Чаках я отдавна. Кротките на Ангел Игов. Именно такава.

Как се случва 9-ти септември 1944-та за обикновения човек. Как той, обикновеният човек, приема и позволява Народния съд? Какво се случва в онази “невъзпитана зима”? Защо “бащите ни, само като чуеха думата “партия”, плюеха ядно в жълтата ючбунарска прах”? “След произнасянето на първите два съдебни състава, смъртната присъда изведнъж се очертаваше не просто като реална възможност, а като стандарт, с който беше редно да се съобразиш.”

“Ама наистина ли трябва всички да ги разстреляме, запита се Лиляна. Сигурно трябваше. Не по някаква човешка, простичка логика, а по логиката на историята, която действаше със замах и не се интересуваше от дреболии.”

Изумително детайлен и многопластов прочит на едно мътно и кърваво време в близката ни история. Ангел Игов го прави със стил, внимание към момента, заравя се в мислите на хората, скрити зад зидове, стени, страхове, тайно надзъртащи, с надежда всичко това да е само лош сън.

Задължителна, ако близката история на България те вълнува.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 2015-та, както за Европа, така и за България, премина под знака на тероризъм, бежанска вълна, руска хибридна война и видима слабост на демократичния свят да се справи с всички тези проблеми. Към основните събития и процеси от изтеклата година днес се връщаме с Пламен Асенов.

– Пламен, тероризъм през февруари в Париж, тероризъм през ноември в Париж – това май се очертава като основната проблемна рамка на изтичащата година?

– Да, а между кървавите събития в „Шарли Ебдо” и в парижката зала „Батаклан”, още тероризъм – в Израел, Ливан, Либия, Мали, Нигерия, Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан, САЩ. Това не е рамка, Фили, това си е война. Тя е толкова широко-обхватна и нестандартна, че публиката не винаги успява да види и разбере връзките между отделните епизоди. Тази война започна не вчера във Франция и не онзи ден в Сирия, а през 2001, с атаките срещу кулите в Ню Йорк. Днес тя е малко по-различна, нейният географски, а и политически обхват е по-широк, сблъсъците – по-чести и тежки, някои участниците са съвсем нови, някои от старите вече ги няма. Но при всички случаи това е същата война, вече 15 години по-късно. Нейната формула е ясна и тя не е религиозна – религията в случая е маска. Истинската формула е диктатурата срещу демокрацията, безправието срещу правата, беззаконието срещу закона, стремежът към налагане на воля и мнение срещу стремежа към свобода на мисълта и съвестта.

– А как темата за тероризма засяга България?

– Формално погледнато, Фили, страната е извън голямата политика и съответно – извън полезрението на терористите. Да, Бургас стана сцена на един от най-ужасните атентати на европейска земя, но той не беше насочен срещу самата България, а бе пореден епизод от конфликта между Израел и терористичното военно крила но палестинската групировка „Хизбула”. Поне тогава, през 2012 година, изглеждаше така. Само за да илюстрирам обаче промените, за които споменах – с развитието на конфликта в Сирия, сега „Хизбула” е сред основните противници на Европа и цялата демократична общност. Така е, защото групировката се бие за сирийския диктатор Асад, а без неговото сваляне, според Запада, не може да се реши проблема с „Ислямска държава”. Но ако се върнем на България, ще видим колко дълбоко всъщност страната е засегната от онова, които тероризмът иска да внуши – страха. Само през последния месец тук имаше поредица от случаи на фалшива тревога, при което медии, специални служби, цялото общество, бяха изправени на нокти. С други думи – градусът на напрежение в българското общество е повишен и това се отразява във всекидневието.

– Пламен, тема на годината е и бежанският поток, който буквално напука стените на общия европейски дом. Какви предизвикателства крие той, включително за България?

