predlagat po 100lv na chovek zada glasyva za DPS

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Дни преди местните избори на 25 октомври, кампанията е вяла, а резултатите – предизвестени. Очаква се активност от около 58 на сто и ГЕРБ отново да има най-много кметове и общински съветници. Референдумът за електронното гласуване, който ще се проведе паралелно, не предизвиква вълна от засилена гражданска активност. Темата за предстоящите избори коментираме тази и следващата седмица с Пламен Асенов.

– Пламен, нормална ли е за България очакваната активност от около 58 на сто?

– За местни избори тя е по-скоро ниска, Фили. По принцип местният вот навсякъде по света предизвиква повече електорално движение, защото е свързан непосредствено с проблемите на хората, а чрез него те усещат и своята власт да променят нещата. В българския случай допълнителен фактор за повишаване на този интерес би трябвало да е обстоятелството, че при местния вот има много по-силен мажоритарен елемент. Той прави кандидатите по-познати, самият избор – по-личен, а това намалява възможността некачествени хора да се изстрелят във властта с партийна ракета. Така поне твърдят активните групи тук, които през последните години искат засилване на мажоритарния елемент в изборите изобщо и сочат това като панацея срещу политическата корупция, в частност – купуването на гласове. Но това казва политическата теория. А политическата практика в България показва, че нещата изобщо не стоят така. Социолозите отчитат, че и сега, в тази предизборна кампания, най-разпознаваеми си остават не мажоритарните кандидати, а партийните, припознавани от 46 на сто от избирателите. Кандидатите, определяни като „местни влиятелни личности”, привличат вниманието на три пъти по-малко избиратели – 15 на сто, а други 11 процента пък разпознават най-вече известни бизнесмени. С други думи, партиите, всички те заразени с характерния за България етатизъм, продължават да диктуват резултата и от местните избори.

– А това поддържа силната централизация на България, която пречи страната да разгърне истинския си потенциал и в политическо, и в икономическо отношение…..

– Така е, Фили, тук децентрализацията отдавна е само приказка за наивници, която винаги присъства в политическите програми на водещите партии, но никога не се реализира. Развита в програмите, тя служи за заблуда на две целеви групи – замазва очите както на онзи малък местен елит, който все още говори за необходимостта от истинска децентрализация, така и на Брюксел, който все по-вяло изисква от нас усилия в тази посока, защото постоянно вижда, че имаме намерение да ги положим.

– Пламен, спомена, че мажоритарният елемент се смята за важен инструмент в борбата срещу купуването на гласове, проблем, който отдавна съществува в България и с който справянето е много трудно. Как стоят нещата в тази посока при сегашните избори?

– Както деликатно се изразяват по този повод социолозите, Фили – „акцентът на кампанията се измества от информиране към пряко въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят”.

– Деликатността понякога наистина е качество, но едва ли точно в този случай. Какво значат тези думи на практика?

– Изводът е базиран на резултата от проучване на агенция „Алфа рисърч”, Фили, извършено в периода 5-10 октомври. Според него цели 39 на сто от българите не са запознати с нито една проява на нито един кандидат за предстоящите местни избори. А трябва да имаме предвид, че тези кандидати все пак са близо 42 хиляди на брой. Просто хората, по една или друга причина, не се интересуват от тях, от техните идеи, програми и прочие. Оттук съвсем разбираемо звучи и още по-обобщения извод – че партиите съзнателно запушват, затискат, задържат, възможностите за проява на по-широка гражданската активност по време на тези местни избори, с цел да не се стигне до неочаквани резултати. Така, вместо да се мъчат да убеждават многобройните твърдоглави българи или онези, които се опитват да мислят самостоятелно, в своите добри намерения и способности да ги реализират, на партиите им остава да работят само в две направления. Едното е със своите твърди ядра. Това е много лесно, защото твърдите привърженици само трябва да бъдат закарани до урните и да не сгрешат квадратчето, което да задраскат. Второто направление на партийните усилия е свързано с въпроса как да се напазаруват възможно най-много маргинални гласове и това да се разчуе възможно най-малко. Парадоксът, заложен тук, е че основните борци срещу политическата корупция и купуването на гласове са самите политически партии, които всъщност имат реалния интерес от политическата корупция и купуването на гласове.

– Пламен, партиите дават, но хората взимат. Политическата корупция също има две страни и не може да се каже, че само едната е от тях е виновна, а другата – невинна.

