За всички, обичащи животните - споделете, моля!

ДА НЕ ПОЗВОЛИМ ДА УБИЯТ БЛАГОЕВГРАДСКАТА ПИТОМНА ЛИСИЦА.

ЗА ДНЕС, СЪБОТА Е НАСРОЧЕНА ХАЙКАТА ЗА УБИВАНЕТО Й.


А каква е историята й?

Лисицата от началото на лятото се появява редовно в парк хотел "Бачиново", в местност на около 5 км от града. Тя напълно се е социализирало и се разхожда спокойно между масите в ресторанта на открито, а клиентите я галят и хранят. "В района има поне 3-4 лисици, които приближават до хотела ни, но само една се престрашава да се доближи и да се разхожда сред хората. Многократно сме сигнализирали на тел. 112, в общината, до различни институции, но досега те не са преприели мерки, за да я заловят. Предлагахме да я хванат и настанят в зоопарка, но ни обясниха, че това няма как да стане", казаха от комплекса. Нито клиентите, нито персоналът се страхуват от животното и вече го приемат като домашен любимец. "Вероятно в планината няма храна, изгладнява и затова идва при нас", допълниха от хотела.

За огромно съжаление, официалната държавна реакция към днешния ден е да организират хайки да убият полупитомната лисица под предлог, че можела да има бяс. Което е връх на тъпотата - едно бясно животно няма да търси близост до хора, а и хората ще бягат от него - защото бясът си личи отдалеч. А и не може да носи бяс от началото на лятото и още да е жива и здрава.

Линк към официалното инфо, където се обяснява за убиването: След хайка за вълчица, почва хайка за лисица в Благоевград

Продукти:
1 охладено пиле- около 1.5кг
1 стрък праз
1 ½ ч.ч. ориз
1 морков
1ч.л. сол
1к.ч. олио
1с.л. мащерка
4- 5 зърна черен пипер

Приготвяне:
Празът е на мода в нашето семейство, особено през  есента. Харесваме този лук, защото е богат на витамини и с деликатен вкус. Готвя си го с ориз, със свинско, задушен в масло или на баница. Днешната ми кулинарна изненада е пилешко с праз и ориз. Първо режа птицата на порции. Кипвам месото в подсолена вода. Отцеждам пилешкото от бульона. Ориза премивам с вода. Почиствам праза и моркова. Разпределям ориза в тава. Върху него редя пилешките мръвки. Наряззвам лука на колелца. Рендосвам моркова. Разпределям зеленуците около месото. Поръсвам сол и мащерка. Наливам три, чаени чаши прецеден, пилешки бульон. Пускам 4- 5 зърна червен пипер. Добавям мазнина. Пека на умерена фурна, един час.

Заради продължаващия интерес към Mtel Media Masters 2015 срокът за участие е удължен Кандидатите ще могат да изпращат материали за конкурса до 7 октомври Срокът за участие в Mtel Media Masters 2015 е удължен заради продължаващия интерес към журналистическия конкурс и след решение на неговите организатори – Център за развитие на ...

Do you like оur new paper “lace” with leaves. The style is definitely ”MATISSE“. It is so easy. You...

Европа иска наказания за омразната реч

Ровейки се из архивите си, бекъпнати от диска, който ми гръмна, попаднах на точните думи на Симеон (цар Симеон, Симеон Сакскобурготски или както ще да се нарича) за прословутите 800 дни. Заради които му вадиха душата години след това, та и до днес - в смисъл, обещал да ни оправи за 800 дни, а не го сторил. А сега като чета архива си, излиза, че не е обещал той да ни оправи, а да направи така, че да се оправим сами, цитирам прословутата фраза:

"Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви."

Тъй че ако търсим вина у някого, че за 800 дни не сме разцъфтели, то поне половината вина е у "прочутото българско трудолюбие и предприемчивост".  Т.е., в тяхната липса.

За протокола: 

Категорично не съм и не съм била фен на Симеон. Смятам, че той изигра много мръсна роля в отстраняването на Иван Костов и десните от властта. Но в случая с 800-те дни го смятам за жертва на типичната наша медийна непочтеност. Каквито жертви бяха всичките ни лидери. Ще напиша утре за медийните злоупотреби с думи на премиерите ни Димитър Попов, Жан Виденов и Иван Костов, както и с думи на президента Петър Стоянов.

"Ню Йорк таймс": Въпреки че населението й намалява, Източна Европа не иска мигранти

Вчера (01/10/2015г.) АЕЦ "Козлодуй" е обявил обществена поръчка, най-вероятно за милиони лева, използвайки "Процедура: Договаряне без обявление по ЗОП" (ЗОП = Закон за обществените поръчки). Какво точно представл...

Пламен Асенов
29. 07.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100585323/velikite-evropeici-ignatius-loiola-vtora-chast

Палестрина, Kyrie

През 1522 година, след чудната, но напълно фантастична история за мулето, което в ролята на съдбата повежда Игнатиус Лойола по божия път, той отива да се поклони в Монсерат, бенедиктински манастир, където се съхранява една от прочутите Черни Мадони. Три дни се подготвя за цялостна изповед след 30-години грешен живот, дава обет за целомъдрие и започва да се счита за рицар, посветен на Светата Дева. После отива в градчето Манреса, където води отшелнически живот в една пещера. Вечер се моли, а през деня помага в местната болница. Скоро се разболява обаче, приютен е в доминикански манастир и, докато лежи, душата му изпада в съмнения. Лойола силно се съмнява, че при голямата си изповед е успял наистина да се разкае за всички предишни грехове. Изповядва се отново, но това не помага и той замисля самоубийство. Преди да посегне обаче, отново се връща към въпроса за изповедта и решава да не се изповядва повече. „Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен зъл дух” – обяснява той. И сякаш за да се потвърди това му решение, малко по-късно, докато стои на брега на река Карденер, Лойола за около три минути изпада в транс и получава силно духовно прозрение, което буквално го преражда. Тогава започва да пише своите прочути „Духовни упражнения”, днес бихме казали – нещо като предписания за медитация, призвани да сближат човека с бога в рамките на около един месец практикуване.

