В началото на 40-те години на миналия век – да, през ХХ-ото столетие, Памела Травърз решава да прави необичайни подаръци на приятелите си за Коледа. На три пъти пише по една специална история и я поднася на всички в навечерието на празника.   Само като произнесем името на писателката, веднага се сещаме за чудатостите на нейната...

Необичаен начин да се отървем от нежеланите коледни подаръци предлагат немският издател Bastei Lübbe и книжарниците Hugendubel, съобщава thebookseller.com. Всеки посетител на книжарницата може да използва специалния автомат за книги, за да остави подаръка, от който не се нуждае, и да получи книга. Автоматът ще предприеме и коледно пътуване из Германия – на 28-ми декември...

Какво е общото между убийството на втория по ранг властващ комунист в окупираната от СССР България Трайчо Костов, свалянето на властвалия след това 35 години Тодор Живков, отстраняването на спечелилия с абсолютно мнозинство на избори комунист Жан Виденов, препъването за втори премиерски мандат на Иван Костов чрез доведената за целта царска алтернатива и вчерашното публично политическо екзекутиране на лидера на ДПС Лютви Местан?

Май не трябваше да слагам въпросителен знак. Защото е добре известно, че общото между тези толкова различни по своята политическа окраска личности и „случаи” е ръката на Москва, чието споменаване предизвиква фалшив смях с гузни нотки в кикота от страна на говорителите на московския интерес тук. Според тях тази ръка била клише, била измислена, била направо несъществуваща.

В надсмиването над „клишето” за ръката на Москва активно участват всякакви умници- от уж десния доктор Николай Михайлов, до кой ли не в паноптикума на туземната ни публична говорилня, в каквато съзнателно беше превърнато медийното ни пространство. Активно се препира и пресява най-важната задача на дългогодишни манипулатори, поставена по следния начин: въртете, сучете, лъжете и мажете, но в никакъв случай не изпускайте от фокуса основната задача да се обслужва ръката на Москва. Защото не се хапе, а се целува ръката, която ги храни, за да ни правят на глупаци от телевизионните екрани.

Дали слепците ще прогледнат тук най-после или по Коледа могат да стават чудеса навсякъде, само у нас си е както винаги- каквото каже Москва, това е истината?

От доста време предкулисието на тази руска далавера е задминало далеч по своето значение прословутото митично задкулисие. Понеже все още има питащи що за животно е това „хибридната война”, ето им доказателство като на проповед за неверници.

Изваждането на „фактора Доган” от политическата му будна кома навръх Бъдни вече отново активира „будните българи” , използвани като негови суфльори в миналото. Нормалните българи бит трябвало да се обидят от тяхната констатация, че Доган се бил проявил като повече българин от тях с бръщолевенето си на един запой. Но къде ти чувство на обида сред хора, които не „забелязват”, че съветския поробител си стои непоклатимо на пиедестала на „освободителя” в България.

„Будните българи” бяха поканени да декламират опорните точки на Кремъл с превъзбуда и изпреварващо в медиите (интересно по чия инициатива) в рамките на непресъхващото медийно шоу „Говорит Москва”, което се върти от всякакви трибуни на български език. Идеята на това бързане е ако случайно някой се промъкне с обратно мнение в ефира, то нека да бъде догонващ маргинал, стъпил на динената кора на прозвучалите вече обобщения за българина като (пренебрежимо малка) прашинка, обречена да се лута в посоката, доминирана неудържимо от руския вятър.

Основното внушение, търсено в този смисъл, чухме и тази Коледна сутрин от телевизионните екрани, чрез пренасочване на акцента от разлома в ДПС с ровичкането в старата турска рана на българите с цел да се прикрие истината за откровената руска намеса в България с днешна дата.

Самата официална Русия обаче се отнесе със слугите си подобаващо като за тях с типичната откровеност на господаря, който не спестява на своя обслужващ персонала строгата си справедливост в името на имперската истина, която трябва да се знае за назидание на колебаещите се. Официалната руска агенция РИА новости, с няколко изречения и още в заглавието си, разби всички пропагандни матрьошки на пуделите си тук, съобщавайки без никакви церемонии защо е махната още една пречка пред руското влияние в България ( в каквато май по неволя е станал Местан заради това, че си е позволил да каже същото, което казаха от НАТО и ЕС за случая със сваления руски изтребител).

