В гр.плевен и партия номер 31 общински съветмик номер 23 копуват гласове а мен специално ме излъгаха като ми взеха данните и ми обещаха 20лв чрез лицето виолета маринова която ще е застъпник на ВМРО

Здравейте. Прибирам се в моя роден край и разбирам , че в избирателния списък има към 40 човека дето до сега не съм ги виждал , даже не съм им чувал имената , а най интересното е , че са регистрирани на адреси дето тези хора не могат да живеят. На това ли викаме демокрация , някой друг човек да решава бъдещето на моето село , който човек сигурно за първи път чува името на моето село , и никога не е стъпвал там. Селото е с. Черна общ. Хитрино обл. Шумен

Литературен клуб „Перото” ще връчи първите си годишни награди на 6 ноември на церемония в най-новото книжно пространство на София. Началният час на събитието е в 19:00 ч. Това съобщават организаторите на своята фейсбук страница. С награда „Перото“ ще бъдат отличени постижения в българската литература в периода от 1 юли на 2014 г. до 1 юли 2015...

Абонирах се за канала на Зоуи Съг преди около две-три години, защото ме впечатли сладкият момичешки стил на видеата й, който мога да опиша горе-долу така: в едно 10-минутно видео, под направленията, които ти дава със силния си британски акцент, Зоела може да те отведе във време и пространство, където нямаш проблеми и задължения, а всичко...

Нека никой не си въобразява, че изпитвам удоволствие да се занимавам и показвам "геройствата" на енерГЕПИйния "експерт" Стефан Гамизов. Единствета причина да се насилвам е факта, че политико-енерГЕПИйната мафия м...

Резултатите от новото проучване на изследователския център „Пю“ сочат, че младежите в САЩ на възраст между 18 и 29 години са били по-склонни да се зачетат в книга през годината в сравнение с по-възрастните американци, съобщава сайтът „Детски книги“, като цитира Publishers Weekly. Според проучването, провеждано веднъж годишно от 2011 година насам, 72% от възрастните...

An easy-to-make idea for Halloween from Stela Ladybirds in my garden. Small friendly ghosts made from gauze. Use 10cmx10cm...

Нямам никакви претенции да съм адвокат на Варна и варненци, но и никакви съмнения нямам също така, че днес Борисов направи решителна крачка към морето край града с политически камък на шията, на който сам написа: „Варна е село без магистрала „Хемус”.

Тази своя стара теза Борисов повтори днес от екрана на Нова телевизия само часове преди края на предизборната капания и нямам съмнение, че е ядосал доста избиратели(те) в града.

Отгоре на всичко премиерът също толкова „дипломатично” наля огън в местния патриотизъм с допълнителната реплика, че без северната магистрала морската ни столица скоро ще изостане зад Бургас и южното Черноморие „ на светлинни години”.

Това е толкова тактично, колкото да отидеш на мач на ЦСКА и да викаш „само Левски”, след което да очакваш целувки и прегръдки.

Не съм запознат с раздаването на порциите по райони и градове, но не е за вярване, че Борисов прави безплатно подобно изказване ( за втори път) в полза на конкуренцията- която и да е тя.

Или го надценявам защото той просто така си плямпа?

В неделя, на 25 октомври , когато съм поканен да участвам като коментатор в едно от предизборното студио след края на първия тур на изборите, си запазвам правото да продължа тези разсъждения.

Ако бъркам в предположенията си за ядосаните граждани на града съм готов да се съглася ( дори с Борисов), че варненци наистина са загубили гражданския си инстинкт ( за да не употребявам и аз обидни квалификации за овце и прочее селско – стопански метафори). Не че това би било голямо изключение спрямо примирена маса хора в България, но все пак храня надежда да видя, дали този път бунтът на Варна ще бъде по-спонтанен от онзи, който в най-голяма степен подпали недоволството срещу властта на Борисов през пролетта на 2013 г.

И все пак, за да остана верен на принципа си да не се включвам в хора на нищоговоренето като коментатор чрез стандартния за всякакъв „анализ” финал в стил „бъдещето ще покаже”, ще се обзаложа, че бъдещето ще покаже, че Борисов не е плямпал случайно.

