Азбучната истина, че една снимка може да каже понякога повече от хиляди думи, се потвърждава от случай, демонстриран в сайта Busines insaider.

В резюме:

Убеденият през 1931 германски нацист Аугуст Ландмесер се влюбва в еврейката Ирма Еклер, отказва да се откаже от нея под натиска на расистките закони и стига дотам през 1936 г. да се окаже на публично събитие в присъствието на Хитлер, където демонстративно бойкотира ритуалното изпружване на ръката в чест на фюрера. И двамата са изпратени в концлагери, където тя изчезва, а той е мобилизиран по-късно, за да изчезне също нейде в Хърватия.

Дали става дума за млад китаец, застанал на пътя на комунистическите танкове на подстъпите на площад Тянанмън в Пекин през юни 1989 г. или за германец, извършил подобен смел жест в Германия насред истерията на нацизма, поуката е една: винаги има смисъл от съпротива срещу лудостта на „болшинството”. Личностите правят историята и на личностите, а не на тълпата, човечеството дължи своята човешка победа над стадото и стадните инстинкти.

http://www.businessinsider.com/german-refused-nazi-salute-landmesser

Share on Facebook

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/59423-de-profundis-zasto-iskam-da-otida-v-shvetziya-i-drugi-stranni-izbori.html

Светът се смалява, господа съдебни заседатели!
Съдя по факта, че някога нашите деди си живееха нормално на земята, а странните събития им се случваха само откъм небето – огнени топки, кървави дъждове, вещици, които джиткат с моторни метли, такива работи. От известно време насам обаче става обратно – небето си е спокойно, а долу, на земята, направо го закъсахме. Което ще рече, че Вселената все повече ни притиска да не творим глупости.
Ама ние продължаваме ги творим!
Изключително странно е например, че България преживя най-предвидимите си избори от времената на Тато насам, независимо от факта, че в тях участваха около 77 партии и коалиции. Математиците ряпа да ядат с тяхната теория на вероятностите, която казва, че прагът на непредвидимостта се увеличава с нарастване броя на идиотите, които се забъркват в дадена работа.
Отделна тема е откъде в активната българска политика се навъдиха толкоз много мишки, кой ги финансира и стимулира да си лепят физиономиите по дуварите, защо с такава страст периодично изпълзяват от политическите потайности и се нахвърлят на властта като на бучка сирене, въпреки че прекрасно знаят нулевите си шансове да я докопат.
77 партии и коалиции! Само за сравнение – в неделята на нашия първи тур, 40-милионна Полша проведе парламентарни избори. В тях участваха седем партии. Да, цифром и словом – седем /7/.
Умни хора са поляците, знаят, че политическите идеи за нормално съществуване на една държава, се свеждат до около два комплекта, условно наречени ляв и десен. Даже реално правилният е един, но да речем – два, за да има движение на идеи и място за лични закачки. С малко зелени и пембени нюанси, тези комплекти могат за станат три-четири. До седем ще ги докараме само с доза снизхождение – доколкото сме хора от бившите еднопартийни соцдържави, които все още разбират твърде механично многопартийната система като наличие на много партии.
Участието на единайсет пъти повече от седем партии в дадени избори обаче може да се обясни само с две неща – алчност на кандидатите и глупост на избирателите. Това насочва и към правилното обяснение на често наблюдавания феномен, че в България никой не се интересува от принципни политически идеи и такива, дори по време на избори, не се обсъждат, а хората гласуват, водени от някакви странни, неизвестни на политическата наука критерии.
Още много странности се случиха около последните български избори. Например Бойко Борисов дебело намекна, че постоянно е насилвал ситуацията, само и само да не спечели ГЕРБ кметските места във всички областни центрове, защото това би било неприлично.
И така си е, неприлично би било! Поне от гледна точка на здравия политически разум. Макар че би било напълно нормално от гледна точка на безпомощното състояние, в което се намират останалите политически партии.
РБ взе Плевен и опита по този повод да пукне здраво с топчето, само че то се оказа черешово и просто се спука. Защото не може, колкото политически умен и праведен да си, да се биеш в гърдите така, че да те заболи чак г…за. Даже някои твърдят, че колкото си по-умен, толкова по-малко правиш подобна глупост.
Комунистите от БСП тотално се провалиха на тези избори, като не взеха кметско място в нито един областен град и получиха едва 390 хиляди пропорционални гласа. Но по странната логика, с която са отдавна известни, те продължават да твърдят, че са втора политическа сила.
С други думи – ако ГЕРБ не съществуваше, щяха да бъдат първа!
Така си е – и аз ако бях с 25 години по-млад, щях да гоня девойките, а не да бягам от бабите им, но какво да се прави, Вселената ни е с ограничен ресурс, за да даде на някого, трябва да вземе от друг…..