Ето как изглежда официозната руска реакция в стил “Турция сваля наш самолет, ние сваляме ваш турчин”:

Партия в Болгарии исключила своего лидера за поддержку Турции по Су-24:

Реакция на инцидент с российским Су-24

23:15 24.12.2015 (обновлено: 09:17 25.12.2015)

Лютви Местан возглавил “Движение за права и свободы” в 2013 году. Почетный председатель партии Ахмед Доган заявил, что такая судьба ожидает каждого, кто выступит против национальных интересов Болгарии.
РИА Новости http://ria.ru/world/20151224/1348463598.html#ixzz3vJistsO5

Именно заради позицията по отношение на руския изтребител е изключен Местан, държи да се знае и подчертае руската агенция, а не заради някаква патриотична „пробългарска акция” акция на Доган, както се опитват да лъжат за пред лековерната местна публика по казуса с Местан. Кратко и ясно като опорна точка за юнаци нискочели (както и за онези, които доста са чели, но ползват знанията си за заблуда на противника, те. на българския народ).

Турция може да е свалила наш самолет, но ние ще свалим вашия Местан, щом не е на наша страна по въпроса, това ни заявява Кремъл.

Перверзията в случая е, че командата за този руски фойерверк е дадена в навечерието на тихата и свята нощ. Вместо свята и тиха, тя бе превърната в шумно повторение на споменатите в началото руски политически екзекуции. И вместо да е свята, нощта освети Доган като инструмент на руското влияние тук. Превърна Доган в говорител на „дядо Иван”, който ни „спасява”- този път от Ердоган.

Апропо, къде е бащицата на нацията ни Борисов по време на третото пришествие на дядо Иван, който демонстративно си разиграва коня в у нас като в руски бантустан? Ще става дядо, осведоми ни лично най-овластения българин чрез интернет, измислен от ЦРУ според дядо му Владо от Кремъл.

А дядо Владо, „най-случайно” в същия момент бил изпратил специално послание до своите следовници в България, отговаряйки на въпрос на призрачно руско издание, в което отново напомнял основните опорни точки за единството на СССР и Русия с България. Обърнете внимание на произхода на тиражираната „новина” ( от виртуалния официоз т.н. агенция ПИК, позоваващата се други подобни „източници”). „Коледно чудо” било това „послание”, разпространено от мистериозен, неназован „водещ московски седмичник” или от „местна информационна агенция”, съчинили следните два различни текста, чийто оригинал предоставям на вниманието на читателите на ivо.bg без редакторска намеса, но с акцентиране в скоби върху най-големите абсурди от езиково и смислово естество:

„Владимир Путин на въпрос зададен му от водещ московски ежеседмичник относно отношенията между двете страни. Ето какво каза той пред изданието, цитиран от sekirabg:

Историческата ни връзка с България е много силна. В момента България е член на НАТО, техните управляващи са направили своят избор и ние сме длъжни да го уважим. Въпреки сегашните обстоятелства нищо не е в състояние да промени на (!) историята или да сложи край на вековните традиции и култура между двата народа. Смятам, че и двете държави са допринесли една на(!) друга за взаимното си развитие през годините. През годините на СССР, ние сме инвестирали много в българската икономика, построили сме заводи и сме изкупували много селскостопански неща(!), което допълнително е подпомагало за(!) развитието на икономките на двете държави. Историята е показала, че България и Русия са най-силни когато са заедно!”

Що за български език? Да бяха си наели руските писарушки наемници, с каквито в от България е пълно!

А ето и още една интерпретация на „специалното послание” на Путин (извън посланието със свалянето на Местан) според сайта bgnews168:

„Президентът на Русия отправи своето коледно обръщение към Европа и…България, предава местна информационна агенция.

Днес според Григорианския календар отбелязваме Рождество Христово. Посрещането на този празник е една от най-топлите и сърдечни традиции в религията ни. Искам да поздравя нашите братя от България, които днес празнуват! През отиващата си 2015 година имахме известни противоречия с българските управляващи, но въпреки това връзката, която свързва нашите народи няма как да бъде нарушена. Тя е била(!) датира отпреди нашето съществуване( значи си имаме връзка и преди да ни е имало-бел. ivo.bg) и ще продължи след нас! България и Русия трябва да са сплотени и единни, за да бъдат силни!

Нищо подобно на разпространяваните на български горни текстове няма в оригинал на руски език, но слугите на Путин държат в този радостен за тях момент на демонстративна руска намеса да покажат тук, че след руската тояга „ на месо” дядо Владо подслажда с моркова си русофилската постна трапеза в България. За да не пъшкат безнадеждно под европейското „колониално робство” и да се уповават на евразийското „освобождение” от него, продължавайки делото на борбата срещу врага, т.е. срещу интереса на България да е част от развития свят, към който самата Русия не принадлежи.

Share on Facebook

Преди точно ТРИ дни (на 22/12/2015г.) щатският архив по сигурноста (National Security Archive) разсекрети и публикува пълният списък на целите, на потенциални бомбандировки срещу стратегически летищни съоръжения в бившият Съветски с...