Знаете ли защо съм толкова убеден? Много просто. Защото този път водещите му зададоха най-важния въпрос, който в 99 на сто от случаите му спестяват в интервютата. Поискаха от него в последните секунди на интервюто да каже дали е повече на страната на Запада или на Русия. Вместо да даде проатлантическия отговор, че България вече е избрала да бъде западен съюзник, той само промълви неутралното, че сме член на ЕС. Точно като своя приятел Георги Първанов, когато издекламира в присъствието на американския президент Джорд Буш пред камерите и микрофоните, че си бил еднакво близък с „Джордж и с Владимир”.

Уж се опитва да се обозначи като независим от Кремъл, но не посмя да използва случая, когато би могъл да заяви тази независимост ясно и без увъртания.

С други думи, Борисов много, много внимава какво говори по важния въпрос за избора му между Запада и Русия и не прави грешки на езика, поради което няма как да го заподозра в „невнимание” и за „някаква си” Варна- казал е за нея точно толкова, колкото е решил да каже.

Share on Facebook

В с.Писарово обл. Плевен на ул.Петко Д. Петков са регистрирани 14 семейства.Разбрахме преди 5-6 дни

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В неделя в България ще има местни избори, на които се очаква партия ГЕРБ да вземе най-много места на кметове и общински съветници. Заедно с това ще се проведе и референдум за въвеждане на електронното гласуване, който обаче не предизвиква вълна от силна гражданска активност. Темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, миналата седмица казахме, че предизборната кампания е вяла, а резултатите – предизвестени. Има ли промяна през последните дни?

– Не бих казал, Фили. Самият премиер Бойко Борисов онзи ден каза, че кампанията е скучна, защото той не участва в нея. И донякъде наистина е така. Е, тук-там се появиха малко по-остри политически сюжети. Например в родния ми Пловдив, където победата на ГЕРБ е предизвестена, основният конкурент за кметското място, кандидатът на БСП Георги Гергов, заложи на черния ПР, като пусна клип в традицията на гьобелсовата пропаганда. Дори с това обаче едва ли ще спечели любовта на избирателите в Пловдив, град, където БСП е на дъното, а самият Гергов е известен като човек, който с пари си купува влияние, а с влиянието си трупа още пари. На всичкото отгоре, той е руски гражданин и почетен консул на Русия тук, така че избирателите с право се питат чии интереси в действителност защитава този човек. Същото се питат и за Волен Сидеров, лидерът на партия Атака, който през тази година май ще получи купата за най-голям предизборен цирк.

– Какво направи този път човекът, който преди време официално откри в Москва кампанията си за европейските избори? Едва ли е успял да бие това си постижение…..

– Онова изпълнение беше смешно, но можеше да се възприеме и като иронично, Фили, а сегашното е просто жалко. Една вечер в София, както се казва – във видимо нетрезво състояние, той започва да хулиганства около някакво денонощно магазинче, като обвинява собственика, че продава дрога, нахвърля се на околните граждани, разправя се и с полицията. На другия ден пък, вече уж трезвен, налетя на прокуратурата, отиде да търси сметка от вътрешния министър, изобщо – за пореден път демонстрира наглост и чувство за безнаказаност. И всичко това, Фили, се прави съвсем съзнателно и показно с чисто предизборна цел.

– Добре, но не би ли трябвало, особено преди избори, политикът да демонстрира точно обратното – висок морал, толерантност и други качества, с които да привлече хората?

– Може би в нормалния свят, но в България все още има хора, които се впечатляват от такива изпълнения. Демонстрацията на безнаказаност явно им дава увереност, че под крилото на този политик и на тях ще им се размине всичко. Но да не влизаме в дебрите на политическата психопатология. Ще допълня само, че държането на Сидеров също има връзка с темата Русия и нейната хибридна война срещу България. Неслучайно този цирк се разигра по времето, когато в Москва руският външен министър Сергей Лавров размаха пръст към българския премиер Бойко Борисов заради спрените руски проекти и заяви, че Борисов „трябва да се срамува пред българските избиратели”. Ако някой може да ми докаже, че това не е директен опит на Москва да повлияе на изборите в европейска България, Фили, аз съм готов да си изям шапката.

– Ако се стигне дотам, ще ми бъде интересно да го видя на живо. Според теб обаче дали, освен към изборите, има руски интерес и към референдума за въвеждане на електронното гласуване. Или няма и затова темата се неглижира?

