Най-накрая свърши.

Така започва Fortune публикацията си за победата на Google по делото Google Books. Спорът се води от 2005 година – една година след началото на проекта.

В  единодушно решение по делото Authors Guild v. Google от днес Апелативният съд в Ню Йорк (Second Circuit Court of Appeals)   приема, че сканирането на вече повече от 20 милиона книги е законно и представлява свободно използване на защитени произведения. Така се слага край на 10-годишната правна  несигурност по въпроса. Тъй като съдът  излага подробно съображения по четирите критерия за fair use, в бъдеще имаме повече опорни точки, по които можем да се ориентираме какво е свободно използване в цифровото време.

Според съда проектът несъмнено има   трансформативна функция и фактът, че Google печели от него,  не е основание да се отрича, че става дума за свободно използване. Наистина, в много случаи може да има и свободно използване с цел печалба:  Много от най-общоприетите форми на законната употреба, като например съобщаване на новини и коментари,   рецензии,  пародия и др.   са обикновено с цел  печалба. (стр.26 от решението).

 Така точно причината, поради която много хора предпочитат цифровата форма –  възможността за търсене – тук се признава от съда като основание за  високо трансформативния характер на проекта.

По-нататък съдът декларира, че не е вярно, че   fair use има само при частично използване на защитени произведения. Обратно: свободно използване може да има и при използване на произведение изцяло (стр.29 от решението).

Що се отнася до ефекта върху пазара, съдът намира, че частичният достъп до произведенията, по начина – по който Google го предоставя –  не може да причини имуществени вреди на носителите на права, като същевременно е полезен – например ако някой се интересува от годината на определено събитие в живота на Рузвелт, чрез търсещата функция ще получи отговор на базата на определена книга, без това да засегне икономическите права на автора (стр.39).

В случай на засягане на икономическите права чрез възможни нарушения от страна библиотеките, на хакери и др., според съда за това биха били отговорни нарушителите, а не цифровата форма, съответно Google.

Накратко: цифровизирането, създаването на функция за търсене и показването на откъси от защитени произведения  – така, както ги познаваме от проекта Google Books – са форми на свободно използване.   

И може би най-важното: в това решение изрично се посочва, че крайната цел на авторското право е знанието  (стр.12 от решението) – и макар авторите да са важни бенефициери – основният бенефициер е обществото, чийто достъп до знания авторското право е призвано да насърчава.

Все пак.

Решението е  Authors Guild v. Google Inc, 2nd U.S. Circuit Court of Appeals, No. 13-4829.

Предоставените   данни на лицата, пребиваващи в ЕС,  на Facebook   се прехвърлят  върху разположени на територията на САЩ сървъри, където се съхраняват.

Г-н Maximilian Schrems е австрийски граждани и ползва Facebook от 2008 г. Той  подава жалба до ирландския орган за защита на личните данни, тъй като счита, че предвид направените през 2013 г. разкрития от г-н Едуард Сноудън относно дейността на разузнавателните служби на САЩ (по-специално National Security Agency или „NSA“) правото и практиките на САЩ не предоставят никаква реална защита срещу наблюдението от страна на американската държавна администрация на прехвърляните към тази страна данни. Ирландският орган отхвърля жалбата по-специално с довода, че в решение от 26 юли 2000 г.2 Комисията е приела, че в рамките на т.нар. схема за „сфера на неприкосновеност на личния живот“3 САЩ гарантират достатъчна степен на защита на прехвърляните лични данни.
High Court of Ireland (Върховен съд, Ирландия) е сезиран със случая и иска да се установи дали посоченото решение на Комисията е пречка съответният национален надзорен орган да проведе разследване по жалба, в която се твърди, че определена трета страна не гарантира достатъчна степен за защита, и при необходимост да преустанови оспорваното прехвърляне на данни. Съдът отправя преюдициално запитване до Съд на ЕС.

В   заключението си  генералният адвокат Yves Bot приема, че наличието на решение на Комисията, с което се констатира, че дадена трета страна гарантира достатъчна степен за защита на прехвърляните лични данни, не може да отнеме, нито дори да намали правомощията, с които разполагат националните надзорни органи по силата на директивата за обработването на лични данни. Генералният адвокат  по делото Maximillian Schrems/Data Protection Commissioner приема, че решението на Комисията е невалидно.

