По искане на Националната футболна лига компанията Twitter е заличил два профила на потребители на социалната мрежа за публикуване на GIF (анимирано изображение) от мачове на лигата. Както коментират експерти, малко хора биха възразили срещу цитат от 300 – странична книга, но компанията е приела, че GIF от тричасов мач е нарушение.

Обсъждането на мерките на Twitter със сигурност ще доведе до по-нататъшно изясняване на границите на свободното използване и в светлината на новото решение по делото The Authors Guild Inc., et al. v. Google. 

Някои препоръки по темата – по-специално към журналистите – са дадени например  тук.

В последните месеци се срещам с много хора и говорим за избори, за хората и мястото им в политиката, конкретно за изборите на 25-ти октомври.

И се убедих, че клишетата и митовете, набивани с десетилетия в главите на хората, са наистина само митове.

Мит: Младите не гласуват.
Да, ама не! Не е вярно! Младите, част от тях, разбира се, се вълнуват от случващото се около тях и гласуват!

Мит: На хората им е писнало от политика.
Да, ама не! На част от хората им е писнало, обезверили са се. Но има и много хора, които знаят ролята си и гласуват, колкото и труден, понякога, да е изборът им.

Мит: Всички политици са маскари.
Да, ама не! Хората не са глупави. Част от хората мислят с главите си и евтината пропаганда при тях не работи.

Всичко това ме кара да вярвам в здравия разум на хората, в желанието им за промяна, в стремежа към добро.
Изборът е в наши ръце. Твои и мои.

Изборът ни е на 25-ти октомври 2015-та. Ако питате мен – В София с номер 35, Перник с номер 11, Хасково с номер 2!
За ДЕОС!

Кълна се в каквото искате: не ми се е обаждал Путин да ми (подс)каже, че неговото момче за поръчки Медведев днес ще се отрече от Башар Асад, илюстрирайки арабската поговорка, че който сее вятър ( в пустинята на руското влияние в Близкия изток), жъне бури .

Написах часове по-рано заглавието на статията си в ivo.bg „Русия няма вечни приятели, има вечни пешки, готови да й служат”. Потвърждението дойде бързо и то е поучително също за българските слуги на Кремъл, не само за сирийските.

В интервю за руска телевизия, т.е. в официално изявление по един от монополизираните пропагандни канали на властта в Русия, премиерът Медведев днес за първи път от избухването на кризата в Сирия през март 2011 г. и от началото на съветското инвестиране в тази военна база от преди близо половин век, се отрече от своя потомствен клиент от клана Асад.

Медведев заяви, сякаш нищо особено не казва, че не оставането на Асад на власт е важно за Русия, която щяла да приеме избора на сирийския народ ( ако му се даде думата да избира).

Това се случва само дни, след като големият приятел на Русия у нас Бойко Борисов декларира отново ( от името на всички българи) обичта си към Русия. Вместо да му позволят при това да целуне ръка (както целува в София десницата на руския патриарх, др. Кирил), от Москва го шамаросаха с десницата на Путин. Сергей Лавров призова българския премиер да се срамува ( че пред американци в София е ругал американския бизнес без очакваното от Кремъл дръзновение).

Истеричните патриотари тук не намериха нищо унизително в това имперският външен министър да се отнася с министър-председателя на България като със слуга ( на Русия). В края на краищата са прави след като самият Борисов реагира меко като баницата, която раздава в държавата.

Днес, три дни по-късно, министърът на външните работи на България Даниел Митов определи изказването на Лавров като поведение „ на ръба на невъзпитанието”. Вярно, но доста закъсняло определение за традиционното евразийско нахалство, посрещнато от самия Борисов като някакво недоразумение ( трябвало Лавров да е прочел по-точно какво именно е казал , заяви примирително Борисов при една от неговите катастрофални импровизации по теми, по които не е и няма как да е подготвен със своя твърде ограничен багаж на лек пехотинец срещу наказателните акции на тежката артилерия ).

Толкова за приятелите на Русия на борсата на петрола, чиито убийствени за недоразвитата държава международни цени могат да превърнат дори и наследниците на Живков от Правец от покровители в отровители на същия Борисов, на когото повериха изключителната чест да разтрива ушите на своя вожд в годините на първоначалното награбване на капитала у нас.