Българският Иля Муромец, известният политически богатир Волен Сидеров, също се опита да се представи достойно на изборите. Като не му стигнаха силите за това обаче, представи се недостойно. С цел да поправи нещата, в последния момент той вилня из НАТФИЗ и околностите му като библейски скакалец из Египет, но въпреки положените усили, партията му се спихна съвсем. И като се почувства за пореден път тъжен, самотен, а вероятно вече и безпаричен, чутовният херой Сидеров пак отиде да се жалва в съветското посолство, че българите го репресират, задето е руски патриот.
Като се замисля, има нещо вярно в това – но ако си беше останал български патриот, никой нямаше да го репресира. Е, нямаше също и никой да му плаща, вероятно защото българите са скръндзи. Или защото сред тях е силно разпространен предразсъдъкът, че за патриотизъм не се плаща. Или защото неистово завиждат на онзи, когото трябва да боготворят. Абе изобщо, изчанчена работа – с такива сънародници човек направо е принуден заради единия залък да се продава на московците.
Като заговорихме за плащане, трябва да си призная, че много се притесних онзи ден за момчетата, на които е платено да гръмнат Алексей Петров, а те не успяха, защото и двете гранати от РПГ-то не се взривиха. Подозирам, че сега тях ще ги гръмнат, само че не с РПГ, а с нещо по-ефективно.
Ама как става така, бе, господа съдебни заседатели? Виждал съм РПГ да гърми. На живо съм го виждал, не само на филм – и ми се струва, че няма как да е истина тая работа. Дори да приемем, че и двете гранати са произведени в държавата Того някой понеделник сутрин, когато всички пъшкат от местната шльокавица, пак няма шанс и двете да не гръмнат в един и същи момент. Дори да приемем, че наетите за работата хора никога не са виждали гранатомет, то би трябвало да се справят, защото боравенето с този инструмент е работа толкова проста, че и Мишо Миков би се справил, даже без да е цапнал нещо против сутрешния тремор.
Така че – не знам, неясноти има в тази картинка и странни съвпадения.
За сметка на това обаче, колкото и да е странно, никакви неясноти няма за решението на СЕМ да накаже Вики Петрова, задето споменала в ефир, че ни чака „циганско лято”. Това наказание е поредният данък, платен от българското общество на тъпата мания за политическа коректност дори там, където изобщо не е необходимо.
Преди 30 години, по време на тъй наречения „възродителен процес”, комунистите смениха не само имената на живите хора, а посегнаха на имената и от надгробните паметници на техните деди и прадеди. Какво направиха по този начин? Едно голямо лайно направиха – ако ми позволите да цитирам Хашек. Та и нашите семкаджии така – изказаха се по въпроса за политическата коректност като папагали, без да се замислят, че дори българският Парламент не въвежда закони със задна дата.
Освен понякога.
Добре, де, те и в Щатите вече издават редактирана версия на „Чичо Томовата колиба”, като романът е изчистен от всякакви словоблудства, изтървани преди 165 години от Хариет Бичър Стоу по отношение на негрите и тяхното негърско. Вярно, не съм чувал още в Англия някой да редактира „Десет малки негърчета” на Агата Кристи, но книгата е толкова английска, че изобщо не върви да я прекръстиш на „Десет малки афро-американчета”. И май нещата така ще си останат, поне докато умниците в Европа не измислят политически коректния израз афро-европейчета.
Засега май никой още не е пипнал и шекспировия мавър Отело, но това не бива да ни заблуждава, плесента на политическата коректност обхваща все повече кьошета на дребния ни свят и идиотите се надпреварват кой ще е по-отгоре в измислянето на нелепи ситуации. Момчета, работата ни е спукана – скоро ще трябва да викаме на жените „господине”, да се правим, че красивите им форми са грозни или че изобщо не съществуват, както и да не поглеждаме с мерак към тях, а в тавана, като си бъркаме в носа за по-достоверно непоглеждане.
Идиоти!
Първо място в класацията ми за странно поведение напоследък обаче държи онази група от 60-тина „бежанци”, които, настанени в Швеция, отказват да стоят там, а настояват да бъдат върнати в Германия. Ей така, седят си в автобусите, с които са пристигнали, демонстративно не искат да ги напуснат и да заживеят по къщите, осигурени им безплатно от добрите шведи.
Аргументите? Климатът бил твърде студен и неподходящ за изтънчени бежанци като тях, къщите били извън града, а те искали да вътре, за да са по-близо до забавленията, в гората наоколо имало мечки и лосове, а те били свикнали само камили и магарета да им се мотаят…..
Сигурен съм, че не е особено разумно да произнеса единственото разумно нещо, което ми идва на ум по този повод.
Само се чудя обаче дали след този случая и мама Меркел ще продължи да се чуди защо бежанците не искат да дойдат в България?
Както и защо аз искам да отида в Швеция.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Това съобщава вчера руската държавна корпорация РОСАТОМ, позовавайки се информационната агенция РИАНОВОСТИ, която пък, от своя страна, се позовава на корпоративния вестник на завода производител (Новосибирски завод за химически концентра...

