Средата на декември е, празниците наближават и се предполага сега от мен едни романтични постове за Коледа и за коледни сладки и за свежи идеи и за отговори на всякакви въпроси, включително колко дълго време издържат различните видове сладки и какво ли още не. Вероятно вече те обзема и суетене какво и как да се приготви, как по дяволите да се организираш с това работно време, график, срещи и всякакви други щуротии, за които ти най-добре си знаеш. Обаче аз мисля, че има достатъчно време да обмислиш всичко, което имаш наум, да направиш списък с гостите, да подготвиш менюто и списък за пазар и разбира се неотложните заготовки, които ще ти бъдат от помощ. Но за да не бъдеш под напрежение, има едно просто правило. Просто включи това в графика си. Иначе, свободното време, за което мечтаеш, за да изпълниш всичко намислено, така или иначе няма да дойде. И ако покрай цялата какофония си мислиш да приготвиш едни бързи меденки с коледна декорация, ще имаш основание за това. Но ако искаш да избягаш от всяка една предишна Коледа и имаш желание да изпробваш нещо различно, което на вкус ти е толкова познато, то аз имам нещо за теб, което да включиш в предколедния си график – сицилиански коледни сладки наречени кучидати (Cuccidati).

Най-познатото, което ще се усетиш в кучидати е сборът от ароматните подправки, разнасящи се всяка Коледа – портокал и лимон, канела, карамфил, индийско орехче, бренди. Но за да ти ги представя по-добре ще се съсредоточа не точно върху подправките, които така или иначе са неизбежни, а в основните два компонента – тесто и пълнеж.

Тестото е бисквитено, което на почти разбираем език може да се обозначи като гладко маслено тесто, макар да съществува вариант и с ронливо тесто, който първо опитах. От едни и същи продукти, но с различна техника на замесване се получават две различни теста. Първият ми опит беше с ронливия вариант, но от голямото количество захар в тестото, то е доста трудно за работа и постоянно трябва да се охлажда, за да се работи лесно с него. Затова реших да опитам другия вариант, в който от същите съставки, но с малко по-различен метод се получава бисквитено тесто, с което вече се работи много по-лесно, макар и то да има нужда да стои охладено. Плюсът му обаче е, че то също стой пръхкаво след изпичането, както се случва с ронливото тесто, но за разлика от него, оформянето на сладките е много по-лесно.

Но нека разгледаме какво се крие в сърцевината на това пръхкаво маслено тесто. Пълнежът им ми напомня на класическите английски коледни пайове mincemeat pie и се състои от смлени сушени плодове, в който задължително има смокини; ядки, мед, смес от коледни подправки и ароматен алкохол като бренди, тъмен ром, уиски или подсилено вино. Точно това ме привлече в кучидати и без да съм имала възможността да ги опитам, знаех, че ще ми харесат.

Идеята за тях и всъщност личното ми откритие за съществуването на тези сладки започна в края на това лято, по време на ваканцията в Гърция, когато в Кавала, в една книжарница попаднах на много добра книга за историята и традициите на гръцкия хляб и сладкиши Το ψομι και τα γλικιςματα τον Ελληνων. Нищо общо със Сицилия ще кажеш, но след като прегледах обстойно всички рецепти за гръцки сладки, курабии и сладкиши, включително и традиционните за Коледа, написани или по-точно издирени от домакини, които са ги приготвяли цял живот, страшно много се впечатлих и заканих да се поровя и онлайн за подобни рецепти, които да сравнявам и изпробвам. При търсенето си на традиционни коледни рецепти открих кучидати. Прозвучаха ми много вкусно и затова започнах опити с рецепти именно за тях и почти зарязах гръцките курабии (което не означава, че съм се отказала от пробите с тях, просто кучидати ми станаха приоритет).

Резултатите от приготвянето на кучидати ми хареса и накрая оформих рецепта, така че да бъде удобна за работа и да допадне на моя вкус без да се отклонявам от основната идея. Затова ако имаш желание да опиташ нещо различно, включи тях в графика си, пък меденките може да почакат за някой друг път.