– Не мисля, че руснаците се интересуват от електронно гласуване, Фили, но техните хранени хора тук със сигурност са против. Най-пресен е примерът с депутата Велизар Енчев, отдавна осветен от комисията по досиетата като служител на комунистическата ДС. „Електронното гласуване е творение на дявола” – просвети ни онзи ден той и добави, че то не трябва да се въвежда, защото не гарантира тайната на вота и улеснява купуването на гласове. Според Енчев никоя европейска страна не е въвела този вот, а там, където са правени опити, те са завършили с провал. Точно обратно е мнението на доста хора, които защитават електронното гласуване и са специалисти по съответната технология. Те припомнят, че има решение на ЕС през 2019 година тази практика да се въведе официално навсякъде в Европа и уверяват, че запазването на тайната при електронния вот е гарантирано поне колкото запазването на банковата тайна.

– Пламен, по техническата страна на въпроса вероятно може много да се спори, но по-важно в момента е да разберем какви са обществените нагласи по въпроса, каква е готовността за участие в референдума, какъв резултат може да се очаква от него?

– Всъщност, Фили, преди няколко месеца, когато стана ясно, че референдумът ще бъде заедно с местните избори, подробно изяснихме защо решението не е добро. Е, казаното тогава се потвърждава. Хората като цяло остават индиферентни по темата и участието в референдума вероятно ще бъде ниско. В кампаниите си политическите партии почти не засягат въпроса, въпреки че повечето от тях уж подкрепят идеята. Противниците на електронния вот също не се обаждат много, вероятно за да не стимулират ниския обществен интерес да расте. Огромната част от хората, особено в малките градове и селата, изобщо нямат представа, че паралелно с местните избори ще има и референдум, а какво остава пък те да са си изградили някакво информирано мнение по темата за електронното гласуване. Така че не бива да останем учудени, Фили, ако в понеделник резултатът от референдума се окаже почти катастрофален.

– Това значи, че стотиците хиляди българи в чужбина още дълго ще са лишени от възможността да участват по-активно в обществения живот на България…..

– Права си, Фили, смята се, че чрез електронния вот броят на участниците в изборите ще нарасне с около 15 на сто и то реални гласове. Това е нещо като политическо цунами, то може сериозно да промени политическата карта на България и неслучайно с него се свързват както надеждите на гражданските активисти за промяна към добро, така и страховете на редица партии, че ще загубят позицията си на значим фактор. Не съм сигурен обаче, че евентуалният провал на референдума ще спре въвеждането на електронното гласуване, то изглежда по-скоро неизбежно, както онзи ден каза Румяна Коларова, социолог и съветник на президента Плевнелиев. Първо, какъвто и да е резултатът от допитването, то няма задължителен характер и Парламента може да вземе съответно решение. Второ, такова решение може да вземе дори правителството, защото въпросът всъщност е технически, той урежда начина на гласуване, не самите принципи на вота. Трето – 2019 година чука на вратата и тогава все пак ще трябва да го въведем според европейските правила. Затова, Фили, макар да подкрепям с две ръце въвеждането на електронното гласуване, аз не бих се притеснявал особено, ако точно на този референдум то не получи подкрепата на мнозинството българи и решението малко се отложи. Според мен подобно развитие всъщност ще покаже само едно – колко безсмислено е провеждането изобщо на референдуми в България.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1. Дебатът като такъв

Забелязваме, че в говоренето по темата за бежанската вълна често липсва същинският дебат за сметка на залитането към пропаганда и празнословие. Ако и на теб ти липсва разумният разговор, най-добре ела на Дебати Горичка – Бежанци.

2. Мненията

„Колкото хора, толкова мнения” са казали древните дебатиращи по най-разнообразни теми. На Дебати Горичка ще чуеш със сигурност тези, които са за и против отварянето на границите, но ние искаме да чуем и твоето мнение, затова ела и ни го сподели.

3. Границите

Ще разберем какви граници сме готови да поставим, да преминем, да отворим, да затворим… и имаме ли нужда от всички.

4. Толерантността

Ще проверим докъде стига толерантността ни и какви са нейните степени. Добре е да се знае.

5. Историите

Ще се опитаме да надникнем отвъд числата, които статистиката услужливо ни предоставя всекидневно, защото в тях се крият историите на милиони хора. Нашите също са там.

6. Промените

След тази бежанска вълна нито Европа, нито светът ще бъдат същите. Как и на какво ще се отразят тези промени – ще търсим отговори в Дебати Горичка – Бежанци.