– Права си, Фили, но, малко или много, вината може да се степенува. Имам предвид, че в случая партиите, а и част от мажоритарните кандидати, са активната страна. Те не просто дават, те са завидно изобретателни по отношение на това как да дадат и как да получат после своето, без да бъдат заловени, директно казано. В този процес избирателите, част от тях, разбира се, но немалка част, са все пак само пасивната страна. Какво отчитат социолозите? Според цитираното проучване на „Алфа рисърч”, 20 на сто от анкетираните казват, че за тях е нормална практика срещу вота си да получат някаква „помощ в натура, намаление в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия”. Сред хората с по-ниско образование и доходи, както и сред жителите на по-малки населени места, този процент на готовност за получаване на политически подкуп, нараства до 25 на сто, а сред представителите на етническите малцинства достига дори 50 процента. Ако някой се пита, Фили, дали най-големите партии, в случая например ГЕРБ, са най-активни в тази посока и реално успяват да напазаруват най-много гласове, трябва да кажа, че зависимостта не е пряка. Не трябва да се забравя, че говорим за местни избори и картината е много пъстра. В различните райони на страната хората, целевите групи на политическия подкуп, традициите, динамиката на подобен тип връзки и зависимости, са различни. Никой не може да владее всичките. Освен това – най-голямото животно в джунглата не полага непременно най-големите усилия, за да хване плячката си, напротив. Та и в конкретния случай управляващата партия ГЕРБ всъщност няма особена нужда да прибягва до такива механизми за набиране на допълнително влияние, при нея хората идват на крака. Обратно, най-големи усилия за купуване на гласове обикновено хвърлят по-малките партии и кандидати, обикновено популисти без ясна физиономия. В случая със сегашните местни избори се очаква обаче лидери по политическа корупция да се окажат БСП и партия Атака, две формации, които напоследък стремглаво вървят надолу, а неистово искат да спрат процеса, за да не изчезнат съвсем.

/Фили/ Поведението на основните партии, очакваните резултати от вота, както и темата за референдума за електронното гласуване, ще обсъдим през следващата седмица във втората част от нашия разговор с политическия коментатор Пламен Асенов.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Инсталацията беше открита миналата сряда (14/10/2015г.), на площадката на завод "Атоммаш" (съкращение от "Атомно машиностроене"), в град Волгодонск, Ростовска област, Русия. За това съобщават много руски медии, но аз ...

The post Момичета с пушки от Пьотр Дубовик appeared first on ExtremeCentrePoint.

The post Момичета с пушки от Пьотр Дубовик appeared first on ExtremeCentrePoint.

Има безпогрешен ориентир за това „къде е истината” в неистовия поток от руска и проруска пропаганда, чрез която Путин и адептите му се опитват да внушат някакви предимства на „руския свят” пред Запада: миграционният поток и неговата посока.

Не казвам нищо ново по принцип, но имаме новина за темповете и тенденцията милиони хора от периферията на бившата съветска империя в Европа да търсят по-добър живот именно в развитите западни страни, а не в Русия, по една проста причина- самите руснаци не желаят да живеят в Русия и ако могат, биха се преселили в западна посока. Цели 18 на сто от тях биха го направили веднага, а стотици хиляди се молят за визи в посолствата на проспериращи държави, като Швейцария или САЩ. Как „руският свят” може да е привлекателен за бившите „братя” от лагера на СССР, след като не е такъв за руснаците?!

Ето какво съобщава по този въпрос агенция Блумбърг (която не отчита и България като западна дестинация за стотици хиляди руснаци, придобили тук имоти с тенденция за заселване – да, България е магнит за бягащите от „руския свят”, а не обратното) .

Рекорден брой руснаци са кандидатствали за постоянно пребиваване в Съединените щати през 2015 г. За 4 хиляди Залени карти се борят над 265 хиляди руски граждани. Още 75 хиляди други руснаци са получили разрешение за пребиваване в Европа.

Броят на руснаците, които искат да емигрират в Съединените щати, постигна исторически рекорд, обяви агенция Блумбърг, цитирайки данни от Държавния департамент, който през тази година прие 265 086 молби за Зелена карта от руснаци, даваща им право на постоянно пребиваване в САЩ, независимо от факта, че за Русия е предоставена квота от 4000 броя.