Енигма, Mea Culpa

През 1523-та Игнатиус Лойола отива в светите земи. Пътьом минава през Рим и получава благословия лично от папа Адриан VІ, а когато стига в Йерусалим, иска да стане монах в тамошния францискански манастир. Не го приемат обаче. Грешката му е, че навсякъде, освен че помага на болните, Лойола се опитва да проповядва – но изобщо не е подготвен за това. Той има високо самочувствие и нула готовност да води живот на проповедник и светец, какъвто иска да бъде. Така че се връща в Испания и, макар над 30-годишен, започва да учи латински с децата в началното училище в Алкала. Две години по-късно вече достатъчно знае латински, за да слуша лекции в университета и отива в Барселона. Страстта обаче не му дава мира и Лойола продължава да наставлява всички около себе си. Затова в един момент Светата Инквизиция проявява интерес към него, заключва го за 42 дни и отсъжда да спре с проповедите под заплаха за отлъчване и изгнание. Лойола обаче се мести да учи в Саламанка и почти веднага е задържан отново за 22 дни, а неговите „Духовни упражнения” са стриктно прегледани от местните инквизитори. Съдът не намира нищо еретично в текста на упражненията и го пуска, но за да спре поредицата от разправии с всемогъщата Инквизиция, Игнатиус Лойола отива да си довърши ученето в Париж, където мисълта и духът вече са доста по-разкрепостени в сравнение с Испания. И попада на правилното място.

Елгар, Lux Aeterna

През 1528 Игнатиус Лойола отива в Париж и започва да учи всичко отначало. Една година кара пак латински, после за три години взима бакалавърска степен по философия. Завършва магистратура си в Сорбоната, като държи изпити по граматика, аритметика, геометрия, астрономия и други чудни науки. След последния изпит той, вече официално, „има право да преподава, да участва в диспути, да определя и извършва всички действия – училищни и учителски…..както в Париж, така и по целия свят”. Лойола обаче не спира дотук. В манастир на доминиканците той изкарва курс по богословие и през 1534, вече на 43, получава по тази наука докторска степен, която върви със съответния символ – малка, черна, кръгла шапчица с квадратен връх и пискюлче отгоре. Сега вече всички го познават отдалече и знаят кой е и какъв е. А още по-добре знаят шестимата негови близки приятели от различни краища на Европа, с които Лойола учи заедно и на които преподава своите „Духовни упражнения”. Всички те са изпълнени с желание да създадат група, която да служи всеотдайно на Христос. И наистина я създават. На 15 август, в деня Успение Богородично, в една църква на Монмартр, по време на тържествената меса, те дават обет за непритежание, целомъдрие и мисионерство в светите земи. Така се създава праобразът на „Обществото на Исус”, както е истинското име на йезуитския орден. Това все още обаче не е самият орден. На този етап е нещо като гражданска организация, която има цел да подпомага църквата. По онова време папският престол е вече силно притиснат от появата на различни реформаторски учения по целия континент. В Германия се появява Лутер, в Швейцария – Калвин, Англия, воглаве с краля си, също се отделя от Рим, в Нидерландиите има порив не само за национална, но и за духовна свобода. Всъщност, групата на Игнатиус Лойола се появява в особено подходящо време и се включват активно в онова, което се нарича Контрареформация.

Менделсон, Чуй моята молитва

Преди да се включи активно в публичния живот обаче, групата на Лойола проявява търпение – решава първо всички да завършат образованието си. Игнатиус отива да чака останалите във Венеция, откъдето ще тръгнат за поклонническата мисия в Йерусалим, но така и не тръгват. Божият пръст отново се намесва и казва друго. Първо, приятелите му пристигат във Венеция в края на 1537-ма, когато е студено и кораби за светите земи вече няма. Напролет пък избухва война между Венеция и турците, така че кораби отново липсват. „Обществото на Исус”, вече жадно за дейност, решава да се върне в Рим, да се представи лично на папата и да получи благословия. Така и става – отначало папа Павел ІІІ поръчва на двама от групата да преподават богословски дисциплини в Римския университет. Словото им звучи по новому и те привличат много слушатели, но това пък предизвиква напрежение сред кардиналите и аристокрацията, които започват да ги преследват. За да реши проблема, Лойола иска аудиенция при папата и разговаря с него един час. Това е преломният момент. Когато аудиенцията свършва, папата е убеден, че идеите на групата са изключително полезни за църквата и така Ватикана, макар все още не формално, вече си има нов орден. Неговата дейност ще играе важна роля за развитието до днешни времена не само на католицизма, но и на света изобщо.

Габриел Фуре, Реквием – В рая

През следващите месеци Лойола представя на папата проект за устав на новия орден. Той и хората му не искат да са като другите ордени, чиято дейност, както се смята тогава, е виновна за неволите на Светата църква. Но отговорът на въпроса какво да отличава „Обществото на Исус”, вече е намерен. Става дума за добавянето на четвърти обет към стандартните три. Освен за послушание, целомъдрие и непритежание, йезуитите се заклеват и в непосредствена вярност на папата. Неслучайно почти веднага след появата им те са възприемани като личната гвардия на папата и дори ги наричат папските еничари. Орденът стъпва върху принципите на строгата дисциплина, силната централизация, безпрекословното подчинение на младшите пред старшите, абсолютна власт на водача. През 1540-та със специална була папата утвърждава устава на новия орден, Игнатиус Лойола е избран за негов първи генерален настоятел и за 15-те години до смъртта си го развива и утвърждава. Много бързо орденът не просто се разраства, а и засилва влиянието си. Заради възможността йезуитите да живеят и работят в светска среда и заради доста „приспособителната”, както сами я наричат, система за тълкуване на религиозно-нравствени въпроси, йезуитите стават основна мисионерска сила, достигат Индия, Япония, Китай, Бразилия, Африка, не забравят и мисията си в защита на католицизма в самата Европа. Широкото тълкуване на религиозния морал, пренесено в бита, бързо изкривява нещата и става основа за превръщане на думата „йезуит” в нарицателно за хитър, дори двуличен човек. Всъщност истината е, че йезуитите обикновено просто са по-добре образовани от своите събеседници или опоненти. Всъщност първото, с което се заема Игнатиус Лойола като генерал на ордена, е да въведе принципа за негови членове да се подбират само най-високо образовани люде. И за да е сигурен, че този базисен принцип ще се спазва и занапред, той веднага започва строителство на собствени йезуитски училища и колежи буквално във всички страни, където орденът има представителство. Когато през 1556 година смъртта отнася Игнатиус Лойола, той май няма за какво да се тревожи, защото залага здрави основи на делото си. Погребан е в Рим, в съборния храм на Йезуитите La chiesa del Santissimo Nome di Gesù, Църквата със светото име на Исус. 66 години по-късно папа Григорий ХV обявява Игнатиус Лойола за светец и така реализира голямата му страст – да се нареди сред най-именитите мъже на божия дух, разум и действие.

