„Внимание, внимание, всички мишки на събрание, най-големият мишок ще играе казачок”.

Тази детска игрословица от моето детство не значеше тогава нищо конкретно за мен, но днес придобива плът ( за кръв не искам да говоря, защото властта само с кръв се дава, според овластените господа от другарски тип).

Политическата криза, която уж не била чак пък толкова голяма, предизвикана от някакъв си Радан Кънев ( а всъщност пак от Началника на всичко в държавата), доведе до някои невиждани проглеждания. Например:

Главният прокурор Цацаров, ДАНС и всяко подобно протеже на депесе, слепи до онзи ден, изведнъж съзряха корупцията на турската граница.

В момент, когато някакви си либерали протестират срещу спънатата реформа в правосъдието, същото чудодейно прогледна, че на Капитан Андреево имало корумпирани митничари. Борисов също „откри топлата вода” и добре известния корупционен канал, прокопан още от времето на НРБ. За целта той драматично разкри пред медиите технологичната подробност, че корумпираните митничари, арестувани днес, били дори снимани.

Тази светкавица кога му светна – кога точно се състоя фотосесията?

По негово Охранително, Генералско и Министерско време не беше ли така?

Питам, защото жертвите на митничарския шантаж са вероятно хиляди, но едва днес и в тази ситуация, когато някой се озъби на Борисов и на избрания от него главен прокурор заради обезчестената Темида, на бърза ръка й беше свалена препаската от гузната съвест. Напълно прозрачно ( като мотивация в тази ситуация) беше задействана държавната машина за противодействие на граничния рекет.

Нали искахме румънски сценарий? Ето ни негова версия. Цацаров се прави на Моника, а Борисов играе подкрепящата роля на Маковей. Маккейн обаче би казал, гледайки ги в очите, че в тях вижда три букви: КТБ. Прозрение за милиарди.

Но и това не е всичко. Още по-впечатляващ е начинът, по който БСП се притичва на помощ на своя продукт Борисов в момент, когато той трябва да покаже, че правилно се е отървал от единствения си реален опонент в този парламент. За целта от „Позитано” обявиха, че се осмеляват да внесат вот на недоверие към това управление.

Да видим сега как ще гласуват мръсниците, които въстанаха срещу властелина! Ако подкрепят вота, значи Борисов е прав, че са си лика – прилика с вносителите от БСП ( столетницата няма нищо против и друг да е сбръчкан, като нея). Ако не го подкрепят, значи Борисов е прав, че са нищожества, които обаче може отново да приласкае, щом не гласуват с БСП- но само, ако слушкат напълно този път.

Главната опорна точка на съзаклятниците в момента е, че в опозиция минават едни предатели на дясното, които се съюзяват с лявото срещу истинския, автентичния, неподправения десен лидер. В резултат на което левите другари услужливо откликват за нуждите на Борисов с изпитание за десните „предатели”, които си позволяват да минат в опозиция на премиера.

Номерът на БКП\БСП да дискредитират всеки враг, оприличавайки го на себе си, е в ход отново- този път по колективен признак. Какво по- отвратително може да има в българската политика от това, някой да бъде оприличен на БСП.

Вицепремиерът Калфин, чиито имидж Борисов усилено помпа с похвали, също се включи в играта по очервеняването на злодейски разбунтувалия се срещу премиера депутат Радан Кънев. За целта, следвайки опорните точки, Калфин интригантски го причисли към БСП, щом минава в опозиция .

Това ме провокира да споделя за размисъл информацията, която не е хипотеза, а факт от задкулисието: Борисов и Първанов обмислят вариант да издигнат Калфин за президент на изборите догодина ( защото, пак ще напомня епиграмата на Радой Ралин, „откакто свят светува, все мазният отгоре плува”).

Невероятно? Ще говорим, когато това стане факт, ако самият Борисов все пак не се кандидатира за поста, както ужасно много му се иска , но не му стиска.

За момента следете как Борисов надува балона с похвалите по адрес на Калфин и как същият лети в посоката, желана от попътния му вятър на подмяната .

Всички мишки наистина са на събрание, а най-големият мишок отдавна играе казачок. В момента той си разменя комплименти с Калфин, автор на прословутата мерзост от предизборната му кампания за президент ( издигнат именно от БСП) от лятото на 2011 г., според която българският патриотизъм се измерва чрез любовта към Русия.