Кучидати – сицилиански коледни сладки

Рецептата е изготвена по идеи от epicurious.com и tasteofhome.com

Рецептата е удобна с това, че двата основни компонента – тестото и пълнежът могат да се приготвят предварително и поетапно. Това, на което трябва да се обърне внимание, е че пълнежът има нужда от поне едно денонощие в хладилник, за да се даде възможност на всички аромати да се смесят и на самият пълнеж да стегне, за да бъде лесен за оформяне. Пълнежът е доста издръжлив и може да се направи до една седмица преди оформянето на сладките, ако се налага. На тестото е необходимо поне един част охлаждане, но и то може да се приготви от предния ден заедно с пълнежа или дори 2-3 дни по-рано, като се съхрани добре опаковано в хладилник. Оформянето и изпичането на сладките разбира се става наведнъж, но декорацията може да се остави за следващия ден. Прочети подробно рецептата и направи план, така че да ти бъде лесно и възможно най-ненатоварено.

За 56-60 броя сладки.

За тестото:

• 250 г меко масло
• 200 г захар
• 2 големи яйца, със стайна температура
• 60 мл прясно мляко, със стайна температура
• 2 чаени лъжици ванилов екстракт
• 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 1 чаена лъжица сол
• 1 супена лъжица (15 г) бакпулвер
• 600 г брашно + допълнително за разточване

За пълнежа:

• 200 г сушени смокини, с отстранени дръжки
• 100 г стафиди
• 200 г обезкостени фурми
• 150 г бадеми
• 150 г орехи
• 2 супени лъжици мед
• 60 мл бренди
• 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 1 чаена лъжица настъргана лимонова кора
• 2 чаени лъжици канела
• 1/4 чаена лъжица смлян карамфил
• 1/8 чаена лъжица настъргано индийско орехче

За декорация:

• 150 г пресята пудра захар
• 25-30 мл прясно изцеден портокалов сок, прецеден през фина цедка
• захарни перли за декорация

Приготвяне на тестото

В купа се смесват маслото и захарта. Разбиват се с миксер докато сместа стане кремообразна. Към нея се добавят яйцата едно по едно, като след всяко сместа се разбива хубаво. Добавят се прясното мляко, ваниловият екстракт и портокаловата кора и сместа отново се разбива.

Отделно се смесват брашното с бакпулвера и солта. Добавят се към маслената смес и се разбъркват на ниска скорост с миксера или на ръка с дървена лъжица докато се образува меко тесто, което да не лепне. Тестото се разделя на 4 равни части. Всяка част се оформя на топка, след това ѝ се придава квадратна форма и се увива със стреч фолио. Оставят се в хладилник за минимум 1 час. Тестото може да се приготви 2-3 дни предварително и да се съхрани в хладилник. Ако стегне твърде много се изважда 15-20 минути от хладилника преди да се работи с него.

Приготвяне на пълнежа

В кухненски робот се смесват всички сушени плодове, като по-едрите се нарязват на по-малки парчета и ядките. Смилат се докато започне да се образува ронлива смес, която като се притисне с пръсти се слепва и събира. За тази цел трябва да се използва мощен кухненски робот и предупреждавам, че чопърите няма да свършат добра работа и дори може да се счупят. Когато сушените плодове и ядките се смелят, към тях се добавят всички останали съставки и се разбиват в робота докато всичко се смеси добре. Образуваната паста се прехвърля в купа, покрива се хубаво със стреч фолио и се оставя за една нощ в хладилник, за да се смесят всички аромати и за да стегне, така че да бъде лесна за оформяне. В този ден може да се приготви и тестото и да се остави в хладилника до следващия ден, когато сладките ще се сглобяват. Сместа може да се приготви и 2-3 дни по-рано, като се съхранява в добре затворена кутия в хладилник.

Сглобяване

С четирите части от тестото се работи последователно, като първо се взима една част и се оформя с 1/4 от пълнежа. През това време останлите части от тестото стоят в хладилника, за да не се затоплят. Ето как става самото оформяне:

Взима се една част от тестото и се разточва върху набрашнена повърхност на правоъгълник 30×14 см. Ако тестото е по-студено е възможно по време на разточването краищата му да се разцепят, но това не е проблем. Просто го оформи с ръце, така че да се получи правилна форма.

От пълнежа се взима 1/4 част и се оформя на фитил с дължина 30 см. Фитилът се поставя в единия край по дължина на разточеното тесто и се завива на руло.

Краищата на тестото се залепят с пръсти и полученият фитил с пълнеж вътре се търкаля няколко пъти по работния плот, за да се изглади и оформи добре.

Фитилът се нарязва на парчета с дебелина 3 см, като се поддържа лек ъгъл при рязането.