Много бързо след огласяване на заключението стана известно и решението на Съда на ЕС (6 октомври 2015) по делото Schrems, което напълно потвърждава изводите на Генералния адвокат. Ефектите на решението надхвърлят отношенията Facebook – ЕС.

Съдът на ЕС не просто решава, че

1)      Директива 95/46/ЕО  и Хартата на основните права на Европейския съюз изискват  решения – като Решение 2000/520/ЕО, с което Европейската комисия констатира, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита, не е пречка надзорен орган на държава от ЕС да разгледа жалбата на лице — отнасяща се до защита на неговите права и свободи при обработването на засягащи го лични данни, които са били прехвърлени  към тази трета страна — ако то твърди, че действащите в момента право и практики в третата страна не гарантират достатъчна степен на защита.

но – тъй като невалидността на отделни разпоредби от решението  засяга валидността на цялото решение – и:

2)      Решение 2000/520 е невалидно.

Решението на ЕК  беше основа на на т.н. документация Save Harbor – юридическата рамка за трансфера на лични данни  от Европейския съюз към САЩ.

В първите коментари се сочи ролята на Съда на ЕС  за развитие на правната рамка на защитата на личните данни – особено след решението Google Spain. В интернет средата се обсъжда  предимно  отражението на решението върху трансфера на данни онлайн, облачните услуги и потоците от данни в глобалните компании “като Google, Facebook, Microsoft, Apple [и] Yahoo“, регистрирани в САЩ, които обслужват европейските граждани. Напомня се и важността на разкритията на Сноудън за намесата в личната сфера от страна на американското разузнаване.

Според решението националните регулатори могат да правят преценка във всеки отделен случай. В случая ирландският надзорен орган ще прецени адекватността – и съответно дали да спре трансфера на лични данни към Facebook. Несъмнено  ролята на националните регулатори в бъдеще е ключова.

Но има нужда от системно решение. Изказванията на представители на ЕС   са в смисъл, че рамката на трансфера на лични данни ЕС – САЩ ще се подобрява. Това се оказва трудно, ако си спомним безпрецедентните акции на ЕП по отношение на предходни решения на ЕК за трансфера на личните данни на пътниците – European Parliament v Council of the European Union (C-317/04) и European Parliament v Commission (C-318/04). И

След 6 октомври има   анализи и за връзката между практиката на Съда на ЕС от последно време и  бъдещата правна рамка, която – договорено е между държавите – няма да понижи нивото на защита спрямо нивото, установено с Директива 96/45. Но предстои да видим.

БХК: Главният прокурор е отговорен за почтеността на разследването за смъртта на убития вчера човек

Без първа награда, но с две отличия за второ място – на Гергана Атанасова и на Владислав Христов, завърши V Национален поетически конкурс „Добромир Тонев“. В надпреварата трета е отличена Мария Иванова-Фьон. Официалната церемония по обявяване на победителите се проведе в книжарница „Хермес Централ“ в Пловдив на 15 октомври, когато се отбелязва и рождението на патрона на конкурса Добромир Тонев....

You will need a metal hanger, white thread and duct tape, for eyes and mouth. Bend the hanger...

Илюзията на етнически "чистите" нации

На 30 септември 2015 завърши  на   консултацията, свързана с предстоящата ревизия на Директива 2010/13/ЕС относно аудиовизуалните медийни услуги – Медийна рамка за XXI век.

Но продължават още седем консултации, които имат значение за изпълнение на стратегията за единен цифров пазар в ЕС:

• авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване– до 16 ноември 2015
•  регулаторната рамка на електронните съобщения – до 7 декември 2015
• подобрението на качеството и скоростта на интернет – до 7 декември 2015
• ИКТ стандарти – до 4 януари 2016
• онлайн платформи, облачни технологии, отговорност на посредниците – до 30 декември 2015
• гео-блокинг – до 28 декември 2015
• данъчни режими и отстраняване на бариери с оглед единния цифров пазар – до 18 декември 2015

Дейността на ЕК е в съответствие с  инициативата за постоянна оценка за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (Regulatory Fitness and Performance, REFIT) – за което е приета и специална  програма на Комисията.

Пародиите в Twitter имат същата защита, каквато пародиите по принцип. Решението е на американски съд по делото  Levitt v. Felton.

Засегнатият е юрист, според когото  по този начин е осъществена клевета, емоционален стрес и нелоялна конкуренция.

