цвингер,

Zwinger, Sophienstraße, 01067 Dresden, Германия

в който днес се намира един от най-известните музеи в Германия.

Две снимки от вътрешния двор на двореца:

Посетихме и самия

музей в двореца Цвингер

Той е разделен на три части – една посветена на изобразително изкуство, втора с богата колекция от различни изделия от порцелан, а третата част беше научно-техническа. Само в последната беше разрешено да се снима.

Честно да си призная никога не съм бил любител на изкуството, нито пък съм претендирал, че разбирам нещо от него. Въпреки това бях много впечатлен и развълнуван от картините, които видях. Картините, изобразяващи хора, било то като портрети или под формата на различни сцени бяха нарисувани с невероятно дълбочина и наистина като се загледаш имаш чувството, че това са одушевени обекти. Още повече се респектирах и от факта, че това са картини, рисувани преди 800 – 1000 години.
Второто крило, както споменах беше посветено на

порцелана

Имаше различни експонати – от сервизи за хранене до вази и украшения. В третата част бяха представени стари часовници, телескопи и други уреди, използвани през вековете:

И така, доволни от разходката си, продължихме по магистралата към Берлин:

Берлин

ме впечатли със своята инфраструктура. Освен много сериозен магистрален околовръстен път, през града минава и градска магистрала, подобаващо отделена от жилищните райони и оборудвана с шумоизолиращи прегради. На практика можеш да минеш през цял Берлин и гледайки встрани съвсем бегло да усетиш, че минаваш през многомилионен град.

Въпреки това градът си е огромен и с

много сериозен трафик

След като се отклонихме в посока центъра ни посрещна голямо задръстване. На преден план се вижда

телевизионната кула – символът на Берлин:

В Германия вече ресторантите бяха извън нашите възможности, но за сметка на това в супермаркетите можеше да се купи вкусна храна, на български цени:

Не бях пазарувал в немски супермаркет от години и се впечатлих, макар да бях чувал, че

цените са същите като в България

В този момент си дадох сметка колко по-висока покупателна способност имат тези хора и как просто никой не мисли за това, дали ще има какво да сложи на масата.

На следващия ден се впуснахме да

разглеждаме немската столица

Честно казано когато посетих Берлин за първи път преди 8 години бях по-впечатлен. Въпреки своите красиви места мисля, че на фона на много други немски градове

той не е толкова забележителен,

но това което винаги съм обичал в него е уникалната му, макар и тъжна, история. Отделно целият център беше разкопан и кипеше строителство, което за туристи не е особено приятно.

Фонтанът на Нептун

срещу сградата на общината:

Берлинската катедрала:

Две от сградите на

Хумболтовия университет

Най-старото висше учебно заведение в Берлин:

Gendarmenmarkt или буквално преведено „пазарът на жандармите“

През 18-и век много френски търговци идват в тогавашната столица на Прусия се заселват в района около този пазар, който сега е по-скоро площад. Съответно след време те построяват църква, известна в днешно време като „френската църква“ в единия край на площада. При вида ѝ прусаците се засегнали и искали да докажат, че и те са способни да построят толкова красив храм и строят абсолютно идентичен такъв, но съвсем малко по-висок, в другия край на площада – това е „немската църква“ :

Немската църква и една от големите градски концертни зали:

Френската църква:

Минахме и покрай

Checkpoint Charlie –

един от основните КПП-ове между Източен и Западен Берлин:

На мястото на самия пункт имаше американски войници, с които може да се снимаш срещу определена сума. Преценихме, че и една снимка отстрани става

Паметника, посветен на жертвите на Холокоста:

Стигаме и до може би най-известната забележителност в Берлин –

Бранденбургската порта:

Построена през 18-и век тя е била символичен вход на града по пътя към град Бранденбург. В непосредствена близост се намира и

Райхстага:

Отново в този район е и

паметника на Съветската армия

Интересното е, че тази част от града всъщност преди е била част от Западен Берлин:

По пътя си видяхме и надпис върху този автобус. Направих една снимка, за да си напомним накъде сме се запътили

Отправихме се към

музейния остров

Това е музеят за изкуство, който снимах заради хубавата фасада и градинката отпред. Ние се бяхме запътили към

Pergamonmuseum,

част от който се забелязва вляво на снимката:

Pergamommuseum беше бекрайно интересен за мен. В него могат да бъдат открити редица експонати от древните месопотамски царства Вавилон и Асирия, останки от римски градове в Мала Азия и други. Някои от въпросните експонати са възстановки, но други са били пренесени камък по камък от Близкия изток, където редица немски археолози са били активни в края на 19-и и началото на 20-и век. Може би е късмет, че така е станало, имайки предвид как в днешно време Ислямска държава се отнася към човешкото културно-историческо наследство.

