Да не си мислите, че самолетите и ракетите на Путин бомбардират Сирия поради някакви си военни, политически, стратегически, националистически, социалистически и каквито и да било меродавно статистически причини! Лъжете се . Те са само практически.

Човекът просто утилизира, употребява, взривява залежалите руски запаси от бомби, ракети и снаряди, с които се е презапасил за сметка на хранителните стоки, внасяни от демонизирания в Русия Запад, които Путин нареди междувременно да бъдат унищожавани за ужас на недохранения му народ.

В резюме Путин казва: Русия не преследва някакви си агресивни цели, а просто арсеналите ни постепенно остаряват.

Поради което ги пуснал в употреба.

Президент рассказал о программе переоснащения российской армии
высокотехнологичными видами оружия. Владимир Путин напомнил, что
отечественная госпрограмма вооружений создавалась несколько лет назад и
сейчас реализуется не потому, что Россия готовилась к каким-то
агрессивным действиям, а потому, «что имевшиеся и имеющиеся еще сегодня
на вооружении российской армии ударные комплексы, защитные системы, они
постепенно устаревали и выходили в тираж».

kommersant.ru

Нямам претенцията за абсолютна точност, но мога да се басирам, че по идиотско обяснение за водене на война ( на хиляди километри от родината) историята не познава.

Share on Facebook

Първият полет след аварията през 2014 на Cygnus , който се разработва от американската компания Orbital ATK към МКС е запланиран за 3 декември 2015, по информация от НАСА.

Ракетно космическата корпорация РКК Енергия е получила патент на трансформируем обитаем модул за руския сегмент на МКС и др перспективни станции.

Колкото и да ми се иска, книгите, посветени на опазването на околната среда, си остават пренебрежително малък брой. Всяко ново попълнение ме кара да мечтая, че чрез тях децата ни ще успеят да променят нашите собствени вредни навици и ще превърнат планетата в по-добро място за живеене. И ако с повечето книжки, посветени на екологичните...

Със скърцане на зъби приемам бойковата налудност за строене на зали и магистрали. Да, харчат се огромни пари по изобщо не най-ефективен начин. Но все пак в края на краищата, с приспаднатото на скапанато и откраднатото, остава нещо като краен резултат. Ние, българите, сме такива - готови сме да се примирим и с малкия резултат

Но това, с което не мога да се примиря, е божидардимитровската оргия, която се вихри из Ларгото на София - под формата на реставрация, там се руши културното ни наследство и се извършва бутафорната му фалшификация. Изграждат се наново крепостни стени и други строителни елементи, за да се създаде представата като че ли те са били такива и ние само сме ги изровили изпод земята. Изключително порочен подход, отдавна отречен от ЮНЕСКО и от международните организации на археолозите и на  реставраторите. Отречен е, защото така се унищожават истинските останки от културното наследство. Като строиш зали и магистрали, все пак създаваш нещо. А като строиш бутафорни замъци и базилики върху старини, ти унищожаваш старините.

Но това е методът на ичиргу професора II степен Божидар Кубратович Димитров - е шаманът на правителствената мания по историческите бутафории: "Като нямаме  достатъчно поводи за гордост в настоящето, трябва да си ги измислим в миналото!" И логично се появява несебърският вампир. После избликва свещената вода! С която помазваме премиера! Тук стана малък гаф - ХЕИ отстоя независимостта си и не отстъпи от експертизите си, че водата е малко лайняна. Сега е ключов момент - дали малкото останали професионални общности - на историци, археолози, културолози, реставратори - ще съумеят да озаптят неутолимия апетит на ордите на ичиргу професора Божидар Димитров? Засега първият човек до него - министър Вежди Рашидов, дава знак, че е готов за диалог. Но проблемът на Веждичката е, че нищо не разбира. Което го разбират и двете спорещи страни. Тъй че схватката тепърва предстои. И е много вероятно в крайна сметка да бъде изнесена на най-високо ниво, сиреч - "Бате Бойко да каже".

Първото издание на филмовия фестивал CineLibri, изцяло посветен върху екранизации на литературни произведения, ще очарова любителите на киното и литературата между 2-ри и 11-и ноември 2015 г. Организатор на събитието е издателство „Колибри“, което тази година празнуват своя 25-годишен юбилей, а с фестивала ще даде начало на серия от разнообразни събития по случай годишнината. “Аз чета”...

Защо сирийците бягат в далечна Европа?

Притокът на бежанци в Германия е добре дошъл за популистката десница

Първите бежанци от Италия и Гърция пристигат у нас до края на годината

Започва анализ на процеса на извеждане на децата с увреждания от институциите у нас

Снимка на деня: Германски депутати като имигранти

Продължава излъчването на поредната сапунена опера "Войната на олигарсите", с главни действащи лица Иво Прокопиев и Кирил Домусчиев. В последният епизод, излъчен вчера (13/10/2015г.), Прокопиев размаха партенка, от която мирише...

Продукти за 4 порции:
200г жълт боб
2 моркова
1 тиквичка
¼ стрък праз лук
½ червена чушка
½ червен домат
1ч.л. сол
2с.л. олио
½ стрък копър
2с.л. фиде
1 жълтък
2- 3с.л. кисело мляко

Приготвяне:
За да врътна тази супичка са ми  необходими пресен, крехък, жълт боб, моркови, праз и тиквичка. Чорбичката е богата на витамини и е чудесна за хапване в хладна, есенна вечер. Почиствам и измивам зеленчуците. Нарязвам на дребно. Прехвърлям продуктите в тенджера. Наливам един литър вода. Похлупвам и оставям да ври, около четиридесет минути. След това отхлупвам, за да поръся сол, фиде и да полея мазнина. Похлупвам и оставям да ври още петнадесет минути. Накрая изключвам и оставям на топлия котлон. Застройвам с жълтък и кисело мляко. Сипвам чорбичката в купички. Поръсвам порциите с пресен копър. Поднасям заедно с топла питка или домашен хляб. Супичката е с плътна структура, благодарение на застройката и фидето.