Ответникът по делото е създал пародиен профил Todd Levitt 2.0 в Twitter. Той излага следните мотиви за създаването на профила:  ищецът е адвокат, насърчава с туити използването на алкохол и марихуана и по този начин привлича клиенти – това е негова маркетингова стратегия, която именно е предмет на ирония и хумористично представяне.

Според съда няма съмнение – първо, поради използвания език – че профилът е пародиен.  Самото име Todd Levitt 2.0  също е    индикация, че това не е оригинален и истински профил. Пародията в Twitter се защитава на общо основание   по силата на Първата поправка на Конституцията на САЩ.  Дали подсъдимият успял да създаде добра пародия е без значение  – и следователно   Тод Levitt 2.0  е защитено слово по Първата поправка.

Стефани Ленц от Пенсилвания има син на 13 месеца и качва видео на учещото се да ходи бебе в YouTube.  В половинминутен запис от 2007 г.  звучи песента Let’s Go Crazy на Принс.  Стефани е уведомена, че видеото е в нарушение на правата на Universal Music Group (UMG), но решава да заведе дело  – тъй като смята, че в случая има право на  свободно използване по смисъла на американския закон (Digital Millennium Copyright Act).

Осем години по-късно Апелативният съд в Сан Франциско (9th U.S. Circuit Court of Appeals) се произнася по известния  вече случай Dancing Baby срещу Universal Music Group Vivendi SA.

Според съда носителите на авторски права не могат да избягват задължението си да преценят добросъвестно и преди изпращане на уведомление за сваляне дали твърдяното нарушение не представлява хипотеза на свободно използване на защитени произведения (fair use).

Решението е важно и в светлината на обсъжданията, които са в ход в ЕС по повод изключенията и ограниченията на авторското право в ЕС. Юлия Реда, докладчик на Правната комисия на ЕП по ревизията на  Директива 2001/29 настояваше в доклада си – в тази част не беше подкрепена изрично в резолюцията на ЕП – преценката за нарушение да се извършва винаги при оценка на баланса с останалите права на човека, а също така да се въведе минимален стандарт  само при какви обстоятелства може да се нарушава свободата на информацията.

Решението е  Lenz v Universal Music Corp et al, 9th U.S. Circuit Court of Appeals, Nos. 13-16106, 13-16107

„Pustolovina na ostrvu ptica” („Приключения на острова на птиците“) е заглавието на сръбското издание на детско-юношеския роман „Островът“ на Александър Секулов, което от днес е на книжния пазар в Сърбия. Романът се издава от Kreativni centar, а преводът е дело на Мария-Йоана Стоядинович. Официалната премиера на книгата ще бъде на Панаира на книгата в Белград...

Ето хронологията на събитията, с препратки към съответните доказателства: 11 март 2011-та г. Япония, земетресение, цунами и взривове в поне три ядрени реактора на АЕЦ "Фукушима-Даичи". За това събитие не е нужно да поставя...

ООН: Дълбоко сме шокирани от инцидента, при който загина имигрант в България

По-добре ли живеят децата от институции в новите услуги?

В съвременния демократичен свят политическата реклама е сочена за съществена част от комуникацията между партиите/кандидатите и избирателите. Интернет е един от каналите на това общуване. Освен място за реклама на стоки и услуги Мрежата е пазар и на политически идеи. Предмет на настоящия доклад е политическата реклама. Обект – българската политическа ...

Продукти за 4 порции:
За свинско в сос:
600г свинска плешка
1ч.ч. бира
1ч.ч. прясно мляко
100г топено сирене за мазане
1ч.л. сол
1с.л. мащерка
1ч.л. червен пипер
1с.л. олио

За тиквички с ориз:
1 средна тиквичка
1 ½ ч.ч. ориз
¼ стрък праз
1 морков
1ч.л. сол
½ връзка копър
1к.ч. олио

Приготвяне:
Тиквичките с ориз са си много вкусно постно ястие. Днес обаче ще погледна на тях от друг ъгъл. Смятам да ги представя като приятна гарнитура към крехко свинско. Накисвам ориза. Останалите зеленчуци почиствам и измивам. Моркова и тиквичката режа на малки парченца с къдраво ножче. Разпределям зеленуците в тава. Добавям ориза и надребнен праз лук. Наливам две чаени чаши топла вода и кафена чашка олио. Поръсвам сол. Пека на умерена фурна, около петдесет минути. През това време си нарязвам месото на кубчета. Подреждам в гювеч. Овкусявам с подправки. Разбивам прясно мляко с бира, вода, мазнина и топено сирене. Наливам соса в керамичния съд. Пека на умрена фурна, около час и половина. Поднасям месо, гарнирано с печено ризото. Хапките поливам с бял сос, а оризената купчинка поръсвам с пресен копър.

