За незапознатите, през лятото „развързах“ в нета новия си, трети художествен роман. Казва се „Аварията“. Може да се тегли безплатно на PDF формат от тук, а за предпочитащите MOBI, ePub или FB2 формати е достъпен на ето на този линк.

Преди да пусна книгата за по-широката аудитория се свързах с ограничен кръг съмишленици, приятели, читатели, фенове, писатели и други блогъри с молбата да ми кажат какво точно мислят за нея и какво мога да променя, за да я усъвършенствам, преди да я споделя с целия (българоезичен) свят. „Фокус групата“ беше незаменим помощник при маркирането на неща, които при други обстоятелства биха останали незабележими за мен, като автор. Пък и ми хареса идеята да творя заедно с читателите си или поне да виждам техния принос в окончателното оформяне на историята, докато все още беше в зародишния си вариант.

Както обичам да повтарям, в 21-ви век вече не се питаме „Какво е искал да каже авторът?“, а творим директно наравно с него.

Използвам случая да благодаря на всички от „фокус групата“, които ми отделиха необходимото внимание! Без вас нямаше да видя историята през очите на хората, за които е предназначена. Благодаря и на Дончо, който удари едно рамо с преформатирането на романа, на Павлина Върбанова от Как се пише? за безценния принос като професионален редактор и на Петър Енчев за коректорската му намеса. Като резултат, българските читатели имаха едно спретнато и свободно достъпно българско романче, приспособено за различните им дивайси, което можеха да отнесат със себе си по време на летния отпускарски сезон. Книгата е достатъчно мрачна, така че спокойно можете да си я четете и през зимата…

От все сърце благодаря на читателите, които споделиха романа с приятели в социалките или лично по мейла. Можете да продължите да го правите, дори ви насърчавам в тази посока. Внимавайте само да не нарушите лиценза, че да не се съдиме после, както обичат да казват по софийско. :) Само се закачам… Въпрос на елементарна култура е, обаче. Авторът е бил достатъчно добър да ви подари съдържанието на труда си безплатно. Чисто и просто неморално (и неетично) е да се опитвате да го „продавате“ без неговото съгласие, в т.ч. и чрез публикуване на откъси от текста в сайтове с рекламни формати. Да не говорим, че е незаконно. Просто споделяйте с приятели. Това е всичко.

Съвсем логично, появиха се и първите отзиви за книгата. Реших да ги събера на едно място за улеснение на Негово Величество Читателя (НВЧ), който може би все още се колебае. Пълните ревюта са зад линковете (отварят се в нов прозорец):

Йовко Ламбрев:

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Григор Гачев:

Сюжетът е изпълнен с неочаквани поврати. Всеки път, когато си помислех, че „нещата влязоха в познато русло“, следваше изкусен завой и тръгваха в съвсем друга посока, хем логична и достоверна, хем непредположима докато не се случи. Уж фантастика, а в същото време разкошна илюстрация на българския манталитет, и със силните, и със слабите му страни. Нещо, което бих гледал на филм с най-голямо удоволствие. Мога единствено да изкажа възхищението и завистта си към Тишо.

Дончо Ангелов:

Аз мога да ви уверя, че се чете на един дъх, и че както и другите неща на Тишо, не ви се иска да свършва. Добре е да я четете през време на почивка, защото ще ви държи будни до късно (максимум една вечер обаче, както казах, чете се на един дъх).

Ето и един туит от редактора, действително много ме зарадва:

Наистина интересен роман. На моменти се увличах и забравях, че трябва не да чета, а да редактирам. 

В Goodreads, пък, Мариета е написала:

Заинтригуваща история, която подклажда любопитството. Единствено останах малко разочарована от края, очаквах да е нещо различно от често срещания сюжет за края на Земята.

Само да добавя: Първо, това не е краят. Нито на Земята, нито на романа. И второ, съвсем не е „често срещан“, но това ще се разбере едва в продължението с работно заглавие „Ново небе и нова земя“, което се пише в момента…

Предполагам, че има и други отзиви из нета, които не съм успял да открия. Ако ги намерите, чувствайте се поканени да ги споделите тук в коментар. Може, разбира се, да изразите и собственото си мнение по въпроса. Ще ви изтрия само, ако не спазвате правилата за коментиране. :)

Романът продължава да е безплатен и само на два клика разстояние:

„Аварията“ в PDF формат

„Аварията“ в MOBI, ePub или FB2 формат

Приятно четене!

Тихомир Димитров 

Трудно е да си представим, че в Москва все още няма паметник на един от най-емблематичните руски писатели – Михаил Булгаков, увековечил по неповторим начин столицата в шедьовъра си „Майстора и Маргарита“. Това, обаче, е на път да се промени, съобщава в. „Гардиън“, цитиран от новинарския сайт „Дневник“. Местният съвет за паметниците най-сетне даде разрешение...

Как щяха да изглеждат учебниците, ако авторите им бяха деца? Доста добър въпрос, отговор на който можем да намерим в най-новата книжка на издателство “Точица” – “Вкусна география”. В нея ще откриете и приключения, и вкусни идеи, както и любопитни факти за някои от непознатите кътчета на България, сгушени в Родопите, Рила и Пирин или разстлани...