„Луна и грош“ на Съмърсет Моъм (изд. „Хермес“) на пръв поглед е романизирана биография на художника Пол Гоген. Всъщност това е разказ за гения, за изкуството, за обсесиите и трагедията на неразбрания творец. Поднесени заедно с факти от живота на Гоген, те придават по-голяма дълбочина и плътност на заложените от Моъм идеи. За втори път тази...

„Течната дружба” с Русия днес бележи своята 100 годишнина от 14 октомври 1915 г., когато тя изригва от морето срещу България. Руска армада , подкрепяна от хидроплани, изневиделица подлага на бомбен терор Варна.

Това е началото. Продължението е през 1916 г. с нови бомбардировки на Варна и с разрушаването на Балчик, когато се разгръща и пълномащабната руска агресия на два фронта – в Добруджа и в Македония.

Близо тримесечната война между България и Русия, напълно неизвестна и до днес за мнозинството българи с промити от пропагандата мозъци, завършва с поражение за руските дивизии и с прогонването на руските войски. А след това и с капитулацията на Русия ( и пред България) , подписала договора от Брест-Литовск, при който Северната империя губи над един милион квадратни километра територия. Това е най-голямото поражение на Русия в нейната история, обяснявано от болшевиките като „тактическо отстъпление”.

Обстрелът на Варна е емблематичен като отправна точка срещу опорните точки на руската пропаганда, която напоследък изостави лъжата за вечното братство с „братушките” си ( не забравяйте, това определение е подигравателно за руското ухо спрямо някакви български дребосъци, но е превърнато в раболепен синоним на думата руснак в България).

Не един и двама руски лъжци пристигат тук с уверения, че ще продължат традицията на въпросното братство, скрепено на бойното поле ( и следват избирателните припомняния от края на Втората световна и от руско-турската война от 19 век, предизвикана от българското Априлско въстание и спечелена на практика след преломната за военната кампания саможертва на хилядите български опълченци на Шипка).

Опорна точка за „бойното братство по оръжие” вече е изоставена. Кремъл вади от пепелищата на историята „вероломството” на българите като противници на Русия в двете световни войни.

„Крушката” с включването на България в Първата световна война на 1 октомври 1915 си има своята руска опашка от 1913 г., когато руската дипломация прави всичко възможно да обедини и насъска срещу България всичките й съседи с цел наказание за българското непослушание, т.е. за стремежа на българите да се освободят от „освободителите” точно както е завещал Раковски в своите статии срещу домогванията на империята да замени турското господство по българските земи в с московско. Антибългарската политика на Русия преобръща срещу нея дори Иван Вазов, който преди това има решаваща заслуга за утвърждаване на русофилската митология в българското съзнание.

Именно срещу решението на България от 1 октомври „протестира” Русия с бойните си кораби и така поставя началото на събития, които и до днес отекват като резултат от историческия карамбол, оказал за десетилетия напред решаващо отражение върху българската политика с фаталния резултат накрая, какъвто е съветската окупация на България. При това руският демарш е извършен не само без пряко военно предизивикателство от българска страна, но и с пълното съзнание за беззащитността на града и населението му по начина, по който е организирана бомбардировката. Нацистите на Хитлер са имали от какво да се поучат при бомбардировките си над Великобритания с цел сломяване духа на населението, с което отварят една от най-грозните страници на войната.

За онези, които ще адвокатстват на „братския” руски терор с аналогии от англо-американските бомбардировки над София близо 30 години по-късно, трябва да припомня превантивно, че преди тези бомбардировки ( поощрявани от Сталин) десетки американски и британски самолети са били сваляни в българското небе (без да закачат България) на връщане от мисии над Румъния. Те често пъти са били лесна плячка поради получени междувременно повреди. Стотици пилоти на двете армии са били пленени в български лагери, някои от тях дори са били убивани на място при приземяването им. Нищо подобно като повод не е имала руската армия през октомври 1915 година.

Ето кратка историческа справка от сайта ВОЕННОМОРСКИ МУЗЕЙ за 14 октомври 1915 г. за руската терористична акция срещу Варна.

За България руската бомбардировка на Варна е удар в гърба. Тя е разрешена лично от император Николай II и се осъществява в момент, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония. Руската ескадра е под командването на вицеадмирал Новицки и включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда от състава на Руския черноморски флот. Сред корабите, които атакуват Варна, са „Императрица Мария“, „Св. Йоан Златоустъ“, „Св. Панталеймонъ“, „Евстафий“, „Кагуль“ и „Память Меркурия“.

Рано сутринта на 14 октомври 1915 г., само две седмици след включването на България в Първата световна война, на хоризонта се забелязват руски бойни кораби. Командването на Варненския укрепен пункт предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана, които правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби, а час по-късно корабните оръдия започват артилерийски обстрел. Градът е разтърсен от мощни взривове. Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали. Настъпва паника и хората търсят спасение в мазетата или извън града.

Тъй като руските кораби са извън обсега на българската брегова артилерия и тя не открива огън, защитата на града се поема от българския и германския флот. Двете немски подводници UB- I 7 и UB- I 8 излизат да атакуват противника, като първата изстрелва торпедо срещу линейния кораб „Пантелеймон“. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Това събитие затвърждава убеждението, че подводниците са необходими за българската морска отбрана.