7. Човешкото у човека

Наскоро един 85-годишен човек ни каза: „Никога не съм си представял, че през 2015 година ще гледам по новините хора, които бягат от война.” Честно казано, и ние не сме си го представяли, но сме убедени, че смисленото говорене по темата може да върне човешкото у човека и най-сетне да спрем да се занимаваме с глупости. А войната е най-голямата от тях.

8. Бъдещето

То зависи от нас. И започва от днес. Така че е добре да поговорим за него, за да се пробваме да го видим малко по-светло. А дебатът за границите и миграционните процеси неизменно е и дебат за бъдещето.

За да дойдете на Дебата на 28.10.15, сряда, трябва да си запазите място, защото имаме само 120.

Билетите са по 5 лева и можете да ги намерите от утре (събота) сутринта, до деня на дебата – 28.10.15 (сряда), в:

_БИОМАГ на пл. Журналист
_БИОМАГ на ул. Кърниградска 13
_Палачинки от Хармоника на ул. Сан Стефано, точно до изхода на подлеза от Орлов мост

1. Дебатът като такъв

Забелязваме, че в говоренето по темата за бежанската вълна често липсва същинският дебат за сметка на залитането към пропаганда и празнословие. Ако и на теб ти липсва разумният разговор, най-добре ела на Дебати Горичка – Бежанци.

2. Мненията

„Колкото хора, толкова мнения” са казали древните дебатиращи по най-разнообразни теми. На Дебати Горичка ще чуеш със сигурност тези, които са за и против отварянето на границите, но ние искаме да чуем и твоето мнение, затова ела и ни го сподели.

3. Границите

Ще разберем какви граници сме готови да поставим, да преминем, да отворим, да затворим… и имаме ли нужда от всички.

4. Толерантността

Ще проверим докъде стига толерантността ни и какви са нейните степени. Добре е да се знае.

5. Историите

Ще се опитаме да надникнем отвъд числата, които статистиката услужливо ни предоставя всекидневно, защото в тях се крият историите на милиони хора. Нашите също са там.

6. Промените

След тази бежанска вълна нито Европа, нито светът ще бъдат същите. Как и на какво ще се отразят тези промени – ще търсим отговори в Дебати Горичка – Бежанци.

7. Човешкото у човека

Наскоро един 85-годишен човек ни каза: „Никога не съм си представял, че през 2015 година ще гледам по новините хора, които бягат от война.” Честно казано, и ние не сме си го представяли, но сме убедени, че смисленото говорене по темата може да върне човешкото у човека и най-сетне да спрем да се занимаваме с глупости. А войната е най-голямата от тях.

8. Бъдещето

То зависи от нас. И започва от днес. Така че е добре да поговорим за него, за да се пробваме да го видим малко по-светло. А дебатът за границите и миграционните процеси неизменно е и дебат за бъдещето.

За да дойдете на Дебата на 28.10.15, сряда, трябва да си запазите място, защото имаме само 120.

Билетите са по 5 лева и можете да ги намерите от утре (събота) сутринта, до деня на дебата – 28.10.15 (сряда), в:

_БИОМАГ на пл. Журналист
_БИОМАГ на ул. Кърниградска 13
_Палачинки от Хармоника на ул. Сан Стефано, точно до изхода на подлеза от Орлов мост

Продукти за 4 порции:
1ч.ч. грах
1 ½ ч.ч. ориз
¼ стрък праз
2 моркова
1ч.л. сол
4 яйца
½ връзка копър
1к.ч. олио
100г кашкавал
100г пармезан

Приготвяне:
На вашето внимание представям безмесна запеканка с грах, ориз и кашкавален микс. Накисвам оризеца. Граховите зърна прехвърлям в гевгир и премивам с вода. Подготвям и останалите зеленчуци. Рендосвам морковите, а праза режа на колелца. Разпределям граха и ориза в тавичка. Добавям лук и кореноплодни стърготини. Поръсвам сол. Наливам две чаени чаши топла вода. Добавям мазнина. Пека на умерена фурна, един час. Накрая чуквам яйчицата. Поръсвам стърготини кашкавал и пармезан. След десетина минути, яденето е готово. Поднасям запеканките, поръсени със свеж копър.

Путин се оплака вчера, че американците са (го) излъгали по отношение на противоракетния щит, който изградиха. Фактът, че той работи и то не срещу Иран, доказано от учението на НАТО на Север, явно го е изкарал от равновесие, за да хвърли бумеранга на обвинението в измама.

