Карамбол от противоречия се завихри около посещението в България на гръцкия Вартоломей, живущ в Цариград, претендиращ да ни е църковен началник по православна линия. Неговият началник е руският Кирил, чиито водещ офицер по линия на КГБ е Путин.

Вартоломей се държа нахално, както приляга на всеки пратеник на Путин. Това, което озадачава, е, че го прегърна президентът Плевнелиев, а онзи, който се усети, че не бива да му целува ръка (както направи с руския Кирил преди две години в София), е премиерът Борисов.

Плевнелиев на(д)гради вероломния Вартоломей с най-високо българско отличие, а Борисов му отказа след това предварително обявена среща- вярно, след речта на Вартоломей по повод награждаването му.

Вартоломей се прояви като реваншист, комуто е паднало да си върне на българите на местна почва за първи път от победата на българския национален дух в схватката с руско-гръцката завера срещу българската църковна независимост през втората половина на 19 век.

Въпросите към президента Плевнелиев се множат. Ето още един, зададен от колегата Христо Христов.

Двоен аршин: Орден за агент патриарх – може, но за лагерист, отказал на ДС – не

Написано от Христо Христов

Петък, 06 Ноември 2015 13:30

Момент от награждаването на патриарх Неофит – агент „СИМЕОНОВ” на Шесто упарвление на ДС от президента Росен Плевнелиев на тържествена церемония в президентството | Източник: kanal3.bg. Президентът Росен Плевнелиев наруши своeто принципно отношение към лица с принадлежност към Държавна сигурност, след като в четвъртък (5 ноември 2015 г.) връчи орден „Стара планина“ първа степен на Негово Светейшество Неофит – Патриарх Български и митрополит Софийски за изключителните му заслуги към Република България на официална церемония в президентството.Предложението беше направено от правителството във връзка със 70-годишнина на патриарха, която той навърши неотдавна. „Това отличие е скромен израз за огромната ни признателност, Ваше Светейшество, за дългогодишното ви и безкористно служене на българския народ. Това отличие е знак за благодарност от българската държавност за вашето мъдро ръководство на Българската православна църква. Патриарх Неофит винаги достойно е утвърждавал единството на църквата, като се е водил от мисълта за благото на миряните”, каза в словото си при награждаването президентът Плевнелиев. Патриарх Неофхит обаче е разкрит през 2012 г.  в качеството му на Русенски митрополит като един от 11 от всички 15 членове на Светия синод на Българската православна църква, които се оказаха с досиета. Тогава Комисия по досиетата установи, че той е вербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1983 г. като агент под псевдонима „СИМЕОНОВ”. По това време той е архимандрит в Софийската митрополия, а в досието му е посочено, че „демонстрира безпределна вярност и любов към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква. Архимандрит Неофит е интелигентен, с много добра обща и богословска подготовка. Очертава се като перспективен духовник”. Свален е от оперативен отчет в ДС чак през март 1990 г., когато отказва да се явява на срещите с водещия си офицер . След разгласяване на агентурното му минало Неофит излезе с официална позиция, в която посочи, че „не се чувствам виновен към никого или че съм предавал някого”, но същевременно призна, че е писал доклади за ДС след завръщанията си от пътувания в чужбина преди 10 ноември 1989 г. При встъпването си в длъжност през 2012 г. президентът Росен Плевнелиев обяви, че няма да се обвързва с назначаването на лица на държавни постове, свързани с комунистическите служби. Той извърши предварителна проверка на служители на ръководни постове в администрацията му, отказа да назначава посланици с досиета при опитите от страна на кабинета Орешарски и провери за агентурно минало министрите в служебните кабинети на Марин Райков и Георги Близнашки. Награждаването на патриарх Неофит е едно от редките изключения, което президентът Плевнелиев допуска от възприетия от него принцип. В случая обаче прилагането на двоен стандарт към лица, свързани с Държавна сигурност, е още по-неприятен, тъй като държавният глава веднъж вече е отказвал да връчи държавна отличие на друга публична фигура именно заради разкриването на принадлежността му към ДС. Става въпрос за отклоняването на предложението да бъде награден с орден „За граждански заслуги” бившият лагерист и политически затворник и писател Петко Огойски. Това стана през ноември 2014 г., когато Плевнелиев награди група граждани по повод 25-годишнина от началото на демократичните промени в България.   Петко Огойски показва налъмите си от лагера „Белене”, които е запазил в уникалната си етнографска сбирка, събирана над 50 години. Бившият лагерист не беше награден от президента Плевнелиев през 2014 г., защото му бе открито досие, от което обаче става ясно, че той е отказал да сътрудничи на ДС | Фотограф: Христо Христов.   Тогава при предварителната проверка на Огойски, Комисията по досиетата установи, че той е регистриран като агент от ДС и обяви принадлежността му в качеството му на депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание”. От архивните документи обаче става ясно, че ДС е регистрирала Огойски като агент без той да подписва декларация през 1958 г., след неговия престой в затворите и лагерите, но още на следващата година го е изключила от агентурния апарат с мотива, че той „въобще не иска да сътрудничи. Когато е бил в ТВО му е предлагано сътрудничество, но той най-категорично е отказал и сега няма да стане такъв”. Петко Огойски, който е преминал през багера „Белене” два пъти и е лежал в затворите в във Видин, Лом, Плевен и Шумен, Стара Загора и София, е автор на трилогията „Записки по българските страдания”, едни от най-ценните мемоари за комунистическите престъпления . За разлика от неговата просветителска дейност след промените патриарх Неофит не само зарови надълбоко темата за досиетата сред висшия клир все едно, че нищо не е било, но БПЦ продължава гузно да мълчи и да страни от всички инициативи за почитане на жертвите на комунистическия режим, а също така продължава да бойкотира закона за досиетата като отказва информация на Комисията за проверката на агентите на ръководни постове в епархиите и църковните настоятелства в страната.