Продължаваме пътуване на Елена с кола из Европа – започнахме го със съветите и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а такс също и през Залцбург. Днес вече сме в Мюнхен и Вюрцбург.

Приятно четене:

Мюнхен и Вюрцбург

част четвърт от

Пътуване из Европа с кола, 2015

Пристигнахме в

Мюнхен

сутринта и оставихме колата на паркинг от типa P+R (park und ride). Оттам с метрото за няколко минути стигнахме центъра. Започнахме разходката от централната гара по Байерщтрасе към

Карлплац

Фонтанът на Карлплац

След това продължихме към същинският център на града –

Мариенплац

Преминахме по една от оживените търговски улици и стигнахме до самия площад със статуята на Дева Мария в средата, старото и новото кметство с часовниковата кула.

Позлатената статуя на Дева Мария

Новото кметство с часовниковата кула

Тъй като наближаваше кръгъл час площада беше пълен с хора, които очакваха

представлението на часовника

Останахме и ние да го видим. За разлика от шоуто на други такива часовници, които съм наблюдавала (във Виена и Прага) – това беше най-продължително и най-интересно. На горният етаж се представяше рицарски турнир, а на долният етаж – танцът на бъчварите.

Представлението на часовника

След това продължихме към

Одеонплац

Насреща е Фелдхернхале (построена по заповед на крал Лудвиг I през 1841-1844 г), отляво са сградите на Резиденцията, а отдясно – църквата Театеркирхе

Оттук влязохме в градините на резиденцията, а след това и в самата резиденция.

Резиденцията е седалището на баварските херцози, конфурзи и крале. Там не успях да разбера каква е тази титла Курфюрст ( на английски аудиогайда го наричаше Elector, което още повече ме объркваше), но сега вече съм подготвена. Курфюрст е член на избирателната комисия на Свещената Римска империя, имаща функцията да избира Германски император.

Резиденцията

е огромен комплекс от сгради, дворове и градина (Хофгартен), изпълнени в най-различни стилове. Състои се от 130 изложбени зали и музеи. Строена и разширявана е в периода 1508 до 1918 г. Тук се намира най-голямата и най-красива ренесансова зала на север от Алпите – Антиквариума. Залата е построена в старата част на резиденцията от дук Албрехт V (1568 – 1571), за да съхранява колекцията му от антични фигури. В началото на 17-ти век Максимилиан I превръща Резиденцията е пищен дворец. По времето на Лудвиг I (1825 – 1848) фасадата е преработена по подобие на флорентинският Палацо Пити. Тогава е изградена и лоджията Фелдхернхале. По времето на Лудвиг II (1864-1886) част от покрива е заменен със стъклен, а отдолу е изградена зимна градина. Повече и по-пълна информация може да получите от официалният сайт на резиденцията в Мюнхен (http://www.residenz-muenchen.de/). На мен ми се преситиха очите от разкош и ме заболяха краката от обикаляне по различните зали и стаи в двореца.

Излязохме навън за да продължим разходката из мюнхенските улици и площади.

(munchen7.jpg )

Maximilianeum – от 1949 г. това е седалището на баварския парламент

Накрая на

Виктуалиенмаркт

опитахме немски вурстчета. Завършихме на площада до Sendlinger Tor, откъдето взехме метрото към паркинга.

Вюрцбург

Посетихме града в неделен ден, поради което всички магазини бяха затворени. Работеха само музеите и заведенията. Въпреки почивния ден имаше доста хора по улиците, а на някои места даже беше много оживено.

Вюрцбург доста ми прилича на Залцбург

И съвпадението не е само в името. И тук имаше замък на хълма (Фестунг Мариенберг),река и дворец с красиви градини в центъра на града.

Фестунг Мариенберг – по склоновете на хълма са насадени лозя

Всъщност реката е Майн и е плавателна. А

дворецът е Резиденцията на Вюрцбург

Строена е през първата половина на 18-ти век за седалище на принц-епископите на града, изпълнена е в стил барок и е включена в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Изглед на Резиденцията отпред

За съжаление не разполагахме с достатъчно време, за да я разгледаме отвътре, но в сайта има виртуален тур, който между другото бях разгледала още преди да отида там.