Сладките се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние една от друга.

По същия начин се оформят останалото тесто и пълнеж.

Сладките се пекат в предварително нагрята фурна на 180ºC за 16-18 минути. Трябва леко да порозовеят по краищата, но на повърхността да останат светли. След като се извадят от фурната се прехвърлят върху решетка и се оставят да изстинат напълно.

Декориране

За декорацията пудрата захар се изсипва в купа и към нея по малко се добавя портокалов сок докато се получи леко течна глазура. За повече удобство при нанасянето на глазурата, тя може да се постави в сладкарски пош с тесен кръгъл накрайник.

Охладените сладки се поръсват с глазурата и веднага след това се поръсват със захарни перли.

Вместо да се поръсят, особено ако глазурата стяга по-бързо, може да се потопят от страната с глазурата в купа, в която са изсипани захарните перли. Сладките се изтръскват от излишните перли. Оставят се докато глазурата стегне. Съхраняват се в кутия за около 2 седмици.

Още рецепти включващи сушени-плодове

• Пай с дюли
• Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки
• Полско козуначено руло с макова плънка – маковиец
• Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Кексчета със сушени сини сливи и тофи с орехи
• Малки коледни лакомства – шоколадови бонбони със сушени сини сливи и орехи
• Шоколадово руло с мармалад от сушени сини сливи и бадемова пралина
• SOS – Мармалад от сушени сини сливи
• Полска Бабка
• SOS – Холандски ябълков пай и ванилов сладолед
• SOS – Паксимадя
• Коледен фруктов кейк
• Панфорте
• Панетоне

Рецепти за дребни сладки и бисквити

• Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света
• Овесени бисквити за закуска
• Ричарели – бадемови сладки от Сиена
• Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Двойно шоколадови сладки със сусамов тахан
• Маслени сладки с крем сирене и конфитюр
• Френски макарони с шамфъстък и карамелизиран бял шоколад със сладко от смокини
• Шведски джинджифилови бисквити пепаркакор (Pepparkakor)
• Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадов мармалад от смокини с орехи
• Ванилови бисквити с два вида великденска украса
• Цветисти френски макарони + видео
• Шоколадови коледни сладки и подаръци в коледни буркани
• Канелени звезди
• Джинджифилови човечета

Сицилиански коледни сладки – кучидати е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Помните ли историята на малкото краставо жабче, което много искало да бъде нужно на някого? Онова, същото, сътворено от въображението на Юлия Спиридонова и от четката на Пенко Гелев в книгата “Бъди ми приятел”? Е, то вече е герой в новата книга “Каква магия крие се в снега” (изд. “Кръгозор”). За онези, които все още не са...

При толкова много плява, задръстваща информационния поток, едва ли са много зяпачите на брега на тази буйна река, които биха отделили водещата новина от днешното посещение на турския премиер Ахмет Давутоглу в София. За мен тя е направеното от него съобщение за изграждането на интерконекторна връзка за снабдяване на България с азербайджански газ.

Точната формулировка би трябвало да бъде „подновяване” на усилията по изграждането на тази връзка, които бяха рязко прекратени без никакво смислено обяснение преди три години след едно посещение на премиера Борисов в Анкара. На 19 и 20 май 1912 г. имаше общо заседание на правителствата на България и Турция в турската столица ( някои запомниха само онова “махаба аскер”, с което Борисов поздрави в Анкара почетната рота) , на което беше подписан нищо незначещ меморандум за въпросния интерконектор. Както се оказа, смисълът на яловия документ е бил по-скоро да бъде спряно изграждането на алтернативата на руския газ.

Меморандумът е трябвало да бъде подписан по-рано и на по-ниско ниво от министъра на енергетиката Трайчо Трайков. Той беше моторът на споразумението, но беше внезапно уволнен седмици по-рано. Борисов сервира на публиката доста пошлата лъжа за уволнението му- бил се пекъл на плажа в Катар, вместо да организира презентацията за възможностите да се инвестира в България.

Запитан за истинската причина да бъде премахнат от кабинета толкова скандално, Трайчо Трайков многозначително намекна, че тя трябва да се търси в „снеговете на Сибир”, а не в „пясъците на Катар”. Намекът за дългата ръка на Москва ( колкото и да клиширано да се каже това) беше прозрачен като тънкия лед , по който Борисов лавира между евроатлантическите ангажименти на България и проруското задкулисие.

