Advertorial Издателство „Софтпрес“ и книжарници „Хеликон“ обединяват усилия, за да направят вашия празник по-цветен, по-красив и по-вълнуващ. От 30 ноември във всяка от двадесетте книжарници на веригата ще откриете специална селекция от моливи Staedtler, препоръчани от Джохана Басфорд за оцветяване на нейните книги. Художничката препоръчва продуктите на Staedtler, които самата тя предпочита и използва ежедневно...

Класация на Ozone.bg/kniga–za–teb – 23 ноември – 29 ноември 2015 г. 1. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за птици 2. 50 места, които да посетите в България през 2016 г., Колектив, Пейка БГ 3. Онова, което не ме убива, Давид Лагеркранс, Колибри 4. Блендер, Цветослав Цонев-Цуро, Егмонт 5. И заживели щастливо, Кийра...

Ако си спомняте бунтовете в арабските страни от декември 2010 г. ( Тунис), началото на 2011 г. (Египет , Либия) и Сирия ( през март 2011 ), които по-късно бяха наречени „арабска пролет” , започнаха след разкрития на Уикилийкс за безобразията на арабските режими. Разкритията бяха изцяло антиамерикански доколкото разсекретяваха откровенията на американски дипломати.

Интересно: как пък в нито един от хилядите изтекли секретни документи нито веднъж по никакъв повод не беше направено разкритие , свързано с Русия, с нейната политика, с корупцията там и относно прочее нередности, които биха засегнали руския интерес поне на една стотна от вредата, която контролираният ( от кого ли?) теч на информацията удари американската дипломация.

Тези факти, разбира се, не пречат на кремълската машина за лъжи да вменява вина за „арабската пролет” на потърпевшите американци само заради това, че те се видяха принудени да признаят правото на арабите да се бунтуват срещу корумпираните си режими. Какво друго да кажат от името на една държава, която вместо паметник на британските окупатори, на който да изразяват благодарността си, имат статуя на Свободата на входа на града, който ( за разлика от нашата столица, приспана и застинала в съветския си период по отношение на съветската символика) никога не спи!

„Малката разлика” между онази държава и нашата е, че там никога не е имало „култ” към личността ( на един прост селянин от Правец и неговото днешно превъплъщение), а винаги са робували на култа към свободата.

Ето защо е интересно да се види как самата Русия, останала напълно незасегната от цунамито на Уикилийкс, през последните няколко дни изведнъж рязко се изяви чрез своето държавно ръководство като откривател на кривиците на една съседна и държава и нейния елит, с който се лигавеше буквално до преди седмица.

Не минава ден без Кремъл и лично неговият властелин да не направят някое удивително откритие, резултат на чудотворно проглеждане относно Турция и турците, на които се мазнеше наистина до преди няколко дни. „Проглеждането” започна със свалянето на един руски бомбардировач, който поради малко недоглеждане малко понаруши спокойствието на Турция и турците взеха, че го свалиха, вместо да го оставят да си прави каквото си иска.

Оказа се, че възмущението от тази самоотбрана оказа вълшебно въздействие върху сетивата на руския елит. Напълно сляп за това, колко отвратителни са южните им съседи и лично техният вожд Ердоган, който Путин поради незнание на този факт покани на 23 септември братски да открива заедно с него в Москва най-голямата джамия в Европа, шефовете на руската държава изведнъж получи колективно прозрение.

Първи се обади по право най-просвет(л)ения. Путин направи епохалното откритие, че колегата му Ердоган ислямизира Турция и изобщо е много вреден тип. И се започна…

Безчет руски чиновници последваха примера с проблясъците на своя самодържец и погнаха турци, пристигнали с туристически визи с вероломното намерение да правят бизнес, вместо да се излежават на прочутите руски плажове по бреговете на река Москва под горещото руско ноемврийско слънце.

Но и това не е всичко. Путин лично забеляза още няколко незабележими за него и поданиците му страхотни турски безобразия, като търговията на Турция с петрол с Ислямска държава, снабдяването на главорезите й с оръжие от Турция и пропускането на същите през границите на Турция. Всичко това Москва не виждаше преди да бъде осветено от пожара на падащия руски бомбардировач.

Сега турците в самата Турция имат всички основания да са благодарни на Путин, че ги осветли за свинщините на турския му колега, с когото доволно се гледаха с малките си очички на какви ли не двустранни и международни срещи, преди Путин да прочете в тях „ няма да се из(с)виня”.

Тук му е мястото да прозрем и ние, защо нашият вожд Борисов е толкова щастлив, че не сме свалили руски самолет, който ни провокира. Ами представяте ли си ако това беше станало, какво внезапно просветление щеше да получи Путин за Бойко и неговата свита? Камък върху камък нямаше да остане от каменната им репутация на чисти като сълза управници, които никакъв компромат не ги лови, освен ако е руски?

Путин може да е спокоен. Ако ще и да се снабдим с най-модерни изтребители, няма опасност за неговите въздушни провокатори в България. Нашата ( управляваща) милиция ги пази!