Share on Facebook

На 17 октомври 2015 в 8:52 , телекомуникационниият апарат КА TURKSAT-4B ( 'ТуркСат-4Б' ) успешно се е отделил от ускорителя 'Бриз-М' на запланирана орбита и е предаден за урпавление на поръчителя.

Вчера (16/102015г.) държавният концерн Росатом публикува информация, че преди повече от ДВЕ седмици (на 3/09/2015г.) дъщерното и дружество "Русатом Сервиз" е подписало договор с АЕЦ "Козлодуй" за модернизира...

          Вече зададох тук в ivo.bg въпроса за това какво да очакваме като нов руски проект в България след като лично външният министър на Русия Сергей Лавров, ( неофициално) вторият по влияние в Кремъл , разжалва Генерала, който продължава да му се жалва като човек, чиито пагони са му поставени от Главнокомандващия Петата колона у нас Георги Първанов ( „лицето на отношенията с Русия” по Шаренкова, продукт на личните й усилия в това отношение, както тя твърди в едно откровено електронно писмо).

          Ще започна от това, че от два дни в русофилския сайт КРОСС виси препубликувана от русофилския вестник „Труд” статия, в която с необичаен за подобни инструменти на проруската пропаганада у нас тон се кастри самия Волен Сидеров. Иска се неговото остракиране, т.е. отстраняване след аморитизация му.

          Една от многобройните руски лъжи, прихваната от сирийския диктатор Башар Асад например е, че Русия не изоставяла приятелите си ( коя Русия, впрочем, защото Русия не е само Путин и неговата глутница, узурпирала властта ). Няма нужда да търсим далечни примери за обратното. През очите ни е сваленият по заповед на Москва Тодор Живков, кумир и на Генерала.

Андрей Луканов беше разстрелян като куче, като бивш домашен любимец на Кремъл след скандал около руската собственост върху газопреносната система на България. Кой е бил добрият и кой лошият в този скандал, нека кажат руските управляващи мафиоти, които не прощават някой да им създава проблеми. Но двамата основни участници в скандала Илия Павлов и Андрей Луканов ( скандалът се е разиграл на висок глас с взаимни заплахи в Москва пред руските им началници, а тази моя информация е от очевидец, който държи повече на живота си, отколкото на славата на вестоносец), бяха безмилостно и показно разстреляни. Единият пред дома му, а другият пред офиса на корпорацията му Мултигруп, създадена като руска маша за поглъщане на България „ с други средства” ( т.е. със средствата, награбени от българите под формата на приватизация, дирижирана от Петата колона на видими и невидими позиции).

Третият участник в същия скандала Жан Виденов, не по-малък русофил от Живков, Луканов и Илия Павлов, беше „само” свален от следващия диверсионен отряд превратаджии в партията, оглавена след това от „лицето на отношенията с Русия” ( по писмено свидетелство на Шаренкова, наградена този януари от премиера Медведев в Москва за заслуги към руската пропаганда).

После се създаде Генералското движение. Неговите видни представители се отбраняват от редките опити да бъдат разконспирирани като конспиратори в медиите с подигравки, какви пенсионери били и как нямали никакво влияние. Обаче имаха достатъчно лостове, за да изчоплят от Мадрид спящата си клетка Симеон и младите й метастази от Лондон, някои от които, преминали през управленската закалка на монархо-социализма, днес открито представят руския корупционен капитал у нас на самия връх на руската външна търговия с България- основен инструмент за влияние на Москва ( ако пак някой пита какво имам на ум с твърдението за кукловодите).

Същите скромни пенсионери за малко да назначат напористия си генерал Аспарухов за шеф на всички тайни служби под благовидната ушанка н съветник на премиера Сакскобургготски по въпросите на сигурността. Не успяха поради острата реакция н Запада. Но преуспяха да направят от бодигарда на Живков Генерал – първо на МВР, после на София, а след това и на останалите градове ( за селата все още отговарят повече другарите от БСП, ДПС и „ Атака”)..

Кон за кокошка? Да, но новоизпеченият Генерал не е кокошката в този сюжет.

Сега Той отрича да е троянски кон, но подскачането му напред-назад по руската шахматна дъска в продължение на десетилетие ( описал съм го в книгата „Премиер на РъБъ”), го доведе до патова ситуация. Ще го заменят ли с друга фигура? Или този път ще играят с пешките? По скоро да, засега ще има „шах с пешките”.