Усещам предстоящото интервю с Хосе Карлос Сомоса като голямо предизвикателство – той е автор на едни от най-разтърсващите и оригинални трилъри, като „Клара и сянката“, „Стръв“, „Ключът от бездната“ , „Пещерата на идеите“. Срещаме се веднага след официалното откриване на Софийския международен панаир на книгата. Само 12 часа на обяд е, а програмата му от...

Честито Рождество Христово! Днес Георги ще ни покаже Ливан – приятно четене:

Бейрут, Ливан

Един малък народ – едно голямо сърце

Може би направих голяма грешка като не си записвах впечатленията от всичките ми или хайде да кажем по-екзотичните места, които съм посетил досега. Не че нямам още спомени за страни като – Сейшелите, Мексико, Сейнт Лучия, Аруба или Малдивите, но друго си е веднага да отразиш първите впечатления на някой лист. Все пак съгласете се освен снимковия материал –като че ли добавят ли се и интересни моменти или впечатления – тогава картината става наистина пълна и дори примамваща ентусиастите да тръгнат веднага а и защо пък някой да не ползва това като помагало/гайд. Само да спомена – не е необходимo нищо да ми плащате за това – е все пак, ако кажете една добра дума за автора, тогава става нали ?

Затова сега за нищо на света не бих пропуснал да ви разкажа няколко думи за една страна, в която имах възможността и късмета да посетя за определено време, което ми беше напълно достатъчно да споделя следното. Хора, посетете Ливан и по-специално неговата столица – Бейрут. Има много информация по интернет за този град, но нали знаете друго си е човек да види с очите си и да пипне с ръцете си (това последното не се отнася за местните красиви и открити жени, моля не го правете – че може да стане опасно )). Да,

ливанските жени са изключително красиви,

интелегентни, привлекателни и напълно открити към света. Въпреки исляма като официална религия и местоположението си (Близкия изток),

Бейрут определено е един модерен град,

особено в централната си част, представляваща едно разнообразие от магазини, лукави кафета и интересна архиктектура. Почти не видях забулени жени (говоря за местните жители –не броя бежанската вълна или многото емигранти от Ирак)… Въпреки опустошителната и дълга гражданска война преди години (виждат се още на места белезите от това безумие, уви), града се е съживил и дръпнал значително. Много от международните компании и банки имат офиси тук, има интересни и красиви сгради, бизнес центрове и хотели, красиви църкви, привлекателна крайбрежна алея с незабравим изглед към Средиземномерието –един град кипящ от живот (дневен и нощен)

Соукс

Препоръчвам горещо да се посетят центъра на града (downtown – a), интересно построения Бейрут Соукс, площада Нежви, улицата Маарад , Сайфи Вилидж и красивата джамия Мохамед Ал – Амин задължително, красивите скали на гълъбите, баровския залив Заинтунай… и разбира се добрата и стара Хамра.

Може да потънете в арабския свят по тази улица, да изпиете едно ароматно турско кафе (по навик му казвам така от начина на приготвянето му –с джезве ), да поиграете табла с доста добри майстори, да пробвате да пушите шиша (не е зле никак )) и накрая да зяпате до безкрай многобройните магазини и малки дюкани в този район. Да усетите какво е това – Ориента

Джамия Мохамед Ал Амин

Не се притеснявайте от десетките на ден пибибкания от минаващите коли или невероятните задръствания. Да,

липсата на метро си е проблем номер 1 за града

Но пък от друга страна – Навсякъде ще срещнете само едно нещо – добро и любезно обслужване (независимо от заведението каква категория е) и една голяма , невероятно срещаща се

ГОСТОПРИЕМНОСТ – така характерна за тази страна

Хора, написах тази дума с главни букви, защото аз 46 години вече през живота си такова нещо не бях виждал (едва ли и ще видя си мисля). За времето прекарано в Ливан, навсякъде ме преследваше тази тяхна силно изразена гостоприемност и повярвайте ми, много приятна за всеки индивид към когото се изразява. Чувствах се много добре –направо като цар (или известна знаменитост :), когато посещавах магазини, супермаркети, офиса на компанията, заведения и какво ли oще не.

Площад Неджи

Да,

невероятно съм очарован от този народ –

няма как да не му стане приятно на човек от такова внимание и отношение. Очарован съм и от един човек, който ми направи доста силно впечатление и може би, заради когото реших да отида да поработя известно време в този град. Този човек е наистина доста богат (мисля, че не познавах до този момент истински милионер )), но интересното е, че не го показва и се държи приятелски… Мога да кажа, че го опознах добре и го наблюдавах доста време. Един човек с огромно сърце и невероятно великодушен. Пълен небрежняк и доста добър предприемач от друга страна. Сещам се за такива черти от характера му като уважение, оценяване, милосърдие, коректност – за които не знам защо, но като че ли още малко са размити и уродливо модифицирани в нашата мила родна действителност. Ех, колко е хубаво е да има повече такива хора по света, особено ако са ти баш шефове   Всъщност относно великодушието – забелязах го и при други хора, предимно колеги в тази интересна страна, с които – надявам се, ще остана приятел завинаги.