Share on Facebook

Всяко дете си мечтае да има кученце или котенце. Понякога мечтите се сбъдват, а друг път бленуваните домашни любимци заживяват във въображението на своя малък стопанин поради неразбирането от страна на родителите. Случаят на 9-годишната Вики не е такъв. Като компенсация за преместването на семейството й в друг град, мама и татко решават да сбъднат голямата...

Малко предистория от последните няколко дни за това как работи проруската пропаганда в България и доколко нейните прогнози са „достоверни”. Прилагам цитати само на коментатори, мобилизирани да бранят руската гледна точка пред българската публика, а не на действащи политици- на политиците някак е прието, макар и бутафорно, да им се търси сметка за лъжите. По този начин повдигам за пореден път въпроса за отговорността на лъжливите прогнози и манипулации, правени в публичното пространство от свързани с руското влияние „авторитети”.

Не претендирам за изчерпателност и все пак от примерите, които давам тук, се вижда колко внушителна е коментаторската проруска Пета колона в България, срещу която в българските медии практически…не стои никой и нищо. Телевизионните водещи като правило кимат с глава в съгласие като тигърче на задната седалка на москвич по времето на НРБ. Някои се опитват да изобразяват спор. Други ( като например в едно предаване на ТВ7 преди два дни) направо не могат да сдържат възторга си от русофилската солова интерпретация на събитията от страна на журналиста Иво Христов ( който се чудеше защо, разпадащият се всеки момент, според него, ЕС не предложи членство на християнска Русия, сякаш не знае, че за да спечелиш от тотото трябва първо да пожелаеш, да пуснеш фиш). Но като цяло картинката е изцяло пропутинска:

Понеже най-много на този фронт, може би неочаквано за мнозина, се изяви не друг а бившият военен министър от „костово време” и бивш посланик на България в НАТО Бойко Ноев, твърдейки, че Русия в момента удря шамар на Турция ( !) , която нямала подкрепата на НАТО, пада му се в този случай по право първият цитат:

„Не вярно, че НАТО стои зад Турция. Декларацията, която беше изчетена от генералния секретар преди няколко дни е стандартна декларация, която заявява, че съюзът седи зад своя член, но НАТО никак не е доволна от това, което Турция прави на своя глава в Сирия. Това заяви в предаването “Неделя 150“ на БНР бившият посланик на България в НАТО Бойко Ноев.

“Турция отиде далеч отвъд своите възможности, опитвайки се да се състезава с велика ядрена сила като Русия и получи съответния шамар”, заяви Ноев. http://novinite.bg/articles/103017/Bojko-Noev-V-NATO-ne-sa-dovolni-ot-samodejnostite-na-Turciya-v-Siriya#sthash.jUnLaACb.dpuf

Ноев разви тази своя(?) позиция във всички телевизионни студиа, които се надпреварваха да го канят да просветли аудиторията в същия дух.

Като подкрепящ тази опорна точка, но с по-малко медийно ухажване (понеже е отявлен русофил и някак не е голяма сензация от неговата уста да се чуе същото), беше вкаран в пропагандната схема в полза на Русия и дежурният говорител на кремълската правда доц. Иво Христов.

„Доц. Иво Христов: НАТО не застана зад Турция – тя се провали дори като регионална сила”, гласи заглавие от русофилския сайт КРОСС на 27 Ноември 2015

http://www.cross.bg/tyrtziya-rysiya-siriya-1489729.html#ixzz3t9puDRlq

На 30 ноември 2015 г. „На въпрос дали Турция се опитва да въвлече НАТО към челен сблъсък с Русия, Иван Гарелов заяви, че това се прави с цел Русия да ограничи периметъра на своите действия в Сирия, тъй като тя бомбардира тези части, които са близо до границата.”

Източник: NovaNews.bg

На същия 30 ноември в „Лице в лице” по БТВ Тома Томов, който вещае разпад на Турция и руско превземане на територии в Сирия, се изяви в БТВ:

„Ердоган се държи като султан, ще се извини на Русия”

Елена Йончева написа специално за “Труд” 30 ноември 2015 г., че „В стремежа си да създаде контролирана от Анкара зона за сигурност в Сирия, защитена от руските авиоудари, Ердоган е готов да забърка и НАТО”. Явно й се виждаше невъзможно Турция да „въвлече” НАТО, защото опорната точка на Москва беше такава- че едва ли не ще има ета световна, ако това стане.

Ето каква е развръзката към днешна дата, само броени дни по-късно. Тя е обратна на пророкуванията на коментаторската Пета колона у нас, от която никой тук май не очаква извинение и няма намерение да търси опровержение. Зрителите, слушателите и читателите са оставени сами да се оправят в това блато от манипулации. В държавата, в която монументално стърчи в столицата й лъжата за собствената й окупация като форма на освобождение, това е закономерност.

„Съюзниците подкрепят с неизменна солидарност Турция, заявиха в общо изявление външните министри от НАТО след преговори в Брюксел, предаде ДПА.