Бомбардировката продължава около час. Сред мирното население има жертви и ранени.

Бомбардирането на Варна от „братята освободители“ има своята стратегическа и военна логика, но предизвиква възмущението на варненци, които неведнъж преди войната са посрещали с „добре дошли” руските моряци.

Share on Facebook

От Мексико до Йордания, през Гърция, България… Едно пътуване на сетивата. Някои хора си определят като разядки, други като салати. По-важното е, че са много вкусни и се приготвят лесно. Ароматите и подправките им характеризират района, от който идват. А на трапезата впечатляват и доставят удоволствие.
Представям ви три салати, които са обичани от моето семейство.

„Гуакамоле“ (Guacamole)

Тази вкусна салатка или разядка (пюре или гъст сос) е широко разпространено в Мексико, САЩ и Западна Европа.
Когато за първи път опитах тази салата се влюбих в нея на момента. Нашата приятелка Люси, която е наполовина от Словакия, наполовина от Коста Рика, ни я приготви вкъщи, докато ни бе на гости. Облизахме си пръстите…

Това са необходимите продукти:
2 бр. меко авокадо
2 средно големи домата
1 глава лук
2 лайма (зелени лимони)
1 връзка магданоз
1 зелен лимон
1/2 люто чушле
Обелваме внимателно авокадото, пасираме го заедно с лука. Добавяме доматите, магданоза и лютото чушле, нарязвани на ситно. Изстискваме лимона и добавяме към сместа. Посоляваме на вкус. Разбъркваме и сервираме.

„Хумус“

Хумусът е един от най-ярките представители в арабската кухня. Предпочитано ястие на трапезите както в Близкия изток, така и по целия свят. Може да се използва за разядка, за гарнитура или за салата.

Моята рецепта е:
500 грама нахут (2 консерви)
8 супени лъжици зехтин
3 скилидки чесън
2 лимона
3 супени лъжици тахан
1/2 чаени лъжици смлян кимион
сол, черен пипер и лют пипер по желание.

Загряваме в тиган зехтина с нарязаните на ситно скилидки. чесън за около 2 мин. и изключваме. С пасатор пасираме нахута с останалите съставки на пюре. Добавете вече огладения зехтин с чесън. Консистенцията трябва да бъде гладка и гъста, но да капва от лъжицата при обръщане. Сервирайте в чиния, дъска или купичка

Салата „Снежанка“ или „Дзадзики“ – гръцкият вариант на нашата „Снежанка“.

Салатата се приготвя от цедено мляко и краставички, нарязани на кубчета, копър и зехтин. Това, което отличава „Дзадзики“ от „Снежанка“ е това, че краставиците при гръцката салата са пресни и настъргани, а също така я подправят с оцет.
Аз я поднасям в най-различни форми – в рингове, в квадрати или в купички. Поръсвам отгоре със зехтин, добавям маслини и пресни билки.

Мразя да се подвеждам по „очевидностите” в подхвърляните за масова консумация скандали. У нас те почти винаги избухват като димки за прикриване на истинските безобразия на властта и нейните кукловоди. По тази причина се пазя от възторга пред сензационните твърдения на замесените страни, какъвто е случаят с бойните действия около многомилиардното фалиране на КТБ.

Там, където става дума за милиони, винаги има намесени акули с остри властови зъби. А когато „изчезват” направо милиарди?

Явно става дума за чудовища, пред които обичайните акули са като малки рибки пирани.

Така си мисля, опитвайки се да се ориентирам кое е по-малкото зло в борбата между хищниците, които си делят порциите. Ето защо предпочитам да не си пъхам химикалката в устата на нито един от озъбените отбори.

Човек обаче и дълго да се въздържа от плуване в мътните води, гъмжащи от лакомници, накрая напуска острова на спокойствието, ако не иска да си остане с едната самота.

Наречете го взимане на страна или както искате. Но ето какво се случва докато „лапаме мухите”. Може приносителят на вестите да не е симпатичен някому, но темата определено си заслужава обществения интерес и дебат ( поне това- иначе на какво друго да се надява човек в Бойколандия?).

FROGNEWS:

Пеевски медии: Борисов, Доган и Пеевски са разследвани в Лихтенщайн!

|13.10.2015

В Лихтенщайн има разследване, в България – не

Пеевските медии разкриха: Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски са разследвани за пране на пари в Лихтенщайн. По-точно бяха принудени да признаят след публикация на Фрог нюз от 9 октомври. Пеевската пропагандна машина внушава още, че в разследването няма нищо лошо и смущаващо. Лошо било, че някакви гадове се опитват да повлияят на изборите. Тоест, истина е, ама що да се съобщава…
Да уточним сюжета, както казва Джером К. Джером. Трима български политици са раследвани в Лихтенщайн за пране на пари. Не какви да е политици, а водещи и управници. Такива, от които държавата трепери, а немалко поданици раболепно им се усмихват и са готови да им целуват ръка. Проучват се милионите им там. Това написахме във Фрог нюз преди няколко дни. Публикувахме и документ, в който имената на разследваните бяха скрити. Защото не бяхме сигурни за кои хора става дума.

Новината, по всички критерии на журналистиката, е сензационна. Въпреки това вместо да предизвика медиен интерес, тя бе опакована в мълчание. Само телефоните не спряха да звънят: важни особи и колеги се опитваха да разберат имената на тримата и кой е източникът на информация. Всички обещаваха да пазят тайна.  Освен това съветваха да се пазим, защото може да пострадаме заради подобни публикации.