Алегри, Смили се над мен, Боже

За желаещите в България да се ориентират сред бурното море на проруската пропаганда в България какво търси Путин в Сирия препоръчвам да четат…румънски коментари. Такива няма да срещнат в българския печат. Румъния се откъсна напред не само в икономическо отношение, но и от веригата на зависимостите от Москва. В резултат на това в румънските медии може да бъде написана цялата истина за агресивната политика на Кремъл, която получава толкова много аплодисменти у нас.

 

Единственото неясно нещо в коментара на “Ромъния либера” е защо авторът пропуска да приобщи към групата на троянските коне на Русия в ЕС по въпроса за санкциите ярката фигура на българския премиер Бойко Борисов. Може би някакви комшийски сантименти? Или пък комшията отчитах “любопитното” разделение на функциите ( доста шизофренично) между българските власти: изпълнителната власт си има Дамиел Митов и Николай Ненчев, които да защитават публично ( и за пред Запада) прозападни позиции по отношение на руската агресивност, към която е позволено също и на президента Плевнелиев, с неговите ( все по-)ограничени правомощия, да заема същата позиция. Премиерът Борисов обаче, фактическият властелин на държавата, подкрепян тайно или явно ( в зависимост от тактическата ситуация) от всички “опозиционни” партии, институции, медии и др. манипулатори, жали брани Русия от санкциите от амвона на “българските интереси” ( досущ като споменатите в статията по-долу други троянски коне на Москва).

Играта на Путин или защо джихадистите говорят руски език

1 Октомври 2015

Дан Кристиан Туртурика

Share on Facebook

Share on Facebook

Какво каза Путин от трибуната на ООН, подготвяйки всъщност развитието на своята сирийска авантюра?

 

Ето речта му в превод на български от Васил Костадинов и с коментар на 29 септември, абзац по абзац, на бившия руски вицепремиер ( 1996-1997 ) Алфред Кох.

 

Ето какво (не) каза Путин и какво му отговаря ( в скоби) Кох:

 

Уважаеми г-н Председател! Уважаеми г-н Генерален секретар! Уважаеми държавни и правителствени ръководители! Дами и господа!

70-годишнината на Организацията на обединените нации е добър повод за исторически преглед и да поговорим за общото си бъдеще. През 1945 г., страните, разгромили нацизма, обединиха усилия за полагане на стабилни основи на следвоенния световен ред.

Позволете да ви припомня, че ключовите решения относно принципите на взаимодействие между държавите и решението за създаване на Организацията на обединените нации, са приети в страната ни по време на срещата на лидерите на страните от антихитлеристката коалиция в Ялта. Тази система е изстрадана и заплатена с живота на десетки милиони хора през двете световни войни, връхлетели света през ХХ век, и, нека да бъдем обективни, помогна на човечеството да премине през бурните, а понякога и драматични събития от последните седем десетилетия и предпази света от мащабни сътресения.

(Забележете: Путин не се сдържа и заяви от трибуната на ООН, че Ялта (т.е. Крим) е в Русия Това е доста груб трик, предвид факта, че нито един от членовете на Организацията на обединените нации не признава незаконното анексиране на Крим от Русия.)

Организацията на обединените нации е най-легитимната, представителна и универсална структурата. Напоследък, към ООН се отправят много критики. Твърди се, че не е достатъчно ефективна, а приемането на принципни решения се сблъсква с непреодолими противоречия, предимно между членовете на Съвета за сигурност.

Искам обаче да отбележа, че в Организацията на обединените нации винаги е имало различия. Правото на вето се е прилагало винаги: било е използвано от всички. Това е съвсем естествено за толкова многолика и представителна организация. При създаването на ООН никой не е очаквал, че ще има единодушие. Смисълът на организацията е в търсенето и намирането на компромиси, а силата и – в различните мнения и гледни точки.

(Путин преиначава: “много критики към ООН” се отправят не “напоследък”, а са отправяни винаги. Винаги, от самото си начало Организацията на обединените нации “демонстрира липса на ефективност”. Приемането на принципни решения се сблъсква с непреодолими противоречия не “предимно”, а единствено между членовете на Съвета за Сигурност.

Следователно доводът на Путин за факта, че неефективността на ООН не може да бъде критикувана, защото тя е “съвсем естествена” и е заложена с основаването на Организацията на обединените нации, е чиста демагогия и софистика.

Със същия успех може да се твърди, че корупцията във ФИФА е съвсем естествена, тъй като винаги я е имало, и поначало е естествена. Затова не е необходимо да се променя нищо, защото отдавна е така. И той, Путин, се е приспособил към това, дори успя да го използва за свои цели).

Обсъжданите в ООН решения се приемат или не, под формата на резолюции или както дипломатите казват: минават или не минават. И всякакви действия на някоя страна за заобикаляне на тези процедури са незаконни и в разрез с Устава на ООН и международното право.