Share on Facebook

По традиция в средата на декември създателят на Microsoft и един от най-богатите хора в света Бил Гейтс споделя в личния си блог Gates Notes кой са най-добрите книги, които е прочел през изминалата година. „Много от заглавията, които прочетох през годината, са обединени от темата “как работят нещата” – някои обясняват елементи от физическия свят, други...

Съботният ден на Панаира на книгата тази година беше изключително наситен със събития и срещи с автори. Гостуването на един от най-популярините янг адълт автори Патрик Нес провокира много негови почитатели да се редят на опашка за автографи с часове. Авторът на „Часът на чудовището“ беше гост на щанда на издателство Артлайн и близо 4 часа раздава...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/62367-de-profundiszasto-obicham-glavniya-prokuror-ili-mnogo-tapa-prikazka-za-mnogo-umni-hora.html

Много се заблуждават всички, които напоследък зяпом са зяпнали против главния прокурор.
Истината е, че аз пък обичам този човек.
Обичам го, бе, к`во си мислите вий! Направо искрено си го обичам.
Не го ли виждате какъв е готин, какви премерени артистични жестове прави по телевизора, когато отрича очевидни истини. Не го ли виждате как винаги знае за какво говори, но се прави на разсеян по отношение на истината и не ни я казва на нас, защото ние, тълпата, сме нещо тъпо и не бива да бъдем удостоявани с такова висше блаженство като истината.
Ей такова елитарно поведение харесвам аз, граждани, затова искрено и лично обичам главния прокурор.
Този човек няма как да не бъде сред любимците на демократи като мен. С всичките си изяви напоследък той толкова старателно се грижи да поддържа живо състоянието ми на вътрешна и външна съпротива срещу режима, което преди близо 30 години дори комунистическата ДС не можа да унищожи, че сега направо мога да го хапна за закуска, стига само да ми падне в лапите.
Дори не знае за какво става дума, горкият! И как се прави всичко това също не знае – подочул е нещичко оттук-оттам и използва дочутото.
И все пак – в старата българска литература има един много специален жанр на облажаванията.
Питайте Васко Гарнизов, той е специалист по темата, ще ви светне подробно. Това е писмовен жанр, който си служи с формули.
Блажени ръцете ти, мистър главен прокурор – казва се там – които докоснаха ума и пренесоха светлината от цялата Вселена вътре в теб. И от теб – обратно в цялата Вселена.
Например, де.
Блажени нозете ти, г-не обвинителю, които стъпват по осветена земя, защото със самите си стъпки я освещаваш.
Блажени мислите ти, сеньор магистрато, които ръководят държавата и процесите в нея, независимо дали искаш това или не, дали признаваш това, или не. Независимо дали премиерът иска това, или не. Независимо дали Европа иска това, или не. Независимо дали демокрацията иска това, или не.
Ей този жанр бих желал да приложа към моя любим главен прокурор, за да разберете всички вие, соросоиди нещастни, пропаднали типове от „Протестна мрежа”, министри вече бивши и съдии още настоящи, плюс всякакви други тути-кванти, които си въобразявате, че тази страна може да се измъкне от лапите на мафията…..
Бих искал да разберете, че тук се слуша мойта воля, аз съм капитан – и каквото и да се прави, в края на краищата аз решавам.
А ако не аз, то поне някой по-горен. Но по-горен от мен, а не от вас.
Е, добре, де, преди мен беше някой друг на пангара, след мен ще бъде някой още по-друг, но важна е институцията, не човекът.
За съжаление, аз знам, че моят любим главен прокурор, който и да е той, също е преходна фигура. Виждал съм и други такива като него да идват и да си отиват. Преди години в интервю, в което май се изказах доста неласкаво за тогавашния премиер Станишев, една колежка от Хоризонт ме попита – в правото си на какъв говоря по този остър начин. Ами в правото си на човек, който е виждал мно-о-о-о-го премиери да идват и да си отиват, а аз винаги съм тук и винаги говоря по този начин за тях, бе, колежке, отговорих просто.
Не исках да и отговарям сложно, за да не запецне и да настъпи неприятно за слушателите радио-мълчание.
Добре, де, любимецът ми в момента не знае колко е преходен, някак не си дава сметка, защото човек, който неочаквано получава много власт – преяжда. А човек с прекалено много власт направо се насира.
Но – няма незаменими хора, както казваше другарят Вишински. Както казваше другарят Сталин. Както казваха всички български другари убийци и мародери от епохата на комунизма.