В повечето български медии има ембарго за определени новини и лица.

Задкулисието светкавично откри контра новина – скандалът с лидера на “Атака” Волен Сидеров. Странен екшън, честно казано. Темата, според Сидеров, е борбата с контрабандата на цигарии. Непонятно обаче, защо той и негови съпартийци са решили да вдигнат шум по проблема пред някакъв клекшоп, а не “Булгартаак”, Министерство на финансите, прокуратурата или ДАНС, например? Митниците не ги споменавам, защото те май единствени се опитват да правят нещо по въпроса, въпреки опитите да им се пречи. Хората с камери и микрофони така и не зададоха този въпрос на Сидеров.

Отговорът обаче и така е ясен: защото в част от медиите тече добре платена реклама на “Булгартабак”, заедно с финансовото министерство, клеймяща контрабандата.

Тримата от Лихтенщайн очаквано запазиха мълчание по въпроса за дебелите им сметки. Мълчи и хора от saray görevlileri (придворни, тур.б.р.). Цели три дни. И накрая една от медиите пеевски повдига завесата, а другите по команда мултиплицираха вестта. Борисов, Доган и Пеевски наистина били проверявани, но всъщност са жертви на конспирация от подвластни на Цветан Василев медии и журналисти. Нито дума, защо точно точно тези политици, свързва ли ги нещо, да не би да са в някакво ОПГ и пр. Няма такова нещо. Има сълзи и сополи, как едни зли хора ги нападат заради изборите. В чия полза обаче не се казва.

Рано или късно (по-скоро рано) имената на тримата в милионерския скандал, щяха да се появят. Появиха се от най-подходящото място. Същото, което гръмогласно громи всеки, дръзнал да не харесва модела #Кой, да не си пада по ДПС, уредените обществени поръчки и контрабандата с цигари, например.

Честно казано, не е толкова важно дали милионите на тримата водещи политици в Лихтенщайн са от “пране на пари” или “пари без доказан произход”. Ключът от бараката е в в тяхното съществуване. Много ясно, че всеки олигарх се огражда с умни адвокати и ловки финансисти. Те от своя страна са се постарали милионите в Лихтенщайн да изглеждат продукт на изнурителен труд. Пот на челото, дочени дрехи и безсънни нощи – знаете как е.

И въпреки това тримата дължат обяснение как са придобили “напълно законните” си милиони. Защо досега не са били записани в имотните им декларации и какво се случва с твърденията, че политиците нямат право на частен бизнес заради конфликт на интереси? Колкото й да са дресирани българите да си налягат парцалите, все една част от тях ще поискат да чуят тези обяснения.

Мълчи и прокуратурата. Там в такива ситуации винаги са заети с нещо друго. Например да следят движението на ветропоказателя…

За три дни безмозъчния тръст на Пеевсски успя да стигне до извода, че няма как – трябва да се изкарат имената на светло. Разбира се по подходящ начин и със задължителното манипулиране на истината. В случая разкритията се квалифицират като “предизборна кампания” и това трябва да обясни всичко. Грешен ход от ПР и всяка друга гледна точка. Защото, когато нещата са чисти, осветените нямат проблем да обяснят за какво иде реч. Очевидно не всичко е толкова чисто обаче, щом се налага набързо да се спретват рехави защитни тези и за очевидния факт да се търсят виновни. Най-добре в “лагера на Цветан Василев”, естествено.

Допусках, че Василев смущава съня на тези, които му сринаха банката и заграбиха бизнеса, но се оказа, че направо губят разсъдък, когато си отвори устата. Ако бяха по-съобразителни, пеевските лакеи щяха да забележат, че разследването в Лихтенщайн, за което писахме във Фрог нюз е от юли. Атанас Чобанов от сайта Биволъ, с когото ни свързват в някаква завера, говори за сигнали доста по-късно. Макар, че и този факт е твърде малозначителен пред имената на тримата, които са обект на проверка. Компрометиращо е също как пеевските мегафони скорострелно “идентифицираха” въпросните политици. А рефрена “какво толкова е станало” направо може да разчуства аудиторията.

Това по някакъв начин напомня за лекотата, с която един представител на безмозъчния тръст. Човекът “пропял” пред службите като истински доносник за бизнес с проститутки, осигурявани на политици, но по-късно представил изпълнението си като някакъв героизъм и лоялност към господаря.

Съжалявам, но има лоша новина за замесените – пряко и косвено в аферата “Лихтенщайн”: въпреки взетите мерки скандалът ще се разрази и ще продължи. Ако не в пеевските медии, то със сигурност в европейските институции и партньорски страни.

Напук на целия ресурс у нас, включващ “политически чадър”, купени магистрати и висши ченгета, плюс армадата от медии. Няма да помогне и дежурното “дайте доказателства”. През този скандал ще се осветят много от задкулисните тайни за унищожаването на КТБ, съставянето на кабинети и функциониране на властта. Ще лъснат и старателно прикривани зависимости. Да не говорим за мафиотските връзки в голямата политика.  Това от своя страна ще смъкне доверието в политиците под критичната точка. Ще стане ясно и какви са последиците – революционизиране на средната класа или тотална апатия.

Лихтенщайнската тройка греши, ако вярва, че властта гарантира безпогрешност. Само създава илюзия. И това не е предизборна констатация, а житейска. Когато нещата изглеждат добре — бъдете нащрек. Те неминуемо ще се влошат, гласи Първият закон на Скот.