Продукти за 4 порции:
4 филета херинга
1кг картофи
2ч.л. сол
3 зърна бахар
½ връзка копър
2- 3с.л. краве масло
1к.ч. шампанско

Приготвяне:
Задушена херинга с картофки, масло и аромати. Осолявам рибните филета. Обелвам картофите.  Режа надлъжно на по- едри ладии. Осолявам картофените парчета. Нареждам подправените зеленчуци в тавата. Отгоре редя рибите. Пускам зърна бахар Поръсвам копър. Поливам разтопено краве масло и шампанско. Добавям чаена и половина чаша топла вода. Покривам тавата плътно с алуминиево фолио. Пека на умерена фурна, около час и половина. Рибното месо и картофките поемат от ароматите. Ястието е приятно на вкус и вид.

Пламен Асенов
19. 08.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100592746/velikite-evropeici-rembrand

Сигурен съм, че не бих могъл да нарисувам приличен кон, дори със зареден пистолет, опрян в слепоочието. А вие как сте с рисуването на коне? Да, знае се, че конят е труден обект, затова като цяло – съмнявам се, че можете. Но не се тормозете, по това всички си приличаме с великия художник Рембранд. На него рисуването на коне също не му е особено силна страна. Нито са му присъщи пестенето на пари и скромният живот – поне докато парите не свършват. За сметка на това обаче талантът му да вижда хората, да съчувства на човека и да го изобразява истински, го прави „един от най-великите пророци на човечеството”, както пише за него Кенет Кларк в „Цивилизацията”.

Хенри ДюМонт, Симфония

Рембранд Херменсон ван Рейн е роден в холандския град Лайден през 1606 година и живее в разгара на нидерландския Златен век, един от признаците на който е именно неимоверното развитие на изобразителното изкуството. Баща му е мелничар, а майка му е от семейство на хлебари. Рембранд е девето дете. По религия бащата е член на Холандската реформирана църква, една от многото протестантски деноминации по онова време в Ниската земя, а майката е католичка. Очевидно, освен с деца, техният дом е населен и с типичната и до днес толерантност на холандците. Религиозното възпитание в семейството е силно застъпено, но не се знае със сигурност накъде е ориентирано. Самият Рембранд е религиозен човек, голяма част от платната му също са с религиозни сюжети, но по отношение на това към коя църква принадлежи, цари пълна неизвестност. Сватбата му е в родния край на жена му Саския. Децата му, общо десет от три различни жени, са кръстени в църкви на различни протестантски общности. Самият Рембранд не оставя категорични свидетелства за предпочитанията си. За сметка на това се знае, че латинското училище, в което той учи първите няколко години, не го влече особено. Родителите му подкрепят влечението на сина си към рисуването и още на 13 го пращат в ателието на Якоб ван Сваненбург. Сваненбург рисува исторически сюжети и е католик. При него Рембранд стои три години, но няма запазени ранни негови работи, за да се прецени какво е влиянието на учителя му. Обаче стажът му в Амстердам при художника Питър Ластман пък оставя сериозни следи, макар да трае само 6 месеца. Ластман е бил дълго в Италия, и е голям поклонник на Караваджо. В своите исторически, митологични и библейски картини пренася страстта си към пъстротата и изпипването на детайла и я предава на ученика си. В следващите десетина години това влияние, засилено и покрай тъй наречените утрехтски караваджисти, е съвсем видимо в платната на Рембранд.

Хенри ДюМонт, Павана

В ранните работи на Рембранд цялата атмосфера, дрехите на героите, предметите около тях, всичко е пищно. Той изпипва детайлите до съвършенство и, както е характерно за бароковите художници – започва да използва светлината, за да предаде емоции. Обаче Рембранд не става чист бароков художник, той далеч надскача идеята за пищността, която владее целия ХVІІ и част от ХVІІІ век. Това отново насочва погледа към едно обобщение, което правят специалистите по история на изкуството – развитието на барока е подкрепяно основно от католицизма, докато страните и местата, където се развиват реформаторски църкви, остават верни на по-простия, по-близък до реализма стил. Това особено отчетливо се вижда в Нидерландия, където вече не църквата, а светското бюргерско съсловие е основен консуматор на изкуството. Колко добър художник е Рембранд личи дори от факта, че още когато са по на 19, той и приятелят му Ян Ливенсон отварят съвместно ателие в Лайден и имат ученици. Няколко години по-късно творбите им, които в този момент са доста близки и трудно различими, са открити от Константин Хюйгенс, баща на учения Кристиян Хюйгенс и секретар на принц Орански. Той ги препоръчва на принца като двама млади и перспективни художници, а Орански, голям меценат и покровител на изкуството, веднага им поръчва поредица творби с религиозна тематика. През 1631 година обаче нещо, неизвестно какво точно, става между двамата приятели, те се разделят и намираме Рембранд вече в Амстердам да получава поръчки и да се радва на голям публичен успех, а някои фенове дори го смятат за „новия Рубенс”.