Share on Facebook

Такова послание беше отправено, вчера следобед, от екрана на ДС телевизията бТВ, буквално от Вашинктон, чрез лицено Симеон Дянков, известен още като Малката пица и изключително некадърен финансист, но силно въртяща се фурнаджийска лопата...

Eдновременно с излизането на книгата „И страж да бди на пост“ на Харпър Ли, „Бард“ стартира конкурс за книжарница, аранжирала по най-оригинален и добре изглеждащ начин витрината си. Оценката ще става на базата на изпратени от книжарите снимки, които ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на издателството. Снимките трябва да бъдат пратени по e-mail на адрес borsa@bard.bg до 10...

Нинко Кирилов е писател и журналист, който дебютира през 2013-та с „Двойници и животни“. Неговите разкази са модерна градска проза с щипка магически реализъм, която го прави едно от разпознаваемите лица на съвременната българска литература. Няма как да не сте чували това име, тъй като Нинко печели немалко престижни литературни награди, а и работи в...

Easy to make:  see more:

Испания посрещна първата група бежанци - 12 от общо над 17 000

ООН призова за помощ, за да останат сирийските бежанци близо до родината си

Често се цитира числото 1 милиард лева. Някои казват, че това е малко – други казват, че това е много. И едните, и другите грешат, защото това число не е вярно.

Отваряме отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2014 година и разглеждаме разходите по функции. От консолидирания бюджет на държавата за функцията “Полиция, вътрешен ред и сигурност” са похарчени 1 594 783 900 лв – или почти 1.6 милиарда лева.

От тези средства, малко над 1.4 милиарда са включени в държавния бюджет, 23 млн. лв. са в общините, а 169 млн.лв. са еврофондове (тук се включва и кофинансирането от националния бюджет).

Делът на МВР е близо 90% – остатъкът отива за ДАНС, ДАТО (подслушване), разузнаване, НСО, общини и пр.

Отбрана и сигурност – 3.3 милиарда лева:
– Отбрана – 0.95 милиарда лева
– Полиция, вътрешен ред и сигурност – 1.6 милиарда лева
– Съдебна власт – 0.53 милиарда лева
– Администрация на затворите – 0.12 милиарда лева
– Гражданска защита, бедствия, аварии – 0.11 млрд.лв.

The post Колко са разходите за полиция, ред и сигурност? appeared first on Блогът за икономика.