Нима някой е очаквал, че дългогодишното изграждане на тази защита от ракети ще бъде замразено като някаква химера, т.е. като един „Южен поток” или АЕЦ „Белене” само защото Техеран се съгласи да сътрудничи в ядрената област ( засега). Самата Русия, както ще стане дума по-долу, също се беше съгласила, но…

Светът е сцена и една шеста от него е основата, върху която стои, затънал до гушата в лъжи, именно той, Владимир Владимирович. Само две от най-пресните му две измами, които промениха климата в световните отношения към застудяване до нивата на Студената война, са достатъчни за илюстрация.

Путин излъга стратегически пред целия свят втората по големина република, откъснала се от СССР. Вместо да гарантира сигурността на Украйна, какъвто ангажимент Русия пое срещу ядреното й разоръжаване, той я нападна. Седмици наред твърдеше, че няма такова нещо. А когато нападението даде (не)очакван резултат, защото раздираната от столично безвластие Украйна беше вцепенена от наглостта на интервенцията, Путин взе да се хвали с вероломното окупиране и не по-малкото светкавичното анексиране на Крим.

Няма кой да повярва извън напомпаните с кремълска пропаганда глави, че невиждано бързият референдум за присъединяването на Крим към Русия е организиран от „кримчани”, а не от „кремляни”.

Това обаче му изяде ако не главата като глава на уж велика сила, то кредита на доверие пред целия свят. Днес е по-лесно да изброиш изключенията, доколкото ги има, отколкото дългия списък от държави, които се отдръпнаха от Русия след като Путин подпали украинската черга. Не друг, а верният преди на Путин негов учител по авторитаризъм Лукашенко се наежи заради аналогията ,че може да му се случи нещо подобно в Беларус. Даже и китайците, които Путин се опитва да приобщи в един лагер срещу Запада, отказаха да го похвалят за взривяването на мира чрез окупацията на Крим.

Споменавам само Китай и Беларус защото не могат да бъдат обявени за „американски слуги” и тъкмо тяхната реакция е показателно колко дълбоко е затънал Путин в световната си самоизолация.

А да не би Путин да откровеничи за своята авантюра в Сирия, където през август ( може и по-рано да е било) тайно започна да трупа оръжия и хора? Нищо подобно. Путин дори с насмешка се произнесе, че няма да каже какво още е намислил Близкия изток (като опит за компенсация на провала си в европейския Изток). Един вид, гордее се със своята загадъчност, но смята, че НАТО например трябва да играе с открити карти.

Всичко написано дотук обаче нито е ново, нито е чак толкова важно- да уличиш лъжеца, доказан като такъв, не трудно. Малко –по-съществено е обаче защо НАИСТИНА Путин май е толкова разтреперан от яд, гняв и …страх.

Не, не е затова, че страната му ще бъде нападната с ядрени оръжия от добре подсигурилата отбраната си организация НАТО. Той много добре знае, че проспериращият Запад няма и в сънищата си желание да си разваля добруването чрез война или по какъвто и да било друг начин. Там от появата на бежанци от порядъка на един на 1900 европейци се шашнаха, какво остава за перспективата да бъдат залети от милиони гладни руснаци, чиито градове са изпепелени от ракети –няма луди, да си го пожелаят ( ако опиша в егоистичен ракурс позицията на Запада, за да не просълзявам читателя с хуманистични съображения).

Опасните в това отношение са Путин и неговите войнолюбци, които заплашват с разходки с танкове до европейските столици, с прелитане над суверенни държави с бомбардировачи и с изпепеляване на Америка ( както в изблик на шовинистично верноподаничество възкликна пропагандаторът Кисeльов в руския телевизионен ефир).

Изглежда обаче опасният Путин май е станал…безопасен, а арсеналите му – непотребни. Побойникът може да плаши само гаргите и уплашените съседи в квартала вече могат да си отдъхнат. Той знае, че те знаят. Шантажът му, колкото и да беше хипотетичен, сега вече изглежда става за смях поне в очите на експертите, които са му докладвали лошата новина. А тя няма дълго да стои скрита от надъханите с възторга от силата на Родината тълпи в Русия, на чиято подкрепа разчита Путин.

Щитът е направил безполезни многомилиардните инвестиции на поверената му държава в милитаризирането на страната, която затъва все повече в обичайната за нея през вековете бедност.