(Опа! Наистина ли “всякакви действия на някоя държава”, които не са съгласувани и оформени в резолюция на ООН са нелегитимни? Г-н Путин, готов ли сте да се подпишете под тази си теза? Ако е така, тогава може би трябва да кажете каква резолюция на ООН разреши инвазията в Грузия през 2008 г.? Или анексията на Крим през 2014 г.? Може би инвазията на СССР (правоприемник на който е Русия) в Афганистан бе одобрена с резолюция на ООН? Може би с резолюция на ООН беше свален южнокорейския пътнически самолет? (Засега премълчавам малайзийския …) Може би резолюция на ООН ви позволи да подкрепяте сепаратистите в Донбас? Извинете, уважаеми: ако предишният ви пасаж е демагогия, този е еталон за лицемерие)

Всички знаем, че след края на “студената война” в света остана само един център на доминация. И тогава у тези, които останаха на върха на пирамидата, надделя изкушението да смятат, че след като са толкова силни и изключителни, те най-добре знае какво трябва да се прави. И следователно, не трябва да се съобразяват и с ООН, която често, вместо автоматично да разреши, да легитимира правилното решение, само пречи, както казваме ние “мотае се в краката”. Говореше се, че организацията във формата, в която е учредена, е остаряла и изпълнила своята историческа мисия.

(Това са намеците на Путин – каква е целта им? Да не обиди някого? Кого? В крайна сметка, много ясно е, че говори за САЩ. А на “върха на пирамидата”се оказаха те просто защото са “силни и изключителни”.

На обикновените и слабите им остава само, по вашите думи, да си трият с ръкав сополите и да мърморят против несправедливостта.

И да, разбира се, на силните винаги им е досадно, когато слабите използват всякакви правни хватки и трикове за да се “мотаят в краката” и да искат от силните да се съобразяват с техните интереси.

Сякаш не вие се разправихте с цялата реална опозиция в страната? Точно заради факта, че сте “единственият център на доминация” и затова можете да пренебрегвате законите, да прекроявате Конституцията, да превръщате изборите във фарс, а съда – в евтин цирк.

Намирисва на недолюбваните от вас двойни стандарти: там където сте “кралят-слънце” никой не може да ви нарежда и всички трябва да ви стоят мирно. А там, където има по-яки и сериозни момчета, където нямате смелостта да сте реална конкуренция – там искате “да се съобразяваме с Организацията на обединените нации” и да се запазят привилегиите, които вашите предшественици са получили когато са били силни.

Когато се сблъскате с активно противодействие от доста по-силен противник, веднага започвате да хленчите за международно право и законност, и моментално забравяте за тях, когато сте срещу по-слаб противник.)

Разбира се, светът се променя, и ООН трябва да се съобразява с тази естествена трансформация. Русия въз основа на широк консенсус е готов да работи за по-нататъшното развитие на Организацията на обединените нации с всички партньори, но смятаме опитите да се подкопаят доверието и легитимността на Организацията на обединените нации за изключително опасни. Това може да доведе до срив на цялата архитектура на международните отношения. Тогава наистина няма да има никакви правила, с изключение на правото на силния.

(Сигурен съм, че такава ситуация напълно би ви устройвала, но само при едно условие: ако вие бяхте толкова силен. Но тъй като животът е толкова несправедлив към вас, вие, като банкрутирал аристократ, сте се вкопчил в старите си привилегии и искате да се съобразяват с вашите интереси. И защо претендирате да се взимат под внимание интересите ви? Напомнете, кога за пръв и последен път се съобразихте с интересите на по-слаб противник?

За вас “доверието и легитимността на Организацията на обединените нации” е само в членството ви в Съвета за сигурност и свързаното с това право на вето. Ако бяхте редови член на Организацията на обединените нации (като Украйна или Грузия), повече от всички щяхте да крещите за необходимостта от реформи …)

Това ще бъде свят, в който вместо работа в екип ще доминира егоизма, свят, в които ще има все повече диктат и все по-малко равноправие, по-малко реална демокрация и свобода, свят, в който, вместо наистина независими държави ще се множи броят на фактическите протекторати, контролираните отвън територии. В крайна сметка, какво е държавния суверенитет, за който колегите вече говориха? Това е преди всичко въпрос на свобода, свобода на избора за съдба на всеки човек, народ, държава.

(Ето моята версия на този абзац:

Русия на Путин – това е страна, в която вместо екипност доминира егоизма на Кремъл, страна, в която ще има все повече диктат и все по-малко равноправие, по-малко реална демокрация и свобода, страна, в която вместо наистина независими партии има много кремълски марионетки и подобия, контролирани от кукловодите зад кулисите на президентската администрация. В крайна сметка, какво е демокрацията, която колегите вече описаха? Това е преди всичко въпрос на свобода, свобода на избора за съдбата на всеки човек, народ, държава).

Между другото, уважаеми колеги, в тази връзка е и въпроса за т.нар легитимност на държавната власт. Не може да се играе и манипулира с думите. В международното право, в международните отношения, всеки термин трябва да бъде ясен, прозрачен, трябва да има общо разбиране и общо разбираеми критерии. Всички сме различни, и към това трябва да се отнасяме с уважение. Никой не е длъжен да се адаптира към модел на развитие, признат от някого веднъж и завинаги за единствено правилен.

Не трябва да забравяме опита от миналото. Например, помним и примери от историята на Съветския съюз. Износа на социални експерименти, опитите да се стимулират промени в различни страни, основани на идеология, често водеха до трагични последици, не до прогрес, а до деградация. Въпреки това, изглежда, никой не се учи от грешките на другите, а само ги повтаря. Износът на така наречените “демократични” революции продължава.

(Уау! Ето защо е това изказване. Превеждам от путински на руски: аз съм законен президент на суверенна държава Никой не може да се намесва във вътрешните ми работи. Правя каквото си искам.Не е ваша работа. Ако искам – ще направя нов Гулаг, ако искам – не само Немцов, но и още десетки хиляди опозиционери ще бъдат разстреляни под стените на Кремъл. И аз настоявам, аз държа на това право. В защита на това мое право да мачкам и заблуждавам собствения си народ стои армията, вътрешните войски (с брой по-голям от армията), спецслужбите, и вторият по големина ядрен арсенал, способен да унищожи цялата планета. И не ми трябвят никакви други “модели за развитие” и износа им. Този мой суверенитет, тази моя легитимност настоявам да уважавате).

Само погледнете ситуацията в Близкия изток и Северна Африка, за която говори предишният оратор. Разбира се, политическите и социалните проблеми в региона назряваха отдавна, а хората там искаха промени. Но какво се случи в действителност? Агресивната външна намеса доведе до това, че вместо реформи, държавните институции и самия начин на живот бяха безцеремонно унищожени. Вместо триумф на демокрацията и прогреса – насилие, бедност, социална катастрофа, а правата на човека, включително правото на живот, не струват нищо.