Запазваме решимостта си, в духа на единството и солидарността на 28-те страни в съюза, да продължим да разработваме допълнителни натовски мерки за гаранции.

“Нашият съюзник Турция е буквално на фронтовата линия”, заяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг.

Обсъждаме как можем да продължим да увеличаваме въздушната отбрана на Турция, как можем да продължим да използваме установените отбранителни планове за Турция”, посочи той.

Очаква се мерките за подпомагане да бъдат решени до седмици, допълни Столтенберг.

Някои страни от НАТО настояват за по-активен диалог с Москва. Алиансът преустанови изцяло практическото си сътрудничество с Русия, след като тя анексира Кримския полуостров миналата година, въпреки че продължи да поддържа политически и военни контакти.

Вчера министрите от НАТО одобриха нова стратегия за хибридна война. Столтенберг заяви, че хибридните атаки може да предизвикат задействане на член 5 от договора за колективна отбрана. Съгласно този член въоръжено нападение срещу една от страните в НАТО се разглежда като нападение срещу целия алианс и той има право да отвърне.

Нашата концепция включва три елемента: подготовка, възпиране и отбрана. Ние трябва да осъществим и трите. Хибридните нападения предполагат широк спектър заплахи, затова НАТО се нуждае от широк спектър възможности да се защити. При хибридните атаки например се използва дезинформация, измама, поради което времето за ответни действия е много ограничено, затова ни е нужна много висока степен на готовност на силите ни, каза Столтенберг, цитиран от ТАСС.

Друг елемент е всеобхватното възприемане на ситуацията, разузнавателните възможности, за да се преодолее маскировката, която заедно с тайните операции се явява част от хибридните атаки. При такова нападение не става ясно веднага това война ли е или все още мир. Затова са необходими значителни разузнавателни възможности, използване на сили със специално предназначение.

Кибернетичните заплахи са още един аспект на хибридната война, отбеляза генералният секретар.

На въпрос дали НАТО смята, че понятието за хибридни заплахи се свързва само с Русия, Столтенберг отговори, че хибридните заплахи не са свързани с една конкретна страна или район.

Хибридните заплахи за НАТО идват от различни части на света, не са свързани с конкретна държава или район. Те съчетават пропаганда, спецоперации, използване на военна сила, кибератаки и дезинформация за постигане на конкретни политически цели, обясни той.”

Източник: БТА

Това е реалността в НАТО, където за хибридната война ( вкл. за кибератаките, на които станахме свидетели на 25 октомври тук в деня на изборите) се говори с посочване на същите компоненти, които посочи и президентът Плевнелиев, но тук проруският премиер Борисов му заяви да си „мери думите” ( по отношение на „великата ядрена сила”- по Ноев). Като се знае как една сюрия медии обгрижват Борисов и нападат Плевнелиев , не е чудно, че и коментаторският им корпус е подбран така, че да поддържа същата пропагандна линия.

Руският българомразец император Александър ІІІ е проявил откровеност с признанието си преди 135 години, че Русия има само двама съюзника в лицето на своя флот и на армията. Явно той не се е интересувал от факта, че самопризнанието за руската самоизолация не говори добре за милитаристичната империя и днешните руски шовинисти, издънки на имперските традиции, обичат радостно да повтарят неговото „остроумие”.

Днес Русия, благодарение на император Путин, може да се похвали с трима приятели- с флота, армията и самолетите си. България е четвърто колело на платената любов, с помощта на което скърцащата руската каруца се опитва да се състезава за статута на „велика сила”. Ето защо от българските трибуни за масова дезинформация можете да чуете обилни безкритични твърдения, че Русия удря шамар, когато получава такъв: че Русия вбива клин в НАТО и ЕС, когато тя постига обратното с агресивната си политика: че Турция е пред разпад след сблъсъка си с Русия, когато самата Русия се тресе по шевовете от глупавата политика на Путин да наказва за пореден път народа си с нови санкции, засягащи прехраната на руското население и т.н…

Р.S. За отбелязване е ,че явните защитници на руския интерес чрез прокарването на кремълските опорни точки биват канени като правило или без опоненти или в смесена компания, в която звучат в дует. Докато на “русофобите” ( когато ги пускат в съотношение едно към десет в полза на руската пропаганда), за каквито тук са нарочени от русофилите българите, дръзнали да защитават западната ориентация на България, задължително им се търси някой русофил насреща, който да разкаля терена с лични нападки и обиди. Защото тук е възприето правилото, че да защитаваш Русия от България е патриотично, а обратното е “екстремизъм” – напълно в духа на това да говориш за “руски шамар” в момент, когато Русия си е изпросила световен порой от шамари и самоизолация.

Share on Facebook

Милен Радев

Отиде си Цвета Трифонова.

Отиде си след като написа едни от най-важните книги на последното десетилетие. За тези книги, чрез тях и със тях тя живееше – в непрестанна борба с „обстоятелствата“, с академичните и извънакадемични нрави, живееше въпреки многото горчилка и разочарованията, които не й бяха спестени, но кога ли те са били спестявани на българския творец?