          Ето няколко пешки на хоризонта- някои се представят за друго, но лакмусът на русофилството ги поставя на мястото им.

          За Николай Малинов, шефът на Движение „Русофили” в БСП и бивш издател на в. Дума”, напуснал партията заради нейната недостатъчна сервилност ( според високите му критерии) към Русия, не е интересен да с споменава. Той е от явните проекти, от каквито Кремъл също има нужда.

          По-интересно е да се спомене за напусналия по същите причини БСП бивш депутат Страхил Ангелов, който се съюзи в нов политически проект с внука на споменатия по-горе Тодор Живков. Нюхът на акулите явно е доловил, че след неуспеха им с Евгения Живкова е дошло време да се откликне на кървящото сърце на народа по стария режим със „свежо месо”. В солово интервю в сутрешния блок н БНТ „малък Тошко”, без да го питат, се обозначи пред началниците с мантрата за ваната на американците за кашата в Близкия изток ( нали ни е специалист!).

          Като стана дума за БНТ, където пак са за затегнали дисциплината по отношение на събеседниците, да споделя едно скромно наблюдение. Откъде знам за затегнатите гайки ли? Ами да, лично е. Но е достатъчно показателно.

От началото на активния есенен политически сезон получавам десетки ( повтарям: десетки) покани за коментари от БТВ, Нова тв, ТВ Европа, ТВ 7. Друг е въпросът, че рядко приемам любезните покани. На този фон е интересно да отбележа, че нямам нито едно подобно предложение от БНТ за същия период- десетки срещу нито едно.

Ни най-малко не „скърбя”, но за цензурата в БНТ държа да се знае. Внукът на Живков там е любезно обгрижван ( като кандидат за някакъв си общински съветник), за да се изказва по въпросите на Близкия изток и международното положение. Кой съм аз, че да споря, нали?

Именно след моето последно участие в БНТ на 10 май тази година светна в руско-червено лакмусът и на Татяна Дончева. Вбесена от мен, тя връхлетя в студиото да говори по друга тема, но побърза да декларира, че не била чувала по-уродлива позиция за Русия от моята ( ако моята критика е „уродлива”, тази на Раковски или Захарий Стоянов ще й се види „изродска”, ако се запознае с истината за написаното от тях по въпроса). Явно е неграмотна в това отношение макар да се представя за специалист по всичко. Първото условие за русофилството у нас, както вече съм отбелязвал, е невежеството. Така че тя отговаря на това условие: не е чувала за позицията Левски, Раковки, Ботев, че и за Димитър Благоев, Георги Кирков и прочее основатели на българския социализъм, яростни критици на руското мракобесие.

Като маскирана пешка на руската шахматна игра с троянски коне у нас дефилира и Георги Кадиев. Общото между него, Дончева и Страхил Ангелов, е бунтът им срещу ракетата им носител БСП на една и съща основа: не им е достатъчно русофилска. За да изтъкне този факт Кадиев организира на 9 май митинг в лично качество под прозорците на президента Плевнелиев, претендирайки, че така компенсира пасивността на БСП срещу отказа на българския държавен глава да стане единственият държавен глава в ЕС, готов да застане до Путин на Червения площад на въпросния 9 май.

И друго общо има между тези пешки, с които Кремъл ни разгрива тук своята ( шахматна) партия: че медиите никога не им задават въпроси, свързани с очевидно общия им знаменател.

Още една пешка, социологът Иво Христов, се прави, че не е чувала и чела писмата, статиите, изказванията на възрожденските ни „русофоби” , макар да претендира да бъде доцент по социология. Думата й дава споменатият по-горе русофилски сайт, явно добре осведомен за ролята на пешката. За целта й задава следния отговор, на който пешката рапортува, вменявайки на врага продажността на русофилите ( и обобщавайки скандално за „домораслите русофоби”, т.е. опакова в това понятие и най-великите имена на българското национално освобождение):

„- Забелязвате ли, че откакто Русия се върна в световната политика, говоренето на българските русофоби заглъхна?
– Българските русофоби не са нищо друго освен платена клиентела, всеки може да се сети чия. Нашето русофобство не е автентично като полското или унгарското, очевидно става въпрос за слугинаж. Домораслите българските русофоби не могат да се ориентират в момента коя е „правилната линия”. Не са спуснати опорни точки. Те са изпаднали в драма и аз им съчувствам. Когато изпаднеш във вакуум, рискуваш да се изкажеш неправилно. Очертава се геополитически триъгълник между Русия, САЩ и Китай и силовите линии между него ще определят конфигурацията на политиката в световен мащаб в следващите 15-20 години, ако не и повече. „