Бих искал да попитам тези, които създадоха тази ситуация: “Осъзнавате ли какво направихте?”. Но се страхувам, че този въпрос ще увисне във въздуха, тъй като от политиката, която се основава на самочувствието, вярата в своята изключителност и безнаказаност, така и не се отказаха.

(Позволете ми още веднъж да ви предоставя моя редакция на абзац:

Само погледнете ситуацията в Абхазия, Южна Осетия и Донбас. Разбира се, политическите и социалните проблеми в тези региони назряваха отдавна, а хората там искаха промени. Но какво се случи в действителност? Агресивната външна намеса доведе до това, че вместо реформи, държавните институции и самия начин на живот бяха безцеремонно унищожени. Вместо триумф на демокрацията и прогреса – насилие, бедност, социална катастрофа, а правата на човека, включително правото на живот, не струват нищо.

Бих искал да попитам Путин: “Осъзнавате ли какво направихте?”. Но се страхувам, че този въпрос ще увисне във въздуха, тъй като от политиката, която се основава на самочувствието, вярата в своята изключителност и безнаказаност, той така и не се отказа).

Вече е ясно, че появата в редица страни на Близкия изток и Северна Африка на вакуум във властта доведе до образуването на зони на анархия, които веднага започнаха да се запълват от екстремисти и терористи. Под знамето на така наречената “Ислямска държава” вече се бият десетки хиляди бойци. Сред тях са бившите иракските военни, които в резулта от нахлуването в Ирак през 2003 г. бяха изхвърлени на улицата. Доставчик на бойци е и Либия, чиято държавност беше унищожена в резултат на груби нарушения на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН. А сега редиците на радикални попълват и умерените членове на така наречената сирийска опозиция, подкрепяна от Запада.

Първо ги въоръжават, обучават, а след това преминават на страната на така наречената “Ислямска държава. Самата “Ислямска държава” не дойде от нищото: първоначално тях ги ползваха като оръжие срещу неудобни светски режими. Създала плацдарм в Сирия и Ирак, “Ислямска държава” активно разширява своята експанзия в други региони, цели се към доминация в ислямския свят и не само там. Не се ограничава само с това. Ситуацията е повече от опасна.

В тази ситуация е лицемерно и безотговорно да се излиза с гръмки декларации за заплахата от международния тероризъм и в същото време да си затваряме очите за каналите за финансиране и подкрепа за терористите, включително и от наркотрафик, незаконна търговия с петрол, оръжие, или да се опитват да манипулират екстремистки групи, поставяйки ги в услуга на собствените си политически цели с надеждата след това някак си да се справят с тях, накратко – да бъдат ликвидирани.

На тези, които наистина постъпват и мислят така, бих казал: госпожи и господа, занимавате се с много жестоки, но не и с глупави и примитивни хора, те не са по-глупави от вас, и все още не знам кой кого използва за свои цели. И най-новите данни за предаването на оръжия от умерената опозиция на терористите е най-доброто доказателство за това.

Смятаме, всякакви опити за флирт с терористи, и най-вече въоръжаването им, не просто за недалновидни, а и за пожароопасни. В резултат глобалната терористична заплаха може да се увеличи критично, да обхване нови райони на света. Нещо повече – в лагерите на “Ислямската държава” преминават “подготовка” екстремисти от много страни, включително европейски.

За съжаление, трябва да кажа директно, уважаеми колеги, че и Русия не е изключение. Не можем да позволим тези главорези, които вече са усетили миризмата на кръв, след това да се върнат у дома и там да продължат мръсните си дела. Ние не искаме това. В крайна сметка, никой не иска, нали? Русия винаги твърдо и последователно се противопоставя на тероризма във всичките му форми.

(Какви красиви думи и справедливи обвинения в безотговорност и късогледството към тези, които въоръжават неуправляеми склонни към насилие хора, деклариращи макар и на думи общи с вас принципи и интереси … Каква голяма отговорност за цялото човечество … Както се казва, да вземеш да станеш поет, шефе …

Но нали същото се говори и от опонентите на Путин за политиката му към Кадиров и личната му армия, въоръжена с парите на Москва? Защо Путин избягва всякаква критика по този повод? Дали не забеляза колко тежко въоръжени бандити седяха до него в хотел Президент? Той не знае ли, че вече са преминали от убийства на сънародници към открит терор по улиците на Москва?

Как иначе да наречем убийството на Борис Немцов от действащият военнослужещ от Министерството на вътрешните работи на РФ Заур Дадаев? Защо руските правоохранителни органи не могат да разпитат Руслан Геремеев? Защо разпитаха губернатора на област Ярославълска област Ястребов в първите дни след убийството, а разпита на Рамзан Кадиров е толкова опасен и непредсказуем, че да навива Жана Немцова и нейния адвокат Вадим Прохоров да се откажат да сторят това, изпращат самия Анатолий Чубайс?

В същото време, Павел Грачов е остро критикуван за това, че позволил на бунтовниците чеченци на Джохар Дудаев да завземат част от арсеналите на Съветската армия в Чечня. В този момент, когато Грачов им позволи да го направят (имаше ли тогава ресурс за съпротива?), изобщо не става дума за въоръжена конфронтация с партизаните. Това стана след три години. Тогава никой не би могъл да предвиди, че всичко това ще доведе до кървава война, при която загинаха стотици хиляди.

Къде е гаранцията, че това няма да се случи отново? Откъде такава увереност, че в случая с армията на Кадиров, имаме реална лоялност, а не мимикрия, свързана с получаването на финансови ресурси и с опит да се натрупа сила? Очевидно е, че показната лоялност лично към Путин – е напълно недостатъчна причина за такава безразсъдна политика за въоръжаване на цяла армия от етнически хомогенни и по-скоро войнствени мюсюлмани).