– Бежанският поток заплашва европейското единство, Фили, защото вече месеци наред няма единомислие и единодействия за справяне с кризата. Заплашено е Шенгенското пространство, което, заедно с общата европейска валута, е главна опора на Обединена Европа. Заплашени са икономическите, социалните, здравните и административните системи на редица европейски страни като България. Те нямат капацитет да се справят със собствените си проблеми, какво остава за новите, които навлизат с потоците бежанци. Заплашена е системата за сигурност в Европа. Континентът бе буквално похитен от десетки и стотици хиляди хора, които отказват да се регистрират и да поемат каквато и да е отговорност, но пък прекрасно знаят правата си и настояват да ги получат всички, дори с добавки. Заплашен е, в крайна сметка, общият европейски дух на хуманизъм и толерантност, здрав разум и консенсусна политика. Що се отнася до България, въоръжена с незнанието си какво да прави и неумението си да направи каквото и да било, тя още от начало реши проблема с бежанците генерално, като подходи твърдо и мина между капките, не се вдигна много шум около това. Страната направи ограда по границата с Турция много преди Унгария, Хърватия и Австрия да помислят за подобно нещо. Заради липсата на пари, административен капацитет, пълната нетолерантност на полицията и силната нетолерантност на останалата част от обществото, сред самите мигранти България се прослави като негостоприемно място и те започнаха да я заобикалят издалеч. Капак на всичко сложи случаят със застреляния от полицай нелегален мигрант. Така че в момента официална София се опитва да гравитира към възможно най-общата позиция, която се оформя на срещите по темата за бежанците в Брюксел и по-скоро гледа да не се набива на очи с резки движения.

– Не е ли подобно отношението на официална София и по темата за хибридната война, която Русия води не само срещу България, но и срещу цяла Европа?

– Да, Фили, Живков го няма, но идеята му да се снишим, докато бурята отмине, май се превърна в основен урок за редица български политици. Със снишаване обаче няма да стане работата, особено по отношение на Русия. Нейната политика спрямо нас е от онзи тип проблеми, които стават все по-големи, колкото повече се правиш, че ги няма. За този комплекс въпроси вероятно ще говорим повече другия петък, Фили, когато ще се опитаме да прогнозираме основни развития през 2016. Но трябва непременно да кажа, че ако за отношението към тероризма и бежанците в България има нещо като негласен обществен консенсус, то за отношенията с Русия мненията обхващат огромен спектър. Те вървят от крайно „патриотичния” призив на Атака – да напуснем НАТО, за да защитим руските интереси, които са и български, до критиките за мекушавост на правителството в отношенията с Русия. Впрочем, съвсем ясно се вижда, че и в самото управление няма единство по тази тема. Докато президентът Росен Плевнелиев, външният министър Даниел Митов и военният Николай Ненчев говорят открито за агресивната руска политика спрямо България, заради което получават и солидна порция нападки от руската пета колона тук, то премиерът Бойко Борисов е далеч по-сдържан и предпочита нещата да се замазват. Това поведение има своите аргументи, обяснения и дори оправдания, но като цяло мисля, че то не е добро за България.

– Пламен, а какво да кажем за ефекта от чисто вътрешни събития през миналата година, местните избори например. Техните резултати не бяха ли достатъчно важни, за да ги отбележим подобаващо?

– Бяха, Фили, но в този разтърсен от жестоки събития свят не можем да стигнем до домашните теми. Всъщност на тези избори се случиха две важни неща, които ще определят развитията поне през следващата една година, до президентския вот през 2016-та. Първо, ГЕРБ и РБ получиха много добри резултати, а оттам – управляващата коалиция се закрепи във властта и има шанс да оцелее, дори ако се наложи да премине през сериозни сътресения /на каквито станахме свидетели междувременно – б.а./. Вторият важен резултат е, че като цяло видимо намаляват силите на левите и проруски формации, имам предвид конкретно БСП и партия Атака. Ако тази тенденция се потвърди на президентския вот, това ще значи, че количеството отрова в българския обществен организъм намалява и се отваря шанс в тукашната политическа джунгла вече да се диша малко по-леко.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Събрах и ви показвам в една-единствена графика данните за борсовите цени на електроенергията в празничните дни в четири европейски държави, за да се ориентирате в степента на благосъстоянието на народите им. Графиката изглежда ето така (...

Внезапна ли е атаката на руските инструменти срещу Лютви Местан или е част от операция на руските служби в България, които ( за разлика от автора на тези редове) са приели наистина сериозно декларативната подкрепа на лидера на ДПС за натовската ориентация на България като заплаха за руските интереси тук?

Понеже компроматната война в България отдавна е престанала да прави впечатление на облъчваната на порции с нея аудитория у нас, мнозина са забравили вероятно един от нейните поредни епизоди тази година. На 7 февруари медиите цитираха бившия председател на комисията по досиетата и депутат от ГЕРБ Методи Андреев да казва, че е получил папка с документи, които нарече компромат на основание на факта, че визират досие на Лютви Местан , но не са оповестени по надлежния ред.

Депутат обясни обаче, че отказва да става пощенска кутия и е предал извадките от въпросното досие на прокуратурата. Иначе казано, върнал ги е в институцията, чиято обвързаност с ДПС отдавна е разконспирирана.