Живееше разбира се и за своите две прекрасни внучки, за майка им в далечна чужбина, живееше за приятелите, за които бе готова да се самораздаде ежечасно… живееше за да поздравява всяка сутрин синята грамада на Вихрен над любимото й Банско.

От вчера тя остава да живее в нашите спомени, в книгите, които написа, в подаръците, с които щедро ни даряваше.

Цвета бе чедо на Ямбол, където е родена през 1944 г. Семейството й е далечно на литературата, самата тя завършва далекосъобщителна техника и работи 15 години (!) като техник в телефонни централи. Водена от непрестанния порив на сърцето и душата, тя успява да влезе в Университета, където се дипломира по българска филология и история през 1979 г. Постъпва през 1981 г. в Института за литература при БАН и остана на работа там до пенсионирането си.

Безброй са статиите, рецензиите и изследванията й в сборници и литературни издания до средата на 90-те години. Четейки ги днес, още там срещаме типичния цветинтрифонов остър поглед и присъщата й аналитична мисъл. Но с истински размах нейният талант на изследовател, измъкващ потисканата истини от забравата на годините, се извиси през първото десетилетие на XXI век.

Помня как ме порази „Писатели и досиета“ през 2004 г. Направих всичко възможно да се запозная с неизвестната ми до тогава авторка. Свърза ме приятел и след като тя ми отговори с необичайна откритост и добронамереност, от там се разви – смея да кажа – близка дружба, поддържана с възможностите на днешната интернетна комуникация и от лични, винаги обогатяващи и радващи душата срещи.

В уникалния, пръв по рода си, сборник „Писатели и досиета“ тя се бе потопила в кошмара на милиционерските досиета на „прокълнати“ големи наши личности от миналото и буквално ги възкреси от забравата, даде на образа им нови, автентични черти. Не мога да не назова тук и изследванията й „Данаил Крапчев и в. Зора“, „Текстът и сянката“ – независим и прозорлив нов прочит на стиховете и биографията на Вапцаров, който през погледа на Цвета е преди всичко цинична жертва на собствените и на московските партийни другари – и разбира се подготвения и коментиран от нея непознат роман на Георги Марков „Покривът“.

Георги Марков бе големият идеал на Цвета Трифонова – като писател, гражданин и човек. В течение на години тя живееше с неговата личност и успя да вникне в същността му, както малцина изследователи и почитатели. Връх на Цветините „страсти по Георги Марков“ бе литературоведският сборник „Да пишеш за да можеш да умреш“ (2012). Есетата му са амалгама от учен, наситен и оригинален анализ и от читаеми и поучителни и за нас, редовите читатели, размисли и обяснения.

Цвета не бе лек и лесен човек за околния свят. Според словото на любимия й Ботев тя силно любеше и мразеше, бе страстна в привързаността си и непримирима, когато откриеше нечестност и несправедливост. По това се родееше с друг неин любим и уважаван поет – Николай Кънчев. Какъв знак, че както се оказва, именно на него бе посветен последният постинг на Цвета на профила й във Фейсбук.

Цвета Трифонова почина внезапно на 1 декември. Тя оставя две внучета и любима дъщеря, и многобройна приятелска и читателска аудитория. Неуспели да посещаваме тъй често, както ни се искаше, приживе нейното Банско, от сега нататък то ще бъде за нас място за мил спомен.

До следващата среща…

Easy to make:   see more:  

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/61501-de-profundis-politicheskata-razlika-mezhdu-fabrikata-za-bonboni-i-fabrikata-za-shamari.html