Сега обаче Борисов изведнъж се разбърза. Иначе е „цар” да бави топката в полза на руските енергийни проекти, а след като повече не може да протака, да ги закрива и да се хвали с това. В рамките на броени дни се удари в гърдите за пробив в отношенията с Гърция за изграждането на отдавна брадясалия газов конектор, а днес, както се вижда, размрази и турската алтернатива за снабдяване на България с газ.

Пита се в задачата: възможно ли е пречката тези пробиви да се осъществят отдавна да е плод на турско-гръцки „заговор” срещу България, към която Анкара и Атина да не искат да транзитират газ, за да ни е зле? Или общото кратно ( и в този случай) е руският натиск върху Борисов от страна на негови ментори, като лицето на руската енергетика у нас лицето Валентин Златев?

Отговорът може би знае днешният министър на икономиката Божидар Лукарски по семейна линия, щом съпругата му е пиар на Златев ( и Лукарски най-случайно се оказва на точно този пост в това правителство на Борисов). Но не вярвам да сподели с нас истината.

Налага се сами да я разравяме плявата, от която все пак покълва полезното зърно под формата на интерконекторните газови алтернативи на руския газов монопол, чиято тежест намалява по геополитически причини извън компетенциите и „заслугите” на Борисов. Благодарение на срива на рублата и на руското влияние върху лакомите корупционери в региона. България все пак се оказва „побутната” в правилната посока ( по израза на американския посланик Байърли от негов доклад) въпреки спирачките на руското енергийно лоби, за което познавачът на това задкулисие Илиян Василев написа миналата седмица, че има решаващо влияние върху решенията на Борисов.

Въпреки това на Борисов му се наложи да се провикне от София” “мархаба конектор”.

Share on Facebook

Ден след края на Коледния панаир на книгата тази година сме ви подбрали селекция със снимки от панаирните последните дни. Много представяния, срещи с автори, книги, издатели и читатели. От всичко по много. Повече снимки може да видите и на нашата фейсбук страница.

Продължаваме разплитането на (дез)информационните практики на българската политико-енерГЕПИйна мафия, с любезното сдействие на всички "националноотговорни медии" в сектор Енергетика. След като в ""Капитал"-но осл...

Гръцкият парламент обсъжда легализация на еднополовите граждански съюзи

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
2 моркова
4 кренвирша
200г кашкавал
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1к.ч. шампанско
1с.л. суха мащерка
1к.ч. олио

Приготвяне:
Отново рецепта в духа на бързото готвене. Това са едни печени картофки, които си подправям със сол, червен пипер и мащерка. Сега вече добавям и морковки. Правя ги като гарнитура на печено пиленце и свинско месце. Днес ви ги предлагам запечени с кренвиршчета и кашкавал за завършеност. Обелвам зеленчуците и режа на кръгове с къдраво ножче. Разпределям в тава. Овкусявам с микс от подправки. Поливам с мазнина, шампанско и половин чаена чаша топла вода. Запичам на умерено загрята фурна, около четиридесет минути. През това време режа кренвиршите на три. Сцепвам парченцата в двата края на кръст. Нареждам в тавата. Връщам в топлата фурна. Необходими са ми десет минути да се позапекат и колбасчетата. Накрая поръсвам кашакавал и изключвам. Картофките и морковките са с коричка отвън и мекички отвътре, а сосчето е леко кашкавалено.

Накъде тръгват "нежеланите бежанци"?

Конституционният съд на Русия ще може да не спазва решенията на съда в Страсбург

Германия изготви план за защита на децата и жените от насилие в бежанските центрове

Printable template: Follow instructions below:  see more:  

Адв. Маргарита Илиева: Сега сме в условия на срив, какъвто беше назначаването на Пеевски в ДАНС

Жозе Родригеш душ Сантуш е писател, журналист и университетски преподавател, роден в Мозамбик, но живеещ в Португалия. Автор е на над 10 романа и няколко документални книги. Няколко години е кореспондент на BBC и отразява военните конфликти в Южна Африка, Ирак, Израел, Палестина, Босна и Херцеговина. Българските читатели го познават като автор на романите “Божията...