Книжните маниаци са всеизвестни със склонността си да се презапасяват с книги. Трупаме ги на купчини на/около нощните си шкафчета, складираме ги под леглата си, задръстваме библиотеките си и създаваме истински книжни небостъргачи. Абигейл Уилямс ни представя 21 идеи как не просто да имаме книги във всяко ъгълче и пролука, а да превърнем литературната си...

В средата на миналата седмица АЕЦ "Козлодуй" анонсира на интернет страницата си организирането на поредният "Ден на отворени врати", който ще се проведе идната събот (14/11/2015г.), но аз ви съобщавам "благата&qu...

Техните светове или техните вселени, или измерения, или откъдето ще да идват. Земята е на границата и това е причината за битките тук. Преди време останах дълбоко впечатлена от „Момчешки живот“, затова с удоволствие чаках да прочета „Границата“ на Робърт МакКамън. Предупредиха ме, че книгата е в различен жанр – фантастика, но имайки наум писателският талант...

Продукти:
3 жълтъка
1ч.ч. захар
3с.л. брашно
щипка сол
2 ванилии
800мл пряснио мляко
80г краве масло
1к.ч. стафиди
1к.ч. орехови ядки

Приготвяне:
Разбивам жълтъците със щипка сол. Добавям супена лъжица пудра захар. Продължвам разбиването до сгъстяване. Обърквам с брашно до гладкост. В тенджера наливам прясното мляко. Добавям захар и поставям на загрят котлон. Щом затопли млякото и се разтопи захарта, наливам жълтъченото нишесте. Бъркам до сгъстяване. Оттеглям съда. Пукам парче краве масло и ванилия. Обърквам крема. Похлупвам и оставям за половин час да изстине. В чашки слагам стафиди и счукани орехи. Наливат топъл крем. Оставям десертите да охладят. Поднасям гарнирани с домашно сладко.

От филмите ( американските, с извинение) знаем, че с терористи не се преговаря.

А с туристи, преоблечени в цивилни дрехи, дошли с автобуси в София, въоръжени с ултиматум към властта от името на въоръженото полицейско съсловие в България?

Да, с тях у нас се преговаря след пълната и безусловна капитулация на тази власт пред полицейския произвол. Защото да се налагаш със сила от името на силовата група хора, овластени с оръжие да въвеждат ред в страната и да налагат спазването на закона, нарушавайки го демонстративно, е произвол с предвидими последици за ерозията на държавността.

Къде се крие в тази открита картинка „Батман”, „бат Бойко”? Къде е неговата уж силна ръка? „Баш бабаит” е срещу по слабите, но се оказа слабак срещу силовите структури. Нали уж обича лично да се намесва и да решава конфликтите- чак през границата прекрачи през миналия си мандат да демонстрира твърдост срещу стачкуващите гръцки шофьори, с което събра още веднъж овациите на лековерната публика с всички електорални бонуси след това. В центъра на София обаче Вездесъщият никакъв го нямаше да каже на протестиращите : „ и вие сте милиционери, и аз съм милиционер, значи ще се разберем”.

Водачът, какъвто театрално претендира да бъде Борисов, се познава именно в критичен момент. Това го знае всеки редник, помирисвал барут. Изглежда обаче отлично го знаят и полицаите, познавайки своя бивш главен секретар. Добре го сметнаха и го преметнаха. Преценили са го и не сбъркаха в преценката си.

Още по-жалко е пълното мълчание и отсъствие на „силния човек” в българската политика на фона на големите хвалби за тоталната му победа на току-що отминалите избори. Победителят се оказа победен в собствения му заден двор- но не партийния (засега), а професионалния ( доколкото той и до днес се изживява като генерал на полицаите). И сега имаме право да се запитаме за какво му е дадената власт, ако не да я упражнява именно при кризи. Защото властта се дава от народа заради обществения интерес (МВР най-после да бъде реформирано), а не заради оцеляването на овластения на високия пост.

Не силна, а лека ръка е Борисови. С лека ръка похарчи ценния ресурс от доверие.

Колкото до факта, че изтика пред строя дамите да го защитават ( когато цивилните му бивши подчинени не особено цивилизовано го наричаха педе…на жълтите павета), това би трябвала да бъда обеца на ухото за онези, които вярват на слуховете за неговото кавалерство, в каквото е незаслужено набеден заради склонността му да тика залци в устите на момичета в народни носии ( „няма не искам, няма недей”) при рязането на лентички.