„Тъпият човек се познава по това, че не може да си смени стратегията, когато се променят обстоятелствата. Слава Богу мафията в България се ръководи от тъпи хора. Може би са много силни, може би имат много пари, но не умеят да си сменят стратегиите.”

Това е цитат от интервю на Радан Кънев пред Нова телевизия вчера, 6 ноември.

Ще се изразя по-радикално: способността да се променя е накарала четирикракия ни прародител да се изправи.

Който не вярва да отиде в зоологическата градина и да се види с висящите в клетките наследници на онези, които са останали верни на маймунската си същност. За тях всички ние сме предатели. Ако имаше начин, щяха да ни накарат да си сменим местата от двете страни на решетките. Макар че- знае ли Човек? На приматите може и да им харесва да живеят в затвор с осигурена дневна дажба, а друг да мисли вместо тях, включително за сигурността им, дресировката и медицинските грижи ( особено ако са родени в зоопарка и не познават свободата)? Човешко е някак си, както знаем от репликите на носталгиците по комунизма.

Поводът да се върна към казаното от Радан Кънев и да се съглася напълно е всъщност в това, че много пъти съм твърдял същото, макар и с други думи и аргументи, загатвайки и за личния си опит, който няма как да сваля от плещите си като изцапана дрипа. Тъкмо напротив, ползвам си го и изстисквам от него противоотрова. Въпросът не е в това, дали го имаш или не, а какви изводи си правиш от него и накъде те води анализирането му.

Да си на 60 години ( или изобщо „възрастен”, което е различно за различни хора) и да нямаш негативен опит за осмисляне, означава, че или си пребивавал в някаква епруветка, или не си в състояние да разбереш, че си тъп. Човешки живот в епруветка обаче няма, така че…

На практика чувам ехото от несъстоялия се разговор в дясното пространство за необходимостта хората да бъдат съдени по делата им, а не по формални признаци за принадлежност към реални или мними колективни вини с повече от четвърт век давност.

За де не прозвуча единствено като възторжен почитател на автора на цитираната по горе мисъл, ще остана верен на критичния си подход в коментара си. Държа да се „заяждам”, нали знаете.