Продължаваме пътешествие с опела на Валентин из Централна Азия. В първата част стигнахме Сочи, а днес продължаваме с кавказките републики. Не вярвахте, че ще стигнем и Чечения, нали? И още как! С опела на Валентин и на по-страшни места можем

Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

втора част

От Черно до Каспийско море през Северен Кавказ

След Сочи маршрутът ми продължи през Северен Кавказ и опознаване на руските републики в този регион:

Адигея, Карачаево – Черкеската република, Кабардино – Балкария, Северна Осетия, Ингушетия, Чечения и Дагестан

Те заемат територии между Черно море и Каспийско море в северната част на Кавказката планинска верига и предпланините на Кавказ.
Всяка от републиките има значителна самостоятелност и притежава всичките атрибути на държавната власт: парламент, правителство, президент, столица, национално знаме, химн, герб.
В тези южни републики, принадлежащи към Руската федерация, ми направиха най-силно впечатление две неща. На първо място бях поразен от силната

ислямизация на населението

(с изключение на Осетия). Имах усещането, че спазването на мюсюлманските религиозни норми е по-силно отколкото в светска Турция. На някои места се чувствах почти като в Иран: жените бяха покрити с бурки (забрадки) и с дълги дрехи до глезените, както и множество нови джамии с молещи се в тях мюсюлмани. Например, в чеченската столица Грозни ми направиха забележка, че не мога да ходя с туристически панталони до коленете и трябваше веднага да отида до автомобила за да си обуя дълъг панталон.

На второ място, обърнах внимание на

ниския жизнен стандарт

в севернокавказките републики. Там хората живееха доста по-бедно, отколкото тези в останалата част на Русия. Изключение правеше Чечения, където централната власт „налива“ много пари.

Република Адигея

е разположена в западната част на северокавказкия регион. Населението е под половин милион, като адигейците са една четвърт от него. На практика адигейците са сродни на черкезите и изповядват мюсюлманската религия. Руснаците са 60% от населението, а в републиката живеят още украинци, арменци и кюрди. Развити са селскостопанското производство и леката промишленост.

Майкоп е столицата

на тази република. Има 150 хиляди жители. В града функционират два държавни университета. Работят няколко машиностроителни предприятия и доста заводи от леката промишленост. От архитектурна гледна точка нямаше особени забележителности и адигейската столица приличаше на обикновен провинциален град.

Новата сграда на Адигейския държавен университет

Карачаево – Черкеската република

е с население близо половин милион, състоящо се от 80 националности. Две трети от жителите на републиката са представители на местните народи: карачаевци, черкези, абазини, ногайци. В северната част на републиката са развити химическата, машиностроителната и леката промишленост. На юг преобладава селскостопанското производство.

С моя Опел влизаме на територията на Карачаево-Черкеската република

Карачаевск

е беден малък град с обновена централна част и занемарени крайни квартали.

В градския парк на Карачаевск

Теберда

е малко планинско селище в Кавказ.

Езерото Кара-Кел в Теберда

Столица на републиката е град Черкеск,

който има 125 хиляди жители. Основан е през първата половина на 19-ти век. Побратимен е с българския град Пещера. Местният краеведчески музей разполагаше със скромна експозиция. Централната пешеходна зона беше доста добре оформена и приятна за разходка и отдих. Най-много народ се беше струпал на градския пазар, който имаше ориенталски вид и където цените бяха доста ниски.
Впечатление ми направи

спирането на сватбен кортеж,

което вероятно е някаква кавказка традиция. Възрастен мъж прегради с автомобила си пътя на сватбарите. От техен автомобил излезе млад мъж, вероятно кумът. Той даде пари на преградилия пътя, а пък последния премести колата си и освободи улицата. През това време се образува колона от чакащи автомобили, но никой шофьор не нервничеше и не свиркаше недоволно с клаксона.

Не посмях да снимам черкезките жени в лице – току виж някой див кавказец ми извади нож

Най-красивото място, което посетих през тазгодишното си пътешествие беше

Домбай в Кавказ

Така наречената Домбайска поляна се е образувала при съединяването на три долини. Те са заградени от високи алпийски върхове, най-висок от които е Домбай – Улген (4046 метра). Тук е създаден ски-курорт с десетки хотели, които са свързани със ски-пистите чрез кабинкови лифтове.