Днес оказваме военно-техническа помощ и на Ирак, Сирия, и на другите страни в региона, които се борят с терористическите групировки. Смятаме за огромна грешка отказа от сътрудничество със сирийските власти, правителствената армия, с тези, които смело лице в лице се борбят с тероризма. Трябва най-накрая да признаем, че освен правителствените сили на президента Асад и кюрдските милиции в Сирия никой друг не се бие с “Ислямска държава” и другите терористични организации. Знаем всички проблеми на региона, всички противоречия, но все пак е необходимо да се съобразяваме с реалността.

(Нещо не разбирам: Путин май изобщо не познава историята? Да вземем например идола на всички днешни патриоти Сталин. Той мрази Йосип Броз Тито. Защо тогава през пролетта на 41-ва година (т.е. преди 22 юни), подкрепи партизанина (бандита, убиеца, крадеца – как още наричат партизанинте?) Тито, а не съюзника си, законния канцлер на Третия райх Адолф Хитлер, на когото открито симпатизира? Точно така – защото Хитлер е бил престъпник и бандит.

Така и Башар Асад също е престъпник и бандит. Той уби хиляди хора, които излязоха да протестират мирно срещу неговата диктатура. Които в резултат на стрелбата бяха принудени да вдигнат оръжие. Те, между другото, представляват по-голямата част от бежанците, които днес заливат Европа.

Впрочем, хора от типа на Асад винаги са симпатични на Путин. Например любовта му към покойния Чавес или твърде топлото приятелство с покойния Кадафи …

Това, между другото, отлично характеризира и самият Путин).

Уважаеми колеги! Принуден съм да отбележа, че през последните години нашият толкова честен и директен подход се използва като претекст да се обвини Русия в нарастващи амбиции. Сякаш тези, които говорят за това, нямат никакви амбиции. Но същността не е в амбициите на Русия, колеги, а в това, че създаващото се положение в света е невъзможно.

(Наистина: има две страни, всяка – със своите амбиции. Но ето, например, САЩ могат да удоволетворят амбициите си, а Русия – не. Защо стана така? Ами, защото САЩ създадоха силна икономика (около 10 пъти по-голяма от руската) и имат растеж от 4% годишно, а Русия открадна и пропи целия златен дъжд от петродолари през 2000-2014гг., а сега пада с 4.5% годишно. Пропастта всеки ден расте, а нарастващите амбиции на Путин вече са илюзия …

Дори и на децата е ясно, “невъзможно е да се търпи ситуацията”. Наистина: как да се търпи това? Ако беше обратното – да … А така – просто не се трае).

В действителност, ние предлагаме да не се ръководим от амбиции, а от общите ценности и интереси, въз основа на международното право, да обединим усилия за решенаване на предизвикателствата пред които сме изправени и да създадем една наистина широка международна антитерористична коалиция. Подобно на антихитлеристката коалиция, тя може да обедини най-различни сили, готови да се противопоставят категорично на тези, които подобно на нацистите сеят зло и човеконенавист.

(Това е морковът, който Путин обещава на Запада. И с това, по негово мнение, трябва да го съблазни! Да направим същото, каето са направили Сталин-Чърчил-Рузвелт. Нова “антихитлеристката коалиция”. След това- нова Ялта и Потсдам.

Напомням накратко същността на антихитлеристката коалиция, ако игнорираме цялата реторика и красиви думи. Същността и е в това, че Съединените щати и Великобритания се задължават да предоставят на Съветския съюз храна, боеприпаси и оръжия, а в замяна, Сталин изпраща на война руско пушечно месо, което да се смели в немската военна месомелачка. И, забележете, и тримата изпълняват ангажиментите си.

И Путин предлага на потенциалните съюзници старата, доказана експортна стока (не петрол и газ!) – руския войник. Ей, патриоти! Пригответе се! Време е за пореден път да умрете заради амбициите на царя-бащица. Той спешно трябва да потвърди високата си международна тежест, а след това, незнайно кога, ще му отнемат правото на вето в Съвета за сигурност на ООН, и силно ще се разстрои …

Готови ли сте да умрете за Путин, за да имат право на вето? Браво! Не се съмнявам във вас! Там, на север от Дамаск, ви чака ИДИЛ. Те бързо и умело ще ви отрежат главите. Там има много чеченци. Те се специализираха още в първата чеченска война. Така че – почти няма да ви боли …)

И, разбира се, основни участници в такава коалиция трябва да бъдат мюсюлманските държави. Защото “Ислямска държава” не само носи пряка заплаха за тях, но и с кървавите си престъпления осквернява велика световна религия – исляма. Идеолозите на бойците се подиграват с исляма и нарушават неговите истински хуманистични ценности.

Бих искал да призова мюсюлманските духовни водачи: много са важни и вашият авторитет, и вашите наставнически слова. Необходимо е да се спрат хората, които опитват да вербуват терористите, от прибързани стъпки, а на тези, които са били измамени, и по различни причини се озовават в редиците на терористите, да им се помогне да намерят своя път към нормалния живот, да сложат оръжие, да спре братоубийствената война.

(Какъв патос, какво познаване на исляма, неговите истински хуманни ценности … Чудя се, проповедите на кои мюсюлмански религиозни лидери има предвид Путин? Каква проповед може да трогне хора, които за една от целите си обявиха разрушаването на храма Кааба в Мека? Да, да! ИДИЛ си постави тази цел, а вие говорите за духовните водачи на традиционния ислям …

Ислямът на ИДИЛ е изключително популярен сред ислямската младеж по цял свят точно заради разреза с веротърпимостта на официалния ислям, заради непримиримостта и простота си. ИДИЛ използва най-новите средства и методи за пропаганда на идеите си. И, съответно, пропагандата им е изключително ефективна. Затова едва ли проповедта на кой да е мюсюлмански авторитет срещу ИДИЛ ще му донесе повече авторитет. По-скоро – обратното).

През следващите дни, Русия, като председател на Съвета за сигурност организира министерска среща за цялостен анализ на заплахите за района на Близкия изток. На първо място, ние предлагаме да се обсъди възможността за съгласуване на резолюция за координиране на всички сили, които се противопоставят на “Ислямска държава” и други терористични групи. Повтарям, тази координация трябва да се основава на принципите на Устава на ООН.