Доцентът по-нататък ни подготвя за някакви смътни промени- първо в Русия, а после ( както винаги) и у нас. За целта подхвърля индулгенции за самодържието на Путин. Бил обграден от дебнещи го „колониални администратори”, недоубити явно привърженици на сътрудничеството със Запада. Но поне признава невъзможното за отричане: Русия е суровинен придатък на развития свят ( за което продължено и доразвито статукво едни ден Путин ще бъде осъден от своя народ заради прахосничеството на националното богатство и време, вместо да ги използва за наваксване на унизителното изоставане от този свят).

„- Миналата седмица беларуската писателка Светлана Алексиевич получи Нобел за литература. В свой публицистичен текст тя прави забележително сравнение между Европа и Русия. Тя пише, че Русия винаги и живяла във война, затова руснаците знаят какво да правят за държавата и за каузата, но не знаят какво да правят за себе си. Съгласен ли сте с тези думи?
– Да. Пред Русия стои драматичен въпрос. Колкото и да е странно,  въпросът за властта в Русия не е ясен. Някои си мислят, че Путин е самодържец, но това е твърдение на неосведомени. Русия все още ситуативно се насочва към едни или други алианси или прави опити за създаване на собствена икономика за базата на западните санкции. Но пред Русия стои въпросът дали тя ще продължава да бъде суровинен придатък на Запада, а нейният елит да бъде пета колона, която администрира страната. Тази своеобразна колониална администрация и сега има значително лоби в правителството, сред влиятелните бизнессреди и дори в президентските. Това е, условно казано, моделът „Газпром”. При този модел Русия е суровинен придатък на Запада, срещу което получава рента, която отново инвестира в западни банки. Тоест обслужва западното икономическо-военно-политическо ядро. Има руски елит, дълбоко заинтересован този модел да продължи и занапред, тъй като инкасира печалби.
Другият модел е Русия да е самостоятелна, самодостатъчна страна – затова тя има и ресурса, и населението, и интелектуалната визия. Между тези полюса върви напрежение и битка и Русия в най-скоро време трябва да определи накъде ще поеме.
Това означава промяна на социално-икономическия и политическия модел на Русия. Не можеш да претендираш за статут на Велика сила и да продължаваш да имаш същия социално-икономически модел. Следователно в Русия въпросът за властта стои отворен. „

Накрая доцентът изплюва добре известното на автора на интервюто камъче по известното правило, че всеки ляв проект в България задължително и на първо място русофилски ( като „Атака”, крайно лявата десница в България):

„- В България стои отворен въпросът за нов ляв проект. Има ли бъдеще пред него, тъй като вас, доц. Христов, ви спрягат за един от неговите генератори?
– Ще кажа нещо, което няма да прозвучи добре. България отдавна е минала отвъд лявото и дясното, бих казал дори – отвъд болката. Страната е изправена пред драматичен колапс. Само че типично по български този колапс става тихо, бавно. Ние потъваме в едно блато на посредственост, балбукайки доволно, и постепенно умираме. Това, което се представя като енергично гражданско движение, не е нищо друго освен издигащите се мехарчета на гниенето на един организъм. Тази история с новия ляв прект в България означава коренна смяна на съществуващия социално-икономически модел в страната. Тъй като ние сме периферия със силна геополитическа зависимост, нищо в България не може да се промени коренно без да се промени нейния геополитически статут. Аз поне в близките години не я виждам тази промяна.

- Мисля, че отговорихте на въпроса дали правите нов ляв проект. 
– Мисля, че да. „

То be continued
 

Share on Facebook

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/57574-de-profundis-na-tova-mu-vikam-az-konvergentziya-mistar-bzhezhinski.html

По света има такива смешници, че направо да ти се смръзне усмивката.

Започвам прегледа, естествено, от най-високото място, лично от императора Владимир Путин, достоен наследник на Владимир Ленин, Владимир Сталин и цялата останала пасмина руски Владимировци, някои от които вече освободили България, други – още не.