Домбайската поляна

Със сигурност човек се чувства добре в хотел с такъв изглед

Алпийските върхове над Домбай са величествени

Дойде ред и на

Кавказките минерални курорти,

разположени по северните склонове на Голям Кавказ. Още в началото на 19-ти век те се утвърждават като курортен регион, един от най-старите в Руската империя. Векове наред се ползват лечебните свойства на минералните води, извиращи от множество извори. Те са с различен химически състав и с различни вкусове: кисел, солен, железен, алкален и т. н. Водите са се ползвали за балнеолечение в царска Русия, а по съветско време са изградени множество балнеосанаториуми. Сега значителна част от почивната база е приватизирана.
Интересен ми беше начина на

ползване на минералните води

У нас в България хората си пълнят множество големи бутилки с минерална вода и си я носят в къщи. Там около всеки извор са изградени така наречените зали за пиене, в които от чешми се точат малки количества, обикновено срещу заплащане. Чашата от 200 грама струваше 3 стотинки, а за напълването на еднолитрова бутилка се плащаше 10 стотинки. По-големи количества никой не ползваше. При изворите на табели беше описан химическия състав и какви заболявания лекува всяка от водите. Имаше предупреждения, че минералната вода се пие по лекарско предписание, обикновено в ограничени количества: 200 до 500 грама на ден. Не пропусках да опитвам по 200 грама от водата на всеки извор. Вкусът й навсякъде беше различен и много особен: кисел, солен, алкален, железен и т. н.
Другото, което ме впечатли беше, че залите за пиене на вода са естетически оформени и на някои места имаха вид на малки дворци с мрамор, скулптури и картинни пана.

Зала за пиене на минерална вода в Кисловодск

Във всеки курортен град имаше поне по един голям парк, където почиващите се разхождаха и се предлагаха различни забавления.

Кът от курортния парк на Железноводск

Посетих и разгледах петте основни курортни града в Северен Кавказ:

• Пятигорск (нарича се така заради петте малки планини около града);
• Есентуки;
• Кисловодск (най-красивия от минералните курорти);
• Железноводск;
• Минералние води (най-безинтересния от всичките пет). Почти навсякъде се чувстваше аристократичната атмосфера на двувековните традиции. Почиващите изглеждаха спокойни и доволни от живота хора.

Панорамен поглед към Пятигорск от хълма над града

Есентуки – рано сутринта

Кисловодск

Кисловодск

Железноводск

Кабардино-Балкарската република

е с територия 12,5 хил. км² и население от 860 хиляди (9 пъти по-малка от България). 70% от жителите на републиката са местни народи: кабардинци (сродни на черкезите) и балкари. На територията на Кабардино-Балкария се намира най-високият връх в Европа – Елбрус (5642 м.) Икономиката се основава на селското стопанство, дървообработката и добива на волфрам-молибденови руди.

Столица на Кабардино-Балкария е град Налчик

с 240 хиляди жители. В града има няколко театъра и шест висши учебни заведения. Развито е машиностроенето, електрониката и металургията. Налчик е известен балнеоложки курорт с 40 почивни станции и санаториуми. Преобладаващата част от населението са мюсюлмани. Особено ме впечатли фактът, че в града има специална библиотека за слепи хора.

Централната джамия в Налчик

Монумента „Навеки с Русия“ е издигнат пред музикалния театър

Република Северна Осетия — Алания

е официалното наименование на Северна Осетия. Регионът е присъединен към Руската империя през втората половина на 18-ти век. Южна Осетия е била в състава на Грузия и след разпадането на Съветския съюз обявява независимост. Опитът на Грузия да си върне Южна Осетия през 2008 година доведе до кратка Руско-Грузинска война. Пътувайки през Северна Осетия виждах доста автомобили с южноосетински номера, което ми дава основание да считам, че икономиките на двете републики са тясно обвързани.

Населението на Северна Осетия е 700 хиляди, предимно християни. Икономиката се състои от предприятия на цветната металургия, машиностроенето и леката промишленост. Развито е производството на спирт.

Владикавказ е столицата на Северна Осетия

и има малко повече от 300 хиляди жители. Основан е в края на 18-ти век като руска военна крепост. Името му се състои от две думи: „владея“ и „кавказ“. Побратимен е с нашия град Кърджали. Във Владикавказ видях улица, носеща името на българския революционен и политически деятел Георги Димитров, както и паметник на същия.