Защо не пробва номера със залците и с разгневените полицаи?

Иначе е петимен да прегръща покровителствено пред публиката ентусиазирани симпатизантки, но патерналистичния му порив се изпари в момента, когато друг(а) трябваше да влезе в огъня на протеста и да полее с шланга на отстъплението пламналите надежди, че правителството ще удържи на рудиментарното си намерение да реформира милицията, маскирана вече повече от четвърт век като полиция.

Освен всичко друго ГЕРБ вече не е и милиционерска партия. Изпари се илюзията, че родната полиция я пази. По-скоро се видя, че я мрази. Защото полицаите може да имат всякакви недостатъци, но по дефиниция разбират от фалша на демонстрираната твърдост, която омеква при първото посягане към палката. Посегнаха и се увериха, че насреща си имат пъзльо, който така и не посмя да размени с тях две думи и се скри зад Руми.

Share on Facebook

Статия на Юлия Латинина в “Нова газета” прави за (тъжен) смях мегаломанските опити на изостаналата Русия да се сравнява със САЩ. Точка по точка авторката прави паралели, но не само в икономическо и технологично отношение, но и в областта на духовността, която руските шовинисти особено настървено изтъкват като някакво мистично руско предимство.

Статията е публикувана на 22.01.2014 г., т.е. месеци преди руската анексия на Крим и санкциите на Запада, както и преди катастрофалния за Русия спад на цените на петрола- два фактора, които с днешна дата биха направили сравнителния анализ още по-категоричен по отношение на руската изостаналост, обяснена от Латинина като наследство от комунизма, “доразвито” от Путин и кликата му.

ДА ДОГОНИМ И ИЗПРЕВАРИМ АМЕРИКА ПО ДУХОВНОСТ

Юлия Латинина

превод за ivo.bg Васил Костадинов

Не минава ден без руските патриоти да сравнят Америка и Русия – разбира се, в полза на матушката.

Хайде да направим няколко сравнения.

На 3.12.2013г., американската Space X стана първата частна корпорация, която изпрати в космоса сателит с помощта на собствена частна космическа ракета Falcon 9. Освен свои ракети Falcon, Space X разработи и свои ракетни двигатели – Melin, Kestrel и Draco, и собствени космически кораби. Собственикът на фирмата, гражданинът на Южна Африка, Елън Мъск, съосновател на PayPal, си поставя за цел колонизацията на Марс. Изстрелването на Falcon 9 струва 50-60 милиона долара, а на руската “Протон” – 80-100 милиона долара.

На 14-ти януари 2014г., Illumina, водещ световен производител на секвенатори, представи HiSeq X, секвениращ (декодиращ) човешкия геном на цена 1000 долара за геном. Това прави секвенирането рутинна медицинска услугиа, по-евтина от PET-сканирането.

През юни 2012г., американската компания Tesla показа първия в света масов електрически седан Tesla Model S. Model S ускорява до 60 мили за 5,6 секунди, батерията на колата е предвидена за 420 км. Корпорацията, един от съоснователите на което е същият Елън Мъск, строи и мрежа от станции за зареждане, в които ще се сменят батерии за 60 долара и за 90 секунди.

На 20-ти септември 2013г,, Apple започна продажби на своя нов iPhone 5S с 64-битов процесор. За първите три дни бяха продадени 9 милиона iPhone 5S и 5С. Пред магазина на Аpple на Пето авеню имаше опашка от хиляди и петстотин души.

Безпилотните летателни апарати промениха воденето на съвременната война. Те върнаха технологичното предимство на американската армия над терористите и за първи път в историята на човечеството нанасят хирургически точни удари по врага, без да рискуват живота на войниците.

Американската армия има 8000 безпилотни самолета: предимно MQ-1B Predator и MQ-9 Reaper, носещи по четири ракети Hellfire с лазерно насочване.

През 2012г., САЩ обучават повече оператори на дронове, отколкото конвенционални пилоти. Заедно със сателитите безпилотните самолети могат да формират интегрирана компютърна мрежа, с която военните на ниво сержант, да виждат и знаят всичко, което се случва на бойното поле.