Хенри ДюМонт, In leculo meo

В Амстердам Рембранд се развива като изключителен портретист. Той прави много етюди, експериментира с подвижна мимика на лицата, а и постига голям финансов успех, защото получава доста поръчки от вече твърде състоятелни хора, желаещи да бъдат увековечени на платно. През това време, както впрочем и през целия си живот, художникът рисува и автопортрети, като все повече намира своя собствен маниер, включително онзи толкова незабравим и отличителен за него похват да твори драматизма на човешкото лице чрез силно концентрирана светлина. Истинският голям успех на Рембранд идва през 1632 година с реализацията на прочутия му групов портрет „Урокът по анатомия на доктор Тулп”. В него художникът зарязва традицията персонажите да се наредени в паралелни редове с обърнати към зрителя лица и ги изгражда като пирамидална структура, която психологически носи смисъла на обединяващ фактор за групата герои. Две години по-късно пък художникът се жени за жена си Саския и този брак му носи едновременно любов и пари. Саския е красива и умна жена, дъщеря на юрист и кмет на Леуварден, столица на провинция Фрисландия. Тя обаче остава сирак, има голямо наследство и с удоволствие го споделя с Рембранд, който пък споделя с нея собствените си, също съвсем немалки приходи от рисуване. Двамата си купуват хубава къща, започват да живеят на широка нога, колекционират антикварни предмети, картини на големи майстори, антична скулптура, редки минерали, оръжия, музикални инструменти – изобщо, забавляват се, като очевидно напълно си уйдисват един на друг на акъла. Харесват се и се обичат. В следващите 8 години Рембранд рисува много портрети на Саския и я увековечава като митологична и библейска героиня. Всичките им деца умират още в ранна възраст, с изключение на последното – синът им Титус. За сметка на това обаче, година след неговото раждане умира майка му и това поставя Ремрбанд на прага на житейското нанадолнище.

Хенри ДюМонт, Аве Мария

Като споменавам за житейското нанадолнище, имам предвид наистина и само нещата, свързани със земния материален живот на художника, не с живота му в изкуството, който, поне от днешна гледна точка, продължава да процъфтява. Да, наистина, най-прочутата му днес картина – „Нощна стража”, сякаш поставя началото и на спадащо признание за Рембранд в самото негово време. Но това всъщност не е точно така. Факт е, че художественият вкус на публиката в онзи момент чувствително се премества към желание за повече пищност и интересни, необичайни детайли – път, който Рембранд отдавна е извървял и към който не иска да се връща. При него фонът почти изчезва, всичко е концентрирано върху човешката фигура или лице, мазките му стават много странни и необичайни, дори за днешните ни представи. С други думи – между Рембранд и неговата публика настъпва разделение, още приживе той далеч изпреварва своето време. Но всъщност, освен известен скандал, който май по-скоро е измислен, с „Нощна стража” се свързват редица тайни и загадки. Самото име на картината е поставено напълно погрешно и то доста късно. До 1940 година, когато започва реставрацията и, тя дълго стои под пластове тъмен лак и сажди, което дава друга представа за сюжета. А сюжетът всъщност е как градската стража излиза през портичка от полутъмен двор на силна слънчева светлина, тоест, действието се развива посред бял ден. Какво прави насред стражата една девойка в златиста рокля, накичена със странни символи, и досега остава неясно. А не съм сигурен дали изобщо има на този свят човек, способен да обясни защо в дясната си ръка, облечена с ръкавица, капитанът на стражата държи още една дясна ръкавица. Така или иначе, в следващите години, макар да преминава през редица финансови несгоди, включително банкрут, през сложни отношения с другите жени в живота се, през ударите на смъртта, която го оставя сам, като взима всички близки хора около него, включително любимият му син Титус, Рембранд изобщо не спира да рисува. Напротив, специалистите казват, че, независимо от житейските обстоятелства, художественият живот на великия майстор се развива по възходяща линия и последните негови работи са наистина уникални в историята на живописта, като дори техниката им на рисуване и до днес остава истинска загадка. Накрая го погребват като бедняк във Вестеркерк, протестантска църка в центъра на Амстердам, откъде по-късно костите му изчезват. Затова днес човек не може да се поклони на гроба на Рембранд – само на безсмъртните му платна.

Хенри ДюМонт, Кралска меса

Въвеждането на пропорционалното данъчно облагане на доходите в България през 2008 г. подпомага икономическия растеж.

Научният доклад на гл. ас. д-р Александър Василев във връзка с приемането на пропорционалното данъчно облагане на доходите за физическите лица и малки предприятия в България, “Ефектът върху благосъстоянието в следствие реформата за пропорционално подоходно облагане: опитът на България”, наскоро бе публикувано в престижното научно списание по икономика Eastern  European  Economics (http://www.tandfonline.com/toc/meee20/current).

Тази статия прави количествена оценка на потенциала за растеж в следствие на  въведеното „плоско“ данъчно облагане на доходите в България през 2008 г. Използвайки калибриран микро-базиран модел с ендогенен растеж (поради натрупване на физически и човешки капитал), и калибриран за България, Василев извършва така наречения в модерната макроикономика “изчислителен експеримент”: целта е да се определи количествено динамичнят ефект върху благосъстоянието в България на режима на облагането на доходите с „плосък“ данък спрямо сценарии, при които  прогресивното данъчно облагане на доходите (в сила до края на 2007 година), е запазено. Моделът, използван в статията, показва, че могат да бъдат реализирани значителни подобрения на общото благосъстояние: по-конкретно, икономическия растеж на годишна база при системата за пропорционално данъчно облагане е потенциално по-висок в сравнение с растежа, който би бил реализиран при запазване на прогресивното данъчно облагане. В допълнение, измерените ползи като по-високо потребление и съответно по-висок стандарт на живот, които произтичат от приемането на „плоския“ данък, се увеличават пропорционално с удължаване на разглеждания времеви хоризонт. В заключение се извършва така наречения “сензитивен анализ,” за да се докаже, че получените резултати са стабилни, а не са просто артефакт на избраните (осреднени) стойности на калибрираните параметри в модела.

По-просто казано, основният извод от проучването е, че въвеждането на пропорционалното данъчно облагане на доходите ще насърчи хората да работят повече, да инвестират и да натрупват капитал, което от своя страна ще доведе до по-висока производителност и растеж. Поддържането на висок икономически растеж в продължение на дълъг период от време е основният начин за повишаване на българския стандарт на живот и достигане на средния стандарт за ЕС.