За тримата политици със сметки в Лихтенщайн вече е късно да променят нещо. Ще опитат, но няма да им се получи. Затова ще трябва да се справят с последствията. Може да пострадат хора, защото темата не е никак безопасна. Краят обаче е неизбежен.

Огнян Стефанов

Share on Facebook

Продължаваме пътуване на автостоп из Балканите заедно с Петър. Започнахме с Охрид, бяхме на плаж в Албания, а днес вече сме в Черна гора.

Приятно четене:

Подгорица, Котор и Острожки манастир в Черна гора

част трета от

На стоп из Балканите

Черна Гора

Ден 8. (22.07)

Отпочинали и добре поспали се събудихме рано. Това беше първата ни сутрин в Черна гора, една интересна държава с уникална природа. Повече е известна с крайбрежните си градове като Будва и Котор. Вече свикнал да ставам рано реших да се разходя из квартала и да видя какво има около хостела. Ако някой е ходил в

Подгорица

знае, че това е наистина много малък град с под 200 000 население. Самия хостел (Nice Place Hostel) е точно до стадиона в столицата. Обикаляйки сутринта забелязах как един толкова малък град може да има и всичко необходимо за столица. Единствената разлика е в размера и количеството на инфраструктурата, бил съм и в други малки столици като Талин, Вилнюс, Дъблин, но тук всичко беше много по-различно, някак си го имаше този различен балкански привкус.

Около девет се прибрах и видях, че Саша вече беше станала и пиеше кафе в двора на хостела удобно настанила се на фотьойла.

Саша

Тъй като в Черна гора разстоянията не са толкова големи решихме да отделим няколко часа на столицата, но първо решихме да се погрижим за нас самите си. Изпрахме и простряхме дрехите, които вече бяхме износили последните няколко дена и след това спокойно

излязохме на разходка

Улиците малки и прави винаги излизат където си се запътил. Центъра представлява голям площад в кръгла форма, около който има няколко заведения и магазини. Уличките около него са по-интересни. Има много кафета, клубове и магазини. На мен лично ми се видя много празен града, но предполагам лятото всички са на крайбрежието, където е и туризма и съответно парите. Седнахме да закусим в едно

интересно заведение,

което изглеждаше по-скоро на клуб.

Интересно заведение

Продължихме кратката си обиколка, като се придържахме към самия център и около него, тъй като трябваше да се прибираме и да потегляме към следващата ни дестинация – манастира Острог. Дори не сме снимали в самия град, тъй като нищо реално не ни направи впечатление,

много, много обикновен е Подгорица

Преди да влезем в хостела минахме през супермаркета наблизо, от който си взехме някои неща за из път – вода, черни кифли (в България трябва да ги правим или внасяме), дозички Nescafe, зеленчуци, плодове и няколко бири Niksicko.

Бирите още на място изконсумираха заедно с нашия домакин и приятел Бачко.

С него си поговорихме добре за политиката на балканите, футбола и за това колко е трудно да имаш хостел в този край на Света. Според него той е единственият, който има хостел в Подгорица (още хостели в Подгорица и околността – на booking.com) . Хостелътнаистина не е лош, разполага с всичко необходимо, а и има голям двор с маса и достатъчно място за социализация между гостите. Единственият минус, който мисля е и съществен е намирането на самия хостел. Няма табела, на самата улица никъде не пише, че има хостел наблизо. През нощта едва светят няколко лампи, а се влиза покрай две къщи, които образуват нещо като тунел и на едната къща е написано името на хостела. Вечерта няма как да се види.

След хубавите приказки и няколкото бири нямаше как да не се похваля и с домашната българска ракия. Той щеше да кара за това не пи много, но пък му хареса нашенското питие. След като си стегнахме багажа, Бачко предложи да ни откара до края на града, където според него стопират всички за Никшич, в която и посока ние пътувахме. Така спестихме поне час. Около 13:30

започнахме да стопираме

на нещо като отбивка/спирка, тъй като не беше обозначено с нищо, но рейсове спираха и качваха хора. Времето започна да става леко мрачно. Ние поседяхме около 25 мин. и спря голям джип, от който слезе шофьора и веднага отвори багажника да си сложим раниците. Бързо потеглихме и бързо се заговорихме с шофьора. Той прояви не малко любопитство за това от къде сме, къде отиваме и искаше да знае за цялостния ни план за обиколка на Балканите. Докато разговаряхме времето се беше влошило и наблюдавахме красивите планини и скали, които подминавахме по пътя. Не мина много време докато стигнахме до отбивката за

Острожкия манастир

Човека ни пожела успех и си продължи като ни остави точно на кръстовището за манастира. Беше доста мрачно, но пък дъжда беше рязко намалял и само ръмеше. Имаше няколко спрели коли, които ни предложиха за 10 € да ни качат до горе. Ние, разбира се отказахме възмутени, тъй като до тук сме стигнали на стоп, а до горе ли ще даваме пари. Така след не малко време ни спря кола. Това беше един от най-кратките и най-странните стопове. Нарекохме шофьора „Повелителя на мухите”, тъй като в колата имаше страшно много мухи, като половината кръжаха около „Повелителя”, а другите из цялата кола като ни накацаха и нас. Не продължихме много, тъй като той отиваше на друго място и ни насочи къде точно да вървим. Така бавно се устремихме нагоре.