От 2008г., САЩ са световен лидер в добива на газ, като отнеха титлата на Русия. Това се дължи на “шистовата революция”. През 2011г., в САЩ са направени 3400 “шистови” сондажа, а през 2012г. – повече от 7000.

“Шистовата революция” не подмина и петрола. В сравнение с 2011г., добивът на петрол в САЩ се увеличи с 39%, а до края на 2015г., САЩ ще станат в най-големият производител в света. Такъв скок е изненада за всички: през 2011г., Обама се надяваше, че до 2025 г. САЩ ще бъдат в състояние да намалят с една трета зависимостта си от вносен петрол, но “планът Обама” беше преизпълнен само за три години. През 2013г.,  американските петролни компании има 2 трилиона долара приходи. За сравнение – руските петролни и газови компании имат приходи от 600 милиарда щатски долара, което е повече от три пъти по-малко.

Подчертавам, че шистовият бум е възможен благодарение на много по пазарното законодателството в областта на добива на минерални ресурси. В Европа няма шистов бум – тромавата бюрокрация, лицензиите и опасенията за околната среда пречат на пазарната активност.

А сега да се върнем към сравненията между Америка и Русия, толкова обичана от нашите патриоти.

Въпрос: Какво да сравним с Falcon 9? Ракетата “Ангара”, която трябваше да полети през 2005г., но и до днес не лети, проваляйки всички сключени договори с чуждестранни клиенти?

Въпрос: Какво можем да сравним с генома за 1000 долара? Фантастичната история със “секвенирането на генома на руския народ”? Историята, напомням, е в това, че Институтът Курчатов купи в чужбина секвенатор за 20 милиона долара, секвенира генома на раковоболен нещастник и обяви това като “разшифроване генома на руснака”. Публикуването на статията за това изключително събитие в никому неизвестното списание Acta Naturae, може да се ограничи до фразата: “Ура, купихме тази машина и тя работи”. Шефът на Курчатов Михаил Ковалчук ​​не се посвени да обяви събитието като “велик пробив” в световните генетика.

Въпрос: Какво можем да сравним с Tesla? “E-мобилът” Прохоров? Г-н Прохоров правеше гала-презентации и се изпъваше като струна пред министър-председателя и президента. Путин дори се повози – и какво? “Е-мобилът” е само блед спомен.

Какво да сравним с iPhone? Разбира се, че “първият руски смартфон» Yotaphone, който шефът на “Ростех” Сергей Чемезов показа на премиера Медведев в края 2013г. Медведев заяви, че «Apple се притесниха”. Ще се смеете, но същият смартфон същия Чемезов вече го показа на същия Дмитрий Медведев през септември 2010г(!). Единствената разлика е, че през 2010г. Чемезов представяше Yotaphone от свое име, а днес това чудо на техниката е собственост на частната Yota Devices, която твърди, че е разработила проекта със собствени средства.

Дронове?

Руската програма за безпилотни летателни апарати беше ограничена до демонстраци на изложението МАКС през 2007г.пред Путин на макет на безпилотен самолет “СКАТ” и още една демонстрация през 2009г., пак пред Путин на друг макет на безпилотен самолет – “Дозор-600″. Това бе толкова смешно, че напомня за анекдота за дървената реакета изобретена от туземци.

Доскоро, Кремъл наричаше Русия “енергийна свръхдържава”. Напълно сериозно си мечтаеха как ще използват газа като оръжие и ще поставят Европа на колене, мислеха и да изнася газ за САЩ: 45 милиарда кубически метра газ от находището Щокман през 2013г. Реалността е по-скромна: от 2002г. до 2009г. делът на руския газ в ЕС е намалял от 45% на 34%, американския пазар е химера, плановете за находището Щокман на фона на шистовия бум са ненаучни фантастика, но шефът на “Газпром” Алексей Милер не се умори да повтаря, че шистовата революция е блъф и сапунен мехур. Трудно е да си представим такава некомпетентност в някоя американска корпорация. Това е отвъд представата за добро и зло.

В какво сме лидери, питам господа патриоти? В необикновената духовност? Каква е тази духовност?