Надяваме се, че международната общност ще може да разработи всеобхватна стратегия за политическа стабилност и социално-икономическо възстановяване на Близкия изток. Тогава, скъпи приятели, няма да се строят бежански лагери. Потокът от хора, принудени да напуснат родината си, буквално заля първо съседните страни, а след това и Европа. Става дума за стотици хиляди, а може да станат и милиони хора. Това, всъщност е, ново Велико преселение на народите и тежък урок за всички нас, включително и за Европа.

(О, какво разбиране на проблемите на Европа … О, Боже мой! А кой с подкрепата си за Башар Асад направи всичко, за да бъдат тези бежанци възможно най-много?

И още: защо е тази внезапна загриженост за загниващата Гейропа? И да пропадне – дяволите я взели. Само Русия да се запази! Как е ислямизацията в Русия, а? Вас не ви ли е страх? Само в Москва има 2 милиона мюсюлмани! А вече имаме и най-голямата джамия в Европа.

Е, не, това е направо странно: притеснява се за Европа, в които в най-лошия случай ще влязат не повече от 5 милиона бежанци при население от 502 милиона души, а не е притеснен за Русия (140 милиона души.), в която вече има 20 милиона мигранти, от които 10 млн. – нелегално).

Бих искал да подчертая, че бежанците със сигурност имат нужда от съчувствие и подкрепа. Въпреки това, този проблем може да се реши кардинално само чрез възстановяване на държавността там, където тя е била унищожена, с укрепване на държавните институции, където все още са запазени или ще се възстановят, с предоставяне на всестранна помощ – военна, икономическа, финансова – на намиращите се в трудна ситуация страни и, разбира се, на тези хора, които въпреки всички изпитания, не напускат домовете си.

(Т.е.: даваме пари на Асад. Нека продължи да стреля по народа си. Това е путинското разбиране, че всеки проблем може да бъде решен “чрез укрепване на държавните институции”, както и има причина за тяхното отслабване, това, разбира се е много характерно за него. И дори не намеква за това, че е разбрал нещо в резултат на кризата, в която се оказа Русия…За какво говоря? Той не вижда никаква криза. Навярно никой не смее да му каже, че има криза…)

Разбира се, помощта за суверенни държави не трябва да се налага, а да се предлага само в съответствие с Устава на ООН. Всичко, което се прави и ще бъде направено в тази област в съответствие с международното право, трябва да бъдат подкрепено от нашата организация, а всичко, което е в противоречие с Устава на ООН – да се отхвърля.

(Уау! Дори ако Путин иска да помогне на някого и да даде на страната заем, първо трябва да поиска подкрепата на ООН? Това е новина! Покажете ми резолюцията на ООН за заема от 3.5 млрд. USD, които Путин даде на Янукович през 2013 г.? Няма такава? Значи това трябва да бъде отхвърлено като противоречащо на международното право! Следователно, Украйна не дължи нищо на Русия. Как да изплати заеми, които са дадени незаконно?)

На първо място, смятам, че е изключително важно да се помогне за възстановяването на държавните институции в Либия, да подкрепим новото правителство на Ирак, да предоставим всестранна помощ на законното правителство на Сирия.

( Бих предложил да включим в списъка и Северна Корея. Защо не? Севернокорейския режим е в пълно съответствие с разбирането на Путин за държава: там институциите са силни. Няма съмнение, че в тази страна няма дори и оскъдни наченки на тероризъм. Властта е легитимна, както никъде по света (вижте резултатите след изборите!)

Но там (някак си), периодично има глад и мор. По-точно, когато изстрелват ракети и тестват атомни бомби. Но това е нищо, това е само за укрепване на суверенитета и държавните институции. Т.е., бомбите и ракетите, гладът и морът, се случват по уважавани от Путин причини. Съответно, Бог е наредил да помагаме на другарите Ким с храна и пари (за закупуване на оборудване за бомби и ракети). Е, и за това да им е по- лесно да унищожават собствения си народ, за укрепване на путинския фетиш: силни държавни институции …)

Уважаеми колеги, ключовата задача на международната общност, начело с ООН, остава поддържането на мира, регионалната и глобалната стабилност. По наше мнение, фокусът трябва да бъде върху създаване на пространство на стабилна и обща сигурност, сигурност не за избрани, а за всички. Да, това е сложна, трудна и продължителна работа, но няма алтернатива.Въпреки това, блоковото мислене от времената на “студената война” и стремежът към усвояване на нови геополитически пространства в някои от нашите колеги, за съжаление, все още доминират. Първо, продължаващото разширяване на НАТО. Въпросът е: за какво, ако Варшавския договор престана да съществува, а Съветския съюз се разпадна? А НАТО все още се разширява, както и военната му инфраструктура.

(Наистина, от кого се страхува НАТО? Чудим се! Това Путин заявява безсрамно след Грузия! Казва това след като се изплю върху договора гарантиращ териториалната цялост на Украйна, на който стои подписа му. След като той (юристът) откри фантастична правна иновация, че сегашното украинско правителство е нелегитимно (Кой е отсъдил? В кой съд е постановена присъдата? Коя ООН доказа това?), а всички ангажименти към Украйна се изпариха…

Дори и след това, той не знае от кого НАТО ще се пази? След това се чуди защо бившите социалистически страни се втурнаха към НАТО? Тяхно право, Путин! Не се прави на по-глупав, отколкото си…)

После постсъветските страни бяха изправени пред фалшива дилема – да са със Запада или с Изтока? Рано или късно, такава конфронтационна логика се превръща в сериозна геополитическа криза. Това се случи в Украйна, където използваха недоволството на много хора от действащото правителство и предизвикаха въоръжен преврат. В резултат избухна гражданската война.

(Пак намеци. Кажете ми най-сетне: САЩ ли организираха Майдана в Киев? Покажете всички доказателства, за които година и половина плямпате. Само не и за “бисквитките”! За тях вече знаем. Това е несериозно. Има ли нещо по-тежко? Не за нещастниците в Русия, а за трибуната на ООН. По-смело! Грантове? Колко? Какво? Кой ги получи? За какво са похарчени? Записи от подслушване? Дайте ги! Видеозаписи? Покажете ги!

Знаете ли защо той не споменава Съединените щати директно? Защото няма никакви факти. Той или лъже, или го лъжат, че ги има.