Според статистиката на Държавния департамент, през 2014г., 245,638 руснаци са получили работнически и студентски визи, даващи им право на временен престой в САЩ, което е два пъти повече, отколкото преди десет години. В допълнение, през миналата година, разрешение за постоянно пребиваване в САЩ по семейни и други причини е дадено за 3622 руснаци, като 56 души са получили визи в замяна на инвестиция по-голяма от 500 хиляди долара.

Според Блумбърг, през миналата година, разрешение за пребиваване в ЕС и Швейцария е било дадено на около 75 300 руснаци, което е с 25% повече в сравнение с 2010г. Най-често руските граждани предпочитат да останат във Великобритания, Германия и Испания, посочва агенцията. В допълнение, с 30% за последните пет години е нараснал броят на молбите за израелско гражданство.

Адвокат Марина Фуксман, емигрирала в Съединените щати още по време на Съветския съюз, заяви пред Блумбърг, че богатите руснаци все повече гледат на САЩ, като на сигурно място, където могат да “настанят парите си, а вероятно и семействата си”. По-малко заможните руснаци, казва тя, просто искат да спечелят повече пари, кандидатствайки за визи за професионалисти.

“Политиката на Кремъл поставя образованата класа пред избор: или да се влеят в редиците на борците със Запада, или да емигрират”, – казва пред Блумбърг политическия анализатор Александър Морозов, наскоро емигрирал в Германия. Агенцията отбелязва, че при международната изолация, икономическия упадък и по-строгото регулиране в различни области, се е ускорило изтичането на мозъци от Русия. Напускат предимно учени и специалисти в областта на високите технологии, банковото дело и правото, а техническият парк “Сколково”, по думите на бившия му директор по развитието Максим Киселев, се е превърнал в “инкубатор за емигранти”.

Скорошно проучване на център Левада показа, че в чужбина са готови да заминат 18% от руснаците, което е с 4% повече, отколкото през 2014г. При това рекорден брой от анкетираните изразяват негативно отношение към САЩ и западните ценности: 71% оценяват негативно ролята на САЩ в света и 45% не одобряват западния начин на живот, в сравнение с 30% през 2008г. Преди шест години западните ценности одобряват 46%, а една трета от анкетираните са против тях.

В интерес на обективността към информацията на Блумбърг трябва да се добави, че няма опасност на този етап Русия да се обезлюди благодарение на притока на милиони бегълци от бившия “социалистически рай”, създаден от болшевишка Русия с огън и меч в Азия и в Кавказ. Републиките се превърнаха в нещо като постсъветски монархии, управлявани от феодали със закалка от ЦК на КПСС. Метрополията изсмука от тези колонии каквото можа по съветско време и след като ги изстиска те осъмнаха с недоразвити и примитивни икономики. Това подгони към няколко големи руски градове милиони жертви в търсене на препитание.

Share on Facebook

Преди близо шест години на базата на   обществена консултация при въвеждане на Директивата за аудиовизуални медийни услуги британското законодателство предвиди конвергентният регулатор в областта на електронните съобщения OFCOM да осъществява корегулиране върху редакционното съдържание в  нелинейните аудиовизуални медийни услуги – в частност видео по заявка – заедно със специално създаден орган (Authority for Television On Demand, ATVOD).  По закон регулаторът може да делегира функции на независими саморегулаторни органи (ето първоначалният акт на възлагане). Заедно с това законът предвижда на всеки две години да се прави оценка на ефективността на съответната дейност. Такива доклади са публикувани през 2012 и 2014.

ATVOD издаде правила за доставчиците на видео по заявка (версия 2015 г.)

Според съобщение на сайта на регулатора от 1 януари 2016 OFCOM поема самостоятелно регулирането в тази област.

Това е интересно развитие предвид устойчивите традиции на саморегулиране в Обединеното кралство. Мотивите:  в светлината на нарастващата конвергенция на линейните услуги и услугите по заявка, новите документи на ЕС за  единния цифров пазар, както и необходимостта от цялостно решение за бъдещето на регулирането на съдържанието, възлагането на този аспект от работата на OFCOM на отделна организация вече не е най-ефективният начин за прилагане на закона.

Имам удоволствието да ви представя още едно бижу от колекцията на издателство „Рибка“ – „Малка сладка“ с автор Кристина Тужарова. Книгата е красиво илюстрован, безценен наръчник за млади кулинари, или както пише на корицата – „твоята първа готварска книга“. Тя предлага 39 вкусни рецепти за приготвяне от деца. Рецептите са разделени в шест категории: мъфини, курабийки, сладоледи...