На първо място сме по брой на деца, изоставени от родителите си. 700 000 са в детски домове, приюти, интернати и т.н. В САЩ детски домове практически няма, а състрадателни американци осиновяват деца, често с тежки малформации, от Китай, Нигерия, Конго, Гватемала, до неотдавна и от Русия. Правилно ли съм разбрала – държава, в която има 700 хиляди изоставени деца (80% с живи родители), е по-духовна от тази, която осиновява инвалиди от Нигерия?

На първо място сме по употреба на алкохол и хероин. Правилно ли съм разбрала, че това е критерий за висока духовност?

80% от възрастните хора, живеещи в старчески домове, имат роднини, които са отказали да се грижат за тях. Правилно ли съм разбрала, че това е критерий за висока духовност?

Ужасната истина е, че в началото на XX век, Русия и Съединените щати са били напълно сравними – две млади, с богата природа и огромен човешки потенциал страни, държави с бързо развиваща се икономика и добра научна и технологична основа. Но в началото на XXI век ние още си плащаме за комунизма, Гулаг, за милионите мъже, бездарно хвърлени в месомелачката от Сталин в името на завладяването на света, а и за путинския бардак – с тотално, позорно, несравнимо изоставане.

Само чрез признаване на дълбочината на това изоставане, може да започне неговото преодоляване. И точно както Петър I се е учил от холандци и германци, ние трябва да се учим от американците. Макар да виждаме постоянно нарастване на социализма и бюрокрация даже в тази велика страна, би било хубаво да се учим – вече дори и от Китай.

Share on Facebook

С идването на есента и наближаването на зимата сякаш носталгията по летните пътувания става все по-силна. Нещо такова усещаме от класацията с най-продаваните книги в Ozone.bg през октомври. Освен че новият пътеводител на Peika.bg „50 места, които да посетите в България през 2016 г.“ води убедително в подреждането, изданието за 2015-та се намира на престижното...

Ако искате да създадете отвратителен свят, от който да се получи страшно добра книга, какви съставки ще използвате? Първо, ще подберете завидно количество психопати от всички периоди на човешката история, като по възможност се стремите избраниците ви до един да са мегаломани, расисти и садисти. Второ, ще ги натъпчете на минимална площ, така че мигновено да се намразят...

Завършваме пътешествие из Бирма заедно заедно Домоседа. В началото минахме пътя от Янгон до Пиндая, после отидохме до Мандалей и планината Попа, а днес сме в Баган и Янгон
Приятно четене:

Бирма 2015

част трета

Баган и Янгон

Баган

Пътят към Баган, на брега на река Айервади е предимно нанадолнише. Плавно и приятно. Без особени забележителности, освен че срещнахне рали керванът да се връща към Янгон след финала в Мандалей.

И опитахме палмовица в няхаква „фабрика“ (разбирай – навес от палмови листа с делви и легени под него) за палмова захар.

„Баган ти трябва!“,

би отсъдил един приятел пътешественик. То е място в много отношения по-мистично от Мачу Пикчу или Ангкор Ват. Едно безбрежно поле от пагоди, храмове и храмчета сред нивите, останали още от времето на Първото Бирманско царство – X-XIII век по Христа. Царство, внезапно прекратило съществуването си под натиска на централноазиатска орда. Струва ми се – възможен за повторение сценарий за Първия европейски съюз през XXI по Христа. Хунтата е направила, каквото е било по силите ѝ, да изсели хората, живеели в стените на стария град и да им уреди нов, малко на юг по реката. Под предлог, че иманярствали, докато властите се разсейвали с разстрели на студентски демонстрации в столицата в края на 80-те.

Туристите, за разлика от местните иманяри, са добре дошли в стените на града. Стига да отседнат в държавните или приятелските на хунтата хотели. А не забелязах особени пречки да поиманярстваме и ние. Повечето храмчета си кротуват необезпокоявано и неохраняемо сред трънките и акациите. Най-много да налетиш на някоя млада двойка, ползваща ги за романтично скривалище, в което да се държат за ръце и да си приказват мили и хубави работи. Държането за ръце е табу на публично място навсякъде в провинцията (тоест в допълнението на Янгон в територията на държавата).