Още веднъж: въоръжен преврат от такъв мащаб в 40-милионна страна е невъзможно да се организира отвън. Това не е бананова република с население от 20 хиляди души. Как мога да го обясня? Лесно: Путин се опита да провокира сепаратистко движение в рускоговорящите райони на Украйна. Потроши много пари и уби хиляди хора. Не се получи. Защо? Защото е невъзможно, ако хората не искат.

А гражданска война в Украйна няма. Има изпратени от Путин провокатори и кадрови военни, планини от оръжия . Когато бъдат прибрани – “гражданската” война незабавно ще спре).

Убедени сме, за да спре кръвопролитието и за да се намери изход може само с пълно и добросъвестно изпълнение на споразумението от Минск от 12 февруари тази година. Със заплахи и със силата на оръжието не може да се осигури целостта на Украйна.А трябва да я осигурим. Нужно е реално отчитане на интересите и правата на хората в Донбас, уважаване на избора им, координация с тях, както е предвидено в споразуменията, ключови елементи на политическата система на държавата. Това е гаранцията, че Украйна ще се развива като цивилизована държава, като основна връзка в изграждането на общо пространство на сигурност и икономическо сътрудничество както в Европа, така и в Евразия.

(Както казва принц Хамлет: “Думи, думи, думи …”. “Отчитане на интересите и правата… ключовите елементи…уважаване на избора…” Дрън, рън, дрън… Кой го казва: “уважаване на правата…”

Но за това (в съответствие със споразуменията!), че до края на годината контрола над руско-украинската граница трябва да премине изцяло към правителството на Украйна – забрави да спомене …).

Дами и господа, не неслучайно говорих за общото пространство за икономическо сътрудничество. Доскоро изглеждаше, че в една икономика, където има обективни пазарни закони, ще се научим да живеем без разделителни линии, ще работим на базата на прозрачни, съвместно разработени правила, включително принципите на СТО, които предполагат свобода на търговията, на инвестициите, открита конкуренция. Днес, обаче, едностранните санкции се превърнаха почти в норма заобикаляйки на Устава на ООН. Те преследват не само политически цели, но също и служат за отстраняване на конкурентите на пазара.

(Това наистина е смешно: Европа и САЩ наложиха санкции на Русия. Путин твърди, че за да елиминират конкуренцията на пазара. Нека попитам: на кой пазар? На кой пазар се конкурираме със САЩ и Европа? На компютърния? Автомобилния? Авиационния? Къде? Кое наше производство може да се конкурира с продуктите на Запада? Нека бъдем честни: Русия е суровинен придатък на Запада и не се конкурира с него на пазара. Няма защо да се заблуждаваме.

Всичко е много по-просто: санкциите са насочени срещу режима на Путин. Срещу неговите имперски амбиции и мегаломания. Доколкото не останаха надежди за положителна трансформация на режима, Западът е принуден да води политика на икономически натиск, за да лиши Путин от икономически възможности за водене на агресивен курс. Това е всичко).

Бих искал да отбележа още един симптом на нарастващия икономически егоизъм. Няколко държави избраха изключителни икономически съюзи, като преговорите за създаването им вървят зад кулисите, тайно и от граждани им, и от деловите им кръгове, и от обществеността им, и от другите страни. Другите държави, чиито интереси могат да бъдат засегнати, не са информирани за нищо. Вероятно, искат да ни поставят пред факта, че правилата на играта са пренаписани отново в полза на тесен кръг, без участието на СТО. Това ще доведе до пълен дисбаланс на търговската системата, до фрагментацията на световното икономическо пространство.

(Това вече е някаква детска градина … “Защо не искат да играя с тях …”. Ами, на първо място, още си малък да играеш с големите, и второ, Вовочка, сам си си виновен: защо обиждаш Петър? Знаеш, че не трябва да обиждаш слабите! Все пак не е честно! Искам като големите!

Сега сериозно. Путин не трябва да говори за бариери заобикалящи режима на СТО: например путинската здравна инспекция: всички тези политически мотивирани появявания и изчезвания на чревни бактерии доста омръзнаха на всички).

Споменати проблеми засягат интересите на всички държави, влияят на перспективите на световната икономика, затова предлагаме да ги обсъдим в рамките на ООН, СТО и Г-20. В противовес на политиката на изключителност Русия предлага хармонизиране на регионалните икономически проекти, така наречената интеграция на интеграциите, въз основа на универсалните принципи на прозрачност в международната търговия. Като например, нашите планове за сдвояването на Евроазийския икономическа съюз с китайската инициатива за създаване на икономическия пояс Пътя на коприната. И както и преди, виждаме големи перспективи за хармонизиране на процесите на интеграция между Евразийския икономически съюз и Европейския съюз.

(На практика Евразийския икономически съюз не съществува, защото така и няма хармонизиране на законодателството на членовете. В допълнение, беларуските папая и скариди показват реалната сериозност на това начинание. Въпреки това, ние можем да се обединяваме. Разбира се. С копринения път наречен Марко Поло, с космическия съюз кръстен на другаря В.Якунин. На хартия всичко е възможно.

Възможно е и с Европейския съюз, разбира се. Но само при условие, че обясните защо му е това на Европейският съюз. Защо ЕС ще се обединява с непрозрачни диктаторски режими, които лесно се отказват от ангажиментите си, в които няма неприкосновеност на частната собственост, не се спазват човешките права, няма независим съд (който е необходим за нормален бизнес), а и са в дълбока икономическа криза)?

Госпожи и господа, сред въпросите, които засягат бъдещето на човечеството е и предизвикателството на глобалното изменение на климата. Ние сме заинтересовани от ефективността на конференцията на ООН за климата, която ще се проведе през декември в Париж. Като част от приноса си, по националния план до 2030 г. ще ограничим парниковите газове с 70-75 процента спрямо нивата от 1990 г.

(Това не е необходимо, защото науката не е доказала връзката между антропогенните емисии и увеличаване нивата на CO2 в атмосферата.

А и всеки знае този руски трик: през 1990 г. с пълен капацитет работеше руската отбранителна промишленост, произвеждаща никому ненужна продукция. Оттогава много от заводите затвориха, а емисиите на парникови