Ситуацията напомня на предисторията с разпадането на СССР, силно повлияна от съветския страх от „междузвездните войни” на Рейгън, които по-скоро бяха блъф и покана за изтощителен маратон в състезанието между икономиките на САЩ и СССР, завършило катастрофално за империята на злото. Но противоракетният щит дори не е блъф, а реалност, с подобен резултат-  той превръща кремълското перчене в лай на куче по автомобил.

Путин се страхува този лай да не бъде разгадан от собствените му сънародници, които по традициите на древната руска дресировка уважават само силния и силата. Получава се малко като в един (политически некоректен) виц, според който китайците ще се разбунтуват, когато един ден разберат, че всъщност винаги са ги хранили само с гарнитурата.

Руският народ все някога ще изтрезнее от препиването с пропаганда и ще потърси сметка на Путин за разпиляното национално богатство през рядкото за Русия по своя потенциал за забогатяване десетилетие на този век. Приказката с лесните петродолари, катапултирали руските финансови резерви до баснословни нива, приключи с фиаско. Следват въпросите защо не бяха похарчени за градивни цели с мисъл за бъдещото, за развитието на потенциала на страната.

За социални плащания, заплати на чиновници, военни и ченгета, щедро подкупвани в името на „политическата стабилност”, Путин разпиля огромни средства, надявайки се тази инвестиция да му позволи да векува в Кремъл. Но ето че другото огромно перо в разходите, милиардите за ускорена милитаризация, също се оказва гигантско разхищение, обезсмислено на фона на неефективната икономика, безнадеждно изоставащата от световните стандарти пътна и комуникационна инфраструктура, занемареното образование и здравеопазване.

Когото един ден руснаците се събудят с тежък махмурлук и разберат, че са ги хранили с пропаганда, а тяхното национално богатство е отишло на вятъра без изгледи за лесна и бърза компенсация, никакъв щит няма да помогне на Путин, нито пък ще бъде понесен на щит като спартанец, загинал в бой. Това е неговият кошмар и той го сънува наяве, когато се оплаква, че са го измамили.

Share on Facebook

Няколко дни поред вкъщи цитирам „Както казва Капка…“, „Както пише Капка…“.  Петгодишната Ема учудено ме гледа с книгата и ме пита: „Каква Капка? Тук си пише съвсем ясно „Ло-ла“. Не можеш ли да четеш!“ И е съвсем права. Не бива да гледаме на „Секс, мусака и революции“ (изд. „Труд“) като на книга на политическата журналистка Капка...

Без обяснения по спешност събраха ел. пощи на родителите в 1 СДЯ общ. Средец, гр. София. Според директора празник в Борисовата градина, но на практика родителите получават предизборна агитация на Кметицата на общ. Средец. Мейлите са спекулативно събрани под препоръка на пиара на Кметицата, след среща в столично заведение срещу община Средец! Личните пощи са събрани неправомерно и спекулативно с различно предназначение и ясно обяснение. Всички дали личната си ел. поща коментират и се питат във групата ни във социалната мрежа за какво са събрани мейлите по спешност. Така явно родителите са си дали личноте пощи доброволно, но предназначението е контролиран вот!

Германската мечта на видинските роми

Интернет предприемачът Александър Ненов представи новата си книга „Как да печелим от интернет?“ в литературен клуб „Перото“ в четвъртък вечер. Водещ на премиерата беше създателят на „Аз чета“ Александър Кръстев, а някои от най-интересните моменти от вечерта можете да видите в галерията на Николета Руева.

Никак не съм съвършен, но имам все пак едно добро качество: когато нещо не разбирам, признавам си това чистосърдечно. Например?

Например не разбирам по каква логика кандидати за лява политическа слава атакуват с личното си очарование дясната публика. На какво разчитат? На измамата да бъдат припознати като алтернатива не само на левия, но и на десния консерватизъм с нестандартни шеги и закачки по стандартите на селското театро?

Такъв е случаят с Татяна Дончева, която не само се произнася като капацитет па всякакви въпроси с категоричността на Екатерина Велика, но и старателно облъчва за предизборни цели публиката с „остроумието си” тъкмо аудиторията, за която се предполага да е в дясно от центъра в политическата координатна система.