Хвърлих раницата и противно на всички очаквания, включително моите собствени, басейнчето под палмичките не можа да ме задържи повече от час. Излязох да пощракам, колкото мога в пешеходен радиус. Което покрива смешно малко.

Баган е необятен

Повечето туристи си наемат или колела, или електропеди, или брички с конска тяга. Но аз нали си имам наето колело? Което обаче не е под ръка. Чака утрото да ме закара, където Чу реши. Той бе така добър да ми покаже на картата намеренията си, че да не се повтарям.

За още по-сигурно, че няма да мина там, откъдето съм щял да минавам с колело, взех лодка за раходка. И други си бяха взели. Сам, двама, трима на лодка. Колкото повече лодки, толкова по-справедливо разпределен туристически долар. Дамата би одобрила! А ние, отговорните пътешественици, правим само това, което би одобрила. Затова я изчакахме да излезе от домашен арест и да вдигне бойкота, нали? От лодката, противно на очакванията, брегът изглежда по-гъсто джунглест отколкото на практика е, и по-малко пагоди пробиват над зеления килим, че да оформят характерния за Баган силует. Но пък

залезът на отвъдния бряг е безценен

По-точно – оценен е на $15 да се наблюдава от лодка. Която се движи на мотор половин час срешу течението и после се пуска по течението. Точно както Lonely Planet беше предсказал. Добре би било всички лодки да си загасят моторите едновременно, което и … аха-аха … да се получи, но все ще се намери някой да е закъснял и да отпърпори романтичната тишина на залеза на всички.

Същият залез е бил безплатен на ресторант терасата на хотела, който не без причина се нарича Рекогледка, но вместо пърпорене, звуковият фон съдържал шумни разговори на френски, немски, холандски и британски английски. По-късно на нашата маса за вечеря се поддържаше прилично тихо ниво на звука на английски с български, американски и австралийски акцент.

Досадни младежи! Ще ми разправя Дамата точно на тях да разпределям туристически долар вместо на генералите. Ама вече са се научили на занаята да преследват туристите още от изгрев слънце, навирайки им пощенски картички, сламени шапки и тъкани престилки в носа около по-интересните пагоди. Свърши вече безплатното минглаба.

Досаждането обаче е на режим, строго регулиран от силата на слънчевите лъчи. Активните като пчелички в измамно прохладната утрин пробивни търговици, не повече от два часа по-късно са се проснали, кой където каквато сенчица е намерил, и с топ не можеш да ги изкараш на слънце да ти продадат картичка.

А за мене снощното с лодката май беше и единствената проява на отговорен (според разбиранията на Дамата и ангажираното обществено мнение на Запад) туризъм в града. Всичко останало – директно в гушата на генералите. И на 20-те семейства от кликата им, които държали 75% от икономиката. Нтон в Янгон беше направил всичко по силите му („Повторението е майка на втълпяването“, древна пословица на народа мон) да запомним властващата в Бирма формула 20/75. Но не изпитвам никакви угирзения. Бизнесът си е бизнес. Търсиш заведение далеч от пазарната шумотевица и прахоляк, с хубава гледка и по възможност с няколко храмчета и плувен басейн в двора, генералите ти предлагат. Сделка!

С песните и пляските на народите обче малко попрекалиха с мейнстрийм-турищината. Труднопреглъщаема (в смисъл, че трудно си преглъщаш конвейрно-забърканото къри с жилаво пиле на нея) перкусия и виещи струнни и пискливи духови тембри озвучават представление на марионетки (да не се бъркат с мажоретки, каквото се е разбрало вече, че Бетани не е) сред огромно хале, запълнено с туристически групи, най-често стоварени от големи автобуси, предимно азиатци. Надявам се да не са ме забелязали никакви познати, че ми уйде всичката репутация на независим пътешественик!

Обаче си струваше Бетани, след дълги увещания, да купи глиената жаба от хлапето (10-) на паркинга пред ресторанта. Само заради грейналите му с искрена детска радост очички. Нищо, че така го окуражаваме да учи занаята на Досадата и за следващата вечер ще си е намерило нова жаба за продан.

Храмовете, покрай които дебнат досадниците, не са случайни. Затова и ние не ги заобиколихме.