/Реплика към българските главогъзи вернопутинчета: Ще я освободят пак, де, спокойно! Не е добре чак толкова да приритвате от бързане, нека поне си отиде моето поколение, дето добре знае какво наистина значи руското освобождение да ти дойде на крака в къщи, затова не иска повече да чуе за него./

Така или иначе – онзи ден императорът Путин каза, че с намесата си в Сирия Русия не иска да гради империя.

Изключително правдиво изказване, граждани, един от редките случаи, когато изобщо не мога да хвана Путин в лъжа. И наистина, помислете логично, за какво и е на Русия да създава империя, след като вече си има една. Втора беля ли да си вземе на главата? Колко фронта още трябва да отвори тази и без това бедна и гладна страна, колко още хранени хора трябва да издържа, колко ресурс още трябва да похарчи за воденето на двойно по-силна хибридна война, освен многото реални войни, в които така или иначе се е набутала?

Прав е императорът – изобщо не и трябва на Русия втора империя.
Освен това – кой ще стане неин император? Нашият човек Путин, който е единственият подходящ кандидат – защото подобна отговорност, съгласете се, не може да се повери на шут като премиера Медведев – засега се дърпа и, макар да си играе ролята, не иска да бъде коронован официално дори за първата империя. Нищо, че някакъв умен смешник на име Иванушка, представен като „актьор, режисьор, сценарист и свещеник”, вече успя да внесе такова предложение в руската държавна Дума.

Аргументът на Иванушка е перфектен: „Господ ми разкри – дошло е време”.

Трудно е да се каже дали това е дошло от душата му на актьор или от тази на свещеник, но то ще свърши работа. Както знаем, в сегашната Дума обикновените руснаци успяха да си изберат твърде необикновени депутати, които и от половин дума разбират. Затова съм сигурен, че скоро Путин ще бъде коронясан, а после ще му остане за покоряване само още един връх – светостта. Кога той ще бъде обявен за светец, дали посмъртно или още приживе, вече е трудно да се гадае. Поне за мен е трудно.

Може обаче и обратно да се случи, де – първо светец, после император. Щом говорим за Русия, никога не знаем там в какъв хаос ще се изроди естественият ред.

Въпросът обаче ме интересува не за друго, а за да съм наясно дали на нас, българите, първо ще ни се наложи да целуваме пръстена на императорската десница на Путин като наш освободител от черното иго на Европа и НАТО, а чак после иконата със светлия му лик, или обратно.  

Но засега по тази тема въпросите са повече от отговорите, така че да се върнем на Сирия, където отговорите са повече от въпросите. „Русия си е самодостатъчна” – за пореден път изтъкна Путин, в хибриден опит да отрече наличието на какъвто и да било пряк руски интерес за намесата там, освен едното християнско човеколюбие.

Трябва да призная, че за тази самодостатъчност некоронованият руски император също е прав, граждани.

Е, не изцяло, де. Скоро Кремъл няма да има например достатъчно храна за гладуващите руснаци и ще трябва ние, гадните и глупави западняци, пак да пращаме хуманитарни помощи. Но пък за сметка на това вече наистина стана ясно, че Русия не е в Сирия, за да пипа чуждото. Както обяви самото руско министерство на отбраната, става дума за намеса на Кремъл не другаде, а в „руската арабска република”. Тази република е неизвестна за останалия свят, явно някой смел Владимир Индиана Путин я е открил, обаче това досега се пазеше в тайна.

Покрай тази изненадваща арабска република, руски медии цитираха и високопоставен източник от Кремъл да казва: „Сирия е родина на православието и следователно – на руската цивилизация”.

Това до голяма степен обяснява нещата. Даже напълно ги обяснява. А вие, наивници, си мислите, че подобни идиотщини може да брътви само Владимир Жириновски. Не, на много по-високо ниво са нещата.

В България същите тези неща пък са на много по-ниско ниво, но това не значи, че не са чак толкова смешни, колкото и зловещи.

След руската намеса в Сирия, патриотът Волен Владимирович Сидеров например предложи страната ни да се включи в коалицията срещу „Ислямска държава”, само че онази, оформена около Русия. С други думи – този път най-после да се наредим сред победителите. Още повече, там вече се записаха най-уважаемите правителства на Иран, Ирак и самият режим на сирийския диктатор Асад. Така че ние не само ще победим терористите, но и неимоверно ще ни се издигне международният авторитет заради участието ни в подобна прогресивна компания.