Едно от най-интересните неща в музея е

портата на Ищар,

която беше в частичен ремонт. Тя се е намирала на един от входовете на град Вавилон и се предполага, че е била построена около 500 години пр.н.е.

Портата, която е била разположена пред пазара в древния римски град Милетус, който се намира в днешна Турция:

Бикове с криле и човешки глави. Скулптури от древното Асирийско царство:

Асирийският цар по време на лов:

Тези лъвове са красели стените на древен Вавилон и са придружавали посетителите на града по пътя към някоя от градските порти:

За финал се разходихме и до т.нар. „East side gallery“ – голям фрагмент от Берлинската стена, който не се е разполагал на това място, а е умишлено преместен и който съответно е станал поле за изява на много творци:

В Берлин се сблъскахме с първото, но не последното, предизвикателство

на нашето пътуване. Нощувахме при приятели, германци, които на първата от двете вечери, които прекарахме в Берлин, ни поканиха заедно с техни колеги на лятно кино в един от градските паркове.

Обстановката беше много приятна – поставено бе едно голямо пано и бе пълно с млади хора. Опънахме си по една кърпа, пиехме си бира и гледахме късометражни филми на тема „екстемни спортове“. Много хубаво, само че на два пъти в рамките на 15 минути

нещо ме ухапа по левия глезен

Така и не разбрах какво беше, изключено е да се говори за кърлеж или змия. Заболя ме и дори имаше малко кръв.

На следващата сутрин имах лек оток точно в областта на двете ухапвания. Това естествено не можеше да ми попречи да обикалям из града и тръгнах с бодра крачка. В хода на деня обаче кракът ми отичаше все повече и повече, и нито мехлемите с нестероидно противовъзпалително средство, нито таблетките с антихистаминов препарат помагаха особено. В края на деня

глезенът ми беше нараснал двойно,

беше топъл, зачервен и болезнен. Придвижването до апартамента на нашите хора накрая си беше мъчение. Гадна работа…

Първата ми работа след това беше да го вдигна нависоко и да сложа една торба с лед върху него. Уви, след 1 час отокът беше спаднал минимално. Имахме един последен вариант, тежката артилерия, и вече нямаше накъде. Тъй като аз и Георги сме медици имахме някои други медикаменти под ръка и в крайна сметка се превърнах в един от неговите първи пациенти. Получих една ампула Урбазон в ивицата Газа и о, чудо! След половин час кракът спря да ме боли, на следващия ден можех да ходя и до няколко дни отокът се резорбира напълно.

Проблемът беше, че нямахме време за подготовка на багажа преди заминаването и съответно не бяхме така запасени с лекарства, както ни се искаше. По-точно имахме само тази ампула, а тепърва ни предстояха нощувки на палатки из Норвегия. Затова тръгнахме да обикаляме денонощни аптеки в Берлин с надеждата да намерим някоя, в която биха ни продали 1 – 2 ампули. Тогава

усетих негативите от това да живееш в уредена държава,

където се спазват всички правила. В бързината не се бяхме сетили да си вземем рецептурни бланки и съответно разчитахме, че след подробно обяснение все ще можем да си купим 1 ампула поне. Държа да подчертая, че такова количество, колкото и погрешно да се използва, не може да застраши здравето на човек. Съответно още на първата аптека решихме, че няма смисъл – използвах всичките си ораторски умения да обясня ситуацията, показах си крака, обясних как сме подходили, показах си и международната студентска карта.

Без рецепта? Греда!

Разбирам ги, трябва да има как да отчетат тази ампула. Дори и българска рецептурна бланка (макар че отгоре пише разни неща на български) щеше да ни свърши работа, но уви, нямахме. Това е начинът, по който трябва да се случват нещата и все пак така ми се искаше да бяхме в България, където нямаше да имаме проблем в такава ситуация.

И все пак – бяхме достатъчно подготвени и не се наложи да ходя по спешни кабинети, което щеше да ни забави поне с 1 ден и сериозно щеше да ни наруши плановете.

След едва няколко часа сън станахме по тъмно, тъй като трябваше да изминем 250 км до град Росток и да хванем сутрешния ферибот към Швеция.

Пристигнахме в

Росток

в час, който определено не беше библейски и така, на 1668 км от Варна, се разходихме набързо до главния площад:

Градската катедрала:

Централният площад и сградата на общината

Тук се забелязва типичната архитектура за градовете от съюза Ханза:

След наистина кратка разходка се наредихме на опашката, тъй като беше време да се качим на

ферибота към Швеция:

Плаването до шведския бряг

отне 5 часа. Времето беше хубаво и дори имаше идеални условия за плаж на палубата

Поглед към пристанището и

шведския град Трелеборг:

От ферибота директно се отправихме по магистралата към

Гьотеборг,

който беше следващата ни спирка:

Преди да се разходим из града отидохме до квартала, в който щяхме да нощуваме.