Александър Василев е гл. асистент по икономика в Американски университет в България. Той наскоро бе класиран в топ 20% сред българските икономисти, според IDEAS. (https://ideas.repec.org/top/top.bulgaria.html)

The post Въвеждането на пропорционалното данъчно облагане на доходите в България през 2008 г. подпомага икономическия растеж appeared first on Блогът за икономика.

Руското миролюбие е необятно като самата Русия и душата й. Грандиозно е по мащабите си като Чернобилска катастрофа. Но не по-малко е кремълското новаторство и откривателство- например на съюзници, ругани само ден по-рано ( като американците, които изведнъж се превръщат в меродавен източник за руската пропаганда).

По примера на господарите си откривателите на правотата на Путин тук днес са щастливи да открият, че САЩ почти подкрепят руската версия за сваления руски бомбардировач. Ройтерс цитира американски източници, според които руският нарушител летял само 3 секунди в турското въздушно пространство. Колко километра прави това при съответната скорост на полета, нека експертите кажат.

С подобно потвърждение за „само” 3 секунди Кремъл няма нужда от признание за руската въздушна провокация.

Това са „само” три секунди навлизане, сравними със „само” 3 сантиметра проникване на нож в чуждо тяло, на куршум в плътта и да не казвам още какво къде, когато става дума за изнасилване. Има ли обектът на такова проникване право на самозащита или не? Да не говорим за наслагванията от минути подобни провокации „само” 3 пъти от 5 октомври насам.

Путин, който в петък 13 -ти този месец откри изневиделица, че французите вече не са еврогейове и нареди на руските бомби в Сирия да пише вече „за Париж”, сега открива също, че в Турция тече ислямизация. Путин, който откри и най-голямата джамия в Европа в Москва на 23 септември в компанията на Ердоган, днес открива, че същият е виновен за въпросната ислямизация. Вероятно е стигнал до това заключение на базата на откритието Путин от преди близо две години, че ислямът е по-близо до православието от католицизма. От много приближаване е получил проблясък, че сближаването започва да прилича на дифузия- само в Москва, където има 4 джамии, тези молитвени храмове не достигат за около 2 милиона мюсюлмани в града.

Но и това не е всичко. Путин доразвива откритието си да се бори чрез ( отказ от) туристи с терористи, като българите, взривили мечтите му за „Южен поток”. Приложи го например спрямо България, като нареди на държавни служители от силовия сектор ( т.е. на стотиците хиляди руснаци на заплата в армията, службите и т.н.) да посещават България. Братушките им тук изпаднаха в екстаз от удоволствие, че ни е натрил носа заради участието в санкциите на Запада.

След като в утрото след нощта на атентатите в Париж Путин откри внезапно, че руският пътнически самолет е свален над Египет с терористичен акт, потокът от руски туристи секна и към любимия на почерпените с по-високи доходи през десет годишния петролен бум руснаци египетски топъл рай.

Ето че идва ред руските туристи да бъдат употребени и като оръжие на отмъщението за още един руски самолет, който също може да бъде наречен пътнически ( нали вицепремиерът Рогозин се закани на Румъния да прелети с бомбардировач над нейна територия – явно СУ 24 става за лайнер с един лайн… пасажер макар, казва го не друг, а отговорникът за военната индустрия на Русия). Путин лично инструктира днес руснаците да накажат Турция като спрат да посещават курортите й. Речено-сторено като в руска приказка: сякаш с вълшебна пръчка беше изпълнена тази поръчка. Руските големи туроператори спират резервациите за Турция, съобщават информационните агенции.

Понеже и предпочитаната от милиони руснаци украинска дестинация за отмора и летен загар Крим „изгоря” в името на висшия руски приоритет „кримнаш”, в Русия се задава епидемия от абстинентна туристическа недостатъчност от съветски тип.

Какво излиза? Путин бомбардира Сирия, а уж притиснатите и притеснените от него терористи окървавяват не Москва , а Париж. Накрая го отнасят руските туристи. Как да не се възхитиш на хитрата комбинация, която поддържа високия рейтинг на Путин, желаещ да задържи само за себе си руснаците, вместо да му бродят по Синайската пустиня и други подобни дестинации като за изгнанически нации!

Възниква въпросът къде да се пренасочи изкуствено сдържаната близо век руска страст по пътуванията в чужбина. Трябва да очакваме някое ново гениално откритие на Путин, което да компенсира покрусата на руския турист.

За България решението е лесно: Путин може да покани целия годишен русофилски събор от Копринка на гости, за да не им мъчно на руснаците за братушките им. Колко му е да ги извози като едни таврийски българи в конски вагони на голяма екскурзия с цел запознаване с предимствата на руския свят на място. Така ще ги превърне в руски туристи и ще ги срещне на място с онези, които толкова обичат да им се любуват тук в качеството на обслужващ персонал.

Тази идея не е за пренебрегване като алтернатива на курортния комплекс в резервата Камчия. Не за друго, а заради това, че Камчия си е руски анклав, няма тръпка от елемента на досега с чужбина.

За Египет и Турция обаче не се наемам да препоръчам такава мярка- там май е доста сушаво откъм желаещи да веят руски знамена.

Цар Путин обаче няма да остави нещата така. След като награди народа си за търпението да го понася, като наложи ембарго върху западния внос на храни, с които руснаците тъкмо бяха попривикнали, ще намери начин да го дресира и по въпроса за почивките на чист въздух. Ей го Сибир, милиони руски и съветски терористи (или обявени за такива) е приютявал през вековете, колко му е да отварят врати за туристи от цялата страна отново лагерите от архипелаг ГУЛАГ!