На градината обаче отделихме повече от час и половина и пак не успяхме да я обходим цялата.

Градината е огромна и много пищна

Хареса ми много повече от градините на двореца Мирабел в Залцбург.

Изглед откъм градините

Градините

Градините

Градините

Градините

След това изпихме по една студена цитронада на сянка до входа на градината (сервираха ни я в огромна халба от 500мл.) и продължихме разходката по улиците на града.

Вюрцбург е средно голям град за мащабите на Германия ( 130 хил. души) и е административен и университетски център.

Вюрцбургският университет (Julius-Maximilians)

е основан през 1402г. и е един от водещите в Германия много области на науката като биология, медицина, химия, физика и психология.

Една от главните улици

Катедралата на Вюрцбург

Други забележителности на града

са Катедралата (Würzburger Dom) и Старият мост (Alte Mainbrücke), който свързва града с хълма Фестунг Мариенберг. Мостът е украсен със статуи на светци и малко напомня на Карловият мост в Прага, даже и с тълпите от туристи по него.

Alte Mainbrücke

Хубаво е, че завършвам с препратка към Прага, защото това беше следващата ни дестинация и след разходката директно се отправихме натам, където бяха следващите ни две нощувки.

Очаквайте скоро разказа и за Прага…

Очаквайте продължението

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Другата Германия – на картата:

Другата Германия

Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване из Европа с кола, 2015
2. Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 3 част)
3. Загреб и Любляна (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 2 част)
4. Бюджет на едно пътуване с кола в Европа
5. На газ (LPG) през Европа: Съвети за пътуване с кола
6. Добре е, че мечтите ни не свършват (2): Мюнхен и Нойшванщайн
7. В търсене на върховните вурстчета. Вюрцбург, Германия.
8. Щутгарт и музея на Мерцедес (Из Европа с кола – 2 част)
9. Пътуване из Гергьовденска Европа (2) – или как след 3100 км знам какво искам от живота
10. Германия (2) – На бира в Мюнхен по път за Шварцвалд
11. Пътуване из Гергьовденска Европа – или как след 3100 км знам какво искам от живота
12. Към Европа с влака (2): Германия

Стрелба, престрелка дори с фатален край за един чужденец от общо 53-ма нелегално преминали българската граница снощи, светкавично се превърна във водеща тема на медиите у нас и дори предизвика коментари на двамата най-овластени мъже в ЕС Жан Клод Юнкер и Доналд Туск само часове след събитието.

Защо? Защо случилото се е толкова важно ( ако не броим философското обобщение за безценността на човешкия живот, който в други случаи не струва нищо)?

Най-краткото обяснение с една дума е: прецедент.

Сред стотиците хиляди чужденци , наричани напоследък с унифицираното понятие мигранти ( заменило термините емигрант и имигрант), които заливат Европа, за първи път има убит, а не просто загинал. Случва се в България. При това чужденецът е застрелян от служител на закона в униформа.

Всяко заключение преди изясняването на фактите би било прибързано, но има подробности от версията на полицията, които повдигат въпроси. Не чух журналистите да акцентират върху това в необичайно ранната днешна пресконференция по горещия случай в граничното българско градче Средец. Ето защо питам:

Как е възможно изстрел във въздуха да предизвика рикошет (при който в тила е застрелян пострадалият)? Не можеше ли полицейското началство да спести в тази формулировка „във въздуха”?

Звучи ми абсурдно, а абсурдите обикновено говорят за нередности и опити за прикриване на истината.

Въпросът ми не съдържа укор срещу конкретния граничен полицай, от чието име чуваме да говори главният секретар на МВР Георги Костов. Само се опитвам да кажа, че след този изстрел, който рикошира като тема от международно значение, най-добрата политика е истината. Или лаконичността поне.

„Случаен изстрел” ( защото кой не би трепнал в тъмната нощ пред 53-ма решени на всичко мъже) или „ изстрел при самозащита” е едно, но „рикошет” от…въздуха, е не просто друго нещо, а нещо, което е невъзможно да стане.

Или нещо греша?

Share on Facebook

Zihin (интелект): Когато интелектът е замъглен, видяното е също замъглено. Всяка нова книга на Елиф Шафак представлява интерес за мен. Харесвам много тази писателка и странната, неописуема аура, която пулсира около книгите й. „Речник на погледите“ (изд. Егмонт) излезе на българския пазар преди броени седмици, но всъщност това е третата книга на авторката. Романът е определян като...