Докато си снимахме и радвахме на интересното време дъжда се усили и ние се скрихме под един тунел, който беше просто няколко метра дълъг, но достатъчно да сме на сухо. Не след много време мина микробус, който веднага спря след вдигане на палеца. Вътре имаше няколко човека, които според нас са си платили за този транспорт до манастира. Ние седнахме най-отзад като спокойно си наблюдавахме красивата природа на планината. След многобройните завои

пристигнахме в манастира

Никой не ни поиска нищо за транспорта, дори не можахме да видим шофьора, който веднага слезе и тръгна към свой колега и започнаха живо да обсъждат нещо. Ние от разстояние му кимнахме и тръгнахме към самата сграда. Първо решихме да проверим

къде и как може да спим в манастира

В спалните помещения не намерихме никой, който да ни помогне. Оставихме си там багажа и излязохме да обикаляме и разглеждаме. Взехме си свещички, като с това ни дадоха миро в малко шишенце и малка бутилчица светена вода. Тръгнахме към

мощите на св. Василий Острожки,

влиза се в една малка стаички, където колкото човека излизат, толкова могат да влязат. След почитането им ние се качихме нагоре из манастира. Неангажирани с нищо започнахме да разучаваме манастира и да се наслаждаваме на прекрасната природа около нас. Въобще цялата обстановка беше много приятна, времето се оправи и слънцето грейна, нямаше опашки на нито едно от местата, където решихме да влезем. Прекарахме не малко време и в манастирския магазин, който въобще не беше малък. Взехме гривни, магнити и други сувенири и религиозни символи за подаръци, а и за нас си.

Острожки манастир

Вечерната литургия

се чуваше в територията на целия манастир, чрез тонколоните, които бяха буквално навсякъде. На този фон ние разговаряхме за нещата от живота и времето неусетно мина. Вече имайки легла ние влязохме в спалното помещение и избрахме най-горните две съседни триетажни легла.

Преди да се изгасят всички светлини в манастира играхме на бесенка смесвахме македонски и български думи, които доста трудно можехме да познаем, но пък толкова се смяхме, че вероятно издразнихме няколко възрастни жени, които поискаха бързо да се спре осветлението и да се спи. Така ние кикотейки се, си заспахме.

Ден 9. (23.07)

Заедно с останалите гости станахме около 7:00 приготвихме си багажа и излязохме навън. До около обяд седяхме и слушахме утринната литургия и продължихме разговорите от предната вечер. Мястото наистина е магично, обстановката, хората всичко те вкарва в едно друго време, извън сегашната реалност. Едно от най-духовните места, на които съм бил е манастира Острог, пожелавам на всеки да го посети. Не искахме да си тръгвахме, но други красиви кътчета чакаха да бъдат преоткрити.

Бавно заслизахме по криволичещия се път, преминахме долния манастир и продължихме да вървим. Много разпалено обсъждахме нещо, но в момента не се сещам какво точно беше. Така неусетно

сме тръгнали по погрешния път

По едно време се поогледахме и не виждахме нищо познато, но решихме да продължим да вървим и да стопираме всяка кола която мине. Минаха няколко пълни автомобила, които свирейки с клаксона ни поздравиха, но не спряха. Така около тридесет минути вървейки на долу и подминавайки ни три коли четвъртата спря дори без да ѝ махаме. Веднага се качихме радостни, че отново се движим. Винаги гледката беше една и съща – за минимално време вкарвахме огромните раници и тогава се шмугвахме ние на задната седалка.

Двойката които ни взеха бяха на около 30 г., видимо женени от много време. Почти без думи се разбираха, макар че той доста грубо се държа с жена си. Оказа се, че ние сме тръгнали по стария планински път за Подгорица, а те по-случайност минаваха от там. Бързо стигнахме столицата, с видимо подчинение жената излезе от колата и отиде до магазин в покрайнините на най-големия град в Черна гора. Дойде подаде една вода на „господаря” си и подаде по една на нас, още преди да кажем каквото и да е мъжа каза – „ВЗИМАЙТЕ”, та не можахме да откажем. Така

продължихме за Цетине,

градче по пътя за Будва, където искахме да пристигнем и да започнем отново плажуването. Свалиха ни на самото кръстовище, където пътя се разделя – на дясно за Цетине, а на ляво за Будва. Може да се каже, че бяхме много доволни, че слизаме от тази кола. Кръстовището беше Т-образно, като по средата имаше малко островче, а от ляво малка бензиностанция, явно по-големия поток от пътуващи отиваше към морето. Пътят беше двулентов и при по-голям поток щеше да е трудно стопирането, тъй като няма къде да се спре. З

апочваше да вали и за това нямаше време да се чудим, просто трябваше да застанем някъде. Така тъкмо като си харесах едно местенце спря кола, слезе сам младеж и застана точно на „моето място” и вдигна палец. Ние съвсем се стъписахме, но за наш късмет го взеха почти веднага, това обнадежди и нас. Застанахме на същото място и решихме да хапнем нещо докато стопираме. След не повече от 5 мин. в едно и също време започна да вали силен дъжд и спря доста ново Рено, много бързо оставихме раниците в багажника и се качихме в колата. Така започна и доста интересния разговор с приказливия черногорец. Беше много любопитен за нас самите. Когато разбра, че Саша е от Македония запя песента „Македонско девойче”, после погледна към мен въпросително „А ти знаеш ли я”, но преди аз да кажа каквото и да е, македонското девойче, с което бях тръгнал вече ме хвалеше и изтъкваше познанията ми към балканската музика.

През това време доста гъста мъгла се спусна към нас. След няколко километра започна и доста проливен дъжд. Така

подминавайки Будва

пристигнахме в

Котор

около 16:00 часа, слънцето тук огряваше всичко, а водата беше кристално чиста и като огледало отразяваше всичко. Това беше наистина най-красивото място, на което пристигаме до този момент. Котор наистина е уникален. Той е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора.

Намира се в най-изолираната част на Которския залив.