На вратите им може да напишат в свободен превод от „Arbeit macht frei” :

„Почивай в (руски) мир”!

Share on Facebook

Имигрантите да подават жалби, ако Фронтекс нарушава правата им, поиска ЕП

За първи път на български език ще бъде публикувана  „Популярна книга за котките от Стария опосум“ на Т.С. Елиът. Издадена през 1939 г., книгата оставя трайна следа в литературата и популярната култура. Тя вдъхновява Андрю Лойд Уебър за мюзикъла „Котки“, който е един от най-поставяните и награждавани в света. Книгата излиза с логото на новосъздаденото издателство...

След вчерашното отстрелване на руския военен самолет Су-24, на турско-сирийската граница, моментално се заговори за замразяване на големи бизнес проекти между двете страни, един от които е изграждането на АЕЦ "Акую" от рус...

Всички знаем, че в литературата персонажите са изключително важни. Всеки от нас си има любим герой, който го вдъхновява, в когото открива себе си или който притежава качества, които и ние бихме искали да притежаваме. Особено във фентъзи жанра се сблъскваме с вечната война между добро и зло, с добрия, силен, храбър герой, който преминава през куп...

Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените

Awesome decoration with dears made by the kids from the “Step” workshop in Sofia (Bulgaria)  see more:    

Достъпът на хора с ментални увреждания до правосъдие: невъзможен без процесуално приспособяване

Когато чуя за ново фентъзи, подхождам с много скептицизъм. Толкова истории вече са написани, толкова книги си приличат една с друга, че е направо тъжно. Хората, които са уморени от баналните, но сякаш задължителни елементи, а именно добро срещу зло, герой срещу злодей, елфи, орки, джуджаци и всякакви производни (о, да, драконите, разбира се!), прекарват много...

Смятам, че съм късметлия в живота. Специфично проявление на този мой късмет е фактът, че никога не са ми хаквали поща или профил в социалните медии. Но, както се казва, този факт е 50% късмет и 50% подготовка. Често се впечатлявам колко лесно и едновременно колко рядко е спазването на базова онлайн хигиена. Затова, ето няколко (наистина, НАИСТИНА базови) съвета как да подсигурите онлайн присъствието си.

Пароли и помнене

Стандартните пароли се изтъркват бързо, а и алгоритмите за разгадаване на пароли стават все по-добри. Вече редовно се проверява заместването на букви с цифри като О = 0, А = 4, Т = 7 и др. Така и при положено усилие да изпишете m0th3r, пак няма да сте особено сигурни. За щастие, като ползватели на един не особено популярен език, сме по-малко застрашени с r0z0v1r0z1, отколкото с p@ssw0rd. А това всъщност дори не е нужно. Оказва се, че е по-добре да вкарате дълга парола с няколко празни места или тирета, която се състои от несвързани думи – помни се лесно и се познава трудно. XKCD обяснява защо:

Надали е необходимо да ви убеждавам, че паролата parola не е особено сигурна. Но често сме виновни за рециклирането на пароли на различни сайтове и дори ползването на “една по-сигурна за важните сайтове и една, която ползвам на всички останали”. Не е особено обнадеждаващо, че и човекът, който пише този пост, прави това понякога А задаването на различни пароли се оказва особено лесно с помощта на съвременните технологии – когато не можете да запомните всяка парола наизуст, there’s an app for that.

Има серия различни софтуери, включително любимия ми доскоро KeePass, LastPass и новия ми фаворит 1Password. Откакто мигрирах изцяло на Mac, ползвам него заради максимално улесненото синхронизиране между устройства и наличието на приложения за всяко от тях. Запаметявате всички пароли, като с екстеншъна за Chrome това е супер лесно – просто при попълване на нов логин приложението предлага само да запази паролата ви. Ако пък създавате нов логин, 1Password може сам да ви изгенерира сигурна парола. После синхронизирате с други устройства (възможно е със споделен файл в Dropbox или с директна връзка по WiFi за тези, които предпочитат да не държат файлове в облака). Независимо кое приложение предпочитате, използвайте метод да помните серия различни пароли.

Верификация

И тъй като може лесно да си осигурите още един слой сигурност, не виждам защо да не го направите. Отговорът на загадката е 2-степенна верификация. Накратко, превръщате телефона си в аутентикатор и при всеки логин се налага освен паролата да вкарате и код от телефона.

Най-популярните решения в тази сфера са Google Authenticator или верификация през SMS. Наличен е доста пълен списък на платформите, които поддържат 2-step verification, а ако използвате по-екзотични услуги, вероятно може да поровите в security-опциите за още информация.

Големите платформи позволяват и серия други опции – например, във Facebook можете да зададете настройка задължително да одобрявате логин от ново устройство или да получавате информация по мейл за такива непознати логини (до тези настройки стигате през Settings – Security в профила ви). Препоръчвам, когато имате възможност, да си включите всякакви такива допълнителни известия за съмнителна активност, защото може да ви насочат към нещо важно.

Развод с приложения

Рядко, но все пак достатъчно често, се случва в приложения да се появи уязвимост – и тъй като давате достъп на тези приложения до информация от социалните си профили, може така да застрашите акаунтите си в Twitter, Facebook и къде ли не другаде. Затова си сложете по един reminder и на 3-4 месеца минавайте през свързаните приложения и деактивирайте тези, които вече не ползвате. Настройките се намират в менюто Settings – Apps в профилите във Facebook и Twitter. Мисля, че това е особено важно за хора, които боравят с нови платформи и тестват нови приложения редовно. Понякога ми се случва да не мога дори да се сетя защо даден ап има достъп до информацията ми в Twitter. А това никак не е хубаво.