Това са фактите. Това са българските реалности. Това са онези времена, през които е по-добре да не съществуваш, особено ако си поет, човек с крехка душа, някой, който вярва в морала, победата на истината над неистина или на доброто над злото. А също и във факта, че дори Дарт Вейдър носи в себе си способността да се разкае.
Обичам другаря главен прокурор включително защото той не е способен на такова малодушие като Дарт Вейдър.
Всъщност, не знам дали това наистина е малодушие или напълно осъзнат акт, който се реализира, защото човек като първият обвинител на държавата няма друг изход – той знае, че или ще обвинява само когото трябва, или ще го сменят, независимо колко е дълъг мандатът му. И смяната му ще стане по повод на лошите му идеи, а не на добрите.
Например изключително добра ми се стори идеята прокуратурата да разследва сделката на военното министерство за ремонта на българските бойни самолети в Полша и гнусния начин, по който НАТО ще пази небето ни, след като ние самите не можем да си го пазим. Със същия успех можеше да се самосезира прокуратурата и за руските „туристи” в България или „приятелите на Русия” тук. Но не би. И защо ли пък да го прави?
О, да, съдебна реформа в България скоро няма да има, защото мафията няма да я направи!
Голямо наказание!
Ами свикнали сме – ще го преживеем. Да не би през последните 26 години да имаше съдебна реформа? Те дори не си дават сметка колко сме търпеливи и подмолни чрез търпението си.
И – да, другите очаквани и необходими на всички реформи също няма да настъпят, защото цялата политика в тази страна е скачен съд, не се състои от отделни сегменти, някои от които можеш да пипнеш по правилния начин, а други – не.
Без реформа в съдебната система и в прокуратурата в частност, не може да се озаптят кражбите в здравеопазването, корупцията и тъпотата в администрацията. Без реформа в съдебната система и в прокуратурата в частност, не може да има истинска промяна за подобряване на ужасяващата ситуация в МВР. Без реформа в съдебната система и в прокуратурата в частност, не може да се промени към по-добро цялата политическа класа. Без реформа в съдебната система и прокуратурата в частност, не може да се промени и самата прокуратура. Онази прокуратура, която по времето на комунизма ченгетата от ДС държаха здраво за врата, като и казваха кого за какво да обвинява и прочие. Тогава тя не плачеше за своята независимост, а сега всички плачат от нейната независимост.
Кой иска доказателства?
Ами ако не се сещате лично, попитайте приятелите си. Един от трима непременно ще ви разкаже случай, при който най-компетентната част от българската система за правораздаване проявява пълно безхаберие, тотално незачитане на законите, безпомощност и пристрастие в каквото и да било.
Но така е правилно. Ако човек промени самата прокуратура, ще вземе да свали от власт моя любимец, главния прокурор. Или поне ще му отнеме възможността да прави каквото си иска в полза на правилния човек, групата хора или който там стои отгоре му.
Аз лично не бих приел българската демокрация да съществува в условията на жалка прокуратура, която не може да прави каквото си иска, без да се съобразява с когото и да било. Тогава тя, горката, ще бъде твърде слаба, за да обвини истинските престъпници, ще изпусне от ръцете си всички инструменти за въздействие върху политическата класа и обществото, ще се окаже играчка в ръцете на мафията, вместо мафията да се окаже играчка в нейните ръце…..
Е-е-е-х, другари, другари – БСП се провали, но АБВ е на власт. Утре и АБВ ще се провали, но ДПС ще продължи да бъде „незаобиколим фактор”. А когато и ДПС вече не може да изпълнява функциите си на политико-мафиотски център на държавата, ще опрем пак до последния ешелон – доблестните уж бивши ченгета и подопечните им уж настоящи прокурори.
Как ви звучи това, мандрагори демократични? Не ви ли звучи като обреченост? Не ви ли звучи като нещо, от което е трябвало да избягате на Запад тогава, когато сте имали реалната възможност – а сега вече е късно, защото доблестната прокуратура ви наблюдава като истински Биг Брадър и в най-скоро време ще ви гушне за гушката.
Само остава и законът за тероризма да пуснете, че сами да си ограничите още свободата срещу повече сигурност, която няма да получите – това поиска онзи ден любимият ми главен прокурор, докато отричаше, че управлява държавата, вместо някой си Борисов. Тогава ще видите вие защо аз наистина обичам тази институция и човека, който я представлява.
`Щото в онзи върховен момент, който ще последва, той мен няма и с пръст да ме пипне – нали не можеш в рамките на закона да тормозиш някого, който те обича искрено.
Или можеш да правиш дори това, а?