Най-общо казано, разликата между двете фабрики е, че, като влезе дете в бонбонената, първо се тъпче, после се насира. След което го водят в шамарената, където му дават да разбере, че приличните хора така не правят. Горе долу в разгара на тази политическа хипотеза се намират сега и световното село, и нашата махала, България.
Например руският президент Путин май изкара много дълго в бонбонената фабрика. Макар че започна да пълни памперса и да умирисва света още от начало, не се намери кой да го научи на ред. Стана малко като в прочутата комунистическа революционна ситуация – тези, които искат да го направят, не могат, а онези, които могат, не искат.
Но, след като дълго разиграва всички, Путин все пак видя и опакото на розовия живот, като получи оглушителен шамар от Турция. Неслучайно казвам така – Путин получи шамар от Турция, а не лично от Ердоган, както усилено тълкуват напоследък разни фалшиви тълкуватели тук. Имам предвид, че който и друг да беше турски президент, свалянето на руския самолет щеше да стане поне по две причини. Първо, Турция е голяма страна, със силна армия и силна икономика, затова не и пука безкрайно много от всеки натрапник с каратистки пояс, който трябва да бъде ошамарен. Второ – московското карате кид стана нахално като конска муха и реши да не се съобразява с предупрежденията за предстоящ бой по дупето. Май ги сметна за част от веселбата. И май разчиташе, че в Анкара, също като Европа или САЩ, ползват новата, редактирана и политически коректна версия на книгата на д-р Спок, според която детето в никакъв случай не бива да се шамаросва.
Да, но явно в Анкара още карат по най-старото издание. В него шамрената фабрика се препоръчва като метод за възпитание. Ако не поставиш на детето ясни граници, отвъд които не бива да минава, то ще ти се качи на главата, а един разумен човек, както и един разумен свят, не би трябвало да допускат това.
Така или иначе, оглушителният шамар, който Турция забърса на Путин, отекна силно навсякъде, надявам се и в самата Русия. А неговото ехо казва – Путин не е недосегаем, той не може да прави каквото си иска. Това трябваше да се чуе – хората имат нужда от нагледен пример, иначе трудно виждат истината, скрита зад реалността.
От гледна точка на Путин обаче точно това не биваше да се чуе, защото вече всички знаят, че царят е гол. Но като няма в ръкава си вълшебно пръчка да накаже Турция, той изпадна в бяс и стартира хаотични санкции. С което върху оглушителния турски шамар по едната си буза, добави по другата още един, вече собствен.
Да, със санкциите срещу Турция Русия наказва и себе си, а с ответните турски санкции наказанието ще стане двойна. Не се подвеждайте, за Кремъл ситуацията не е огледална на европейските и американските санкции. Турция беше сред малкото реални икономически партньори, останали на Русия и занапред Москва ще трябва да внася краставици и домати от Венецуела. А това ще е много по-сериозен удар върху нейната собствена икономика, отколкото върху турската, която е гъвкава и силна.
Много по-дълго от Путин пък насред българската политическа фабрика за бонбони изкара правораздавателната ни система, включително компетентната прокуратура, от което памперсът на съдебната власт, казано най-общо, чувствително натежа.
През годините сме свидетели на непрекъснатите европейски критики в съответните доклади за напредъка, които вече дори не могат да бъдат преброени колко са. Като общество сме участници в и потърпевши от поредица скандали с център съдебната система. Знаем редица случаи и редица анализи, които сочат, че правосъдието ни е кривосъдие, та заради това там трябва да се търси точката, в която интересите на корумпираните се пресичат с интересите на корумпиращите, тези на някои политици – с тези на всички престъпници, общественият интерес се измества от частния и групов на отделни лица и кръгове. Вместо да бъде точно обратното.
Проблемът обаче е, че още не се е пръкнал подходящият Крали Марко с шамарите.
Пък и, да ви кажа под секрет, такъв Крали Марко няма и няма как да има. Защото нещата не зависят от волята за промяна на отделен човек, на група реформатори или дори на цялото правителство. И да има такава воля, промяната си остава невъзможна заради съзнателно и целенасочено заложените от комунистите в Конституцията ни безумия по отношение на съдебната система.
Това е положението. По Конституция главният прокурор не само е несменяем, каквито и безобразия да сътвори. Той не отговаря пред никого за нищо, напълно безотговорен е. Това противоречи както на основния демократичен принцип за разделение и взаимен контрол на властите, така и на здравия разум. Защото здравият разум казва, че пълната безотговорност вреди на характера и психиката на човека.
Пак по Конституция, Висшият съдебен съвет е така конструиран орган, че пази основно две неща – интересите на своите политически патрони и интересите на самата съдебна система. Да попитам и аз – колко са гарваните в съдебната система и на колко от тях ВСС е извадило поне едното око.
Пак по Конституция…..
Добре де, работата е ясна. При това отдавна и на всички.
Тя е почти същата като в онова изследване на група учени с цел да разберат защо един човек постоянно се напива. Дават му водка с тоник, резултатът е – пиян. Джин с тоник – къркан. Мастика с тоник – кьоркандил. И т.н. От което вадят логично заключение, че общият знаменател на проблема е в тоника и човекът трябва да го избягва.
Развитията около тъй наречения скандал „Яневагейт” са поредното доказателство, че всичко най-лошо, което може да се каже и помисли за българската правораздавателна система, е вярно. Дори не ми се ще да влизам в подробности за дебрите от гадости, през които въпросът премина досега, за да не си изцапам ревера. Обаче няколко неща правят впечатление и трябва да се кажат непременно.
Първо, като четеш скрипта на разговора между две водещи български съдийки, виждаш как българската правосъдна система сама си удря шамар, след като те изобщо са част от нея. Защото от диалога им дори най-тъпият ще разбере какво точно е отношението към закона на хората, призвани да го съблюдават. Да оставим настрани какво е тяхното отношение към морала, към достойнството, към принципите на демократичното общество и прочие глупости. Съвсем ясно се вижда, че на тях не им пука дори за закона, а гледат само как да го използват, за да оправят себе си. Естествено, в тази ситуация винаги има друга група, водена от обратния интерес – да оправи пък себе си. Така се стига до бой на черни котки в тъмна стая.
Второ, някои опитаха да внушат, че едната от тези двете съдийки е добра, защото казва истината, а другата е лоша, защото не я казва или обратно. Това е безперспективен подход. Той ни вкарва пак в онова чудовищно déjà vu, което ни се случва десетилетия наред – принудата да избираме добрия само изсред лошите. А ни се случва, защото като общество сме истински ветропоказател – нямаме стабилни принципи, на които да държим и с които да съизмерваме нещата, а се клатим при най-малък вятър.
Трето, приказките как някакви медии, зад които стоят тъмни сили, заговорничат срещу съдебната система като цяло и главния прокурор в частност, са обратното на истината. Както вече споменах, по Конституция главният прокурор не може да бъде свален като руски самолет над Турция. А в Парламента достатъчно политическа воля за промени в Конституцията, които да доведат и до промяна на тази и другите погрешно поставени принципи на съдебната система очевидно няма и няма да има в близко време.
Четвърто, реформа в системата няма скоро да се реализира и заради друго – защото нейното състояние е много по-лошо, отколкото някои смятат, не е въпрос само на отделни гнили ябълки, а на кълбо от патологични тении, чиято съпротива срещу лечението е много по-силна от чиято и да е воля за лечение.
Само че не се заблуждавайте, парадоксално е, но шамари от сорта на „Яневагейт” не се отпечатват там, където трябва – върху бузата на самото правосъдие, а оставят зловещ белег от котешки нокти върху лицето на цялото българско общество.
Друг български кандидат за шамарената фабрика, който отдавна усмърдява околността на душите ни, защото прекалява с шоколадовите бонбони, обвити в рубла с лика на Путин, е руската пета колона тук. Тя отново прояви характер при парламентарния дебат за ремонта на МИГ-овете ни в Полша – в смисъл, съвсем руски характер. Сякаш Павлик Морозов срещу баща си, нашите патриоти като един застанаха зад руските интереси срещу българските. От аргументите им излезе, че като член на НАТО ние извършваме предателство спрямо Русия, защото сме член на НАТО.
Банда идиоти – като подхванеш от Атака, минеш през БСП към АБВ и опреш до ред други шушумиги, тези пичове са готови не само себе си да продадат, но и всички нас. Както, впрочем, вече са го правили.
Само че искат пак, защото след първия път никой не ги прекара през шамарената фабрика, а ги остави да си живеят в бонбонената с надеждата, че са добри момчета и сами ще се покаят.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Тя се е случила на 2-ри декември 1942-ра година, в Чикаго, САЩ. Твърдението е, че от този ден на сам човек може да контролира верижна реакция на деление на тежки ядра (основно на елементите Уран и Плутоний). Това става след проведен експ...