Въпросът е коя е тази сила, която едновременно да е извън ДПС и да има контрол до тайните от миналото?

В публичното пространство се промъкна отговорът на този въпрос, но той отново увисна във вакуума, създаван умишлено вече 15 години в медиите с цел да служи на онези, който го създадоха методично ,за да го използват за манипулациите си без да срещат реална съпротива.

“Бивши служители на ДС с научни титли са в основата на скандала с пуснатия плик с части от досието на Лютви Местан. Въпросните представители на академичната общност са близки до ДПС и с акцията целят да дискредитират народния представител от ГЕРБ Методи Андреев”, коментира за “Фрог нюз” депутат, пожелал анонимност.

Цитатът е от сайта Фрог.нюз, цитиран от ОFFNews на 7 февруари 2015 г. Към него с днешна дата мога да „разшифровам” две неща: че не става дума само за опит да бъде употребен Методи Андреев, но и наистина да бъде дискредитиран Местан, защото съпричастността към акцията на Андреев като доказан преследвач на агентите на ДС би подсилило усещането за автентичност на документите.

Второто и по-важно обстоятелство е свързано със споменатите бивши служители на ДС с научни титли и с изтъкването, че тези „представители на академичната общност” са близки до ДПС. Звучеше объркващо за всеки, който ( за разлика от руските служби) не е бил запознат с вътрешното разделение на ДПС.

Днес тази „подробност” от вътрешния пейзаж на ДПС е осветена по инициатива на самите руски служби ( които на практика жертваха Доган, като го осветиха, защото му е изтекъл срокът на годност под прикритие). Свързаните с тях титуловани като професори Димитър Иванов-Гестапото и Стоян Денчев още от тогава са задействани да дискредитират Местан с любимото оръжие на ДС: прегръдката на „приятелското омърсяване”, на „приятелския огън”, който отстрелва „предатели”.

Кулминацията на тяхната дейност идва след речта на Местан в Народното събрание за правото на една натовска държава да защитава небето си след свалянето на руския изтребител на 24 ноември. Тя вбесява Русия, която решава да продължи започнатото през февруари с посредничеството на същите двама „професори”. Те са привикани в руското посолство и след това посещават Доган на инструктаж , чиято кулминация е речта му от 17 декември в Бояна, обявена от други руски агенти за влияние в България само часове след нейното официализиране като „ най-великата реч на годината”.

Самият Доган бе моментално повишен в ранг на „повече българин от българите”, но това за първи път не възбуди обичайните местни кресльовци, известни със своята театрална докачливост по темата. Защо си подвиха опашката? Ами по същата причина, по която комунистите не защитиха своя Тодор Живков. Защото знаеха, че заповедта за неговото сваляне от пиедестала, на който са се кланяли буквално часове по-рано, идва от Москва, която командва както комунистите тогава, така и техните последователи днес сред т.н. български националисти. За тях Доган се превърна за една нощ в „по-българин от българите” . И щом Кремъл смята така, „националистите” ни на мига се примираха, че са вече по-малко българи от Българина Доган.

Ето така руската операция постигна най-съществения си резултат пред очите на мислещите българи – унизи онези тук, които се перчеха до вчера като „националисти”. Да им е за урок и да се готвят да се появят следващият път с портрети на Путин и Ердоган, ако двамата побратими по манталитет решат да плюят пак на разногласията си и да се прегърнат в името на някакви техни общи интереси.

На комунистите няма да им е за първи път. Правили са го при побратимяването на Сталин и Хитлер, както и с обратен знак при раздялата на Тито и Димитров по заповед на Сталин. Но на другарите „националисти” им е прощъпулник на руското хоро, на което са се хванали. Особено любопитно ще бъде да им видим казачока, когато самият Путин бъде прогонен от поста си и носачите на неговите портрети в центъра на София ще започнат да ги тъпчат по волята на новия им господар в Кремъл.

Апелирам още веднъж към телевизиите да си пазят кадрите с портретите на Путин, разхождани от местни „националисти”. Ще бъде голямо „шоу” (нали за това се борят телевизиите, може и Пеевски , ако е оцелял междувременно сред останалите акули, да им възложи повече реклами с отчисленията от проектите , които фирмите му са получили на тепсия досега).

Интересна беше 2015-та, но 2016-та се очертава направо като шедьовър на тази кремълската драматургия, пълна с драматични прераждания на руските слуги в България.

Share on Facebook