Ето колко изобретателни са тъй наречените „русофилски среди” в България, граждани – безкрайно.

Добре, де, те не са толкова среди, колкото задници. Освен това не са и русофилски, а направо руски. Но, така или иначе, доскоро титаните на мисълта изсред тях измисляха аргумент след аргумента защо България – а и изобщо Европа – не бива дори мислено да подкрепя коалицията на САЩ в Сирия, макар че това е единственият начин за справяне с редица заплахи. Същите тези техни аргументи обаче явно изобщо не са валидни, щом става дума България да тръгне да воюва за руски интереси.

Не че не си го знаем това, но за пореден път съм потресен от дълбочината и наглостта на въпросните русофилистици.
Опасното обаче не е толкова в самите тях, а в онези все още немалко хора, които им вярват и ги подкрепят, включително на избори, като по този начин ги легитимират.

Говоря за онези „хиляди, маса, народ”, които сега, след поредния предизборен скандал на товарищ Волен Владимирович, ще се налепят допълнително около него и безумната му партийка като мухи на лайно. И няма значение дали скандалът е политически или се развива около някакъв си клекшоп, мухите ще му се налепят, съвсем по български привлечени чисто и просто от наглостта му и чувството за безнаказаност, които демонстрира.

Говоря също за онези бедни нещастници, изведени онзи ден от руските задници да протестират срещу споразумението за свободна търговия между Европа и САЩ, без изобщо да знаят, че така всъщност подкрепят руския интерес от разпадане на евро-атлантическото единство, което е ключово за оцеляване на демократичния свят. Поне аз не видях обаче и някой смел журналист да вземе да попита въпросните нещастници знаят ли изобщо за какво става дума.

Говоря и за БНТ, която, вместо да пита когото трябва каквото трябва, плаща с моите пари на някакъв си Пъпеш, за да кани той събеседници от сорта на българо-съветско-руския журналистически троглодит Тома Владимирович Томов, който от първа ръка да обяснява на простия народ, как Обама не понася да бъде критикуван, че е неуспешен президент или как си е заслужил Нобеловата награда за мир, защото не е ударил Асад навреме. И също манипулативно да внушава, че Путин и неговите малки зелени путинчета наистина са в Сирия по покана на законното правителство на Асад, а не само за да са дълбоко в играта в Близкия Изток, независимо дали Асад ще остане или няма да остане на власт.

Говоря, разбира се, и за онези болни мозъци в Пловдив, които утре, на изборите, ще хукнат в 6 сутринта да подкрепят кандидатурата на тукашния руски консул, гаулайтер на БСП и обикновен политически шарлатанин Георги Владимирович Гергов, чиито слоган за кампанията съвършено нагло призовава – „Доверете ми се!”

И тия наистина ще му се доверят. Е, те това ако не е смешно и зловещо едновременно, не знам кое тогава може да бъде.

Казвам ви, граждани, най-голямата пропаст в България не е между богати и бедни. Не е между морални и неморални, между добре и лоши, между наши и ваши. Не е между червени комунисти и сини демократи дори. Голямата българска пропаст е между крехкия човешки стремеж към нормален разум и масовата простотия, сравнима с онази на най-тъпия добитък. Тя е като гъста каша – колкото и да се напъваш, не можеш да се отлепиш.
Лошото е друго – знае се, че ние в нито едно отношение не застигаме нормалния свят, колкото и бързо да тичаме подир него. Но, ако съдим по редица признаци, нормалният свят май прекалено бързо започва да застига нас точно по отношение на качеството и количеството простотия на единица население. В някакъв момент ще се смесим.

На това му викам аз конвергенция, мистър Бжежински.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Николай Иванов ме респектира с позитивното си и спокойно отношение към света, с желанието си да види Батановци, своя роден град – в по-добро състояние и не само да го види, а активно да работи промяната да се случи и там. Радвам се, че сме заедно с Ники в този път и той е нашият ДЕОС кандидат в Батановци! Поканете, ако познавате някой от там, да го подкрепи!

Изисква ли се смелост да се кандидатраш за кмет на Батановци?
И да и не, зависи от гледната точка, защото с част от кандидат-кметовете не може да се води диалог, поради техни пропуски в познанията дори на законите и “морето е до колене”.