Пропуски в областта на закрилата крият риск от насилие върху децата с увреждания

Днес Героги ще ни качи до Олимп и най-високия му връх Митикас. Приятно четене:

Олимп и Елада, 2015

Кюстендилци с гайда и български дух при боговете на Олимп

Метеора, Едеса и Солун като бонус след емоциите на Митикас (2918 м.н.в.)

Група от кюстендилски туристи се качиха с гайда на най-високия връх в Гърция и втори по височина на Балканите след Мусала (2925 м.н.в.) – Митикас (2918 м.н.в.) в планината Олимп, считана за дом на олимпийските богове (Зевс, Посейдон, Хера, Деметър, Аполон, Артемис, Атина, Арес, Афродита, Хермес, Хефаистос и Дионисос). Планината е обявена от ЮНЕСКО за биосферен резерват през 1981 година, а

върхът Митикас е изкачен за първи път на 2 август 1913 година

от гръцкия ловец на диви кози Христос Какалос и швейцарците Даниел Бод Бови (писател и художник) и Фред Бойсонас (фотограф).

Приятели от Ловеч, Бургас и Русия също се присъединиха към организираната от Туристическо дружество „Осогово” екскурзия, включваща още популярните в наричаната и днес от самите гърци Елада дестинации като Метеора, Едеса и Солун (на гръцки Тесалоники), включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.

В ранните часове на 18 септември 37 човека се настаниха удобно в автобуса, управляван от професионалния шофьор Емил, осигурил комфортното пътуване на всички до достъпните за возилото туристически забележителности. Неусетно бързо бе достигната и премината границата с Гърция, след което последва кратка почивка за закуска и кафе. Малко преди обяд групата достигна

градчето Литохоро

(6697 души население след преброяване през 2001 г.) и всички имаха време да се поразходят и да го разгледат. В градчето има две енорийски църкви – „Свети Николай“ и „Свети Димитър“. Предстояха още 17 км по асфалтово шосе до местността Приония (1100 м.н.в.), от където тръгва туристическа пътека за планината Олимп. След последно оправяне и пренареждане на раниците точно по тази пътека групата пое и с компактно придвижване и няколко почивки стигна за 3 часа и 20 минути до

хижа Спилос Агапитос (2100 м.н.в.),

стопанисвана от гостоприемните за всички посетители Мария Золота и съпруга й Дионисиос Пурлиотис. Говорещата свободно освен гръцки още немски, английски и дори малко български език Мария е дъщеря на 82-годишния днес планински водач Костас Золота, управлявал основаното през 1930 година съоръжение в продължение на близо половин век от 1954 до 2001 година. След това израсналата на хижата Мария я поема в свой ръце. Още на 5-годишна възраст през 1972 година тя се качва на Митикас заедно с баща си и един от първите трима изкачили го през далечната 1913 година Христос Какалос, който на 93-годишна възраст отново се връща на върха. Първата построена гръцка хижа, наричана от гърците още Refuge A, е кръстена на първия президент на Гръцката федерация по алпинизъм Спилос Агапитос – архитект и инженер. Той е проектирал първата сграда на хижата, която при създаването си е приемала до 25 туристи и с годините многократно е реконструирана с цел подобряване на условията.