Швеция ни посрещна с осезаемо по-ниски температури,

в сравнение с Германия, както и с вятър. Още с излизането от колата облякохме дълги дънки и връхни дрехи. Тепърва ни предстоеше да разберем, че ще мине време преди да обикаляме отново по тениски.

Минахме през кварталния супермаркет. Слизайки от ферибота бяхме наясно, че

тук вече всичко става много скъпо за нас

и ще трябва да разчитаме основно на провизиите си от България, но все пак си е необходимо да се купува това – онова и от супермаркета. Бяхме леко изненадани, когато влязохме в него, защото в целия магазин може би имаше едва няколко шведа. Огромната част от клиентите бяха чернокожи, араби или турци. Оказа се, че ще нощуваме в квартал, предимно населен с емигранти… по-бедната прослойка. Пожелавам на всички бедняци да живеят така – улички, тротоари, зелени площи, фасади на сградите, всичко беше поддържано в перфектно състояние. Не сме настроени против хора от други раси или етноси, нито се почувствахме застрашени, просто леко се стреснахме и си помислихме „леле, къде попаднахме? Що за място е това?“

В късния следобед се отправихме към

централната част на Гьотеборг

За града мога да кажа, че е чист и елегантен, но и не блести с някакви кой знае какви забележителности. Впоследствие съвсем щеше да се затвърди моето впечатление, че скандинавците най-общо като хора обичат практични и функционални неща и в този смисъл предпочитат семпла архитектура, вместо помпозни сгради, дворци и булеварди.

Градската катедрала:

Площадът с паметника на шведския крал Карл IX

(всички шведски крале се казват Карл, Густав или Карл-Густав . Той се смята за основател на първото населено място на територията на днешен Гьотеборг:

Разходихме се из

района на пристанището,

където се навъртаха съмнително изглеждащи чичковци, които си пийваха прозрачна напитка, за която се съмнявам, че беше вода

Централният площад

на града с паметника на крал Густаф Адолф, който се счита за основател на съвременния град Гьотеборг. Тук се намират

общината и съдебната палата:

Мостче по един от градските канали:

Вечерта прекарахме с нашия домакин, с когото обсъдихме темата за емигрантите, тъй като това ни беше впечатлило и искахме да узнаем какво мислят местните по въпроса. Според него шведите приемат чужденците, полагат доста усилия да ги интегрират, но са също така резервирано настроени към тях. Той твърдеше, че не генерират престъпност, или поне е само минимална такава, но има сериозен проблем с това, че много хора просто искат да се възползват от социалната система на Швеция, без да искат да предоставят нещо обратно на държавата. Този въпрос ще засегна и по-нататък в своя разказ, тъй като имах и други наблюдения, и разговори с хора. Оказа се, че това е всеобщ проблем за скандинавските държави.

На следващия ден ни предстоеше да влезем в Норвегия

По път се отбихме до

градчето Марстранд,

намиращо се на остров недалече от Гьотеборг. Там се намира замъка Карлстен, построен през 17-и век със защитна цел, тъй като в това градче има незамръзващо пристанище и през вековете е било важен търговски център.

Пътуването по второстепенните шведски пътища беше удоволствие.

Зеленина, светло-синьо небе и малки кокетни селца:

До градчето се стига чрез пешеходен ферибот. На върха се вижда въпросния

замък Карлстен:

Отвътре:

По тази кула се качихме до върха:

Поглед над околността:

Продължихме към

магистралата за Осло:

Норвегия не е част от Европейския съюз, но е част от Шенгенското пространство. Имаше гранични полицаи на пункта, но не спираха никого:

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Дрезден – на картата:

Дрезден

Още пътеписи от близки места:

1. Плевенчани отвъд Полярния кръг (1): Словакия и Чехия
2. Нордкап (нос Северен), Рованиеми и Трелеборг (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (3))
3. Към връх Кебнекайсе (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (1))
4. София — Прага — Берлин лято 2009 (3): Към Берлин
5. София – Прага – Берлин лято 2009 (4 – 3): Отново в Берлин
6. Норвегия: Лофотен и Трьомсьо (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (2))
7. Берлин преди Коледа
8. Нова година в Дрезден
9. Към Аляска с мотор (15, 16 и 17 ден): От Феърбанкс през Полярния кръг до Северния ледовит океан
10. Подземният Берлин (Berliner Unterwelten)
11. Берлин по Нова година (2)
12. В Берлин за кратко – къде, какво, как? (4): Берлинската стена, Топографията на терора и мемориалът на Холокоста