Изглежда, че умни хора, като Радан Кънев, поставят на масата твърде болезнения и дискусионен за мнозина въпрос за съюза с ГЕРБ в името на властта. Най-вероятно този разговор се води някъде на партийно ниво и с партийни активисти, но в публичното пространство е приглушен като в стая с облицовани срещу самоубийство стени.

И все пак ми се ще да попитам хората, които не са тъпи, дали максимата за умението да си сменяш стратегиите според обстоятелствата ще бъде някога приложена от тях не само като самозащитен рефлекс в оправданието за принудителното им общуване с едни примати, но и като универсален принцип? Важи ли тя, иначе казано, за всички останали грешници, които животът е принуждавал да бъдат какви ли не ( често пъти без да са имали друг избор), но все пак са решили да бъдат демократи, плащайки съответната цена за избора на губеща стратегия заради единия принцип да са на страната на умните и на лелеяния от тях прогрес?

Границата между нагаждачеството, интересчийството, и умението да си сменяш стратегиите според обстоятелствата като вид човешко достойнство и признак за интелигентност е тънка като нерв в гръбначния стълб, уязвим за най-малкото трепване на скалпела в ръката на хирурга, водещо до пълна парализа на пациента.

Понеже умните не са тъпи, сигурен съм, че няма нужда да обиждам тяхната интелигентност с въпроса дали знаят колко пациенти, боледували от комунизъм в различна степен в инфекциозния лагер с названието НРБ, бяха парализирани от брадварската хирургическа намеса през годините на първоначалното награбване на капитала под претекст, че не отговарят на високите критерии за чисто минало. След голямото кастрене, погрешно наричано люспене, на върха в обезлесената гора ( „ когато сечеш гората, хвърчат трески”, според Сталин) останаха само най-извисените, оказали се доста самотни срещу бурята на реваншизма, посята като вятър на промените.

Отговорът на въпроса „колко точно” са парализираните пациенти ( все пак да кажа) е кратък, но зашеметяващ: точно милиони. Представителна извадка на този океан от хора беше морето от българи на Орлов мост в София преди четвърт век. Някои от тях изтекоха в чужбина, други емигрираха вътрешно. В резултат на умните им се налага днес да търсят с фенер съюзници като Диоген , но намират това, което е останало на дъното и изплува на повърхността- и което не се гнуси от нищо, поглъщайки умните до степен, че им се налага да се оправдават за оцеляването си в такава компания.

В този задочен диалог витае темата за недовършената декомунизация като условие за истинската демократизация на България. Знаете ли защо тя си остана половинчата? Не, не е заради Иван Костов, който не ни е решил проблемите ( всичките за 4 години), макар по дефиниция няма как да бъде изключен от разговора за вините и отговорностите за недовършената работа.

Уви, обяснението е много просто- направо стърчи пред очите и над главите ни.

В България декомунизацията забуксува защото не е започнала десъветизацията.

Надявам се умните да съобщят тази „новина” на едни тъпунгери, които ни\ги управляват и заедно да си променят стратегията според променените обстоятелства – да се огледат какво става в Украйна. Само така, а не чрез магистрални подкупи с европейски пари, може да се осъществи чудото част от парализираните пациенти на куцащия ни преход към ( истинска) демокрация, да възкръснат като Лазар и да проходят отново с бързи стъпки към бъчвата, в която си седят с фенера, търсейки Човека.

Ако не съм се изразил достатъчно ясно, нека синтезирам: не можеш да очакваш ентусиазирано ехо на лозунга „Долу БКП” ( и милионите отрепки от епохата на БКП), когато на практика участваш в мълчаливия крясък „ Да пребъде КПСС”, живуркайки в унизително за националното достойнство мълчаливо съгласие със съветската символика.

Приемете тези разсъждения като тематичен коментар по случай „Великата октомврийска социалистическа революция” на днешния 7 ноември. За нея 365 дни в годината безнаказано ни напомнят подигравателно монументалните пазители на съветското статукво, пръснати и дори множащи се напоследък в България.

Share on Facebook