Днес това е уютно и в много добро състояние съоръжение с вместимост до 110 души. Хижата предлага храна, напитки, дребни туристически принадлежности и разполага дори с Wi-Fi интернет връзка.

Вечерта се превърна в истинска атракция

и забавление за всички посетители на хижата, включили се в ритмите на българските народни танци под звуците на гайдата на Rumen Milencov. Единствено кучетата на хижата негодуваха на моменти, но лаят им бе тотално заглушен, а идващите и от други краища на България туристи развяваха знамена и припяваха, чувайки музиката от гайдата и народните песни.

Македонски и сръбски туристи леко може би завидяха на българския дух и настроение, но други гости на хижата от Норвегия с голям интерес се присъединиха към веселбата и пожелаха да научат стъпките на някое хоро. Не липсваха още песни и танци под съпровода на китара, като за доброто настроение на всички с уменията си на струнния инструмент се погрижиха освен Румен, водачът ни Lyubomir Mladenov и дошлият специално за екскурзията Димитър Манолов – Митко от Ловеч.

Лампите на хижата бяха загасени точно в 22:00 часа, но на челници и с фенерчета забавата продължи чак до малко след 23:00 часа. След няколкократно напомняне, че хижата ще бъде затворена, всички се прибраха да поспят и да съберат сили за сериозното изкачване на върха, към който някои българи пък поеха още през нощта на челници.

На сутринта точно в 7:10 часа 28 човека от групата тръгна по стръмна и добре оформена пътека към

голямата цел за деня – Митикас

(2918 м.н.в. според всички гръцки и повечето международни източници, а иначе 2917 м.н.в. според българските) в планината Олимп, известна със своята забележителна флора.

Пътеката води до

връх Скала (2866 м.н.в.),

където се разклонява до втория по височина връх в планината Сколио (2912 м.н.в.) и Митикас, изграден от варовици и известен на всички в България повече просто като

Олимп

До Скала след излизането от гората малко след хижата пейзажът по мнението на всички, а и на голям брой туристи преди това, е лунен. Покрай пътеката пък на места може да бъдат забелязани и алпийски кози, които определено са свикнали с хората и не тръгват да бягат веднага.

На връх Скала

само един човек от групата прецени, че не може да премине през предстоящия преход до Митикас, включващ няколко опасни участъци, на които при по-лоши метеорологични условия се използват въжета за осигуровка заради хлъзгавите варовикови скали, когато са мокри. В този случай обаче въжета не бяха необходими, а само повишено внимание на всеки от групата.

На върха на Олимп

след поредица от снимки със и без знамена Румен наду гайдата и с музиката от нея прикова погледите на всички достигнали Митикас (на гръцки „приличащ на нос”), сред които други българи и сърби. Димитър Манолов от Ловеч също носеше гайда и доказа уменията си и на този инструмент на фона на намиращия се и много близо до Митикас връх Стефани (2909 м.н.в.), наричан още Трона на Зевс и достижим с малко повече алпийски умения и може би осигуровка.

Връщането,

както до хижата, така и до автобуса в местността Приония се оказа безпроблемно, въпреки че денивелацията бе повече от 1800 метра на слизане.

В късния следобед след малко лутане заради липсата на модерни технологични средства за ориентация в крайна сметка се стигна до предварително резервирания хотел в

селцето Платамонас,

където за награда за постигнатото през деня имаше богата вечеря от салати, супи, различни ястия и десерти. След нея пък дойде ред на нощно къпане в морето за някои и забавления с танци и песни под съпровода на китара на плажа за други.
На следващия ден групата пое път към една от най-популярните дестинации в страната –

Метеора

с манастири на върховете на високи скали над Тесалийската равнина близо до град Каламбака. Докато се стигне до там в автобуса се игра гръцко хоро или поне имаше опит да прилича на такова. Разгледани бяха два от манастирите (9 запазени и 6 действащи) –

Преображение господне или Големият Метеор (основан 1340 г. от свети Атанасий Метеорски) и Света Троица (основан 1362 г.),

който предлага най-добрите панорамни гледки и е използван като декор за филма For Your Eyes Only от поредицата за Джеймс Бонд. Подробности за всеки от манастирите може да се намерят в интернет и официалния сайт на целия комплекс, а любопитен факт е, че групата Linkin Park използва името Метеора за един от албумите си, тъй като музикантите са поразени от гледките, както и най-вероятно всички посетители.