Паметникът на Георги Димитров във Владикавказ

Владикавказ

Република Ингушетия

е най-малката по територия руска република, само 4,3 хил. км². Населението й е по-малко от половин милион. Присъединена е към Русия в началото на 19-ти век. Почти 95% от населението са ингуши, а 5% са чеченци. Доминираща религия е ислямът. Ингушетия става самостоятелна република в състава на Руската федерация през 1992 година. Първоначално нейна столица е град Назран, а от 2002 година столица става специално построения за целта град Магас. Съществуват териториални спорове със съседните Северна Осетия и Чечения. Икономиката на републиката е слабо развита, предимно нефтохимическата промишленост, растениевъдството и животновъдството.

Ингушетия е един от най-бедните региони в Русия

Половината от населението е безработно. Разчита се основно на дотации от централното правителство в Москва.
Близо до Назран е

столицата Магас –

съвременен град, построен на голо поле. На това място е съществувал древен град със същото име. Тук са разположени всички правителствени, държавни и обществени учeреждения, както и жилищни сгради за правителствените чиновници. Населението на столицата е само 6 хиляди души.

Панорамен поглед към столицата Магас

Сградата на Народното събрание на Ингушетия

С население от 110 хиляди

Назран

е най-големият град в Ингушетия. С изключение на центъра, останалата част от града беше бедна и прашна.

В центъра на Назран

Чеченската република

се нарича още

Чечения или Чечня

По територия (17,5 хил. км²) и по население (1,4 млн.) републиката е 5÷6 пъти по-малка от България. Размерите й са 170 км. на 100 км. На света Чечения става известна в началото на 90-те години на миналия век с опитите си да се отдели в самостоятелна държава. Това води до две войни, характеризиращи се с насилие, разрушения и много жертви. През първото десетилетие на нашия век обстановката постепенно се успокоява и Чечения се утвърждава като самостоятелна република в състава на Руската федерация. Чеченците са 95% от населението и изповядват исляма. Голяма част от руското население е прогонено в началото на 90-те години при етническото прочистване на Чечня или загива при първата война в републиката. Икономиката е пострадала силно през двете войни, след което следва бързо възстановяване. Днес в основата на икономическото развитие стои добива на нефт и газ. Не са малки и субсидиите от федералния бюджет на Русия. Това са основните фактори, които правят Чечения най-богатата от северокавказките републики.
Като турист,

в Чечения ми направиха впечатление няколко неща.

• На първо място това е високия жизнен стандарт, обновената инфраструктура и модерните градове. Старите сгради са реновирани и навсякъде кипи мащабно строителство.
• На второ място слагам реда и спокойствието, които видях навсякъде. Вероятно, в значителна степен това се дължи на патрулиращите органи на реда, въоръжени с автомати и в черни униформи.
• На трето място ме потресе абсолютната ислямизация на обществото и налагането на мюсюлманските традиции. Поне така ми изглежда, погледнато отстрани.
• На четвърто място ме озадачи налагания култ към личността на трима души. Първият е убития при терористичен акт бивш президент Ахмат Кадиров, който е и баща на настоящия президент. Неговият портрет е поставен на доста сгради, както и цитати от негови изказвания. Вторият е настоящия президент Рамзан Кадиров, чиито портрети също стоят на обществени места. Например, в центъра на Грозни имаше негов барелеф и цитат. Третият е руския президент Владимир Путин. На много от обществените сгради са поставени портретите на Кадиров и Путин. Централният булевард в столицата Грозни се нарича „Проспект Владимир Путин“.

Столицата на републиката град Грозни

има близо 300 хиляди жители. Той е икономическия и културен център на Чечения. След разрушенията по време на войните градът е възстановен и по нищо не личи, че там са се водили жестоки сражения. Името на столицата произлиза от съществувалата руска крепост „Грозная“, в превод „Страшната“.

Грозни, Чеченска република, Русия
Още при влизането в Грозни по тъмно вечерта ме впечатли модерния вид на столицата. Паркирах и разгледах вечерния град със спокойно разхождащи се хора по улиците.

Вечерен Грозни

Ресторант Глобус

Пренощувах в автомобила и на разсъмване продължих да обикалям и да разглеждам столицата на Чечения.

Опелът на автора пред джамията „Сърцето на Чечня“

Националният музей на Чечения

Разходка из града

Грозни-сити с бизнес-офиси, хотел и жилищни сгради

Аргун

е 40-хиляден град и е свързан с Грозни с модерна магистрала.