Населението е около 13 500 човека.

След доста снимки и обилно първо хранене тръгнахме да търсим място, където ще може да прекараме нощта. Толкова много ни впечатли красотата на този град, дори не бяхме видели почти нищо и вече знаехме, че тук ще останем повече от плануваното. Попитахме в информационното бюро къде има хостели, което се намира точно преди централния вход на стария град. Така след няколко минути вече бяхме си оставили багажа в най-централната част на стария Котор.

Хостелът беше много приятен, а за легло платихме по 15 €, което е най-евтиното в тази част на града. Взехме само фотоапарата и веднага започнахме да обикаляме из малките стари улици и да снимаме почти всичко около нас.

Котор

Много запазени са сградите, улиците, и всички орнаменти по тях. Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата градска стена ограждаща града. Между 1420 и 1797 г. Котор и околностите му са под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.

Другото много известно нещо, което Котор може да впечатли всеки посетител е многото котки. Градът ги е приел като символ и може да се видят всякакъв вид котки.

Едно от най-впечатляващите неща в Котор е самото

пристанище

Пълно е с малки лодки, яхти, круизи и всякакви други видове плавателни съдове.

Така обикаляйки до късно се озовахме в прекрасно заведение с по чаша вино. Беше наистина прекрасен завършек на деня.

Ден 10. (24.07)

Сутринта станах по-рано и обикалях същите улички, които предната вечер бяха пълни с хора, приятни заведения, музиканти зад всеки ъгъл и мирис на медитеранска храна.

В 7:00 ч.

сутринта обстановката беше съвсем различна

Единствените хора, които се виждаха по улиците бяха разносвачи на плодове и зеленчуци, почти всички имат специални колички, които дърпат из малките улички и зареждат своите кафенета и магазинчета. Обикаляйки по този начин и следвайки различни хора с колички, които си зареждаха своите малки дюкянчета попадах на места, които нямаше да открия сам, така и видях едно наистина приятно и красиво кафене, в което рано сутринта свиреше на роял мил и усмихнат черногорец.

Не след дълго двамата със Саша вече пиехме кафе и слушахме прекрасната музика.

Решихме, че след кафето ще разгледаме това което сме пропуснали предния ден и ще се покатерим до

крепостта над града

Искахме да видим все повече и повече от това прекрасно място.

Укреплението на Котор е интегрирана укрепителна система, която е защитавала средновековния град. Съдържа укрепления, кули, порти, бастиони, замък и други спомагателни сгради и съоръжения. Всичко това е служило за защита на града през владеенето му от България, Византия, Венеция и Австрия. През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край. През 14 век Котор е в състава на Душановото царство.

От горе се вижда самия град и целия залив. Не спира да те впечатлява историята и красотата, която има това място.

След 16:00 часа вече бяхме слезли в града и решихме да си починем на сянка до пристанището. Взехме си от близкия супермаркет някои неща за ядене, тъй като почти цял ден почти нищо не бяхме яли. Температурата на въздуха беше около 40 градуса почти цял ден, но вече бяхме свикнали. Не може да се сравни с горещината, която изпитвахме в Албания.

Продължихме разходките из Котор, а по-късно очаквахме Росен и Анастасия. Така влизайки в самия град (новата част) намерихме подходящ хостел за тях, тъй като в Стария град нямаше никъде места.

Срещнахме се, но прекарахме малко време с тях, около час, тъй като бяха пътували от средата на албанските планини и не са се спрели от сутринта. Разказвахме си един през друг какво сме преживяли за това време. Около 1:30 след полунощ се прибрахме в хостела и заспахме.

Очаквайте продължението

Разказът е със запазени права!

Автор: Петър Теодосиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Черна гора – на картата:

Черна гора

Още пътеписи от близки места:

1. Черна гора (3): Котор
2. Моята вълшебна Хърватска приказка (1): До Будва и Котор в Черна гора
3. Западни Балкани 2006 – 3 част – Черна гора(Црна гора)
4. От Черна гора през Албания към Струга (Из Балканите (2))
5. Дерми в Албания (На стоп из Балканите (2))
6. Черна гора (4): Пераст
7. Езера, ветрове и приятели (3): Черна гора
8. Пътуване до и из Черна гора
9. Черна гора (1): Бар и Будва
10. Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 2 част
11. Черна гора (2): Будва
12. Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (2): През Черна гора към Дубровник, Хърватска

Вихрен Матев има богата биография като ИТ експерт и предприемач. В последните години хората от Перник го познават най-вече от смелите и неспирни акции на Активни за Перник – група радетели за повече справедливост и спазване на законите от страна на институциите. Радвам се, че Вихрен е кандидат на ДЕОС за кмет на град Перник и водач на листата ни за общински съветници. Говорим си тук за изборите.

Иска ли се смелост, за да се кандидатираш за кмет на Перник? Друго какво е нужно?

Разбира се, че се иска смелост. Само преди 7 години Перник беше друг град. Никой не смееше да каже очевидните истини за управлението на Перник на висок глас. Медиите тогава бяха купени с нашите данъци от страна на общината. Вместо коректив – те бяха патерица на властта. Истините се казваха само под сурдинка в лични разговори. Хората се възмущаваха, но липсваше трибуна и смелост за да изразят своето възмущение. Страхът беше голям. В тази обстановка трябваше нещо да се случи. Наред с мен се появиха и други смели хора, които не ги беше страх да казват истината. Появи се и Фейсбук. Всъщност Фейсбук разчупи стереотипа и монопола на купените медии в Перник. Хората вече можеха да научат истината такава, каквато е. И нещата се промениха.