Какво липсва на Батановци?
Много неща на битово ниво, а и малко на интелектуално, но и двете са достижими и преодолими.

А на България?
Гордост и самочувствие, че живота им в следващите 4 години не струва 50лв. и мълчанието и примиреността водят до убийство на българина.

На какво разчиташ на 25-ти октомври?
На здрав разум, но не съм сигурен, че ще го има.

Какво пожелаваш на хората?
Здраве и ако могат да се замислят, какво точно целят и какво ще постигнат с вота, който дават. Да се опитат да визуализират поне няколко от очакваните от тях неща, като ги свържат с човека ,за който са гласували и неговите възможности.

Тежка е съдбата на маркетинг блогъра. Канят те основно на дълги умни семинари, от които си тръгваш с допълнителни знания, контакти и понякога леко главоболие – но рядко пристигат покани за мистериозни кулинарни приключения. Затова и за миг не се поколебах, щом в офиса се появи поканата да разкрия “Тайната на петата стихия”, въпреки че ме завари в деня на самото събитие само с няколко часа буфер. Предположих, че става дума за една от онези вечери, за които съм слушала много.

Колата ни остави пред Ню Бояна и се запътихме (леко колебливо по отношение на посоката) към зала 12. Вътре ни очакваше обстановка с 360-градусова проекция, представяща всяка от познатите четири стихии – земя, вода, въздух и огън – в синхрон с красиво поднесени и перфектно оркестрирани комбинации от храни и напитки.

Да се потопиш в тематична атмосфера, да опиташ нещо непознато под звуците на класическа музика и да се оставиш в ръцете на цял рояк сервитьори си е страхотно удоволствие. Магията се усилва от красиво подредена маса, безупречно изгладена покривка, пълен набор прибори и чаши. Ред и изящество. Признавам си, че това е един изтънчен вид удоволствие, който ми се случва рядко и затова ценя високо. А вечерята е осеяна и с някоя изненада, свързана с тематичната стихия – любим ми остава краткият момент на вечеря в облаците:

Храната и особено акомпаниращите вина бяха чудесни. Съзнавам колко е трудно да се подготви нещо, което да е достатъчно интересно, но и достатъчно съобразено с небцето на толкова много гости. Аз лично бих предпочела по-авантюристични подправки и комбинации, но българите като че ли не си падаме много-много по фюжън и ястията бяха съобразени с това. Патешкото магре беше значително невероятно, но по отношение на пилешкото филе с гъши дроб имах леки забележки. Вината са друга бира (ха.ха.ха.) – мисля, че всяко едно от тях ми допадна. Очаквам възможност да се сдобия с някоя и друга бутилка, особено от гръцкото червено вино Oenodea Cabernet Sauvignon, Agiorgitiko, Syrah, което така приятно ни изненада с произхода си.

Петата стихия, която откривахме всички гости в залата, беше любовта (добре че тематично отидох с половинката!) За да ни разкрие тайната, на сцената се появи мениджърският екип на Lidl, нашите домакини и “хранители”, заедно с шеф Манчев и шеф Шишков. Както става вече традиционно, веригата организира годишна тайна вечеря, за да демонстрира на практика колко качествено и богато разнообразие от продукти предлага. Всички напитки и продукти на масата, от ордьоврите до десерта, идват от рафтовете на Lidl. Ето такова практическо доказателство може да преобърне представата ти за една хранителна верига на 180 градуса!

Освен всичко друго, оказа се брилянтна идея да седнем на маса с непознати – още преди започване на събитието вече бяхме намерили общ език с Детелина (която пък най-накрая издирих тези дни покрай поста за вечерята на Ана) и така до десерта. Страхотно е да попаднеш на хора, с които има какво да си кажеш! Страхотно е и да се засечеш на тръгване с “колежки”, с които не сте се виждали скоро

В заключение: Едно е гурмето и Lidl е неговият пророк! Това беше не само едно чудесно лично изживяване, но и професионален урок по организиране на специални събития, организация и отношение към детайла. Може да се уверите сами с още снимков материал.

Постът Тайната вечеря е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Тежка е съдбата на маркетинг блогъра. Канят те основно на дълги умни семинари, от които си тръгваш с допълнителни знания, контакти и понякога леко главоболие – но рядко пристигат покани за мистериозни кулинарни приключения. Затова и за миг не се поколебах, щом в офиса се появи поканата да разкрия “Тайната на петата стихия”, въпреки че ме завари в деня на самото събитие само с няколко часа буфер. Предположих, че става дума за една от онези вечери, за които съм слушала много.