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вече няколко дни подред вестник "Капитал" продължава упорито да (дез)информира читателите си относно реалностите в електро-енергийният сектор на страната ни. Това се случва в нарочно направената интерактивна платформа, нар...

Вече няколко дни подред вестник "Капитал" продължава упорито да (дез)информира читатели те си относно реалностите в електро-енергийният сектор на страната ни. Това се случва в нарочно направената интерактивна платформа, на...

Коментирах расистката реториката на Петър Москов тогава, когато беше на върха славата си чрез нея. Тя го изстреля за кратко по рейтинг дори и над началника му Борисов ( да се заканиш на циганите, т.е. на най-слабите и презрените, е най-прекият път към популярността на популистите в България). Възмутих се и от това, че се изказа презрително за своите критици в онзи момент, че били някакви „либерали от центъра на София” ( а в интернетните спорове с него заради позицията му да бъдат избити уличните кучета и така да се реши проблемът с тях, не съм участвал).

Отнесох си ругатните от страна на мнозина, които сега вероятно са в шок – бил съм цепил ДСБ и реформаторите. Но не съм си променял позицията. Нямам какво да добавя сега, когато , след многобройни „озадачаващи” жестове на Москов, превърнал се в част от най-близкия антураж на Борисов в рекламните му обиколки много преди днес министърът му да се определи като „спасител на България” от евентуални избори и да предпочете Борисов пред съпартийците си в опозиция.

Тази поза не е нищо ново. Още в началото на 90-те години мнозина предпочетоха да останат в БКП\БСП уж, за да й повлияят чрез своята демократичност да се демократизира. Всъщност надушиха, че Партията, окопитила се бързо от шока на краха на откровения комунизъм, още дълго ще предлага най-изгодните възможности за кариера.

Водил съм по онова време спорове в това отношение дори и за организации, като СБЖ: струваше ли да се остава в нейното ръководство? Според някои, като Петко Бочаров, трябвало да бъдем там, за да я променим. Обяснявах, че това не е възможно, защо другарите изведнъж станаха най-големите бенефициенти на демокрацията чрез основополагащото й правило „един човек, един глас”, въведено още от Солон в древна Атина. Така че мнозинството избира своето представителство на върха, а абсолютното мнозинство в журналистическата гилдия бяха дълго селектираните мозъци от времето на комунизма, които не можеха или не искаха да се разделят с това мислене. Загубих и този спор в практически план ( а бай Петко, както го наричахме приятелски, го развеждаха да го показват като демократичното лице в ръководството на недемократичната СБЖ, пълна с динозаври- точно както Москов го използва днес Борисов).

В наши дни СБЖ е жалка русофилска организацийка, а за БКП\БСП да не говорим…

Така че- нищо ново не се случва. Всеки избира как да обоснове опортюнизма си и обикновено, извън явния прагматичен интерес, се намират „аргументи” от „принципно естество”. Например Москов, както виждаме, ни спасява сега от избори със саможертвата си да остане министър.

Не очаквайте видими издайнически аплодисменти за Москов от Москва, но тъкмо тя ще се зарадва от стабилизирането на това управление, начело с Борисов. Защотоприкрития вожд на московската Петата колона, истинският охранител на съветските метастази в България.

А „по-глупавите” се дърпат и искат да спасяват България от Москва. Четирима от тях снощи ги арестуваха за писане на истини върху Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София. Определено няма да станат министри в кабинета на охранителя на МОЧА.

Share on Facebook

В неделя е последният ви шанс да се включите в Софийския панаир на книгата. Ако през седмицата не сте имали възможността да посетите НДК, не пропускайте да станете част от книжната суматоха на заключителните събития, включени в културната програма на изложението.  Последният ден на Панаира започва в 10:00 ч. на сцената на третия етаж с представяне на...