Както вече си признах, не разбирам дълбокия замисъл на тази хитрина, но трябва да добавя също, че не ми е много ясно самите трибуни, които се предоставят за тази цел, какво печелят. Явно не става дума за пари, ако се вярва на самата Дончева, която се оплаква от безпаричие, възмущавайки се от билбордовете на конкурентите ( макар и нейната физиономия да призоваваше на предишните избори минувачите доста натрапчиво да се вглеждат в малките букви на билборда й, т.е. да внимават в картинката, която лично тя им поднася).

Какво например е посланието на Дончева, въоръжена с …баскетболна топка, с която рекламно се появява в медии с дясна аудитория? Ще забива? Ще го играе треньор на забивачите? Или просто ще подскача пред публиката само и само да й привлече\отвлече вниманието?

Впрочем прекаленото остроумничене винаги е бумерангово. Както в случая с интервюто й за сайта OFFNews вчера, анонсирано с извеждане на цитат от смешка, която отива на всеки, само не и на един от кандидатите да докуцука до заветната държавна субсидия с припечелването на съответния процент от избирателите:

„Един приятел ми каза един виц преди малко. ТЕЛК-а спрял да работи. Нямало опашка, защото куцо, кьораво и сакато тръгнало да става общински съветници”.

В местните избори изобилстват всевъзможни комбинации и коалиции, които нямат никаква връзка с реалността. Едната част от тези коалиции са чисти трансфери на регистрации, където някой ви дава регистрацията и без да има нито един човек, някакви хора с тази регистрация си правят отборче, заяви в интервю за OFFNews.bg председателят на „Движение 21″ Татяна Дончева.

…

В началото на кампанията в интервю за OFFNews казахте, че за първи път има реална опасност от хаос в местните избори. Според Вас, още ли има подобен риск?

Искам да видя гласуването в неделя. Значи има брой бюлетини, който за селата се счита голям. Хайде, ако за градските хора, които ще трябва да гласуват и за районни кметове – в Пловдив, Варна и в София, считаме, че ще се справят със задачата, независимо, че бюлетините ще бъдат много обемисти. Един приятел ми каза един виц преди малко. ТЕЛК-а спрял да работи. Нямало опашка, защото куцо, кьораво и сакато тръгнало да става общински съветници.

Вие виждате в София какво изобилие на билбордове, в които някой ви приканва да гласувате за него с преференция. Значи тази преференция според мене сега е на път да забие ново ниво на израждане. Когато хората от една листа, вместо да бъдат съотборници, почват да воюват помежду си.”

Както би казал бай Ганьо- ашколсун, аферим за самочувствието, че всичко живо, освен нея, е „куцо, кьораво и сакато”.

С такива политически „алтернативи” на Борисов и подобните му шегаджии, нямаме нужда изобщо да се морим да се надяваме на някакъв плурализъм. Ще има да си гледаме продължението на сериала за Правешката правда толкова дълго, колкото се оставяме да ни будалкат и разиграват като баскетболна топка.

И една дребна забележка за финал , която все няма къде да сместя поради нейната незначителност, но тук май й е мястото: не вярвайте на публични оратори, които демонстрират  фамилиарна близост с всички, дори и когато (уж) ги критикуват. За тях Борисов е Бойко, Станишев е Сергей и дори маломерния сред тях Инджев е Иво.

За илюстрация: така се държеше Бареков, когато беше изпаднал в еуфория от собствената си значимост, платена с чужди пари. Вярно, стигна чрез измама на избиратели в особено големи размери чак до Брюксел. Но падението му е толкова емблематично, че си струва да бъде забелязано с превантивна цел. Купуването и продаването на простотия не се наказва. А би трябвало.

Share on Facebook

Не знам дали именно на руската императрица Екатерина Втора принадлежи авторството или пък тя също цитира известна максима, но вече споменах как тя оправдава с писмена резолюция осъдения за своеволия при разграбването и опожаряването на Тутракан ( 21 май 1768 г.) свой пълководец Суворов . На нея се приписва циничната констатация „победителите не ги съдят”. Така Александър Суворов, осъден на смърт от военната колегия на империята, бил оправдан по волята на господарката си, която е била над законите, валидни за простосмъртните.

Тутраканската ми реплика по повод Александър Суворов (кръстен на Александър Невски- още една „българска връзка” във времето назад и напред) роди следната реакция на Росен Йорданов, коментатор в ivo.bg, която си заслужава открояването заради приноса по темата за това колко упорито се насажда руското влияние в България чрез монументални „подаръци”, за чиято законност няма кой да попита.