Колата ни остави пред Ню Бояна и се запътихме (леко колебливо по отношение на посоката) към зала 12. Вътре ни очакваше обстановка с 360-градусова проекция, представяща всяка от познатите четири стихии – земя, вода, въздух и огън – в синхрон с красиво поднесени и перфектно оркестрирани комбинации от храни и напитки.

Да се потопиш в тематична атмосфера, да опиташ нещо непознато под звуците на класическа музика и да се оставиш в ръцете на цял рояк сервитьори си е страхотно удоволствие. Магията се усилва от красиво подредена маса, безупречно изгладена покривка, пълен набор прибори и чаши. Ред и изящество. Признавам си, че това е един изтънчен вид удоволствие, който ми се случва рядко и затова ценя високо. А вечерята е осеяна и с някоя изненада, свързана с тематичната стихия – любим ми остава краткият момент на вечеря в облаците:

Храната и особено акомпаниращите вина бяха чудесни. Съзнавам колко е трудно да се подготви нещо, което да е достатъчно интересно, но и достатъчно съобразено с небцето на толкова много гости. Аз лично бих предпочела по-авантюристични подправки и комбинации, но българите като че ли не си падаме много-много по фюжън и ястията бяха съобразени с това. Патешкото магре беше значително невероятно, но по отношение на пилешкото филе с гъши дроб имах леки забележки. Вината са друга бира (ха.ха.ха.) – мисля, че всяко едно от тях ми допадна. Очаквам възможност да се сдобия с някоя и друга бутилка, особено от гръцкото червено вино Oenodea Cabernet Sauvignon, Agiorgitiko, Syrah, което така приятно ни изненада с произхода си.

Петата стихия, която откривахме всички гости в залата, беше любовта (добре че тематично отидох с половинката!) За да ни разкрие тайната, на сцената се появи мениджърският екип на Lidl, нашите домакини и “хранители”, заедно с шеф Манчев и шеф Шишков. Както става вече традиционно, веригата организира годишна тайна вечеря, за да демонстрира на практика колко качествено и богато разнообразие от продукти предлага. Всички напитки и продукти на масата, от ордьоврите до десерта, идват от рафтовете на Lidl. Ето такова практическо доказателство може да преобърне представата ти за една хранителна верига на 180 градуса!

Освен всичко друго, оказа се брилянтна идея да седнем на маса с непознати – още преди започване на събитието вече бяхме намерили общ език с Детелина (която пък най-накрая издирих тези дни покрай поста за вечерята на Ана) и така до десерта. Страхотно е да попаднеш на хора, с които има какво да си кажеш! Страхотно е и да се засечеш на тръгване с “колежки”, с които не сте се виждали скоро

В заключение: Едно е гурмето и Lidl е неговият пророк! Това беше не само едно чудесно лично изживяване, но и професионален урок по организиране на специални събития, организация и отношение към детайла. Може да се уверите сами с още снимков материал.

Постът Тайната вечеря е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Алтернативните начини четенето да намери място в градските пространства не са малко и през последните години се увеличават значително, което няма как да не ни радва. След читАлнЯта в нашата София, безплатните автобуси за четящи в Румъния и книжното метро в Чикаго, се появяват и… автоматите за кратки разкази в Гренобъл. Вдъхновяваща идея за своеобразна...

Някой си зограф (живописец), неизкусен до край в живописното художество, списал една икона, и я донесъл при прочутия зограф Апилий, за да я покаже, и като я показал, рекъл му: как много скоро я написах: Апилий му отвърнал: и без да ми го речеш: виждам весма добре, как си я написал много скоро, но се удивлявам, как не си изписал много такива.

"Славеноболгарское дѣтоводство за малкитѣ дѣца", 1835, състав. и прев. Неофит Хилендарски-Бозвели, Емануил Васкидович

„Да си специален, е най-добрият начин, по който да бъдеш различен.“ Някога и аз имах най-страхотната баба на света. Тя ми правеше изумително вкусни палачинки и ме научи да чета, когато бях на 5 години. Днес обаче ще ви говоря за една друга баба, която е главна героиня в новият роман на Фредрик Бакман – „Баба...