Съвременна джамия в град Аргун

Поглед към Аргун

Република Дагестан

е разположена до Каспийско море, северно от Азербайджан. Територията й е 50 хил. км², а населението близо 3 милиона. Това означава, че тази република е 2 пъти по-малка от България. Преобладаващата част от населението се състои от местни народи, предимно авари и даргинци. Още през 7-ми век в Дагестан се разпространява исляма. През 90-те години на миналия век в Дагестан има ислямистка бунтовническа дейност със сепаратистка насоченост, включително терористични актове. Икономиката се състои от предприятия на машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост. Добиват се нефт и природен газ.
Първият дагестански град, който посетих, беше

Хасавюрт

Имаше вид на доста бедно, зенемарено и прашно населено място. Населението му е над 130 хиляди, главно авари.

Медресето (мюсюлманско религиозно училище) в Хасавюрт

Махачкала е столицата на Дагестан

и има около половин милион жители. Основан е в средата на 19-ти век като руска военна крепост. И тук, както в Чечения, забелязах култ към личността на техния президент и към Владимир Путин.

Махачкала

Разхождайки се из града ми направи впечатление голям билборд, поставен от тяхната данъчна служба. Надписът гласеше: „Ти обичаш ли своя роден край? Докажи го на практика като си платиш данъците!“.

Ти обичаш ли своя роден край? Докажи го с дела – плати си данъците!

В района на Махачкала има

хубави плажове на Каспийско море

с доста почиващи. Привечер поплувах в топлата морска вода и пренощувах в автомобила на морския бряг.

Плажът на Каспийско море, където се къпах вечерта; град Махачкала

Дербент

е разположен в югоизточната част на Дагестан, на брега на Каспийско море. За него има артефакти, доказващи съществуването му още преди 5 хилядолетия. За пръв път е споменат от гръцки географ през 6-ти век преди новата ера. В древността е бил най-големия пристанищен град на Каспийско море. През 5-ти век тук е построена голяма персийска крепост. Вписан е към обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. През града минава реката Суходол. Днес населението му е от 120 хиляди души.

Поглед към персийската крепост в Дербент

Стара албанска черква днес е историко-етнографски музей

Кавказка Албания е държава,

съществувала в източен Кавказ в продължение на няколко века преди и след новата ера. От Армения там е пренесено християнството.

Панорамен поглед от крепостта към Дербент и Каспийско море

След Дербент преминах границата и влязох в Азербайджан.

Следва продължение: Азербайджан, Калмикия, Казахстан, Киргизстан.
Юли – Септември 2015 година
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: Авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Автор: Валентин Дрехарски

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

Още пътеписи от близки места:

1. С Опел до Средна Азия, 2015 (1): Румъния, Украйна до Сочи в Русия
2. До Кавказ по шосе с красотата на Грузия и Турция за десерт (Обиколка на Черно море)
3. С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно – втора част
4. С Опел на Нордкап (нос Северен – най-северната точка на Европа)
5. От Владивосток до Чита (част 6 от „С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно“)
6. С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно (Резюме 1)
7. От Улан Уде (Бурятия) до Байкал (част 7 от „С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно“)
8. Руски Далечен Изток (част 5 от „С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно“)
9. Варна на 08.02.2012 г. или Защо му казват Черно море…
10. През Иран с Опел (4): През Астара, Бандар-е Анзали, Рещ, Фюман, Мазулех, Рудбар и Казвин
11. Молдова, Приднестровие и румънско Черно море (1)
12. Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(2): Плаване по Черно море

Романът „432 херца” от Недялко Славов („Хермес”) спечели наградата „Хеликон” за нова българска художествена проза за 2015 г. На официална церемония в понеделник той получи статуетката от миналогодишния носител на отличието Христо Карастоянов. Романът на Недялко Славов бе избран пред останалите 11 финалисти след гласуване журито в състав Калин Донков (председател), Веселина Седларска, Бойко Ламбовски, Светлозар Желев и...

На 15 декември 2015 от площадка 1 ( 'Гагарингски старт' ) на космодрума Байконур бе реализиран успешен старт на РН 'Съюз ФГ' с транспортно пилотираният кораб 'Съюз ТМА-19М'.

На церемония в Център за култура и дебат „Червената къща“ бяха връчени за девети пореден път годишните награди за превод „Кръстан Дянков“. Носител на Голямата награда за 2015 стана Иглика Василева за превода на „Недосегаемият“ от Джон Банвил (изд. Колибри). Специалната награда бе връчена на Бистра Андреева за „Английски за гълъби“ на Стивън Келман (изд-...