Пагодата Швешандо, XI век.,

е построена с няколко достъпни по стръмни стълби тераси, които предоставят върховна гледка към цялото поле, за предпочитане в часовете на по-дългите сенки след изгрев и преди залез.

Дъмаянджи

е най-големят храм от времето на цар Нарату, XII век, вдигнал го за изкупление, че е убил и баща си, и брат си, за да седне на трона. Не помогнало. На третата година и него го убили.

Храмът Суламани, XI век,

е красив и отвън, но още повече отвътре с реставрираните си фрески. И статуи на Буда, разбира се.

Златната пагода Швезигон,

също от златния XI век, се намира в центъра на градчето Няунг-У и до наши дни се е съхранила, като „катедралния“ храм на Баган. Привличащ най-много местни поклонници на едно място.

Храмът Ананда, XII,

век е един от съхранилите се през вековете най-големи храмове, забележителен в архитектуренно отношение – съчетание на монски и индийски стилове, повлияло архитектурните вкусове в Бирма и през следващите векове.

Повечето храмове и пагоди в Баган са строени с малки глинени тухлички. Интересното е как на средновековните бирманци не им е хруманало да ползват тухлички и за нещо друго. Примерно за къщи. Или поне за царски дворец.

Янгон

Авиокомпания Mann Yadranarpon Airlines разполагат с два самолета с перки. По колкото горе долу имат и конкурентните авиокомпании по вътрешните линии. Опитват се да спечелят пазарен дял със свръхкачество на обслужване и кетъринг, а не са прочели урок №1 от учебника по Brand Creation – името трябва да е лесно разпознаваемо или поне – произносимо.

Първата нощ обратно в Янгон се оказах в каймака на меда и маслото – хотел Kandawgyi Palace – край парк-язовира Кандoуджи. Идеален изходен пункт за … мързелуване на терасата край басейна с гледка към дървената пътека за разходки по периферията на езерото на фона на маанетата (пардон – мантрите) носещи се от пагодата Шве Дагон, видима на хоризонта. И никакво слизане към стария град!

На обяда

тайландската кухня спечели с 1:0 срещу бирманската

Всъщност – с повече от 1:0. В тайландския ресторант се изсипаха цял конвой автобуси с туристи от Тайланд. Нямаше да ги забележим, ако те не бяха забелязали двата изложбени експоната народни носии до масата ни, точно зад гърба на Ричард. Не били само експонати. Идеята била да се снимаш за спомен зад тях, като ти се вижда само главата, ужким че си облечен в носията. Не преброихме нито един тайландски турист, който да не си я направи тая снимка. А вероятността перчемът на Ричард да е в повечето от тях е твърде голяма. Мисля, че ние – фарангите – им се бяхме сторили прозрачни на масата. Но пък яденето не беше прозрачно, а много вкусно.

На другата вечер си избрах хотел Mila Noa срещу северния вход на Народния парк откъм увеселителния му кът. Гордо се почувствах се като Буда избягал от замъка на родителите си махараджи в реалния свят!

Хотелчето всъщност е остров (кооперация на калкан) на западен комфорт в центъра на азиатския дружелюбен хаос. И аромати. И с 360-градусова гледка от барчето на покрива. Оценима най-добре на хлад след залез слънце. Като и тук се чуват на маанетата (пардон – мантрите), носещи се от пагодата Шве Дагон, видима на хоризонта.

И е съвсем близо до Парка. А в Янгон, не е табу момчетата и момичетата да се да се държат за ръцете. Нито да танцуват съвременни танци. Нито пък е задължително да се къпят по бански, та момичетата да остават на сухо.

До нови срещи!

До нови срещи!

Д.’15

Илюстрации:

• Янгон https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6179219516041619089
• Щат Шан: https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6179981275992963441
• Пътят за Мандалей: https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6180738615221316753
• Баган: https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6181001228306321361

Край

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права

Други разкази свързани с Мианмар (Бирма) – на картата:

Мианмар (Бирма)

Още пътеписи от близки места:

1. Бирма 2015 (1)
2. Бирма 2015 (2)
3. Загреб и Любляна (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 2 част)
4. Прага (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 5 част)
5. Пътуване из Европа с кола, 2015
6. Мюнхен и Вюрцбург (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 4 част)
7. Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 3 част)