Скалите на гълъбите

Имах възможността през един от уикендите да посетя и

древния град Библос,

намиращ се на около 30 – 40 км северно от Бейрут. Препоръчвам го горещо, не трябва да се пропуска. Градът е бил в дълбоката древност търговска и религиозна столица на финикийското царство. Тук е била създадена първата линейна азбука, която е предшественик на всички останали азбуки (в това число гръцка и латинска). Има запазена крепост с много красиви тесни улици (наподобяващи малко нашия Несебър и стария Пловдив). Впечатляваща е черквата „Св.Йоан Кръстител” строена от кръстоносците през 12 век в много интересен стил. Многообразие от ресторанти и заведения с много красиви гледки към крепостта и красивото Средиземноморие. Успях да се полюбувам и насладя на гледката от терасата на един от ресторантите, да похапна и опитам една от най-вкусните кухни в света – ливанската и накрая подобаващо да завърша с наргилето и едно ароматно турско кафе на фона за очарователния средиземноморски залез. Ей, хабиби. . жив е животът

Улица Маарад

Бих споменал и за голямата емоция, която изживях пътувайки с мотоциклет из града и лавирайки през множеството коли за по-бързо придвижване по централните им улици. Беше огромна лудост, но наистина както имаше една песен –щастието е когато си на път   Да – аз не бях на мястото на шофьора и слава Богу – как успя да се оправи това момче не знам, но лудницата и емоцията бяха слети в едно и спомена ми за това изживяване едва ли ще се изпари скоро  

Улица в центъра

За завършек се сещам още нещо, което не бих могъл да пропусна. На летището им, разхождайки се да убия малко от времето, случайно се озовах в една огромна и просторна зала с хубави кожени дивани, нещо като градини, много елхи и една доста сериозна шведска маса, изобилстваща от какви ли не вкусотии от очарователната ливанска кухня. Огледах се за цените и забележете нямаше такива! Всичко беше напълно безплатно на корем. Нямаше шанс да не се поддам на това изкушение, а и да си призная бях и доста изгладнял (среднощен полет –нормално ;)). Имах и щастието, че изглежда нямаше други българи около мен и масата не беше така опустошена Попитах впоследствие сервитьорите плаща ли се, – не, не се – било без пари… останах наистина гръмнат… мигновено се досетих защо е така. Да, сетих се – човека отсреща и ми го потвърди. Причината е една и само една – заради тяхната гостоприемност. Да останат доволни и да помни всеки един посетител на излизане от страната за това, да му остане един добър спомен за тази тяхна изключително характерна черта (за която писах с главна буква по преди). Повярвайте – мислех си да си ударя няколко шамара (може би се сетих за нашето летище, че сме част от Европейсия съюз и т. н.), опитах се и мислено поисках и при нас да е по този начин, все пак това е и реклама или просто традиция ?, но не знам защо, нещо веднага секна в главата ми реализирането на подобна идея…

Saifi village

Сега, пишейки тези последни редове съм се настанил удобно в мекия диван на моя уютен хол и се любувам на Коледните празници и хубавите моменти с най-близките ми хора. Коледа е! Няма по-хубав от този празник. И слушайки „Clutching at straws“ на Marillion и отпиващ от хубавия ром Бакарди, отново изплува в мен спомена за тази интересна и модерна държава, за столицата й Бейрут – наричан през годините неслучайно Париж на Близкия изток, за всичките емоции, преживявания и моменти прекарани неотдавна.

Да, частица от мен остана там и искрата е запалена вече. Пътят ми е отворен към тази страна. Аз пък ще изпитам удоволствие, ако съм Ви заинтригувал и се замислите дали да не посетите някой ден и се запознаете с този малък народ имащ едно голямо сърце…

Автор: Георги Владимиров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Ливан – на картата:

 Ливан

Още пътеписи от близки места:

1. Бейрут в Ливан (7 част на До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан)
2. Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (6–1): Бейрут
3. Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (6–2): Библос
4. Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан
5. Близкият изток на колела – Сирия и Ливан
6. Не съм индианец… (София през очите на един малък човек)
7. Моето голямо родопско разочарование
8. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(6): През Аман обратно в Дамаск (Омаядската джамия)
9. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
10. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(8): Сирия: Манастирът Мар Муса
11. Мюнхен и Вюрцбург (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 4 част)
12. Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 3 част)