Според мен няма минус да сме малко по-бдителни онлайн – освен 15 допълнителни минути, които инвестирах за логване в приложения при последната миграция към нов компютър. Но това е никакво време и много спестени нерви на фона на всякакви ужасяващи истории за откраднати профили и изтрити пощи, които редовно чувам. Съветът е сходен с този за бекъп на информация от компютър: има два типа хора – такива, които защитават профилите си и такива, които съжаляват, че не са го направили.

___
снимка: DaveBleasdale

Постът Сигурни онлайн е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Смятам, че съм късметлия в живота. Специфично проявление на този мой късмет е фактът, че никога не са ми хаквали поща или профил в социалните медии. Но, както се казва, този факт е 50% късмет и 50% подготовка. Често се впечатлявам колко лесно и едновременно колко рядко е спазването на базова онлайн хигиена. Затова, ето няколко (наистина, НАИСТИНА базови) съвета как да подсигурите онлайн присъствието си.

Пароли и помнене

Стандартните пароли се изтъркват бързо, а и алгоритмите за разгадаване на пароли стават все по-добри. Вече редовно се проверява заместването на букви с цифри като О = 0, А = 4, Т = 7 и др. Така и при положено усилие да изпишете m0th3r, пак няма да сте особено сигурни. За щастие, като ползватели на един не особено популярен език, сме по-малко застрашени с r0z0v1r0z1, отколкото с p@ssw0rd. А това всъщност дори не е нужно. Оказва се, че е по-добре да вкарате дълга парола с няколко празни места или тирета, която се състои от несвързани думи – помни се лесно и се познава трудно. XKCD обяснява защо:

Надали е необходимо да ви убеждавам, че паролата parola не е особено сигурна. Но често сме виновни за рециклирането на пароли на различни сайтове и дори ползването на “една по-сигурна за важните сайтове и една, която ползвам на всички останали”. Не е особено обнадеждаващо, че и човекът, който пише този пост, прави това понякога А задаването на различни пароли се оказва особено лесно с помощта на съвременните технологии – когато не можете да запомните всяка парола наизуст, there’s an app for that.

Има серия различни софтуери, включително любимия ми доскоро KeePass, LastPass и новия ми фаворит 1Password. Откакто мигрирах изцяло на Mac, ползвам него заради максимално улесненото синхронизиране между устройства и наличието на приложения за всяко от тях. Запаметявате всички пароли, като с екстеншъна за Chrome това е супер лесно – просто при попълване на нов логин приложението предлага само да запази паролата ви. Ако пък създавате нов логин, 1Password може сам да ви изгенерира сигурна парола. После синхронизирате с други устройства (възможно е със споделен файл в Dropbox или с директна връзка по WiFi за тези, които предпочитат да не държат файлове в облака). Независимо кое приложение предпочитате, използвайте метод да помните серия различни пароли.

Верификация

И тъй като може лесно да си осигурите още един слой сигурност, не виждам защо да не го направите. Отговорът на загадката е 2-степенна верификация. Накратко, превръщате телефона си в аутентикатор и при всеки логин се налага освен паролата да вкарате и код от телефона.

Най-популярните решения в тази сфера са Google Authenticator или верификация през SMS. Наличен е доста пълен списък на платформите, които поддържат 2-step verification, а ако използвате по-екзотични услуги, вероятно може да поровите в security-опциите за още информация.

Големите платформи позволяват и серия други опции – например, във Facebook можете да зададете настройка задължително да одобрявате логин от ново устройство или да получавате информация по мейл за такива непознати логини (до тези настройки стигате през Settings – Security в профила ви). Препоръчвам, когато имате възможност, да си включите всякакви такива допълнителни известия за съмнителна активност, защото може да ви насочат към нещо важно.

Развод с приложения

Рядко, но все пак достатъчно често, се случва в приложения да се появи уязвимост – и тъй като давате достъп на тези приложения до информация от социалните си профили, може така да застрашите акаунтите си в Twitter, Facebook и къде ли не другаде. Затова си сложете по един reminder и на 3-4 месеца минавайте през свързаните приложения и деактивирайте тези, които вече не ползвате. Настройките се намират в менюто Settings – Apps в профилите във Facebook и Twitter. Мисля, че това е особено важно за хора, които боравят с нови платформи и тестват нови приложения редовно. Понякога ми се случва да не мога дори да се сетя защо даден ап има достъп до информацията ми в Twitter. А това никак не е хубаво.

Според мен няма минус да сме малко по-бдителни онлайн – освен 15 допълнителни минути, които инвестирах за логване в приложения при последната миграция към нов компютър. Но това е никакво време и много спестени нерви на фона на всякакви ужасяващи истории за откраднати профили и изтрити пощи, които редовно чувам. Съветът е сходен с този за бекъп на информация от компютър: има два типа хора – такива, които защитават профилите си и такива, които съжаляват, че не са го направили.

___
снимка: DaveBleasdale

Постът Сигурни онлайн е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Продължаваме мотоциклетната си обиколка из Караптите и Трансилвания заедно с Тони. Първия ден минахме през прохода Трансфагарашан и спряхме вечерта в Сибиу. В първата половина на втория ден бяхме солната мина в Турда и започнахме обиколката си на крепостта (цитаделата) Алба Каролина в градчето Алба Юлия, която продължихме и разгледахме Сибиу.