Третата нощувка бе в

град Кожани (на гръцки Козани)

с население 35 242 жители и 710 м.н.в. – най-голям в административната област Западна Македония. Името му може би има български произход и е свързано с търговията на кожа, която от векове се развива в района, или пък е свързано със селото Коздяни в Епир, откъдето най-вероятно са мигрирали първите жители на града. Районът е единственото гръцко място където се култивира поправката шафран (гръцки македонски шафран – един от най-силните и ценни разновидности в света) и се изнася из много страни в Европа и Америка.
Вечерта, за кой ли път, бе белязана с български народни танци и песни, но поради технически причини, може би за първи път при такива пътешествия, не бе изиграно прочутото и гордост за всеки кюстендилец селско хоро. Грешката обаче със сигурност ще бъде поправена при следващи пътувания.
Последният ден от програмата включваше посещение на историческия

град Едеса (Воден)

(в превод от гръцки „градът на водопадите”) с население около 18 000 жители и 145 м.н.в. Името му произлиза от фригийската дума за вода. Градът на български се нарича Воден и е разположен на река Вода (днес Водас), а на гръцки и Едесос. Името си градът дължи на богатството на вода, водопади и зеленина. Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби наричат през 1866 година Воден – „българският град на водите… който само поради разликата между спокойната вода в каналите и буйните планински потоци не може да бъде наречен миниатюрна Венеция“.

Разбира се, всички от групата не пропуснаха да се снимат пред големия водопад в парка на града, след което автобусът се отправи към

Солун

(на гръцки Тесалоники) – втори по големина в Гърция след столицата Атина. Там екскурзоводката Мариана разказа всички по-любопитни подробности за историята и архитектурата на града. Основан е от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Той му дава името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Велики. Нейният баща Филип II я нарекъл така в чест на победата си именно над тесалийците. В родния град на създателите на славянската писменост Кирил и Методий бяха посетени най-известните забележителности като Бялата кула, градската крепостна стена и църквата Св. Димитър с мощите на светеца, който е покровител на града.

Преди завръщането в България почти всеки от групата си напазарува традиционни гръцки стоки като узо, маслини и зехтин, а някои си взеха и гръцка бира, която определено не може да се мери по качества с българската. Преминаването на границата отново бе отбелязано с „Моя страна, Моя България” на великия изпълнител Емил Димитров и други патриотични песни, както и преди няколко месеца след приключението на ТД „Осогово” в Румъния и Карпатите. Дъжд валеше почти през целия път на връщане към дома, а пътешествието приключи с традиционните благодарности от водача Любомир Младенов към шофьора и групата за поредните незабравими емоции, както и пожелания за още много вълнуващи моменти.
Автор: Georgi Georgiev,

от Туристическо Дружество Осогово Кюстендил

Снимки: авторът

Автор: Георги Красимиров Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Континентална Гърция – на картата:

Континентална Гърция

Още пътеписи от близки места:

1. Изкачване на Олимп (с дете след плаж ;)
2. Олимп и връх Митикас
3. Гърция (Древна Елада – Пелопонес (1): Нафплио , Аргос, Епидаврос
4. Извън сезона из Гърция (2): Микена, Нафплио, Метеора и Катерини
5. Солун, Метеора и Кавала – три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция
6. Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора
7. Метеора – Атина – Волос (1)
8. Бирма 2015 (3)
9. Загреб и Любляна (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 2 част)
10. Бирма 2015 (1)
11. Бирма 2015 (2)
12. Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 3 част)

Продукти за 4 порции:
4 средни картофа
2 моркова
1 домат
½ червена чушка
¼ стрък праз лук
1 пащърнак
½ ч.ч. грах
1ч.л. сол
1с.л. суха целина
2- 3с.л. олио

За застройка:
1 жълтък
1ч.ч. кисело мляко
1к.ч. кашакавалени стърготини

Приготвяне:
Вкусна супичка със зеленчуци и по- плътна застройка.  Много приятна идея за празнично, обедно меню.  Вярвам, че и на вас ще се хараеса! Почиствам и измивам растителните продукти. Рендосвам домата. Режа кореноплодните на кръгове с къдраво ножче. Картофите надребнявам на кубченца, а праза – на колелца. Прехвърлям продуктите в тенджера. Парчето чушка наситнявам на малки парченца. Добавям в съда заедно с граховите зрънца. Наливам литър и половина вода. Поръсвам сол. Похлупвам тенджерата. Поставям на включен котлон. Щом заври, намалям степента на сила на котлона.  Чорбичката се готви един час. Накрая изключвам и оставям на топлия котлон. Разбивам жълтъка с кисело мляко. Добавям кашакавалени стърготини. Застройвам супата. Поръсвам със суха целина. Поднасям в купички.

Хосе Карлос Сомоса по образование е психолог, което аз научих някъде по средата на книгата, когато вече се чудех как е възможно един текст да си играе така с читателя. „Пещерата на идеите“ (изд. „Colibri“) е театър на сенките, в който читателят полага неуморни усилия да отговаря на изискванията на режисьора, без да осъзнава, че през...