Росен Йорданов свидетелства:

Аз това лято, след дългогодишно отсъствие си бях за кратко в България и трябваше да отида до Тутракан до паспортното. Пристигнах и спрях колата на един паркинг наблизо и веднага ми направи впечатление плакатът на сградата срещу паркинга указващ че това е щабът на местната организация на БСП. Тръгнах към паспортното и само след 20 метра щях да се блъсна на тротоара с един паметник. Погледнах, прочетох – паметник на суворов са вдигнали русофилите.

СНИМКА: РОСЕН ЙОРДАНОВ

Връзката я направих веднага – барикадирали са си сградата с този руски монумент. Преди нямаше такъв но и така този безличен и с нищо неизвестен град беше пропагандиран единствено като мястото където суворов водил “жестоки боеве” и “превзел града”.

Нищо подобно. Направил ПИРАТСКИ НАБЕГ, УНИЩОЖИЛ ГРАДА, ПЛЯЧКОСАЛ ГО и ВЕДНАГА ИЗБЯГАЛ, като ИЗВЕЛ В РОБСТВО в Русия цялото му население (демек “освободил”, съгласно руските исторически фантазии и пропаганда). Не е написано в тази “история” за колко копейки на калпак са били продадени тутраканци на руските тържища за роби.

Това е цялата му “заслуга” пред България да има паметник. Това е военен паметник противоречащ по всички линии на Закона за военните паметници на България. Подарен бил от Русия. Естествено ако руснаците подарят на русоблизците си в БГ едно говно те ще го сложат на постамент и ще му се кланят.

Така както и главната му заслуга на този “генералисимус” е че ИЗБЯГАЛ от обкръжението в което го вкарват французите на ген. Масена в швейцарските Алпи и за да спаси кожата предприема луд немислим маршрут на отстъпление. При което губи половината от солдатите си и цялата артилерия, която изпуска в алпийските пропасти. Това е мародерската му кампания от 1799 година, много преди Наполеон да предприеме поход към Русия.
Ето полюбувайте му се и вие.

http://www.panoramio.com/photo/78856311

Тръгнах си от този град в който времето като че ли беше спряло, застинал в състоянието си от преди 50 години какъвто го помня като дете и в който единственото изменение от времето на “развития соц” беше този НОВ РУСКИ ПАМЕТНИК.
На връщане се отбих до мемориала на Тутраканската епопея. Едно място което не бях посещавал от повече от 30 години и за което узнах съвсем случайно от един мой приятел който ме заведе там през една ваканция като студент. А мястото е само на 20 км от моето село и тънеше в забрава. Иначе като пионерче съм воден много пъти в Тутракан да ми показват и говорят за суворов.

Видях малки изменения. Има две оръдия сложени, преди ги нямаше. Има и нов параклис. Вътре в параклиса имаше надпис, говорещ за дарение от родолюбиви българи. По имената които бяха изписани ми стана ясно че това са българи от Америка. Има изписани с малки букви и имената на загиналите българи от околните села, включително и от моето в заключителната фаза на ВСВ от Сърбия до Австрия.

ТИЯ ХОРА ОЩЕ НЯМАТ ПАМЕТНИК !!!!!!!

Това е положението в тази страна с крещящо изкривена действителност и обърната с хастара наопаки душа на българина от властващото русофилско петоколоние.

ПС.
Естествено никъде не беше написано на този мемориал, въпреки че има и представени карти, че това е всъщност левият фланг на фронта където нашите войски са разбили румънската армия, а на десния фланг на същата война в добричко са действали руските “освободители” които също са разбити на няколко пъти и прогонени от България.

Share on Facebook

„Чудото в Поскокова Драга“ от Анте Томич (изд. „Colibri“) е една от малкото книги, които са хумористични, без да са повърхностни. И понеже много трудно попадам на подобна комбинация, с недоверие отлагах започването на романа с дълго име и петел на жълт фон. Балканският хумор и колоритните герои няма да ви дадат възможност да прочетете...

„Чудото в Поскокова Драга“ от Анте Томич (изд. „Colibri“) е една от малкото книги, които са хумористични, без да са повърхностни. И понеже много трудно попадам на подобна комбинация, с недоверие отлагах започването на романа с дълго име и петел на жълт фон. Балканският хумор и колоритните герои няма да ви дадат възможност да четете...