Приятно четене:

Трансалпина

част четвърта на

Из Карпатите на мотор

Ден 3 – начало

На връщане предната вечер видяхме една отворена пекарна и си напазарувахме закуски за следващата сутрин и хапнахме в двора на хотела преди тръгване.

След закуска се отбихме на един Лукойл да заредим набързо и хванахме малките пътчета и селца в посока

Трансалпина

Времето обещаващо слънчево, тук таме някое облаче, нищо притеснително. Пътят започва тесен и виещ се. 300 км за деня решихме, че няма да са никакъв проблем и без да си даваме зор. Въпреки, че беше към 8:30 ч. сутринта, GPS-а упорито ни казваше как ще пристигнем към 17:50 ч. Е как така, нали са 300 км :). Криволичейки по завоите с 40 – 50 км/ч почнах да стоплям защо го дава така тоя GPS

След като минахме през гората започнахме леко изкачване покрай китни малки селца.

Завоите – обратни

Гледката – уникална

Дядо поздравява на завоя.

Тези селца са буквално в нищото в планината и са толкова добре поддържани като къщи.

Вече се отдалечаваме от това малко китно селце.

И се откриват нови хоризонти.

Преследвачите.

Приближаваме поредното китно селце.

След

Жина

пътя на GPS-a ми го даваше черен, но бях проверил на стрийт вюто, че е асфалтов и по-добре, защото се оказа с ужасно голям наклон надолу и с обратни завои, на които почти спираш. Ако беше черно сигурно на бързо по задник щяхме да го пуснем

Ето ги прихващачите.

И отново хубава къщичка в гората.

Включихме се най-накрая в

прохода Трансалпина

Първият участък е с нов асфалт, маркировка кара се бързо, ляга се по завоите, направо кукла.

Не след дълго обаче това се промени. Леко черни пътища тук-там.

Язовир Бистра

Пътят се вие покрай малка рекичка и се редува стар с нов асфалт и черен път.

Lacul (Язовир) Oasa

И сянката в планината.

И един малко по-дълъг участък с черен път.

И отново по реката и на хубав асфалт.

И пак черно.

И пак нов асфалт, контрастът е страхотен. Черният път не е нещо страшно, ако не вали. Само един участък е по-голям, но и беше малко кофти, камъни с лек наклон и завои.

И да си дойдем на думата – жълтата маркировка. Следва стръмният участък и рязкото изкачване.

На един завой ляв зад нас един румънец с една Ауди така се беше засилил, че едвам го взе с пищене на гуми и леко в нашето платно. Добре, че реагирах на време и се дръпнах леко към външната част на завоя, иначе можеше и да ни помете.

И завойчетата – нищо страшно, времето перфектно за мотор за сега.

Малко неправилно изпреварване от моя страна.

В атака.

Кучета насред пътя – това е често срещано явление в Румъния и трябва да се внимава, може да ви свалят от мотора.

На едно кръстовище за някакъв ски курорт спряхме да починем и си купихме прясно набрани диви малини, продаваха и боровинки и си хапнахме прилично. След това пак поехме към върха

Виждат се някакви облачета насреща.

Иво и Жорката стържат стъпенките

Облаците започнаха да се сгъстяват…

…и то доста застрашително.

Иво мина напред

И пак стадо с овце

Положението започна прогресивно да се влошава

Мъглата стана толкова гъста,

че спрях да виждам стопа на Иво, ако е на повече от 3 м. пред мен. До сега не бях карал в толкова гъста мъгла с никакво превозно средство, а не е да не карам и да нямам опит. Завоите ставаха все по-остри и се движехме на първа с 30 км/ч, на места 20 км/ч и така в продължение на час може и повече. Голямо предимство беше, че гледах на GPS-а надморската височина и кой завой на къде е, защото не се виждаха самите завои и изведнъж изскача на някъде неочаквано. Освен, че бяха много остри са и с наклон нагоре и настрани. Пред Иво се движеше един стар Опел Кадет, който на един десен вътрешен за нас завой под наклон просто спря. Изпусна го явно. За секунда-две трябваше да се вземе решение за спиране на въпросния завой под наклон във всички направления. Нашият мотор с пътниците и багажа тежи около 500 кг, трябваше мигновено да намеря начин да спра така, че да не паднем с мотора, което щеше да означава търкаляне надолу в пропаст в непрогледна мъгла. Спрях малко напреко така, че да не се накланя мотора много на страни като се подпирам с леко свит ляв крак за да успея да го балансирам правилно.

Много го псувах тоя с кадета, потеглянето не беше никак лесно. Добре, че Петя е стар пътник на мотор и знае да не ме разклати, за да не тупнем. Потеглихме много внимателно и се надявах да не се налага повече да спираме. На върха Петя се опита да снима GPS-а показващ 2150 м, но апаратът вече се беше изпотил и след тази снимка отказа да работи повече. Падна му батерията и умря.

Впоследствие продължихме доста дълго време да се движим на тази височина, като ту се спускахме малко надолу, ту се изкачвахме нагоре. Иво в един момент реши да спре отстрани, където беше малко по-широк банкета. Аз му помахах, че няма да спираме, няма смисъл. Реално бяхме попаднали в облак и всичко беше влажно и ръмтулеше. Спиране на тесен банкет, след който следва пропаст надолу и потегляне в такава мъгла е доста рисковано и излишно, а няма и мантинели. Трафикът също е доста сериозен и трудно може да потеглиш без да те отнесат.