Но това не бе достатъчно. Нужно бе хората да осъзнаят, че политиката не е запазена зона само за така наречените „политици”. Политиката трябва да се прави от обикновени и добре подготвени хора за да им служи, а не да бъде винаги насочена против тях. Не беше лесно хора да бъдат убедени, че всичкото това е по силите им и е в техните ръце. Но слава-богу, такива се намериха. Надявам се в бъдеще броят им все повече да нараства. За да се кандидатирам необходимата ми увереност получих от работата си в чужбина и подготовката, която получих там. От чувството ми за справедливост, което някои наричат “болезнено” у мен се породи увереността, че мога да направя нещо ново и различно за този град. Благодарен съм, че успях да привлека стойностни и безкористни хора, които ми повярваха и ме подкрепиха в това ми начинание. Всички те сега намират място в листата ни за общински съветници, която партия ДЕОС подкрепи!

Колко често чуваш “Нищо няма да промените. Нищо не може да се промени!” и какво отговаряш?

Чувам го всеки ден. Обикаляме селата в пернишката община и там хората са в отчайващо положение. Те са изгубили вяра, че нещо може да се промени. Лъгани са от всички за всичко. Обещавано им е всичко и нищо не е изпълнявано. Налага се всеки ден да търпим на гърба си резултата от чуждите грешки. Но все пак не всички ни отхвърлят първосигнално. Бих казал даже, че повечето хора ни посрещат с усмивка и надежда. Те не са прости, нито елементарни. Човек с външност на клошар ни рецитира Гьоте. Друг с доста изпомачкан и окаян вид се оказва живата история на селото си. Помни кой кога е идвал и какво е обещал. Трети се оказва бивш общински съветник и започва да ни преразказва всички кусури на тази община, за които вече знаем. Казва ни “Не е проблем, че пускат водата в селото за няколко часа веднъж на два дни. Проблемът ни е, че пътя към гробището зимата е непроходим и не можем да си погребем мъртвите”. Как да не се просълзиш като чуеш това? Повечето хора са склонни да разговарят с нас. Четат диплянките ни и ни задават въпроси с трудни до невъзможност отговори. Най-трудни са тези, които са изгубили вярата си. Те искат промяна, но не вярват, че тя може да дойде чрез съзнателен и мотивиран избор. Трудно се говори с тях. Няма какво да им кажеш. Казват: “Ще гласувам за този, който докара автобус в селото ни”. Казваме им, че трябва първо да гласуват. Лошото е, че не сме първите, които са им го казвали. Искат си доверието в брой, днес и сега.

Голяма и силна група сте Активни за Перник. Какво ви мотивира?

ГС “Активни за Перник” съществува малко повече от една година. Задължително условие за членство е всеки кандидат да представи удостоверение от комисията по досиетата, че не е работил в структурите на бившата “Държавна сигурност”. За кратката си история успяхме да получим номинация от Програма “Достъп до информация” за неправителствена организация, използвала най-ефективно “Закона за достъп до обществена информация”. През изминалата година осъдихме Община Перник многократно за отказ да ни предостави обществена информация и всичкото това – с нулеви финансови разходи!

Мотивира ни чувството за справедливост и желанието гр. Перник да стане едно по-добро място за живеене. Успяхме да идентифицираме някои от пробойните, през които безконтролно изтичат нашите пари. Чрез публикуването на тази информация подействахме като спирачка на общинската администрация и някои свързани с нея субекти да си правят каквото си поискат на наш гръб. Открихме и доказахме с помощта на водещи ай ти специалисти, че сайта на общината умишлено е бил изключен за намиране от търсачките в интернет и това за няколко години е довело до невъзможност хората да намират публикувана информация в него. Изпратихме предложение от над 60 точни, в които описахме кое и как трябва да се промени за да стане този сайт наистина онлайн връзка между общината и гражданите. Някои от предложенията ни бяха изпълнени, но по-голямата част от тях бяха игнорирани от настоящето общинско ръководство.

Вярваш ли в ДЕОС?

ДЕОС е единствената партия, на която съм повярвал до сега. ДЕОС е различна, носител на новото. В ДЕОС се чувствам равнопоставен, защото хората там са със страхотен потенциал, който може да се разгърне до небивала величина. ДЕОС е концентрирана да прави нещата тук и сега, а не да ги отлага за светлото бъдеще. И без да съм член на ДЕОС не чувствам никакъв дискомфорт в общуването и споделянето на идеи с тях. Това, което прави ДЕОС е това, което е нужно на хората в цяла България!

Какво пожелаваш на всички за 25-ти октомври?

За разлика от всички аз няма да кажа просто “гласувайте”! Аз казвам: Гласувайте за ДЕОС, защото това е единствения ви шанс. Има много партии с добри намерения. ДЕОС има потенциал да ги осъществи. Защото ДЕОС са хора като нас, имат същите проблеми, но предлагат и решения за тях.

Не знам дали съм ви разказвал за страха си от точните науки. Сещате се – онези, които в училище са изпъстрени с толкова много цифри и формули, че изглеждат измислени единствено за изтезание. Хиляди пъти съм негодувал как „от това няма никакъв смисъл„, „никъде в живота няма да ти трябват“, „човешкият мозък не е пригоден...

Не знам дали съм ви разказвал за страха си от точните науки. Сещате се – онези, които в училище са изпъстрени с толкова много цифри и формули, че изглеждат измислени единствено за изтезание. Хиляди пъти съм негодувал как „от това няма никакъв смисъл„, „никъде в живота няма да ти трябват“, „човешкият мозък не е пригоден...