Положението хич не беше розовор

като се има предвид, че няма мантинели никъде, каската отворена, визьора вдигнат, всичко се беше напоило с вода, имах по веждите и миглите капчици почти замръзнали Нямаше как да замръзнат при 11 градуса, но определено ми дразнеха очите. Добре, че си виждах кой завой на къде е на GPS-a. От мъглата изскачаха спрели коли на платното за движение, хора движещи се по платното. Абе реакцията трябва да е моментална, за да не се удариш дори с 20 – 30 км/ч. То пеша да ходиш сигурно пак ще се блъскаш в хората като се разминавате. Имаше две коли пред нас и пред тях два мотора, всички караха на аварийки, за да се виждат една идея по-отдалеч в мъглата. В един участък имаше сергии и голямо уширение за спиране. Там спряха двата мотора, които се движеха по-напред и мернах БГ регистрации, и веднага отбих и спрях. Едно БМВ и едно Кавазаки. Слязохме за малко в мъглата да се поздравим. Те решиха да починат повече. Момчето с Кавазакито ме позна веднага, аз обаче за съжаление не го познах :), карали сме заедно някъде но нямам спомен. Седяхме не повече от 2 – 3 мин и потеглихме надолу, нямаше смисъл горе да стоим във влагата.

Иво и Жорката ги нямаше, но реших да се изчакаме някъде по-надолу като свърши мъглата. Много внимателно и сравнително рязко потеглих от отбивката, за да мога да се включа, ако има някой идващ от мъглата и продължихме леко надолу. Чак когато слязохме под 1000 м надморска височина почна да се пораздига мъглата.

Стигнахме до Novaci

където трябваше да се отклоним в посока Horezu, но не бяхме обядвали и мернах точно след отбивката заведение. Навън ръмеше и нямаше изгледи да спира. След не повече от 2 – 3 мин дойдоха Жорката и Иво. Влязохме вътре да похапнем и малко да се постоплим след 11 градуса и облак на върха. Оказа се, че Жорката си изтървал мотора при потеглянето от банкета, където спря Иво. При качването на асфалта му поднесла предната гума и тупнал. Успял е обаче да си го изправи и без щети да излезе на пътя. Иво се връщал да го търси в мъглата, но в крайна сметка са се оправили без сериозни щети. За това не се спира на такива места при такива атмосферни условия. Принципно

не е подходящо да преминавате през Трансалпина, ако сте начинаещ моторист

и нямате много опит. Има участъци, където се изискват умения, за да преминете безпроблемно особено при лоши атмосферни условия. Дори без мъгла пак трябва много внимание по тези остри завои с виражи и голям наклон. Пътят не е обезопасен и няма мантинели, има пропасти на много места и ако изпуснете завоя дори с ниска скорост може да се случат много лоши неща. Като седнахме в заведението го обърнахме на майтап изпускането на Жорката на мотора на ръба на пропастта, и как щял да слезе на бързо и се смяхме, но реално опасността си е била съвсем реална. Шегувахме се как като замине надолу мотора и Иво ще го натовари на неговия и ще си ходим, пък кога ще го намерят и къде този мотор не е ясно :). То мотора как да е ами човека да не замине надолу. През цялото време се притеснявах дали някоя кола няма да изпусне по-горен завой и да се стовари върху нас, когато слизахме надолу. За щастие не се случи нищо такова.

В заведението в Novaci се замотахме много, защото много бавно ставаха нещата от кухнята. В крайна сметка не спря да ръмтули и потеглихме към следващата цел манастира Horezu. Не сме си обличали с Петя дъждобрани, тъй като сметнахме, че е много слабо и няма да се намокрим. То така или иначе малко след Novaci спря да вали. Бях гледал на гугъл мапс къде го дават манастира, и беше по един черен каменист път на 350 м на вътре. Стигнахме до Horezu и GPS-a ни заведе точно на това черно пътче между къщите, което беше засипано с чакъл. Беше мокро, но решихме да се пробваме нагоре с моторите. Карахме 300 – 400 м с лек наклон нагоре и стигнахме до една църква, в която нямаше никой. Манастирът, който очаквахме беше доста голям и не изглеждаше да го има там. От един двор излезе човек, който не говореше английски, но някак си му обясних, че

търсим манастира Horezu

Веднага каза GPS и размаха пръст, явно и други се бяха набивали като нас на това място, но посочи да слезем на долу и да завием на ляво. Леко се спуснахме само на задна спирачка за да не поднесе по мокрите камъни и излязохме пак на асфалта. Последвахме инструкциите, но пак манастир нямаше. Една жена по пътя ни показа в далечината в края на селото и го видяхме, доста голям и нищо общо с това което е на гугъл мапс. Тоест се наджипиесихме по мокър черен път

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Още пътеписи от близки места:

1. През Трансфагарашан до Сибиу (Из Карпатите на мотор – 1 част)
2. От Турда през Аюд и Теюш до Алба Юлия и Алба Каролина (Из Карпатите на мотор – 2 част)
3. Сибиу (Из Карпатите на мотор – 3 част)
4. Из Карпатите и Трансилвания
5. Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац
6. Мукачево в Украйна и Клуж-Напока (2 част На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол)
7. Украйна на мотор,2013(12): През Румъния към дома
8. Украйна на мотор, 2013 (9): Крим: Към Бахчисарай
9. От София до Унгария (1 част на „Из Русия с мотор“)
10. Из проходите на Стара планина с мотор (ден втори)
11. Украйна на мотор, 2013 (2): От Болград до Одеса
12. Из Карпатите през май: връх Ховерля (първенец на Украйна), град Чернивци и Кишинев в Молдова